Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 09/22/17 in all areas

  1. 1 point
    "Изглежда, че относно въпроса за превъплъщението философията на Индия се разминава с християнските учения. Но в действителност тази доктрина се отрича единствено в широко разпространените тълкувания на Библията, но не и в самата Библия. Превъплъщението не се явява нехристиянско или неюдейско учение. То се е проповядвало от няколко велики отци на ранното християнство, включително и от Ориген (185-254 г. сл. Хр.), който е твърдял,че го приема като нерушима традиция на "апостолските времена". /Британската енциклопедия нарича Ориген "Най-бележитият от всички Отци на църквата,може би, с изключение на Августин". Ориген пише за прераждането- "Нима не е разумно, че душите се помещават в тела в съответствие с техните достойнства и предишни постъпки?"/ Едва след петото столетие след Рождество Христово, през 553 г.сл.Хр., на Втория Константинополски събор, тази доктрина е била окончателно отхвърлена от християнските догми. Анатемата, която е била произнесена срещу тази доктрина е била следствие на политически маневри, а не толкова на теологична чистота. Учените неотдавна установиха, че папа Вигилий, присъствал по това време в Константинопол, не е взел участие в провъзгласяването на анатемата и всъщност е бойкотирал изобщо този събор... Беседите за превъплъщението понякога се оказваха крайно интересни. Веднъж аз попитах Учителя: "Имал ли е Юда някаква духовна реализация?" "Той определено е имал лоша карма -отвърна Учителят, но въпреки всичко той е бил пророк". "Бил ли е?" Такава вариация на известната тема за злодеянието на Юда ме порази. "О, да -потвърди Учителят уверено. Той е трябвало да бъде пророк, за да стане един от дванадесетте. Но е трябвало той да преживее страдания в течение на две хиляди години заради предателството. През този век той, най-накрая, е получил освобождение в Индия. Иисус се явил на някакъв учител и е помолил той да бъде освободен. Аз познавах Юда в този живот", -добави Учителят. "Вие сте го познавали? Мен страстно ме развълнува тази история. Как изглеждаше той?" "Всякога много спокоен и сдържан. У него все още се е съхранила някаква привързаност към парите". Веднъж един друг ученик започна да се шегува по повод на тази склонност. Но Учителят поклати глава и каза спокойно: "Не бива. Оставете го на мира". През 1936 година Учителят посети Стоунхендж в Англия. На своя секретар, Ричард Райт (брат Дая Мата), той подметна тихо: "Аз самият съм живял тук преди три и половина хиляди години". Понякога той ни заинтригуваше с препратки, винаги мимолетни, относно миналите животи на някои знаменити обществени личности. "Уинстън Чърчил е бил Наполеон- ни говореше той. Наполеон е желаел да покори Англия. Чърчил, в качеството си на министър-председател на Англия, е разрешил тази амбициозна задача. Наполеон е искал да унищожи Англия. В ролята на Чърчил той е бил принуден да председателсва при разпада на Британската Империя. Наполеон е бил изпратен в изгнание, след това отново се връща във властта. По същия начин и Чърчил е бил отлъчен от политиката, но след известно време отново се възкачва на власт". Интересен е фактът, че Чърчил в младостта си е намирал вдъхновение във военните подвизи на Наполеон. "Хитлер- продължи Учителят, е бил Александър Велики. Любопитно е, че и двамата- Хитлер и Александър, са приели стратегията на мълниеносната атака - блицкрийг, както я е нарекъл Хитлер. Разбира се, на Изток, където завоеванията на Александър са довели до гибелта на велики цивилизации, названието "Велики" звучи саркастично". Учителят се е надявал да пробуди в Хитлер общоизвестния интерес на Александър към религиозните учения на Индия и, по този начин, да отправи амбициите на диктатора към по-високи духовни цели. Той действително се е опитал да се срещне с Хитлер през 1935 година, но му е била отказана такава среща. "Мусолини - казваше Учителя, е бил Марк Антоний. Кайзер Вилхелм е бил Юлий Цезар. Сталин е бил Чингиз Хан". "Какъв е бил Франклин Рузвелт?" - попитах аз. "Аз никога никому не съм казал за това -отвърна Учителят с усмивка. Аз се опасявах от неприятности!" "Ейбрахам Линкълн, -ни обясни той, е бил йога в Хималаите, който е умрял с надеждата за постигане на расово равноправие. С раждането си Линкълн е имал за цел изпълняването на това желание. Той се е завърнал отново в това столетие като Чарлз Линдбърг -каза Учителят. Интересно е да отбележим, че независимо от достойните заслуги, Линкълн не е получил така широко обществено признание, докато почти без особени усилия то е станало достояние на Линдбърг. Странно е, че след смъртта на Линдбърг, неговият хавайски приятел Джоузеф Кахалеахи, възкликнал: "Това не е незначителен човек. Този човек е от нивото на Президент" ... Известно е, че Чарлз Линдбърг е проявявал интерес към индийската философия. Вероятно (може само да гадаем), осъществявайки желанието, възникнало в йогата да се посвети на делото за расово равноправие, и отхвърляйки, като Линдбърг, общественото признание, което е било кармическа награда за успеха на Линкълн, той отново в следващия си живот да стане йога. Относно по-святи хора, Учителят казваше, че Тереза Нюман, католическата притежателка на стигматите от Конерсройт, Германия, е била Мария Магдалена: Ето защо,- ни обясни той, тя е притежавала дарбата да получава видения от Христовото разпятие". Лахири Махасая -веднъж той ми каза в Туенти-Найн Палмс, е бил най-великият светец на своето време. В предишния си живот той е бил крал Джанака. Бабаджи го е посветил в златния дворец, поради факта, че той е живял в дворец и преди. Според друг ученик, Учителят е казал, че Лахири Махасая е също големият средновековен мистик Кабир. "Бабаджи, -ни каза Учителят, е въплъщение на най-великия пророк на Индия Кришна." Учителят ни разкри, че той самият е бил най-близкият приятел и ученик на Кришна, Арджуна ("Принцът на преданните", както е наречен в Бхагавад Гита). За нас се оказа лесно да повярваме, че той е бил този могъщ войн, тъй като изключителната волева сила на Учителя, неговият вроден талант за водачество, и неговата огромна физическа сила (когато той избираше да я прояви) характеризираха някого със склонностите на могъщ, непобедим герой. Говорейки за това превъплъщение, Учителят ми каза: "Ето защо, в този живот, Аз съм толкова близък с Бабаджи". / Откъс от глава 28 на книгата "Път" от Свами Криянанда /
  2. 1 point
    Донка

    За вярата

    Струпването на доста проблеми накуп, по моя опит, е причинено от продължително неглижиране на зараждащите се проблеми, с надеждата,че те сами (или някой друг вместо нас) ще ги оправи. Та ако се върнеш назад честно към себе си, сигурно ще забележиш нещо подобно. Кой не е имал такива седмици - всички... Доброто, на което ни учи това напрежение е да не оставяме днешната работа за утре, да сме будни за първите симптоми на проблемите, да обмисляме отношенията и решенията си така, че да не предизвикват проблемите. Как ги предизвикват? Ами според мен се получава, когато волно или неволно ограничим свободата и любовта към себе си или друг човек - както и да се тълкува това.
