Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 04/02/10 in Блог Коментари

  1. 3 points
    Да, и аз съм размишлявала върху това, че Кехоу силно отключва критицизма в хората. Защо? След като е толкова сериозен реалист. Ефектът според мен се получава от няклко стъпки: 1. Резултатите му са много добри, около тях започва да се шуми и той придобива известност, граничеща със скандалната. 2. Хората го прочитат веднъж, смятат, че всичко са разбрали, и забравят половината от твърденията му, като в главите им остават само новаторските, "скандалните'. Така се получава леко изопачаване на неговите обяснения. 3. Ако първият опит на някого е несполучлив, най-лесно е да се обвини авторът. Забравяме, че и каране на колело сме научили с рани по колената. Аз също много уважавам Кехоу, защото ни учи да работим съзнателно с мисълта и са понасяме последствията от това - т.е. да сме отговорни и в тази ( доскоро езотерична = скрита) област от живота. Освен това ни учи да се отървем от модела "Магарето и моркова", т.е. да не забравяме постигнатото. Който не е осъзнал това, няма смисъл да ползва техниките му. И последно - правейки познанието по-достъпно за мнозинството, той е пропуснал един момент - ако човек постъпва по Божията воля, всички компоненти от живота му започват да се подреждат , все едно че е ползвал тези техники. Но все пак Кехоу е дал основите препоръки за добър морал, без който техниката би се върнала като бумернаг върху ползващия я. Благодаря, Донче.
  2. 3 points
    Мили приятели! Благодаря! Хубав ден на всички! Бъдете благословени!
  3. 3 points
    Аделаида

    ЧАША КАФЕ

  4. 2 points
    Розалина

    Мисли от беседи на Учителя

    И тъй, Христос казва: “Давам ви власт.” Каква власт? - Власт в разумното, власт в Любовта. Всичката сила е в тази власт, именно, и всички трябва да се стремите да изучавате този велик закон на Любовта. Сегашната наука и бъдещата наука, това е науката на Любовта. И този закон на Любовта седи в следното: трябва да обичаме Бога като едно цяло. А законът на ближния, това са външните условия. Когато говорим за нашите ближни, разбираме проявлението на Бога в целия космос, а когато говорим за нашия ближен, разбираме точката, към която се стремим в този космос. Това е Любовта. “Бог толкоз възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Защо направи това? - За да покаже, че люби света. Целият свят, това е Синът. Всеки от нас индивидуално представляваме центъра на Божията Любов, и ако аз любя себе си, то значи, че любя Божественото, което се проявява в света. И тъй, да любим Бога, значи, да любим това първо начало, което се проявява в света. Да любим ближния си, значи, да използваме правилно условията на живота и да любим себе си, значи, да пазим резултатите на тази Любов. Това е онази узряла ябълка, която трябва да пазим, да не изгние. А тя трябва да се пази в тази Божествена житница, за далечни времена. Защо трябва да се пази? - Поне един ден, ние ще бъдем посяти в новия живот. Вие нали не сте деца? Сега вие искате сила в света. Сила в света, без любов, всякога носи разочарования, страдания, а сила, която е свързана с Божията Любов, всякога носи велико благо. Този закон се проверява навсякъде - като започнете от човека, от дома, от народа и стигнете до цялото човечество. Сила без Любов носи нещастие на човечеството. Време е вече за всички ви да носите учението, че в света има един велик съзнателен живот, има един общ Разум, според който, всички хора могат еднакво да се развиват, имат всичките възможности. Давам власт -Беседа, държана от Учителя на 10 януари 1926 год., гр. София.
  5. 2 points
    Розалина

