Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 09/20/20 in Мнения

  1. 2 points
    Господнята молитва 65. Няма любов като Божията Любов - 29 декември 1920 г. Добрата молитва Няма любов като Божията Любов
  2. 2 points
    DanielChutrov

    травма

    Здравейте, посттравматичното стресово разстройство води до множество промени в начина на функциониране на нервната система (мозъка и тялото). Буквално физиологията на човека се променя след травматичното събитие. Някои от тях са: - промени в "алармената система" на мозъка - амигдалата и прилежащите и структури, които задействат страховия отговор; - намалена или липсваща активация на мозъчните области свързани с усещането за Аз - медиална префронтална кора, предна цингуларна кора, теменен дял, островен дял; - намалена/липсаща активация на дорсолатералната префронтална кора - нефункциониращ/ненормално функциониращ таламус и други, които не се сещам в момента. Имайте предвид, че не е задължително всички да са налични или могат да са налични в една или друга степен - това зависи от индивидуалния случай. Голяма част от тези променени в мозъчните области се отнасят до обработка и интерпретация преживяванията ни и е очевидно защо хората след това стават/се държат по съвсем различен начин. Общо взето, за да се възстанови човекът е необходимо да се възстановят нормалните модели на мозъчна активация. Има различни начини да се направи това като донякъде зависи от конкретния случай - какво доколкото нефункционира при човекът както трябва. За повече по темата може да погледнете книгата Тялото помни на Бесел Ван Дер Колк.
  3. 2 points
    „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие“. Отче наш. „Бог е Любов“. Ще прочета само трети стих от трета глава на Евангелието от Йоана: „Истина, истина ви казвам: ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие“. „Духът Божи“. 621. Ако се родите изново - 29 март 1936 г. Благословен Господ Бог Наш. Добрата молитва Ако се родите изново
  4. 2 points
    Мислих, мислих, и реших да се включа. В момента се опитвам точно това да направя, да обичам някого, различен от мен. Какво ще рече интереси? Той например има различно виждане за живота, не е религиозен, доколкото знам, подхожда по съвсем различен начин към проблемите - докато аз ги прегазвам, ако ще и да го отнеса, той предпочита да посмисли и да атакува странично, примерно. Въпреки различията ни аз изпитвам привързаност, приятелство, любов към него, нужда да го виждам. Ако не е любов какво е това? Как да нарека болката в стомаха си когато той не е около мен или усмивката му угасва и аз не мога да го променя? Просто ме е грижа за него, в един момент се улових, че дори повече, отколкото за мен.
  5. 1 point
    Ще се обадя мъничко ...Тревожностите са най естествения елемент на живота .Те са с нас от раждането до смъртта . И всеки се учи да ги преживява/преодолява , някои още като деца , други по късно . По късното означава , се трябва мъничко външно побутване във вярна посока , И все пак това не е обикновена гимнастика , а работа с усещания , преживявания , промяна на базови възгледи , Значи е добре някои да напътства , Има реално научаване как да ги използуваме . Тревожноста в ума се използва за стимулиране на вниманието иначе се заобикаля . Мен ме е страх до парализиране от ,,невидими дълбочини" .Но това не ми пречи да плувам в морето и не до брега , като държа вниманието в по реални неща .В началото като нагазвам във водата винаги е трвожно . Но след малко , когато започна да правя това което съм решил , идва спокойствието и насладата . Стреса , тревожността . паниката са наши учители . Те ни стимулират да се учим как да се владеем . И няма друг начин освен да се упражняваме и учим като се променяме .
  6. 1 point
    Ако в теб е останал страх, че състоянието може да се върне, значи не си се справила със състоянието и то по един или друг начин ще се върне в абнормата си отново. Защо? Като всички същества ние имаме центрове на страх в мозъка си. Не можем, а и не бива да ги "деактивиране". Те са ни нужни, за да ни напомнят да се пазим. Когато има реални ситуации, това е най- доброто, което може да ни се случи. Къде идва абнормата, обаче. Този уикенд бях на планински преход в Стара планина. Имам един мой си страх да не срещна мечка. Не знам защо, просто стои като мисъл. Много ходя по планини не съм срещала до сега. Да, но...този път се случи, по пътя за хижата мече ни пресече пътя. Работя със страховете и знам, че не мога да предвидят собствената си реакция в такава ситуация. Очите ми се уголемиха, кожата усетих как се опъна и силно желание да се махам от там възможно най- бързо. Страх. До тук с нормата. Къде идва абнормата. Ако се бях върнала и никога повече не ходя в гората. Ако бях продължила, но непрекъснато да стоя в тревожно състояние и очакване да се появи мечката отново. Да си направя прехода под силно напрежение, само да свърши, заради другите и да не стъпя повече в гората, защото ще се страхувам, че може да дойде мечка. Или още по- зле, да започна да се страхувам от всеки шум, независимо къде съм, защото може нещо да ми се случи. Сега знам какво е да срещна мечка, вече познавам реакцията си при среща с мечка. Аз няма да спра да се страхувам, ако срещна мечка, но ще знам как реагира тялото ми и ще имам тактика, с която да премина тази среща безопасно. Отговарям през метафората, за да е по разбираемо. Може да заместиш "мечка" с "паническо състояние" и ще разбереш отговора. Но ти по- скоро питаш, как да излезеш от абнорменото състояние, което означава, че справяне не се е случило. Вариантите са: *осъзнаване и преживяване на горе описаното като стратегия. Конфронтации. Което е бързо справяне. *Разглеждане, какво точно в "мечката" те плаши и усвояване на нови знания и умения или активиране на способности, с което да премахнеш чувството за безсилие и безпомощност, което е активната съставка в дъното на тези всички тревожни състояния.
  7. 1 point
    Здравей.Ще ти споделя как аз свалих 20 килограма.Първо спрях захар и бързи въглехидрати,иска се много воля,особено за захарта.Първите 2 седмици бяха истинско изпитание,но след тях глада беше много по малък,вследствие на което започнах да ям по малко като количество.Захарта и бързите въглехидрати карат организма да отделя много инсулин,вследствие на което пак си гладен съвсем скоро след ядене.Всяка порция на хранене трябва да е не по голяма от дланта на ръката ти.Това съм спазвал 3 месеца,никога не съм броял калории.Ако комбинираш с разходки или още по добре тичане ефекта ще е още по бърз.При мен тези 20кг ги свалих за 3 месеца с разходки само и не всеки ден.От известно време правя всеки ден разходки,защото енергията ми е в пъти повече без инсулиновия глад.
  8. 1 point
    Донка

