Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 04/12/11 in all areas

  1. 7 points
    Опасността при интимните отношения е тази, че често двамата партньори или не са свързани с Първоизточника, или свързвайки се, загърбват връзката си с Него, в следствие на което допускаме любимия човек, а не Бог, да се превърне в наш емоционален център. По този начин нарушаваме Божествения порядък и си плащаме за това с терзания, страдания и мъки. А според Божествения порядък, Божествената Същност трябва да заема винаги първо място, да е доминанта, център. Поставим ли Бог на второ, на трето, на последно място или изобщо не Му отредим такова, ние вече сме се отклонили от правилната посока. Какво се случва обаче, когато изтласкаме Бог от престола на нашето сърце и на Неговото място поставим обикновено човешко същество, което също ни издигне в култ и ни постави на своя сърдечен престол? До какво води един такъв преврат? Когато липсва като необходима основа връзка с Първоизточника, двамата влюбени започват да черпят енергия един от друг. Получава се взаимозависимост, при която започваш да гледаш на другия и да го третираш като твоя собственост, изисквайки от него да задоволява твоите потребности, като за целта има негласно споразумение и ти да правиш необходимото, за да удовлетворяваш потребностите на любимото същество. Затова и двамата са много мили и внимателни един с друг, „гледат се като писани яйца” и по всичко изглежда, че много се обичат… до мига, когато (по една или друга причина) единият пренасочи своите любовни копнежи към друг обект и… тогава се оказва, че всъщност любовта е била само красива фасада, нещо повъхностно, което ние в заслепението си сме взели за същина. А в същината си нашите отношения са били търговски. Оказва се, че аз съм ти давал, но не от Любов, а защото ти си ми давала. И двамата взаимно сме се експлоатирали, смучейки енергия един от друг. Когато ти си спряла да ми доставяш своите любовни пратки, си ме лишила от необходимата енергия (тъй като връзката ми с Първоизточника е била прекъсната и съм черпел енергия от теб), изпитал съм енергиен глад, подобно на всяко същество, което живее с усещането, че не е обичано. Като естествено следствие от незрелостта на съзнанията в процеса на взаимотношенията се появяват чувството за собственост (смяташ, че другият ти принадлежи и имаш права над него), претенциите ( длъжен ти е), ревността (няма право да обича никого друг)… Всичко това издава нашата непълноценост, несъвършенството на нашата любов… която е много близо до себелюбовта. Затова Учителят казва, че Любовта е за съвършените – тези, които са свързани постоянно с Първоизточника и по никакъв начин и при никакви обстоятелства не губят връзката си с него, подобно на магнитната стрелка, която винаги се ориентира към полюса. Ако две такива същества се свържат на всички полета, тогава се получава нещо изключително красиво, уникално, защото чрез тези две пълноценни същества Любовта намира Своя съвършен израз, постига Своята пълнота. Това е дълбоката същност на всеки интимен копнеж – Любовта да се реализира като Любов от Бога към мъжа и жената, изграждащи интимната двойка, и от тях към Бога, т.е. като движение по вертикала, и Любов от мъжа към жената и от жената към мъжа в двойката, т.е. като движение по хоризонтала. Само така се очертава и оживява мистичният животворен кръст. Първо, по вертикала отгоре-надолу – това е Любовта на Бога към интимните партньори. След това същото движение по вертикала само че възходящо, т.е. интимните партньори обичат Бога с Любовта, с Която са обичани. Жената в двойката прави хоризонталната черта на мистичния кръст от ляво на дясно, както е при католиците, тъй като при тях водещо е женското начало, култът към Божията майка. А мъжът в двойката обратно – от дясно на ляво, както е при православните, тъй като при тях доминиращ е мъжкият аспект на Божествената същност. Така душите преливат една в друга и се въздигат нагоре към Бога. Но първо Любовта трябва да слезе като благодат Божия в тях, те да я споделят и да я върнат обратно към Първоизточника като обич. Това е съвършеният кръг на Любовта, небесният брак-свещенодействие, за който говорят мистици като Сведенборг и към който (волно или неволно, съзнателно или не) се стремят човешките души.
  2. 5 points
    Рассвет

    12 апреля 1961 г.

