Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 04/27/19 in all areas

  1. 4 points
    Добрата молитва [Матея, 5 гл.] Утринно слово: Бъдете съвършени - 14 ноември 1943 г. Прочете се беседата „Бъдете съвършени" от книгата „Слава Божия". От нас се иска: Да прославим Името Божие с любов. Да въдворим Царството Божие с мъдрост. Да въдворим Царството Божие и Неговата Правда с мъдрост и истина. Да изпълним Божията воля с истина. Молитва за плодовете на духа Господнята молитва Бъдете съвършени
  2. 3 points
    Ayskara има периоди в живота, които просто трябва да се преминат. Огромният проблем на нашата психика е, че възприема всичко като окончателно, и вечно. Губи и се знанието за преходността и променливостта в живота. Ние не можем да сме винаги деца, нито на 30 години, да сме цял живот в брак или да са ни вечни приятелите. Животът е променлива величина. Проблемът е, че искаме да спрем процесите. Никой да не умира, никой да не остарява и никой да не се променя, ако можехме вероятно бихме заживели в приказката за "Спящата красавица", в която животът е спрял за 100 години. Красотата на живота е в неговата промяна и смъртта е част от промяната. Звучи невероятно, но реално ние плачем при смърт не за близките си, а за това което губим ние в тази промяна. Плачем за себе си. И при теб сега така. Не те е страх от смъртта, нито от това че близките си отиват. Осъзнаването, че живееш живот, който е изпълнен с промени те побърква. Някак не го искаш по този начин, но ти е ясно, че не можеш да промениш нищо. Ще го живееш, такъв какъвто е- гъвкав, променлив, непознат, изпълнен с тайни и предизвикателство. Ако видиш в това очарованието и включиш любопитството ще го изживееш добре. Ако обаче се вкамениш в страха и зациклиш в безсмислицата "Нищо не искам да се променя" ще ти е много неприятно.
  3. 3 points
  4. 3 points
    Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Три_фактора - беседа Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Господнята Молитва Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета 63-а глава от Исаия. Някой път е мъчно да тълкуваме пророческите сказания. Аз ги уподобявам на един човек, който е намерил една бомба, направена за неприятеля, не за своите; оставена е някъде, но някое глупаво дете започне да човърка тази бомба, тя избухва, осакатява го. Та, когато пророкът говори за Господа, когато човъркаме тази Божествената бомба, ще стане известно нещастие. Това означава гневът Господен. Гневът Господен е, когато бараме там, дето не трябва. Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее. Страданията на човека се дължат на неговите чувства. Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде? Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат. И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш. Сега, по някой път ние искаме да знаем дали Господ се грижи за нас. То е толкоз ясно. Той е създал света със съвременната наука. Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл. Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим... ...Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори. Аз разбирам Божия глас. Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните. Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи. И отсега нататъка трябва да учим ние. Три_фактора
  5. 3 points
  6. 3 points
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Новото_начало - беседа Молитвен наряд за край: Благославяй - №8 от "Духът Божий" [ Псалом23.] Апостол Павел казва: „Докато бях дете, мислех по детински; щом станах мъж, напуснах детинското". Наистина, човек трябва да напусне детинското. За кое детинско се говори? Има нещо детинско в човека, което той трябва да напусне, но има нещо детинско, което трябва да задържи в себе си за вечни времена. За това детинско Христос казва: „Царството Божие е на децата". Детето носи в себе си възможностите и условията за растене. Каква е разликата между детето и възрастния? Детето е семе, едва посято или още непосято. То не е изникнало, не се е разлистило, не е цъфнало, не е дало плод. Старият е узрял плод, който виси на дървото и чака, или да го вземе някой, или да падне на земята. Ако го вземе някой, ще го опита и познае. Ако никой не го вземе, ще падне на земята, дето го очаква смърт. Семката му ще се посади и след време ще израсте отново. Каквото става на земята, същото става и в невидимия свят. Привидно някои неща се губят, но всъщност, няма загуба в природата. Нещата се само видоизменят, но не се губят, нито създават. Губи се нереалното, а реалното остава за вечни времена... ...