Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 06/29/20 in Мнения

  1. 2 points
    Здравей, След всичко изписано, което получи, не личи да виждаш смисъл в това да смениш перспективата - вероятно е трудно за теб, разбирам. Особено когато преживяваш предателство, несправедливост... Трудно ли ти е да пуснеш тези усещания? Очакваше да получиш потвърждение на написаното от теб ли? Иска ти се да се съгласим, казвайки - да, тя се "чука като пропаднала кучка" и да сме част от твоя "съд"? Трудно ти е да поемеш нова перспектива все още, може би, разочарованието е твърде силно? Насочих те към въпроси, на които, ако би обърнал внимание, би вентилирал гнева си много сериозно, би разбрал себе си. Твоят фокус продължава да е в нея - вместо да проследиш какво се опитва да ти каже Животът, какви послания ти дава. Погледът в чуждата паница няма да донесе никаква промяна в твоята. Понякога, обаче, садизмът е много привлекателен - да продължим да наказваме другия/другите, което ни носи особена наслада, скрити печалби и временно справяне със собствените ни напрежения и вини, а най-вече има общо с ниската самооценка... Между другото, описваш и друг голям човешки проблем - невъзможността да бъдем тук и сега, в настоящето. Тази потребност да се връщаме назад - 5, 10, 15, 20 години... И да оправдаваме преживяванията си с миналото. Когато всъщност онова, което можем да променим е как мислим тук и сега. Разбираш ли - тази жена е СЪЩАТА, която обичаш и си обичал и преди да РАЗБЕРЕШ за миналото ѝ. Единственото, което се е променило сега е ТВОЯТ начин на МИСЛЕНЕ за нея. Нищо повече. Нейното минало и преди е било същото, само че ти си мислил за нея по различен начин. Така или иначе - пътят е твой. Според мен този път ти е поднесъл истинска благодат - и лотосът никне от калта... Така и от привидната "кал", която виждаш тук, би имало какво да поникне, ако, разбира се, успееш да го отгледаш...
  2. 2 points
    @JUSTICE, прекрасна тема, благодаря! Срещата е със собствените ти сенки, всъщност - с всичко онова, което отричаш и не можеш да "преглътнеш" и "прегърнеш" - тоест приемеш. Описваш основния проблем на всички отношения - аз имам представа за Другия - > когато тази представа (рано или късно!) се срине изпитвам разочарование. Защо? Защото съм привързан към МОЯТА престава и идея за Другия - в която съм го впримчил. И когато той "кривне" от пътя - част от моя свят се срива - разбирам, че моята "сигурност" е била илюзорна. А тя винаги е! Никой човек, никога не може да ти даде гаранции как би постъпил, как и какво ще му харесва, как ще избере да живее - и ти не можеш да си дадеш такива. Какво е решението при това положение, как мислиш ти? Бих те насочила да помислиш върху тези въпроси, с които да разбереш себе си - по този начин да си дадеш емпатия: Наранен съм, защото представата ми за нея сякаш се размина с реалността ли? Разочарован съм, защото не съм успял/не мога да предвидя какъв човек е тя? Чувствам се безсилен, че не мога да контролирам нея/ситуацията ли? Изпитвам страх, че ще бъда излъган от нея ли? Не съм очаквал това, което ще открия и това ме кара да съм несигурен в нея и отношенията ни? Имам нужда да приема миналото ѝ с повече лекота, но ми е трудно ли? Чувствам, сякаш не я познавам и това ме обърква и наранява ли? Иска ми се да вярвам, че ще намерим начин, по който в отношенията ни ще има сигурност и прозрачност, заедно с това и доверието ще се възстанови, но засега не го намирам ли? Дори отговорите на някои от въпросите да ти се виждат очевидни - пак имаш какво да намериш в тях. Ти понякога позволяваш ли си това или винаги си морален, честен и почтен? Кое прави неприемливо за теб това, което е направила? Кое го прави "мръсно", "нечисто"? Ти искаш ли това? Намираш ли го за градивно във връзката, в която участваш, смяташ ли го за признак на любов? Съвършенството ѝ в твоите очи явно се е сринало. Можеш ли да я обичаш и несъвършена, непредвидима? Ти самият правил ли си "нещо", за което съжаляваш? Смяташ ли, че е възможно да няма такива случки в човешкия живот - от които свързваме точки, вадим си изводи, а от тях следват други избори... Детето в един момент пипа котлона, подлагайки на съмнение думите "Не пипай, горещо е, ще те боли!" Залепва някой пръст върху котлона, изпищява, плаче и... обикновено не повтаря. Не всичко в живота може да бъде стуктурирано, предвидено, планирано... Умението да бъдем пластични е незаменимо.... П.П.: Да дадем емпатия на себе си, умеейки да си признаваме грешките, с послания като "Иска ми се да имам по-добра преценка за онова, което правя и заедно с това съзнавам, че тук и сега нямам." или "Иска ми се тогава да съм имал/а по-дълбоко осъзнаване за действията си и техните последствия, и заедно с това си давам сметка, че нямах, както и че не мога да върна времето назад", това води до приемане, а приемането до лекуване - и в двата процеса силно присъствена е Любовта. Когато категоризираме другите, слагаме ги в калъпи и определения, няма път, по който да се свържем с тях, да ги усетим, да ги разберем същински - а това води до конфликти и разочарования - добрата новина е, че изборът е наш. Успех!
