Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 04/02/10 in Статии

  1. 7 points
    "Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят." Кибалион Седемте Херметични принципа, върху които се основава цялата Херметична философия, са следните: I. Принципът на менталността II. Принципът на съответствието III. Принципът на вибрацията IV. Принципът на противоположностите V. Принципът на ритъма VI. Принципът на причината и следствието VII. Принципът на рода Тези Седем принципа ще бъдат разгледани и обяснени в хода на уроците. Сега обаче ще дадем кратко обяснение на всеки от тях. I. ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА "ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален." Кибалион Този Принцип е въплъщение на истината, че "Всичко е Ум". Той означава, че ЦЯЛОТО (което е Субстанционалната реалност, лежаща в основата на всички външни явления и прояви, които ние познаваме с имената "Материалния свят", "Феномените на Живота", "Материя", "Енергия"; накратко, всичко това, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ, който сам по себе си е НЕПОЗНАВАЕМ и НЕОПРЕДЕЛИМ, но който може да се разглежда и да се приеме за УНИВЕРСАЛЕН, БЕЗКРАЕН, ЖИВ УМ. Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние "живеем, движим се и притежаваме свое битие". Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. Херметичният ученик има въз можност да приложи интелигентно великите Ментални закони, вместо да ги използва по случаен начин. Разполагайки с Универсалния ключ, ученикът може да отключи многобройните врати на менталния и психически храм на знанието и да влезе свободно и с разбиране в него. Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като "Енергия", "Сила" и "Материя"; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише: "Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. " И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма. II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Кибалион Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. " Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела. III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА "Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира." Кибалион Този Принцип олицетворява истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой" - факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяс нява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти - колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой - точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. "Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата", казва един от старите автори. IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ "Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е двойствено", "всяко нещо притежава два полюса", "всяко нещо има своя противоположност", като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен"; "противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен"; "двойката противоположности могат да бъдат помирени"; "противоположностите се привличат"; "всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент"; "всички истини не са нищо друго освен полуистини"; "всяка истина е половин неистина"; "съществуват две страни за всяко нещо" и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва "топлината" и къде започва "студът"! Не съществува такова нещо, като "абсолютна топлина" или "абсолютен студ" -двата термина "топлина" и "студ" просто показват различни степени на едно и също нещо и това "едно и също нещо", което се проявява като "топлина" и "студ", представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така "топлина" и "студ" са просто "двата полюса" на това, което наричаме "Топлина" - и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със "светлината и мрака", които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва "тъмнината" и започва "светлината"? Каква е разликата между "голямо и малко"? Между "твърдо и меко"? Между "черно и бяло"? Между "остро и тъпо"? Между "шумно и тихо"? Между "високо и ниско"? Между "положително и отрицателно"? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример - този за "любовта и омразата", две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като "харесвам" или "не харесвам", които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали "харесваме", "не харесваме", или "нито едно от двете". И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) - възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. "Добро" и "Зло" са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, "Изкуството на поляризацията" се превръща в етап от "Менталната алхимия", известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството. V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА "Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Кибалион Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение - напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната - между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека (и именно при него според херметиците разбирането на Принципа има най-голямо значение). Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията. Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа. Научили са се как да го ИЗПОЛЗВАТ, вместо да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от него. От този и други подобни методи се състои Изкуството на херметиците. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира Ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност. Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на Владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на Равновесие и Ментална Устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало. Този Принцип, както и Принципът за противоположностите, е бил задълбочено изучаван от херметиците и методите за неговото неутрализиране, противодействие и ИЗПОЛЗВАНЕ образуват важна част от Херметичната ментална алхимия. VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО "Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона. Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се ИГРАЕ ИГРАТА НА ЖИВОТА, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. ИЗПОЛЗВАТ Принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се УПРАВЛЯВА на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете. VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА "Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Кибалион Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува РОД, проявяващ се във всичко - Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво. На Физическо ниво Принципът се проявява като ПОЛ, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без този Принцип. Разбирането на неговите закони ще хвърли светлина върху много въпроси, които са смущавали ума на хората. Принципът на рода функционира дори в направлението на пораждането, възстановяването и сътворяването. Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Ако искате да разберете философията на Менталното и Духовно Сътворяване, Пораждане и Възстановяване, трябва да разберете и да усвоите този Херметичен принцип. Той съдържа решението на много загадки на живота. Предупреждаваме ви, че този Принцип няма връзка с многобройните недостойни, вредни и гибелни похотливи теории, учения и практики, които се разпространяват под най-различни фантастични имена и които представляват унижаване на великия естествен Принцип на рода. Такива недостойни пробуждания на древните позорни форми на Фалосизма са с тенденцията да унищожават ума, тялото и душата и Херметичната философия винаги е отправяла предупреждение против подобни ретроградни учения, насочени към похотта, безнравствеността и извращаването на принципите на Природата. Ако се стремите към подобни учения, трябва да потърсите някъде другаде - в това отношение Херметизмът не съдържа нищо за вас. За чистия всички неща са чисти; за долния всички неща са долни.
  2. 4 points
    Ради

    Аиа Бен Якзан

    Представяме ви неиздавани текстове от Николай Дойнов от цикъла "Летописите на древността". Авторът е от най-близкия кръг ученици на Учителя и един от най-големите български астролози. Небето над Бухара розовееше от настъпващата утринна заря. Звездите бързо гаснеха една след друга, изплашени от могъщото сияние на изтока, което предхожда изгряването на слънцето. Свеж и приятен полъх се носеше над спящия още град. През нощта беше превалял тих дъжд – рядко явление тук. Потънал в дълбок размисъл, млад мъж крачеше с леки стъпки към покрайнините. Той премина през една от портите на голямата крепост, което го обграждаше града. Тя вдъхваше вяра и спокойствие на мирните му жители от нашествието на гладни скитнически племена. Минавайки през портата, той огледа дебелата стена от камъни и си каза: „Колко назад в своето развитие и култура е човешкият род, за да се отдава на пъклените подтици, които злото на Княза на този свят вмъква в хората и ги кара да ограбват и заробват своите подобни. И да става нужда за своята охрана, мирните хора, да вдигат такива чудовищни стени. Но, слава Богу, засега – ето, изминаха повече от два века, откак арабите дойдоха и завладяха земите на този край. Нашествениците, изплашени от тяхната сила, не смеят вече да идват насам. Крепостта е безмълвна.” Все така замислен, той стигна до бистрата, грациозно лъкатушеща Мулкана. Тих, успокояващ божествен напев се носеше от игриво подскачащата вода. - Чудно нещо е водата – отново си помисли младият мъж. – До какво съвършенство е стигнал минералният свят в своята еволюция! Тя е единственият течен минерал. Какво изключително участие взема тя в служба на онова могъщо божествено течение тук на земята, наречено живот. Каква любов има, каква жертва прави, каква задача изпълнява – да приема и чисти отровите, които князът на злото е вмъкнал навсякъде, във всяка форма, във всяка творба на този свят. Стана му приятно, топло и мило като я гледаше и с радост крачеше по нейното течение нагоре. Насочи се към едно от възвишенията, които бяха пред него. Когато стигна върха, спря се и тихо изпя любимия си химн, който сам беше създал и се загледа на изток, където след малко се показа първият лъч на изгряващото слънце. Топлота, смирение и уважение се изписаха на лицето му пред най-великото събитие на деня. - Богове, – подхвана той в себе си – вие отново идвате на нашата земя, за да й дадете живота и своето благословение, кажете ми, ще мога ли да имам нещичко от вашата светлина, знание и мъдрост? Аз за тях жадувам, след като ми дадохте възможност да изуча всички науки, които хората тук на земята бяха достигнали. Чрез вашата мощ успях да излекувам Емира на Бухара, едва достигнал 18 години – нещо, което никой от лекарите там не можа да направи. За благодарност и по моя молба, Емирът ми разреши да посещавам и да ползвам всички книги, които се намират в неговата грамадна библиотека „Савван ал Хикмат”, хранилището на мъдростта, а това е най-голямата привилегия, която Емирът дава на един човек. В нея – дни и нощи, четях и изучавах събраните знания и мъдрост на търсещите истината. За това съм ви тъй благодарен и съм готов да поставя всичките си сили, за да бъда ваш слуга, да изпълнявам волята на Бога, така, както и вие я изпълнявате. Но ми трябва по-голяма светлина и мъдрост – вие знаете това. От това, което научих от книгите на хората и опитът, който животът ми донесе, аз разбирам, че все още нищо не зная. Помогнете ми – дайте ми от вашата светлина и мъдрост! Така смирено се молеше младият Абу в утрото на този чуден ден. Когато свърши, очите му бяха просълзени. Той вдигна глава и за своя голяма изненада видя до себе си човек, който приветливо му се усмихваше. Абу го гледаше и не можеше да се нарадва - от човека лъхаше доброта и мекота, каквато той не беше виждал. Имаше вид на човек, преживял много години, а беше изправен и без побелели коси. Излъчваше младежки жар. Обхванат от непреодолимо желание, Абу се чудеше как да завърже разговор - Кой сте вие – най-после подхвана Абу – и откъде идвате? Вие не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате? - Моето име – отвърна непознатият – е Аиа Бен Якзан. Идвам от чистия и свят Ерусалим – на братята на слънцето. Но не този град Ерусалим, за който си чувал и чел. Ние чухме молбата ти и съм пратен от тях да ти помогна – да се утоли жаждата ти. По лицето на Абу се изписа изненада. Той не беше чувал такова странно име, макар че знаеше и география, и история, и човешки имена от цял свят. - Да, вярно е – подхвана непознатият – ти такова име не си срещал и чувал, защото и такъв като мен не си срещал досега. Ние там, братята, имаме имена както и вие, хората, но те включват всички способности и възможности, които всеки притежава. Абу остана още по-изненадан като разбра, че непознатият беше прочел мислите му до най-големи подробности. - Аиа – продължи непознатият – това са първите звуци, първите гласни, които човек произнася, когато се ражда на земята – те му отварят вратата към този свят. С тях призовава Любовта на помощ, в този труден и важен момент. Велик закон е във вселената: „Трябва да искаш, за да ти се даде. Трябва да жадуваш, за да имаш.” Дете, което се ражда, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. „Аиа” е Любовта навсякъде в Божия мир. А Якзан е вечното, непрекъснато движение – животът. Ние, братята от слънцето, отдавна следим твоя път и се радваме на жаждата ти за светлина, знания и мъдрост. Ти доказа, че тази жажда – да изучаваш Божията мъдрост, е крепка и устойчива. Ти завърши един клас – знанието за външните форми и явления, и сега дойде време да влезеш в друг, по-висш. Там ще изучаваш вътрешното съдържание и дълбокия смисъл на всичко, което те заобикаля и всеки, който ще срещнеш. Това знание ще ти даде голямо предимство пред другите. Ти ще можеш да им помагаш, да ги лекуваш и поучаваш, тъй както никой друг. С това голямо вътрешно богатство ти ще си изправен пред две възможности: голямото изкушение да живееш охолно и спокойно, уважаван и почитан от царете и знатното висше общество, но да изпълняваш тяхната воля; и другата – да изпълниш волята на Бога, като тръгнеш из народа, да му помагаш и показваш пътя към знанието и светлината, към Божествената мъдрост. Но в ако избереш второто, ти ще се сблъскаш с княза на този свят, който е враг на Божествения път. Той ще накара своите слуги да те гонят от град на град, от селище на селище. В затвори ще лежиш, ще се подиграват с тебе, като еретик ще те съдят. Кое ще избереш ти – човешката слава или Божията? Абу се сепна от ясния и категоричен тон на непознатия. Много осезателно почувства могъществото, което той носи в себе си и сериозността на момента. Той никак не очакваше, че в този хубав ден ще бъде изправен да реши най-важния въпрос, който може да се постави на едно разумно същество. Спря се и отново загледа внимателно странника пред него. Изправи се и каза: - В мен колебание няма. Аз искам да изпълня волята на Бога, през каквито и изпитания да мина. Ярка светлина лумна от образа на непознатия, една топла усмивка, пълна с любов и радост грейна по лицето му. - Но, кажи ми – каза Абу – как ще разбера, че ти си един от тези велики синове на Бога, за които четох в книгите на древните, че идват при особени случаи при някои хора? Странникът погледна Абу и му каза: - Ето, по твоята глава и лице, и по всички твои органи и форми, аз ще ти разкажа не само за твоите качества и способности, но и за целия твой живот – не само сега, но и в миналите векове, когато си идвал пак на земята. Абу остана приятно изненадан, че непознатият, който по чертите на лицето си, много приличаше на него, ще му обясни значението на всяка форма и линия по неговото. Той самият се бе занимавал с тази наука и я намираше за много полезна и интересна за всеки човек. Странникът започна да му обяснява – челото, веждите, очите, носа, скулите, брадата, долната челюст, устните и очите, а след това и покритата част от главата с косата, и то с такава подробност и задълбоченост, каквито Абу нито някъде беше чел, нито чул. Туй, което той знаеше, беше бебешка занимавка в сравнение с онова, което чу. - Сега – продължи по-нататък Аиа Бен Якзан – ще ти покажа и нещо съвсем неочаквано, което не само ще премахне съмнението ти, но ще ти покаже нагледно и част от нашата далечна връзка. Той махна с ръка и Абу се видя при съвършено нова обстановка. Беше в учебна зала заедно с много ученици, които смирено и задълбочено очакваха влизането на своя Учител. Абу беше най-отпред. След малко вратата се отвори и за голяма негова изненада, видя да влиза с леки и енергични стъпки Аиа Бен Якзан. Лицето му обаче този път беше замислено, посърнало и измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и каза: - Любезни мои, на тази земя, на която вие сега живеете и учите, ние изгубихме сражението срещу злото, срещу княза на този свят, защото той можа да използва мъдрост, в която ние не успяхме да проникнем. Тази земя и много земя на север от тука ще загине. Тържествуващ от своя успех, князът на този свят е обхванал умовете на изостанали човешки раси, като ги повдига срещу нас – ние, които носим светлината, знанието и мъдростта Божия. Обхванатите от неговата злоба и ненаситен устрем към разрушение и мрак, с небивало ожесточение връхлитат върху нас и всичко, което ние сме създали, като го изгарят и обръщат в пепелища. Ето защо ние ще трябва да се оттеглим от тука, защото земята ще бъде залята и потопена от водите на могъщия океан. Ние ще трябва да спасим знанието и мъдростта, оставени от великите учители на човешкия род, за да може пак вие да ги ползвате, когато дойдете отново. Ние, братята на слънцето, взехме под внимание всички ходове и помисли на княза и бъдете повече от сигурни, че подобно нещо втори път няма да се случи. Членовете на Бялото братство се отличават от хората и по това, че могат – макар и в много редки изключения – само по веднъж да правят грешки. Учителят им спря и погледна вкаменените от изненада ученици. След тежко мълчание, той вдигна глава и продължи: - Цялата тази цветуща земя, оттук до далечния север, ще потъне под водите на океана, нивото му ще се издигне на сто метра височина и ще залее всички цветущи страни, където сега има тъй висока култура. Станете да приберем оставените написани съкровища на мъдростта, донесена от великите учители на човешкия род в хранилища, където водата няма да стигне. Учениците станаха и бързо се упътиха към подземията на величествената сграда, където се съхраняваха трудовете на мъдреците. Всичко беше прибрано, опаковано и закарано в пещера на един висок връх. По пътя Абу забеляза огромни градове и прекрасни градини, каквито до сега не беше виждал. Когато приключиха, небивал мрак обхвана всичко. Дни и нощи подред ужасяващи мълнии разтърсваха небето и земята се люлееше като клечка в развълнуван океан. Всички стояха в пещерата, ужасени от гледката – потъваше Атлантида. - Какво беше това? – попита Абу, изпълнен с уважение, смирение и искрено доверие към своя Учител. - Това, което видя, е само епизод от твой минал живот. Ти беше тогава от напредналите ученици в Божествената школа, която ръководех. Тя беше на една земя, за която нещо си чел в старите книги от библиотеката на Емира. Абу се усмихна, но вече не се изненада от факта, че неговият учител знае и за библиотеката на Емира. – Учениците – продължи по-нататък Аиа – са под непосредственото внимание на своите Учители и следят и за най-малките техни прояви, мисли и чувства, и подреждат всички случки и събития в живота им до най-малките подробности. Ние ти наредихме да имаш достъп до тази библиотека . - Ти казваш, че освен на потъналия континент и другаде е имало много по-висока култура от нашата – се обърна Абу към своя Учител – а защо не намираме останки от нея? - Вие – подхвана Аиа – и учените, които за в бъдеще ще дойдат и ще се интересуват от историята на човешкия род много повече, отколкото това е сега – нито вие, нито те, няма да намерят почти нищо от нея. Защото тогава културните народи, както и техните градове, са се намирали все покрай големите водни басейни и реки, както е и сега. Вземи например Халдейската, Византийската, Египетската, Александрийската, културата на остров Крит, китайската и другите култури, са се развивали все покрай вода. Далеч във вътрешността на континентите и в планините са живели примитивни хора, със съвършено изостанала култура. Водите на океаните, които се надигнаха със 100 метра и големите реки, които придойдоха от топенето на снеговете и поройните дъждове, заляха и погребаха завинаги цветущите градове, хората и културата, която те създадоха. Много от големите реки промениха своите корита, както това е било и с реката Нил, която по-рано е минавала през Сахара – сега пустиня, а тогава цветуща страна. От тази страшна катастрофа на земята, в народите е останал само смътен спомен, записан в някои летописи. Спомен за мировия потоп. И какво намират и ще намерят онези от хората, които ще се интересуват от миналото? Ще намерят само остатъците от примитивните народи, животът навътре в континентите и по високите места. Като казвам това, не става въпрос за културите, които хората днес познават: китайска, индийска, вавилонска и другите, но за онези много, много древни култури, съществували някога на земята. Хората които ровят земята, за да търсят нещо оставено от миналото, се много учудват като намират предмети и сечива, направени от бронз. Ти знаеш, че за да имаш бронз, трябва да има много добра техника, за да се получи най-напред мед, олово, калай – та тогава чак може да се прави бронз. Къде е била тази техника? Къде и как се произвеждали тези метали? А бронзовите предмети са намерени в селища, обитавани от примитивни хора. За в бъдеще учените ще се учудват много, когато намерят коралови образувания на дълбочина 150-200 метра от нивото на океана. Ти знаеш за тези тъй красиви малки животни, които живеят в топлите води на океаните – те могат да живеят най-много на 25-30 метра дълбочина. Няма да минат и 1000 години и учените ще намерят и други още по-очевидни доказателства за това голямо издигане водите на мировия океан. Дълго се разговаряхме – с усмивка каза Аиа Бен Якзан на своя ученик Абу – време е вече да те заведа и покажа пещерата, където скрихме писанията, в които е изложена онази мъдрост и знания, които дават възможност на ученика да разбира дълбокия вътрешен смисъл на всичко, което вижда, преживява и става около него. През този ден Абу Али Хусейн ибн Абдаллах ибн Хасана ибн Сина не се върна в Бухара. Там никой не го очакваше. Родителите му се бяха вече преселили в градините на Аллаха. Воден от своя учител, Абу отиде в пещерата, където дни и нощи четеше словата на Божествената мъдрост, докато изучи всичко, което имаше и беше съхранено там. След това той отново се прибра в Бухара, озарен от ново знание и Мъдрост. Напусна високата длъжност, която заемаше и дворцовото общество, и тръгна да проповядва ново учение и знание, да помага и лекува хората. Гонен, преследван и затварян в тъмници, хулен и обявен за еретик, в продължение на повече от 20 години, Аиа Бен Якзан беше всякога с него, напътстваше го и му помагаше в трудния негов път. Около него всякога имаше жадни за светлина и знания хора, негови ученици, които разбираха величието му. Най-после спря в град Хамадан. В утрото на чуден свеж ден неговият Учител, придружен от друг един, сияещ с още по-голяма светлина, се изправи пред него в ясен образ и му каза: - Стига вече, достатъчно. Ти изпълни волята на Бога, изпълни възложената ти задача. Време е вече да се прибереш при нас, като равноправен наш брат. Дойдохме да те посрещнем заедно с Христа, главата на Великото Бяло Братство. Аиа Бен Якзан му подаде ръка и Абу стъпи на мостчето, което беше прехвърлено над потока изостанали души, който обкръжаваше земята. Те ограбваха всяка душа, която отиваше в отвъдния свят - всяка душа, която на земята се беше поддала на техните подтици. И на 18 юни 1037 година, той премина в отвъдния свят и влезе в обществото на Великото Бяло Братство. Така Абу Али Хюсеин ибн Абдаллах ибн Хасана ибн Сина, наречен от народите там още Аш Шейх Ар-Раис, което ще рече „глава на знанието”, а от европейските народи „Авицена”, завърши своя земен път. Юни 1970 год. Николай
  3. 4 points
    Историята започва през 1998 г. с Клинт Обър, пенсиониран директор на кабелна телевизия от Аризона, който един ден седейки на пейката в парка и наблюдавайки потока от хора, си задава въпроса, дали носенето на синтетични обувки и подметки не повлиява по някакъв начин здравето на човека. В света на електрониката и електричеството всички уреди се „заземяват“, т.е. свързват се с проводник към земята. Всички електроуреди в нашите домове са защитени и стабилизирани чрез „заземяване“ – такива са стандартите на строителство в съвременните страни. Клинт Обър си задава въпроса дали земната енергия не играе подобна защитна роля и при поддържането на здравето на човека. Това поставя началото на серия от изследвания и впечатляващи научни открития. В крайна сметка се доказва експериментално, че директният контакт със земята /като ходенето бос например/ има мощно положително въздействие върху човешкият организъм. Аспектите на това влияние са много. По-долу ще посочим няколко от тях. Около земята съществува отрицателно електрично поле, чиито източник са слънчевият вятър, който навлиза в магнитосферата, йоносферичния вятър и електричните светкавици в атмосферата. Изчислено е, че всяка минути в земната повърхност се изпразват от 1000 до 2000 електрични светкавици, като по този начин зареждат положително горния атмосферен слой и отрицателно земната повърхност. Поради това земната повърхност е изобилна на свободни електрони и това се явява естественият електро-фон, в който се развива живота на земята. Когато кожата на тялото е в контакт със земята, то се снабдява със свободни електрони и изравнява своя потенциал със земния /6,9/. Ако човек стои на открито, но изолиран от земята, то неговото тяло се изравнява с положително заредената атмосфера и той натрупва повече елекричество. При контакт със земята, електричеството от приблизително 3,7 волта спада до 0,007 волта, което е разлика от 467 пъти! Свободните електрони играят изключително важна роля за протичане на естествените процеси в тялото. На физиологично ниво нормалното количество електрони гарантират ефективно неутрализиране на свободните радикали в тялото. Свободните радикали се посочват като една от основните причини за много заболявания, в това число и канцерогенните. Здравните специалисти препоръчват какви ли не хранителни добавки, за отвеждането им извън от тялото на човека. Достъпът до земния енергиен резевоар от отрицателно електричество гарантира лесното неутрализиране на свободните радикали в организма. Освен това предотвратява и развиването на възпалителни процеси от всякакъв характер, спирайки по този начин развитието на много заболявания, които започват с възпаление. Еритроцитите /червените кръвни клетки/ в кръвта, заредени отрицателно, се „държат на разстояние“ един от друг /т.нар. rbc zeta потенциал/, като по този начин могат да изпълнят оптимално своята роля – а именно да се свързват с кислородните и молекули, транспортирайки ги до всяка една клетка, като отвеждат въглеродния двуокис обратно. При липса на контакт със земята, еритроцитите започват да се събират групи, настъпва процес подобен на коагулация, те се слепват, като по този начин правят кръвта по-гъста. Съществува хипотеза, че „синдромът на елетронната недостатъчност“ е една от причините за мозъчен инсулт. Установено, че рискът от мозъчен инсулт е с 40% по-висок от при хора, живеещи във високи жилища. Колкото по-далеч е тялото от земната повърхност, толкова по-положително се зарежда, а от там и нежеланият ефект върху кръвта, която става по-гъста като течност. В едно изследване на Gaétan Chevalier, Kazuhito Mori, and James L. Oschman върху ефектите на заземяването върху физиологията на тялото се отчитат параметрите на мозъчната активност, мускулен тонус и периферно капилярно налягане. Експеримента протича по следния начин. Заземяването се извършва като доброволците сядат в удобен стол и на петата на всеки крак се залепят електропроводими пластини, които с проводник са заземени чрез метална тръба извън сградата в земята. Взети са всички мерки за външно влияние от проводници в стените, електроуреди и т.н. Измерването продължава 14 мин. преди и 14 мин. след заземяването. Промените настъпват за по-малко от секунда в момента на самото заземяване. Интересното при EEG диаграмите е следното: дясното полукълбо /син цвят на диаграмата/ показва стабилна графика, а графиката на лявото полукълбо /червен цвят/ показва рязка промяна. Лявото полукълбо е това, което се повлиява благоприятно при контакт със земята. Лявото полукълбо отговаря за логическото мислене, то е „мъжкото“ полукълбо. В него се намират важни центрове като речта, писането, понятието за време, цифри и т.н. Всеизвестен факт е, че съвременния човек функционира и реагира в света от позицията на своето ляво полукълбо /този процент е повече при мъжете/. На графиката се вижда ясно момента на започване на заземяването и ефекта върху лявото полукълбо /обозначено със стрелка/. Графиките показват средните стойности на четирите основни типа мозъчни вълни – бета, алфа, тета и делта. В това изследване специално електродите са поставяни в предната част на черепа, която дава информация за фронталните лобове на мозъка, които отговарят за абстрактното мислене, преценка и предвиждане. Друг изследван параметър е мускулното напрежение. Взети са данните от левия и десния горен трапецовиден мусукул чрез SEMGs /повърхностна електромиограма/, които се вземат като показателни за нивата на стрес. Крайния анализ на резултатите показва рязка промяна в мускулното напрежение още в момента на заземяване /фиг. 2/ и промяната е по посока на изравняване, т.е. тези графики, който показват по-висока стойност от средната се намаляват, а тези, които показват по-ниска стойност, се увеличават. Сърдечния ритъм не показва никакви отклонения при заземяванена тялото, но за сметка на това периферния кръвен поток /BVP/ показва значително повлияване. Периферния кръвен поток се свързва с баланса между симпатиковия и парасимпатикoвия дял на вегетативната нервна система. От тук следва важен извод: Оросяването на крайниците се подобрява при контакт със земята. Като цяло се отчита увеличаване на парасимкатиковата активност за сметка на симпатиковата, което пряко свързано с нивото на хормонален стрес в тялото. В заключение учените установяват, че непосредствения контакт със земята „има значително влияние върху електрофизиологичните качества на мозъка и мускулатурата, върху периферното кръвно налягане /налягането в капилярите/ и върху шума и стабилността на електрофизиологичните записи. Всички промените в EEG, EMG и BVP показват намаляване на нивото на общия стрес и напрежение, както и промяна в автономния баланс при заземяване.“ В резултат на още много подобни изследвания се установява намаляване на хроничните болки, намаляване безсънието, подобряване на регулацията на глюкоза, подобряване на функциите на щитовидната жлеза, повишаване на имунитета... Играейки редовно Паневритмия на открито и на „бос крак“ би било най-добрия вид заземяване, както препоръчват специалистите по този въпрос. Изчислено е, че за 2 часа ходене бос, настъпват трайни положителни промени в биохимизма на тялото. За времето, което отнема изиграването на една Паневритмия може да кажем, че тялото е възстановило своя нарушен енергиен и биологичен баланс в следствие на липсата на контакт с „майката земя“. Ефекта се подсилва и от факта, че Паневритмия се играе рано сутрин, когато има все още роса по тревата. Водата действа като идеален проводник, като прави контакта на ходилата със земята още по-добър и преносът на електрони по-ефективен. Естествено контактът със земята има и други измерения – ние буквално се зареждаме с енергия от земята, както твърдят учителите от древността и по-ново време. Освен това се извършва естествен акупунктурен самомасаж и се стимулират всички органи и системи на тялото, които са представени в съответние зони на ходилото. Но тези факти вероятно ще бъдат обект на доказване от бъдещите научни изследвания. Използвана литература: Chevalier G, Mori K, Oschman, JL. “The effect of earthing (grounding) on human physiology.” European Biology and Bioelectromagnetics Jan 31, 2006; 600 -621 Ober, Sinatra, Zucker „Earthing – the most important health discovery ever?“
  4. 3 points
    Ани

    Лечение със Слънце

    Енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от Слънцето. То носи живот. Само слънчевата енергия е в състояние да възстанови силата и здравето на човека. Няма болест, която да не се лекува от Слънцето. Слънчевите лъчи представляват сбор от билиарди разумни същества, които идват на експедиция на земята. Всяко разумно същество оставя своя подпис върху лицето на хората; тези подписи те наричат почерняване. Слънцето е извор от жива енергия за цялата Слънчева система. По отношение на Земята, енергията на Слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на Слънцето е отрицателна. Земята има и двата вида енергии, но предимно отрицателна; и Слънцето има двата вида енергии, но предимно положителна. От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на Земята. Посредникът, който съединява и трансформира тези енергии, е наречен етер. Той прониква пространството и цялата Земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи. За да се лекува, човек трябва да прекарва слънчевите лъчи през известни призми. Тези призми могат да бъдат физически, а могат да бъдат и умствени. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се връща пак към Слънцето. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, подготвят се, а като се усили тя, разлистват се и най-сетне разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, я събира от Слънцето. Той знае, че Слънцето може да набави всякакъв недоимък от енергия в човешкия организъм. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да се ползува. Така преобразени, тези енергии не са полезни за развитието и затова се изпращат от Земята в космичното пространство и оттам по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Слънцето от своя страна ги препраща в централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да придобият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята е отрицателна (всъщност дадено място) и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд тя почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, става отрицателна. Сутрин, при изгрев слънце, Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много. Ние сме част от земния организъм и затова, когато той приема, и човешкият организъм приема. Затова именно най-силно действуващи са първите лъчи. Тогава човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии. Първите слънчеви лъчи са най-активните. Този животворен прилив е най-силен до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото - обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. По време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност, а колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху храносмилателната система, затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце - за подобряване на мозъчната нервна система, при изгрев слънце - за заздравяване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за стомаха. След обед изобщо слънчевата енергия има малко целебни резултати. Причината за тази разлика е в различната възприемателна способност на Земята и на човешкия организъм. Енергията, която Земята взема от Слънцето, може да се сравни с артериалната кръв, а тая, която изпраща към него, може да се сравни с венозната кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и оттам в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния си ритъм. Слънчевата енергия минава всеки ден през 4 периода: от 12 ч среднощ до 12 ч на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 ч на пладне до 12 ч среднощ има отлив. Приливът дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Да посрещнеш изгрева на Слънцето означава да се свържеш съзнателно с него, за да могат неговите сили да потекат през твоя организъм. Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца - Слънцето на духовния и на Божествения свят. Ако човек не посреща изгрева на физическото Слънце, не може да бъде здрав. Този закон е познат не само на хората, но и на всички живи същества. Причината за това, че Слънцето ни изгаря, е следната: около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания и вследствие на това се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение. Като изучавате влиянието на светлината, ще забележите, че има часове през деня, когато Слънцето изпраща на Земята благотворни лъчи, главно сутрин до обяд. Има часове през деня, когато слънчевите лъчи не се отразяват благотворно върху организма. Това са т.н. черни, негативни лъчи. За да не попаднете под влиянието им, пазете се да не спите през деня, Ученикът не трябва да спи през деня, особено когато действуват черните слънчеви лъчи. Ако спи през деня, той се чувствува неразположен, уморен, отпаднал духом. Човек може да се излага на слънчевите лъчи през всяко време на деня, но умът му трябва да бъде съсредоточен, положителен, да възприема само положителните лъчи на Слънцето. Ще се концентрирате, но ще се пазите да не заспите. С черните отрицателни вълни на Слънцето идат и земни вълни, които се отразяват вредно върху организма на човека. Докато научите законите на ограждането, да се пазите от тези вълни, добре е да се греете на Слънцето през ранните часове, най-късно до обед. Пазете се от следобедните слънчеви лъчи. Когато искате да се лекувате със слънчевите лъчи, най-добри часове са от 8 до 10 часа. Христос препоръчва Слънцето като метод за лекуване. Когато няма Слънце, ще се лекуваш в стаята си - ще превържеш раната със зехтин или лук, а когато грее Слънце, ще излезеш вън, ще развържеш раната си и ще я изложиш на слънчевите лъчи. Ако между енергиите на Слънцето и енергиите на твоя организъм става правилна обмяна, ти всякога ще бъдеш здрав. Само здравият може да схване идеите на новото учение. Бог е поставил на небето Слънцето, на което да се греете, а вие търсите лекар да ви нагрява изкуствено с лампа. Това не е лекуване. Ако се греете всеки ден на Слънцето, съзнателно, по половин час, с участието на мисълта, ще придобиете повече, отколкото с дни да се ровите из книгите да търсите какво казват лекарите за дадена болест. Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, той я събира от Слънцето. Той знае, че слънцето може да набави всеки недоимък от енергия в човешкия организъм. Когато се парализира известен орган или крак, или ръка, или отслабнат очите, или отслабне паметта, всичко това се дължи на недоимък на енергия, недостатъчно прииждане на кръв, храна в този орган. Умният и разумен човек няма да каже: такава е волята Божия, но ще си набави веднага необходимото, ще събере енергия, ще се изцери, Ако човек не почернява от Слънцето, това показва, че той не е здрав. Слънцето не може да го лекува. Между Слънцето и човека трябва да става правилна обмяна. Чернота, предизвикана от слънчевите лъчи, показва, че Слънцето е извлякло от организма на човека всички утайки, нечистотии, всичката гъста материя. Ако човек не почернява, тази гъста материя остава в организма и създава ред болезнени състояния. Ако почернявате на Слънцето, значи сте акумулирали неговите енергии. Почерняването е подпис, че сте взели енергии от Слънцето. Ако човек няма злато в кръвта си, Слънцето не може да го лекува. Колкото злато имате в кръвта, толкова можете да имате и вън от себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на това, което е в кръвта. Има ли злато в кръвта си, организмът е здрав, мисълта е свежа, трезва, чувствата благородни. Златото е складирана слънчева енергия, която индусите наричат прана. Праната е необходима, от нея зависи здравето. Затова се препоръчва сутрин рано да излиза човек, когато може да възприема по-голямо количество прана. Десетина минути са достатъчни да постои човек при зазоряване и при изгрев слънце, за да приеме това, което му е необходимо. На Слънцето крадешком ще хвърляте един поглед, за една десета от секундата. Слънцето действува много силно и за да не си повредите очите, не гледайте направо и дълго време Слънцето. Светлината не е лоша, ретината не е приспособена. Ако вие имахте знания, бихте могли да възприемете от Слънцето толкова енергия, че да лекувате всяка болест. Ако вие знаехте как да използувате слънчевата енергия правилно, досега бихте направили житните зрънца като яйца големи и ако бихте знаели да използувате правилно слънчевата енергия, вложена в житното зрънце, какво ли не бихте направили! Трябва да се изучават енергиите, които идват от Слънцето. Ако при изгряването на Слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на Слънцето ще представлява за вас чисто механичен процес, който нищо няма да ви ползува. Нашият организъм е образуван от милиарди клетки, които имат свойството на земята да възприемат слънчевите лъчи, да ги трансформират и да задържат от тях необходимата прана за обновяване и лекуване. Щом сте неразположени, излезте навън, изложете гърба си на слънце и от него ще получите това, което никаква философска мисъл не може да ви даде. Когато се правят слънчеви бани, добре е да сте облечени в бели или яснозелени дрехи - тези цветове са хубави. Важно е изпотяването. Ако сте на открито място, завийте се с тънка мушама. Когато се лекувате по този начин, трябва да съсредоточите мисълта си да се излекувате направо от природата. Планинските слънчеви бани са за предпочитане, понеже ритъмът на Слънцето не е нарушен от астралния мисловен облак, който обгръща града. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък, Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. И летните лъчи действуват, но по-слабо. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Има дни през месец септември, които по сила на жизнената енергия се равняват на майските дни. Използувайте слънчевите лъчи през тези дни. Тогава има присъствие на светли същества около вас. Много от болестите се лекуват със слънчевата енергия. При това, доказано е, че всяка болест има определено време, когато се лекува. Някои болести се лекуват през май, други през юни, юли, изобщо през цялата година. Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от 8 до 9 часа. Към обяд лъчите са много силни и не действуват добре върху човешкия организъм. Ранните слънчеви лъчи действуват добре върху анемични хора. Когато иска правилно да използува слънчевите лъчи, човек трябва да изложи гърба си под известен наклон. Измени ли този наклон, той няма да се ползува от разумните лъчи на слънцето. Като говорим за Слънцето, ние нямаме предвид само физическото слънце, но и духовното слънце, като проява на интелигентни, разумни сили, като проява на същества, носители на любов и мъдрост. В бъдеще, когато хората съзнаят това, ще се лекуват само със слънчевите лъчи. Те ще знаят кои лъчи срещу какви болести и недъзи могат да се използуват. Под влияние на Слънцето се събужда космическото съзнание в човека. Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на Слънцето. Даже и в облачно време можете да излизате преди изгряването на Слънцето и да концентрирате мисълта си по посока на изгряващото Слънце. Облаците пречат само да видите Слънцето, но неговите жизнени енергии минават през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодействува на слънчевите енергии. Ако имате екзема, ако ви падат косите, ако имате ревматизъм в ставите или пък някакви подутини в корема, ако сте богат, направете си тераса, изложена към слънцето и оградена със стъкла, хвърлете ризата си до пояса, легнете с главата на север, а краката на юг, изложете гърдите на слънце, като пазите главата, и стойте така половин час. После гърба - половин час, после пак гърдите половин час и така ще продължите, докато се изпотите хубаво. Ако направите 20-30 - 40 бани, всичко ще изчезне. Може да излагате на слънце цялото си тяло. Слънчевите бани ще правите сутрин от 8 до 10 часа. Ако тези бани произвеждат ефект върху гръбначния стълб, мозъка, дробовете, вие ще почувствувате ефекта и върху цялото тяло. Мозъкът е като батерия. Щом тази батерия започне да възприема, щом пълненето й със слънчева енергия става правилно, тя после я разпраща към всички части на тялото и тази енергия започва да лекува. Колкото повече слънчева светлина приемете в себе си, толкова по-голяма мекота и магнетизъм ще се развие във вас. Когато човек тури ръцете си с дланите срещу Слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината на нервите минава по цялото тяло. Излизайте всяка сутрин на слънце, като излагате гърба си най-напред на юг, после малко на север, малко на изток и постойте така един час от 7 до 8 часа сутринта. Отправете ума си към Господа и кажете: „Господи, просвети моя ум. Дай здраве на всички хора, а заедно с тях и на мене.” След това започнете да мислите върху най-хубавите неща, които знаете. Направете този опит през цялата година. Ще видите, че 99% вашият опит ще бъде сполучлив. Доброто влияние на Слънцето върху човека подобрява състоянието на артериалната кръв. Слънцето повдига човешките мисли и чувства, с което и кръвта на човека се пречиства. Има такива болести, които не се подчиняват на никакво лекарство, но изчезват, щом ги подложите на тихите слънчеви лъчи. Буци, подутини след 2 - 3 месеца ще изчезнат. Когато човек се свърже с Бога, дойде ли Божествената светлина, буците постепенно изчезват. Аз казвам, че единственият най-добър хирург, когото познавам, е природата, слънчевите лъчи. Само те режат най-правилно - отрязват гнилото месо, без да закачат здравото. Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи. Когато искате да придобиете вътрешен мир, излагайте гърба си на залязващото слънце, а лицето си отправете на изток. Често съм казвал, че човек трябва да разговаря със светлината. Боли те гърбът. Изложи гърба си на слънце, на светлината, мисли за нея, за това, което съдържа, и болката ще изчезне. Всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина; на сърцето - от недюимък на топлина. Всички болести на душата произтичат от недоимък на истина. Когато заболее, човек трябва да се свърже с енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже с тях направо, нека се ползува от ония растения и минерали, които са свързани с енергията на Слънцето и Луната, и да ги трансформира правилно. Не гледайте Слънцето, когато грее силно. Гледайте го сутрин, когато изгрява. При това има особен начин за възприемане на слънчевата светлина, не само чрез очите. Малко хора могат да използуват правилно светлината, въздуха и водата. Повечето хора дишат само с дробовете си. Има и друг начин на дишане - чрез астралното тяло, или чрез етерния двойник. Каквото и неразположение да имате, като изложите гърба си на Слънцето, неразположението ви ще изчезне. Ако неразположението ви се дължи на отрицателни мисли, изложете гърба си на юг, а лицето си на север. Няма да мине много време и неразположението ви ще изчезне. Ако сте хремави или простудени, изложете гърба си на юг, към слънчевите лъчи. Те лекуват всички болести. Ако енергиите, които са произвели неразположението ви, са положителни, обърнете се с лице към юг, а с гръб към север и неразположението ще изчезне.
  5. 2 points
    Днес е модерно да се говори и пише за силата на мисълта, за това, че творческата мощ и потенциалът да сме свободни и щастливи се таят вътре в самите нас, но не би било честно да твърдим същото за мрачните времена на Средновековието. И който е дръзвал да оспори църковно – религиозните догми е заплащал твърде скъпо – с живота си. Щастливци сред подобни смелчаци са Богомилите, защото пламъците от кладите им разпалват огъня на Реформацията, осветил и изгорил безумието и жестокостта на тъмната епоха. Но идеята ми не е да правя обзор на Богомилското учение, и за да бъда коректен към заглавието, минавам незабавно към темата. Степените са им били три – оглашени, верующи и съвършени. Първите, понеже са били главно слушатели, ще оставим настрана и ще се насочим към вярващите и тяхната основна задача – нравствена чистота. Пречистването и себевладеенето са били основен критерий, за да могат да бъдат избрани и посветени в степените на съвършенството. Защото там се е усвоявала силата на мисълта, често наричана и магия, а боравенето с нея било голяма отговорност и изкушение. Ако не вярвате, спомнете си джедаите. Шегувам се. Всъщност не се шегувам – тези, които използват енергията за користни и манипулативни цели ги наричат ситски лордове, но всеки има свободата да избере от коя страна на Силата да застане. Богомилите са насочвали съзнателно умствената си и духовна мощ за въздействие и помагане, както в личен, така и в социално – обществен план. Но за тази цел мисълта, освен пречистена, трябва да бъде и силна, иначе всичко се свършва с мечтите, а не се явява в материалния свят, както те са искали. Сред методите, които Богомилите са използвали за пречистване и усилване на мисълта, са: - Посрещане на изгрева на Слънцето - Възприемане на природните сили като живи; единство на духовното и материалното - Музика и свещени песни - Вегетарианска храна и водене на природосъобразен живот, използване на билки - Изучаване на различни „тайни” науки - Молитва и медитация - Символично и творческо тълкуване на Писанията - Активно участие на обществената и социална сцена, живот в комуни, братски обяди и вечери и т.н. - Практикуване на сакрални ритуали и използване на различни магически символи – Пентаграм, Свастика, елипси и концентрични окръжности - Често ходене в планините, считали са ги за резервоари на жизнена енергия Радислав Кондаков
  6. 2 points
    Земя на кръстопът, трудна, недостъпна и красива; земя със снежни планини и стръмни духовни върхове; България – едва видима на глобуса, но родила културни колоси като орфизма, богомилството и Учението на Бялото Братство. Но духовният ребус на съдбата се нареди така, че за Учението на Бялото Братство да знаем много, за богомилите – малко, а за орфиците – почти нищо. Ще оставя траките настрана, като си позволя само един окултен паралел – Орфей, Гавриил Лесновски и цар Самуил са въплъщения на един и същи дух. Цар Самуил – закрилникът на богомилите и Гавриил Лесновски – третият в йерархията им, въплътил в движението духа на великата тракийска школа, са митичния Орфей. Другите му инкарнации са също впечатляващи, но нямат връзка с изложението. Това не е тайна за никой от съвършените. И именно орфиците, привидно потънали в океана на забравата, като черни миди сред тъмното му дъно, успяват да родят най-красивата перла на Европа – богомилското движение. Същото това движение, което както само, така и с многобройните си креации сломи Църквата със светлината на ренесансовия човек. Но аз няма да пиша за това, което ни дадоха - а за това, което не стигна до нас. То бе погълнато от огнените езици на средновековната църква, а това което бе останало – довършиха го продажните български политици на двадесетото столетие. Малко от книгите оцеляха и те бяха недостъпни – скрити в дълбоките подземия на Малтийската библиотека, старо хранилище на Ордена на Малтийските рицари. Мнозина опитаха да ги зърнат – но само трима от тях успяха – Николай Райнов, Никола Трифонов и Благой Мавров – изцяло благодарение на първия. Години по-късно, скъпоценния архив бе преместен във Ватикана, но това не укроти българския дух, жадно търсещ гените си. Макар и трудно, Людмила Живкова успя да уреди малка група да посети и разгледа богомилските книги в сърцето на католическата църква. Настъпва и денят на заминаването, но не никой не напуска страната. Още повече – дверите на папата се затварят завинаги пред родните търсачи. Датата е 13 май 1981 г., по-известна с друго едно събитие – атентатът срещу папата, в който България е набедена за съучастник. Въпреки нечовешките усилия на Николай Райнов, вътрешното богомилско учение е загубено за нас. Изнесено под формата на притчи, легенди и предания, закодирало в себе си страшни знания за човека и света, то е заточено далеч от родината си. Но Николай Райнов изпълнява блестящо задачата си, поставена от Учителя Беинса Дуно – задача, която е по-силите само на изключителен дух. Могъщият Учител също изпълнява блестящо световната си Мисия – и в Словото Му, освен новите импулси, живее и тайното богомилско учение, поднесено на научен, съвременен език. Знанието не е загубено, но то не се изчерпва само с беседите и лекциите, то пулсира във вените на Школата. И много от нещата, практикувани от старите богомили ние ще видим и днес, у учениците на Школата на Бялото Братство – общ братски живот, посрещане на изгрева на Слънцето, еднаквата йерархия на учениците (оглашени, верюущи и съвършени), братски обяди, свещени песни, молитви и работа с Писанието, живата основа – Христос... Бог е Милостив, защото ни дава Учението на Неговата Милост. Отново.
  7. 2 points
    Когато Бог създал света, двама ангели посетили рая и ада и като добри математици направили своите изчисления върху творението на Господа. Единият от тях намерил, че Бог направил само една грешка, а другият казал, че не намира нито една грешка у Бога. Обаче, и двамата не се изказали гласно върху творението на Господа. Като разбрал мислите им, Бог ги изпратил на земята със специална мисия, да работят, докато научат добре уроците си. Всяка година Бог им изпращал по 360 ореха – предвиденият за тях бюджет от райската градина. Докато били на небето ангелите мислили добре, но като дошли на земята, оплели се, поради което объркали и мисълта си. Оня, който мислел, че Бог направил грешка при създаването на света, като срещнал жената, веднага се увлякъл в нея и казал: „И Бог е направил грешка, и аз мога да сгреша. Ще се оженя и, макар да вляза в кривия път, все ще се изправя някога“. Понеже храната му идела наготово от рая, той, заедно с жена си, изяждал орехите, пиели, разговаряли се и философствали. Вторият ангел, като виждал, че светът е добре и безпогрешно създаден, колкото орехи получавал, вместо да ги яде, посаждал ги с цел да превърне и земята в райска градина. И двамата ангели живели по 120 години на земята. Жененият ангел имал двама синове и две дъщери. Като заминал за другия свят, той спокойно си въздъхнал и казал: „Оставих поколение на земята. Има кой да яде орехите от райската градина“. Обаче животът на младите не вървял добре. Те започнали да се карат и бият кой от тях да вземе повече орехи. Щом пристигнали орехите, борбата между тях започвала. Ангелът, който посаждал орехите, превърнал една голяма местност в райска градина. Като се видели на другия свят и двамата започнали да разглеждат делата си, да видят кой от тях е постъпил по-добре. Първият ангел, който казал, че Господ направил грешка, разбрал, че мислел криво и не решил задачата си на земята правилно. Наследниците му били в постоянна борба за орехите. Всеки от тях искал да яде повече. Те си казвали: „Ние сме благородници, от високо произхождение. Не трябва да работим. Нашата прехрана е осигурена. Ние ще ядем и пием и ще се удоволстваме“. Казвам: От тия два ангела на далечното минало са произлезли двете поколения в света: едното поколение е работно, обича да твори и създава, а другото мисли само за ядене и пиене, нищо не работи, нищо не твори.
  8. 2 points
    (Лекция, изнесена на семинара за преподаватели по Паневритмия в Арбанаси на 30 май 2010 г.) През последните години сме свидетели на много силно изразено търсене в областта на Паневритмията, което се концентрира повече върху разглеждането на свързаните с нея писмени източници. В тях има някои неголеми по обем, но съществени различия, които пораждат въпроси и противоречия. Това не e лошо, защото когато има известно различие в мненията, хората са по-мотивирани да търсят и се засилват процесите на осъзнаване. От друга страна обаче се създава една по-напрегната атмосфера, която трябва да се трансформира, за да не се превръща разясняването на тези въпроси в трайно напрежение, разделяне и недобри отношения, на което също сме били свидетели в някои случаи. Темата за източниците на информация за Паневритмията е важна, защото въпросите за разликите между някои от тях не са напълно изяснени и винаги има хора, които живо се интересуват от тoзи въпрос. Макар че разликите в писмените описания не са много, изследователите често прекалено се концентрират върху тях и те са пораснали в тяхното съзнание извънредно много, занимават се с тях години наред и това преекспониране пречи на възприемането същността на Паневритмията. От друга страна, непрекъснато се появяват нови хора, които не са проследявали тази тема, тя е нова за тях и отново я повдигат на дневен ред. Така има опасност да се „зацикли” в непрекъснато занимание с едни и същи въпроси, на някои от които вече са намерени задоволителни отговори. Какъв според мен е начинът, по който може да се погледне към тези източници правилно и да се разрешат противоречията? Първо, трябва да се излезе от областта на сухите факти за Паневритмията и да се премине към законите и принципите, на които се подчинява тя. Явно не само по отношение на Паневритмията, но и по отношение на всяко познание, са налице факти, които понякога си противоречат. Единият подход в такива случаи е сухото математическо отчитане: тези и тези казали това, онези казали друго, и така според превеса на мненията се взима решение; но след време излизат нови източници, които казват нещо ново или сменят превеса в досегашните ни сметки. По такъв начин този метод се оказва доста несигурен и, макар и да не го пренебрегваме, все пак разумността изисква и този вид боравене с фактите. Друга важна стъпка е да се вникне в метода, чрез който работи с учениците си Учителя Беинса Дуно – авторът на Паневритмията. Той казва (както и добрите педагози), че добрият учител никога не дава на учениците си всичко наготово. Той им дава част от информацията, която като начало е достатъчна за тях и ги оставя да мислят, да търсят сами отговорите. По този начин учениците растат и се развиват. Предоставянето на цялата информация наготово не кара учениците да учат, да се развиват, да мислят, а в най-добрия случай ги кара да учат наизуст и да повтарят като папагали. Необходимо е също да се излезе от следния шаблон (произлизащ от елементарната формална логика): ако фактите са противоречиви, значи непременно едните са грешни, а другите верни и следователно се налага да отречем едните и да приемем само другите. Може би е най-разумно те да се разбират правилно, да се открият случаите, в които се допълват, да се намери нова гледна точка, която дава задоволително обяснение на всички тях. Във физическия свят нещата са поляризирани – нещо, което е отразено в символа „Ин и Ян”. Виждаме такава поляризация и в Паневритмията. Например едно описание казва дадено движение с ръцете да се изпълни едновременно с движение на десния крак (за по-кратко казваме само „на десен крак”), друго казва на ляв крак; това може да се отнася само за няколко упражнения, но има такова противоречие. Подходът, при който казваш: „Това е вярното, това е грешното” е формален подход, но при работа с принципите и законите нещата се поглеждат от по-висока гледна точка и тези противоречия се примиряват, което можем да наречем още диалектически подход;. Този поглед дава начин да се разберат по-дълбоко фактите и да се подредят в някаква верига, в която те могат да стоят хармонично и не се конфронтират. Работата с фактите не бива да се изоставя, а да се постави на разумна основа и след като не дава достатъчно отговори, те да се търсят по-горе, по веригата факти-закони-принципи на Паневритмията. Относно разумната работа с фактите ще обърна внимание, че е необходимо те да се оценяват и с чисто научен, с критичен (в добрия смисъл на думата) подход: доколко те са истинни, доколко са надеждни, доколко сигурни са източниците, от които идват. Например по отношение на книгите, описващи Паневритмията, важно е: отбелязан ли е авторът на текста или поне да се знае със сигурност кой е той. Също е важно доколко този човек е бил подготвен да свърши тази работа, защото да опишеш движенията на Паневритмията съвсем не е просто. Според мен човек може да си представи в действителност колко е сложно това, само ако се е опитал сам да го направи, като не просто комбинира описания, а състави нов текст, описващ подобни по сложност упражнения, изпълнявани на музика. След това нека да получи оценка от професионалисти и хора, ползващи текста му, и да разбере доколко успешно се е справил. Авторът на доброто описание трябва да има перфектна музикална подготовка, богат професионален опит в описването на физически упражнения, прецизност в описание на детайлите, обширни познания относно вътрешния смисъл и философията на Паневритмията и т.н. Това обикновено не е по силите на един човек и по-успешно би работил за тази цел екип, в който се допълват такива специалисти. Екипът е по-подходящ и защото има повече гледни точки и по-голяма възможност да се избегнат грешки от всякакъв характер, ако работи достатъчно дълго и в разбирателство. Въпреки това винаги остават възможности за технически грешки при съставянето и печата (особено преди 60-70 години), които не зависят от авторите. Сред важните издания на Паневритмията най-яркият пример за влиянието на недостатъчната подготовка и опит в съвсем точното и недвусмислено описване на физическите движения и в боравенето с музиката, е книгата „Паневритмия” от 1938г. В нея упражненията са описани не по тактове, а с броене, което е много по-неточно. Ако някой вече е научил упражненията на Паневритмията и отвори тази книга, за да си свери нещо по движенията, може и да си свърши работа донякъде. Но ако се опита човек да учи за първи път Паневритмия по описанието в тази книга, ще види, че е невъзможно да го направи успешно. Трябва освен това да е съвсем неопитен в работата с професионалното описание на упражнения, за да не забележи колко много неясноти и неточности има относно амплитудата, формата и дори на места в свързването на движенията. Искам да кажа, че тази книга е важна, защото е първа и единствената издадена преди 1944г. с описание на първия и втория дял на Паневритмията, но има недостатъци, и трябва да й се отдава значимостта, която заслужава. Също така трябва да се знае дали човекът, описвал упражненията, е имал възможност да познава същността на Паневритмията – т.е. този човек бил ли е в Школата1 по времето на създаването и практикуването на Паневритмията и колко време е бил там. Всички тези обстоятелства около авторите на описания трябва да се обсъдят и преценят и да се придаде различна степен на надеждност на различните писмени и други източници. Правилно и цялостно разбиране на Паневритмията в дълбочина е задача за бъдещето. Смятам за погрешно мнението, че сега трябва да си изясним как е най-добре тя да се играе и като че ли край – така ще я играем завинаги. В живота нещата непрекъснато се развиват и всеки процес, който е приключил, е мъртъв процес: това е нещо, което вече не живее, щом не се променя. Също нямам предвид, че трябва „да хванем” Паневритмията и набързо да я доизмислим, нещо ново да направим. От една страна, да си даваме сметка за това, че не знаем кой знае колко за законите на нейното създаване и авторът й явно е имал предвид неизвестни за нас неща, които са необходими, за да я сътвори такава, каквато я познаваме. В такъв случай, некомпетентни промени може да намалят драстично нейното положително въздействие и смисъл. От друга страна, самият автор е казал: „В Паневритмията съм дал само основните движения, само семката. И всяко движение, когато се посади, ще се развие, ще се разработи в ново движение”2Следователно според него Паневритмията не е нещо мъртво, което сега трябва да изясним и да сложим в рамки за вечни времена. Точното познаване на текстовете, описващи Паневритмията е нещо много полезно, но с разбирането, че в тях има понякога грешки или неточности, защото и те са писани от хора, които понякога не са били точни в описанията. Понякога ровенето в текстовете не ни дава задоволителен резултат. За излизане от това положение е необходимо и придобиване на добродетели. Човек да трябва да има необходимите вътрешни качества, за да разбере правилно нещата. Да има разумност и да е истинолюбив, да има много още добродетели, защото познаването на по-висшите истини не е само интелектуално постижение, а процес на цялостния човек. Всички, посветили се истински на Паневритмията, се стремят към придобиване на добродетели, което е дълъг процес. Сега ще разгледаме накратко онези от материалните източници на информация за Паневримията, които според мен заслужават сериозно внимание. Това са: издадени и неиздадени книги или частични описания на Паневритмията; стенографирани и публикувани разговори със създателя на Паневритмията за нея; описания на физически, музикални и други упражнения в лекции; филми и снимки с Паневритмия, магнитни и печатни записи на музиката на Паневритмията, спомени на ученици от Школата за Паневритмията по онова време, традицията в изпълнението на Паневритмията и т.н. Ще ги спомена не в реда, в който смятам, че са най-важни, а в хронологичен ред. Първият архивен текст, свързан с Паневритмията, е от 1933 г. Той не е издаван, и този, който го е писал, не се е подписал, но текстът е съхраняван и намерен в архиви на Братството; написан е със стария правопис и има доказателства, че е автентичен. В началото му пише „Новите гимнастически упражнения” и представлява напечатани на пишеща машина описания на упражненията, каквито са били в началото, както авторът ги е давал да се играят, преди още да са оформени окончателно. Смятам този източник за важен главно поради главни причини. Първо, разсейва известния мит, че Паневритмията е дадена на няколко етапа, но в съвсем завършен вид и нищо не е променяно по нея от нейния създател. Този текст от 1933 г. доказва, че в началото е имало един процес, в който авторът е показал доста упражнения, после ги е оформил, подредил ги е, някои са отпаднали, други са се запазили и не са променяни съществено от него, трети са променени повече и са влезли в Паневритмията. За незапознатите трябва да спомена, че всички движения и цялата музика на Паневритмията, както и няколко от текстовете на песните й, са създадени от Учителя Беинса Дуно. Втора важна информация, която дава този източник, е по един от спорните въпроси за упражнението „Изгрява Слънцето”: дали в третата му част ръцете се изнасят напред на десен крак или на ляв (обикновено се нарича за по-кратко „отваряне” на десен или ляв крак). Имаше предположение, че описаното в първата издадена книга „Паневритмия” от 1938 г. по този въпрос „отваряне” на десен крак е вярно, а след това изпълнението е било „изопачено”, и „грешно” е стигнало до нас в живо-предаваната традиция в изпълнението и в следващи издания, при които този детайл е с „отваряне” на ляв крак. Когато се появи описанието от 1933 г., то фактически обори това схващане, защото в него ясно и недвусмислено е описан този детайл с „отваряне” ръцете на ляв крак. Т.