Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 07/25/17 in all areas

  1. 8 points
    Преди 10 години Силвия (Шехина) предложи да направим рубрика за насочващи отговори, отправяни към хора с тревожни и др. душевни трудности. Админите оформиха визията и започнахме да отговаряме. В самото начало се включи психиатърът-психотерапевт Тодор Първанов, а Силвия изчезна нанякъде. Ние двамата продължихме. В течение на годините колеги психолози се включваха за малко и се оттегляха, но ние продължавахме. След време се ангажираха колежката от Варна Диляна Колева, а по-късно и Георги Балджиев. В момента пишат и Андрей Филипов, Лина Коцева, Василена Христова - надявам се да продължат в дългосрочен план! Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично. Понякога да се отговори на питане, отнема по час или повече да се прочете и осмисли казусът и още два пъти по толкова, за да се даде качествен отговор... Рубриката е наречена от админите "Психотерапия онлайн" не изцяло точно - отговорите ни са в консултативна и психотерапевтична посока, но реалната психотерапия далеч надхвърля тези ни трасиращи, словесни щрихи. В българското нет пространство вероятно са се появявали и други подобни форумни платформи, но единствено тази се задържа устойчиво и продължава да се развива и помага качествено и неуморно. Вероятно защото сме искрени и го правим от сърце и душа, изцяло доброволно и непринудено. Без в "Психотерапия онлайн" да правим актуална психотерапия, спазваме етичните принципи в духа на едно качествено психотерапевтично консултиране, като се стараем да бъдем максимално полезни и обективни, доколкото форматът на обмен на писма го позволява. На снимките: Тодор Първанов, моя милост, Георги Балджиев, Диляна Колева, Василена Христова, Лина Коцева. Празнуваме десет годишнината на "Психотерапия онлайн" в италианския ресторант в Софарма бизнес кулите, София. Желая на всеки един от нас лични и професионални успехи, а рубриката :Психотерапия онлайн" - възнамеряваме да я има и върши чудесната си функция още дълго. Времето (с наша помощ), ще покаже! Орлин
  2. 7 points
    Наблюдавам дискретно връзката между начина на хранене и начина на мислене и поведение. В периодите на хранене само с безмесна храна, човекът проявява повече наблюдателност, пестеливост на действията и особено на оценките, независимост от мнението на хората от своята среда, съответно отказ от "вкарване на заблудените в правия път" във всяко отношение. Не усеща липса на месна храна и дори се чувства много по-добре без нея. Пробивът с храненето идва през конформистките навици - всички ядат на масата (вън от дома) - не мога да съм различна, или приятелка ми донесе патешко с ориз - няма да го хвърлям, обидно е.... Веднага се отразява на поведението - изброените по-горе качества избледняват, появява се "активност за доброто на другите" най-общо казано. В доста беседи Учителя споменава, че ако не е човек вегетарианец в мислите и деянията си, дори и да си наложи диетата, той си остава месоядец. Може би е имал предвид нещо такова.
  3. 7 points
    Chehalche

    Аз се справих с ОКР

    Здравейте, Това, което ще опиша, е моят личен опит в борбата (засега мисля, че е успешна) с ОКР. На тези, които не вярват в това, което ще прочетат по-долу – ваше право, всеки си върви по свой път. Това е моята история, и нещата, които са проработили при мен. Дълги години – повече от 15, не помня вече точно, страдах от паник атаки и тревожност. Какво точно ги е “отключило” - вече дори не си спомням, а и не мисля, че е от голямо значение. Първо си мислех, че нещо се разболявам, кръвно, вестибуларен апарат, някакъв хормонален дисбаланс, мозъчен тумор, абе какво ли не. Постепенно обаче разбрах, че всичко е в главата ми (и не е тумор в мозъка). Това не само, че не ме успокои, ами дори напротив – още повече ме спече, реших, че сигурно имам някакво умствено разстройство, и че рано или късно ще свърша в лудница. “Изписах” си сам някакъв антидепресант, и нещата се позакрепиха – пия го няколко дни/седмици, пооправям се, спирам го, мисля, че съм се оправил, карам така няколко седмици/месеца, и изведнъж тряс – ПА се завръщат с двеста, до степен да не мога да се покажа от къщи. Пак хапчета, пак временно успокояване, и т.н., циклите се редуваха в продължение на тези дълги години. Междувременно животът ми си течеше, дори сравнително нормално, гледано отстрани – добра работа, жена, деца, жилище и кола – абе направо Българската Мечта :). Да, ама отдолу вулканът си е къкрил, и една прекрасна сутрин просто изригна! Ужасът, който тогава преживях, няма смисъл да го описвам, предполагам всеки, който чете това, е минал или минава в момента през подобен момент от живота си. Отчаяно започнах да търся в Интернет нещо по въпроса, но нямаше за какво да се хвана. Тогава случайно видях няколко изречения някъде в сайта на Орлин, които разко ме върнаха в действителността. Съвсем накратко – тези мисли са нормални, и всеки ги има, погрешна е реакцията ни към тях. Причините за това са много, няма да изброявам тук, в процеса