Сегашните хора се оплакват от страдания и нещастия. – Коя е причината за страданията им? – Еднообразието в живота. Те търсят щастието там, дето го няма. Те търсят щастието в материалния живот: искат да бъдат добре облечени, добре нахранени, добре приети между хората; да имат файтон или автомобил на разположение, да посещават театри и концерти; да бъдат млади, здрави, да не боледуват; да имат хубави къщи, добре мобелирани. Хубаво е всичко това, но на земята такова щастие не може да се постигне. И да имаш всичко това на разположение, пак няма да бъдеш щастлив. Хората ще ти завиждат, ще се питат, как си придобил това богатство. Ще кажат, че с кражби си разбогатял. После, кравите и овцете ще те съдят, че си одрал кожата им, остригал си вълната им, издоил си млякото им. И горите ще те съдят, че си ги изсякъл. При това положение, можеш ли да бъдеш щастлив? Човек може да бъде щастлив само при три случая: когато знае, как да носи любовта, мъдростта и истината. Другояче казано: Да знае как да постъпва с ума, със сърцето и с душата си. Умът ще му даде светлина, сърцето ще му даде топлина, а душата ще му даде сила. Без светлина, без топлина и без сила, нищо не се постига. Това е все едно, да живеете в красив свят, с хубави плодни градини, без да опитвате плодовете; минавате край чисти, буйни извори, но ви е забранено да пиете вода; влизате в големи, богати магазини, пълни със скъпи дрехи, но нямате право да си купувате дрехи; обикаляте осветени салони, дето пеят и свирят видни певици и музиканти, но нямате право да влезете вътре да ги слушате. Навсякъде има училища, университети, дето се преподават различни науки, но вие нямате право да ги посещавате. Какво щастие е това? Красив е светът, който ви обикаля, но не можете да се ползвате от неговите блага. Помнете: Щастието е в самия човек – в светлината на неговия ум, в топлината на неговото сърце и в силата на неговата душа. Това щастие носи здраве и сила за човека. За да запази здравето си, а с това и своето щастие, той не трябва да допуща в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Дойде ли една отрицателна мисъл до ума ви, оставете я вън. Колкото пъти да хлопа, не й отваряйте. Мълчете си вътре и не питайте, кой е там... Новото_начало
  7. 2 points
    От древноста учителите казват за мислите , че са свободно реещи се в пространството . И от моментното състояние на човека зависи точно какви мисли ще забележи . Сега живеем в едно преходно състояние . Преходно е , защото имаме даденостите и остава усилието на израстване . В нестабилен баланс сме :) Човек се заблуждава че не е вярващ А вярва , че му е нужна само клечка кибрит и огъня е сигурен . От подобни повърхностни вярвания е оплетен живота на много хора . Хора , които нямат ,,време" да се задълбочат и стигнат до същноста във всеки един проблем . Само това е нужно , създаване на навик за разглеждане проблемите в цялата им дълбочина . Това може да бъде една добра медитативна практика . Така човек може да стане разумен . За които не са чели Щайнер ще споделя на кратко . Мисъл чувство и воля за обикновенния човек са като триъгълник фиксиран в проявите му . Когато натделее едното , другите биват подтискани .Така сме живели до сега . Чрез разбиране на всичко , което е много бавен процес , страните на този триъгълник стават все по--разумни Да наблягаме на разумноста , което е стремеж за разбиране Божията воля . Ако държим на цифрите , това , че умът точно 2 пъти трябва да е по силен от волята . Още не съм го разбрал . пп
  8. 1 point
    Може и парадоксално да звучи, че Движението е статично, но пак искам да поясня, че Принципът на движението е статичен. Той е неизменен, което може да се долови в проявлението на влиянието му. Ние сме обречени на промяната във всеки един момент. Придвижваме се от точка до точка, от цел към цел. От желание към друго желание и съпътстващите ги мисли и чувства. Движим се и в по-дълбокото - между животинските ни инстинкти и архетипните образи. В този момент с "по-дълбокото" движение, пък започва "да прозира" и друг Принцип - този на Махалото или Ритъма. И тук се проявява пък следващ принцип - на полярностите. Фигуративно това може да се представи по следния начин: Единният Принцип на Движението, характеризиращ и организиращ изцяло "случването", лесно може да се представи