Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 01/04/11 in all areas

  1. 3 points
    Мисъл за деня-3 януари Като се е отделила от Земята, с това Луната е намалила нейната скорост - да не се движи толкова бързо... Второто положение, втората функция на Месечината е, че всички онези нечистотии, които хората имат, даже и най-престъпните им замисли и желания, Луната ги е намалила 75 на сто. В това отношение тя поглъща нечистотиите на Земята. Ако не беше Луната, хората щяха да имат престъпления сто на сто, а сега Луната поглъща 75 на сто от престъпленията им, а оставя само 25 на сто. Като се създаде втора луна, на Земята няма да има никакви престъпления - хората ще бъдат свободни от престъпления. Когато дойде втората луна, тя съвършено ще уравновеси движението на Земята. Иди повикай мъжа си Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за понеделник: Благослаяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143
  2. 3 points
    Честно казано нямам голямо желание да пиша, но пак севръщаме до старите проблеми. Любимия цитат на много хора от Братството е , че чужденците трябва да учат български. Това е хубаво, но защо да го учат. Кое ще ги стимулира да го учат? Книжарниците по света са пълни с духовна литература на техните езици. Учители от различни школи им идват на крака и им говорят на техните езици. Просто няма логика някой да се юрне и да дойде да учи български. Още повече , че образът на България в чужбина не е от най-добрите. Що се отнася до това, защо Михаил Иванов не е превеждал и издавал книгите на Учителя , то е защото Братството му забранява. Въпреки това до 1966 година лекциите му започват с мисъл на Учителя и той я коментира. Лекциите на Учителя са дадени изключително за българите и чужденците трудно разбират една буквално преведена лекция. За това и Михаил е давал обяснения. Неговите лекции са по опростени. Преди много години , по времето на комунизма, потропах на една врата и помолих да преспа. Хората бяха от Братството. Те не ме питаха кой съм и от къде съм, въпреки, че милицията редовно ги е посещавала. Дадоха ми едно легло, нахраниха ме и после ме питаха , кой съм и къде отивам. Колко от вас могат да го направят? Във Франция е имало няколко ученика на Учителя, но французитеса си избрали Михаил. Явно с нещо ги е впечатлил , както мен ме впечатлиха тези хора от Братството и завинаги ще останат в паметта ми. Учението не е в книгите, а в делата.
  3. 3 points
    Изцяло подкрепям мнението на Станимир, и за мен нещата стоят по този начин, само за това - като се замислим: ...има. И Учителят , и всички Учители все готови практики ни дават, за които не бихме се сетили без тях. Само че думите "упражнение" и "контрол" предполагат известна пасивност, а при ученика тя само спъва развитието. По-подходящи са "практика" и "насока". Гарнирани с много воля, което тоговаря на въпроса на Дианчето: Правя и много ми помага. И ми е трудно да заделям време, защото това променя обичайния дневен ред, но успявам. Опитвам се да науча и хората около мен ... и също успявам, макар и бавничко ( по моя преценка, а тя е субективна ). Доколкото е възможно, всеки ден ( понякога са налага да адаптирам плана къмвъншните си ангажименти): - молитва - гореща вода за пиене - гимнастика - медитация 30 - 50 мин - гимнастика - ако е необходимо - самолечение или хармонизация - четене и размисъл -лечение - положителна промяна на вода и храна - контрол върху отношението ми към хора, ситуации и др. - дарения ( не всеки ден, но всеки ден работя по въпроса да имам тази възможност) - други Ами разрешено е, защото не-ученикът няма как да се възползва от нея. Няма да знае как да вложи любов, милосърдие и разумност във водата. Това не изчерпва темата.
  4. 3 points
    Донка