на терапията излиза всичко. С известни трудности успях да се свържа с него - графикът му беше пълен, и започнах да ходя на групови и лични сесии. Промяната, нужна за да се победи/приеме/реструктурира реакцията към натрапливите мисли изглеждаше проста, но определено не беше лесна, и в процеса на няколко пъти бях на ръба да се откажа. Радвам се, че не го направих, защото в момента усещам огромна промяна в себе си – мислите, дори и да се появяват, вече не могат да предизвикат този ужас, който беше преди, може би в най-тежките моменти само за няколко милисекунди опитвам да се шашна, но с техниките и осъзнаването, което вече имам, е сравнително лесно да се вкарам братно в релси. Много ми хареса това, което казва Орлин за ОКР – това е като малки пъпчици, които избиват отгоре. Сравнително просто (да не се бърка с лесно) е да се отървете от тях, но ако искате наистина да промените нещо в себе си – а вероятно ще поискате – чака ви дълъг и не лек път. Под натрапливостите ще откриете толкова много неща в себе си, които сте кътали с годините – страхове, наранявания, обиди, тъга. Освен тях обаче, че ще откриете и много доверие, обич, смирение, щастие. Вероятно ще откриете, че всъщност сте благодарни за състоянието, което ви е повело по този път – знам, че ви звучи абсурдно, но поне при мен е така. Накратко – ЗАСЛУЖАВА СИ! На тези, които в момента се лутат така, както аз се лутах преди време, искам да кажа няколко неща: - НЕ СТЕ ЛУДИ, и няма да полудеете! Ако мислите, че полудявате, това е чудесно – означава, че сте нормални, вероятно просто ви е страх от нещо, върху което мислите, че нямате контрол. - Това, което мислите, вероятно няма да се сбъдне. Мислите не са действия, ако ви става гадно от някаква мисъл за нещо, което можете да направите – много вероятно е да не го направите. - Вероятно ви е страх, че нямате контрол над тази ситуация – тук ще се намеси добрият психотерапевт, няма да ви издавам тайните на процеса За да успеете успешно да се избавите от ОКР ви трябват само няколко основни неща: - Мотивация – добрата новина тук е, че неприятното, понякога ужасно усещане, не ви оставя голям избор, и вече сте доста мотивирани да успеете. - Добър психотерапевт – имах късмет да попадна от първия път на човек, който успя да ми помогне. Пожелавам този късмет и на вас. - доверие в процеса на психотерапията, и доверие като цяло! Дори и на моменти да ви се струва странно, или да усещате голяма трудност в това, което правите – вярвайте, че ще стане. А то ще стане, бавно или бързо (абе няма да е чак толкова бързо, колкото вероятно ви се иска ) - Групите са чудесен инструмент – там можете да се срещнете с хора (между другото прекрасни <3 ) които в момента преживяват нещо подобно, и с такива, които вече са се справили. Не сте сами! Накрая искам да благодаря на Орлин за това, че го има, и че е това, което е. Искам и да благодаря и на всички много скъпи за мен хора, които срещнах по този път – те си знаят кои са – обичам ви! Благодаря и на прекрасната си съпруга, че не ме изостави и вярваше в мен през цялото време. Успех!
  4. 7 points
    В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже. "...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния. ".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин. ".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий. Ще повторя д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани. Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.
  5. 6 points
    Орлин Баев

    Страх, че полудявам

    Няма значение за какво се хващат, механизмът им на действие е един и същ. Могат да се хванат за здраве-болест, за нормална-луда, за знам-не знам, за чиста-нечиста, помнеща-забравяща, умна-глупава, точна-неточна... Могат да се хванат за броенето и контрола, за еди си кое си число, за наблюдение на телесните функции, за гънката на паркета, петното на мокета и точките на калинката, за годжи бери или за на баба хвърчилото... Принципът е същият. Ригидно горд, невротичен свръхонтрол инащрек, над недоверие в естествения механизъм на еволюционно обусловено, обратно огледално пораждане на защитни мисли при комбинацията от страх и любов. Каквато и да е характеровата база, ригидността при натрапливостите присъства винаги в огромна степен или в самия характер, или като потискаща маска. В психотерапията се вижда характерът на човека, осъзнават се страховете, които има да преодолява...благодарение на работата с натрапливостите. Има малки индивидуални различия, но общото е, че се започва с упорито променяне на интерпретацията на мислите, продължава се с реструктуриране на реакцията по отношение на тях с логика, на хартия, с интензивно шегуване, учене на транс и визуална работа, медитативно фокусиране в седящи ежедневни сесии и пренесено в ежедневието, медитация. Едва ли разбра нещо. То е сякаш пробвам да ти опиша ей там, зад тази планина има красиви поляни, весели птички, докато ти виждаш само мрачно дере с дерящи те бодили и виещи диви зверове... Знам. Затова ти е нужен систематичен психотерапевтичен процес!
