Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 12/01/17 in all areas

  1. 1 point
    Имам една много добра приятелка.Май също влиза тук и ако се познае в моя разказ -поздравявам я , Тя изповядваше краен материализъм във възгледите си.Никакъв аргумент не пробиваше нейната стена от знания за живота.Няма смисъл да се спори.Всъщност и аз бях като нея,но ме поразтърсиха разни житейски бурички и докато не се смирих не си отидоха .Както и да е.Та моята приятелка преживя поредица от....,нека ги наречем злополуки с повтарящ се характер.Аз ги наричам събуждащи шамарчета.Добре е да се разчетат в един момент ,та да не се стига до по-сериозни крошета.Говорихме си ,но нищо от споделеното не стигаше до нея.Тя изслушваше, каквото имахме да споделим от приятелския ни кръг с подобни злополучия и до там.Вчера е имала поредна случка,но този път тя вдигна телефона и вместо да се окайва или оплаква направи такъв перфектен анализ на ситуацията,с която сама си е предизвикала случката -тежка работна седмица,огромно от нейна страна недоволство от и срещу обстоятелствата.Каза ми,че в петък следобяд в ръцете и пада лавица с документация от библиотеката в офиса.Аз казва пак не се сетих и не спрях да съм недоволна.Е вечерта ме спряха .,та да ми дойде умът в главата.Падане на улицата-нелепо ,но със сериозни травми ,слава богу само хематоми на колянното.Всички знаем какво би означавало счупване на това място.Тя е лекар и мисля,че има професионална освен другата оценка на случилото се..Моето скромно мнение ,на база личен опит е,че завесата изтънява и се повдига пред все повече хора. Страданието е механизма,чрез който се отваря път за облагородяване на човека.Не може ли без страдание?Очевидно не може за това човечество,част от което сме и ние.Не ми е дадено да знам защо и как сами сме се поставили в тая ситуация ,да се движим стимулирани от тоягата и морковчето.Но това е положението.
  2. 1 point
    С това никак не съм съгласна. Кои са добри, как са добри? Ако човек живее със светоусещането, което добре е описал erendil по горе, то няма как да страда. И животът/Бог всячески ще са преносно казано "в негова услуга" (дори и при някаква т.нар. "лоша" карма, който въпрос се повдигна по едно време), просто защото самия човек живее според законите и хармонията в света. П.П. Имам мноооого познати, които сами себе си именуват добри хора. Те са добри в такъв смисъл - нищо лошо на другите (физически!) не правят. Това обаче обикновено не е от прекрасните чувства и мисли, които изпитват към тях, а по-скоро от страх (като се започне от най-буквален и елементарен и се стигне включително до страх от "духовен" тип - че каквото правиш, ти се връща и др.п.), от задръжки от типа "така не се прави", "не е възпитано", "еди кой си друг ще го подреди вместо мен" и т.н. Същевременно тези хора не спират да обсъждат и осъждат другите (по много начини, най-префинения е, като се оплакват "Толкова неприятен/груб/нахален, представяш ли си, ама аз си премълчах, какво да го правя!"), никак не са склонни да направят каквото и да било за другите, все са недоволни, все нещо не им харесва, като се започне от роднините и се стигне до международното положение . Е, ако тези хора са действително добри, то да, ще си страдат и още как.
  3. 1 point
    А ти как мислиш, Явора? С това отношение и мислене какво привличащ към себе си?... Още повече от това. Животите ни са нагледен пример. Мир и любов да имаш, и смирение преди гордост.
  4. 1 point
    Изложената гледна точка много ми допадна, но си мисля за още нещо. Факт е съществуването на родова карма, на родови проклятия. Откакто се помня, се стремя да не навредя с нещо на някой друг и ако го направя неволно, самата аз страдам от това. Обаче... товарът върху мене и "уроците", които получавам в продължение на много дълго време, са доста тежки. Както каза преди време един мой приятел: "Никому нищо, всекиму виновна!" Не е въпросът да се оплаквам или оправдавам, но съм се питала с какво толкова съм сгрешила, възможно ли е да съм причинила големи загуби някому, без да се усетя?! Удивително е, но с този мой навик да търся причината само и единствено в себе си, не се сетих за нещо елементарно. В много отношения повтарям живота на майка си, макар че като хора сме много различни и ценностите ни са различни.
  5. 1 point
    Всичко си сътворяваме ние. Казвате: Изпитанията са уроци. Да но тези капани си ги залагаме ние, не ни ги поставя Бог. Той иска от нас, само да сме доволни и радостни. Няма такова нещо, като късмета ми се обърна -Сам си обърнал късмета си!. Ако знаеш, че пари ще пипаш ли топло? Ако знаеш, че сам си сътворяваш реалноста, ще мислиш ли лошо за себе си и един миг дори? Пробвайте и да живеете и по другия начин в любов, щастие и от интуицията си, и тогава вижте какво е! Ти затова и знаеш. Любов към себе си и т.н.
  6. 1 point
    Мария-София

