Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 05/26/20 in all areas

  1. 3 points
    Всъщност това да "простиш на себе си" не е ли еднозначно с поемането на отговорност за действията си и приемане на последствията от миналите такива? В колективен план като нация, повечето хора за съжаление не са готови да поемат своята част от отговорността да не говорим за нещо повече), а винаги търсят на кого да я прехвърлят. Думите "нищо не зависи от мен" са често срещани. Но с такава нагласа, ако съдбата ги постави на желаното място, където всичко да зависи от тях, те също няма да се справят. Именно заради неразбирането и нежеланието да се поеме своята част от отговорността.
  2. 2 points
    По-добро със сигурност. Думата "копие" ми навява други асоциации. Всичко се променя в търсене на съвършенството. Старото и ненужното не се губи - то си има своето запазено място в новата форма, като част от веригата от последователни събития довели до появата й. Ако във въображението си разгледаме една форма с всичките й промени като един неизменен обект извън времето, то миналото ще съществува в тази форма наред с настоящата форма. Това всъщност е и в основата на паметта и на т.нар. акашови записи.
  3. 2 points
    Значи, никой учител не изисква сляпо подчинение. В същото време ако ученикът всичко трябва да си проверява сам, то едно че учителят става ненужен, а и сигурно ще са нужни милиони години в налучкване. Разумно е да се посочат основите, а надграждането и задълбочаването на разбирането идва с практиката. Практиката е за затвърждаване на наученото. Дори и в учебните системи от училищата това се спазва. Има едно понятие goal-fitness. Това го споменавам във връзка с достойнството и гордостта. Когато имаш някаква цел, то е от значение дали си подготвен за нея; дали отговаряш на условията за да я постигнеш. Нищо не може да се случи без наличието на съответните условия за това. Иначе отиваме в сферата на чудесата. Когато го има това съответствие, това покриване на изискванията за да се следва някаква цел или за да се заема някаква позиция, то може да се говори за достойнство. Но достойнството е различно от гордостта. И от горделивостта също. Всъщност това разграничаване на гордост от горделивост е доста изкуствено за мен. Някак си е трудно да се види проблемът с това чувство. Ненапразно Луцифер е паднал поради гордостта си, с което показва скритата опасност в нея.
  4. 2 points
    Донка

    Духовната гордост

    Позволих си да прехвърля последните мнения в тази тема, като по-адекватна на идеите в тях. Ще се радвам на дискусия с интересни позиции и особено аргументи. Моята лична позиция - няма положителна гордост. Стигала съм до извода, че хората, които поддържат това становище, смесват гордостта с достойнството и честта. Те наистина са положителни (нямат отрицателен аспект).
  5. 2 points
    Ines Raycheva

    Сиси1

    Ти няма да "откачиш", а имаш страх, че това ще стане, което е различно. Но без психотерапия не вярвам да приемеш това, а вероятно само ще продължиш да проверяваш и препроверяваш дали ще "откачиш" - вкарала си се в мисловните капани на тревожността, от които обикновено хората имат нужда от помощ, за да излязат. Успех!
  6. 2 points
    Ines Raycheva

