Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 11/14/16 in all areas

  1. 1 point
    14.11.16 Думая, что недуг нечто реальное, ты не можешь освободиться от него. Нужно от него отказаться. Ты говоришь: «Болезнь реальна». Если болезнь реальна, то ты не можешь от неё отказаться. Колючка, вошедшая в твоё тело, не представляет нечто реальное; она не родилась вместе с тобой, она пришла откуда-то извне – это переходное состояние. К источнику Като мислиш, че недъгът е нещо реално, ти не можеш да се освободиш от него. Трябва да го отказваш. Казваш: "Реална е болестта." Ако болестта е реална, ти не можеш да се освободиш от нея. Трънът, който е влязъл в тялото ти, не е нещо реално; той не е роден с тебе, той е дошъл някъде отвън – преходно положение е това. Към извора
  2. 1 point
    Човек_88

    А,сега накъде?

    Съветът ми е да се запознаеш по-подробно с всичките възможности, които тази професия предоставя и след това да почувстваш какво ще каже вътрешният ти глас по въпроса. Той е най-важен, защото всички други мнения са субективни и са пречупени през мирогледа на този, който ги дава. Това, което е добре за мен, може да не е добре за теб. Важното е ти как чувстваш нещата. Ако и след твоята проверка установиш, че ти е скучно и тази дейност не е за теб, съветът ми е да не се занимаваш с право. Не си струва цял живот да си неудовлетворена от избора си и да изпитваш фрустрации. Все пак, повечето хора работят по 8 часа на ден /а често и повече/, което реално е по-голямата част от деня ти. Ако погледнеш по-мащабно, това време е дори повече от времето, което прекарваш вкъщи или със семейството си. Така че трябва да избереш нещо, с което ще си ОК. Перфектна работа няма, но поне нека естеството й ти харесва.
  3. 1 point
    От мястото където стоя виждам следното .Има нещо или сила , което е удобно да наричам Живот .Той сякаш извира от мен , леко и постоянно .Божидаре , той е отговора на въпроса ти .Той е двигателят , А оформянето на конкретното са желанията , несъзнавани и съзнавани . Аз , съм тези желания и мога до някъде да ги насочвам . Дори мога за малко да ги сдържам , чрез ,,глад " .Но не мога да Го спра , ще гръмна .
  4. 1 point
    Понякога хората регират по начин, който въобще не очакваме. После ние сме потресени, наранени, обидени и прочие. Аз си мисля, че обзети от емоциите си, не сме видели нещата, които са подсказвали подобен развой. Не бих тълкувала в твоя случай кое, какво, защо, няма смисъл. И ще ти напиша защо - когато някой не иска да си част от живота му, остави го. Можеш да си мислиш за него, да ти липсва, но не се опитвай да влизаш в живота му, не го кани повече в твоя. Отишъл си е и/или те е изгонил. Не е достойно да настояваш да си там, където те гонят. Няма значение мъж или жена си. Продължи живота си, следвай твоя път. Анализирането на ситуацията ще ти донесе болка, вероятно излишно ще те натовари негативно.
  5. 1 point
    Ами първо да ти кажа, че като се замисля за обратите, не мога да кажа - ето тук се случи обрата. Но винаги се случва когато му отпусна края, т,е, когато се оставя на мъчителното състояние и се опитам да го почувствам и да разбера какво всъщност ми носи то. Преди да стигна до това, много се мъчех, защото мен не ме е хващала веднъж депресията, ами се редува през няколко години. И има разлика в депресията, различава се всеки път. Но преди като се съпротивлявах какво правех - тъпо ми е, безмислено, трябва да се отърва от това състояние, нека да изляза малко, да се разведря. излизам с приятели, ходя на кино, на кафе, говоря си с хората, но всикчо става насила, една тъпа болка си стои под лъжичката, една тъпота и безсмислие, безпътица... И разбрах, че така само забавям периода, в който ще ми "просветне". И в момента в който реших да се наблюдавам вътрешно какво събужда в мен това състояние, видях колко по-различни станаха нещата и понеже стигнах дотам че изпитах удоволствие от това, че успях да вляза в състоянието и да се видя, си помислих, че това направо е извратено! Обаче не след дълго забелязах промяна. Например колкото ми беше тъпо и сиво и не забелязвах нищо хубаво вътре и вън от мен, бях седнала на пейка да чакам автобуса и изведнъж забелязах колко е слънчево и красиво, усетих топлината по лицето си и света ми се стори цветен (за първи път от много време, понеже дотогава ми беше абсолютно сив). Това беше само за няколко секунди, но след това зачестиха "включванията". Започнах да виждам нещата около мен, започнаха да ме радват някои неща, стана ми по-цветно и по-светло. И най-вече разбрах че силата ми да продължа напред се е върнала, и най-вече желанието да продължа. Казах си-толкова неща ме чакат още в живота а аз какво съм се застопорила тука и се вайкам. И така-лека полека. Не е рязък обрат, но е обрат и се забелязва.
