Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 04/24/19 in all areas

  1. 3 points
    Ayskara има периоди в живота, които просто трябва да се преминат. Огромният проблем на нашата психика е, че възприема всичко като окончателно, и вечно. Губи и се знанието за преходността и променливостта в живота. Ние не можем да сме винаги деца, нито на 30 години, да сме цял живот в брак или да са ни вечни приятелите. Животът е променлива величина. Проблемът е, че искаме да спрем процесите. Никой да не умира, никой да не остарява и никой да не се променя, ако можехме вероятно бихме заживели в приказката за "Спящата красавица", в която животът е спрял за 100 години. Красотата на живота е в неговата промяна и смъртта е част от промяната. Звучи невероятно, но реално ние плачем при смърт не за близките си, а за това което губим ние в тази промяна. Плачем за себе си. И при теб сега така. Не те е страх от смъртта, нито от това че близките си отиват. Осъзнаването, че живееш живот, който е изпълнен с промени те побърква. Някак не го искаш по този начин, но ти е ясно, че не можеш да промениш нищо. Ще го живееш, такъв какъвто е- гъвкав, променлив, непознат, изпълнен с тайни и предизвикателство. Ако видиш в това очарованието и включиш любопитството ще го изживееш добре. Ако обаче се вкамениш в страха и зациклиш в безсмислицата "Нищо не искам да се променя" ще ти е много неприятно.
  2. 3 points
  3. 3 points
    Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Три_фактора - беседа Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Господнята Молитва Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета 63-а глава от Исаия. Някой път е мъчно да тълкуваме пророческите сказания. Аз ги уподобявам на един човек, който е намерил една бомба, направена за неприятеля, не за своите; оставена е някъде, но някое глупаво дете започне да човърка тази бомба, тя избухва, осакатява го. Та, когато пророкът говори за Господа, когато човъркаме тази Божествената бомба, ще стане известно нещастие. Това означава гневът Господен. Гневът Господен е, когато бараме там, дето не трябва. Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее. Страданията на човека се дължат на неговите чувства. Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде? Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат. И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш. Сега, по някой път ние искаме да знаем дали Господ се грижи за нас. То е толкоз ясно. Той е създал света със съвременната наука. Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл. Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим... ...Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори. Аз разбирам Божия глас. Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните. Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи. И отсега нататъка трябва да учим ние. Три_фактора
  4. 3 points
  5. 3 points
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Новото_начало - беседа Молитвен наряд за край: Благославяй - №8 от "Духът Божий" [ Псалом23.] Апостол Павел казва: „Докато бях дете, мислех по детински; щом станах мъж, напуснах детинското". Наистина, човек трябва да напусне детинското. За кое детинско се говори? Има нещо детинско в човека, което той трябва да напусне, но има нещо детинско, което трябва да задържи в себе си за вечни времена. За това детинско Христос казва: „Царството Божие е на децата". Детето носи в себе си възможностите и условията за растене. Каква е разликата между детето и възрастния? Детето е семе, едва посято или още непосято. То не е изникнало, не се е разлистило, не е цъфнало, не е дало плод. Старият е узрял плод, който виси на дървото и чака, или да го вземе някой, или да падне на земята. Ако го вземе някой, ще го опита и познае. Ако никой не го вземе, ще падне на земята, дето го очаква смърт. Семката му ще се посади и след време ще израсте отново. Каквото става на земята, същото става и в невидимия свят. Привидно някои неща се губят, но всъщност, няма загуба в природата. Нещата се само видоизменят, но не се губят, нито създават. Губи се нереалното, а реалното остава за вечни времена... ...