Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing most liked content on 04/12/11 in all areas

  1. 7 points
    Опасността при интимните отношения е тази, че често двамата партньори или не са свързани с Първоизточника, или свързвайки се, загърбват връзката си с Него, в следствие на което допускаме любимия човек, а не Бог, да се превърне в наш емоционален център. По този начин нарушаваме Божествения порядък и си плащаме за това с терзания, страдания и мъки. А според Божествения порядък, Божествената Същност трябва да заема винаги първо място, да е доминанта, център. Поставим ли Бог на второ, на трето, на последно място или изобщо не Му отредим такова, ние вече сме се отклонили от правилната посока. Какво се случва обаче, когато изтласкаме Бог от престола на нашето сърце и на Неговото място поставим обикновено човешко същество, което също ни издигне в култ и ни постави на своя сърдечен престол? До какво води един такъв преврат? Когато липсва като необходима основа връзка с Първоизточника, двамата влюбени започват да черпят енергия един от друг. Получава се взаимозависимост, при която започваш да гледаш на другия и да го третираш като твоя собственост, изисквайки от него да задоволява твоите потребности, като за целта има негласно споразумение и ти да правиш необходимото, за да удовлетворяваш потребностите на любимото същество. Затова и двамата са много мили и внимателни един с друг, „гледат се като писани яйца” и по всичко изглежда, че много се обичат… до мига, когато (по една или друга причина) единият пренасочи своите любовни копнежи към друг обект и… тогава се оказва, че всъщност любовта е била само красива фасада, нещо повъхностно, което ние в заслепението си сме взели за същина. А в същината си нашите отношения са били търговски. Оказва се, че аз съм ти давал, но не от Любов, а защото ти си ми давала. И двамата взаимно сме се експлоатирали, смучейки енергия един от друг. Когато ти си спряла да ми доставяш своите любовни пратки, си ме лишила от необходимата енергия (тъй като връзката ми с Първоизточника е била прекъсната и съм черпел енергия от теб), изпитал съм енергиен глад, подобно на всяко същество, което живее с усещането, че не е обичано. Като естествено следствие от незрелостта на съзнанията в процеса на взаимотношенията се появяват чувството за собственост (смяташ, че другият ти принадлежи и имаш права над него), претенциите ( длъжен ти е), ревността (няма право да обича никого друг)… Всичко това издава нашата непълноценост, несъвършенството на нашата любов… която е много близо до себелюбовта. Затова Учителят казва, че Любовта е за съвършените – тези, които са свързани постоянно с Първоизточника и по никакъв начин и при никакви обстоятелства не губят връзката си с него, подобно на магнитната стрелка, която винаги се ориентира към полюса. Ако две такива същества се свържат на всички полета, тогава се получава нещо изключително красиво, уникално, защото чрез тези две пълноценни същества Любовта намира Своя съвършен израз, постига Своята пълнота. Това е дълбоката същност на всеки интимен копнеж – Любовта да се реализира като Любов от Бога към мъжа и жената, изграждащи интимната двойка, и от тях към Бога, т.е. като движение по вертикала, и Любов от мъжа към жената и от жената към мъжа в двойката, т.е. като движение по хоризонтала. Само така се очертава и оживява мистичният животворен кръст. Първо, по вертикала отгоре-надолу – това е Любовта на Бога към интимните партньори. След това същото движение по вертикала само че възходящо, т.е. интимните партньори обичат Бога с Любовта, с Която са обичани. Жената в двойката прави хоризонталната черта на мистичния кръст от ляво на дясно, както е при католиците, тъй като при тях водещо е женското начало, култът към Божията майка. А мъжът в двойката обратно – от дясно на ляво, както е при православните, тъй като при тях доминиращ е мъжкият аспект на Божествената същност. Така душите преливат една в друга и се въздигат нагоре към Бога. Но първо Любовта трябва да слезе като благодат Божия в тях, те да я споделят и да я върнат обратно към Първоизточника като обич. Това е съвършеният кръг на Любовта, небесният брак-свещенодействие, за който говорят мистици като Сведенборг и към който (волно или неволно, съзнателно или не) се стремят човешките души.
  2. 6 points
    Гост

    Интимността между мъжа и жената

    А не живее ли в тази половинка Бог? Не се ли проявява и той чрез нея? Да, човек не трябва да забравя това, което го прави жив, а именно Божественото в него и да прекъсва връзката си с Първоизточника. Но, оценявайки някого (дали той е на първо място или не и т.н.), ние оценяваме и Божественото в него по този начин. Мисля си, че като се стигне до Божествената Любов, би трябвало да няма първо, второ, трето място...Всичко трябва да е Едно. А и донякъде си мисля, че тук би трябвало да разглеждаме два процеса - на любов и обич (вземане и даване). Учителя казва, че може да се люби само Бога. До колко ние го умеем това е друг въпрос. В тази връзка интересна за размисъл е и формулата: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството."
  3. 6 points
    Мисъл за деня - 12 април 2011 г. [Според] моите схващания, тия тръне са изгонени души, които са станали трънища. Аз им зная престъпленията, защо са станали трънища. Зная защо са станали черешите череши, сливите, ябълките – цялата история зная. Много хубава история е. Онези, красивите цветя, красивите плодове, те са форми, които са се жертвували по Любов в света и Бог ги благославя. Те имат много по-голямо бъдеще, отколкото някои хора, които са на Земята. Връзване и развързване Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27
  4. 5 points
    Рассвет

    12 апреля 1961 г.

    12 апреля 2011 г. исполняется 50 лет со дня полёта в космос Юрия Алексеевича Гагарина. Я запомнила состояние радости и общего подъёма, которое охватило людей при известии о полёте Юрия Гагарина. (Кадры кинохроники сохранили для будущих поколений свидетельства о всеобщем ликовании). В то время я уже училась в школе и думаю, что не ошибусь, если скажу, что после полёта Юрия Гагарина многие школьники мечтали о том, чтобы стать космонавтами. С течением времени я стала понимать, что над обеспечением пуска ракеты-носителя на космодроме Байконур, над проектированием, изготовлением и испытаниями ракеты-носителя и спускаемого аппарата работали многие тысячи ученых, инженеров и рабочих. Многие специалисты занимались и подготовкой космонавтов к полёту. В это же время пришло понимание того, что, к большому сожалению, космическая техника может использоваться и далеко не в мирных целях. Мне думается, что наше стремление во внешнее космическое пространство свидетельствует о желании совершить путешествие к самим себе, в свой внутренний Космос. Я неоднократно слышала, что космонавты, побывавшие в космическом пространстве, меняют свой образ мыслей и отказываются от чисто механической картины мира. Несколько дней назад я услышала слова одного из космонавтов о том, что из полёта он вернулся «гуманитарием». Думаю, что с течением времени мы вновь и вновь будем обращаться к 12 апреля 1961 г. как к дате, символизирующей первые шаги человечества в космическом пространстве. Сначала мы учимся ходить (и опираемся на внешние предметы), а потом начинаем передвигаться самостоятельно. Наша планета в будущем изменится, изменится и человек. Для своих путешествий в Космосе он уже не будет нуждаться в технических устройствах. Уикипедия (Юрий Гагарин)
  5. 5 points
    НелиТ

    12 апреля 1961 г.

    Един от най-силните ми детски спомени е 12 април 1961 година! Бях ученичка в първи клас. Бях на урок по цигулка, когато в стаята буквално влетя директорката на музикалната школа, иначе много сдържана и балансирана жена, и прекъсна урока с думите : "Човек излетя в космоса!!!". След години, мисля, че беше през 1967, го посрещнахме на аерогара Бургас. Никога няма да забравя прекрасната му усмивка и очите-звезди...
  6. 4 points
  7. 4 points
    По случай Световната Седмица на Хомеопатията 2011, публикуваме със специално разрешение първия български филм за хомеопатията: Similia Similubus Curentur или Една Безкрайно Малка Доза филм за историята и философията на хомеопатията на Екатерина Рибарева. Участия на фестивали: Златен Ритон - Пловдив и още 7 международни фестивала в Испания, Белгия, Босна и Херцеговина, Словакия, Македония и България Филмът може да бъде гледан онлайн ТУК
  8. 4 points
    Ани

    Притчите

    За ползата от препинателните знаци Човек загубил запетайката и започнал да се бои от сложни предположения. Започнал да търси по-прости фрази. След несложните фрази дошли несложни мисли. След това загубил удивителния знак и започнал да говори тихо, с една интонация. Вече нищо не го радвало и нищо не го възмущавало, към всичко се отнасял без емоции. След това загубил въпросителния знак и престанал да задава всякакви въпроси. Нищо не предизвиквало любопитството му, където и да се случвало - в космоса, на земята или в собствения му дом. След няколко години загубил и двоеточието и престанал да обяснява постъпките си на хората. В края на живота му останали само кавичките. Не изказвал нито една собствена идея, през цялото време някого цитирал. Така съвсем се отучил да мисли и стигнал до точка. /източник/
  9. 4 points
    Ани

    12 апреля 1961 г.

