Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 10/22/18 in all areas

  1. 9 points
    Бог е дух От години тук, в този малък залив на Мрежата скромно и всеотдайно работят нашите психотерапевти. Изпълняват с любов завета на Учителя. Правят всичко по силите и времето си да помагат на онези, които се измъчват под тежестта на сандъците си, на противоречията и мъчнотиите си. Не си губят времето да разискват дали и как следват Христос и Учителя... Поклон, приятели!
  2. 9 points
    Здравейте! Обръщам се към хората които имат горепосочения проблем с надеждата да им дам кураж. В последните 2, 3 години започнах да изпитвам ужастното чувство на дереализация и имах обсесивни мисли. (в последствие разбрах, че се наричат така). Изпробвах всякакви мисловни методи за да контролирам състоянията, но естествено без успех. И тогава разбрах, че се нуждая от психотерапия, знаех също, че хапчетата няма да ми помогнат. Започнах терапия при психотерапевт (на който не искам да му споменавам името, защото това не го пиша с цел да го рекламирам , но съм му много благодарен! ). Терапията вървеше постенно, а на мен естествено ми се искаше да хвърчи. Преминах през много етапи и проумях и вдях много неща които бяха пред мен, но аз не ги виждах до тогава . Окр-то те отделя много силно от реалния живот,създава един мисловен затвор. Никой друг около теб не забелязва, че ти има нещо, но ти си твърдо убеден и вярваш в една измислица на твоя мозък. Целта на ОКР-то е да те контролира да виждаш и отделяш внимание само на него. Да го анализираш, да влизаш в омагьосания кръг и да не виждаш реалноста, защото ако я видиш то вече няма да може да те контролира! Трябва да имате доверие на терапевта ви и да усетите, че е вашият човек. Разбира се, че имаше моменти които си казвах, нищо не може да направя повече. Явно така ще си остана, но на следващия ден тези мисли ми се струваха доста далечни. Знаех, че това са обсесии. И така дойде деня в който както си стоях във нас и си казвам:нали ми имаше нещо къде са обсесиите къде е дереализацията? Нямах спомен от това което бях изипитал Тогава разбрах, че съм излязъл от тази мисловна яма. Всеки терапевт вси има метод за справяне с ОКР, следвайте терапевта си и неговите техники. И най-важното има изход!
  3. 6 points
    ,,Днес направих този опит и ме учуди нещо странно - моля терапевтите за мнение защо се случва така...................... ,, Ти продължаваш да питаш и да питаш.Отказаваш да разбереш,че си уникално човешко същество и твоите чувства са си уникални за теб така, че каквото и обяснения да ти се даде то няма да е вярно.Накъде началото на деветдесетте започнах да медитирам, но бях че в някаква книга какво се усеща по време на медитация.Естествено го търсех и то не се получаваше.Две години по-късно в разговор с приятел споделих, че не мога да медитирам, за щото усещането което търся вече две години ми се губи.Тогава той взе да се смее и ми обясни, това което ти обяснявам днес- всеки мозък и всяко тяло са уникални и винаги усещанията ни ще са различни от тези на другите хора. С две думи, спри да питаш вече какво , как и защо усещаш.Просто живей, знаейки, че най много след 100 години, няма да имаш никакви усещания. Ако не ми вярваш, започни всеки ден да правиш едночасови разходки в близкото гробище.В тях има поне няколко хиляди човека които с радост биха искали да имат твоите усещания, не биха бягали от тях, та дори биха им се радвала-ама няма как да се размените. И накрая, ще цитирам един мъдър човек ,, Спрете да си задавате въпроси.Докато си задавате въпроси, никога няма да постигнете знанието. Спрете да ги задавате и ще знаете всичко.,,
  4. 5 points
    Човек 88, искрения ми съвет е да не прибягваш до лекарства, освен в наистина краен случай. Започна ли терапия? Питам, защото като те чета, оставам с усещането, че плана ти е да използваш хапчетата като заместител на терапия. При всички положения, дори и да решиш да приемаш медикаменти, нека това бъде избор, който ще вземете заедно с терапевта ти. Против лекарствата съм, не защото имам склонност да изпадам в крайности, а именно поради личния ми опит с тях. Познато ми е чувството да се давиш в собствените си кошмари и на всяка цена да трябва да избягаш от тях. Познато ми е облекчението, което носят два хапа дневно. Познато ми е състоянието на мекотело, до което успокоителните те довеждат. Позната ми е плашещата сила, която лекарствата дават, премахвайки/потискайки задръжките и страховете ти. Познато ми е почти манийното усещане, че всичко е възможно и целия свят е пълен с щастие. Позната ми е неспособността да позная себе си и да се идентифицирам с образа си в огледалото. Познато ми е спокойствието най-накрая да съм се научила да функционирам с помощта на медикамента и да имам достатъчно смелост да прекратя приема. Познат ми е шока да установя, че след преустановяване на лекарството, тревожността се връща, независимо от терапията и постиженията. Познато ми е усещането целия ми прогрес да се срине за броени дни и да се върна не на нулата, а много преди нея. Познато ми е пораженческото чувство при равносметката - 18 излишни килограма, разбъркано храносмилане и микрофлора (доста сериозни стомашни проблеми), силна замаяност и раздразнителност при отнемането на медикамента... и това са само няколко... Позната ми е тъгата по безвъзвратно загубеното време от живота ми. Ще доразвия най-баналната метафора (но колкото е банална, толкова е и вярна) - лекарствата са просто една патерица. Научих се да ходя с помощта на тази патерица, и то много добре. В момента, в който я захвърлих, обаче, установих, че все още не умея да ходя самостоятелно. Нещо повече - някои от мускулите, на които патерицата беше помагала да почиват, бяха леко атрофирали. Изобщо - нито ми беше станало по-лесно, нито бях по-близо до целта си. Не знам колко е реално плацебото, но мога да те уверя, че симптомите на отнемане на лекарството са съвсем реални. При мен отнемането се изрази в безсъние, много силна раздразнителност и една досадна замаяност (никога преди това не съм я имала, но поне два-три месеца усещах, че не държа права линия, докато ходя). Да речем, че планираш всичко много добре, подобриш се, изчакаш още малко време, за да си сигурен, но спирайки медикамента, при теб се появи замаяност. В този момент: - Ще успееш ли да си дадеш сметка, че тази замаяност не е онази замаяност, и че се дължи на отнемането на медикамента? - Или ще си помислиш, че състоянието ти се връща отново и без грам грация ще влезеш в добре познатия порочен кръг? С годините стигнах до извода, че (ако кризата не е наистина силна, разбира се), приемането на лекарства може да служи само за една от следните цели: - отлагане на неизбежното, - заравяне на главата в пясъка.
