Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 04/02/10 in Статии

  1. 7 points
    "Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят." Кибалион Седемте Херметични принципа, върху които се основава цялата Херметична философия, са следните: I. Принципът на менталността II. Принципът на съответствието III. Принципът на вибрацията IV. Принципът на противоположностите V. Принципът на ритъма VI. Принципът на причината и следствието VII. Принципът на рода Тези Седем принципа ще бъдат разгледани и обяснени в хода на уроците. Сега обаче ще дадем кратко обяснение на всеки от тях. I. ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА "ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален." Кибалион Този Принцип е въплъщение на истината, че "Всичко е Ум". Той означава, че ЦЯЛОТО (което е Субстанционалната реалност, лежаща в основата на всички външни явления и прояви, които ние познаваме с имената "Материалния свят", "Феномените на Живота", "Материя", "Енергия"; накратко, всичко това, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ, който сам по себе си е НЕПОЗНАВАЕМ и НЕОПРЕДЕЛИМ, но който може да се разглежда и да се приеме за УНИВЕРСАЛЕН, БЕЗКРАЕН, ЖИВ УМ. Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние "живеем, движим се и притежаваме свое битие". Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. Херметичният ученик има въз можност да приложи интелигентно великите Ментални закони, вместо да ги използва по случаен начин. Разполагайки с Универсалния ключ, ученикът може да отключи многобройните врати на менталния и психически храм на знанието и да влезе свободно и с разбиране в него. Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като "Енергия", "Сила" и "Материя"; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише: "Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. " И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма. II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Кибалион Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. " Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела. III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА "Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира." Кибалион Този Принцип олицетворява истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой" - факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяс нява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти - колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой - точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. "Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата", казва един от старите автори. IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ "Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е двойствено", "всяко нещо притежава два полюса", "всяко нещо има своя противоположност", като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен"; "противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен"; "двойката противоположности могат да бъдат помирени"; "противоположностите се привличат"; "всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент"; "всички истини не са нищо друго освен полуистини"; "всяка истина е половин неистина"; "съществуват две страни за всяко нещо" и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва "топлината" и къде започва "студът"! Не съществува такова нещо, като "абсолютна топлина" или "абсолютен студ" -двата термина "топлина" и "студ" просто показват различни степени на едно и също нещо и това "едно и също нещо", което се проявява като "топлина" и "студ", представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така "топлина" и "студ" са просто "двата полюса" на това, което наричаме "Топлина" - и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със "светлината и мрака", които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва "тъмнината" и започва "светлината"? Каква е разликата между "голямо и малко"? Между "твърдо и меко"? Между "черно и бяло"? Между "остро и тъпо"? Между "шумно и тихо"? Между "високо и ниско"? Между "положително и отрицателно"? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример - този за "любовта и омразата", две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като "харесвам" или "не харесвам", които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали "харесваме", "не харесваме", или "нито едно от двете". И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) - възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. "Добро" и "Зло" са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, "Изкуството на поляризацията" се превръща в етап от "Менталната алхимия", известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството. V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА "Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Кибалион Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение - напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната - между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека (и именно при него според херметиците разбирането на Принципа има най-голямо значение). Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията. Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа. Научили са се как да го ИЗПОЛЗВАТ, вместо да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от него. От този и други подобни методи се състои Изкуството на херметиците. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира Ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност. Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на Владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на Равновесие и Ментална Устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало. Този Принцип, както и Принципът за противоположностите, е бил задълбочено изучаван от херметиците и методите за неговото неутрализиране, противодействие и ИЗПОЛЗВАНЕ образуват важна част от Херметичната ментална алхимия. VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО "Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона. Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се ИГРАЕ ИГРАТА НА ЖИВОТА, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. ИЗПОЛЗВАТ Принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се УПРАВЛЯВА на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете. VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА "Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Кибалион Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува РОД, проявяващ се във всичко - Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво. На Физическо ниво Принципът се проявява като ПОЛ, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без този Принцип. Разбирането на неговите закони ще хвърли светлина върху много въпроси, които са смущавали ума на хората. Принципът на рода функционира дори в направлението на пораждането, възстановяването и сътворяването. Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Ако искате да разберете философията на Менталното и Духовно Сътворяване, Пораждане и Възстановяване, трябва да разберете и да усвоите този Херметичен принцип. Той съдържа решението на много загадки на живота. Предупреждаваме ви, че този Принцип няма връзка с многобройните недостойни, вредни и гибелни похотливи теории, учения и практики, които се разпространяват под най-различни фантастични имена и които представляват унижаване на великия естествен Принцип на рода. Такива недостойни пробуждания на древните позорни форми на Фалосизма са с тенденцията да унищожават ума, тялото и душата и Херметичната философия винаги е отправяла предупреждение против подобни ретроградни учения, насочени към похотта, безнравствеността и извращаването на принципите на Природата. Ако се стремите към подобни учения, трябва да потърсите някъде другаде - в това отношение Херметизмът не съдържа нищо за вас. За чистия всички неща са чисти; за долния всички неща са долни.
  2. 4 points
    Ради

    Аиа Бен Якзан

    Представяме ви неиздавани текстове от Николай Дойнов от цикъла "Летописите на древността". Авторът е от най-близкия кръг ученици на Учителя и един от най-големите български астролози. Небето над Бухара розовееше от настъпващата утринна заря. Звездите бързо гаснеха една след друга, изплашени от могъщото сияние на изтока, което предхожда изгряването на слънцето. Свеж и приятен полъх се носеше над спящия още град. През нощта беше превалял тих дъжд – рядко явление тук. Потънал в дълбок размисъл, млад мъж крачеше с леки стъпки към покрайнините. Той премина през една от портите на голямата крепост, което го обграждаше града. Тя вдъхваше вяра и спокойствие на мирните му жители от нашествието на гладни скитнически племена. Минавайки през портата, той огледа дебелата стена от камъни и си каза: „Колко назад в своето развитие и култура е човешкият род, за да се отдава на пъклените подтици, които злото на Княза на този свят вмъква в хората и ги кара да ограбват и заробват своите подобни. И да става нужда за своята охрана, мирните хора, да вдигат такива чудовищни стени. Но, слава Богу, засега – ето, изминаха повече от два века, откак арабите дойдоха и завладяха земите на този край. Нашествениците, изплашени от тяхната сила, не смеят вече да идват насам. Крепостта е безмълвна.” Все така замислен, той стигна до бистрата, грациозно лъкатушеща Мулкана. Тих, успокояващ божествен напев се носеше от игриво подскачащата вода. - Чудно нещо е водата – отново си помисли младият мъж. – До какво съвършенство е стигнал минералният свят в своята еволюция! Тя е единственият течен минерал. Какво изключително участие взема тя в служба на онова могъщо божествено течение тук на земята, наречено живот. Каква любов има, каква жертва прави, каква задача изпълнява – да приема и чисти отровите, които князът на злото е вмъкнал навсякъде, във всяка форма, във всяка творба на този свят. Стана му приятно, топло и мило като я гледаше и с радост крачеше по нейното течение нагоре. Насочи се към едно от възвишенията, които бяха пред него. Когато стигна върха, спря се и тихо изпя любимия си химн, който сам беше създал и се загледа на изток, където след малко се показа първият лъч на изгряващото слънце. Топлота, смирение и уважение се изписаха на лицето му пред най-великото събитие на деня. - Богове, – подхвана той в себе си – вие отново идвате на нашата земя, за да й дадете живота и своето благословение, кажете ми, ще мога ли да имам нещичко от вашата светлина, знание и мъдрост? Аз за тях жадувам, след като ми дадохте възможност да изуча всички науки, които хората тук на земята бяха достигнали. Чрез вашата мощ успях да излекувам Емира на Бухара, едва достигнал 18 години – нещо, което никой от лекарите там не можа да направи. За благодарност и по моя молба, Емирът ми разреши да посещавам и да ползвам всички книги, които се намират в неговата грамадна библиотека „Савван ал Хикмат”, хранилището на мъдростта, а това е най-голямата привилегия, която Емирът дава на един човек. В нея – дни и нощи, четях и изучавах събраните знания и мъдрост на търсещите истината. За това съм ви тъй благодарен и съм готов да поставя всичките си сили, за да бъда ваш слуга, да изпълнявам волята на Бога, така, както и вие я изпълнявате. Но ми трябва по-голяма светлина и мъдрост – вие знаете това. От това, което научих от книгите на хората и опитът, който животът ми донесе, аз разбирам, че все още нищо не зная. Помогнете ми – дайте ми от вашата светлина и мъдрост! Така смирено се молеше младият Абу в утрото на този чуден ден. Когато свърши, очите му бяха просълзени. Той вдигна глава и за своя голяма изненада видя до себе си човек, който приветливо му се усмихваше. Абу го гледаше и не можеше да се нарадва - от човека лъхаше доброта и мекота, каквато той не беше виждал. Имаше вид на човек, преживял много години, а беше изправен и без побелели коси. Излъчваше младежки жар. Обхванат от непреодолимо желание, Абу се чудеше как да завърже разговор - Кой сте вие – най-после подхвана Абу – и откъде идвате? Вие не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате? - Моето име – отвърна непознатият – е Аиа Бен Якзан. Идвам от чистия и свят Ерусалим – на братята на слънцето. Но не този град Ерусалим, за който си чувал и чел. Ние чухме молбата ти и съм пратен от тях да ти помогна – да се утоли жаждата ти. По лицето на Абу се изписа изненада. Той не беше чувал такова странно име, макар че знаеше и география, и история, и човешки имена от цял свят. - Да, вярно е – подхвана непознатият – ти такова име не си срещал и чувал, защото и такъв като мен не си срещал досега. Ние там, братята, имаме имена както и вие, хората, но те включват всички способности и възможности, които всеки притежава. Абу остана още по-изненадан като разбра, че непознатият беше прочел мислите му до най-големи подробности. - Аиа – продължи непознатият – това са първите звуци, първите гласни, които човек произнася, когато се ражда на земята – те му отварят вратата към този свят. С тях призовава Любовта на помощ, в този труден и важен момент. Велик закон е във вселената: „Трябва да искаш, за да ти се даде. Трябва да жадуваш, за да имаш.” Дете, което се ражда, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. „Аиа” е Любовта навсякъде в Божия мир. А Якзан е вечното, непрекъснато движение – животът. Ние, братята от слънцето, отдавна следим твоя път и се радваме на жаждата ти за светлина, знания и мъдрост. Ти доказа, че тази жажда – да изучаваш Божията мъдрост, е крепка и устойчива. Ти завърши един клас – знанието за външните форми и явления, и сега дойде време да влезеш в друг, по-висш. Там ще изучаваш вътрешното съдържание и дълбокия смисъл на всичко, което те заобикаля и всеки, който ще срещнеш. Това знание ще ти даде голямо предимство пред другите. Ти ще можеш да им помагаш, да ги лекуваш и поучаваш, тъй както никой друг. С това голямо вътрешно богатство ти ще си изправен пред две възможности: голямото изкушение да живееш охолно и спокойно, уважаван и почитан от царете и знатното висше общество, но да изпълняваш тяхната воля; и другата – да изпълниш волята на Бога, като тръгнеш из народа, да му помагаш и показваш пътя към знанието и светлината, към Божествената мъдрост. Но в ако избереш второто, ти ще се сблъскаш с княза на този свят, който е враг на Божествения път. Той ще накара своите слуги да те гонят от град на град, от селище на селище. В затвори ще лежиш, ще се подиграват с тебе, като еретик ще те съдят. Кое ще избереш ти – човешката слава или Божията? Абу се сепна от ясния и категоричен тон на непознатия. Много осезателно почувства могъществото, което той носи в себе си и сериозността на момента. Той никак не очакваше, че в този хубав ден ще бъде изправен да реши най-важния въпрос, който може да се постави на едно разумно същество. Спря се и отново загледа внимателно странника пред него. Изправи се и каза: - В мен колебание няма. Аз искам да изпълня волята на Бога, през каквито и изпитания да мина. Ярка светлина лумна от образа на непознатия, една топла усмивка, пълна с любов и радост грейна по лицето му. - Но, кажи ми – каза Абу – как ще разбера, че ти си един от тези велики синове на Бога, за които четох в книгите на древните, че идват при особени случаи при някои хора? Странникът погледна Абу и му каза: - Ето, по твоята глава и лице, и по всички твои органи и форми, аз ще ти разкажа не само за твоите качества и способности, но и за целия твой живот – не само сега, но и в миналите векове, когато си идвал пак на земята. Абу остана приятно изненадан, че непознатият, който по чертите на лицето си, много приличаше на него, ще му обясни значението на всяка форма и линия по неговото. Той самият се бе занимавал с тази наука и я намираше за много полезна и интересна за всеки човек. Странникът започна да му обяснява – челото, веждите, очите, носа, скулите, брадата, долната челюст, устните и очите, а след това и покритата част от главата с косата, и то с такава подробност и задълбоченост, каквито Абу нито някъде беше чел, нито чул. Туй, което той знаеше, беше бебешка занимавка в сравнение с онова, което чу. - Сега – продължи по-нататък Аиа Бен Якзан – ще ти покажа и нещо съвсем неочаквано, което не само ще премахне съмнението ти, но ще ти покаже нагледно и част от нашата далечна връзка. Той махна с ръка и Абу се видя при съвършено нова обстановка. Беше в учебна зала заедно с много ученици, които смирено и задълбочено очакваха влизането на своя Учител. Абу беше най-отпред. След малко вратата се отвори и за голяма негова изненада, видя да влиза с леки и енергични стъпки Аиа Бен Якзан. Лицето му обаче този път беше замислено, посърнало и измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и каза: - Любезни мои, на тази земя, на която вие сега живеете и учите, ние изгубихме сражението срещу злото, срещу княза на този свят, защото той можа да използва мъдрост, в която ние не успяхме да проникнем. Тази земя и много земя на север от тука ще загине. Тържествуващ от своя успех, князът на този свят е обхванал умовете на изостанали човешки раси, като ги повдига срещу нас – ние, които носим светлината, знанието и мъдростта Божия. Обхванатите от неговата злоба и ненаситен устрем към разрушение и мрак, с небивало ожесточение връхлитат върху нас и всичко, което ние сме създали, като го изгарят и обръщат в пепелища. Ето защо ние ще трябва да се оттеглим от тука, защото земята ще бъде залята и потопена от водите на могъщия океан. Ние ще трябва да спасим знанието и мъдростта, оставени от великите учители на човешкия род, за да може пак вие да ги ползвате, когато дойдете отново. Ние, братята на слънцето, взехме под внимание всички ходове и помисли на княза и бъдете повече от сигурни, че подобно нещо втори път няма да се случи. Членовете на Бялото братство се отличават от хората и по това, че могат – макар и в много редки изключения – само по веднъж да правят грешки. Учителят им спря и погледна вкаменените от изненада ученици. След тежко мълчание, той вдигна глава и продължи: - Цялата тази цветуща земя, оттук до далечния север, ще потъне под водите на океана, нивото му ще се издигне на сто метра височина и ще залее всички цветущи страни, където сега има тъй висока култура. Станете да приберем оставените написани съкровища на мъдростта, донесена от великите учители на човешкия род в хранилища, където водата няма да стигне. Учениците станаха и бързо се упътиха към подземията на величествената сграда, където се съхраняваха трудовете на мъдреците. Всичко беше прибрано, опаковано и закарано в пещера на един висок връх. По пътя Абу забеляза огромни градове и прекрасни градини, каквито до сега не беше виждал. Когато приключиха, небивал мрак обхвана всичко. Дни и нощи подред ужасяващи мълнии разтърсваха небето и земята се люлееше като клечка в развълнуван океан. Всички стояха в пещерата, ужасени от гледката – потъваше Атлантида. - Какво беше това? – попита Абу, изпълнен с уважение, смирение и искрено доверие към своя Учител. - Това, което видя, е само епизод от твой минал живот. Ти беше тогава от напредналите ученици в Божествената школа, която ръководех. Тя беше на една земя, за която нещо си чел в старите книги от библиотеката на Емира. Абу се усмихна, но вече не се изненада от факта, че неговият учител знае и за библиотеката на Емира. – Учениците – продължи по-нататък Аиа – са под непосредственото внимание на своите Учители и следят и за най-малките техни прояви, мисли и чувства, и подреждат всички случки и събития в живота им до най-малките подробности. Ние ти наредихме да имаш достъп до тази библиотека . - Ти казваш, че освен на потъналия континент и другаде е имало много по-висока култура от нашата – се обърна Абу към своя Учител – а защо не намираме останки от нея? - Вие – подхвана Аиа – и учените, които за в бъдеще ще дойдат и ще се интересуват от историята на човешкия род много повече, отколкото това е сега – нито вие, нито те, няма да намерят почти нищо от нея. Защото тогава културните народи, както и техните градове, са се намирали все покрай големите водни басейни и реки, както е и сега. Вземи например Халдейската, Византийската, Египетската, Александрийската, културата на остров Крит, китайската и другите култури, са се развивали все покрай вода. Далеч във вътрешността на континентите и в планините са живели примитивни хора, със съвършено изостанала култура. Водите на океаните, които се надигнаха със 100 метра и големите реки, които придойдоха от топенето на снеговете и поройните дъждове, заляха и погребаха завинаги цветущите градове, хората и културата, която те създадоха. Много от големите реки промениха своите корита, както това е било и с реката Нил, която по-рано е минавала през Сахара – сега пустиня, а тогава цветуща страна. От тази страшна катастрофа на земята, в народите е останал само смътен спомен, записан в някои летописи. Спомен за мировия потоп. И какво намират и ще намерят онези от хората, които ще се интересуват от миналото? Ще намерят само остатъците от примитивните народи, животът навътре в континентите и по високите места. Като казвам това, не става въпрос за културите, които хората днес познават: китайска, индийска, вавилонска и другите, но за онези много, много древни култури, съществували някога на земята. Хората които ровят земята, за да търсят нещо оставено от миналото, се много учудват като намират предмети и сечива, направени от бронз. Ти знаеш, че за да имаш бронз, трябва да има много добра техника, за да се получи най-напред мед, олово, калай – та тогава чак може да се прави бронз. Къде е била тази техника? Къде и как се произвеждали тези метали? А бронзовите предмети са намерени в селища, обитавани от примитивни хора. За в бъдеще учените ще се учудват много, когато намерят коралови образувания на дълбочина 150-200 метра от нивото на океана. Ти знаеш за тези тъй красиви малки животни, които живеят в топлите води на океаните – те могат да живеят най-много на 25-30 метра дълбочина. Няма да минат и 1000 години и учените ще намерят и други още по-очевидни доказателства за това голямо издигане водите на мировия океан. Дълго се разговаряхме – с усмивка каза Аиа Бен Якзан на своя ученик Абу – време е вече да те заведа и покажа пещерата, където скрихме писанията, в които е изложена онази мъдрост и знания, които дават възможност на ученика да разбира дълбокия вътрешен смисъл на всичко, което вижда, преживява и става около него. През този ден Абу Али Хусейн ибн Абдаллах ибн Хасана ибн Сина не се върна в Бухара. Там никой не го очакваше. Родителите му се бяха вече преселили в градините на Аллаха. Воден от своя учител, Абу отиде в пещерата, където дни и нощи четеше словата на Божествената мъдрост, докато изучи всичко, което имаше и беше съхранено там. След това той отново се прибра в Бухара, озарен от ново знание и Мъдрост. Напусна високата длъжност, която заемаше и дворцовото общество, и тръгна да проповядва ново учение и знание, да помага и лекува хората. Гонен, преследван и затварян в тъмници, хулен и обявен за еретик, в продължение на повече от 20 години, Аиа Бен Якзан беше всякога с него, напътстваше го и му помагаше в трудния негов път. Около него всякога имаше жадни за светлина и знания хора, негови ученици, които разбираха величието му. Най-после спря в град Хамадан. В утрото на чуден свеж ден неговият Учител, придружен от друг един, сияещ с още по-голяма светлина, се изправи пред него в ясен образ и му каза: - Стига вече, достатъчно. Ти изпълни волята на Бога, изпълни възложената ти задача. Време е вече да се прибереш при нас, като равноправен наш брат. Дойдохме да те посрещнем заедно с Христа, главата на Великото Бяло Братство. Аиа Бен Якзан му подаде ръка и Абу стъпи на мостчето, което беше прехвърлено над потока изостанали души, който обкръжаваше земята. Те ограбваха всяка душа, която отиваше в отвъдния свят - всяка душа, която на земята се беше поддала на техните подтици. И на 18 юни 1037 година, той премина в отвъдния свят и влезе в обществото на Великото Бяло Братство. Така Абу Али Хюсеин ибн Абдаллах ибн Хасана ибн Сина, наречен от народите там още Аш Шейх Ар-Раис, което ще рече „глава на знанието”, а от европейските народи „Авицена”, завърши своя земен път. Юни 1970 год. Николай
  3. 4 points