  3. 1 point
    ЧИСТОТАТА В един от частните разговори с Учителя така както го бяха наобиколили приятели и го отрупваха с въпроси един от присъствуващите го запита: „Учителю, ето ние сега се опитваме да вървим в новото Учение. Идваме, слушаме беседи, стараем се да изпълняваме някои неща доколкото можем, но понякога околните, близките ни и непознати ни запитват какво представлява това учение. Почваме да обясняваме ама те нищо не отбират, а пък и ние се объркваме. Има ли някаква дума, с която може да се изрази цялото Учение и с нея да се обясни какво е това Учение?" Това бе един дълъг въпрос и ми бе чудно, че той можа да се изкаже без някой да го прекъсне. Обикновено всеки от нас си беше приготвил по някой или по няколко въпроса и ги задаваше по най-краткия и бърз начин, за да можем да се вмъкнем в мига на затишието при разговора с Учителя. Нямаше приятел, който да не чакаше този момент и този миг, за да зададе подготвеният си въпрос. Издебнеш ли момента, зададеш ли го то ще получиш отговор. Учителят отговаряше според случая кратко или по-обстойно. Говорът му бе понякога много точен, с една или две думи, казваше направо, друг път изказваше някаква символика тук по-кратка, която бе цяла загадка, но за всеки един от нас подхождаше отговорът и отговаряше на нашата индивидуалност. И случай със случай не се схождаше нито се повтаряше. И беше особено приятно да се слушат тези разговори някои от тях се записваха и после се изнасяха от Боян Боев. Други оставаха като лични спомени на приятелите и те си ги отнасяха в своят житейски път. Някои от тях впоследствие щяха да видят бял свят, някои от тях щяха да бъдат разказани, други записани, но това бяха лични опитности, които не всеки можеше и смееше да разказва. Разкажеш ли ги тутакси усещаш, че нещо у теб се загубва и ти обедняваш. Всеки постъпваше по различен начин и всеки беше прав за себе си в момента. Но минаха години и нещата придобиха друго значение и трябваше тези опитности да се изнесат, за да можем да се ориентираме във времената и събитията, които дойдоха. Аз не зная дали ще мога да запиша всичко това, но онзи, който слуша и записва трябва да ги изнесе на видело, за да се разсее тъмата, която днес е обхванала всички. Дългият въпрос бе зададен. Всички утихнаха, защото това касаеше и самите тях, защото нямаше човек, който да е присъствувал на беседа на Учителя и да не се преживял нещо необикновено, а това бе досегът на човешката душа и приближаването й до Божествения Дух. И нямаше човек комуто да не му се иска да разкаже на другите за този свещен трепет на неговата душа и за това преживяване, но когато решаваше да разкаже на останалите, то срещаше подозрението у другите, които по някакъв начин го слушаха. Ами хулите, които се изпращаха по наш адрес и падаха върху главата и гърба на Учителя? Ами как ще опишем и как ще обясним с една дума какво представлява това Учение? Ние не бяхме образци на Учението, ние бяхме още в началото, а трябваше да работим върху себе си години, десетилетия наред, за да се сдобием със съвсем малка придобивка. Ето защо ние не можехме да бъдем образец на Школата пред света, защото не бяхме съвършени нито в постъпките си, нито в делата си. А те, хората съдеха по нашите постъпки и от там правеха изводи за Учението на Учителя. И от тук ставаше едно голямо разминаване. Защото света търсеше у нас, неговите последователи образци, а пък ние правехме такива щуротии понякога и правехме по-големи бели на Учителя отколкото неговите противници. Така по нас съдеха превратно за Учението на Учителя. Вместо за Учението на Учителя да съдят по неговото Слово и по неговият живот, който бе образец на това Слово, то света съдеше за Словото и Учението му по нашето несъвършенство. Вместо да се огледат в кристалното чисто огледало на Учителя, то те се оглеждаха в нашите изкривени човешки огледала. Вие ходили ли сте понякога на цирк и да влизате там, където са наредени различни огледала и които те правят ту тънък, ту нисък, ту висок, че накрая и уродлив. Така светът се оглеждаше в нашите лични огледала и онова, което виждаше беше изкривения си собствен образ и надаваха вой срещу Учителя и Школата му. Хулела, хвърляха обиди срещу Учителя заради нашето несъвършенство. Но не искаха да се огледат в огледалото на Учителя. Ами ти знаеш ли когато човек излезе и реши да погледне слънцето с очите си може ли да се огледа в него? Едва ли ще издържи няколко мига срещу светлината на слънцето. Така бе и в този случай - не искаха да се оглеждат в Учителя и в неговото Слово. То ги заслепяваше от блясъка и светлината, която излизаше от него.