Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 05/10/18 in all areas

  1. 3 points
    Когато човек рече нещо подобно на "това е моя път", той вече се е описал/отъждествил с нещо и има предубеждения; сложил е някакъв костюм и вратовръзка. Разбира се, че самотата не плаши, ако има правилно разбиране за нея, а даже напротив - в нея човек по-лесно (условно казано) може да разбере дълбоката си същност, или поне едното и лице. Другото лице на същността обаче е свързана с проявлението, с взаимоотношенията. Ако човек намери правилното общуване с другите, тогава социума става блаженство и не само нямаш проблем да спиш в една стая с който и да е, или в едно легло, а си е абсолютен кеф. Човек винаги залита в крайностите - или е социален, изпитващ страх от самотата, или е саможив, изпитващ страх, неприязън, неудобство, а даже понякога раздразнение и ненавист към социалния живот, към взаимоотношенията. Общо взето затова има два главни подхода - единят е с аскетичен привкус, а другия е социален. Няма начин да извършваш карма и бхакти йога ако си сам в гората, или по-точно в пустинята. В същото време няма как да извършваш еднонасочена концентрация докато децата ти се катерят по главата, и докато жена ти разговаря с теб вечер след работа. В живота съм различил два основни типа моменти - моменти в които си "сам", и моменти, в които си "забъркан социално" и лично аз действам според каквото се появи. Учителят е свел учение, което по същия начин засяга и двата основни типа съществуване. Човек трябва да практикува това, което лесно му дава постижение, но бива да практикува и онова, което му е трудно, за да има преодоляване.
  2. 3 points
    Както бях сам преди 10 години, когато пишех тук активно, така съм и сега. Това е моят път и съдба явно, сам съм си го избрал и държа на него. Когато си убеден и държиш на избора си, самотата не плаши. Напротив, радвам се на пространството и мирът, които са около мен. Това е такава необятна свобода, да си независим. Много хора се хващат за връзки поради страх от самотата и не се развиват, а вегетират вкопчени един за друг. Аз нямам усещането за непълнота, че да трябва да търся друга половинка. Аз съм цялостен. Никога не съм можел да спя с други хора в една обща стая, камо ли в едно легло. Например. Но това е друга тема. Ако намериш правилното общуване към себе си, тогава самотата е блаженство. Няма нищо страшно в самотата. Според мен самотата е естественото състояние на човека. Тя е твоят най-добър приятел. Но поради външните влияния хората се привличат в приятелства и контакти и мислят, че те са незаменими за тях. Самотата е може би най-погрешно възприемания феномен. 90% от хората ще кажат, че самотата е нещо лошо и биха искали да се избавят непременно от нея. Но тя е наша природа. Много от най-важните жизнени функции се случват в самота. Не можем да вземем никого в съня си, затваряме очи и заспиваме. Нито можем да се наспим вместо някой друг. Храната се усвоява много по-правилно ако не се разсейваме и не разговаряме с никого по време на хранене. Медитацията и молитвата също се случват в самота. Може да се молиш с друг човек заедно, но ако не си обърнат навътре към себе си, тя няма да се получи. Но когато на хората им стане скучно със себе си, започват да търсят компания, за да се избавят от самотата, а всъщност от скуката или пустотата. Но ако не ти е скучно със самия теб, тогава нямаш такава трескава потребност непременно да търсиш компания или връзка.