    Историята започва през 1998 г. с Клинт Обър, пенсиониран директор на кабелна телевизия от Аризона, който един ден седейки на пейката в парка и наблюдавайки потока от хора, си задава въпроса, дали носенето на синтетични обувки и подметки не повлиява по някакъв начин здравето на човека. В света на електрониката и електричеството всички уреди се „заземяват“, т.е. свързват се с проводник към земята. Всички електроуреди в нашите домове са защитени и стабилизирани чрез „заземяване“ – такива са стандартите на строителство в съвременните страни. Клинт Обър си задава въпроса дали земната енергия не играе подобна защитна роля и при поддържането на здравето на човека. Това поставя началото на серия от изследвания и впечатляващи научни открития. В крайна сметка се доказва експериментално, че директният контакт със земята /като ходенето бос например/ има мощно положително въздействие върху човешкият организъм. Аспектите на това влияние са много. По-долу ще посочим няколко от тях. Около земята съществува отрицателно електрично поле, чиито източник са слънчевият вятър, който навлиза в магнитосферата, йоносферичния вятър и електричните светкавици в атмосферата. Изчислено е, че всяка минути в земната повърхност се изпразват от 1000 до 2000 електрични светкавици, като по този начин зареждат положително горния атмосферен слой и отрицателно земната повърхност. Поради това земната повърхност е изобилна на свободни електрони и това се явява естественият електро-фон, в който се развива живота на земята. Когато кожата на тялото е в контакт със земята, то се снабдява със свободни електрони и изравнява своя потенциал със земния /6,9/. Ако човек стои на открито, но изолиран от земята, то неговото тяло се изравнява с положително заредената атмосфера и той натрупва повече елекричество. При контакт със земята, електричеството от приблизително 3,7 волта спада до 0,007 волта, което е разлика от 467 пъти! Свободните електрони играят изключително важна роля за протичане на естествените процеси в тялото. На физиологично ниво нормалното количество електрони гарантират ефективно неутрализиране на свободните радикали в тялото. Свободните радикали се посочват като една от основните причини за много заболявания, в това число и канцерогенните. Здравните специалисти препоръчват какви ли не хранителни добавки, за отвеждането им извън от тялото на човека. Достъпът до земния енергиен резевоар от отрицателно електричество гарантира лесното неутрализиране на свободните радикали в организма. Освен това предотвратява и развиването на възпалителни процеси от всякакъв характер, спирайки по този начин развитието на много заболявания, които започват с възпаление. Еритроцитите /червените кръвни клетки/ в кръвта, заредени отрицателно, се „държат на разстояние“ един от друг /т.нар. rbc zeta потенциал/, като по този начин могат да изпълнят оптимално своята роля – а именно да се свързват с кислородните и молекули, транспортирайки ги до всяка една клетка, като отвеждат въглеродния двуокис обратно. При липса на контакт със земята, еритроцитите започват да се събират групи, настъпва процес подобен на коагулация, те се слепват, като по този начин правят кръвта по-гъста. Съществува хипотеза, че „синдромът на елетронната недостатъчност“ е една от причините за мозъчен инсулт. Установено, че рискът от мозъчен инсулт е с 40% по-висок от при хора, живеещи във високи жилища. Колкото по-далеч е тялото от земната повърхност, толкова по-положително се зарежда, а от там и нежеланият ефект върху кръвта, която става по-гъста като течност. В едно изследване на Gaétan Chevalier, Kazuhito Mori, and James L. Oschman върху ефектите на заземяването върху физиологията на тялото се отчитат параметрите на мозъчната активност, мускулен тонус и периферно капилярно налягане. Експеримента протича по следния начин. Заземяването се извършва като доброволците сядат в удобен стол и на петата на всеки крак се залепят електропроводими пластини, които с проводник са заземени чрез метална тръба извън сградата в земята. Взети са всички мерки за външно влияние от проводници в стените, електроуреди и т.н. Измерването продължава 14 мин. преди и 14 мин. след заземяването. Промените настъпват за по-малко от секунда в момента на самото заземяване. Интересното при EEG диаграмите е следното: дясното полукълбо /син цвят на диаграмата/ показва стабилна графика, а графиката на лявото полукълбо /червен цвят/ показва рязка промяна. Лявото полукълбо е това, което се повлиява благоприятно при контакт със земята. Лявото полукълбо отговаря за логическото мислене, то е „мъжкото“ полукълбо. В него се намират важни центрове като речта, писането, понятието за време, цифри и т.н. Всеизвестен факт е, че съвременния човек функционира и реагира в света от позицията на своето ляво полукълбо /този процент е повече при мъжете/. На графиката се вижда ясно момента на започване на заземяването и ефекта върху лявото полукълбо /обозначено със стрелка/. Графиките показват средните стойности на четирите основни типа мозъчни вълни – бета, алфа, тета и делта. В това изследване специално електродите са поставяни в предната част на черепа, която дава информация за фронталните лобове на мозъка, които отговарят за абстрактното мислене, преценка и предвиждане. Друг изследван параметър е мускулното напрежение. Взети са данните от левия и десния горен трапецовиден мусукул чрез SEMGs /повърхностна електромиограма/, които се вземат като показателни за нивата на стрес. Крайния анализ на резултатите показва рязка промяна в мускулното напрежение още в момента на заземяване /фиг. 2/ и промяната е по посока на изравняване, т.е. тези графики, който показват по-висока стойност от средната се намаляват, а тези, които показват по-ниска стойност, се увеличават. Сърдечния ритъм не показва никакви отклонения при заземяванена тялото, но за сметка на това периферния кръвен поток /BVP/ показва значително повлияване. Периферния кръвен поток се свързва с баланса между симпатиковия и парасимпатикoвия дял на вегетативната нервна система. От тук следва важен извод: Оросяването на крайниците се подобрява при контакт със земята. Като цяло се отчита увеличаване на парасимкатиковата активност за сметка на симпатиковата, което пряко свързано с нивото на хормонален стрес в тялото. В заключение учените установяват, че непосредствения контакт със земята „има значително влияние върху електрофизиологичните качества на мозъка и мускулатурата, върху периферното кръвно налягане /налягането в капилярите/ и върху шума и стабилността на електрофизиологичните записи. Всички промените в EEG, EMG и BVP показват намаляване на нивото на общия стрес и напрежение, както и промяна в автономния баланс при заземяване.“ В резултат на още много подобни изследвания се установява намаляване на хроничните болки, намаляване безсънието, подобряване на регулацията на глюкоза, подобряване на функциите на щитовидната жлеза, повишаване на имунитета... Играейки редовно Паневритмия на открито и на „бос крак“ би било най-добрия вид заземяване, както препоръчват специалистите по този въпрос. Изчислено е, че за 2 часа ходене бос, настъпват трайни положителни промени в биохимизма на тялото. За времето, което отнема изиграването на една Паневритмия може да кажем, че тялото е възстановило своя нарушен енергиен и биологичен баланс в следствие на липсата на контакт с „майката земя“. Ефекта се подсилва и от факта, че Паневритмия се играе рано сутрин, когато има все още роса по тревата. Водата действа като идеален проводник, като прави контакта на ходилата със земята още по-добър и преносът на електрони по-ефективен. Естествено контактът със земята има и други измерения – ние буквално се зареждаме с енергия от земята, както твърдят учителите от древността и по-ново време. Освен това се извършва естествен акупунктурен самомасаж и се стимулират всички органи и системи на тялото, които са представени в съответние зони на ходилото. Но тези факти вероятно ще бъдат обект на доказване от бъдещите научни изследвания. Използвана литература: Chevalier G, Mori K, Oschman, JL. “The effect of earthing (grounding) on human physiology.” European Biology and Bioelectromagnetics Jan 31, 2006; 600 -621 Ober, Sinatra, Zucker „Earthing – the most important health discovery ever?“
  4. 3 points
    Ани

    Лечение със Слънце

    Енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от Слънцето. То носи живот. Само слънчевата енергия е в състояние да възстанови силата и здравето на човека. Няма болест, която да не се лекува от Слънцето. Слънчевите лъчи представляват сбор от билиарди разумни същества, които идват на експедиция на земята. Всяко разумно същество оставя своя подпис върху лицето на хората; тези подписи те наричат почерняване. Слънцето е извор от жива енергия за цялата Слънчева система. По отношение на Земята, енергията на Слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на Слънцето е отрицателна. Земята има и двата вида енергии, но предимно отрицателна; и Слънцето има двата вида енергии, но предимно положителна. От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на Земята. Посредникът, който съединява и трансформира тези енергии, е наречен етер. Той прониква пространството и цялата Земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи. За да се лекува, човек трябва да прекарва слънчевите лъчи през известни призми. Тези призми могат да бъдат физически, а могат да бъдат и умствени. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се връща пак към Слънцето. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, подготвят се, а като се усили тя, разлистват се и най-сетне разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, я събира от Слънцето. Той знае, че Слънцето може да набави всякакъв недоимък от енергия в човешкия организъм. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да се ползува. Така преобразени, тези енергии не са полезни за развитието и затова се изпращат от Земята в космичното пространство и оттам по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Слънцето от своя страна ги препраща в централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да придобият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята е отрицателна (всъщност дадено място) и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд тя почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, става отрицателна. Сутрин, при изгрев слънце, Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много. Ние сме част от земния организъм и затова, когато той приема, и човешкият организъм приема. Затова именно най-силно действуващи са първите лъчи. Тогава човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии. Първите слънчеви лъчи са най-активните. Този животворен прилив е най-силен до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото - обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. По време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност, а колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху храносмилателната система, затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце - за подобряване на мозъчната нервна система, при изгрев слънце - за заздравяване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за стомаха. След обед изобщо слънчевата енергия има малко целебни резултати. Причината за тази разлика е в различната възприемателна способност на Земята и на човешкия организъм. Енергията, която Земята взема от Слънцето, може да се сравни с артериалната кръв, а тая, която изпраща към него, може да се сравни с венозната кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и оттам в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния си ритъм. Слънчевата енергия минава всеки ден през 4 периода: от 12 ч среднощ до 12 ч на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 ч на пладне до 12 ч среднощ има отлив. Приливът дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Да посрещнеш изгрева на Слънцето означава да се свържеш съзнателно с него, за да могат неговите сили да потекат през твоя организъм. Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца - Слънцето на духовния и на Божествения свят. Ако човек не посреща изгрева на физическото Слънце, не може да бъде здрав. Този закон е познат не само на хората, но и на всички живи същества. Причината за това, че Слънцето ни изгаря, е следната: около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания и вследствие на това се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение. Като изучавате влиянието на светлината, ще забележите, че има часове през деня, когато Слънцето изпраща на Земята благотворни лъчи, главно сутрин до обяд. Има часове през деня, когато слънчевите лъчи не се отразяват благотворно върху организма. Това са т.н. черни, негативни лъчи. За да не попаднете под влиянието им, пазете се да не спите през деня, Ученикът не трябва да спи през деня, особено когато действуват черните слънчеви лъчи. Ако спи през деня, той се чувствува неразположен, уморен, отпаднал духом. Човек може да се излага на слънчевите лъчи през всяко време на деня, но умът му трябва да бъде съсредоточен, положителен, да възприема само положителните лъчи на Слънцето. Ще се концентрирате, но ще се пазите да не заспите. С черните отрицателни вълни на Слънцето идат и земни вълни, които се отразяват вредно върху организма на човека. Докато научите законите на ограждането, да се пазите от тези вълни, добре е да се греете на Слънцето през ранните часове, най-късно до обед. Пазете се от следобедните слънчеви лъчи. Когато искате да се лекувате със слънчевите лъчи, най-добри часове са от 8 до 10 часа. Христос препоръчва Слънцето като метод за лекуване. Когато няма Слънце, ще се лекуваш в стаята си - ще превържеш раната със зехтин или лук, а когато грее Слънце, ще излезеш вън, ще развържеш раната си и ще я изложиш на слънчевите лъчи. Ако между енергиите на Слънцето и енергиите на твоя организъм става правилна обмяна, ти всякога ще бъдеш здрав. Само здравият може да схване идеите на новото учение. Бог е поставил на небето Слънцето, на което да се греете, а вие търсите лекар да ви нагрява изкуствено с лампа. Това не е лекуване. Ако се греете всеки ден на Слънцето, съзнателно, по половин час, с участието на мисълта, ще придобиете повече, отколкото с дни да се ровите из книгите да търсите какво казват лекарите за дадена болест. Умният човек, като вижда, че организмът му е лишен от известна енергия, той я събира от Слънцето. Той знае, че слънцето може да набави всеки недоимък от енергия в човешкия организъм. Когато се парализира известен орган или крак, или ръка, или отслабнат очите, или отслабне паметта, всичко това се дължи на недоимък на енергия, недостатъчно прииждане на кръв, храна в този орган. Умният и разумен човек няма да каже: такава е волята Божия, но ще си набави веднага необходимото, ще събере енергия, ще се изцери, Ако човек не почернява от Слънцето, това показва, че той не е здрав. Слънцето не може да го лекува. Между Слънцето и човека трябва да става правилна обмяна. Чернота, предизвикана от слънчевите лъчи, показва, че Слънцето е извлякло от организма на човека всички утайки, нечистотии, всичката гъста материя. Ако човек не почернява, тази гъста материя остава в организма и създава ред болезнени състояния. Ако почернявате на Слънцето, значи сте акумулирали неговите енергии. Почерняването е подпис, че сте взели енергии от Слънцето. Ако човек няма злато в кръвта си, Слънцето не може да го лекува. Колкото злато имате в кръвта, толкова можете да имате и вън от себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на това, което е в кръвта. Има ли злато в кръвта си, организмът е здрав, мисълта е свежа, трезва, чувствата благородни. Златото е складирана слънчева енергия, която индусите наричат прана. Праната е необходима, от нея зависи здравето. Затова се препоръчва сутрин рано да излиза човек, когато може да възприема по-голямо количество прана. Десетина минути са достатъчни да постои човек при зазоряване и при изгрев слънце, за да приеме това, което му е необходимо. На Слънцето крадешком ще хвърляте един поглед, за една десета от секундата. Слънцето действува много силно и за да не си повредите очите, не гледайте направо и дълго време Слънцето. Светлината не е лоша, ретината не е приспособена. Ако вие имахте знания, бихте могли да възприемете от Слънцето толкова енергия, че да лекувате всяка болест. Ако вие знаехте как да използувате слънчевата енергия правилно, досега бихте направили житните зрънца като яйца големи и ако бихте знаели да използувате правилно слънчевата енергия, вложена в житното зрънце, какво ли не бихте направили! Трябва да се изучават енергиите, които идват от Слънцето. Ако при изгряването на Слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на Слънцето ще представлява за вас чисто механичен процес, който нищо няма да ви ползува. Нашият организъм е образуван от милиарди клетки, които имат свойството на земята да възприемат слънчевите лъчи, да ги трансформират и да задържат от тях необходимата прана за обновяване и лекуване. Щом сте неразположени, излезте навън, изложете гърба си на слънце и от него ще получите това, което никаква философска мисъл не може да ви даде. Когато се правят слънчеви бани, добре е да сте облечени в бели или яснозелени дрехи - тези цветове са хубави. Важно е изпотяването. Ако сте на открито място, завийте се с тънка мушама. Когато се лекувате по този начин, трябва да съсредоточите мисълта си да се излекувате направо от природата. Планинските слънчеви бани са за предпочитане, понеже ритъмът на Слънцето не е нарушен от астралния мисловен облак, който обгръща града. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък, Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. И летните лъчи действуват, но по-слабо. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Има дни през месец септември, които по сила на жизнената енергия се равняват на майските дни. Използувайте слънчевите лъчи през тези дни. Тогава има присъствие на светли същества около вас. Много от болестите се лекуват със слънчевата енергия. При това, доказано е, че всяка болест има определено време, когато се лекува. Някои болести се лекуват през май, други през юни, юли, изобщо през цялата година. Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от 8 до 9 часа. Към обяд лъчите са много силни и не действуват добре върху човешкия организъм. Ранните слънчеви лъчи действуват добре върху анемични хора. Когато иска правилно да използува слънчевите лъчи, човек трябва да изложи гърба си под известен наклон. Измени ли този наклон, той няма да се ползува от разумните лъчи на слънцето. Като говорим за Слънцето, ние нямаме предвид само физическото слънце, но и духовното слънце, като проява на интелигентни, разумни сили, като проява на същества, носители на любов и мъдрост. В бъдеще, когато хората съзнаят това, ще се лекуват само със слънчевите лъчи. Те ще знаят кои лъчи срещу какви болести и недъзи могат да се използуват. Под влияние на Слънцето се събужда космическото съзнание в човека. Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на Слънцето. Даже и в облачно време можете да излизате преди изгряването на Слънцето и да концентрирате мисълта си по посока на изгряващото Слънце. Облаците пречат само да видите Слънцето, но неговите жизнени енергии минават през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодействува на слънчевите енергии. Ако имате екзема, ако ви падат косите, ако имате ревматизъм в ставите или пък някакви подутини в корема, ако сте богат, направете си тераса, изложена към слънцето и оградена със стъкла, хвърлете ризата си до пояса, легнете с главата на север, а краката на юг, изложете гърдите на слънце, като пазите главата, и стойте така половин час. После гърба - половин час, после пак гърдите половин час и така ще продължите, докато се изпотите хубаво. Ако направите 20-30 - 40 бани, всичко ще изчезне. Може да излагате на слънце цялото си тяло. Слънчевите бани ще правите сутрин от 8 до 10 часа. Ако тези бани произвеждат ефект върху гръбначния стълб, мозъка, дробовете, вие ще почувствувате ефекта и върху цялото тяло. Мозъкът е като батерия. Щом тази батерия започне да възприема, щом пълненето й със слънчева енергия става правилно, тя после я разпраща към всички части на тялото и тази енергия започва да лекува. Колкото повече слънчева светлина приемете в себе си, толкова по-голяма мекота и магнетизъм ще се развие във вас. Когато човек тури ръцете си с дланите срещу Слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината на нервите минава по цялото тяло. Излизайте всяка сутрин на слънце, като излагате гърба си най-напред на юг, после малко на север, малко на изток и постойте така един час от 7 до 8 часа сутринта. Отправете ума си към Господа и кажете: „Господи, просвети моя ум. Дай здраве на всички хора, а заедно с тях и на мене.” След това започнете да мислите върху най-хубавите неща, които знаете. Направете този опит през цялата година. Ще видите, че 99% вашият опит ще бъде сполучлив. Доброто влияние на Слънцето върху човека подобрява състоянието на артериалната кръв. Слънцето повдига човешките мисли и чувства, с което и кръвта на човека се пречиства. Има такива болести, които не се подчиняват на никакво лекарство, но изчезват, щом ги подложите на тихите слънчеви лъчи. Буци, подутини след 2 - 3 месеца ще изчезнат. Когато човек се свърже с Бога, дойде ли Божествената светлина, буците постепенно изчезват. Аз казвам, че единственият най-добър хирург, когото познавам, е природата, слънчевите лъчи. Само те режат най-правилно - отрязват гнилото месо, без да закачат здравото. Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи. Когато искате да придобиете вътрешен мир, излагайте гърба си на залязващото слънце, а лицето си отправете на изток. Често съм казвал, че човек трябва да разговаря със светлината. Боли те гърбът. Изложи гърба си на слънце, на светлината, мисли за нея, за това, което съдържа, и болката ще изчезне. Всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина; на сърцето - от недюимък на топлина. Всички болести на душата произтичат от недоимък на истина. Когато заболее, човек трябва да се свърже с енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже с тях направо, нека се ползува от ония растения и минерали, които са свързани с енергията на Слънцето и Луната, и да ги трансформира правилно. Не гледайте Слънцето, когато грее силно. Гледайте го сутрин, когато изгрява. При това има особен начин за възприемане на слънчевата светлина, не само чрез очите. Малко хора могат да използуват правилно светлината, въздуха и водата. Повечето хора дишат само с дробовете си. Има и друг начин на дишане - чрез астралното тяло, или чрез етерния двойник. Каквото и неразположение да имате, като изложите гърба си на Слънцето, неразположението ви ще изчезне. Ако неразположението ви се дължи на отрицателни мисли, изложете гърба си на юг, а лицето си на север. Няма да мине много време и неразположението ви ще изчезне. Ако сте хремави или простудени, изложете гърба си на юг, към слънчевите лъчи. Те лекуват всички болести. Ако енергиите, които са произвели неразположението ви, са положителни, обърнете се с лице към юг, а с гръб към север и неразположението ще изчезне.
  5. 2 points
    Днес е модерно да се говори и пише за силата на мисълта, за това, че творческата мощ и потенциалът да сме свободни и щастливи се таят вътре в самите нас, но не би било честно да твърдим същото за мрачните времена на Средновековието. И който е дръзвал да оспори църковно – религиозните догми е заплащал твърде скъпо – с живота си. Щастливци сред подобни смелчаци са Богомилите, защото пламъците от кладите им разпалват огъня на Реформацията, осветил и изгорил безумието и жестокостта на тъмната епоха. Но идеята ми не е да правя обзор на Богомилското учение, и за да бъда коректен към заглавието, минавам незабавно към темата. Степените са им били три – оглашени, верующи и съвършени. Първите, понеже са били главно слушатели, ще оставим настрана и ще се насочим към вярващите и тяхната основна задача – нравствена чистота. Пречистването и себевладеенето са били основен критерий, за да могат да бъдат избрани и посветени в степените на съвършенството. Защото там се е усвоявала силата на мисълта, често наричана и магия, а боравенето с нея било голяма отговорност и изкушение. Ако не вярвате, спомнете си джедаите. Шегувам се. Всъщност не се шегувам – тези, които използват енергията за користни и манипулативни цели ги наричат ситски лордове, но всеки има свободата да избере от коя страна на Силата да застане. Богомилите са насочвали съзнателно умствената си и духовна мощ за въздействие и помагане, както в личен, така и в социално – обществен план. Но за тази цел мисълта, освен пречистена, трябва да бъде и силна, иначе всичко се свършва с мечтите, а не се явява в материалния свят, както те са искали. Сред методите, които Богомилите са използвали за пречистване и усилване на мисълта, са: - Посрещане на изгрева на Слънцето - Възприемане на природните сили като живи; единство на духовното и материалното - Музика и свещени песни - Вегетарианска храна и водене на природосъобразен живот, използване на билки - Изучаване на различни „тайни” науки - Молитва и медитация - Символично и творческо тълкуване на Писанията - Активно участие на обществената и социална сцена, живот в комуни, братски обяди и вечери и т.н. - Практикуване на сакрални ритуали и използване на различни магически символи – Пентаграм, Свастика, елипси и концентрични окръжности - Често ходене в планините, считали са ги за резервоари на жизнена енергия Радислав Кондаков
  6. 2 points
    Земя на кръстопът, трудна, недостъпна и красива; земя със снежни планини и стръмни духовни върхове; България – едва видима на глобуса, но родила културни колоси като орфизма, богомилството и Учението на Бялото Братство. Но духовният ребус на съдбата се нареди така, че за Учението на Бялото Братство да знаем много, за богомилите – малко, а за орфиците – почти нищо. Ще оставя траките настрана, като си позволя само един окултен паралел – Орфей, Гавриил Лесновски и цар Самуил са въплъщения на един и същи дух. Цар Самуил – закрилникът на богомилите и Гавриил Лесновски – третият в йерархията им, въплътил в движението духа на великата тракийска школа, са митичния Орфей. Другите му инкарнации са също впечатляващи, но нямат връзка с изложението. Това не е тайна за никой от съвършените. И именно орфиците, привидно потънали в океана на забравата, като черни миди сред тъмното му дъно, успяват да родят най-красивата перла на Европа – богомилското движение. Същото това движение, което както само, така и с многобройните си креации сломи Църквата със светлината на ренесансовия човек. Но аз няма да пиша за това, което ни дадоха - а за това, което не стигна до нас. То бе погълнато от огнените езици на средновековната църква, а това което бе останало – довършиха го продажните български политици на двадесетото столетие. Малко от книгите оцеляха и те бяха недостъпни – скрити в дълбоките подземия на Малтийската библиотека, старо хранилище на Ордена на Малтийските рицари. Мнозина опитаха да ги зърнат – но само трима от тях успяха – Николай Райнов, Никола Трифонов и Благой Мавров – изцяло благодарение на първия. Години по-късно, скъпоценния архив бе преместен във Ватикана, но това не укроти българския дух, жадно търсещ гените си. Макар и трудно, Людмила Живкова успя да уреди малка група да посети и разгледа богомилските книги в сърцето на католическата църква. Настъпва и денят на заминаването, но не никой не напуска страната. Още повече – дверите на папата се затварят завинаги пред родните търсачи. Датата е 13 май 1981 г., по-известна с друго едно събитие – атентатът срещу папата, в който България е набедена за съучастник. Въпреки нечовешките усилия на Николай Райнов, вътрешното богомилско учение е загубено за нас. Изнесено под формата на притчи, легенди и предания, закодирало в себе си страшни знания за човека и света, то е заточено далеч от родината си. Но Николай Райнов изпълнява блестящо задачата си, поставена от Учителя Беинса Дуно – задача, която е по-силите само на изключителен дух. Могъщият Учител също изпълнява блестящо световната си Мисия – и в Словото Му, освен новите импулси, живее и тайното богомилско учение, поднесено на научен, съвременен език. Знанието не е загубено, но то не се изчерпва само с беседите и лекциите, то пулсира във вените на Школата. И много от нещата, практикувани от старите богомили ние ще видим и днес, у учениците на Школата на Бялото Братство – общ братски живот, посрещане на изгрева на Слънцето, еднаквата йерархия на учениците (оглашени, верюущи и съвършени), братски обяди, свещени песни, молитви и работа с Писанието, живата основа – Христос... Бог е Милостив, защото ни дава Учението на Неговата Милост. Отново.
  7. 2 points
    Когато Бог създал света, двама ангели посетили рая и ада и като добри математици направили своите изчисления върху творението на Господа. Единият от тях намерил, че Бог направил само една грешка, а другият казал, че не намира нито една грешка у Бога. Обаче, и двамата не се изказали гласно върху творението на Господа. Като разбрал мислите им, Бог ги изпратил на земята със специална мисия, да работят, докато научат добре уроците си. Всяка година Бог им изпращал по 360 ореха – предвиденият за тях бюджет от райската градина. Докато били на небето ангелите мислили добре, но като дошли на земята, оплели се, поради което объркали и мисълта си. Оня, който мислел, че Бог направил грешка при създаването на света, като срещнал жената, веднага се увлякъл в нея и казал: „И Бог е направил грешка, и аз мога да сгреша. Ще се оженя и, макар да вляза в кривия път, все ще се изправя някога“. Понеже храната му идела наготово от рая, той, заедно с жена си, изяждал орехите, пиели, разговаряли се и философствали. Вторият ангел, като виждал, че светът е добре и безпогрешно създаден, колкото орехи получавал, вместо да ги яде, посаждал ги с цел да превърне и земята в райска градина. И двамата ангели живели по 120 години на земята. Жененият ангел имал двама синове и две дъщери. Като заминал за другия свят, той спокойно си въздъхнал и казал: „Оставих поколение на земята. Има кой да яде орехите от райската градина“. Обаче животът на младите не вървял добре. Те започнали да се карат и бият кой от тях да вземе повече орехи. Щом пристигнали орехите, борбата между тях започвала. Ангелът, който посаждал орехите, превърнал една голяма местност в райска градина. Като се видели на другия свят и двамата започнали да разглеждат делата си, да видят кой от тях е постъпил по-добре. Първият ангел, който казал, че Господ направил грешка, разбрал, че мислел криво и не решил задачата си на земята правилно. Наследниците му били в постоянна борба за орехите. Всеки от тях искал да яде повече. Те си казвали: „Ние сме благородници, от високо произхождение. Не трябва да работим. Нашата прехрана е осигурена. Ние ще ядем и пием и ще се удоволстваме“. Казвам: От тия два ангела на далечното минало са произлезли двете поколения в света: едното поколение е работно, обича да твори и създава, а другото мисли само за ядене и пиене, нищо не работи, нищо не твори.
