Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 04/12/11 in Мнения

  1. 7 points
    Опасността при интимните отношения е тази, че често двамата партньори или не са свързани с Първоизточника, или свързвайки се, загърбват връзката си с Него, в следствие на което допускаме любимия човек, а не Бог, да се превърне в наш емоционален център. По този начин нарушаваме Божествения порядък и си плащаме за това с терзания, страдания и мъки. А според Божествения порядък, Божествената Същност трябва да заема винаги първо място, да е доминанта, център. Поставим ли Бог на второ, на трето, на последно място или изобщо не Му отредим такова, ние вече сме се отклонили от правилната посока. Какво се случва обаче, когато изтласкаме Бог от престола на нашето сърце и на Неговото място поставим обикновено човешко същество, което също ни издигне в култ и ни постави на своя сърдечен престол? До какво води един такъв преврат? Когато липсва като необходима основа връзка с Първоизточника, двамата влюбени започват да черпят енергия един от друг. Получава се взаимозависимост, при която започваш да гледаш на другия и да го третираш като твоя собственост, изисквайки от него да задоволява твоите потребности, като за целта има негласно споразумение и ти да правиш необходимото, за да удовлетворяваш потребностите на любимото същество. Затова и двамата са много мили и внимателни един с друг, „гледат се като писани яйца” и по всичко изглежда, че много се обичат… до мига, когато (по една или друга причина) единият пренасочи своите любовни копнежи към друг обект и… тогава се оказва, че всъщност любовта е била само красива фасада, нещо повъхностно, което ние в заслепението си сме взели за същина. А в същината си нашите отношения са били търговски. Оказва се, че аз съм ти давал, но не от Любов, а защото ти си ми давала. И двамата взаимно сме се експлоатирали, смучейки енергия един от друг. Когато ти си спряла да ми доставяш своите любовни пратки, си ме лишила от необходимата енергия (тъй като връзката ми с Първоизточника е била прекъсната и съм черпел енергия от теб), изпитал съм енергиен глад, подобно на всяко същество, което живее с усещането, че не е обичано. Като естествено следствие от незрелостта на съзнанията в процеса на взаимотношенията се появяват чувството за собственост (смяташ, че другият ти принадлежи и имаш права над него), претенциите ( длъжен ти е), ревността (няма право да обича никого друг)… Всичко това издава нашата непълноценост, несъвършенството на нашата любов… която е много близо до себелюбовта. Затова Учителят казва, че Любовта е за съвършените – тези, които са свързани постоянно с Първоизточника и по никакъв начин и при никакви обстоятелства не губят връзката си с него, подобно на магнитната стрелка, която винаги се ориентира към полюса. Ако две такива същества се свържат на всички полета, тогава се получава нещо изключително красиво, уникално, защото чрез тези две пълноценни същества Любовта намира Своя съвършен израз, постига Своята пълнота. Това е дълбоката същност на всеки интимен копнеж – Любовта да се реализира като Любов от Бога към мъжа и жената, изграждащи интимната двойка, и от тях към Бога, т.е. като движение по вертикала, и Любов от мъжа към жената и от жената към мъжа в двойката, т.е. като движение по хоризонтала. Само така се очертава и оживява мистичният животворен кръст. Първо, по вертикала отгоре-надолу – това е Любовта на Бога към интимните партньори. След това същото движение по вертикала само че възходящо, т.е. интимните партньори обичат Бога с Любовта, с Която са обичани. Жената в двойката прави хоризонталната черта на мистичния кръст от ляво на дясно, както е при католиците, тъй като при тях водещо е женското начало, култът към Божията майка. А мъжът в двойката обратно – от дясно на ляво, както е при православните, тъй като при тях доминиращ е мъжкият аспект на Божествената същност. Така душите преливат една в друга и се въздигат нагоре към Бога. Но първо Любовта трябва да слезе като благодат Божия в тях, те да я споделят и да я върнат обратно към Първоизточника като обич. Това е съвършеният кръг на Любовта, небесният брак-свещенодействие, за който говорят мистици като Сведенборг и към който (волно или неволно, съзнателно или не) се стремят човешките души.
  2. 6 points
    Мисъл за деня - 12 април 2011 г. [Според] моите схващания, тия тръне са изгонени души, които са станали трънища. Аз им зная престъпленията, защо са станали трънища. Зная защо са станали черешите череши, сливите, ябълките – цялата история зная. Много хубава история е. Онези, красивите цветя, красивите плодове, те са форми, които са се жертвували по Любов в света и Бог ги благославя. Те имат много по-голямо бъдеще, отколкото някои хора, които са на Земята. Връзване и развързване Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27
  3. 5 points
    Рассвет

    12 апреля 1961 г.