е. упражнението „Изгрява Слънцето” явно първо е било описано с „отваряне” на ляв крак, после обратното, след това пак с „отваряне” на ляв крак. Можем да предположим, че в началото е дадено по един начин, а после е променено два пъти от автора (което би било твърде странно) или че във второто издание е грешно, както и е възможно представянето на други различни хипотези. Аз обаче сега нямам за цел да ги коментирам. Текстът от 1933 г. описва само упражнения от първия дял на Паневритмията – 28-те упражнения. За по-кратко при коментара за следващите текстове ще споменавам частите на Паневритмията като: първи (28-те упражнения), втори (”Слънчеви лъчи”) и трети (”Пентаграм”) дял. Следващият важен писмен източник е книгата „Паневритмия” от 1938 г., която съдържа описание на първи и трети дял. Тази книга е единственото отпечатано по времето на Школата описание на Паневритмията и също е много важна, защото в нея има един великолепен текст, наречен „Принципи на Паневритмията”, написан (но неподписан) от Боян Боев по текстове и вероятно указания на Учителя Беинса Дуно; има публикуван нотния текст на музиката, има описани движенията от Милка Периклиева (също неподписан автор) и всичко това – за първи път. Това е първото пълноценно описание на Паневритмията във вид на книга. То е важно и защото, като всяко начало, е най-трудно. По-нагоре го коментирах относно точността на описанието, което дава на движенията. Предполагам, че е дало тласък на следващите, направили описания, също да пишат. Следващото описание – книгата „Паневритмия” от 1941 г., съдържа само предговор с идейната част и музиката с песните на Паневритмията. Новото е, че към няколко текста на песни, дадени по-рано от Учителя Беинса Дуно, е добавен поетичният текст на песните и на останалите упражнения, защото вече е създаден от Олга Славчева и пригоден към нотния текст. Тъй като нотният текст и „принципите (наречени вече „основи”) на Паневритмията” се издават за втори път след 1938 г., е било възможно да бъдат направени подобрения (както става с текста „основи на Паневритмията”) или корекции на грешки, забелязани в първото издание. Когато една подобна книга е била преиздадена от авторите или съставителите й, след като е била ползвана активно и е имало условия да се видят евентуалните й недостатъци, това й дава много по-голяма достоверност, защото са имали възможност да коригират грешките, допуснати в първото издание. А почти неизбежно е да има грешки в такъв сложен материал като книга за Паневритмията, освен ако някой компетентен човек не е работил върху нея десетина години (което не е ставало досега). Почти всички книги за Паневритмията не са преиздавани от авторите им – изключение правят вероятно нотният и идейният текст в Паневритмията от 1941г. Следващото описание на първия дял от Паневритмията е написано 1945-1950 г. от екип, известен като „четирите сестри” и има два варианта; по-късният е от ок. 1950 г., в който те коригират някои дребни детайли. По време на неговото написване е било невъзможно отпечатването му, поради тоталитарния комунистически режим, затова то е съхранено и издадено за пръв път през 2004 г. в книгата „Паневритмия” на Издателство Бяло Братство. Това е едно от най-добрите описания на първия дял, защото е направено от добре съставен екип специалисти: Мария Тодорова (музикант), Елена Андреева (стенограф), Ярмила Ментцлова (хореограф) и вероятно Катя Грива (музикант и преподавател). В този текст за пръв път се описват упражненията по тактове и като цяло са описани много по-прецизно, отколкото в предходното описание на Паневритмията (от 1938 г.). Книгата е илюстрирана с оригинални снимки на авторите на описанието, които бяха съхранявани дълги години в чужбина и върнати непосредствено преди издаването й през 2004 г. Не твърдя, че това описание е съвършено – не твърдя това за нищо овеществено, но определено заслужава много сериозно внимание, защото е написано от екип професионалисти, почти всички дълги години учили в Школата (последното не се отнася единствено за Ярмила Ментцлова). По споменатите от мен критерии (установен авторски екип професионалисти със значително присъствие в Школата; няма второ издание, но има втора корекция) за придаване на различна степен надеждност на писмените източници, този е с най-висока надеждност от всички. Описанието на „Слънчеви лъчи” излиза през 1942 г. като самостоятелно издание, съдържащо философска част, описание на движенията и нотен текст. В началото от автора е даден текст за пеене само към музиката на т.нар. „Идилия”. По-късно Весела Несторова написва само поетичния текст към цялата останала музика на дяла „Слънчеви лъчи”. Не е ясен екипът, описал „Слънчеви лъчи”, но изданието трябва да е било одобрено от автора на Паневритмията, за да бъде отпечатано. Книгата е много ценен и единствен източник. В изданието „Паневритмия” от 2004г. в дял „Слънчеви лъчи”, при запазване разпознаваемоста на текста на оригинала, са направени малки, но важни допълнения от съставителите относно изпълнението и са коригирани няколко неясноти. Това е първото подобрено описание на втория дял, макар че то не е направено от същия екип. Следващата книга „Паневритмия” е на Крум Въжаров и Мария Митовска. По-голямата част от текста е написана от Крум Въжаров, който е бил ученик в Школата дълги години и след 1944 г. продължава да се занимава с Паневритмия. Издадена е през 1993 г., т.е. след кончината на Крум Въжаров. Мария Митовска казва, че текстът на описанието е писан от Крум Въжаров, а тя е съставила само частта с цитати от Учителя Беинса Дуно с указания за походката, плавността на движенията и т.н., което е добра нейна идея и става за първи път до този момент в книга за Паневритмията. Много ценно в тази книга, което е и сериозен принос на Крум Въжаров, е съставеното от него ново, по-добро описание на „Пентаграм”, което е и най-доброто досега на български език. Поради тази причина то е включено в книгата „Паневритмия” от 2004 г. на Издателство Бяло Братство. В описанието на първия дял на Паневритмията има няколко дребни несъответствия, като например, че не може няколко от движенията да се изпълнят въобще така както е написано и други подобни, но те съвсем не омаловажават стойността на тази книга. Изданията на чужди езици смятам като второстепенни, защото по-често са само превод на някой български текст, но все пак могат да се ползват тези от тях, които са оригинални и авторите отговарят на изискванията за надеждност. От издадените на чужди езици книги ще се спра само на коментираната често напоследък книга „Паневритмия” на Ярмила Ментцлова, издадена през 1983 г. във Франция на френски език. Ярмила е великолепен професионалист в областта на танца – школувана балерина в световноизвестна танцова школа. Разучавала е Паневритмията в Париж още с Михаил Иванов и неговите първи последователи (както свидетелства писмо на Михаил Иванов до Боян Боев от 1939 г.). Била е твърде закратко в Школата на „Изгрева” и по-късно се установява във Франция, но смятаме, че си струва да се занимаваме с нейния труд поради дарованието и професионализма й в областта на танца. Книгата съдържа чудесно оригинално описание на упражненията от първия дял, нотен текст, философска част и текстове, свързани с движенията и др. Има сведения, че философската част е подготвена от бившия съпруг на Ярмила – Крум Въжаров, който я е посетил в Париж по повод подготовката на книгата. В нотния текст са открити грешки. Все пак книгата е много добра като цяло и ценна особеност е, че Ярмила Ментцлова много прецизно е описала и преходните движения между първите 10 упражнения, което друг до този момент не е правил. Ярмила е участвала в екипа на „сестрите”, написали през 1945-50 г., описание на първия дял от Паневритмията. Буди известно смущение факта, че в книгата си тя прави няколко промени в сравнение с предходното описание, в което е участвала. По сведения на нейни ученици, които дълги години е обучавала на Паневритмия във Франция и които до последната година от живота й са играли с нея периодично, тя винаги ги е учила на 28-те упражнения по един начин и ги е играела по същия начин, а именно както ги е описала като част от екипа „на четирите сестри”. В края на земния си път в своята самостоятелна книга обаче Ярмила Ментцлова описва няколко упражнения различно, нагаждайки ги към описанието от 1938 г. Интересно е, че никога не е споменала дори на учениците си, че може някои от упражненията да се играят в два варианта . Учениците й, които ние познаваме са семейство Жан-Луи и Арлет Гобо, които продължават и до днес да играят и преподават Паневритмия във Франция и идват в лятната школа на Рила последните няколко години. Учили са Паневритмия преди всичко от Ярмила Ментцлова и имаме основания да смятаме, че начинът им на игра като стил, прецизност и детайли отразява напълно начина на игра на тяхната учителка по Паневритмия. През 2004 г. след лагера на Рила помолихме семейство Гобо да изиграят 28-те упражнения, за да ги заснемем и документираме с филм това, което са научили от Ярмила Ментцлова. Те се отнасят към Паневритмията с голяма любов и уважение и също с уважение и възхищение към Ярмила, като тяхна учителка. Тогава разбрах за сериозното разминаване в някои от първите 10 упражнения и в 16-то упражнение, между начина, по който ги е учила и играла почти до края на живота си, от една страна, и това, което е публикувано в книгата й – от друга. Имаше предположение, че при подготовката на книгата Ярмила е видяла описанието на движенията от 1938 г. и като не е посмяла да го промени, е съобразила описанието си с него, въпреки собствения си опит и практика. От друга страна виждаме, че упражненията № 6, 7 и 8, които са с 41 такта, и така са публикувани в „Паневритмия” от 1938 г. и в „Паневритмия” от 1941г., в изданието на Ярмила Ментцлова от 1983 г. са съкратени с по един такт. В тази връзка е важно да се отбележи, че единствените неща, които са преиздавани по време на Школата и чрез това преиздаване са леко коригирани и потвърдени са текстът „Принципи (или основи) на Паневритмията” и нотният текст на музиката. В нотния текст на „Паневритмия” от 1941г. (която е второто издание) не е съкратен такт от упражнение № 6, 7 и 8 и следователно е правилно те да са по 41 такта. Неколкократно нейните ученици, Жан Луи и Арлет Гобо потвърдиха, че Ярмила Ментцлова винаги и до края на живота си е играла и обучавала на Паневритмия по начина, описан в „Паневритмията на сестрите”. По отношение на несъответствието с написаното от нея в книгата й от 1983 г. приемам хипотезата, че е била повлияна от някого за тези промени. Смятам, че най-малко приемливо е да се правят промени в музиката на Паневритмията. Първо, защото от това, което знаем за създаването на Паневритмията, музиката е първичният елемент – към нея са създавани и пригаждани движенията на упражненията, а не обратното. Второ, знаем, че създателят й е споменал със сигурност за необходимостта след време да се доразвиват движенията и текста на песните, но никога не е казал това за музиката. И трето, защото смятам, че изключително малко вероятно е при наличието на достатъчно образовани музиканти в Школата, никой да не е забелязал нещо такова като излишен такт в музиката, след като са ползвали нотния текст (и напредналите, и начинаещите) цели десет години – от около 1934-35 г. до 1944 г. Ако създателят на музиката беше направил след 1938 г. промени в нотния текст, те нямаше как да останат неотразени от музикантите, които в такъв случай би трябвало съзнателно да заменят това, което вече са научили, с нещо ново. По-скоро ми се струва вероятно да не са забелязани грешки в описанието на упражненията, които се разминават малко с музиката в книгата „Паневритмия” от 1938 г., защото и по време на Школата и дълги години след нея твърде малко е учено от описания. Друго описание на първия дял на Паневритмията със снимкови илюстрации, което е непубликувано, но заслужава внимание, е това на Илия Узунов. Той е известен ученик от Школата, един от тези, които редовно са били там, посветил е живота си на тази Школа и е бил много прецизен и ерудиран човек, на когото може да се разчита. Това са описанията на Паневритмията, известни досега, които е най-важно да се познават и изучават. Други вторични източници на информация за Паневритмията са архивните филми с нея. Те са малко – познаваме два. Твърди се, че има и други, изгубени при опитите да бъдат съхранени в чужбина. Има едно изкушение за всеки начинаещ, и за което всеки преподавател трябва да предупреди учениците си: виждайки на този единствен архивен филм как Учителя Беинса Дуно играе моменти от няколко упражнения вътре в кръга на играещите, да не се стараят да го имитират. За играещите Паневритмия нейният автор е авторитет – той е дал Паневритмията и логичният извод е, че той я познава най-добре и трябва да се играе като него. Но все пак той не е искал да бъде имитиран в ежедневното си изпълнение, когато понякога е играел по-различно. Известен е един спомен на Катя Грива, музикант и ученик от Школата, която авторът на Паневритмията е посочил за преподавател. Тя казва, че един ден той я е извикал специално, за да й покаже как трябва да преподава Паневритмията и това, което й е показал, е било много по-красиво, изключително музикално и се различавало от начина на изпълнение, който понякога са виждали да играе той с всички останали в кръга на Паневритмията. В спомените на Елена Андреева също четем, че „Учителя понякога играеше различно Паневритмията”. В стенографирани от Б. Боев и публикувани разговори за Паневритмията, авторът дава ясни указания за правилното изпълнение на упражнението „Аум”, а се вижда, че на филма не го изпълнява с тези детайли. Затова ако някой ден имате ученици по Паневритмия, предупредете ги да не се опитват да го имитират както играе във филма, защото няма да са на прав път. Другият архивен филм с Паневритмия е с шест двойки, които играят само по права линия и с прекъсване между упражненията. Много красив филм, който също трябва да се гледа и проучи. Не е ясно засега, кога точно е правен и кой е режисьорът, но се вижда, че е на Изгрева. Има още няколко филма с ученици от Школата1, които са от значение. Един филм с Ернестина Сталева и Виола Бауман, които са били в Школата (Виола Бауман за по-кратко, Ерна – повече) и по-късно живеят и преподават Паневритмия в САЩ през целия си живот. Следващата група факти са снимките с Паневритмия. Първо – снимки с авторът, който играе Паневритмия, които са ценни, но с гореописаните съображения. И второ – снимки на хора, играещи Паневритмия, които имат различна тежест като информационен източник, в зависимост от участващите. Следващият факт, носещ информация за Паневритмията, са нотните записи на музиката, както и музика, записана на магнитни носители. Имало е един запис, направен на Рила през 1939 г.; по отношение на темпо и други музикални елементи, на музикантите може би ще им е много интересно да го разглеждат. Към много важните източници на информация причислявам и живата традиция на Паневритмията, която никога досега в България не е била прекъсвана, и която, когато е предавана от способен учител на способен ученик, е верен показател за много въпроси относно изпълнението на Паневритмията. Следващото, което съвсем не е на последно място като източник на информация, е публикуваното слово на Учителя Беинса Дуно – имам предвид първо лекциите и беседите – там има обяснения и за много упражнения, принципи и закони, както и разговори с автора, стенографирани от Боян Боев – публикуваните от тях са много важен и незаменим източник. Например в такъв разговор4 пише, че когато играеш „Аум” трябва да се повдигнеш на пръсти и е обяснено защо. А някои се вкопчват в описанието от 1938 г. и не смятат, че трябва да се повдигат на пръсти, защото там не пишело. Авторът винаги може да добави, да каже нещо повече, за да подобри нещата, може да го прави ако иска до последния си ден на Земята. Работата със словото на Учителя Беинса Дуно е изключително важно при задълбочено изучаване на Паневритмията, не само защото от там можем да намерим неща, свързани с нейния смисъл и детайли, но и защото се дава по-задълбочено и пълноценно разбиране за принципите и законите, на които се основава Паневритмията. В заключение искам да кажа, че, по мое мнение, авторът на Паневритмията е оставил нарочно тези противоречия във фактите за Паневритмията. Защото той е имал възможност да каже да направят точно описание, да направят филм, да фотографират прецизно Катя Грива и други преподаватели, и всичко да е описано до най-малкия детайл без никакви несъответствия. Обаче тогава изпълнението на Паневритмията щеше да бъде папагалщина, което въобще не е метод на тази Школа. Човек би заприличал на играещ робот – всичко е зададено до последната точка – само изпълняваш, нямаш свободна воля, нямаш право на никакво творчество. Учителя Беинса Дуно е предвидил, оставил е нещата така, наглед недовършени, не е коригирал дори грешките, предполагам нарочно, за да може тези, които изучават Паневритмия, да търсят, да не играят механично, да мислят за всяко движение и идеята му, да се опитват да го усетят и вътрешно, а не само според писменото указание. Всички важни факти за Паневритмията се допълват един друг и ни дават цялостната картина, затова сериозните изследователи на Паневритмията трябва да познават добре всички. Но те трябва да продължат и по-нататък – да търсят и откриват, да бъдат в хармония с Духа, който твори хармонията в света. И нещо повече – по този начин да подготвят себе си и следващите поколения за онзи момент, в който Паневритмията не само ще се разбира и преоткрива, но ще се развива. Последното ще е възможно само ако има хора, които не се опират само на фактите, за да се крепят на тях като на патерици, но са разбрали законите и принципите на Паневритмията и са работили върху себе си достатъчно, за да станат съработници на Разумното начало. Предполагам, че това ще е по силите на хората след поколения, когато не единично, а в хармонични групи посветените в Паневритмията ще я развиват. И още един път искам да наблегна, че според мен не само нарочно са оставени тези „грешки” и неясноти в описанията на Паневритмията, но това „нарочно” е гениално и мъдро. Защото именно тези неясноти ни принуждават да се развиваме и да не се опираме вечно на „патерици”, те ни помагат да се научим на много важни неща и ни карат да бъдем добри ученици в училището на Разумната природа и вечнотворящия Дух, откъдето идва Паневритмията. ----------- 1 В случая под „Школата” в цялата лекция имам предвид времето от 1914 г. до 1944 г. 2 Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа, т. 2, С., 2000, с. 56.
  9. 2 points
    „И който не вземе кръста си и не върви след мен, не е достоен за мен“ Библия, Матея, гл.10, 38 стх. Всички хора на земята носим кръста си по някакъв начин. На едни той е по-лек, на други – по-тежък. Но на всички ни страданието, в известен период от живота, е съпътствало ежедневието ни и е предизвиквало обезверяване и известно отчаяние. Страданието присъства в живота ни с едничката цел, да ни доближи до Бога. То е важен метод чрез който ние еволюираме и вървим напред и нагоре в човешкото си развитие. Не случайно е казано в Писанието: „Призовете Ме в деня на вашите изпитания и Аз ще ви помогна. И ще Ме прославите.“ Духовният учител на българите, Петър Дънов ясно и недвусмислено е казал в беседите си, че раждайки се на Земята, няма начин да избегнем страданията. От всичките планети и небесни тела в Галактиката, Земята изпълнява функцията на каторга за душите. Тя е място на активни страдания, каквито не съществуват никъде по вселената. На Земята се изпращат да се прераждат всички непокорни и непослушни души, и чрез изпитанията и страданията, които им се дават, те постепенно се осъзнават и вървят бавно по спиралата на своята еволюция. „Съвременните хора искат да бъдат щастливи, а при това отричат Бога. Те трябва да знаят, че вън от Бога никакво щастие не съществува. Щом се отдели от Първата причина, човек се излага на страдания и нещастия...Връщането на човека към Първата Причина се придружава с радост.“ П.Дънов, Лъчи на живота-съборно слово, стр.251 Колкото е по-високо развито съзнанието на даден човек, толкова по-малко страданията ще огорчават живота му. Не че ще спрат да го съпътстват по пътя му на човек, но осъзнавайки ги, той няма да изпада под тяхна власт и да приема в себе си отрицателните им влияния. И още, колкото е по-голямо егото в човека, колкото повече егоизмът заслепява погледа му, толкова повече ще страда; колкото повече мисли единствено и само за себе си и собственото си благополучие, толкова повече нещастията ще го следват по петите. Защото се знае, че страданията са в пряка зависимост от желанията на човека. Повече и по-неразумни желания, искания, амбиции, претенции – повече и по-тежки страдания му се изпращат, докато се осъзнае какво и защо се случва. Е, в крайна сметка, всичко е за добро, като не може по-лесния начин, ще става по трудния, важното е само едно - човек да разширява съзнанието си и колкото по-високо е осъзнаването, толкова повече той се доближава до Божестения си първообраз. Защото целта и смисъла на живота на хората не е да „си събираме съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат и дето крадци подкопават и крадат“. Защото е казано в Библията, че „дето е съкровището ти – там е и сърцето ти.“ И още: „...каква полза за човека ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“- Матея, гл.16, 26стх. Именно затова хората сме съпроводени от коректива на страданията и изпитанията, защото сме все още твърде несъвършени в разбиранията и постъпките си и твърде далеч от истинското лице, дадено ни от Бога. Защото знайно е, че сме сътворени по Негов образ и подобие. Но има много да работим все още върху себе си, за да се очистим от полепналата кал по нас, докато открием истинския си , Божествен облик. Защото как ще можеш да усетиш ближния си, как ще съчувстваш и помогнеш на болния, на бедния, на страдащия до теб, ако ти самият не си изпитал на гърба си тежеста на болката, на бедността, на страданието? Как ще подкрепиш изпадналия в нужда, ако сърцето ти не е отворено за другите и любовта не го затопля? Защото е казано: „Никой няма любов по-голяма от тая, щото да положи душата си за приятелите си!“ - Йоана, гл.15, 13стх. Хората се раждаме, живеем, радваме си и страдаме на тази земя с единствената цел да усилим Любовта в сърцата си, да усилим Мъдростта в умовете си, да се отворим за мъките на ближните си, доброволно, по собствен, свободен избор и с много обич. Това е и заветът на Христос към човечеството: „Това ви заповядвам: да любите един другиго.“ А нали всички се определяме като християни... Ходим в църквите, кръстиме се, палим свещи, сключваме църковни бракове... Тази принадлежност към християнството обаче трябва да се осъществи в нас на дело и да се проникнем от идеята в дълбочина, да затупти Христовото учение в сърцата ни. Празните думи и фалшивата, външна показност не вършат работа. И когато Бог иска да ни изпита доколко вървим в този път, ни праща изпитания и трудности в живота, под формата на различни страдания. И само от нас зависи, от нивото на съзнание, до което сме достигнали, как ще се справим с тези трудности. „Скръбта и радостта са две състояния в човешкия живот, които постоянно се сменят. В скръбта човек се учи да събира, а в радостта – да дава. Човек не може да дава, докато не е събрал. Ако нищо не е събрал, какво ще дава? Първо човек трябва да събира, а после – да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т.е. искат радостта да предшества скръбта. Когато е допуснал страданията и скърбите в живота, Бог е имал нещо в предвид.“ и още: „ Радостта и скръбта са два пътя, чрез които Любовта се проявява. Докато не разбере смисъла на радостта и страданието, човек не може да разбере живота. Щом не може да разбере радостта и скръбта, човек неизбежно се натъква на доброто и злото, които му създават ред противоречия. В края на краищата човек трябва да примири противоречията в живота си.“ П.Дънов, Лъчи на живота – съборно слово, 250стр. Много важно е нашето отношение към страданията и изпитанията, които ни се изпращат. Ако роптаем срещу тях, недоволстваме и не ги приемаме, като гледаме да ги избегнем по всякакъв начин, дори като натоварим с тях близките си, то неразбирането ни е тотално и съответно ни се изпращат още и още трудности. Ако проявим разбиране, осъзнаем защо ни се праща това или онова изпитание, и приемем и се смирим пред Божията воля, като пред нещо, много по-висше от нас, което е създало и управлява живота, то и бремето на страданията ще е по-леко и по-бързо ще ни отмине. Но ако държим на всяка цена да стане нашето, да наложим волята си, независимо на каква цена – то и ударите върху ни са гарантирани. Егоизмът и самолюбието не са добрия съветник на щастието. Никой не може да избяга от страданието. Навлизайки в живота ни, то ни изправя пред отчаяние, разочарование, страх. Но дори и в такива трудни моменти човек , ако иска, може да се издигне над нещастието, болката, смъртта и да намери своя вътрешен мир, като загърби себе си, личното си благополучие и даде път на състраданието, милосърдието, безкористността и алтруизма в името на Висшите идеали. По този начин поражението може да се превърне в победа, а личността да успее да израстне духовно и да се възвиси нравствено.. Да се открие смисъла в дадена трудна ситуация не води до промяна в условията на самата ситуация. Може да се промени само отношението ни към нея. И по този начин чувствата на безнадежност и отчаяние се заменят с надежда. Трябва да научим себе си, че е от съществено значение не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. И още нещо. Темата за страданието е в много тясна връзка с кармата , която човек си е заработил в миналите си животи и, която сега се проявява. Ако в предишни съществувания си живял в пълно противоречие с Божествените закони и принципи, ако си се отнасял зле с хората около теб, ако си бил генератор на негативизъм и зло, то няма как сега да живееш добре, в радост и щастие. Ще трябва да си понесеш последствията от собствените постъпки и действия. И ако не разбираш този закон то ще има много да се чудиш и да се тюхкаш, защо ти се случват все на теб нещастията. А нищо не е случайно в живота. Всичко си има своето основание, своята причина и следствие. И нека погледнем с вяра и оптимизъм на живота си, за да го изживеем по възможно най-добрия начин. Да изпращаме добри мисли в пространството и да се научим да обичаме и да прощаваме, както на другите така и на себе си. Както и да учим непрекъснато, за да разберем мъдростта на живота. Само така ще успеем да се разплатим с кармата, която сме създали и да повишим съзнанието си, за да можем пък в следващите си животи да се издигнем на по-високо ниво на развитие, като сътоветно и страданията ни ще са по-малко. И да потърсим тишината в себе си и там да се вслушаме във великите и мъдри думи на Учителя Петър Дънов: „Най - хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идат чрез страданието. Ако можеше без страдания, първо Христос щеще да спаси света без страдания. Велик е онзи, който носи съзнателно страданието. Ние, със своето неразбиране си причиняваме страданията. Най-малката нечиста мисъл е в сила да наруши хармонията в твоя живот. Най-малкото нечисто чувство и желание нарушава чистотата на твоя живот. Страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, човек постепенно отстъпва и започва да мисли, да влиза в положението на бедните, на страдащите. Без страдания жестокостта, грубостта на човека не могат да се смекчат. Страданията са пътища, чрез които Природата изхвърля нечистотиите от човешкия ортганизъм. Като знаете това, благодарете, защото без тях щяхте да се отровите. В страданието се печели. Който не страда – той е в застой. Който страда – расте. Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя. Когато Бог иска да застави хората да го познаят – праща им страдания.“ И да не забравяме никога , дори и в най-трудните си моменти думите на Христос: „В света скръб ще имате, но дерзайте, аз победих светът!“ Библия, Йоана, гл.16, 33стх.
  10. 2 points
    Упражненията се изпълняват с лице на юг, бавно, като се брои бавно и ритмично на 6 такта. При всяко коленичене коляното едва допира земята. I. Ръцете се издигат настрани до хоризонтално положение (фиг. 1.1). Така се държат ръцете до края на упражнението. Десният крак се изнася напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 1.2). Изправя се тялото. Изнася се левият крак напред. Коленичи се на дясното коляно. Изправя се тялото. Изнася се десният крак напред. Коленичи се на лявото коляно. Изправя се тялото. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Левият крак назад. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Десният крак се поставя на мястото при левия. Ръцете се свалят. II. Ръцете се изтеглят назад, успоредно, с дланите навън (фиг. 2.1). Десният крак се поставя напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно, като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане навън (фиг. 2.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение, с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред навън (фиг.2.3). Коленичи се на дясното коляно като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин като още веднъж се изнася десният крак. Връщане: Ръцете са горе. Поставя се десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно, заедно с това ръцете се извиват назад и се свалят надолу. Тялото се изправя и ръцете се издигат пред тялото успоредно нагоре с дланите обърнати навън. Същото става с левия крак назад, още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак при левия (ръцете са горе отвесно). Прибират се и ръцете на мястото отстрани. III. Ръцете се поставят на кръста навън (фиг. 3.1). Изнася се десният крак по крива линия върху лявото коляно навън (фиг. 3.2 и 3.3). Изнася се същият крак по права линия напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 3.4). Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десният напред. Връщане: Десният крак по крива линия назад, зад лявото коляно (фиг. 3.5 и 3.5а). Изнася се същият крак по права линия назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Същото става с левия и още веднъж с десния крак назад. Прибира се десният крак при левия. Свалят се и ръцете. IV. Ръцете се издигат нагоре отстрани и горе, във вид на конус, се съединяват, пръстите и палците са допрени (фиг. 4.1). Десният крак се изнася напред. Коленичи се на лявото коляно като същевременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под дясното коляно (фиг. 4.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. Същото се повтаря с левия и пак с десния крак напред. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно и едновременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под лявото коляно (фиг. 4.3). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. После същото с левия и още веднъж с десния крак назад. Десният крак се прибира при левия. Ръцете се свалят отстрани. VIII. Така се развива човешката воля. „Беседи, обяснения и упътвания", 1921 г., 19 август, Преображение, стр. 7-10. „Какво означава първото движение напред? Двете ръце - това е волята, проявление на Любовта. Вземеш първата стъпка - да правиш добро. Броиш до шест - значи решил си вече да правиш добро в света. После започва приклякане - слизане вътре в живота, да извършиш това, което си решил. Направил си някоя крива постъпка - отстъпи назад (което става в упражненията), поправи погрешката си. Намислил си да правиш зло - отстъпи сега по същия закон. По който начин правиш доброто, по същия начин ще изгладиш и злото в себе си. Тези движения напред и назад вървят по права линия. Тези обяснения ви давам за първото упражнение, което е първата стъпка в живота - да правите добро. А стъпките назад се наричат закон за самоотричане. Давайте място на другите! Дошъл някой човек да прави добро - вие ще отстъпите, ще му дадете място той да се прояви. И за вас има място. Защото три изключения може да има: Когато дойде някой да прави добро, ти ще отстъпиш мястото си; може да се яви и втори, и нему ще отстъпиш, а третият ще бъдеш ти."
