Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 11/15/17 in all areas

  1. 1 point
    13.11.17 Что представляет число 13, которого боятся люди? ...Чтобы не бояться этого числа, человеку нужно знать способ трансформации энергий этого числа. Когда невидимый мир хочет преобразить человека, он ставит его под воздействие числа 13. ...Итак, если вы хотите справиться с энергиями числа 13 – положите в основу своей жизни Любовь. Этот ключ работает везде. Этот ключ действует как положительная и отрицательная сила. Разумные отношения Какво представлява числото 13, от което хората се страхуват? ...За да не се страхува от това число, човек трябва да знае начина, по който може да трансформира енергиите му. Когато невидимият свят иска да преобрази човека, поставя го под действието на числото 13. ...И тъй, искате ли да се справите с енергиите на числото 13, турете любовта за основа на живота си. Този ключ работи навсякъде. Този ключ действа като положителна и отрицателна сила. Разумни отношения
  2. 1 point
    Паднало е преди да започне кризата. Ние просто отказваме да забележим първите симптоми и караме на мускули без вода, без почивка, без свясна храна, с много стрес. Мислим си, че така сме "силни, издържливи". Истината е - небрежност, неуважение към тялото, което според нас е длъжно да понася всичките ни капризи и глупост.После нещата се уравновесяват, благодарение на това, че мозъкът си е позволил да изключи нашия волеви контрол над тялото за наше добро. Ако се загуби съзнанието е още по-страшно, и системи може да включат, и сърцето се задъхва при сближените граници...
  3. 1 point
    За да създадеш емоционална връзка с някой, първо трябва да можеш да я създаваш със себе си. Ако не разпознаваш емоциите си и не можеш да определиш отношението към собствената си личност е абсолютно невъзможно да създадеш емоционален контакт с който и да е. За съжаление ние се свързваме с хората според собственото си емоционално чустване. Ако не се обичаме и не разпознаваме себеобичането, няма как да се свържем през обич и любов с който и да е. Това важи за всички емоции. Ето защо огромната част от нашите взаимоотношения не са никак приятни и хармонични, защото не умеем да се свързваме със себе си съответно и с другите. Ако аз не съм уверен в себе си, ще се свързвам през недоверие с всеки, защото ще пазя собствената си неувереност /слабо място/ . Моята насока към теб е, опитай се да определиш какво чувстваш към собствената си личност. Как се отнасяш към нея?
  4. 1 point
    Супер е, че пишеш и ти благодаря за това. За страхуването от мнението на людете, паническото и социалното тревожно р-ва. Разлика има, при това значителна - при психичните механизми, подежащия характер, в терапевтичния подход, включително за въпросното "тръбене". Пояснявам за него по-долу. Да, при пароксизмалните п.а., присъстващи в паническото разстройство, е възможно да съществуват базисни вярвания, свързани с мнението на другите, пораждащи тревожност. Както писах и в предния постинг, разлика обаче има. При п.р. страхът от мнението на другите може да го има в една или друга степен, но не е основен. При това състояние е възможна известна откритост в социална среда относно преживяванията, което спомага премахването на механизма на изтласкване и бягане от паниката и по-бързото и преодоляване. Като цяло, тук справянето е много по-бързо. При това, като казвам, известна откритост, това в никакъв случай не означава постоянно засмукване на вниманието, което вече клони към хистерични вторични печалби. При социалния страх -: понякога е просто срамежливост, която се преодолява бързо. Но, социофобия е, когато започва да пречи на общуването все по-силно. Тук и справянето изисква упорити, ежедневни и постъпателни усилия. Докато при паническотто разстройство често една промяна в отношението решава всичко. Ако срамежливият въпреки срама си може да завърже и поддържа разговор, то на социофобика комуникацията му е много трудна и тревожността ограничава общуването му силно. Но той все пак прави разлика между реалността и илюзорността на страховете си. Когато това метакогнитивно осъзнаване липсва, а човекът вярва, че страховете му са реалност, се влиза в зоната на личностовите разстройства - избягващо, параноидно и т.