    Сиси1

    Здравей, @сиси1, тревожността не зависи толкова от външните фактори, колкото от вътрешното ни смилане на тях. Това не означава, че нямат никакво значение, а че по-важното е умението ни да сме гъвкави спрямо ситуациите, в които попадаме - да сме в готовност за осъзнаване, учене, промяна, действие. Не е задължително, когато говорим за повишена тревожност. При някои хора е много силна и не е изключено да се приемат медикаменти или по-леки успокоителни за известно време, но не бих казала, че е неизбежно - хората, с които работя, предпочитам да въвеждам в техники за релаксация и да ги уча да съумяват да саморегулират тревожността си, когато се повиши, да общуват качествено със себе си, с разбиране, приемане, любов. Чудесно е, че усещаш, че тялото ти ти подсказва да се отпуснеш - но понякога хората откриваме, че това далеч не е толкова лесно. Именно тук се намесва и психотерапията, в процеса на която се учи и това. Тук съм дала идеи за техники за справяне при социална тревожност, можеш да си избереш и плагаш някои от тях системно. Техниките обаче работят значително по-повърхностно, ако не са съчетани със същинска вътрешна работа - тоест осъзнаването какво се случва с теб и защо това се случва с теб - тревожността носи своите послания винаги (и не само тя) и е необходимо да ги чуем, за да я претопим, смирим, прегърнем, а не просто изтласкаме за малко. Ето какво казва и Карл Юнг за ценността на тревожните растройства. Да, както сама разбираш, мисленето за проблема не е равносилно на неговото решение. Не само ума е единственият герой в историята, но и тялото, душата, сърцето - тоест по-семпло казано и емоциите, и чувствата, усещанията, освен интелектуалното разбиране, имат своите главни роли. _______________________________ Видях, че и преди си писала тук, във форума - моят съвет е да се обърнеш към психотерапевт и да отработите трудностите ти - по-лесно е, когато някой, който знае какво прави, и който може да види блокажите, сенките ти, слепите ти петна, те води. Успех!
  7. 2 points
    Нашето място, роля и задача сега и за в бъдеще е да живеем тъй, както схващаме нещата, защото ученик, който няма свое разбиране, никога няма да разбере това, което учителят му преподава. Обаче, разбирането ми днес, не е това, което беше вчера. Защо пък утре да не мисля тъй както Бог мисли. Има ли по-права мисъл от Божията мисъл ? Божията мисъл води в Божествената градина. Кой какъвто плод търси, там може да го намери.
  8. 2 points
    И продължението... Накрая реших да му прочета нещо от беседите (които той беше чел по два пъти всички), защото вече зрението му е отслабнало.. Взех наслуки една книга от библиотеката му и... - Заветът на Любовта (последното слово). Отварям наслуки отново - стр. 105: Сянка и реалност Спогледахме се, братът се усмихна спокойно... и ми каза да не забравям да чета Словото...
  9. 1 point
    Вчера разговарях с много възрастен брат за случващото се през тази година и за връзката на събитията със Словото, с Астрологията, с Евангелието и изобщо с нашето място, роля и задача сега. Честно казано, не очаквах точно тези отговори от него, което още веднъж доказва правилото, че всеки проектира в мислите и чувствата на другия това, което самият той мисли и чувства. Та братът първо ми каза, че каквото трябва да се случи, случва се и ще се случи, независимо ние какво мислим и вършим, дали го смятаме за добро или не. Също ми напомни, че написаното в Евангелието (Откровението на Йоан), е било валидно до идването на Учителя, и със самото си идване и със Словото си, той е дал светлина и Път на човечеството, с които да промени тези предсказания. И това става, и ще стане. Попитах го какво мисли за войната, за напрежението, диктатурата. Той ми отговори, че няма да има нищо страшно и унищожително. Душите, които искат да си заминат, ще си заминат сами свободно, когато си приключат с кармата си. Диктатурите ще си свършат работата, за да подготвят идването на новия свят и той ще бъде свят на Любовта. "Каквото и да си кроят някои хора, няма да го бъде. Белите братя са вече на кормилото на този свят. Учителя управлява управниците." Ами ние? "Какво ние - ние да си запазим вярата в Учителя и да изучаваме и споделяме Словото, да играем Паневритмия, да пеем песните на Учителя, и най-вече да прилагаме Словото всеки ден в живота си. Каквото сме правили и досега..." Какво е вашето усещане, размисли, позиция?
  10. 1 point
    АлександърТ.А.