  11. 2 points
    След Първата световна война човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, на чудовищната лакомия и на вкостенелите назадничави идеи - че силният трябва за ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командва и управлява. Но въпреки това имаше все още хора, които бяха проводници на тези идеи. Те не знаят един велик, основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя така: „Всяка сила, колкото и голяма да е тя, щом върши насилия и беззакония, ще дойде друга, по-голяма от нея сила, която ще я ликвидира.“ Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на древността? Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Александър Македонски или на Чингиз Хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. Мория След това в човечеството се събуди подтик да намери смисъла и порядъка на този свят. Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература. Те прокарваха мисълта, че учението им се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Кутхуми. Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много говореха - тела, които могат да видят само избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище напълно отговаряха на образи с изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Кутхуми Обаче съм се запитвал, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които изнесоха първи пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбийтър и други, да издигнат и оповестят човека Кришнамурти като Миров Учител, като нов Христос, щом като не един, а двама има? Този въпрос така си оставаше в мен без отговор. Един ден група братя и сестри се бяхме събрали в салона за хранене. Някой беше донесъл картичките с образите на Мория и Кутхуми. Всички с оживление започнахме да ги разглеждаме, най-вече от гледище на френологията. Изведнъж, както бяхме се навели над тях, вдигам глава и гледам през прозореца на салона, Учителя излиза от стаичката си. Веднага блесна в мен идеята да отида и да Го запитам за тях, какво Той ще каже. Грабнах картичките и право при Него. Пред Учителя бях всякога свободен, естествен и непринуден. Показах Му ги и казах: „Учителю, какво ще кажете за тези двама велики Учители?“ Той ме погледна, усмихна се и каза: „Такива ще бъдат хората след две хиляди години.“ Разбрах - това са идеалните образи на хора от далечното бъдеще, дадени от много способен художник. Въпросът, който си бях задал получи отговор. А по-късно научих, че известният руски художник Рьорих е нарисувал тези образи, по време на експедицията си през Хималаите.
  12. 2 points
    Слънцето нагряваше големите камъни край езерото Елбур и те излъчваха топлина. По водите на езерото тичаха отблясъци по стъпките на светлината. Ние бяхме насядали около Учителя на малката полянка край езерото. Във въздуха се носеше лек, сладостен дъх. Някакво малко цветенце разкриваше душата си. Върховете в околовръст подпираха големия небесен купол, изпълнен с благоухание и светлина. Учителят каза: Истинската църква е горе. Когато ви питат: “Вие кои сте?”, кажете им: “Ние сме от една много велика църква!” Един брат каза: Във Франция има намерени документи, от които се вижда, че богомилите приемали прераждането. Учителят отговори: Време е вече да излезем да говорим по-открито за богомилите. Прераждането е метод за самоусъвършенстване. Самоусъвършенстване без прераждане не може да има. Детето нали расте и се променя? Променя се, за да стане господар на условията, при които живее. “Прерада” - т. е. идва, за да преработи своето минало, нищо повече. Понеже “рада” значи още “работя”. Щом вчера е работил и днес ще работи. Сега някои религиозни хора считат, че Бащата трябва да работи, а човек да не работи - наготово да се живее. И Христос дойде на земята да помага, да работи. Втори път пак ще дойде, но в душите. Организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство. Пратениците на Бялото братство са създали религиите. В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни. Няма нищо пропуснато. Всички светии са негови членове и действат от Негово име. Бялото Братство е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога и с Христа. В края на века всички светии ще бъдат на земята. Те са вече тук на земята. Не казвам, че са тук на земята в плът, но в една или в друга форма са на земята и работят. Учението на Бялото Братство е неизменно. То е основано на канара, която не може да се разбие. В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред факти, които са записани и се пазят. И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, ще видите, каква е историята за създаването на света от началото до сега. Ще разберете всички стадии, през които сте минали, ще почнете да виждате тези фази. Те ще се явят пред вас като живи картини. Струва си да бъдете ученици на великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всичката архива на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от това няма. Ще се стремите да придобиете това изкуство. Изведнъж няма да дойде, но постепенно. Един ден ще си кажете: “Благодарим, че тръгнахме в този път”. Колкото по-рано тръгнете, толкова по-добре. Колкото по-късно тръгнете, и по-късно ще стигнете. Щом сте верни на закона на Любовта, няма да има никакви изключения и тогава всичко ще се научите. Сега искам да запиша за ученици онези от вас, които искат да влязат в първия клас на Любовта. Учениците, които влязат в класа на Любовта, ще почнат да се записват постепенно. Белите Братя ви отварят място в своята школа. Първото нещо е да имате една беззаветна Любов. Ще влезете с пълно сърце, ум и душа. Но ще започнете всички с Любовта. Това е Божественият път. Бялото Братство върви по пътя на Любовта. Като влезете в този път, ще видите, че той е един от най-добрите. Няма друг по-хубав път. И в един живот няма да го научите. И в два, три, десет живота няма да го научите. Пътят на Всемирното Бяло Братство е път на Любовта, Мъдростта и Истината едновременно. Основната цел е Любовта, а Мъдростта и Истината крепят Любовта. Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите. Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена. Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр. Вторият клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр. Третият клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата, или български клон. Той от Египет отива в Индия, от там в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона. Тези три клона - Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата - идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят трите клона, са посветени. Най-рано е излязъл първият, египетският клон, после палестинският и най-после българският или богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло Братство. В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина - есеи, в Египет - херметисти, в Персия - маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон. Първият клон е построил в Египет пирамидите. В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал. Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр. Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи. Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството. Богомилите не са успели в България поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура. Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура. Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България са им дали името богомили. Ще ви кажа по-нататък тяхното име. Може да се напише книга, в която да се прокара идеята, как българите като изгониха богомилите, пострадаха и попаднаха под турско робство. Да се напише съчинение: “Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това”. Най-виден богомил е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник, разпространител. Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После реформацията се разрази в богомилски дух. Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”. Един брат каза: В списанието “Училищен преглед” има статия против богомилите. Учителят отговори: Кажи на автора така: “Ти си писал за богомилите без свещ. Запали си свещта”. Тук се работи за Царството Божие на земята. Някои проповядват национализъм. Оставете тези идеи. Национализмът е идея на старата култура. Всеки народ е уд на Цялото. Краката работят за тялото и тялото за краката.
  13. 2 points
    ”Ще кажете, че разговаряте с духовете. И аз разговарям с тях, при това не се нуждая от медиуми. Направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано от тях е повече от чиста монета. Те не подозират, е и в другият свят има толкова нечистота, колкото и на земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там може да се оплетеш много по-лесно. За да се справите с тези лъжи и примки, трябва да имате прозорлив и схватлив ум. Като влезеш в духовния свят между лъжливите духове, те ще те нахранят и напоят, ще те заведат на разходка на техните ливади между безброй цветя, които упояват и ще те приспят. Като се събудиш, ще се чудиш къде си. Те започват добре, свършват зле. Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по – ефирни тела, те разполагат с по – големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята – шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание.” Учителя <img src="http://www.beinsadouno.com/images/articles/a173_f3.jpg" style="float: left; margin: 0 7px 0 0;" />Ще разгледам пред вас един важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос така, както Учителя го е поставил и предал. От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим, защото единното съзнание прониква цялото битие. Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие светът се диференцира и от единство става множество. Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието е това, което наричаме Интуиция. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните: 1) Обръщение – обръщение към Бога към духовния живот. Тя е от Бога. Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако отец ми не го призове”. При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилната връзка между физическото и астралното тяло. 2) Покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, идва покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин. Това е от човека. 3) Спасение. То е от Бога и това значи, че човек след като се е покаял и взел насока в живота си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящият си живот и да се повдигне в развитието си. При тази фаза се образува правилна връзка между астралното и умствено тяло на човека и с това се създават условия да може човек да хармонизира своите мисли и чувства. Тук човек се научава да мисли. 4) Възраждане и обновление. То е от човека. при тази фаза под влияние на пробудената мисъл, човек се възражда, обновява и става нов човек, с което се подготвя за следващата най-важна фаза. 5) Новораждане или “пробуждане на човешката душа”; или още “раждане на Аза в човека”. Новораждането е от Бога. Тази пета степен в развитието на човека е предшествана от големи страдания и изпитания. Преди да се новороди човек, трябва да ликвидира с всичката си минала карма, да изплати всичките си стари дългове и да скъса с всичките неестествени връзки на миналото. Затова Учителя казва: Пробуждането на душата е предшествана от някаква голяма катастрофа в живота. Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки. Човек, който се намира пред новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло. 6) Посвещение. Човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг. Но между тази фаза и следващата той трябва да премине пак през големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертвата, той ще учи да жертва всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите си братя. При тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота. 7) Възкресение. При него човек става едно с Бога. При възкресението долните тела – физическо, астрално, умствено и причинно – се свързват с Божественото тяло. Това е навлизане в Нирвана. Всичките тела трябва да вибрират в унисон. Понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията на човешкия живот. Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една много абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Но както Учителя ни е учил, светът за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме чисто механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо. Ние сме потопени в тяхната аура, в тяхното съзнание и живеем в техния живот. В Писанието е казано: “Ние живеем и се движим в Бога”. Ние сме потопени в един свят, който не съзнаваме и не познаваме. Затворени в телата си като в замъци, изолирани от външния свят и само чрез няколко отвора получаваме известни впечатления от този свят. Но какъв в действителност е той, това ние не знаем. Светът, в който живеем е разумен и всички разумни мислещи същества имат възможност да излизат от своите замъци – затвори и да влизат в обширния Божествен свят, който ги заобикаля. Затова е необходимо човек да знае вратите на своето тяло, през които се излиза в обширния свят, който се открива пред него. От незапомнени времена хората са препоръчвали различни методи за влизане във връзка с Невидимия свят, който ни обкръжава. Не е въпрос човек само да влезе в този свят, той трябва да знае с кои области от него влиза във връзка. Защото той не е така еднороден, но е свят на голямо разнообразие. В различните области живеят същества на различна степен на развитие, едни от които са добре разположени към човека, а други са враждебно настроени към него. Човек е врата за Невидимия свят. Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това именно е предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преминаване през човека, за да влезем в необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят. Христос казва: “Аз съм пътят, Истината и Живота”. Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: “Аз съм Пътя”. А Христос е изявената Божия Любов. Когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствувания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него, и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единствения път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: “Само умният човек може да обича”. Следователно само умният човек може а влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всички противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света ,за да отклони човешката душа от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човешкото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности в човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механичен акт, а молитвата има сила, когато не е механичен акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представлява молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с повдигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се превръща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сверите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал господар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се справи след това с космичните течения. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е направил това, той е играчка на тъмните сили и не е техен господар. Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си низши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като слънце, всички тъмни сили ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. В “Царския път на душата” Учителят казва: Разумния ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бялото Братство е: силата предшества свободата, свободата предшества правата мисъл, правата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка. Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес. Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на Духа. В противен случай той ще е играчка на низшите и невежи духове. Учителя казва: “Всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват и ласкаят човека. Когото видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества, че бил голямо величие в миналото, а също си служат с изобличението и критиката. Светлите духове се отличават със съвсем друг характер. Обикновено те си служат с контрасти. Като дойде такъв дух при тебе, той няма да те изобличава, но ще те постави в благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако един дух, с когото си влязъл във връзка, не може да ти създаде тази благоприятна атмосфера, той не е Божествен дух, но обикновен дух, обикновена душа като нас. Той не е от висшите духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези възвишени духове могат да променят изцяло посоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Te са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие.” Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата. Той е достъпен за всички хора и е приготовление за следващия по-труден период – пътят на ученика. Ученикът се отличава с Любов към знанието, с Любов към Учителя и Бога. Учителя казва: ”Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина. Щом дойде вътрешната светлина, всички тези качества ще ни свържат с великите сили на Природата и вие ще станете самостоятелни. Първата задача на ученика, след като е влязъл в школата, е да стане господар на мислите и постъпките си. След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отваря и затваря и как да излиза от тялото си, и как да влиза във великия Божествен свят. При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици.” При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в невидимия свят или в най-отдалечените кътчета на Земята, или на други планети, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Учителя казва: ”Ясновидство има само онзи, който има пробуден ум в духовния свят.” Според схващането на Учителя светлината е проява на ума на космическият човек. Следователно ние виждаме, защото космическият човек мисли и неговата мисъл се проявява като светлина. Субективният живот на космическият човек е обективен за нас, а нашият субективен живот е обективен за духовният свят. Без светлина няма ясновидство. А без ум няма светлина. А сега какво наблюдаваме? По-голямата част от тези, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в живота си. Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Да виждаш духове, да виждаш цветове, да виждаш и други неща от обективният свят, това още не е ясновидство. Ясновидство има онзи ученик, който прониква дълбоко в принципите на живота и Природата и намира съответни методи за тях. Той е посветен в тайната на Природата, дадени са му ключовете за нея, с които той никога не злоупотребява. Само ученикът на окултната школа може да бъде ясновидец. Само адептите и посветените на Бялото Братство са ясновидци в този смисъл. Учителя казва: ”За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко. Обаче, така могат да виждат истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат. Ако ясновидството се развие в обикновените хора, те ще направят ред погрешки и престъпления. В това отношение природата знае на кого какви способности да даде. Докато човек не е развил своите висши чувства, Природата не може да му даде необикновени дарби и способности.”
  14. 2 points
    Един пътник, въоръжен с два револвера, минавал през една гъста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсват. От страх той не могъл да употреби нито един от револверите. Разбойниците го запитали: - Защо носиш два револвера? – За защита, в случай на някакво нападение от разбойници. – Ами какво по-голямо зло от сегашното очакваш? Разбойниците го обрали, набили го добре и го пуснали. Навътре в гората те срещнали друг пътник, когото също нападнали. Той не бил въоръжен, но се обърнал приятелски към разбойниците: - Слушайте, аз нямам нищо в себе си, с което да ви задоволя. Заповядайте с мене в дома ми, ще ви нагостя добре. – Защо не носиш револвер със себе си? – Аз вярвам на доброто в хората, няма защо да се пазя от своите ближни. Какво показват тия примери? Добрият човек вярва в доброто на хората и не се въоръжава. Добрите хора не се нуждаят от револвери. Лошите хора, обаче, се нуждаят от външна защита. Те носят по два револвера в себе си.
  15. 2 points
    *** “Призвание към народа ми” е записано от Учителя Беинса Дуно на 8 октомври 1898 г. и същия месец той го прочита пред Варненското благотворително дружество “Майка”4. На 14 ноември 1898 г. го изпраща по пощата на д-р Георги Миркович (1826-1905) в Сливен с указания за печатарски набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеню Киров (1868-1918) в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора. Пълният текст на “Призвание към народа ми” достига до нас от препис на Минчо Сотиров, направен през 1915 г. в Бургас. За първи път е публикуван в “Призвание към народа ми”, София, 1994. *** Български синове на семейството славянско, послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свет; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае с слава и величие на Своя Живот и ще отбележи имената ви в Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи Живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този Живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ Живот, който встъпва в тая многострадална Земя. Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествам Истината на Живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне в всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свет вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето место, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките Ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на Живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната Виделина на Живота, да разберете вечния път на Бога, който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, който ви оживява. Пред Него домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на Виделината, в която обитава Мир и Любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в Живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на Живота; по него са възлезли всичките синове и Ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя на Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – извора на Живота. Тая непреодолима Любов на Този, който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всички потребните самопожертвания да възтържествува Истината. Сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятствуващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от върховния промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето денят на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отгоре, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антеми, хвалебни песни от Ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в Новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, Любовта и Добродетелта взаимно, Силата и Разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по Земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди. Вие сте под Мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята Любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под Моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият Дух не притежаваше никаква красота, която да Ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свет, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на Земята. Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бдя за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свет. В това Аз, вашият Върховен покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредена. Затова благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата двамата братя1, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар2 и му известих волята на Небето да приеме пратениците Ми на Новия завет и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу. Така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, който съизволи в Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свет. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на Спасението, който скоро ще се яви помежду ви в пълната Своя слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на Земята. “И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам; и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо.” Господ ви е ръководител. Той ви е жених, който изпраща даровете Си, който ви се радва като младоженец за Любовта, която сте приели с вярност от Него, който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и да ви не отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на Духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият ново-развратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот Съм ви ръководил безопасно до тая минута и Съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад като израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си като тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е света Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, като Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава тя вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на Земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на Любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на Моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето в знак на своето благоволение ви е дало един свят залог на велика милост и Любов, който се пази помежду ви. И от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление. И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято; и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение; и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който Съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме славянски, да сте Ми свидетели, че Съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който Съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа Ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете, догде е време; иде час и сега е, когато ще бъде късно да Ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето втори път ида, откак сте станали Мой народ, за да ви видя с собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с Моята доброта и Моята Любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете Мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на Радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз съм Елохил3, Ангел на завета Господен. 8 октомври 1898 г., Варна ______ 1 Двамата братя – става дума за Кирил и Методий. 2 Тогавашния ви царстващ господар – става дума за цар Борис Първи. 3 Елохил – в някои преписи на “Призвание към народа ми” е Елохим. Според християнската традиция Елохимите (Власти) са една от деветте йерархии свръхсетивни същества, които в сравнение с човечеството стоят на по-висока степен на развитие на съзнанието: Ангели, Архангели, Начала, Елохими, Сили, Господства, Престоли, Херувими и Серафими. В текстовете на Учителя Беинса Дуно с термина Ангели в повечето случаи се означава съвкупността от всички девет йерархии. Според някои интерпретации Елохил е име на Архангела, под чието духовно ръководство е българският народ. В писмо до д-р Георги Миркович от 14 ноември 1898 г. Учителя Беинса Дуно го нарича Елохиль. 4 Според достъпната историческа информация, по време на изнасяне на Призванието, дружеството се именова 'Майка"; по-късно то се променя в "Милосърдие".
  16. 2 points
    Един ревностен млад ученик отишъл да практикува при един от абатите на християнските отци-пустинници. След няколко дни той попитал: - Кажи ми, учителю, когато видим брата си да дреме по време на светата служба, трябва ли да го ощипим, за да стои буден? Старият учител отговорил много сърдечно: - Когато виждам някой брат да спи, слагам главата му на коленете си и го оставям да си почине. След като си е починало, сърцето естествено ще практикува с подновена енергия.
  17. 2 points
    Иви

    Зелени крила

    В славните дни на Тутмеса пръв жрец на Амона бе стария Манут. Нему бе поверено голямото книгопазилище на фараона в подземията на Тебес - и той се грижеше да възвестява по царството веленията на боговете. Облечен в бял аксамит, със златен атев на глава и с бич от медни жици в ръце, той отиваше сутрин, в третия час на деня, в двореца на фараона - да възвести мира на царството. В ръката му имаше жезъл от злато, а на ябълката лежеше изваян сребърен бръмбар, който крепи на главата си слънцето, а в нозете си държи кълбо със семена, от които ще се роди съдбата. Жрецът излизаше пред фараона и смирено навел глава, изричаше всеки ден едни и същи думи: - Сине на слънцето, враговете на Масър лежат в кръв под нозете ти! С тези думи Манут възвестяваше мира на цялото царство и вярната воля на боговете. Ако фараонът го не запиташе нищо, жрецът си излизаше, без да дигне взор и да го погледне. Той вървеше, както вървят робите - безстрастен и мълчалив като мумия. А после влизаше в своите широки подземия - и под зелена светлина на смола четеше папируси, дето с йероглифи бе означено страшното учение на жреците. В пъстрите редове, завещани от Хоруса, старецът тълкуваше съкровени думи, които учат човека да прави злато от пясъка на пустинята. И после влизаше в най-тъмните ходове на подземния дворец, за да прелива течностите от една съдина в друга - и да ги подгрява над пламъка от кедър, лаврови листа и кости от лъв. И кога слагаше в течността прах от изумруд, той спираше ръката си. Защото в книгите бе казано, че злато може да направи само този, който не е казал през живота си една лъжа. И - казваше се още - в деня, когато излъже онзи, който е обърнал в злато пясъка на пустинята, златото ще се обърне в кръв. И първият жрец на Масър слагаше ръка на сърцето си - и се питаше излъгал ли е през деня. Дванадесте години минаха, додето Манут, първият жрец на Тебес, приготви праха, с който можеше да се обърне в злато пясъкът на пустунята. И един ден, след като бе възвестил пред фараона мира на царството и волята на боговете, старецът влезе в своите подземия - да види що е станала сместа, която на слаб огън трябваше да тлее цяла нощ. Когато отхлупи медния капак на вазата, дето бе затворена сместа, очите му блеснаха от радост и ръката, която държеше похлупака, трепна: на дъното на голяма ваза, покрита със зеленикава ръжда, лежеха две шъпи жълт прах. Този прах бе дирил цял живот старият жрец. Той взе шъпа пясък, разсипа го в аламбик с широко гърло, наля червена течност и сложи една прашинка от скъпата смес. И до среднощ стоя над кипящия аламбик - да чете предписаните от книгите на Хоруса заклинания. И през дългите часове, когато устата изговаряше бавно и тържествено съкровените слова, умът на жреца рисуваше светла картина: пред неговите очи се простираше бекрайната пустиня - и всяко зрънце пясък бе златно зрънце. Цялата пустиня блестеше като безгранично море от скъп метал, а над нея се издигаше слънцето - и неговата светлина бе оскъдна и бледа като лъчи на мъглива луна. ... А додето жрецът четеше съкровените слова на папирусите, в града на фараона ставаше нещо зло и съдбоносно. Ала старият Манут нема време да възкади смоли пред сребърните огледала, та да попита каква е волята на боговете. И той не видя нищо. Когато наближи третият час на деня, Манут разтвори аламбика и лицето му възсия повече от златото, което стоеше пред него, в дъното на отхлупения съсъд... Той улови с ръка топлия златен пясък и го разсипа на сребърна тепсия: златните зрънца звънтяха като струни на голяма арфа - и блестяха като слънчев прах. И старецът забрави, че третият час на деня го вика в дворците на фараона. Едва след час си науми първият жрец на тебес, че трябва да върви пред царя, за да съобщи волята на боговете и да възвести мира на царството. Ала в ума му светеше още безбрежното златно море - и той нетърпеливо очакваше мига, кога ще види цялата пустиня златна. И той не забеляза, че в двореца царува страшно мълчание. Роб излезе зад големите стълпове, украсени с главата на Хатор, та каза на стареца, че враговете презнощ са избили вси царедворци. Ала Манут не чу нищо - и нищо не разбра. Край него лежеха по кървави губери виночерпци, свирачи храмови писари и роби. Те бяха заклани с широк нож - и счупени оръжия се виждаха хвърлени край тях. Ала Манут не видя нищо - и нищо не разбра. Той стъпваше в локви кръв, но кръвта отразяваше златната пустиня на неговия блян - и той не зърна ни кръвта, ни убитите. Пред очите му играеше само един образ: безбрежно златно море, а в него - той, новият творец, който обръща в злато цялата земя... И кога стигна големия престолен чертог, той отмери с привикнала стъпка шестнадесет крачки, смирено наведе глава и произнесе старите заучени думи, които всеки ден бе изричал цели шестдесет години: - Сине на слънцето, враговете на Масър лежат в кръв под нозете ти! С тези думи Манут възвести в онзи злокобен ден мира на цялото царство и волята на боговете, която не бе имал време да научи... Фараонът не оговори нищо. И жрецът понечи да си отиде. Ала в мига, когато щеше да се обърне назад, един чужд глас властно му извика: - Безумче! Дигни си главата и виж! Виж кому говориш! Пред него лежеше кървав и посинял убитият фараон... И той се обърна назад, за да види кой му говори. И видя двореца пълен с непознати мъже - и те държеха кървави мечове в ръце, а по железните им щитове личеха ръждиви петна кръв. Пред тях стоеше младеж с медна броня и с корона от злато и рубини. И жрецът смаян гледаше чудото - и не знаеше не е ли това жесток сън... Ала новият цар властно изрече своята първа повеля: - Пуснете го да си върви! Безумни са жреците в тази страна: безумец се не убива!... И кога Манут влезе изново в своите подземни скривалища, той намери в сребърната тепсия вместо златни зърна топли капки кръв... И ледният поглед на стария жрец се избистри като ум на мъдрец - и той вдигна очи нагоре, за да погледне нещо далечно... Там, дето свършваше големия град, за да наченат пясъчните хълмове на пустинята, ломеше талази огромно кърваво море , червено като зърна от нар... А над града, над пустинята, над целия свят се носеше леден въздух - и кръвта се смръзваше, за да образува високи червени планини със зловещ блясък на кървав рубин... И над цял свят се бавно понасяше ужасно веене на големи зелени крила...