    128.Дойди след Мен

    Благодаря също за интересната беседа и разговор! Днес "случайно" попаднах на още нещо свързано с беседата: Докато фарисеят не стане митар, той не може да бъде християнин.
  5. 2 points
    Може би е време да прочетете и какво е било отношението на самия Михаил Иванов към Учителя Петър Дънов.Ето какво пише той за своя духовен Учител /''С почит за Учителя Петър Дънов'',изд.''Просвета',Франция'/: "Най-забележителното у Учителя Петър Дънов,онова,което го правеше изключителен,беше духовния живот,който бликаше от него и който като лъчи светлина ни озаряваше и проникваше в нас. Излъчването на една личност, отдадена изцяло на духовния живот,е нещо живо, един свят, населен с чисти същества, които проникват във всичко, до което се докоснат... Мнозина са на мнение, че най-важното за един Учител е словото,което разнася неговата мъдрост и че ако той нищо не каже-нищо не може да се научи.Това мнение е погрешно.Дори да не говори,само от присъствието и излъчването му ,ние поемаме от неговата светлина и сила.В това се убедих от моите контакти с него. Най-важното не бяха думите, с които той проповядваше Учението,а мощната вибрация на неговия Дух, която проникваше дълбоко в нас'' Дали е възможно да бъдат казани или написани тези думи ,ако Учителят Петър Дънов е отхвърлил Михаил Иванов и е казал на своите последователи да не се срещат с него?
  6. 2 points
    Иво отгатна почти точно въпроса, който често си задавам... Трудно се отговаря на този въпрос, обаче... Може и да си мисля, че прилагам, но дали наистина го правя? Или само си мисля? Дали не е някаква форма на външно прилагане, маскиращо съвсем различна картинка отвътре? Кой би могъл да ми каже със сигурност освен... моето най-вътрешно аз, което няма как да проговори.... Или по-скоро мога да го чуя само когато всичко друго е замълчало, защото то е само едно усещане.. Петьо е дете със сериозни увреждания, идва всяка събота - в последния ми час за седмицата. Отваря вратата 10-15 минути по-рано, за да е сигурен, че съм там и да види какво правя. При влизането си се устремява към мен и ме обвива с ръцете си с толкова искрена радост, че едва удържам очите си докато се гуши в моята прегръдка. После започва да бъбри несвързано колко бавно минавало времето докато чакал да стане 3 часа.... После бърза към масата, защото много, ама много иска да се научи да говори английски, ей така както си говори български вкъщи... През този един час имам това усещане - че сега е проверката ми - дали умея да прилагам Учението на Учителя. Ако Петьо отново ме прегърне следващата събота и забъбри радостно за своя живот.... значи нещичко съм успяла да приложа...
  7. 2 points
    Дихателни упражнения, молитви, песни, работа в градината, разходки сред природата, Житен режим, паневритмия,това са методите, които прилагам и които ми помагат да поддържам физическото и духовното си здраве. В момента правя Житния режим за четвърти път за тази година
  8. 1 point
    Как прилагате Учението на Учителя Петър Дънов? Както предполагам повечето от вас знаете една от най-силните и най-важни страни на това учение е неговия приложен характер. Не е толкова важно какво сте прочели или даже какво сте разбрали, а какво сте приложили в живота си. Моля споделете своя личен опит Как прилагате учението във всекидненвния си живот? Кои от многобройните аспекти на това учение сте успели да приложите? С какъв резултат? Има ли нещо, което правите редовно, например всеки ден? Какво бихте посъветвали тепърва започващите да практикуват?
  9. 1 point
    Розалина

    128.Дойди след Мен

    Молитвен наряд за начало: В началото бе Словото (албум Песента на Ангелите) или тук Добрата молитва 128. "Дойди след Мен" Беседа от Учителя, държана на 19 юни 1921 г. в София. Молитвен наряд за край: Молитва на Братството, "Киамет Зену" "Кажи ми ти Истината" Господнята молитва Честита Нова Година съфорумци -2011.На втория ден ,от 11 година на новото хилядолетие,имам удоволствието да споделя с вас една много хубава беседа от цикъла -неделни.Изнесена през още по-далечната , 1921 година.,беседата започва с горния цитат. Основните въпроси поставени в тази беседа са : Отговор:Любовта "Дойди след Мен"
  10. 1 point
    Aliya

