Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 08/23/17 in all areas

  1. 2 points
    Само когато сме добри към себе си, можем да сме и към другите истински. Понякога тази добрина е и отказ и твърдо НЕ, идващи от дълбоко себеуважение. Има ли го, посланията са ясни, а уважението на другите към теб е реципрочно на себеуважението ти. Това е здравият вариант!
  2. 1 point
    Влязъл си в хипохондрия. Какво да правиш? - Спри четенето за болести и реването на народа по форуми. - Спортувай 4-6 пъти седмично комбинация от силова и кардио тренировка. - Прочети подходящи статии за пътя по преодоляване на хипохондрията. (аз имам такива, но предполагам и други колеги...) - Работи ежедневно със сесии самохипноза/нлп/ медитация - Чети силни книги. Евентуално понавлез в духовността. - Прочети начини за работа с мисленето, с вътрешния диалог и си води дневник, в който променяш нещата. - Научи се да се шегуваш, да се вземаш на несериозно. - Развий смирение, вяра в Бога. Нека медитацията, състоянието на боговдъхновено съзнание, ти стане привична. - Почувствай, че зад натрапливото преживяване и фиксация в болести, стои страха ти - минавай зад преживянето и се научи да прегръщаш, да обичаш страха си, да се довериш на доброто му намерение за оцеляване, но вече по нов начин - не с мислене, а със смелост, преобразуваща страха в самоувереност. Това се учи в процеса, описан по-горе. - Живей силно - работа, кариера, развитие, непрекъснато учене, цели, следване на кауза и смисъл.
  3. 1 point
    Мисъл за деня-22.8.2017г Всички в живота, всички, които вървите в Божествения път, едновременно трябва да завържете. Всички в живота трябва да цъфнете и всички трябва да възприемете Божествената любов. Ако само един цвят цъфне, а пък другите пъпки се повредят, това дърво боледува. И после във вас, тъй като любовта ви ще се покаже, като цъфнете, то всички ония малките, как се казват, тия малките мушички ще дойдат. Ако малките мушички усетят лъха на вашето цъфтене и дойдат при вас, то вие добре сте цъфнали. И тия мушички кои са? Тия мушички, това са страданията, които идат. Щом страдате, това показва, че вие сте цъфнали. Тия мушички идат да съберат това непотребното и ще го турят в кошера. Страданията, това са работни същества, които идат да човъркат, за да вземат непотребното. Без страдания не може да се оплоди цветът. Любовта без страдания не може да се изяви. Новият опит
  4. 1 point
    Диди, това което поясняваш, е трябвало да се направи от терапевта и то на първата среща.Не момичето, само да си го обяснява.
  5. 1 point
    Здравей, тук са дадени доста насоки за повлияване на адреналиновия излив, за който говориш т.е. изпращаш към мозъка сигнал "опастност" и той реагира като за такава. Което предизвиква в тялото реакция на силно сърцебиене, учестено дишане, тревожност, която се изразява или с "не мога да стоя на едно място " или следващия етап "отпаднало ми е", придружаващи симптоми - болки в корема, рефлукс в хранопровода, позиви за повръщане, уриниране или дефекация, настръхване или топли вълни, стягане на мимическите мускули, ченето, стягане на главата като в обръч, заради изтеглянето на кръвта от главата - замайване, причерняване, дереализация, други свързани с окото и зеницата - замъглен поглед, разфокусириане и т.н. Изброих ги по - обстойно, въпреки че тук всеки дава като оплакване някоя от групата симптоми , има и още. Всички те, обаче имат един, единствен общ източник - адреналина. Човек, който се стресне, уплаши или несъзнателно припознае усещане, ситуация предизвиква сам тази свръхдоза. Организмът ни е кодиран да реагира на това с движение и информация. Затова първо всички се хвърлят да събират информация и тук правят първото засилване на симптомите, защото четата все по - страшни неща, с което се уплашват все повече и увеличават вместо да изразходват адреналина. Следващия код е движението, няма , наистина няма никакъв друг вариант за изразходване и намаляне на адреналина, особено при адреналинова реакиция освен активно кардио натоварване. Затова тук многократно се повтаряме - спорт. За да разтовариш адреналина и да облекчиш симптомите първо трябва да "разтовариш" всичката фалшива информация от главата си и да оставиш кратка и точна - това е физическата реакция на адреналина. След това да включиш тялото, за да си свърши работата. Сутрин и вечер активно кардио по 30-40 мин с мисъл за това как помагаш на тялото си, а не с тревожното " сега оправям ли се?????" Заобикаляш се с приятни разговори, музика, и концентрация върху нещата които са сега. А сега на теб ти няма нищо, просто ти е повишен адреналина. Действай, не е толкова сложно. Като се успокоиш със симптомите и видиш, че не е толкова страшно да се справиш, започва и същинската работа по мисловния модел. Там вече, кой колкото , до където и с когото, много е лично и много относително. Има бързи инсайти, има и по - бавно действащи процеси, но вече няма да има симптоми.
  6. 1 point
    Въпроса е дискутирам многократно.Описан е много добре и в книгата ,,12 правила за работа на мозъка,, Дереализацията се дължи на това, че когато сме в стрес, по малко кръв влиза в мозъка, респективно по-малко кислород, този недостиг обуславя това неприятно за теб усещане.Подчертавам , за теб, защото много хора по света го считат за приятно и го търсят предизвиквайки си изкуствена хипоксия, например, употребявайки халюцигенни гъби, канабис и какви ли не други средства. Най-простото и сигурно средство за справяне, е да се редуцира стреса. Разбира се, спорта или дълбокото коремно дишане също са мощни средства за насищане на мозъка с кислород. С две думи, проблема ти е по-лесно решим от една силна хрема. Стига разбира се, да положи6 усилията за това.
  7. 1 point
    Radostin