  18. 2 points
    Иво

    Учителят

    Вие ме наричате Учител и Господ и право казвате, защото съм (Йоaн 13:13) За да завърши правилно и успешно своята еволюция, човек има нужда от духовен ръководител; само така той ще се удостои да влезе отново в жилището на Отца си, отдето е бил изпъден поради своето непослушание. Животът на земята, със своите добри и лоши условия, е училище за падналия човек, който съхранява дълбоко в сърцето си една искра от свещения огън на вселената. Небето е делегирало ангели да пазят тази искра. Освен това човек има родители, учители и духовни наставници, които се грижат да му посочат правия път, по който трябва да върви, за да излезе на добър край. При все това за ония, които усещат по-чувствително отдалечаването от бащиното си жилище и страдат от носталгия, всички тия учители и ръководители се оказват недостатъчни. Те желаят да имат за ръководител една по-силна ръка да ги крепи по-здраво, един глас, който да вълнува душата им, една усмивка, която да разкрива в дълбочината на очите им извора на свещените сълзи, на скъпоценните сълзи — сълзите на съвършената любов. Колкото и да сме недостойни за такава милост, Бог пак ни удостоява с нея щом покажем и най-малкото желание да се смирим, покаем и заработим за своето духовно съвършенство. Тогава Небето ни посреща в пътя с един пратеник на Духа, който се ангажира да ни упътва и ръководи. Само ония, които са се удостоили да се срещнат с такъв ръководител в своя духовен път, знаят какво голямо щастие е това. Христос казва: „Искайте и ще Ви се даде, хлопайте и ще Ви се отвори". Обаче, за да ни се даде и отвори, трябва да знаем как да искаме и как да хлопаме. Духовните учители и ръководители не са обикновени хора. В духовния път еволюцията е вечна. Ученикът на мистицизма ще може един ден да достигне своя учител, обаче когато той достигне стъпалото, на което се е намирал неговият учител, последният ще бъде заминал напред и изкачил се много високо в еволюционната стълба. Затова и Христос казва: „Не може ученикът да бъде по-горен от учителя си". Във вселената има борба между два принципа: Доброто и Злото. И двата принципа, които са духовни сили, имат на нашата планета свои представители, които са организирани в ложи и братства. Едните са известни под името тъмни сили и образуват Черната ложа, Черното Братство. Представителите на доброто образуват Бялата ложа, Бялото Братство. Целта на Черното Братство е да забави еволюцията на човечеството. Това са духове, които в своето падане от небето са повлекли със себе си и човешките души. Велика е тайната, която забулва падането на ангелските сили и на човешките души. Членовете на Бялото Братство, които са от по-висока еволюция, помагат на човешките души да завършат своята духовна еволюция. Бялото Братство изпраща периодически между народите свои членове, които да ги водят в пътя на истината. Те притежават по-голяма мъдрост и сила, и затова винаги излизат победители в борбата със своите противници, само че тази борба в разните полета е отнела много време и е погълнала големи жертви. Много пъти хората стават несъзнателни оръдия на тъмните сили и работят против своите братя и против своя собствен напредък. От горното следва, че има два вида учители: истински и лъжливи. Първите помагат на народите в тяхната духовна еволюция, а вторите ги заблуждават и спъват. Важно е за хората да познават кои са истински учители и кои - лъжливи. За да предпази своите последователи от примките на лъжливите учители, Христос им е посочил една мярка, чрез която да ги познават. А тази мярка са делата. „По делата, казва Той, ще познаете моите служители и последователи". Следователно, щом един духовен учител и ръководител има християнски дела, т. е. прилага учението на Христа в живота си, живее с него, той е член на Бялото Братство и е дошъл да пожертва себе си за народа, между който се е въплътил. Такива учители са били светиите и пророците, а Христос е началник на Бялото, светлото Братство. Характерни черти в поведението на лъжливите учители са гордостта и егоизмът. Това са хора с по-напреднала еволюция, станали оръдия на тъмните сили, съзнателно или не, и които причиняват големи пакости на обществата и народите. Между лъжливите учители има доста знаменити създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, писатели по окултизма и други. Всички тия самозвани учители, които познават и владеят известни окултни закони, могат да повдигнат само едно крайче от голямата завеса, която покрива тайните на вселената. И това е всичко, което могат да направят, защото те сами са още пътници на широкия път. Истинският учител е съвършено свободен в пълния смисъл на думата и той е достигнал това състояние по свръхестествен начин, а не както мнозина знаменити адепти-отшелници чрез отказване от живота, от страданията, чрез убиване на своите желания и чувства. Истинският учител не бяга от света: той живее посред съблазните, приема с благодарност всички страдания и изпитания, които Небето му праща и одухотворява всички свои желания чрез оная психическа алхимия, която превръща материалното, естественото, променливото в духовно, Божествено, съвършено. Свободен е само онзи, който може да избяга от връзките на времето, който преминава границите на пространството; онзи, когото законите на правосъдието, неумолимите отношения на причините и следствията, индивидуалните задължения не могат да докоснат. Ето, този е свободният човек, ръководител на своята съдба, който всичко може и има всяка власт, както над себе си, тъй и над ония, които е повикан да ръководи. Свободният човек, преди да стане такъв, е възтържествувал в борбата на живота през всички свои прераждания, победил е всички свои противници, понесъл е стоически всички свои тирани, простил е всички неправди, дал е всички жертви, забравил е всички страдания. Само тогава той получава кръщението на Духа, влиза в царството на Бога и взима участие в тържеството, в Божествената трапеза на вечното блаженство. Истинският учител е именно един от тия свободни човеци. Той е човек с неограничени права, който слиза на земята, за да изпълни една мисия. Неизвестен за света, ако живее на Небето, той се въплъщава и открива своята същност, само когато му е угодно, на разумните същества, които живеят на същата планета. Дори повечето време той трябва да мълчи, за да не спъне успеха на своето дело. Обикновено той предхожда раждането на един свят и присъства на неговия край. Понеже всичко в него е свръхестествено и неговото същество не съдържа нито едни молекула, заета от природата, той остава най-неизвестен за хората, най-малък и най-загадъчен. И само той може да каже с увереност: „Аз не съм нищо". Той е истински господар на своето тяло и има право да му наложи всякакви трудове и лишения. Той може да го вземе и остави, да се роди и да замине, когато пожелае. Той може да се пренесе в един миг от едно място на друго, на голямо разстояние и да се яви едновременно на много места. И тези явявания не приличат на ония, които описва Светото Писание, понякога те траят няколко дни и не са флуидични: навсякъде, се намира по едно физическо тяло. Такива явявания са констатирани в последно време във Франция, Русия, Англия и Америка. Тялото на учителя е от пречистена материя, одухотворена и един биолог не може да намери нищо особено в неговия химически състав, с изключение на няколко особени функции на коремните органи и някои анатомически особености, които го отличават от обикновения организъм. Това са само белези на извънредните способности на Божествения Дух, които го въодушевяват. Обикновените физически тела получават физическия живот посредством астралния Дух. Дух Свети предава на всичко, което се докосне до него, своя свръхестествен живот. Духовните прераждания на човешкото тяло се извършват по следния начин: когато аз върша един акт на милосърдие, цялото мое тяло взима участие и известно количество клетки от него трябва да се самопожертват. Обаче тези клетки могат да бъдат заставени от моята воля, поради личен интерес, който е егоистичен в основата си, да се възпротивят за извършването на това дело. И от няколко хиляди клетки, които взимат участие и ми помагат да дам милостиня на един бедняк, само две-три могат да действат искрено. Тук се подразбират духовни принципи, духовете на клетките, а не самите атоми, които са покривката и които само присъствието на един жив, разумен дух може да държи съединени и цели. И така тези две-три клетки, добри работници, които са изпълнили добре своята длъжност на самопожертване, напускат колективното същество, от което те съставляват част — моето тяло — и се отправят чрез специални и невидими агенти в отредено за тях хранилище, където ще чакат пристигането и присъединението към тях на всички други клетъчни духове, с които моята индивидуалност ще разполага през останалите мои земни животи и които ще изпълняват добре своята служба на самопожертване. Тогава аз, като човешки дух, ще бъда готов да приема истинско и окончателно кръщение на Духа Светаго н веднъж приет в дома на Отца си, аз не мога да намеря, в случай на мисия, всички тия, с хиляди, малки и пречистени духове, които ми принадлежат. Такъв е произходът на духовното тяло и затова естествените закони не могат да го докоснат. Свободният човек няма нужда нито от храна, нито от сън. И ако яде и спи, това той прави, за да предаде някоя нова добродетел на храната и да подобри света на сънищата. Всички негови действия на земния му живот, всичко без изключение, са: култури, лекуване и борба. Пратеникът на Небето, чрез когото работи Дух Свети, е Учител в пълния смисъл на тази дума, обаче уроците, които той дава, колкото и да са плодовити и живи, остават винаги в тайна и са достояние само на ограничено число хора, предопределени за такава висока култура. Всички прояви на живота в сферата, дето е слязъл той, са израз на неговите грижи. Той наблюдава организирането на геологическите пластове, канализира известни междупланетни влияния, грижи се за растенията и на духа на известен вид от тях предава някое ново свойство, а на друго семейство отровни растения подобрява свойствата. Грижи се за животните според тяхното предназначение, като оползотворява техните способности и развива в основата на техния дух по-деликатни усещания, oграничава растежа на изродените раси и се грижи за упокоението на изчезналите от тях. Той съблюдава и ръководи многото йерархии на невидимите, урегулира подпочвените огньове и атмосферните течения; урежда динамичните обмени между планетите и приготвя със столетия напред големите модификации на общата биология. Рядко Той заповядва, обаче когато стори това, всичко му се покорява: на неговия жест морето утихва, вятърът спира, завалява дъжд, или пък избухва буря. Понеже Той е безсмъртен, всичко, до което се допре, се съживява и ако докосне с крака си някой сух пън в гората, последният веднага се съвзема и пуска издънки. Учителят не е съдия; той идва само за да помага и поправя. Той обмисля начина за нови срокове, за да даде възможност на ленивите и непослушните да се опомнят и намерят случаи за изплащане. Само с един жест Той може да спре катаклизмите. Той приспива морските чудовища и ония, които живеят над планините, за да даде възможност на един град да се покае и поправи. Много пъти обаче неговите усилия остават напразни, защото хората, тръгнали веднъж по хлъзгавия път, мъчно могат да се опомнят и върнат назад. Болестите са подчинени на гласа на Учителя; Той лекува, както е лекувал Христос. Утешава обезнадеждните, изправя падналите, помага да напреднат предприемчивите и смелите, които не се уморяват от работа. Контролира падането на душите и тяхното повдигане, защото клишетата на съдбата му се подчиняват и Той може да ги изменя. Като погледне някое същество, Той го вижда такова, каквото е всъщност: пороци, добродетели, минало, настояще, бъдеще — всичко е пред него. Само с един поглед Той ускорява или забавя събитията. Богатства, фалити, осъждания, женитби, раждания, смърт — всичко минава пред неговите очи и се нарежда по негово желание. Различните клонове на индустрията, на теоретическата и практическата наука, на изкуствата нямат нищо тайно за Него; Той ги ограничава, намалява или увеличава: преобразува ги, праща ги в други планети, според както намери за добре. Той ръководи новите открития и си служи с лицата, мозъците на които са способни да вибрират в хармония с вибрациите на новите идеи и открития, за да ги възприемат и предадат на човечеството. Той спира преждевременните открития и съдейства за слизането на нови идеи от света на вечната мъдрост. По такъв начин се усъвършенства философията. Той поправя в умствения свят неправдите и пакостите, които са извършили служителите на тъмнината. Всичко това е твърда храна, която не може да се възприеме, смели и асимилира от ония, които са издигнали разума до трон и науката до олтар на храм. Нищо не е положително в света на формите. Една лечебна трева от XV столетие днес няма същите качества. Кой може да ни убеди, че формулата за притеглянето от времето на цезарите е същата днешна формула? Правата линия е най-късото разстояние между две точки само в Евклидовата геометрия. Две и две правят четири само в количествената аритметика. Свободният човек бди над расите, народите и цивилизацията. Той се застъпва понякога пред политически лица и Духът знае да му отвори, когато потрябва, и най-недостъпните и добре пазени палати. Историята на анекдотите, която би могла да се нарече истинска история, ни показва примери, когато хора „простосмъртни", са били въвеждани пред папи и императори, за да им напомнят забравени задължения, или да ги подготвят за важни събития. Учителят ръководи борбата между народите и щом не може да замени една война с друго наказание, допуска я, когато тя се явява като спасително средство за една раса или народ. С една дума, полето на неговата власт и сила е обширно. Ние хората се мислим свободни, обаче в същност ние сме роби на своите желания, страсти и грехове. Свободен е само оня, който се ръководи в живота от правдата и добродетелта и не е роб на греха. Учителят притежава абсолютната Истина и тя прониква цялото му същество. Материя, грешки и вериги — ето троичността на човека, който е роб на греха. Дух, истина, крила — ето троичността на свободния човек, в когото пребъдва Истината. Затова и Христос казва: „Истината ще Ви направи свободни". По тия причини свободният човек има право да заповядва на себе си и на останалия свят. Ако неговият поглед задължава всяко същество да му разкрие сърцето си, неговата сила внушава респект на всички, създава му власт и го издига на онова високо положение, на което той всякога трябва да стои. За него няма нищо скрито. Той може да узнава моментално всичко, което поиска. Всичко, което става в известни планети. Той може да узнае щом поиска това. Достатъчно е да хвърли само поглед върху една трева, за да узнае нейните сили и свойства. Само с един мислен въпрос камъкът, който влиза в изграждането на един паметник, му съобщава името на майстора, който го е дялал и поставил там. Материалните същества имат по един надпис, който могат да четат само ония, на които небето е просветило очите. И то открива тази тайна само на ония, които са се издигнали духовно много високо и които живеят в закона на Любовта. Свободният човек е получил тайната направо от устата на Отца, обаче никога по отношение на другите той не взима положение на господар. А по отношение на Бога той не извършва никакво чудо и никакво лекуване, нито си позволява каквато и да е инициатива в обикновения живот, без да поиска предварително позволение за това. Своята свобода, която обхваща духовните резултати на всички негови предишни трудове, той е сложил, като най-голямо свое почитание, в ръцете на своя Господар и се е задължил да няма друга воля освен Неговата воля. Такъв Учител остава винаги неизвестен и скромен. Тесният кръг от хора, между които се движи Той, макар и да откриват понякога нещо от неговите способности, пак не могат да Го разберат. Той оставя да се видят само най-външните отражения и изгледи, но крие грижливо всички начини, които биха дали възможност да се отгатнат неговите истински качества и да се узнае неговата истинска същност. Колкото по-велик е човек, толкова по-голяма нужда има той от мълчание. Колкото по-силен е той, толкова повече братството изисква от него да мълчи. Не всякога, обаче, това се налага. Величие, уединение и мълчание характеризират редките сърца. За простосмъртните абсолютната истина е неизразима, върховната хубост е невидима, съвършената доброта е невъзможна. Тях притежава само онзи, който може да каже: „Аз съм пътят, истината и животът". Притежават ги още, чрез непосредствено предаване, и приятелите — служители на Словото, обединени в него посредством закона на Любовта. Другите, а именно: философи, артисти, светии, макар и избраници, умират от усилията, които те са направили, за да съзрат истината — лицето на Отца, хубостта — формата на Господа и добротата — ръцете на Създателя. И надарен с такива вечни сили, Учителят действа непрестанно. Неговото тяло няма нужда от почивка, защото е чисто. И чрез изпълнение волята Божия; той поддържа живота си. Неговото сърце не копнее за друго, освен да работи и за да помага, той е напуснал онова блаженство, с което не могат да се сравнят сладостите на никакъв рай. И защо да се спира той? Учителят живее в такова свръхестествено място, дето нищо не може да се противопоставя на светлината; дето силите растат заедно с изразходването им; дето съществата се повдигат непрекъснато и се усъвършенстват безгранично. „Живот вечен". Тези две думи съдържат в себе си много неща. Това значи живот в непрекъснат прогрес, в който интелигентността и силата не срещат никога спънки, дето всички същества мислят само да помагат на другите, да растат духовно и дето нямат друга грижа, освен да помагат и да правят другите щастливи. Живот, на който началото, средата и краят имат една и съща субстанция — Любовта; живот, където всяко трептение е пожертване и всяко пожертване — неизразимо щастие; живот, в който всички участващи се повдигат взаимно чрез непрекъснато движение с увереността, че възлизат в една атмосфера, все повече и повече животворяща. Такова е състоянието на душата на свободния човек. Той съхранява в дълбочината на сърцето си чистото чувство на Небето. Такъв човек действа извън времето, пространството и условията. Той излъчва светлина далеч зад границите на творението. Природните закони не докосват нито него, нито онова, което извира от неговото пламенно сърце. Това, което върши той не се записва в книгата на съдбата. Неговите действия не влизат в сметките на вселената; те са само милости и великодушие. Правосъдието не се меси в неговите работи, защото не е увредено. Божественият човек нарежда работите така, че когато сваля товара от един, гледа да не товари с него друг; често той сам се нагърбва с него. Учителят може най-сетне да пише и в книгата на живота; той може да видоизмени индивидуалната и колективната карма (съдба). Понякога той упражнява чудноватата привилегия, за която споменава Христос: „От оня, който няма, ще си вземе и това, което има". Тук се подразбира за неоползотворените таланти. На някои в действителност Небето дава светлина, специални способности, повече интелигентност и те не се ползват от тях или ако се ползват, това правят, за да натискат своите съседи, своите ближни, да се прославят, като че ли те са придобили тия способности и качества чрез свои собствени усилия. За такива идва ден, когато Небето, чрез един от своите пратеници, ги лишава от тия дарби, които са служили само на тяхната гордост и ги предава на други, скромни работници, за да ги оплодотворят в светлината за добро на човечеството и по такъв начин да принесат признателност и слава на Небето. Когато в някой народ слезе такъв Учител, той се среща с една малка част от обществото. И между ония, които се познават с него, има такива, които не виждат и не забелязват в него нищо необикновено. Те са индиферентни, духовно останали назад и Божественото чувство е заспало у тях. Други успяват да открият нещо в него, но понеже са роби на своите страсти, а неговият чист живот е един вид изобличение за тяхното поведение, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети откриват нещо мистериозно у него, но те са лениви, излежават се и не искат да станат, нито пък да си отворят очите. Четвърти виждат тази светлина, но не в истинската и същност, а го приемат като магьосник, като хипнотизатор, като адепт, според науките, които те са следвали или според характера на своя ум. И само една много малка част вижда, чувства в него нещо необикновено, изучава го, влиза в неговия път чрез упражнение на добродетели и най-после успява да открие малко от неговата истинска същност. Тези са именно учениците, които един ден ще станат негови съработници. Индиферентните, невежите и даже противниците не са най-виновните. Най-виновни са ленивите, които грешат най-много, защото отказват да работят. Тежък е дългът, който те сключват и мъчно е изплащането му. Но Учителят е дълготърпелив, вечността е пред него; той знае, че по негова молба Отец ще продължи трайността на творението, за да даде възможност на едно от своите блудни деца да се съвземе и поправи. Той слиза даже доброволно в ада, без да обръща внимание на страданията, за да търси изгубената овца. Той би предпочел да се въплъти, отколкото да остави да пропадне и най-малкото от творенията. Нека използваме помощите, които срещаме на нашия път и ако всички наши братя трябва да бъдат спасени, нека не ставаме причина да се попречи на благополучието на нито един от тях. Когато се яви един Учител, той се издига като слънце в сърцето на ученика; всички облаци в него се разпръскват и нова светлина го озарява. Тогава човек забравя всички горчивини, отчайвания и неспокойствия. Бедното и отслабнало сърце се издига към лъчезарните пейзажи, върху които тихият блясък на вечността разгръща своята слава. Нищо не затъмнява природата; всичко е в съгласие, във възхищение, обожаване и любов. Никой ученик не може да влезе в Небето, докато не срещне втори път човека, който му е дал да вкуси на земята от първичния нектар на Божественото. Този върховен Учител със своите божествени ръце ще полее ученика с живата вода на кръщението на Духа. Той именно ще го измие от тежките петна на злото. Той ще измъкне, ще отскубне това сърце от временното прераждане, за да го посади в постоянното, вечното при Словото. Той ще представи това очистено сърце пред самото Слово, Христос, за да получи венеца на избраните, защото все Той го е защитавал при всяко осъждане, извинявал го е и издействал за него снизхождението на Праведния Съдия. Няма думи, с които може да се опише животворното опиянение на ученика, което той чувства в това психическо състояние. Нашата музика не е в състояние да изрази сладостите на този неизказан сбор от мелодии. Само мълчанието може да отпразнува достойно тези мистерии, защото благоприятства за проявяването на свръхчовешкото в нас, на ненаказаното, на свръхестественото; защото то представя, открива на нашето сърце онова, което Думите забулват и скриват; защото само в неговото безмълвие се запалва неугасимото желание на Небето. Ония от учениците на мистицизма, които са започнали изучаването на мистериите (тайнственото), нека съзерцават тези сцени в мълчанието и чрез мълчанието. И техните уши ще могат да доловят онова, което не е позволено да се открива и те ще разберат, че човешкият език не е в състояние да предаде мълниеносните думи на Словото. Най-верният знак, по който ученикът познава своя истински Учител, това е едно вътрешно предчувствие, което е много по-силно от всички съмнения на ума. Ученикът вижда, че всичко, както в личността на Небесния пратеник, така и в неговите постъпки е свръхестествено. Наглед Учителят живее подобно на всички хора и само по своето учение се изявява като Син Божи. Той учи и разказва това, което сам е опитал и знае и затова е категоричен във всичко. Божествеността на Христа, Неговото възкресение, милосърдието, невидимата вселена не са неща на вяра или прости наставления, както това е за нас; всички тия неща за него са положителни факти, защото ги е проверил. Братската любов за него е по-висока от всички посвещения и всички доброволни изпитания. Той се обявява за пратеник на Небето, защото подобно на истинския пастор, всякога „в л и з а п р е з в р а т а т а". Няма нищо необикновено в неговия начин на действие. Той не изисква никакви обещания, никакви клетви от своите ученици. Не изисква нищо, което разваля обичаите, благоприличието или законите; нищо преждевременно, насилствено фанатично. Не търси одобрителните мнения, нито реклами и никога не нарушава обществения ред. Да виждаш, да знаеш, че нищо не може да устои на неговата воля и при това да чака мълчаливо естествения развой на живота, което му дава възможност да действа предпазливо. Това е един урок от практична мъдрост по отношение на нашето нетърпение и нашата прибързаност. Нека се знае добре, че истинският Учител винаги влиза през вратата и никога не прескача през оградата на кошарата. Учителят не върви пред нас, той ни придружава. Неговото недосегаемо превъзходство се снишава до нашия уровен, защото ни обича. Той върви наред с нас. Говори на всеки на неговия език. Понякога той казва: Обичайте ближния си и за пример раздава всичко човешко, което има у него. Работете — казва той, защото сам работи неуморно и непрестанно. Понасяйте страданията — казва той, защото сам понася без роптание всички болки на душата и тялото. Когато е преследван, той не се защитава чрез атакуване на своите противници, както правим ние простосмъртните. На преследванията на своите противници той отговаря с материални благодеяния или подарява живот на техните деца. Винаги той отвръща с добро на злото, което му причиняват. Всички, които един вътрешен глас, едно вътрешно чувство влече към търсене на истината, Учителят ги познава. От дълго време Той ги следи, както следи и ония, на които очите са още затворени, но ще дойде и за тях ред, макар и по-късно. За всеки човек ще настъпи благословеният ден, когато ще се срещне физически със своя Учител. Ден единствен, знаменит между милиони дни. И в момента, когато тия две същества се срещнат и разменят първия решаващ поглед, чрез който ще се опознаят взаимно, според взаимните добродетели на признателността и на милосърдието, в този момент цялата вселена млъква и от дъното на бездната до престола на Бога, всички същества спират за момент своето дихание, защото „една изгубена овца е била намерена и спасена". Сега можем ли ние да ускорим тази минута, понеже е записана в книгата на съдбата? — Да, можем. След Христа, добротата замества, допълня правосъдието. Небето ще измени своята присъда, щом ние направим и най-малкото усилие да се опомним. Само една дума резюмира целия закон и целия живот. Тази дума е: Обичайте се един друг и вие ще ускорите тази Божествена среща. Обичайте се един друг и вие ще ускорите тази божествена среща за вашите братя. Обичайте се едни друг и вие ще облекчите поне отчасти задачата на този Непознат Човек, който лети към нашите сърца из дъното на пространсвото, от много векове, за да ни излекува, възпламени и възроди духовно. Блажени са народите, които се удостояват с такива небесни пратеници!
  19. 2 points
    Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него - няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на Природата. И най- последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава Природата ще каже: "Ето едно от моите възкръснали деца!" Какво представя смъртта и какво - възкресението? - Смъртта има отношение към забравените деца в избите на Природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра. Често слушате да се говори: "Аз ям каквото ми попадне, не правя избор в храните; обличам се с всякакви дрехи, не правя избор нито в цвета, нито в качеството на материята". Той иска да се представи за скромен човек, който се примирява с условията. Не е така. Който яде безразборно всякаква храна, той е човек без идеал или с нисък идеал. Така яде и всеядното животно, но човек се отличава от животното. Когато ядеш, трябва да правиш избор в храните. Природата е създала много храни, но ти ще избереш най-чистата и доброкачествена, която действа благоприятно върху твоя организъм. Това е човек с висок идеал! Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане!" Обаче, ако види, че го мързи да се качи на дървото и си откъсне плод от ниските клонове, Природата вече има особено мнение за него. Тя пише в книгата си: "От тебе човек няма да стане! Ти нямаш висок идеал". - "Какво трябва да правя?" - Да се качиш на дървото и оттам да откъснеш плод. - "Много е високо, ще падна". - И живота да ти коства, трябва да се качиш. Тогава Природата ще пише: "Смело е това дете - от него човек ще стане!" Някой погледне нагоре към върховете, посегне с ръката си, но се уплаши и погледне надолу, към ниските клонове, или на земята, дето е паднал някой плод, наведе се и го вземе. Природата и за него пише: "Ето едно от забравените деца в моята изба - от него човек няма да стане!" Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие. Ако пък е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това пак сте вие. Тя отбелязва фактите както са, нито ги увеличава, нито намалява и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили. Една млада египтянка на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя било умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: "Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш?" Тя отговорила: "Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се женя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана". Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тая мома, тя има висок идеал. В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината. Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа. Ето защо, ако излезеш сутрин рано да посрещнеш Слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото Слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината. Той крие в себе си силата и мощта на Слънцето. Не възприемеш ли първия лъч, ти си изпуснал изгрева на Слънцето. Приеми първия лъч и спокойно се върни у дома си. Първият лъч носи богатството на всичките лъчи. Първият лъч е първият плод на изгряващото Слънце, на великото дърво на Живота. Останалите лъчи са последните плодове на това велико дърво. Каже ли някой, че може да посрещне Слънцето в кой и да е момент, или може да го наблюдава в кой и да е час през деня, Природата казва за него: "От тебе човек няма да стане!" Ако се качваш на планина и ожаднееш, не пий каква да е вода. Спри се на пътя, огледай се и намери най-чистия извор. Наведи се, гребни с ръката си и пий от чистата планинска вода. Ако постъпваш така, ти си човек с висок идеал. На тебе може да се разчита. Кажеш ли, че можеш да пиеш и оттук, и оттам, отдето ти попадне, Природата пише, че си човек без характер, с нисък идеал - на тебе не може да се разчита. Окултният ученик се отличава с висок идеал. Като отидеш при планинския извор, каквито мъчнотии и да срещнеш, ще се наведеш и ще пиеш от средата, от най-чистата вода. Като се качиш на планината, не бързай по-скоро да слезеш, но избери най- красивото място и седни там да си починеш. Разгледай цялата местност около себе си и запази дълбоко в душата си впечатление за красивата картина. Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, за живия връх, на който си възлязъл. Високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека. Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? - Такива картини срещате всеки ден в живота си. Достатъчно е да наблюдавате хората, да видите как ядат, каква храна употребяват и кога ядат, за да имате обикновени картини пред очите си. Обаче, ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник - на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, ще спазите пак същия закон: ще изберете най- умния, най-интелигентния, най-добрия, най-чистосърдечния. Когато мъж избира жена или жена избира мъж, пак трябва да се ръководят от високия идеал. Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си. Сега ние говорим за идейното в Живота, за принципите, които трябва да се прилагат всеки ден. Ще каже някой, че идеалът му не е прав, не води към добър край. Ако сегашният ти идеал не е прав, изправи го. Следващият момент е в твоите ръце - избери си друг идеал. Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води човека в правия път - в Пътя на Любовта. Ако днес изпуснете първия лъч на Слънцето, на другия ден можете да го посрещнете. Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е изгубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещнете. Само така можете да подобрите живота си. Най- светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първия лъч на Слънцето, който прониква в човешката душа. Как може да се изправи човешкия живот? - Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после грешките ти ще кажат: "Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе". Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: "От нас няма да стане нищо". - Това са хора без идеал. Защо иде човек на Земята? За угощение ли? - Човек е извикан на Земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, Природата отваря широко очите си и наблюдава как държиш вилицата и лъжицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш и от всичко това заключава какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: "Ще ми позволите да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица". Така трябва да постъпва окултният ученик. Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най- спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче от прясната пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение пред трапезата и ще се нахранят. Всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин. Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния - никакъв идеал не ги движи. За такъв човек Природата пише: "От тебе човек няма да стане!" Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в Живота. Като кажеш "Любов", трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувствува Любовта, той може да преобрази живота си в един момент. Кого може да люби човек? - Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си, а най-после себе си. Това е Великата истина в Живота. Който не започва живота си с Любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи, проследете историята на човешкото развитие и вижте има ли човек на земята да е отрекъл Любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите, светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: "Ако се проповядва Любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях". - Няма да забравим хората, но ще внесем в живота им висок идеал. Ако всички се стремяха към първия лъч на Слънцето, към великата Божия Любов, съвременният свят, ще се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство. Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи да го познаваш. Да любиш човечеството, значи да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора не е право, не отговаря на истината. Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога. Любовта към Бога води до познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията Воля. Както и да се говори на съвременния човек за Любовта, той я смесва с чувствата и настроенията си и казва: "Моето сърце гори от любов, познавам любовта". Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че Великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората? Мислите ли, че проявите на разумната Жива Природа могат да се объркат с човешките прояви? Бог познава своето, т.е. Божественото, дето и да е. Бог на вечното благо люби в човека Доброто и Истината. Казано е в Писанието: "Възлюбил си истината в човека". Най-възвишеното, най- чистото, най-красивото в човека, това е Истината. Някой иска да знае дали разумният свят се интересува от неговия обикновен живот. Хората могат да се интересуват от обикновените неща в живота, но не и Разумните Същества. Ако си пръв слуга при един богат господар и десет други слуги ти услужват, трябва ли и господарят ти да се грижи за тебе? Той знае, че другите слуги имат предвид твоите нужди и ги задоволяват. Един от слугите чисти дрехите ти, друг - обувките, трети нарежда стаята ти и т.н. - "Доволен ли е господарят ми от моите лъснати обувки?" - Господарят не обръща внимание на твоите обувки, но той се интересува от оня слуга, който ги е лъснал. Ако той се е водил от високия идеал и лъснал обувките на своя ближен по всички правила на своето изкуство, той спира вниманието на господаря си, който казва: "Идея има този човек, на него може да се разчита!" Как ще приложите високия идеал в живота си? Ако жената иска да ушие риза на мъжа си и се задоволи с първата материя, която й попадне на ръка, и я ушие както и да е, тя няма висок идеал. Щом иска да ушие риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, докато намери плат, който отговаря на изискванията на високия идеал, и да я ушие по всички правила на изкуството. Това е жена с висок идеал. И мъжът трябва да постъпи по същия начин: щом иска да купи плат за рокля на жена си, не трябва да се задоволи с първия, който му попадне, само да залъже жена си, но да направи усилие, да намери най-хубавия плат и да го занесе на най-добрата шивачка да го ушие. Ако и жената, и мъжът постъпват по правилата на високия идеал, Природата пише и за двамата: "Ето хора с характер, които имат висок идеал и правят най-добър избор!" Имаш приятел и желаеш да му подариш една книга за четене. Ще обиколиш всички книжарници, за да избереш най-ценната книга, най-съдържателната, да я чете, да се повдига и да я помни цял живот. Твоето приятелство се основава на високия идеал. Искаш да напишеш няколко мисли за спомен на своя приятел. Какво ще направиш? Ако препишеш каквото ти попадне, ти не си човек с висок идеал. Ще препишеш нещо от Петко Славейков за парата: "Парице, парице, всесилна царице", и ще се задоволиш. Парата не е идеал и не може да движи човечеството. Една мисъл ще напишеш, но опитана, преживяна. Ще извадиш тая мисъл от дълбочината на душата си. И като я чете, приятелят ти ще се възхищава и ще ти благодари. А Природата ще пише: "От тебе човек ще стане". Някой казва, че обича някого. Защо го обича? - За хубавите му очи и вежди. Друг обича приятеля си за хубавата му уста, трети - за хубавия му нос. Това е неразбиране на Любовта. Любовта не се предизвиква от някакво външно качество. Да обичаш някого за неговите външни качества, това показва, че имаш нисък идеал. Да обичаш приятеля си, това значи да виждаш в него една добра черта в характера му, която го отличава от всички хора. Тая черта е неизменна - на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос. Тя е на най-високото място, на върховете на неговия живот. Като намериш добрата черта в своя приятел, ще я откъснеш, ще я държиш в себе си като свещен дар. И тогава Природата пак пише: "От тебе велик човек ще стане!" Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: "Моят учител знае много науки - физика, химия, математика, астрономия - учен човек е той". Знанието не определя човека. То не прави човека учен. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й. Учител казва на ученичката си: "Ще си купиш най-хубавата шапка, но без никакви украшения". Тя отива с другарката си да си купи шапка. Купува си най-хубавата шапка, но шапкарката й казва, че без панделка шапката не представя нищо особено. - "Учителят ми каза да си купя шапка без украшения". - "Той не разбира от шапки. Ако турите една панделка, шапката ще стане по-хубава". Другарката й настоява за още една панделка. И тук ученичката отстъпва - туря още една панделка на шапката си и казва: "Учителят ще бъде вече доволен от шапката ми". Не, шапката изгуби своята цена. Защо? - Защото отговаря на чужди идеали. Представи си, че си писател и получиш от твой приятел хубава писалка със златно перо. Дойде един твой познат, вижда писалката ти и закачва на нея един голям скъпоценен камък. Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък. Ти искаш да пишеш с писалката си, но изпитваш затруднение - скъпоценните камъни тежат на писалката ти, а постепенно и мисълта ти се затруднява, не се лее леко, плавно, както по-рано. Какво представят украшенията в Живота? - Това са временните, преходните идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа като искра и възпламенява вечния огън в нея. Казват: "Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал". Не е така. Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко, едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва да отговаря на висок идеал или да не се занимавате с него. Стремете се към най-великото, най-красивото, най- доброто, най-чистото в света. Това е Истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си. Да се говори на хората за високия идеал, това значи да се върви по течението на великата река на Живота. Накъде отива тая река? Тая вечер и аз ви говоря за високия идеал, изразен чрез най- великото, най-красивото, най-чистото, най-доброто в света. Това е първият лъч, който излиза от Божественото Начало. Ако схванете тоя лъч, вие ще станете ученици и човеци. Вие сте от онези, които разбират Истината като висок идеал на своята душа. Ако закъснеете и не възприемате първия лъч, ще изпаднете в положението на забравените деца в дъното на избата. Тая изба е за обикновените деца, а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца, именно, е създаден великият свят. Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за Любовта, истинолюбивият - за Истината, мъдрият - за Мъдростта. Значи, любещият говори за Любовта, а страхливият - за страха. Кой от двамата печели? - Който говори за Любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият - за глупави. Умният гради, а глупавият - руши; умният пише, а глупавият - преписва. Кой от двамата печели? - Умният печели, а глупавият - губи. Някой богатски син казва, че се научил да се разписва на записите, пращани от баща му. Животът на мнозина се заключава само в разписване. Те само се разписват, че от този, от онзи взели нещо. Когато Природата погледне на човек, който само взема, а нищо не дава, тя пише: "От това мое дете нищо няма да стане! То се е научило да се разписва, а само нищо не може да напише". Какво се иска от съвременния човек? - Да следва пътя на Възвишените същества, на Белите Братя, на учениците на Всемирното Братство. Те носят велик идеал в душата си. Те мислят, чувстват и действат според изискванията на тоя идеал. Когато някое от тези Същества реши да слезе на Земята, всички го съветват да отиде между най-добрите хора, т.е. между тези, които се стремят към висок идеал. При кого отива Учителят? - При онзи ученик, чиято душа трепти за Учителя си. Той ще го посети и ще си каже: "Тук живее един от учениците ми, който има висок идеал!" Мине ли покрай къщата на ученик, който няма връзка с Учителя си, последният ще каже: "Тук живее един от забравените ученици". Той ще мине и замине край дома му, без да му остави нещо. Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най- възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най- истинолюбивото - всичко от първа степен. Вложете високия идеал в душата си, да видите как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че Любов нямаш. - Какво да правя, за да придобия Любовта? - Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет да разбере какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: "От това дете велик човек ще стане!"
