Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 05/05/18 in all areas

  1. 7 points
    Както описваш нещата, няма какво да направиш.Няма какво да направиш, не защото си виновна, а точно обратното, нищо в твоето поведение, не би трябвало да вкара един ,,нормален ,, човек в такава параноя.Този мъж, има сериозен психологически проблем - липса на доверие и подозрителност и ти правилно си го напуснала. Проблема е, че отново си имала връзка с него.Тук е грешката, не в нещо друго. С две думи, приеми истината, той е недоверчив и никога няма да има пълно доверие на никой. Живота с такъв човек е труден и нещастен . Да правиш опити да го спечелиш, за да живееш с него, е все едно да тропаш на вратата на ада, за да те пуснат да влезеш в него представейки си, колко топло и уютно е вътре. Мохай го от живота си .
  2. 7 points
    Много е възможно тези състояния да са част от естествения процес на формиране на Идентичността ти. Само поразсъждавай - ежедневното ти будно съзнание (както и на повечето хора) е едва няколкото процента (да кажем 10%) от тоталността на цялата ти психика. Останалите 90% са напълно несъзнателни за теб. Там има информация, която само чака да бъде открита, преживяна и интегрирана в съзнанието. Естественият ход на индивидуалното развитие е в разширяването на потенциала, жизнения смисъл, самопознанието и превръщането в "най-добрата версия на себе си." Това е свързано с опознаване на непознатото. Ако човек сам не се захваща да се опознава - животът рано или късно го поставя в такива ситуации-конфликти. Принципът е прост - колкото повече време човек не обръща внимание на себе си, толкова по-трудно и мъчително стават за неговите истини да излязат на яве в съзнанието. Ти си млад - от теб зависи дали сега ще потърсиш отговорите на важните житейски въпроси или като станеш на 50. Отделно силните психотропни в-ва могат бързо да свалят защитите на психиката и организма и да допуснат огромно количество несъзнаван материал. Получава се нещо подобно на наводнение (с малки или големи вълни според зависи), с което ежедневният ум ако не е трениран, запознат и пр. започва да се бори - т.е. да страда и да изпитва тревожност и "дереализация" - както го наричаш. Че кой не е луд? "Покажете ми един нормален и аз ще го излекувам". Знаеш ли какво има в теб? Познаваш ли страховете, слабостите и раните си? Най-съкровените си копнежи? Какъв е твоят смисъл? На къде вървиш? До къде си стигнал? Познаваш ли своята собствена вътрешна конституция и убежденията на които служиш? През какви очила гледаш на света и себе си? С кои очи ( със своите собствени, на родителите ти, на гаджетата, на очакванията на обществото)? Тези въпроси са за "лудите" на 21век, а не за покорното стадо, живеещо в матрицата - ти от кои искаш да бъдеш? Герой в своята собствена житейска игра или измислен образ в "социалния компютър"? Сигурен съм, че е първото. В тази посока Орая Планинският Мечтател ни изпраща една "Покана": "Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си. Не ме интересува възрастта ти. Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив. Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна. Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка! Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш. Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа. Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш. Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа. Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие. Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: „Да!“ Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощал, една голяма болка, и за децата да се погрижиш. Не ме интересува кой си и как си стигнал тук. Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш. Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада."
  3. 7 points
    Наблюдавам дискретно връзката между начина на хранене и начина на мислене и поведение. В периодите на хранене само с безмесна храна, човекът проявява повече наблюдателност, пестеливост на действията и особено на оценките, независимост от мнението на хората от своята среда, съответно отказ от "вкарване на заблудените в правия път" във всяко отношение. Не усеща липса на месна храна и дори се чувства много по-добре без нея. Пробивът с храненето идва през конформистките навици - всички ядат на масата (вън от дома) - не мога да съм различна, или приятелка ми донесе патешко с ориз - няма да го хвърлям, обидно е.... Веднага се отразява на поведението - изброените по-горе качества избледняват, появява се "активност за доброто на другите" най-общо казано. В доста беседи Учителя споменава, че ако не е човек вегетарианец в мислите и деянията си, дори и да си наложи диетата, той си остава месоядец. Може би е имал предвид нещо такова.