    Благодаря, Рассвет! Много е писано за Юрий Гагарин. Много песни има изпети за него. Иска ми се да пусна песента на любимата ми руска певица - Людмила Зыкина - "Как нас Юра в полёт провожал":
  10. 3 points
    Светла_Б

    Аум - 15 упражнение

    Анатема май стана модерна дума. Разбира се, че всеки има възможност да избира, и това е една от разликите между нас и други общества.
  11. 3 points
    Розалина

    12 апреля 1961 г.

    Тази мисъл срещнах наскоро в едно утринно слово от Учителя-"Обич и знание". Рассвет,честит празник.Днешният ден е наистина знаменателен,а Юрий Гагарин стана символ на човешкия дух, устремен към висините.
  12. 3 points
    Рассвет

    12 апреля 1961 г.

    Ани, благодарю! Мне очень нравится песня "Как нас Юра в полёт провожал" из цикла "Созвездье Гагарина". Да, действительно, о Юрии Гагарине написано много замечательных стихотворений и песен. Сейчас моим размышлениям о начале космической эпохи и Юрии Гагарине созвучны стихотворения Александра Трифоновича Твардовского на эту тему. Космонавту Когда аэродромы отступленья Под Ельней, Вязьмой иль самой Москвой Впервые новичкам из пополненья Давали старт на вылет боевой, – Прости меня, разведчик мирозданья, Чьим подвигом в веках отмечен век, – Там тоже, отправляясь на заданье, В свой космос хлопцы делали разбег. И пусть они взлетали не в ракете, И не сравнить с твоею высоту, Но и в свом фанерном драндулете За ту же вырывалися черту. За ту черту земного притяженья, Что ведает солдат перед броском, За грань того особого мгновенья, Что жизнь и смерть вмещает целиком. И может быть, не меньшею отвагой Бывали их сердца наделены, Хоть ни оркестров, ни цветов, ни флагов Не стоил подвиг в будний день войны. Но не затем той памяти кровавой Я нынче вновь разматываю нить, Чтоб долею твоей всемирной славы И тех героев как бы оделить. Они горды, они своей причастны Особой славе, принятой в бою, И той одной, суровой и безгласной, Не променяли б даже на твою. Но кровь одна, и вы – родные братья, И не в долгу у старших младший брат. Я лишь к тому, что всей своею статью Ты так похож на тех моих ребят. И выправкой, и складкой губ, и взглядом, И этой прядкой на вспотевшем лбу… Как будто миру – со своею рядом – Их молодость представил и судьбу. Так сохранилась ясной и нетленной, Так отразилась в доблести твоей И доблесть тех, чей день погас бесценный Во имя наших и грядущих дней. 1961 Памяти Гагарина Ах, этот день двенадцатый апреля, Как он пронёсся по людским сердцам. Казалось, мир невольно стал добрее, Своей победой потрясённый сам. Какой гремел он музыкой вселенской, Тот праздник, в пёстром пламени знамён, Когда безвестный сын земли смоленской Землёй-планетой был усыновлён. Жилец Земли, геройский этот малый В космической посудине своей По круговой, вовеки небывалой, В пучинах неба вымахнул над ней… В тот день она как будто меньше стала, Но стала людям, может быть, родней. Ах, этот день, невольно или вольно Рождавший мысль, что за чертой такой – На маленькой Земле – зачем же войны, Зачем же всё, что терпит род людской? Ты знал ли сам, из той глухой Вселенной Земных своих достигнув берегов, Какую весть, какой залог бесценный Доставил нам из будущих веков? Почуял ли в том праздничном угаре, Что, сын земли, ты у неё в гостях, Что ты тот самый, но другой Гагарин, Чьё имя у потомков на устах? Нет, не родня российской громкой знати, При княжеской фамилии своей, Родился он в простой крестьянской хате И. может, не слыхал про тех князей. Фамилия – ни в честь она, ни в почесть, И при любой – обычная судьба: Подрос в семье, отбегал хлеботочец, А там и время на свои хлеба. А там и самому ходить в кормильцах, И не гадали ни отец, и мать, Что те князья у них в однофамильцах За честь почтут хотя бы состоять; Что сын родной, безгласных зон разведчик, Там, на переднем космоса краю, Всемирной славой, первенством навечным Сам озаглавит молодость свою. И неизменен жребий величавый, На нём горит печать грядущих дней, Что может смерть с такой поделать славой? – Такая даже неподсудна ей. Она не блекнет за последней гранью, Та слава, что на жизненном пути Не меньшее, чем подвиг, испытанье, – Дай бог ещё его перенести. Всё так, всё так. Но где во мгле забвенной Вдруг канул ты, нам не подав вестей, Не тот, венчанный славою нетленной, А просто человек среди людей; Тот свойский парень, озорной и милый, Лихой и дельный, с сердцем нескупым, Кого ещё до всякой славы было За что любить, – недаром был любим. Ни полуслова, ни рукопожатья, Ни глаз его с бедовым огоньком Под сдвинутым чуть набок козырьком… Ах этот день с апрельской благодатью! Цветёт ветла в кустах над речкой Гжатью, Где он мальчонкой лазал босиком. 1968 Русские поэты о космосе и космонавтике: (1) и (2)
  13. 3 points
  14. 2 points
    Станимир

    ...

    Когато погледа Ти не желая и търся да се скрия като мъничко дете, дори когато тъй отдалечавам се, аз зная, към мен протегнати са Твоите ръце. И търпеливо чакат бурята в мен да утихне, мъглата от илюзии да се стопи, В сърцето ми Ликът Ти пак да засияе и Твоята усмивка да ме озари. Единствена опора нерушима, е мисълта за Твоята Любов – безбрежна, вдъхновяваща и... недостижима, завинаги пленила ме със своя зов. Далечна, и все пак колко близка, даряваща надежда и крила, и колко лека, извисяваща е Любовта ти, всеосвещаваща със своята светлина!
  15. 2 points
    Теодора Андреева

    Въглерод 7

    Много интересно филмче за загадъчните свойства на въглерод 7 или научното обяснение за материализирането на мисълта. Току що обявените Нобелови награди за Химия и Физика отидоха за изследванията свързани с Въглеродния атом. Нобеловата награда за Химия бе дадена на трима учени за разработката на инструмент за манипулиране на въглеродните атоми. Докато наградата за Физика бе получена от двама физици родени в Русия, за техните изследвания на забележителните качества на Графина, много тънка форма на Въглерода. Докато обявяваха Нобеловата награда за Физика, Кралската Шведска Академия започна , "Въглерода, основата на всички познати форми на живот на Земята, ни изненада отново." Те не осъзнаваха колко подвеждащо бе това тяхно изказване. Това, което видяхме в Графина е само бегъл поглед на чудесата, на които е способен Въглерода. Особено, това което ни чака много близко бъдеще! Преди да разкрием вида на Въглерода, който ще промени всеки аспект на нашия живот, толкова много и драстично нека да поставим на вашето внимание няколко други явления свързани с новините през последните седмици. Напоследък имаше вихрушка от безпокойство в средите на учените относно откритието, че Слънцето влияе на разпада на радиоактивните елементи на Земята. Открито бе, че някакъв вид странни излъчвания от Слънцето е причината за мутация на материята на Земята. Това е влиянието на скоростта на разпада на елементи като Въглерод-14, беше особенно тревожно и неочаквано. Въглерода, както бе отбелязано преди е основния градивен елемент на живота както знаем. И Въглерод-12 е най-изобилстващата форма на Въглерода отговорна за 99% от всички познати форми на на Въглерода. Това е изотоп на Въглерода съдържащ 6 протони, 6 електрони и 6 неутрони. 6-6-6. Това звучи ли ви познато? След Кислорода, втория най-често срещан елемент в човешкото тяло е Въглерод-12. При кремацията, тялото се възвръща към своето състояние на Въглерод-12. След Водорода Хелия и Кислорода, които всичките да газове, Въглерод-12 е най-често срещания елемент във Вселената. Въглерод-12 също е един от петте елемента, който изгражда човешката ДНК. Така Въглерод-12 всъщност е най-важния елемент, когато става на въпрос за живота какъвто го познаваме днес. ...
  16. 2 points
    Днес определено съм на такава музика -
  17. 2 points
    Великолепен изгрев и прекрасна хармонична Паневритмия. Не само аз, но и другите приятели, имахме усещането, че с нас наи стина танцуват Светлите...
  18. 2 points
    Гост