като потенциално насочено движение. Импулс. Воля. Поток. Това движение е "в границите" на два екстремума, или две противоположни точки и е с определен ритъм на придвижване. Все едно се ражда скоростта и равнината. Това е доста абстрактно визуализирано в клипчето "Да си представим 10-мерното пространство", което бях линкнал тук в темата. Едномерният принцип на движението, който като вектор / импулс, потенциална енергия/ свързва едномерната точка с друга едномерна точка. Принципът, който е в основата да се придвижим от едно състояние в друго. Промяната. А самото движение между два полюса пък е отразено от втората линия, чрез която се определя равнината. В насочеността на движението "от-към" пък се проявяват и други два принципа - Принципът на причината и следствието, каузалността /основа на научността/, и противоположният - Принципът на телеологичното, че всичко което се случва е предопределено от бъдещата цел /основа на религиозността/. Или прибутващия и придърпващия фактор Но паралелно има и един друг, интуитивно доловим принцип, който е на метакомуникативно ниво. Този на разделянето. Образно това може се опише като Един принцип с един параметър, който е основа на повече от един принцип с повече от един параметър за охарактеризиране. На тази принципна основа пък се изграждат системите на организация, а и ще го използвам по-нататък в описание на една идея, което е нормално щото по този начин работи ума ни - фрагментира, за да осмисли. Но, да не задълбавам! Защото в сайта има достатъчно писано за Херметическите принципи. Пък и ако някой проявява интерес за еволюцията на формите и пространството може да потърси нещо за Сефиротическата традиция при Кабаллата. Няма да повдигам и въпроса за самата Идея, "предшестваща" формата-"принцип на еди какво си", защото малката ми идея е да отбележа просто статичността, неизменността на принципите. От тази статичност на принципите и основното следствие на Принципа на движението - че всичко се движи, всичко се променя, се поражда в съзнанието ми един логически парадокс. Принципно свободното философстване се характеризира със субективното изнамиране на парадокси, което както ми казваше баба ми ме прави дървен философ, а пък дядо ми се кефеше и отговаряше, че съм дървен, ама философ. Но посочения по-горе парадокс се ражда и в "противоречието" между философските идеи на двама доказани философи - Парменид и Хераклит. Докато Парменид поддържа тезата, че " Битието е реално, вечно, то не може да възникне от нищото или да се превърне в нищо, то е безначално и безкрайно.", то Хераклит пък е на диаметрално противоположното „Всичко съществуващо се движи и нищо не остава едно и също." Е как се случва така, че хем всичко е неизменно, хем всичко се променя? Още повече, пък и да е "разположено" в 11 измерения на дефинируема активност или българската си дума - Движение!?! Ами това е толкова просто!!! Колкото задачката с четирите точки и трите, непрекъснати линии, които да ги свържат и която описах малко след клипчето за 10-те пространства. Просто "изскачаме" от шаблона на стереотипното ни мислене и правим обединяващо предположение! Всичко е неизменно и всичко се променя, защото наблюдаващият статично разположените събития се движи! Просто и практично приложение на теорията на относителността! Да, но от тази перспектива вече изникват доста въпроси. Бе, изникват?! То направо си експлоадират! Обаче, поне на мен ми е по-лесно, да разгледам следствията от това предположение.
  9. 1 point
    Струва ми се че малко не се разбрахме. Гледах по "Бразди" за приложение на брауновия газ в софийска оранжерия. Те са си намалили разходите за отопление с около 30%. Това за енергетиката е невероятен резултат. Иначе ползват и пелети. https://www.bnt.bg/bg/a/super-tekhnologichna-oranzheriya-koyato-izpolzva-braunov-gaz-za-otoplenie Преди около десет години с един приятел правихме браунов газ на основата на електролиза. Така на една дълга и тънка пръчка забита в земята набучихме шише от "Кока Кола" от 0,5 л. През маркуч го напълнихме с браунов газ, и отдолу го запалихме със запалка. Шишето изхвърча като ракета и за малко щеше да счупи една улична лампа. Щяхме да слагаме електролизна клетка на едно "Рено Клио" но на мен ми се наложи да замина във чужбина и го прекратихме проекта. Колата я изхвърлих, защото се развали, отиде на вторични преди да успеем да го направим това. Така или иначе брауновия газ ще има много бъдещи приложения.
