Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 06/18/18 in all areas

  1. 8 points
    Здравей! Поздравления за смелостта да пишеш.Мисля, че писмото ти, а и евентуални други твои постове, ще са много полезни, на някои хора, които имат страх от полудяване.За почти всички думата шизофрения, означава нещо страшно, което лишава човека от човешкото в него и го прави неадекватен и трудно адаптируем в света.Хората си мислят и,че за тази болест няма лечение, което съвсем не е така. Аз, като психиатър, знам истината , но рядко някой ми вярва. Ще си позволя да ти направя една забележка- ти не си ,,шизофреник,, , както и болният от диабет не е,,диабетик,, .Ти имаш заболяване, което се нарича шизофрения и това заболяване, както сам отбеляза, при ,,улучено ,, медикаментозно лечение, не те прави по различен от мен, който нямам шизофрения.Да, определено има стигма и отхвърляне на хора страдащи от шизофрения, но точно ти, с мислите и поведението си, може да помогнеш поне на няколко човека, да разберат,че при системно лечение болестта може да бъде овладяна и болния да функционира напълно адеквантно, на предизвикателствата на живота. И си прав, не се фокусирай върху миналото, мечтай и работи за да сбъднеш мечтите си. Успех!
  2. 7 points
    Здравей! Сега се зачитам в темата ти.Според мен това са натрапливи мисли, на латински се пише ОКР.По темата има доста писано, но ще ти кажа,че след нтрапливостите свързани с ,,чистота и миене,, тези за полудяване са най-честите. Без психотерапия наистина няма как да се справиш.Само за успокоение ще кажа,че натрпливите мисли никога не стават реалност.Тоест няма шанс да полудееш. ПП,, Ако полудея, за щастие живея в 13 етажен блок ще се хвърля и готово. Че нещо много ми писна да живея в страхове.,, Тук попадаш в един парадокс-лудият винаги мисли ,че е здрав.Така, че ако полудееш/ което както отбелязах е невъзможно/ ти няма да знаеш, че си луда и няма как да се самоубиеш. С две думи - вземи та полудей , за да се успокоиш най-после.
  3. 7 points
    Както описваш нещата, няма какво да направиш.Няма какво да направиш, не защото си виновна, а точно обратното, нищо в твоето поведение, не би трябвало да вкара един ,,нормален ,, човек в такава параноя.Този мъж, има сериозен психологически проблем - липса на доверие и подозрителност и ти правилно си го напуснала. Проблема е, че отново си имала връзка с него.Тук е грешката, не в нещо друго. С две думи, приеми истината, той е недоверчив и никога няма да има пълно доверие на никой. Живота с такъв човек е труден и нещастен . Да правиш опити да го спечелиш, за да живееш с него, е все едно да тропаш на вратата на ада, за да те пуснат да влезеш в него представейки си, колко топло и уютно е вътре. Мохай го от живота си .
  4. 7 points
    Наблюдавам дискретно връзката между начина на хранене и начина на мислене и поведение. В периодите на хранене само с безмесна храна, човекът проявява повече наблюдателност, пестеливост на действията и особено на оценките, независимост от мнението на хората от своята среда, съответно отказ от "вкарване на заблудените в правия път" във всяко отношение. Не усеща липса на месна храна и дори се чувства много по-добре без нея. Пробивът с храненето идва през конформистките навици - всички ядат на масата (вън от дома) - не мога да съм различна, или приятелка ми донесе патешко с ориз - няма да го хвърлям, обидно е.... Веднага се отразява на поведението - изброените по-горе качества избледняват, появява се "активност за доброто на другите" най-общо казано. В доста беседи Учителя споменава, че ако не е човек вегетарианец в мислите и деянията си, дори и да си наложи диетата, той си остава месоядец. Може би е имал предвид нещо такова.
  5. 6 points
    Acid

    Благодаря!