    12 апреля 2011 г. исполняется 50 лет со дня полёта в космос Юрия Алексеевича Гагарина. Я запомнила состояние радости и общего подъёма, которое охватило людей при известии о полёте Юрия Гагарина. (Кадры кинохроники сохранили для будущих поколений свидетельства о всеобщем ликовании). В то время я уже училась в школе и думаю, что не ошибусь, если скажу, что после полёта Юрия Гагарина многие школьники мечтали о том, чтобы стать космонавтами. С течением времени я стала понимать, что над обеспечением пуска ракеты-носителя на космодроме Байконур, над проектированием, изготовлением и испытаниями ракеты-носителя и спускаемого аппарата работали многие тысячи ученых, инженеров и рабочих. Многие специалисты занимались и подготовкой космонавтов к полёту. В это же время пришло понимание того, что, к большому сожалению, космическая техника может использоваться и далеко не в мирных целях. Мне думается, что наше стремление во внешнее космическое пространство свидетельствует о желании совершить путешествие к самим себе, в свой внутренний Космос. Я неоднократно слышала, что космонавты, побывавшие в космическом пространстве, меняют свой образ мыслей и отказываются от чисто механической картины мира. Несколько дней назад я услышала слова одного из космонавтов о том, что из полёта он вернулся «гуманитарием». Думаю, что с течением времени мы вновь и вновь будем обращаться к 12 апреля 1961 г. как к дате, символизирующей первые шаги человечества в космическом пространстве. Сначала мы учимся ходить (и опираемся на внешние предметы), а потом начинаем передвигаться самостоятельно. Наша планета в будущем изменится, изменится и человек. Для своих путешествий в Космосе он уже не будет нуждаться в технических устройствах. Уикипедия (Юрий Гагарин)
  3. 3 points
  4. 2 points
    Станимир

    ...