Ето защо Учителят на зададеният въпрос каза: „Когато ви питат какво представлява новото Учение ще кажете с една дума „Чистота". Ако ви искат още две думи, ще кажете: „Чистота във всичко". Ние замълчахме, защото никога не бяхме се сетили, че има такъв отговор. После той добави: „Чистотата е един обширен свят, а да стигнеш до нея трябва да работиш години и години". В беседите си той бе развил въпроса за чистотата, която човек се добира до нея по вътрешен път, който път е много труден и труднодостъпен. А да се върви по него е още по-трудно, защото там при чистотата, там е обилната Светлина и само онзи, който има Светлина у себе си, който има Чистота у себе си може да гледа слънцето без да мигне, да върви по пътя на тази Светлина, защото света, в който се движи е Светлина. Но това е Учение за друга епоха и това остава идеал на човешката душа: Чистота и Светлина във всичко.………………………………………………………………………….В спомените на Мария ТодороваИзгревът т.5
  4. 1 point
    Да, от малък са заложбите. Но, по-важно е как да ги промениш. Сам виждаш, че логическото знание не достига до подсъзнателните базисни вярвания. Обаче логиката все пак има мястото си, когато чрез трансови методи (хипноза, медитация) и предизвикващо поведение тези вярвания изплуват активно. Тогава, наместо обичайното невротично бягство или дразнене (борба/ бягство) ги преобразуваш. Как? На мястото на раздразнената борба и невротичното бягство поставяш спокойното им осъзнаване, любящото отношение на смиреното им прегръщане с приемане. Така символичното подсъзнателно дете в теб с присъщите му страхови вярвания бива лекувано, успокоява се, става спокойно и смело. Накратко, елементите на процеса: чрез медитация и хипнотерапия, достигане до маладаптивните базисни вярвания. Чрез предизвикващо поведение в социални ситуации, умишленото им експлициране и работа по тях - и с логика (когнитивно реструктуриране), но преди всичко, директно емоционално десензитизиране чрез отработваното в хипнотерапията и медитацията отношение (mind frame) на любящо, с благодарност и обич приемане. Тогава все повече работата директно се фокусира в залагането на самоуверени, пълни с обич към себе си, с доверие в живота и дълбинно доброто в другите убеждения. Сам е между 5 и десет пъти по-бавно, при това само ако имаш неотклонно висока мотивация. С психотерапевт е между 5 и 10 пъти по-бързо, като част от работата е поддържането на високата ти мотивация за продължаване на процеса по преобразуване, а нерядко и през външна дисциплина и комбинация от двете. Това е.
  5. 1 point
    Misha64

    Социално напрежение?

    Ми че ти си много наясно с всичко...ми прави впечатление. Много логичен, аналитичен, интуитивен дори...дал си си отговорите на въпросите...но сякаш не си сигурен напълно... Критиката в детска възраст е ....и дори...незачитането, нехваленето, непризнаването на успехи, достойнства и хубави неща...всичко това се отразява. Детето трябва да е обичано безусловно и тогава израства уверен в себе си човек, който не се страхува да греши и не си опасява, че ако е лош или неправ ще бъде отхвърлен. Във всички останали случаи има проблем после. И трудността е че дори и да го осъзнаваш проблема откъде ти е и в какво се изразява...той продължава да действа на подсъзнателно ниво... Не съм сигурна кой точно е начинът...аз за себе си избрах съзнателно да си позволя да допусна грешки...за да видя чак толкова ли е страшно...първият санкциониращ бях аз самата...и от собствената си критика най-трудно се отървавам...мисля, че там някъде е разковничето, но..все пак..нека специалистите да кажат....