Сегашните хора се оплакват от страдания и нещастия. – Коя е причината за страданията им? – Еднообразието в живота. Те търсят щастието там, дето го няма. Те търсят щастието в материалния живот: искат да бъдат добре облечени, добре нахранени, добре приети между хората; да имат файтон или автомобил на разположение, да посещават театри и концерти; да бъдат млади, здрави, да не боледуват; да имат хубави къщи, добре мобелирани. Хубаво е всичко това, но на земята такова щастие не може да се постигне. И да имаш всичко това на разположение, пак няма да бъдеш щастлив. Хората ще ти завиждат, ще се питат, как си придобил това богатство. Ще кажат, че с кражби си разбогатял. После, кравите и овцете ще те съдят, че си одрал кожата им, остригал си вълната им, издоил си млякото им. И горите ще те съдят, че си ги изсякъл. При това положение, можеш ли да бъдеш щастлив? Човек може да бъде щастлив само при три случая: когато знае, как да носи любовта, мъдростта и истината. Другояче казано: Да знае как да постъпва с ума, със сърцето и с душата си. Умът ще му даде светлина, сърцето ще му даде топлина, а душата ще му даде сила. Без светлина, без топлина и без сила, нищо не се постига. Това е все едно, да живеете в красив свят, с хубави плодни градини, без да опитвате плодовете; минавате край чисти, буйни извори, но ви е забранено да пиете вода; влизате в големи, богати магазини, пълни със скъпи дрехи, но нямате право да си купувате дрехи; обикаляте осветени салони, дето пеят и свирят видни певици и музиканти, но нямате право да влезете вътре да ги слушате. Навсякъде има училища, университети, дето се преподават различни науки, но вие нямате право да ги посещавате. Какво щастие е това? Красив е светът, който ви обикаля, но не можете да се ползвате от неговите блага. Помнете: Щастието е в самия човек – в светлината на неговия ум, в топлината на неговото сърце и в силата на неговата душа. Това щастие носи здраве и сила за човека. За да запази здравето си, а с това и своето щастие, той не трябва да допуща в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Дойде ли една отрицателна мисъл до ума ви, оставете я вън. Колкото пъти да хлопа, не й отваряйте. Мълчете си вътре и не питайте, кой е там... Новото_начало
  6. 2 points
    Здравей, Предлагам ти веднага да започнеш да четеш Разговори с Бога на Нийл Доналд Уолш. След това да започнеш психотерапия, но без лекарства, защото имам личен опит в тази ситуация, за който мога да разкажа, и не съм изпила едно хапче. Напротив, имам прекрасен живот и съм изключително щастлива. Дори се занимавам с психология професионално. Все неща, които показват, че съм се справила, а щом аз съм – значи и ти го можеш. След книгите на Уолш, вземи Подсъзнанието може всичко. Но психотерапията е задължителна, за да те съпровожда някой по време на процеса на израстването ти. Поздрави, Василена.
  7. 2 points
    Благодаря за беседата Не съм си мислил да оправям света . Но се оказа че и живота на близките си не мога да оправя . Най доброто възможно е , да съм в помощ когато ме потърсят . Даже и това е достатъчно разтегливо , както и трудно . Не може да се подмине и това:
  8. 2 points
    Орлин Баев

    Lilito

    Когато човекът е когнитивно донякъде научил се да се задържа на "земята" на здравия разум и вижда от по-високата панорама на метакогницията, започва да разбира, че именно вярата му в гласовете на сирените на натрапливостите му е тази, която го ужасява. Осъзнава все повече, че техните гласове са кошмарни само докато им вярва буквално. Тогава, вече избор на терапевта е дали плавно да го поведе през хипнотерапия към основата, към дома на сирените, където вижда, че всъщност са русалки, пеещи песните на любовта, защитата и смисъла, или директно да го насочи към дълбокото гмуркане и удряне на дъното на страховития океан, което парадоксално премахва борбата и бягството от страхуваното и със създадената гротеска и пародия води до хумора, прерастващ в смирението на молитвеното доверие, преливащо се в медитативния подход, имащ при окр ключова роля. ..... Често под етикета окр, както споменах по-гое, се "натикват" хистерията, хипохондрията, хистрионната характеропатия или граничността с връхче от натрапливости.Друга честа грешка е приравняването на обсесивно компулсивното р-во с натрапливото личностово р-во (ананкастна характеропатия). При последното, натраплвата идеация и ритуалност, са его синтонични, желани са, докато при типичното невротично окр, са его дистонични, противоречащи на разбиранията и нежелани.