    128.Дойди след Мен

    Когато един Учител мине край теб, много кураж се иска да имаш, за да го последваш. Мнозина живяха по времето на Исус, но само неколцина, една шепа бедни рибари "дойдоха, та го последваха"! Същото се отнася и за Учителя - много идваха на беседите му, но още повече бяха онези, които не събраха смелост наистина да го последват. Да тръгнеш подир Учител означава да оставиш всичко, което имаш - майка и баща, дом и семейство, и да се отправиш на дълъг път към Неизвестното, към Непознаваемото. Да последваш Учителя е да оставиш сърцето си отворено за него, а умът си смълчан в смирение, за да може Учителят да излее своето Същество, своята опитност, в теб. Да бъдеш с Учителя означава да се откажеш от всичко научено и натрупано като информация досега, да се откажеш от закостенялата си ученост и предубеждения и да оставиш Учителят да ти говори. Само искрени и неподправеи сърца могат да тръгнат след Учител, само смели сърца могат да се откажат от удобствата на безметежния си сън в блажено неосъзнаване и да тръгнат напред към среща с Безкрая. Така, както малкото семенце, за да израсте в силен и могъщ дъб, трябва да се престраши и да разчупи закрилящата го обвивка, да напусне топлата и удобна земя, в която е посадено, за да се изправи на повърхността, брулено от ветрове и покосявано от дъждове. Защото малкото семенце носи в себе си копнежа към Неизвестното и Непознаваемето, така, както всяко едно човешко сърце е създадено със същия този копнеж към Бог. Когато си готов да чуеш този копнеж в душата си, тогава си готов да последваш и Учителя. Ако обаче предпочетеш да останеш семе, сгушено в земята, то ти никога няма да израстеш в дъба, в който се предначертан да се превърнеш. Тогава колкото и Учители да минат край теб, ти не ще ги забележиш и отговорносстта за това ще бъде изцяло твоя.
  11. 1 point
    Това да се обясни интелектуално май е доста сложна задача. Ключът е в осъзнаването на космичните закони, в естествения ред на нещата. Освен това всичко съществуващо е взаимозависимо. Ако например клоните в едно дърво спрат да подават жизнени сокове към листата, то цялото дърво ще умре. Получавайки енергия от по-високото ниво в космическата йерархия няма начин да не я предадеш към по-низшите звена без това да се отрази на тебе самия. Друго, което може да се спомене е, че абсолютно безгрижие към другите не може да съществува. Може да обичаш малко, може да обичаш силно, може да мразиш малко, може да мразиш силно, но задължително или обичаш, или мразиш. Омразата обаче е зависимост и е абсолютно несъвместима с духовното израстване. Невъзможно е да нямаш отношение към някого. Това означава, че самия ти нямаш ясна индивидуалност.
  12. 1 point
    Защо го е грижа ли? Ами, защото, ако е достигнал (или се стреми) към духовно развитие, ще има чувство за отговорност, ще е отговорен към себе си, към това какво сътворява, какво излиза от него. Ако аз съм достигнала (или се стремя) към по-високо ниво на развитие...а такива сме ние по природа и по рождение...стремим се към развитие, всички, не само хората...няма да искам примерно, да мисля лошо за тебе. Или да ти кажа нещо грубо. Защото ще се чувствам отговорна...ти сам го каза, всички сме едно цяло. И както казва Павел, ние сме много части в 1 тяло. И ако една част страда, страда целия човек. Имах една колежка, казваше: "Дай боже всички да са добре, та покрай тях и аз..."И наистина - ако ти си добре, и аз ще съм добре. Ако ти си зле, как мога аз да съм добре?
  13. 1 point
    Просветлението е най-истинската, най-автентична отговорност - да бъдеш себе си!!! А на магаре никой друг не може да те направи - сам ти можеш да се превърнеш в магаре, когато се инатиш да се видиш в истинската си същност и да поемеш отговорност за това, което си, за собствения си живот. Да мечтаеш за "освобождение от отговорност" е да мечтаеш да те превърнат в роб. Когато прехвърляш своите отговорности върху другите, ти им даваш и власт над теб. Свободата е най-висшата отговорност, ето защо толкова много се пише за нея и толкова малко свобода има по света. Да бъдеш свободен означава сам да решаваш за себе си, сам да носиш отговорност за своя живот. А това изисква от теб всеки един отделен момент от своя живот да бъдеш осъзнат и нащрек, просветлен за истината такава, каквато Е.
  14. 1 point
    Ани