    Вярата в себе си

    Надеждна е дала прекрасни цитати в темата за Свободното даване Цитат Обичайте Бога, защото Той пръв ви е обикнал. Заради Любовта Му към вас не очаквайте от Него богатство, къщи, имоти. Той ви е дал всичко, което ви е нужно, но вие не сте работили, както трябва. Ако хората биха работили съзнателно, Царството Божие отдавна би дошло на Земята. Хората, непослушните деца на Бога, са причина да закъснее идването на Царството Божие. За да научат урока си, Бог ги оставя да понесат последствията на тяхната небрежност, да опитат горчивините на живота. Те ще разберат, че няма изходен път от положението, в което се намират, освен чрез изпълнение Волята Божия. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10037&pid=123016&st=0&#entry123016
  7. 1 point
    Мария-София

    Вярата в себе си

    Разнообразието в живота е ОГРОМНО Планина ,ВРЪХ , всеки върви по собствена пътека към ВЪРХА. Колкото хора катерят върха,толкова и пътеки... Когато започнеш да опознаваш себе си,започваш да разбираш и своята пътека.Там дето имаш леснини-отработил си нещата в миналите инкарнации,там дето са трудностите-там имаш да работиш в настоящето. Когато анализираш живота откъм божествената страна,започваш да разбираш кое защо ти се случва. Примери: Заекване-високомерие и гордост.Не можеш да се изявиш в областта на комуникациите.Не можеш да бъдеш артист,където да ти ръкопляскат и славословят,т.е. да ти подхранват гордостта,защото ще затънеш още повече.Налага ти се да работиш мълчаливо,без овации,да се смиряваш... Бедността-не си отработил въпроса с парите-Ако ги имаш кой знае какви глупости ще натвориш...Биха били фатални за развитието ти като душа. Въобще трудностите ти показват,че Бог се грижи да напредваш в правилната посока-да отработваш кармата... и да отваряш любовта в сърцето си. Не претендирам за изчерпателност,просто си разсъждавам... Когато прозреш божият промисъл зад нещата и започнеш да отработваш съзнателно кармата си,спираш да негодуваш и въпросът с вярата в себе си отпада естествено,защото вярата в Бога те води и знаеш,че си в правилния път.Или просто си осъзнал Бога в себе си и той осветява пътя ти със Светлина. Нека бъде волята ти Господи!АМИН. Прото разбираш,че всичко е перфектно-В точното време,на точното място... Докато го разбера,голям зор видях...
  8. 1 point
    Креми (късметче)