  10. 1 point
    Неделни Беседи - м. май 2019 г. 5 май 2019 г. - 549. Не живея за себе си - 24 юни 1934 г. 12 май 2019 г. - 550. Приемете Духа - 8 юли 1934 г. 19 май 2019 г. - 551. Изново родени - 15 юли 1934 г. 26 май 2019 г. - 552. Хвърлѝ хляба - 22 юли 1934 г.
  11. 1 point
    Тази тема в този сайт я осакатиха. Не се отваря първата ѝ страница. Там беше посочен и филм "Free energy, the race to zero point". Но пък последната седмица в "Бразди" гледах за една софийска оранжерия, която ползва браунов газ за отопление. За това мисля, че е удачно да пусна тук този филм:
  12. 1 point
    Не могат да приемат "Под силна воля разбирам разумност." Какво се случва, ако умът е по-силен от сърцето? Ако трите са еднакво силни?
  13. 1 point
    Орлин Баев

    Lilito

    Когато човекът е когнитивно донякъде научил се да се задържа на "земята" на здравия разум и вижда от по-високата панорама на метакогницията, започва да разбира, че именно вярата му в гласовете на сирените на натрапливостите му е тази, която го ужасява. Осъзнава все повече, че техните гласове са кошмарни само докато им вярва буквално. Тогава, вече избор на терапевта е дали плавно да го поведе през хипнотерапия към основата, към дома на сирените, където вижда, че всъщност са русалки, пеещи песните на любовта, защитата и смисъла, или директно да го насочи към дълбокото гмуркане и удряне на дъното на страховития океан, което парадоксално премахва борбата и бягството от страхуваното и със създадената гротеска и пародия води до хумора, прерастващ в смирението на молитвеното доверие, преливащо се в медитативния подход, имащ при окр ключова роля. ..... Често под етикета окр, както споменах по-гое, се "натикват" хистерията, хипохондрията, хистрионната характеропатия или граничността с връхче от натрапливости.Друга честа грешка е приравняването на обсесивно компулсивното р-во с натрапливото личностово р-во (ананкастна характеропатия). При последното, натраплвата идеация и ритуалност, са его синтонични, желани са, докато при типичното невротично окр, са его дистонични, противоречащи на разбиранията и нежелани.
  14. 1 point
    Орлин Баев

    Lilito

    Тук в "Психотерапевтични насоки онлайн" не правим терапия - насочваме, споменаваме някои жалони в пътя на справянето, даваме кураж. И това е нещо, но актуалната психотерапия е различна - изисква много мотивация, действия, активност, напускане зоната на комфорт постоянно с промяна на отношението и учене. В обществото могат да се наблюдават нещо като "талази" или дори "модни трендове" в преживяваните невротични състояния. Обществено "развитие" в невротичния процес, следващо хода на индивидуалната невротична етиопатогенеза. Паника --> когато е нерешавана качествено, преминаваща в генерализирана тревожност --> когато също е потискана неразбиращо --> окр, хипохондрия, агорафобия и т.н. --> когато дълго време процесът е поддържан, биологията защитно депресира, превключва в режим на прегаряне, в модалност хронична умора, за да предпази от тревожното високо напрежение. Преди стотина години, а и хилядолетия преди това, на "мода" е била хистерията на сексуална основа - поради репресираното от църковните догми либидо. Понастоящем конверизонните и соматоформни състояния (хипохондрия, хистерия) са едни от най-"хлъзгавите" за работа, понеже в основата си носят печалби социални и за оцеляване, които всъщност напълно приемат и си искат играния и пред самия себе си театър. Та, терапевтирайки "натрапливи мисли" за болести, е важно да се знае дали са действително такива, или са единствено прикритие на хистрионни и/ или конверзионни психодинамики в основата си. В статията си Хистерия и хипохондрия пиша за това, а в текста си Характеропатии, описвам разликите между невротичното конверзионно разстройство и хистрионната характеропатия (дръпни надолу до хистрионно личностово разстройство). Да приемем обаче, че говорим за натрапливости, функциониращи през собствения си механизъм, неподлежани от хистрионни характерови динамики. Винаги дидактичната работа по общите механизми на състоянието, е следвана от успоредната диалектична такава, при която се преобразуват характеровите потенциали до адаптивни. Самият дидактичен вектор вече води до характерово преобразуване, както и диалектичният, до промяна в параметрите на преживяваната невроза. Успоредни, взаимодопълващи