  5. 5 points
    Темата е толкова голяма,че ще трябват няколко месеца, за да може да се постигне, поне малко яснота за какво точно става дума.Аз ги нямам тези месеци.Ще си позволя, да цитирам ,само два реда от книгата ,, Осъзнатият път през депресията,, М. Уилямс и ..... ,,Оказа се, че антидепресантите ,, оправят,, депресията, но само докато ги взимаш.Спреш ли ги, тя се завръща още на другият месец.Естествено , нито на пациентите , нито на докторите допадаше идеята, че трябва да се тъпчеш с лекарства до гроб, ако не искаш тази злокобна сянка да прекрачи отново прага ти. И тогава в началото на деветдесетте започнахме да проучваме възможността за изграждане на един съвсем различен подход,, Аз съм до тук.
  6. 5 points
    От известно време следя темата и ще нахвърлям случайни размисли по нея, които надявам се, ще бъдат полезни. - Относно (не)приемането - вероятно именно то е източника на всяко страдание. Слагам тук любим цитат по въпроса, преведен набързо: - Ясно е, че ситуацията трябва да се приеме. Смущава ме обаче думичката стратегия. Звучи ми като "стратегия за справяне". Или като "приемам го, за да се махне". Или като "приемам го, неприемайки го". Оксиморон някакъв. Звучи ми дори като "опитвам се да измамя Бог". А всъщност дали това е приемане... - И накрая - предайте се вече с тези анализи и предъвквания (не съм сигурна дори, че терапията трябва да бъде насочена към симптома). Не може със съзнателни анализи да установите контрол върху функции на тялото - не става, безпредметно е. Звучи ми, все едно нямате доверие в собственото си тяло (мозък / нервна система). А тялото е невероятно нещо! Хиляди процеси се случват ежесекундно в него, без вашия контрол. Апропо, целият свят така се движи и съществува - без вашите опити за контрол. Дайте си малко почивка, отпуснете се и правете нещо приятно вместо това. Когато твърде силно се фокусираш / концентрираш в дадено нещо, останалите неща стават маловажен и блед фон. Това е както когато ти пише някоя девойка, която много харесваш - взимаш телефона, потъваш в чата, и след около 5 минути се опомняш, трима приятеля около теб те гледат въпросително и чакат да отговориш на въпроса, който не си чул. Това е силата на фокуса. А вие как живеете? Фокуса е в симптома и страха от него, а голямата част от живота се случва на фона. Помните ли какво беше да изпитвате чисто задоволство, без да има сенки наоколо? Хубавата новина е, че ако си преместите фокуса обратно в развлеченията и удоволствието от живота, един ден може би замайването ще стане такъв един пренебрежим фон. И като последен пример, с който да ви дам надежда колко точно пренебрежим фон би могло да бъде то (евентуално, ако го оставите на мира...), нека ви питам... обикновено виждате ли носа си? ХА! Видяхте ли го вече? Еми поставям ви задача - давам ви точно 15 секунди, за да спрете да го виждате! И после не искам да го видите нито веднъж поне в продължение на час...
  7. 5 points
    Здравейте, Малко размисли от мен относно паник атаките, които смятам, че са ми зад гърба и психотерапията. "Май твоето истинско Аз, онова смачканото, избутано, паднало долу в ъгъла се е опитавало да ти каже нещо отдавна. А ти също толкова отдавна си се опитвал да го накараш да мълчи. Твоето Его му е казало да не говори, че то знае повече, че то е шефа тук, знае как трябва да изглеждаш и какво трябва да искаш, какво да мислиш. Но май е дошъл този момент, в който истинският ти Аз не е можел повече да мълчи и ти е зашлевил шамар в лицето, нали? Проговорил ти е със симптомите на тялото, не е намерил друг начин да го чуеш. Паник атака! Езикът на тялото е всъщност езикът на истината, която не можеш да накараш да замълчи и този път, не може да се правиш вече, че не разбираш. Въпреки, че знам - ще се опиташ да го накараш пак да замълчи. Ще намериш начин пак - ще си налееш в чашата питие като се прибереш от работа, ще изпиеш някое хапче. Варианти много има тук, но до кога ще можеш да го караш да мълчи. Сякаш е време да събереш смелост и с много обич да чуеш какво е посланието зад симптомите. Психотерапията е този процес, в който с любов и много смелост да се обърнеш към себе си най-накрая, да се чуеш, не само да слушаш, но да чуеш, разбереш, осмислиш, осъзнаеш истински и да си подадеш ръка. Може би в началото няма да знаеш какво да очакваш, може би ще имаш грешни очаквания - че прихотерапевтът ей сега ще ти каже нещо и твойте симптоми ще изчезнат и всичко ще бъде както си е било. Нали само това искаш да ги накараш да мълчат. Но това ще е пак твото Его, което още веднъж ще е глухо, още веднъж ще поиска да затвори устата на онзи смачкания Аз. Може би ще поискаш да прехвърлиш отговорността на психотерапевтът за твоето състояние. Колко удобно всъщност би било това. На всичко би бил готов само да не чуеш. Психотерапията е един от най-смислените разговори със себе си. Това е процесът, при който ти трябва да си позволиш да дадеш думата на онзи избутания и смачкан Аз и да чуеш какво има да ти казва. Психотерапията е път, по който вървиш заедно със своя психотерпевт ръка за ръка към автентичния себе си. Това е процес на правене, процес на любов най-вече към себе си, процес на изцеление. "
  8. 5 points
    Здравей Полина, изпитвам нужда да взема отношение не само по този пост, но и присъствието ти като цяло във форума. Но моят акцент е на друго място, през женското, през дома, през приемането. Като жена, за мен домът е важно място. Този форум е мой духовен, приятелски дом. Хората, които създадоха и подържат Портала, са духовни хора, много знаещи и мислещи личности, които се радвам, че станаха част от моя живот, благодарение на тях, аз съм тук и пиша това. Подфорума "Психотерапия онлайн" е идеен проект на Орлин, заедно с д-р Първанов, те създадоха и изграждат всеки ден това пространство. Д-р Първанов беше човекът, който го съхрани в най- трудния момент, когато изчезването на форума беше много вероятно. Тогава бях включена и аз в този екип за което ще съм благодарна през целия си живот, това за мен беше голямото начало. Тези хора са важни и ценни за мен, знам какво са направили и постигнали, познаваме се добре по най- нестандартния начин за познаване и приятелство между хората. Имам силно развито чувство за принадлежност, от хората с дебели корени съм, моят дом е моята най- голяма ценност и когато в него се нахлуе без покана и се прояви неуважение към пространството, съм безкомпромисна. Полина, ти си гост в един дом, в който си приета добронамерено. От къде идва твоята потребност да разбиеш този дом? Да ни подчиниш, нараниш и обидиш. Помисли, какво в теб провокира агресията, която насочваш към хора, които са създали нещо, което работи, което е хубаво и полезно. Кого защитаваш, всъщност? Виртуални клиенти или себе си? Това е в твоята сфера, анализата. Но моля, не ми отговаряй тук, това са въпроси към теб. С уважение към всички пишещи и четящи.