    Вярата в себе си

    Явора , има доза идеализъм в мен и хората, които застъпват сходно мнение, но има и достатъчна доза здравословен реализъм. Доказва се И от факта, че намираме време да пишем тук, да се занимаваме с любими неща и да сме нормално - успешни хора в живота. Защото ние не съществуваме само в темата, ние СМЕ - край тебе, хора на всякакви възрасти, със стабилни професии, със семейства, деца, възрастни родители и с функции в обществото. Може би аз съм жената в градския транспорт, която ти е отстъпила вчера мястото си, макар да си по-млада и го е направила така небрежно, че не си забелязала. Защото ти си изглеждала уморена и тъжна. Може би някой от тези хора е учителят, който ще отдели време да поговори с детето ти насаме и да го успокои след скарване с друго дете? Или човекът, който те е обслужил с усмивка на гишето. Ти можеш ли да станеш враг на такива хора? Ние сме обикновени в добрия смисъл и сме реална част от обществото. Думата "враг" ... Тя крие в себе си агресия, защото предлага борба. Да вземем пример от тази прослойка, към която явно не принадлежим, щом имаме компютър. Клошарят - този ( предполага се) не особено интелигентен, необразован, не... абе не от нашата черга чоевек, избутан от обществото в най-тъмния ъгъл. Той се конкурира с кучетата за своя хляб. В този смисъл те са негови врагове. Да, но обикновено след всеки клошар има 2 - 3 кучета, които го съпровождат. Този човек, когото по навик подминаваме като крайпътен стълб, е успял да направи компромиси да отчупи половината от несигурния си къшей, за да се сприятели със своя "враг" и конкурент и га му помага в прехраната. Всъщност си помагат взаимно. Той е видял в животното не страшните зъби, а предаността. Той е превъзмогнал несигурността на житейската си ситуция и е подал ръка и хляб за приятелство. Колко от "социално по-високостоящите" умеят това? Как го е постиганал - с Ум и Сърце. Ако не беше го направил, щеше да е изпоръфан от кучешки зъби и най-вероятно с гнойни рани по крака и ръце. Което намалява и неговия шанс за оцеляване. Този пример, че с Любовта се оцелява по-сигурно, срещаш всеки ден на всеки ъгъл ( за съжаление). Много млади двойки смятат, че зачеването е единственият проблем в живота. Защото точно те го имат. Напротив - много повече проблеми Идват, и то със сигурност, ако имаш дете, отколкото ако нямаш. Ако ги виждаш като проблеми, а не като част от поверената ти отговорност. В България има толкова деца без родители - защо да не обичаме тях? Заекването - има толкова професии, където то не е проблем. Може би е било знак да се насочиш натам. Все едно някой да се сърди, че няма външност за актьор / актриса. Ами погледнете Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Зуека, Тодор Колев - не външността , искрицата прави твореца. А ти подозираш ли , че заедно с дома "наготово" им се струпват и куп проблеми, защото са жертвали част от своята независимост? И че ше плащат с нерви, компромиси и болести? Бедността не е само в България. Това е обширна тема, затова сега приключвам. Като цяло : Колкото по-стеснен е периодът от време, в който наблюдаваш едно събитие, толкова по-несправедливо ти се струва. Представи си, че си извънземен изследовател. Имаш само 10 минути на Земята и влизаш в ресторант. В тези 10 минути забелязваш, че едни хора седят на празни маси, други ядат,но не плащат, трети плащат, но не ядат ... Несправедливо, нали?
  9. 1 point
    Велина Василева

