Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 11/29/19 in all areas

  1. 3 points
    Отче наш. „В Начало бе Словото“. Ще прочета 15 глава от Лука. Ще се развеселя. Ще взема 15 стих от прочетената глава: „И отиде, та се представи“. Неделна Беседа: И отиде, та се представи - 10 март 1935 г. „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва.
  2. 2 points
    Добрата молитва На вечеря с Учителя - Извънредна Беседа, 25 юни 1920 г., 22 ч. и 45 мин. Бургас, вечеря в дома на Я. Сотиров Господнята молитва
  3. 2 points
    Скъпи приятели, какво ще кажете да се видим по празниците в София? От известно време живея тук и близо до полянаката за Паневритмия над Симеоново открихме прекрасно място. Непосредствено до Пътеката на Учителя покрай Симеоновските езера има непретенциозно и много спретнато хотелче със заведение - хотел Св. Георги. Прекрасно място за приятелски срещи и разговорки. Предлагам да помислим за предколедния уикенд - 21 или 22 декември. Ако се съберем около обед, ще можем да се разходим по пътеката и покрай езерата и да обядваме там. Стига се много бързо и лесно. Ако има желаещи за нощувки, можем да проверим и/или резервираме.
  4. 1 point
    Иронията в този аспект е, че в реалния живот( това, което конвеционално сме приели за реалност - материалното проявление) "отпускането на контрола" води до едно синхронизиране с колективните потоци и "намаля вътрешното напрежение". Докато в астралното преживяване, "отпускането на контрола" води до загуба на силата на намерението(разфокусиране), а от там до резки промени в емоциите, докато не ни обхване страха и не си "върнем фокуса на наблюдение" в тялото. Така се получава "сънната парализа" - телесна(соматична) реакция на емоционално претоварване, както след астрално преживяване(проектиране на тяло в съня), така и след липсата на спомен за такова или обикновен сън. Дори, според наблюденията ми върху мен си (щото проверката е висша форма на доверие ), когато сутрин съм се събуждал с неква скованост в тялото, при положение, че не е било от неудобна поза за сън или пък от температурата в стаята през съня ми, съм си правил труда "да върна спомена" за съня, щото и астралното преживяване си е един вид "сън". Всеки път, когато се опитвам да възпроизведа спомена за съня, то стигам до неква "преграда", отвъд която ми е останал само откъслечен спомен за чувствата, които съм изпитал по време на съня. Това, поне на мен, недвусмислено ми говори, че преживяванията са били отвъд предела ми на поносимост на емоционална болка. Но пък в съновните ситуации, в които съм изпадал, явно съм добивал някаква опитност чрез действията ми, която напоследък доста бързо след съня ми се налага да прилагам в реалния живот в реални ситуации, на които до преди това не съм обръщал внимание каква символика съдържат(каква огледална проекция на некви вътрепсихични съдържания отразяват) и какво значение има всяко едно мое действие за последващата "реакция на средата". Горе-долу от горнонаписаното, като аргументация, следваше и съвета ми, че е по- " добре да бъде съвместно със специалист, познаващ и дълбинната и трансперсоналната психология". Защото при специалисти-психотерапевти, с опитност в това "поле на вътрешната работа", можеш да получиш "имена" на тези вътрешни потоци и динамиката на взаимодействието им. По този начин можеш да си отвориш широко поле за вътрешна работа, но тя ще е предимно лична, с леки напътствия, за да не се губи а да се преоткрива пълноценната връзка и с външния свят, де. Изисква се пределна мобилизация, кураж и силно желание, щото "преградите", с които ще се сблъскваш са "дълбоко в теб", характероопределящи. Личностноформиращи. Един вид - взимаш "червеното хапче" и "потегляш към безкрая" без сигурността на предноустановената ти себепредстава, която ще се мени с всяка стъпка към "по-дълбокото Тебе". В това отношение, неангажиращото ми мнение е, че можеш да се обърнеш към Орлин Баев, най-малкото за насоки. Стелиян Славов също ми подсказва интуицията, че има опитност. А можеш да "пробваш" и хипнотична регресия с д-р Първанов, от чиито мнения в постове за характеристиките, същността и насоките на практикуваната от него регресия, съм си направил извода, че е доста вероятно да ти бъде полезен или поне да те насочи към подходящ негов колега, практикуващ хипнотична регресия в близост до теб. Моята терапевтка, при която съм ходил вече три пъти за 1,5 г., май няма свободно време и за това не виждам смисъл да ти я посочвам. Но като гледам какво си споделила като вътрешно усещане, по-адекватни на настройката ти действия биха били "по-щадящи" подходи, базирани на оценка на вътрешното ти състояние от специалист и последващи съвети за справяне с тези състояния с цел хармонизирането ти със средата, в която живееш. В това отношение във форума за психотерапевтични насоки онлайн можеш да се обърнеш към всеки от специалистите за среща или поне за насоки. Инес Райчева и Диляна Колева ще са ти също полезни по този път за ориентиране във вортексите на личните ти чувства. П.П. Това, от което "ще ти се пръсне сърцето" е проявление на дълбок вътрешен страх, от тези за които ти пиша, че отработването им е "вътрешна работа" и Нео не можа от първия път да скочи между небостъргачите
  5. 1 point