  6. 6 points
    Не, не халюцинираш, нито имаш каквито и да е шансове за това. Сутринта е най-масовото време за всички за т.н. осъзнато сънуване. Случва се в полусън. Получава се и при медитация, при проникване на вниманието в свръх и подсъзнанието. При жените като цяло се случва по-лесно и по-често от при мъжете. Нормален и дори търсен и въодушевлено желан от мнозина процес е. Аз самият по време на сутрешните си медитации редовно преживявам това разширение на съзнанието до сънната преработка на информацията. Когато познаваш този процес, вече не плаши, а дори е красив и приятен. Не само когато сънните образи са удоволствени, но дори когато са т.н. кошмарни. Защото знаеш, че сънят смесва, метафорично се опитва да смели психични конфликти, да препрограмира в посока здраве. Когато така познаваш тази сънна работа на ума и можеш да проникваш в нея осъзнато, самото осъзнаване на "аз сънувам" вече прави кошмара не само нищожен, но дори интересен и ценен. Защото примерно в психотерапия си се научила не да бягаш от страховете си, а да вървиш КЪМ тях с разтворени обятия, с обич, разбиране и благодарност. Спокойното им издържане с такава осъзната благодарност прихваща импулсите им и ги прави на чудесно гориво, на сила. Да, от съдържанието на съня може да се извлече информация - правят го някои колеги. Това, което аз обаче виждам в практиката си, че че тя не е по-различна от информацията вече извлечена в обичайния разговор. Това прехвърля работата със сънищата от едното тълкуване, в целенасочена, фокусирана в спрявяне дейност, водеща към смелост и оцялостяване. Накратко, не само че не бягаш от такива осъзнати сънища, но ги ползваш за прегръщане на страховете. В психотерапията съноподобно състояние се индуцира в хипнотерапия/ нидра/ водена медитация. Сама също ти се дава за задача да работиш с аудио сесиите на терапевта ти, а по-късно и без, с по-директни медитативни похвати. С горното ти казвам, че преживяваш нормални неща, Просто си страхлива, а от страха ти се раждат интрузивни мисли - това е. Колкото и да те убеждаваме тук, че всичко е наред, нужно е да минеш по пътеката си преживелищно, в процес на психотерапия. Дори само за няколко сесии огромна част от тревожността ти ще бъде стопена, а за няколко месеца ще получиш стратегически, дългосрочен тласък към един силен и красив, смел живот.
  7. 6 points
    Като клиент на д-р Първанов, който ме измъкна от много тежко положение и който в момента също дава всичко от себе си за да си реша аз проблемите, бих казал че най-добрия ти вариант е да започнеш терапия при него! Това как ще стане аз не зная, но един път започнеш ли да вървиш по пътя, промяната ще стане неусетно и ти ще се чудиш как си могъл да не започнеш по-рано. Само признателност и благоволение пред харизмата, отдадеността и човечността на д-р Първанов.
  8. 6 points
    Здравейте. Пиша тази тема, защото си обещах, когато се "справя" :-) с паник атаките, да напиша такава тема за всички тези, които са в техния плен. Първо искам да благодаря на д-р Първанов, който след един телефонен разговор ме насочи към Психотерапевта, с когото преминах през всичко, което ме беше затрупало, объркало и докарало до ужас. А за самия психотерапевт какво да кажа - той е просто СУПЕР. Благодаря му от цялото си сърце, че ми помогна отново да се радвам на живота с неговите хубави и не толкова хубави моменти. Историята няма да ви я описвам, тъй като е идентична с историята на всеки един от вас. "Симптомите" са си едни и същи, страховете и те, усещанията също. Пиша Ви този пост, за да ви кажа, че ИМА ИЗХОД и само човек, който не е готов и не иска, той не може да справи /вторичните ползи ;-)/ и няма смисъл човек да се мъчи сам /а вярвайте ми аз опитвах дълго време/, да се бори с това ужасно състояние и да губи най-хубавите си години, а да се довери на терапевт, с чиято помощ ще се справи за кратко време и ще си продължи живота. Откровено мога да кажа, че това са едни от най-смислено похарчените ми пари. :-) Благодаря още веднъж от цялото си сърце за помощта. Поздрави
  9. 6 points
    Баща ми е умрял.Аз съм малък и майка ми ми казва, че той е отишъл на небето.Там той продължава да живее, наблюдава ни и ни помага.Аз живея с тази идея.Един ден, дете ми казва, че баща ми е умрял /починал.Аз не знам какво е това и питам майка си.Тя ми казва, че има различни думи за тава отиване и живеене на небето, една от тези думи е умрял/починал.Така че, да, баща ми наистина е умрял/починал и живее на небето. Къде в това обяснение е проблема? Предполагам в гроба.Щом баща ми е на небето, то какво има в гроба? На това майка ми ми обяснява, че хората не отиват направо на небето, а първо биват поставяни в земята и от там отиват на небето. Сега вече не виждам никакъв проблем. Разбира се, мога да попитам защо хората плачат когато някой умре, на което майка ми казва ,че това е така, защото след като човек отиде на небето той не с е връща и ще го видим едва когато и ние отидем там и на нас ни е мъчно за него. Това автоматично ме кара да питам мама и тя ли ще умре, на което тя ми отговаря,че след като порасна и имам свое семейство, тя също ще отиде на небето, за да бъде там с татко. Тук се сещам да я питам и аз ли ще умра, на което ми отговаря, че и аз също ще отида на небето, защото, всички хора го правят и те с татко ще ме посрещнат.