  4. 7 points
    Chehalche

    Аз се справих с ОКР

    Здравейте, Това, което ще опиша, е моят личен опит в борбата (засега мисля, че е успешна) с ОКР. На тези, които не вярват в това, което ще прочетат по-долу – ваше право, всеки си върви по свой път. Това е моята история, и нещата, които са проработили при мен. Дълги години – повече от 15, не помня вече точно, страдах от паник атаки и тревожност. Какво точно ги е “отключило” - вече дори не си спомням, а и не мисля, че е от голямо значение. Първо си мислех, че нещо се разболявам, кръвно, вестибуларен апарат, някакъв хормонален дисбаланс, мозъчен тумор, абе какво ли не. Постепенно обаче разбрах, че всичко е в главата ми (и не е тумор в мозъка). Това не само, че не ме успокои, ами дори напротив – още повече ме спече, реших, че сигурно имам някакво умствено разстройство, и че рано или късно ще свърша в лудница. “Изписах” си сам някакъв антидепресант, и нещата се позакрепиха – пия го няколко дни/седмици, пооправям се, спирам го, мисля, че съм се оправил, карам така няколко седмици/месеца, и изведнъж тряс – ПА се завръщат с двеста, до степен да не мога да се покажа от къщи. Пак хапчета, пак временно успокояване, и т.н., циклите се редуваха в продължение на тези дълги години. Междувременно животът ми си течеше, дори сравнително нормално, гледано отстрани – добра работа, жена, деца, жилище и кола – абе направо Българската Мечта :). Да, ама отдолу вулканът си е къкрил, и една прекрасна сутрин просто изригна! Ужасът, който тогава преживях, няма смисъл да го описвам, предполагам всеки, който чете това, е минал или минава в момента през подобен момент от живота си. Отчаяно започнах да търся в Интернет нещо по въпроса, но нямаше за какво да се хвана. Тогава случайно видях няколко изречения някъде в сайта на Орлин, които разко ме върнаха в действителността. Съвсем накратко – тези мисли са нормални, и всеки ги има, погрешна е реакцията ни към тях. Причините за това са много, няма да изброявам тук, в процеса на терапията излиза всичко. С известни трудности успях да се свържа с него - графикът му беше пълен, и започнах да ходя на групови и лични сесии. Промяната, нужна за да се победи/приеме/реструктурира реакцията към натрапливите мисли изглеждаше проста, но определено не беше лесна, и в процеса на няколко пъти бях на ръба да се откажа. Радвам се, че не го направих, защото в момента усещам огромна промяна в себе си – мислите, дори и да се появяват, вече не могат да предизвикат този ужас, който беше преди, може би в най-тежките моменти само за няколко милисекунди опитвам да се шашна, но с техниките и осъзнаването, което вече имам, е сравнително лесно да се вкарам братно в релси. Много ми хареса това, което казва Орлин за ОКР – това е като малки пъпчици, които избиват отгоре. Сравнително просто (да не се бърка с лесно) е да се отървете от тях, но ако искате наистина да промените нещо в себе си – а вероятно ще поискате – чака ви дълъг и не лек път. Под натрапливостите ще откриете толкова много неща в себе си, които сте кътали с годините – страхове, наранявания, обиди, тъга. Освен тях обаче, че ще откриете и много доверие, обич, смирение, щастие. Вероятно ще откриете, че всъщност сте благодарни за състоянието, което ви е повело по този път – знам, че ви звучи абсурдно, но поне при мен е така. Накратко – ЗАСЛУЖАВА СИ! На тези, които в момента се лутат така, както аз се лутах преди време, искам да кажа няколко неща: - НЕ СТЕ ЛУДИ, и няма да полудеете! Ако мислите, че полудявате, това е чудесно – означава, че сте нормални, вероятно просто ви е страх от нещо, върху което мислите, че нямате контрол. - Това, което мислите, вероятно няма да се сбъдне. Мислите не са действия, ако ви става гадно от някаква мисъл за нещо, което можете да направите – много вероятно е да не го направите. - Вероятно ви е страх, че нямате контрол над тази ситуация – тук ще се намеси добрият психотерапевт, няма да ви издавам тайните на процеса За да успеете успешно да се избавите от ОКР ви трябват само няколко основни неща: - Мотивация – добрата новина тук е, че неприятното, понякога ужасно усещане, не ви оставя голям избор, и вече сте доста мотивирани да успеете. - Добър психотерапевт – имах късмет да попадна от първия път на човек, който успя да ми помогне. Пожелавам този късмет и на вас. - доверие в процеса на психотерапията, и доверие като цяло! Дори и на моменти да ви се струва странно, или да усещате голяма трудност в това, което правите – вярвайте, че ще стане. А то ще стане, бавно или бързо (абе няма да е чак толкова бързо, колкото вероятно ви се иска ) - Групите са чудесен инструмент – там можете да се срещнете с хора (между другото прекрасни <3 ) които в момента преживяват нещо подобно, и с такива, които вече са се справили. Не сте сами! Накрая искам да благодаря на Орлин за това, че го има, и че е това, което е. Искам и да благодаря и на всички много скъпи за мен хора, които срещнах по този път – те си знаят кои са – обичам ви! Благодаря и на прекрасната си съпруга, че не ме изостави и вярваше в мен през цялото време. Успех!
  5. 7 points
    В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже. "...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния. ".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин. ".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий. Ще повторя д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани. Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.
  6. 6 points
    Ще допълня Георги.В събота се видяхме с него и първото, с което започнах, бе да му кажа,че съм като пиян от адреналина си.После в разговора си, той ме попита как, може да обясни на едно момче / човек 88/ ,че като е чел оплакванията му и те се покриват напълно с неговите усещания когато той самият е в стрес .Обясних му, че никой няма да му повярва, защото и на мен моите клиенти не ми вярват, че на моменти усещам същото като тях и като им го кажа, даже се обиждат, защото мислят,че нарочно ги лъжа, за да се успокоят.