  20. 1 point
    ІІІ. Въздействие на паневритмичната практика Свещеният танц на паневритмията възражда или по-скоро “превежда” на съвременен език смисъла и съдържанието на древните мистерии. Днес единственият ограничител за участие или не е проявата на собствената воля и желание за включване към катарзисния танц. Това е една външна изява на известна по-голямата свобода. Но и тук има вътрешни духовни пластове, до които се достига след извървяване на определен път и придобиване на познание. Такова своеобразно посвещение всеки придобива сам, без физически видим учител. Получава се нещо като постепенно отваряне на затворените вътрешни нива на малки части. Огромното времево разстояние е пречка да се направи по-подробно сравнение, затова някои изказани мисли може да не попадат в целта и да не носят нужната научна доказуемост. Мисленето и съзнанието в древността е коренно различно, вероятно и това налага някои промени в мистериалния катарзис. Например в миналото никому не е било нужно обясняване на ефекта при участие. Днешните условия обаче налагат и изискват доказуемост на дадени твърдения. От това зависи тяхното приемане, прилагане или отхвърляне. Учителят Петър Дънов подробно обяснява в лекциите си въздействието, което се получава при играта на паневритмия. По-късно неговите ученици допълват чрез собствени изследвания този спектър на влияние, но в повечето случаи се набляга на духовните аспекти. В настоящата глава интересът е съсредоточен в две други страни - изпитвания терапевтичен ефект при участие в изпълнението на танца и възможностите за педагогическо приложение на паневритмичните упражнения. 1. Терапевтичен ефект Паневритмията е свят, в който навлезе ли, изследователят открива огромни възможности за многостранно тълкуване на явлението. Намираното терапевтично въздействие би представлявало интерес за съвременните методи на музикалната терапия, медитативните и дихателни практики, цветотерапията, както и за новото развитие на психотерапията и биоенерголечението. Крайният резултат от участието в общото изпълнение на музикално-ритмичните движения, погледнато в такъв план, води до постигане на вътрешно спокойствие, освобождаване от така характерния за съвремието ни стрес, възстановяване на душевното равновесие. Полученият психобаланс в съзнанието се отразява от своя страна по хоризонтал и вертикал. Високоенергийното въздействие на целия комплекс от средства в паневритмията привежда в синхрон вибрациите, а оттук и жизненото ниво на отделния участник. Вниманието се насочва към всяка част от тялото и неговите органи, към състоянието и нуждите на отделната клетка. Пълен ефект се получава, ако всичко това се осъзнава и осмисля от танцуващия, за което са необходими определено познание и психични способности от негова страна. Колкото по-добро е психосоматичното функциониране, толкова по-добре може да се осъществи и развие вертикално ефектът на паневритмията. Повишават се духовните трептения на единиците и множеството, като това рефлектира върху цялата планета и подобрява общото състояние на космоса. Такава хармония на свой ред прави съответна обратна връзка и влияе с всичките си положителни сили от физическо и духовно естество в световен мащаб. Дълбокото ми убеждение е, че дали ще грее видимото слънце на небосклона или то ще свети в душите и сърцата на земните жители е почти равносилно, защото най-хуманният ефект, заложен в паневритмията е налице. Сливането на вибрациите не може да се осъществи при наличие на болно тяло и психика. Още в древността това се осъзнава чудесно и е повод за създаването на хиляди вярвания и учения. Античното схващане за изграждането на човека-музикос е напълно сходно. Когато тялото и душата станат “музикални”, се придобива идеално здраве. Много играещи паневритмия споделят успехи в това отношение. Някои от здравните проблеми се олекотяват, дори до пълното им изчезване. Психосоматичният контрол се вмества в определените за дадената личност рамки и биоенергийното състояние се повдига. Би било интересно и любопитно да се измерят с научна апаратура енергийните полета (или аурите) на танцуващите преди и след изпълнението на цикъла от упражнения. Тогава ще се видят и документират най-ясно всички евентуални промени по докоснатите проблеми, настъпващи по време на и след изпълнение на паневритмия. Смело мога да констатирам, че системното прилагане на упражненията от музикално-ритмичния комплекс води до положителна промяна и при психично болни лица, разбира се не в тежки форми. Вероятно освобождаването от отрицателни състояния на съзнанието и подсъзнанието, постигано чрез комплексното въздействие на средствата, води до повишаване на нервната сила, а оттук и до по-голяма способност за съзнателен контрол на действие и поведение. Такова влияние се осъществява и без да има явни психични отклонения. Само че в този случай се наблюдават други резултати. Проникването до подсъзнанието помага оттам да се изчистят негативни емоционални и мисловни напластявания и разстройства. Отстраняването на менталните блокировки разтоварва ума от всякакви “излишъци”, като по този начин той става здрав и естествената му спонтанност и творческа съзидателност излизат на преден план. Освободеният ум постепенно възвръща оригиналните си методи на реагиране и действие и все по-съвършено възприема и взаимодейства с околната среда като успешно осъществява творческата си градивност. Може да се каже, че на практика се постигат част от целите на използваните напоследък методи на медитация. И не на последно място се разкрива нов нюанс от възможните хуманни въздействия на паневритмията - участие в промяна на света към добро, като първо променим нас самите. Подобен медицинско-магичен подход е известен още от древността и по-конкретно Орфей, а по-късно и Питагор го прилагат широко в практиката си. Питагорейската евритмия търси постигане на хармония между жителите на полиса, т.е. хоризонтален здравословен катарзис и енергийно балансиране. Тогава се разкрива възможност за вертикално издигане, водещо до включване в космическия ритъм. За съжаление липсата на оригинални древни текстове ограничава изследването до позоваване на думи, изречени от Петър Дънов през първата половина на ХХ век : “Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болести, но и всички телесни и душевни неразположения. При нея целият човешки организъм трепти музикално. А в музикалния свят няма болести, няма смущения. Ето защо чрез тези упражнения човек излиза от света на смущенията, разочарованията, недоволството, тревогите и безпокойствата и влиза в един свят на хармония. Този, който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане на жизненото ниво на организма.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 183/ Ако по-внимателно се надзърне зад тези указания, ще се видят много от основанията за по-гореизложените разсъждения и заключения. Ще по-детайлно обърна внимание на терапевтичното въздействие на отделните средства, включени в паневритмичния комплекс. На първо място ще посоча музиката не само от професионален интерес, а и като откриване на определено продължаване на Орфеевите традиции. Следните цитати биха заинтригували привържениците на музикалната терапия : “Музиката от най-древни времена се прилага като метод за трансформиране на енергиите и за лечение. Музиката във физическия свят е потребна, за да организира дезорганизираната материя. Физическият свят е дезорганизиран. Чрез музиката материята ще трепти хармонично.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 165/ Подобни възгледи все още са трудно доказуеми на практика от науката, но могат да служат за отправна точка при опитите и анализите на терапевтите. Защото науката едва сега започва да открива връзката физическо - духовно, а “музиката е границата между физическия и духовния свят” и това помага на човек “чрез нея да трансформира енергиите си.” Освен това силата на музиката е във възможността да “организира тялото, а оттам и мисълта, да организира мисълта, а оттам и всички клетки….За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 166/ Много често сред поучителните слова на Учителя могат да се срещнат подобни изречения, изразени като формули и съдържащи скрита истина, чакаща търпеливо своето време за разкритие. Това е и част от педагогическата заслуга на Учителя Петър Дънов - подтикване към разкриване на знанието за природата и нейните закони чрез собствени наблюдения и усвояване на определен житейски опит, което от своя страна събужда творческия откривателски дух. По подобен начин звучат и горните цитирани изводи. Пътят за подробни изследвания е открит. Както вече стана ясно от първа глава Орфей, Питагор и Петър Дънов използват известни шаманистични способности при подбора на музиката. За изправянето на дадено негативно състояние или за повдигането на положителните качества и добродетелите има съответна мелодия. Така например Дънов препоръчва песента “Ходи, ходи” да се прилага при лечение и профилактика на бъбреци, костна система, уши, косопад; “Милосърдие”-то лекува храносмилателната система, бъбреци, костна система, уши, косопад и т.н. Сърцето става по-меко и умът се преобразява чрез “В началото бе словото” . А ако ти избяга вдъхновението - изпей “Вдъхновение”. Музиката в паневритмията също е специално подбрана. Тя изобразява и внушава чувства и състояния, описващи противоречивия път на всяка душа от нейното пробуждане през първия ден на пролетта до въздигането и “изгряването” й. Според мен има някакво кодирано послание в самата мелодика. Не можем да предположим каква е била музиката, с която Орфей и Питагор са лекували хората, но за наша радост песните и мелодиите на Дънов са широко достъпни. Вероятно трептенията на тоновете създава определен енергиен потенциал на мелодиите, събуждащ съответни недоразвити и компенсиращ липсващи биоенергии у слушателите. Тук е мястото да се внесе едно уточнение - макар паневритмията да представлява синкретичен комплекс, извадена сама от него музиката също има своето въздействие. Ефектът, разбира се, не е пълен. Ако се продължат разсъжденията по гореизложеното твърдение, може да се стигне до следният извод: подобно на лечението, упражнявано от някои екстрасенси, така и музиката влияе биоенергетично. Или може още да се допълни, че се спазва хомеопатичният принцип на дадена болест или неразположение да се въздейства с индивидуално подбрано лекарство в различно количество според личните енергийни специфики. Вторият дял на паневритмията, както и упражнението “Колко сме доволни” от първия, са композирани изцяло върху ритъма на ръченицата. Ето част от основанията на Учителя за това решение: “Много от сегашните лекари, особено на Запад, лекуват болните с музика. Българинът по естество е песимист, затова е създал хороводните песни - да се лекува от песимизма си. Веселата музика действа здравословно. Има тъжни песни, които турят и здравия на легло. Българските хороводни песни са лечебни.” Нещо повече - сред учениците и последователите му се говори, че слънчевите лъчи достигат до Земята, пулсирайки в ритъма на ръченицата. Според физика инж. Тильо Тилев този ритъм е “съизмерим с ритмиката на Слънчевата деятелност и по този начин ние се хармонираме с това Космично тяло.” В съвременната психотерапия напоследък се говори за силата на положителното мислене и неговата градивна функция. След подробен анализ на словесния текст към всички упражнения, откривам, че поезията изцяло е застъпила този метод. Навсякъде думите са с положителен смисъл и подтикват към доброто, любов към всяко живо създание, стремеж към физическо здраве, вътрешен мир и хармония. Отново прозира генералната цел - изграждане на необходимото космическо съзнание, носещо всемирна благодат. За такъв психотерапевтичен и изцяло здравословен ефект на мисълта Учителят говори в някои от лекциите си. Според него “всяка дума крие в себе си известна сила. Ако концентрирате вниманието си върху дадена дума, вашият мозък ще се свърже със силата, която е вложена в нея, и ще изпитате едно ободряване или отпадналост според характера на думата.” Следователно “мощно нещо е словото. Мощна е и човешката мисъл. Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата й. За това е нужна воля. Чрез мисълта се лекуват хора от неизлечими, страшни болести.” Тук виждам основание да направя паралел с индийската практика на мантруване. Повечето от паневритмичните упражнения повтарят по няколко пъти дадена дума - “Аум” или цял стих - “Квадрат”, “Изгрява слънцето”, ”Мисли” и др. В третия дял “Пентаграм” пет пъти се повтаря цялото упражнение на фона на един и същи текст и еднакъв музикален съпровод. При такова едно положение близостта с многократното повторение на словесни формули - мантри е лесно допустима. Още повече, че следните думи на Учителя сами насочват натам: “Индусите имат известни мантри, формули, с които си служат и които образуват особена група от тонове. Индусът почва да пее и докато пее, може да мине покрай най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се и опитва да му направи нещо. Ако той престане само за миг да произнася тези мантри, животните ще го нападнат. И на дявола ако пеете с нежна музика, нищо няма да ви направи, ще ви слуша.” /Енциклопедичен речник”, книга ІІ, стр.315/ Движението и гимнастическите упражнения са друго основно средство в паневритмичния танц. Едва ли има нужда да се спирам на всеизвестното лечение чрез движение. По-скоро ще приведа някои мисли на Учителя по този въпрос, внасящи нещо ново в това знание. “Всяко движение оставя клишета в невидимия свят. А пак всяко клише е един отпечатък, който има свое последствие. И това последствие, този резултат носи радост или скръб. Чрез движенията си човек регулира енергиите на организма си. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло на човека чрез двойника му. Двойникът на човека е антена, чрез която той възприема впечатленията си от външния свят.” И по-нататък: “Стремете се към красиви съзнателни пластични движения, за да се свържете разумно с приливите и отливите на космичната енергия, т.е. с изтичащата и вливащата се космична енергия.Излизането и влизането на космична енергия определят здравословното състояние на човека, а също така и неговите мисли и чувства.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 182/ Гимнастическите упражнения са нужни, защото балансират различните енергии в тялото. “В половината част на тялото се набира повече негативна енергия, а в другата половина - положителна.” Паневритмичните упражнения залагат на уравновесяване и изчистване на вредни енергийни натрупвания по физическото тяло. Това от своя страна води до психичен баланс. За тази цел има подробни обяснения в съществуващата вече литература на конкретните движения и телесни положения, както и описание на специалното им физическо въздействие. Поради тази причина тук няма да се спирам на този въпрос. Играенето на открито пространство рано сутрин включва и благотворното влияние на слънчевите лъчи и свежия въздух. Това е отразено и в определени упражнения - “Изгрява слънцето” и “Дишане” Телесните движения символизират въпросните процеси. Намирам за заслужаващ вниманието следният факт: макар и през разстояние, тези упражнения разкриват конкретно вертикално - хоризонтално разгръщане на идеята. От изгряването на вселенското слънце се стига до съответния процес в микровселената на всеки индивид. Чрез концентрирането в собственото дишане, съчетано с разпяване по гама Сол мажор, се отива към по-високо ниво на обобщаване на живота в хармоничния музикален макрокосмос. В този макросвят “енергията на нашия физически, умствен, даже морален живот иде от Слънцето. То носи живот…..и съдържа всички медикаменти в себе си.” “А въздухът е склад на Божествените енергии….носител на Божествените мисли, които първо минават през дихателната система, където се преработват, трансформират се и оттам чрез кръвта отиват в мозъка….Дишането е двоен процес: физиологически и психологически. Крайната цел на дишането и като психически процес е пречистването на мисълта.” През последните години се засилва интересът в научните среди към човешкото биополе. Чрез разработения метод на съветския учен Кирлиан се предостави възможността аурата да се фотографира и наблюдава от всички. Тайната на биоенерголечението постепенно започна да се разбулва. Установи се, че както лечителят може да променя биополето на пациента, така и последният може да упражнява известен контрол над състоянието на фината си обвивка. Намирам, че в паневритмичния свещен танц са предоставени благодатни условия за разгръщане на подобна картина. Настоящата глава досега разгледа проявата на паневритмията като мощен енерголечител. В следващите редове бих искала да акцентирам върху споменатата възможност за самолечение. За целта ще се спра на последното упражнение от първия дял - “Промисъл”. Това е единственото упражнение, което се изпълнява без музикален съпровод. На фона на трикратното повторение на съответния стих се дава на веки един участник възможност да пренесе жизнени енергии от божествения през духовния до физическия свят. Този акт се осъществява чрез “обливане” с ръце на цялото тяло. Личната воля и участие в процеса на енергобаланс са на преден план. Подобен индивидуален контакт с животворните енергии се наблюдава във всички упражнения от целия цикъл на паневритмията, но получаването на ефективен резултат се търси чрез комплексното и синхронно влияние на музика, поезия, хореография, физическо движение и участие на мисълта. В “Промисъл” вниманието се насочва към директната връзка между Слънцето и Земята, както и към уравновесяване на енергиите им във всеки участник поотделно. ХХ век е изпълнен с пъстроцветна мозайка от интересни събития, факти и явления. Често захласнати в някое техническо чудо забравяме за утвърдени древни истини. После, притиснати от житейски трудности, упорито търсим някаква опора и обръщаме поглед назад, за да възкресим с нова сила многовековно знание. Така в края на века мнозина са привлечени от цветотерапията. Учителят също е осветлявал този въпрос пред учениците и слушателите си. Според него “ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по-добър. Когато сте неразположени, трябва да знаете откъде идва това неразположени, в кой цвят се намирате и с кой можете да си помогнете.” Работата с различните краски е “метод за набавяне на онези енергии, които липсват в организма. Всички хора не се нуждаят от един и същ род енергия, затова и не обичат един и същ цвят.” В паневритмията няма директно въздействие с цветове. Може обаче да се открие интересен ефект на синестезия, а оттук и косвено цветолечение. Отново ще се позова на изследването на физика инж. Тильо Тилев, където в приложената таблица се прави опит за откриване връзката между тон, цвят, физическо активиране на системи и органи и психологическо състояние. Разглеждат се само някои от упражненията. Продължавайки разсъжденията в този дух, достигам до следното заключение: комплексът на паневритмията е изграден от многократно редуване на тоналности, започващи от седемте основни тона. Това създава условие за проява на чисти цветови нюанси - седемте цвята на дъгата. Когато те се обединят, се получава единен светлинен и звуков лъч, чието въздействие е здравословно, интелектуално и морално пречистващо. Може би затова някои от изпълняващите музикално-пластичните движения развиват усещане за определен цвят при прозвучаване на дадена мелодия. “Ла” - индиговият цвят, дава тон за начало и всички заиграват, синхронизирайки се с ла минорното звучене. Конкретно това съчетание на тон и цвят залага развитието на волеви качества, милосърдие и благодарност. Краят на паневритмията се установява в До мажор, носител на червените тонове. Чрез него се осъществява връзка с жизнеността, радостта и любовта. Ако има енергийна липса, така тя може да се възстанови и дадени болестни състояния да се изличат. Ако човек е здрав, то тогава може да се насочи към усъвършенстване на физика, дух, ум, сърце и воля, танцувайки в кръга на паневритмията, т.е. да изпита нейното 2. Педагогическо въздействие “Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в днешната култура. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Въвеждането на паневритмията в училището и в обществото ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности…..Един час на ден (в училище, бел.моя ), употребен за Паневритмия ще подготви ново поколение.” Учителят В тази глава ще направя опит да разгледам какво би могло да бъде влиянието на паневритмията, ако тя се допусне до участие в педагогическия процес. За съжаление не мога да се опра на официални научни разработки и изследвания, макар че от края на 1939 год. е било пуснато в ход въвеждане на паневритмия в българските училища. В продължение на четири години това начинание, разбира се подкрепено от тогавашния кабинет и по-специално от Министерство на просветата, се е развивало малко мудно. За нещастие първите бомбардировки над София слагат край на едно красиво дело, с което България и нейните деца могат само да спечелят. След края на войната нещата постепенно са забравени и придобиват друг обрат. Но никога не е късно засятото семе да изкласи… Още при разучаването на паневритмията на Изгрева Учителят казва : “За нейното проучване ще трябват школи, ред лекции и курсове. В тези курсове тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучат нейните основни принципи и закони и същевременно да се проучи практически.” Нека направим крачка в тази насока. Музиката има организиращо значение в целия синкретически комплекс на паневритмията. Освен това тя въздейства като важен възпитателен фактор “първият метод, с който трябва да започне новото възпитание.” Учителят е имал и специално отношение към светското образование; в беседите си много е говорил за едно ново по структура, форма и съдържание възпитание, взимащо положителния опит на миналото и окончателно скъсващо с неуспешно действащите стари модели на мислене и развитие; изнасял е отделни лекции пред учители от цялата страна. Дори може да се проследи как самият той с цялата си дейност е осъществявал на практика взаимодействие между съвременните подходи на образование (движещи се в посоката на даване информация чрез лекция или урок) и опита на древните школи (задаване на въпроси и получаване на отговори; предаване на знание чрез притчи, разкриващи истините в зависимост от собственото ниво на развитие и напредък на ученика). Като доминанта проблясва обаче многократното му подчертаване, че новото в обществото може да дойде единствено по пътя на музиката. Новият човек трябва да постигне състояние, в което музиката да навлезе и заработи в ума и сърцето му. С чисто сърце Учителят Дънов препоръчва по-широко застъпване на музиката в учебните планове, но не само като увеличена бройка часове, а да се осъществи проникване на музиката в целия училищен живот и цялата дейност на ученика, като с това се създаде подходяща музикална атмосфера в цялата образователна система. “Музиката да не е само отделен училищен предмет, а да се прилага обширно във всички предмети, за да може да укрепи здравето, развие ума, чувствата и волята, усили паметта, изгради характера и събуди Божественото у човека - любовта, милосърдието и др.” Защото “някои от висшите чувства на душата могат да се пробудят само чрез музика.” Да, събуждане на непроявената природа и организиране на физическите, умствените, сърдечните и волевите сили по нов начин наистина се постига чрез музиката и нейната магия. Оттук нататък човешката жизнена енергия започва да поддържа или повдига нивото си, взаимодействайки си с енергийния музикален източник - космоса. Поемайки определени светли и музикални вибрации, поведението на разумните живи същества придобива нови нюанси. Движенията и жестовете на телата стават смислени, ритмични и пластични; емоциите и мислите се уравновесяват; задълбочава се вътрешната вглъбеност и уважението към околните индивиди; оценява се значимостта на природата и вселената и се открива собственото място в нея. Или с други думи: принципите и правилата на паневритмията стават част от човешкото битие. Защо Учителят Дънов е държал много на паневритмията и горещо се е застъпвал за нейното прилагане в училищата и във висшите институти? Само “ако се въведат тези музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече”? Едва ли това, както и засегнатите досега проблеми и въздействия са решаващите мотиви. По-скоро Учителят ни е оставил добре разорана и засята нива, а ние от своя страна остава да се погрижим и пожънем даровете й, като ги оценим и доразвием подобаващо. Опит в тази насока представляват следващите редове, където ще обърна внимание на конкретните възможности на паневритмичните упражнения за постигане на възпитателен ефект, което досега не е целенасочено в съществуващата литература. Погледнато метафорично и обобщаващо, бих нарекла паневритмията учител на всички и на всеки. Това ще определи и подхода към изследвания проблем. Паневритмията дава знание, възпитава, образова и обучава всеки, който дори само надникне в нея. В началото са нужни обикновени преподаватели, за да се усвоят някои умения и основни положения. “Аз ви казвам само общите принципи - казва Дънов, във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас.” /Учителят, “Разговорите при седемте рилски езера”, стр 220/ Вселената се проявява и учи децата си. Дадената свобода вероятно е най-ценното и най-отговорното послание. Доверявайки се на този космически учител и неговата мъдрост в музикално-ритмичните движения, се постига дълбока вътрешна връзка, дори по-правилно би било да се каже съкровена интимност. А това е нужно на всеки педагог, който открива и развива индивидуалните качества и таланти на учениците си. Убедена съм, че паневритмията като опитен учител дава всекиму нужното, съкращава криволичещия път на търсещото лутане и подарява житейско време, разкрива един свят на красота и съвършенство, с което пък се доближава до естетическото въздействие. Развивайки богата душевност и телесна красота и здраве чрез всекидневно изпълнение на упражненията и тяхното символно-семантично претворяване във физическото и духовното битие на човека, се постига цел, подобно на древногръцката “калокагатия”. Открива се и малка прагматична страна - всичките музически изкуства са вложени и синтезирани в един общ цикъл. Музикант, поет, танцьор, мим, учен с познания по астрономия и история, артист, играещ главната роля на сцената на своя живот - това е всеки един, танцуващ паневритмия. Следва да се обърне внимание на една важна разлика с древността и развитието на педагогията досега: формирането на индивидуалности с колективно съзнание. Този факт е с огромно планетарно значение. Движейки се хармонично в паневритмичния кръг, шлифовайки собствения диамант в душата си, всеки открива някакво особено отношение към останалите и това усещане постепенно започва да се проявява, докато стане постоянно поведение. Осъзнаването на огромната роля на всяка микроскопична частичка за функционирането на целия огромен жив организъм - Вселената, вярвам е първата крачка към трайна промяна в съзнанието на присъстващите в играта, промяна и настройване за нещо по-висше, което е и притежание на всеки от нас. Навлизаме в психоактивиращата функция и сугестивните възможности на паневритмичния комплекс. Съзнанието на танцуващите в кръга двойки осъществява връзка с безкрайността. Забелязвайки и мислейки за милиардите живеещи форми, задълбочавайки се във вечното съзнание, все повече се постига сливане с него и поемане на част от красотата и силата на всяко нещо. Осъществява се и духовен катарзис, съпроводен с енергиен обмен на микро- и макрониво. Силата и трайността на внушението зависи от отделното и общото (на всички включили се към хармониращия се пулсиращ организъм на паневритмията) вибрационно-енергийно и еволюционно състояние. Как музикалните ритмични упражнения могат да помогнат на педагогиката? На първо място може да се постави изграждането на нравствени и морални ценности. За част от тях се каза вече. Като допълнение към написаното е възможността, давана от паневритмията за изглаждане и хармонизиране на междуличностни отношения и намаляване и уравновесяване на егоистичното поведение у всеки един. Така на практика се увеличава уважението към всяко живо създание, а собственото самоуважение достига нормалните си позиции. Прехвърлянето по закона за аналогия на природните и всемирните принципи към личната “клетъчна република” оцветява в нов нюанс и осмисля по духовен път физическото ни съществуване. Еволюцията следва неизменно своя ход и всяко живо творение преминава от там, спира се и дори понякога пада и страда, ако развитието го налага. Само чрез братска взаимопомощ и саможертва може да се постигне облекчаване на трудностите по пътя на човешката душа и хармоничното издигане до първоизточника й - Космоса или Бога. Опознавайки етапите на развитие на душата и състоянията, през които тя преминава, заложени изцяло в паневритмията, се разбират и обикват другите хора. Стопени са отрицателните качества като гордост, надменност, завист, злоба, корист. Когато вътрешният дискомфорт е ликвидиран и е налице едно хармонично светоусещане, проблемите - било то вътрешни или външни, изчезват и хората стават по-добри и отзивчиви. Основание да твърдя подобно нещо ми дават наблюденията над постигането на синхронност между физическо и духовно поведение по време на танца, както и след това. Когато участниците се отнесат отговорно към нужната вътрешна духовна работа, резултатите рано или късно се появяват. Чистата мисъл освобождава ума от рационалистичните му окови и го дарява със светлина, топлината на сърцето прогонва отрицателните емоции и открива пътя на всемирната любов. Всички правят заедно уверена крачка по пътека на земната