    Умирам или полудявам

    Прочетете Екхарт Толе "Силата на настоящето" и "Нова земя". Гледайте "Приятели".
  8. 1 point
    Нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, което включва диета и дишане, няма да му разрешат да посещава училището. Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно гладуване, дишайки непрекъснато по определен начин, като осъзнаваш определени точки." Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни на гладуване и дишане, осъз­нато, внимателно, той бил допуснат до училището. Твърди се, че казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ." Ти се опитваш да решаваш проблемите с ума си.Не го прави.Ума е нещо много лъжливо. Довери се на сърцето си-интуицията.Тогава, ще спреш да мислиш и да се луташ.
  9. 1 point
    Здравей, хрумна ми да ти отговоря с припомняне на една сцена от Хари Потър - ако имаш спомен. Това е момента, когато Хари е убит от злия Волдемор и в един бял тунел се среща с вече преселилият се в отвъдното добър стар магьосник Дъмбълдор. В края на окуражителния за Хари разговор, Хари пита Дъмбълдор дали тази среща е истинска, реална или плод на неговата фантазия, случваща се в главата му. В отговор Дъмбълдор казва нещо много важно: Естествено, че се случва в главата ти, Хари. Но защо от това да следва, че не е реално? И нещо от мен - няма как да се отдалечиш от Бог! Каквото и да правиш, мислиш и чувстваш, това е противоестествено и невъзможно.
  10. 1 point
    M.Nickolov