    Здравейте, Жена съм и живея в София. За разлика от повечето писали във форума, не търся помощ за проблем. Просто искам да изкажа огромната си благодарност на хората, които пишат тук! Нека първо разкажа историята си. Всичко започна през 2014 г. когато бях нападната и два пъти душена от един мъж, в апартамента, в който живеех. Няма да ви занимавам с подробности. Историята е дълга, но за сметка на това "кална" и долна. Само ще спомена, че бях подложена на изключителен психически тормоз и непрекъснати интриги, които ескалираха в планирано физическо насилие. Един месец след нападението преживях паник атака. Бях на място пълно с хора, сама, с гръб към стената и изведнъж почувствах силен страх. Страх, който растеше с всяка секунда и в един момент не изпитвах нищо друго освен страх. Трескаво се оглеждах, залата "подскачаше" пред очите ми и точно когато бях готова да изскоча навън с писъци, разумът ми взе превес и изкрещя "СПРИ!!! Кажи ми от какво се страхуваш и ако наистина си в опасност - имаш правото да избягаш от тук и повече да не се върнеш". Проумях, че съм се страхувала, че онзи мъж може да в същото помещение и в момента, в който го осъзнах, дойде и фактът, че въпросният изрод няма как да е на същото място и се успокоих. След това на няколко пъти изпитвах силно безпокойство - основно в претъпкани помещения, но си казвах, че ми няма нищо и просто си фантазирам. Въпреки това, страхът си стоеше. Два месеца след нападението продължавах да вървя по улиците и да се озъртам дали някой няма да ме нападне. Започнах да живея сама и при всеки шум от съседите подскачах. Сънувах кошмари, предимно свързани с мъже, които ме гонеха. В един момент се сринах физически от напрежението. Останах си два дни вкъщи, уж бях настинала, но знаех, че съм само психически изтощена. И тогава в онези дни се сетих, как докато онзи мъж ме душеше за втори път, ме държа по-дълго за гърлото до степен, че в един момент си помислих "край, сега ще умра". Уж ми олекна, като проумях, че опасността е отминала, но проблемите със съня продължиха, а зедно с тях и страха да не срещна отново онзи мъж. Затворих се в себе си. Винаги съм била интровертна, но тогава почти престанах да общувам с хората. Не можех да се наспивам добре, събуждах се изтощена, спях добре само вкъщи, при майка ми. Една година след случката се наложи да напусна работата, която обожавах и която бих могла да работя до края на живота си. Три месеца живях при майка ми (в града близо до София, в който съм израснала), през което време се чувствах все едно животът ми е спрял. Точно тогава обаче с майка ми станахме изключително близки. Отношенията дотогава бяха много сложни - тя с нейния твърд и властен характер, аз - с моя инат и сприхавост. Ситуация усложнена от липсата на баща. И именно през онези три месеца с майка ми се преоткрихме. Тя ме прие такава, каквато съм, аз от своя страна - вече можах да приема нея. Говорихме, споделяхме, шегувахме се, домакинствахме заедно, бяхме като едно цяло. Не ми стигат думите, за да опиша колко добре се разбирахме. Намерих си нова работа. Не беше най-желаната от мен, но поне беше в моята област (завършила съм специалност свързана с изкуство и намирането на работа по нея, особено в София, е почти чудо), справях се добре, работех с желание. Два месеца след като започнах на новата работа и вече бях започнала да си мисля, че животът ми е влязъл в релси - майка ми почина. Една сутрин ме събудиха с новината, че предишната вечер е получила инсулт и няколко дни след това мама почина без да дойде в съзнание. В същия ден, в който научих за инсулта й, разбрах, че бащата, когото обожавам и когото не съм виждала повече от 20 години, защото живее на другия край на света, е болен от рак. Имах чувството, че светът ми се срива около мен, а аз не мога да направя нищо. Много добре помня, как в този период започнах да си мисля, че