    Интимността между мъжа и жената

    Интересна тема споделя borislavil, отразява своята гледна точка и аз я уважавам.Бих добавила от себе си следното.Винаги единия трябва да обича повече в една връзка, като усещане, че надхвърляш човешкото или се доближаваш до Божественото, безусловното, градивното, творящото в една връзка. Любовта прави човешката душа свободна!Любовта облича човешката душа с живот!Когато дойде любовта, тя ще ви облече с живот, тя ще ви даде светлина и тя ще ви даде свобода.Там дето има живот,светлина, знание, свобода, там е любовта. Нашето предназначение 06.08.1937г."Лъчи на живота" Рилски беседи1937г.
  19. 2 points
    Повечето хора го поставят на второ. Съзнавано или несъзнавано. Някои половинки ще се дразнят, ако им кажеш, че са на второ място. Напротив, поставянето на Божествената Същност на първо място не намалява любовта към половинката. Как можем да обичаме повече половинката си? Като обичаме още повече Божествената Същност. Тогава можем и да се жертваме за любимия/та, можем да местим планини в нейно/негово име, но винаги първа си остава Божествената Същност . Обаче, колкото по-малко обичаме Божествената Същност, толкова по-опасно за здравето е да се вричаме в половинката. Дори секса е нещо, което не е точно секс, а форма на енергията, която пак идва от Божествената Същност. Дори секса не е нещо, което си вършим само тук на земята. Подобно чувство трябва да имаме и към Божествената Същност.
  20. 2 points
    Гост

    Селото на Слънцето

    Всичко е много хубаво, но има един проблем. Затворен цикъл на производство - кокошки - яйца - баница - човек... тъкачница - платове - дрехи. Ако цялото човечество отиде да живее в едни такива еко селища, кой, според вас, ще ви произведе термосоларните панели или ще разработи новия тип пречиствателна станция? Нима няма да имате нужда от компютри? Кой в това село, който се занимава с производство на масло или плетене на кошници, ще е в състояние да произведе компютър? Децата, отраснали в едно такова селище, дали ще имат нужните теоретични знания? Защото селото на Висарион прави точно това - връща много успешно хората в каменната ера... /да не говорим, че той отхвърля науката/.
  21. 2 points
    От позиция на днешните си възгледи съм съгласна с казаното.Темата е интересна и определено си струва да се размислим върху нея.Бориславил благодаря . И все пак имам едно мъничко допълнение.То е следното.Опасност е ,ако единият или двамата в една връзка ,както казваш,са били във връзка с Първоизточника и загърбват тази връзка .Правят друг човек свой емоционален център и забравят за Бога.Дават на друго човешко същество сърцето си .Но питам се,дали е опасност и за онези души,които още не са открили тая връзка.Не са ли те понякога, като пастира от онази притча ,който се молел, както си знаел и в молитвата му нямало никакъв смисъл,но Бог я чува заради искреността и чистотата......... Поздрави
  22. 2 points
    Донякъде е така. Но честно казано, нямам желание да се връщам в средновековието, освен по отношение на чистия въздух и храна. Да, точно така, локално ще бъде повечето от производството. Но нека да не си правим илюзии, човек не може да си прозивежда всичко - по тая логика ти готов ли си да се ровиш в земята за желязна руда, да я топиш, лееш, ковеш и т.н.? Значи забравете за тия пасторални картинки дето Исус ще ви пасе като овцичи и няма да ви трябват никакви машини и дрехи. Това са метафори. ... Канел, ти май не разбираш. Въпросът е или - или. Аз затова по-рано казах, че това е едно огромно самозалъгване и "спасяване" поединично, защото на практика спасяване няма. Не можеш да имаш чист въздух и храна, ако тук-там има по някое екоселище, а цялата земя на практика бълва отровни газове, радиация, токсични вещества, дългонеразградими отпадъци и т.н. Не искаш средновековие - ок, разбирам те, но какво предлагаш ти? Значи ще има разни идиоти, дето ще се тровят там някъде, извън екоселищата, да ти произвеждат на теб машините, дрехите и каквото там си писал, а някои хитреци ще си се кефят на чист въздух и чиста храна в екоселището? На мен това не ми харесва. Това не е решение, не и за цялото. А решения за частното са си ... частични решения, непълноценни, неработещи. Предпочитам глобалното мислене и действие. Не само моите деца да са някъде на чисто в планинска местност, зад високите дувари, както ти намекна по-горе Слънчева. Най-малкото по чисто егоистични причини - просто защото за децата на моите деца и това местенце зад дуварите вече няма да е чисто, няма да е спасение. За мен много по-конструктивно е всеки да прави това, което може, за да съдейства за опазване на природата и природосъобразен живот въобще. Например, ако не се стремим да живеем в най-големите градове, ако не ползваме полиетиленови торбички за пазаруване, ако ходим с велосипед на работа, ако си санираме жилището и ползваме по-малко енергия и т.н., и т.н. (мога да дам и по-хард примери - ако си хвърлим мобилните телефони, ако спрем да купуваме микровълнови фурни и др. подобни нещица, които дори са доказано вредни за нас) - това са все дейности, които биха стимулирали обществото като цяло: да произвежда велосипеди, вместо коли; хартиени или постоянни, платнени чанти за пазаруване, вместо полиетиленови - въобще търсенето определя предлагането Обаче, какво виждам - и тук, в тази тема, има притеснения да не би да се окажем "заробени" с тежък физически труд, да не би да не печелим достатъчно, въобще да не би някак да се лишим от благинките (разбирай удобства, технологии, лукс) на цивилизацията, а същевременно пък и да дишаме чист въздух, да ядем биохрана. Е, няма как да стане, всичко се плаща или как беше "Безплатен обяд няма." Направо чувам как някои си мислят - "Леле, то екоселище - добре, ама аз от една страна искам да стана известен ... (каквато професия ви хрумне) и от друга какви пари въобще ще изкарвам там, аз искам да ходя на хубави почивки, на екскурзии по света ..." Та така. Нека всеки си подреди приоритетите първо. И дано да бъдат такива в полза на Цялото.
  23. 1 point
    Нали!? И моята реакция беше такава, когато го гледах за първи път. После го изгледах още десетина пъти, за да вникна във всеки детайл.
  24. 1 point
    Занемях! Ще се радвам да бъде така, ....догодина....
  25. 1 point
    Рассвет

    12 апреля 1961 г.