  8. 2 points
    (Лекция, изнесена на семинара за преподаватели по Паневритмия в Арбанаси на 30 май 2010 г.) През последните години сме свидетели на много силно изразено търсене в областта на Паневритмията, което се концентрира повече върху разглеждането на свързаните с нея писмени източници. В тях има някои неголеми по обем, но съществени различия, които пораждат въпроси и противоречия. Това не e лошо, защото когато има известно различие в мненията, хората са по-мотивирани да търсят и се засилват процесите на осъзнаване. От друга страна обаче се създава една по-напрегната атмосфера, която трябва да се трансформира, за да не се превръща разясняването на тези въпроси в трайно напрежение, разделяне и недобри отношения, на което също сме били свидетели в някои случаи. Темата за източниците на информация за Паневритмията е важна, защото въпросите за разликите между някои от тях не са напълно изяснени и винаги има хора, които живо се интересуват от тoзи въпрос. Макар че разликите в писмените описания не са много, изследователите често прекалено се концентрират върху тях и те са пораснали в тяхното съзнание извънредно много, занимават се с тях години наред и това преекспониране пречи на възприемането същността на Паневритмията. От друга страна, непрекъснато се появяват нови хора, които не са проследявали тази тема, тя е нова за тях и отново я повдигат на дневен ред. Така има опасност да се „зацикли” в непрекъснато занимание с едни и същи въпроси, на някои от които вече са намерени задоволителни отговори. Какъв според мен е начинът, по който може да се погледне към тези източници правилно и да се разрешат противоречията? Първо, трябва да се излезе от областта на сухите факти за Паневритмията и да се премине към законите и принципите, на които се подчинява тя. Явно не само по отношение на Паневритмията, но и по отношение на всяко познание, са налице факти, които понякога си противоречат. Единият подход в такива случаи е сухото математическо отчитане: тези и тези казали това, онези казали друго, и така според превеса на мненията се взима решение; но след време излизат нови източници, които казват нещо ново или сменят превеса в досегашните ни сметки. По такъв начин този метод се оказва доста несигурен и, макар и да не го пренебрегваме, все пак разумността изисква и този вид боравене с фактите. Друга важна стъпка е да се вникне в метода, чрез който работи с учениците си Учителя Беинса Дуно – авторът на Паневритмията. Той казва (както и добрите педагози), че добрият учител никога не дава на учениците си всичко наготово. Той им дава част от информацията, която като начало е достатъчна за тях и ги оставя да мислят, да търсят сами отговорите. По този начин учениците растат и се развиват. Предоставянето на цялата информация наготово не кара учениците да учат, да се развиват, да мислят, а в най-добрия случай ги кара да учат наизуст и да повтарят като папагали. Необходимо е също да се излезе от следния шаблон (произлизащ от елементарната формална логика): ако фактите са противоречиви, значи непременно едните са грешни, а другите верни и следователно се налага да отречем едните и да приемем само другите. Може би е най-разумно те да се разбират правилно, да се открият случаите, в които се допълват, да се намери нова гледна точка, която дава задоволително обяснение на всички тях. Във физическия свят нещата са поляризирани – нещо, което е отразено в символа „Ин и Ян”. Виждаме такава поляризация и в Паневритмията. Например едно описание казва дадено движение с ръцете да се изпълни едновременно с движение на десния крак (за по-кратко казваме само „на десен крак”), друго казва на ляв крак; това може да се отнася само за няколко упражнения, но има такова противоречие. Подходът, при който казваш: „Това е вярното, това е грешното” е формален подход, но при работа с принципите и законите нещата се поглеждат от по-висока гледна точка и тези противоречия се примиряват, което можем да наречем още диалектически подход;. Този поглед дава начин да се разберат по-дълбоко фактите и да се подредят в някаква верига, в която те могат да стоят хармонично и не се конфронтират. Работата с фактите не бива да се изоставя, а да се постави на разумна основа и след като не дава достатъчно отговори, те да се търсят по-горе, по веригата факти-закони-принципи на Паневритмията. Относно разумната работа с фактите ще обърна внимание, че е необходимо те да се оценяват и с чисто научен, с критичен (в добрия смисъл на думата) подход: доколко те са истинни, доколко са надеждни, доколко сигурни са източниците, от които идват. Например по отношение на книгите, описващи Паневритмията, важно е: отбелязан ли е авторът на текста или поне да се знае със сигурност кой е той. Също е важно доколко този човек е бил подготвен да свърши тази работа, защото да опишеш движенията на Паневритмията съвсем не е просто. Според мен човек може да си представи в действителност колко е сложно това, само ако се е опитал сам да го направи, като не просто комбинира описания, а състави нов текст, описващ подобни по сложност упражнения, изпълнявани на музика. След това нека да получи оценка от професионалисти и хора, ползващи текста му, и да разбере доколко успешно се е справил. Авторът на доброто описание трябва да има перфектна музикална подготовка, богат професионален опит в описването на физически упражнения, прецизност в описание на детайлите, обширни познания относно вътрешния смисъл и философията на Паневритмията и т.н. Това обикновено не е по силите на един човек и по-успешно би работил за тази цел екип, в който се допълват такива специалисти. Екипът е по-подходящ и защото има повече гледни точки и по-голяма възможност да се избегнат грешки от всякакъв характер, ако работи достатъчно дълго и в разбирателство. Въпреки това винаги остават възможности за технически грешки при съставянето и печата (особено преди 60-70 години), които не зависят от авторите. Сред важните издания на Паневритмията най-яркият пример за влиянието на недостатъчната подготовка и опит в съвсем точното и недвусмислено описване на физическите движения и в боравенето с музиката, е книгата „Паневритмия” от 1938г. В нея упражненията са описани не по тактове, а с броене, което е много по-неточно. Ако някой вече е научил упражненията на Паневритмията и отвори тази книга, за да си свери нещо по движенията, може и да си свърши работа донякъде. Но ако се опита човек да учи за първи път Паневритмия по описанието в тази книга, ще види, че е невъзможно да го направи успешно. Трябва освен това да е съвсем неопитен в работата с професионалното описание на упражнения, за да не забележи колко много неясноти и неточности има относно амплитудата, формата и дори на места в свързването на движенията. Искам да кажа, че тази книга е важна, защото е първа и единствената издадена преди 1944г. с описание на първия и втория дял на Паневритмията, но има недостатъци, и трябва да й се отдава значимостта, която заслужава. Също така трябва да се знае дали човекът, описвал упражненията, е имал възможност да познава същността на Паневритмията – т.е. този човек бил ли е в Школата1 по времето на създаването и практикуването на Паневритмията и колко време е бил там. Всички тези обстоятелства около авторите на описания трябва да се обсъдят и преценят и да се придаде различна степен на надеждност на различните писмени и други източници. Правилно и цялостно разбиране на Паневритмията в дълбочина е задача за бъдещето. Смятам за погрешно мнението, че сега трябва да си изясним как е най-добре тя да се играе и като че ли край – така ще я играем завинаги. В живота нещата непрекъснато се развиват и всеки процес, който е приключил, е мъртъв процес: това е нещо, което вече не живее, щом не се променя. Също нямам предвид, че трябва „да хванем” Паневритмията и набързо да я доизмислим, нещо ново да направим. От една страна, да си даваме сметка за това, че не знаем кой знае колко за законите на нейното създаване и авторът й явно е имал предвид неизвестни за нас неща, които са необходими, за да я сътвори такава, каквато я познаваме. В такъв случай, некомпетентни промени може да намалят драстично нейното положително въздействие и смисъл. От друга страна, самият автор е казал: „В Паневритмията съм дал само основните движения, само семката. И всяко движение, когато се посади, ще се развие, ще се разработи в ново движение”2Следователно според него Паневритмията не е нещо мъртво, което сега трябва да изясним и да сложим в рамки за вечни времена. Точното познаване на текстовете, описващи Паневритмията е нещо много полезно, но с разбирането, че в тях има понякога грешки или неточности, защото и те са писани от хора, които понякога не са били точни в описанията. Понякога ровенето в текстовете не ни дава задоволителен резултат. За излизане от това положение е необходимо и придобиване на добродетели. Човек да трябва да има необходимите вътрешни качества, за да разбере правилно нещата. Да има разумност и да е истинолюбив, да има много още добродетели, защото познаването на по-висшите истини не е само интелектуално постижение, а процес на цялостния човек. Всички, посветили се истински на Паневритмията, се стремят към придобиване на добродетели, което е дълъг процес. Сега ще разгледаме накратко онези от материалните източници на информация за Паневримията, които според мен заслужават сериозно внимание. Това са: издадени и неиздадени книги или частични описания на Паневритмията; стенографирани и публикувани разговори със създателя на Паневритмията за нея; описания на физически, музикални и други упражнения в лекции; филми и снимки с Паневритмия, магнитни и печатни записи на музиката на Паневритмията, спомени на ученици от Школата за Паневритмията по онова време, традицията в изпълнението на Паневритмията и т.н. Ще ги спомена не в реда, в който смятам, че са най-важни, а в хронологичен ред. Първият архивен текст, свързан с Паневритмията, е от 1933 г. Той не е издаван, и този, който го е писал, не се е подписал, но текстът е съхраняван и намерен в архиви на Братството; написан е със стария правопис и има доказателства, че е автентичен. В началото му пише „Новите гимнастически упражнения” и представлява напечатани на пишеща машина описания на упражненията, каквито са били в началото, както авторът ги е давал да се играят, преди още да са оформени окончателно. Смятам този източник за важен главно поради главни причини. Първо, разсейва известния мит, че Паневритмията е дадена на няколко етапа, но в съвсем завършен вид и нищо не е променяно по нея от нейния създател. Този текст от 1933 г. доказва, че в началото е имало един процес, в който авторът е показал доста упражнения, после ги е оформил, подредил ги е, някои са отпаднали, други са се запазили и не са променяни съществено от него, трети са променени повече и са влезли в Паневритмията. За незапознатите трябва да спомена, че всички движения и цялата музика на Паневритмията, както и няколко от текстовете на песните й, са създадени от Учителя Беинса Дуно. Втора важна информация, която дава този източник, е по един от спорните въпроси за упражнението „Изгрява Слънцето”: дали в третата му част ръцете се изнасят напред на десен крак или на ляв (обикновено се нарича за по-кратко „отваряне” на десен или ляв крак). Имаше предположение, че описаното в първата издадена книга „Паневритмия” от 1938 г. по този въпрос „отваряне” на десен крак е вярно, а след това изпълнението е било „изопачено”, и „грешно” е стигнало до нас в живо-предаваната традиция в изпълнението и в следващи издания, при които този детайл е с „отваряне” на ляв крак. Когато се появи описанието от 1933 г., то фактически обори това схващане, защото в него ясно и недвусмислено е описан този детайл с „отваряне” ръцете на ляв крак. Т.е. упражнението „Изгрява Слънцето” явно първо е било описано с „отваряне” на ляв крак, после обратното, след това пак с „отваряне” на ляв крак. Можем да предположим, че в началото е дадено по един начин, а после е променено два пъти от автора (което би било твърде странно) или че във второто издание е грешно, както и е възможно представянето на други различни хипотези. Аз обаче сега нямам за цел да ги коментирам. Текстът от 1933 г. описва само упражнения от първия дял на Паневритмията – 28-те упражнения. За по-кратко при коментара за следващите текстове ще споменавам частите на Паневритмията като: първи (28-те упражнения), втори (”Слънчеви лъчи”) и трети (”Пентаграм”) дял. Следващият важен писмен източник е книгата „Паневритмия” от 1938 г., която съдържа описание на първи и трети дял. Тази книга е единственото отпечатано по времето на Школата описание на Паневритмията и също е много важна, защото в нея има един великолепен текст, наречен „Принципи на Паневритмията”, написан (но неподписан) от Боян Боев по текстове и вероятно указания на Учителя Беинса Дуно; има публикуван нотния текст на музиката, има описани движенията от Милка Периклиева (също неподписан автор) и всичко това – за първи път. Това е първото пълноценно описание на Паневритмията във вид на книга. То е важно и защото, като всяко начало, е най-трудно. По-нагоре го коментирах относно точността на описанието, което дава на движенията. Предполагам, че е дало тласък на следващите, направили описания, също да пишат. Следващото описание – книгата „Паневритмия” от 1941 г., съдържа само предговор с идейната част и музиката с песните на Паневритмията. Новото е, че към няколко текста на песни, дадени по-рано от Учителя Беинса Дуно, е добавен поетичният текст на песните и на останалите упражнения, защото вече е създаден от Олга Славчева и пригоден към нотния текст. Тъй като нотният текст и „принципите (наречени вече „основи”) на Паневритмията” се издават за втори път след 1938 г., е било възможно да бъдат направени подобрения (както става с текста „основи на Паневритмията”) или корекции на грешки, забелязани в първото издание. Когато една подобна книга е била преиздадена от авторите или съставителите й, след като е била ползвана активно и е имало условия да се видят евентуалните й недостатъци, това й дава много по-голяма достоверност, защото са имали възможност да коригират грешките, допуснати в първото издание. А почти неизбежно е да има грешки в такъв сложен материал като книга за Паневритмията, освен ако някой компетентен човек не е работил върху нея десетина години (което не е ставало досега). Почти всички книги за Паневритмията не са преиздавани от авторите им – изключение правят вероятно нотният и идейният текст в Паневритмията от 1941г. Следващото описание на първия дял от Паневритмията е написано 1945-1950 г. от екип, известен като „четирите сестри” и има два варианта; по-късният е от ок. 1950 г., в който те коригират някои дребни детайли. По време на неговото написване е било невъзможно отпечатването му, поради тоталитарния комунистически режим, затова то е съхранено и издадено за пръв път през 2004 г. в книгата „Паневритмия” на Издателство Бяло Братство. Това е едно от най-добрите описания на първия дял, защото е направено от добре съставен екип специалисти: Мария Тодорова (музикант), Елена Андреева (стенограф), Ярмила Ментцлова (хореограф) и вероятно Катя Грива (музикант и преподавател). В този текст за пръв път се описват упражненията по тактове и като цяло са описани много по-прецизно, отколкото в предходното описание на Паневритмията (от 1938 г.). Книгата е илюстрирана с оригинални снимки на авторите на описанието, които бяха съхранявани дълги години в чужбина и върнати непосредствено преди издаването й през 2004 г. Не твърдя, че това описание е съвършено – не твърдя това за нищо овеществено, но определено заслужава много сериозно внимание, защото е написано от екип професионалисти, почти всички дълги години учили в Школата (последното не се отнася единствено за Ярмила Ментцлова). По споменатите от мен критерии (установен авторски екип професионалисти със значително присъствие в Школата; няма второ издание, но има втора корекция) за придаване на различна степен надеждност на писмените източници, този е с най-висока надеждност от всички. Описанието на „Слънчеви лъчи” излиза през 1942 г. като самостоятелно издание, съдържащо философска част, описание на движенията и нотен текст. В началото от автора е даден текст за пеене само към музиката на т.нар. „Идилия”. По-късно Весела Несторова написва само поетичния текст към цялата останала музика на дяла „Слънчеви лъчи”. Не е ясен екипът, описал „Слънчеви лъчи”, но изданието трябва да е било одобрено от автора на Паневритмията, за да бъде отпечатано. Книгата е много ценен и единствен източник. В изданието „Паневритмия” от 2004г. в дял „Слънчеви лъчи”, при запазване разпознаваемоста на текста на оригинала, са направени малки, но важни допълнения от съставителите относно изпълнението и са коригирани няколко неясноти. Това е първото подобрено описание на втория дял, макар че то не е направено от същия екип. Следващата книга „Паневритмия” е на Крум Въжаров и Мария Митовска. По-голямата част от текста е написана от Крум Въжаров, който е бил ученик в Школата дълги години и след 1944 г. продължава да се занимава с Паневритмия. Издадена е през 1993 г., т.е. след кончината на Крум Въжаров. Мария Митовска казва, че текстът на описанието е писан от Крум Въжаров, а тя е съставила само частта с цитати от Учителя Беинса Дуно с указания за походката, плавността на движенията и т.н., което е добра нейна идея и става за първи път до този момент в книга за Паневритмията. Много ценно в тази книга, което е и сериозен принос на Крум Въжаров, е съставеното от него ново, по-добро описание на „Пентаграм”, което е и най-доброто досега на български език. Поради тази причина то е включено в книгата „Паневритмия” от 2004 г. на Издателство Бяло Братство. В описанието на първия дял на Паневритмията има няколко дребни несъответствия, като например, че не може няколко от движенията да се изпълнят въобще така както е написано и други подобни, но те съвсем не омаловажават стойността на тази книга. Изданията на чужди езици смятам като второстепенни, защото по-често са само превод на някой български текст, но все пак могат да се ползват тези от тях, които са оригинални и авторите отговарят на изискванията за надеждност. От издадените на чужди езици книги ще се спра само на коментираната често напоследък книга „Паневритмия” на Ярмила Ментцлова, издадена през 1983 г. във Франция на френски език. Ярмила е великолепен професионалист в областта на танца – школувана балерина в световноизвестна танцова школа. Разучавала е Паневритмията в Париж още с Михаил Иванов и неговите първи последователи (както свидетелства писмо на Михаил Иванов до Боян Боев от 1939 г.). Била е твърде закратко в Школата на „Изгрева” и по-късно се установява във Франция, но смятаме, че си струва да се занимаваме с нейния труд поради дарованието и професионализма й в областта на танца. Книгата съдържа чудесно оригинално описание на упражненията от първия дял, нотен текст, философска част и текстове, свързани с движенията и др. Има сведения, че философската част е подготвена от бившия съпруг на Ярмила – Крум Въжаров, който я е посетил в Париж по повод подготовката на книгата. В нотния текст са открити грешки. Все пак книгата е много добра като цяло и ценна особеност е, че Ярмила Ментцлова много прецизно е описала и преходните движения между първите 10 упражнения, което друг до този момент не е правил. Ярмила е участвала в екипа на „сестрите”, написали през 1945-50 г., описание на първия дял от Паневритмията. Буди известно смущение факта, че в книгата си тя прави няколко промени в сравнение с предходното описание, в което е участвала. По сведения на нейни ученици, които дълги години е обучавала на Паневритмия във Франция и които до последната година от живота й са играли с нея периодично, тя винаги ги е учила на 28-те упражнения по един начин и ги е играела по същия начин, а именно както ги е описала като част от екипа „на четирите сестри”. В края на земния си път в своята самостоятелна книга обаче Ярмила Ментцлова описва няколко упражнения различно, нагаждайки ги към описанието от 1938 г. Интересно е, че никога не е споменала дори на учениците си, че може някои от упражненията да се играят в два варианта . Учениците й, които ние познаваме са семейство Жан-Луи и Арлет Гобо, които продължават и до днес да играят и преподават Паневритмия във Франция и идват в лятната школа на Рила последните няколко години. Учили са Паневритмия преди всичко от Ярмила Ментцлова и имаме основания да смятаме, че начинът им на игра като стил, прецизност и детайли отразява напълно начина на игра на тяхната учителка по Паневритмия. През 2004 г. след лагера на Рила помолихме семейство Гобо да изиграят 28-те упражнения, за да ги заснемем и документираме с филм това, което са научили от Ярмила Ментцлова. Те се отнасят към Паневритмията с голяма любов и уважение и също с уважение и възхищение към Ярмила, като тяхна учителка. Тогава разбрах за сериозното разминаване в някои от първите 10 упражнения и в 16-то упражнение, между начина, по който ги е учила и играла почти до края на живота си, от една страна, и това, което е публикувано в книгата й – от друга. Имаше предположение, че при подготовката на книгата Ярмила е видяла описанието на движенията от 1938 г. и като не е посмяла да го промени, е съобразила описанието си с него, въпреки собствения си опит и практика. От друга страна виждаме, че упражненията № 6, 7 и 8, които са с 41 такта, и така са публикувани в „Паневритмия” от 1938 г. и в „Паневритмия” от 1941г., в изданието на Ярмила Ментцлова от 1983 г. са съкратени с по един такт. В тази връзка е важно да се отбележи, че единствените неща, които са преиздавани по време на Школата и чрез това преиздаване са леко коригирани и потвърдени са текстът „Принципи (или основи) на Паневритмията” и нотният текст на музиката. В нотния текст на „Паневритмия” от 1941г. (която е второто издание) не е съкратен такт от упражнение № 6, 7 и 8 и следователно е правилно те да са по 41 такта. Неколкократно нейните ученици, Жан Луи и Арлет Гобо потвърдиха, че Ярмила Ментцлова винаги и до края на живота си е играла и обучавала на Паневритмия по начина, описан в „Паневритмията на сестрите”. По отношение на несъответствието с написаното от нея в книгата й от 1983 г. приемам хипотезата, че е била повлияна от някого за тези промени. Смятам, че най-малко приемливо е да се правят промени в музиката на Паневритмията. Първо, защото от това, което знаем за създаването на Паневритмията, музиката е първичният елемент – към нея са създавани и пригаждани движенията на упражненията, а не обратното. Второ, знаем, че създателят й е споменал със сигурност за необходимостта след време да се доразвиват движенията и текста на песните, но никога не е казал това за музиката. И трето, защото смятам, че изключително малко вероятно е при наличието на достатъчно образовани музиканти в Школата, никой да не е забелязал нещо такова като излишен такт в музиката, след като са ползвали нотния текст (и напредналите, и начинаещите) цели десет години – от около 1934-35 г. до 1944 г. Ако създателят на музиката беше направил след 1938 г. промени в нотния текст, те нямаше как да останат неотразени от музикантите, които в такъв случай би трябвало съзнателно да заменят това, което вече са научили, с нещо ново. По-скоро ми се струва вероятно да не са забелязани грешки в описанието на упражненията, които се разминават малко с музиката в книгата „Паневритмия” от 1938 г., защото и по време на Школата и дълги години след нея твърде малко е учено от описания. Друго описание на първия дял на Паневритмията със снимкови илюстрации, което е непубликувано, но заслужава внимание, е това на Илия Узунов. Той е известен ученик от Школата, един от тези, които редовно са били там, посветил е живота си на тази Школа и е бил много прецизен и ерудиран човек, на когото може да се разчита. Това са описанията на Паневритмията, известни досега, които е най-важно да се познават и изучават. Други вторични източници на информация за Паневритмията са архивните филми с нея. Те са малко – познаваме два. Твърди се, че има и други, изгубени при опитите да бъдат съхранени в чужбина. Има едно изкушение за всеки начинаещ, и за което всеки преподавател трябва да предупреди учениците си: виждайки на този единствен архивен филм как Учителя Беинса Дуно играе моменти от няколко упражнения вътре в кръга на играещите, да не се стараят да го имитират. За играещите Паневритмия нейният автор е авторитет – той е дал Паневритмията и логичният извод е, че той я познава най-добре и трябва да се играе като него. Но все пак той не е искал да бъде имитиран в ежедневното си изпълнение, когато понякога е играел по-различно. Известен е един спомен на Катя Грива, музикант и ученик от Школата, която авторът на Паневритмията е посочил за преподавател. Тя казва, че един ден той я е извикал специално, за да й покаже как трябва да преподава Паневритмията и това, което й е показал, е било много по-красиво, изключително музикално и се различавало от начина на изпълнение, който понякога са виждали да играе той с всички останали в кръга на Паневритмията. В спомените на Елена Андреева също четем, че „Учителя понякога играеше различно Паневритмията”. В стенографирани от Б. Боев и публикувани разговори за Паневритмията, авторът дава ясни указания за правилното изпълнение на упражнението „Аум”, а се вижда, че на филма не го изпълнява с тези детайли. Затова ако някой ден имате ученици по Паневритмия, предупредете ги да не се опитват да го имитират както играе във филма, защото няма да са на прав път. Другият архивен филм с Паневритмия е с шест двойки, които играят само по права линия и с прекъсване между упражненията. Много красив филм, който също трябва да се гледа и проучи. Не е ясно засега, кога точно е правен и кой е режисьорът, но се вижда, че е на Изгрева. Има още няколко филма с ученици от Школата1, които са от значение. Един филм с Ернестина Сталева и Виола Бауман, които са били в Школата (Виола Бауман за по-кратко, Ерна – повече) и по-късно живеят и преподават Паневритмия в САЩ през целия си живот. Следващата група факти са снимките с Паневритмия. Първо – снимки с авторът, който играе Паневритмия, които са ценни, но с гореописаните съображения. И второ – снимки на хора, играещи Паневритмия, които имат различна тежест като информационен източник, в зависимост от участващите. Следващият факт, носещ информация за Паневритмията, са нотните записи на музиката, както и музика, записана на магнитни носители. Имало е един запис, направен на Рила през 1939 г.; по отношение на темпо и други музикални елементи, на музикантите може би ще им е много интересно да го разглеждат. Към много важните източници на информация причислявам и живата традиция на Паневритмията, която никога досега в България не е била прекъсвана, и която, когато е предавана от способен учител на способен ученик, е верен показател за много въпроси относно изпълнението на Паневритмията. Следващото, което съвсем не е на последно място като източник на информация, е публикуваното слово на Учителя Беинса Дуно – имам предвид първо лекциите и беседите – там има обяснения и за много упражнения, принципи и закони, както и разговори с автора, стенографирани от Боян Боев – публикуваните от тях са много важен и незаменим източник. Например в такъв разговор4 пише, че когато играеш „Аум” трябва да се повдигнеш на пръсти и е обяснено защо. А някои се вкопчват в описанието от 1938 г. и не смятат, че трябва да се повдигат на пръсти, защото там не пишело. Авторът винаги може да добави, да каже нещо повече, за да подобри нещата, може да го прави ако иска до последния си ден на Земята. Работата със словото на Учителя Беинса Дуно е изключително важно при задълбочено изучаване на Паневритмията, не само защото от там можем да намерим неща, свързани с нейния смисъл и детайли, но и защото се дава по-задълбочено и пълноценно разбиране за принципите и законите, на които се основава Паневритмията. В заключение искам да кажа, че, по мое мнение, авторът на Паневритмията е оставил нарочно тези противоречия във фактите за Паневритмията. Защото той е имал възможност да каже да направят точно описание, да направят филм, да фотографират прецизно Катя Грива и други преподаватели, и всичко да е описано до най-малкия детайл без никакви несъответствия. Обаче тогава изпълнението на Паневритмията щеше да бъде папагалщина, което въобще не е метод на тази Школа. Човек би заприличал на играещ робот – всичко е зададено до последната точка – само изпълняваш, нямаш свободна воля, нямаш право на никакво творчество. Учителя Беинса Дуно е предвидил, оставил е нещата така, наглед недовършени, не е коригирал дори грешките, предполагам нарочно, за да може тези, които изучават Паневритмия, да търсят, да не играят механично, да мислят за всяко движение и идеята му, да се опитват да го усетят и вътрешно, а не само според писменото указание. Всички важни факти за Паневритмията се допълват един друг и ни дават цялостната картина, затова сериозните изследователи на Паневритмията трябва да познават добре всички. Но те трябва да продължат и по-нататък – да търсят и откриват, да бъдат в хармония с Духа, който твори хармонията в света. И нещо повече – по този начин да подготвят себе си и следващите поколения за онзи момент, в който Паневритмията не само ще се разбира и преоткрива, но ще се развива. Последното ще е възможно само ако има хора, които не се опират само на фактите, за да се крепят на тях като на патерици, но са разбрали законите и принципите на Паневритмията и са работили върху себе си достатъчно, за да станат съработници на Разумното начало. Предполагам, че това ще е по силите на хората след поколения, когато не единично, а в хармонични групи посветените в Паневритмията ще я развиват. И още един път искам да наблегна, че според мен не само нарочно са оставени тези „грешки” и неясноти в описанията на Паневритмията, но това „нарочно” е гениално и мъдро. Защото именно тези неясноти ни принуждават да се развиваме и да не се опираме вечно на „патерици”, те ни помагат да се научим на много важни неща и ни карат да бъдем добри ученици в училището на Разумната природа и вечнотворящия Дух, откъдето идва Паневритмията. ----------- 1 В случая под „Школата” в цялата лекция имам предвид времето от 1914 г. до 1944 г. 2 Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа, т. 2, С., 2000, с. 56.