  3. 2 points
    Великден Благодаря ви, приятели
  4. 2 points
    10.05.18 Вы часто слушаете разговоры о религии Христа. – Христос не принёс религии. Он принёс великое, Божественное учение, которое может реализовываться на Земле. Его учение для Земли, а не для Неба. Христос показал людям как можно жить по Божественному, согласно законам материального мира. Живущий по земному – не может жить в Божественном мире; живущий по Божественному – может жить и на Земле, и на Небе. Последовал за Ним Често слушате да се говори за Христовата религия. – Христос не донесе религия. Той донесе едно велико, Божествено учение, което може да се приложи на земята. Неговото учение е за земята, а не за небето. Христос показа на хората как могат да живеят по Божествен начин, според законите на материалния свят. Който живее по земному, в Божествения свят не може да живее; който живее по Божествен начин, той може да живее и на земята, и на небето. Отиде след Него
  5. 2 points
    Мисъл за деня-9.5.2018г В каквото положение да ви поставят, трябва да знаете, че това е вашата съдба. Работете върху себе си, да подобрите съдбата си. Това се постига само по един начин: като служите на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. С други думи казано: Да служим на Господа с всичките си мисли, чувства и действия. Да служим на ближния си като на себе си. Кой е твой ближен? – Който ти помага и работи за тебе. Все що е писано
  6. 1 point
    С едно уточнение - да не се категоризира ума като нещо зло, защото е речено - ум царува, ум робува, ум патки пасе. За, центърът, и аз мисля по подобен начин. Там обаче е цялото познание, познаваемото и познаващия. Но да, няма нито бунт, нито недоволство.
  7. 1 point
    Много интересно ми беше да прочета написаното. АлександърТ.А., още не съм прочела цялата тема Точно това усещам и аз. И в този момент на трансформация, успях да погледна самотата така, както я гледах дълго време, но вече откъсната от страданието, като страничен наблюдател - не мога да дефинирам усещането с думи, честно казано. Усещането за "тук и сега" ми дава много, наистина. Залива ме радост и благодарност, знам, че нищо не липсва и всичко е точно както Е - съвършено. Това промени начина, по който гледам на абсолютно всичко, начина по който СЪМ. Когато умът не играе игрички, подвеждайки по наклонената плоскост на липсата и его-желанията. Разбирам това усещане. И аз нямам потребност да се вкопчвам, но след дълги години на вкопченост към всичко, до което "мога да се докопам." Изключително примитивно и задушаващо усещане за всички замесени... Голям бич е (и) това днес, според мен. Като се тръгне от вещи, та до хора - яко пълнене на липси... А, тя, ямата - бездънна - ямата на малкото човече в нас, което се страхува да не отлети бързо, бързо в неизвестното, виждайки го като страшно - непреработеният страх от смъртта, за който говори Ники_. Аз за себе си стигнах до разбирането, че когато стигнеш до здравия център в себе си, научиш се как да го усещаш, тогава посрещаш всичко с благодарност и готовност за учене, смирение, вместо с бунт и недоволство.
  8. 1 point
    Мисъл за деня-10.5.2018г Често слушате да се говори за Христовата религия. – Христос не донесе религия. Той донесе едно велико, Божествено учение, което може да се приложи на земята. Неговото учение е за земята, а не за небето. Христос показа на хората как могат да живеят по Божествен начин, според законите на материалния свят. Който живее по земному, в Божествения свят не може да живее; който живее по Божествен начин, той може да живее и на земята, и на небето. Отиде след Него
  9. 1 point
    Според мен... болката може да се прояви дори в ушите, и зависи от специфичните, индивидуални нагласи в човека, които са предпоставка за въпросната реакция. Сиреч зависи как ни сработва психиката, как възприемаме и как реагираме на и към дадената ситуация. При някои може да се "стегне" в областта на трета чакра, при други в областта на шеста. Едни ще получат инсулт, други инфаркт, а трети ще ги хване разтрайство. Четвърти пък въобще няма да се трогнат. Често реакцията в областта на т.н. слънчев сплит е поради съпротива и липса на приемане. Страхът и болката от самотата произлизат от нетрансформираност на основния проблем във всяко същество - страхът от смъртта. Първият еволюит на страха от смъртта е страхът от нещастие и самота. Сам в гроба. Там е и скуката, отегчението... Човек не може да получи трайно удовлетворение докато не открие долбоката си същност (която е същността на всичко). до преди това все ще търси да запълна тази бездна от неудовлетвореност с какво ли не. Там са загубите и печалбите, притежанията и липсите. Колкото до тук и сега... Има един много прост трик, чрез който човек разпознава, че сега, в този миг, няма никакви проблеми. Просто поглежда навътре и се опитва да установи как е в момента, как се чувства сега. Без минало, без бъдеще. Сега как се чувства - това да установи.