  7. 6 points
    Честно казано с огромен интерес наблюдавам до къде ще стигне човешката "лудост" в идеята си да усложнява едно състояние, което има съвсем ясен произход. И какви още сложни методи с още по-голяма сложни имена ще сътвори, за да отдалечи човека от простото справяне със страха. Няма такова пазене на страха като в днешната действителност. Имаме хубава българска поговорка " Клин, клин избива" и са я спазвали хората, затова са се оправяли. И друга има " "На страха Очите са големи." Каквото и да ти кажат ще го повярваш, ама не ти казват точното, твоето нещо, за да го чуеш. Ако ще е за плацебо, иди да ти леят куршум, и да ти направят муска, по ефтино ще ти излезе, пък може и по-добре качествено. Страхът си има семе, то се казва Уплаха. Уплашил се човек, не разбрал уплахата превърнал го в страх и започнал да фантазира трагедии. А тялото то слуша мозъка и реагира. Затова навремето са хващали уплахата, за да не стане страх. Това е терапията, да ти хване уплахата и да те направи смел.
  8. 6 points
    Човек е стадно животно. Като ти казвам да се научиш да бъдеш сама, това не означава да живееш някакви години и десетилетия сама. Нито пък сама е равно на самотна и зависимо вкопчена - нищо общо. Говоря ти за самостоятелност, за емоционална самостойност. А че сме сред хората и е добре да общуваме, абсолютно. Когато имаш емоционална несамостойност, както сега споделяш и което всъщност е основата на проблема ти, наричаш зависимостта любов, а примиренческото, пълно с неуважение и към себе си и към околните нагаждане, наричаш смирение. Закачането поради вътрешни липси обаче не е любов. Нагаждането не е смирение, а автоагресивно примирение. Не се уважаваш, не се цениш, не си вярваш и правиш половинчати и слаби избори - защото те е безумно страх от самотата. Когато поработиш лично и в групата на психотерапевта си, за само няколко месеца ще се научиш да прегръщаш този зейнал орален (пренебрегни думичката - просто така се нарича в пси...) страх. а любовта да протича активно през теб. Имаш ли я, спокойно заявяваш позициите си, харсванията и нехаресванията си, с ясното съзнание, че здравите ти граници са добри за теб и за всеки наоколо ти. А сега те е страх да се заявиш твърдо дори пред самата себе си... Сякаш чуваш вече думите на другия как те изоставя и почваш да трепериш като трепетлика от страха си от безлюбна самота. Забележи, преодоляването му ти подсигурява и здрава решителност в искрената откровеност със себе си и всеки друг. И въобще не означава някаква изолация и седене сама - вътрешен процес е. Всяко оставане в медитация, ама със себе си, компания на самата себе си, вече те сблъсква челно с този ти страх, когато махнеш външната маска от его нащрек и предъвкване и потънеш навътре. Медитацията би те ужасявала, би те накарала да извадиш извинения как не е твоето и т.н., което са илюзии - точно това оставане сама със самата себе си среща съзнанието с подсъзнанието ти, в което живее едно сега потиснато, чувстващо се самотно и ревящо за обич бебе. Нужно е ти да се научиш да му даваш любов, да сприятелиш съзнанието си, разширено до ревящия страх в подсъзнанието ти. Да се научиш да гушкаш и обичаш този страх - защото е сериозна част от теб самата, не е нещо външно. Колкото повече успяваш в този процес, толкова повече се научаваш на здрава конфронтация, себеотстояване, житейска решителност, ясни цели партньорски, професионални , всякакви. В този аспект се работи с мисленето, с поведението, в групите... Всичко идва на мястото си - обичаш се. Затова и с любовта ти върви - защото я пръскаш като прожекторче наоколо си и вече не си просто момичето-сексуален обект, а жена, която излъчва мощна харизма, привличащ магнетизъм и обайващ чар! Имаш да се учиш на това - всички сме вълшебници, когато премахнем преградите пред осъзнаването, че сме такива! Такава си - просто ти предстои да го усетиш и почувстваш.
  9. 6 points
    Именно - страх ме е от самотата, затова автоагресивно търпя, нагаждам се и влизам в антипартньорски отношения. С този страх се работи двупосочно. От една страна, учиш се да се заявяваш активно. Тогава ти се налага да посрещаш страха си, че така ще бъдеш сама и да го прегръщаш, стапяш. Тогава осъзнаваш, че когато прекъснеш мазохистичния цикъл, ти самата си със себе си, даваш сигнали за уважение, обич към себе си и привличаш хора, които да те уважават и обичат. Както и имаш силата спокойно да дисквалифицираш от живота си другите, които естествено отпадат. Другата успоредна посока е тази на директното общуване и прегръщане на страха от самотно безлюбие - в трансови, медитативни сесии, в поведенческо-социално умишлено оставане сама за дадено време. Път има - върви го!
  10. 6 points
    Не, на никого не се "полага" този "край". Такова съществуване сами си осигуряват хората, съществуващи, а не живеещи, в ролята на жертви. Майка ти е вкоренила в теб изключително страхови програми, характерни за жените преди 150-200 години! "Дръж сигурното и си трай!" - - тоест осигури оцеляването на децата си (бъдещите), защото в тежки времена, е важно да се продължи рода, а без мъж си обречена. Да, ама тези времена ги няма вече. Сега сме в Друг, Различен момент от развитието си като хора, и отработването на Други качества е есенциално. Докато не съзнаеш страховите си програми и не ги преработиш (с помощта на специалист, радвам се, че си се обърнала към такъв), с който и мъж да бъдеш, няма да живееш в удовлетвореността и спокойната радост, а ще паразитираш боязливо. В тази статия "Всички сме болни от страх", пиша кратко за страха и неговите проявления, за "излекуването". Мисля, че ще ти е от полза. Успех!