н. Тоест, имаме градация. Освен това, при социофобията имаме ситуативно покачване на тревожността при общуване, не и пароксизмални п.а. Изводът: това, че при паническото разстройство имаме известни страхове от мнението на хората, не прави нито психодинамиката му, нито подхода за справяне същия, като при социално тревожното разстройство. Ако без да искаме разменяме взаимозаменяемо разбирането си за психичните наличности и подход при двете, правим логическата грешка непозволено обръщане: "Всички хлебарки са жители на тази планета, следователно всички земляни са хлебарки."... Както вече писах в предния постинг - при социалната тревожност, поне в началото на справянето има нужда от избирателност при споделянето - само на доверени, наистина добри приятели, както и в терапевтична среда. Това е така, тъй като човекът още не е готов да понесе закономерните реакции на хората от по-широкия кръг, на които е споделил. А те могат да са всякакви - от състрадание, през съжаление (което е съвсем различно от първото), неутралност, до явна злоупотреба и ползване на споделеното за нараняване на споделилия. Хората са всякакви и въобще не са длъжни да се съобразяват със страховете на социофобика. При избягващото личностово разстройствоа страхуването е много по-силно - съответно при него се започва по-отдалеч, докато вече наличната самосъзнателност (метакогниция) го сведе до обикновена социална тревожност. В хода на преодоляване на социофобията, базисните тревожни вярвания биват преобразувани все повече. Тогава степента на откритост и споделяне пропорционално нараства - защото човекът от една страна вече знае преживелищно, че огромната част от страховете му са си негови, а хората като цяло са далеч по-приемащи, а от друга страна, развиваното себезаявяване води до все по-дълбоко самоприемане (и обратно), при което все по-малко "пука" за реакцията на другия, била тя и негативна. Когато така психотерапевтичната работа продължи, дори са правени и изпълнявани дизайни на поведенчески експерименти по умишлено излагане - за да се провокират в още по-цялостна степен въпросните базисни вярвания и се преобразуват през развитата самосъзнателност, смелост и методи. Колкото човекът е по-смел и искрен със себе си, става по-открит и към света, като все по-малко се впечатлява от това дали го харесват и приемат или пък някой не го одобрява и мрази. Защото самият той се приема и живее собствения си живот силно. Естествена градация е тази разкритост. Понятно?
  5. 1 point
    15.11.17 Итак, создание характера через трансформирование этих энергий не является простым делом. Имейте в виду, что великий Божественный Дух, который работает над вами тысячу лет, очень мало изменил ваш характер, мало вы сделали. Даже и когда кто-то из вас восходит к Богу, очень трудно изменяется его характер. Существуют моменты, когда человеку нужно полностью измениться, войти в новую жизнь, но пока он дойдёт до новой жизни это изменение происходит очень медленно. ...Поэтому, теперь будете размышлять о трансформировании энергий, будете думать, будете иметь желание видеть насколько вы сильны. И все будете стремиться трансформировать ваши энергии, обращать их в положительные. Когда трансформируете – приобретёте. Превращение энергий И тъй, за да се създаде един характер чрез трансформиране на тия енергии, не е лесна работа. Имайте пред вид, че великият Божествен Дух, който от хиляди години работи върху вас, с малко нещо е изменил характера ви, малко нещо сте направили. Даже и когато някой от вас влезе в Бога, колко мъчно се изменя характера му. Има моменти, когато той трябва съвършено да се измени, да влезе в новия живот, но докато дойде до новия живот туй изменение става много медлено. ...Та, сега ще мислите върху трансформиране на енергиите, ще мислите, ще имате желание да видите доколко сте силни. И всички ще гледате да трансформирате вашите енергии, да ги превърнете в положителни. Щом трансформирате, вие печелите. Превръщане на енергиите