  10. 6 points
    Диляна Колева

    Страхове

    Чета от известно време казуса, но ми е трудно да вляза в разговор за любовта през логичния ум. Това е чувство идващо от нашето "дясно" - полукълбото в мозъка отговарящо за емоциите. За това чувство се говори през поезия, музика, картини т.е. то не се обяснява, то се изразява в момента, в който се изживява. Ако аз не усетя, не се доверя на интуицията си за това дали харесвам един мъж или не, никой на този и на другия свят не може да ми посочи "правилния" избор. Любовта е усещане, изборът на партньор се прави през усещането, през чувството, през желанието, че искаш да го чуваш всеки ден, да го виждаш все повече и повече, че имаш нужда да правиш планове с него, че имаш силния женски импулс да бъдеш майка на децата му. Как се обяснява това???? Да избирам партньор през списък с правила, означава, че съм осакатила най- важната част от себе си, интуицията, усещането. Без тях никакъв избор не може да се случи. Сексът е продължение на първите две - интуитивно усещам, че с този човек имаме свързване. Виждам го, говоря с него и ми е приятно, мисля за него и имам бъдеще, искам да присъства физически в живота ми, усещам го с цялото си тяло. Това е любов, това е влюбване, това е желание тези три неща са най - истински, когато се допълват. Да , с времето влюбването ще отшуми, желанието ще се превърне в тиха и приятна привързаност, а любовта ще става все по силна. Ако човек не си позволи да преживее всичко това, никой не е в състояние да му го опише. Спри да мислиш и започни да усещаш, позволи си го, много е приятно.
  11. 6 points
    д-р Тодор Първанов

    въпрос\и

    Виж, права си.Живота ти е ....скапан.За успокоение, огромен процент от хората живеят един безсмислен живот, без дори да подозират,че има и друг, хубав, щастлив, пълноценен начин да преминат през света. Ти, поне подозираш, че съществува и вторият вариант/надявам се, де/. Сама няма как да се докопаш до него. Потърси добър колега, започнете системно работа и след 2-3 години ще си в другата лига.
  12. 6 points
    Това което описваш е по-лошо, то не е халюцинация, а, бляхоцинация. Идва от израза ,, Бля-бля ,, или ,,Едно си баба знае, едно си баба бае,, Северозападното ,, Ти му говориш, оно си рупа ли рупа,, също е подходящо за случая. Спри да мислиш по темата, за нас е досадно, за теб, обаче, е мъчително-ЗДРАВА си!
  13. 6 points
    Георги Балджиев

    Безкраен страх

    Здравей, задаваш най-важния въпрос на съществуванието ни Но нивото на съзнание и ум, които задават въпроса, отговор няма да дойде. Има много път за извървяване. Защото ако просто ти бъде даден крайния отговор - че животът няма смисъл, може да го изтълкуваш по безброй превратни начини. Животът няма смисъл - той е своего рода празник на битието - танц на материя, енергия и съзидателна Сила. Но в този танц има невероятен момент - всяка осъзнала се система (като нас, човеците) има право и възможност да придаде смисъла. Това е много по-различно, дори бих казал величествено и вдъхновяващо, отколкото простото намиране на някакъв скрит смисъл, в игра на криеница, в която... кой и от кого би се крил..? „Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие – че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.“ ... „Поеми живота в ръцете си. Огледай се – всичко около теб празнува. Виж дърветата – не са сериозни като теб. И птиците не са сериозни. Усети енергия в тях. Почувствай със сетивата си как празнуват, че са живи! Виж реките и океаните – виж колко диви и радостни са. Всичко около теб се е потопило в радост – просто защото съществува. Гледай света около себе си. Чуй го. Стани част от него.”
  14. 6 points
    Това не е чувство, а мисъл. Не я мисли, тя е лъжа.
  15. 6 points
    Здравей, тук са дадени доста насоки за повлияване на адреналиновия излив, за който говориш т.е. изпращаш към мозъка сигнал "опастност" и той реагира като за такава. Което предизвиква в тялото реакция на силно сърцебиене, учестено дишане, тревожност, която се изразява или с "не мога да стоя на едно място " или следващия етап "отпаднало ми е", придружаващи симптоми - болки в корема, рефлукс в хранопровода, позиви за повръщане, уриниране или дефекация, настръхване или топли вълни, стягане на мимическите мускули, ченето, стягане на главата като в обръч, заради изтеглянето на кръвта от главата - замайване, причерняване, дереализация, други свързани с окото и зеницата - замъглен поглед, разфокусириане и т.н. Изброих ги по - обстойно, въпреки че тук всеки дава като оплакване някоя от групата симптоми , има и още. Всички те, обаче имат един, единствен общ източник - адреналина. Човек, който се стресне, уплаши или несъзнателно припознае усещане, ситуация предизвиква сам тази свръхдоза. Организмът ни е кодиран да реагира на това с движение и информация. Затова първо всички се хвърлят да събират информация и тук правят първото засилване на симптомите, защото четата все по - страшни неща, с което се уплашват все повече и увеличават вместо да изразходват адреналина. Следващия код е движението, няма , наистина няма никакъв друг вариант за изразходване и намаляне на адреналина, особено при адреналинова реакиция освен активно кардио натоварване. Затова тук многократно се повтаряме - спорт. За да разтовариш адреналина и да облекчиш симптомите първо трябва да "разтовариш" всичката фалшива информация от главата си и да оставиш кратка и точна - това е физическата реакция на адреналина. След това да включиш тялото, за да си свърши работата. Сутрин и вечер активно кардио по 30-40 мин с мисъл за това как помагаш на тялото си, а не с тревожното " сега оправям ли се?????" Заобикаляш се с приятни разговори, музика, и концентрация върху нещата които са сега. А сега на теб ти няма нищо, просто ти е повишен адреналина. Действай, не е толкова сложно. Като се успокоиш със симптомите и видиш, че не е толкова страшно да се справиш, започва и същинската работа по мисловния модел. Там вече, кой колкото , до където и с когото, много е лично и много относително. Има бързи инсайти, има и по - бавно действащи процеси, но вече няма да има симптоми.