  11. 6 points
    Орлин Баев

    Страх, че полудявам

    Няма значение за какво се хващат, механизмът им на действие е един и същ. Могат да се хванат за здраве-болест, за нормална-луда, за знам-не знам, за чиста-нечиста, помнеща-забравяща, умна-глупава, точна-неточна... Могат да се хванат за броенето и контрола, за еди си кое си число, за наблюдение на телесните функции, за гънката на паркета, петното на мокета и точките на калинката, за годжи бери или за на баба хвърчилото... Принципът е същият. Ригидно горд, невротичен свръхонтрол инащрек, над недоверие в естествения механизъм на еволюционно обусловено, обратно огледално пораждане на защитни мисли при комбинацията от страх и любов. Каквато и да е характеровата база, ригидността при натрапливостите присъства винаги в огромна степен или в самия характер, или като потискаща маска. В психотерапията се вижда характерът на човека, осъзнават се страховете, които има да преодолява...благодарение на работата с натрапливостите. Има малки индивидуални различия, но общото е, че се започва с упорито променяне на интерпретацията на мислите, продължава се с реструктуриране на реакцията по отношение на тях с логика, на хартия, с интензивно шегуване, учене на транс и визуална работа, медитативно фокусиране в седящи ежедневни сесии и пренесено в ежедневието, медитация. Едва ли разбра нещо. То е сякаш пробвам да ти опиша ей там, зад тази планина има красиви поляни, весели птички, докато ти виждаш само мрачно дере с дерящи те бодили и виещи диви зверове... Знам. Затова ти е нужен систематичен психотерапевтичен процес!
  12. 6 points
    Не, не халюцинираш, нито имаш каквито и да е шансове за това. Сутринта е най-масовото време за всички за т.н. осъзнато сънуване. Случва се в полусън. Получава се и при медитация, при проникване на вниманието в свръх и подсъзнанието. При жените като цяло се случва по-лесно и по-често от при мъжете. Нормален и дори търсен и въодушевлено желан от мнозина процес е. Аз самият по време на сутрешните си медитации редовно преживявам това разширение на съзнанието до сънната преработка на информацията. Когато познаваш този процес, вече не плаши, а дори е красив и приятен. Не само когато сънните образи са удоволствени, но дори когато са т.н. кошмарни. Защото знаеш, че сънят смесва, метафорично се опитва да смели психични конфликти, да препрограмира в посока здраве. Когато така познаваш тази сънна работа на ума и можеш да проникваш в нея осъзнато, самото осъзнаване на "аз сънувам" вече прави кошмара не само нищожен, но дори интересен и ценен. Защото примерно в психотерапия си се научила не да бягаш от страховете си, а да вървиш КЪМ тях с разтворени обятия, с обич, разбиране и благодарност. Спокойното им издържане с такава осъзната благодарност прихваща импулсите им и ги прави на чудесно гориво, на сила. Да, от съдържанието на съня може да се извлече информация - правят го някои колеги. Това, което аз обаче виждам в практиката си, че че тя не е по-различна от информацията вече извлечена в обичайния разговор. Това прехвърля работата със сънищата от едното тълкуване, в целенасочена, фокусирана в спрявяне дейност, водеща към смелост и оцялостяване. Накратко, не само че не бягаш от такива осъзнати сънища, но ги ползваш за прегръщане на страховете. В психотерапията съноподобно състояние се индуцира в хипнотерапия/ нидра/ водена медитация. Сама също ти се дава за задача да работиш с аудио сесиите на терапевта ти, а по-късно и без, с по-директни медитативни похвати. С горното ти казвам, че преживяваш нормални неща, Просто си страхлива, а от страха ти се раждат интрузивни мисли - това е. Колкото и да те убеждаваме тук, че всичко е наред, нужно е да минеш по пътеката си преживелищно, в процес на психотерапия. Дори само за няколко сесии огромна част от тревожността ти ще бъде стопена, а за няколко месеца ще получиш стратегически, дългосрочен тласък към един силен и красив, смел живот.
  13. 6 points
    Като клиент на д-р Първанов, който ме измъкна от много тежко положение и който в момента също дава всичко от себе си за да си реша аз проблемите, бих казал че най-добрия ти вариант е да започнеш терапия при него! Това как ще стане аз не зная, но един път започнеш ли да вървиш по пътя, промяната ще стане неусетно и ти ще се чудиш как си могъл да не започнеш по-рано. Само признателност и благоволение пред харизмата, отдадеността и човечността на д-р Първанов.