    Паник Атаки

    Аз самият съм минал през това и до скоро минавах за около 5 години. Хапчетата наистина помагат до една степен, но след прекъсване всичко се връща понеже мисленето е непроменено. Самата идея е да се приеме това състояние като поучително, а самата тревожност и всички симптоми да се превърнат в смелост. Това не е болест и никой не умира от това, макар че това си мислим когато самата атака ни връхлети. Най-бързия начин да се оправите, както направих и аз е да посетите психотерапевт за който има добри отзиви така най-бързо той ще ви покаже пътя, за да си помогнете сама!
  11. 1 point
    Минаха две години откак приключих темата, за хората които я четат сега ще кажа, че съм все по-добре. Вече не ми е интересно да следя форума, сега други неща ме вълнуват. Без да навлизам в много подробности ще кажа, че минах през доста стресови ситуации за това време, но стреса не е успявал да ме надвие, не съм имал паники. Изправях се пред страховете си, беше доста трудно на моменти, но плода който усилията ми дадоха си заслужаваше. Сега знам много повече за себе си и от дете станах мъж. Ако не беше разклатеното ми емоционално равновесие сега вероятно щях още да съм си на старите коловози и да се крия от отговорностите на живота като щраус, който заравя главата си в земята. Така, че паническите пристъпи бяха не проклятие а благословия. Господ си знае работата, хората сме твърде малки за да разбираме живота, можем само да го живеем. На човека, който сега е объркан бих дал съвета да решава проблемите си един по един, нека не е всичко наведнъж, защото това е пряко силите и на най-силния. Нека започне с това да се изправя пред страховете си. Нека започне психотерапия при възможност, това много ще помогне. Като се разреши проблема със страха всичко друго лесно се нарежда. Това е, дано съм вдъхнал на някой надежда, не губете време а действайте! Щом аз успях всички вие можете. Успех!
  12. 1 point
    Насочи цялата си мисловна енергия свързана с възможността да предизвикваш оток и то смъртоносен към мен.Ако получа такъв оток, ще докажеш, че страховете ти са основателни, ако не получа, ще трябва да се примириш с мисълта, че си само, много страхлив. Действай!
  13. 1 point
    Каква е ползата да се тревожиш, като така или иначе всичко е в Божиите ръце?
  14. 1 point
    Гост

    Генерализирана тревожност....?