никога повече животът ми няма да е окей и винаги, когато ми се случи нещо хубаво - непременно след това ще ми се случи нещо ужасно. Сега, аз и преди това съм имала травматични преживявания (опит за изнасилване, когато бях на 14, след който в продължение на много години не можех да търпя да ме докосват; грозен развод на родителите ми, когато бях едва на 10, а бях въвлечена в борбите им за надмощие; училищно насилие, което ескалираше и в 7ми клас беше непоносимо) обаче загубата на майка ми просто преля чашата! Въпреки това правех всичко по силите си, за да продължа - работех, борих се с финансовите проблеми, свиквах с живота без семейство. Напуснах тази работа, намерих си друга коренно различна от предишната. И проблемите започнаха - работата ми беше свързана с цифри и непрекъснато обработване на финансови документи. Аз, с моя афинитет към изкуството и изцяло хуманитарна насоченост, трябваше да се превърна в ходещ калкулатор. Съответно започнах да правя грешки от липса на достатъчно умения, а и работата беше ужасно много. И колкото повече грешки правех, толкова повече си казвах, че трябва да се стегна и да внимавам и колкото повече се фрустрирах - толкова повече грешки правех. Кръгът се омагьосваше все повече и повече. По цял ден "подскачах" от притеснение, изпадах в паника при най-малкия проблем, имах натрапливи мисли и съвсем изгубих съня си - трудно заспивах, а и почти всяка нощ се будех внезапно със силно сърцебиене и задъхана. Парадоксално - но не усещах никакво желание за живот, все едно някой ми беше изсмукал живеца. Просто влачех някакво съществуване и все повече се затварях в себе си. Паралелно с притеснението се задълбочиха и хипертоничните ми кризи, които имах и преди майка ми да почине. Всеки път като вдигнех кръвно изпадах в паника, как ще получа инсулт и може да остана безпомощна и да съм зависима от някого, съответно - кръвното налягане се покачваше още повече. Така в началото на миналия декември (1 година и 7 месеца след като майка ми се отиде) се озовах при личната лекарка с молба за лекарство за хипертонията. Описах й състоянието си, като си мислех, че това ще я насочи към изписването на бета-блокер. Само че тя ми заговори с такова внимание и съчувствие (каквито не получавах от никого другиго по това време), че ме разбира как искам да съм силна, но съм в ситуация, в която не мога да се справя сама и ми предложи успокоителни. Приех. Като видях зелената бланка се усъмних, но не достатъчно, за да премисля ситуацията. Излязох от кабинета с рецепта за ксанакс и диуретик за високото кръвно. Започнах ксанакса още същата вечер. Спах през цялата нощ като пън. Тежък сън без сънища, от който едва се събудих. На следващата сутрин се чувствах толкова спокойна, колкото изобщо бях забравила, че мога да бъда. Продължих да го пия. Само че скоро след като се успокоих достатъчно си дадох сметка в какъв капан съм се вкарала - ксанаксът приспа онази част от мен, която много харесвах - артистичността, чувството за хумор, умението да разказвам вицове, улавях се как понякога, докато говоря, не мога да се сетя за някоя дума, престанах да улавям по-фините нюанси в живота и света, музиката не ме възторгваше толкова силно, колкото преди, изобщо - емоционалността ми изчезна и на нейно място се настани апатията. Освен това, дозата от половин таблетка - стана цяла таблетка. И точно когато и цялата таблетка вече не беше достатъчна, за да се наспивам - открих този форум. От почти два месеца го чета заедно с блоговете. Разбрах, че не съм луда, че не съм единствена и още по-важното - че мога да се справя с това състояние. Започнах да осмислям случилото се, погледнах се спокойно, но честно (или поне се надявам да съм го направила) и осъзнах някои от слабостите на характера си - колко съм зависима от чуждото мнение и как едновременно с това винаги си налагам някакви прекалени изисквания