  6. 1 point
    Много се смях с тази метафора за върховете, честно Не знам обаче дали е най-подходящата. Като се замислиш - какво ти пречи да покориш Олимп, след като слезеш от Еверест? Имаш необходимите умения, физическа издръжливост и нужната екипировка, нищо реално не те спира. Обаче, ако решиш на да се спуснеш дъното на Марианската падина т.е. да направиш нещо съвсем различно, от това, което досега си правил (както е в твоя случай), нещата изглеждат малко по-различно, нали? И все пак, изкачването на Еверест, все трябва да ти е дало нещичко, не мислиш ли? Замисли се, кой има по-големи шансове да изпълни тази мисия - да се спусне до дъното на Марианската падина - човек, който досега е прекарвал дните си в излежаване пред телевизора или този, който е тренирал тялото си и се е изправял пред предизвикателства, които са калили волята и дисциплината му? Естествено, че този който е покорявал Еверест, доказал е на себе си, че може и е в достатъчно добра физическа форма е много по-вероятно да се справи със задачата да се гмурне и на дъното на океана! Разбира се, ще трябва да научи и много нови неща, да се изправи пред различни предизвикателства, и все пак преднината му пред телеманиака е повече от очевидна. В този смисъл, това че досега си работила върху себе си, развивала си се в друга сфера е само в твой плюс. Едва ли ти е било лесно да завършиш с отличен успех и едва ли работата ти в престижна фирма е лишена от стрес и предизвикателства. Но си се справила. Преодоляла си себе си, научила си се да се справяш с трудностите, калила си волята и си развила дисциплината си. Изобщо придобила си едни личностни качества, които никой не може да ти отнеме и които сами по себе си са богатство. Сега остава само да ги приложиш в тази различна сфера, в която искаш да се развиваш. Да, ще има и много нови неща, с които ще се сблъскаш и, да, някои от тях ще са трудни. И, да, има риск, все пак да не успееш и да не постигнеш мечтата си. Но поне ще си опитала. Мила, има толкова младежи на твоята възраст, та дори и по-големи, които не само, че не знаят какво искат да правят с живота си - те и досега нищо не са правили. Ти поне не си спирала да се развиваш. Не знам доколко това е някаква утеха, но все пак го имай в предвид Прегръдки!
  7. 1 point
    Здравей, holyvalentine! Доста се колебаех дали да се включа тъй като нито съм религиозна, нито се интересувам от въпросите на духовното израстване. Но вчера попаднах на една статия, която толкова точно отразява мислите ми, че все пак реших да пиша. Очевидно имаш да "преработваш" доста свои си неща и си избрала за метод себеанализа, в което, разбира се, няма нищо лошо. Той има своето място, но процесът по смилане на травмите съвсем не се изчерпва с него, поне според мен. Моят опит сочи, че далеч по-ефективен метод за преработка и трансформация е самото живеене. В крайна сметка, всяко живо нещо има потенциала да расте и да се развива единствено, когато си взаимодейства със средата. Дори и неживата природа се изменя по сходен начин, само, че с много по-бавни темпове, разбира се. В този смисъл, ситуациите, в които попадаме и взаимоотношенията, в които сме, предоставят много по-големи възможности за растеж, отколкото предъвкването на миналото или теоретичните разсъждения за, малко или много, абстрактни понятия. Ако във всеки един момент се питаме "как бих могъл да действам/реагирам от позицията на личността (или същността), която искам да бъда" промяната ще се случва бавно и неусетно, докато в един момент ние не се превърнем в тази личност. Така, че за мен молитвите, дишането, медитациите и всичко от сорта, могат да са само част от пътя, доколкото са част от живеенето. Защото самият Път е Живеенето. И за финал: никак не ми се иска да мисля, че ако има Бог, той би изисквал от нас да сме вечно справящи се и можещи. По-скоро ми се ще да вярвам, че той би искал от нас, не, би искал за нас, да сме опитващи - да се препъваме, да падаме, да ставаме; да търсим пътя си и пътя към себе си и към тези около нас, дори и понякога да грешим и да съжаляваме. Накратко - би искал за нас да Живеем, пълнокръвно и с цялото си същество. Поздрави!
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×