    128.Дойди след Мен

    Това е твое лично тълкуване. Опитностите на материалния свят и тяхното преследване не те правят умен, а сляп и глух за себе си, за истинската ти същност на Божие чедо. Само когато разбереш илюзорността на материалния свят и неговите опитности, само тогава очите ти ще прогледнат за Истината и за Христос, който я носи и преминава край теб. Какво се разбира под умен тогава в този цитат? Според мен вследствие на опитностите от физическия свят, митарят придобива ум, житейска опитност. За да бъде митар все пак му е необходим ум. Но идва един момент, когато проглежда за Истината. За това му е необходим все пак ум...? Аз така го тълкувам.
  15. 1 point
    Ани

    128.Дойди след Мен

    Благодаря на Розалина за интересната беседа и на всички коментирали до тук. Проблемът е да мине според мен. Защото човек може цял живот да си прекара в митарницата в очакване. - отговорът тук е даден ясно – Любовта Аз се запитах друго - защо Христос избира Матей, един митар? Защо не покани някой от юдейските първенци или духовните водачи на Израил по това време - фарисеите и садукеите? Всъщност май всичките апостоли са поканени. Не са се присъединили на своя глава...? Поне според моите познания в Библията....? Кой може да бъде поканен от Христос? Ето някои отговори които намерих в беседата: Значи трябва да е умен, да е събрал опитностите на материалния свят? Митарят е минал през тях. Прескачане на светския живот май не се допуска? След като е минал през този свят, поканеният трябва да е разбрал неговата преходност. Да се е събудило в него желанието за нещо повече... Много интересна аналогия. Това за все още „неготовото” бебе ми е ясно. Също и за нормалното раждане – това е именно митарят Матей. Но какво означава според вас третата аналогия – мъртвия плод? Мъртъв защото е много чакано, не е приложено знанието, не е отговорено на поканата на Христос? Или нещо друго...? Дали не може да се каже това за фарисеите и садукеите – хора с голямо, но мъртво, не приложено знание? Може би отговорът се крие в следващите думи: Под физически човек разбирам, че става дума за още несъбудилия се, този който все още пребивава в „митарницата”. Будния тръгва след Христос. А как ли може да се нарече човекът „чакал повече от 9 месеца” ? Всички цитати са от беседата "Дойди след мен".
  16. 1 point
    Направих си труда да прочета няколко откъса от беседи на Михаил Иванов, за да мога да си опресня спомените (чел съм го преди, вкл. и споменатата Храни-Йога, но доста отдавна). Написаното, дори и да няма дълбочината на това, което би изложил един истински Духовен Учител, т.е. такъв вече завършил успешно този етап от еволюцията през който земното човечество в момента преминава, все пак е на доста високо ниво. Ако има грешки, предполагам, че те ще са незначителни и в резултат на незнание, а не на целенасочено заблуждение. Черните винаги действат в сянка. Никой черен няма да парадира, че е по-голям Учител от Петър Дънов. Целта на черните е не да бъдат признати за Учители, а да посеят погрешно знание в хората, т.