еволюция. След завръщането си през 1895 година от САЩ, където в продължение на седем години учи медицина, Петър Дънов започва да обикаля градовете и селата из страната, правейки френологични изследвания. Линия, транспортир и таблици са били мерните му инструменти, с които е обяснявал връзката между измерените ъгли и дължини и умствените и духовни качества на човека пред него. Разработва френологична карта с функционалните центрове в човешкия мозък. По-късно вероятно тези изследвания му помагат да подбере правилните движения на тялото, необходими за задвижването и активизирането на определени мозъчни центрове, а оттам и на конкретни психични сили и качества. Събуждането на умствените способности води и до обратна връзка с движенията на тялото. Те се променят към по-голяма пластика, мекота, гъвкавост и се изчистват всякакви паразитни излишни натрупвания. Психичното тяло е овладяно, а то от своя страна контролира физическото и качеството на психомоторната дейност се повишава. Освен това се засилват и се организират мисловните процеси, паметта се подобрява и прояснява. За съжаление отново се позовавам на собствени наблюдения. Набелязаните проблеми могат да заинтригуват педагози и психолози с пълно основание. Още самата подредба на упражненията организира паметта към по-голяма гъвкавост. Някои от тях се изпълняват по един и същи начин, но с лек нюанс в движението. Други се играят на една и съща мелодия, но с различни текст и движения. Следователно, за да се запомнят тези условия, е необходимо активизиране на съответните умствени процеси. Музикално-словесното енергийно внушение събужда мисловни енергии, прочиства паметта и съзнанието от стари “замърсявания” и открива път за нови знания. Дори само при слушане на музикалния акомпанимент, когато се танцува без да се пее, се засилва развитието на асоциативните способности и символно-образното мислене. Всеки един от нас се ражда творец и откривател. По пътя на сегашния образователен процес чрез логиката, анализа и синтеза, изцяло застъпени в него, тези способности се задушават у детето до пълното им умиране в някои случаи. Запазването на чистото детско светоусещане и творческото преоткриване на всемира е привилегия на хората от сферата на изкуството. Светът на паневритмията създава подобна съхранителна възможност. Той не повтаря усвоените логика и модели на човешкото жизнено поведение. Изграден е от други по-висши принципи, ръководещи космоса и даващи свобода на съзидателните и творчески сили, а оттам и на подобна нагласа. Само ще загатна за най-малкото, което може да постигне човека, който играе и осъзнава упражненията. Усвоил основните закони на Вселената, той започва да открива нови качества, способности и възможности в самия себе си. Тогава сътворява собствена “симфония на живота”, съобразена с индивидуалните му особености и в хармония със света. Променя се стойката, лицето засиява, движенията се омекотяват, стъпките се премерват според ситуацията, мислите и действията стават по-разумни и смислени, проблемите се преодоляват артистично и гъвкаво. Човекът е намерил своя основен тон, от който е изграден и успешно го използва, а не се движи по установени стандарти и утъпкани пътеки. Съзнанието обменя разумно сили с живата природа и се отправя към по-висша емоционална сфера, от която мнозина творци черпят вдъхновение. Откриването на ценни бисери в собствената микровселена, продължаването на пътуването из красивите потайности на човешката и всемирна душа, служи като мощен импулс за творчеството във всяка една област на живота и изкуството. Както композиторът обработва “дадената” му музика, така и тук се отключват подобни творчески способности за “преводи” Паневритмията създава определена интонационна среда, включваща сугестията на музика и слово, физическо движение и жест. Към музикално-словесното акустично внушение се прибавя директното въздействие на словесния текст и извънхудожествения ефект на мястото, определено за паневритмичната игра (сред природата по възможност в планината или в гората). Ако си припомним древната теория за етосното влияние на ладовете, откриваме общи черти. Макар да са написани в съвременна мажоро-минорна система, в общата атмосфера на песните се наблюдават дорийски и фригийски хармонии, а лидийските и йонийските “разхлабващи” съзнанието са избегнати. Стъпката и напевността следват ритъма на словесния текст, жестът изразява дълбоката вътрешна сила. Постига се забележителен ритъм, който както при калокагатията не може да се разруши при никакви обстоятелства. Телесният ритъм се възпитава с гимнастическите упражнения, а ритъмът на душата се изгражда и поддържа с “музика” (триединство на музическите изкуства поезия, танц и музика). Това е античното философско схващане. Евритмията на Питагор научава на верния ритъм в пеене, свирене, танц, реч и жест, мисли и постъпки, живот и смърт. Крайната цел е да се включиш в космичния ритъм и получавайки просветление да разбереш хармонията на “звучащите звездни сфери”. Дънов от своя страна обогатява и доразвива древната космогония. Разликата не е само в представката “пан”. Най-ценното е заложеният демократично действащ възпитателен принцип. Собственото развитие до голяма степен, ако не и изцяло, зависи от свободната воля на човека. Съответно отговорността е по-голяма, но на нея паневритмията учи постепенно и с търпение всеки, който има желание да развива по хармоничен начин еволюционните си процеси и с това да помага на еволюцията на цялата Вселена. Като поредна отлика мога да посоча възпитателното въздействие на музиката и словото не само върху психиката, но и върху физиката. Спокойният ритъм на началните песни, пресъздаващ пробуждането на природата, настройва и провокира плавни движения на тялото. Неравноделният метрум на ръченицата в “Колко сме доволни” и във втория дял - “Слънчеви лъчи”, импулсират виталност и подобряват соматичното състояние. Думи като “мисли”, “крепи”, “нагоре да полетим”, “бодра гимнастика, раз, два, три\подвижи се и се спри”и други внушават конкретни физически действия. Паневритмията възпитава и залага в голяма степен на самовъзпитанието и самодисциплината у всеки един участващ, както се споменава по-горе. Учителят казва: “Щастието на човека се крие в ума, в сърцето и във волята му. За да придобият това щастие, всички хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. За да дойдат до това положение, те трябва да се самовъзпитават.” /Янкова, А.-“Играем ли правилно паневритмията, дадена от Учителя”,стр. 49/ Играейки всеки ден по едно и също време едни и същи упражнения се създава особен вид трудолюбие. То дава възможност да откриваш и изработваш неподозирани детайли, които се проявяват постепенно и в житейското битие. Самообразованието и самоконтролът разрешават да се навлезе в по-езотерични сфери. Прилагането на това знание и усвоен опит отключват процеси, които позволяват изчистването на собствената карма. Постига се едно по-голямо самовглъбяване и самонаблюдение. Не се подражава на околните, а се играе съсредоточено паневритмията, която е необходима на всеки, за да си помогне на индивидуалните потребности в определен момент. Самият Учител дава указания да не се гледа как играят останалите, а концентрацията да се насочи към собственото изпълнение. За педагогията превъзпитанието е най-труден процес. Рушенето на старите навици се поддава мъчно, а понякога протича болезнено. Много по-лесно е да се научи нещо ново, отколкото да се изкорени старото. В паневритмичната практика превъзпитанието на старите вредни навици протича леко и без излишно форсиране. Веднъж схванали ритъма на свещения танц, участващите постигат омекотяване във всяко едно положение - движение, жест, реч, мисли, чувства и поведение. Показателна е усмивката при традиционния финален поздрав между участвалите: “Светъл ден!”. Тук се наблюдава и друг възпитателно-хуманен принцип: след като си оправил и хармонизирал собственото си състояние по време на упражненията и си се справил с проблемите, поглеждаш към другите и ги даряваш с красива мисъл и любов. Развитието на волевите качества също може да се проследи. Без да подценявам необходимото усилие за всекидневното изпълнение, ще се спра по-подробно на друг момент. В някои от упражненията, като “Освобождаване”, “Побеждаване” и в третия дял “Пентаграм”, силно присъствие имат волевите способности. Лесно може да се съди за степента на развитие на волята у всеки един играещ по неговите особености в изпълнението на движенията. Музиката, словото и физическото движение са еднакви за всички, но интерпретирането е строго индивидуално и различно. Постепенно към края на паневритмичния танц е постигнато известно изравняване и уравновесяване - по-резките движения у някои са омекотени, по-тежките и обемни са олекотени и прибрани, по-мудните са активизирани. Знаейки за психосоматичната връзка, лесно се достига до извода за определено възпитание и съответното формиране на индивидуални качества. Включването към такъв генератор на жизнена енергия като паневритмията изисква организиране и постоянен контрол на вниманието. Не може да се играе в кръга пълноценно, ако не се поддържа определена будност на съзнанието и адекватност на поведението. В това отношение мога да посоча една от все още допусканите слабости от участниците. Като се поддават на увличащите ги емоции, губят връзка с ума и резултатът е разсейване. Това от своя страна крие опасност да се объркат упражненията, които макар да са много лесно изпълними, гледани отстрани, имат своите нюанси, значения и логично редуване. Пропускането на някой елемент води до откъсване от пулсиращото цяло и смущава хармонията и синхрона. За възстановяване на ритъма се изразходва допълнителна енергия, което е лична и всеобща загуба. Едно особено качество възпитава паневритмията. То е свързано с обясненото по-напред формиране на колективно съзнание у индивида. Танцувайки в огромен кръг и движейки се напред, назад и настрани по него, на места в бързо темпо, се налага да се изгради пространствена ориентация. Тя се отнася и до усещането за партньора до теб и играещите двойки отпред и отзад. Трябва добре да се прецени как собственото поведение и място ще се отрази на ритъма и пулсацията на цялото. Много често това не се прави и се наблюдава натрупване на двойки в една част от кръга, при което други места се оголват или формата на кръга се нарушава (както се вижда от снимката на 19 август 1998 година в приложението). Това, освен че загубва езотеричния смисъл, нарушава естетическия вид и показва колко още има да се учи и усъвършенства човечеството. Към края бих искала накратко да отбележа и присъствието на естетическата наслада в танца на паневритмията, която има голяма роля в целия цикъл. Истинско удоволствие и удовлетворение настъпва при играта от допира до красотата на изчистените музикални линии на мелодията и ритъма. Силата на изящната поезия събужда приятни емоции. Дори наблюдавайки отстрани пластичния танц, получаваш физическо и духовно пречистване, сливаш се с една космическа естетика. Като финално обобщение смятам да изложа участието на паневритмията в педагогическия процес. Елементите му - възпитание, образование и обучение се преплитат и взаимопроникват. Организирайки психиката и въздействайки на по-високо емоционално ниво, се осъществява етапа на възпитанието. Той не може да протече без усвояването на личен опит и разумно поведение, т.е. включва се и образованието като изявен момент. Без обучаването в определени сръчности и умения на физическия свят не би могло да се осъществи връзка в духовния и божествения. И ако приемем, че педагогиката е сфера, в която действа някаква принуда, а в изкуството има свобода и красота, можем да заключим, че паневритмичната практика учи на особен вид изкуство. Паневритмията е мъдър и търпелив учител, източник на знание за законите на живота и космоса. На учениците си тя разкрива една по една тези тайни и им помага да усвоят почерпеният опит, за да може той да придобие стойността на истинско познание. Разполагаме в ръцете си с чудесен дар за бъдещите поколения на България. Нека като финален акорд прозвучат думите на Учителя Петър Дънов към тях : “Аз поздравявам младото поколение.Те ще възкръснат. На младото поколение ще дадем всичкото си съдействие. Едно съм с тях. Аз съм с младото поколение, с момичетата и момчетата, които имат стремеж към вечните ценности в живота, които имат любов. Идете и воювайте с оръжието на любовта! Победата ще бъде ваша. В бъдеще ще дойде едно ново поколение.” /Из Беинсá Дуно, “Педагогически въпроси”/ Вместо заключение Тази работа има ограничена и конкретна тема и не се разпростира нито в цялостното учение на българския Учител Петър Дънов (Беинсá Дуно), нито се занимава с даването на оценки за мястото и значението на това дело. Смятам, че това е прекалено претенциозна задача за всяко учение от подобен род. Единственото, което предложеното изследване би могло да счита за свое постижение е осветляването на едно явление, събирането и цитирането на свързаните с него мисли. Бих могло да се счита за принос само изложените хипотези и предположения в главата, посветена на терапевтичния ефект, както и идеите за педагогическата приложимост на паневритмията. Подобно изискване ни отпраща отново към древността - Орфей, Питагор, Платон, където по-широкото разбиране на музиката не като чисто изкуство, а като всеобщ синхрон и хармония е основа на цялата космогния. Използвана литература 1. “Античная музыкальная эстетика”, сост. В. Шестаков и А. Лосев, М.,1960г. 2. Беинсá Дуно (Петър Дънов), “Закони на доброто”, “Хелиопол”, С.,1998г. 3. Беинсá Дуно, “Окултна школа по изкуство на пеенето”, “Алфиола”, Варна, 1997 4. Беинсá Дуно, “Паневритмия (Висш космически ритъм)”, “Хелиопол”, С.,1996г. 5. Беинсá Дуно, “Паневритмия. Разумна обмяна със силите на живата природа”, “Бяло братство”, С.,1992г. 6. Беинсá Дуно, “Педагогически въпроси”, “Хелиопол”, С.,1998г. 7. Беинсá Дуно, “Положителни и отрицателни сили в природата”, “Хелиопол”, С.,1997г. 8. Богданов, Богдан, “Орфей и древната митология на Балканите”, УИ “Кл. Охридски”, С., 1991г. 9. Боев, Боян, “Учителят за образованието”, “Сила и живот”, Бургас, 1994г. 10. “Братски живот”, периодично издание на общество “Бяло братство”, бр. 2/1998 11. “Български музикални хроники”, “Добрев”, С., бр. 1/1997 12. Дочев, Христо, “Път към съвършенство - въведение в Божественото учение на Учителя Петър Дънов”, “Кралица Маб”, С., 1993г. 13. Дънов, Петър, “Енциклопедичен речник”, “Астрала”, С., 1997г. 14. Дънов, П. “Изворът на доброто - последно слово на Учителя, Мърчаево 1944г.”, изд.”Роял 77”, Варна, 1992 15. Дънов,П., “Книга за здравето”, “Астрала”, С.,1994 16. Дънов,П., “Нова книга за здравето”, “Астрала”, С.,1993 17. “Идеи эстетического воспитание”, “Искусство”, М., 1973 18. Кашъмов, Ал., Панчовски, Ил, “Питагор и питагорейците”, “ЛИК”, С., 1994 19. Константинов, М., Маджаров, Хр., “Новата култура през епохата на Водолея”, изд. ”Алфиола”, Варна, 1991, 1992, 1994 20. Лазарова, Е., “Дънов, музиката, космоса”, сп. “Музика.Вчера.Днес”, бр. 6/1995 21. Лазарова, Е., “Дънов, тоновете, цветовете”, сп. “Музика.Вчера.Днес”, бр. 3/1996 22. сп. “Музика.Вчера.Днес”, бр. 5/1998, стр. 24-26 23. Маджаров, Хр., “Завръщането на богомилите”, изд. ”Алфиола”, Варна, 1997 24. Москов, Р., “Тематичен анализ на музикалната концепция на Платон”, дипломна работа - ДМА 25. Няголов, Светозар, “Светъл лъч към човешките души”, ИК “Виделина”, С., 1998 26. “Паневритмия - музика, идеи, движения от Учителя” - научно - популярен филм, духовно общество “Бяло братство” 27. “В кръга на паневритмията” - научно - популярен филм 28. “Притчи за любовта - Паневритмия”, научно - популярен филм, БНТ`97 29. “Песни от Учителя”, С., 1938 г. 30. “Песни от Учителя”, С., 1944 г., част ІІ 31. Платон - “Държавата”, С.,1981 32. Платон - “Диалози”, С.,1979 33. Приор, Жан, ”Душата на животните”, “Гуторанов и син”,С., 1994-95 34. “Сила и живот”, бр. 2/92 - ст.”Музиката”, изд. “Сила и живот” 35. “Сила и живот”, бр. 1/93 - ст. ”Новото музика”, изд. “Сила и живот” 36. “Сила и живот”, бр. 2/93 - ст.”Паневритмията”, изд. “Сила и живот” 37. “Сила и живот”, бр. 1 - 2/94 - Влад Пашов “Идеи на Бялото братство през вековете” 38. Стойчев, Г., “Паневритмия - мъдрост, философия, откровение”, “Хелиопол”, С., 1997 39. Табакова, Цветана - Лиляна, “Съзвучия от бъдещето”, СД “Алфиола”, Варна, 1992 40. Томалевски, Г.,”Учителят Беинсá Дуно,” СД “Алфиола”, Варна, 1997 41. Учителят, “Паневритмия”, ИК”Всемир”, С., 1996 42. Учителят, ”Разговорите при :7-те рилски езера”, “Кралица Маб”, С.,1993 43. Учителят,”Сила жива. Ново разбиране за музиката”, съст. М. Кралева, изд. “Сила и живот” 44. Фол,Ал.,“Древната култура на Югоизточна Европа” УИ “Кл. Охридски”, С., 1998г. 45. Фол,Ал., “Тракийският орфизъм”, УИ “Кл. Охридски”, С., 1986 г. 46. Харалампиева, Веса, “Лекции по естетика на музикалното изкуство”, Благоевград, 1996 47. Харалампиева, Веса, “Пътят към мистерията”, С, 1994 48. Янкова, Антоанета, “Играем ли правилно паневритмията, дадена от Учителя”, ИК ”Виделина”, С., 1998
  21. 1 point
    Въпросът за свободната воля и детерминизма е дискутиран от далечни времена до ден днешен на сцената на най-различни дисциплини от човешкото познание. Астрологията не прави изключение в това отношение, този въпрос безброй пъти е бил причина за много спорове и теории. Движението на Планетите рисува неумолимо знаците на съдбата ни и твърде често всичко изглежда предрешено. Това, за наша радост, съвсем не е така. Любимото ни словосъчетание „свободна воля” е изписано и тук, в древната книга на звездната наука. Планетите, техните позиции по знак и дом, както и аспектите помежду им водят след себе си много варианти и значения. Точно кои от тях и как ще оживеят в битието ни, зависи до голяма степен от самите нас, определят се от мислите, чувствата и постъпките ни. Разбира се, всичко тръгва от мисълта и идеята, която, облечена в дрехите на емоцията, ражда действията ни. Очевидно животът ни е комбинация от детерминизъм и свободен избор в определени рамки, но въпреки това в устата ни остава горчивият вкус на предопределеността. Какво можем да направим, за да постигнем мечтите си? И как, за Бога, да разберем какво точно искаме и защо сме родени? Астрологията се нагърбва и с тази нелека задача. Иначе казано, в рождената ни карта ние намираме пъстра амалгама от фактори, на моменти объркваща, сложна и противоречива. Можем ли да променим астродиагнозата си? Отговорът също не е черно-бял: частично. Спрямо Земята планетите се разделят на вътрешни и въшни. Първите са между Слънцето и Земята и това са Слънце, Луна, Меркурий и Венера. Слънцето е свързано със силата, жизнената енергия, волята, активната природа, свръхсъзнанието и духът. Луната символизира душата, емоциите, подсъзнанието и пасивната природа. Меркурий управлява ума, мисленето, интелекта и самосъзнанието, а на Венера се пада да отговоря за чувствата, любовта и съзнанието. Според Учителя, влиянието на тази планети винаги се проявава първо вътре в нас, а действието им отвън е вторично, като следствие. Това изглежда съвсем естествено, защото те изразяват в пълнота цялата ни вътрешна природа – дух, душа, ум и сърце. Девизът тук е: „съзнанието определя битието”, сферата на тези планети се намира много повече под нашата власт, в сравнение с тези отвъд Земята. Външните планети ни напомнят за своето съществуване първо вън от нас като събития в живота ни. Тези случки влияят върху вътрешният ни свят и по този начин Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се намесват вторично в него. Тук е валидно мотото от близкото ни минало - „битието определя съзнанието”. Именно затова и на събитиен план за всеки човек са от значение транзитите на външните планети – Плутон е свързан с най-различни кризи, които често променят ежедневието ни и трансформират по определен начин цялата ни личност. Сатурн създава ограничения, пречки и трудности, които предизвикват у нас по-задълбочена гледна точка, засилват чувството ни на отговорност и ни карат да осъзнаем кое е съществено и кое е излишно в живота ни. Уран ни носи неочаквани, резки събития, които стимулират изобретателността и оригиналността ни, пораждат у нас порив за свобода, тласкат ни към новото и ни учат на мъдрост. И всички тези следствия са причинени от нещо външно. Но това е едната страна на монетата. Другата е вътрешната ни инициативност, тръпката да бъдем господари на себе си и съдбата си. За тази цел първо трябва да се фокусираме върху позициите и аспектите на вътрешните си планети, да се потрудим върху тях. Как ли? С най-големия дар, който имаме от природата – мисълта. Като начало се налага да се запознаем със значенията на дадената позиция, с нейните положителни и отрицателни нюанси. После трябва да държим в мисълта си само позитивните значения на аспекта или конфигурацията, или тези от тях, които искаме и ни харесват. Например ако имате съвпад на Венера и Сатурн в наталаната карта, това може да означава забавяне (Сатурн) на брака (Венера) или трудности, страдания (Сатурн) в любовта (Венера). Като разберете това, вие сте ужасен от подобен сценарий, освен ако не планирате кариера във Ватикана. Естествено, този аспект може да означава любов (Венера) към реда (Сатурн) или привързаност (Венера) към възрастни хора, дядо и баба (Сатурн). Това най-вероятно също не е толкова вдъхновяващо, затова вие може да мисловния компас като за сериозна, задълбочена и трайна (Сатурн) любов или брак (Венера), която може да устои (Сатурн) на всякакви предизвикателства и трудности. Освен да си го мислите, вие трябва твърдо да вярвате в това, като изкусно избягвате всякакви съмнения. Хубаво е да го преживявате и чувствате, все едно е реален факт, да го визуализирате и искате. Който е почитател на филма ‘Тайната’ веднага ше каже, че това ще доведе до реализацията на това желание и вие действително ще имате една трайна, сериозна и задълбочена любовна връзка или брак. При Слънце във Водолей (иначе казано, ако сте зодия Водолей), може да прочетете, че представителите на този знак може да се проявяват като бунтари, ексцентрици, и че наред с емоционалната си хладина, са склонни да изпадат в крайности. Това изобщо не трябва да ви смущава, просто бъдете убеден, че сте независима и свободна, оригинална личност, която може да разчитат на своята интелигентност. А защо не и гений или изобретател? Мислете така, и вместо непредсказуем странник, ще бъдете истински хуманист, заобиколен от многобройни и истински приятели. Но идеята е първо да изживеете вътрешно всичко, което искате да ви се случи, всеки детайл на това, което мечтаете да бъдете. Направете го истинско, вижте го на екрана на въображението си, вкусете го с целия спектър от емоции – така правите сериозна крачка към реализацията му. Ако имате Меркурий на MC (Медиум Цели - зенитната точка) или в 10ти дом, и се колебаете относно вашето призвание или професия, то определено трябва да обърнете внимание на нещо, свързано с общуване или писане. PR, реклама, специалист по продажби, писател или журналист. Но освен другите, свързани с това фактори в хороскопа, задължително трябва да се отчете и нещо много важно – предпочитания ви. Това, което обичате е това, което търсите. При аспекти само между външни или само между вътрешни планети ситуацията изглежда ясна – първите действат чрез събития и отключват преживявания, вторите –посредством мислите, чувствата и действията ни предизвикват случки. Какво става, обаче, при аспект между вътрешна и външна планета, например при квадрат на Меркурий с Марс? Като по-отдалечена от Слънцето Планета, Марс е по-силната в този случай, като това правило е валидно за всеки аспект – винаги периферната и „тежка” планета доминира в конфигурацията. Излиза, че по тази логика, условията са по-мощни от нас, и това е съвсем вярно за хора, които не обръщат никакво внимание на вътрешният си потенциал. При този аспект човек си намисля (Меркурий) да направи нещо, но се явява външна сила (Марс), която му противостои. Но, причината е пак в самите нас: умът (Меркурий) на човека е в конфликт (квадрат) с неговите действия и постъпки (Марс). Следователно и разрешението е отвътре - трябва да се направят усилия за хармонизиране на действията и мислите, вместо да мислим едно, а да правим друго. Рано или късно, хвърленият в тази посока труд ще бъде възнаграден и действието на квадрата Меркурий – Марс - смекчено. Знанието, което ни дава Астрологията и съзнателната вътрешна работа, която може да си подарим само ние, са двата златни ключа от ръждясалите катинари на масивната порта на стаята на щастието ни. Радислав Кондаков
  22. 1 point
    „Слънцето изгрява във величие; Над този свят то толкоз славно властва, Че хълмове и кедри в злато блясват. Венера се към него тъй обръща: „Ти Боже ясни, господар на светлината всичка, от който лампи и звезди сияйни са заели прекрасен плам, що него прави ясен. . . Шекспир, ”Венера и Адонис” Слънцето заема уникална позиция в астрологията. То не е равнопоставено на другите планети. Изпъква и се издига над останалите поради самия факт, че всички планети се въртят около него. То е център на ятото; светлината и топлината му позволяват на живота да съществува, расте и се развива - поне на Земята. Но въпреки значението си, то не е единственият фактор в хороскопа и астрологичното значение на акцентирането върху слънчевия знак във вестниците и списанията всъщност задържа общественото образование за по-дълбоките аспекти на астрологията като сложна, холистична система на мисълта. Повечето цивилизации са имали слънчеви богове. Слънчевият бог, който е известен в западната култура, е Аполон. Майка му, титанидата Лето, била обладана от Зевс, царят на всички богове. Съпругата на Зевс, Хера, много се ядосала поради връзката на мъжа си с Лето и издала небесен указ, който забранявал убежище за бременната Лето. Докато скитала по земята в търсене на място, където да роди, Лето в крайна сметка стигнала до остров Ортигия и там дала живот на Артемида, сестрата - близначка на Аполон и богиня на Луната, която изскочила от майчината си утроба и веднага помъкнала все още раждащата Лето към съседния остров Делос, където на деветия ден асистирала при раждането на брат си Аполон. Делос в последствие станал свещен олтар, където се чества раждането на Аполон. Никой смъртен не бивало да се ражда или умира на този остров Аполон е бил златното дете на Гръцкия пантеон, надарен в музиката, математиката, медицината и пророчествата. Но в началото скитал в цяла Гърция в търсене на свещено място, където да основе храма си. В крайна сметка стигнал до района, който днес наричаме Делфи, но открил, че го пази гигантската змия Питон и хората от всички населени места от древния свят идвали да задават въпроси на Делфийския оракул. Питон дъвчела свещени лаврови листа, дишала парите, които се издигали от пукнатина в земята и предсказвала. Каквото и послание да изричала оракулката, то било смятано за неизбежен закон. Никой не го поставял под въпрос и не го оспорвал. Така Аполон, без да диктува пряко съобщенията, бил свързан със законите, които произтичали от Делфи. Две съобщения, изписани на портите на Делфийския храм, са: ”Познай себе си!” и „Нищо в излишък”. Първата аксиома ясно се свързва с астрологичната концепция за Слънцето, тъй като това светило по принцип се смята, че представя истинското „Аз” на индивида. За повечето хора въведението в астрологията и в по-дълбоките аспекти, мотивиращи личността им, става посредством информацията, произтичаща от позицията на Слънцето в хороскопа им. Но какво означава „Нищо в повече”? И тази аксиома също описва слънчева функция, но такава, която се разкрива при по-задълбочено изучаване на мита. Легендите, които описват бог в битка с митична змия или с дракон като Питон, са разпространени по целия свят. Някои учени феминисти виждат тези митове като емблематични за свещената история. Богът, казват те, представя божеството на нахлуващите патриархални племена, а змията е Великата Майка, победена и прогонена в подземното царство от нови, по-войнолюбиви религии. Но същата легенда , в почти същата форма е открита и навсякъде из древния свят. Очевидно митът за смъртта на дракона е присъщ за смъртта на всички индоевропейци, така както и на евреите и вавилонците. Универсалността му подсказва, че има по-дълбоко психо-духовно значение в него. Според теорията на Юнг първичната змия или дракон представлява колективното подсъзнание, както ясно личи от факта, че тя обитава под океана/или в историята за Аполон, под земята/, универсален символ за подсъзнанието. Както змията Уроборос в алхимията, драконът е овладян от сила, жизнената сила на самия живот. Но тази сила е все още без посока или цел, без фокус. Драконът понякога е описван и като женски, защото женското съзнание получава впечатления и възприятия по интуитивен, психичен начин, а не толкова чрез съзнателно отсъждане. Тъй че, убиващият дракона бог въвежда ред в хаоса и изважда на бял свят жизнената сила на съзнателния ум като й дава фокус и посока. Слънцето винаги е било символ на тази насочена воля или усещане за цел - силното Слънце в хороскопа е равно на силна целеустременост. Но Слънцето, като дарител на целия живот, е също и огромна, цялостна жизнена сила, която лежи под фокусираната осъзнатост. Ето защо всички слънчеви богове символизират баланса между подсъзнателната жизнена сила и волята или целта, която направляват. Аполон е бог на науката, математиката и стрелбата с лък, които са функции на фокусираното съзнание, но е бил също бог на оракулите и пророчествата, които са функция на онова по- дълбоко, по-мистично знание, което лежи под направляваното съзнание. Като бог на музиката и медицината, Аполон показва истинската си природа на помирител на противоположности -музикантът внася ред в свещения хаос на чистия