    Вярата в себе си

    Така е... Огромно е разнообразието в живота, но тук, в този форум - освен човешкото становище по даден въпрос, което е добро и ценно - се опитваме да налучкаме и Божественото мнение по същите въпроси, което е по-добро и по-ценно от човешкото, защото Божественото е вечно, а човешкото становище е само временно... Така - ако не през живота, то - заедно със смъртта на човека - и това, човешкото становище, се разпада ... Затова - мисля си сега, че ако я няма вярата в Бога , то вярата в себе си - не може много да ни даде... Поне - не на всички... Обикновено искрено вярват в себе си хора, които не са страдали дълбоко и продължително в живота си... Защото - когато дойдат интензивни страдания върху нас - и най-големите атеисти забравят за вярата в себе си (която наистина им е помагала много добре до този момент), и от устата им неволно се изтръгва стон - "Боже, Божичко"... Неволно, естествено и автоматично става - от гледището на човека, обаче - от Божествено гледище - нищо не е неволно, случайно и без смисъл... Бог се е намесил, чрез страданието - в живота ни, за да го изправи този наш болен живот и да влее Сила в него... Това - не може да се разбере, преди да се преживее... Само майката, с тежко болното си детенце на ръце; само човекът - комуто са съобщили вестта за неизлечимото заболяване на най-скъпото му същество, или - за невъзвратима загуба - само такъв , омекнал вече човек - ще се съгласи, че има ситуации, в които вярата в себе си - мълчи и нищо не казва... Чак тогава - блясва надеждата и лека полека се заражда вярата в Бога - Единственото Същество, Което може да предложи изход от ситуацията и да даде мотив за по-нататъшен живот... Много хора - атеисти - така, по този път са се обърнали от атеизъм - към вяра в Бога, след като дълги години са вярвали успешно в себе си, без да имат подходящ случай да се убедят, че вярата в себе си е добра, но - е до време, след което - идва нещо по-добро, което е - вярата в Бога... А след вярата в Бога - идва и Любовта към Бога - което пък е най-доброто... Така - рано, или късно, човек трябва да стане от пиедестала, където е поставил себе си и да възкачи на този пиеделтал Бога, за да вярва в Него... Т.е. - да замени временното убеждение, което е вече изчерпало възможностите си - с постоянно отношение към Първата Причина, което отношение постепенно, с времето - ще се превърне във връзка с Бога... Важно е да отбележа още веднъж , че това ново вътрешно убеждение на човека; тази промяна у него - му се налага от самия живот - тук не се прави нищо особено от страна на човека - той просто е станал като мека глина в Ръцете на Създателя си и никак не се противи... Беседите на Учителя Беинса Дуно, както и много други Чисти Източници - ни дават указания за параметрите на тази постепенно изграждаща се връзка между Бога и човека...Това е - най-общо казано... В тази връзка Бог е Факторът, Той е Инициаторът и Той е Водещата страна... Не е човекът, който се дърпа и страни от нея дотогава, докогато може... Но Бог - в края на краищата - привлича човека - чрез Любовта... Сам Отец С две думи казано - голяма разлика има между човешката гледна точка и Божествената гледна точка - по един и същи казус... Това са диаметрално противоположни становища... Връзката между човека и Бога (т.нар. Първа Причина) - се изразява в това, че постепенно (не изведнъж, но постепенно) - човекът се отказва да мисли по човешки и да вярва в своя ум, т.е. - в себе си , но - търси вече съзнателно и намира правилното, Божественото мнение за начина, по който трябва да мисли, да чувства и да постъпва, за да не страда, тъй като от опит е разбрал - какво нещо е страданието ( което страдание е дошло, като следствие - поради причина на несъобразяване с Волята на Създателя на Живота)...
  10. 1 point
    Креми (късметче)

    Вярата в себе си

    Безусловната любов не е сляпа. Въпросът е да виждаш отрицателното, но да подходиш към него не с отрицателна емоция, а с положителна + да търсиш начин за положително прилагане на качеството. Ако е нужна критика, тя да е градивна, а не с цел изливане на натрупани отрицателни емоции, изливане на емоции към други хора и събития, спиране на развитието на критикувания, подхранване на собственото его , изтъкване на собствени качества, извличане на някаква облага от ситуацията ( интриги) ... такива работи И колкото по-добър става човек в подхода си към отрицателното ( а то само условно е отрицателно), толкова повече се приближава към безусловната любов. Тази тема не е нещо отвлечено и фантазьорско. Кога спортистчетата станаха мутри? Когато държавната машина им отказа възможността за положителна изява на спортен терен. Те щяха да бъдат шампиони и медалисти, ако подходът към тях беше положителен. Друг пример - много деца са критикувани, че не са отличници. Защо? Защото е клише да се похвалиш с отличния бележник на детето си в края на годината. А не се вижда, че са родени спортисти или музиканти, или танцьори, акробати, готвачи ... Родителят / човекът въобще вкарва някого в рамка и иска от него да се развива в нея. Защото обича себе си и собствените си рамки ( представи за света) повече от другия човек. За да видиш другия в истинската му светлина, трябва да гледаш И Да Търсиш доброто в него с Любов и с Вяра.
  11. 1 point
    ris_78

    Доверието!!!