е. такова, което ще затъмни духовността им. Целта им е да управляват, но без да са в светлината на прожекторите. И когато говорим за смирение, черните са способни да изиграят това смирение толкова успешно, че едва ли обикновен човек може да го различи. Значи подходът: „този не е смирен, значи е от черните“, най-вероятно ще доведе до погрешни заключения. Излишната показност означава, че изразяващият я все още не е изживял някои свои слабости, но в никакъв случай не означава принадлежност към черните. Четейки цитатите от „Изгрева“ в мен възникна един съществен въпрос: Ако допуснем, че Михаил Иванов наистина е бил от черните, защо П. Дънов го е оставил в школата? Сега ще кажете: за изпитание на учениците. Не, подобно заключение е доста неразумно. Никой Учител не би допуснал представители на черната ложа в своя лагер, т.е. в школата. Всеки може да срещне съответстващо му изпитание в светския си живот, но не и вътре в духовната школа. Христос е изгонил търговците от храма, а изведнъж, толкова леко допускаме възможността Михаил Иванов да е бил от черните и в същото време да е оставен свободно да разпространява влиянието си в Братството. Една духовна школа се отличава преди всичко със своята чистота. Моето лично мнение е, че написаното в „Изгрева“ представлява силно изопачаване на думите на Учителя. Вероятно е имал предвид, че гордостта, желанието за слава и власт са семена посаждани от черните и в този смисъл Михаил Иванов е бил податлив на това черно влияние, но същото може да се каже за почти всички хора. Просто са посочени някои негови слабости и техния източник, като целта не е била заклеймяване, а да бъдат изкарани на светло и преодолени.
  17. 1 point
    С почит за учителя от Михаил Иванов Книгата за теглене http://www.beinsadou...ads&showfile=71 Има я и в езотеричните книжарници. Страница със записи на живо. http://www.youtube.com/watch?v=rH8sU-M_b6c&feature=player_embedded На руски: http://www.youtube.com/watch?v=Ju6ZkjswSrQ Колкото до Ванга,тя не може да бъде коректив изобщо. Учителят е казал за нея,че тя е прероденият Василий Българоубиец. /Сляпа и да помага на хилядите ослепени тогава души, в този живот....../ За съжаление не мога да дам источника. Може би някой от форумци ще може да го направи.
  18. 1 point
    Животът на човека представлява предметно учение, за да развива Съзнанието си. И от тази гледна точка Михаил Иванов е толкова полезен, колкото и Учителя - всеки дава своя принос и обхват на действие върху человеците, според силите с които работи . Няма лоши сили, има развитие напред и нагоре винаги.
  19. 1 point
    Това са и моите мисли, изразени по най-добрия начин. Иска ми се да кажа на всеки от вас, който е писал ( и положително, и отрицателно): Човече, представи си, че ти си положил толкова усилия и труд в дадена посока с идеята за по-добро ... и си представи тези думи, казани по твой адрес! Надявам се темата да бъде затворена, но не от модератор, а от нашите усти. Критиката има смисъл, когато е градивна, а и тогава не винаги.
  20. 1 point
    Розалина