    Егото, що е то?

    Садизъм е по-скоро изкривената представа за света. 1. Вселената е неутрална - ние сме, които преценяме положително, отрицателно. Във вселената има светлина и тъмнина, има съзидание и разрушаване - всички са нужни и добри, когато са на мястото си и времето си. 2. Ние създаваме само неща, които са реални и възможни в тази Вселена. Съответно те също са неутрални... 3. Егото изобщо даже не е зло. Без него няма да бъдем свободни, няма да можем да се проявим, няма да можем да се учим. Злото (виж т.1) за нас самите иде, когато егото ни не е на мястото си, не се проявява според предназначението си и т.н.
  9. 1 point
    Добрата молитва 64. Три закона - 28 декември 1920 г. Господнята молитва Три закона
  10. 1 point
    Здравей, Със сигурност качествената храна, спортът и медитациите дават прекрасни резултати и едновременно с това редовният прием на алкохол и пушенето също оказват своето влияние. Искам да обърна внимание върху нещо, за което и д-р Първанов е писал - няма как да си едновременно тревожен и преживяващ качествена, удовлетворяваща сексуалност. Изключвам механичната, рутинна сексуалност и мастурбирането за успокояване, които не са рядкост при мъжете - именно защото могат да са ползвани и като метод за емоционална саморегулация. Те обаче не са равностойни на качествената, свързваща, любяща сексуалност. Какво е за теб сексуалността, какво преживяваш през нея, какво получаваш? Как би го назовал - като нежност и близост, възможност да се чувстваш по-уязвим или напротив - силен, доминантен? Вариантите са още много. За някои хора сексуалността е по-плитка и фокусът им е в задоволяване на нагона, за други е вратичка, през която преживяват партньорството по още начини. Някои допускат до себе си през сексуалността, за други физическата близост не е равностойна на душевна и емоционална. Как се чувстваш във връзката си? Как гледаш на тази връзка? Напиши няколко думи по тази тема. Защото във всеки мъж живее инстинктът на ловеца - макар при някои да е приспан. Ако една жена прави всичко за теб, какъв ловец си? Това е неестествено спрямо тази твоя първична природа. Пишейки това, естествено не сме само диваци и се намесват и други модели - за които Орлин е споменал. Тук влизаме в темата каква е представата ти за жените изобщо - какви са жените в твоя свят? Какъв е образът на твоята майка, който носиш в себе си? Можеш да прочетеш тази статия и тя да те насочи към някои отговори, свързани с връзката ти. Успех!
  11. 1 point
    Напълно съм съгласна. Обичането само на положителните ни качества, по--скоро е самовлюбеност. Тук говорим за обхващането на цялата личност. Аз напоследък много работя със сянката. Четох Юнг и това, че колкото повече я изкарваме на светло, толкова повече преставаме да се страхуваме от нея и от поведението, което я формира и ако я прегърнем, то със сигурност ще я преработим. Сянката има много аспекти, разбира се, така че не можем да я преработим на 100%, в един живот едва ли. Но все пак, тук е много важно себеобичането, защото така се преработва. С любов и приемане. Да се опитваш да се отървеш от част от себе си, означава да не се приемаш, подсъзнателно да мразиш част от себе си и така оставаш в страха, срама, вината и прочие. Така че в този смисъл , не искам да се отървавам от егото си, а да го прегърна, за да го преработя.
  12. 1 point
    kipenzov