  6. 1 point
  7. 1 point
    Благодаря за беседата! Най-малкото добро не е нещо статично, то е динамично. Най-малкото добро е почти без никаква тежест. Всичко съдържа в себе си, не тежи, носи се лесно. Най-голямото добро няма да може да го носите. Да допуснем, че ви харижат цялата земя, какво ще правите с нея? Колко години ви трябва да я обиколите, да видите имането, което Господ ви е дал. Да допуснем, че ви подаря месечината, даром ви я дам, имам право да ви я дам, кой ще иде там? Ако имате малкото добро, ще идете. Понеже имате голямото добро, затворен е пътят за месечината. Всичките хора не постигат, понеже имат статическото голямо добро, вследствие на това всичките пътища за постижение са затворени. Ева затвори пътя, понеже искаше голямото добро, искаше да бъде като Бога. Изгуби рая и всичко. Та сега в ума ви седят големи работи, големи мисли, да бъдете силни, да бъдете учени, да оправите света. И сега го оправят навсякъде, бият се, карат се, делят се, съдят се, затварят се – все голямото добро. Недоволен си, ти имаш голямото добро. Много си учен, голямото добро имаш. Че всичките учени хора, философи на миналото, ако биха дошли сега и децата ще им се смеят. Те са твърдели такива глупави работи, че сегашните деца са по-умни. Старите гърци философи мислеха, че слънцето едва било голямо колкото Атина. Даже считаха, че много му дават. Тия философи считаха, че земята е голяма, пък слънцето е наравно най-много с Гърция. Сега и децата знаят колко е голямо слънцето. Малкото добро, това е първият плод на любовта. Когато човек приеме малкото добро, в него ще проблесне този, който никога не го е виждал. Аз вземам тия думи от Писанието, дето казва: „Да се новороди човек“. Да се роди човек от Бога. Казва: „Роденият от Бога, грях не прави, не се заблуждава.“ Сега хората по някой път ги е страх да не би Господ да ги завладее. Че какво ще придобие Господ, ние какво ще му дадем? Ние сме излезли от Него, страх ни е да не би Той да ни завладее. Чудна философия. Казваме, че ще изгубим своята индивидуалност. От Бога излязъл, пък го е страх да влезе в Господа вътре, ще се изгуби. От Господа излязъл, не се изгубил, сега като влезе в Господа, го е страх, че ще се изгуби някъде. То е все едно да влезе човек между умните хора и да го е страх, че ще подивее... В нас, в новото учение се изисква не само да се говори за Бога. Аз по някой път търся най-простите думи. Защото има думи, с които не можеш да изразиш една идея. Като ги изречеш, големи думи са те. Благородство, величина, грандиозност, планина, море, океан, земя. Големи работи са. Нашата земя едно време била много малка, сега се вижда голяма. Иде ми на ум, бих казал една дума, която е неразбрана дума. Тя първоначално е била малка, като някое малко дете, едно шеговито дете, много палаво. Нарича се, че била неустроена. Дощяло ѝ се да стане видна, оплакала се на Господа. Господ дошъл, започнал да я облича, дал ѝ големи подаръци на земята и сега е доста богата. Всички ние я наричаме майка. Някой я целуват. От вас има ли някой, който да е целувал земята? Може би някой път насила. Тя по някой път е доста взискателна. Като вървиш някъде, препънеш се, паднеш, целунеш я. Аз понеже зная, по някой път, като вървя по земята, за да ни спъне, бутне ни, че аз си туря ръката на земята. Казвам: Толкоз чиста и свята, че целуна ръката си, на нея ѝ е приятно. Доста обича да я целуват. Сега тази идея изглежда противоречива. Как е възможно тази земя, мъртво нещо, как ще го целунеш. Как е в ябълката, която вие обичате. В земята право е, има нещо, което е мъртво, но има нещо, което е живо. Понеже държиш отрицателната страна. Ако имаш любов към земята, ако я разбираш както Бог я разбира, ти ще почувствуваш онази разумност. Като се интересуваш, ти ще почувствуваш, че в нея има съзнание, веднага чувствуваш радостта ѝ, като си неблагодарен, и тя те гледа с презрение. Тогава ще произведе неприятност, тук ще паднеш, там ще паднеш. Тя е касиерка, но не ти дава. Та казвам: В света трябва да имаме малкото динамическо добро, този ключ. Любов трябва да имаме и към земята. Трябва да мислим за нея такава, каквато е. Ние за земята имаме онова понятие, както децата на една майка, която не я слушали, тя направила една страшна, голяма гугла – страшилище с един образ. Облякла се в него и един ден влиза в стаята при децата, размахала се, децата клекнали, започнали да плачат, тя си маха ръцете. Излиза, хвърля костюма си, като влиза майката при децата си, те се хвърлят в обятията ѝ, казват: Едно чудовище щеше да ни изяде. – Не бойте се, аз ще му кажа да ви не бута. То не може да ви изяде, трябва мене да пита. Та сега и вие често се плашите от тази голяма гугла в света. Там, дето няма любов, дето няма това малко добро, тази се явява. Всичките нещастия се дължат на отсъствието на малкото добро, на малката любов. Тогава всичките гугли се явяват. Всичките нещастия се дължат на това. В новия живот, туй трябва да се опита. Да опитаме реалното! Да благодарим на Бога, като видим, че слънцето изгрява, да благодарим на Бога, че то ни удостоява със светлина. Виждаме едно дърво, да благодарим на Бога за плода, който ни дава. Идем при един извор, ще благодарим на извора. Тази вечер ме събуди вятъра, не можах да спя. Разсърдил се нещо. Слязох долу. Седя, цялото здание се тресе. Не мога да търпя. Разлюлява ме като дете в люлка. Аз седя и мисля. Казва: Да си поиграем малко. Рекох: Не е време за игра сега. По едно време започна да вали. Търся една беседа. Намерих беседата – духа вятърът. Намерих друга, пак духа, не престава. Търсих, търсих, не престава. Като намерих тази беседа „Малкото добро“, престана. Започна да утихва, изясни се небето. Намерих една – духа вятърът, казва: Не може. Намерих тази книга, хайде пак аз ли да го чета? Хайде да го чете някой, да го не чете някой много голям човек, но малък да бъде. Сега може да питате защо аз не го чета. Голям съм. Та казвам, в живота – дайте на някой малък да чете и вие слушайте. Малките работи са хубави да ги слуша човек. Хубаво е да слушаме малките деца, като говорят за любовта. Хубаво е да слушаме дърветата, като говорят за любовта. Хубаво е да слушаме изворите, като говорят за любовта. Хубаво е и вятърът да слушаме, като говори за любовта. Този, големият вятър казва: Знаеш кой съм аз! Казвам: Всичко можеш да разрушиш, къщи да разрушиш, влага да разнесеш. Той казва: Всичко туй мога да направя. Казвам: Какво ще се занимаваш с големите работи, с малките се занимавай. С малките работи не иска да се занимава вятърът. Най-хубавото в света е малкото добро. Малката любов, която трябва да проявим. Малко нещо се изисква от всинца ни. Да бъдем благодарни – каквато и работа да вършим, каквото и положение да заемаме. Във всичко да се стремим да бъдем благодарни в дадения момент. Не постоянно, не същото състояние да го държим с дни, но в даден случай да бъдеш благодарен за всичко онова, което провидението ти дава. Тогава казва стиха така: „Който не взема малкото добро, малката любов и не я носи в себе си, той не може да бъде ученик на новото учение.“ Значи никой не може да се извини. Най-малкото трябва да се вземе, да се приложи. Запример, между вас има много недоразумения, които трябва да се изправят. Недоразумения има между ума и сърцето. Недоразумения има и между вас. Всичките тия недоразумения трябва да се примирят. Трябва да се примирят и противоречията... Малката_любов
  8. 1 point
    Misha64

    Безкраен страх

    Всяко твърдение, което съдържа думичките "винаги" и "никога" е лъжа.