  14. 6 points
    Преди 10 години Силвия (Шехина) предложи да направим рубрика за насочващи отговори, отправяни към хора с тревожни и др. душевни трудности. Админите оформиха визията и започнахме да отговаряме. В самото начало се включи психиатърът-психотерапевт Тодор Първанов, а Силвия изчезна нанякъде. Ние двамата продължихме. В течение на годините колеги психолози се включваха за малко и се оттегляха, но ние продължавахме. След време се ангажираха колежката от Варна Диляна Колева, а по-късно и Георги Балджиев. В момента пишат и Андрей Филипов, Лина Коцева, Василена Христова - надявам се да продължат в дългосрочен план! Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично. Понякога да се отговори на питане, отнема по час или повече да се прочете и осмисли казусът и още два пъти по толкова, за да се даде качествен отговор... Рубриката е наречена от админите "Психотерапия онлайн" не изцяло точно - отговорите ни са в консултативна и психотерапевтична посока, но реалната психотерапия далеч надхвърля тези ни трасиращи, словесни щрихи. В българското нет пространство вероятно са се появявали и други подобни форумни платформи, но единствено тази се задържа устойчиво и продължава да се развива и помага качествено и неуморно. Вероятно защото сме искрени и го правим от сърце и душа, изцяло доброволно и непринудено. Без в "Психотерапия онлайн" да правим актуална психотерапия, спазваме етичните принципи в духа на едно качествено психотерапевтично консултиране, като се стараем да бъдем максимално полезни и обективни, доколкото форматът на обмен на писма го позволява. На снимките: Тодор Първанов, моя милост, Георги Балджиев, Диляна Колева, Василена Христова, Лина Коцева. Празнуваме десет годишнината на "Психотерапия онлайн" в италианския ресторант в Софарма бизнес кулите, София. Желая на всеки един от нас лични и професионални успехи, а рубриката :Психотерапия онлайн" - възнамеряваме да я има и върши чудесната си функция още дълго. Времето (с наша помощ), ще покаже! Орлин
  15. 5 points
    "Имам един въпрос. Как човек преодолял паническо разстройство живее след това? Имам предвид, сеща ли се за това какво е преживял, как го е преживял, връщат ли се симптомите когато се сети, изпада ли отново в някакво такова състояние?" Здравей, FVT, ще ти отговоря на въпроса от първо лице. Като човек с паническо разстройство, не знам дали съм го надскочила и преодоляла, но не се плаша от симптомите ми. Изпращам ти откъс от преживяване с паника и паническа атака от преди година, когато съм била в разгара и преживяване, което съм имала наскоро с паника и реакцията ми относно двете събития. Нещо като ПРЕДИ и СЛЕД! ПРЕДИ /някъде краят на 2016 година/: "Усещания: - Изтръпване на ръце и крака; - Студени ръце; - Задух; - Стягане в главата; - Напрегнатост и болки в лявата страна на сърцето; - Скована лява ръка; - Гадене; - Нервен стомах; - Позиви за разстройство; - Деперсонализация; - Дереализация; - Напрежение в цялото тяло; - Страхът е винаги в ляво; - Невъзможност за дълбоко дишане; - Безнадеждност; - Примирение и очакване за ескалация на усещанията; - Изострено чувство за звук и светлина; Поседнах, изчаквам, бушува, трудно ми е да записвам. Ръката и лявата част на торса ми още са в желязна прегръдка с Мен. Да, прегръдка. Аз прегръщам себе си. Дали за да се нараня или за да си покажа, че се обичам?! Мощно е! Още ми се гади, а и тази глава. Ноктите ми са посинели от студ. Много студен студ. Не толкова студен, колкото знание за студ. Чак го помирисвам. Мирише ми на нещо химическо, изкуствено, не от природата. Очите ми?! Трудно им е да фокусират. В краищата им периферията изсветлява. Пия вода. Винаги пия вода. Търся я, успокоява ме, когото пия вода. Животоспасяваща ми е. И хем минава, и е хем е Тук. Част от него винаги остава Тук. Отивам да се видя в огледалото. От там ме гледа изморен и леко тъжен човек. Около мен никой не разбира какво се случва с мен?! Не ме притеснява да знаят. Не ме тревожат погледите им, втренчени в мен. Аз винаги съм била странна птица!!! Ръката ми е още в хватка! Меря кръвното си налягане по десетки пъти, 120/80, 113/78, пулс - 98, 84. 103... Инфаркт. Инсулт. Кое от двете е днес??? Или и двете? Аневризъм в мозъка? Ще се мъча ли? Страх ме е от болката? Страх ме! И пак меря - 144/85, пулс 110. Ето докъде се докарвам сама... Минаха 45 минути. А бяха все едно 5 минути. Свърши !" СЛЕД /април 2018 година/:: "Имам паник атака. Седя си на бюрото, усетих я още преди половин час, но бях с клиенти и нямах време за нея. Говоря им, обяснявам им, но усещам как ме стяга отзад врата, как музиката от радиото ми едва в повече, как ми става много горещо на лицето, на ушите, на тялото. Усещам как едно тънко напрежение започва да лази по цялото ми тяло, не се панирам, просто е много неприятно, така го усещам. Усещам че врата ме стяга, дали съм вдигнала кръвно, не го меря, не искам да знам. Дишането ми е плитко. Зрението ми е скъсено, тунелно, очите ми са бягащи от предмет на предмет. Едното ми слепоочие, дясното, пулсира. Звъни ми телефона, говоря с клиент, едва го чувам, напрегнато ми е. И сега ми е така, докато пиша. Не знам на какво се дължат тези усещания, страни са, едни тънки струи на напрежение текат във всяка моя клетка, вибрациите са високи, усещам тежестта върху тялото си. Стомахът ми е твърд, скован, имам