  9. 2 points
    Орлин Баев

    Lilito

    Твърдя обаче, че колкото и малко да е това разумно островче, стъпването на него представлява важна част от терапевтичния процес. Човек се научава да вижда, че не е нужно да ходи по подхлъзващите го когнитивни изкривявания, както и че може да се хване за опората на една относителна връзка с реалността - поне за малко, докато вълните отново пометат. Тогава обаче вече знае, че има изход и може да се върне обратно на тази относително стабилна опора, дори да се качи на фара-наблюдателница на метакогницията си, откъдето да започне да осъзнава по-голямата си невротична картина и трасира пътя към психичната си сигурност, здраве, цялостност и стабилност. Сирените на плашещите го мисли отново влизат в този фар, повличат и захвърлят във въртопите на ужаса за пореден път - пътят към тази разумна и панорамно по-висока наблюдателница обаче остава открит и връщането там е все по-често и по-задълго. В годините практика на психотерапия осъзнах, че едно необходимо, но само по себе си недостатъчно условие за провеждането на психотерапия, е високият интелект - за потърсил психотерапевтична помощ, минимум IQ 110. Останалите условия: устойчива мотивация, дисциплинираност, готовност за осъзнаване и напускане на вторичните и първични "изгоди", все по-често пребиваване в зоната на възможностите, готовност за учене, развитие, правилна широка и висока визия. излизане от "жертва" мисленето и заставане в тази на студент в житейското училище, здрава духовност не от его позиция, а от тази на Себе си и т.н.
  10. 2 points
    Орлин Баев

    Lilito

    Тук в "Психотерапевтични насоки онлайн" не правим терапия - насочваме, споменаваме някои жалони в пътя на справянето, даваме кураж. И това е нещо, но актуалната психотерапия е различна - изисква много мотивация, действия, активност, напускане зоната на комфорт постоянно с промяна на отношението и учене. В обществото могат да се наблюдават нещо като "талази" или дори "модни трендове" в преживяваните невротични състояния. Обществено "развитие" в невротичния процес, следващо хода на индивидуалната невротична етиопатогенеза. Паника --> когато е нерешавана качествено, преминаваща в генерализирана тревожност --> когато също е потискана неразбиращо --> окр, хипохондрия, агорафобия и т.н. --> когато дълго време процесът е поддържан, биологията защитно депресира, превключва в режим на прегаряне, в модалност хронична умора, за да предпази от тревожното високо напрежение. Преди стотина години, а и хилядолетия преди това, на "мода" е била хистерията на сексуална основа - поради репресираното от църковните догми либидо. Понастоящем конверизонните и соматоформни състояния (хипохондрия, хистерия) са едни от най-"хлъзгавите" за работа, понеже в основата си носят печалби социални и за оцеляване, които всъщност напълно приемат и си искат играния и пред самия себе си театър. Та, терапевтирайки "натрапливи мисли" за болести, е важно да се знае дали са действително такива, или са единствено прикритие на хистрионни и/ или конверзионни психодинамики в основата си. В статията си Хистерия и хипохондрия пиша за това, а в текста си Характеропатии, описвам разликите между невротичното конверзионно разстройство и хистрионната характеропатия (дръпни надолу до хистрионно личностово разстройство). Да приемем обаче, че говорим за натрапливости, функциониращи през собствения си механизъм, неподлежани от хистрионни характерови динамики. Винаги дидактичната работа по общите механизми на състоянието, е следвана от успоредната диалектична такава, при която се преобразуват характеровите потенциали до адаптивни. Самият дидактичен вектор вече води до характерово преобразуване, както и диалектичният, до промяна в параметрите на преживяваната невроза. Успоредни, взаимодопълващи са, а противопоставянето им е фалшива дилема. За това пиша в статията си Диалектика и Дидактика в психотерапията. Психотерапията при окр прилича на помощта на човек, давещ се в океана на собствения си ум, постоянно заливан от вълните на натрапливите си невронни пътечки. Като старт, нужно е да стъпи на островчето на здравия разум. Той е малък, хлъзгав, вълните постоянно го помитат обратно в бурното и плашещо го море, където акулите на страховитите мисли заплашват да разкъсат него или близките, върху които пренася невротичната си загриженост. Тази когнитивна работа по преформулиране, реструктуриране, нормалииране и правилна визия за ставащото, е начална, отправна точка. Островчето на здравия съзнателен разум е твърде мъничко, а натрапливите вълни огромни, силово грабващи и завъртащи в страхуваното, бликащо от бездните на несъзнаваното.