са, а противопоставянето им е фалшива дилема. За това пиша в статията си Диалектика и Дидактика в психотерапията. Психотерапията при окр прилича на помощта на човек, давещ се в океана на собствения си ум, постоянно заливан от вълните на натрапливите си невронни пътечки. Като старт, нужно е да стъпи на островчето на здравия разум. Той е малък, хлъзгав, вълните постоянно го помитат обратно в бурното и плашещо го море, където акулите на страховитите мисли заплашват да разкъсат него или близките, върху които пренася невротичната си загриженост. Тази когнитивна работа по преформулиране, реструктуриране, нормалииране и правилна визия за ставащото, е начална, отправна точка. Островчето на здравия съзнателен разум е твърде мъничко, а натрапливите вълни огромни, силово грабващи и завъртащи в страхуваното, бликащо от бездните на несъзнаваното.
  15. 1 point
    Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Плодовете_на_Духа-беседа Молитвен наряд за край: Молитва на Царството [I. Посл. към Коринтяните, 13 гл.] В 13 глава от I послание към Коринтяните се говори за плодовете на Духа. Любовта е плод на Духа. Всеки плод има смисъл, когато се яде. Следователно и любовта се осмисля, когато се яде. Ако любовта не се яде, не принася никаква полза. Като изядеш един плод, той трябва да се асимилира, да проникне в кръвта, да даде добър резултат. Дето животът се развива правилно, там резултатите са добри. Често се говори за бита на един народ. Думата „бит" има две значения. Бият някого с тояга и казват, че тоя човек е бит. Говори се и за бита на някой народ. Под „бит" на народа се разбира сбор от неговите нрави и обичаи. Бит човек и бита на народа са две различни понятия. Боят плаши хората; в същност, от боя са излезли много блага. Не е страшен боят, но трябва да знаеш, как да биеш. И светлината бие, и въздухът бие, и водата бие, но боят на светлината е милване, боят на въздуха е милване. Понякога въздухът се гневи, и тогава не милва, но удря. Тогава къса листа, чупи клончета, изкоренява дървета. Ако светлината на слънцето те бие, радвай се, защото човек ще станеш. Едно се иска от човека: да разбира нещата правилно. Колкото и да се разбират нещата правилно, все има нещо неразбрано за човека. Ако се вгледате в религиозния живот на човека, и там ще намерите нещо неразбрано. Ако се вслушате в езика на детето, и там ще намерите нещо неразбрано. Малкото дете вижда запалената свещ, сочи с ръка към нея, говори нещо, но никой не го разбира. След това то туря пръста си в свещта и се опарва. Като се опари два-три пъти, майката го предпазва да не тури пак пръста си в свещта, като му казва „гъш". Чуе ли тая дума, то разбира вече значението й и не пипа свещта. И възрастните, като не разбират значението на думата „гъш" не се пазят от опарване. Не туряй пръста си там, дето не трябва. Любовта учи човека, де да пипа и де да не пипа. Хората отсега нататък трябва да се заемат с изучаването на любовта. За коя любов говоря? Не говоря за обикновената любов, която започва с много обещания, а с малко дела. Младият момък обещава на момата цял свят, а накрая и дрипи не й дава; той обещава на момата да се жертва за нея, но, като умре тя, казва: Всичко се свършва вече. След гроба няма живот, няма никакви задължения. Той гледа час по-скоро да я погребе, да си отиде, отдето е дошла. В първо време тя е божество за него; щом умре, става обикновено същество. Оня, когото заравят в земята, и остава там за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свят да се пречисти. Както момъкът постъпва с момата, така и момата постъпва с момъка. След това всички хора говорят за добър живот... ...Хората могат да се примирят само чрез любовта, те могат да се спасят само чрез любовта – друг път няма. Без любов нищо не се постига. Казано е: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Всеки трябва да се храни от плодовете на любовта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие вечен живот. „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил". Плодовете_на_Духа
  16. 1 point
  17. 1 point
    А може и да няма редакция! Просто да си е предадено 1 към 1, защото повечето пъти ,,думите остават просто думи'', когато не се ,,долавя'' по-дълбоката метакомуникация. И без това всички ,,се носим'' на вълните на отдавна измислени послания. Поздрави! Приятно е да срещаш любознателни хора!