звук, а лечителят внася ред в самата жизнена сила. „Нищо в излишък”- тази философия на баланса, изразена на портите на Делфийския оракул - може да означава също „всичко балансирано”. Смята се, че Слънцето управлява знака Лъв, а лъвът е крал на животните. Слънцето може да бъде сравнено с вътрешен крал, който ние всички, и мъже и жени, притежаваме. Този вътрешен крал е нашият Аз, жизнената сила на мъжката направляваща същност , според алхимиците, според които Азът се явява само когато кралят и кралицата се обединят в мистичен, свещен брак - брак между Слънцето - символ на царственото и Луната - като вродено инстинктивно измерение на личността. Слънцето е прогресивният, динамичен, активен принцип, който се развива през целия ни живот, а Луната е регресивна, винаги ни дърпа към миналото, към връзката майка - дете, защото основните емоционални и телесни потребности по същество не се променят. Митичният съвпад между Слънцето и Луната описва потенциала на вътрешната връзка между активния и пасивния принцип, които са два различни аспекта на личността и у двата пола - и у мъжа и у жената. Всеки от нас е изключителен, уникален, има лична съдба, индивидуален принос към живота. Луната е нашият телесен живот, създаден от смъртни и предречен от генетичното ни наследство. Но Слънцето у нас усеща, че трябва да търсим нещо, да пътуваме към неизвестно бъдеще, че в сърцевината на Аза има дълбока мистерия. Материалната действителност е в сферата на Луната и често пъти онова, което смятаме за цели в първата половина от живота си, всъщност представлява нуждите на лунната сигурност, изразяващи се в светски термини. Слънчевите цели са вътрешни, свързани със себереализацията и усещането, че животът ни е изключителен и изпълнен със значение. Тези цели се дефинират много трудно, различни са у отделните индивиди по отношение на външния израз, от който се нуждаят. Сократ нарича тази тайнствена движеща вътрешна сила свой демон, съдба, която налага на индивида да я превърне в свой идеал. Слънцето казва: ”Аз не съм просто някаква стара мишка или заек, или зелка. Животът ми означава нещо. Аз имам потенциал, който още не съм осъществил”. Ето защо пренебрегването на този слънчев подтик е в ущърб на самите нас, защото ако не направим геройския скок, ако не дадем някакъв свой уникален творчески принос, колкото и да е малък, сме осъдени на вечните мъки на неизживяното „Аз”. Тогава имаме причина да се страхуваме от смъртта, защото не сме живели истински. На известен етап от процеса на своето израстване всеки човек получава онова, което Кембъл нарича ”зов за приключения”. Той може да дойде под много форми. Божественият родител се явява в сън или видение и казва:”Е, синко, събуди се, време е да пораснеш и да тръгнеш да търсиш съкровище, до което се достига трудно”. С други думи, призивът може да дойде от самите нас - внезапна интуиция, прозрение за значимост и съдбовност, което често се случва в големите цикли на тежките планети, като например завръщането на Сатурн около 30-тата ни годишнина или съвпадането на полуцикъла на Уран - около 42 година или втория полуцикъл на Сатурн със средата на живота-56-58 години. Митичният „зов за приключения” обикновено се явява в живота ни като сериозна криза, която за разлика от обикновените всекидневни неприятности ни предизвиква да се гмурнем в непознатото, за да открием нови ресурси, за чието съществуване не сме подозирали. Този момент е определен при раждането на човека и подсказва вграденото разпределение на времето в астрологическия хороскоп. В избора на този момент има чувство за неизбежна съдба, изпитание, което трябва да се преодолее, за да може човек да се свърже с истинската си самоличност и предназначение, да стане самият себе си, да се изгради като хармонична и цялостна личност. Изборът на този момент може да е провокиран от намесата на друг човек в живота ни, независимо дали е любовник, дете, учител или дори враг или съперник, но винаги е свързан с важна позиция на Слънцето в момента и тези хора могат да бъдат смятани като необходимото условие човек да започне да се самоусъвършенства и са именно онези, които са ни необходими за момента. Разбира се, можем да не разберем причините на връзката ни с тези хора и да се оставим под въздействието на гласа на Луната, която се чувства много натъжена и се самосъжалява, защото зовът на собствената ни душа ни отвлича далече от комфорта. Малко като старата еврейска шега:”Благодаря ти , Господи, че ме направи един от Избраните, но не би ли могъл да избереш някой друг”. Разбира се, възможно е да не отговорим на призива и в такъв случай той се явява отново, но под друга форма, с още по-сурови изпитания. Божественият родител - който е митичен образ на нещо у самите нас- няма да ни остави просто, защото не се чувстваме готови. Много от нас, които са се опитвали да избягат от съдбата, отразявана от Слънцето, в периода на важни движения в хороскопа си, са платили скъпо на едно или друго равнище заради отказа си да се превърнат в самите себе си. Често пъти резултат е дълбока депресия и чувство за провал и празнота. Помощта идва от самите нас, макар че понякога е въплътена от друг човек, който по чудо ни дава подкрепа или някакъв ключ точно когато трябва; това отразява инстинктивната мъдрост на Луната, на която човек може да разчита в моменти на криза, защото ни показва как да се грижим за себе си. Друг път благосклонните рождени аспекти са нашата вътрешна помощ -вродени дарби или способности, на които можем да разчитаме в беда. Когато имаме благоприятни аспекти, нерядко сме надарени с онова, което наричаме късмет, защото сме в хармония със себе си и следователно интуитивно подхождаме към живота така, както трябва. Всички ние имаме помощници в хороскопите си - небесни тела в хармонични аспекти, планети на трон или екзалтирани чрез знак или дом, които формират психичните ни компоненти. Помощта идва обикновено след като сме приели призива. Сякаш нещо силно подкрепящо у самите нас се активира, когато се изправим пред индивидуалния си път в живота и го приемем. В процеса на самоусъвършенстването си ние освен за себе си, работим и за другите - нашите любими хора, колектив, общество. Слънцето, което става ръководство за автентично себеизразяване на индивида, неизбежно допринася нещо за по-голямата душа, от която самият той е произлязъл. Подтикът за това самоусъвършенстване , обаче, идва отвътре, той е строго индивидуален, личен, защото ако човек прави всичко само и само , за да се хареса на другите, колкото и хуманен иска да бъде, в крайна сметка ще се озове в ужасно затруднение, защото не е верен на себе си. Той трябва да върви по собствения си път, защото към това го принуждава вътрешната му потребност, а не защото така ще накара хората да го обичат. Но докато става индивид, той дава нещо на другите чрез самия този акт. Оттук се вижда, че Слънцето е дълбоко парадоксално. Ставайки самите себе си, ние имаме много повече какво да дадем, отколкото ако бързаме да се опитаме да спасим света, за да компенсираме вътрешната си празнота. В крайна сметка стигаме до онзи праг, който трябва да прекрачим, т. е. да се справим с един фундаментален конфликт у нас. Това може да бъде описано чрез много фактори в рождения хороскоп. Дори слънчевият знак подсказва вроден конфликт, тъй като всеки зодиакален знак си има и слаби и силни страни. Трудните стъпки към Слънцето подсказват препятствия вътре в самия човек, макар и проектирани навън, които като че ли пречат на растежа му. Всички познаваме чувството, че се разкъсваме между потребността да бъдем обичани и желани и нуждата да защитаваме лоялно собствените си ценности. Борбата с дракона има много емоционални равнища и до нея се стига винаги щом се изправим лице в лице с този вътрешен конфликт. От гледна точка на Слънцето в тези моменти Луната се явява унищожителка на живота и трябва да бъде победена. Несъмнено има и мигове, когато е уместно да се чувстваме така и да действаме съответно - макар че покореният дракон се появява отново по-късно, замаскиран като невестата на героя. Един от най-древните митове, описващ тази борба с дракона, е вавилонският мит за сътворението, представен като битка между слънчевия бог Мардук и неговата майка Тиамат. Тиамат, соленоводният океан, е персонификация на първичната светосъздаваща майка под формата на морско чудовище. Тя едновременно дава живот и го отнема, поглъщайки всичко сътворено от нея. Този мит е ранен портрет на най-първите ни преживявания в утробата и животозастрашаващия процес на раждането и отделянето. В началото на времето, преди създаването на видимия Космос, Тиамат и нейният съпруг Апсу, сладководният океан, съдържат в себе си всички по-малки същества, които са техни деца. Шумните отрочета досаждат на Тиамат, гневят я и тя замисля да ги унищожи. Но децата разкриват плана и слънчевият бог Мардук, най-силният и най-дръзкият, убива баща си Апсу и предизвиква Тиамат на смъртна схватка. Той праща пламтящите си стрели в гърлото й и я унищожава, а от тялото й създава небосвода и земята под него. Така се появява видимият свят. Тази древна приказка е ярък образ на процеса на излизането на слънчевия индивид от мрака на утробата и колективното подсъзнание. Както при сънищата, можем да прочетем всички персонажи в мита като развиващи своите истории вътре в нас, Тиамат и Мардук още живеят у детето и у възрастния, който продължава да се бори с проблема на отделянето от майката. Мардук, слънчевото начало, трябва да се бие срещу регресивното притегляне на собствения си лунен глад и докато трае тази борба, нуждите на инстинктивната природа се изразяват като горчиви /соленоводни/, чудовищни и застрашаващи. Победата му дава като резултат създаването на света, което може би е още един начин да се опише индивидуалната реалност. Митовете са образи на чувствата, както и индивидуални модели, така че някои от вас ще познаят етапа на развитието, описан в историята на Мардук и Тиамат. Това е нашата непрестанна борба срещу инерцията, апатията, застоя и привикването; преживяваме го не толкова изразено във всекидневните си битки, като например да се придържаме към някаква диета, да правим гимнастика или да учим трудни неща. Виждаме това и в борбата да се освободим от незадоволителна, но импулсивно поддържана връзка или брак, а може би от сигурна, но досадна работа или от надеждно, но поглъщащо ни семейство. Мардук е гласът на „Аз съм” и въпреки, че единството с майката океан е унищожено, на негово място идва създаването на индивидуалните реалности и ценности. В някои митове прекрачването на прага не е борба с дракон, а представлява смъртта на героя, преди той да се преобрази или да възкръсне. Това става с Дионис и Исус, които биват унищожени, но приемат истинската си форма като божествени изкупители чрез подобно ритуално разчленяване. В тези истории героят търпи големи страдания, които унищожават смъртната му същност. В историите за Дионис и Исус богът понася страданията, защото майката дракон е собственото му тяло, което трябва да бъде преобразено или освободено от хватката на инстинктивната обвързаност. Тук виждаме един еволюционен процес, където в по-късни митове се разкрива по-дълбокото значение на борбата с дракона. Вътрешното преживяване е един вид разчленяване или разпъване, защото, когато се разделяме с нещо, ние страдаме. Започне ли Слънцето да се изявява, винаги изпъква проблемът със страданието - самота, изолация, вина и неприязън от страна на околните. Ако отречем този процес на страдание, винаги ще ни се налага да търсим дракона някъде навън, за да проектираме върху него собствената си болка. Митичният образ на разпятието е един от най-мощните символи на нашата изолация и отчуждение върху сатурианския кръст на ограниченията. В това състояние ние сме лишени от родители и забравени. Няма дом, в който да се върнем, нито утешителна гръд, към която да се притиснем, няма група или колектив, които да предложат необходимото средство. Това е оголеното екзистенциално състояние на „аз съм”, от което научаваме много - в смисъл защо Слънцето се появява чак в средата на живота, когато човек е достатъчно силен и оформен, за да приеме предизвикателството. Проблемът за самотата, който неизменно придружава всяко изражение на индивидуалността, е най-дълбокото значение на прекрачването на прага в мита за героя. То събира в себе си всичките ни най-големи тревоги, свързани със загубата и разделянето, защото винаги има риск, когато се появим, никой да не ни обича. Така че битката с тъмния близнак, борбата с дракона, разчленяването или разпъването представляват поемането на товара на отделното „Аз”, което е първата важна стъпка в Слънчевото пътешествие. Тогава героят вече е въоръжен и може да преследва истинската цел на търсенето си, защото е доказал, че умее да се справя сам. Сега трябва да разгледаме това „истинско” търсене, наградата или съкровището, което чака героя след изпитанията. Съкровището често пъти буквално е такова -злато, скъпоценности, жива вода, царство, лечителска или ясновидска дарба. То е във висша степен индивидуална цел, но винаги е много ценно за героя. Слънцето, въплъщаващо митичния герой, се стреми към върховната награда, неразрушимото ядро на идентичността, което оправдава и дава смисъл на съществуванието му. Героят и неговата награда всъщност са едно и също. Съкровището е същината на героя, божествената му страна, която винаги е била скрита в смъртното му тяло. Това може би звучи ужасно абстрактно, но усещането да бъдеш истинско, солидно, непоклатимо „Аз” е много ценно и магично нещо, то се печели трудно. Всяка житейска ситуация, където трябва да се обособим и да защитаваме собствените си ценности и цели, изковава по една частичка от това „Аз” и всеки път ние страдаме, защото вечната майка - дракон трябва отново и отново да бъде побеждавана под различен облик. Понякога съкровището на героя е невестата, а свещеният брак е краят на търсенето. Божественият герой се обединява с другата си половина, със своята човечност в лицето на една жена. После той създава династия, от която произлизат знаменити царе и царици, в чиито вени тече кръвта на безсмъртните, наследена от божествения произход на героя. В езическите времена много езичници са твърдели, че имат божествена кръв. Юлий Цезар например твърди, че произлиза от богинята Венера /Афродита/ чрез нейния син, троянския герой Еней, който е основал Рим. Ако прочетете книгата „Светата кръв и Свещеният Граал” ще разберете, че едно тайно общество във Франция вярва, че издигнатият от него претендент за френския трон е потомък на Иисус, който се е оженил за Мария Магдалена. Тъй като темата за божествения произход чрез полубожествен герой е архетипна, тя остава силен символ и в днешно време. Един аспект на свещения брак и основаването на династия като че ли е утвърждаването на божественото семе в смъртния живот чрез непрекъснатостта на последователните поколения. Има наследници, които пренасят кръвта на героя през времето, а това означава, че той живее вечно чрез потомството си. Какво означава за нас този символ в психологически смисъл? Може би той отразява слънчевия импулс да създадем нещо, което да трае повече от собствения ни живот. Архетипният мъжки копнеж за син изразява най-първичното биологично измерение на този подтик. Има обаче и вътрешни равнища. Ако изживеем Слънцето възможно най-пълно, навярно ще изпитаме чувството, че сме си осигурили своето късче вечност, като сме оставили нещо ценно на колектива. Дали сме нещо от собствения живот на Живота. Пети дом - сферата на децата, се управлява от Слънцето, което дава своята същина на бъдещето, за да изживее вечното си царство. Луната има своята инстинктивна нужда да ражда деца, но това отразява приемствеността на земния живот. Слънчевият копнеж за потомство е отражението на търсенето на безсмъртие. За мнозина обаче децата не са единственият канал, чрез който слънчевият подтик има нужда да се изрази. Макар че това е най-естественото равнище, някои индивиди решават да нямат деца или пък не могат да имат. Тогава става извънредно важно да се намери друго измерение за този слънчев подтик. Пети дом в хороскопа изразява копнежите на човека творец да създаде нещо неразрушимо - вътрешно или въображаемо дете, което ще надживее създателя си и ще внесе неговата същина и виждане в бъдещите поколения. Някои хора осъществяват това, като садят дървета. Много добре осъзнават, че когато дървото достигне зрялост, тях отдавна няма да ги има. Но този акт им носи чувството, че надхвърлят времето. Ето защо свещеният брак, който дава началото на династия, е мощен символ на слънчевата потребност да внесем малко от божествената си същност в бъдещето. Наградата на героя понякога е елексир, който трябва да бъде откраднат. Проблемът за вината /и придружаващия я страх от наказание/, който обкръжава кражбата на елексира, също е фундаментален аспект от слънчевото пътуване. Има нещо незаконно в това да станем самите себе си, защото неизбежно открадваме от масовата душа нещо, което е обща собственост на колективното подсъзнание. Колкото по-отделни се чувстваме, толкова повече преживяваме архетипното чувство на вина. На английски тази дума идва от стар англосаксонски корен, който означава „дълг”. Дълбокият смисъл на отричането на дълга - към майката, към семейството и колектива - се свързва с всеки акт на индивидуално сътворение, което ни отделя от тях. Така че около изразяването на Слънцето има забележима вина, защото това означава да откраднеш елексира, който е обща собственост на всички, макар и неизползвана. Слънчевото злато са човешките заложби, присъщи на всички ни, но ако те са заровени в подсъзнанието, ще си останат само потенциал. Пътешествието на героя изживяваме много пъти и по много различни начини и форми, понякога толкова дребни, че стигат до завършека си само за седмица или за ден. Щом направим някоя стъпка към съзнанието и себеразвитието, получаваме следващия зов за приключения и отново потегляме. Всъщност слънчевият процес остава вечно недовършен. Знакът, в който е разположено Слънцето в момента на раждането, на теория е най-същественият астрологически фактор и обикновено се интерпретира на равнището на характера. Но от него можем да научим за една от основните теми в пътуването на героя. Всеки знак е свързан с конкретен набор от митични фигури, отделният знак си има планетен управител или доминиращо божество, което е родило героя, защото тази планета в още по-голяма степен, отколкото управителят на Асцендента, описва нашите специални възможности, които трябва да открием и развием, полагайки усилия. Управителят на картата ни дава информация какво ще изисква животът от нас и в комбинация със самият Асцендент описва ситуациите, които героят ще срещне в пътуването. Но Слънчевият управител е нашето доминиращо божество; героят и неговата награда в крайна сметка са едно и също. Можем да разглеждаме Слънчевия знак в смисъл на ролята, която сме призвани да играем в живота и какъв уникален принос сме способни да дадем като намерим индивидуален канал на тази архетипна енергия.
  23. 1 point
    Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот. Една семка, заровена в земята, като се стопли времето, пуща коренчета, стебло, което се стреми към слънцето, после идат клоните, листата, цветовете, плодовете. Значи растението си служи с два метода - стреми се към земята и към слънцето. Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони. Както растението не може да направи нищо без слънчевата енергия, така и човек нищо не може да направи без Бога. Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно. Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички. Изворът също предлага своята вода на всички. Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена. Всеки орган от човешкото тяло съдържа, освен материални, и духовни сили. Например пръстите на човека не са само за хващане на предметите и за работа. Те имат отношение и към духовния живот на човека. От всеки пръст излизат грамадни енергии. Човекът приема от природата и едновременно дава от себе си енергии. От пръстите излизат понякога лъчи, дълги по един метър. Всеки пръст е свързан с известни добродетели или духовни качества на човека. Например показалецът има връзка с енергиите на Юпитер или е свързан с благородството у човека. Средният пръст е свързан със Сатурн и има връзка със справедливостта и мъдростта. Безименният пръст има връзка със Слънцето и има отношение към красотата и изкуството. Затова хората на изкуството имат под безимения пръст силно изразени линии, дълбоки, ярко изразени. Малкият пръст е свързан с Меркурий и има връзка с интелигентността и практичността. Палецът е свързан с планетата Венера, свързан е и с Божествената любов. Тази наука ние можем да използуваме за следния опит. Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си. Как ще промениш това състояние в едно такова на радост, мир и хармония? Ето какво можеш да направиш. Хвани с всичките пръсти на дясната ръка основата на палеца на лявата ръка и движи нагоре, като едновременно мислиш за любовта. Хвани основата на показалеца и движи пръстите си нагоре. Така ти събуждаш енергията на благородството и повече няма да помниш обидата. След туй движи пръстите по средния пръст, мисли за разумността и щом ти си разумен, няма да се сърдиш и обиждаш. След туй хвани безимения пръст, мисли за красотата, която ще внесе хармония в тебе. Честото неразположение нарушава кръвообращението и може да доведе до парализация. Когато движиш пръстите си по палеца, ти събуждаш Божествената любов и тогава не само ще простиш на човека, който те е обидил, но и ще го възлюбиш. Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва. Който има духовни дарби, може да види тялото си, когато спи на кревата. Един такъв човек, който имал тази опитност, казвал така: „Онзи човек, който спи на кревата, съм аз, но аз, който го виждам, кой съм?” Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло. Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува. Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля.” Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно, разплакано, но тя влезе през стената. (Учителят вижда едновременно и в двата свята.) Тя беше душа от невидимия свят за вас, скоро заминала от физическия свят. Попитах я защо е отчаяна и тя ми каза: „Аз живея на същата улица и преди 15 минути ме убиха. Това беше моят приятел, който мислеше, че му изневерявам, влезе в дома ми и ме уби. Сега аз не знам къде съм, съвсем отчаяна съм и не знам къде съм и какво ще стане с мен.” Учителят й говорил много, казал й какво трябва да прави: „Ти се научи да се молиш на Бога и при теб ще дойдат светли същества. които ще ти кажат какво трябва да правиш.” Най-сетне тя се утешила и си отишла. Когато човек се среща с по-светли същества през време на сън, сутринта се събужда радостен. Когато сънуваш, че се качваш на някакъв връх показва, че се издигаш в духовния свят. Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас. Тези правила са следните: „Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа.” Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог.” Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов. Второ правило: „Когато човек постъпи в клас и отсъствува без никаква причина, той се отстранява от клас.” Кой го отстранява? Никой. Той сам се отстранява. Горе, в невидимия свят, той се отписва. Кой ще реши дали е отсъствувал по уважителни причини или не? Ученикът трябва да смята, че най-важната му задача е да бъде ученик. Трето правило: „Който не изпълни зададената работа в класа, се отстранява от клас.” Например не изпълни зададената тема, задача и пр. Пак никой не му казва нищо, защото тук няма съдии. Четвърто правило: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа.” Но пак никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, те се отписват от Школата, а долу могат да продължават да идват. Целта на ученичеството е да подготви една група хора, които да бъдат носители на новата, мировата любов, която идва в света. Да се подготвят хора модели, образи на новата раса - шестата, която идва на земята. От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек. В Школата трябва да има една велика взаимна любов, всички да се обичат помежду си като най-близки, като братя и сестри, за да може да се създаде новият човек и новият тип общество. Новото общество на шестата раса, което иде на земята, ще бъде общество на Любовта. Новият обществен строй ще бъде на Любовта и Братството. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят и карат помежду си. В едни нощви се туря много тесто, но малко квас. Затова недейте се грижи, че са малко учениците, че съзнателните хора са малко. Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в душите на всички народи. Тези съзнателни ученици стават антени, които привличат новата вълна на Любовта. Затова никога не се безпокойте, че тези хора на новото са малко. Важното е те да бъдат модел, образ на новия човек. Сега ще ви кажа една формула, която е хубаво да се изговаря всеки ден, за да могат да се събудят вътрешните сили в човека. Ето я: „Всемилостиви Господи, изяви се в моя ум като мъдрост и светлина, в моята душа като любов и доброта, в моя дух като истина и сила и всичко това за славата, успеха и красотата на Твоето Царство.” 27.03.1948 г., Изгрев
  24. 1 point
    Диалог с космическата техническа поддръжка Техн. поддръжка: Здравейте - бих ли могъл да Ви помогна? Клиент: Ами, след известно колебание, се реших да инсталирам "Любов". Бихте ли ме придружавали в този процес? Техн. поддръжка: Да, мога да Ви помогна. Готови ли сте да продължите? Клиент: Ами, аз не съм много обигран технически, но мисля че съм готов. Какво първо да направя? Техн. поддръжка: Първата крачка е да си отворите сърцето. Отворихте ли си сърцето? Клиент: Да, но там сега са пуснати някои други програми. Наред ли е, ако инсталирам "Любов" докато те вървят? Техн. поддръжка: Кои програми са пуснати? Клиент: Да видим. Сега имам "Наранено-минало", "Ниско-себеуважение" и "Завист-и-неприязън". Техн. поддръжка: Няма проблем. "Любов" крачка по крачка ще изтрие "Наранено-минало" от Вашата операционна система. Тя наистина ще остане в постоянната памет, но няма да нарушава други програми. "Любов" някога ще пренапише "Ниско-себеуважение" с един модул на име "Високо-себеуважение". А пък "Завист-и-неприязън" трябва да бъдат отстранени напълно. Тези програми пречат на "Любов" да бъде инсталирана правилно. Можете ли сега да завършите това? Клиент: Не знам как те се завършват. Можете ли да ми кажете как става това ? Техн. поддръжка: С удоволствие. Отидете в стартово меню и задействайте "Прошка". Повтаряйте това толкова дълго, докато "Завист-и-неприязън" не са изтрити напълно. Клиент: Ок, това го направих. "Любов" започна да се инсталира. Това нормално ли е ? Техн. поддръжка: Да, но имайте предвид, че досега имате само основната версия. Ще трябва да се свързвате с други сърца, за да получите останалите подновявания! Клиент: Ооопс! Вече имам грешка в програмата. Казва се: "Грешка - програмата не работи на външни компоненти". Сега какво трябва да правя ? Техн. поддръжка: Не се притеснявайте.Това значи, че програмата "Любов" е конфигурирана, за да върви във вътрешното сърце, но още не е стартирана във Вашето външно сърце. В нетехнически смисъл, това значи просто: Вие трябва първо себе си да обичате, преди да можете да обичате други. Клиент: Какво трябва да правя сега ? Техн. поддръжка: Отворете директорията "Себеуважение" и маркирайте следните файлове: "Себепрощаване", "Разпознай-твоята-стойност" и "Признай-твоите-ограничения". Клиент: Ок, осъществено. Техн. поддръжка: Сега ги копирайте в директория "Мое-сърце". Системата ще пренапише всички файлове, които противоречат на това, и ще коригира някои грешни настройки. Освен това трябва да изтриете "Безкрайна-самокритика" от всички директории и след това да опразните кошчето с боклук, за да може тя да е действително отстранена и да не се появи отново. Клиент: Разбрах. "Мое-сърце" се пълни с нови файлове. "Усмихвам-се" върви сега на монитора ми и "Мир-и-блаоразположеност" се копират автоматично в "Мое-сърце". Това нормално ли е? Техн. поддръжка: Понякога. При други това може да продължи по-дълго време, но всичко се случва точно когато трябва. Така, "Любов" е инсталирана и върви. Още нещо преди да затворим: "Любов" е безплатен продукт. Дайте тези модули на всички които срещнете! Те ще ги споделят с други и много ще се реваншират с няколко готини модула. Клиент: Благодаря ти, Господи, за поддръжката!
  25. 1 point
    Буда имал много ученици и между тях всякакви - веднъж при него дошъл един негов ученик - състоятелен бизнесмен, собственик на много предприятия и дейности - той се проснал по очи пред Учителя си и се замолил горещо: - Учителю, моля те, разреши ми да раздам всичкото си богатство на бедните, за да мога да те следвам и да медитирам, да постигна освобождение и да служа на Дхарма. Буда му казал: - Твоето сърце е чисто, твоята мисия в живота е да намериш Дхарма в ежедневните си обязаности, когато мъдро разпределяш благата и осигуряваш препитание на мнозина, като бъдеш добър управител на имуществата, но не негов собственик. Като чул това, друг ученик на Буда възмутено попитал Учителя си: - Учителю, виж мен, аз нямам нищо, но само едно наметало и просешка тояжка, но ти въпреки това винаги ме укоряваш в притежаване на твърде много земни тежести!!! Защо на другия ученик позволяваш да притежава всичко това имущество, а мен постоянно укоряваш? - Ти нямаш нищо в ръцете си, но ума и сърцето ти са препълнени с желания, алчност и привързаност, а другият ученик има всичко, но е свободен от привързаност към него и единствената му цел е просветление и служене на другите!
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×