  9. 1 point
    Това не е чувство, а мисъл. Не я мисли, тя е лъжа.
  10. 1 point
    Медитацията ще ти помогне да се научиш да пускаш контрола, който си прегърнала и пречи на който и да е да стигне до теб. Не можеш да контролираш този процес. Идеята е да "видиш" какво правиш / с каквито и да е методи/ и да се освободиш от огромното желание да изконтролираш тревожността без да промениш нищо в себе се. Ще ти дам пример с клиент с подобен на твоя страх. Момче с тревожност от 2 месеца и лека телесна симптоматика. На въпросът ми какво се е случило преди 2 месеца, отговорът беше изневерих на приятелката си. На подканата ми да поговорим за това, за да разбера кои страхове са отключили състоянието, той категорично отказа с обяснението, че там всичко е ок и се разбират прекрасно. В този момент на мен ми стана ясно, че терапията ще продължи по дълго от колкото е необходимо, защото имах пред себе си човек, който искаше да изконтролира симптома и безумно се страхуваше да обсъди причината. Аз бях втория психолог при който идваше и съответно той искаше да ме поведе на където му е комфортно. Състоянието му се оправи не след 4-5 срещи, а след 10-12 , когато дойде и каза : "разделих се с приятелката си и всичко се оправи, всъщност аз от една година си го мисля. Това момиче не е за мен." Припомних му, че това беше първоначалната линия, която той затвори и бях принудена да обикалям около проблема и да удължа времето 2 пъти. Отговорът му беше, че сега е разбрал и че това време за него не е изгубено, защото е развил нови умения и знания, за които може да е само благодарен. Какво искам да ти кажа: Никога не знаеш какво научаваш докато си в терапевтичен процес. Това ти става напълно ясно месеци по- късно. Доста хора прекъсват терапевтичния процес, защото не виждат онова, което Те са решили, че трябва да видя. Не знаят, че то вече се случва с тях и вместо да се фокусират в процеса бягат по повърхността в търсене на тяхното си. Искаш формула, с която тревожността ще изчезне - няма такава. Престрашаването да се промениш - това е решението. Да убеждаваш другите, че не се получава - това е психосоматичния капан.
  11. 1 point
    Едно, от най-значимите имена, в историята на психотерапията е, на Виктор Франкл. И то, не защото е, написал, една от книгите, оказала най-голямо влияние, върху съвременното човечество - ,,Човекът в търсене на смисъл,,.Не, не за това. Наистина, не за това.Името му е там, в пантеона на психотерапевтите, поради създаването, на една от най-мощните техники, за лечение на невротичните разстройства, включително и социалната фобия. Тя е известна с името ,,парадоксална интеция ,, , една проста справка в Гугъл, ще покаже, за какво става дума.Досещате се, предполагам, каква е техниката-човека, сам да предизвиква симптомите от които го е страх.Това е.
  12. 1 point
    Плевелът наречен мафия от както е поникнал никога не е помагал на бедните. Единствено по времето на Мусолини мафията е гонена. Мафиотите убивани, клани, разтрелвани, което не е било никаква борба срещу нея, а брутално отмъщение. От както е излязъл на свобода духът на мафията сломен никога не е бил. Многобройните арести и мегапроцеси срещу нея доказват нейната мощ. През годините тя е претърпявала поражения от държавата, но никога не е губила своята мощ, своята позиция. Нейната дейност в обществения и политическия живот никога не е отслабвала. Каква е мафията днес? Вече не посяга на прокурори, съдии, политици. Тя през 90 - тте разбра, че това е пагубно за нея. Мафията днес е прикрита и предпазлива. Но тя е тук!