  9. 5 points
    Acid

    Благодаря!

    Здравейте, Минавам да се похваля, че от месец и половина не пия ксанакс. БУДНА СЪМ!!! Спирането хич не беше лесно, но кооооолко си струва. Отново имам воъбражението си, силната връзка съзнание-тяло, отминаха безсънието и кошмарите. Най-хубавото е, че се върна любопитството ми към света – ако щете вярвайте, ама в момента чета доклад за ефекта от плоския данък върху българската икономика, и паралелно с него – „Анализ на характера“ от Вилхелм Райх. Ходя на танци (често), скачам на въже (по-рядко), чета препоръчаните книги. Преди известно време забелязах, че по време на танците, от многото завъртания започва да ми се вие свят. След първите два пъти се уплаших, че мога да се срутя на пода, отчасти и заради спомена със световъртежа, докато спирах ксанакса. Обаче една вечер, докато танцувах вкъщи започнах сама да упражнявам някакви въртенета и отново получих световъртеж. И понеже вече бях „загряла“ и се чувствах много готино, продължих до момента в който очертанията на стаята се изкривиха. Чувствах се все едно съм влязла във филма „Кабинентът на доктор Калигари“. Оставих се на усещането и беше невероятен кеф! На следващия урок по танци, световъртежът отново се появи, а аз се отнесох към него като към очакван бонус. Не на последно място – продължавам да се самоизследвам. В мен тече много хубав процес по осъзнаване, който в момента ми е много ценен. Не е съвсем леко – да откриеш, че при всичките ти намерения да си добър човек, в теб живее едно злобно, дребнаво и отмъстително същество си е тежичко, но с осъзнаването, че това е моето хипертрофирало от его чувство за справедливост, нещата малко по малко си идват на мястото. Още по-тежко ми беше да осъзная, че баща ми, към когото съм много привързана, е пряко отговорен за ниската ми самооценка, но и това ще преживея. Факт е, че засега този анализ не ми е от особена полза, но също така е факт, че благодарение на него се опитвам да преодолея някои от проблемите си и се опитвам постоянно да се самопредизвиквам. Понякога като си дам сметка колко сериозна е социалната ми тревожност, направо изпадам в шок и ми се приисква да захвърля всичко, но си повтарям, че с малки и постепенни стъпки ще успея да се променя. За тази цел се научих да не омаловажавам успехите си, колкото и малки да са те, вместо да се самобичувам, че не съм постигнала много повече. Който може повече – да заповяда! Отказвам да робувам на вездесъщото „ТРЯБВА“ и дори започнах да го трия от речника си. А сега моля да ми извините, но отивам да си живея живота! Прегръщам ви!
  10. 5 points
    А кой казва, че е нормално всеки ден секс и на ден по 10 пъти и отново всеки ден? Освен социалната сугестия на обществото, настояващо за все повече оргазми, но затова пък все по-лишено от любов, кое друго тласка към това? Страховете, че за да съм мъж, трябва да се доказвам постоянно. Такива страхове, колкото и секс да инициират, колкото и мачо поведение да се демонстрра, са далеч от истинската мъжественост. Тя е спокойна, зряла, обичаща. Либидото при нея се проявява не само в сексуалност, но в обич, творчество, грижа за жената, топлина и здраво обожание. Аналогично с женственоста. В последните 10-на години тенденцията жената да се държи като разгонена самка, нааства все повече, отново под давлението на социалните порно сугестии. Но жената, фокусирана преимуществено в секса, губи баланса, губи любовта и идващите от нея естествени закономерности. Сваля любовта до едната страст, фините чувства до интереса, обгръщащата женска, трансформиращо сърдечна сила до вулгарното искане "дай, длъжен си ми", мотивиращото вдъхновение, способността да е муза и въздига, слизат единствено до манипулацията към още и още материални придобивки... Та, какви са несъзнаваните мотиви зад ежедневния многочасов секс, така масово популиран?! Дали здраво разкрепостяване, както е внушавано, или комбинация от нравствен разпад плюс несъзнавани наличности, рационализирано обявявани за нормалност в една все по-порно базирана цивилизация? Но, нищо против секса. Напротив! Сексът е нещо чудесно - едно от най-магичните преживявания на тази земя е. Просто и тук има мярка. А тя идва от любовта. Представи си, че обичаш бизнеса си - развиваш го активно, мобилизиран си. Около теб има много жени и всички те искат - защото така работи психиката на самката. Вижда не само теб, а сигурността, силата, социалния статус, принадлежността, които можеш да и дадеш. А разликата между жената и самката, е че жената освен всичко това, вижда и теб - сърдечността ти, духа ти, същността ти - защото тя самата има единство с тях в самата себе си. Но, приземено - развивайки бизнеса си, бидейки желан от маса жени, в теб се появява увереност, сигурност, мъжественост, която не е нужно да се доказва, а просто е там. Тогава идва балансът - не е нужно да се доказваш пред всяка самка, а всъщност пред неувереността си. Любовта е като този бизнес - средоточие на мислите, чувствата ти е, мотивира те, постоянно присъствие в теб е, което разтваря страховете, прави те естествено самоуверен. Примерът с бизнеса е само метафора - основната ни заетост (бизинес), за която идваме на тази земя, е намирането на любовта, провеждането ѝ през живота ни и въздигането му до нея. Само познавайки любовта, сексът се нормализира. Без нея се превръща в част от вечната страстна неудовлетвореност, в контрол над другия и манипулацията му, в жалкото нагонно, териториално себедоказване, често присъединяващо се към характерови страхове. Ако в двадесетте започнеш да ползваш полови стимулатори, за да нагодиш ума и тялото към неразбирането и бягането от сянката си, какъв ли би бил в 50-тте? Не съм сигурен, че прекрасна картинка. Накратко: осъзнай страховете си, разтвори ги до спокойна мъжественост, имай ясни цели, следвай ги силно. В ядрото на всичко това е любовта. Още се нарича смисъл. Няма ли го, остават само чукането, власта и парите. Обществото усилено тръби, че това е всичко. Не е - любовта е единицата, която поставена пред нулите на която и да е житейска цел и дело, включително и секса, ги превръща в трилионите на смисъла!