  16. 5 points
    И аз съм разсъждавала по темата: защо на биологично ниво една жена (девойка) и един мъж (младеж) всъщност са напълно узрели да станат родители, например на 16 - 20 години, а в същото време тази възраст отнесена към дейностите, които се очакват от и в обществот, са напълно неподходящи за родителство. Мисля, че става въпрос за инфантилизиране на съвременните млади. И аз съм минала през това инфантилизиране. На тази възраст младежите учат още, т.е. не се очаква от тях да поемат никакви отговорности относно самостоятелност, печелене на пари, самостоятелен дом е непосилен предвид правилата на играта, в която са поставени. Така че според мен нагласите на обществото и родителите изостават много спрямо биологичните процеси. Върху това като се наложи и неадекватното образование в контекста на настъпващата вече автоматизация на процесите и началото на използването на изкуствения интелект, изоставането на образованието и дейностите, в които се въвличат младите хора в момента спрямо бъдещите тенденции, са съвсем видни. Върху това вече се наслагват неща като натрапени консуматорски потребности, отглеждането на консуматори и т.н. Но според мен ключа от палатката е генерално преосмисляне на дейностите и образованието на младите (16 - 20 годишни младежи).
  17. 5 points
    Здравей, прочетох поста внимателно няколко пъти и според мен проблемът не е в това, как да кажеш на детето, че майка му я няма при него, а в притеснението ти как ще реагира то към теб, в дадена ситуация. В следствие на това твое притеснение искаш да му кажеш по някакъв консервативен и "нормален" начин какво всъщност се е случило. Има два аспекта тази ситуация. От една страна ресурса на детето да разбере "нормалността". До 5-6 годишна възраст децата нямат изградено пространствено и времево мислене. Т.е. какво и да кажеш на детето то не възприема думички като "никога" "някога" , определи срокове - не ги разбира, определени места, които не вижда в момента за него не съществуват, възприятията му не са развити още за подобни обяснения. От друга страна, метафората със звездата и небето е чудесна на този етап, защото е видима за детето, носи му успокоение и му дава ясна представа за ситуацията. В даден момент, но не по - рано от 6-7 годишна възраст, може да се добави душата към звездата без да се отнема второто. Душите ги виждаме като звезди, простичко. Правете от време на време с него рисунки на семейството, в момента, в който на рисунката сте само ти и той /или хора от реалното обкръжение/, а майката не присъства, значи детето е приело настоящата обстановка. Сега вероятно все още ще рисува майка си под някаква форма, но не в равна линия с вас. Пробвайте. Ако има конкретни въпроси, не се колебай да попиташ. На този етап е добре да поработиш за себе си, според мен загубата не е преодоляна от теб и се прави проекция върху детето.
  18. 5 points
    Здрасти, mysoulismyworld! Карам направо, да не харчим редове и букви - в голяма заблуда си! Хич не ти е проблема антибиотика, анафилаксията, че и смъртта дори. Само си виж завършека на първия пост - " тотално ми писна от всичко и от този живот. " С такава нагласа нищо добро не очаквам да се случи с теб в дългосрочен план по отношение на страховете ти. Днеска е антибиотик, утре ще е спринцовка на улицата, вдруги ден... Бог знае какво. Тъй като не сме наясно на колко години си, как си позиционирана социално-икономически, няма как да ти дадем съвет, който утре да проработи и ти забравиш страха си. Аз бих допълнил Диляна, за да я и отърва от слушането на умиращ от анафилаксия човек (вярно, че и славата ще и отнема, но... ще ми прости). Вземи си блистера, отиваш в някое спешно, пиеш, сядаш и така 5-6 часа стоиш, докато настъпи максималната плазмена концентрация в кръвта. Ако паднеш - спасяват те, ако ли не - тръгваш си. Въпросът е - като си спасена и си тръгнеш - какво ще правиш с тоя твой скапан живот, дето ти е писнал. Страха ти идва като съобщение, като единствен възможен избор в комуникацията ти с някого/някои/света като цяло. Поработи с психотерапевт да си оправиш отношенията със себе си и всичко около себе си. Иначе... ще циклиш. Поздрави!