  11. 1 point
    Здравей! Книгата е хубава и не може да те подведе, ако я четеш спокоен.Ако си уплашен, твоите страхове, може да започната да изопачават думите на автора и така страхът ти да се усили.За това и препоръката е, книгата да се чете от хора, които не са под влияние на страховете си.
  12. 1 point
    Диляна Колева

    Помощ

    Ако се зачетеш, в която и да е от темите напоследък ще видиш, как пишещият повтаря едно и също нещо и сякаш е извън диалога, който се случва. Твоята тема и писане тук са същите. Това е вашето бягство от действителността. Ако задържиш концентрацията си за пет минути върху този пост ще имаш информация за това, което ти се случва. Имаш завишена тревожност, с изразен натраплив характер. Това означава, че мозъкът си избира сюжет /фантастичен/, върху който се фокусира и започва да го предъвква и украсява с факти, които не съществуват. Когато започнеш да пишеш за този свой сюжет, той започва да ти изглежда все по- реалистичен. Когато започнеш да търсиш в нета информация за фантазийния си проблем, мозъкът започва да го визуализира и дори да ти пуска по някое усещане за по автентично. Разбира се за теб това е "черешката на тортата" и окончателното доказателство "че на мен ми има нещо". За съжаление, никой лекар не намира нищо. И мозъкът отново се връща в режим на търсене на фантастичен проблем. Реалният за теб остава скрит и той не е в тялото ти. Той е в живота ти. Нещо не успяваш да се справиш там. Чудя се, до колко имаш ресурс да се организираш и да се префокусираш сама към реалната си житейска ситуация- взаимоотношения, работа, партньорство - за да установиш истинския си проблем.
  13. 1 point
    Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Плодовете_на_Духа-беседа Молитвен наряд за край: Молитва на Царството [I. Посл. към Коринтяните, 13 гл.] В 13 глава от I послание към Коринтяните се говори за плодовете на Духа. Любовта е плод на Духа. Всеки плод има смисъл, когато се яде. Следователно и любовта се осмисля, когато се яде. Ако любовта не се яде, не принася никаква полза. Като изядеш един плод, той трябва да се асимилира, да проникне в кръвта, да даде добър резултат. Дето животът се развива правилно, там резултатите са добри. Често се говори за бита на един народ. Думата „бит" има две значения. Бият някого с тояга и казват, че тоя човек е бит. Говори се и за бита на някой народ. Под „бит" на народа се разбира сбор от неговите нрави и обичаи. Бит човек и бита на народа са две различни понятия. Боят плаши хората; в същност, от боя са излезли много блага. Не е страшен боят, но трябва да знаеш, как да биеш. И светлината бие, и въздухът бие, и водата бие, но боят на светлината е милване, боят на въздуха е милване. Понякога въздухът се гневи, и тогава не милва, но удря. Тогава къса листа, чупи клончета, изкоренява дървета. Ако светлината на слънцето те бие, радвай се, защото човек ще станеш. Едно се иска от човека: да разбира нещата правилно. Колкото и да се разбират нещата правилно, все има нещо неразбрано за човека. Ако се вгледате в религиозния живот на човека, и там ще намерите нещо неразбрано. Ако се вслушате в езика на детето, и там ще намерите нещо неразбрано. Малкото дете вижда запалената свещ, сочи с ръка към нея, говори нещо, но никой не го разбира. След това то туря пръста си в свещта и се опарва. Като се опари два-три пъти, майката го предпазва да не тури пак пръста си в свещта, като му казва „гъш". Чуе ли тая дума, то разбира вече значението й и не пипа свещта. И възрастните, като не разбират значението на думата „гъш" не се пазят от опарване. Не туряй пръста си там, дето не трябва. Любовта учи човека, де да пипа и де да не пипа. Хората отсега нататък трябва да се заемат с изучаването на любовта. За коя любов говоря? Не говоря за обикновената любов, която започва с много обещания, а с малко дела. Младият момък обещава на момата цял свят, а накрая и дрипи не й дава; той обещава на момата да се жертва за нея, но, като умре тя, казва: Всичко се свършва вече. След гроба няма живот, няма никакви задължения. Той гледа час по-скоро да я погребе, да си отиде, отдето е дошла. В първо време тя е божество за него; щом умре, става обикновено същество. Оня, когото заравят в земята, и остава там за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свят да се пречисти. Както момъкът постъпва с момата, така и момата постъпва с момъка. След това всички хора говорят за добър живот... ...Хората могат да се примирят само чрез любовта, те могат да се спасят само чрез любовта – друг път няма. Без любов нищо не се постига. Казано е: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Всеки трябва да се храни от плодовете на любовта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие вечен живот. „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил". Плодовете_на_Духа
  14. 1 point
    АлександърТ.А.