    Казват, че когато орелът е ранен, полита към върха на планината. С последни сили, но до края устремен, той следва своя път към светлината. Намира най-високата скала и с вятъра единствено нощува. Очаква изгрева с разперени крила и се оставя слънцето да го лекува. Не ти разказах тая приказка напразно, когато чувстваш се предаден, наранен, когато мислиш, че умираш победен и злото те довършва безпощадно: Спомни си как орелът до последно към своя връх се носи устремен. Хвани се за крилата на живота. Нощувай с вятъра, сънувай утринта, и нека тоя сън, огрян от слънцето – лекува наранените места. Почувстваш ли се силен, излекуван; не стой самотен на високата скала, а се върни. И нека твоят дух пробуден дарява хората с любов и светлина
  15. 1 point
    "На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът". Александър Дюма-баща
  16. 1 point
    Здравейте отново! Малко след като писах в темата реших, че трябва да спра да бягам от проблемите си и да се изправя лице в лице с тях. Оправданието, че нямам пари за терапия всъщност беше избора ми да отложа решаването на проблема си, тъй като той всъщност ми е изгоден. Парите са нищо, при положение, че даваме много повече за всевъзможни маловажни неща. А тук става дума за живота ни. Да имаш панически атаки от една страна е чудесна „диагноза“, защото е универсално оправдание да вдигнеш ръце от всякаква отговорност, понеже се чувстваш жертва, белязана от стигмата на пристъпите на паниката. Цената, която плащаме за това удобство обаче е възможно най-голямата – щастието ни, живота ни. Разменяме щастието си за невротичното спокойствие на бездействието. Е, чудесна сделка, няма що! „За кораба е най-сигурно да е в пристанището, но не за това са направени корабите.“ Изчел съм камара книги за психология, будизъм, езотерика, толтеки, индиици и всичко, което ми е попадало и намерих общото в тях, но за мое разочарование не ми помогнаха. Проблема не е в книгите – те вдъхновяват и съдържат житейския опит на много пробудени хора. Всяка една книга е в състояние да преобърне живота ни на 180 градуса, ако сме готови да се променим. Проблема е, че четящия всъщност не искаше да се промени. И цялото това знание вместо да помага се превръща в товар. След като 6 години четене не даде резултат, реших, че е време да сменя стратегията и да започна терапия. „Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.“ Информирах се кои са най-добрите специалисти в областта на тревожностите и реших да започна терапия при д-р Тодор Първанов. Безкрайно благодарен съм му, че ме прие и ми помогна. Не целя да правя реклама с името му, все пак човешкото страдание е последното нещо, което трябва да бъде обект на търговия. Първата ни среща беше малко разочароваща – очаквах да бъда хипнотизиран с махало и препрограмиран или да лежа на кушетка и да говоря за детството , родителите си и т.н. Почувствах се малко излъган и ми се струваше, че доктора говори неща, които отдавна знам. Та това е един от най-добрите специалисти по тревожни разстройства в България и единствената ми надежда, а се опитва да ме успокои с врели-некипели! Но той каза нещо, което много ме озадачи и тогава не разбрах: „Ти правиш паническите си атаки съзнателно.“ Въпреки недоверието си започнах да изпълнявам ежедневно задачите, които доктора ми постави и резултатите не закъсняха. Научих, че „паническото разстройство“ не е диагноза на психично заболяване, а просто страх пристъпа на паника да не се повтори. А той не е нищо повече от остра стресова реакция, при която рязко се отделя голямо количество адреналин и кортизол. И така се получава следния порочен кръг: Първата остра стресова реакция – Силен страх пристъпа да не се повтори - Интерпретиране на всяка тревожност като опасност от паника - Усилване на стреса - Остра стресова реакция – Страх пристъпа да не се повтори... В последствие започва да те е страх от места и ситуации, при които си получил остра стрес ова реакция и се формират всевъзможни фобии. Хората страдат от грешното вярване, че стреса се причинява от ежедневните грижи и напрегнатото ежедневие. Всъщност стресът е нашата мисловна реакция на случващото се в живота ни. Стреса се предизвиква от погрешните вярвания и комплекси, които сме придобили. Нормално е да си стресиран, когато си зависим от хорското мнение например. Или когато вярваш, че живота ти се случва, вместо че имаш контрол над него. Осъзнаването, че ние самите си пречим е първата крачка към промяната. Проблема никога не е в света, а в умовете ни. Започнах да спортувам и се научих да медитирам ежедневно по 20 минути. Спорта разгражда адреналина и освобождава ендорфини, а медитацията ни освобождава от контрола на ума и има мощен анти-стресов ефект. Знанието, което получих от д-р Първанов съпоставях с ежедневието си и малко-по-малко започнах да разбирам по какъв начин причинявам стреса си сам. Точно това погрешно мислене е причината за всички „диагнози“, които съм си поставял през годините – социална фобия, депресия, страхова невроза и т.