  9. 2 points
    Базирана на медитация (mindfulness based)психотерапия и самопомощ при паническо разстройство Забележка: в статията са засегнати някои ядрени принципи, подходи и методи, касаещи психотерапията и самопомощта при паническо разстройство от позицията на съзерцателната (mindfulness) традиция. В статията не са включени аналитични хипотези. Засегнатите методики могат да бъдат практикувани в контекста на подходящото разбиране и супервизия от психотерапевт. В статията е дълбоко вплетен личният и професионален опит на автора. В статията ми 'Три стъпки за трансформация на страха" споменах становището си относно ключовите стъпки в сублимацията на страха: 1) Наблюдение от позицията на вътрешното метакогнитивно ядро, от "окото на урагана" на мисли, емоции и телесни усещания. 2) Парадоксално намерение - искам още, защото ми харесва! 3) Смирено любящо приемане С цялата си сила горното отношение на "Спокойно наблюдавам страха си от "окото на урагана", от ядрото на зрителя в мен и искам още и още от него, защото ми харесва, зарежда ме, възбужда ме, обичам го!" важи при ситуативните и пароксизмални (неочаквани) панически атаки, агорафобичния страх, ситуациите на пикова социална тревожност и др. Тъй като съм отрасъл на брега на морето и дълбоко съпреживявал водната стихия през чувствата, тялото и преживяванията си, ще си послужа със съответната метафора. Сърфиране по вълната на страха (Страхосърфинг J ) Представи си, че страхът ти е онази огромна прииждаща морска вълна, която ей сегинка, всеки момент ще те залее. Вече чувстваш наближаването и - напрежението на адреналина се е покачило и циркулира през тялото ти, заедно с всички съпътстващи го телесни симптоматики. Дотук симптомите са неутрални - в този миг в мислите си си на кръстопът. Точно това е ключовият момент, в който можеш да промениш всичко! Но, какво се случва, когато започнеш по обичайния начин да се бориш или бягаш от страха си? Тогава вълната те залива и започва да те върти, върти, струва ти се, че се задушаваш, замайваш се, губиш опора и всичко става нереално и странно. Дори и тези преживявания могат да се приемат за неутрални и даже удоволствени - чувстваш това, което мислиш... Но ако си в режим борба/ бягство, блокираш, парализираш се, адреналинът прераства в ужаса на кортизола, тялото ти се напряга силно, симптомите експлоадират, струва ти се, че умираш, полудяваш, пропадаш в бездната от ужас и кошмар. Сякаш тази морска вълна на страха те блъска в страха ти от страха, в страха ти от задушаване, от смъртта и провала... Може да бъде другояче! Когато като ежедневна практика медитираш, в теб се е развило едно спокойно метакогнитивно ядро на наблюдение - тих и меко радостен зрител, застанал в самото ядро на психичната ти цялостност. Вече си постигнал първата от горните три стъпки. Тогава спокойно виждаш прииждаща вълна на страха и в този миг изборът на свободната ти воля поема по друг път! Отпускаш се в самия страх - плаваш в потока на адреналина в тялото ти. Плаваш, наслаждавайки се. Нещо повече - пожелаваш още от страха и симптомите, защото ти харесват. Това са нарича смелост! Гмурни се! Гмурни се смело във вълната на страха, пожелавайки я и радвайки и се! Правил ли си го наистина в морето? Ако тръгнеш да бягаш от вълната, се напрягаш целия и тя те завърта и помита. Ако обаче се гмурнеш дълбоко вътре под гребена и, в самото и ядро, там е спокойно и релаксирано. Там липсва пяната на външната симптоматика - там си смел и спокоен. Вълната отминава, а ти спокойно и щастливо изплуваш, наслаждавайки се, готов за другите вълни, желаещ ги искрено и жадуващ за още и още. Защото си смел и решителен. Научил си се да се гмуркаш в страха си! Тогава си постигнал втората стъпка - "искам още, защото ми харесва". Адреналинът, вместо да задейства ужаса на кортизола, е тласнал мотивираното удоволствие на норадреналина и допамина! Добре дошъл в клуба на гмуркачите в дебрите на подсъзнанието си! Честито - вече си придобил умение, което ще бъде с теб през целия ти живот - мотивирана радостна смелост! Когато осъзнаеш, че всички ресурси са в теб и винаги са били в теб, виждаш, че граница във възможностите няма. Страхът е добре дошъл, защото зарежда мотивацията ти, дава ти устрем и сила, трансформира се до вдъхновение и свободна воля. Интелектът ти става мощен, визията висока, проникновена, цялостна и ясна. Някои наричат такъв процес вътрешна алхимия. Изразено на съвременен език, промяната в когнитивните ти (мисловни) процеси води до афективни (емоционални) промени, които пък директно преобразуват телесната ендокринна и неврална биохимия. Когато почувстваш силата, отделяща се от парадоксалното пожелаване, гмуркане във вълната на страха, започваш да се наслаждаваш на процеса, придобиваш майсторство във владеенето му. Тогава се научаваш...да караш сърф! Сърф от любящо смирено приемане! Сърфираш върху собствените вътрешни вълни от адреналин. Стресът става мощен източник на радост - ставаш негов добър мениджър, който лекичко го насочва и преобразува. Обичаш го! Смирено го прегръщаш и приемаш с обич и доверие в него самия, себе си и живота си! Сякаш си стъпил на дъската за сърфиране и се носиш по вълната на страха си! Постигнал си третата от горните стъпки - влюбил си се в страха си! С едно пълно с мир (смирение) релаксирано приемане си го прегърнал и така преобразувал в източник на енергия. Осъзнал си, че той е част от сянката, от подсъзнанието ти, че е глупаво да се дисоциираш, борейки се или бягайки от него, но можеш да приемеш дара на силата му, която да те носи на крилете на волята ти! Ако дълго време морето на чувствата ти е тихо, сърфирането дори ти липсва! Защото парадоксът е, че когато обикнеш страха си, той се разтапя, преобразува до мотивирана и пълна с радостно вдъхновение смелост! Тогава сам създаваш житейските си вълни. Повишената ти смела мотивация те тласка към бизнес развитие, социален просперитет, творчески подем и преливане от съзидателност! Тогава живееш силно, истински и с удоволствие от всеки миг от живота си! Как да стигнеш до инсталирането на преживяването на състоянието и отношението на "Спокойно осъзнавам страха си, искам още и още от него, защото ми харесва, обичам го и го прегръщам приемащо!"? В идеален вариант стъпките са следните: 1) Структуриран анализ на житейската биография - инвентаризация, проследяване на психодинамиките на характеровата структура. Тази стъпка служи като цялостен фон на по-действените психотерапевтични способи. 2) Когнитивно реструктуриране в класически и по-творчески и разширен вид. тази стъпка работи през дългия път на обработка на информацията стимули - таламус - мозъчна кора - лимбична система/ амигдала. Въпреки това е важна като част от преработването на по-външните и слаби нива на стреса, зависещи от и подвластни на съзнателната когниция. В тази стъпка може да се включат ролеви игри и др. 3) Визуализации - когато се научиш да влизаш в транс, разтваряш вратата между съзнанието и подсъзнанието, учиш се на допир със страха си. Визуализациите зависят от въображението на терапевта ти. Често ползвани са за страха ти като вътрешно дете - ти самия като малък, животно, дракон и др. Във визуализациите се прилагат техники като систематична десензитизация, наводняване с рефрейминг, замах, нлп обуславяния и пренос на състояния и др. В тази стъпка поставям и работата през тялото, дишанията, допиращи и обезчувствяващи страха, както и целия репертоар от прийоми, ползвани в структурната рамка на психотерапията и др. Тук постигаш втората стъпка - гмуркаш се смело в страха си! 4) Съзерцание - Това е най-ядрената стъпка, която при правилно разбиране можеш да практикуваш и сам. Тук осъзнаваш, че его въртележките на страха ти са една нищожна част от огромното небе на безграничността ти - преживелищно! Тогава страхът бива естествено засмукван и разтворен в онзи квантов вакуум, полето на потенциала ти. Тогава сърфираш и се любуваш на импулсите му спокойно и усмихнато! 5) Поведенчески експерименти - реално съзнателно търсене на предизвикване на обективно безопасния за теб стрес на п.а., агорафобичния страх от п.а. и страх от страха чрез постепенно увеличаване на степента на поведенческо посрещане на страха в живота ти. Тук споменатото инсталирано отношение бива прилагано на дело! Горните стъпки постепенно се сливат в едно по-широко и дълбоко себепознание, идващо от анализа на характера, разширеното осъзнаване, произлизащо от визуализациите и съзерцанието. С помощта на когнитивното реструктуриране (работата с вътрешния диалог) и придобитото отношение на смирено любящо приемане от визуализациите и съзерцанието, започваш активно и на дело да посрещаш страховете си и ги превръщаш в смелост! Горните стъпки могат да бъдат качествено, по отношение на конкретната ти проблематика, структурирано и бързо преминати с помощта на психотерапевт! Какво можеш да направиш сам? 0) Отговори си на следните въпроси: - Какво в мен задоволява това да продължавам по стария начин - с бягане от себе си, от сянката си? - Какво би станало, ако се променя? - Какво би станало, ако не се променя? Може би съм си свикнал така и колкото и да искам промяна съзнателно, нещо в мен си му е добре така? - Как бих получавал внимание, когато обикна страха си и вече няма за какво да се оплаквам? - Как бих се извинявал, когато не ми се прави нещо, когато се сприятеля със себе си и нямам удобно извинение? - Как бих се чувствал, когато нямам извинението "аз имам п.р." и ми се налага да поемам постоянно повече и по-големи от сега отговорности и да бъда по-деен в живота си? Искам ли го? - Какво не би станало, ако не се променя? - Как бих се чувствал, когато обикна страха си и се науча да го превръщам в смелост? Как бих гледал, ходил, дишал, живял? Какво другите ще видят тогава в мен? Другите около мен как биха приели един много по-действен, отговорен, но и много по-самостоятелен и решителен човек - искат ли го? - Наистина ли искам да се променя? Колко силно от 0 до 10 го искам? - Какви трудности бих имал, докато се променям? Готов ли съм да мина през тях? Как ще ги преодолея? - Готов ли съм постоянно да живея смело, самостоятелно и емоционално независимо? Наистина ли го искам? - Искам ли да поема отговорност за живота и съдбата си? 1) Научи се да наблюдаваш възникващите в ума ти автоматични мисли и последвалите от тях емоции и вътрешен диалог. За разширяване на това метакогнитивно наблюдение са подходящи ежедневните медитативни сесии - два пъти на ден по 10-30 мин. Сесии, в които просто сядаш удобно с изправен гръб и след няколко дълбоки вдишвания и издишвания, застиваш все по-дълбоко релаксирал тялото, дишането и ума си. Тогава съзнанието ти започва да се разширява - осъзнаваш неща, които преди въобще не си забелязвал - напреженията и мускулните брони/ блокажи по тялото си - отпусни ги! Осъзнаваш сковаността си и след като я релаксираш, съзнаваш, че и дишането ти може да се забави все повече и се превърне в медитативното дишане кевали (прочети за това в статията ми "фокусирана в дезензитизация дихателна практика") - не го насилвай, просто наблюдавай. Когато тялото се отпусне, ти се струва, че сякаш изчезва, натежава и се губи. В същото време съзнанието ти е напълно будно, макар и мозъка ти да работи на различни умствени вълни. Когато тялото се отпусне и с еполучи чувство за изчезването му, сетивата се оттеглят навътре (пратяхара), нуждата от кислород на тялото намалява силно, а дишането се забавя и почти спира (кевали). 1а) Тогава насочи вниманието си навътре към самия ум и осъзнай възникващите мисли. Идващите от дълбините на несъзнаваното (дългосрочната ти памет) когниции някои наричат автоматични мисли. Автоматични, защото възникват безусилно, идвайки от дълбоко заложени в теб вярвания, програми, от вътрешната ти карта на света. Наблюдавай тези мисли! Осъзнавай възникването им - как изплуват на повърхността на съзнанието една по една или по няколко или на цели рояци. Някои са слабо наситени с енергия и лесно се стапят, почти след самото си възникване. Други са тежко нагнетени с емоционално - либиден заряд и интрузивно пробват да завладеят вниманието ти. Когато автоматичните мисли обхванат вниманието ти, прерастват във вътрешен диалог. Когато се научиш да осъзнаваш и модифицираш автоматичните мисли още в момента на възникването им с помощта на вътрешния си диалог, овладяваш и емоциите си, защото "чувстваш това, което мислиш"! Това е един много директен, mindfulness based вариант на когнитивното реструктуриране. 1б) Как да реструктурираш вече съзнаваните от теб автоматични негативни мисли с помощта на вътрешния си диалог?! - Осъзнай ясно мисълта, назови и скалирай емоцията, която следва от нея по скалата 0.........10, като 0 е най-ниското и ниво, а 10 най-високото. Примерно: "Мразя страха си, прави ме слаб!"; Емоция: страх - 7. - Преформулирай и реструктурирай мисълта във вътрешния си диалог максимално простичко и конкретно, като осъзнаеш когнитивните изкривявания в нея (нужно е много, много добре да си ги научил и вече да имаш практика в долавянето им, когато се случват в мисленето ти) и трансформираш мисълта чрез логика, връзка с реалността и оптимизъм. Например при горната мисъл: "Катастрофизирам и скачам към заключението, че страхът ме прави слаб. Всъщност той е неделима част от мен и силата ми е скрита в него. За да я извлека, сега го приемам и обиквам. Ето, чувствам, че вече се превръща в смелост!"... - Скалирай от 0.........10 намалялата сила на емоцията. Примерно в случая: страх - 3. Горната работа силно напомня на част от метода махамудра (великият печат) от ваджраяна будизма. По-надолу включвам и още по-директни и мощни методи. 2) Парадоксално преувеличаване (наводняване/ flooding) с прерамкиране - Това е изключително мощна техника, но ще се въздържа от детайлното и представяне с визуализации, тъй като е майсторски подход и изпълнението и е добре да бъде обяснено от психотерапевт и да бъде практикувано под супервизията му. Принципът на метода е описан в статията Три стъпки за трансформиране на страха. 3) Визуализации: - Животно на силата - обикновено се бориш или бягаш от страха си. Сега, когато си потънал в релаксация и съзерцание, представи си, че страхът ти е там, дълбоко в теб, в подсъзнанието ти, като прекрасно силно животно. Осъзнай, че то е част от твоята цялост. Какво е животното? Осъзнай какъв образ възниква в ума ти! Бавно и спокойно или бързо и решително слез до "долната земя", подсъзнанието си. Мини през урвите и деретата на защитите и съпротивите си, позволи на храстите на съмнението да одраскат съществото ти, а бученето на водата на нагоните ти да събуди в теб позабравени емоции. Виж там звяра на страха си! Осъзнай как се зъби и заплашва, че ей сегинка ще те сдъвче. Позволи му да го направи - доближи се до него. Чуй тракането на зъби, замахването на нокти и ... осъзнай, че колкото по-смело се приближаваш, нищо не се случва, но твоето животно на силата утихва, преклонява ти се и се умиротворява. Това е и целта му - да те направи смел! Когато се бориш с него или побегнеш, страхът на животното нараства. Когато го погледнеш в очите, погалиш го и го прегърнеш с обич, животното на силата ти става твой пръв приятел, неизменна част от силата на смелостта ти! Погали го, гушкай го, целувай го, помъркайте заедно в роденото ново преживяване на смела сила! Тогава то се подчинява и прикляка - яхни го. Животното на смелостта и силата ти ще те носи по друмищата на успеха и радостта ти - вътрешни и външни! - Вътрешното дете - Когато се бориш със страха си, се бориш със ... себе си. Когато бягаш от страха си, бягаш от една мощна и важна част от себе си - сянката си. Там, в подсъзнанието ти живее цялото ти минало. Детето, което си бил някога, е в теб сега, в отпечатъците на дългосрочната ти памет. Това дете, набутано от теб с борбата и нежеланието ти за допир с него в сянката ти, страда, плаче и иска излаз навън, към светлината на вниманието ти. Когато продължиш да го потискаш като лош родител на самия себе си, това вътрешно дете започва да плаче, да се страхува още повече. Тогава до теб достига плача му във вид на панически атаки. Виж една светла стая - съзнанието си. На стената има врата, която води надолу, към психичното "мазе" на подсъзнанието ти. Отвори я и запали лампата на любовта си. Тогава бавно слез до долу. Отпусни се - цялото тяло. Едно издишване, едно стъпало надолу към подсъзнанието. Приведи мозъчната си активност до алфа и тета вълни. 10, 9, 8, 7... - едно издишване, едно стъпало надолу в към съня. Осъзнат спокоен сън. 3, 2, 1... - слез. Огледай се. Виж рафтовете с папки със спомени, паметови файлове. Бегло разтвори някоя папка и виж как спомените оживяват! Затвори я и пак се огледай наоколо. Можеш да чуеш как там, в ъгъла някой хлипа, трепери и диша тежко и повърхностно, изплашено. Светейки си с фенера на любовта си, се доближи и смело виж... себе си. Себе си като малко уплашено дете. Доближи се и прегърни това чудесно дете, издръж и изтърпи с чиста и всеприемаща родителска любов страха му - успокой го с любящата си гореща прегръдка! Потрепери заедно с него, гушкайки го със светло приемане. Плавай заедно със страха му, докато се успокои! Тогава го хвани за ръка и бавно се качи по стълбата нагоре, към съзнанието си. Една бройка, едно вдишване нагоре към будното смело и спокойно съзнание! 1, 2, 3...8, 9, 10 - отвори вратата между съзнанието и подсъзнаието и пусни светлината да проникне навътре - остави я отворена посоянно, поддържайки връзка с психичните движения между съзнание и подсъзнание. Вземи на ръце себе си, това прекрасно дете и пристъпи в стаята на съзнанието си. Осъзнай как детето сега е в теб, но спокойно, обгрижено и щастливо. Когато понякога пак се уплаши, просто го обичай и прегръщай със смирено любящо приемане! В момент на п.а., просто се отпусни в това смирено приемане и тогава, о чудо - страхът се превръща в радостна и смела обич! Запитай се какви потребности има това твое вътрешно емоционално дете - в отговорите на това може да ти помогне психотерапевт! - Алхимик - Седни удобно, поеми няколко пъти дълбоко дъх и издишай. Три пъти последователно мощно напрегни цялото си тяло едновременно и рязко за 5-10 секунди при вдишан въздух и отпусни за още толкова - издишай. Повтори три пъти. Направи десетина дълбоки вдишвания и издишвания, след което вдишай максимално дълбоко и задръж продължително, в рамките на приятното. Когато решиш, издишай и се отпусни - изцяло, тотално! Спомни си последния път, когато си бил в състояние на транс или моментите преди заспиване или след събуждане или онова приятно чувство на пълна релаксация и задрямване там, на плажа или полянката или до камината... Влез в алфа и тета мозъчна активност! Лесно е - просто затвори очи и се довери - на Себе си, на живота си, на смисъла и мъдростта, която идва от любовта и спокойствието, които сега почват да се разливат по тялото през чувствата ти! Наблюдавай небето на ума си. Осъзнай кой наблюдава. Кой си ти? Почувствай Себе си - това вътрешно слънце, от което струи всичко, което винаги си искал. От тази позиция наблюдавай облачетата на малките си мисли. Съзнавай как някои сякаш те дърпат и се стремят да обсебят вниманието ти. Практикувай непривързаност - отпусни вниманието си. Мислите ще тръбят колко са важни и че точно в този момент е неотложно да бъдат помислени, премислени и предъвквани... Засмей се и непривързано ги пусни да протекат. Тогава те се разтварят, а свободното небе на съзнанието ти става все по-чисто, ясно и наситено с интуитивната мъдрост на ... теб самия, тихия спокоен зрител! Виж себе си в древна алхимична лаборатория. Масата, епруветките, клокочещото огнище с топящ се метал. Виж стените, прозореца, тавана... На специална закачалка виси огромна клетка с говореща птица, която току повтаря "Превърни оловото в злато, превърни оловото в злато..."... Спомни си момент, в който си имал п.а. - долови миризмите там, на мястото, където се е случило, виж ситуацията и лицата на хората, усети и преживей състоянието - с релаксирано, напълно отпуснато тяло, спокойно, почти спряло дишане. Почувствай прилива на адреналин в кръвта си. Когато усетиш закипяването на адреналина в тялото си, виж отново алхимичната лаборатория - как сипваш изходния материал - оловото на страха, в първоначален съд. Докато виждаш как оловото се топи и протича през веригата от съдове, усети потока от адреналин в тялото си. Ето, оловото достига до централния, най-голям съд и започва да го изпълва. Виж как от специална епруветка наливаш в този съд бляскавия еликсир на Любовта. Сякаш чувстваш как оловото на адреналина залива съда на сърцето ти, а събудената смирена и приемаща обич преобразува оловото, превръща го в златото на мотивираната смелост! Виж как златото потича на изхода от съдове в алхимичната лаборатория, докато осъзнаваш как в представяната ситуация на п.а. обикваш "оловото" на страха си и виждаш как той се превръща в смела спокойна мотивация! Виж се как докато още сърцето ти тупка, зачервен и възбуден, се усмихваш релаксирано плавайки в страха си, който се трансформира до радостна смелост! Почувствай се творец на съдбата си! Горните и много други медитации/ хипносесии, водещи те по пътя към смелостта, сигурността и обичта ти, можеш да намериш тук:http://kaksepravi.co...oga/index3.html 4) Съзерцание/ mindfulness - За съзерцанието е писано много от автори от цял свят. Интересното тук е, че разсъждението за него може да послужи единствено като стимул за лична практика и преживяване и ... нищо повече. Защото думите са безсилни да предадат простора отвъд собственото си ограничение! Съзерцанието е добре проучено научно - въздействието му върху мозъчните зони, химия и т.н. определено е многократно по-мощно от който и да е антидепресант. Интересното е, че страничните му ефекти, за разлика от пълнеенето, главоболието, суицидните мисли и чернодробни проблеми при антидепресантите, е ... блаженството! Съзерцанието в съвременната когнитивна терапия се нарича майндфулнес, пълносъзнателност. Има цял клон в когнитивно поведенческата терапия, работещ изцяло със съзерцанието: MBCBT (mindfulness based cognitive behavioral therapy). Съзерцанието е прекалено простичко и звучи обикновено! И е обикновено, погледнато от позицията на егото! При чистото съзерцание ги няма пищните езотерични или хипнотични или нлп или поведенчески визуализации, така забавляващи егото... За егото съзерцанието е нещо твърде постно! Необикновено е за духа и душата ти обаче! То е прозорец към вечността в теб! Начинът този вътрешен полет да бъде научен, е упоритата практика! Тренировка! Тренировка, която колкото и да е обикновена, води до спонтанната непринуденост отвътре и надскача самата себе си! Тоест тренировката на съзерцание води до липсата на нужда от тренирането му! Защото то започва да прониква в живота, в ежедневието. След известно време на тренировка вече не е нужно да се седи неподвижно със затворени очи, защото съзерцанието е ясно доловимо, силно и жизнено и прониква в малките ни дела от ежедневието ни. За да стане това обаче, е нужна тренировка! Тя понякога е наситена с щастие! Понякога обаче е наситена със страх, тъга, горест или отчаяние. Друг път с вълнение. Или с вдъхновение. Или с болка емоционална или телесна. При съзерцанието обаче се научаваме да осъзнаваме и едното и другото и третото без разлика! Без прикрепяне към удоволствието и без бягане от мъката и страха. И двете стават гориво за медитацията ни. Удоволствието се стапя до тихо и спокойно блаженство. Тъгата и страха също! Съзерцанието центрира! В това няма грам отвлеченост, но са нормални резултати от практиката, които и ти ще преживееш скоро! Обикновени резултати! При съзерцанието няма залъгалки за егото - няма сложни анализи, няма тайни нлп техники, няма НИЩО! Нищо, но погледнато от позицията на търсещия илюзии подскачащ от мисъл на мисъл и от страх към гняв, от тъга към удоволствие ум... От позицията на духа в нас, съзерцанието е всичко! От позицията на егото обаче, докато се учи, то често е скука, тегоба, понякога радост, понякога мистика, понякога неприятно. За егото ни съзерцанието е нещо много странно. В най-добрия случай странно, а в най-лошия омразно. На егото му е скучно при съзерцание - няма лъскави разсъждения, няма ги лабиринтите на логиката и анализа, няма шарени мъниста - техники и визуализации, няма ги "розовите слончета" на хипнотичните внушения на терапевта ти! На егото съзерцанието може да му бъде безинтересно и скучно, твърде обикновено. Защото егото ни, умът ни доста прилича на една скачаща маймуна, която иска лъскавите мъниста на сложните теории, шарените балончета на илюзиите на ума и ухаещите успокояващи страха от загуба и смърт банани на зависимото и сугестирано отвън съзнание. Затова преподаващите съзерцание нерядко го гарнират с подходящи на вкус и добре декорирани визуализации. Аз също го правя при работата си с хора. Иначе е голям скок за ума! Аз лично, като козирог, като си задам една програма и действам по нея, докато я постигна. Така и със съзерцанието. Отначало опитите за правенето му са просто имитация. Тялото така, гръбнакът онака, наблюдение на дишане, на тяло, на мисли... Имитация... Маймуната на ума се опитва да имитира големия разум отвътре! Онзи духовен, всеобемащ и вечен разум отвътре. Тези опити на тази умствена маймуна обаче са важни и нужни. Защото позволяват на шунята (пустотата от будизма), на тихата светла мъдрост бавно и неусетно да проникне и да засили присъствието си в цялостната когниция! Това вътрешно преживяване започва да става все по -"пипнимо", преживяемо. По отношение на страха, на ужаса, на тревожността при паническа атака и свързаните с нея мисли "полудявам", умирам", "мнението на хората наоколо" и т.н. : - Първо, пусни интерпретацията на мислите - тоест разреши си да не тълкуваш горните мисли, да ги оставиш да възникват без да ги окачествяваш ментално като еди си какви си. Просто са такива каквито са. - Второ, пусни самите мисли да идват и си отиват, като си разрешиш непривързано да ги осъзнаваш, със спокойно и неприлепнало внимание. Наблюдаваш ги как възникват, изскачат като стрели от тъканта на съзнанието. Като си разрешиш да не се вкопчиш в тях като удавник, а ги пуснеш да отминат, те се стапят пак там и изчезват. Кой наблюдава? Наблюдаваш от позицията на един тих и спокоен при всякакви обстоятелства вътрешен зрител! - Трето, остани директно в страха, в телесните преживявания - наблюдавай го директно, в самия му център, без да го окачествяваш в мислите си като лош или добър. Наблюдавай и телесните преживявания, симптомите - без да ги етикетираш с мислено обозначаване. Просто осъзнато наблюдение без категоризиране, без приемане за добро или лошо. В това време си разреши да отпуснеш доколкото можеш в този миг тялото, като израз на това спокойно вътрешно наблюдение, от позицията на "ядрото на урагана" на страха ти, от самия му център! Можеш докато така съзерцаваш ставащото и се отпускаш доколкото можеш, да си помогнеш с малко дишане, но сега без бройки. Важното е съзерцанието! Тогава страхът захранва съзерцанието, стапя се в него! Тренирай това! Няма магия, има упорита практика, буквално тренировка! Докато вече няма нужда от нея... Когато фокусираш вниманието на малкия его ум, било то в дишането или в идея, образ и т.н., отначало все още си идентифициран с егото и външната си личност. Когато продължиш обаче и фокусът стане наистина еднонасочен и моноидеистичен, се случва нещо странно. Осъзнаваш, че не ти се фокусираш, а че всъщност наблюдаваш фокусирането на малкия си ум от една много по-широка и всеобхватна позиция - от гледната точка на тихия интуитивен наблюдател или както някои автори го наричат, на свръхсъзнанието си. Осъзнаваш, че всичките ти обособени вярвания за теб самия, запечатани в паметовите следи на мозъка ти, са преходни и малки на фона на позицията на безкрая, от която наблюдаваш ... себе си. Осъзнаваш, че ти си този безкрай, а ординарната ти когниция е просто инструмент за проявата му. Разбираш, че неврозата ти е благословия, дошла да събуди вътрешния ти герой, който да тръгне по пътя на разширяване на съзнанието до една по-тотална цялостност и разбиране. Разбираш, че паниката ти е просто сигнал, бутащ те към себепознание, мъдрост, разтваряне на творческия ти потенциал. Защото бидейки окован в малките въртележки на илюзиите си, си ползвал едва няколко процента от възможностите си. Практикувайки съзерцание ежедневно, постепенно интуитивния ти недуален разум става седалище и център на осъзнаването и себеидентификацията ти. От тази позиция ти резонираш с ритъма на Вселената, опознаваш нуждите на малкото си его, смиряваш го нежно и с обич, за да живееш единството си с всяко атомче и струна от симфонията на живота! Паниката ти е станала безнадеждно малка, маловажна и смешна на фона на вечността ти. Когато все пак някога се случи, просто я оставяш меко и радостно да се разтвори в безграничността на сърдечната ти когниция между тази и другата мисъл, в широкото свободно небе на буда природата ти. Получава се едно естествено засмукване и разтваряне на страха - сякаш си сложил малка щипка захар в огромен океан от мъдра обич! Процесът изглежда непостижим от позицията на ординарния двоичен ум - но е най-естественото преживяване от гледната точка на свръхсъзнанието ти, на потенциала в теб! Тук практиката е всичко! Някои конкретни упражнения за постигане на пълносъзнателност/ съзерцание 4а) Дишане - седни с изправен гръб. Отпусни тялото и ума си - влез в по-дълбоко състояние на съзнанието, в алфа и тета мозъчна активност, но запази пълната си будност. Наблюдавай как с прогресирането на релаксацията тялото ти сякаш натежава, изчезва, губи се. Осъзнай дишането си. Без да го променяш, го следвай - просто го наблюдавай. Осъзнавай повдигането и спускането на дробовете, изпълването и свиването на алвеолите, движението на въздуха по трахеята и допира му до лигавицата на носа. Ще установиш, че колкото по-дълбоко си потънал, дишането ти става все по-леко, до почти незабележимо. Продължи да следваш дъха. Можеш да осъзнаеш как при вдишване жизнената ти енергия се изкачва от долу, през гръбнака до главата, а при издишване слиза надолу. Осъзнай гръбнака си като магистрала на жизнеността ти и следвай енергията. Не я насилвай - просто я следвай. Когато идват мисли, практикувай непривързаност. Разрешавай им да възникват и протекат. Те се разтварят там, откъдето са дошли - в самото пространство на съзнанието ти. Някои мисли ти казват :"Много е важно точно сега да ме помислиш - да решиш това, да планираш онова, да си спомниш за другото, да проконтролираш третото..." - практикувай непривързаност. Позволи си да продължиш да следваш дишането - фокус! Няма борба с мислите, няма битка - просто неутрално спокойно фокусиране в дишането. Понякога ще осъзнаваш, че някоя мисъл въпреки всичко те е 'завлякла" в прутеглянето си и си я мислил за известно време. Докъдето и да си стигнал с нея, колкото и тя да ти внушава, че е изключително важна и е наложително да бъде довършена, спокойно и меко оттегли вниманието си и го върни в дишането. Тялото е изчезнало. Съзнанието е фокусирано в дишането. Тогава се случва нещо ключово. центърът на себеидентификация се прехвърля от малкия его ум в тоталността на слънцето на вътрешния зрител, Селфа, цялостната ти личност (Юнг). А това си ти - реалният АЗ в теб! Тогава осъзнаваш простора си. Достигнал си до разтваряне на потенциала си от възможности, до едно широко вътрешно небе, в което творчеството ти литва свободно и красиво. Наречи го мозъчен потенциал или колективно свръхсъзнание, но от тази позиция творецът в теб действително се събужда - силен и вдъхновен. Там знаеш, че си едно цяло с всеки човек, животно, растение, с живота въобще. Естествено се ражда съчувствие и емпатична свързаност с всички чувстващи същества. По отношение на паническите ти атаки - от позицията на съзерцателното спокойствие и творчески потенциал естествено се ражда онова отношение на смирено любящо приемане, с което в момента на случването им спокойно ги прегръщаш. Те вече са нещо малко, маргинално - осъзнаваш незначителността им, която смирено се стапя пред величието на океана от мъдра обич. 4б) Вървяща медитация - започни да ходиш напред назад забързано и нервно, както когато имаш повишена тревожност. Напрегни се и се вживей в тревожността - направи съответната начумерена гримаса, стегни цялото тяло, направи дишането плитко, горно, бързо и повърхностно. Осъзнай случващото се. А сега забави походката до два пъти по-бавна. Отпусни тялото, лицето, ума и се фокусирай изцяло във вървенето. Докато осъзнаваш дълбокото релаксирано дишане, можеш да проследиш как тежестта се прехвърля от крак на крак, от стъпало на стъпало, как тазобедрените и коленни стави я поемат и разпределят. Съзнавай равновесието, дишането, координацията на движенията между ръце, крака, скелета и мускулатурата. Осъзнай единството на всички съставни елементи в случващото се. Фокусирай се изцяло в походката. Когато се роди мисъл, спокойно я игнорирай - без да я гониш или отблъскваш, продължи да се фокусираш в походката си с непривързан спокоен ум. А сега забави походката до още два пъти по-бавна! Осъзнавай всяко микро движение - нека преливането от движение в движение бъде отпуснато и плавно. Спри ума - пълен фокус! Както и при фокуса в дишането, ще осъзнаеш как в теб се случва промяна. Вместо ти, бидейки в позицията на егото си, да се фокусираш, започва да осъзнаваш фокусирането на малкия си ум, докато Ти самия се превръщаш в безкрайно, спокойно, светло и любящо пространство от мъдрост и простор. Когато ежедневно практикуваш, идентификацията с его ума се стапя и се прехвърля в сливането центъра на съзнаването ти с този безграничен огромен Разум. Когато имаш п.а., просто се отпускаш в безкрая на съзнанието си, забавяш походката и от позицията на широтата осъзнаваш малкостта на паниката си, която с готовност и радост прегръщаш и посрещаш. Тогава тя за мигове се разтваря в широтата на когницията ти! 4в) Зазен - между мислите - седни удобно с кръстосани крака и изправен гръб. Фокусирай се директно в менталността си. Осъзнай потока от възникващи мисли. Виж и почувствай как възникват от самото "небе" на съзнанието ти - там и се разтварят. Фокусирай се в "пространството" между и над мислите. Между тази о другата мисъл. Просто се отпусни в тишината си. За малкия ум тя е нищо, но за духа ти е всичко! Постепенно ще осъзнаеш как тялото се е отпуснало и изчезнало, а дишането е почти спряло. Но тук това се случва естествено, като резултат от съзерцанието, без да му обръщаш специално внимание практиката е "отгоре - надолу". Когато практикуваш ежедневно, присъствието в широкото свободно от мисли вътрешно пространство става естествено - умът се успокоява все по-бързо и лесно. Съзнаваш, че там, в тази тишина, си едно цяло от всичко, че си свързан, обгрижван, закрилян и обичан - от самата природата на нещата. Гален си от нишките на битието. Имаш достъп до огромно сърдечно познание и мъдрост, което интуитивно провеждаш и в ежедневния си живот. Естествено осъзнаваш, че тялото, чувствата и мислите са само инструменти на буда природата в теб, на безкрая ти. Този квантов вакуум на вечността в теб с лекота залива тревожността ти, засмуква я и я разтваря до любящото си светло присъствие. Не я гониш, не бягаш от нея, не я мразиш, а я обичаш, прегръщаш я от все сърце, обичаш я от позицията на същностната си природа. Тревожността ти никога не е била нещо лошо, винаги е била част от теб самия - един добър посланик, вестоносец, идващ да те научи на мъдрост, обич и сила. Външните помощни похвати за постигане на съзерцание/ майндфулнес могат да бъдат безкрай. Когато обаче се допреш до самото преживяване и то стане основа на съществото ти, нуждата от "патеричките' на методите отпада. 5) Поведенчески експерименти - систематична десензитизация и наводняване Когато си осъзнал посланията на страха си, направил си някои промени в мисленето, чувстването, отношението, реакциите и поведението си във вътрешен и социален план, допирал си се многократно до страха си във визуализациите и медитациите си, можеш да започнеш да го прегръщаш in vivo, на дело. Вече си изградил отношението на смирено любящо приемане чрез когнитивното реструктуриране и визуализациите. Както и директно си го преживявал и сливал с него в съзерцанието си. В някаква степен си се сблъсквал със страха си в менталната си практика и на живо и вече можеш да сърфираш по вълната на паниката, преживявайки мотивирана смела радост. Сега обаче вместо да чакаш паниката сама да се появи, в което очакване е възможно все още да има елемент на страх от страха, умишлено потърси поведенчески допир с нея! Още ти е некомфортно да се возиш в метрото или автобуса или да шофираш? Все още изпитваш известен страх при нуждата от напускане на града или от оставане сам? Преживял си п.а. в мола или там, на онова "страшно" място? Допри се умишлено до страха си. Ти избери скоростта и степента на допир. Можеш да го правиш систематично и постепенно (десензитизация) или изведнъж да скочиш в най-трудните ти преживявания в духа на "излагане на страха и превенция на отговор" (наводняване). С помощта на терапевт можеш значително да ускориш процеса на погасяване на тревожността и да предприемеш по-смели стъпки. А сам - разумното решение тук е систематично да увеличаваш степента на досега до страха си, практикувайки отношението на смирено любящо приемане, проникнало в теб до прекогнитивно ниво, до автоматична реакция на отговор на страховото преживяване. Направи си списък от 10 ситуации, като първите са по-малко плашещи, а последните (7,8,9,10) - все по-трудни за теб. Започни постепенно да посрещаш страха си при ситуациите от първите номера, като бавно и постепенно преминаваш и към по-горните ситуации. Както писах по-горе в статията, успешността на практиката ти зависи от: - качествения анализ на характера, осъзнаване посланията, на които те учи страха ти и целта, към която те води, вторичните ползи. - искрената ти, мощна и решителна мотивация за научаване на уроците от тревожните ти преживявания и готовността за осъществяване на постъпателни малки и упорити стъпки по промяна. - усвояване на отношението на смирено любящо приемане - чрез практиките "отдолу на горе" (анализ, визуализации, реструктуриране и т.н.) и "отгоре надолу" (съзерцание/ mindfulness). - решително и упорито поведенческо посрещане и трансформиране на страха - на дело, чрез все по-смели поведенчески експерименти. Отначало в кабинета на терапевта, но по-късно и на живо. Страхът е тук, за да ни научи на любяща смелост! Доколкото усвояваме урока си качествено и бързо, дотолкова и този наш добър учител, страхът ни, се превръща в приятел и благодетел!