  10. 1 point
    09.05.18 В каком положении вы бы не находились, нужно знать, что такова ваша судьба. Работайте над собой, чтобы улучшить свою судьбу. Это достигается только одним способом: когда служите Богу всем своим умом, всем своим сердцем, всей своей душой и всей своей силой. Говоря другими словами: Служить Господу всеми своими мыслями, чувствами и действиями. Служить своему ближнему как самому себе. Кто твой ближний? – Тот, кто тебе помогает и работает для тебя. Всё что написано Все, что написано В каквото положение да ви поставят, трябва да знаете, че това е вашата съдба. Работете върху себе си, да подобрите съдбата си. Това се постига само по един начин: като служите на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. С други думи казано: Да служим на Господа с всичките си мисли, чувства и действия. Да служим на ближния си като на себе си. Кой е твой ближен? – Който ти помага и работи за тебе. Все що е писано
  11. 1 point
    Минаха 10 месеца от последното ми включване. Някъде докъм края на миналата година все още имах усещането, че не съм преодолял проблема на 100%, макар че се чувствах много по-добре, отколкото през лятото. Имах един кратък срив в края на октомври, когато вътрешното неспокойство отново се появи със същата сила. Тогава излязох в болнични, но само за 4 дни и бързо се изправих. Тогава ми изписаха антидепресант, но аз след два дни размишления реших да не го вземам. Вместо това в мен светна лампичката "ситуацията ми е тежка, изправен съм до стената и не може така да продължава, под угрозата съм да изгубя работата си поради психически проблеми. Ще изровя потенциалът, който е в мен и ще се справя сам, без медикаменти и ще го докажа! Знам, че измъкването няма да стане от днес за утре, но ще правя единственото правилно, което е възможно в моята ситуация и ще имам търпение. Ако след 1 седмица все още имам вътрешно напрежение няма да се отчайвам, няма да падам духом, ще продължавам да мисля правилно и да действам правилно". От този момент с промяната на мисленето ми и с мотивацията да се справя без хапчета, започна възходът. Вече бях спрял да гледам на себе си като жертва, която е безпомощна и която чака да бъде хваната от следващата паническа атака. Вече бях започнал да гледам на себе си като победител, като човек, който има лостове за действие и който има увереност, че рано или късно ще се пребори. В първия болничен ден пътувах за Балтийско море, където цял ден се разхождах по плажа, напълно концентриран и целенасочен, без никакви драми и емоции. Повтарях си "аз съм мир, аз съм спокойствие, аз съм в хармония". Медитирах под звука на плискащите се вълни. Вътрешното напрежение продължаваше да е силно, но аз не му обръщах внимание, знаех "добре не става за 2 часа или за 1 ден, ще продължавам да правя правилните неща, няма да се отчайвам". На следващия ден си поставих цел да изкача един връх, е хълм, но където не бях ходил и не беше лесно да се ориентирам и да намеря пътя, при това времето беше доста влошено. Но аз бях решил "поставям си тази цел и я изпълнявам, изпълня ли я, ще мога да изпълня и другите цели, които са още по-жизненоважни, това ще е едно доказателство за волята ми". Пътувах 40 км, слязох навън, вървях 10 км през гората и намерих върха, качих се на наблюдателната кула на най-високото и този път имаше силни емоции, помолих се за решаване на проблема ми и благодарих, че ми се даде да намеря и да се кача на това място. На третия болничен ден отидох но строителния хипермаркет и купих боя. Боядисах едната стена в кухнята, която от две години стоеше мухлясала и не си мръдват пръста от мързел. Сега свърших това конструктивно дело и бях доволен от себе си, а и ангажирах добре ума си. На четвъртия последен болничен ден отидох на плувен басейн и сауна. Релаксирах и спортувах. На петият ден бях отново на работа и състоянието ми беше много подобрено. Вече не усещах вътрешното неспокойство и бях