    Сиси1

    стрес(страх) , казала си отговора : ,, Какво да правя , за да овладея положението ? "----------------Научи се за кратко да не мислиш . Само чувствай , като насочваш вниманието към усещанията .
  11. 1 point
    kipenzov

    Божията прошка

    А страхът да загубим "постигнатото" в умствен план, колкото и да се кривим как да го наречем си е "Малодушие". Голямата Душа е захранвана от силен Дух! Силния Дух се крепи на Истинна Вяра! При Истинна Вяра, страхът, че ако рестартираме ще се получи нещо кофти, отпада от самосебе си. При Истинна Вяра, това което ще се изгради наново, ще бъде по-добро копие на предишното! П.П. Ако си сътворил къща с всичките налични тухли, то за съграждането на нова къща ще бъде със същите тухли! Единственото ново ще е Формата на "Къща", но Идеята ще е същата - "Място, в което Живееш"
  12. 1 point
    Станимир

    Божията прошка

    Ами тя веригата от причини и следствия може да се върне и по-назад - примерно до осъзнаването на погрешността на дадена наша мисъл, постъпка и още по-назад до присъствието на някаква слабост или погрешна нагласа в психиката ни. Идеята ми беше, че без поемането на отговорност за миналото и без намерението такава да поемаме и за в бъдеще, то процесът на искане на прошка остава някак си незавършен - само думи и намерения. Дори и да са съпътствани с вътрешно осъзнаване и разкаяние, то това все още е само предпоставка за промяна, но все още не е промяна. А прошката май има смисъл само ако доведе до промяна. Тя може би е този преломен момент, в който нещо в психиката ни се обръща и ние започваме да виждаме нещата по нов начин...
  13. 1 point
    Това е така, но точно в това "производно" е ключът. Добавя се нещо допълнително и май ненужно. Има едно сравнение с другите, едно чувство за открояване. Да, всички сме различни, но в същото време никой не е изключителен. Гордостта може да е съпътствана и с едно задоволство от вече постигнатото, от миналото; може да доведе до пропускане на слабите страни... За мен е достатъчно човек да има увереност. Да знае, че може, стига да положи търпеливо, последователно и настойчиво правилните усилия. Всичко над това е сякаш излишно, задържащо го.
  14. 1 point
  15. 1 point
    kipenzov

    Божията прошка

    Първоначалната ми реакция беше, че "да простиш на Себе си", като израз, който използвах, е точно поемането на отговорност за собствените действия и минали такива. Ама като се замислих (пуснах в ума си да се движи) , самото значение малко се раздели. "Поемането на отговорността за живота ни" е по-скоро следствие на "прошката" и към самите нас. Един вид, "прошката" клони към вътрешно изживяване на Катарзис. Некво "разтваряне на отминали напрежения", "успокояване" на потиснати кофти спомени, приемане... некъв микс общо взето. А поемането на отговорността е последствие на това. Виж на колективен план вече е доста по-сложно и аз поне мога да си шляфотя, но няма да е обективно, щото не съм подготвен добре по темата. Щото Един път - Времето тече доста по-бавно при реализирането на промяната на това ниво. Даже колкото по-голяма е соц.групата, толкова по-ниска е скоростта. А второ - едно е един човек с некъв микс от родови духове и среда, в която е "извайван" и се е "изваял" чрез изборите си, а друго е множеството от всички хора в соц.групата. Сумати "родови духове", обединени в "племенни духове"( македонци, шопи, лудогорци, мизийци, Габровци...), формирана народопсихология, регионални и континентални "сборни" духове.... .... и така до плана на "Духът на Времето"(поредицата от филми с това заглавие са впечатляващи, Zeitgeist). Цивилизацията.
  16. 1 point
    О, какви предположения. Не, не съм горда с нищо. Преодоляла съм една разновидност на гордостта преди доста години - тогава именно Учителя и Лазарев ми помогнаха да осъзная какво нося в себе си, и как да го изчистя. Не че няма още за чистене - излиза от време на време по нещо, но отдавна не може да ме ръководи и да ми влияе. Да, има разлика между гордост и горделивост, но тя не променя смисъла на корена, а само проявленията. Дори горделивостта ми се струва по-малко агресивна от гордостта. Колкото до беседите и Учението - благодарна съм, че са в живота ми. За себе си - не, не усещам никакви оценки към себе си - само разбиране, когато проявя някоя слабост, но веднага идва старанието да го преодолявам. От време на време усещам, че Небето ме "потупва по рамото" - например с прегръдката на моята внучка, или с доверието в очичките на някой от моите малки ученици... Е, има и моменти, когато си усещам как ми казва "Опитай отново"
  17. 1 point
    Точно , нашата приятелка страда от такъв грабеж . Сега слуша всякакви глупости и се лута гледайки всеки претендиращ многознайко . Вместо да се затвори и намери основата в себе си . Единствено значение има вътрешната борба за възстановяване на радоста и любопитството към всеобщия живот . И намирайки вътрешни опори да възстанови стабилноста си . Да , всичко от вън е сенки на вътрешни дадености .
  18. 1 point
    Донка