    Егото, що е то?

    На Изток клонят почти изцяло към Идеализма("съзнанието определя битието"). Просто като контрапункт, без желание за продължение, ще изкажа мнение в противовес на твоето, използвайки тезата на Материализма("битието определя съзнанието"! Човек се ражда като "tabula rasa", а всякакви психични предразположения, се дължат на гена, който човекът не "придобива", ами е обусловен от който, както и от местоположението на раждането, защото то определя условията в причинно-следствения свят(неговата детерминираност). Това, че при изследвания на индивидуалното развитие на даден човек, може да се остане с илюзията, че има някаква приемственост откъм трансцендентното е въпрос на спекулация (религиозна вяра, но не и доказана истина). Въпросът е, че при зацикляне в подобна насока на дискусията, нито ще има консенсус на мненията, щото тезите изхождат от парадокси на ума, нито пък ще е по темата! П.п. Парадоксалното се "надскача" с Абсурдното - "и двете са верни!". Щото според Теоремата на Гьодел няма цялостна, математически обоснована теория, която да е напълно истинна в описанието си на света. А Идеализмът и Материализмът като философии са точно такива логически "цялостни, математически обосновани теории". И тук решението идва от един човек, дето много обичал таратор. Попитали го - "Е може ли това да е единственото, което искаш в този момент?", а той помислил и отговорил - "Амиии, два таратора!". Само, че да ядеш от два таратора едновременно ти требват две лъжици, а докато си открием втората ядем последователно...което е по закона за причина-следствие(cause-reaction, causality)... ...хихих, в гората пада дърво и няма свидетели. Паднало ли е дървото?.... хихи
  13. 1 point
    Станимир

    Егото, що е то?

    Човек се ражда с определени психични предразположения (тенденции, източният термин е "самскари"). Те са наследство от миналите прераждания. Разбира се, че средата и възпитанието оказват своето влияние, като могат да затвърдят въпросните тенденции или да ги потиснат. Но все пак първостепенни си остават тенденциите. А да не забравяме, че семейството, обществото и времето на раждане също са кармично определени.
  14. 1 point
    kipenzov

    Егото, що е то?

    "Източници" колкот щеш! А това, кой от всичките ще възприемеш като авторитетен е въпрос на "резониране" със собствената ти система от убеждения( и предразсъдъци, както от другите за теб, така и твоите за самия теб). Докато в едни "източници" на "егото" са му "лепнати" едни определения, то в други "източници" са му "лепнати" други дефиниции. Но навсякъде, където има повече разумност при определянето, "Егото" е основата за формиране на Личността, а не самата личност. В тази връзка егото почти съвпада със самоличността ни. Ама почти, а не напълно! Личността е "отражение" на социалната ни действеност. Тя е споделеният "образ" между нас и другите хора в обществото за самите нас. Това, което ни презентира като индивиди в обществото. Тя е и "субектът", който бива съден според законите в обществото ни, даже препоръчвам да се прегледа нормативната ситуация със "Сламения човек". Егото пък е "инструмент" за проява на "по-дълбоката/по-високата" ни самоличност/Аз. То се явява набора, паметовия сбор от заучени реакции, на база повторенията на които сме си формирали поведенчески модел(начин на реагиране), а това е оформило и характера ни и е обособило личността ни в обществото. П.п. "ключът" може и да е в себеобичането, ама за да можеш да се обикнеш е нужно първо да се познаваш, а пък опознавайки се в дълбочина, и да можеш да се приемеш в цялостта си, а не само в положителната си еднопосочна("илюзорна") себепредстава, която си градим в подкрепа на собствената ни значимост.
  15. 1 point
    Станимир

    Егото, що е то?