започнал да си връщам увереността. Бях изненадан, че толкова бързо още от първия ден се чувствах толкова добре на работното място, както преди това не ми се удаваше в продължение на месеци. От тогава повече не съм отсъствал от работа и не съм имал нито една паническа атака, нито е имало вътрешно безспокойство. Все още допусках, че е възможен обрат, но вече гледах по съвсем друг начин, имах увереност, че правя правилните неща и мисля осъзнато. Бях превключил на изцяло положителна вълна на мислене. В редките случаи, когато се прокрадваше лабилност си казвах "много важно, това не е важно, това е нищо, няма да му отдавам значение, продължавам напред непоколебим". И така това усещане за лабилност се появяваше все по-рядко и все по-слабо изразено, и все по-бързо изчезваше. От началото на тази година мога да кажа, че напълно съм преодолял неприятните усещания и не вече не могат да се появят при никакви обстоятелства. Ситуации, свързани с работата, които преди 1 година всяваха ужас в мен, вече са детска играчка и нищо не трепва отвътре. Продължавам на ходя на психотерапевт вече цяла година, но не ме е карал да предизвиквам паникатака на работното място. И без такъв метод се справих отлично. Правя йога и дишания сутрин, медитация и развиване на уменията за концентрация, които са много полезни в случай, че в бъдеще подобни проблеми отново възникнат. Но всеки изминал месец без проблеми и скъпоценен и ме отдалечава все повече от онова състояние, в което бях през май 2017 г., а и доста след това. И най-важното поддържам променената от есента положителна нагласа и нагласа на победител. Аз решавам как ще се чувствам и не съм заложник на някакви там панически и страхови проблеми. Долу горе по него време - началото на ноември бях на живо на лекция и медитация на Садхгуру - Джаги Васудев в Берлин. Той говори същите неща там, сякаш беше програмирано да отида там и да чуя тези неща, които да ме вдъхновят. Изчетох и книгата му на един дъх. Днес имахме поредното понеделнишно съвещание, по време на което точно преди 1 година в същия понеделник се случи паникатаката. Забавлявах се, знаех, че нищо няма да се случи, така и беше. Вътрешната ми сила нарастна неимоверно заедно с промяната на мисленето и възприятията ми. И не на последно място като оръжие бях взел със себе си търпението. Те ме доведоха до окончателния успех. Една много тежка и същевременно една много хубава година, година на осъзнаване и израстване бяха тези изминали последни 12 месеца. Много съм благодарен, че бях разтърсен от страдание, което обаче ме събуди и накара да работя върху себе си и да се развивам. Сега съм горд, че прескочих препятствието със собствени сили, без предписаните медикаменти, а това дава допълнително сила.
  12. 1 point
    Всичко, което сте написали, мисля, че е чудесно, логически подредено. Търсите, питате се... Вярата, живота, за да ги живеем и разберем имат нужда от малко освобождение от логиката. Гностицизма за мен категорично е християнство. Науката е клон/част на живота и допълва духовното. Да, знанието се развива и нищо не може да е крайно, като твърдение. Природата. Но нашата, човешка природа познаваме ли? Познаваме ли съзнанието, душата, всички онези тайни субстанации, за които се говори в древните книги? За мен има нещо много по-дълбоко и скрито, което ни очаква. И духът е, който ни води. Външната природа ни вдъхновява, предизвиква и допълва... С нея сме в хармония, цялост... Няма граници за знанието, което идва от духа! Важно е човек да има интуиция, да има творческо търсене, да усети и преживее... “Аз съм Пътят и Истината и Животът!“ Т. е. всичко сами да преживеем и опитаме в живота, така се учим. Доброто, лошото, предизвикателствата... Докато стигнем до Любовта. Тя примирява всичко в нас и извън нас. Това е и християнството, там, в търсенето и непримиримостта се ражда духът... Откриваме светове....
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×