    Мисли от беседи на Учителя

    Когато две жени се срещнат, нека всяка си каже: „В моята сестра е вложено нещо Божествено по съдържание и смисъл“. Какво всъщност казват те една за друга? Погледнат се накриво и едната казва за другата: „Аз зная, каква е тя“. – Не гледайте на външната форма! Външната форма е обявление, на което не трябва да обръщате внимание. Спрете се на съдържанието на формата – то е ценно. Ценното е в ума и в сърцето на човека. Вие не можете да се познаете, докато умовете, сърцата и душите ви не дойдат в съприкосновение. Да познаеш човека, това значи да се свържеш с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Дълго време трябва да ражда майката, докато познае своя син и дъщеря. Майката казва: „Родих дете“. – Това не е достатъчно. Ти трябва да познаеш детето си, да влезеш в съприкосновение с ума, сърцето, душата и духа му. Това значи да родиш дете. Сега, стремете се чрез своя живот да облагородите мислите и чувствата си, за да възприемате най-фините мисли и чувства на възвишените същества. От човека се иска работа – да облагороди своето грубо естество, за да възприема деликатните и фини вибрации на природата. Хората трябва да се разбират. Ето смисълът на живота. Затова дойде Христос на земята и възкръсна. Възкресението подразбира влизане в Божествения свят, т.е. връзка с Бога. Докато е на земята, човек минава през три фази: ставане – влизане във физическия свят, оживяване – влизане в ангелския свят, и възкресение – влизане в Божествения свят. „Ангелът отговори.“ – Какво отговори? – Човек се нуждае от знание, не книжно, но знание, което почива на дълбоки преживявания, на жива вяра, на връзка с Бога. Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. Сега ще ви кажа една тайна: Това, което съм ви говорил досега, е само предговор на онова, което днес ще ви кажа. То е следното: В 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите. В един кръг от 24 часа не само Бог говори на човека, но всички ангели, всички възвишени същества. В тия 24 часа на всеки човек е дадено една секунда време да си каже думата. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят; когато ангелите им говорят, те пак спят; когато низшите духове им говорят, те са будни. Тогава стават лошите работи и престъпления. Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума – най-голямото благо за вас. Не схванете ли тая дума, всичко изгубвате. Ако не сте готови да я възприемете и приложите, ще ви приспят. Тогава Бог ще ви говори един път през сто години. Искате-не искате, тогава ще Го чуете. Ето защо денят има смисъл за вас, защото Господ ще ви проговори. Като изгрява слънцето, трябва да очаквате тоя велик момент. И като вършите работата си, пак трябва да очаквате тоя велик момент. Какво по-велико благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога. Така са Го чували древните пророци, така и вие може да Го чуете. Ангелът отговори Беседа от Учителя, държана на 5 юни 1921 г. в София.
  6. 2 points
    KirilChurulingov