да съм перфектна, да не правя грешки, да съм най-компетентна, всичко това с надеждата, че някой ще ме оцени, без да се интересувам дали това наистина е важно за мен. Осъзнах, че живея по някакви съвсем измислени стандарти, според които съм си провалила живота, което няма нищо общо с действителността. Напротив - справям се сама, не съм останала гладна, жадна и бездомна и това, че не се занимавам с изкуство, изобщо не значи, че животът ми е пропилян. Проумях, че не мога да продължавам да живея по този начин. Наложих си и не увеличих ксанакса. Изживях няколко дни с пристъпи на паника, но ги изтърпях! Освен това започнах да се натоварвам физически. Свръхнетренираното ми тяло виеше от умора, но си наложих да продължа. Установих, че ако два дни се натоваря повечко - на третия организмът ми сам си иска натоварването. Главното обаче е, че преди две седмици отидох отново до блока, в който ме нападнаха (само допреди няколко месеца ежедневно минавах наблизо на път към работа, всеки път изпитвах безпокойство, но така и не събрах сили просто да мина от там). Ужасно се страхувах, въпреки че знаех, че няма да срещна никого. Вървях, почти не можех да дишам от страх и в един момент започнах да водя вътрешен монолог все едно обяснявам на някого кое е това място - ето това е градинката, а ето там, на първия етаж - е апартаментът, това са прозорците на кухнята, да! същите пердета! само че сега са пуснати, защото никой не живее там, а тук чаках вуйчо ми да дойде, за да мога да отида и да си събера багажа". Продължих и в един момент окончателно разбрах, че онази случка е в миналото и вече няма отношение към настоящето. Все едно се спука някакъв балон. Тръгнах си и усетих как страха се трансформира в едно триумфиращо чувство на "да! харесва ми това вълнение! искам още от същото!". Малко по-късно усетих, че за първи път от много време дишам с пълни гърди. На следващия ден престанах да взимам лекарството за кръвно и намалих ксанакса с 1/4. Виене на свят, "паниране" от няма нищо, неспокоен сън, но отново се заинатих и останах с по-малката доза. Даже в един момент, докато бях с почти постоянен световъртеж и се страхувах, че мога да припадна, започнах съвсем сериозно да обмислям къде и пред кого да припадна, за да създам максимално силно впечатление. Хем го мислех сериозно, хем се майтапех със себе си! Замайването отмина преди да успея да припадна. Най-хубавото е, че вече се чувствам много по-спокойна и дори - по-смела. В петък бях на интервю за нова работа и можах да се заявя спокойно и с нужното самочувствие. Е, признавам си, че по отношение изразяване на финансовите изисквания има още какво да се желае, но и на тях ще им дойде времето. Знам, че имам още неща върху които да работя и че имам нужда от психотерапия - тя в момента е един от най-важните ми приоритети и се надявам, че скоро ще мога да си я позволя. Но вече знам, че мога да се справя, и че психотерапевтът ми само ще трябва да ме насочва по пътя и леко да ме подбутва, а не да ме "влачи". Също така от днес тръгвам на уроци по танци, а вечерта ще намаля ксанакса с още 1/4. Всичко това е благодарение на вас! Без вашите консултации в този форум и статиите в блоговете ви, още щях да продължавам с битието на легална наркоманка и да се успокоявам, че в ролята на жертва не е чак толкова лошо. Благодаря ви! Много, много ви благодаря! Дори не мога да повярвам, че има хора, които доброволно да отделят от времето си, за да помагат на другите. Имам само една молба - можете ли да ми препоръчате подходяща литература? Вече си набелязах Уейн Дайър, Носрат Песешкиан и Лазарев. Чела съм по малко Фройд и Юнг, защото като тийнейджърка се интересувах от психология, даже смятах да ставам детски психолог, но после избрах да се занимавам с изкуство и психологията остана като хоби. Благодаря предварително! P.S. Съжалявам, че публикацията ми стана толкова дълга!