    Мого интересна е станала дискусията тук.Чак не знам откъде да започна.Аз съм крайно разсеян човек,а ми се налага да работя с пари.Никога не си броя рестото до ден днешен.В един момент ми се случи да върна по-малко ресто.И тогава ми изникна въпроса, че трябва да съм внимателна.Знам че е налудничаво,но предпочитам да не броя рестото.Може би има значение,почити съм сигурна,но се надявам да е за добро.Никой не знае,то счетоводителя на тея сметки е от необичаен университет.Имах в предвид, че понякога съм връщала и повече и съм се усещала по-късно.Каквото е зависело от мен съм правила да се поправят недуразуменията.Та от темата в другата-социализъм ,демокрация чесно да ви кажа аз лично не намирам много голяма разлика,просто условия, изпитания хората са си същите просто там е трябвало да се родят в това време.Кой строй е по-добър аз лично не мога да кажа, защото съм пристрастна и обвързана и с двата както повечето от вас.Единия се опитваше да убие човека като личност със сила,другия го прави по друг начин.Кой е по-добър?Кой е по-успял от тях в начинанието си?Понякога човек живее живота си някак си безучастно,но дори в това има огромен смисъл,поне за мен.Толкова колкото и да живее, контролирайки това което зависи от него.За да стане това, което ще стане след време.По скоро важното е това тълкувание и разбиране на нещата, което се случва в главите ни.Най-важното може би е човек да вярва.Да дори на джебчия,ако вярата ни е силна стават чудеса.Аз вярвам в това.А понеже все пак сме хора и е нормално,се и съмняваме,и че другия не е достатъчно добър. Това не ми се коментира.Желая на всички ви много любов и сила ,защото ще ни е нужна.
  12. 1 point
    Мария-София

    Доверието!!!

    Не мога да разглеждам каквото и да е отделено от Бог,Усещам го навсякъде и виждам смисъла ,които е вложил в нещата,които ме заобикалят.Животът ми би бил празен без Него.Само гола суета....
  13. 1 point
    Мария-София

    Доверието!!!

    velinavasileva,казала си го фантастично точно.
  14. 1 point
    Велина Василева

    Доверието!!!

    Не е това... Моля, прочети отново постовете ми в темата, в случай, че сериозно си останала с такова впечатление... "Вагабонти" - както се изразява Учителят - винаги ще има... Такива, които са предназначени да мамят хората... Те не са случайни; и те са си целева група... Обаче ако ти подходиш сериозно към Бога и имаш вътрешния стремеж наистина да проумееш какво Той мисли по въпроса за доверието и не бързаш непрекъснато само да му казваш - твоето страхливо становище, защото Той го знае, но иска ти да порастнеш в разбиранията си, респ. - да ги промениш към по-висока степен на разбиране, ТОГАВА ще ти се даде едно ново, вътрешно чувство към непочтените хора и те няма да те обезпокояват и нараняват... Самият Господ ще се грижи тогава за твоя интерес и така той ще бъде наистина опазен... Дадените примери бяха дадени в подкрепа само на тази идея... На прилагане на ДОВЕРИЕ С РАЗБИРАНЕ... Това е то прилагане на една идея - Господ трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да участва в схемата; да бъде включен на Почетното Място!... С такова разбиране - човекът никога не пита - какво общо има Господ в човешките ни взаимоотношения?... Докато пита това - той нищо още не е разбрал от Учението, а камо ли - да го е приложил, за да дочака добър резултат - в живота си... Опитай Господа и виж, че той е благ! Тогава друго ще умуваш и ще разбереш, че е безполезно сама да се пазиш, ако Той не участва в играта... Както е казано в Библията: Псалми 127:1 Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят. Проблемът ни е, че ние непрекъснато Го загърбваме и даваме преднина на нашите собствени усилия... А пък нашите усилия, ако не е Господ - отпиши ги изцяло; не разчитай на тях!...Това значи само, че работата е дадена на вагабонтите и те ще я разрешат по своему, защото Господ Го няма там... Ти не можеш да се опазиш, чрез страха и недоверието си... Тъкмо напротив... Колкото повече се страхуваш от измамници - толкова повече , чрез собственото си недоверие и страх от измама - ти ще ги привличаш в живота си... И апартамента, и колата ще пострадат, защото "вагабонтите" са умни, когато трябва да пакостят; те са по-умни от нас и винаги ще ни надхитрят... Но детската вяра в Бога и милото доверие в ближния, който е и твой брат в Христа - в крайна сметка - ще защитят реално твоя интерес... Между другото - съвсем сигурно е, че и интересът ти няма да остане същия, а ще включва все повече и повече хора, в обхвата си...Така е, според Учението...
  15. 1 point
    Мария-София

    Доверието!!!