  18. 1 point
    Здравейте скъпи хора, Предстои ми заминаване за месец в чужбина на студентска практика и много се притеснявам. Сама избрах този път, за да мога да преборя страха си от непознатото и притеснението от разговори с хора, познати и непознати. Искам да се справя с тази тревожност и мисля, че по този начин ще мога да изляза и от зоната си на комфорт, да се запозная с други хора, култури и т.н. В семейството ми не знам как ще го възприемат, може дори да се опитат да ме спрат, да кажат, че ще е опасно и да започнат да говорят глупости. Просто винаги се притеснявам от хората и говоренето пред тях и взех това решение за себе си, за да се науча да бъда и малко по-самостоятелна, да се предизвикам и науча нови неща. Спортувам често и гледам да се предизвиквам и тук, но мисля, че това ще ми даде много опит и себеусъвършенстване към по-добро. Не знам как ще се възприеме от другите. Можете ли да ме посъветвате нещо. Просто винаги е това притеснение и другите ме гледат понякога всеедно не съм наред и то става още по-силно.
  19. 1 point
    Здравей! Поздравления за смелостта да пишеш.Мисля, че писмото ти, а и евентуални други твои постове, ще са много полезни, на някои хора, които имат страх от полудяване.За почти всички думата шизофрения, означава нещо страшно, което лишава човека от човешкото в него и го прави неадекватен и трудно адаптируем в света.Хората си мислят и,че за тази болест няма лечение, което съвсем не е така. Аз, като психиатър, знам истината , но рядко някой ми вярва. Ще си позволя да ти направя една забележка- ти не си ,,шизофреник,, , както и болният от диабет не е,,диабетик,, .Ти имаш заболяване, което се нарича шизофрения и това заболяване, както сам отбеляза, при ,,улучено ,, медикаментозно лечение, не те прави по различен от мен, който нямам шизофрения.Да, определено има стигма и отхвърляне на хора страдащи от шизофрения, но точно ти, с мислите и поведението си, може да помогнеш поне на няколко човека, да разберат,че при системно лечение болестта може да бъде овладяна и болния да функционира напълно адеквантно, на предизвикателствата на живота. И си прав, не се фокусирай върху миналото, мечтай и работи за да сбъднеш мечтите си. Успех!
  20. 1 point
    В началото на двайсетте си години имаше едно момче, с което много исках да бъдем в сериозни отношения. Вместо това, когато се видехме, винаги се държахме като двойка, всеки път си мислех, че започваме истинска връзка, но той всеки път след кратък период изчезваше. И винаги се появяваше, сякаш нищо не сме прекъсвали, знаейки, че ще съм на разположение. А аз още повече го исках.... В последствие разбрах, че той си носи неговите си товари, които нямат нищо общо с мен. Когато той се изправи пред страховете си (от обвързване) и разкри слабостите си пред себе си и мен, той осъзна, че иска отношенията ни да прераснат в сериозна връзка. Но сега той беше слаб, достъпен и очакващ, даже и изискващ, всеки жест на любов от мен. Отношенията ни, нормално според мен, не успяха да се развият. Но аз в тях имах възможност да разбера какво е да си и в двете роли - на котката и мишката, и да осъзная къде не искам да попадам вече. Ако имаш самочувствие и себеуважение, не само няма да му звъниш, но и няма да търсиш умишлено да се виждате уж случайно, няма да позволяваш той да те третира като приятелката му за една вечер. Приеми го просто, че не си подхождате и че има вероятност той да си има своите емоционални товари. Вместо да се чудиш върху неговото поведение, по-добре се фокусирай и си напиши дори, с мъж с какъв тип поведение, си представяш да прекараш живота си. Тогава мъжете, които не пасват на твоите желания и представи (като този сега, нали?) ти няма да даряваш с внимание и енергия да мислиш за тях. Причината да ти посочваме, че си избрала ролята на мишка е, че докато ти не го приемеш и осъзнаеш, всеки един съвет е безмислен и неефективен, дори и да е готова формула, защото ти винаги ще го прилагаш от тази си позиция. И след време пак ще пишеш нова тема, но за някой нов младеж. Разбери, че двама души, с нормално развити чувство за себеуважение и самочувствие, когато се харесват и пасват, няма да мислят кой на кого и по колко пъти звъни. Работи върху себе си, не върху другите.