    Когато погледа Ти не желая и търся да се скрия като мъничко дете, дори когато тъй отдалечавам се, аз зная, към мен протегнати са Твоите ръце. И търпеливо чакат бурята в мен да утихне, мъглата от илюзии да се стопи, В сърцето ми Ликът Ти пак да засияе и Твоята усмивка да ме озари. Единствена опора нерушима, е мисълта за Твоята Любов – безбрежна, вдъхновяваща и... недостижима, завинаги пленила ме със своя зов. Далечна, и все пак колко близка, даряваща надежда и крила, и колко лека, извисяваща е Любовта ти, всеосвещаваща със своята светлина!
  5. 2 points
    От позиция на днешните си възгледи съм съгласна с казаното.Темата е интересна и определено си струва да се размислим върху нея.Бориславил благодаря . И все пак имам едно мъничко допълнение.То е следното.Опасност е ,ако единият или двамата в една връзка ,както казваш,са били във връзка с Първоизточника и загърбват тази връзка .Правят друг човек свой емоционален център и забравят за Бога.Дават на друго човешко същество сърцето си .Но питам се,дали е опасност и за онези души,които още не са открили тая връзка.Не са ли те понякога, като пастира от онази притча ,който се молел, както си знаел и в молитвата му нямало никакъв смисъл,но Бог я чува заради искреността и чистотата......... Поздрави
  6. 2 points
    Донякъде е така. Но честно казано, нямам желание да се връщам в средновековието, освен по отношение на чистия въздух и храна. Да, точно така, локално ще бъде повечето от производството. Но нека да не си правим илюзии, човек не може да си прозивежда всичко - по тая логика ти готов ли си да се ровиш в земята за желязна руда, да я топиш, лееш, ковеш и т.н.? Значи забравете за тия пасторални картинки дето Исус ще ви пасе като овцичи и няма да ви трябват никакви машини и дрехи. Това са метафори. ... Канел, ти май не разбираш. Въпросът е или - или. Аз затова по-рано казах, че това е едно огромно самозалъгване и "спасяване" поединично, защото на практика спасяване няма. Не можеш да имаш чист въздух и храна, ако тук-там има по някое екоселище, а цялата земя на практика бълва отровни газове, радиация, токсични вещества, дългонеразградими отпадъци и т.н. Не искаш средновековие - ок, разбирам те, но какво предлагаш ти? Значи ще има разни идиоти, дето ще се тровят там някъде, извън екоселищата, да ти произвеждат на теб машините, дрехите и каквото там си писал, а някои хитреци ще си се кефят на чист въздух и чиста храна в екоселището? На мен това не ми харесва. Това не е решение, не и за цялото. А решения за частното са си ... частични решения, непълноценни, неработещи. Предпочитам глобалното мислене и действие. Не само моите деца да са някъде на чисто в планинска местност, зад високите дувари, както ти намекна по-горе Слънчева. Най-малкото по чисто егоистични причини - просто защото за децата на моите деца и това местенце зад дуварите вече няма да е чисто, няма да е спасение. За мен много по-конструктивно е всеки да прави това, което може, за да съдейства за опазване на природата и природосъобразен живот въобще. Например, ако не се стремим да живеем в най-големите градове, ако не ползваме полиетиленови торбички за пазаруване, ако ходим с велосипед на работа, ако си санираме жилището и ползваме по-малко енергия и т.н., и т.н. (мога да дам и по-хард примери - ако си хвърлим мобилните телефони, ако спрем да купуваме микровълнови фурни и др. подобни нещица, които дори са доказано вредни за нас) - това са все дейности, които биха стимулирали обществото като цяло: да произвежда велосипеди, вместо коли; хартиени или постоянни, платнени чанти за пазаруване, вместо полиетиленови - въобще търсенето определя предлагането Обаче, какво виждам - и тук, в тази тема, има притеснения да не би да се окажем "заробени" с тежък физически труд, да не би да не печелим достатъчно, въобще да не би някак да се лишим от благинките (разбирай удобства, технологии, лукс) на цивилизацията, а същевременно пък и да дишаме чист въздух, да ядем биохрана. Е, няма как да стане, всичко се плаща или как беше "Безплатен обяд няма." Направо чувам как някои си мислят - "Леле, то екоселище - добре, ама аз от една страна искам да стана известен ... (каквато професия ви хрумне) и от друга какви пари въобще ще изкарвам там, аз искам да ходя на хубави почивки, на екскурзии по света ..." Та така. Нека всеки си подреди приоритетите първо. И дано да бъдат такива в полза на Цялото.
  7. 1 point