    Lilito

    Никита , На тази страница , това е десетото ти мнение . Преглеждам отговорите и виждам че избирателно разбираш казаното .Просто прескачаш обясненията на специалистите и само повтаряш преживяванията си . Независимо че ти казват нещо друго и то конкретно , само да е вмъкната думичката ,,болест" , си казваш -----да явно съм болна . Голямо момиче си и смятам че няма да се обидиш като директно ти кажа : Вярваш в глупости . Трябва ти терапевт , да те научи как да мислиш . На кои неща да вярваш и кои да пренебрегваш .
  15. 1 point
    А може и да няма редакция! Просто да си е предадено 1 към 1, защото повечето пъти ,,думите остават просто думи'', когато не се ,,долавя'' по-дълбоката метакомуникация. И без това всички ,,се носим'' на вълните на отдавна измислени послания. Поздрави! Приятно е да срещаш любознателни хора!
  16. 1 point
    Сега виждам тази тема. На български не. На руски има тонове, директно онлайн. koob.ru
  17. 1 point
    Здравейте скъпи хора, Предстои ми заминаване за месец в чужбина на студентска практика и много се притеснявам. Сама избрах този път, за да мога да преборя страха си от непознатото и притеснението от разговори с хора, познати и непознати. Искам да се справя с тази тревожност и мисля, че по този начин ще мога да изляза и от зоната си на комфорт, да се запозная с други хора, култури и т.н. В семейството ми не знам как ще го възприемат, може дори да се опитат да ме спрат, да кажат, че ще е опасно и да започнат да говорят глупости. Просто винаги се притеснявам от хората и говоренето пред тях и взех това решение за себе си, за да се науча да бъда и малко по-самостоятелна, да се предизвикам и науча нови неща. Спортувам често и гледам да се предизвиквам и тук, но мисля, че това ще ми даде много опит и себеусъвършенстване към по-добро. Не знам как ще се възприеме от другите. Можете ли да ме посъветвате нещо. Просто винаги е това притеснение и другите ме гледат понякога всеедно не съм наред и то става още по-силно.
  18. 1 point
    Здравей! Нека направим обратното и първо разберем, какво мислиш, когато усетиш,че паниката идва.За целта, носи винаги в себе си едно тефтерче и химикалка, в момента, в който усетиш първият симптом на паника, извади тефтерчето и започвай да записваш, всички мисли които ти идват в съзнанието.След това ги напиши във форума, така ще знаем, какво да те посъветваме.
  19. 1 point
    Здравей! Поздравления за смелостта да пишеш.Мисля, че писмото ти, а и евентуални други твои постове, ще са много полезни, на някои хора, които имат страх от полудяване.За почти всички думата шизофрения, означава нещо страшно, което лишава човека от човешкото в него и го прави неадекватен и трудно адаптируем в света.Хората си мислят и,че за тази болест няма лечение, което съвсем не е така. Аз, като психиатър, знам истината , но рядко някой ми вярва. Ще си позволя да ти направя една забележка- ти не си ,,шизофреник,, , както и болният от диабет не е,,диабетик,, .Ти имаш заболяване, което се нарича шизофрения и това заболяване, както сам отбеляза, при ,,улучено ,, медикаментозно лечение, не те прави по различен от мен, който нямам шизофрения.Да, определено има стигма и отхвърляне на хора страдащи от шизофрения, но точно ти, с мислите и поведението си, може да помогнеш поне на няколко човека, да разберат,че при системно лечение болестта може да бъде овладяна и болния да функционира напълно адеквантно, на предизвикателствата на живота. И си прав, не се фокусирай върху миналото, мечтай и работи за да сбъднеш мечтите си. Успех!