  11. 5 points
    Здравей! Разбирам те, че ти е трудно, че е плашещо, на моменти дори погубващо. И целият този страх всичко да не се повтори, те въвежда в една невероятна безизходица, в която и най-голямата надежда се губи и гасне, и остава само и единствено мрак и отново онзи смразяващ страх. Трудно е, непосилно е, но в същото време има милиони хора, които са го превъзмогнали. Хора от този форум, хора, които дори виждаш по улиците. По всичко личи, че имаш доста силен характер и гледаш да се справиш сама. Да, и това е част от пътя ти, да опиташ всички алтернативи, преди да се предадеш. Защото в полето на нашата психика, на онова нещо, което наричаме душа, дух, свръх Аз, ние не се борим само, но и се учим да се предаваме. Да, пропускаме случващото се и да се доверяваме на мъдростта на живота. Ти разглеждаш тревожността единствено от медицинска гледна точка, като разстройство и това е напълно вярно. Но всяка истина е половин истина и тази е половин също. Има и други гледни точки, някои хора разглеждат това състояние, като събуждане от дълбокият сън на материализма. Да, ние сме тела, но в нас има и нещо много по-дълбоко. Разбирам те, че ти е трудно да предадеш доверието си някому, но и тази съпротива е част от твоето лечение. Може би на този етап, нямаш нужда да се доверяваш на някого, може да се довериш на нещо по-голямо, нещо твое, наше, общо, което наричаме Бог. И това е един различен поглед към тревожните състояния, които от езотерична гледна точка са събуждане на заспалата енергия вътре в нас. Някои я наричат кундалини, други прана, чи, няма значение думата, но това, което описваш ти е раздвижване на по-дълбоките пластове на твоята психика. И пред теб седи един много важен избор, изборът какво отношение да проявиш към случващото се, а именно в това е ключа. Хората се лекуваме, не като изтриваме неща от живота си, а като ги надмогваме и разбираме смисъла, който те ни носят. Именно в това се състои алхимията и превръщането на оловото в злато. Ти си започнала да се предаваш,а това го показват именно твоите мисли дали да пиеш хапчета или не, но ти за момента не си изпробвала никакви алтернативи. Да, един терапевт, не се е получило и какво от това. Има такива моменти, време е да зададеш въпроси към себе си. Дали това недоверие е точно към терапевта ти или то се отнася масово в живота ти? Какво те спира да поискаш помощ? И какво за Бога означава думата помощ? С какво я свързвам, както значи за мен? И дали не искам помощ по точно определен начин, такъв какъвто аз знам, че ми трябва? Прочети тълкуванието на думата помощ, потърси синоними, сродни думи. Виж какво се крие зад символиката и, която тя носи. Това са първите стъпки отвъд чувството за вина, нищожност и вечно самосъжаление. Да, ти си жертва, но не на екзистениалното, а на невротичното страдание и колкото повече бягаш от него, то толкова повече се засилва. Никой не може да избяга от страданието, независимо дали се пият хапчета или не, то е част от живота ни и то именно е горивото за търсенето, осъзнаването, промяната. И рано или късно всеки спира да бяга, защото е безкрайно изморително, тогава може да се породи депресия и една дълбока тъга. Тогава е именно сливането с цялото човечество, с Бога и с течение на времето тъгата се превръща в тиха мъдрост. Ние не сме светци, ние сме хора с определени лимити и когато влезем и осъзнаем собственити си лимити, от къде до къде се простира нашата сила, тогава се ражда и онова нещо, което се нарича смирение. Но това е един дълъг път, който продължава до нашата смърт. А смъртта е дошла вече при теб, и старото разбиране започва да умира. Да, болезнено, бавно, но така се ражда новото. Просто продължи...
  12. 4 points
    „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета само няколко стиха от 17-а глава на Притчи, от началото. „Духът Божи“ Неделна беседа: Числото 153 - 13 май 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Числото 153
  13. 4 points
    Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „Аз мога да любя“ Ще прочета осма глава от евангелието на Матея. Когато човек се качва високо нагоре на някоя планина, много хора не го следват, хората не отиват при него. Казва се тук, в главата, че като слязъл от гората, народ много дошъл. Казвам: всичките хора ни следват, когато слизаме долу; страданията в света винаги ни следват, когато слизаме надолу; радостите ни следват, когато се качваме нагоре. (Учителят прочете главата.) „Изгрява слънцето“ Размишление. Утринно Слово: Четирите струни - 11 юли 1943 г. „Отче наш“
  14. 4 points
    Благодаря за беседата! Някой път нещата трябва да се повтарят, понеже има неща пропуснати. На стр. 260 от книгата „Възможности за щастие“ говорил съм върху любовта под заглавие „Единственото нещо“. Ако ви попитат какво се е говорило, няма да знаете. Може да се е говорило не навреме, може, когато съм говорил, да сте били заети с нещо друго, което е отвлякло вашето внимание. Сега ако ви попитам да дадете точно определение на любовта, как ще я определите? Много мъчно. Не може да се определи любовта. Не може да се определи, понеже има много отношения. Първоначалният подтик, от който са произлезли всички неща, е любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е това, от което всичко е излязло. И доброто, и злото от любовта е излязло. Как ще определите вие? Допущате и злото да е излязло от нея. Туй са човешки твърдения, туй зло – допущате отрицателни мисли в ума. Ти защо се сърдиш? Онзи, който иска аз да не се сърдя, нека ми покаже един пример. Запример аз ще го бодна с една игла, и той нищо да не ми каже, пак да ми се усмихне. Като го бодна, веднага ще има малко стискане на веждите. Другите казват: „Търпи, това е, за да те опита.“ За да ни опита, той трябва да бъде вещ. Не да ни опита, тъй както не трябва. Изкара ме на таблата, да ми даде една задача, която може да реша. Той ни даде задача, която никой в математиката не може да реши, даде ни много мъчна задача, да ни унижи. Може да са разни неговите съображения. Някои учители са благоразумни, пък някои не са благоразумни. Различни са подбудителните причини. Не е лошо човек да се сърди, не е лошо и човек да не се сърди. И едното е добро, и другото е добро. Да кажем, имате една киселина. Киселините не са отрови. Силните киселини образуват отровите. С отровата животните отдавна са запознати. Пчелите, осите преди години са изработили такива тънки жила и в него турят малко отрова. Като дойде някой наблизо, ще го жилнат веднъж, два пъти. Казват: „Тук в нашето място да не влизаш. Ние сме същества много работливи, нямаме свободно време. Сега ти си дошъл като кореспондент, ние нямаме време. Царицата не позволява с информация да се занимаваме. Ще седиш настрана. Цветя има, мед събираме.