  19. 5 points
    ,,дефицит на достатъчно движение...може да е липса на структура в ежедневието....ясно поставяне на задачи и разпределение на времето..,, Ами, тези неща са си психологически обусловени.Колко воля се иска, за да започне човек да се движи повече или дори да спортува?А структурата на ежедневието, милиони по света ще си обещаят да я променят от новата година, но малцина ще го сторят, защото това е психологичен въпрос-воля и самодисциплина. Да не говорим за поставянето на задачи и изпълнението им. И лекарите го зная-много добре знаят колко е трудно това което си написал,че трябва да се направи.Знаят,че малцина биха се мобилизирали да променят живота си, наистина малцина, и за това, за да могат хората да изпитат поне малко удовлетворение от живота си, им дават лекарствата.
  20. 5 points
    Много хора ти казахме, че е нормално отначало с ново момиче да има притеснение, което сваля инструмента, дори да кипиш от тестостерон и да си на 18. Притеснението изчезва, когато има доверие между двамата. Да, в теб самия също, което идва именно от приемане на провала, което е истинската сила, защото максимализмът не е сила, а пънене над страх. Но като цяло доверието не е само личен феномен, а споделено обектно отношение. Георги ти казва по-горе, че въпросът не е само психичен, а по-скоро социален. Доверието се гради във връзка в която има дълбочина. Няма как това да стане по порно сценарий в порно халтура, през преобърнати ценности, в които идеалът за жена е к..вата. Защото девойките, които описваш, се държат именно като такива. Не ги виня - просто социумът сега възпитава така, модерно е. Съобразяването обаче с нормите на болно общество, е противоположното на здравото поведение. Казахме ти многократно - когато си във връзка, в която освен вагина и член, има сърца и градено в изпитания, трудности и взаимни уроци дълбоко доверие, тогава проблеми с ерекцията няма. Защото при добро физическо здраве, ерекцията е равна на релаксирано доверие в партньорката и себе си. Та, вземи че промени разбиранията, и параметрите си за партньорски отношения с жена. Тогава ще осъзнаеш, че има и свестни момичета.
  21. 5 points
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Чуваш_ли - беседа Ще се развеселя - песен Молитвен наряд за край: Изгрява слънцето Ще прочета двадесет и първа глава от евангелието на Матея до двайсет и трети стих. Ще взема само думите: „Чуваш ли що казват тия?“ Един въпрос – не на възрастните, на малките деца. Казва: „Що казват тия?“ Въпросът не е какво умните хора говорят, но децата какво говорят. Какво им дошло наум да говорят. Тези най-умните първосвещеници поставят въпроса: не чуваш ли какво говорят, с такива поколения как може да живееш, какво може да излезе от тях. Животът има две страни. Аз сега говоря върху един въпрос, който е теоретически и практически верен – и в своите положителни, и отрицателни страни е верен. Ние в живота искаме това, което никога не може да бъде. Добрият иска туй, което никога не може да бъде, и злият иска туй, което никога не може да бъде, защото аз говоря за живота, който е на земята. Сега вие можете да философствате и да казвате: „Случва се някой път.“ (В салона има течение и Учителят казва: „Туй, което за вас е опасно, за мене е приятно.“) Има два вида разочарования в света. Разочарованието на добрите и разочарованието на лошите, на злия човек. Думата зъл вземам в такъв смисъл, както понякога вие я употребявате. Лошото аз го вземам безлично. Лошото в света се случва. Понякой път и доброто се случва. Как ще обясните? Един светия, който живее един чист и свят живот, случва му се това, което не чака. Някой път на лошия човек се случва това, което един светия очаква. Как ще обясните това? Случайността е великото в живота. Всяко нещо, което се случва, то е велико. Сега, разбира се, не само да казваме. Има два вида философия, два вида в света, два вида разсъждение. Хората се разделят на две категории. Някой път говорят едно, а се разбира друго. Някой път говорят туй, което се разбира, че е така. В древността има един разказ, превеждам го. Един от великите учители праща един от своите ученици да обиколи природата, да изследва нещата. Тръгнал той по пътя и вижда – в гората се тели една крава и при нея седи един вълк, както едно овчарско куче чака. Казва: „Какво пазиш?“ Той казва: „Пазя я, като роди, да не би да се изгуби телето, да не го задигне някой.“ Казвам му: „Много хубава, благородна работа е тази.“ Върви по-нататъка и гледа – една квачка седи и мъти пиленца. Една лисица седи до нея и чака, казва: „Какво вардиш?“ Тя казва: „Вардя и като се измътят пиленцата, да не би да стане хата с тях.“ Казвам: „Много хубава работа. Животът ти е осмислен както трябва.“ Най-после среща го един млад момък – взел една мома, повел я. Тя напред, той отзад, облечена хубаво, с вързани очи и с камшик я кара. Пита го: „Защо я караш?“ „Не знае как да ходи.“ „Много хубаво нещо. Щом не знае да ходи, възпитавай я, разхождай я.“ Сега аз ви навеждам неща и вие ще кажете, че тия неща са неверни. Верни са. Аз не искам да отивам по-далече. Аз изнасям неща, които са верни. И мислите ли, че това е една фантазия. Това е действителност, турена в една форма. Приблизително така се случва. Колко млади моми така са карали. Погледнете историята в миналото. Завързват жени, водят ги вързани пленници с въжета. Вървят напред млади моми. Това не е една фикция. Може би в някои детайлности, може в своята разказвателна форма да има преувеличено, но това са неща, които се случват. Човешкият език не е така точен. Българите казват: „Яйце да хвърлиш, няма къде да падне“ или „Бяга като куршум“, или казва: „Той е човек като планина“, или „Дигнал целия свят на гърба си“, подразбира целия свят. Та казвам, сега има две страни в живота, които трябва да се разбират... Чуваш_ли