  21. 1 point
  22. 1 point
    ОК, представете подробно вашият личен опит или публично достъпни клинични изследвания, които са проведени по съответния стандарт. Иначе, отварата от магданоз има абсолютно същият ефект - потиска глада и засилва метаболизма. Само където струва около левче, пък вашият "продкут" -около петдесет
  23. 1 point
    Написвам един център. Какво означава този кръг? – Той означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва, по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се е определил от самосебе си, или тази Първоначална Причина се е появила в тази посока, направила е едно кръгообразно движение и се е спряла. След това, от повърхността на това свое първо движение, първоначалното положение се е изгубило и се е образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват: образувал се е периодът на Калиюга. След време, в центъра на този кръг се е явила една малка точка, такава като тази каквато вие правите като поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува Вселената. Това наричам забременяване на Космоса с една велика идея. Тази малка точка е важната. Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица?“ Да, тези малки точки вършат всичко в света. Отхвърленият камък Теорията на струните повдига логичния въпрос, ако всичко в материалната вселена е съставено от едно основно вещество и ако това вещество има потенциала да вибрира по практически неизброим брой начини ,така че да произведе всичко , което виждаме в материалната вселена : Какво е това, което казва на веществото как да вибрира така ,че да образува точно определена видима форма пък било то пясъчно зрънце или планета като земята ? Би трябвало да съществува някакъв организиращ принцип, който да насочва основното вещество да произведе точно конкретно явление, а не някакво друго. Щом са необходими комбинации от милиони вибриращи струни за да произведат явление толкова обикновено като една пясъчинка, то трябва да има нещо, което да казва на тези струни как да вибрират и да се организират по точно определен начин. Що се отнася до планетата Земя ,организиращият принцип би трябвало да е много по-сложен. Организиращият принцип можем да наречем Съзнание.От изследванията на квантовата физика става ясно, че елементарните частици не съществуват като действително проявени частици, докато изследователят не извърши опита. До началото на изследването те съществуват само като потенциали да се проявят като частици и процесът на кристализиране на един потенциал като проявен феномен включва съзнанието на ученият, извършващ изследването. Това означава, че е допустимо и дори оправдано да интерпретираме откритията на учените по отношение на явленията в природата не като нещо съществуващо независимо от сьзнанието, а по скоро като доказателство, че без някакъв вид разум нищо не може да се прояви. Това ще ни доведе до разбирането за наличие на действителна връзка между човешкият разум и материалната вселена, в която човешките същества живеяг. Реалността зад видимите материални явления не е просто енергия, както Айнщайн доказа,а в действителност е съзнанието както ни се посочва от квантовата физика.