н. Нещата са ТОЛКОВА прости. Страданието е аларма, че имаме неправилно мислене. Мислите трябва да се променят. Вместо да се тъпчем с хапчета, които само притъпяват симптомите, по-добре да излекуваме корена – причината за състоянието си. Мога да опиша терапията си в детайли, но това са моите изводи и да ги ползва някой „втора ръка“ би било полезно само за много кратко. Преди това и аз бях изчел всичко за паниката, техниките за справяне, плюс историите на надживелите я, но това не даде траен резултат. Пак повтарям – не го казвам с цел реклама, просто всеки трябва да си извърви пътя, да преживее всичко и да си направи сам изводите. Виждам, че темата е прочетена от близо 2 000 души. В раздела има 10-на души, които помагат, това значи, че е прочетена от над 1 900 души, които страдат от същите неща и ще бъде четена от много повече хора занапред. Пиша този пост за страдащите от панически атаки. Пиша го за теб, който сега минаваш през ада, през който преминах и аз. Знам, че се чувстваш сам и изоставен от Бог и мислиш, че това, което преживяваш е различно от това, което са преживели другите. Чувстваш се второ качество човек и ти се иска всичко това да е просто един лош сън. Вярваш, че живота ти е безвъзвратно объркан и че ще трябва да живееш в страх до края на живота си. Ужасяваш се, при мисълта, че можеш да полудееш или да умреш. Може би понякога в най-трудните моменти мислиш да сложиш край на всичко, защото ти се струва твърде много да понесеш. Имам много добра новина за теб – страдаш напразно! Това, че имаш страхове и депресии не те прави по-малко стойностен човек, просто си объркан и изплашен. Не губи време, а потърси помощ и скоро ще си забравил за всичко. Щом аз успях можеш и ти. Въоръжи се с търпение и бъди готов да има дни, в които мотивацията ти е по-слаба и не ти е до медитация. Бъди готов да грешиш и знай, че чрез грешките си се учиш, не се мрази заради тях. Просто имай търпение. Прояви малко мъжество и инат, на пук на себе си и всичко и излез от добре познатия ад, защото уверявам те – навън е по-хубаво! Трудно ми е да си спомня за състоянието си от преди само няколко месеца. Та аз съм нов човек, а всичко е станало толкова неусетно... Преди няколко месеца започнах тази тема, защото се чувствах безпомощен, объркан и уплашен като малко дете. Е, вчера се погледнах в огледалото и видях колко здраво и красиво е станало тялото ми в резултат на спорта. Зарадвах се на себе си, че съм насред планината, далече от къщи и не нося шишенцето с капки мента-глог-валериан, които носех винаги със себе си когато излизах от къщи и към които да посегна, когато усетя, че паниката се надига. Зарадвах се, че мога да съм на маса с непознати хора и да се отпусна и да участвам в разговорите без да ме е грижа кой какво си мисли и да се забавлявам. Това не ми се беше случвало от толкова отдавна. Зарадвах се, че си позволих да изпия малко алкохол без да ме е страх, че ще изпусна контрола и ще се изложа пред приятелката си и останалите хора. Зарадвах се, че отново мечтая и се чувствам нормален човек. Мога да бъда каквото си пожелая. Зарадвах се, защото си спомних колко страхотен човек съм всъщност – умен, добър, смел и забавен. Почувствах се горд и усетих, че съм пълен с любов към себе си. Пожелавам на всички ви това усещане! По време на терапията (каква неподходяща дума!) се справих с клаустрофобията си. Заговарям непознати без притеснение, защото ми харесва тръпката. Харесва ми да се наблюдавам отстрани колко съм страхотен, когато общувам с тях. Изправям се пред страховете си и това ми доставя удоволствие, защото знам, че те са нищо повече от обикновени внушения. Руша старото с удоволствие, защото виждам, че е купчина лъжи. Света не е страшно място, хората не са лоши. Липсва ни само любов и вяра в себе си. Иронично, но ако не беше паниката може би щях да изживея живота си с тежкия товар на страховете върху раменете си, а с такова бреме трудно можеш да стигнеш далече. От един страна може да се каже, че паниката беше необходимо зло, дар, който да провокира промяната. Неведоми са пътищата Господни... На финала ще спестя пожеланията си за успех, към всички, които са изправени пред този проблем, защото вярвам, че успеха не зависи от нечии добри пожелания, а единствено от нашите действия подплатени от силната ни мотивация. И да има кой да ни насочи, разбира се. Знайте, че не сте сами и обичайте себе си въпреки всичко! А ако някого съм вдъхновил с поста си искам един ден в замяна да направите същото за другите, които страдат и живеят в заблудата, че изход няма. Уверявам ви – имате силите. Не чакайте, а просто направете първата крачка!
  17. 1 point
    Преди няколко години, един много мъдър и щастлив човек ми каза: "Много мислиш, недей. Живота не е да се разбира, а да се живее!". И все повече разбирам, колко прав беше...
  18. 1 point
    Може би е добре да се каже, че тези поздрави са само между ученици. Темата за поздравите е голяма и интересна, трябва доста да се чете, проучва, пита. И най-вече да се практикува
  19. 1 point
    Гост