    Тази мисъл срещнах наскоро в едно утринно слово от Учителя-"Обич и знание". Рассвет,честит празник.Днешният ден е наистина знаменателен,а Юрий Гагарин стана символ на човешкия дух, устремен към висините. Дорогие друзья, благодарю! Через 8 лет после полёта Юрия Гагарина человек побывал на Луне. Нил Армстронг, сделавший первые шаги по поверхности Луны, сказал: "Это маленький шаг для человека и огромный скачок для человечества". „Това е една малка крачка на един човек, но огромен скок за човечеството.“ В Википедии (Уикипедии) дано такое определение космонавтики: Космона́втика (от греч. κόσμος — Вселенная и ναυτική — искусство мореплавания, кораблевождение) — процесс исследования космического пространства при помощи автоматических и пилотируемых космических аппаратов, а также сами полёты в космическом пространстве. Творец вложил в человека стремление к Богопознанию, стремление к проникновению в тайны Вселенной и человечества. 50 лет назад идея полётов человека в космическое пространство была воплощена в реальность. Убеждена, что реализовать идею освоения космоса в мирных целях смогли люди, размышлявшие о смыслах Бытия. У Иммануила Канта есть слова, созвучные настрою многих людей на планете Земля: "Две вещи наполняют душу всегда новым и все более сильным удивлением и благоговением, чем чаще и продолжительнее мы размышляем о них, – это звёздное небо надо мной и моральный закон во мне". (Ист.)
  26. 1 point
    Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината станаха и половината седяха известно време.И аз седях.Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях?И защо тези другите седят?Философия на живота трябва да има.Рекох, ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята.Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл.Но когато художникът иде с картината има смисъл.Ако зад слънцето виждам бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана.Бог праща слънцето заради мене.Слънцето, което бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото.Най- първо видях слъцето.Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по- голяма от мене.А като видях, че Господ е зад нея, тогаз станах.И аз като станах, другите като ме видяха, стнаха.Те казаха."Срамота е, Учителят става, да станем и ние"Аз разсъждавам, а те подражават.Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен..Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради слънцето е благо.То е изворът на всички благословения. Ценности и възможности21.07.1937г."Лъчи на живота"Рилски беседи"
  27. 1 point
    Гост

    Мисли от Учителя за лекарите

    Преди години бях в Търново.Един отива да се прегледа на един лекар, нещо имал.Заболял той от неврастения.Лекарят му казва:"Болестта е страшна, но добре, че сте дошли при мене."Той искал да усили болестта.и му казал, че благодарение, че е дошъл при него, не е така опасно.Но онзи, като чул, че болестта е страшна, тия думи останали само в главата му и забравил другите думи на лекаря:благодарение, че е отишъл при него., не е така опасно.Той иде при мене и ми казва"Лекарят ми каза, че болестта е страшна"Казвам му:"Ти нямаш никаква болест. Тя болестта си е заминала.Тя е от едногодишните, не е от двугодишните.Една година мина, откакто си е заминала.Нямаш никаква болест.Заминала си е."- рекох.Окуражи се човекът.Пита го лекарят как е оздравял."Казаха ми, че заминала болестта"-"Как заминала?"-"Каза ми човекът, че е заминала.Аз му повярвах и няма я вече.Ти ми каза , че болестта е страшна и аз повярвах, онзи ми каза, че болестта е заминала и аз повярвах.В единия случай се разболях, в другия оздравях" Най- добрите условия 03.07.1940г. "Наука за живота"ООК
  28. 1 point
    Дари ми сила да съм неотклонно с Теб – да пазя Твоя образ в мислите си всеки път, когато от илюзии коварни аз съм обграден; когато мрак прегражда пътя ми напред и бури яростни бушуват срещу мен; когато сякаш свършил е светът. С Теб единствено ще устоя! Учителю, с Теб ще победя! – нали Духът е вечен победител, а Твоята сила е в Духа – неугасим и огнен предводител?! С Теб единствено ще устоя! Опора, щит, посока, светлина, съветник и приятел всеотдаен... Нима заслужил съм това, с което ти даряваш ме – не зная. Какво без Теб, Учителю ще е света, защото твоят Свят е Свят безкраен?! С Теб единствено ще устоя!
  29. 1 point
  30. 1 point
    Към Вятър. Току що попаднах на една песен и веднага се сетих за ХV. карта. Незнам, ти как мислиш ? http://www.youtube.com/watch?v=G2QY8AlvJRw
  31. 1 point
    Стъпки във снега по пътя към олтара, всред белоснежна тишина. Изгарящи следи сърцето ми оставя, но ще достигна въпреки това и там смирено ще положа букет от огнени цветя. Стъпки във снега бележат пътя ми към Тебе – поникнали сълзи в поле от чистота. Дали цветята ми достойни са – не зная, но те са част от моята душа. Прости стремежа ми да Те докосна във тишината на нощта, но ако цветята ми приемеш само, за мене ще настъпи утринта и ще излекува слънцето следите останали от стъпките в снега.
  32. 1 point
    Може ли да вляза леко в защита на Юда? Представете си го в групата на тримата най-добри ученици на Христос - заедно с Мария Магдалина и Йоан. Чели ли сте евангелието на Мария Магдалина? Единствен Юда е бил достатъчно силен по дух, за да може да изпълни заръката на Христос.
  33. 1 point
    Florestan, по една или друга причина, но ни се наложи да си построим къща. Изчела съм купища информация за пасивните къщи, слънчеви колектори, термопомпи и др.п. Имах страхотно желание почти да не ползвам ток. За съжаление не ми е нито по джоба, нито си заслужава да насърчавам такова неефективно производство, като ги купувам. Знаеш ли колко е КПД-то на съвременните слънчеви колектори? Обидно малък. Дано в бъдеще да дойде тази нова, по-ефективна технология. Сега да не си помислиш, че се отказахме от идеята. Направихме всичко, което е полезно и действа: на първо място - много сериозна топлоизолация 2-3 пъти над нормативното изискване, много качествена дограма, с К-стъкла, слънчев колектор ще дава топлата вода, имам сондаж в двора, който ще се ползва за битова вода, сериозна топлоизолация на подовете, особено на първия етаж ... такива неща. Исках да имам нискотемпературно подово отопление с вода, загрята от слънчеви колектори, но ... инвестицията само за 1 етаж струва към 25 000лв (без вътрешната инсталация), без гаранции, че ще ти е достатъчно през най-студените зимни месеци, по-точно със сигурност няма да стига, защото беше предвидено ел. нагряване на водата тогава, а южната фасадата на покрива (дълга 10м) нямаше да е достатъчна да разположим нужния брой панели. Направи си сам изводите. Не случайно се включих по тази тема, съвсем скоро ми минаха през главата тези неща. П.П. О, Канел, извинявай, ама аз съвсем не разбрах, че говориш за какво да правим след 200 години
  34. 1 point
    Georgi_Georgiev