    Станимир, на 22 юли 2010 - 23:21, каза: ... Като например следната „въображаема“ ситуация: генерал извършва предателство. Умират хиляди войници, но излиза, че това няма никакво значение, важно е единствено нашето лично отношение. И не носи ли този, който се е доверил на въпросния генерал отговорност за хилядите жертви? Въобще къде остана отговорността? Пак ли ще прехвърляме отговорността на Бог? Ако се доверя на някого, аз с това поемам отговорност. В повечето случаи може да не обръщаме внимание на това, но в някои случаи тази отговорност е колосална. Вчера си мислех да предложа някой да даде пример и Станимир го даде. В него обаче не знаем пред- и след-историята на тази битка,при която загиват хилядите войници.Така че не можем да даваме оценка.Може да е предал тези войници,но да е спасил цял народ? Ами нека този генерал е НАПОЛЕОН!Да загиват много хора,но бива унищожен феодализма и човечеството преминава в еволюционно по-висок строй. От гледна точка на Будизма нещата са такива каквито са-нито лоши,нито добри.Емоциите с които ги оцветяваме- тоест личното ни отношение ги прави добри или лоши. Искам да кажа,че който носи Любовта в сърцето си,той се доверява в промисъла на Бог за нещата,в това че става най-доброто за всеки в този момент.Нека бъде твоята воля,Господи! И не съди никого за нищо.И няма очаквания.Благодари и за радостта и за страданията! :sleeping:
  16. 1 point
    Велина Василева

    Доверието!!!

    Мисля си сега, че следващия цитат се отнася до всички ни, но всеки един от нас трябва лично за себе си да го приложи, ако има поне капчица здрав ум в главата си и едновременно с това се счита за вярващ човек... На всички ни липсва чистота и святост. Много ни липсва - иначе нямаше да сме тук, на земята - за да се подготвим за живот сред възвишените любящи същества, които ни наблюдават отгоре... Някои от нашите постове - със сигурност биха ги удивили много, с надутото си късогледство... Не можем ли тук да се опитаме - поне малко да бъдем по-скромни, когато толкова напористо предлагаме - своя, отдавна престояла, консервирана домашна умствена продукция - на другите - като "мъдрост от последна инстанция"?...Така заблуждаваме и себе си , и другите... Отговорност е - сам да се чистиш и да предлагаш само чистото на другите!... Защо тук , в Портала към съзнателен живот - да не предлагаме - чистите идеи, които са проверени и произходът им е от чисти Източници?! Тези чисти идеи, оставени от Учителя, на български език - те ни чакат - забравени като бедни роднини... Нека да не забравяме, че всяка една мисъл, всяка една идея - е живо същество, което е в състояние да ни промени - да ни повдигне, или да ни срине още повече... Какво правим ние и кому доверяваме развитието си, щом не правим никакви специални усилия - да подбираме храната си... В окултен смисъл това означава - да разбираме идеите, които излагаме, в техния чист смисъл; да се стремим към чистотата в духовното разбиране и съзнателно да я търсим ... Затова имаме оставени образци с чисти идеи... Ние не можем сами "да сътворим" нещо чисто ; ние можем единствено да го заемем от чисто място и така - след като го разберем и приложим - да го предадем и на други, за да им принесе полза, а не вреда; духовен напредък, а не - духовно осакатяване... Когато преповтавяме човешките поучения, ерго - сами умотворим по дадена тема и това изнасяме в поста си, без да проверим - така ли е, както го мислим, или образецът на чистота - за тази именно текуща идея - намиращ се в чист Източник - е по-висок - ние сме духовни месоядци... На трапезата, външно - може и да сме вегетарианци, но духовно - ние консумираме нечии човешки бълвочи, или - своите собствени такива и даже се гордеем с "постиженията" си, вместо да се засрамим, че са ни уловили в нечистота... Стигаме даже до там, че да оспорваме чистото и святото... Това се отнася за нас, така казва Учителят, за нас: Денят на доброто
  17. 1 point
    siromah

    Вярата в себе си

    Напротив човек, трябва да намрази себе си да се жертва дори и с цената на живота си за другите , за да бяде угоден за Бога,а когато си добър пред Всевищният, ти си вярващ;
  18. 1 point
    albatross_bg