    12 апреля 2011 г. исполняется 50 лет со дня полёта в космос Юрия Алексеевича Гагарина. Я запомнила состояние радости и общего подъёма, которое охватило людей при известии о полёте Юрия Гагарина. (Кадры кинохроники сохранили для будущих поколений свидетельства о всеобщем ликовании). В то время я уже училась в школе и думаю, что не ошибусь, если скажу, что после полёта Юрия Гагарина многие школьники мечтали о том, чтобы стать космонавтами. С течением времени я стала понимать, что над обеспечением пуска ракеты-носителя на космодроме Байконур, над проектированием, изготовлением и испытаниями ракеты-носителя и спускаемого аппарата работали многие тысячи ученых, инженеров и рабочих. Многие специалисты занимались и подготовкой космонавтов к полёту. В это же время пришло понимание того, что, к большому сожалению, космическая техника может использоваться и далеко не в мирных целях. Мне думается, что наше стремление во внешнее космическое пространство свидетельствует о желании совершить путешествие к самим себе, в свой внутренний Космос. Я неоднократно слышала, что космонавты, побывавшие в космическом пространстве, меняют свой образ мыслей и отказываются от чисто механической картины мира. Несколько дней назад я услышала слова одного из космонавтов о том, что из полёта он вернулся «гуманитарием». Думаю, что с течением времени мы вновь и вновь будем обращаться к 12 апреля 1961 г. как к дате, символизирующей первые шаги человечества в космическом пространстве. Сначала мы учимся ходить (и опираемся на внешние предметы), а потом начинаем передвигаться самостоятельно. Наша планета в будущем изменится, изменится и человек. Для своих путешествий в Космосе он уже не будет нуждаться в технических устройствах. Уикипедия (Юрий Гагарин)
  4. 4 points
    Ани

    Притчите

    За ползата от препинателните знаци Човек загубил запетайката и започнал да се бои от сложни предположения. Започнал да търси по-прости фрази. След несложните фрази дошли несложни мисли. След това загубил удивителния знак и започнал да говори тихо, с една интонация. Вече нищо не го радвало и нищо не го възмущавало, към всичко се отнасял без емоции. След това загубил въпросителния знак и престанал да задава всякакви въпроси. Нищо не предизвиквало любопитството му, където и да се случвало - в космоса, на земята или в собствения му дом. След няколко години загубил и двоеточието и престанал да обяснява постъпките си на хората. В края на живота му останали само кавичките. Не изказвал нито една собствена идея, през цялото време някого цитирал. Така съвсем се отучил да мисли и стигнал до точка. /източник/
  5. 4 points
    Ани

    12 апреля 1961 г.