  10. 2 points
    „И който не вземе кръста си и не върви след мен, не е достоен за мен“ Библия, Матея, гл.10, 38 стх. Всички хора на земята носим кръста си по някакъв начин. На едни той е по-лек, на други – по-тежък. Но на всички ни страданието, в известен период от живота, е съпътствало ежедневието ни и е предизвиквало обезверяване и известно отчаяние. Страданието присъства в живота ни с едничката цел, да ни доближи до Бога. То е важен метод чрез който ние еволюираме и вървим напред и нагоре в човешкото си развитие. Не случайно е казано в Писанието: „Призовете Ме в деня на вашите изпитания и Аз ще ви помогна. И ще Ме прославите.“ Духовният учител на българите, Петър Дънов ясно и недвусмислено е казал в беседите си, че раждайки се на Земята, няма начин да избегнем страданията. От всичките планети и небесни тела в Галактиката, Земята изпълнява функцията на каторга за душите. Тя е място на активни страдания, каквито не съществуват никъде по вселената. На Земята се изпращат да се прераждат всички непокорни и непослушни души, и чрез изпитанията и страданията, които им се дават, те постепенно се осъзнават и вървят бавно по спиралата на своята еволюция. „Съвременните хора искат да бъдат щастливи, а при това отричат Бога. Те трябва да знаят, че вън от Бога никакво щастие не съществува. Щом се отдели от Първата причина, човек се излага на страдания и нещастия...Връщането на човека към Първата Причина се придружава с радост.“ П.Дънов, Лъчи на живота-съборно слово, стр.251 Колкото е по-високо развито съзнанието на даден човек, толкова по-малко страданията ще огорчават живота му. Не че ще спрат да го съпътстват по пътя му на човек, но осъзнавайки ги, той няма да изпада под тяхна власт и да приема в себе си отрицателните им влияния. И още, колкото е по-голямо егото в човека, колкото повече егоизмът заслепява погледа му, толкова повече ще страда; колкото повече мисли единствено и само за себе си и собственото си благополучие, толкова повече нещастията ще го следват по петите. Защото се знае, че страданията са в пряка зависимост от желанията на човека. Повече и по-неразумни желания, искания, амбиции, претенции – повече и по-тежки страдания му се изпращат, докато се осъзнае какво и защо се случва. Е, в крайна сметка, всичко е за добро, като не може по-лесния начин, ще става по трудния, важното е само едно - човек да разширява съзнанието си и колкото по-високо е осъзнаването, толкова повече той се доближава до Божестения си първообраз. Защото целта и смисъла на живота на хората не е да „си събираме съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат и дето крадци подкопават и крадат“. Защото е казано в Библията, че „дето е съкровището ти – там е и сърцето ти.“ И още: „...каква полза за човека ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“- Матея, гл.16, 26стх. Именно затова хората сме съпроводени от коректива на страданията и изпитанията, защото сме все още твърде несъвършени в разбиранията и постъпките си и твърде далеч от истинското лице, дадено ни от Бога. Защото знайно е, че сме сътворени по Негов образ и подобие. Но има много да работим все още върху себе си, за да се очистим от полепналата кал по нас, докато открием истинския си , Божествен облик. Защото как ще можеш да усетиш ближния си, как ще съчувстваш и помогнеш на болния, на бедния, на страдащия до теб, ако ти самият не си изпитал на гърба си тежеста на болката, на бедността, на страданието? Как ще подкрепиш изпадналия в нужда, ако сърцето ти не е отворено за другите и любовта не го затопля? Защото е казано: „Никой няма любов по-голяма от тая, щото да положи душата си за приятелите си!“ - Йоана, гл.15, 13стх. Хората се раждаме, живеем, радваме си и страдаме на тази земя с единствената цел да усилим Любовта в сърцата си, да усилим Мъдростта в умовете си, да се отворим за мъките на ближните си, доброволно, по собствен, свободен избор и с много обич. Това е и заветът на Христос към човечеството: „Това ви заповядвам: да любите един другиго.“ А нали всички се определяме като християни... Ходим в църквите, кръстиме се, палим свещи, сключваме църковни бракове... Тази принадлежност към християнството обаче трябва да се осъществи в нас на дело и да се проникнем от идеята в дълбочина, да затупти Христовото учение в сърцата ни. Празните думи и фалшивата, външна показност не вършат работа. И когато Бог иска да ни изпита доколко вървим в този път, ни праща изпитания и трудности в живота, под формата на различни страдания. И само от нас зависи, от нивото на съзнание, до което сме достигнали, как ще се справим с тези трудности. „Скръбта и радостта са две състояния в човешкия живот, които постоянно се сменят. В скръбта човек се учи да събира, а в радостта – да дава. Човек не може да дава, докато не е събрал. Ако нищо не е събрал, какво ще дава? Първо човек трябва да събира, а после – да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т.е. искат радостта да предшества скръбта. Когато е допуснал страданията и скърбите в живота, Бог е имал нещо в предвид.“ и още: „ Радостта и скръбта са два пътя, чрез които Любовта се проявява. Докато не разбере смисъла на радостта и страданието, човек не може да разбере живота. Щом не може да разбере радостта и скръбта, човек неизбежно се натъква на доброто и злото, които му създават ред противоречия. В края на краищата човек трябва да примири противоречията в живота си.“ П.Дънов, Лъчи на живота – съборно слово, 250стр. Много важно е нашето отношение към страданията и изпитанията, които ни се изпращат. Ако роптаем срещу тях, недоволстваме и не ги приемаме, като гледаме да ги избегнем по всякакъв начин, дори като натоварим с тях близките си, то неразбирането ни е тотално и съответно ни се изпращат още и още трудности. Ако проявим разбиране, осъзнаем защо ни се праща това или онова изпитание, и приемем и се смирим пред Божията воля, като пред нещо, много по-висше от нас, което е създало и управлява живота, то и бремето на страданията ще е по-леко и по-бързо ще ни отмине. Но ако държим на всяка цена да стане нашето, да наложим волята си, независимо на каква цена – то и ударите върху ни са гарантирани. Егоизмът и самолюбието не са добрия съветник на щастието. Никой не може да избяга от страданието. Навлизайки в живота ни, то ни изправя пред отчаяние, разочарование, страх. Но дори и в такива трудни моменти човек , ако иска, може да се издигне над нещастието, болката, смъртта и да намери своя вътрешен мир, като загърби себе си, личното си благополучие и даде път на състраданието, милосърдието, безкористността и алтруизма в името на Висшите идеали. По този начин поражението може да се превърне в победа, а личността да успее да израстне духовно и да се възвиси нравствено.. Да се открие смисъла в дадена трудна ситуация не води до промяна в условията на самата ситуация. Може да се промени само отношението ни към нея. И по този начин чувствата на безнадежност и отчаяние се заменят с надежда. Трябва да научим себе си, че е от съществено значение не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. И още нещо. Темата за страданието е в много тясна връзка с кармата , която човек си е заработил в миналите си животи и, която сега се проявява. Ако в предишни съществувания си живял в пълно противоречие с Божествените закони и принципи, ако си се отнасял зле с хората около теб, ако си бил генератор на негативизъм и зло, то няма как сега да живееш добре, в радост и щастие. Ще трябва да си понесеш последствията от собствените постъпки и действия. И ако не разбираш този закон то ще има много да се чудиш и да се тюхкаш, защо ти се случват все на теб нещастията. А нищо не е случайно в живота. Всичко си има своето основание, своята причина и следствие. И нека погледнем с вяра и оптимизъм на живота си, за да го изживеем по възможно най-добрия начин. Да изпращаме добри мисли в пространството и да се научим да обичаме и да прощаваме, както на другите така и на себе си. Както и да учим непрекъснато, за да разберем мъдростта на живота. Само така ще успеем да се разплатим с кармата, която сме създали и да повишим съзнанието си, за да можем пък в следващите си животи да се издигнем на по-високо ниво на развитие, като сътоветно и страданията ни ще са по-малко. И да потърсим тишината в себе си и там да се вслушаме във великите и мъдри думи на Учителя Петър Дънов: „Най - хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идат чрез страданието. Ако можеше без страдания, първо Христос щеще да спаси света без страдания. Велик е онзи, който носи съзнателно страданието. Ние, със своето неразбиране си причиняваме страданията. Най-малката нечиста мисъл е в сила да наруши хармонията в твоя живот. Най-малкото нечисто чувство и желание нарушава чистотата на твоя живот. Страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, човек постепенно отстъпва и започва да мисли, да влиза в положението на бедните, на страдащите. Без страдания жестокостта, грубостта на човека не могат да се смекчат. Страданията са пътища, чрез които Природата изхвърля нечистотиите от човешкия ортганизъм. Като знаете това, благодарете, защото без тях щяхте да се отровите. В страданието се печели. Който не страда – той е в застой. Който страда – расте. Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя. Когато Бог иска да застави хората да го познаят – праща им страдания.“ И да не забравяме никога , дори и в най-трудните си моменти думите на Христос: „В света скръб ще имате, но дерзайте, аз победих светът!“ Библия, Йоана, гл.16, 33стх.
  11. 2 points
    Упражненията се изпълняват с лице на юг, бавно, като се брои бавно и ритмично на 6 такта. При всяко коленичене коляното едва допира земята. I. Ръцете се издигат настрани до хоризонтално положение (фиг. 1.1). Така се държат ръцете до края на упражнението. Десният крак се изнася напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 1.2). Изправя се тялото. Изнася се левият крак напред. Коленичи се на дясното коляно. Изправя се тялото. Изнася се десният крак напред. Коленичи се на лявото коляно. Изправя се тялото. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Левият крак назад. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Десният крак се поставя на мястото при левия. Ръцете се свалят. II. Ръцете се изтеглят назад, успоредно, с дланите навън (фиг. 2.1). Десният крак се поставя напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно, като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане навън (фиг. 2.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение, с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред навън (фиг.2.3). Коленичи се на дясното коляно като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин като още веднъж се изнася десният крак. Връщане: Ръцете са горе. Поставя се десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно, заедно с това ръцете се извиват назад и се свалят надолу. Тялото се изправя и ръцете се издигат пред тялото успоредно нагоре с дланите обърнати навън. Същото става с левия крак назад, още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак при левия (ръцете са горе отвесно). Прибират се и ръцете на мястото отстрани. III. Ръцете се поставят на кръста навън (фиг. 3.1). Изнася се десният крак по крива линия върху лявото коляно навън (фиг. 3.2 и 3.3). Изнася се същият крак по права линия напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 3.4). Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десният напред. Връщане: Десният крак по крива линия назад, зад лявото коляно (фиг. 3.5 и 3.5а). Изнася се същият крак по права линия назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Същото става с левия и още веднъж с десния крак назад. Прибира се десният крак при левия. Свалят се и ръцете. IV. Ръцете се издигат нагоре отстрани и горе, във вид на конус, се съединяват, пръстите и палците са допрени (фиг. 4.1). Десният крак се изнася напред. Коленичи се на лявото коляно като същевременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под дясното коляно (фиг. 4.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. Същото се повтаря с левия и пак с десния крак напред. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно и едновременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под лявото коляно (фиг. 4.3). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. После същото с левия и още веднъж с десния крак назад. Десният крак се прибира при левия. Ръцете се свалят отстрани. VIII. Така се развива човешката воля. „Беседи, обяснения и упътвания", 1921 г., 19 август, Преображение, стр. 7-10. „Какво означава първото движение напред? Двете ръце - това е волята, проявление на Любовта. Вземеш първата стъпка - да правиш добро. Броиш до шест - значи решил си вече да правиш добро в света. После започва приклякане - слизане вътре в живота, да извършиш това, което си решил. Направил си някоя крива постъпка - отстъпи назад (което става в упражненията), поправи погрешката си. Намислил си да правиш зло - отстъпи сега по същия закон. По който начин правиш доброто, по същия начин ще изгладиш и злото в себе си. Тези движения напред и назад вървят по права линия. Тези обяснения ви давам за първото упражнение, което е първата стъпка в живота - да правите добро. А стъпките назад се наричат закон за самоотричане. Давайте място на другите! Дошъл някой човек да прави добро - вие ще отстъпите, ще му дадете място той да се прояви. И за вас има място. Защото три изключения може да има: Когато дойде някой да прави добро, ти ще отстъпиш мястото си; може да се яви и втори, и нему ще отстъпиш, а третият ще бъдеш ти."
  12. 2 points
    След Първата световна война човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, на чудовищната лакомия и на вкостенелите назадничави идеи - че силният трябва за ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командва и управлява. Но въпреки това имаше все още хора, които бяха проводници на тези идеи. Те не знаят един велик, основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя така: „Всяка сила, колкото и голяма да е тя, щом върши насилия и беззакония, ще дойде друга, по-голяма от нея сила, която ще я ликвидира.“ Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на древността? Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Александър Македонски или на Чингиз Хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. Мория След това в човечеството се събуди подтик да намери смисъла и порядъка на този свят. Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература. Те прокарваха мисълта, че учението им се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Кутхуми. Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много говореха - тела, които могат да видят само избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище напълно отговаряха на образи с изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Кутхуми Обаче съм се запитвал, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които изнесоха първи пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбийтър и други, да издигнат и оповестят човека Кришнамурти като Миров Учител, като нов Христос, щом като не един, а двама има? Този въпрос така си оставаше в мен без отговор. Един ден група братя и сестри се бяхме събрали в салона за хранене. Някой беше донесъл картичките с образите на Мория и Кутхуми. Всички с оживление започнахме да ги разглеждаме, най-вече от гледище на френологията. Изведнъж, както бяхме се навели над тях, вдигам глава и гледам през прозореца на салона, Учителя излиза от стаичката си. Веднага блесна в мен идеята да отида и да Го запитам за тях, какво Той ще каже. Грабнах картичките и право при Него. Пред Учителя бях всякога свободен, естествен и непринуден. Показах Му ги и казах: „Учителю, какво ще кажете за тези двама велики Учители?“ Той ме погледна, усмихна се и каза: „Такива ще бъдат хората след две хиляди години.“ Разбрах - това са идеалните образи на хора от далечното бъдеще, дадени от много способен художник. Въпросът, който си бях задал получи отговор. А по-късно научих, че известният руски художник Рьорих е нарисувал тези образи, по време на експедицията си през Хималаите.
  13. 2 points
    Слънцето нагряваше големите камъни край езерото Елбур и те излъчваха топлина. По водите на езерото тичаха отблясъци по стъпките на светлината. Ние бяхме насядали около Учителя на малката полянка край езерото. Във въздуха се носеше лек, сладостен дъх. Някакво малко цветенце разкриваше душата си. Върховете в околовръст подпираха големия небесен купол, изпълнен с благоухание и светлина. Учителят каза: Истинската църква е горе. Когато ви питат: “Вие кои сте?”, кажете им: “Ние сме от една много велика църква!” Един брат каза: Във Франция има намерени документи, от които се вижда, че богомилите приемали прераждането. Учителят отговори: Време е вече да излезем да говорим по-открито за богомилите. Прераждането е метод за самоусъвършенстване. Самоусъвършенстване без прераждане не може да има. Детето нали расте и се променя? Променя се, за да стане господар на условията, при които живее. “Прерада” - т. е. идва, за да преработи своето минало, нищо повече. Понеже “рада” значи още “работя”. Щом вчера е работил и днес ще работи. Сега някои религиозни хора считат, че Бащата трябва да работи, а човек да не работи - наготово да се живее. И Христос дойде на земята да помага, да работи. Втори път пак ще дойде, но в душите. Организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство. Пратениците на Бялото братство са създали религиите. В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни. Няма нищо пропуснато. Всички светии са негови членове и действат от Негово име. Бялото Братство е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога и с Христа. В края на века всички светии ще бъдат на земята. Те са вече тук на земята. Не казвам, че са тук на земята в плът, но в една или в друга форма са на земята и работят. Учението на Бялото Братство е неизменно. То е основано на канара, която не може да се разбие. В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред факти, които са записани и се пазят. И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, ще видите, каква е историята за създаването на света от началото до сега. Ще разберете всички стадии, през които сте минали, ще почнете да виждате тези фази. Те ще се явят пред вас като живи картини. Струва си да бъдете ученици на великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всичката архива на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от това няма. Ще се стремите да придобиете това изкуство. Изведнъж няма да дойде, но постепенно. Един ден ще си кажете: “Благодарим, че тръгнахме в този път”. Колкото по-рано тръгнете, толкова по-добре. Колкото по-късно тръгнете, и по-късно ще стигнете. Щом сте верни на закона на Любовта, няма да има никакви изключения и тогава всичко ще се научите. Сега искам да запиша за ученици онези от вас, които искат да влязат в първия клас на Любовта. Учениците, които влязат в класа на Любовта, ще почнат да се записват постепенно. Белите Братя ви отварят място в своята школа. Първото нещо е да имате една беззаветна Любов. Ще влезете с пълно сърце, ум и душа. Но ще започнете всички с Любовта. Това е Божественият път. Бялото Братство върви по пътя на Любовта. Като влезете в този път, ще видите, че той е един от най-добрите. Няма друг по-хубав път. И в един живот няма да го научите. И в два, три, десет живота няма да го научите. Пътят на Всемирното Бяло Братство е път на Любовта, Мъдростта и Истината едновременно. Основната цел е Любовта, а Мъдростта и Истината крепят Любовта. Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите. Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена. Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр. Вторият клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр. Третият клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата, или български клон. Той от Египет отива в Индия, от там в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона. Тези три клона - Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата - идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят трите клона, са посветени. Най-рано е излязъл първият, египетският клон, после палестинският и най-после българският или богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло Братство. В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина - есеи, в Египет - херметисти, в Персия - маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон. Първият клон е построил в Египет пирамидите. В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал. Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр. Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи. Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството. Богомилите не са успели в България поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура. Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура. Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България са им дали името богомили. Ще ви кажа по-нататък тяхното име. Може да се напише книга, в която да се прокара идеята, как българите като изгониха богомилите, пострадаха и попаднаха под турско робство. Да се напише съчинение: “Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това”. Най-виден богомил е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник, разпространител. Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После реформацията се разрази в богомилски дух. Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”. Един брат каза: В списанието “Училищен преглед” има статия против богомилите. Учителят отговори: Кажи на автора така: “Ти си писал за богомилите без свещ. Запали си свещта”. Тук се работи за Царството Божие на земята. Някои проповядват национализъм. Оставете тези идеи. Национализмът е идея на старата култура. Всеки народ е уд на Цялото. Краката работят за тялото и тялото за краката.