“ Ако не се отстраниш, ще те жилнат по носа. Благородство има в пчелите, че никога не жилят в очите. Тя няма да те осакати. Може да те жилне по устата, може да те жилне по бузата. Знаят меките места на човека, знаят къде да жилят. Разправяше ми един български свещеник, на големия му син се е случило някакво нещастие – това няма да ви разправям как се е случило, не ви интересува – но в туй нещастие, което му се е случило, останала една голяма буца на горната му устна. Той бил много красив, виден в селото. Седи бащата и казва: „Туй дете как се осакати.“ Като го погледне, мъчно му стане. Три, четири години така го гледал, и все нещо го рязва бащата. Един ден бащата вика сина си да отидат да нагледат пчелите, да извадят мед. Завъртява се една пчела и ужилва момъка точно на горната бърна, на буцата. Бащата казва: „Не стигаше едно нещастие, че второ.“ Но за голямо чудо на бащата, като спаднал отокът на устната, и буцата изчезнала. Та казвам, под думата любов много неща се разбират. Опасна е. Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш. После що е вяра? И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие? Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас. Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него. Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там. Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене. Искат да бъдат близо до мене. Не че ме обичат, та искат да бъдат близо. Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба?“ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба?“ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал?“, е същото. Христос е княз. Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите. Казва: „Не е интересно.“.. ...Разбирането на словото Божие не е лесна работа, но не е за деца. Вземете запример готвачеството. Той е готвач, но сложна работа е. Майсторство се иска. Човек трябва да бъде майстор. Той трябва да знае какво да готви, съобразителен трябва да бъде. Ако някой готви и не знае как, ще накара всичките да се карат... Та казвам, имайте за Бога едно чувство – като идете при Него, ще ви каже, както каза на Мойсея: „Изуй обущата си.“ И аз ви казвам: когато започна да говоря за Бога, и вие трябва да бъдете с изути обуща. Когато говоря за Бога, вие трябва да бъдете готови всичко да пожертвате. Ако аз говоря за Бога и не съм готов всичко да пожертвам, това не е любов. Ако съм готов да пожертвам всичко, добре. Същевременно и онова, което ще пожертвам, какво е? Какво ще ми достави един обществен живот? Един ден, като пожертвам къщата, но ако не я пожертвам, един ден пак ще ми я вземат. Не искам да пожертвам половината. Един ден и половината ще пожертваш по закона на насилието. Любовта изисква доброволно да пожертваме, за да дойде вечното подмладяване. Най-първо, имате голямо недоверие, казвате: „Да видим.“ Щом влезете при любовта, трябва да имате само една мисъл. Тя не може да ви излъже. Тя иска да вземе онзи неорганизиран живот, за да го организира. Тя ще ви даде на вас един организиран живот, дето няма да има смърт. Смъртта е един неорганизиран живот, сиромашията е един неорганизиран живот, невежеството е един неорганизиран живот. Всичките ония противоречия, които съществуват, са един неорганизиран живот. Щом дойде любовта, имаме един завършен процес. Кой е завършен процес? Една хубава ябълка е завършен процес – остава да я изядете. Една зелена ябълка не е завършен процес. Един цъфнал цвят не е завършен процес. Трябва да чакате да завърже, да узрее, за да видите съдържанието на този плод. Та някои се възхищавате от цветовете, възхищавате се от краските – те са външни неща. Само зрелият плод на любовта, който носи безсмъртието, той е истинският плод. Само зрелият плод на любовта, който носи светлината в света, той е истинският плод. Само зрелият плод на любовта, който носи мира и спокойствието, здравето и всички блага в света, той е любовта. За нея, за туй ново положение, трябва да жертвате всички тия временни неща, в които постоянно страдаме. ...Но трябва да имаме една идея за Бога. Като дойдеш до Него, каквото Той ти каже, направи го. Да ходим по закона на любовта, по закона на истината, по закона на Неговата мъдрост. Любовта ще ни запознае с Бога, мъдростта ще ни запознае с ангелите, истината ще ни запознае с разумните хора на земята и с цялото битие. Човек, който ходи по закона на любовта, ще познае Бога. Човек, който ходи по закона на Неговата мъдрост, ще се запознае с всички напреднали същества, които са съвършени. А който ходи по закона на Неговата истина, ще се запознае с всичките хора, с всичките други животни, на които човек е господар. Ако не можем да се запознаем с Бога, не можем да се запознаем с ангелите, ако не можем да се запознаем с всичките добри хора, ние не сме в пътя на любовта и всякога ще чуваме: „Чакай.“ Ще има раждания, прераждания, умирания, ставания, падания, ще кажем, че животът няма смисъл. То не е вярно. Животът няма смисъл, понеже ние отхвърляме ония наследствени черти от Бога. Бог вложи в Адама и хубави черти, но Ева възприе от ценния адепт други унаследени черти. Че Ева унаследи чертите на ухапания човек. Първото ухапване е ухапването на Ева. При ухапването тя прие отрова, и тази отрова се предава. Трябва да турим преграда чрез любовта. Бог е, Който може да ни избави от смъртта в живота. Смъртта е онази отровната змия в света. Ще се откажем да постъпваме тъй, както Адам постъпи, ще се откажем да постъпваме тъй, както Ева постъпи, и ще възприемем да постъпваме тъй, както Христос постъпи. Числото 13
  15. 4 points
    Няма да преместя това мнение, макар да не е в тона на темата. Замислила съм я като място, където потребители, основно на Психотерапия онлайн, да могат да кажат две добри думи на благодарност за отговарящите, помагащите терапевти. Те отделят от ценното си време без да се очкава възнаграждение. Държа, обаче, да отбележа разпространеното смесване на понятията благодарност и хвалене. Замислям се, че може би това е причината много хора да се въздържат от явни благодарности към този, който им е помогнал. Чувала съм и обяснението, че истинската помощ не очаква да и благодарят. Това е друго. А и благодарността не е за терапевтите, а донася благо най-вече на човека, който благодари. Изпитано.