  13. 1 point
    СПОМЕНИ ОТ НАШЕТО ПРЕБИВАВАНЕ В МАКЕДОНИЯ Не казвам окупация, защото Македония е българска земя и там българите бяха при своите родни братя, на своя българска земя. Това ние можем да го кажем и трябва да го кажен смело, пред себе си и пред света, пред Бога и пред историята, за да го чуят и най-гелемите ни врагове, защото това е голямата, чистата и святата истина. И ако ние нямаме смелостта и дръзновението да кажем това, ние не сме достойни да се наречем българи. Ние не сме честни хора. Въпросът е обаче, бяхме ли достойни да направим и дадем на нашите братя в Македония това, което те чакаха от нас или не? Думите, които Учителят ми каза, когато по служба трябваше да замина за Македония, бяха: "Сега българите трябва да бъдат умни, добри и да не отмъщават". Малко думи, но те съдържаха всичко, те бяха цяла програма, политика, живот, пример и държавнически усет и подход. Аз лично се убедих в това, колко съдържателни и уместни за случая бяха тези думи и какво съдържание и смисъл се съдържаше в тях, както за нас, така и за тия, които ни очакваха там в Македония. Аз бих могъл върху тия думи да напиша цяло съчинение, защото те бяха непоклатима, здрава основа, върху която можеше да се изгради материалното и духовно единство на нашата национална кауза за братство, доверие и неразделна любов. Аз трябва да кажа, че в началото беше така. Почна се добре и резултатите бяха отлични. Учителят беше вложил в нас по свой неизвестен начин разбиранията си за приложението на дело на тия свои думи и те дадоха поразителни резултати. Не само за нашите българи там, но и за другите народности, дори те изненадаха и самите сърби, най-гелемите шовинисти, които не виждат нищо хубаво другаде, освен в сърбизма. Сърбите са ограничени, заслепени, закостенели в своето национално себелюбие, издигнато до степен на фанатично идолопоклонство. Но ето, че тук те бяха сериозно ударени и бяха разколебани и объркани. Те не очакваха от българите такова културно и благородно отношение. След време, постепенно и незабелязано нещата почнаха да се променят, защото духовните сили, които се съдържаха в знаменитите думи на Учителя, почнаха да намаляват, а наред с това се появиха и други неблагоприятни обстоятелства, които действуваха в обратно направление. И все пак, изграденото на тази здрава основа, посочено ни от Учителя, остана, тя живее и тя ще пребъде и занапред. Нека помним и работим върху тази заповед, т.е. да бъдем и за напред умни и добри, честни и справедливи и да не отмъщаваме. Там е нашата сила, тя е крепост, вяра и упования, и с тях ние ще пребъдем и ще се запазим в собственото си отечество. Тя ще ни избави от жестоките превратности на зли вражески сили, на лукави и вероломни попълзновения и фалшификации. Да бъдем умни и добри, честни и справедливи, да не отмъщаваме, а с любов и такт, без колебание, с пълна вяра и доверие да приемем в обятията си нашите братя от Македония. Аз имам богат опит и наблюдения за резултата от тези Божественн думи на Учителя. И мога да кажа, че те са гаранция, живот, съдба и бъдеще за народа ни. Из Спомените на Тодор Божков
  14. 1 point
    СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР През 1938 година Хитлер окупира първоначално Судетските области,а след това и цяла Чехия. Последната не оказа никаква военна съпротива, защото смяташе това за безполезно. Следната година -1939 година беше нападната и завладяна Полша. Същата оказа сериозна съпротива, тя се сражава геройски, обаче и тя бързо капитулира пред много по-силната и много добре технически въоръжена Германия. Тя водеше войната светкавично, по съвсем нови принципи и методи, неизвестни дотогава, базиращи се на голяма мощна техника, изразена в танкове, авиация, артилерия, автоматично скорострелно оръжие, моторизирана пехота, бързи светкавични действия, изненадващи нападения, дълбоки разкъсвания на фронта, раздробяване на противната армия на части и обграждането й след това в така наречените "чували" и след това унищожаването и пленяването й. По този начин противникът, останал без командуване, без връзка, неориентиран, лишен от технически средства, бързо капитулираше. Русия също изнесе своята отбрана на Запад и едновременно с германците завладя източната половина на Полша. Цял свят наблюдаваше тази война и всички бяха като слисани и с тревога очакваха по-нататъшните военни и политически ходове на Хитлер. Мнозина тогава смятаха, че завладяването на Полша е станало с някакво предварително споразумение между Германия и Русия. На следната, 1940 година, по същия начин беше нападната и завладяна със светкавична война и Франция. Белгия, Холандия, Норвегия също бяха завладяни от Германците. Английските войски във Франция, които бяха изпратени в помощ на същата, също бяха разгромени и едва се спасиха от плен, като бяха прехвърлени през Ламанша. Всички бяха уплашени, объркани и с впечатление, че нищо не е в състояние да се справи с военната сила на Хитлер, която действуваше като по часовник - безупречно, сигурно, бързо и съкрушително. Последваха страхотни въздушни бомбардировки от германската авиация над Лондон с големи морални и материални жертви. Оставаха само Балканите и Русия. Чърчил направи изявления, които за онзи момент изглеждаха парадоксални, че той ще приготви Англия след 3 години, когато ще се обърне военното щастие към тяхна страна. „А до това време- каза той на своя народ - аз не мога да не ви обещая нищо друго, освен кръв и сълзи. Никой не можеше да повярва тогава на тези думи на Чърчил. Обаче историята ги потвърди. Русия мълчеше и никой не знаеше как стоят работите там. Унгария и Румъния минаха без съпротива на страната на Хитлер. Всички чакаха своя ред, предварително уверени в своята безпомощност да се съпротивляват. Германците бяха с много висок дух и с пълна увереност за своята непобедимост. Някои млади хитлеристи германци с увереност говореха, че цяла Европа им е вече в джоба. Дойде 1941 година. През Унгария, Румъния и България настъпваха мощни войскови