  14. 2 points
    ”Ще кажете, че разговаряте с духовете. И аз разговарям с тях, при това не се нуждая от медиуми. Направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано от тях е повече от чиста монета. Те не подозират, е и в другият свят има толкова нечистота, колкото и на земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там може да се оплетеш много по-лесно. За да се справите с тези лъжи и примки, трябва да имате прозорлив и схватлив ум. Като влезеш в духовния свят между лъжливите духове, те ще те нахранят и напоят, ще те заведат на разходка на техните ливади между безброй цветя, които упояват и ще те приспят. Като се събудиш, ще се чудиш къде си. Те започват добре, свършват зле. Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по – ефирни тела, те разполагат с по – големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята – шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание.” Учителя <img src="http://www.beinsadouno.com/images/articles/a173_f3.jpg" style="float: left; margin: 0 7px 0 0;" />Ще разгледам пред вас един важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос така, както Учителя го е поставил и предал. От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим, защото единното съзнание прониква цялото битие. Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие светът се диференцира и от единство става множество. Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието е това, което наричаме Интуиция. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните: 1) Обръщение – обръщение към Бога към духовния живот. Тя е от Бога. Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако отец ми не го призове”. При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилната връзка между физическото и астралното тяло. 2) Покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, идва покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин. Това е от човека. 3) Спасение. То е от Бога и това значи, че човек след като се е покаял и взел насока в живота си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящият си живот и да се повдигне в развитието си. При тази фаза се образува правилна връзка между астралното и умствено тяло на човека и с това се създават условия да може човек да хармонизира своите мисли и чувства. Тук човек се научава да мисли. 4) Възраждане и обновление. То е от човека. при тази фаза под влияние на пробудената мисъл, човек се възражда, обновява и става нов човек, с което се подготвя за следващата най-важна фаза. 5) Новораждане или “пробуждане на човешката душа”; или още “раждане на Аза в човека”. Новораждането е от Бога. Тази пета степен в развитието на човека е предшествана от големи страдания и изпитания. Преди да се новороди човек, трябва да ликвидира с всичката си минала карма, да изплати всичките си стари дългове и да скъса с всичките неестествени връзки на миналото. Затова Учителя казва: Пробуждането на душата е предшествана от някаква голяма катастрофа в живота. Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки. Човек, който се намира пред новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло. 6) Посвещение. Човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг. Но между тази фаза и следващата той трябва да премине пак през големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертвата, той ще учи да жертва всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите си братя. При тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота. 7) Възкресение. При него човек става едно с Бога. При възкресението долните тела – физическо, астрално, умствено и причинно – се свързват с Божественото тяло. Това е навлизане в Нирвана. Всичките тела трябва да вибрират в унисон. Понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията на човешкия живот. Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една много абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Но както Учителя ни е учил, светът за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме чисто механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо. Ние сме потопени в тяхната аура, в тяхното съзнание и живеем в техния живот. В Писанието е казано: “Ние живеем и се движим в Бога”. Ние сме потопени в един свят, който не съзнаваме и не познаваме. Затворени в телата си като в замъци, изолирани от външния свят и само чрез няколко отвора получаваме известни впечатления от този свят. Но какъв в действителност е той, това ние не знаем. Светът, в който живеем е разумен и всички разумни мислещи същества имат възможност да излизат от своите замъци – затвори и да влизат в обширния Божествен свят, който ги заобикаля. Затова е необходимо човек да знае вратите на своето тяло, през които се излиза в обширния свят, който се открива пред него. От незапомнени времена хората са препоръчвали различни методи за влизане във връзка с Невидимия свят, който ни обкръжава. Не е въпрос човек само да влезе в този свят, той трябва да знае с кои области от него влиза във връзка. Защото той не е така еднороден, но е свят на голямо разнообразие. В различните области живеят същества на различна степен на развитие, едни от които са добре разположени към човека, а други са враждебно настроени към него. Човек е врата за Невидимия свят. Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това именно е предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преминаване през човека, за да влезем в необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят. Христос казва: “Аз съм пътят, Истината и Живота”. Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: “Аз съм Пътя”. А Христос е изявената Божия Любов. Когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствувания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него, и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единствения път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: “Само умният човек може да обича”. Следователно само умният човек може а влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всички противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света ,за да отклони човешката душа от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човешкото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности в човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механичен акт, а молитвата има сила, когато не е механичен акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представлява молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с повдигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се превръща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сверите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал господар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се справи след това с космичните течения. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е направил това, той е играчка на тъмните сили и не е техен господар. Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си низши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като слънце, всички тъмни сили ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. В “Царския път на душата” Учителят казва: Разумния ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бялото Братство е: силата предшества свободата, свободата предшества правата мисъл, правата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка. Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес. Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на Духа. В противен случай той ще е играчка на низшите и невежи духове. Учителя казва: “Всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват и ласкаят човека. Когото видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества, че бил голямо величие в миналото, а също си служат с изобличението и критиката. Светлите духове се отличават със съвсем друг характер. Обикновено те си служат с контрасти. Като дойде такъв дух при тебе, той няма да те изобличава, но ще те постави в благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако един дух, с когото си влязъл във връзка, не може да ти създаде тази благоприятна атмосфера, той не е Божествен дух, но обикновен дух, обикновена душа като нас. Той не е от висшите духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези възвишени духове могат да променят изцяло посоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Te са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие.” Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата. Той е достъпен за всички хора и е приготовление за следващия по-труден период – пътят на ученика. Ученикът се отличава с Любов към знанието, с Любов към Учителя и Бога. Учителя казва: ”Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина. Щом дойде вътрешната светлина, всички тези качества ще ни свържат с великите сили на Природата и вие ще станете самостоятелни. Първата задача на ученика, след като е влязъл в школата, е да стане господар на мислите и постъпките си. След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отваря и затваря и как да излиза от тялото си, и как да влиза във великия Божествен свят. При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици.” При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в невидимия свят или в най-отдалечените кътчета на Земята, или на други планети, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Учителя казва: ”Ясновидство има само онзи, който има пробуден ум в духовния свят.” Според схващането на Учителя светлината е проява на ума на космическият човек. Следователно ние виждаме, защото космическият човек мисли и неговата мисъл се проявява като светлина. Субективният живот на космическият човек е обективен за нас, а нашият субективен живот е обективен за духовният свят. Без светлина няма ясновидство. А без ум няма светлина. А сега какво наблюдаваме? По-голямата част от тези, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в живота си. Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Да виждаш духове, да виждаш цветове, да виждаш и други неща от обективният свят, това още не е ясновидство. Ясновидство има онзи ученик, който прониква дълбоко в принципите на живота и Природата и намира съответни методи за тях. Той е посветен в тайната на Природата, дадени са му ключовете за нея, с които той никога не злоупотребява. Само ученикът на окултната школа може да бъде ясновидец. Само адептите и посветените на Бялото Братство са ясновидци в този смисъл. Учителя казва: ”За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко. Обаче, така могат да виждат истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат. Ако ясновидството се развие в обикновените хора, те ще направят ред погрешки и престъпления. В това отношение природата знае на кого какви способности да даде. Докато човек не е развил своите висши чувства, Природата не може да му даде необикновени дарби и способности.”
  15. 2 points
    Един пътник, въоръжен с два револвера, минавал през една гъста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсват. От страх той не могъл да употреби нито един от револверите. Разбойниците го запитали: - Защо носиш два револвера? – За защита, в случай на някакво нападение от разбойници. – Ами какво по-голямо зло от сегашното очакваш? Разбойниците го обрали, набили го добре и го пуснали. Навътре в гората те срещнали друг пътник, когото също нападнали. Той не бил въоръжен, но се обърнал приятелски към разбойниците: - Слушайте, аз нямам нищо в себе си, с което да ви задоволя. Заповядайте с мене в дома ми, ще ви нагостя добре. – Защо не носиш револвер със себе си? – Аз вярвам на доброто в хората, няма защо да се пазя от своите ближни. Какво показват тия примери? Добрият човек вярва в доброто на хората и не се въоръжава. Добрите хора не се нуждаят от револвери. Лошите хора, обаче, се нуждаят от външна защита. Те носят по два револвера в себе си.
  16. 2 points
    *** “Призвание към народа ми” е записано от Учителя Беинса Дуно на 8 октомври 1898 г. и същия месец той го прочита пред Варненското благотворително дружество “Майка”4. На 14 ноември 1898 г. го изпраща по пощата на д-р Георги Миркович (1826-1905) в Сливен с указания за печатарски набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеню Киров (1868-1918) в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора. Пълният текст на “Призвание към народа ми” достига до нас от препис на Минчо Сотиров, направен през 1915 г. в Бургас. За първи път е публикуван в “Призвание към народа ми”, София, 1994. *** Български синове на семейството славянско, послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свет; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае с слава и величие на Своя Живот и ще отбележи имената ви в Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи Живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този Живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ Живот, който встъпва в тая многострадална Земя. Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествам Истината на Живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне в всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свет вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето место, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките Ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на Живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната Виделина на Живота, да разберете вечния път на Бога, който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, който ви оживява. Пред Него домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на Виделината, в която обитава Мир и Любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в Живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на Живота; по него са възлезли всичките синове и Ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя на Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – извора на Живота. Тая непреодолима Любов на Този, който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всички потребните самопожертвания да възтържествува Истината. Сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятствуващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от върховния промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето денят на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отгоре, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антеми, хвалебни песни от Ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в Новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, Любовта и Добродетелта взаимно, Силата и Разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по Земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди. Вие сте под Мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята Любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под Моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият Дух не притежаваше никаква красота, която да Ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свет, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на Земята. Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бдя за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свет. В това Аз, вашият Върховен покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредена. Затова благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата двамата братя1, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар2 и му известих волята на Небето да приеме пратениците Ми на Новия завет и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу. Така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, който съизволи в Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свет. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на Спасението, който скоро ще се яви помежду ви в пълната Своя слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на Земята. “И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам; и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо.” Господ ви е ръководител. Той ви е жених, който изпраща даровете Си, който ви се радва като младоженец за Любовта, която сте приели с вярност от Него, който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и да ви не отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на Духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият ново-развратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот Съм ви ръководил безопасно до тая минута и Съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад като израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си като тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е света Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, като Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава тя вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на Земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на Любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на Моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето в знак на своето благоволение ви е дало един свят залог на велика милост и Любов, който се пази помежду ви. И от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление. И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято; и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение; и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който Съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме славянски, да сте Ми свидетели, че Съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който Съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа Ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете, догде е време; иде час и сега е, когато ще бъде късно да Ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето втори път ида, откак сте станали Мой народ, за да ви видя с собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с Моята доброта и Моята Любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете Мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на Радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз съм Елохил3, Ангел на завета Господен. 8 октомври 1898 г., Варна ______ 1 Двамата братя – става дума за Кирил и Методий. 2 Тогавашния ви царстващ господар – става дума за цар Борис Първи. 3 Елохил – в някои преписи на “Призвание към народа ми” е Елохим. Според християнската традиция Елохимите (Власти) са една от деветте йерархии свръхсетивни същества, които в сравнение с човечеството стоят на по-висока степен на развитие на съзнанието: Ангели, Архангели, Начала, Елохими, Сили, Господства, Престоли, Херувими и Серафими. В текстовете на Учителя Беинса Дуно с термина Ангели в повечето случаи се означава съвкупността от всички девет йерархии. Според някои интерпретации Елохил е име на Архангела, под чието духовно ръководство е българският народ. В писмо до д-р Георги Миркович от 14 ноември 1898 г. Учителя Беинса Дуно го нарича Елохиль. 4 Според достъпната историческа информация, по време на изнасяне на Призванието, дружеството се именова 'Майка"; по-късно то се променя в "Милосърдие".
  17. 2 points
    Един ревностен млад ученик отишъл да практикува при един от абатите на християнските отци-пустинници. След няколко дни той попитал: - Кажи ми, учителю, когато видим брата си да дреме по време на светата служба, трябва ли да го ощипим, за да стои буден? Старият учител отговорил много сърдечно: - Когато виждам някой брат да спи, слагам главата му на коленете си и го оставям да си почине. След като си е починало, сърцето естествено ще практикува с подновена енергия.
  18. 2 points
    Иви

    Зелени крила

    В славните дни на Тутмеса пръв жрец на Амона бе стария Манут. Нему бе поверено голямото книгопазилище на фараона в подземията на Тебес - и той се грижеше да възвестява по царството веленията на боговете. Облечен в бял аксамит, със златен атев на глава и с бич от медни жици в ръце, той отиваше сутрин, в третия час на деня, в двореца на фараона - да възвести мира на царството. В ръката му имаше жезъл от злато, а на ябълката лежеше изваян сребърен бръмбар, който крепи на главата си слънцето, а в нозете си държи кълбо със семена, от които ще се роди съдбата. Жрецът излизаше пред фараона и смирено навел глава, изричаше всеки ден едни и същи думи: - Сине на слънцето, враговете на Масър лежат в кръв под нозете ти! С тези думи Манут възвестяваше мира на цялото царство и вярната воля на боговете. Ако фараонът го не запиташе нищо, жрецът си излизаше, без да дигне взор и да го погледне. Той вървеше, както вървят робите - безстрастен и мълчалив като мумия. А после влизаше в своите широки подземия - и под зелена светлина на смола четеше папируси, дето с йероглифи бе означено страшното учение на жреците. В пъстрите редове, завещани от Хоруса, старецът тълкуваше съкровени думи, които учат човека да прави злато от пясъка на пустинята. И после влизаше в най-тъмните ходове на подземния дворец, за да прелива течностите от една съдина в друга - и да ги подгрява над пламъка от кедър, лаврови листа и кости от лъв. И кога слагаше в течността прах от изумруд, той спираше ръката си. Защото в книгите бе казано, че злато може да направи само този, който не е казал през живота си една лъжа. И - казваше се още - в деня, когато излъже онзи, който е обърнал в злато пясъка на пустинята, златото ще се обърне в кръв. И първият жрец на Масър слагаше ръка на сърцето си - и се питаше излъгал ли е през деня. Дванадесте години минаха, додето Манут, първият жрец на Тебес, приготви праха, с който можеше да се обърне в злато пясъкът на пустунята. И един ден, след като бе възвестил пред фараона мира на царството и волята на боговете, старецът влезе в своите подземия - да види що е станала сместа, която на слаб огън трябваше да тлее цяла нощ. Когато отхлупи медния капак на вазата, дето бе затворена сместа, очите му блеснаха от радост и ръката, която държеше похлупака, трепна: на дъното на голяма ваза, покрита със зеленикава ръжда, лежеха две шъпи жълт прах. Този прах бе дирил цял живот старият жрец. Той взе шъпа пясък, разсипа го в аламбик с широко гърло, наля червена течност и сложи една прашинка от скъпата смес. И до среднощ стоя над кипящия аламбик - да чете предписаните от книгите на Хоруса заклинания. И през дългите часове, когато устата изговаряше бавно и тържествено съкровените слова, умът на жреца рисуваше светла картина: пред неговите очи се простираше бекрайната пустиня - и всяко зрънце пясък бе златно зрънце. Цялата пустиня блестеше като безгранично море от скъп метал, а над нея се издигаше слънцето - и неговата светлина бе оскъдна и бледа като лъчи на мъглива луна. ... А додето жрецът четеше съкровените слова на папирусите, в града на фараона ставаше нещо зло и съдбоносно. Ала старият Манут нема време да възкади смоли пред сребърните огледала, та да попита каква е волята на боговете. И той не видя нищо. Когато наближи третият час на деня, Манут разтвори аламбика и лицето му възсия повече от златото, което стоеше пред него, в дъното на отхлупения съсъд... Той улови с ръка топлия златен пясък и го разсипа на сребърна тепсия: златните зрънца звънтяха като струни на голяма арфа - и блестяха като слънчев прах. И старецът забрави, че третият час на деня го вика в дворците на фараона. Едва след час си науми първият жрец на тебес, че трябва да върви пред царя, за да съобщи волята на боговете и да възвести мира на царството. Ала в ума му светеше още безбрежното златно море - и той нетърпеливо очакваше мига, кога ще види цялата пустиня златна. И той не забеляза, че в двореца царува страшно мълчание. Роб излезе зад големите стълпове, украсени с главата на Хатор, та каза на стареца, че враговете презнощ са избили вси царедворци. Ала Манут не чу нищо - и нищо не разбра. Край него лежеха по кървави губери виночерпци, свирачи храмови писари и роби. Те бяха заклани с широк нож - и счупени оръжия се виждаха хвърлени край тях. Ала Манут не видя нищо - и нищо не разбра. Той стъпваше в локви кръв, но кръвта отразяваше златната пустиня на неговия блян - и той не зърна ни кръвта, ни убитите. Пред очите му играеше само един образ: безбрежно златно море, а в него - той, новият творец, който обръща в злато цялата земя... И кога стигна големия престолен чертог, той отмери с привикнала стъпка шестнадесет крачки, смирено наведе глава и произнесе старите заучени думи, които всеки ден бе изричал цели шестдесет години: - Сине на слънцето, враговете на Масър лежат в кръв под нозете ти! С тези думи Манут възвести в онзи злокобен ден мира на цялото царство и волята на боговете, която не бе имал време да научи... Фараонът не оговори нищо. И жрецът понечи да си отиде. Ала в мига, когато щеше да се обърне назад, един чужд глас властно му извика: - Безумче! Дигни си главата и виж! Виж кому говориш! Пред него лежеше кървав и посинял убитият фараон... И той се обърна назад, за да види кой му говори. И видя двореца пълен с непознати мъже - и те държеха кървави мечове в ръце, а по железните им щитове личеха ръждиви петна кръв. Пред тях стоеше младеж с медна броня и с корона от злато и рубини. И жрецът смаян гледаше чудото - и не знаеше не е ли това жесток сън... Ала новият цар властно изрече своята първа повеля: - Пуснете го да си върви! Безумни са жреците в тази страна: безумец се не убива!... И кога Манут влезе изново в своите подземни скривалища, той намери в сребърната тепсия вместо златни зърна топли капки кръв... И ледният поглед на стария жрец се избистри като ум на мъдрец - и той вдигна очи нагоре, за да погледне нещо далечно... Там, дето свършваше големия град, за да наченат пясъчните хълмове на пустинята, ломеше талази огромно кърваво море , червено като зърна от нар... А над града, над пустинята, над целия свят се носеше леден въздух - и кръвта се смръзваше, за да образува високи червени планини със зловещ блясък на кървав рубин... И над цял свят се бавно понасяше ужасно веене на големи зелени крила...
  19. 2 points
    Иво

    Учителят

    Вие ме наричате Учител и Господ и право казвате, защото съм (Йоaн 13:13) За да завърши правилно и успешно своята еволюция, човек има нужда от духовен ръководител; само така той ще се удостои да влезе отново в жилището на Отца си, отдето е бил изпъден поради своето непослушание. Животът на земята, със своите добри и лоши условия, е училище за падналия човек, който съхранява дълбоко в сърцето си една искра от свещения огън на вселената. Небето е делегирало ангели да пазят тази искра. Освен това човек има родители, учители и духовни наставници, които се грижат да му посочат правия път, по който трябва да върви, за да излезе на добър край. При все това за ония, които усещат по-чувствително отдалечаването от бащиното си жилище и страдат от носталгия, всички тия учители и ръководители се оказват недостатъчни. Те желаят да имат за ръководител една по-силна ръка да ги крепи по-здраво, един глас, който да вълнува душата им, една усмивка, която да разкрива в дълбочината на очите им извора на свещените сълзи, на скъпоценните сълзи — сълзите на съвършената любов. Колкото и да сме недостойни за такава милост, Бог пак ни удостоява с нея щом покажем и най-малкото желание да се смирим, покаем и заработим за своето духовно съвършенство. Тогава Небето ни посреща в пътя с един пратеник на Духа, който се ангажира да ни упътва и ръководи. Само ония, които са се удостоили да се срещнат с такъв ръководител в своя духовен път, знаят какво голямо щастие е това. Христос казва: „Искайте и ще Ви се даде, хлопайте и ще Ви се отвори". Обаче, за да ни се даде и отвори, трябва да знаем как да искаме и как да хлопаме. Духовните учители и ръководители не са обикновени хора. В духовния път еволюцията е вечна. Ученикът на мистицизма ще може един ден да достигне своя учител, обаче когато той достигне стъпалото, на което се е намирал неговият учител, последният ще бъде заминал напред и изкачил се много високо в еволюционната стълба. Затова и Христос казва: „Не може ученикът да бъде по-горен от учителя си". Във вселената има борба между два принципа: Доброто и Злото. И двата принципа, които са духовни сили, имат на нашата планета свои представители, които са организирани в ложи и братства. Едните са известни под името тъмни сили и образуват Черната ложа, Черното Братство. Представителите на доброто образуват Бялата ложа, Бялото Братство. Целта на Черното Братство е да забави еволюцията на човечеството. Това са духове, които в своето падане от небето са повлекли със себе си и човешките души. Велика е тайната, която забулва падането на ангелските сили и на човешките души. Членовете на Бялото Братство, които са от по-висока еволюция, помагат на човешките души да завършат своята духовна еволюция. Бялото Братство изпраща периодически между народите свои членове, които да ги водят в пътя на истината. Те притежават по-голяма мъдрост и сила, и затова винаги излизат победители в борбата със своите противници, само че тази борба в разните полета е отнела много време и е погълнала големи жертви. Много пъти хората стават несъзнателни оръдия на тъмните сили и работят против своите братя и против своя собствен напредък. От горното следва, че има два вида учители: истински и лъжливи. Първите помагат на народите в тяхната духовна еволюция, а вторите ги заблуждават и спъват. Важно е за хората да познават кои са истински учители и кои - лъжливи. За да предпази своите последователи от примките на лъжливите учители, Христос им е посочил една мярка, чрез която да ги познават. А тази мярка са делата. „По делата, казва Той, ще познаете моите служители и последователи". Следователно, щом един духовен учител и ръководител има християнски дела, т. е. прилага учението на Христа в живота си, живее с него, той е член на Бялото Братство и е дошъл да пожертва себе си за народа, между който се е въплътил. Такива учители са били светиите и пророците, а Христос е началник на Бялото, светлото Братство. Характерни черти в поведението на лъжливите учители са гордостта и егоизмът. Това са хора с по-напреднала еволюция, станали оръдия на тъмните сили, съзнателно или не, и които причиняват големи пакости на обществата и народите. Между лъжливите учители има доста знаменити създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, писатели по окултизма и други. Всички тия самозвани учители, които познават и владеят известни окултни закони, могат да повдигнат само едно крайче от голямата завеса, която покрива тайните на вселената. И това е всичко, което могат да направят, защото те сами са още пътници на широкия път. Истинският учител е съвършено свободен в пълния смисъл на думата и той е достигнал това състояние по свръхестествен начин, а не както мнозина знаменити адепти-отшелници чрез отказване от живота, от страданията, чрез убиване на своите желания и чувства. Истинският учител не бяга от света: той живее посред съблазните, приема с благодарност всички страдания и изпитания, които Небето му праща и одухотворява всички свои желания чрез оная психическа алхимия, която превръща материалното, естественото, променливото в духовно, Божествено, съвършено. Свободен е само онзи, който може да избяга от връзките на времето, който преминава границите на пространството; онзи, когото законите на правосъдието, неумолимите отношения на причините и следствията, индивидуалните задължения не могат да докоснат. Ето, този е свободният човек, ръководител на своята съдба, който всичко може и има всяка власт, както над себе си, тъй и над ония, които е повикан да ръководи. Свободният човек, преди да стане такъв, е възтържествувал в борбата на живота през всички свои прераждания, победил е всички свои противници, понесъл е стоически всички свои тирани, простил е всички неправди, дал е всички жертви, забравил е всички страдания. Само тогава той получава кръщението на Духа, влиза в царството на Бога и взима участие в тържеството, в Божествената трапеза на вечното блаженство. Истинският учител е именно един от тия свободни човеци. Той е човек с неограничени права, който слиза на земята, за да изпълни една мисия. Неизвестен за света, ако живее на Небето, той се въплъщава и открива своята същност, само когато му е угодно, на разумните същества, които живеят на същата планета. Дори повечето време той трябва да мълчи, за да не спъне успеха на своето дело. Обикновено той предхожда раждането на един свят и присъства на неговия край. Понеже всичко в него е свръхестествено и неговото същество не съдържа нито едни молекула, заета от природата, той остава най-неизвестен за хората, най-малък и най-загадъчен. И само той може да каже с увереност: „Аз не съм нищо". Той е истински господар на своето тяло и има право да му наложи всякакви трудове и лишения. Той може да го вземе и остави, да се роди и да замине, когато пожелае. Той може да се пренесе в един миг от едно място на друго, на голямо разстояние и да се яви едновременно на много места. И тези явявания не приличат на ония, които описва Светото Писание, понякога те траят няколко дни и не са флуидични: навсякъде, се намира по едно физическо тяло. Такива явявания са констатирани в последно време във Франция, Русия, Англия и Америка. Тялото на учителя е от пречистена материя, одухотворена и един биолог не може да намери нищо особено в неговия химически състав, с изключение на няколко особени функции на коремните органи и някои анатомически особености, които го отличават от обикновения организъм. Това са само белези на извънредните способности на Божествения Дух, които го въодушевяват. Обикновените физически тела получават физическия живот посредством астралния Дух. Дух Свети предава на всичко, което се докосне до него, своя свръхестествен живот. Духовните прераждания на човешкото тяло се извършват по следния начин: когато аз върша един акт на милосърдие, цялото мое тяло взима участие и известно количество клетки от него трябва да се самопожертват. Обаче тези клетки могат да бъдат заставени от моята воля, поради личен интерес, който е егоистичен в основата си, да се възпротивят за извършването на това дело. И от няколко хиляди клетки, които взимат участие и ми помагат да дам милостиня на един бедняк, само две-три могат да действат искрено. Тук се подразбират духовни принципи, духовете на клетките, а не самите атоми, които са покривката и които само присъствието на един жив, разумен дух може да държи съединени и цели. И така тези две-три клетки, добри работници, които са изпълнили добре своята длъжност на самопожертване, напускат колективното същество, от което те съставляват част — моето тяло — и се отправят чрез специални и невидими агенти в отредено за тях хранилище, където ще чакат пристигането и присъединението към тях на всички други клетъчни духове, с които моята индивидуалност ще разполага през останалите мои земни животи и които ще изпълняват добре своята служба на самопожертване. Тогава аз, като човешки