  6. 1 point
    Мисъл за деня-14.11.2017г ...Кое е най-важното нещо за човека на физическия свят? ...Докато е на земята, човек трябва да използва физическите условия, за да се развива правилно. В това отношение физическият свят представлява голямо благо, голяма ценност, която разумните същества са създали. Разумни отношения
  7. 1 point
    Здравей, да беше чуденка дали да влезеш в магазин - да те съветваме. Тук за мен няма място за размишления - връзката, при това такава, каквато описваш, че искаш е нещо много, много отговорно и сериозно. Представи си, че това не е твоят човек и поради вярата ти, ти не се разведеш никога с него - ще търпиш един потиснически живот ли? Или ще разчиташ, че може и да се получат нещата, въпреки твоята неувереност? Предполагам става въпрос за оръжие за масово поразяване... За деца ли говорите? - защо не го споменаваш, ти искаш ли деца? И ако да - този човек - прекрасният техен баща ли ще бъде, или просто склонилият да бъде семенен донор на теб, която си се опазила толкова години от прегрешение? За теб и всички, които четат тази тема - никога, ама никога не влизайте във връзки, при това сериозни с хора, към които нямате чувства и не се привличате. Освен ако разбира се, не искате да създадете поредното нещастно съвместно семейство-подобно начинание. Къде във книгите на твоята вяра пише, че трябва да си притисната, стигайки 30-те? Защото май няма свещена книга, в която да го пише това. Ако пък броиш социалния натиск, то... той е нещо много разноолико в сравнение с това, което ти описваш като принуда... например секса..? Съжалявам, но лично аз няма как да не се присъединя към отбора на невярващите, макар да съм вярващ. В днешни времена, връзка без секс е на практика невъзможна, еле над 30-те... виж на 18-20, може да мине, но... нравите и моралът е вече друг. Което не прави изборът ти укорим, напротив, но ще трябва да понесеш цената му. Човекът може да е прекрасен, но щом не ти харесва... Не правиш секс, не можеш да решиш... светец ще трябва да е слезнал на Земята да ти предлага. Тази ти убеденост е най-прекия път към възможно най-грешния избор. Хора всякакви, отде реши, че няма да се намери такъв, който да обичаш истински? Моят съвет е категорично не влизай в такава връзка. Очевидно тя ще завърши със създаване на семейство, децата в което ще растат значително нещастни при положение, че родителите не се обичат. Такива деца ли искаш да имаш?
  8. 1 point
    Съвременният начин на живот е изпълнен с не една или две стресови ситуации ежедневно. Единственият начин да се преодолее негативният им страничен ефект върху здравето, в емоционален и физикален аспект, е да се овладеят техники, които за кратко време да редуцират натрупаното нервно-психическо напрежение. Според експертите стресът е като необходима подправка към основното ястие, поддържа ума бодър, провокира взимането на решения, личностно развитие и дори двигателна активност. Прекомерният стрес обаче буквално уврежда умственото ни и психично здраве. Ето защо се налага през деня да се отдели специално време за релакс. Техниките, с които може да се постигне отпускане за десет и по-малко минути, възстановяват усещането за баланс и устойчивост и редуцират негативни странични ефекти от стреса върху здравословното състояние. Медитация При думата медитация си представяме упражняване на неудобни пози за тялото, само при мисълта, при които изстрадалият ни кръст се натоварва