    128.Дойди след Мен

    "Дойди след Мен" За мен е много ценно да изваждам от беседите,които чета мисли за числата,буквите и думите ,които Учителят ни дава в тях.В горния цитат виждаме един такъв анализ.За да поясни думата митар,Учителят прави много интересни, от моя гледна точка ,коментари на букви от нашата азбука.Тези значения на буквите могат да ни ползват,ако сме будни и търсещи,но още по-важно--ако прилагаме.Основен е въпроса за приоложението на новото учение.Без приложение всичко е просто една безплодна работа на ума и пропиляно време. Хубав ден на всички и приятно четене на беседата.
  21. 1 point
    Според мен значение имат и двете неща. Общата сума на цифрите на годината дава числото, което дава информация за характера на годината като цяло, а отделните цифри - за развитието на нещата в течение на времето. Тази година ще бъде по-добра от изминалата, но няма да е лека година като цяло, ще изисква от всеки много работа, реална и то без да очакваме награди и фанфари, сега е моментът да се гради, да се създадат сериозни основи; като цяло не е време за нови инициативи (с изключение в известна степен на тези, за които личната година е с поощряващо това число), за такива ще е добре едва в края на годината; няма смисъл от усилия за бързо развитие, напредък, защото няма да дадат желаните резултати (4 символизира и затворен квадрат, като затворен между 4 стени); ще се повиши реда, законноста, организацията, порядъка; на преден план ще са по-материалните неща в живота, особено през първото полугодие. 2 означава едновременно и съюз, но и зависимост, противоречие, ще започнем годината по-трудно, но в края ще достигнем до по-висок етап на развитие (11 е висшата октава на 2), ще завършим 2011 с един добър потенциал за развитие през следващата година, като главно да се разчита на собствени усилия. За личната година и рождените цикли мисля сме говорили в други теми тук.
  22. 1 point
    "Брат Михаил е слънчево същество ...Още от млад той отдава изключителната си енергия за духовна дейност и много рабóти, но усеща, че му трябва водач, истински духовен Учител. Той осъзнава, че Учителят е най-голямото богатство в този свят. Той знае, че Учителят е чистият Създател на пътя навътре. И по-късно той го среща във Варна, близко до гарата, в хотел „Лондон”, и му посвещава целия си живот. И по-късно казва за него, че това е Учителят на Учителите..." Това са думите на един посветен за брат Михаил, сами по себе си тези думи са чиста изворна вода за това аз им се доверявам тотално, мое право е но всеки има право да приеме или не. Това са малка част от думи на Елеазар Хараш за Омраам
  23. 1 point
    Дъгата

    Тихият глас

    — Учителю, кой е най-високият тон на Божествените гами? — Той е самият глас на Бога. Този тон никой не го е достигнал. Никой още не го е чул. Онези, които го любят, те чуват Неговият тих глас вътре в себе си, но той не е най-високият му тон! Този тон ще го чуят онези, които са чисти и съвършени и които се слеят с Него и станат едно с Него. Евангелие Матея, глава — 5, стих — 8: „Блажени чистите по сърдце, защото те ще видят Бога. Бъдещите певци от шестата раса, напредналите души, които са ликвидирали с всичките човешки слабости, те ще бъдат малко по-долу от ангелите. Тялото им ще бъде олтар, храм Божи. Гърлото и устата им ще бъдат храм на Бога, жилище на ангелите. Очите им ще светят с Божествената светлина на Любовта. През тях ще пее цялото Небе. Всичките ангели ще пеят през тези певци. Те ще бъдат живи слънца. Пътят им на Земята ще бъде само любов и песен. С песента си тези Божествени певци ще славят Бога и ще лекуват всички болни, ще изправят физическите и морални недъзи на хората, ще трансформират тежките им състояния и ще възкресяват мъртвите. — Какво работи Бог, Учителю? — Бог непрестанно пее и създава нови светове и вселени. Непрекъснато старото се руши и новото се създава. Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
  24. 1 point
    bee_bg

    Науката и вярата

    Ето какво казва един учен от XX век, носител на Нобелова награда, изследовател на космическите лъчи, проф. д-р Робърт А. Миликан; "Не съществува никаква научна основа за отричане на вярата. Който не може да съгласува тези две неща, науката и вярата, сам си е виновен. Аз не мога да обясня защо съм жив, а не мъртъв. Физиологията може наистина да ми открие голяма част от механичните и химически процеси в тялото ми, но тя не може да ми каже чрез какво и защо аз съм жив. А би било крайно ненаучно да се съмнявам в това, че животът в мен има съвсем друго значение. Научните ни познания, сравнени с това, което притежавахме преди сто години, са наистина големи. Но сравнени с това, което още не знаем, са крайно малки. Картата на земята имаше преди години големи бели петна с надпис: "Неизследвани области". Тези бели петна станаха напоследък много редки. Но картата ни за познанието на природата е все още едно много голямо бяло петно. На него природоизследователите са открили само няколко отделни частички. И колкото повече изследваме... ...Принудени сме да признаем ограниченията на познанията си. Ние сме принудени да признаем съществуването на една най-висша Сила - първопричината на нашето битие и живот... ''.
  25. 1 point
    selsal