    Вярата в себе си

    Хитлер е вярвал в себе си, също Сталин, Пол Пот, Питър Бота, Ернесто "Че" Чегевара и други още подобни красавци... Човешката история е пълна с тях... Наистина са вярвали в Себе си. И толкова са вярвали, че са повлекли много още хора да повярват в тях (култа към личността - по-големите го помнят), и с меча на вярата в Себе си са сътворили "чуднички" нещица. Това са хора с вяра в Себе си. Дали ни е нужна такава вяра в себе си? Сила? Да, самоувереността дава сила, инерция, създава лидери, които повличат хора след себе си... Сила! Но Силата без Добродетелност носи само беди и нещастия. Колкото повече, толкова повече... "Силата каза на света: "Мой си!" Светът я прикова като затворница към трона и. Любовта каза на света: "Твоя съм!" Светът и даде целия си дом." Р.Тагор Вярата в себе си може да е Вяра ако е в хармония с Бог, Природните закони или Космическите хармонии, както искате така го наречете. От друга страна по света винаги е имало армии от смирени безименни и никому неизвестни Божии Войни, изживели живота си в служене на света, на другите, тихо и без да осъзнаят величието на сkромното си ежедневие. "Ножницата не се оплаква че е тъпа, щом пази острие на сабя" Р.Тагор Ние сме ножницата, а сабята е божественото начало у всеки от нас.
  19. 1 point
    albatross_bg

    Вярата в себе си

    "Сега, спрете се върху вярата и мислете за начините, по които тя се прилага. Има много начини за прилагане на вярата, но кой от тях е най-добър, не знаете. Как познавате кога действа вярата у вас? Казано е в Писанието: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, планини ще премествате“. Планините представляват мъчнотиите в живота. Значи, ако имате тая вяра, лесно ще се справяте с мъчнотиите си. Как се придобива вяра? Тя не се придобива по механичен начин. Понеже Христос уподобява вярата на синапово зрънце, това значи: Както синаповото семе има условия да расте, така и вярата има условия да расте и да се развива." Учителя, "Приложение на вярата, любовта и надеждата" Не мога да разбера, защо наричате вярата в себе си "вяра". Вярата в себе си сама е суета. Тя е истинска вяра, само ако е такава, т.е. вяра в Бог, в проявлението на Бог във ваше лице, вашите качества и потенциали(недостатъци). Не може да кажете , че имате малко вяра. Ако имате малко вяра, значи нямате вяра. Вярата може да бъде само абсолютна вяра. Съмненията са неразбиране на причините, пораждащи събитията в живота. Всичко в космоса е проявление на Бог. Вашите трудности, са милостта, която Бог ви оказва, за да се научите, да се издигнете, да се развивате, да се разширявате. Вашите врагове, са преоблечените ви учители. Вярята в себе си може да е истинска, само ако е свързана с осъзнаването на мястото ви в мирозданието и с увереността на Божията промисъл за вас, за съдбата ви , за развитието ви, за мисията, която Той е предвидил за вас според вашите достатъци и недостатъци. Бог помага на другите чрез твоите ръце, и помага на теб с ръцете на другите... Бсичко Е Бог. Тази вяра е единствената.
  20. 1 point
    infinity1305

    Вярата в себе си

    "Не се бойте да останете насаме със себе си, вие не хапете..."
  21. 1 point
    Донка

    Вярата в себе си

    Спомних си за тази тема докато разглеждах другата - за страха от себе си. Може би написаното дотук в темата (прочетох го отново - благодаря на всички, споделили мнението си) е отговорът - как да преодолеем страха от себе си.... Всъщност трябва да спрем да го преодоляваме, защото ако се стремим да преодоляваме нещо, ние допускаме неговото съществуване и го усилваме дори, за да имаме достоен противник... И колкото повече се борим със страха от себе си, толкова повече неща съзираме в себе си, от които да се страхуваме... Вместо тази борба може би е по-разумно да отглеждаме вярата в себе си и в доброто,заложено в нас от Бог... Напоследък ми зачестиха ученици-възрастни с дефицит на вяра в себе си.. И представете си, те искрено вярват, че като осъзнават недостатъците си и слабостта си, като се страхуват от това, което е заложено в тях и не могат да контролират или изкоренят, те проявяват реализъм, благородна скромност и смирение...! Наблюдавам ги внимателно и стигам до извода, че причината е във високите критерии и изисквания, очаквания, които те поставят пред себе си и разбира се, усещат, че не са в състояние да постигнат. А тези високи критерии и изисквания са симптом на гордост, суета, претенциозност не само към себе си... Когато ги убедя да поискат от себе си нещо малко, реално постижимо без много усилия и талант, вярата в себе си им укрепва... а заедно с нея и вярата в доброто и силите у другите. Още една спънка за растежа на вярата в себе си може да стане обвързването на определни очаквани резултати от някаква конкретна дейност или сфера с вярата в себе си по принцип. Провал на дългогодишна връзка или в семейството, например, може да послужи като "доказателството" за "мен не ме бива". Характерно е за тийнейджърския период, но често си остава за цял живот... Лечението е просто - неуспехът се преосмисля като успех или като разчетен знак усилията да се пренасочат и целта да се смени... Ако се научим да благодарим за неуспеха и грешката си, а после да си обясним защо можем да им кажем благодаря, вярата в себе си се издига над конкретиката на ежедневието и става безусловна.
  22. 1 point
    Moonlight