    Божията прошка

    Любовта и нейните състояния с различно количество топлина не могат да бъдат форми - те се проявяват в поведението на човека като различни форми, при това никак не еднозначни. Форма на любовта може да бъде както даряването на нещо някому (който има нужда от него), но също така отказът от това (когато то е вредно за него). Омразата не е форма на любовта, а състояние с малко (недостатъчно, липсващо) количество любов. Тя също се изразява, материализира в различни форми на поведение - може да бъде лишаване от внимание, но може да бъде и засилено внимание по посока осъдителност. Една и съща постъпка може да бъде мотивирана от различни състояния на любовта. Мога да откажа помощ на някого, например, за да му попреча да се справи с нещо, но също така мога да му откажа помощ, за да се научи да се справя сам. Когато ползвам думата липса, имам предвид липса на известно количество, а не изобщо. Самата дума липса, която толкова дразни ухото и окото, за мен лично си е точна, защото носи пресупозицията (предположението) , че това, което липсва е било в наличност, или се очаква и желае да се добави. Когато осъзнаем какво ни липсва, ние вече сме направили най-важната крачка към неговото придобиване, добавяне и т.н. Така че това не е лоша дума. Тези теории с "няма липса - има друга форма" аз лично не смятам за полезни. Поне в моята практика не са били и не са. Детето не е трудолюбиво или мързеливо - то е в различна степен трудолюбиво. Понякога влага повече, понякога по-малко. Понякога е достатъчно, понякога липсва нещо, което се добавя. Стаята не е чиста или мръсна. Тя е достатъчно или недостатъчно чиста. Този начин на мислене преодолява етикетите и осъдителността, отразява естествената динамика и свободата на избор и поведение.
  19. 1 point
    kipenzov