    Дари ми сила да съм неотклонно с Теб – да пазя Твоя образ в мислите си всеки път, когато от илюзии коварни аз съм обграден; когато мрак прегражда пътя ми напред и бури яростни бушуват срещу мен; когато сякаш свършил е светът. С Теб единствено ще устоя! Учителю, с Теб ще победя! – нали Духът е вечен победител, а Твоята сила е в Духа – неугасим и огнен предводител?! С Теб единствено ще устоя! Опора, щит, посока, светлина, съветник и приятел всеотдаен... Нима заслужил съм това, с което ти даряваш ме – не зная. Какво без Теб, Учителю ще е света, защото твоят Свят е Свят безкраен?! С Теб единствено ще устоя!
  8. 1 point
    Световна седмица на хомеопатията 10-16 април 2011 г. По случай 256–ата годишнина от рождението на Самуел Ханеман По време на Седмицата на хомеопатията специалисти-хомеопати ще информират обществеността за възможностите на хомеопатията за подобряване на състоянието при проблеми, свързани с опорно-двигателната система. През седмицата 10-16 април 2011 г. в над 45 държави ще се проведат различни мероприятия на тема: Хомеопатия за здраво и хармонично тяло ПРОГРАМА НА МЕРОПРИЯТИЯТА гр. София Партньори за честване на седмицата на хомеопатията са Сдружение Приятели на хомеопатията, Асоциация на лекарите хомеопати в България, Хомеопатично общество в България, Алпен Фарма ООД - представител на Немския Хомеопатичен съюз 11.04.2011 - от 11:00 по БНТ1 – гости в предаването „Здраве” ще бъдат Екатерина Рибарева и Георги Чапалов от Сдружение „Хомеопатично общество” и д-р Мария Урумова от Сдружение „Приятели на хомеопатията” 13.04.2011 г. - 10.00 ч. - The Mall, гр. София, Цариградско шосе №115, ет. 2 - Лекция от Училище за родители „Моето дете”. 13.04.2011 г. - 19.00 ч. - Среща на хомеопати в офиса на Хомеопатично общество 14.04.2011 - 17:15 ч. - Лекция на тема "Хомеопатия за здраво и хармонично тяло" – гр. София, ул. Гургулят №1, в сградата на "Националната спортна академия" , стая 501 15.04.2011 г. - 14.00 ч. – Свободна лекция за родители на тема „Какво можем да направим за оздравяването на детския огранизъм – хомеопатия, хранене, спорт”. Лектор д-р Ирена Маждракова, гр. София, пл. Орлов мост, ул. Виктор Юго №3, ет. 1, ап. 2, тел. 02/4400920, предварително записване. 16.04.2011 - от 11.00 ч. – Спортен празник в градинката „Света Троица”, гр. София 16.04.2011 г. – 19:30 ч. Тържество по случай Седмицата на хомеопатията - за подробности и записвания се обадете в офиса на Хомеопатично общество През Април 2011 г. – Ще стартира нов интернет сайт, посветен на Самуел Ханеман, където хомеопати и пациенти ще могат да споделят своя опит относно хомеопатията. Очаквайте скоро допълнителна информация на сайта на Хомеопатично общество. гр. Варна Здравейте, приятели на хомеопатията, На 15 април 2011 г. от 18:30 ч. в клуб-библиотека "Виделина" ще се проведе (клубна) среща-разговор на тема "Да поговорим за хомеопатията". Срещата се провежда по случай международната седмица на хомеопатията от 10 до 16 април 2011 г. Тя е предвидена като непринуден разговор за същността, принципите, целите и практиката на хомеопатията. На срещата са поканени да присъстват практикуващи класически хомеопати, пациенти, любители, симпатизанти и фенове на хомеопатията. Нека всеки сподели своя опит, знания и прозрения за този изключителен лечебен метод! Седмица на хомеопатията в гр. Велико Търново Организирано от Здравен център Холистика Конкурс: „Движението е живот през погледа на детето”. Ако децата ви обичат да рисуват, да пишат стихове или пък разкази, да правят скулптури от пластелин или глина – изобщо ако са творчески устроени – дайте им поле за изява с нас на нашия празник. Всички творби ще бъдат изложени в ЗЦ „ХолистикА”, надписани с техния автор. Всяка една ще бъде снимана и качена на сайта (www.holisticabg.com). На спортния празник ще направим изложбена зала на открито с тях. Наградите ще раздаваме на закриването на седмицата. Спортен празник за закриване на седмицата: Включете се в нашия спортен празник на 16 април /събота/ (нали помните – движението е живот). Чували ли сте за ски върху трева или за футбол в двойни гащи? Повече тайни няма да издаваме. Елате вие, поканете вашите приятели, съседи, хората от квартала, града и областта. Място: гр. Велико Търново, местност „Света гора” При лошо време има подготвено алтернативно място за празнуване. Час: начало 10,00 – 13,00ч. Сборен пункт: мястото, където беше виенското колело. Това събитие е възможно благодарение на огромната подкрепа на вкусните „Захарни Заводи” АД и със съдействието на страхотните sportuvam.info Нека да е празник!
  9. 1 point
    Emmy