  16. 4 points
    Молитвен наряд за начало: „Добрата молитва“ „Сила, здраве е богатство“ „В начало бе Словото“ Ще прочета двайсета глава от Йоана. Чели сте я много пъти. Но двайсета глава означава: ако умре човек, може ли да оживее. Чете се като събитие, което е станало. Тя се отнася до всеки един човек. Като умре, ще може ли, тъй както е писано в главата, да възкръсне? Тогава има смисъл. Да участваме в един живот, в който хората ядат, а ние умираме от глад, няма смисъл. За гладния, да участва в живота на яденето, има смисъл. Казвам, туй е за онези, които трябва да ядат, а не за онези, които трябва да гладуват. (Учителят прочете двайсета глава от Йоана.) „Духът Божи“ Молитвен наряд за край: „Отче наш“ По някой път някои от вас се много концентрирате. Обикнете земята повече, отколкото трябва. Човек трябва да обича. Ако обича земята повече от слънцето или ако обикне земния живот повече от духовния, той е на кривия път. Ако обикнеш духовния живот повече от земния, пак си на крив път. Чудни са хората, когато казват: „Земният живот нищо не струва.“ То е неразбиране. Той е една подготовка, през която ти трябва да минеш. Ако не слезеш и не минеш през всичките изпитания, не може да влезеш в духовния живот. Земята е Божествена врата. Ако мислите, че не е Божествена врата, то е друг въпрос. Когато считате земята като врата за живота, то е друг въпрос. Бог създаде света, Бог създаде човека. Сега имаме предвид само хората, създадени от хората. Много хора, които срещате сега, те са копие на художници, нарисували картини хора или скулптура, но то е човешко дело. Гледаш някой човек, от восък направен, да ти заговори. По някой път ще заговори, като го пипнете, пак не е човек. Казвам, в нас има едно Божествено начало, дълбоко нещо скрито; каквото и да направиш, има един глас, който пришепва: „Бъди добър.“ Любезно говори: „Бъди добър, да не повтаряш тази погрешка втори път.“ Кажеш някоя лоша дума, казва: „Бъди добър, втори път не произнасяй тази дума.“ Учи той. Или постъпиш криво, казва: „Тъй не се постъпва по този начин.“ Облечеш се, казва: „Тъй човек не се облича.“ Станете сутрин, някой турил лявата ръка в палтото, казва: „Какво има – лявата или дясната?“ Нямам нищо против. Ако искаш знание да добиеш, тури си лявата ръка; ако искаш любов, тури си дясната ръка в палтото. Туриш дясната ръка в палтото, отиваш, туй, което искаш, няма да получиш. Ако излезеш от къщи и туриш левия крак първо, ще придобиеш едно нещо. Не че е лошо. Ако тръгнеш с десния крак, ще придобиеш друго познание. Слуги, ученици, синове
  17. 4 points
    „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета част от 16-ата глава на Притчите – от началото до 10-ия стих. Неделна Беседа: Приготовленията на сърцето - 4 март 1934 г „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“ Приготовленията на сърцето
  18. 4 points
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Молитвен наряд за край: /Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета трета глава от Второто послание към Тимотея. /05_Kaji_mi_ti_Istinata_06_Blagata_pesen.mp3 „И това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.“ „Ще настанат усилни времена.“ Усилните времена показват, че човешкото взима надмощие. Усилните времена се проявиха в органическия свят, когато човек се яви. Преди човека е имало пак усилни времена между по-нисшите животни, но при човека се забелязва една епоха на личния егоизъм. Ние сме вече във втората фаза на личния, индивидуалния живот на човека и минаваме в третата фаза на живота, а именно, колективния егоизъм, който сега преживяват народите. Личният, индивидуалният егоизъм стана причина човек да изгуби, понеже то влезна в разрез с народите и с всичко онова, което съществуваше в рая. Под „рай“ разбираме установения ред на нещата, в който съществуваше една разумност. В личния егоизъм хората трябваше да напуснат рая, вследствие на което, след дълъг период, който наричат еволюция, ще дойдат при по-добри условия. Тази еволюция ние наричаме еволюция на човешкото отклонение, т.е. деволюция. Деволюция не в този смисъл на отклонение на човешкия дух, на разумността в него, което има особено мнение за нещата, но отклонение на разумното. Някой път казват, че дяволът е този човек, че дяволът е причина. Не, дяволът е умен. Не в този смисъл, че дяволът е лош, защото, когато се констатира злото в човека, виждаме, че злото само по себе си не съществува, то винаги е във връзка с доброто. Доброто и злото вървят заедно. Ти никога не можеш да отделиш доброто от злото. Сега, философски като разсъждавате, вие може да дойдете до едно противоречие и да кажете: „Тогава как ще се спасим?“ Вие не трябва да поставяте злото в света, няма защо и да го поддържаме в себе си. На огъня може да се греем, но няма защо да го туряме в къщата, да запали къщата. Иначе не е лошо да се поддържа огънят. Когато говорите за злото, [се] подразбира, че вие сте турили огъня в неестествено положение, вследствие на което е изгорил къщата. Не, в къщата огън не може да остане. Това значи да туриш злото не на място. Този огън, т.е. личният егоизъм, днес изгаря всички, станала е цяла каша. Ние се стремим към друго нещо. Сега европейските народи минават в друга фаза, в колективния егоизъм. Днес всички народи се стремят да се обосноват като една фамилия, да живеят добре помежду си. Та, и вълкът се обуславя, грижи се за децата си. Така и овцата се грижи за децата си. Да оставим въпроса дали вълкът постъпва добре или не, то е друга работа. И вълкът си има свое мнение, той казва: „Аз имам право да изям овцата.“ Но и овцата: „Аз имам право да ям тревата.“ Ако турите вълка натясно, той ще каже: „Ако овцата се откаже от тревата, и аз ще се откажа от овцата. Но докато тя не се отказва от тревата, и аз не се отказвам от овцата.“ Както виждате, вълкът разсъждава здраво, логика има той. Сега искам да ви представя мисълта си ясна чрез един окултен разказ. Ще го представя в идеална форма. Като се явило желязото в света, в него се явила идеята, че то може да оправи света. И затова отишло при един майстор, който се занимавал с естеството на желязото и му казало: „Аз имам един проект да се оправи светът чрез мене. Ако ме слушат хората, всичко ще туря в ред и порядък.“ – „Добре, ще направим един опит, да видим доколко твоят опит ще излезе добър.“ Майсторът туря желязото в огнището и после изважда го с клещи, чукал го оттук-оттам, правил това-онова, докато направил от него гвоздеи, чукове, брави, свредели и др. И след това казал на желязото: „Сега ще си отидеш и втори път ще се явиш при мене, да си кажеш резултатите от твоя проект.“ Върнало се желязото и го запитали: „Какво направи?“ – „Нищо не направих. Туриха ме в едно огнище, нагорещиха ме, чукаха ме оттук-оттам, попаднах на един неразбран човек, който не можа да разбере нищо от моята философия.“ Обръщат се сега гвоздеите, чуковете, брадвите – децата на желязото, към баща си и казват: „Татко, ти не можа да разрешиш този въпрос, не знаеше как да постъпиш с този човек, не ти стигаше умът.“ Започват те да дават на баща си ум. Гвоздеят казал: „Сега аз не ще ида при този железар майстор, познавам вече характера му, знам, че е неразбран човек. Ще отида при един земледелец, да му кажа как мога да бъда полезен на човечеството.“ – „Иди, синко, нямам нищо против това. И аз искам да видя какъв ще бъде твоят проект.