  20. 1 point
    Най-възвишеното, най-благородното, най-красивото нещо в живота е молитвата. Човек, който се моли има велико бъдеще. Общество или народ, койито се моли се развива. Човек, който не се моли, боледува и изсъхва. Народ, който не се моли, изчезва от картата на Земята. Моли се, за да те обичат. Моли се, за да ти съдейства Природатата във всичките ти разумни начинания. Ама как да се моля? Не питай как да се молиш, а просто се моли. Питаш ли как да се храниш или как да дишаш или как да се обличаш? Майката пита ли как да обича детето си? Дърветата питат ли как да растат към небето? Слънчевият лъч пита ли как да свети в простора? Ти може би си мислиш, че не знаеш как да се молиш, но най-истинската ти същност знае. Остави молитвата да излезе от дълбочината на душата ти. Така молитва има сила, такава молитва носи всички условия за твоето развитие. Любовта е най-естествената молитва. Радостта, милосърдието, красотата могат да се явяват само на човек, който се моли. В молитвата са скрити всички тайни на бъдещето. Тя носи всички условия на настоящето и всички поуки от миналото. Молитвата направена с любов се приема. Молитвата е диханието на душата. Както тялото има нужда от въздух, за да живее, така и душата има нужда от молитва. Както дъждът напоява изсъхналата и зажадняла почва за живот, така и молитвата носи свобода и простор за душата. Силен човек може да бъде само този, който се моли.| Умен човек може да бъде само този, който знае как да се моли. Красив човек може да бъде само този, който обича да се моли. Ама за какво да се моля? Човек трябва да е много умен, за да знае за какво да се моли. Да се молиш за това, което можеш и сам да свършиш, не е истинска молитва. Моли се да имаш сила да разрешиш задачите на своята душа. Моли се твоите братя, да се обичат. Моли се да ти се даде най-потребното за настоящия момент. Моли се да примириш притовиречията в себе си. Моли се за здраве и сила, за да можеш да служиш. Моли се вечните, непреходни неща, тях търси. Моли се за това, което никой друг не може да ти даде. Моли се за невъзможното, защото невъзможното за човека е възможно за Бога. Моли се съзнанието ти да бъде будно, да не изпуснеш добрите условия на настоящето. Моли се да имаш сили да преодолееш изпитанията и трудностите. Моли се да имаш пламтящо от любов сърце, светъл като слънцето ум и разумна воля. Моли се това, което се дава за теб, да се даде и на твоите ближни. Моли се да научиш и изпълниш волята Божия и тогава ще имаш и всичко друго. За когото мислиш, такъв ставаш. Няма по-красива молитва от благодарността. Да благодариш означава да разбираш дълбоките причини, от които произтича живота. Благодари за въздуха, който дишаш. Благодари за светлината, която приемаш. Благодари за топлината, която те изпълва. Благодари за тялото, което ти служи. Благодари на птиците, които пеят за теб. Благодари на слънцето, което грее за теб. Благодари на вятъра, който вее за теб. Благодари за хляба, който е приготвен за теб. Благодаря за покрива, който е построен за теб. Благодари на небето, което те закриля. Благодари на земята, която те отглежда. Благодари на онзи Източник, от който произлиза Живота. Само така ще можеш да се наречеш Човек.