    Мъдростта на вековете

    "Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те - личен, обществен, семеен или общочовешки. Любовта е сила, която преобразява всичко и спасява човека. Тя идва в реална, жива форма и премахва всички прегради. Който се домогне до нея, влиза в областта на разумността. Физическата любов е с прегръщане, с целувка. Реалната любов е с докосване, а идеалната е само отдалеч, от разстояние. Физическата любов носи големи промени. Който иска да я опита, трябва да знае, че ще се движи от едно състояние в друго, от радост в скръб, и от скръб в радост. Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви? Любовта е нещо възвишено. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Това, което дразни човека, и събужда низшето в него, не е любовта. Това е изопаченият човешки живот, който сега се проявява. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото е добродетел, която е сляпа към грешките на хората и от нищо не се обижда. Дори в най-големите грешки на хората тя вижда само добро. Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек. Радвайте се на любовта. Не пресмятайте кой кого колко и как обичал. Щом любовта се проявява, няма престъпление. Любовта е новата религия в света. Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов. Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът. Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления. Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, но ако не е будно, ще го сполетят най-големи нещастия, каквито не е сънувал. Любовта не е в жертвата. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове. В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога. Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави. Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира. Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс. Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни. Те са смирени и искрени. Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. Тя отваря очите на хората, а не ги затваря. Който обича, вижда нещата ясно. Само чрез любовта може да познаете хората. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Само топлината на любовта е в състояние да премахне всички съмнения, подозрения, разочарования в живота. Мощна сила се крие в любовта. Тя прави чудеса. Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили. Любовта облагородява човек и подобрява условията. Затова, каквото прави човек, трябва да го прави с любов. Красотата на любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно. Любовта е вечният стремеж на две души. Престъпността е в невежеството, в кривото разбиране и неизползване на любовта. Престъпността е, че искаме да сложим любовта в окови. Любовта е път на най-малкото съпротивление. Божествените души никога не вървят по пътя на любовта, а по пътя на мъдростта. Който иска да не прави грешки, да върви по пътя на любовта. Тя е дадена за слабите хора в света. Силните хора нямат нужда от любов, слабите имат нужда от любов. Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби с нея, човек трябва да мине по пътя на скърбите и страданията. Когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е чрез любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли и ще бъдете готови да служите. Любовта представлява свят на услуги. Където е любовта, там е раят, там е блаженството, там е Бог, там са всички блага. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството. Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя. Любовта може да бъде физическа, механическа и духовна или божествена. Това са три положения, чрез които законът на Любовта трансформира силите на света. Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света. Любовта може да се предаде по физически, астрален, умствен, причинен начин и по хиляди други начини, но резултатите винаги са еднакви. Тя носи светлина, топлина и свобода. Любовта не забравя. И в другия свят да идеш, пак ще мисли за теб. Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява. Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри. Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации. Любовта предизвиква физическо и умствено преображение в хората. Тя създава у човека ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество се изменя. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан. Чрез любовта си към Бога човек се ражда, а чрез любовта си към ближния той расте. В любовта има един елемент, който разтопява хората, и богати и сиромаси, и учени, и прости. Плачеш, тъжиш, весел си, отчаян си, какво ли не, но главното е, че всички огньове и падане, и ставане, и летене, са плод на любовта. Любовта не обича никакви оплаквания - това, че си невежа, че си сиромах, че си грешник, не я интересува - слага те в огнения кюп и те разтопява. Колкото и да се криеш, да се предпазваш, тя ще те намери. Не остава нищо друго, освен да кажеш: “На твое разположение съм!” Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него. Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото. В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си. Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори. Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си. На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина. За любовта има особено време. Да чувстваш, да се настройваш може по всяко време, но да обичаш така, че да се преобразиш, да се освободиш от всички инстинкти, да възпиташ вълка, тигъра в себе си, това всякога не става. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос. Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш. Когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато дава свобода на хората, той се освобождава от своята карма. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот. Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб. Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно. Когато обичате някого, го слушате без отегчение и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде любимия, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек.” Това значи да любите и да ви любят. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши. Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича. Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш. Който те обича, той предвижда всичките ти нужди. Ако обичаш и да умреш, непременно ще възкръснеш. Който не обича, и да живее - ще умре. Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича. Не можеш да вярваш, докато не обичаш. Вярата определя качествата на твоята любов. Надеждата определя качествата на твоята вяра. Любовта определя качествата на твоя ум. Ако двама души, които се обичат, не вярват в ума и в сърцето си, нищо няма да постигнат. Вярата се явява като съединителна нишка в живота на човека. Да обичаш - това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат - това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си. Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета. Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде. Когато приеме любовта, човек минава от страданията към радостите, където може правилно да се развива. Това не значи, че той трябва да избягва страданията. Разумните страдания са благо за човека. Велико благо е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия. Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого - по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви. Никой никого не може да застави да обича. Ако нямате вътрешен подтик да проявите любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това. Когато двама души се обичат, те едновременно трябва да се разбиват в телесно, в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи да има хармония между тях. Човек трябва да е отворен към всеки, когото обича. Той трябва да бъде готов на всички жертви. Любовта е връзка на човешката душа с Бога. Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот. Чувството, което те огорчава, не е за тебе, чувството, което носи радост и веселие, то е за тебе - приеми го в себе си. Не можеш да бъдеш щастлив, докато не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само така човек може да бъде щастлив. Трябва да има един човек, на когото да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла местност. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около него. Не казвайте името на този, заради когото правите нещата. Този, който ви обича, не е тук на земята. Ако е на земята, двамата ще живеете в едно тяло. Обикновено единият е горе, другият долу. Вие не знаете името му. Само когато станете много тъжни и се намирате на кръстопът, той ще дойде да ви утеши и пак ще си замине. Това е за онези, които искат да бъдат щастливи. Когато обичате някого, вие живеете със свещен трепет по него. Това е свещеният трепет на любовта. Всеки го е преживял. Той е единственото нещо, което може да направи човека щастлив. В любовта не се допуска абсолютно никаква лъжа. И онзи, който се опита да оскверни любовта, започва да пада. За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича. Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да би причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате. Човек, който след като изгуби и силата, и здравето, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си, този човек живее в любовта. За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш. Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе. Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема. Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат. Смяна трябва да има в живота. За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта. Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо. В любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В любовта трептиш за онзи, когото обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в огъня на любовта, той моментално се превръща в скъпоценен камък. Страданията предшестват любовта. Никой не може да опита любовта, докато не мине през страдания. Който е минал през тях, ще намери любовта - най-голямото богатство в света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека. Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми. Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала. Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневяра е най-малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се говори за изневяра, трябва да разбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята. Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов? Умен човек е този, който знае кога да се отдалечи, или кога да се приближи до любовта. Като тръгнат в правия път, някои хора се усещат нервни и неспокойни. Това се дължи на любовта, която реформира сърцата им и ги прави по-чувствителни. По колко начина може да бъде спасен човек? Само по един начин - по пътя на любовта. Щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите. Като работите с любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с влошаване; после по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здрабословно състояние. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не иска и да възлиза. Едното подразбира другото. Щом влезете в божествената любов, тя ще ви застави да се откажете от небето и да дойдете на земята, за да помагате. Когато обичате някого, с това вие му помагате, като това и на вас съдейства да се издигнете. Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е божествено. Да учи умните всеки може, но да учи безумните, които ще му заплатят според безумието, то е божествено! Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е Любовта. Ако божественото работи в един човек, ти непременно ще го обичаш. Ако той е дал път на човешкото в себе си, като го обичаш, ще се натъкваш на големи противоречия. Любовта прави човека силен и мощен. Докато любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!" Само така Любовта може да опази живота. Не е лесно да задържиш любовта на хората към себе си. Ако мислите, че можете да си играете с любовта на някого и пак да ви обича, вие се лъжете. Не можеш да обичаш човек, който няма поне една добродетел. Към учения можеш да имаш уважение, но не любов. Към силния може да имаш почитание, но не любов. Добродетелния обаче можеш да обичаш. Да обичаш човека, това значи, никога да не прекъсваш чувствата си към него. Едно чувство е силно, докато не се прекъсне. Външно може да се измени, но никога да не се прекъсва. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за тебе и ти причинява беди, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Видиш ли, че той страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е любов. Ако не му помогнеш, ти не го обичаш. Любовта изправя всички грешки. Първата ви любов е посещение на един ангел, който ви завежда при онзи, в когото да се влюбите. Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитиш! Обикновено хората искат да бъдат много обичани, и те да обичат много. Кога любовта проявява своята сила? -Когато се постави под силен натиск. Когато те обичат и ти обичаш, между вас става правилна обмяна. Тогава и двамата разбирате как действа любовта. Тя е метод за работа. Тя работи в духовния свят. Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира. Който истински обича, той никога не съжалява, че обича и че не отговарят на любовта му. Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите. Ако не обичаш, не можеш да живееш. Ако не те обичат, не могат да живеят. Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си. Никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не се проникнат от силно желание взаимно да си помогнат -по мисъл, по чувство и материално. В любовта между двама души трябва да става кръстосване на енергиите. Сърцето на единия трябва да бъде еднакво интензивно с ума на другия, и обратно. Философията на Любовта е да дадеш и да вземеш едновременно, за да бъде правилна обмяната. Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. За да ви обича някой, законът е следният: ще намерите едно хубаво качество в този човек и ще го държите в ума си. Любовта подразбира правилна обмяна на енергиите между две същества, които едновременно си помагат. Ако двама души се обичат и не могат взаимно да си помагат, обмяната между тях не е правилна. Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив. Обича ви само онзи човек, в присъствието на когото вашите затруднения постепенно намаляват и изчезват. Човек може да те обича, докато му даваш свобода. Отнемеш ли свободата му, ти престъпваш закона. Ти сам трябва да заслужиш любовта, сам да си я купиш! Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта. Ако страдате от това, че някой не ви обича, че е изменил любовта си към вас, трябва да знаете, че той никога не ви е обичал. Щом говорите за любовта трябва да знаете, вие ли искате да обичате или вас да ви обичат. Щом искате да обичате, ще започнете да давате. Ще отидете при онзи, когото обичате и ще му помагате в работата. Като обичате, вие давате, като ви обичат, ще ви дават, а вие ще приемате и ще благодарите. Който обича непременно трябва да жертва нещо от себе си. Който разумно жертва, той е истински човек на Любовта. Да обичаш човек, който те обича, е лесно, но да обичаш този, който не те обича, там е силата, а той е, който може да те научи на много полезни неща. Да обичаш, това е най-благородната, най-високата, най-свещената работа в живота. Който не разбира любовта, той се срамува от нея и съжалява, че е обичал някого. Това е неспазване на законите на Любовта. Човек трябва да взима от този, когото обича, колкото му е необходимо в дадения момент, но никога повече. Вземе ли повече отколкото му трябва, обмяната между тях се нарушава, поради което те не могат да се обичат. Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един. Ако любовта отслабва живота, тя е слаба любов. Ако любовта усилва живота, тя е силна любов. Който обича, правото е на негова страна. Да обичаш човека, значи да му дадеш нещо от своите чувства и от своята сила. Това са разменните монети в духовния свят. Живей всякога там, където любовта живее. Няма по-хубаво място от това. Всеки, който обича и е обичан, е възкръснал. Никой сам от себе си не може да ви обича. Онзи, който ви обича, има подтик от Бога, и ако той е верен на този подтик, той се благославя. Любовта трябва да ви стане учител, а вие трябва да станете ученик на любовта. Тогава ще разберете, че където и да ви води любовта, не трябва да се страхувате. Вие не можете да израствате без любов. Според законите на любовта и на природата, всеки трябва свободно да прояви своето естество, така както изборът свободно тече. Най-голямото зло произлиза от големите ограничения. Велико е да не ограничаваш. Когато говоря за любовта, избягвам еднообразието. Любовта има много форми, в нея има голямо разнообразие. Тази любов, за която ви говоря, едва сега идва в света. Ако обикнеш един човек и той стане добър, ти го обичаш истински. Обичта не носи никакви тревоги. Като обичаш някого и помислиш за него, трябва да усетиш едно хубаво разположение. Няма по-хубаво нещо в света от любовта. Приятно е да има едно същество, на което да разчитате напълно, да имате пълно доверие в него и във всички бури на живота никакъв страх да не проникне в душата ви. Такова нещо е любовта. Когато обичаш, ти повдигаш себе си, повдигаш и този, когото обичаш. Да обичаш тези, които те обичат, е човешко. Да обичаш тези, които не те обичат, е божествено. Когато се обичат двама души и изключват всички други, това не е любов. Не можеш да обичаш едного, ако не обичаш всички други едновременно. Щом си обезсърчен, любовта я няма в тебе. Човек е силен, когато обича. Като се влюби, човек става по-красив и по-благороден, готов е да се жертва за любовта си. Онзи, който изгуби всичко, за да познае живота, той е на Пътя на Любовта. Трябва да изгубиш всичко старо, за да влезеш в живота. Ако някой, който не те обича, те погали по главата, цял ден ще бъдеш неразположен. Но ако те помилва човек, който те обича и ти го обичаш, цял ден ще си радостен. Човекът, който обича, е проводник на божествена енергия, която помага на всяко живо същество. Животът не може да се подобри без любов, без добри постъпки, без прави и светли мисли. Физическата любов трябва да бъде предговор на духовната. Духовната трябва да бъде предговор на божествената. Ако жената може да подобри характера на мъжа си, тя има любов. Ако мъжът направи същото с жена си, той има любов. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Мъжът може да изправи жената, но не със сила. Жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с любов, а мъжът може да изправи жената с мъдрост. Жената не трябва да търси любовта на мъжа. Тя сама трябва да е извор, от който извира любовта. Тя да обича, няма защо да чака да бъде обичана! Днес хората се страхуват от дреболии. Мъжът се страхува да не го напусне жена му, жената се страхува да не я напусне мъжът й. Защо се страхуват? Кой ги е свързал? Само връзката на любовта е вечна и неразривна. Ако сте свързани с Божията Любов, никаква сила в света не е в състояние да разруши тая връзва. От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената. Достойно е да обичаш грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик към доброто и красивото в света. Когато мъжът обича една жена, това е дар от Бога за него и благословение за нея от Бога. Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я загуби. Ако няма мъж и жена, не може да има и човек. Затова всеки си търси половината. Ще търсиш своята половина из целия свят и като я намериш ще се ожениш за нея. Това е бракът, това е целият човек. Свалете иконата на щастието и на мястото й поставете следния надпис: Любовта изисква подвиг, смелост и решителност. Не бягайте от любовта, но я приемете в себе си. Не се страхувайте, ако сърцето ви се е запалило. Ако го е запалил ангел, ще придобиете нещо ценно. Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича. Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Ако един ден хората престанат да се обичат, животът ще престане. Благодарете, че се обичат хората. В какъвто и смисъл да съществува любовта, тя носи живот в себе си. Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича. Често ви говоря за великата Божия любов, но не всички я разбирате. Докато не я разберете, дръжте старата любов. Стремете се към новата любов, но не се отксазвайте от старата. Старата любов изгаря, а новата - възкресява. Ако прекалено силно обичате един човек, ще му причините вреда. Като мислите само за него, вие го правите неспокоен, защото с мислите си го контролирате. Да обичаш човек значи да му желаеш доброто и да го оставиш свободен. Престъпление е да искате от онзи, когото обичате, да ви плати за любовта. Вие трябва да сте доволни, че сте му направили едно добро, проявили сте се. Приложете любовта в живота си, за да се справите с пречките във физическия и в духовния свят. Никога не съжалявайте, че сте обичали, и никога не съжалявайте, че сте били обичани. За да не изгубиш любовта си, не питай човека докога ще те обича. Любовта е извън времето и пространството. Мисли за този момент, в който любовта ти се усмихва. Ако мислиш за бъдещето - ще страдаш. Никога не потискайте своите чувства. Никога не ги насилвайте. Това не значи да правите каквото искате. Не потискайте чувството, а го изчакайте да узрее. Обикнете ли някой човек, не го докосвайте. Обикнете ли някой човек, кажете му онази истина, която да му донесе светлина и да го направи свободен. Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно почтено разстояние между вас и любимия ви. Скъсите ли това разстояние, ще изгубите любовта си. Ако сте поканили веднъж любовта да се качи на гърба ви, трябва да я занесете до края на нейния път. Колкото и да тежи, не правете опити да я хвърлите от гърба си, защото тя ще ви създаде по-голямо нещастие. Ще я носите, ще почивате, пак ще я носите, докато най-после тя сама слезе от гърба ви. Ако сте направили грешка да сложите любовта на гърба си, не правете втора грешка - да я хвърлите от гърба си. Издръжте докрай. Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно. Всеки един от вас иска да бъде щастлив, но щастието се обосновава на един велик закон. Искаш да обичаш един човек, нали така? Но, за да го обичаш и да те обича, трябва да знаеш какво той обича. Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. За да ви обича някой, законът е следният: ще намерите едно хубаво качество в този човек и ще го държите в ума си. Ако решите да живеете по Бога, ще срещнете сродната вам душа. Тя ще внесе във вас разширение, сила, подем. Ако не вървите по Божия път, няма да срещнете сродната душа и животът ви ще се обезсмисли. Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитиш! Една сестра попита: Как да обичаме, без да преплитаме двойниците си? Ще обичаш, без да се връзваш. Когато обичаш някого, не очаквай нищо от него, остави го свободен. Този е начинът да не се преплитат двойниците. Има и други методи. Правете разлика между Любов и Обич. Любов има онзи, който изпраща Любовта, а другият, който я получава и преценява, има Обич. Щом ликвидирате със старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запознаете с онези хора, които обичате и които ви обичат. Жената трябва да бъде по-силна в астралния свят, а мъжът трябва да бъде по-силен в умствения свят. Като влезе в любовта на мъжа, жената да чувства, като че лъха приятна хладина от него към нея, след като е била нажежена в топлината си. Под топлината на жената всичко расте и се развива. А за разбирането и приложението на любовта се изисква хладина, при която плодовете не се развалят Ако няма мъж и жена, не може да има и човек. Затова всеки си търси половината. Ще търсиш своята половина из целия свят и като я намериш ще се ожениш за нея. Това е бракът, това е целият човек. Този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него. Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания.Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и пр. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен, ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това? Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една, по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите. Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има любов. Проговори ли за любовта си, тя се изгубва. Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно предават своите мисли и чувства.Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и ще чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение. Когато обичаш едно същество, макар то да е далеч, твоята любов ще го закриля, подкрепя и огражда. Прояви своята любов, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор.Той е щерна. Като търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание. Когато някой ти кажа, че те обича, кажи му: "Ти вършиш волята Божия". Не питай другите: "Ти обичаш ли ме?" Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме, това е наша работа. Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго, освен него. Любовта носи изобилието. При любовта между двама души единият е активен, а другият - пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, Това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето, защо, който люби, след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби. Когато любовта между двама души е активна и в двамата, те стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, в такъв случай остават бездетни. Ако искате някой да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както между тоновете в музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно седи хармонията, от която ние се възхищаваме. Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е, обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого, и той ви обича. Няма защо да го питате. Щом питаш, ти не вярваш вече. Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: "Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш". Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество. Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят. Човешката любов, ако не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на онзи, когото обича. За всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича. Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб. Няма по-голяма нещастие от това, да видиш любовта и да я нямаш."
  35. 1 point
    Emmy