    Вярата в себе си

    Доста ми е трудно да вярвам в себе си от известно време. Може би хорското поведение, което е най-вече лъжливо и фалшиво ме кара да се замисля и за Вярата и за Смисъла на думите ' прави добро каквото и да става'. Как да не загубя целите си, след като нямаш шанса да ги реализирам.
  23. 1 point
    Донка

    Вярата в себе си

    Благодаря на Благост за точната илюстрация на това, което ми се искаше да напиша още тази сутрин. Явно сега му е дошло времето. Та, на мен ми се струва, че ние се раждаме с вярата в себе си. Иначе как ще обясните смелостта, с която детето усвоява новия свят и прохожда.... И както казва Благост, "не се поддавах да се променя" - когато настъпи момента да се "вкара в пътя", т.е. да се възпита детето, за съжаление възрастните обикновено разбират това като отнемане на неговата свобода и вкарване в рамките на правилата на поведение и мислене, приети в съответната общност. Най-лесният начин да се направи това, е да се разклати вярата на детето в себе си (като непрекъснато се критикува, иронизира, осъжда) и да се изопачи в зависимост от вярата на други, "авторитетни" личности и групи в неговите способности и лоялност. Затова за най-добри деца се обявяват послушните! Непослушните много често са тласнати в глуха линия и "стимулирани" с мълчаливо или открито неодобрение. Много малка част от тях (като Благост) запазват вярата в себе си. Нещо подобно се получава и с любовта към себе си. Когато тя се постави под въпрос или се разклати с методи, подобни на посочените по-горе, детето става зависимо от порциите любов, които ще му даде групата му - превръща се в марионетка и (в по-лош вариант) в енергиен вампир. Но, има светлина в края на тунела - ако порасналото "дете" осъзнае зависимостите и си върне вярата в себе си и любовта към себе си. Всъщност, те никога не си отиват от него май - само се подтискат и разклащат.... Ако разбираме механизма, по който се прави това, можем да поправим щетите и да не допускаме същите грешки с децата си....
  24. 1 point
    Иви

    Вярата в себе си

    За да повярва в себе си, човек трябва да се обича. Ако човек започне да обича всяка клетчица от тялото си, ако се радва и обича носа, очите, челото си, ако обича сърцето си, значи този човек вярва в себе си. Едва ли съществува човек, който да се обича и да не вярва в себе си. Ако вярваш в Бог, ще можеш да обичаш себе си. А ако се обичаш, ще повярваш в себе си.
  25. 1 point
    Ваня

    Вярата в себе си

    "Сами трябва да се насърчавате. Някой път вие се обезсърчавате, като че животът е безизходен. Казвате: "Как ще се оправи тази работа?" Но какво ще се обезсърчаваш. Кажи си "Тази работа ще се оправи." Като грее слънцето, работата ще се оправи... Има неща в света, които са невъзможни. Има две неща, които никой не може да открадне. Неговата душа и неговия дух никой в света не е в състояние да ги открадне. Много в света са се опитвали да откраднат. Сърцето може да се открадне. И ума може да се открадне. Но има две неща, на които може да разчитате: това са вашата душа и вашият дух. Силното е духът. Ако вашият дух е силен и буден, никой не може да бутне вашия дух. Ако вашата душа е будна, никой не може да вземе вашето сърце. Трябва да има една вяра в духа и една вяра в душата, за да бъдат в нормално състояние духът и сърцето ви." Б.Дуно "Вътрешната светлина" МОК 8.10.1937г.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×