    Благодаря, Рассвет! Много е писано за Юрий Гагарин. Много песни има изпети за него. Иска ми се да пусна песента на любимата ми руска певица - Людмила Зыкина - "Как нас Юра в полёт провожал":
  6. 3 points
  7. 2 points
    От позиция на днешните си възгледи съм съгласна с казаното.Темата е интересна и определено си струва да се размислим върху нея.Бориславил благодаря . И все пак имам едно мъничко допълнение.То е следното.Опасност е ,ако единият или двамата в една връзка ,както казваш,са били във връзка с Първоизточника и загърбват тази връзка .Правят друг човек свой емоционален център и забравят за Бога.Дават на друго човешко същество сърцето си .Но питам се,дали е опасност и за онези души,които още не са открили тая връзка.Не са ли те понякога, като пастира от онази притча ,който се молел, както си знаел и в молитвата му нямало никакъв смисъл,но Бог я чува заради искреността и чистотата......... Поздрави
  8. 2 points
    Донякъде е така. Но честно казано, нямам желание да се връщам в средновековието, освен по отношение на чистия въздух и храна. Да, точно така, локално ще бъде повечето от производството. Но нека да не си правим илюзии, човек не може да си прозивежда всичко - по тая логика ти готов ли си да се ровиш в земята за желязна руда, да я топиш, лееш, ковеш и т.н.? Значи забравете за тия пасторални картинки дето Исус ще ви пасе като овцичи и няма да ви трябват никакви машини и дрехи. Това са метафори. ... Канел, ти май не разбираш. Въпросът е или - или. Аз затова по-рано казах, че това е едно огромно самозалъгване и "спасяване" поединично, защото на практика спасяване няма. Не можеш да имаш чист въздух и храна, ако тук-там има по някое екоселище, а цялата земя на практика бълва отровни газове, радиация, токсични вещества, дългонеразградими отпадъци и т.н. Не искаш средновековие - ок, разбирам те, но какво предлагаш ти? Значи ще има разни идиоти, дето ще се тровят там някъде, извън екоселищата, да ти произвеждат на теб машините, дрехите и каквото там си писал, а някои хитреци ще си се кефят на чист въздух и чиста храна в екоселището? На мен това не ми харесва. Това не е решение, не и за цялото. А решения за частното са си ... частични решения, непълноценни, неработещи. Предпочитам глобалното мислене и действие. Не само моите деца да са някъде на чисто в планинска местност, зад високите дувари, както ти намекна по-горе Слънчева. Най-малкото по чисто егоистични причини - просто защото за децата на моите деца и това местенце зад дуварите вече няма да е чисто, няма да е спасение. За мен много по-конструктивно е всеки да прави това, което може, за да съдейства за опазване на природата и природосъобразен живот въобще. Например, ако не се стремим да живеем в най-големите градове, ако не ползваме полиетиленови торбички за пазаруване, ако ходим с велосипед на работа, ако си санираме жилището и ползваме по-малко енергия и т.н., и т.н. (мога да дам и по-хард примери - ако си хвърлим мобилните телефони, ако спрем да купуваме микровълнови фурни и др. подобни нещица, които дори са доказано вредни за нас) - това са все дейности, които биха стимулирали обществото като цяло: да произвежда велосипеди, вместо коли; хартиени или постоянни, платнени чанти за пазаруване, вместо полиетиленови - въобще търсенето определя предлагането Обаче, какво виждам - и тук, в тази тема, има притеснения да не би да се окажем "заробени" с тежък физически труд, да не би да не печелим достатъчно, въобще да не би някак да се лишим от благинките (разбирай удобства, технологии, лукс) на цивилизацията, а същевременно пък и да дишаме чист въздух, да ядем биохрана. Е, няма как да стане, всичко се плаща или как беше "Безплатен обяд няма." Направо чувам как някои си мислят - "Леле, то екоселище - добре, ама аз от една страна искам да стана известен ... (каквато професия ви хрумне) и от друга какви пари въобще ще изкарвам там, аз искам да ходя на хубави почивки, на екскурзии по света ..." Та така. Нека всеки си подреди приоритетите първо. И дано да бъдат такива в полза на Цялото.
  9. 1 point
    Може ли да вляза леко в защита на Юда? Представете си го в групата на тримата най-добри ученици на Христос - заедно с Мария Магдалина и Йоан. Чели ли сте евангелието на Мария Магдалина? Единствен Юда е бил достатъчно силен по дух, за да може да изпълни заръката на Христос.
  10. 1 point
    Florestan, по една или друга причина, но ни се наложи да си построим къща. Изчела съм купища информация за пасивните къщи, слънчеви колектори, термопомпи и др.п. Имах страхотно желание почти да не ползвам ток. За съжаление не ми е нито по джоба, нито си заслужава да насърчавам такова неефективно производство, като ги купувам. Знаеш ли колко е КПД-то на съвременните слънчеви колектори? Обидно малък. Дано в бъдеще да дойде тази нова, по-ефективна технология. Сега да не си помислиш, че се отказахме от идеята. Направихме всичко, което е полезно и действа: на първо място - много сериозна топлоизолация 2-3 пъти над нормативното изискване, много качествена дограма, с К-стъкла, слънчев колектор ще дава топлата вода, имам сондаж в двора, който ще се ползва за битова вода, сериозна топлоизолация на подовете, особено на първия етаж ... такива неща. Исках да имам нискотемпературно подово отопление с вода, загрята от слънчеви колектори, но ... инвестицията само за 1 етаж струва към 25 000лв (без вътрешната инсталация), без гаранции, че ще ти е достатъчно през най-студените зимни месеци, по-точно със сигурност няма да стига, защото беше предвидено ел. нагряване на водата тогава, а южната фасадата на покрива (дълга 10м) нямаше да е достатъчна да разположим нужния брой панели. Направи си сам изводите. Не случайно се включих по тази тема, съвсем скоро ми минаха през главата тези неща. П.П. О, Канел, извинявай, ама аз съвсем не разбрах, че говориш за какво да правим след 200 години
  11. 1 point
    timestamp При първи прием 1 - 2 гранулки, но всички следващи приеми да са течни - пускате 2 гранулки в 0.500л бутилка мин. вода Девин, удряте бутилката 5-6 пъти и приемате 1/3 чаена лъжичка (под езика).
  12. 1 point
    Emmy