    Селото на Слънцето

    Идеята ви е страхотна! Дали би могла да се осъществи под формата на цяло селище със собствена инфраструктура? Аз по-скоро мисля, че не =/ Според мен, едно братско село би могло да се реализира само и единствено ако Учителя беше сред нас.... Това, което аз считам за възможно (и много се надявам, че няма да имате нищо против ако дам скромното си мнение) е ако се съберат тези от вас, чиито семейства са близки, познати едни на други... имащи общи цели, еднакви ценности и преди всичко да обичат по-скромния живот, далеч от шумотевиците и драмите на големите градове. В противен случай... бихте имали проблеми още от самото начало. От тази гледна точка, една братска махала е сравнително осъществима. Трудно, но осъществимо. Трябва да ви кажа, че... тази инициатива би донесла много добро ако бъде реализирана, най-малкото защото селата в България са в процес на изпразване. Хората нямат желание да са близо до природата. Посещават горите само с големи машини и само за дърводобив. Вече не виждам планинари по поляните. В селата всичко запустява и имотите поевтиняват. Мога да дам свидетелство за селото, в което моето семейство има малка къщичка... за 10 години населението е сведено до под 500 души (може и паметта да ме лъже, но мисля, че беше толкова). Годишния данък за имота и всичко свързано с него не надвишава 10 лева. Водата и електричеството също са по-евтини, особено водата... На много места има и възможност за прокарване на независим водоизточник, особено в онези села, които са в планинска местност. Като цяло, мисля че едно подобно начинание би било много плодородно и за вас и за дечицата ви <3 Познавам семейство на средна възраст, което в продължение на 20 години събира пари за закупуването на имот на село - с голям двор, градина, природа и т.н. И какво стана... купиха си къщата, която искаха В момента обработват земята, престрояват, ремонтират... не-лека работа ги очаква. Когато се пенсионират ще се преместят там окончателно и ще си заживеят спокойно. Но като цяло, колкото по-рано, толкова по-добре.
  36. 1 point
  37. 1 point
    http://www.youtube.com/watch?v=UGH1H8x8G2Q
  38. 1 point
    Иска ми се да напомня този пост: В крайна сметка какво искаме? Кое ще бъде еко-то в инициативата? Или ще има ред компромиси, разбира се, все в графа - разумни. Също така - това еко-селище доколко ще бъде зависимо от човешкото общество/цивилизация? Значи ще имаме машини, които естествено ще задвижваме с дизел или бензин, ще ползваме ток, добит в 99% от случаите по твърде неекологичен начин, а това, че добиването на нефт причинява сериозни екокатастрофи, ами какво от това - нали нефтените платформи са далеч, не виждаме с очите си какво точно става - така ли да разбирам? Ами това на мен ми се струва едно огромно самозалъгване. И спасяване поединично (традиционно, по български), доколкото въобще може да се нарече спасяване, защото планетата е една, а екоселището не се придвижда да е на Луната.
  39. 1 point
    Има значение, но спорен е моментът. Пробвал съм и двата варианта. На мен ми идва ръката да сочи точно надолу. Защото центърът на земята е надолу, не на 45 гр. Ако е наклонена на 45гр. назад действително ще се свържеш с низшите същества. Аз предпочитам да се свържа с центъра на земята. Пък и Учителя го има заснет така. Обаче има много привърженици на другото становище....Мисля че като има спор всеки сам трябва да пробва и да си реши, кой вариант да играе...
  40. 1 point
    Учителят е дал метод за този проблем, има го в спомените на Мария Тодорова, в споменая й "Истинското подвизаване". Прочетете го тук http://petardanov.co...B0%D0%BD%D0%B5/ Самата техника е обяснена така: "Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю!" - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: "Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее и вика: "Осанна във висините! Благословен е този, който иде в Името Господне!" Учителят го гледа сериозно. Братът се окопитва и казва: "Учителю, вие не ме разбрахте. Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: "И мене ме е страх от брат Георги Куртев. Иди и ти го помоли!.. Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал". "Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". "По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни? Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика? Аз ти дадох и молитва, и мотика".
  41. 1 point
    Да, защото сте изчистили задружно....и защото накои задружно са се молили повече от друг път....колкото повече страдаме, по чисти и искренни молитви ще изречем...и небето ще става още по синьо и лазурно...
  42. 1 point
    "Любовта е един закон, който обръща внимание на нищожните работи в света. Нищо повече! Любовта не се интересува от Слънцето, от звездите; не се интересува от царете, а се интересува от малките работи, дето никой не обръща внимание. И ако искате да я намерите, там ще я намерите. Ако искате да намерите Любовта, ще я намерите в един чист извор, дето камъни хлопат, който тече – там е тя. Тя взема участие там. Дето има мътна вода, блата, няма я там. В някое малко чисто изворче, Любовта е там, при малките работи. Любовта е при малката мушичка, но тя е седнала при един цвят и се мъчи, какво да направи? Интересува се тази малка мушичка, да влезе в този, малкия цвят вътре. Любовта е там." Четирите качества, Утринни Слова, 03.05.1936 г.
  43. 1 point
    borislavil

    Притчите

    Този разказ е изложен пределно ясно в сурата ал-Кахф (Пещерата). Муса (Мойсей) е човек за пример и подражание. Толкова велик, че някой ден ще стане пророк, както и легендарен пълководец и законодател. Но в един момент се нуждае от духовен спътник, който да отвори третото му око. И този спътник не е друг, а ал-Хидр, утешител на онеправданите и отхвърлените. (Някои тълкуватели на Корана го отъждествяват с библейския пророк св. Илия). Ал-Хидр казва на Муса:”Така и така, откакто се помня, съм на път. Бог ми е възложил да обикалям по света и да правя каквото трябва. Твърдиш, че искаш да поемеш заедно с мен, но сториш ли го няма да задаваш въпроси за нищо, което правя. Можеш ли да издържиш да си с мен, без да задаваш въпроси? Можеш ли да ми се довериш изцяло?” „Да – отвръща Муса.- Нека дойда с теб. Обещавам, че няма да задавам никакви въпроси!” И така, те поемат на път и посещават различни градове. Но когато вижда, че ал-Хидр върши безсмислени неща, например убива едно момче или потопява кораб, Муса не се сдържа и пита отчаяно: „Защо правиш такива скверни неща?”. „Нали ми обеща нещо? – възкликва ал-Хидр.- Нали ти казах да не ме питаш за нищо!” Всеки път Муса се извинява и обещава да не задава въпроси, и всеки път не спазва обещанието си. Накрая ал-Хидр обяснява защо е извършил всичко това и какъв е бил Висшият промисъл. Чак сега Муса проумява, че нещо може да изглежда злонамерено и пагубно, а всъщност да е прикрито благословение, а друго да изглежда приятно или добродетелно, а в крайна сметка да е вредно. Краткото приятелство на Муса с ал-Хидр е онова, което отваря духовния му взор.
  44. 1 point
    не...