съединения с танкове и авиация и много бързо бяха завладяни Югославия и Гърция, като армиите им бяха разгромени и пленени. Остана Русия. И никой не знаеше дали Хитлер ще има смелостта да я нападне. За силата и издръжливостта на Русия никой тогава нямаше ясна представа. Дори сам Хитлрер не беше добре осведомен по този въпрос. И това стана причина да дойде по-късно Германия до своя погром. Във връзка с тези набелязани бегло събития, искам да дам някои спомени от срещите ми с Учителя по това време, за да се види как той е виждал и преценявал събитията. Неговите преценки не можеха да се наречат ясновидски, гадателски, астрологически, умозрителни и пр. а по-скоро те бяха одарение с Више, необясними за никой земен човек,при това съвсем точни, сигурни, като имаха силата и значението на една категоричност, съдба и предопределение. Кой можеше тогава да повярва и да знае тези възможности и да се възползува от тях? Когато никой не познаваше от света този неоценен, неизвестен и духовно извишен Великан. Гений - не, пророк- не, светия - не, а нещо много по-велико, което само някои от смирените наши братя и сестри по други пътища и внушение знаеха и разбираха. Да, Бог благоволи към тия и досега още неоценени неразбрани избранници, а остави на тъмнина гениите, учените, политиците, владици и патриарси, свещеници и пастори, всевъзможни философи, мислители и горделивци, благородници и самозванци, величия, които спекулираха със своето положение и достойноство и си въобразяваха, че служат на Бога и работят за благото на своите народи. Каква заблуда, каква слепота и тъпота, каква гордост и измама. Кои са всички земни величия, за които е дума тук? - Това са само имена, но в същност това е всеки от нас, който ги приема грешно в себе си и се оставя те да го ръководят и да му заповядат. Целият свят е обсаден от тях. Те са много умни и хитри. Те казват, че не може без ядене и пиене, не може без къщи, дрехи, автомобили, богатство, курорти, материално осигуряване и всевъзможни удоволствия. Да, така е, но нека се знае, че това е новата сила на дявола, която на прост език значи егоизъм, насилие, лъжа, завист, злоба, омраза, материализъм, атеизъм и др. Но, до къде ще отиде човечеството с тях, ясно - до катастрофа и гибел. Учителя не се занимаваше с отрицателните прояви на хората. Той не се занимаваше с политика, войни, вражда, кръвопролнития, а неговата цел беше да даде светлина и изходен път, как съвременното човечество може да излезе от безизходното си положение, за да се подготви за новата епоха, която иде в света. Всеки сам трябваше да си отвори вратата и да излезе вън от затвора, в който сам е влязъл. За целта Учителя даде много знания, живот и сила в своите беседи и упътвания и който е жаден нека сам намери извора. Всеки сам трябва да намери своето спасение, без насилие, а доброволно и съзнателно. Аз очертах в бегли щрихи епохата и състоянието на хората от света през времето, когато ми бяха дадени някои опити: 1.Още преди започването на Втората световна война Учителя каза: "Англия да върне колониите на Германия, за да се избегне една страшна нова война, която се готви и която скоро ще дойде. Никой не обърна на това внимание. 2.Ако Англия не върне колониите на Германия и ако не запази световния мир, ще загуби всичките си колонии и ще загуби и своето могъщество на световна сила. 3.През 1939 година, преди войната на Полша с Германия Учителя каза, че положението на Полша между две велики сили - Германия и Русия е много деликатно и опасно. След завладяването на Чехия, Хитлер даде чешки земи на Унгария и няколко села на Полша. Знаейки съдбата иа Полша, с нескрито съжаление, някак особено Учителя изрази своето очудване от тази наивност и заблуда на Полша, за да не види опасността, която я застрашаваше. През 1939 година в Москва се сключи пакт за ненападение между Германия и Русия и то в същия момент, когато там беше дошла английска делегация, която се върна с празни ръце. Това беше голям успех за руските дипломати, но то улесняваше и Хитлер в по-нататьшните му ходове. 4.В 1939 година Полша беше разгромена. Учителя знаеше това предварително. В мое присъствие Той правеше изказвания в този смисъл. Той виждаше безсмислието на едно истинско геройство на поляците, но за момента съвсем наивно и неоправдано. Поляците атакуваха с голяма маса кавалерия германските танкове и бяха унищожени. 5.Преди Втората световна война, в началото на 1939 година между другото Учителя ми каза: "Досега се смяташе, че Наполеон е най-великият пълководец". След кратко мълчание Той продължи: "Сега обаче в Германия има едно "човече".., то многократно надмина Наполеон". За мен беше съвсем ясно значението на тези думи, въпреки че Втората световна война не беше още почнала и затова аз не бях изненадан от това, което стана впоследствие с Полша, Франция, на Балканите, първия период на войната с Русия и пр. Думите на Учителя бяха потвърдени по един неповторим начин. 6.През 1940 година непосредствено преди нападението над Франция по моя работа бях пак при Учителя. Той беше в необикновено състояние. Беше променен, външно и вътрешно и сякаш беше не човек, а Дух, който идваше от фронта на двете велики държави - Франция и Германия. Армиите им бяха групирани и изправени една срещу друга, готови за страхотна битка. С малко думи, повече с външен израз, Учителя изрази пълната безнадеждност за французката армия и странната сила на германците, която във всяко отношение надвишаваше французите и така Учителя недвусмислено изрази странния удар, който се готвеше върху Франция. Учителя явно виждаше, че Франция ще бъде раагромена бързо, невиждано и неочаквано за нея. Аз споделих с едно мое началство това изказване на Учителя. Той нищо не каза. След няколко дни той дойде при мен в изумление, изненадан, в тревога и голяма изненада от това, което вече беше станало. А то беше като истинско чудо. Очудването му беше още по-голямо как Учителя е могъл да знае това. Този факт беше наистина поразяващ и беше над всяка представа за земния човек. Аз също бях изненадан, макар в предварително да бях предупреден за това. Аз разбрах, че за Учителя няма време и пространство, че той присъствува всякога и всякъде, когато пожелае и че Неговите възможности бяха неизмерими и са над всяка човешка мисъл и представа. Моята вяра в Учителя беше вече напълно утвърдена. Предварително Учителя ми беше казал още, че Франция воюва със стара армия, нейните войници са участвували а Първата световна война, а Хитлер воюва с млада армия. Те не са участвували в Първата световна война. Нямат впечатление, нито са свързани с остарелите методи за воюване от Първата световна война. 