    Селото на Слънцето

    Идеята ви е страхотна! Дали би могла да се осъществи под формата на цяло селище със собствена инфраструктура? Аз по-скоро мисля, че не =/ Според мен, едно братско село би могло да се реализира само и единствено ако Учителя беше сред нас.... Това, което аз считам за възможно (и много се надявам, че няма да имате нищо против ако дам скромното си мнение) е ако се съберат тези от вас, чиито семейства са близки, познати едни на други... имащи общи цели, еднакви ценности и преди всичко да обичат по-скромния живот, далеч от шумотевиците и драмите на големите градове. В противен случай... бихте имали проблеми още от самото начало. От тази гледна точка, една братска махала е сравнително осъществима. Трудно, но осъществимо. Трябва да ви кажа, че... тази инициатива би донесла много добро ако бъде реализирана, най-малкото защото селата в България са в процес на изпразване. Хората нямат желание да са близо до природата. Посещават горите само с големи машини и само за дърводобив. Вече не виждам планинари по поляните. В селата всичко запустява и имотите поевтиняват. Мога да дам свидетелство за селото, в което моето семейство има малка къщичка... за 10 години населението е сведено до под 500 души (може и паметта да ме лъже, но мисля, че беше толкова). Годишния данък за имота и всичко свързано с него не надвишава 10 лева. Водата и електричеството също са по-евтини, особено водата... На много места има и възможност за прокарване на независим водоизточник, особено в онези села, които са в планинска местност. Като цяло, мисля че едно подобно начинание би било много плодородно и за вас и за дечицата ви <3 Познавам семейство на средна възраст, което в продължение на 20 години събира пари за закупуването на имот на село - с голям двор, градина, природа и т.н. И какво стана... купиха си къщата, която искаха В момента обработват земята, престрояват, ремонтират... не-лека работа ги очаква. Когато се пенсионират ще се преместят там окончателно и ще си заживеят спокойно. Но като цяло, колкото по-рано, толкова по-добре.
  13. 1 point
  14. 1 point
    Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш: На гладния - надежда, на сития - копнеж, На силния - неволя, на слабия - кураж, На веселия - милост, на тъжния - мираж, На скромния - посока, на алчния - сърце, На имащия - радост, на можещия - цел, На гордия - утеха, на плахия - мечта, На властника - боязън, на роба - доброта… ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому, какво си дал! ~ . ~ . ~ Надежда Захариева
  15. 1 point
    Защо така, Канел. Едно селище, което описваш, ще изисква огромна инвестиция в екотехнологии. Не казвам, че е невъзможно, но е много трудно постижимо. Същността на проекта за екологично селище е всичко да идва от природата. Ако си представим, че един ден токът спре и петролът свърши, какво става с нас? Твърде сме зависими от тези неща и точно тези неща ни управляват в момента.
  16. 1 point
    Канел, много хубави теории. Но я го осъществи, пък може да тръгнат хора с теб. Аз мога да копам, мога и да не копам... Питам се обаче ако копам цял ден дали за книги ще имам време, за някое културно мероприятийце... щото то затъпяването е близо... и ще мога само да копам... Но да ви кажа в Априлци /пък и в други селца/ има хора, които са направили къщи, едно или многофамилни, големи места са заградили и са сложили... въоръжени пазачи, с високи дувари пиле да не прехвърча... Е, мерси за такова селище, дето авторитаризма и страха ще е водещ.... Пък и нека да съм от хуните или к'вото там решиш... Ще си дойде времето за всичко и ако има бъдеще видовете еко-селища ще си дайдат по естествен начин. Пак ще кажа, хубаво е, че има желания и търсене в тази посока...
  17. 1 point
    Иска ми се да напомня този пост: В крайна сметка какво искаме? Кое ще бъде еко-то в инициативата? Или ще има ред компромиси, разбира се, все в графа - разумни. Също така - това еко-селище доколко ще бъде зависимо от човешкото общество/цивилизация? Значи ще имаме машини, които естествено ще задвижваме с дизел или бензин, ще ползваме ток, добит в 99% от случаите по твърде неекологичен начин, а това, че добиването на нефт причинява сериозни екокатастрофи, ами какво от това - нали нефтените платформи са далеч, не виждаме с очите си какво точно става - така ли да разбирам? Ами това на мен ми се струва едно огромно самозалъгване. И спасяване поединично (традиционно, по български), доколкото въобще може да се нарече спасяване, защото планетата е една, а екоселището не се придвижда да е на Луната.
  18. 1 point
    Има значение, но спорен е моментът. Пробвал съм и двата варианта. На мен ми идва ръката да сочи точно надолу. Защото центърът на земята е надолу, не на 45 гр. Ако е наклонена на 45гр. назад действително ще се свържеш с низшите същества. Аз предпочитам да се свържа с центъра на земята. Пък и Учителя го има заснет така. Обаче има много привърженици на другото становище....Мисля че като има спор всеки сам трябва да пробва и да си реши, кой вариант да играе...
  19. 1 point
    Учителят е дал метод за този проблем, има го в спомените на Мария Тодорова, в споменая й "Истинското подвизаване". Прочетете го тук http://petardanov.co...B0%D0%BD%D0%B5/ Самата техника е обяснена така: "Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю!" - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: "Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее и вика: "Осанна във висините! Благословен е този, който иде в Името Господне!" Учителят го гледа сериозно. Братът се окопитва и казва: "Учителю, вие не ме разбрахте. Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: "И мене ме е страх от брат Георги Куртев. Иди и ти го помоли!.. Ако те приеме... Защото аз не мога да му кажа. Кажи му само каква молитва съм ти дал". "Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". "По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни? Нали си чувал, че лозето не ще молитва, а иска мотика? Аз ти дадох и молитва, и мотика".
  20. 1 point
    Някой поглежда ли небето тези дни? Въпреки вятъра е ясносиньо, с малко облаци... Дали е защото поизчистихме задружно?...
  21. 1 point
    "Любовта е един закон, който обръща внимание на нищожните работи в света. Нищо повече! Любовта не се интересува от Слънцето, от звездите; не се интересува от царете, а се интересува от малките работи, дето никой не обръща внимание. И ако искате да я намерите, там ще я намерите. Ако искате да намерите Любовта, ще я намерите в един чист извор, дето камъни хлопат, който тече – там е тя. Тя взема участие там. Дето има мътна вода, блата, няма я там. В някое малко чисто изворче, Любовта е там, при малките работи. Любовта е при малката мушичка, но тя е седнала при един цвят и се мъчи, какво да направи? Интересува се тази малка мушичка, да влезе в този, малкия цвят вътре. Любовта е там." Четирите качества, Утринни Слова, 03.05.1936 г.
  22. 1 point
    не...