допълнително. Всъщност всяко повтарящо се движение може да се използва за медитиране, пояснява д-р Хърбърт Бенсън от Института за духовна медицина на тялото в Бенсън-Хенри. Ходенето, плуването, рисуването, плетенето, са дейности, които помагат да се запази спокойствие в момента на изпълнението им. Когато се чувствате подтиснати и се улавяте в тревожни мисли, свързани със служебните задължения, семейството, връзка с партньор, експертите съветват да отделите 5-10 минути за любимото занятие. Това бягство от натрапливите мисли гарантира постигане на търсената уравновесеност. Визуализация Смятате се за прекалено социален и общителен тип, за да се отдадете на занимания по медитиране. Тогава представете си как медитирате. Важно е да визуализирате обща картина за себе си, да се спрете на определени детайли и да вникнете в състоянието вътре във въображаемия си образ. Визуализацията е техника, която осигурява откъсване от текущото напрежение. Представяйки си как релаксирате можете да се отправите на ум в любимата местност или дори във фантастичен свят. Това няма значение. За да се пренесете на „спасителния остров“ може да докосвате вещи, които ви напомнят приятни усещания, например копринен шал, красива раковина, живописна творба. Смисълът е тази вещ да успява да изключи стреса в ума ви и да внедри в психо-емоционалното ви състояние усещане за спокойствие и безвремие. За да е по-реалистична картината, внесете цветове, звуци, дори тактилни усещания... Дълбоко дишане При стрес напрягаме мускулите си. Това рефлектира и върху органите на дихателната система и дишането. Обърнете внимание на дишането си, когато се чувствате спокойни. То е дълбоко и свободно. Не случайно е получило определението си релаксиращо. „Можем да възстановим вътрешното си равновесие, използвайки обратния път – да започнем да дишаме дълбоко и продължително.“, разяснява Майкъл Лий, основател на школа по релаксираща йога терапия в Бристол, Вермонт. Техниката: опитайте се да издишате целия въздух, който сте задържали. Устните ви трябва да са полуотворени. Поемете дълбоко въздух, така че да усетите изпълване в корема и напрежение по средата на тялото си (точно под ребрата). Спирате да поемате въздух, когато изпитате усещането за изпълване на цялото пространство между корема, страните и кръста, сякаш всеки момент ще се пръснете. Задръжте и издишайте бавно и продължително. Вдишайте дълбоко отново, като концентрирате вниманието си върху този процес. Повторете десет пъти. С всяко вдишване и издишване трябва да чувствате все по-голямо спокойствие, разяснява Джоан Борисенко, експерт по психология, директор на клинични програми за връзката между душевно състояние и организма в Харвард. Огледайте се около себе си "Пълноценният живот означава да си отдаден на момента на мястото, на което се намираш. Колкото повече се доближаваме до това състояние, животът ни става по-богат и изпълнен със смисъл.“, казва д-р Чарли Мейкълс Уийлър. За да се чувстваме пълноценни, е достатъчно да фокусираме вниманието си само и единствено върху дейността, която извършваме в момента и да забравим огромния списък с ангажименти. Да живеем така, както когато сме били деца, без постоянно да даваме оценка на случващото се и да го съдим, е ключът да се чувстваме щастливи и спокойни. Умението да релаксираме правилно ни помага да се отдадем на настоящето. Релаксът е защитна мярка срещу тревожността и депресията. Как да го постигнем? Опитайте се да фокусиране мисленето си върху обкръжението си. Ако сте навън, се наслаждавайте на цветовете на растенията и звуците на птиците. Ако сте в мола, концетрирайте се върху детайлите на дрехите по витрините, проучете цените на бижутата и от какво са изработени, в магазините за мебелите проверете избора на цветове и стилове. Колкото повече държите вниманието си насочено върху определени детайли в настоящето, толкова по-сигурно е, че ще