  21. 1 point
    ОК, представете подробно вашият личен опит или публично достъпни клинични изследвания, които са проведени по съответния стандарт. Иначе, отварата от магданоз има абсолютно същият ефект - потиска глада и засилва метаболизма. Само където струва около левче, пък вашият "продкут" -около петдесет
  22. 1 point
    Предлагам ти, с този въпрос да отвориш нова тема в "сънища" или "психология и психотерапия", тъй като проблемът не е за психотерапия онлайн и вероятно повече хора от форума биха искали да ти пишат и да ти дадат съвети. Както ти писа по- горе д-р Първанов, за да получиш конкретни отговори тук е необходимо да изложиш конкретен проблем. Защо не могат да ти се дадат стъпки за излизане от проблема, който си формулирала!? 1. Защото той е формулиран от теб, поставен е в рамка, от която не си готова да излезеш и това затруднява комуникацията ни. 2. Знанието за архетипите е чудесно обогатяване, но никак не е достатъчно. Не случайно основният проблем между Юнг и Фройд е именно в определянето на методика и структура. Фройд я иска и я поставя, затова и всички основни теории лежат на неговите първоначални. Юнг не иска да се съгласи с това и нормално, неговата работа е интуитивна, строго индивидуална, тя не подлежи на структуриране. По тази причина Юнг се споменава в университетското обучение, но не се изучава по простата причина, че той не е оставил структура или методика, теория и т.н. И както казваше един мой обучител преди няколко години: "Много ми е интересно, някой като каже, че ходи на юнгиански групи, та Юнг никога не е работил в групи". Подобно е и основното противоречие в исканото от теб - стъпки и структура в линията на - нещо несъществуващо. Да Юнг е невероятен, но щом си решила да се справиш с проблема през това знание, означава, четене, анализ или самоанализ (в който рискуваш сериозно да се самоподведеш), отново четене, самонаблюдение, анализ и т.н. Разбира се, всичко казано от мен може да бъде опровергано, защото в психологията, колкото школи и теории има, толкова противоречия, но не това е целта на изложеното, това е най - обща информация, за това защо тук не можем да ти дадем конкретни решения. Желая ти успех.
  23. 1 point
    Написвам един център. Какво означава този кръг? – Той означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва, по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се е определил от самосебе си, или тази Първоначална Причина се е появила в тази посока, направила е едно кръгообразно движение и се е спряла. След това, от повърхността на това свое първо движение, първоначалното положение се е изгубило и се е образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват: образувал се е периодът на Калиюга. След време, в центъра на този кръг се е явила една малка точка, такава като тази каквато вие правите като поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува Вселената. Това наричам забременяване на Космоса с една велика идея. Тази малка точка е важната. Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица?“ Да, тези малки точки вършат всичко в света. Отхвърленият камък Теорията на струните повдига логичния въпрос, ако всичко в материалната вселена е съставено от едно основно вещество и ако това вещество има потенциала да вибрира по практически неизброим брой начини ,така че да произведе всичко , което виждаме в материалната вселена : Какво е това, което казва на веществото как да вибрира така ,че да образува точно определена видима форма пък било то пясъчно зрънце или планета като земята ? Би трябвало да съществува някакъв организиращ принцип, който да насочва основното вещество да произведе точно конкретно явление, а не някакво друго. Щом са необходими комбинации от милиони вибриращи струни за да произведат явление толкова обикновено като една пясъчинка, то трябва да има нещо, което да казва на тези струни как да вибрират и да се организират по точно определен начин. Що се отнася до планетата Земя ,организиращият принцип би трябвало да е много по-сложен. Организиращият принцип можем да наречем Съзнание.От изследванията на квантовата физика става ясно, че елементарните частици не съществуват като действително проявени частици, докато изследователят не извърши опита. До началото на изследването те съществуват само като потенциали да се проявят като частици и процесът на кристализиране на един потенциал като проявен феномен включва съзнанието на ученият, извършващ изследването. Това означава, че е допустимо и дори оправдано да интерпретираме откритията на учените по отношение на явленията в природата не като нещо съществуващо независимо от сьзнанието, а по скоро като доказателство, че без някакъв вид разум нищо не може да се прояви. Това ще ни доведе до разбирането за наличие на действителна връзка между човешкият разум и материалната вселена, в която човешките същества живеяг. Реалността зад видимите материални явления не е просто енергия, както Айнщайн доказа,а в действителност е съзнанието както ни се посочва от квантовата физика.