    За хвърчащите хора

    Ангелите преследват целта: в бъдеще всеки човек да вижда във всеки друг човек нещо божествено, скрито в него.
  7. 2 points
  8. 2 points
    Изкуството на ангелите Да ни благослови Бог всички, да стигнем до Любовта, за да подейства в нас Мъдростта и да познаем Истината, която ще донесе Свободата и така - ще влезем в Божествения Живот, напускайки временното съществувание - завинаги!... Обаче - най-напред идва Правдата - тя е основа на Любовта... Правдата - това е еднаквото отношение, което трябва да имаме - към всички души... В правда, истина и святост
  9. 2 points
    "...човек трябва да познае себе си. Той сам е мярката за себе си. Ако се сравнява с другите хора, това не е уместно. Ако речете да се сравнявате с другите хора, за да се изправите, то е труден този въпрос. Всеки човек е мярка за себе си. И ако вземеш друг човек за мярка на себе си, ти ще паднеш в погрешка. Тогаз трябва да пазите слудующия закон: Единицата, едното съдържа всичко в себе си. Но едното е и във всичко! Всички са в едното и едното е във всички. Значи, ще съзнаваш, че Божествената мярка е вътре в тебе. Ще съзнаваш две състояния, две положения: Ти си в Бога и Бог е вътре в тебе. То са две различни състояния. ... Когато ти си в Бога, Бог ще се грижи за тебе. А пък когато Бог е в тебе, ти ще помислиш за Него! А пък когато ти си в Бога, Той промишлява за тебе. * Научете се да изпълнявате Волята Божия. Бог живее в нас и ни наблюдава. Но не ни прави никакви забележки. Той живее в нас и ни наблюдава. Като мислиш, чувствуваш и постъпваш, Той те наблюдава и казва: „Тази мисъл не е такава, каквато трябва да бъде, това чувство не е такова, тая постъпка не е такава, каквато трябва“. Ти се оправдаваш и казваш: „Условията не са такива, онези хора не са такива.“ Бог ти казва, че тази постъпка не е такава, три пъти и млъкне. * Любовта е път на живота. Там, дето има Любов, има Светлина. А там, дето има Светлина, има и Топлина. А там, дето има Топлина, има и сила. Или друго яче казано: там, дето е почнала да действува Любовта, почва да действува и Мъдростта. И там, дето Мъдростта действува, по необходимост идват и Истината и Свободата. Не само да мислите. В мислево отношение има доста прогрес във вас. И в духовно отношение има голям прогрес. Но на физическото поле имате малък резултат. В силата сте слаби. Като дойде до изпълнението на някои работи сте слаби. И знаете ли, у българите има една поговорка: „Малките камъчета прекатурват колата.“ Аз се чудя, как може едно малко камъче да катури колата. Това е вярно в друг смисъл. Една малка искрица, турена на една бомба може не да катури колата, но може да хвърли цяла къща във въздуха. Една малка думичка, казана, знаете ли какво може да направи? Целия свят може да прекатури, всички хора да ги раздели на два лагера. Една малка погрешка във вашия ум може да обърне целия ви ум. Една малка погрешка във вашите чувства, може да обърне наопаки сърцето ви. Една малка погрешка във волята ви, може да преобърне цялата ви воля наопаки. Не отнасяйте нещата сега до другите хора, но към самите вас. Една малка погрешка в ума ви, веднага я поправи, понеже иначе твоята кола ще се прекатури най-първо. И най-малката погрешка в сърцето ви, я поправи, иначе ще се катури колата ви." Изкуството на ангелите
  10. 2 points
    Благодаря! Много полезен е твоят коментар! Неоцененото богатство Човек не съзнава, че е роб и че освобождението му е предстояща задача, а не - текущ факт, както схваща нещата обикновеният човек... Трябва да бъдем търпеливи и да не приемаме лично нещата... Поне дотолкова трябва да имаме ум, че да не се дразним от другия, защото - "другостта" е свързана само с формата и затова е илюзорна... Ще се заобичаме, когато се научим да виждаме себе си и в "другия"... Търпение... Само търпение... Изкуството на ангелите
  11. 2 points