елиминирате стреса. Чаша горещ чай В случай, че предпочитате кафе, се насочете към зелен чай. Кафето повишава нивата на известния стресов хормон, кортизол, докато зеленият чай е здравословна и приятна напитка, съветва д-р Николас Перикан. Чаят от лайка е традиционният, използван за успокояване и редуциране на стреса. Вероятно и черният чай е средство срещу стреса, според думите на учени-изследователи от Университетския колеж на Лондон. Според тяхно изследване тези, които пият редовно черен чай имат ниски стойности на кортизол и се чувстват по-спокойни, въпреки шестте седмици с подготвени от учените стресови ситуация. Получените резултати са сравнявани с данни от контролна група доброволци, които вместо черен чай приемат напитка, наподобяваща кехлибарената течност със същото съдържание на кофеин. Предизвиквайте положителни реакции Научете се да предизвиквате положителни реакции към вас от страна на околните, които да ви заредят емоционално – прегърнете приятел или член на семейството си, разговаряйте с желан събеседник за приятни минали емоции. Опитайте се да трансформирате стреса, е съветът на Дебора Розман, доктор по психология. Защо е необходимо това? Според експертите социалните контакти помагат на мозъка да функционира по-добре и окуражават да се търсят нови решения при дадени ситуации. Препоръчва се и упражняване на физически контакт, което според изследвания помага за нормализиране на кръвното налягане и понижава нивото на хормоните на стреса. В случай, че не ви е възможно да се срещнете с никой близък в момента, достатъчно е да погалите домашния си любимец, ефектът е същият. Самомасажирайте се Напрегнатите мускули водят до хронична болка и са причина за нарастващия дискомфорт по време на стресови ситуации и периоди. В случай, че липсва възможност да се посети терапевт, е препоръчително да се извърши масаж самостоятелно на няколко важни групи мускули за отпускане. Сложете ръцете си на раменете при врата. Масажирайте тези части от тялото с пръсти и длани. Търкайте със сила – това ще доведе до приток на енергия и отпускате на раменете. Разтрийте едната ръка от китката до лакътя като приплъзвате по нея дланта на другата, стегната в палеца и пръстите. Излизайте Порочният кръг работа в къщи следва да се прекъсне. Не само децата, но и възрастните се нуждаят от време за разведряване. Когато се чувствате подтиснати се разходете навън на някое приятно и тихо място. Дори само да поседите на пейката в парка има достатъчно елиминиращ стреса ефект. Упражнете на няколко пъти дълбоко дишане, което има нормализиращо въздействие върху сърдечния ритъм. Слушайте музика Музиката от зората на човечеството се използва за успокояване на духа. Множество изследвания през последните години категорично доказаха, че благодарение на слушането на музика, например на спокойно класическо произведение, се успокоява сърдечния ритъм. Важно е да подберете такива, чието темпо е бавно и има отпускащо звучене. Създайте си навик – редовно да слушате музика с цел релакс. Достатъчни са 30 минути, за да се постигне ефектът на една таблетка Валиум от 10 мг. Изненадайте съзнанието си с рязка промяна на мисленето Достатъчно е за тридесет секунди да се отдадете на позитивно мислене, което също нормализира сърдечния ритъм. За целта се концентрирайте върху обект, който носи позитивна енергия – например, гледайте снимката на детето си или годежния пръстен, който сте получили, сувенир от миналата почивка... Независимо за какво си мислите, то трябва да ви носи приятни усещания. Това от своя страна забавя дишането, отслабва напрежението в мускулите и ви кара да се усмихнете. Благодарение на тези промени ще се почувствате отпочинали и спокойни. Контрола над стреса, си зависи единствено и само от нас! Gogo111, напиши в нета "контролиране н стреса" - има страшно много статии и начини да се справим с него. Няма как да не откриеш нещо!