  6. 6 points
    Много е възможно тези състояния да са част от естествения процес на формиране на Идентичността ти. Само поразсъждавай - ежедневното ти будно съзнание (както и на повечето хора) е едва няколкото процента (да кажем 10%) от тоталността на цялата ти психика. Останалите 90% са напълно несъзнателни за теб. Там има информация, която само чака да бъде открита, преживяна и интегрирана в съзнанието. Естественият ход на индивидуалното развитие е в разширяването на потенциала, жизнения смисъл, самопознанието и превръщането в "най-добрата версия на себе си." Това е свързано с опознаване на непознатото. Ако човек сам не се захваща да се опознава - животът рано или късно го поставя в такива ситуации-конфликти. Принципът е прост - колкото повече време човек не обръща внимание на себе си, толкова по-трудно и мъчително стават за неговите истини да излязат на яве в съзнанието. Ти си млад - от теб зависи дали сега ще потърсиш отговорите на важните житейски въпроси или като станеш на 50. Отделно силните психотропни в-ва могат бързо да свалят защитите на психиката и организма и да допуснат огромно количество несъзнаван материал. Получава се нещо подобно на наводнение (с малки или големи вълни според зависи), с което ежедневният ум ако не е трениран, запознат и пр. започва да се бори - т.е. да страда и да изпитва тревожност и "дереализация" - както го наричаш. Че кой не е луд? "Покажете ми един нормален и аз ще го излекувам". Знаеш ли какво има в теб? Познаваш ли страховете, слабостите и раните си? Най-съкровените си копнежи? Какъв е твоят смисъл? На къде вървиш? До къде си стигнал? Познаваш ли своята собствена вътрешна конституция и убежденията на които служиш? През какви очила гледаш на света и себе си? С кои очи ( със своите собствени, на родителите ти, на гаджетата, на очакванията на обществото)? Тези въпроси са за "лудите" на 21век, а не за покорното стадо, живеещо в матрицата - ти от кои искаш да бъдеш? Герой в своята собствена житейска игра или измислен образ в "социалния компютър"? Сигурен съм, че е първото. В тази посока Орая Планинският Мечтател ни изпраща една "Покана": "Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си. Не ме интересува възрастта ти. Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив. Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна. Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка! Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш. Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа. Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш. Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа. Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие. Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: „Да!“ Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощал, една голяма болка, и за децата да се погрижиш. Не ме интересува кой си и как си стигнал тук. Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш. Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада."
  7. 6 points
    Chehalche

    Аз се справих с ОКР

    Здравейте, Това, което ще опиша, е моят личен опит в борбата (засега мисля, че е успешна) с ОКР. На тези, които не вярват в това, което ще прочетат по-долу – ваше право, всеки си върви по свой път. Това е моята история, и нещата, които са проработили при мен. Дълги години – повече от 15, не помня вече точно, страдах от паник атаки и тревожност. Какво точно ги е “отключило” - вече дори не си спомням, а и не мисля, че е от голямо значение. Първо си мислех, че нещо се разболявам, кръвно, вестибуларен апарат, някакъв хормонален дисбаланс, мозъчен тумор, абе какво ли не. Постепенно обаче разбрах, че всичко е в главата ми (и не е тумор в мозъка). Това не само, че не ме успокои, ами дори напротив – още повече ме спече, реших, че сигурно имам някакво умствено разстройство, и че рано или късно ще свърша в лудница. “Изписах” си сам някакъв антидепресант, и нещата се позакрепиха – пия го няколко дни/седмици, пооправям се, спирам го, мисля, че съм се оправил, карам така няколко седмици/месеца, и изведнъж тряс – ПА се завръщат с двеста, до степен да не мога да се покажа от къщи. Пак хапчета, пак временно успокояване, и т.