    В различни източници понятията се използват с различно значение и това може да доведе до объркване. Егото в случая - в други източници може да се използва "низше его", "личност", "низш аз" или друго. Негова противоположност или негов източник се явява душата, индивидуалността, висшият аз, висшето его... Личността (ще използвам тази дума) е всичко това, което усещаш като себе си в момента. Тя включва и положителните, и негативните нагласи, способности и качества. Съществуването на Земята дава възможност да се проявят както едните, така и другите. След смъртта, личността престава да съществува. Не така стоят нещата обаче в света на висшия аз. Там нищо отрицателно не може да се прояви. Така че всички негативни тенденции, мисли и навици, които сме генерирали и развили през живота си тук на земята си остават тук като семена, които ще доведат до отрицателна карма в следващото въплъщение. До висшия аз достига само това, което е положително и което този висш аз асимилира като опитност. Тази опитност ще се прояви в новата личност при следващото въплъщение. Към нея ще бъдат добавено и отрицателното "наследство" от предходната личност. Разбира се, новата личност няма да има спомен за предходната,, защото само човек осъзнал се като своя висш аз може да има спомен за предходните си животи.
  16. 1 point
    azbuki

    Егото, що е то?

    Не се отървавай. Защо да се отърваваш. Личността е като листата на дървото. Те се сменят, но дървото си е все същото. Падат като им дойде времето. После нови листа, ново редуване на сезони. Нова есен - пак падат и т.н. Един дух (актьор) - различни его личности (роли). Стремежът според духовните учения е личността да е все повече в синхрон с Духа.
  17. 1 point
    ,, А по принцип витае стигмата, че като не се харесваш, тогава започваш да правиш действия да промениш, но според мен тази промяна е деструктивна.,, Oосновните причини човек да иска да се промени са три. Първата е страданието.Това е и най-честата причина и всеки опитен терапевт знае,че колкото по-зле се чувства един клиент, толкова по - мотивиран е да участва в процеса на психотерапията / промяната/. Втората причина е скуката. Третата причина е любопитството и предизвикателството - щом някой може да го направи, защо и аз да не мога. Питам се, дали страданието ти е достатъчно силно, за да се мотивираш за промяна?
  18. 1 point
    За мен Учението е виделина за моя личен път и за осъзнаването на безусловната любов и свободата в отношенията ни. Това е едно от най-ценните качества в професиите, свързани с общуване с хора, както и там, където е нужна работа в екип. Учението ми дава и разбиране за Божията воля и нейното следване - това за професиите, в които е нужна гъвкавост, интуиция, бърза реактивност в ситуациите. Тук, обаче, не съм съгласна с това, че Учението би ни дало предимство в някакъв конкурс. Напротив, то ме научи да не се конкурирам с никого - да давам с любов само и всичко, което е лично моята сила и богатство. В същото време да уважавам и се радвам на успехите на другите. Колкото до науките, споменати по-горе - физиогномиката е изключително полезна в моята професия - педагогиката, както и в професии, подобни на нея.
  19. 1 point
    Има гнусно мачкане ,има и приятно нежно мачкане .Колкото до страстите ,човек трбва да има контрол над себе си ,по скоро над животинското в себе си .
  20. 1 point
    Това, на което бих искал да обърна внимание (а може би трябваше да го направя по-рано) е липсата на обща основа при сравняване на вярата и логиката. Вярата без вярващия е нищо. Тя е атрибут на вярващия, на субекта. Логиката от своя страна е атрибут на обекта. Няма вяра сама по себе си, без вярващ, който да я прояви. Логичността не е нечия проява, а просто свойство на света около нас. Можем да говорим за вяра и знание, да ги сравняваме, дори някой може да ги противопоставя, но логиката е нещо от съвсем друго естество. Аз вярвам или аз зная, или аз мисля, или аз си представям – логиката е във всичко това. Кога казваме, че някой мисли логически? Когато възоснова на дадена начална информация прави правилни заключения. Какво е вярата? Когато се правят/приемат заключения без да разполагаме с нужната за това начална информация. Значи при логическото мислене ние сме ограничени от началната информация (вярност, изчерпателност) и от способността ни да я интерпретираме. Вярването е ограничено откъм разбирането. Да вярваш в нещо не означава, че в това, в което вярваш няма логика, а че не разбираш тази логика. Винаги е по-добре да знаеш, отколкото да вярваш. Това не прави вярата ненужна, защото ние не можем да знаем всичко. Вярата е стъпалото, което предхожда знанието и много често ни води към него. Може ли вярата да е нелогична? Да, човек може да вярва във всичко, но това, в което вярваме е истинно, то е и логично. Това, което е логично е в способностите на човешкия ум да разбере и обхване, пък било то и в далечното бъдеще. Всъщност, може ли нещо да бъде нелогично?