  22. 5 points
    Тъй като сме писали мнооого по въпроса, ще се опитам да го обобщя и синтезирам в една добра и една лоша новина. Добрата е, че това не е черна дупка, а светла пътека, по която животът те е бутнал да завървиш. Черните дупки са спокойствието, рутината, безхаберието, липсата на мотив за мисъл, ригидността и куп други състояния, които нямат нищо общо с описаното от теб. Лошата новина е, че никой, наистина никой не може да ти помогне. Това е лична работа на всеки човек. Да поработи за мотивация, смисъл и смелост и да се възползва от предоставената му от живота посока. Нормален живот няма. Има интересен, развиващ се, надграждащ, изпълнен с рискове, победи и падения, динамика, трудности и моменти на пълен баланс и хармония /забележи казвам "моменти"/ Има и един друг живот - ригиден, скучен, сигурен без особени предизвикателства и без победи, без развитие и без моменти на щастие, хармония и баланс, а просто еднообразен, празен и СПОКОЕН. Защо наблягам на последната дума тя е много погрешно използвана от хората. Свързват спокойствието със сигурността и непрекъснато я търсят, вкопчили са се в нея, а тя е просто болест. Ти си в това състояние, защото не търсиш здравето, а болестта. "Болестта на сигурността.Сигурността действала на любознателността като слънцето на Икаровите криле. Със сигурността идвала арогантността, с арогантността-слепотата, със слепотата - тъмнината, а с тъмнината - още повече сигурност." Е. Шафак Помисли над това.
  23. 5 points
    Здравей! За съжаление, не си на финалната права за справяне с ОКР-то. В началото си.Защо мисля така? Просто е, натрапливостите се провокират от стреса.Стреса, обикновено се генерира от две основни представи - кой съм аз/самооценката/ и представата за света като цяло. От описанието на връзката ти, виждам че, твоята самооценка никак не е висока.Няма човек, който да уважава себе си и да бъде в такава връзка.Няма. От това следва, че ще мине много време, което е нужно за да пови6и6 самооценката си, едва тогава може да се каже,че си на финалната права.
  24. 5 points
    За мен нещата относно връзките са нещо като законите във физиката...независимо дали ги съзнаваш, разбираш...те си действат....а всичко, което наричаме "съдба", "карма", "изпитание", наказание....и какво ли не още е от арсенала на ума ни...който се опитва да си измисли обяснение. И като омеша разните умствени постройки с емоции и става една....каша, едно емоционално блато....от което може да не ти стигне един живот да се измъкнеш, и в което без да искаш и без да знаеш как е станало ще затънат и други същества.... В случая имаме закономерност, която ти си забелязала. Това, че привличаш противоположни на теб. Ами чудесно наблюдение! Точно така е. Защото ти целенасочено влагаш енергия и съответно развиваш само едната част от своето същество - тази, която ти харесва - светлата, добрата...Но тук има огромна заблуда. Ти не си това. Не мисли, че щом съзнателно търсиш тази светла и добра визия ти си това. Не, не си. Защото монетата ВИНАГИ задължително има две страни. И едната страна ти просто скриваш от съзнанието си, натикваш я в тъмните килери на съществото си...мъжете, които срещаш, обаче, идват в ролята на твое огледало...което ти показва истината. Защото светът е така устроен, че ние виждаме себе си чрез другите...чрез отношенията с другите и най-вече с противоположния пол. Мъжете, които привличаш ти показват твоята скрита, подтисната, отречена от теб част. Ако ти наистина си позволиш да се влюбиш в такъв мъж...ще дойде момент в който вие взаимно ще откриете скритите си части. Ако си достатъчно наблюдателна ти с изненада ще започнеш да откриваш, че носиш в себе си доста от това, което партньорът ти външно проявява. Ще забележиш също, че той, въпреки че външно изразява друго, вътре в себе си носи доста от това, което ти външно проявяваш. Ако наистина сте влюбени вие ще бъдете взаимно огледала един за друг....и това е огромен шанс, защото може да доведе до приемането на тази скрита твоя част. Трудно е обаче. Защото самият факт, че досега си я скривала значи, че не ти допада и да я признаеш в себе си никак не е лесно. Но само тогава можеш да се трансформираш в едно по-зряло същество. Любовта прави възможна тази трансформация....прави възможно това взаимно огледално взаимодействие. Великата разумност, Бог подпомага еволюцията , трасформацията, приемането на ЦЯЛОТО, а не едностранчивстта....чисто енергийно това изглежда още по-просто. Ти влагаш енергия в горните си чакри...съответно си поляризирана по такъв начин, че неминуемо привличаш обратно поляризиран, който работи основно с долните си чакри....и това ще бъде така докато не балансираш енергийното си тяло...развивайки и долните си чакри, казано по друг начин....приобщавайки /осъзнавайки ги в себе си/ и тези свои характеристики, които не ти звучат много гот, като например сексуалността ти, материалността ти, егоизмът ти...докато ти ги отхвърляш за сметка на светлите, добрите и красивите....винаги ще си поляризирана. И винаги Вселената ще те уравновесява чрез обратния полюс.... дано да го обясних ясно