  24. 1 point
    Хриско, мисля че тук нещата са много по-сериозни и затова реших да отделя в нова тема този ти въпрос от темата за „Модата в отвъдното“. Религиозните убеждения не са мода. Но в отвъдното, както ти наричаш животът след физическата смърт, много религиозни хора затъват или по-точно казано биват хванати в капана на егрегора на религията или учението което са следвали приживе? Как се създават тези егрегори? Мислите, желанията, представите, вярванията на последователите, поклонниците, учениците на един религиозен водач са свързани с него, образуват колективна (групова) енергия или мисъл - форма, която заражда „егрегора на религията или съответното учение". Тази мисьл-форма не е нещо отвлечено, не е някаква измислица, която няма нищо общо с Реалността. Напротив - колкото повече хора я създават, вярват в нея и й се уповават, колкото повече хора интензивно мислят за нея, толкова повече тя придобива плътност и жизнена сила, толкова повече се превръща в реален фактор, който взема дейно, активно участие в живота на вярващите и създаващите я и им влияе. Така че егрегорът е един много сложен феномен - от една страна възниква на базата на реален обект - лице (Буда, Кришна, Христос и т.н.), в същото време е сбор от субективни представи, но тази колективна субективна представа наречена „егрегор" е обективно или реално-действаща сила в живота на тези, които я създават чрез силата на мисълта, волята, желанията, мечтите, представите и вярванията си. Егрегорът се превръща в сила - закрилник, покровител, с която може да се взаимодейства, с която може да се общува. Можеш да задаваш въпроси, адресирани до тази колективна енергия, до егрегора и да получаваш отговори на сън или наяве. Много често егрегорите на религията са във враждебни отношения помежду си - примерно мюсюлманският егрегор по отношение на християнския, както и обратно. Егрегорът е жива същност, която съществува дотогава, докато има хора, които я поддържат с мисълта си. Човек е свикнал да търси закрила, покровителство, сигурност, да се уповава на нещо. Затова и затъването в клопката на егрегора на дадена религия или учение е така примамлива понякога. В рамките на егрегора нещата са много лесни понякога. Тук ако зададеш въпроса - кой е истинският бог? - ще получиш очаквания отговор - ако си християнин - това ще бъде Христос, ако си кришнар - Кришна и т.н. На въпроса - има ли прераждане или не - ако си ортодоксален християнин ще получиш отрицателен отговор, а ако си индуист - положителен. Но всичките тези отговори, колкото и удовлетворяващи, успокояващи или вдъхновяващи да са, няма да дойдат от Висшата Реалност, а ще са плод на нашата обусловеност в рамките на егрегора, който сме си избрали и към който принадлежим. И тук идва неприятната част – заминалите от физическия свят членове на дадена религиозна общност или учение образуват нещо като част от егрегора, защото и след смъртта си го хранят с психическата си сила. Поради това никаква идея в света не може да се унищожи с насилие. Действително, мъчениците за една идея само засилват представляващия я в астрала егрегор... Трудно се излиза от тази примка. За да се докосне човек до Върховното, до Реалността такава, каквато е, трябва да се освободиш от всички егрегори, от всякакви влияния, да мине отвъд тях. Това не е лесно.Трябва да бъдем достатъчно проницателни за да можем да видим фалша на всичко това - на външното упование, на външната сигурност - тогава заедно с виждането ще дойде и отхвърлянето, и освобождението от товара на егрегорния авторитет, на който сме били подвластни и който сме създавали с мислите си. Не смятате ли, че доста е тънка понякога границата между Реалността и създаденият егрегор на дадена религия или учение. Трябва да имаме повече доверие на вътрешния си глас. Да разчитаме на него за откриване на Истината. Може би това е начин да не се попадне в капана на на някой религиозен или езотеричен егрегор...?
  25. 1 point
    Един пътник, въоръжен с два револвера, минавал през една гъста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсват. От страх той не могъл да употреби нито един от револверите. Разбойниците го запитали: - Защо носиш два револвера? – За защита, в случай на някакво нападение от разбойници. – Ами какво по-голямо зло от сегашното очакваш? Разбойниците го обрали, набили го добре и го пуснали. Навътре в гората те срещнали друг пътник, когото също нападнали. Той не бил въоръжен, но се обърнал приятелски към разбойниците: - Слушайте, аз нямам нищо в себе си, с което да ви задоволя. Заповядайте с мене в дома ми, ще ви нагостя добре. – Защо не носиш револвер със себе си? – Аз вярвам на доброто в хората, няма защо да се пазя от своите ближни. Какво показват тия примери? Добрият човек вярва в доброто на хората и не се въоръжава. Добрите хора не се нуждаят от револвери. Лошите хора, обаче, се нуждаят от външна защита. Те носят по два револвера в себе си.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×