    Направи ми впечатление това твое изречение. Осъзнато е. Неумението да даваме е една голяма липса в нас самите. Няма как да даваш на другите, ако не си се научил да даваш на себе си. А това е много труден процес, защото можеш, ако са те научили. Ако от теб се е изисквало само да дваш и никой не ти е показал, че си важен ценен и значим в твоето детство, не можеш да осъзнаеш собствената си ценност, а съответно да си дадеш обич първо на себе си, да се уважаваш и да поемаш отговорност, за това което си - себеприемане. Някъде бях чела, не помня вече къде, че жените имаме вроден инстникт за майчинство. каквото и да се случва, жената ще активира тази своя енергия и ще роди и отгледа поколението. При мъжа положението е малко по- различно. Мъжете не са по природа бащи. Те са мъже, синове, бойци, за бащинството е нужно нещо друго. Ако мъжът не се е научил да поема отговорност за себе си, не може да поеме отговорност за никой друг. Биологичното бащинство не прави мъжът баща. Ето защо, много бащи, всъщност са все още непораснали синове. А син да отглежда син......не може да се получи мъж. Според мен осъзнаването на това, е важна стъпка, към пътя ти напред. Ти си син на синът на дядо ти, който те третира като по- малкото си братче, над което да има контрол. Важно ти е да се свържеш с мъжкият авторитет, в образа на порастнал мъж, съзрял, за да преминеш от детското към мъжкото и това няма да се случи в семейството ти. Поогледай се в широкото семейство или някъде, където ще можеш да се свържеш с мъжката енергия. В ловните племена са правели този преход, когато момчето е станело на 9 години. Мъжете ловци, са влизали в селото, където жените отглеждали децата и "открадвали" всички момчета около тази възраст. Те влизали в ловните групи и повече от година не ги връщали в селото при жените. Така момчето започвало да се превръща в мъж. Тогаво ще имаш успех и с жените, без да ти трябват съвети, насоки и препоръки. Тогава ще познаваш силата на мъжката енергия и ще знаеш, колко много ти дава тя, ще се приемаш и ще се харесваш. В горните постове са ти дали различни идеи. Аз бих обобщила, остави ги за сега жените. потърси мъжки спорт, мъжка компания, мъжка енергия. Дай това на себе си, едва след него ще можеш да дадеш на жената това, което търси тя. Без развита мъжка енергия, какво ще и дадеш..........детето, синът. Ще бягат разбира се, коя жена иска да е майка на приятеля си.
  6. 1 point
    Привет, Чудесна идея! Мястото е много хубаво - на близките поляни сме играли Паневритмия в Неделя. Светъл ден! Alexander Поляните са отляво на хотела - Вижте на линка тук: Хотела и поляните до него
  7. 1 point
  8. 1 point
    Прочети отново това, което ти написах. След това прочети примерите, които даваш от последния си пост. Дори и с реални физически симптоми, ти стоиш в адреналиновия страх /с което съответно усилваш симптома/ Ето ти го като алгоритъм: 1. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома /имам хрема/ - реакция /слагам капки, чакам да ми мине/ - следствие /оздравявам/ 2. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома / "това дали е наистина хрема???? - пускаш код "опастност" - адреналинчето и съпътстващия страх ДО ТУК СИ С РЕАЛНИЯ СИМПТОМ, започва тревожния процес, който отключваш / - реакция /мисловно предъвкване, ровене за информация, фантазиране/ - следствие / повишена тревожност , между другото хремата си минава/ Това е разликата между твоите реални примери и примерите на другите хора, които даваш. Те са в точка едно, стоят в реалния симптом и не фантазират. Ти си в точка две, взимаш реалния симптом като база за тревожност/самият симптом изобщо не те интересува, твърде бързо се влиза във фантазии/, няма как след като дадеш такава насока на мозъка, реакцията на тялото да е друга, а чувството страх е активната емоция съпътстваща този процес. Проблемът не е чувството за страх, а неумението ти да контролираш фантазиите, с което изчезваш от реалната действителност. После идва страха. Умението да стоиш Тук и Сега е уникално за тези случаи, поинтересувай се. Не случайно тук не обръщаме внимание на чувството за страх, а на мислите, които го предшестват и умението или неумението за контрол над тях. Затова насоките са да погледнеш на страхът като на приятел, да преминеш през него, да го игнорираш или да постоиш в него, защото реално не това ти е проблема.
  9. 1 point
    Тук вече не съм съгласна, тъй като познавам хора, които без месо на масата не сядат, а са много по-здрави от други вегетарианци... Здравето все пак е куп от различни фактори и разбира се и ген...а не само определен вид на хранене...
  10. 1 point
    Понякога се чувствам като папагал който повтаря едно и също. Винаги очаквам от питащият, да е прочел всичките отговори на зададени подобни въпроси, които са публикувани във форума и ако има нещо неясно едва тогава да пита.Въпроса, който вие задавате е задаван сигурно петнадесет или повече пъти и отговора му винаги е бил един и същ- при тревожните разстройства лекарствата повлияват временно симптомите, след тяхното спиране мисленето на човека не е променено и напълно закономерно то генерира отново тревожността.За това, ако се цели трайно овладяване на тревожността, като средство се избира психотерапията, не медикаментите.Това е.И да искам не мога да измисля нещо ново.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×