  21. 1 point
    Да, информиране, но внимателно и най-важното - многостранно! Както да речем един съвестен лекар казва - ако спазваш режим е това, ако продължаваш както досега е иначе; ако пиеш лекарства или предприемем опиерация това ще са плюсовете и това - рисковете, а билките и физиотерапията няма да навредят, но не сме сигурни дали ще помогнат достатъчно и т.н. Ето така, при по-големите ученици и дискусионно, могат да се поднасят нещата. Който има по-силни интереси към секса още от юношеството, да знае и рисковете. Който иска от млад да става монах - също. Но най-вече да се отчитат плюсовете на хармонията.
  22. 1 point
    Любовта между малкото и голямото е възможна,ако голямото не осъзнава,че е голямо.Само човекът има този вид осъзнаване.Приоритет на голямото винаги е неговото его,но за любовта нищо не е голямо или малко;любовта прегръща всеки,който се доближи до нея. из разказчето"Дървото на любовта"
  23. 1 point
    Разбира се, когато поискаш, си добре дошла Казваш компромиси, но според мен не компромиси, а толерантност е нужна - има разлика! Ла Горда при нас е точно така, но сме си заедно (вече 17 години) и се чувстваме добре! Когато се срещнахме и двамата бяхме атеисти с една слаба наклонност в мен към окултното въобще. Едва няколко години след като се оженихме нещата започнаха да се променят (т.е аз постепенно променях възгледите и мирогледа си). Така че, това го имайте предвид - човекът, с когото сте в момента и с който имате еднакви възгледи засега, в бъдеще може и да ги промени, или вие да промените вашите - и тогава какво?
  24. 1 point
    Аз съм си сложила едно много хубаво мото в скайп и много му се радвам ,а мисълта е на Тагор" "Ние разбираме света погрешно и решаваме ,че той ни заблуждава"
  25. 1 point
    Здравей Зара, Правилно си усетила и разбрала основната идея на темата. Посоката, в която бих се радвал да споделите мнение е дали при големи трудности и житейски изпитания упсявате да задържите вярата си, че всичко е за добро, че Бог е промислил за всичко и нищо не е случайно. Дали успявате да не загубите упование в звездите? Нали не случайно Учителя е казал: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте!" Успявате ли да се държите за доброто, когато светът ви се срива? Или пък успявате ли да се усмихнете на намръщения продавач в магазина или на разгневения съсед? Имате ли силата да правите това, което съветват мъдреците: "Усмихвайте се на загрижинете и сърдитите хора. Нима има някой, който има по-голяма нужда от вашата лъчезарна усмивка, от онзи, чийто живот в момента е обезмислен?" В този дух на разсъждения преди време един суфи посветен ми беше казал (преразказвам по памет): "Знаеш ли какво е да вярваш и да се уповаваш на Бога? Долара се качава, ти си казваш: всичко е ок. Днес обаче той пада, ти пак си казваш: всичко е ок. Каквото и да се случва в живота ти, всичко е ок. " Още една случка от моя живот по темата. Един от "старите" ученици на Учителя един път ме беше питал дали съм изпълнявал духовна практика през един тежък период от живота ми. Аз му отговорих: естетвено, че не, тогава ми беше много тежко, та само ми беше до практики. Тогава той каза: точно когато ти е най-трудно, тогава имаш най-голяма нужда от връзка с Божественото, от молитва и вяра. Тогава ще получиш помощ. Мисля че тук добре е казано: "Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност, да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идват отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните от какъв характер са." (Беинса Дуно, МОК4 - лекция 10) Поздрави, Иво
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
  • Newsletter

    Want to keep up to date with all our latest news and information?

    Sign Up
×