    Колко често говорим за будност, за усещане, за осъзнаване и прилагане. И колко е трудно, докато вървим през пустинята, да устояваме на изпитанията. Волята, без вяра е за никъде. Голата воля - убива. Вярата - съгражда. Чистота в нас, чистотата на чувствата и мислите ни (колко относително звучи това), може да ни покаже пътя. Защото пътечките ни са буранясали, но ние си ги мислим за широки магистрали. И се спъваме в невидимите бурени, защото тези бурени са в нас самите. Божествената Искра, живееща в нас, породила ни, без нашето вътрешно желание да се превърнем в чисти проводници, няма да засияе. А за това, за кой ли път си повтарям - нужно е приложение, разумно приложение. Нужна е мравешката крачица, за да получим богатството на Божието Благословение.
  12. 2 points
    " Човек трябва да застане на това място от злото, че да не изгаря, но да се ползва от него. Засега злото, като мощна сила, е потребно. Понеже злото господарства в света, вие трябва да се учите от него. Всички хора казват, че не обичат злото, а всъщност правят зло. Значи, макар и несъзнателно, те го обичат. Може ли човек да прави нещо, което не обича? Човек дава път и на злото, което е вън от него. Той възприема някоя лоша мисъл в ума си, или някое лошо чувство в сърцето си, храни ги известно време и след това ги изнася вън от себе си. Човек трябва да има будно съзнание, да не допуска злото в себе си, да не дава в услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърцето си. * Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията са неизбежни. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Някои очакват този свят да дойде вече. Те го очакват преждевременно. Злото не иска да отстъпи царството си. То има още работа, има да взима от света. Докато не получи своето си, злото няма да отстъпи. Вижте какви дълбоки корени е пуснало злото в света. Днес мнозина мислят, че като наругаят някого, ще го оправят. Днес навсякъде виждате насилието да управлява, но светът не може да се оправи чрез насилие. Какво може да донесе насилието? Ще кажете, че чрез насилието човек учи, опитности придобива. Каква опитност ще придобие момата от своя възлюбен? Тя казва: „Изгорих се малко, но поне го познах“. Десет момци ще я обикалят и десетте ще я изгорят и тя мисли, че придобила някаква опитност. Десетте ще я изгорят по различен начин, а тя пак няма да ги разбере. Змията ще те ухапе по един начин, кучето – по друг, комарът – по трети начин, но ти все ще бъдеш хапан и нищо особено няма да научиш. Ако мислиш, че ще знаеш какво нещо е хапането, лъжеш се. Едно нещо трябва да знаете: злото царува в самия човек, а не вън от него. Външните условия са причина да се прояви злото навън, да излезе от човека, да види какво се крие в него. И най-кроткият човек може да бъде предизвикан да прояви злото в себе си и да ухапе. В стремежа си да се самозапази, човек може да убие човека. * Освен Бога няма друга сила, която може да освободи човека от властта на злото. Колкото и да се бият хората, колкото и да воюват, ако Бог не се всели в тях, никаква свобода не могат да имат. Вън от Бога царува насилието, а в Бога – свободата. където царува злото, въпросите не се разрешават правилно. Разрешаването на въпросите се заключава във вселяването на Бога в човешката душа. Казано е в Писанието: „Аз ще се вселя в тях, те ще ми станат народ и аз ще им бъда Бог“. Слушате ли някой да плаче и да се оплаква от съдбата си, ще знаете, че той е слаб човек. Силният не се оплаква. – Защо? – Защото Бог се е вселил в него. Той е пожертвал живота си в служене на Великия. Всяка жена или всеки мъж, които жертват живота си в служене един на друг, не са силни хора. Мъж, жена, майка, деца, всички трябва да пожертват живота си в служене на Бога. Щом служат на Него, те ще служат и на ближния си. Докато живее само за себе си, или за своя ближен, човек служи на злото. Щом живее за всички, щом обича всички, той служи на доброто. Който иска да служи на доброто, той трябва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. В Единния са всички. Той включва в себе си не само хората, но и растенията, и животните. Дайте път на доброто в себе си, за да се всели Бог във вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да разшири сърцето си, да придобие вътрешен мир и спокойствие? Сегашните хора живеят в един свят, на който не са господари. Те имат един господар, който ги заставя да правят това, което не искат. Никой не прави зло доброволно. Човек е заставен