  24. 1 point
    Хриско, мисля че тук нещата са много по-сериозни и затова реших да отделя в нова тема този ти въпрос от темата за „Модата в отвъдното“. Религиозните убеждения не са мода. Но в отвъдното, както ти наричаш животът след физическата смърт, много религиозни хора затъват или по-точно казано биват хванати в капана на егрегора на религията или учението което са следвали приживе? Как се създават тези егрегори? Мислите, желанията, представите, вярванията на последователите, поклонниците, учениците на един религиозен водач са свързани с него, образуват колективна (групова) енергия или мисъл - форма, която заражда „егрегора на религията или съответното учение". Тази мисьл-форма не е нещо отвлечено, не е някаква измислица, която няма нищо общо с Реалността. Напротив - колкото повече хора я създават, вярват в нея и й се уповават, колкото повече хора интензивно мислят за нея, толкова повече тя придобива плътност и жизнена сила, толкова повече се превръща в реален фактор, който взема дейно, активно участие в живота на вярващите и създаващите я и им влияе. Така че егрегорът е един много сложен феномен - от една страна възниква на базата на реален обект - лице (Буда, Кришна, Христос и т.н.), в същото време е сбор от субективни представи, но тази колективна субективна представа наречена „егрегор" е обективно или реално-действаща сила в живота на тези, които я създават чрез силата на мисълта, волята, желанията, мечтите, представите и вярванията си. Егрегорът се превръща в сила - закрилник, покровител, с която може да се взаимодейства, с която може да се общува. Можеш да задаваш въпроси, адресирани до тази колективна енергия, до егрегора и да получаваш отговори на сън или наяве. Много често егрегорите на религията са във враждебни отношения помежду си - примерно мюсюлманският егрегор по отношение на християнския, както и обратно. Егрегорът е жива същност, която съществува дотогава, докато има хора, които я поддържат с мисълта си. Човек е свикнал да търси закрила, покровителство, сигурност, да се уповава на нещо. Затова и затъването в клопката на егрегора на дадена религия или учение е така примамлива понякога. В рамките на егрегора нещата са много лесни понякога. Тук ако зададеш въпроса - кой е истинският бог? - ще получиш очаквания отговор - ако си християнин - това ще бъде Христос, ако си кришнар - Кришна и т.н. На въпроса - има ли прераждане или не - ако си ортодоксален християнин ще получиш отрицателен отговор, а ако си индуист - положителен. Но всичките тези отговори, колкото и удовлетворяващи, успокояващи или вдъхновяващи да са, няма да дойдат от Висшата Реалност, а ще са плод на нашата обусловеност в рамките на егрегора, който сме си избрали и към който принадлежим. И тук идва неприятната част – заминалите от физическия свят членове на дадена религиозна общност или учение образуват нещо като част от егрегора, защото и след смъртта си го хранят с психическата си сила. Поради това никаква идея в света не може да се унищожи с насилие. Действително, мъчениците за една идея само засилват представляващия я в астрала егрегор... Трудно се излиза от тази примка. За да се докосне човек до Върховното, до Реалността такава, каквато е, трябва да се освободиш от всички егрегори, от всякакви влияния, да мине отвъд тях. Това не е лесно.Трябва да бъдем достатъчно проницателни за да можем да видим фалша на всичко това - на външното упование, на външната сигурност - тогава заедно с виждането ще дойде и отхвърлянето, и освобождението от товара на егрегорния авторитет, на който сме били подвластни и който сме създавали с мислите си. Не смятате ли, че доста е тънка понякога границата между Реалността и създаденият егрегор на дадена религия или учение. Трябва да имаме повече доверие на вътрешния си глас. Да разчитаме на него за откриване на Истината. Може би това е начин да не се попадне в капана на на някой религиозен или езотеричен егрегор...?
  25. 1 point
    Имам едно усещане, че хората са негативни от нямане идея какво друго да правят. Нямат цел, която истински да обичат, или не знаят как да я постигнат, или пък при това са нетърпеливи. Общо взето негативизмът е показател за безсилие. Също на безверие, но пък вярата също е сила, както и смирението. (Надявам се всеки прави разликата между смирение и примирение.)
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×