н., циклите се редуваха в продължение на тези дълги години. Междувременно животът ми си течеше, дори сравнително нормално, гледано отстрани – добра работа, жена, деца, жилище и кола – абе направо Българската Мечта :). Да, ама отдолу вулканът си е къкрил, и една прекрасна сутрин просто изригна! Ужасът, който тогава преживях, няма смисъл да го описвам, предполагам всеки, който чете това, е минал или минава в момента през подобен момент от живота си. Отчаяно започнах да търся в Интернет нещо по въпроса, но нямаше за какво да се хвана. Тогава случайно видях няколко изречения някъде в сайта на Орлин, които разко ме върнаха в действителността. Съвсем накратко – тези мисли са нормални, и всеки ги има, погрешна е реакцията ни към тях. Причините за това са много, няма да изброявам тук, в процеса на терапията излиза всичко. С известни трудности успях да се свържа с него - графикът му беше пълен, и започнах да ходя на групови и лични сесии. Промяната, нужна за да се победи/приеме/реструктурира реакцията към натрапливите мисли изглеждаше проста, но определено не беше лесна, и в процеса на няколко пъти бях на ръба да се откажа. Радвам се, че не го направих, защото в момента усещам огромна промяна в себе си – мислите, дори и да се появяват, вече не могат да предизвикат този ужас, който беше преди, може би в най-тежките моменти само за няколко милисекунди опитвам да се шашна, но с техниките и осъзнаването, което вече имам, е сравнително лесно да се вкарам братно в релси. Много ми хареса това, което казва Орлин за ОКР – това е като малки пъпчици, които избиват отгоре. Сравнително просто (да не се бърка с лесно) е да се отървете от тях, но ако искате наистина да промените нещо в себе си – а вероятно ще поискате – чака ви дълъг и не лек път. Под натрапливостите ще откриете толкова много неща в себе си, които сте кътали с годините – страхове, наранявания, обиди, тъга. Освен тях обаче, че ще откриете и много доверие, обич, смирение, щастие. Вероятно ще откриете, че всъщност сте благодарни за състоянието, което ви е повело по този път – знам, че ви звучи абсурдно, но поне при мен е така. Накратко – ЗАСЛУЖАВА СИ! На тези, които в момента се лутат така, както аз се лутах преди време, искам да кажа няколко неща: - НЕ СТЕ ЛУДИ, и няма да полудеете! Ако мислите, че полудявате, това е чудесно – означава, че сте нормални, вероятно просто ви е страх от нещо, върху което мислите, че нямате контрол. - Това, което мислите, вероятно няма да се сбъдне. Мислите не са действия, ако ви става гадно от някаква мисъл за нещо, което можете да направите – много вероятно е да не го направите. - Вероятно ви е страх, че нямате контрол над тази ситуация – тук ще се намеси добрият психотерапевт, няма да ви издавам тайните на процеса За да успеете успешно да се избавите от ОКР ви трябват само няколко основни неща: - Мотивация – добрата новина тук е, че неприятното, понякога ужасно усещане, не ви оставя голям избор, и вече сте доста мотивирани да успеете. - Добър психотерапевт – имах късмет да попадна от първия път на човек, който успя да ми помогне. Пожелавам този късмет и на вас. - доверие в процеса на психотерапията, и доверие като цяло! Дори и на моменти да ви се струва странно, или да усещате голяма трудност в това, което правите – вярвайте, че ще стане. А то ще стане, бавно или бързо (абе няма да е чак толкова бързо, колкото вероятно ви се иска ) - Групите са чудесен инструмент – там можете да се срещнете с хора (между другото прекрасни <3 ) които в момента преживяват нещо подобно, и с такива, които вече са се справили. Не сте сами! Накрая искам да благодаря на Орлин за това, че го има, и че е това, което е. Искам и да благодаря и на всички много скъпи за мен хора, които срещнах по този път – те си знаят кои са – обичам ви! Благодаря и на прекрасната си съпруга, че не ме изостави и вярваше в мен през цялото време. Успех!
  8. 6 points
    В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже. "...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния. ".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин. ".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий. Ще повторя д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани. Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.