да прави зло, насила го карат. Благодарение на това, всички хора пъшкат под тежестта на злото и очакват да дойде някой да ги спаси. – Кой ще дойде? – Бог. – Как ще ги спаси? – Като се всели в тях. Кога познавате, че Бог се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването е, че човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Видите ли, че някой плаче, ще знаете, че той е далеч още от вселяването. Светията не плаче. Не е лошо нещо да плаче човек. Плачът, както и дъждът в природата, имат благоприятно въздействие върху човека. Като плаче, човек се лекува. казано е в Писанието: „Ще дойде Бог и ще изтрие всяка сълза от очите на човека“. Тогава няма да има причини за плач. Днес хората плачат, защото има причини за плач. Новият живот изисква чисти, здрави, силни хора. Там не се позволява никаква нечистота. В който дом влезете, трябва да носите чистота. И тия, които ви приемат, също трябва да бъдат чисти. Само така можете да очаквате вселяването." Неоцененото богатство, Рилски Беседи, 25.08.1940 г.
  13. 2 points
    Нечистота е когато човек не е достигнал още до вътрешното, скритото, окултното разбиране на живота... Тогава той говори неща, които не разбира - защото това, което казва такъв човек, се отнася до Реалността, която е духовна, а пък човекът си мисли за физическите неща, т.е. има предвид - сенките, илюзията на физическото поле... Това изопачава смисъла на чистите духовни учения и затова е нечистота, незрялост...
  14. 2 points
    "Казва Христос: „Който напусне жена си, прелюбодейства“. Христос обяснявал тази мисъл на учениците, говорил им за дълбокия смисъл, който се крие в нея. Всички хора днес страдат от неразбиране на нещата. Те разглеждат всяко нещо в неговия буквален смисъл. Тази мисъл е новозаветна, и кой как я прочете, ужаси се и казва: „Ние трябва да пазим жените си като писани яйца. Любиш ли жена си, ще любиш и Бога“. Не, аз казвам, че ако любиш жена си, Бога не можеш да любиш. Но любиш ли Бога, ти не можеш да не любиш жена си и децата си, и всички същества. Ще любиш, както Бог люби. Тогава Любовта ще бъде нещо възможно за тебе, и ти няма да казваш, че „този не мога да търпя“, „онзи не обичам“ и т.н. Като човек, вярно е, че много неща са невъзможни, но невъзможното за човека е възможно за Бога. Човешката любов е частична, Божията Любов е целокупна. Под „целокупност“ разбирам единение, единство в съзнанията. Ако ти любиш всички хора, техните съзнания, като възприемат твоята любов, ще се съединят с твоето, и ще има единство в съзнанията. „Всеки, който напуща жена си, прелюбодейства.“ Този стих, преведен в широк смисъл, означава: „Всеки, който напуща Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, прелюбодейства“. " Братя в единомислие, Съборни Беседи, 20.08.1927 г.
  15. 2 points
    Трябва, търпеливо да придобием едно ново разбиране за себе си - реалното разбиране... То ще дойде, когато осъзнаем, че тук, на земята - сега виждаме и коментираме само отражението си, а не същинският Божествен човек, който де факто сме ... Това сме - всички заедно и всеки един от нас, поотделно... "Вие сте с главата нагоре и с краката надолу, а гледате образа във водата, че неговата глава е към центъра на Земята, а вашата е към центъра на Слънцето." Ние сме материалисти, в душата си, в нисшата си астрална душа, когато - "гледаме образа във водата" (както и да се самозаблуждаваме в изявленията си, когато цялото ни мислене е съобразено с текущата земна парадигма... Самият факт, че тя се променя - говори , че тя няма тежест и затова - не е истинна)... Всъщност - ние първоначално се стремим да задоволим нуждите на този "образ във водата", смятайки, че образът (това е егото) - е действителен човек... Но не - от опита си , на Земята, разбираме, че този път не е правилен, защото много страдаме, докато служим на образа... Едва когато "се обърнем" и разберем, че реално, ние не сме образа, а действителният човек, чиято глава сочи към Слънцето - т.е. Бога - и само когато поставим Бог и в началото, и в края, и във всичко, което мислим, чувстваме и вършим - тогава нещата ще се променят за нас и страданията ни ще свършат...
  16. 2 points
    Лъчезарна