“ Гвоздеят отива при един земледелец и му казва: „Имам един проект.“ – „Какъв е той?“ – „Искам да оправя света.“ – „Ела, ще те опитам. В къщата си имам две греди, които не могат да се спогодят, искам да опитам сега твоята теория.“ Той взел чука, наблъскал гвоздея на едната греда и го оставил. По едно време дошла голяма буря, съборила къщата и гвоздеят излезнал от гредата и се върнал при баща си. „Какво има?“ – „Остави се, неразбран човек излезна земледелецът, тури ме да примирявам две греди, та те не могат да се примирят.“ Тогава чукът казва: „На баща ми и на брат ми не им стига умът, и двамата отидоха при неразбрани хора. Аз ще отида сега, ще намеря някого да му покажа моя проект, като чук какво мога да направя в света.“ Отишъл той при каменаря, разправил му своя проект. Каменарят казал: „Добре, ще те опитам.“ Той взел чука и отишъл в планината, където прекарал цяла година и чукал камъни от канарите. Като свършил работата си, захвърлил чука. Чукът отишъл при баща си и казал: „И каменарят не приема никакъв проект“. Сега ще спра дотук. След това отишли и брадвата, и свределът. И тях употребили за работа: брадвата да сече дърва, свределът да пробива дупки, но от всички хора, на които се натъкнали, те останали недоволни като неразбрани хора. Най-после волът казал: „То се вижда, желязото не можа да оправи света, но аз ще отида при човека да му кажа какъв проект имам за това. “ Отишъл волът на гости при човека и като го видял, разказал му своя проект. Човекът го запитал: „Можеш ли да носиш юлар?“ – „Каквото искаш, мога, но един хубав проект имам.“ – „Добре“ – казва човекът. Туря му един юлар, един хомот и цяла година орал с него. Връща се най-после и волът, казва: „И аз не разбирам как може да не се приеме моят проект. Вместо да го приеме, тури ми юларя, тури ми хомот и ме впрегна на работа.“ Отишла и рибата при човека да му даде своя проект за модерното плаване. Той хванал рибата, турил я на пиростията и я опекъл. Тя се мърдала и казала: „Тия хора не разбират. Опекоха ме и никакъв проект не разбраха.“ Най-после, като ходили всички и се натъкнали все на неприятни работи, дошъл ред и до детето. То, като помислило, помислило, казало си: „И аз ще отида при човека да му дам своя проект.“ То отишло при един голям учен, професор, и му казал: „Моля ти се, аз сега се родих, малко дете съм, нищо не зная, нямам никакъв проект. Дойдох вие да ми дадете някаква работа. Готов съм на каквато работа ме поставите.“ – „Ех, на тебе ще дадем най-леката работа – да се учиш.“ Та, сега всички учени хора, които дохождат да [си] дават проектите, са турени на работа. Единствените свободни хора, които най-малко работа вършат, това са децата, защото те са дошли без никакви проекти... Усилни_времена
  19. 4 points
    Здравей! Това, с което си се заел не е лека задача. Огромен процент от мъжете страдат от такава зависимост, но те рядко я осъзнават. Поради този факт се развалят бракове, семейства, връзки и дори всичко това отново не ги провокира да спрат. Трудно е! Да си зависим не е лесно. Но, когато човек си признае и осъзнае своята зависимост това облекчава донякъде и дава възможност за възстановяване. След спирането на порното и мастурбацията ще навлезеш в така наречения "флат период", в които няма да ти се иска нищо. Не се плаши, това естествена реакция на организма. Възстановяват се невронни връзки и както ти пише Орлин, това е процес на вътрешна трансформация. Този период продължава за всеки различно, но в рамките на няколко месеца ще се възстановиш и либидото ти ще се възвърне. Но това е най-лесната задача до момента. Казвам най-лесната, защото вярвам, че ще я издържиш, но през това време ти трябва да промениш навиците, поведението си и отношението си към жените, а това не е хич лека задача. В този тон и ред на мисли ти препоръчвам една книга "Господ пътува инкогнито", тя ще подсили насоката, по която си поел, но не забравяй най-важното ти ще останеш предразположен към тази зависимост до края на живота си. Поздравявам те за чистото ти време, то е едва началото на твоето предизвикателство, да кажеш да на своята мъжка сила. И колкото повече трупаш чисто времее, толкова повече сексуалните ти желания и щения ще се очовечават. Знам какво причинява порното, то развращава и колкото повече гледаш, толкова повече искаш разврат и разврат и разврат. Знам, че за да спреш изисква усилия и да ти си го направил и ще продължаваш да го правиш. Това, което е важно да спреш да действаш като зависим. Твоят проблем не е с порното, твоят проблем е с жените. През това време, в което се възстановяваш трябва да поработиш върху това. Защото голяма работа, че си направил месеци чисто време, ако живееш, като зависим. Ти си свободен човек и имаш право да се заявиш, като такъв. Да, не е леко, трудно е, но това е част от промяната ти. Не забравяй порното е върха на айсберга, отношението ти с отсрещния пол е ключово. Като първа стъпка, продължи да се възстановяваш. Като втора, започни да четеш книгата, която ти препоръчах и това, което Орлин ти е предоставил, като инфромация Като трета запиши се на танци, за да можеш да усетиш близостта на жените и за да разбереш, че не са страшни даже напротив. Като четвърта стъпка постави си кратки цели. Разпредели си времето, разчупи се! Като пета стъпка, не брой дните без порно. Просто не гледай само за днес! Това ще ти отнеме доста товар от плещите. П.С. Не забравяй най-важното е не да не гледаш порно, най-важното е да започнеш да усещаш автентичната си мъжка сила и да я впрягаш. Да, това изисква време, но се отплаща стократно! Успех!
  20. 4 points
    Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!"http://petardanov.com/beseda.php?high=магаре символ&s_type=beseda&id=929&status=1
  21. 4 points
    Прочетох написаното няколко пъти. Няма спор, много добре стилистично е оформено. Аз не бих могъл така добре да го напиша. Но, съдържанието на написаното ме озадачи. Не, че не е правилно. Напротив, абсолютно съм сигурен, че за този, който го е писал, то е самата истина. Формата на поднасяне обаче ме учуди. Не знам, поради каква причина,/ предполагам поради незнание/, но авторката, не е отбелязала, че във света съществуват няколкостотин психотерапевтични школи и направления. Пропуснала е, и да отбележи, че различията в тях са толкова големи, че това, което за едната школа е задължително, в другата се смята за абсолютна грешка и обратното. Ще си позволя, да отбележа, че в случая, по-подходящо би било, тя да напише, че нейната психотерапевтична школа и тя самата спазват и работят по изброените правила, без да си позволява критика към колегите , работещи в съвсем други психотерапевтини направления. Защото, след като сравних написаното от нея, за работата на ,,добрият терапевт ,, , с моят стил на работа, съобразена с направленията в които работя , се получи следното. Аз съм …. зает повече със себе си, отколкото с клиентите си , ,,, за мен маркетингът е по-важен от експертизата.,,аз крия неразбирането си зад думи, така че клиентите ми да изглеждате неразбиращи, вместо мен….