    Притчите

    Ясното прозрение на Рьонен Будистката монахиня, известна с името Рьонен, се родила през 1797 година. Била внучка на прочутия японски воин Шинген. Поетическият и талант и неотразимата и красота още на седемнайсет години я направили една от дворцовите дами, прислужващи на императрицата. Славата и била осигурена дори на такава млада възраст. Но любимата императрица внезапно починала и мечтите на Рьонен угаснали. Тя осъзнала ясно преходността на всичко в този земен живот. И тогава решила да усвои Дзен. Но роднините и се възпротивили и просто я принудили да се омъжи. С уговорка, че ще и бъде позволено да стане монахиня след като роди три деца. Рьонен се съгласила. Това условие било изпълнено още преди да стане на двадесет и пет години. Съпругът и и роднините и не можели вече да я разубедят да изпълни желанието си. Обръснала глава, приела името Рьонен, което означава „Да осъзнаеш ясно“ и започнала странстването си. Пристигнала в Едо и помолила Тецуго да я приеме за своя ученичка. При първия поглед наставникът отказал, тъй като била твърде красива. След това Рьонен отишла при друг учител, Хакуо. Той и отказал поради същата причина, казвайки, че красотата и само ще донесе беди. Рьонен намерила гореща ютия и я допряла до лицето си. След няколко мига красотата и изчезнала завинаги. Тогава Хакуо я приел за ученичка. В памет на случая Рьонен написала върху гърба на малко огледалце стиховете: „Служейки на моята императрица горях благовония, за да напоя с аромат изящните си дрехи. Днес, скитаща монахиня, изгорих лицето си, за да проникна в храма.“ Малко преди да напусне този свят, Рьонен написала друго стихотворение: „Шейсет и шест пъти вече тези очи са виждали промените на есента. За лунната светлина казах достатъчно. Не искайте повече. Слушайте само гласа на боровете и на кипарисите, когато вятърът замре.“ … Из „Плътта на Дзен, костите на Дзен“.
  23. 1 point
    Връзки на знанието-МОК
  24. 1 point
    Гост