  9. 1 point
    "Учителят ни води по нов път Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да разрешаваш задачи, да учиш, да минеш една стъпка напред в развитието си. Както учениците от светските училища решават задачи, за да придобият знания, необходими за живота, така и ученикът от Школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. В школата на Учителя човек придобива знания от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава даром. В Школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано. Школата на Учителя е опитна. Всяко нещо ученикът трябва да приложи, за да добие опит. Знанието, което не сме преживяли и опитали, не е положително знание, то е теоретично, то е само умствено знание. Дори знанието, което сърцето е придобило, ако не е опитано, и то не е истинско. Затова Учителя казва: - Моето Учение започва с приложението. Ученикът учи, като прилага знанието, което Учителя е дал. Който не прилага, не е ученик. В Школата Учителя излагаше Учението си на всички общо, но всеки сам трябваше да изпита и приложи това, което той ни учеше. Опитаното знание е знание. Както придобитата и смляната храна от организма ползва човека, така и опитаното и приложеното знание го ползва. Това, което човек е опитал, в него има увереност, че е така. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното познание подлежи на проверка. Знанието, което Учителя ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение, в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н. Знанието, което Учителя ни даде, засяга целокупния живот на човека, както за външните изяви, така и за вътрешните възможности. Всичко, което Учителя ни учи, а ние не сме опитали, почива на вярата. Ние вярваме в това, което ни казва Учителя, че е истина. Но за да добием сигурност, трябва да го приложим, да го опитаме. Например, ние вярваме в разумността на Природата, вярваме, че законите, които управляват Природните закони, са разумни. В Природата ние не можем да правим опити, но ние можем да я наблюдаваме и да правим изводи. Голямата зависимост и въздействие на природните явления ни показва разумността. Като изучаваме и наблюдаваме природните явления, виждаме зависимост, взаимодействие, които говорят за разумност. Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие. Човек, като природно явление, не всякога е упражнявал правилно въздействие върху околната среда, правил е разрушително действие. В Природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в Природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на Земята, като е направил големи пакости. Той мисли, че може да стане неин господар. Това показва, че той е надценил себе си, своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на Природата. Човек е разумно същество, но не всякога действа разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В Природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависими от порядък, който човек не познава в природата, защото в природата действат много разнообразни сили. Човек може да се ползва от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарува, той може само да напакости, както на себе си, така и на самата Природа. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, откъдето човек най-малко го очаква и подозира. В Природата има много блага и възможности за човека и ако иска да се ползва от нейните блага, той трябва да я проучва, да я наблюдава и да не прави опити, с които може да й навреди. Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване. Учителя ни съветваше да правим връзка с Разумната Природа или с живата природа, както той я наричаше, за да можем да се ползваме от нейните сили. Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползва, затова отношенията ни към нея трябва да бъдат съзнателни. Учителя ни учеше, че когато сме сред природата или планината, трябва да наблюдаваме всичко около нас и да правим връзка с нея. Като я наблюдаваме, да почувстваме живота в нея. Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я разбираме, да разбираме нейния език. Ние можем да приемем нейните енергии при каквото и състояние да се намираме за подобрение на здравето ни и за нашето духовно повдигане. Тя всякога има какво да ни даде. Разумните същества, които я ръководят, са всякога разположени да ни подкрепят и помагат. Ние сме потопени в един разумен свят, който разполага с безкрайни блага и който е готов да ни ги даде. Ако ние се затворим за нея с нашето познание и непознаване, тя не може нищо да ни даде. Една от задачите ни е всеки от нас да си изработи правилно отношение и разбиране за Разумната природа. Успеем ли да направим връзка с нея, ние ще имаме един верен приятел при всички положения в живота и никога няма да бъдем лишени от необходимото. Светлината, въздухът, водата, растенията, високите планини, това са складове на сили, от които човек може да се ползва. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сили. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувстваме изобилието на живота, красотата и многообразния й език. Учителя многократно ни е говорил за тази връзка с Природата, давал ни е формули, задачи, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите отживели разбирания. Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне бързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в ума и волята ни. „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ний сме разумни.” - казва Учителя в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Човек като наблюдава природата, може да почувства живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането с ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тези вътрешни знания. Всички хора, които имат очи, могат ли да видят красотата на природата? Не. Красотата виждат само ония, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи работи би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големият живот в природата, от който живот той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да доразвиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила на планината и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика от всяко кътче, например, покрай някое малко изворче, забутано някъде, то извира, носи живот около себе си. Множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него, и съм се питала дали някой вижда тази красота. Или тихото бълбукане на малките поточета, които отнасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата, където да няма живот? Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени багри и форми, природата е надарила. Ако човек има очи, той навсякъде може да вижда само красота. За кого е създадена и кому е необходима? Животът се изразява в красотата. Животът е мощното, което твори и създава формите в природата в едно велико разнообразие. Изброими са формите, които животът създава в природата. Тя твори в най-малките невидими същества, до най-великите светове. Мощно нещо е животът. Той прониква всичко и го обединява в едно единство. Творческите сили в живота се ръководят от разумни принципи. Учителя ни учеше, че животът е проява на Великата Космическа Любов, изявена като принцип." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
  10. 1 point
    "Когато Учителя ни показваше гимнастическите упражнения или упражненията на Паневритмията, тогава можеше да се наблюдава изяществото в движенията му. Вдигаше ли си ръката нагоре, сваляше ли си ръката надолу, правеше ли стъпка напред или назад, всяко движение беше свободно, без напрежение, но не отпуснато. В движентията имаше замах, лекота, красота и пластика. Толкова бяха красиви движенията му, че ние просто се захласвахме, възхищавахме се. Искам да подчертая , че такова изящество в движенията виждах главно, когато ни показваше новите упражнения. Когато играехме обща Паневритмия, Учителя играеше заедно с нас. Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава и ние се увличахме. Всеки искаше да направи същото движение, но на малцина се отдаваше това. Като наблюдавах другите, виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво. Допълнение от друг: Сестра Катя Грива ми е казвала, че на нея Учителя й е показвал новите упражнения в стаята си, като тя е играла след него. Той е искал от нея тя да ги показва на другите. Тя ми казваше, че в стаята си пред нея, той е играел така изящно и красиво, така великолепно и хармонично, че тя в никакъв случай не е могла да повтори същото. Но когато е бил навън, пред другите, не е показвал така и не е играл така изящно, както в стаята си. Със съжаление ще кажа, че малцина от приятелите можеха да наблюдават показването и предаването на упражненията. Това ставаше по някакъв повод или по-право, по някакво вътрешно разположение на Учителя, някакъв вътрешен ритъм у него. Обикновено, след като веднъж е показал упражненията, той не ги повтаряше, а ни караше да се учим от тези, които са ги учили веднъж. При редки случаи ги е повтарял." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
  11. 1 point
    "Учителя не проповядваше, не ни увещаваше да следваме неговото Учение, но ни обясняваше, че всякога изяснява законите и принципите, върху които се гради живота ни, насочваше ни да ги изучаваме и прилагаме, да живеем в хармония с Разумната Природа. При това всякога ни оставяше свободни, всеки да постъпва така, както разбира. Той посочваше някои наши криви прояви, неправилни постъпки, но в поучението си никого не упрекваше лично. За всички наши прояви се изказваше безлично, без да засяга някого, макар понякога да се досещахме кого има предвид. Той даваше пълна свобода на изява на всеки един от нас. Всеки сам трябва да види своите неправилни постъпки, защото сам трябва да ги изправи. Упреците и критиките, които правим един към друг никак не помагат за изправянето на нашите неправилни прояви. Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителя ни оставяше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме погрешките си. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. Когато Учителя ни изясняваше своето Учение, той се отнасяше с доверие към нас. Така ни говореше, щото ние чувствахме, че той вярва, че ние можем да направим това. Доверието, което имаше към нас, укрепваше нашето самочувствие, нашата самоувереност, вярата в собствените ни сили. Много пъти съм мислила за вярата на Учителя и нашите възможности, когато ние се проявявахме така несъвършено. Учителя ни виждаше в бъдещето, когато ще бъдем на по-високо стъпало от сегашното. Тази негова вяра ни предаваше сила. Свободата, в която Учителя ни оставяше да се проявяваме ни даваше вътрешен простор и по този начин ни освобождаваше от преструвки и лицемерие. Като ни даваше свобода, Учителя знаеше, че ние ще грешим и за тези грешки светът ще го държи отговорен, но той носеше нашите слабости, за да можем да се освободим от тях. Колко любов и безкористие имаше в това. Той се държеше с нас както майката със своето дете, което прохожда, пада, става, докато се научи да ходи добре. Той не ни упрекваше за нашите лоши и неправилни прояви, но ни казваше, че както постъпваме, така ние сами се опъваме и си пакостим. Да постъпваме правилно е необходимо за нас, за да бъдем в хармония с разумната природа, сред която живеем. Добрият живот е необходим за нас, за да получим благата, които живата природа може да ни даде.Ние живеем в един разумен свят и за да бъдем в хармонична връзка с него, трябва да опазваме законите му. Учителя ни оставаше свободно да проявяваме своето вътрешно естество не защото искаше да грешим, но защото като грешим, ние ще видим погрешките си и като ги осъзнаем, да ги изправяме, за да вървим в пътя на нашето усъвършенстване и духовно повдигане. Учителя ни водеше в пътя на вътрешното самоограничение, което от своя страна ни води към свобода. Целият свят, открай време, се бори за свобода, но свободата се дава отвътре, не отвън, не с борба. Свободата се придобива чрез ограничение на нашата нисша природа. Ограничението на животинската ни природа, която човек още носи в себе си. Учителя беше свободен и искаше и нас да освободи, като ни покаже пътя, по който идва истинското освобождение. Висшата природа в нас, това са сили, които са свързани с живота. На тези сили трябва да се даде правилна насока. Това значи, че трябва да се проявяват в хармония и в съгласие с висшата природа у човека. В човека всички сили трябва да действат в единство, а не да се борят едни с други. Човек е организирано същество, в него действат много сили. Всичките трябва да са в единство за преуспяване както на физическата, така и за духовната същност на човека. Задачата на съзнателния човек е да уравновесява тези сили в себе си, всяка на своето време и място, без да се противопоставят една срещу друга. Това е голямо изкуство, изисква се знание и мъдрост. За да организира силите в себе си, човек преминава през много падания и ставания, през много борби и страдания. Това е дълга работа, която се изисква от човека, докато той даде път на своята висша природа. Когато се говори за свобода, не се разбира човек да прави каквото си иска, това не води към свобода. Свободата се придобива чрез вътрешна разумна дейност - придобиване на контрол над нисшата природа и изява на висшата. Учителя казва: - Човек може да прави каквото иска, но после ще търпи каквото не иска. Човек може да прави добро и зло, но злото не води до свобода, злото води до външни ограничения и вътрешни разрушения и пакости на положителните сили в него, води към израждане. Не е свободен онзи, който прави каквото иска. Свободен е онзи, който може да даде свобода и да не ограничава никого. Човек може да понесе външни ограничения, но вътрешно да е свободен, да се чувства свободен. Учителя прие всички, които дойдоха да го слушат, такива, каквито бяха. Никакви изисквания, никакви условия не постави. Всеки се проявяваше според своето естество, своето разбиране и възможности. Обществото около учителя беше разнообразно, то произлизаше от всички слоеве на българския народ - от неграмотни, до високо образовани и интелигентни хора. Връзката между тях беше Учителя и неговото Слово, от което се интересуваха всички. Той беше обединяващото звено. Учителя остави всеки да мисли и действа свободно, но тази свобода не ги разедини, не се създаваха фракции. Създаваха се групи, които си хармонираха. Именно това Учителя насърчаваше - да работят на групи. Имаше нещо твърде странно: при разнородността на неговите членове, всички бяха единни по отношение на Учителя. Под неговото непосредствено влияние всички можеха да се обединят. Мисля, че една от причините за това беше, че Учителя имаше правилна мисъл за всеки от нас. Той виждаше добрата страна на всеки. Той не държеше в съзнанието си нищо отрицателно за никого. Ако трябваше да изнесе нечия погрешка, той изнасяше принципа, който е нарушен и лошите последствия на нарушителя." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×