  9. 5 points
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В начало бе Словото -песен Непреривните_постижения Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Proletna_Pesen/01_Shte_se_razveselia.mp3 „Благословен Господ Бог наш“ 8 октомври 1933 г. Отлично време. Слънце грее, светло. 10 ч преди обяд, София – Изгрев. Ще прочета само една част от 15-а глава на Първото послание към Коринтяните, от 35-и стих до края. Има две неща, които занимават практическия човек, или човека на съвременната култура, човека на XX век. Първото, което го занимава, то са постиженията. Всеки един човек иска да има известни постижения. Вторият въпрос е произходството на човека. Има един вътрешен подтик. Във всички същества, малки и големи, съществува един подтик. Това се нарича един Божествен подтик. Не че е нещо разбрано, то е нещо неразбрано, но туй, което за нас е неразбрано, то осмисля всичко. Ти се стремиш да постигнеш нещо, без да знаеш защо. Но след като постигнеш нещо, разбираш защо си го постигнал. Знанието е потребно заради нас. Малко знание ни трябва, не много. Многото осакатява, малкото се благославя. Може да ти турят цял един турски гювеч с ядене на масата, но щастието не зависи от големия гювеч. От малкото. Може да ти турят цяла една тепсия с баклава или баница – пак същото. Не седи в многото, [а] в малкото, сладкото, което можеш да възприемеш. И другото е подобно, защото малкото носи качествата на голямото. В обяснение на тия работи има една опасност: че като се обясняват нещата, хората не мислят и не искат да работят и стават фаталисти. Аз наричам фаталист всеки, който чака нещата да му капнат. Турците имат една поговорка, казват: „Ако е късмет, на крака да ми дойде.“ Прав е човекът. Ако е късмет, то е така, ще дойде късметът. Късметът иде. И те са прави в едно отношение: че туй, което ми е късмет, ще ми дойде на краката и оттатък ще мине. Та въздухът не иде ли при краката ми? Щом отворя вратата си, иде, той сам влиза, не го каня с девет бъклици. Светлината, и тя иде вътре. Тъй щото, турците са взели, във физическия свят малко се изменя този закон. При другото ние трябва да поставим малко труда. Ако не разбираме работите, ние се трудим, а когато разбираме, то е работа в живота, тогава работим. Сега, постижението. Всеки един човек не трябва да убива постиженията в себе си. Той трябва да го държи високо, като една прицелна точка. Постижението, то е един висок връх. Това е като стимул. Този стимул защо трябва да го държи? Този Божествен подтик не го угасвайте. От него зависи вашето щастие. Той като угасне, всичко изчезва и се обезсмисля. Може би ти някой път искаш да угасиш своя подтик. С туй угасваш живота. И тогаз ще дойде страданието на вас. Туй има отношение в сегашния живот, не до бъдещия... Непреривните_постижения
  10. 5 points
    pavlinD10

    Живот с Шизофрения

    Само да кажа, че аз страдам от шизофрения от около 3 години на Инвега от 6 и 3 милиграма съм от 9 месеца и се чувствам така сякаш го няма заболяването. Трудно се живее с шизофрения, защото трябва да си по внимателен с всичко трябва да лъжеш когато започваш обикновена работа за медицинското става на въпрос там ти пишат всичко от личния лекар. Ако лекарствата са натъкмени, избрани правилно от големия подбор, само трябва да се пият редовно и да не се спират в никакъв случай. Пиша в тази тема, защото искам и аз да оставя нещичко от всичко, което съм прочел в интернет, Гуугъл ми беше най-добрия приятел а Ютуб моя работодател, от който до момента не съм получил нищо за малкото ми видеа :) Та, уча Английска филология последна година, шизофреник съм както стана ясно, от последното ми протакване, за което ще разкажа, ако има желаещи да го чуят, трябваше да завърша 2013г., но живота ми поднесе странна изненада. Единствено искам да се съветвам относно живота ми сега в момента, искам и полагам усилия да науча една програма за 3д моделиране и визуализация ще започна, когато имам парична възможност за материала, който е в интернет и искам да си дозавърша университета, да се развивам, помагам на нашите колкото мога все още има моменти, в които не се чувствам пълноценен, но се оправям, малко по малко да навлизам в живота, достатъчно време бях вън от живота на хора и природа искам да се връщам вече, да мисля по оптимистично, защото живота ми предлага втори шанс след тригодишната диагноза. От една страна както казват нашите бях твърде много честен и работлив и се замислям да не би да съм сбъркал някъде?.. Ще следя темата, ако има отговори относно тези мои теми\въпроси. Благодаря! Както преди и сега и за нататък винаги си благодаря и обичам да раздорвам минах тежкото остана да се фокусирам за напред :).