    Науката и вярата

    Диане, така изложен, извода ти от въпросното заключение ми се струва неиздържан. Ако вярата наистина е основа на науката, то от това не следва непосредствената възможност да строим мостове и компютри (опасявам, че казваш – хайде повярвай, че пред себе си имаш компютър и да видим, дали той наистина ще се сътвори от чиста вяра в действителна материя; ако ли пък това не стане, значи науката не се нуждае от вяра.) Може би неволно заменяш вярата с примитивната магия, чиято обичайна цел е да си принася някаква материална полза. Едновременно ще се опитам да аргументирам верността на “заключението за вярата” и в същото време ще опровергая и още един твой извод: Но в крайна сметка наличието на факти е характеристика на съществуването въобще (справка с Витгенщайн), така че би трябвало вярата и съществуването да бъдат тъждествени. Ако един факт е наличен, то той е такъв, защото е разпознат като наличност, като факт. Да разпознаеш наличието на един факт означава да му се довериш. Ако впоследствие фактът се окаже мираж или заблуда, доверието към него ще бъде оттеглено, а статута му на факт ще бъде снет. “Светът е даден, наличен е!”. Това е твърдото убеждение на всички хора или поне на западните хора. Как да отрека съществуването на дървото пред мен? За наличието на фактичността на света-около-нас има безспорен консенсус, ония, които оспорват всеобщността на това съгласие са пренебрежително малко и никой не взема на сериозно. Кой се нуждае от доказателство, че дървото, което е само на метър от него, съществува? Непосредственото възприятие не се нуждае от доказателства. Човек има доверие на своите възприятия, те обикновено са ясни, стабилни и потвърдими от всеки друг. Ето това доверие във възприятието полага съществуването, превръща възприетото във факт. И само, когато човек се довери в достатъчна степен на своите възприятия, става годен да използва възприетото като даденост. И в резултат да опознае даденото, а накрая да го използва. Това доверие във възприетото много напомня на аксиомите. Аксиомите са доверие в очевидното. Доверие в най-очевидното. Но за разлика от доверието в очевидното, вярата е едно друго доверие. Вярата е доверие в най-неочевидното, в онова, което не може да се възприеме по обичаен, сетивен път. Но как се отнасят двете неща, от една страна аксиоматичното или доверието-във-възприетото и от друга – вярата. Рано или късно, колкото и научен да е един ум, той изпада в криза на доверие-във-възприетото. Разбирането, че човек ще умре, много благоприятства тая криза. Човек си казва – “да, възприемам, сигурен съм във възприетото, но все някога ще спра да възприемам, а и дори това да не стане, в крайна сметка – ЗАЩО ВЪЗПРИЕМАМ, защо аз, защо точно сега”. Очевидното, кардинално очевидното, винаги се оказва неудовлетворително. Ако не е подкрепено от неочевидното, кардинално неочевидното. И ако науката се основава на аксиоматичното, тоест на доверието-във-възприетото, то аксиомата търси опора във вярата. Умът на физика се опиянява от сложността и богатствата на физичния свят, но сърцето му търси не друго, а метафизичното. ---- Съществуването не е тъждествено на доверието-във-възприетото, то дължи своето приемане на това доверие. Мостовете, които строиш насън, издържат до сутринта, и това е така, не защото чак толкова не си ги строил според законите на природата, а защото, щом се събудиш, реалността на мостовете губят доверието, което цяла нощ си им възлагал. Без дългосрочното доверие-във-възприетото, няма ни един физичен закон. Но дори и тази дългосрочност на доверието-във-възприетото се изчерпва, ако човек живее без вяра и то вяра от метафизичен характер. Защото колкото и очевидни да са едни неща, те имат неприятната склонност един ден да станат неочевидни.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×