  25. 5 points
    Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Покрива_и_изправя - беседа Молитвен наряд за край: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" „Любовта покрива всичките погрешки.“ *) Любовта покрива всичките погрешки. Ако аз бих превел този стих, бих го превел така: любовта не само покрива, но и изправя. Може би, в старо време, хората да са имали друго понятие, да се покриват погрешките, но с това покриване само половината се покриват, а с изправянето на погрешките всички се покриват. Следователно, всяка любов, която само покрива погрешките, тя е човешка, а всяка любов, която и покрива, и изправя, тя е Божествена. Сега аз няма какво да се спирам върху човешката любов, понеже всички вие сте авторитети. Ако трябва да се спра върху нея, ще трябва да чета всички ония трактати, които вие сте писали, всичко онова най-важно, което досега сте казали, за да се произнеса правилно върху нея. Тъй щото, този въпрос е изчерпан. На учените хора няма какво да им се говори върху онова, което те знаят. Аз ще се спра само върху онази страна на любовта, която сега сте започнали да изучавате. Целият сегашен свят има за цел да тури един нов ред, да изправи миналото, за което се правят хиляди опити, едни от които донякъде са сполучливи, а повечето са несполучливи. Тази несполука я отдавам на това, че между съвременните хора има голямо недоволство. И богати, и бедни – всички са недоволни. Богатият е недоволен, че няма повече богатство, а сиромахът е недоволен, че сиромашията му е повече, отколкото трябва. Богатият е недоволен, иска повече богатство, а сиромахът е недоволен, иска по-малко сиромашия. Така въпросът не се решава: или богат, или беден ще бъдеш. В природата няма среден път. Не можеш да бъдеш повече богат или по-малко сиромах. Това са човешки разбирания. Или богат, или беден ще бъдеш – среден път няма. Там, дето злото се прекратява, започва доброто; там дето доброто се прекратява, започва злото. Сега ние се намираме в такова противоречие, в каквото се намирал в древността един от египетските фараони. Този фараон, наречен Венот-Ра, живял още в предисторически времена. Това може да е факт, а може да е някакъв мит, все-таки, съществувал е някакъв фараон, подобен на Венот-Ра. В това време в Египет е живял един прочут адепт, на настоящ език наречен - един мъдрец или философ, на име Сет Менот Сет-Ру. Един ден фараонът извикал този мъдрец и го запитал - да му обясни причините, за дето смъртта е дошла в света. Философът казал, че смъртта е дошла, по причина на живота. След като дошъл животът в света, дошла и смъртта. – Как се явиха тия причини, отде се проявиха вътрешните причини за смъртта? Тогава философът му разказва един разказ. Когато великият Бог създаде света, името на когото аз не мога да изрека, един от неговите синове – Бог Ра, бог на слънцето, поискал да дойде на земята, да види това, което Баща му направил. Като дошъл на земята, затворил тялото му в една диамантена черупка, като Божествена душа, да не се цапа. По някакво нещастие, обаче, като дошъл на земята, тялото му започнало да се увеличава и толкова се увеличило, че пукнало диамантената черупка. От тогава нататък и смъртта дошла в света. Докато бил горе, тялото му било малко, но тук се увеличило. Той трябвало да се върне в невидимия свят с тази черупка. След него вече всички, като пукнали диамантената черупка, дошла смъртта и те започнали да умират. И действително, има право този философ. Вземете, например, една пъпка, като напъпи, тя се разпуква, цъфне, и после окапва и умира. Дърветата, които растат, в първо време имат гладка кожа, но отпосле кожата им започва да се разпуква, и те цъфтят, развиват се, дават плод и най-после умират. Следователно всички растения, дървета и животни умират по единствената причина, че разчупват диамантената черупка, в която са поставени, но като се увеличават, не могат да останат в тази черупка, разчупват я, излизат навън и след време умират. И затова, всеки живот, който не може да остане в тази черупка, умира. Казвате: де отива животът? Нито знаем отде е дошъл, нито знаем де отива. Ние виждаме, че светът в нас има известен усет, известен образ, известни свои вътрешни съждения, и ние мислим, че светът е такъв и такъв. Обаче, какъв е външният, обективният свят, това е една велика загадка. И в този смисъл, който философ и да пише, той е субективен, от свое гледище разглежда света. Съвременните учени разглеждат планините, вулканите, но това са все субективни схващания. Ние нямаме нищо положително. Никой не е обхванал земята в нейната същина. Макар че от толкова хиляди и милиони години живеем на земята, какво има в земята, ние не знаем. Всичко, което знаем за земята, не е съществено... Покрива_и_изправя
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×