  3. 2 points
    Понеже няколко пъти пишеш че тя 25 години е била една, ще отбележа само,че според мен човек съзрява някъде след двадесетата си година. Реално, тя има съзнателен живот 3-4 години. Днес средната продължителност на живота за жените е около 80 години. Излиза,че почти целият и съзнателен живот / 58-59 години / тепърва предстои и в него тя може да претърпи драстични промени.
  4. 2 points
    Диляна Колева

    Криза

    Права си, няма съвпад. И резултатът, който виждам е следният: 1. Ако НЕ послушаш родителите си ще живееш с усещането, че си извършила грях спрямо тях и ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот. 2. Ако Послушаш родителите си ще извършиш грях спрямо себе си. Ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот. Разликата е в подчертаната думичка. На пръв поглед нищо особено, но всъщност в нея се крие важна информация, която ще оставя да откриеш сама. Без осъзнаването на тази информация, какъвто и избор да направиш резултатът ще е един същ - недоволна и нещастна.
  5. 2 points
    В никакъв случай не бива да се чувстваш разочарован от себе си.Ако посещаваш редовно психотерапевт трябва да търсиш насоки от него за всичко свързано с преживяванията ти и ако справянето не е в разумен срок по-скоро той трябва се чувства разочарован от себе си. Доколкото разбирам, ти имаш натрапливи мисли /ОКР/ В случая, депрсонализацията се явява като натрапливост - работете с нея, като такава. За мен, не се нуждаеш от никакви лекарства.
  6. 2 points
    Благодаря, Диляна! Илюзията за безкрайност съм поддържала много време дори и за най-близките си и резултата е налице... Така е, избора да остана в илюзията съм го правила неколкократно и явно затова продължава да се случва... Вече чувствам, че мога да заявявам себе си, въпреки болката, имам вярата, че мога, обичам се и си вярвам... Чувствам свободата в ума си и в сърцето си... Но ми е все още трудно да взема решение какво да предприема... А цитата в профила Ви, Диляна, е любим мой също... Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това. Екзюпери
  7. 2 points
    Отче наш. „Ще се развеселя“. Ще прочета няколко стиха от 6 глава от Евангелието на Иоана до 12 стих. „Духът Божий“. Беседа: Да се не изгуби нищо - 15 декември 1935 г. Благословен Господ Бог наш. Отче наш. Да се не изгуби нищо - 15 декември 1935 г.
  8. 1 point
    Добрата молитва 53. Без съмнение и без отсрочка - ИБ, 10.10.1920 Господнята молитва Без съмнение и без отсрочка
  9. 1 point
    Това някакво съревнование чии грешки са по-леки ли е? Остави аргументите, търсенето някой друг да те подкрепи в решението ти. Позволи на интуицията да те води, вместо притеснението, че ще допуснеш някаква фатална грешка.
  10. 1 point
    На каква база го определяш като зло? Какъв е критерият?