аз бъркам психотерапията с проповед или с лекция по психоанализа for dummies….. аз никога не съм преминал през собствена терапия - иначе щях да зная, че това, което лекува, е търсенето, а не намирането./точно така е, никога не съм ходил на психотерапевт и за мен са пълна глупост твърденията , че ако търсиш и намериш причината за проблема, ще намериш и решението му, изцяло работя, за да намерим решението на проблема, знаейки, че с неговото решение и причината обусловила го ще отпадне/.. аз се съмнявам в ефективността на метода си и неизбежно ще припиша вината при неуспех на терапията на клиента. …. аз не се интересувам какво клиента има да ми каже (освен ако не четя мисли, но дори и тогава ще трябва да млъкна, докато ги чета… аз завиждам , че клиентите ми печелят повече от мен. Работя като психиатър от 88 година, от 94 година работя като психотерапевт, това са тридесет години работа с хора / няколко хиляди човека – тук включвам и груповата работа в армията, все пак бях психотерапевт на всички военнослужещи от Русе до Видин/ , но по-интересно нещо за себе си, не бях нито чувал, нито чел. Не мога да споря с дамата написала го. Щом пише, че съм такъв, значи за нея съм си такъв. Но аз не мисля да се променям. Защо да го правя? Всъщност, оценката на моята работа не се дава от нея или някой друг колега. Ние, психотерапевтите, имаме само един оценяващ ни, това е Негово Величество Клиента .Един психотерапевт, може е преминал Вселенски обучения, да има Всемирска диплома, гарантираща уменията му, но, ако пациента не получи очакваното подобрение и не е доволен от него, гладен ще си умре/ както и става с 99 процента от колегите/ . Трябва да се има и предвид следното, ако някой е доволен от услугата ни , може с никой да не го сподели, но ако е недоволен, споделя поне с няколко свои познати колко сме некадърни.Така че, един терапевт, за да има успешна практика, има само един вариант- трябва да е добър, адски добър. / чудя се, защо се казва ,,адски добър,,, а не ,,райски добър,, но това е друга тема/. Е, аз съм я имал тази практика. Защо тогава да се променям? Познавам лично Орлин, Диди и Георги, по критериите на дамата, те са горе долу като мен/ с две думи , нищо не става и от тях /,знам обаче и оценката на клиентите за тях, а тя е положителна, защо тогава и те да се променят? Ще е престъпление. Бих искал с това да завърша, но не мога. Не мога да не обърна внимание на темата за Бог, повдигната от дамата по -горе. Този сайт е посветен на Петър Дънов. Той не е обикновен човек, той е Учител. Дошъл е на тази земя, за да ни запознае с Бог и неговите послания към нас. Предполагам, пишещата дама, изобщо не си е дала сметка за този факт. Не мога да я съдя. Преди двадесетина години и аз бях като нея, надут като пуяк, див като петел, готов да споря със всеки, за да докажа колко съм велик. После, разбрах, че има Бог. Смирих с е и се успокоих .Вече знам, че не аз правя нещата, а Бог, и ми е спокойно. Вече не споря, не доказвам правотата си, съгласявам се с опонентите си, както го правя и в момента и съм в мир със себе си.И, когато се представям пред хората с които ще работя, не пропускам да кажа, че знам че има Бог, /тъй както знам, че две и две е четири/ и обикновено, когато ме възхваляват за свършената работа, не пропускам да отбележа, че ако не бе Бог, успеха не би бил възможен. В случая, напълно се присъединявам към великия учен Луи Пастьор. Разказва се, че веднъж, един млад лекар, след като завършил в Париж, бил приет да работи в неговият институт в Нанси. Качил се младежа във влака и седнал в купе, в което вече се бил настанил с един достолепен, възрастен господин. Когато влакът потеглил, възрастният мъж го питал, къде отива. Младежа отговорил- - Отивам в Нанси. Ще работя в института на велият Луи Пстьор, където се твори наука и се разбиват всички стари схващания за религия и бог. Младежа говорил доста в този дух. Когато свършил, стария човек го попитал. -Вие наистина ли мислите ,че без помощта на бог, Луи Пстьор би направи всички свои открития / справка за откритията тук . https://bg.wikipedia.org/wiki/Луи_Пастьор/ Младежа пренебрежително замълчал, явно не му се влизало в спор с възрастният господин. На другия ден, когато пристигнал в института, го представили на Луи Пастьор и младежа бил много смутен, защото, това бил спътника му от купета във влака. ПП Беше ми доста интересно и забавно, след 30 години практика, да разбера кой съм и какво правя като психотерапевт. И то от човек , който никога не ме е познавал и виждал. Уверен съм, че дамата е страхотен психолог и психотерапевт, та нали без да ме познава, само по постовете ми тук, разкри моята истинска същност – един вълк, наметнат с агнешка кожа . Благодарен съм и, и вече се помолих на Господ, да и даде смирение и спокойствие. "На света няма по-голяма ненавист от ненавистта на невежия към знанието." Г.Галилей.
  22. 4 points
    ,,Добре, хайде да изясним и за мен и за другите четящи какво означава да спреш да мислиш. Като разбера какво е, ще се стремя да спра, да не мисля и т.н. Но аз наистина не разбирам какво значи да не мисля. Какво точно се иска от мен?,, Да мислиш, за каквото и да е друго, различно от усещанията, преживяванията , поведението си и всичко свързано с това. Спри бе човек. Ти си уникален и никой не може да ти даде отговор по тези въпроси. Това е.
  23. 4 points
    Да, де. Това е, отказваш да приемеш истината.А , тя е проста - така ще бъде до смъртта ти. Това имах предвид, когато ти казах,че не мога да работя с човек който не ми вярва. Ако ми повярваш, че ще си така цял живот, може да да работя с теб.Но, ако си ми повярвал, че ще си така , то за какво да ме търсиш?
  24. 4 points
    От тук написаното, както и от заглавието става ясно, че подхождаш с недоверие. За мен това е основното, което има да се разрешава. Ти си в постоянно стягане и отхвърляне - а да получиш, това идва от Отпускането. Ти не Допускаш до себе си, пазиш се под дебела черупка като охлювче. И съответно това те мъчи. Задай си въпросите: - Какво ще стане, ако оставя черупчицата си и изляза? - Какво ще стане, ако казвам и правя ТОЧНО ТОВА, което искам, без да има значение кой какво, как и дали го приема? - Към кое/какво и кога имам доверие? А към кое/какво и кога, в какви ситуации не? - Кое кара моето доверие се топи? Аз имам ли отговорност за тази динамика? Мога ли да ѝ повлияя? Писала си, че искаш да се оттървеш - да, така функционира света днес, режем части от себе си, тъпчем се с хапчета, пием алкохол или хапваме сладичко, за да се чувстваме добре. "Искам да съм щастлив!" е главна цел. А лошичкото и трудничкото да си ходи форевър. Да, но в нас има МНОГО за обгрижване, за забелязване, не са само щастието, радостта. Писах наскоро един текст, бях много Долу на колелото на живота, което винаги си се върти безспир, в момента на писането му. Кръстих си го "Моята кутийка с болка". Но самото му писане ме Вдигна. Защото приех. Приех това, което е, без борба и съпротива, оставих го да диша - и то си отмина като вълна. Съветвам те да го прочетеш и останеш с него известно време. С това чувство - не, не искам да се отърва. Обичам си и болката. И тя е част от мен! Уважавам я така, както уважавам и любовта си! Стефан ти е написал много хубави думи, много ценни, прочети ги няколко пъти поне, ще откриваш още и още в тях.
  25. 4 points
    ,,Имам чувство, че мозъкът автоматично е запомнил тези места и ситуации и си пуска адреналин, без значение за какво мисля.,, Taka e, с течение на времето, като види, че ти вече не се страхуваш от тях, ще спре да пуска напрежението.Процеса се нарича ,,системна десенсибилизация,,.Повтарям - СИСТЕМНА.Не еднократна или петкратна.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×