дух, ще бъда готов да приема истинско и окончателно кръщение на Духа Светаго н веднъж приет в дома на Отца си, аз не мога да намеря, в случай на мисия, всички тия, с хиляди, малки и пречистени духове, които ми принадлежат. Такъв е произходът на духовното тяло и затова естествените закони не могат да го докоснат. Свободният човек няма нужда нито от храна, нито от сън. И ако яде и спи, това той прави, за да предаде някоя нова добродетел на храната и да подобри света на сънищата. Всички негови действия на земния му живот, всичко без изключение, са: култури, лекуване и борба. Пратеникът на Небето, чрез когото работи Дух Свети, е Учител в пълния смисъл на тази дума, обаче уроците, които той дава, колкото и да са плодовити и живи, остават винаги в тайна и са достояние само на ограничено число хора, предопределени за такава висока култура. Всички прояви на живота в сферата, дето е слязъл той, са израз на неговите грижи. Той наблюдава организирането на геологическите пластове, канализира известни междупланетни влияния, грижи се за растенията и на духа на известен вид от тях предава някое ново свойство, а на друго семейство отровни растения подобрява свойствата. Грижи се за животните според тяхното предназначение, като оползотворява техните способности и развива в основата на техния дух по-деликатни усещания, oграничава растежа на изродените раси и се грижи за упокоението на изчезналите от тях. Той съблюдава и ръководи многото йерархии на невидимите, урегулира подпочвените огньове и атмосферните течения; урежда динамичните обмени между планетите и приготвя със столетия напред големите модификации на общата биология. Рядко Той заповядва, обаче когато стори това, всичко му се покорява: на неговия жест морето утихва, вятърът спира, завалява дъжд, или пък избухва буря. Понеже Той е безсмъртен, всичко, до което се допре, се съживява и ако докосне с крака си някой сух пън в гората, последният веднага се съвзема и пуска издънки. Учителят не е съдия; той идва само за да помага и поправя. Той обмисля начина за нови срокове, за да даде възможност на ленивите и непослушните да се опомнят и намерят случаи за изплащане. Само с един жест Той може да спре катаклизмите. Той приспива морските чудовища и ония, които живеят над планините, за да даде възможност на един град да се покае и поправи. Много пъти обаче неговите усилия остават напразни, защото хората, тръгнали веднъж по хлъзгавия път, мъчно могат да се опомнят и върнат назад. Болестите са подчинени на гласа на Учителя; Той лекува, както е лекувал Христос. Утешава обезнадеждните, изправя падналите, помага да напреднат предприемчивите и смелите, които не се уморяват от работа. Контролира падането на душите и тяхното повдигане, защото клишетата на съдбата му се подчиняват и Той може да ги изменя. Като погледне някое същество, Той го вижда такова, каквото е всъщност: пороци, добродетели, минало, настояще, бъдеще — всичко е пред него. Само с един поглед Той ускорява или забавя събитията. Богатства, фалити, осъждания, женитби, раждания, смърт — всичко минава пред неговите очи и се нарежда по негово желание. Различните клонове на индустрията, на теоретическата и практическата наука, на изкуствата нямат нищо тайно за Него; Той ги ограничава, намалява или увеличава: преобразува ги, праща ги в други планети, според както намери за добре. Той ръководи новите открития и си служи с лицата, мозъците на които са способни да вибрират в хармония с вибрациите на новите идеи и открития, за да ги възприемат и предадат на човечеството. Той спира преждевременните открития и съдейства за слизането на нови идеи от света на вечната мъдрост. По такъв начин се усъвършенства философията. Той поправя в умствения свят неправдите и пакостите, които са извършили служителите на тъмнината. Всичко това е твърда храна, която не може да се възприеме, смели и асимилира от ония, които са издигнали разума до трон и науката до олтар на храм. Нищо не е положително в света на формите. Една лечебна трева от XV столетие днес няма същите качества. Кой може да ни убеди, че формулата за притеглянето от времето на цезарите е същата днешна формула? Правата линия е най-късото разстояние между две точки само в Евклидовата геометрия. Две и две правят четири само в количествената аритметика. Свободният човек бди над расите, народите и цивилизацията. Той се застъпва понякога пред политически лица и Духът знае да му отвори, когато потрябва, и най-недостъпните и добре пазени палати. Историята на анекдотите, която би могла да се нарече истинска история, ни показва примери, когато хора „простосмъртни", са били въвеждани пред папи и императори, за да им напомнят забравени задължения, или да ги подготвят за важни събития. Учителят ръководи борбата между народите и щом не може да замени една война с друго наказание, допуска я, когато тя се явява като спасително средство за една раса или народ. С една дума, полето на неговата власт и сила е обширно. Ние хората се мислим свободни, обаче в същност ние сме роби на своите желания, страсти и грехове. Свободен е само оня, който се ръководи в живота от правдата и добродетелта и не е роб на греха. Учителят притежава абсолютната Истина и тя прониква цялото му същество. Материя, грешки и вериги — ето троичността на човека, който е роб на греха. Дух, истина, крила — ето троичността на свободния човек, в когото пребъдва Истината. Затова и Христос казва: „Истината ще Ви направи свободни". По тия причини свободният човек има право да заповядва на себе си и на останалия свят. Ако неговият поглед задължава всяко същество да му разкрие сърцето си, неговата сила внушава респект на всички, създава му власт и го издига на онова високо положение, на което той всякога трябва да стои. За него няма нищо скрито. Той може да узнава моментално всичко, което поиска. Всичко, което става в известни планети. Той може да узнае щом поиска това. Достатъчно е да хвърли само поглед върху една трева, за да узнае нейните сили и свойства. Само с един мислен въпрос камъкът, който влиза в изграждането на един паметник, му съобщава името на майстора, който го е дялал и поставил там. Материалните същества имат по един надпис, който могат да четат само ония, на които небето е просветило очите. И то открива тази тайна само на ония, които са се издигнали духовно много високо и които живеят в закона на Любовта. Свободният човек е получил тайната направо от устата на Отца, обаче никога по отношение на другите той не взима положение на господар. А по отношение на Бога той не извършва никакво чудо и никакво лекуване, нито си позволява каквато и да е инициатива в обикновения живот, без да поиска предварително позволение за това. Своята свобода, която обхваща духовните резултати на всички негови предишни трудове, той е сложил, като най-голямо свое почитание, в ръцете на своя Господар и се е задължил да няма друга воля освен Неговата воля. Такъв Учител остава винаги неизвестен и скромен. Тесният кръг от хора, между които се движи Той, макар и да откриват понякога нещо от неговите способности, пак не могат да Го разберат. Той оставя да се видят само най-външните отражения и изгледи, но крие грижливо всички начини, които биха дали възможност да се отгатнат неговите истински качества и да се узнае неговата истинска същност. Колкото по-велик е човек, толкова по-голяма нужда има той от мълчание. Колкото по-силен е той, толкова повече братството изисква от него да мълчи. Не всякога, обаче, това се налага. Величие, уединение и мълчание характеризират редките сърца. За простосмъртните абсолютната истина е неизразима, върховната хубост е невидима, съвършената доброта е невъзможна. Тях притежава само онзи, който може да каже: „Аз съм пътят, истината и животът". Притежават ги още, чрез непосредствено предаване, и приятелите — служители на Словото, обединени в него посредством закона на Любовта. Другите, а именно: философи, артисти, светии, макар и избраници, умират от усилията, които те са направили, за да съзрат истината — лицето на Отца, хубостта — формата на Господа и добротата — ръцете на Създателя. И надарен с такива вечни сили, Учителят действа непрестанно. Неговото тяло няма нужда от почивка, защото е чисто. И чрез изпълнение волята Божия; той поддържа живота си. Неговото сърце не копнее за друго, освен да работи и за да помага, той е напуснал онова блаженство, с което не могат да се сравнят сладостите на никакъв рай. И защо да се спира той? Учителят живее в такова свръхестествено място, дето нищо не може да се противопоставя на светлината; дето силите растат заедно с изразходването им; дето съществата се повдигат непрекъснато и се усъвършенстват безгранично. „Живот вечен". Тези две думи съдържат в себе си много неща. Това значи живот в непрекъснат прогрес, в който интелигентността и силата не срещат никога спънки, дето всички същества мислят само да помагат на другите, да растат духовно и дето нямат друга грижа, освен да помагат и да правят другите щастливи. Живот, на който началото, средата и краят имат една и съща субстанция — Любовта; живот, където всяко трептение е пожертване и всяко пожертване — неизразимо щастие; живот, в който всички участващи се повдигат взаимно чрез непрекъснато движение с увереността, че възлизат в една атмосфера, все повече и повече животворяща. Такова е състоянието на душата на свободния човек. Той съхранява в дълбочината на сърцето си чистото чувство на Небето. Такъв човек действа извън времето, пространството и условията. Той излъчва светлина далеч зад границите на творението. Природните закони не докосват нито него, нито онова, което извира от неговото пламенно сърце. Това, което върши той не се записва в книгата на съдбата. Неговите действия не влизат в сметките на вселената; те са само милости и великодушие. Правосъдието не се меси в неговите работи, защото не е увредено. Божественият човек нарежда работите така, че когато сваля товара от един, гледа да не товари с него друг; често той сам се нагърбва с него. Учителят може най-сетне да пише и в книгата на живота; той може да видоизмени индивидуалната и колективната карма (съдба). Понякога той упражнява чудноватата привилегия, за която споменава Христос: „От оня, който няма, ще си вземе и това, което има". Тук се подразбира за неоползотворените таланти. На някои в действителност Небето дава светлина, специални способности, повече интелигентност и те не се ползват от тях или ако се ползват, това правят, за да натискат своите съседи, своите ближни, да се прославят, като че ли те са придобили тия способности и качества чрез свои собствени усилия. За такива идва ден, когато Небето, чрез един от своите пратеници, ги лишава от тия дарби, които са служили само на тяхната гордост и ги предава на други, скромни работници, за да ги оплодотворят в светлината за добро на човечеството и по такъв начин да принесат признателност и слава на Небето. Когато в някой народ слезе такъв Учител, той се среща с една малка част от обществото. И между ония, които се познават с него, има такива, които не виждат и не забелязват в него нищо необикновено. Те са индиферентни, духовно останали назад и Божественото чувство е заспало у тях. Други успяват да открият нещо в него, но понеже са роби на своите страсти, а неговият чист живот е един вид изобличение за тяхното поведение, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети откриват нещо мистериозно у него, но те са лениви, излежават се и не искат да станат, нито пък да си отворят очите. Четвърти виждат тази светлина, но не в истинската и същност, а го приемат като магьосник, като хипнотизатор, като адепт, според науките, които те са следвали или според характера на своя ум. И само една много малка част вижда, чувства в него нещо необикновено, изучава го, влиза в неговия път чрез упражнение на добродетели и най-после успява да открие малко от неговата истинска същност. Тези са именно учениците, които един ден ще станат негови съработници. Индиферентните, невежите и даже противниците не са най-виновните. Най-виновни са ленивите, които грешат най-много, защото отказват да работят. Тежък е дългът, който те сключват и мъчно е изплащането му. Но Учителят е дълготърпелив, вечността е пред него; той знае, че по негова молба Отец ще продължи трайността на творението, за да даде възможност на едно от своите блудни деца да се съвземе и поправи. Той слиза даже доброволно в ада, без да обръща внимание на страданията, за да търси изгубената овца. Той би предпочел да се въплъти, отколкото да остави да пропадне и най-малкото от творенията. Нека използваме помощите, които срещаме на нашия път и ако всички наши братя трябва да бъдат спасени, нека не ставаме причина да се попречи на благополучието на нито един от тях. Когато се яви един Учител, той се издига като слънце в сърцето на ученика; всички облаци в него се разпръскват и нова светлина го озарява. Тогава човек забравя всички горчивини, отчайвания и неспокойствия. Бедното и отслабнало сърце се издига към лъчезарните пейзажи, върху които тихият блясък на вечността разгръща своята слава. Нищо не затъмнява природата; всичко е в съгласие, във възхищение, обожаване и любов. Никой ученик не може да влезе в Небето, докато не срещне втори път човека, който му е дал да вкуси на земята от първичния нектар на Божественото. Този върховен Учител със своите божествени ръце ще полее ученика с живата вода на кръщението на Духа. Той именно ще го измие от тежките петна на злото. Той ще измъкне, ще отскубне това сърце от временното прераждане, за да го посади в постоянното, вечното при Словото. Той ще представи това очистено сърце пред самото Слово, Христос, за да получи венеца на избраните, защото все Той го е защитавал при всяко осъждане, извинявал го е и издействал за него снизхождението на Праведния Съдия. Няма думи, с които може да се опише животворното опиянение на ученика, което той чувства в това психическо състояние. Нашата музика не е в състояние да изрази сладостите на този неизказан сбор от мелодии. Само мълчанието може да отпразнува достойно тези мистерии, защото благоприятства за проявяването на свръхчовешкото в нас, на ненаказаното, на свръхестественото; защото то представя, открива на нашето сърце онова, което Думите забулват и скриват; защото само в неговото безмълвие се запалва неугасимото желание на Небето. Ония от учениците на мистицизма, които са започнали изучаването на мистериите (тайнственото), нека съзерцават тези сцени в мълчанието и чрез мълчанието. И техните уши ще могат да доловят онова, което не е позволено да се открива и те ще разберат, че човешкият език не е в състояние да предаде мълниеносните думи на Словото. Най-верният знак, по който ученикът познава своя истински Учител, това е едно вътрешно предчувствие, което е много по-силно от всички съмнения на ума. Ученикът вижда, че всичко, както в личността на Небесния пратеник, така и в неговите постъпки е свръхестествено. Наглед Учителят живее подобно на всички хора и само по своето учение се изявява като Син Божи. Той учи и разказва това, което сам е опитал и знае и затова е категоричен във всичко. Божествеността на Христа, Неговото възкресение, милосърдието, невидимата вселена не са неща на вяра или прости наставления, както това е за нас; всички тия неща за него са положителни факти, защото ги е проверил. Братската любов за него е по-висока от всички посвещения и всички доброволни изпитания. Той се обявява за пратеник на Небето, защото подобно на истинския пастор, всякога „в л и з а п р е з в р а т а т а". Няма нищо необикновено в неговия начин на действие. Той не изисква никакви обещания, никакви клетви от своите ученици. Не изисква нищо, което разваля обичаите, благоприличието или законите; нищо преждевременно, насилствено фанатично. Не търси одобрителните мнения, нито реклами и никога не нарушава обществения ред. Да виждаш, да знаеш, че нищо не може да устои на неговата воля и при това да чака мълчаливо естествения развой на живота, което му дава възможност да действа предпазливо. Това е един урок от практична мъдрост по отношение на нашето нетърпение и нашата прибързаност. Нека се знае добре, че истинският Учител винаги влиза през вратата и никога не прескача през оградата на кошарата. Учителят не върви пред нас, той ни придружава. Неговото недосегаемо превъзходство се снишава до нашия уровен, защото ни обича. Той върви наред с нас. Говори на всеки на неговия език. Понякога той казва: Обичайте ближния си и за пример раздава всичко човешко, което има у него. Работете — казва той, защото сам работи неуморно и непрестанно. Понасяйте страданията — казва той, защото сам понася без роптание всички болки на душата и тялото. Когато е преследван, той не се защитава чрез атакуване на своите противници, както правим ние простосмъртните. На преследванията на своите противници той отговаря с материални благодеяния или подарява живот на техните деца. Винаги той отвръща с добро на злото, което му причиняват. Всички, които един вътрешен глас, едно вътрешно чувство влече към търсене на истината, Учителят ги познава. От дълго време Той ги следи, както следи и ония, на които очите са още затворени, но ще дойде и за тях ред, макар и по-късно. За всеки човек ще настъпи благословеният ден, когато ще се срещне физически със своя Учител. Ден единствен, знаменит между милиони дни. И в момента, когато тия две същества се срещнат и разменят първия решаващ поглед, чрез който ще се опознаят взаимно, според взаимните добродетели на признателността и на милосърдието, в този момент цялата вселена млъква и от дъното на бездната до престола на Бога, всички същества спират за момент своето дихание, защото „една изгубена овца е била намерена и спасена". Сега можем ли ние да ускорим тази минута, понеже е записана в книгата на съдбата? — Да, можем. След Христа, добротата замества, допълня правосъдието. Небето ще измени своята присъда, щом ние направим и най-малкото усилие да се опомним. Само една дума резюмира целия закон и целия живот. Тази дума е: Обичайте се един друг и вие ще ускорите тази Божествена среща. Обичайте се един друг и вие ще ускорите тази божествена среща за вашите братя. Обичайте се едни друг и вие ще облекчите поне отчасти задачата на този Непознат Човек, който лети към нашите сърца из дъното на пространсвото, от много векове, за да ни излекува, възпламени и възроди духовно. Блажени са народите, които се удостояват с такива небесни пратеници!
  20. 2 points
    Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него - няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на Природата. И най- последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава Природата ще каже: "Ето едно от моите възкръснали деца!" Какво представя смъртта и какво - възкресението? - Смъртта има отношение към забравените деца в избите на Природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра. Често слушате да се говори: "Аз ям каквото ми попадне, не правя избор в храните; обличам се с всякакви дрехи, не правя избор нито в цвета, нито в качеството на материята". Той иска да се представи за скромен човек, който се примирява с условията. Не е така. Който яде безразборно всякаква храна, той е човек без идеал или с нисък идеал. Така яде и всеядното животно, но човек се отличава от животното. Когато ядеш, трябва да правиш избор в храните. Природата е създала много храни, но ти ще избереш най-чистата и доброкачествена, която действа благоприятно върху твоя организъм. Това е човек с висок идеал! Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане!" Обаче, ако види, че го мързи да се качи на дървото и си откъсне плод от ниските клонове, Природата вече има особено мнение за него. Тя пише в книгата си: "От тебе човек няма да стане! Ти нямаш висок идеал". - "Какво трябва да правя?" - Да се качиш на дървото и оттам да откъснеш плод. - "Много е високо, ще падна". - И живота да ти коства, трябва да се качиш. Тогава Природата ще пише: "Смело е това дете - от него човек ще стане!" Някой погледне нагоре към върховете, посегне с ръката си, но се уплаши и погледне надолу, към ниските клонове, или на земята, дето е паднал някой плод, наведе се и го вземе. Природата и за него пише: "Ето едно от забравените деца в моята изба - от него човек няма да стане!" Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие. Ако пък е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това пак сте вие. Тя отбелязва фактите както са, нито ги увеличава, нито намалява и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили. Една млада египтянка на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя било умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: "Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш?" Тя отговорила: "Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се женя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана". Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тая мома, тя има висок идеал. В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината. Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа. Ето защо, ако излезеш сутрин рано да посрещнеш Слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото Слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината. Той крие в себе си силата и мощта на Слънцето. Не възприемеш ли първия лъч, ти си изпуснал изгрева на Слънцето. Приеми първия лъч и спокойно се върни у дома си. Първият лъч носи богатството на всичките лъчи. Първият лъч е първият плод на изгряващото Слънце, на великото дърво на Живота. Останалите лъчи са последните плодове на това велико дърво. Каже ли някой, че може да посрещне Слънцето в кой и да е момент, или може да го наблюдава в кой и да е час през деня, Природата казва за него: "От тебе човек няма да стане!" Ако се качваш на планина и ожаднееш, не пий каква да е вода. Спри се на пътя, огледай се и намери най-чистия извор. Наведи се, гребни с ръката си и пий от чистата планинска вода. Ако постъпваш така, ти си човек с висок идеал. На тебе може да се разчита. Кажеш ли, че можеш да пиеш и оттук, и оттам, отдето ти попадне, Природата пише, че си човек без характер, с нисък идеал - на тебе не може да се разчита. Окултният ученик се отличава с висок идеал. Като отидеш при планинския извор, каквито мъчнотии и да срещнеш, ще се наведеш и ще пиеш от средата, от най-чистата вода. Като се качиш на планината, не бързай по-скоро да слезеш, но избери най- красивото място и седни там да си починеш. Разгледай цялата местност около себе си и запази дълбоко в душата си впечатление за красивата картина. Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, за живия връх, на който си възлязъл. Високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека. Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? - Такива картини срещате всеки ден в живота си. Достатъчно е да наблюдавате хората, да видите как ядат, каква храна употребяват и кога ядат, за да имате обикновени картини пред очите си. Обаче, ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник - на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, ще спазите пак същия закон: ще изберете най- умния, най-интелигентния, най-добрия, най-чистосърдечния. Когато мъж избира жена или жена избира мъж, пак трябва да се ръководят от високия идеал. Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си. Сега ние говорим за идейното в Живота, за принципите, които трябва да се прилагат всеки ден. Ще каже някой, че идеалът му не е прав, не води към добър край. Ако сегашният ти идеал не е прав, изправи го. Следващият момент е в твоите ръце - избери си друг идеал. Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води човека в правия път - в Пътя на Любовта. Ако днес изпуснете първия лъч на Слънцето, на другия ден можете да го посрещнете. Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е изгубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещнете. Само така можете да подобрите живота си. Най- светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първия лъч на Слънцето, който прониква в човешката душа. Как може да се изправи човешкия живот? - Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после грешките ти ще кажат: "Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе". Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: "От нас няма да стане нищо". - Това са хора без идеал. Защо иде човек на Земята? За угощение ли? - Човек е извикан на Земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, Природата отваря широко очите си и наблюдава как държиш вилицата и лъжицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш и от всичко това заключава какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: "Ще ми позволите да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица". Така трябва да постъпва окултният ученик. Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най- спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче от прясната пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение пред трапезата и ще се нахранят. Всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин. Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния - никакъв идеал не ги движи. За такъв човек Природата пише: "От тебе човек няма да стане!" Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в Живота. Като кажеш "Любов", трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувствува Любовта, той може да преобрази живота си в един момент. Кого може да люби човек? - Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си, а най-после себе си. Това е Великата истина в Живота. Който не започва живота си с Любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи, проследете историята на човешкото развитие и вижте има ли човек на земята да е отрекъл Любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите, светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: "Ако се проповядва Любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях". - Няма да забравим хората, но ще внесем в живота им висок идеал. Ако всички се стремяха към първия лъч на Слънцето, към великата Божия Любов, съвременният свят, ще се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство. Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи да го познаваш. Да любиш човечеството, значи да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора не е право, не отговаря на истината. Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога. Любовта към Бога води до познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията Воля. Както и да се говори на съвременния човек за Любовта, той я смесва с чувствата и настроенията си и казва: "Моето сърце гори от любов, познавам любовта". Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че Великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората? Мислите ли, че проявите на разумната Жива Природа могат да се объркат с човешките прояви? Бог познава своето, т.е. Божественото, дето и да е. Бог на вечното благо люби в човека Доброто и Истината. Казано е в Писанието: "Възлюбил си истината в човека". Най-възвишеното, най- чистото, най-красивото в човека, това е Истината. Някой иска да знае дали разумният свят се интересува от неговия обикновен живот. Хората могат да се интересуват от обикновените неща в живота, но не и Разумните Същества. Ако си пръв слуга при един богат господар и десет други слуги ти услужват, трябва ли и господарят ти да се грижи за тебе? Той знае, че другите слуги имат предвид твоите нужди и ги задоволяват. Един от слугите чисти дрехите ти, друг - обувките, трети нарежда стаята ти и т.н. - "Доволен ли е господарят ми от моите лъснати обувки?" - Господарят не обръща внимание на твоите обувки, но той се интересува от оня слуга, който ги е лъснал. Ако той се е водил от високия идеал и лъснал обувките на своя ближен по всички правила на своето изкуство, той спира вниманието на господаря си, който казва: "Идея има този човек, на него може да се разчита!" Как ще приложите високия идеал в живота си? Ако жената иска да ушие риза на мъжа си и се задоволи с първата материя, която й попадне на ръка, и я ушие както и да е, тя няма висок идеал. Щом иска да ушие риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, докато намери плат, който отговаря на изискванията на високия идеал, и да я ушие по всички правила на изкуството. Това е жена с висок идеал. И мъжът трябва да постъпи по същия начин: щом иска да купи плат за рокля на жена си, не трябва да се задоволи с първия, който му попадне, само да залъже жена си, но да направи усилие, да намери най-хубавия плат и да го занесе на най-добрата шивачка да го ушие. Ако и жената, и мъжът постъпват по правилата на високия идеал, Природата пише и за двамата: "Ето хора с характер, които имат висок идеал и правят най-добър избор!" Имаш приятел и желаеш да му подариш една книга за четене. Ще обиколиш всички книжарници, за да избереш най-ценната книга, най-съдържателната, да я чете, да се повдига и да я помни цял живот. Твоето приятелство се основава на високия идеал. Искаш да напишеш няколко мисли за спомен на своя приятел. Какво ще направиш? Ако препишеш каквото ти попадне, ти не си човек с висок идеал. Ще препишеш нещо от Петко Славейков за парата: "Парице, парице, всесилна царице", и ще се задоволиш. Парата не е идеал и не може да движи човечеството. Една мисъл ще напишеш, но опитана, преживяна. Ще извадиш тая мисъл от дълбочината на душата си. И като я чете, приятелят ти ще се възхищава и ще ти благодари. А Природата ще пише: "От тебе човек ще стане". Някой казва, че обича някого. Защо го обича? - За хубавите му очи и вежди. Друг обича приятеля си за хубавата му уста, трети - за хубавия му нос. Това е неразбиране на Любовта. Любовта не се предизвиква от някакво външно качество. Да обичаш някого за неговите външни качества, това показва, че имаш нисък идеал. Да обичаш приятеля си, това значи да виждаш в него една добра черта в характера му, която го отличава от всички хора. Тая черта е неизменна - на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос. Тя е на най-високото място, на върховете на неговия живот. Като намериш добрата черта в своя приятел, ще я откъснеш, ще я държиш в себе си като свещен дар. И тогава Природата пак пише: "От тебе велик човек ще стане!" Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: "Моят учител знае много науки - физика, химия, математика, астрономия - учен човек е той". Знанието не определя човека. То не прави човека учен. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й. Учител казва на ученичката си: "Ще си купиш най-хубавата шапка, но без никакви украшения". Тя отива с другарката си да си купи шапка. Купува си най-хубавата шапка, но шапкарката й казва, че без панделка шапката не представя нищо особено. - "Учителят ми каза да си купя шапка без украшения". - "Той не разбира от шапки. Ако турите една панделка, шапката ще стане по-хубава". Другарката й настоява за още една панделка. И тук ученичката отстъпва - туря още една панделка на шапката си и казва: "Учителят ще бъде вече доволен от шапката ми". Не, шапката изгуби своята цена. Защо? - Защото отговаря на чужди идеали. Представи си, че си писател и получиш от твой приятел хубава писалка със златно перо. Дойде един твой познат, вижда писалката ти и закачва на нея един голям скъпоценен камък. Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък. Ти искаш да пишеш с писалката си, но изпитваш затруднение - скъпоценните камъни тежат на писалката ти, а постепенно и мисълта ти се затруднява, не се лее леко, плавно, както по-рано. Какво представят украшенията в Живота? - Това са временните, преходните идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа като искра и възпламенява вечния огън в нея. Казват: "Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал". Не е така. Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко, едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва да отговаря на висок идеал или да не се занимавате с него. Стремете се към най-великото, най-красивото, най- доброто, най-чистото в света. Това е Истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си. Да се говори на хората за високия идеал, това значи да се върви по течението на великата река на Живота. Накъде отива тая река? Тая вечер и аз ви говоря за високия идеал, изразен чрез най- великото, най-красивото, най-чистото, най-доброто в света. Това е първият лъч, който излиза от Божественото Начало. Ако схванете тоя лъч, вие ще станете ученици и човеци. Вие сте от онези, които разбират Истината като висок идеал на своята душа. Ако закъснеете и не възприемате първия лъч, ще изпаднете в положението на забравените деца в дъното на избата. Тая изба е за обикновените деца, а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца, именно, е създаден великият свят. Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за Любовта, истинолюбивият - за Истината, мъдрият - за Мъдростта. Значи, любещият говори за Любовта, а страхливият - за страха. Кой от двамата печели? - Който говори за Любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият - за глупави. Умният гради, а глупавият - руши; умният пише, а глупавият - преписва. Кой от двамата печели? - Умният печели, а глупавият - губи. Някой богатски син казва, че се научил да се разписва на записите, пращани от баща му. Животът на мнозина се заключава само в разписване. Те само се разписват, че от този, от онзи взели нещо. Когато Природата погледне на човек, който само взема, а нищо не дава, тя пише: "От това мое дете нищо няма да стане! То се е научило да се разписва, а само нищо не може да напише". Какво се иска от съвременния човек? - Да следва пътя на Възвишените същества, на Белите Братя, на учениците на Всемирното Братство. Те носят велик идеал в душата си. Те мислят, чувстват и действат според изискванията на тоя идеал. Когато някое от тези Същества реши да слезе на Земята, всички го съветват да отиде между най-добрите хора, т.е. между тези, които се стремят към висок идеал. При кого отива Учителят? - При онзи ученик, чиято душа трепти за Учителя си. Той ще го посети и ще си каже: "Тук живее един от учениците ми, който има висок идеал!" Мине ли покрай къщата на ученик, който няма връзка с Учителя си, последният ще каже: "Тук живее един от забравените ученици". Той ще мине и замине край дома му, без да му остави нещо. Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най- възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най- истинолюбивото - всичко от първа степен. Вложете високия идеал в душата си, да видите как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че Любов нямаш. - Какво да правя, за да придобия Любовта? - Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет да разбере какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: "От това дете велик човек ще стане!"