    Поздравите на Бялото Братство

    Източник Някакви мнения по цитата?
  20. 1 point
    Гост

    Поздравите на Бялото Братство

    Ще си позволя да цитирам още нещо, този път за дясната и лявата ръка: (Отрицателни и положителни черти на ученика, 1922 г.) Аз го разбирам така, че чрез дясната ръка човек се свързва със слънцето, а чрез лявата със земята (и съответно с техните енергии - положителна и отрицателна). Доколкото знам това се изразява чрез електричеството и магнетизма като лявата част е магнетична, а дясната - електрична. Освен това дясната ръка символизира и изобразява предостоящето/бъдещето, а лявата това, което е минало (от гледна точка на хиромантията).
  21. 1 point
    Гост

    Поздравите на Бялото Братство

    Благодаря ви за споделеното! Както споменава Иво по-горе при поздрав се произнасят и формули: Поздравът на Любовта, 1921 г. Ето още два цитата от беседите на Учителя за поздрава: (Коприненият конец, 1935 г.) (Търсене на изгубената дума, 1939 г.) (Поздравът на Любовта, 1921 г.)
  22. 1 point
    Дясната ръка е положителна, активна, отдаваща. Ръката е символ на волята. За много молитви указанията от Б. Дуно са да се произнасят с вдигната дясна ръка. Това означава съзнателно свързване на човешката воля с божествената. В някои кръгове и общности използват и двете ръце при поздрав. Лявата когато човек приема поздрави, а дясната – когато той поздравява. При молитвите и при обръщането към Слънцето, не съм срещал приветствие само с вдигната лява ръка (срещал съм с вдигнати и двете ръце, но това е съвсем различно и може би за предпочитане дори и пред обръщането към Бог/Слънцето съм с вдигната дясна ръка). При посвещенията посвещаващият поставя ръката си над главата на посвещавания, като символ на Божията воля, на която посвещаващия е изразител. В рицарските ордени ръката е заменена от меч, също като символ на Божията воля. В християнството Божията воля се изразява със трите пръста на дясната ръка, събрани в едно, като символ на триединството. Това с поставянето на ръката на сърцето за пръв път го чувам да се свързва с Б. Дуно. Според мен е привнесено от някои привърженик на прабългарските обичаи, за които напоследък се правят опити да се възвърнат към живот. Вдигнатата десница е достатъчно мощен жест и не виждам смисъл от допълнително усложняване и ритуализиране, при което задължително се губи част от концентрацията на силата. п.п. Да добавя, че от чисто енергийна гледна точка поставянето на ръката на сърцето връща част от енергията, която трябва да отдадем при молитвата в нас самите. Освен това подобно директно въздействие върху сърдечната чакра в много случаи може да окаже негативен ефект, пренатоварвайки я.
  23. 1 point
    Още Древните са смятали, че дясната ръка е "Ръката, която дава и твори" и винаги се изразява с нейната отвореност с длан нагоре (дланта надолу сочи - отказ).. Ако проследим стенописите и паметниците - ще срещнем символът в школата на Хермест Трсимегист, Питагор, Орфей, Богомилите (както каза и Девашактика), а и далеч на Изток. Поздравът го има и при келтските друиди, както и в по-новите векове в редица Тайни Ложи на Посвещението. Когато дясната длан докосва главата на отсрещния - това е Благословия от страна на по-висшестоящия. Когато докосва лявото рамо на отсрещния (като съответно неговата дясна ръка също докосва лявото рамо на другия) - това е символ на Братство и Равнопоставеност, Кръг на Приемане и Доверие, своеобразно Разпознаване. Лявата ръка е "Ръката, която взема". Например, древните римляни са подавали за поздрав лявата си ръка за целувка (обичай, който е запазен и до днес в Римокатолическата църква и от Църковните настоятели по света като цяло, в редица будистки храмове на Изток .. и се практикува дори и от босовете на мафията .. и от други Тъмни ложи).
  24. 1 point
    Доколкото знам, това с поставянето на ръката на сърцето е мода от последните няколко години. Не е лошо, има смисъл може би, но мисля, че не е традиция на Братството... Не знам дали е дадено от Учителя. Иначе трябва да потърсим в лекции, беседи и статии повече информация как са дадени поздравите и какво значат. Има и думички при определени поздрави.
  25. 1 point
    Aз също дълго време се чудех, защо след поздрава се поставя ръката на сърцето и мисля,че миналата година на Рила по време на курсовете по пеене Симеон каза следното (цитирам по памет,моля за извинение, ако има неточности) : вдигнатата ръка означава (или по-скоро какво трябва да си казваме наум) "Всичко, което върша Господи да е за прослава на Твоето име", поставяме ръката на сърцето " и за благото на моята душа". Аз лично си го поразширих (така ми дойде отвътре) със следното : "Всичко което мисля, чувствам и върша Господи да е за прославата на Твоето име и за благото на моята душа". Ако някой друг може да каже повече за поздрава и на мен ще ми е много интересно!!!
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×