7. След разгромяването на Франция агресията на Хитлер не спираше. Европа тръпнеше пред неизвестността. Между другото Италия, която се беше настанила на Балканите и беше заела Албания, се опита да направи и тя нещо грандиозно, макар и в по-малък мащаб. Италия обяви война на Гърция и се насочи към Солун. Всички мислеха, че велика Италия бързо ще се справи с малка и слаба Гърция, действайки по хитлеристки маниер. Мнозина даже смятаха, че Гърция без бой ще капитулира, под впечатлението на военните операции на Хитлер,. За голяма изненада, стана нещо съвсем неочаквано. Гърция не се уплаши. Тя събра сили и смело и безстрашно се нахвърли срещу италианците, които започнаха да бягат и отстъпиха. Те бяха така разбити и застрашени, че можеше да бъдат и унищожени. За щастие, те се прибраха в границите на Албания, а гърците доволни, че ги прогониха от своята територия, спряха офанзивата. Това беше добър урок за всички. Италианците бяха станали за смях и подигравка. 8. Англичаните искаха да задържат Балканите за себе си и да ги противопоставят на Хитлер. Те пратиха свои войски в Гърция, правиха дипломатически натиск върху Югославия и България да се бият срещу Хитлер, като застанат на тяхна страна. А германците бяха вече в България и Румъния. При тази обстановка един ден Учителя ми каза следното: "Италианците са измислили едно ново, много силно оръжие, което щом го употребят, ще победят". Аз се чудих на това ново тяхно оръжие и чаках да видя дали Учителя ще ми го каже. Учителя продължи: "Това ново оръжие са германците". Разбрах, че германци¬те ще воюват на Балканите и че чрез тях италианците ще победат Гърция. Това още никой не знаеше, пък и не можеше да го знае, защото това е военна тайна. Хитлер пазеше даже от своите хора намеренията си, обаче за Учителя нямаше нищо скрито от това, което ставане в света. В това аз многократно съм имал възможност да се убедя. Разбира се, Учителя съобщаваше тези неща някак особено, не направо, а символично, образно, иносказателно. Не всеки и не всякога можеха да се резгадаят символите на Учителя. Искаше се подготовка за това и будно съзнание. Неговият език не беше език като за обикновените хора. Това беше Божествен език, непознат и неизразим по човешки. И сега даже аз не мога да дам определение, макар да съм го опитал неведнъж. Това е език, подобно на чужд език, не можеш да го разбереш, ако не го знаеш. Не можеш и да се ползуваш от него. Германия беше невиждана до това време военна сила. Тя беше нещо изключително. И наистина, впоследствие трябваше цял свят да се обяви срещу нея, да минат години и с много усилия и жертви да бъде сломена тази сила. Днес това съзнателно се омаловажава. Обаче истината е съвсем друга и тя трябва да се знае такава, каквато е. Югославия и Гърция бяха разгромени бързо, английските девизии в Гърция също бяха разбити и се спасиха на своята флота. По-късно остров Крит беше завладян с въздушен десант от германците. Гърция даде много по-сериозен отпор от Югославия и причини на германците големи загуби. Ние дадохме път на германците, без да воюваме. Германците бяха на върха на своето могъщество. Но войната не беше свършила. Оставаше още Англия и Русия, а Америка не беше се още намесила сериозно във войната. По това време Учителя беше казал да се каже на Хитлер да не воюва със Съветския съюз. Казваха, че той казал, че не признава друг пророк, освен себе си. По други изказвания на Учителя ,обаче, аз разбирах, че Учителят смяташе за грешка една война между Германия и Русия. Той имаше благосклонност към Съветския съюз и славянството. Той не гледаше с лошо око иа болшевишкия строй в Русия, напротив, много неща у тях харесваше. И тук, както се разбра по- после, се установи, че Учителя е имал верни и ясни схващания за положението в Русия, макар че за цял свят тогава имаше омраза към болшевишкия строй в Русия. За Учителя беше ясно, че тук Германия ще загуби войната. Той направи изказване предварително в смисъл, че този път Наполеон няма да може да влезе в Москва и че Небето няма да му позволи това. Чудно нещо? - Небето взело страната на безбожниците! А по-късно Учителя каза, че Хитлер с недоволство казвал, че Бог станал болшевик. Всичко това явно говореше, че Учителя знае всичко и то така, както никой друг в света. Още много неща могат да се кажат, но за сега и това е достатъчно за тия, които вярват и разбират. За съжаление в света имаше слепи м глухи хора, които нито виждаха, нито чуваха. След разгромяването на Югославия и Гърция българите окупираха Тракия, Македония и част от Сърбия. Във връзка с това Учителя по свой особен начин, познат само на някои негови ученици сподели този факт и на него ние ще се върнем при друг случай, защото той трябва да бъде разгледан отделно. Най-често Учителя разрешаваше големи въпроси от световен мащаб с много леки изказвания, за които дипломатите и историците щяха да пишат после цели томове съчинения. А той ги разрешаваме само с една дума, една фраза, един прост пример, една картина и пр. И с тези Свои изрази Учителя даваше много повече светлина и хвърляше повече яснота и истина, отколкото в сложните и объркани понятия на специалистите по тези въпроси.Из Спомените на Тодор Божков
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
  • Newsletter

    Want to keep up to date with all our latest news and information?

    Sign Up
×