позиви за ходене до тоалетна. Така съм стегнала раменете си, че не мога да ги отпусна. Раздвижвам се леко върху стола си. И пиша. Това ме спасява. И дишам. Като цяло съм спокойна, нямам усилващо напрежение. Ръцете и пръстите ми са студени. Бе, люшна си ме международна паник атака. И аз седя и чакам да мине. За мислите си няма да коментирам, как от време на време се прокрадва някоя брутална и мъчна мисъл за смърт, за инфаркт, за инсулт, тези мисли са убийствени и могат да те смажат от безсилие. От къде се появяват не знам! Аз знам, че не съм тези мисли! В стаята мирише на някакъв странен аромат, не ми харесва. Музиката, която звучи от радиото не ми харесва. Въобще обстановката не ми харесва.. Усещам, че съм на недобродетелно за мен място и у мен има чувството и усещането, че трябва да хукна да бягам, но аз седя и знам, че това минива. Усещам в момента как силата на атаката бушува върху тялото ми. Как се вре в клетките ми, как ме проверява за пробойно място дали ще поддам. И усещам как кръвта ми се покачва, как силата бушува, но аз седя и писането ме спасява. Мила, ми паник атако, усещам как се виеш около мен, как душиш, как ме миришеш, как си настървена и как искаш да се слеем в страстен танц и прегръдка, но аз просто, мила си седя. Виждала съм те, аз те познавам, знам уменията ти, методите ти, знам и че някъде във всичко ти го правиш от любов към мен. Но мила, аз съм обич и любов към себе си, откажи се, идвай, проверявай, но разбери никога няма да е същото като преди, мила. Остави ми да продължа напред, да обичам, да се обичам и да дишам свободно, мила. Никога няма да те забравя, но искам да порасна и да съм самостоятелна и да вървя напред в Живота си, до го градя. Обичам те, мила, прощавай, но пътищата ни вече са други, нови и различни. Довиждане! Пусни леко ръце от мен, пусни тази силна прегръдка, знам, че ме обичаш, ще ми липсваш, на аз ще те помня, мила! Тръгни си, леко с усмивка, мила, давай, бъди спокойна, аз съм нова, аз съм различна, давай! Ето! Виждаш ли!? Можеш, оттегляш се бавно, уверено, познаваш ме, трудно ми беше да се науча! Да, сега ме оставяш като парцал, но аз съм добре, ще се справя, не ме мисли, давай!!! Обичам те! Добре съм. Разтресе ме силно?! Но останах спокойна! Възхищавам се на себе си?! Само, който е имал подобни усещания, би ме разбрал, как се преодолява със спокойствие цялата криза. И сега съм лека, лежерна и мирна. Симптомите отминават. Още усещам по тялото си лекото си безсилие, безпомощност. Но се съвземам!" Аз все още съм същата, но реакциите ми са други, имам Вяра, имам Доверие, отдавам се на Живота, понякога смело, понякога по не, но вярвам, че това е Пътя. Защото го усещам по начина си на живот. + всичко това съм вкарала в деня си много спорт, медитиране, хранене, правя все по-често това което ми харесва, а не това, което се очаква; не съжалявам и не се товаря, ако нещо не се случва, просто съм по-мъдра. Оставила съм се да тека в синхрон с Живота. Отне ми 2 години упорит труд и усърдия в тази посока и сега продължава. Дано съм полезна някъде в твоя Път! С уважение,
  16. 5 points
    Това мислене е капан, мислене ала "всичко или нищо", когнитивна грешка е. Като пробваш чилийско гуано през лявата ноздра, стрити на прах чорапи от корейски военен и още едно, две неща, тогава по би имала право да кажеш, че си пробвала всичко. И не се "облягай" на Луиз Хей. Иска се сериозна работа, а не палиативни грижички за залинели души на скучаещи домакини. Поздрави!
  17. 5 points
    Мисъл за деня-23.7.2018г Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Личност и душа
  18. 5 points
    (Забележка: по-долу коментирам върху изтритите постове на потребител, "помагащ" на авторката на темата... Изтрити поради вредността им!) ................................... Майко милаааа....... Тази тема първоначално е била в друг подфорум и току що е преместена тук, в психотерапия онлайн. Ясен пример е за това какво невежество и ноцебо ефект се ширят по разни "прекрасни" форуми и фейс групи и защо често тук препоръчваме силното ограничаване четенето на такива. Защото са не просто дезинформиращи, а направо пси-малформиращи. Ръсят се безумни съвети за някаква илюзорна корелация между паника, тревожност и шизофрения, задължително хоспитализиране поради видите ли, огромната опасност от лошичките натрапливи мисли и разбира се, прием на, забележете, доживот на химия. Мхххмммм, красотка... Еми, поставяйи се на мястото на човек, преживяващ тревожност, ако аз представа си нямам от нещата и получа такива отговори, сериозно би ми изпушил чайникът, протекъл покривът и прегърмял бушонът... Дори се цитират номерични обозначения от МКБ, което някакси дава тежест на безумието. Да де, ама в тази реалност, а не в зелената, тревожните състояния нямат нищо общо с психозите, а са повик за себеразвитие. Приемът на химия е възможно временно замазване, но в стратегически план, сигурно хронифициране. Натрапливите мисли са прекрасен еволюционен механизъм, изразяващ жажда за живот, оцеляване, идват от любов и грижа, но на огледалния език на подсъзнанието. А хоспитализирането при човек с невроза тук е толкова нужно, колкото на жадния да му дадеш гъба, напоена с оцета и гнойта на неразбирането. Мдааамммм.... П.п: сливам двете теми на питащата. Надявам се колегите да се включат по-качествено от мен!