    Рила-опит за разказ

    Да обиколиш Близнака и да се спреш на вътрешния... Да поседнеш на камъните, да послушаш как капките на топящият се сняг падат в езерото и как ехото повтаря звуците им като малки камбанки... Да затвориш очи, да усетиш как слънцето топли гърба ти. Д усетиш хладния ветрец от езерото как погалва лицето ти. И да потънеш в тишината. Тя да те обвземе, да те изпълни и цялата смисленост на този свят да те прегърне... И Душата ти да се изпълни с чувството за съпричастност и единение.
  17. 2 points
    Той е тук - винаги с нас и в нас, независимо какво мислим и вършим. Ние сме проводници на неговото слово, което ни оживява. И когато се научим да го прилагаме, нашият вътрешен свят ще се изпълни с омиротворение...
  18. 2 points
    Заслугата е изцяло на Учителя... Прекланяме се всички, пред Неговия Дух! Той е с нас, сега - в дните, в които израстваме вътрешно...
  19. 2 points
    Eлф

    Дванадесетте избора

    Отново сме на едни вълни . Снощи четох нещо по този повод от Учителя в една книга. Пеперудено ни е...душата те разбра . Това което прочетох днес е едно прекрасно продължение на думите прочетени снощи. Да, Господ винаги потвърждава Словото си разкривайки пред вътрешния взор най- дълбоките взаимовръзки стоящи зад пъстрото многообразие на нещата. Поздрави!
  20. 2 points
    Розалина

    ЧАША КАФЕ

    Материала,който съм записала в блога си под името "Чаша кафе" ми попадна случайно един ден.Не знам кой е автора. Намирам го за съдържателен и доста верен.Аз дописвам списъка с нещата ,на които следва да обръщаме внимание така: 1. Живей просто. 2. Обичай щедро. 3. Желай от сърце. 4. Говори мило и приятелски. 5.Бъди благодарен за всичко,което имаш. 6.Върши малки неща,но с много любов. 7.Винаги давай най-доброто от себе си. Пак ги докарах до 7.Ами какво да се прави това число ми е любимо и все до него стигам. Например любимата ми еврейска поговорка е :"От всяка ситуация има минимум 7 изхода" Поздрави
  21. 2 points
    infinity1305

    Войнишки плитки

    Как тихо ми е до прозореца сега. В очакване да слея белотата на моята последна зима с цветята по пътеката от лотоси. Красива вкаменелост от коси бездъхни съм. ... и коренни ръце. Как тихо е, когато с тях не мога да те имам. А Каллас пее... Ангели се сливат по крайчеца на уличните фотоси. ******
  22. 2 points
    Лъчезарна

    История за идеалната жена

    За идеалната жена... Желанието да поставим в центъра на координатната система себе си, а Бог да е наоколо, води до страх от загуба на контрола. Идеализмът, в някаква степен, тук на земята, придобива форма на свръхконтрол - ще се старая да съм идеален и така никой не може да ме помръдне от създаденото и фиксирано - свръхточно местенце... Страхът да загубиш контрола, е липса на отдаване. Ако не отдадеш себе си Богу, ако не поставиш в центъра на координатната система Бог, а ти да си наоколо, не би изпитал пълнотата на всепроникващата Любов. Защото координатната система се осмисля от центъра, а околностите са следствие от него. Виж, ако се придвижваш към центъра, това вече си е себепресъздаване.
  23. 2 points
    Лъчезарна

    История за идеалната жена

    За пеперудите... Ако трябва да изживея живота си отново, не бих сменила нищо. Колкото и каквото да се е трошило у мен, точно то, днес, ме прави по-смислена в очите ми. Изпитанията са ни нужни за себенамирането. Без тях, без усещането на границите, щяхме да сме безволеви. Не толкова на външен план (и това си е необходимост), колкото на вътрешен. Вече нямам спомен какво е да се живее без опити за себеопознаване, съграждане, размишление, приемане и проявяване на заложеното у мен. Вярно е, че има сивота и мъгла - в дадени моменти. Но и те, в общия поток, са необходимост. Радостта, че мога да усещам скритите от обикновените очи неща, тъгата, че се чувствам захвърлена някъде, където нищо не ми говори за мой дом... И двете състояния са добри и смислени... Дори когато осъзнавам, че греша и не успявам да се спра на време... И тези моменти са част от пътеката. Доброто и злото са частни стойности за нас, но нямат нищо общо с Божественото. Когато за миг успея да надникна зад тази граница на дуалност... ...когато отново се осъзная тук, остава едно усещане за единение и всепроникване...
  24. 1 point
  25. 1 point
    Ани

    Случка

    Благодаря за споделеното, Klaudia! Дълбоко ме развълнува и ме накара да се замисля. Може би и аз съм наранявала така някои хора. Без да искам. Просто е ужасно човек да си го помисли, но... Не е било нарочно... Не става дума за Паневритмията - там имам малък опит, а и хората с които играя засега ме търпят, въпреки грешките които правя. Дори си заслужавам кавгата може би. Но тук, във форума понякога стават непредвидени неща...И все повече и повече си мисля дали да не "изляза от кръга"?
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×