    Притчите

    Ясното прозрение на Рьонен Будистката монахиня, известна с името Рьонен, се родила през 1797 година. Била внучка на прочутия японски воин Шинген. Поетическият и талант и неотразимата и красота още на седемнайсет години я направили една от дворцовите дами, прислужващи на императрицата. Славата и била осигурена дори на такава млада възраст. Но любимата императрица внезапно починала и мечтите на Рьонен угаснали. Тя осъзнала ясно преходността на всичко в този земен живот. И тогава решила да усвои Дзен. Но роднините и се възпротивили и просто я принудили да се омъжи. С уговорка, че ще и бъде позволено да стане монахиня след като роди три деца. Рьонен се съгласила. Това условие било изпълнено още преди да стане на двадесет и пет години. Съпругът и и роднините и не можели вече да я разубедят да изпълни желанието си. Обръснала глава, приела името Рьонен, което означава „Да осъзнаеш ясно“ и започнала странстването си. Пристигнала в Едо и помолила Тецуго да я приеме за своя ученичка. При първия поглед наставникът отказал, тъй като била твърде красива. След това Рьонен отишла при друг учител, Хакуо. Той и отказал поради същата причина, казвайки, че красотата и само ще донесе беди. Рьонен намерила гореща ютия и я допряла до лицето си. След няколко мига красотата и изчезнала завинаги. Тогава Хакуо я приел за ученичка. В памет на случая Рьонен написала върху гърба на малко огледалце стиховете: „Служейки на моята императрица горях благовония, за да напоя с аромат изящните си дрехи. Днес, скитаща монахиня, изгорих лицето си, за да проникна в храма.“ Малко преди да напусне този свят, Рьонен написала друго стихотворение: „Шейсет и шест пъти вече тези очи са виждали промените на есента. За лунната светлина казах достатъчно. Не искайте повече. Слушайте само гласа на боровете и на кипарисите, когато вятърът замре.“ … Из „Плътта на Дзен, костите на Дзен“.
  45. 1 point
    Връзки на знанието-МОК
  46. 1 point
    Гост

    Притчите

    Коледа Той огледа черквата, преди енориашите да пристигнат за утринната литургия, и със задоволство установи, че пътеките са преметени и пейките избърсани от прах след службата в полунощ.Всички забравени портмонета, молитвеници, ръкавици бяха събрани и изпратени в жилището на енорийския пастор.Наближаваше пет часа сутринта.Навън бе още тъмно и в черквата, където беше само стария свещеник, жълтата светлина на свещите мъждукаше и хвърляше менящи се сенки върху арките и каменния под.От време на време някой мимолетен отблясък неясно очертаваше пищните багри на покритите със стъклопис прозорци.Беше студено и в тишината отекваха единствено бавните стъпки на свещеника. На връщане към ризницата той спря до яслите, да прочете коледна молитва в чест на Младенеца.Върху малкия подиум святата сцена бе изобразена с възхитителна реалистичност.През отворената врата можеше да се види нощното небе и звездата, довела пастирите в обора.Всъщност пастирите току-що бяха пристъпили със страхопочитание прага.Добитъкът бе прибран, а в центъра се намираше Светото семейство, надвесено над яслите. Свещеникът се намръщи и пристъпи по- близо.Сподавено възклицание на изненада огласи черквата.Яслите бяха празни.Младенецът-малката гипсова фигурка, представляваща невръстния Спасител беше изчезнала Трескаво и с нарастваща тревога, свещеникът започна да я търси-Отначало около яслите, а после приведен и взирайки се внимателно, отново обходи всички пътеки.Той повика клисаря, след това помощник пастора и останалите енорийски свещеници.Но никой от тях не можа да даде някакво обяснение.Дълго обсъждаха случилото се и накрая, поклащайки глави и споглеждайки се тъжно, приеха истината, която се бяха опитвали да избегнат.Фигурката на невръстния Спасител не бе преместена или изгубена, тя беше открадната. С подобаваща за случая тържественост пастора съобщи за кражбата на богомолците, събрали се за утринната литургия Със строг и треперещ от възмущение глас той описа шокиращото естество на деянието и ужасното светотатство, което е било извършено.Погледът му обходи паството, сякаш се мъчеше да проникне в мислите на всеки един мъж или жена. -Младенецът- каза той- трябва да бъде върнат в яслите преди края на коледния ден.-След това мълчаливо слезе от амвона.На всяка следваща литургия той повтаряше тази молба, но без полза.Яслите си оставаха празни.Към края на коледния следобед пасторът, с посивяло лице и натежало сърце, излезе да се разтъпче по зимните улици на енорията си, потънал в размисъл.Тъкмо по време на своята разходка зърна пред себе си един от най- малките членове на своето паство, едно петгодишно момченце на име Джони Мълани.Увит в дрипи, които да го пазят от студа, Джони крачеше нагоре по тротоара, гордо влачейки след себе си яркочервено вагонче, очевидно съвсем ново. Свещеника се трогна при мисълта за жертвите и пестенето, довели до покупка на играчка като тази- защото семейството на детето беше бедно.Точно това му беше необходимо, за да стопли сърцето му и да възвърне вярата му в човешкия род.Той ускори крачка и настигна малкото момче с намерението да му пожелае "Весела Коледа" и да изрази възхищението си от красивото вагонче.Но когато наближи, доброжелателния план изхвърча от главата му, защото откри, че вагончето не е празно-всъщност в него лежеше фигурката на Младенеца, грижливо загърната, но не напълно скрита от погледа. Свещеникът гневно спря Джони и му прочете строга проповед.Разбира се, той бил още малък и можело да му се правят известни отстъпки, но все пак бил достатъчно голям, за да разбира, че кражбата е грях, а да открадне от черквата свещената фигурка е наистина особено тежък грях.С гръмък тон свещеникът обясни всичко това на Джони, който стоеше и го гледаше с очи, в които се четеше невинност, но които постепенно се напълниха с онова, което се предполагаше, че би трябвало да са сълзи на разкаяние. -Но отче- продума детето с треперещ глас, когато свещеникът най- после приключи тирадата си.-Аз не съм откраднал малкия Христос.Изобщо не беше така.-То преглътна и продължи.-Просто му се молех да ми донесе за Коледа червено вагонче и Му обещах, че ако го получа, ще повозя първо него. Неизвестен автор
  47. 1 point
    diana dimitrova

    Притчите

    КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност". Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание". Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост". Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си". Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота". Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си". Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност". Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация". Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето". Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!" Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина http://prit4ite.blog...og-post_22.html
  48. 1 point
    "Човек трябва да бъде като цвят, отворен за слънцето, да възприема енергията му, която единствена е в състояние да го оплоди. Щом човек възприема слънчевата енергия, животът му сам по себе си ще се развива правилно." Допирните точки в природата МОК II г., Разпределяне на енергиите
  49. 1 point
    Как искам да съм птица в небесата – без пътища да следвам своята посока и да усещам вятъра в крилата – свободен да се рея нависоко. Как искам насред въздуха край мене да се пробудят хиляди цветя засмени и да се сипят над света в дъжд ароматна топлина. Как искам във човешките сърца да посея светли семенца и с утринните слънчеви лъчи да разцъфнат техните души. Как искам заедно да полетим – като безчет звезди да заблестим в ширта безкрайна над Земята, искрящи в Царството на Светлината.
  50. 1 point
    Станимир

    Надежда

    Ръка, протегната към утрото усмихнато. Искрица, неудавена във времето. Дочут глас в самотата от стонове и викове. И глътка въздух потушаваща съмнението. За миг поспри и погледни простора от лъчи, над руслото водовъртежно криволичещо. Ръка подай и смело полети с вятъра в пътуване магическо. Повярвай и с пръсти докосни ликът на слънцето в небето – сред звездите. Към царството космическо се устреми в което неизменно сбъдват се мечтите.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×