    Божията прошка

    Една идея може да се прояви в различни форми. Значението на всяка Форма се придава от ума, дето го отричаш. За тва и не можеш да го ползваш... Гледаш дърветата, не виждаш гората!
  20. 1 point
    Всеки се стреми да осмисли живота си по някакъв начин. Политиците се стремят да осмислят живота си по особен начин. Дали успяват да го направят наистина? Като се гледа на резултатите, отговорът който се налага е - не. Засега им липсва разумност. Разумните хора не воюват, не убиват, не разрушават градове, не затварят, не поддържат насилие, затвори. Повечето политици имат красиви желания и благородни подбуди, но нямат разбиранията как трябва да се живее, защото са представители или на старозаветните, или на новозаветните, или на праведните хора. Между политиците няма ученици. Учениците осмислят живота си по начин различен от този на политиците, защото са скъсали със старозаветния живот, скъсали са с новозаветния живот, скъсали са и с праведния живот и са влезли в живота на ученика.
  21. 1 point
    Сянка и реалност - 28.08.1944 г. Мисля, че си е точно в тон с времето ни и събитията. И един отличен съвет как да постъпваме, за да не сме безразлични към събитията, но да не участваме в политиката. За мен политическите формации са си точно "черните братя". И не да воюваме с тях, но да скъсаме с тях... Как си го представяте?
  22. 1 point
    Интересни разсъждения! Благодаря! Докато ви четях, си спомних преди доста време д-р Първанов, психиатърът (огромното ми уважение!) беше писал някъде, че според статистиките им огромното болшинство от самоубийствата и самоубийците всъщност съзнателно или подсъзнателно "наказват" някого - когото смятат за виновен за своето страдание; или "налагат волята си" в смисъл - след като светът не става такъв, както АЗ искам, напускам го. Сигурно има изключения, но като се замисля, има нещо много вярно... Лазарев, и не само той, често напомнят, че психичните отклонения обикновено са "блокаж на агресия срещу света такъв, какъвто е създаден от Бог", т.е. на амбиции за безгранична власт над ситуациите и хората в тях. Аз лично познавам няколко такива примера...
  23. 1 point
    Въпрос: средата в която човек се ражда, според теб, как се определя? Примерно раждаш се в Африка, в някое гето в Найроби (Кения), където шансовете да водиш лесен и безгрижен живот са почти нулеви. Ясно е, че ако отговорът ти е, че раждането в подобни условия не е случайност, то след самоубийството пак ще се родиш в също толкова лоши или по-лоши условия. Т.е. нищо не си спестяваш, нищо не печелиш - нито знания, нито твърдост на характера, нито гъвкавост, нито опит, нито разбиране. В най-добрия случай само отлагаш. Всяка житейска ситуация е като една задача, която трябва да решиш правилно. Иначе ще я повтаряш, докато не се научиш как да го правиш. Ако допускаш пък, че условията в които човек се ражда не са обвързани с действията му в миналото, то тогава за справедливост не може да се говори.
  24. 1 point
    Човешката природа винаги се стреми да намери причина, обяснение и доказателство за това което го заобикаля. Живота е несправедлив, а и няма как да е по-различен все пак представи си живот без усилие би ли могла да направиш нещо по-смислено и добро? Ако всичко беше справедливо означава, че съдбата ти е предопределена и единственото което трябва да правиш е да чакаш. Аз лично за себе си, не мисля че това е "живот". Имаш проблем и страхове с несигурността и се опитваш да се вкопчваш във всякакви теми, които биха ти дали обяснение как да си сигурна във всичко. За щастие ти контролираш нещо и това е умението да си сигурна в себе си (не във външния свят). Да, има нещастие, има войни, вируси, болести и убийци? Но в същото време има готини хора, Природа, красиви моменти и т.н.
  25. 1 point
    Eдин от най-характерните симптоми при ОКР е съмнението. То, ОКР-то, ще те кара да се съмняваш във всичко и всеки. Особено в човек или средство, което може да ти помогне да го преодолееш. Характерна черта на хората имащи натрапливости е и ригидното мислене и мисленето,че има само един правилен път да се направи нещо. Липсва им разбирането на преносния смисъл на изразите. Нещата, които ти си чела, в повечето случаи не бива да се разбират буквално. А ти го правиш точно така и това те обърква. Ще ти дам пример-Много често, когато някой има чувство за вина по отношение на някой свой близък, който наскоро е починал, аз го съветвам, да напише едно писмо до починалия, да отиде на гроба му и да го остави там.Обикновено това води до облекчение и махане на вината. Всъщност, между цялото това действие и махането на вината няма нищо общо. Просто човека ми е повярвал и това работи. Със същият ефект би проработило и каквото и да е друго, стига да е малко загадъчно - например да го накарам всяка вечер в продължение на една седмица, точно в осем часа, да си посипва главата с пепел и да не се къпе в разстояние на 2 часа. Така че, довери се на човека и работете, като ефект очаквай поне след два месеца.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×