    Притчите

    Коледа Той огледа черквата, преди енориашите да пристигнат за утринната литургия, и със задоволство установи, че пътеките са преметени и пейките избърсани от прах след службата в полунощ.Всички забравени портмонета, молитвеници, ръкавици бяха събрани и изпратени в жилището на енорийския пастор.Наближаваше пет часа сутринта.Навън бе още тъмно и в черквата, където беше само стария свещеник, жълтата светлина на свещите мъждукаше и хвърляше менящи се сенки върху арките и каменния под.От време на време някой мимолетен отблясък неясно очертаваше пищните багри на покритите със стъклопис прозорци.Беше студено и в тишината отекваха единствено бавните стъпки на свещеника. На връщане към ризницата той спря до яслите, да прочете коледна молитва в чест на Младенеца.Върху малкия подиум святата сцена бе изобразена с възхитителна реалистичност.През отворената врата можеше да се види нощното небе и звездата, довела пастирите в обора.Всъщност пастирите току-що бяха пристъпили със страхопочитание прага.Добитъкът бе прибран, а в центъра се намираше Светото семейство, надвесено над яслите. Свещеникът се намръщи и пристъпи по- близо.Сподавено възклицание на изненада огласи черквата.Яслите бяха празни.Младенецът-малката гипсова фигурка, представляваща невръстния Спасител беше изчезнала Трескаво и с нарастваща тревога, свещеникът започна да я търси-Отначало около яслите, а после приведен и взирайки се внимателно, отново обходи всички пътеки.Той повика клисаря, след това помощник пастора и останалите енорийски свещеници.Но никой от тях не можа да даде някакво обяснение.Дълго обсъждаха случилото се и накрая, поклащайки глави и споглеждайки се тъжно, приеха истината, която се бяха опитвали да избегнат.Фигурката на невръстния Спасител не бе преместена или изгубена, тя беше открадната. С подобаваща за случая тържественост пастора съобщи за кражбата на богомолците, събрали се за утринната литургия Със строг и треперещ от възмущение глас той описа шокиращото естество на деянието и ужасното светотатство, което е било извършено.Погледът му обходи паството, сякаш се мъчеше да проникне в мислите на всеки един мъж или жена. -Младенецът- каза той- трябва да бъде върнат в яслите преди края на коледния ден.-След това мълчаливо слезе от амвона.На всяка следваща литургия той повтаряше тази молба, но без полза.Яслите си оставаха празни.Към края на коледния следобед пасторът, с посивяло лице и натежало сърце, излезе да се разтъпче по зимните улици на енорията си, потънал в размисъл.Тъкмо по време на своята разходка зърна пред себе си един от най- малките членове на своето паство, едно петгодишно момченце на име Джони Мълани.Увит в дрипи, които да го пазят от студа, Джони крачеше нагоре по тротоара, гордо влачейки след себе си яркочервено вагонче, очевидно съвсем ново. Свещеника се трогна при мисълта за жертвите и пестенето, довели до покупка на играчка като тази- защото семейството на детето беше бедно.Точно това му беше необходимо, за да стопли сърцето му и да възвърне вярата му в човешкия род.Той ускори крачка и настигна малкото момче с намерението да му пожелае "Весела Коледа" и да изрази възхищението си от красивото вагонче.Но когато наближи, доброжелателния план изхвърча от главата му, защото откри, че вагончето не е празно-всъщност в него лежеше фигурката на Младенеца, грижливо загърната, но не напълно скрита от погледа. Свещеникът гневно спря Джони и му прочете строга проповед.Разбира се, той бил още малък и можело да му се правят известни отстъпки, но все пак бил достатъчно голям, за да разбира, че кражбата е грях, а да открадне от черквата свещената фигурка е наистина особено тежък грях.С гръмък тон свещеникът обясни всичко това на Джони, който стоеше и го гледаше с очи, в които се четеше невинност, но които постепенно се напълниха с онова, което се предполагаше, че би трябвало да са сълзи на разкаяние. -Но отче- продума детето с треперещ глас, когато свещеникът най- после приключи тирадата си.-Аз не съм откраднал малкия Христос.Изобщо не беше така.-То преглътна и продължи.-Просто му се молех да ми донесе за Коледа червено вагонче и Му обещах, че ако го получа, ще повозя първо него. Неизвестен автор
  25. 1 point
    Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава: мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло. „Окултна страна на живота”, МОК, година втора, лекция 13
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×