    Селото на Слънцето

    Идеята ви е страхотна! Дали би могла да се осъществи под формата на цяло селище със собствена инфраструктура? Аз по-скоро мисля, че не =/ Според мен, едно братско село би могло да се реализира само и единствено ако Учителя беше сред нас.... Това, което аз считам за възможно (и много се надявам, че няма да имате нищо против ако дам скромното си мнение) е ако се съберат тези от вас, чиито семейства са близки, познати едни на други... имащи общи цели, еднакви ценности и преди всичко да обичат по-скромния живот, далеч от шумотевиците и драмите на големите градове. В противен случай... бихте имали проблеми още от самото начало. От тази гледна точка, една братска махала е сравнително осъществима. Трудно, но осъществимо. Трябва да ви кажа, че... тази инициатива би донесла много добро ако бъде реализирана, най-малкото защото селата в България са в процес на изпразване. Хората нямат желание да са близо до природата. Посещават горите само с големи машини и само за дърводобив. Вече не виждам планинари по поляните. В селата всичко запустява и имотите поевтиняват. Мога да дам свидетелство за селото, в което моето семейство има малка къщичка... за 10 години населението е сведено до под 500 души (може и паметта да ме лъже, но мисля, че беше толкова). Годишния данък за имота и всичко свързано с него не надвишава 10 лева. Водата и електричеството също са по-евтини, особено водата... На много места има и възможност за прокарване на независим водоизточник, особено в онези села, които са в планинска местност. Като цяло, мисля че едно подобно начинание би било много плодородно и за вас и за дечицата ви <3 Познавам семейство на средна възраст, което в продължение на 20 години събира пари за закупуването на имот на село - с голям двор, градина, природа и т.н. И какво стана... купиха си къщата, която искаха В момента обработват земята, престрояват, ремонтират... не-лека работа ги очаква. Когато се пенсионират ще се преместят там окончателно и ще си заживеят спокойно. Но като цяло, колкото по-рано, толкова по-добре.
  10. 1 point
  11. 1 point
    http://www.youtube.com/watch?v=UGH1H8x8G2Q
  12. 1 point
    Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш: На гладния - надежда, на сития - копнеж, На силния - неволя, на слабия - кураж, На веселия - милост, на тъжния - мираж, На скромния - посока, на алчния - сърце, На имащия - радост, на можещия - цел, На гордия - утеха, на плахия - мечта, На властника - боязън, на роба - доброта… ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому, какво си дал! ~ . ~ . ~ Надежда Захариева
  13. 1 point
    Иска ми се да напомня този пост: В крайна сметка какво искаме? Кое ще бъде еко-то в инициативата? Или ще има ред компромиси, разбира се, все в графа - разумни. Също така - това еко-селище доколко ще бъде зависимо от човешкото общество/цивилизация? Значи ще имаме машини, които естествено ще задвижваме с дизел или бензин, ще ползваме ток, добит в 99% от случаите по твърде неекологичен начин, а това, че добиването на нефт причинява сериозни екокатастрофи, ами какво от това - нали нефтените платформи са далеч, не виждаме с очите си какво точно става - така ли да разбирам? Ами това на мен ми се струва едно огромно самозалъгване. И спасяване поединично (традиционно, по български), доколкото въобще може да се нарече спасяване, защото планетата е една, а екоселището не се придвижда да е на Луната.
  14. 1 point
    Има значение, но спорен е моментът. Пробвал съм и двата варианта. На мен ми идва ръката да сочи точно надолу. Защото центърът на земята е надолу, не на 45 гр. Ако е наклонена на 45гр. назад действително ще се свържеш с низшите същества. Аз предпочитам да се свържа с центъра на земята. Пък и Учителя го има заснет така. Обаче има много привърженици на другото становище....Мисля че като има спор всеки сам трябва да пробва и да си реши, кой вариант да играе...
  15. 1 point
    Учителят е дал метод за този проблем, има го в спомените на Мария Тодорова, в споменая й "Истинското подвизаване". Прочетете го тук http://petardanov.co...B0%D0%BD%D0%B5/ Самата техника е обяснена така: "Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю!" - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: "Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее и вика: "Осанна във висините! Благословен е този, който иде в Името Господне!" Учителят го гледа сериозно. Братът се окопитва и казва: "Учителю, вие не ме разбрахте. Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: "И мене ме е страх от брат Георги Куртев. Иди и ти го помоли!.. Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал". "Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". "По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни? Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика? Аз ти дадох и молитва, и мотика".
  16. 1 point
    Да, защото сте изчистили задружно....и защото накои задружно са се молили повече от друг път....колкото повече страдаме, по чисти и искренни молитви ще изречем...и небето ще става още по синьо и лазурно...
  17. 1 point
    Някой поглежда ли небето тези дни? Въпреки вятъра е ясносиньо, с малко облаци... Дали е защото поизчистихме задружно?...
  18. 1 point
    borislavil

    Притчите

    Този разказ е изложен пределно ясно в сурата ал-Кахф (Пещерата). Муса (Мойсей) е човек за пример и подражание. Толкова велик, че някой ден ще стане пророк, както и легендарен пълководец и законодател. Но в един момент се нуждае от духовен спътник, който да отвори третото му око. И този спътник не е друг, а ал-Хидр, утешител на онеправданите и отхвърлените. (Някои тълкуватели на Корана го отъждествяват с библейския пророк св. Илия). Ал-Хидр казва на Муса:”Така и така, откакто се помня, съм на път. Бог ми е възложил да обикалям по света и да правя каквото трябва. Твърдиш, че искаш да поемеш заедно с мен, но сториш ли го няма да задаваш въпроси за нищо, което правя. Можеш ли да издържиш да си с мен, без да задаваш въпроси? Можеш ли да ми се довериш изцяло?” „Да – отвръща Муса.- Нека дойда с теб. Обещавам, че няма да задавам никакви въпроси!” И така, те поемат на път и посещават различни градове. Но когато вижда, че ал-Хидр върши безсмислени неща, например убива едно момче или потопява кораб, Муса не се сдържа и пита отчаяно: „Защо правиш такива скверни неща?”. „Нали ми обеща нещо? – възкликва ал-Хидр.- Нали ти казах да не ме питаш за нищо!” Всеки път Муса се извинява и обещава да не задава въпроси, и всеки път не спазва обещанието си. Накрая ал-Хидр обяснява защо е извършил всичко това и какъв е бил Висшият промисъл. Чак сега Муса проумява, че нещо може да изглежда злонамерено и пагубно, а всъщност да е прикрито благословение, а друго да изглежда приятно или добродетелно, а в крайна сметка да е вредно. Краткото приятелство на Муса с ал-Хидр е онова, което отваря духовния му взор.
  19. 1 point
    не...