  19. 5 points
    Мила Алекс, Пиши в отдела психотерапия онлайн тук, във форума, моля те! Мненето на Прогресор е изключително не на място, НЯМАШ НУЖДА ОТ КЛИНИКА! За съжаление тук, в този раздел, всеки, който няма и понятие от това що е тревожност и паник атаки, може да пише нелепости, които вредят! В психотерапия онлайн, към който раздел съм сложила линк, само трябва да кликнеш, има добри специалисти психотерапевти, те ще ти дадат адекватен съвет и ще е добре да поработиш с някой от тях! Това, което аз виждам, е че си много тревожна и напрегната, страхлива, а дереализацията и деперсонализацията, за които всъщност говориш, не са НЕОБИЧАЙНИ за ПА! Това е състояние, което се преодолява и трансформира, миличка, в момента просто страхът ти е Огромен! Ще се научиш как да го стапяш и прегръщаш като добър приятел и мотиватор за живот! Много хора съм виждала през какъв силен процес минават след ПА и тревожности и животът им разцъфва като цветенце след това! Време е за промяна, това ти казва скъпото ти тяло, а ти се бориш.. Не е пътят борба тук, мило момиче, дори сега да ти се струва нелепо! Пиши в онзи раздел, ако имаш нужда от помощ в ориентирането, ми пиши лично съобщение! Успех!
  20. 5 points
    Здравейте, Може да опитате работа в група за развиване на социални умения, водена от психолог/психотерапевт (но задължително, имащ поне 6-7 години образование и практика, и най-вече излъчващ спокойствие и приемане с присъствието си). В подобни групи пространството е красиво, защитено, изпълнено с доверие и толерантност. Липсват оценките, критиката, двуличието... Там ще можете да се срещнете със своята автентичност и да откриете вътрешния си ресурс, очакващ да се разгърне. Успешно би било и искреното самонаблюдение и самоанализ - От какво има нужда това "вътрешно, изплашено дете"? Какви са неговите силни и слаби страни? От какво се страхува? За какво копнее и мечтае? Гарантирам ви, че в това дете се крие невероятен потенциал, способен да превърне и най-големият вътрешен враг в съмишленик. Достатъчно е този образ да се разпознае, овладее и трансформира - да се свалят одеждите му (понякога като ризница, изковани от метал; друг път като пелерина от крехък балдахин, потрепваща от вятъра на промените), за да се приеме като полезен съветник по пътя на еволюцията. Един последен въпрос - Как развивате себе си, когато не общувате с другите? Вие сте една уникална индивидуалност, с неповторими спомени, опит и преживявания. Тревожността е като ценен другар по пътя на личното осъществяване! Смело напред и нагоре! То какво ли и има за губене в този живот на мимолетност и преходност... Успех!
  21. 5 points
    Чета ви като една жена и аз и като човек и като специалист. Методиката през която разглеждам изложеното е различна и ще споделя мнение. Като жена - неувереността на мъжа личи още след първите няколко разговора. Или демонстрира прекалено уверено поведение, което си личи, че е заучен модел, показен и това по - скоро отблъсква, от колкото да привлече. Другото е свитото, отдръпващо поведение или залитането в бърборене, което отегчава. С две думи неувереността се познава веднага. Ако искам да се свържа с такъв тип човек, на мен ми е ясно, че трябва да се съобразявам с неговото виждане за обичане, приемане и свързване, защото е прекалено неуверен да излезе от познатото и да влезе в моето виждане и разбиране за тези неща. Като човек и специалист - любовта не е логичен процес. Тя или се случва и си готов да се отдадеш в нея без никакви изисквания и претенции или това не е любов. Искам да ме обичат, искам да ме уважават, искам да се съобразяват с мен, така както аз го разбирам, искам...искам.... , защото давам ......... това е търговия, не е любов. Такъв подход и отношение към другия води до провал в отношението, нещо повече, раздялата е драматична, оставя след себе си куп негативни емоции и чувство за провал, което при един перфекционист засилва страхът от отхвърляне, а това съответно го води към постоянен стремеж към одобрение и приемане = провал. Именно този страх пречи на маса хора да се отпуснат и да се доверят в една връзка. Защо? Защото , се страхуват, че може да бъдат отхвърлени, а това боли. На повърхността стои едно, но вътре има нещо съвсем друго. Това е базов страх, не може да се реши генерално, и технически. Не става. Затова в момента огромна част от младите хора, не умеят да се свържат по между си, защото стоят на повърхността. Където думи като любов, себеотдаване, даване, обич имат един съвсем изкривен смисъл и се приравняват на търговия. Да съм преодолял страхът си от общуване и променил социалното си поведение, не означава, че съм преодолял страхът си от отхвърляне, който ми пречи да направя свързването. Съветвам REAL_person да си продължат терапията с Георги и да работят в този аспект. Терапевта на който имаш доверие е човекът, който може да работи за твоето себедоверяване. А в това е силата.