  21. 1 point
    Те пееха за Сватбата на Царския Син. И аз ги слушах. То бе музика на богове — и тъмни, звънтящи слова на сфинкс. И аз ги слушах. Николай Райнов, Богомилски легенди Трудно човек може да си представи сурови и строги богомили с тамбура в ръка, залисани в песни, музика и танци. Всъщност музикалните упражнения и свещените песни заемат важно място в духовните школи, като тяхната главна цел не е забавление и веселба, а развиване на качествата и способностите на ученика или послушника. Богомилите не правят изключение – за „танци и бесовски песни” при тях споменава и любимият им презвитер – Козма, а една от народните легенди за Боян Мага го обрисува като омаен певец и свирач. За него през 1849 г. Юрий Венелин пише: А Боян, по-малкият от тях (от другите синове на цар Симеон – бел. авт.), предпочете да живее като честен човек. Като приемаше колкото доходи му се падаха, той се предаде на своята склонност (в която подражаваше на покойния си баща) към науката и словесността, а най-много на поезията и на музиката. В руския епос „Слово о полку Игореве” от XII век, той е наречен славей на старото време и внук на Велес – славянският бог на плодородието и магията. В “Задонщина” от XIV век се казва следното: Да си спомним за старите времена, да отдадем прослава на мъдрия Боян, на прославения киевски гуслар. Защото мъдрият Боян, като докоснеше с бързите си пръсти живите струни, възпяваше подвизите на руските князе. Като изключим фактът, че Боян е киевски гуслар толкова, колкото аз съм руски помешчик, двата документа ясно споменават за музикалния талант и занимания на първия сред богомилите. Княз Бенеамин вплита музиката като основна част в богомилското учение, и освен като практика и упражнения, тя заема ключово място в символиката, езотериката и мистиката на школата. В богомилския апокриф „Видението на Исайя” четем: После ме възведе на онова, което е над твърдта и което е първото небе…Онези, които седяха отдясно, имаха друга слава и пееха с един глас, а онези, които бяха отляво, пееха след тях и песента им не беше като на десните. Запитах ангела, който ме водеше: “Кому е отправена тази песен?” И като ми отговори, рече: “За великата слава на бога, който е на седмото небе, и на неговия любим син, отгдето аз съм изпратен при тебе.” И пак ме възведе на второто небе… Видях там, както и на първото небе, отдясно и отляво ангели и песента им бе по-възвишена от тази на първите… И възведе ме на третото небе… А песента, която пееха, и славословието на седящия и ангелът бяха по-големи от втория… И отново ме възведе на четвъртото небе… И там пак видях престол и отдясно, и отляво ангели. И тези пак пееха… И възкачих се на петото небе. И там също видях безчислени ангели, а тяхната слава и песен бяха по-славни, отколкото на четвъртото небе… И пак ме възведе на въздуха на шестото небе. И видях там слава по-голяма, отколкото онази, която видях на петото небе: видях ангели в голяма слава, делата на техните сили почетни и възвишени, песента им беше света и чудна… И възведе ме на шестото небе… И даде ми се и аз да пея с тях, аз и ангелът, който беше с мене, пяхме със слава като тяхната… След това чух глас там и чух песни по небето, възхождащи до седмото небе, и всички славеха тогова, чиято слава аз не можах да видя. Песента на всичките седем небеса не само се чуваше, но и се виждаше… За финал не мога да не споделя твърдението на изследователя на българската история и култура Христо Маджаров, че Учителя Петър Дънов успява да възстанови стара богомилска песен, наречена “Духай, ветре!”: Божието Слънце грее днес. Божието Слънце грее днес. Божието Слънце грее днес. (два пъти) Духай, ветре, тихо духай, Тихо духай, мило гледай, Тихо, духай, листе развий! Лист развявай, цвят разтваряй, Цвят разтваряй, плод раздавай, Цвят разтваряй, плод раздавай. Хай ди ди ди ди, да си иди. Хай ди ди ди ди, да се учи; Да се учи, да получи, Да получи, да се учи. (два пъти) Хай ди ди ди ди, да си иди. Да си иди, добро да види. Божието Слънце грее днес. Божието Слънце грее днес. Божието Слънце грее днес. Използвана литература: 1. Николай Райнов, „Богомилски легенди” 2. Николай Райнов, „Богомилство и богомили” 3. Иван Кирилов. „Истината за богомилите”. 4. Христо Маджаров, „Новата музика на шестата раса” 5. „Видението на Исайя”, апокриф
  22. 1 point
    А после иде твоята върховна прослава – и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите – и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот.¹ За Девата е казано и написано много, но остава усещането като че ли този знак не е напълно разбран. В астрологичната литература ние можем да видим положителните и отрицателните качества на този знак : Положителни: аналитичност, сдържаност, представителност, взискателност, преданост, чистота, непорочност, скромност. Отрицателни: придирчивост, тревожност, притеснителност, алчност, догматичност, нервност, превзетост, свръхвзискателност, критичност. Тя традиционно е свързвана с чистотата, плодородието, аналитичността и вниманието към детайлите, а за неин управител стандартно се счита планетата Меркурий. Земен и практичен знак, с подвижна и променлива същност, Девата ни се вижда най-нетипичният представител на стабилната земна триада. В Богомилското учение Девата се свързва с победа над „Четиримата и Седемте”. Кои са точно Четиримата и Седемте, разбира се, никак не е лесно да се отговори. „Седемте” Богомилите наричат „Седемте Владици на Гръма” – съюзници на Сатанаил в неговия бунт против Бога, а в „Богомилски Легенди” четем : „А жреците на Левия Път произнасяха високо заклинания към Четиритях и Седмината.” Левият път е пътят на черното братство и черните магьосници, така че нещата изглеждат доста сериозни. Четиримата са владиците на четирите стихии – земя, огън, въздух и вода, т.е елементите, от които е съставен материалния свят. Според окултната наука, тези стихии и техните владици са подвластни на „Княза на този свят”, или Сатанаил. Задачата на Девата изглежда много трудна за изпълнение и ако чистотата не е сред арсенала на нейните качества, би изглеждала дори и невъзможна. В човешкия организъм този знак се проектира в червата, а ето какво казва Учителя Петър Дънов в една от своите Беседи : „Червата съставляват ада у човека, дето живеят всички паднали и грешни духове, всички демони. Някои питат : какво нещо е адът и де се намира той? Казвам: адът се намира в червата на човека. Затова често казват за някого: проклет е в червата си!” Четиримата и Седмината, Сатанаил, Ада...- Девата трябва да извоюва победа над низшата природа, низшите духове, казано на друг език. За да заповядваме на низшите духове, според Учителя Петър Дънов, ние не трябва да притежаваме техните недостатъци, т.е да сме чисти. Тук можем да си спомним библейската случка с бесовете, Христос и неговите ученици – и кой има власт над тях. Този който е чист. Нека погледнем нещата от друга гледна точка. Например според Николай Дойнов знака Дева се управлява от разрушената от Черно Слънце* планета Фаетон (Лъчезарната). Тя се е намирала между Марс и Юпитер, където в момента има астероиден пояс. Според много астрономи, както и съгласно закона на Тициус-Боде точно там би трябвало да има планета. Но с появата на Черната дупка в нашата система идва и катастрофата – гигантските й притегателни сили разрушават планетата и изкривяват траекториите на останалите планети. „С разрушаването на Фаетон се е ликвидирала силата, чистотата, постоянството и устоят на това чувство, наречено „Любов”, проявяващо се сега в една слаба и деформирана форма чрез Венера и Нептун, и чрез майчините чувства на Луната.” пише Николай Дойнов в своята книга „Науките на първата човешка раса”. И още : „Фаетон, който е бил обсебен от влиянието на Черното слънце, е приел неговите качества, които са останали в неговите късове, носещи неговия демонизъм.” Според Дойнов влиянието на Черното слънце създава безпорядъка в човешкия мозък и в света, а една от основните задачи, които стоят пред знака Дева е установяването на ред и порядък – вън и вътре в човека. Лесно е да направим извода, че чрез чистотата и разумния порядък, Девата има за задача да победи ада и неговите господари (четиримата и седемте) в човека. И не случайно във всички окултни школи, от древността до наши дни, чистотата е основно качество, което трябва да придобие ученика още в началото на своя път. Защото каквито и знания, способности и сили да е придобил търсещият, без чистота той не може да победи низшето в себе си и ще бъде завлечен от него. Най-големият астероид от астероидния пояс е Церера и носи името на римската богиня на плодорието и земеделието, която е заимствана от древногръцката Деметра. Дъщеря на Кронос, майка на Персефона, Деметра е била почитана още преди Олимпийските богове – наречена е „носителка на сезоните" в Омировия епос. Легендата сочи, че Персефона е отвлечена от Хадес и става негова съпруга. Деметра е съкрушена, на земята настава глад и мор. Но с помощта на Кронос, Персефона започва да прекарва половината година при майка си (пролет и лято) и половината при Хадес (есен и зима). Мощна богиня, тя е с двойствено влияние: силно положително - плодородие, изобилие, отглеждане и силно негативно – тя е считана за владетелка на подземния свят, почитана като хтоническо божество. Такова влияние би трябвало да има Церера и в Астрологията – от една страна положителните качества на Дева и от друга – отрицателното влияние на Черното слънце. Девата, представяща реда, порядъка, чистотата, плодородието и изобилието срещу хаоса и разрушителната мощ на Черната дупка. Любопитен е например фактът, че Черните слънца се появяват и изчезват абсолютно хаотично и непредвидимо, извън всякаква закономерност и ред. Може би освен Меркурий, Церера също е свързана със знака Дева и е още един от показателите на това, което за нас е така необходимо да постигнем в днешно време – нравствената чистота. Заб. * Черно слънце е употребено като синоним на Черна дупка. Черната дупка е струпване на маса с много силно гравитационно поле. Тя поглъща изцяло светлината и оттам идва и наименованието й. Радислав Кондаков kondakov@abv.bg
  23. 1 point
    Ани

    Ще дойде Тя

    Както дойде пролетта на годината, неусетно и мълчаливо, така ще дойдеш и ти – дълго чакан, лъчезарен ден на друга Пролет, която ще ни роди изново. Твое знамение ще бъде тих поздрав на една обич, която ще сбере хората от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце! Ще се отворят устите на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме; ще привлекат води небесата – да рукнат бързи ручеи и да умият кръвта, сълзите и греха. Ще дойдат птиците из далечните, сини хоризонти и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да изпълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топла влага, и с притворени очи ще усеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова. Ще ликуват долините и ще светят върховете, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката й детелина. Ще се поздравят Изтокът и Западът; ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка; полюсите ще ликуват; и Небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира. Ще дойде Пролетта, чакана хиляди векове, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар, бели като преспи сняг волове. Ще се стопят вековни ледове, ще паднат зидовете на зандани, ще тръгнат затворниците, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка. От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост. Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините, ще пропеят вековете и ще размърдат тежка снага хилядолетията. През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на Космичната обич. Както посрещнахме в мълчаливо тържество пролетта на годината, така ще срещнем и утрото на дългочаканата Пролет, която ще ни роди отново! Май, 1940 Из книгата “Сказания за Новата Епоха ”
  24. 1 point
    Един факир в Индия прекарал трийсет години в неподвижно състояние, с желание да разреши смисъла на Живота. По цели дни той седял неподвижен като дърво. Птичките даже правели гнездата си върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето й се намира под зоркото око на факира, тя отишла на работа. След малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвела да ухапе детето. Факирът си задал въпроса, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на Бога. Той си казал: - Бог създаде и детето, и кобрата. Той сам мисли за него. При това, не зная какво да направя, за да изпълня Волята Божия. Като разсъждавал така, той не се подвижил и оставил на Бога, сам да разреши въпроса. Кобрата ухапала детето, и то умряло. Факирът си казал: Такава е била Волята Божия. Напразно прекарал той трийсет години в размишление – не разбрал смисъла на Живота. Като заминал за онзи свят, Бог го извикал да го пита защо не спасил детето на вдовицата. – Не знаех, каква е Твоята Воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти сам да запазиш детето. Бог му отговорил: – Моята Воля е да остане детето живо, затова ти трябваше да се подвижиш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш този въпрос? За наказание, ще те изпратя пак на земята, да прекараш още хиляда години в мъчнотии, да познаваш каква е моята воля и да я изпълняваш. Много хора и до днес още седят като този факир, неподвижни и в размишление върху целта и смисъла на Живота, но нищо не са разрешили. До тях се приближават приятелите им, преследвани от кобри, но те не се подвижват, не искат да вдигнат ръка, да убият кобрата. Те си казват: "Бог е направил и човека, и кобрата; ако трябва, Той сам ще спаси човека." Кобрата представлява лъжливия човешки живот, резултат на неговия изопачен ум и на неговото сърце. Кобрата държи ума и сърцето на човека сковани. Ще кажете, че светът е такъв. Не е такъв светът. Напротив, светът е разумен, основан на ред и порядък. За да видите какво, всъщност, е светът, трябва да имате свободен билет да го обиколите. Само така ще имате ясна представа за него. Но само онзи може да се ползва от такъв билет, който е готов да учи и да работи с Любов. Светът се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба, при отстъпление и бягство, но в гърдите, ранени при настъпление. Призваните
  25. 1 point
    Запазени са оскъдни сведения за някои ярки представители на Първата раса - за четирите Велики учители на човешкия род, живели преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са създатели на науки и изкуства, които носели на народите улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път. Първият от тях - Прометей дал за първи път на човешкия род огъня. По какъв начин е произведен първият огън не е известно. Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия. Прометей научил хората и на ред други занаяти. Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа. Вторият Велик Учител бил Азман Бера, живял и поучавал народите по земите на днешна Индия. Индийският народ е съумял да запази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той посвещавал свлите ученици в изучаване и използване на силите в Природата и възможността на човек да използва сили от Необятния миров силов океан. И до днес между индийския народ, както вече отбелязахме, има хора, които с учудващо умение правят чудеса. Те не се гордеят със своите дарби, а показват по нещичко от един свят, непознат за нас. Този Велик Учител обръщал внимание на своите ученици върху свойствата на кристалите. Носенето на кристали, особено на скъпоценни, като диамант, аметист, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и други, е особено полезно за човек и всички се стремят към тях не само защото са наистина красиви, но защото има полза от тях. Азман Бера останал в съзнанието на тамошните хора като Върховния Бог Брама. Третият Велик Учител е Аия Бен Якзан, който е просвещавал хората и своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве. Работил, поучавал и живял в Средна Азия. За него големият арабски мъдрец, учен и един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-алл- Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече "цар на науките", е описал срещата си с този Учител в метафоричен стил. При една утринна разходка край Бухара, той се е срещнал по един странен начин с Аия Бен Якзан, който го е ръководел в живота му и преди всичко в медицината. Това било среща със Същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи Абу бил отправил съзнанието си към Великите Братя за повече Светлина и Мъдрост. Когато свършил и отворил очи, за голяма своя изненада видял пред себе си един човек приветливо да му се усмихва. Абу гледал и не можел да се нарадва на този непознат, но някак толково близък за него човек, от когото лъхала такава приятност, доброта и мекота, каквато не бил срещал никога до тогава. От него струяла красива младежка жар. Абу бил обхванат от неудържимо желание да започне разговор с него: - Кой сте Вие? Не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този ранен час? Как се казвате? - Моето име - подхванал непознатият - е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Йерусалим - град, в който живеят Братята на Слънцето. Но не този Йерусалим, за които ти си чувал и знаеш. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. - Да, вярно е, - подхванал непознатият - ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, Братята, имаме имена, както и вие, хората. Но при нас всяко име включва цялото съдържание от способности и възможности, които братът притежава. - Името "Аия" - продължил непознатият - съдържа първите гласни звуци, които човек произнася, когато се ражда на Земята. Те му отварят вратата към този свят, с тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон във Вселената е: трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. "Аия" е Любовта навсякъде в Божествения мир. А "Якзан" е вечното и непрекъснато движение в Живота. Ние, Братята на Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и за помощ към хората. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда е крепка и устойчива, затова ти помагаме. - Но кажи ми - казал Абу - как ще разбера, че ти си един от Великите синове - Велик Учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка? Непознатият махнал с ръка и Абу се видял в друга, съвършено непозната обстановка — в една зала, заедно с много ученици като него, които смирено очаквали влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко вратата на залата се отворила и за голяма негова изненада, видял да влиза с леки и енергични стъпки същия този непознат. Лицето му обаче било замислено, посърнало и измъчено. Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал: - Върху този участък на Земята - Атлантида, където вие сте ученици, ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу Княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса и я надигна срещу Нас с ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи, ние два пъти грешка не правим. Защото Злото и друг път ще опита да овладее човешките умове, но тогава победата вече ще бъде на наша страна! Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височина край Бухара... От непознатия пред него нямало и следа. Четвъртият Велик Учител бил Саабей Бен Аадес, който, заедно с многото знанил и мъдрости, донесъл на човешкия род науките за Звездния мир - астрономията и астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до XVII век след Христа, тези две науки вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и по-специално върху човека, било много ясно и подробно изучавано от учениците в школата на Саабей. Земята, където този Велик Учител е работил, се наричала "Едем", което ще рече Свещена благословена земя, земя на най-добрите условия на Живота. За мястото на нейното разположение свидетелства стих десети от втора глава на книгата Битие в Петокнижието на Мойсей. Известно е от историята, че през 586 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор II освободил юдейската земя от египтяните, и влязал в Йерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканил някои от тях във Вавилон. Там те, най-вероятно, са допринесли за културата и науката на великия град, но приели много от мъдростта и знанията, съхранявани там. В първите глави на книгата Битие, наистина се отбелязва за земята Едем, но много бегло и непълно, защото, най-вероятно, поканените от Навуходоносор юдейски учени не са могли да разберат онова, което било съхранявано във Вавилон за тази благословена земя. "И река изхождаше из Едем да напоява рая; и оттам се разделяше на четири глави. Името на едната е Фисон: тя е, която обикаля всичката Хавилска земя, дето има злато. И златото на онази земя е добро: там има бдолах и камък оникс. И името на втората река е Гихон (Геон): тя е, която обикаля всичката земя Куш. И името на третата река е Тигър (Хидекел): тя е, която тече към изток на Асирия. А четвъртата река е Ефрат." (Битие, гл. 2, ст. 10-14). Последните две реки - Тигър и Ефрат и земите, през които те минават, са ни известни. Тези две реки се съединяват в обща, наречена сега Шат-ел-Араб, и се вливат в Персийския залив. Но къде са другите две реки - Фисон със земята Хавилска и Геон със земята Куш? Тези четири реки не са били разклонения, а притоци на реката, изтичаща от Едемската земя, и са се вливали в реката Шат-ел-Араб, която пък се е вливала в Оманския залив. За да се разбере всичко, отбелязано дотук за земята Едем, трябва да се вземат предвид изследванията на съвременните учени както за Персийския залив, така и за нивото, което е имал Мировия океан преди потъването на Атлантида (преди потопа). Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийски океан, с който се свързва чрез Ормузкия пролив и Оманският залив. Той е дълъг 926 километра и широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 000 квадратни километра, което е над два пъти повече от площта на България. Най-характерната му черта е, че е много плитък, като две трети от него не е по-дълбока от 50 метра, а най-голямата е 102 метра. Учените са установили, че преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било поне със сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша и там именно е била Едемската земя, там са били и реката Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш, както са твърдели еврейските първенци. Климатът там е бил изключително благоприятен, а почвата - богата и плодородна, с най-добри условия за живот. Изрично се отбелязва, че там е имало злато и че златото на тази земя било най-добро. Златото символизирало тези добри условия на живот. Казва се също така, че имало "бдо-лах" и камък "оникс". В Библията името "Бдолах" е отбелязано непълно. Тази дума е сложна и е съставена от " бдол", което ще рече грижа, и от "аллах", с която дума Саабей, неговите ученици и целият халдейски народ са назовавали Бога. Съединението на тези две думи означава "земя под грижите на Бога". Мохамед, когато много по-късно е обхождал като керванджия земите около Персийския залив и в южния Арабски полуостров, при формирането на своята религия е взаимствал много от учението на Саабей, включително и думата "Аллах" за наименование на Бога. Днес е известно, че най-големите петролни залежи са около и в самия Персийски залив. Ониксът пък днес се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил символ не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост. Защото Саабей е учел, че този минерал се намира под влиянието на планетата Сатурн, силовите течения на който носят мъдростта. А това ще рече, че в тази страна освен богатства, е имало и голяма мъдрост. Известно е, че до потъването на Атлантида, Европа и по-голямата част от северното полукълбо са се намирали в ледниковия период. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появява топлото течение Гълфстрийм, което, минавайки и покрай северните брегове на Европа, затоплило климата там и предизвикало бързо топене на ледовете. С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имало школа и в нея Великият Учител Саабей Бен Аадес е изнасял науките за Звездния мир - астрономия и астрология. Народът, безкрайно предан на този Велик Учител, изпълнявал усърдно неговите наставления, затова Саабей го нарекъл "халдеи", което ще рече народ, стремящ се към Светлина. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи същността на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от легендите, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания. Саабей дал имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например на планетата Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. На Венера дал името "Дил-баат", което ще рече човек, който обича, любящ човек. На Марс пък дал името "Зил-батуни", което ще рече човек, който воюва и граби. На Юпитер дал името "Мулу-баб-Бар", което ще рече подобен на Слънцето; подобен на Слънцето в два смисъла: Първо, физическото състояние на тази най-голяма в слънчевото семейство планета, най-бързо еволюира (разбира се, в астрономически мащаб по отношение на времето), за да се трансформира във второ слънце на слънчевата ни система. Днес Юпитер има топлинно излъчване в светлите области около екватора си и в голямото светло петно с размери от 50 000 километра дължина и 10 000 километра ширина. Не трябва да се приема модела, че ако една звезда (слънце) има спътници, то те непременно трябва да бъдат тъмни тела, т. е. планети. Съществуват звезди, които за спътници имат също звезди (слънца). Защото по пътя на еволюцията, планетите ще стават слънца, а не обратното — слънцата да изстиват и да се превръщат в тъмни тела, както съвременните учени твърдят. Затова именно Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер - "Малкото слънце". Вторият смисъл на името "Подобен на Слънцето", съдържа влиянието на Юпитер върху човека. За един добре _организиран човешки мозък, тази планета дава най-добрите условия за живот и успехи във всички начинания. На Сатурн Саабей дал името "Каин-ману", което ще рече злият човек. С това име Саабей е свързал създадената от него легенда за Каин и Авел. В образа на Авел е показана съдбата на малката група хора от Великата първа раса в Атлантида, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей предвиждал заливането й от водите на океана и дал указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър, Ефрат и Арабския полуостров. Там е пренесено и неговото Учение, заедно с Науката за Звездния мир, станала известна под името Саабеизъм. Отивайки там, преселниците основавали град Вавилон и построили Вавилонската кула, където основали школа за изучаване на Саабеизма (науките астрономия и астрология). Младежи с висок научен стремеж от целия околен свят отивали във Вавилон, за да се учат в университета на Кулата. Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия. Те пренесли също и някои знания от науката за Звездния мир, а за имена на планетите поставили имената на своите гръцки богове, които са се съхранили и до днес. Като религиозно течение, учението на Саабей е известно с името Саабеизъм. Той е съществувал още от най-стари времена и е характерен с боготворене на звездите и на всички Небесни образувания. Саабеизмът бил разпространен в Месопотамия, Арабия, Сирия и Мала Азия. С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания. Народът на Саабейското царство се занимавал със земеделие и градинарство, в които били използвани системи за изкуствено напояване на много високо техническо ниво. Развивали също скотовъдство и занаяти. Тази държава играла важна роля в посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия и Палестина. Имала е владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Изчезнала изведнъж, без да са отбелязани в някои документи причините. Навярно поради настъпили суши и неблагоприятни условия на живот, хората бързо напуснали своята държава и се преселили в своите владения в Източна Африка. Народите, които заварили там, били известни под името "догони". На техните първенци Саабеистите предали част от големите свои познания върху науките за Звездния мир. Те именно са внесли голямо недоумение сред съвременните учени-астрономи от Френската академия на науките, във връзка с най-ярката звезда на Небесната сфера - Сириус, към която Саабеистите имали най-голямо уважение. Първенците на Догоните съхранявали знания, според които Сириус има два спътника — слънца, които не могат да се видят с просто око; знаели точния период на обиколка на единия спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременни изследвания, той е 49.9 години. Знаели също за необикновената плътност на веществото му и твърдели, че малка бучка от него тежи- колкото 480 магарешки товара, което е приблизително 35 тона. Данните на съвременните учени за плътността на спътника са 150 килограма на кубически сантиметър, което, точно съвпада с изчисленията на догоните. Звезда с такава плътност на веществото си се нарича днес "бяло джудже". Втория спътник на Сириус не е наблюдаван от съвременните астрономи. Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики". . Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името иа Бога винаги било символизирано със звезда. В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове. Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените. Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите". И наистина, не са ли възхитителни ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна; небосводът, осеян с хиляди звезди, които блестят мило и нежно като очите на влюбени! Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе. Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и групировките от по-ярки светила в различни участъци на Небесната сфера, наречени "съзвездия". Наименованията, които те им давали, не били плод на някаква случайност или моментно вдъхновение на поетична фантазия, а са съобразени с естеството на Силите, изтичащи от тях. По решение на Международния астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е 88. От тях 47 са описани от древните звездобройци, ученици на Саабей. Останалите 41 са описани от астрономите в по-ново време и на тях са им давани имена, лишени от каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните звездобройци 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тях е имало и свободни, незаети пространства. Модерните астрономи разпределиха Небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това разбира се, внася голямо улеснение в изследването на Звездния мир. Под "Съзвездие", сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на Небесната нфера, но определен участък от нея. Във всяко едно Съзвездие, освен ярките и въобще видимите с просто око звезди, трябва да се включват и всички Небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства. За астрологията най-голямо значение имат Дванадесетте съзвездия, наредени по големия кръг на Небесната сфера, по който преминава видимото годишно движение на Слънцето. Това движение определя действителното движение на Земята около Слънцето и се нарича еклиптика. Думата 'еклиптика" е гръцка и значи затъмнение. Древните звездобройци са дали такова име на този кръг, защото когато има слънчево или лунно затъмнение, то става точно тогава, когато Луната се намира в точките на пресичане на нейната орбита с еклиптиката. Тези точки върху Небесната сфера се наричат Лунни възли. Науката Астрология се занимава, както отбелязахме, с въздействието на силите, които изтичат от Слънцето, Луната, Планетите и Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия. Подобно въздействие оказват и всички останали Небесни образувания, но човек на сегашната си степен на развитие не притежава подготвени мозъчни клетки, които да ги приемат. Саабей е твърдял, че в създаването на Слънчевата система са взели участие Дванадесетте съзвездия от зодиакалния кръг и оттам произтича осезателната връзка на човека с небесните образувания в тях. Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло). Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания. Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан -проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арййската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията. Пример за добрата им взаимовръзка е известния от Евангелието случай с т. нар. Витлеемска звезда: древните звездобройци от Вавилон видяли на Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер. Един от гениите на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер изчислил, че Витлеемската звезда не е била нито нова, нито непозната по яркост и размер, нито пък някаква комета, както някои приемали, а съвпад между Марс и Юпитер, които събрани на едно място, създавали впечатление за нова голяма и ярка звезда. Кеплер изчислил, че такъв съвпад е имало именно в началото на Новата ера. Тогавашните Вавилонски звездобройци наблюдавали този съвпад в зодиакалното съзвездие Риби. От гледна точка на астрологията, той дава на родения човек величави и царствени качества. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей, показва и фактът, че те са знаели коя земя под какъв зодиакален знак се намира и съвсем правилно са изтълкували, че в Юдейската земя, управлявана от съзвездието Риби, се ражда Велик цар. Колко уверени са били в извода си показва и фактът, че тръгват да Го търсят и да Му се поклонят, носейки Му скъпи дарове. За мъдростта на тези звездобройци свидетелства и това, че като най подходящ дар за един Цар, те избрали и натоварили, на своите камили глинените плочки със законите на мъдрия цар Хамурапи, живял седемнадесет столетия преди това. Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, като гениите Нютон, Кеплер и Коперник, са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено, ярко е изявен Йохан Кеплер. Един интересен случай е отбелязан с Исак Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с тази “лъженаука астрология"; Нютон го изслушал и накрая спокойно попитал: "Вие, сър, изучавал ли сте астрология?...” Най-ярък представител на астрологията от по-стари времена е известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през втори век след Христа. За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска библиотека. Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрости по-късно била опожарявана още три пъти. Първия път, била подпалена през 313 година от тълпи, насъсквани от християнски епископи заради неудобни за тях научни трудове, отричащи както централното положение на Земята във Вселената, така и положението на епископите като първи наместници на Бога. Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста". В него той излага т. нар. геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти". Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи. Изложените в този учебник принципи, са послужили за основа на почти всички по-късно издавани трудове по астрология, но понеже не почиват на истински астрономически знания ( каквито Птоломей и не притежавал ), днес не могат де се приемат за нещо сериозно. В Римската империя, според настроението на цезарите, астрономията, астрологията и самите астролозите, ту са били на голяма почит, ту са се отнасяли към тях с пренебрежение. Повечето от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с астрология, допринасяйки много за тяхното признаване и утвърждаване. Най-изтъкнат арабски астролог е Абу-Машар, живял между 790 и 886 година след Христа. Неговият труд по астрология е бил преведен в Европа през 1130 - 1140 година. Отношението към астрологията във всички по-късни времена било твърде неопределено. Едни я приемали като достойна за изучаване наука, други - като магьосничество и заблуда. Имало е и академично признаване на астрологията като самостоятелна специалност в някои европейски университети, като този в Болоня, където са се учили Данте и Петрарка.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×