    Притчите

    Ясното прозрение на Рьонен Будистката монахиня, известна с името Рьонен, се родила през 1797 година. Била внучка на прочутия японски воин Шинген. Поетическият и талант и неотразимата и красота още на седемнайсет години я направили една от дворцовите дами, прислужващи на императрицата. Славата и била осигурена дори на такава млада възраст. Но любимата императрица внезапно починала и мечтите на Рьонен угаснали. Тя осъзнала ясно преходността на всичко в този земен живот. И тогава решила да усвои Дзен. Но роднините и се възпротивили и просто я принудили да се омъжи. С уговорка, че ще и бъде позволено да стане монахиня след като роди три деца. Рьонен се съгласила. Това условие било изпълнено още преди да стане на двадесет и пет години. Съпругът и и роднините и не можели вече да я разубедят да изпълни желанието си. Обръснала глава, приела името Рьонен, което означава „Да осъзнаеш ясно“ и започнала странстването си. Пристигнала в Едо и помолила Тецуго да я приеме за своя ученичка. При първия поглед наставникът отказал, тъй като била твърде красива. След това Рьонен отишла при друг учител, Хакуо. Той и отказал поради същата причина, казвайки, че красотата и само ще донесе беди. Рьонен намерила гореща ютия и я допряла до лицето си. След няколко мига красотата и изчезнала завинаги. Тогава Хакуо я приел за ученичка. В памет на случая Рьонен написала върху гърба на малко огледалце стиховете: „Служейки на моята императрица горях благовония, за да напоя с аромат изящните си дрехи. Днес, скитаща монахиня, изгорих лицето си, за да проникна в храма.“ Малко преди да напусне този свят, Рьонен написала друго стихотворение: „Шейсет и шест пъти вече тези очи са виждали промените на есента. За лунната светлина казах достатъчно. Не искайте повече. Слушайте само гласа на боровете и на кипарисите, когато вятърът замре.“ … Из „Плътта на Дзен, костите на Дзен“.
  20. 1 point
    Връзки на знанието-МОК
  21. 1 point
    Aliya,темата има подзаглавие -още веднъж за разликата между интелект и духовност..Питам се,можем ли да извеждаме коментарии и без непременно в тях да има внушението:грях,грешно,грешни,зло,мрак.Любовта ,за която говориш и ти, аз възприемам както светлина.В една песен- В начало бе Словото ,която обичам и харесвам се казва "и тъмнината я не обзе"Така,че нека да опитаме да изведем темата от зоната на мрака,ако мога така да се изразя.Поздрави
  22. 1 point
    diana dimitrova

    Притчите

    КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност". Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание". Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост". Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си". Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота". Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си". Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност". Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация". Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето". Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!" Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина http://prit4ite.blog...og-post_22.html
  23. 1 point
    Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава: мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло. „Окултна страна на живота”, МОК, година втора, лекция 13
  24. 1 point
    Станимир

    Да

    Като стрела свистяща в бъдещето устремена, в летеж изпълнен с красота, зовяща, непреклонна, всепобедна – най-мощното оръжие е ,да'! Като елмаз блестящ с на знанието красотата и пътя осветляващ във нощта – надеждата неугасима във душата, на вярата щита е ,да'! Като грижовната прегръдка на Земята над семенцето бдяща с топлина – разперени на птицата крилата и бронята сърдечна – пак е ,да'! И като ручея извиращ от недрата във порив за живот на свобода – и Слънцето възхождащо във небесата, и на вечността короната е ,да'!
  25. 1 point
    Как искам да съм птица в небесата – без пътища да следвам своята посока и да усещам вятъра в крилата – свободен да се рея нависоко. Как искам насред въздуха край мене да се пробудят хиляди цветя засмени и да се сипят над света в дъжд ароматна топлина. Как искам във човешките сърца да посея светли семенца и с утринните слънчеви лъчи да разцъфнат техните души. Как искам заедно да полетим – като безчет звезди да заблестим в ширта безкрайна над Земята, искрящи в Царството на Светлината.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×