  11. 1 point
    Доколко се е справил Наполеон с първите две задачи, можем да научим от тук : " Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това Братство му посочва, то го праща някъде, откъдето да бъде безопасен за хората – както например изпрати на о-в Света Елена Наполеон, който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай и затова падна. " Методи за лекуване Наполеон не устоява докрай, защото вярва в себе си, а не в Бога. Мисията му е да обединява, а не да разделя. Наполеон донесе в света тщеславието, казва Учителят. Всеки, който стане роб на тщеславието свършва с изгнание. "Искаш да повикаш умрелите от другия свят. Извади най-хубавото, което имал той, за което той трепти. Като извадиш тази мисъл, той веднага ще дойде. Ако не може да извадиш туй, хубавото, няма да дойде. Но непременно тези опити трябва да бъдат много искрени."Любов без ревност
  12. 1 point
    Здравейте д-р Първанов, От около 2 г. се боря с генерализирана тревожност, като в самото начало реших да се обърна към психиатър, тъй като не бях наясно какво се случва. Приемах клонарекс и след няколко седмици се появиха натрапливости и тревожността се увеличи в един момент (което на по-късен етап се изясни защо е така, след като се запознах с действието на медикамента). След това приемах ципралекс за около 5 месеца, като общият прием на медикаменти беше около 9 месеца. Реших да ги спра, тъй като резултата беше почти нулев и не съм сигурен дали не влошиха повече състоянието. Вече от близо година не приемам медикаменти. Преминах през 2-ма психотерапевти, като текущият, при който ходя от 5 месеца за сега най-много ми е помогнал. През това време също съм приемал различни хранителни добавки като помощ, тренирам и се опитвам да прилагам техниките, които психотерапевта ми казва. Проблемът е, че през февруари тази година за първи път ми се появи дереализация, която ме уплаши доста, но след успокояване на тревожността, за няколко седмици премина. През този период активно работя над проблемът с натрапливостите, за които смятам, че имам прогрес. Преди около месец се появи деперсонализация, която ме уплаши доста повече. Успявам да се успокоя за момент, но отново влизам в нея, тъй като супер много се стреснах от чувството и съм много притеснен какво се случва. Даже не мога да разбера кога я имам и кога не, заради силна тревожност. Състоянието стана като пинг-понг, първо беше гадното чувство и после мисъл 'какво се случва с мен', а после вече не знам дали мисълта за него не го активира обратно. Признавам, доста съм разочарован от себе си, тъй като започнах да се чувствам добре, но след като се появи това, не мога да си намеря място. Възможно ли е да съм отключил психоза, тъй като буквално се чувствам 'все едно не съм аз', 'кой съм аз' или това се получава от силна тревожност? Възможно ли е да се оправи? Според вас трябва ли да се обърна отново към психиатър и да приемам друг тип антидепресант? Въпреки, че след последният ми опит, нямам никакво желание да го правя.
  13. 1 point
    Да, по скоро така се получи, първо беше усещането, обаче после сякаш се превърна и в натрапливост, понеже се уплаших от чувството. Благодаря Ви.
  14. 1 point
    Добрата молитва 52. 400 000 форми Извънредна Беседа - 03.10.1920 Господнята молитва 400 000 форми
  15. 1 point
    JUSTICE имаш зависимост, да, към одобрението. Страховете отиват към отхвърляне и провал. Те, трите състояния вървят ръка за ръка. Каквото и да прави жената виждаш, че когато я няма битката за одобрение, става скучна. Дори да се държи само по "твоя" начин. На теб ти е нужна играта - да завоювам, да спечеля, да си докажа, че ставам, после наново. Този цикъл повтарящ се, отново и отново, води до временно удовлетворение на стремежът ти към одобрение и превъзходство. Тъй като това е болен механизъм той никога няма да доведе до трайни резултати. Бягството от ситуациите, в които те отхвърлят е водено от страха д а се сблъскаш с провала. Интересът към жените не е към тях самите като личности, като хора, като интелекти, а търсене на "победата", очакването на отговорите нужни на твоите страхове. По тази причина ти всъщност никога не се срещаш с жената, тя не те интересува, важно е само как откликва на твоите потребности. Това поведение се усеща бързо от самоуверените и добре оценяващи се жени, те може да ти обърнат внимание за кратко. Има други, които играят същата игра с тях ще ти се получава докато на единият му омръзне или си намери нов спаринг партньор. А има и такива, които подобно на теб имат нужда от внимание, одобрение и приемане и ще се поведат известно време по това, което им даваш, те ти стават скучни, не за друго, а защото не ти дават предизвикателството, да губиш, да се бориш, и да победиш. За да излезеш от този омагьосан кръг е важно да преразгледаш и да пренаредиш местата на онова което наричаш "загуба, провал, победа, успех, приемане, даване, любов" Едва след това ще имаш трайни взаимоотношения.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×