  22. 5 points
    Диляна Колева

    Моята тема

    Здравей, в допълнение на чудесните постове преди мен, искам да обърна внимание точно на тази част от поста ти. Огромният проблем във фантазията на хората с тревожност е, вярването, че за "влезли" в нещо и търсят портата за изход. Започват да се въртят във фантастично очертаната зона на проблем и като човек, който чертае с пръчка по пясъка кръг, колкото повече въртят и удебеляват линията, толкова повече затвърждават измисления си затвор. Изгубва се осъзнаването, че това е просто линия, която мога да прекрача и да мина от другата страна. Мога да начертая друг кръг, мога да влизам и излизам от пространствата, които сам начертавам във фантазията си. Да си тревожен, да ти се вие свят, да ти се гади понякога или да се чувстваш некомфортно е част от динамиката на нашето тяло. То ни казва "Ей, жив съм, реагирам, насочвам те, има нещо, премини, промени, продължи" Мозъкът, обаче го изкривява и започва натрапливо да пуска един и същи сигнал " Опасност, бягай, скрий се, опасност, опасност, опасност..." И тук започва голямото объркване. Фиксация в тялото, което става кула, която трябва да се защитава и започва борба. срещу какво и кого, никой не знае, затова мозъка започва да си фантазира врагове - неизлечими болести, смърт, опасности и какви ли не още фантастични образи. Ако човек успее, само за малко да спре този мозъчен шум, да се огледа и ослуша, да надникне в действителността, ще види че там всичко е спокойно, няма опасност, няма врагове, няма битка или поне не такава. Изтрий от речника си думата и съдържанието, което влагаш в "проблем". Махни идеята за влизане и излизане. Представи си, че това е част от Х -годишния ти живот, дай му срок и продължи нататък. Приеми го като мираж, през който трябва да преминеш - там няма нищо.
  23. 5 points
    Орлин Баев

    Моята тема

    Умна си, амбициозна, многофронтова, борбена, справяща се, можеща, помагаща, нагнетяваща времето, успяваща, знаеща, правеща, контролираща положението - може би в повече. А какво ако дереализацията, водеща те към загуба на его контрола и владеене от позицията на духа ти, те води към приемане на спокойното забавяне, кухата лейка, избутана в сянката ти, радване на мига и процеса, вместо на целта, към допускане слабостта, загубата и провала, неможенето и веселото незнаене, гледането на собственото ти "д" малко повече, вместо самооценяване през оценяване от другите при помагане на всяка цена, при смирено доверие в тези послания вложени в самия симптом, водещ те право към прегръщане на тези ти сублиминални, а вече осъзнати с благодарност страхове?! Не за да бъдеш провалена куха лейка, зяпаща празно в точка в стената, а извличайки потенциалите от тези страхове/сенки, да заживееш още повече от сърце, спонтанно, творчески радостно, интуитивно, през силата на любовта, преминаваща през магистралата на смиреното доверие, което вече учиш! Знам, че разбираш, че не "махането на всичко това" е зададената от Живота имплицитно в ставащото с теб цел, а научаване на горните уроци - тогава и симптома, на който вече благодариш от все сърце, се стапя, но не това е целта, а хармонизирането, към което вече се движиш. Супер си, или по-скоро, приемайки, че си пълен провал, ставаш автентично суперска! Разумееш, сигурен съм! Приеми невиждано неприеманото, към което те води якото симптомче, за да станеш не страхуваното, а цялостна! Долното видео, по три пъти на ден, докато има нужда:
  24. 5 points
    И аз съм разсъждавала по темата: защо на биологично ниво една жена (девойка) и един мъж (младеж) всъщност са напълно узрели да станат родители, например на 16 - 20 години, а в същото време тази възраст отнесена към дейностите, които се очакват от и в обществот, са напълно неподходящи за родителство. Мисля, че става въпрос за инфантилизиране на съвременните млади. И аз съм минала през това инфантилизиране. На тази възраст младежите учат още, т.е. не се очаква от тях да поемат никакви отговорности относно самостоятелност, печелене на пари, самостоятелен дом е непосилен предвид правилата на играта, в която са поставени. Така че според мен нагласите на обществото и родителите изостават много спрямо биологичните процеси. Върху това като се наложи и неадекватното образование в контекста на настъпващата вече автоматизация на процесите и началото на използването на изкуствения интелект, изоставането на образованието и дейностите, в които се въвличат младите хора в момента спрямо бъдещите тенденции, са съвсем видни. Върху това вече се наслагват неща като натрапени консуматорски потребности, отглеждането на консуматори и т.н. Но според мен ключа от палатката е генерално преосмисляне на дейностите и образованието на младите (16 - 20 годишни младежи).
  25. 5 points
    Диляна Колева

    Страхове

    Ами ти си в изпитателен срок, дръж се като човек в изпитателен срок. Очакваш с интерес какво ще се случи. Не натоварваш ситуацията с изисквания, решения, предположения или фантастични сюжети. Просто отиваш всеки ден на работа с онази детска способност - да бъдеш любопитна. Какво ще стане днес? Какво ще се случи? Поиграй. Приеми, че това е просто проба, търси си друга работа дори междувременно. Все пак ти си на изпитателен срок, което означава , че не само работодателите избират, но и ти избираш тях. Поогледай се харесва ли ти? Това ли е твоята работа? Потъни в усещане за нея. Мисли за себе си, а не за оценката която очакваш. Т.е. обърни наблюдението от: "Да видя дали ще ме харесат!!!!" ВЪВ "Аз харесвам ли ги всъщност??????"
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×