  11. 5 points
    Здравей Орлин, Благодаря ти за отклика на моята история! Искам отново да благодаря на Форума и лично на Орлин, д-р Първанов и Диляна, които коментираха моя проблем тогава, както и отговориха на моите съобщения, а с д-р Първанов имах възможност да се срещна и лично. С удоволствие ще споделя моите преживявания: Корените на промяната се състоят в това, че: 1. Оставих всякакъв Страх назад. Или поне повечето страх. А ние повечето живеем всеки ден с доста необосновани страхове. Екхарт Тола (един от любимите ми мислители по духовни тематики от 21 век) казва че правим нещата или от Страх или от Любов. За съжаление по-често от страх 2. Научих се или по точно оставих се да приемам неизвестността. Нищо никога не е сигурно на този свят освен смъртта. Оставих живота да се разгръща и случва. Като това не означава че съм била пасивен наблюдател отстрани, не напротив, скочих в потока на живота, приех работа, от която малко ме беше страх, преместих се да живея сама (като аз имах страх дори да заспя или по точно имах необходимост от родителите си) преместих се не само да живея сама, а и в друга държава. Не мисля че опитността на всеки трябва да е толкова, ако искате, драстична, като моята на фунционално ниво, не е нужно да се местите в друга държава или да сменяте това, което правите като дейност – промяната и нагласата е вътре във вас където и да сте. Едно ново място или дори един нов човек не може да ви гарантира, даде или предостави вашето избавление от вашите собсвени демони. Срещу тях се изправяте вие. Тях винаги ще ги има, в нас се борят противоположности, няма всеки ден да сте Дзен, но и това не е целта. Искам с това да дам надежда, сила, насока и кураж на тези от вас, които се чувстват долу, безпомощни, неоправдани и слаби – Вие сте по-силни отколкото предполагате! Изпитанието сега е вашият катарзис, то ви прави истински! Ако не вярвате на мен, прочетете и гледайте хилядите доказателства на хора и учения които говорят за това. Позволявам си да споделя някои от тях с вас тук: https://www.youtube.com/watch?v=8AyIy_dqXeY&list=PL1Xxx3MDA5kpGikAs0Z7O6BVmc8rggaOD&index=7&t=0s / Стойчо Керев: Мисълта може да променя материята https://www.youtube.com/watch?v=_7H6G8g40Vo http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E5%EA%F5%E0%F0%F2 / Всички книги на този автор, като Силата на настоящето е основната, има ги безплатно в Спиралата, както и негови видеа онлайн са достъпни в интернет https://www.youtube.com/watch?v=v0ebix-x68Q&index=3&list=PL1Xxx3MDA5kqkCJvVJY7s6g_OX52svDRh&t=0s Can One Really Say ‘there Is No Problem’? https://www.youtube.com/watch?v=u08qLOeS7uI&index=5&t=0s&list=PL1Xxx3MDA5kqy4Sxa9Tljio2jm_KVrQdw Въпрос на гледна точка - Саркофаг, облечен в калории https://www.youtube.com/watch?v=4iaqs4_xePk&index=3&list=PL1Xxx3MDA5kobdDPcH06l18Qn8Z0vVDAk&t=121s The Power of Intention | SuperSoul Sunday | Oprah Winfrey Network / Опра Уинфри има много видеа от инициативата и за духовна неделя, както и много нейни мотивиращи видеа https://www.youtube.com/watch?v=SskrmHCoiRc&index=2&list=PL1Xxx3MDA5kqkCJvVJY7s6g_OX52svDRh&t=28s Inspiring words from Oprah Winfrey https://www.youtube.com/watch?v=NnJgLYsjxsc&t=182s една много красива моя любима мантра 3. Беше ме страх, но живеех, такъв какъвто ми се поднасяше сега живота. Реших да направя промените, които искам постепенно, но сигурно. 4. Не се отказах тайно да мечтая и ставах по-силна от собственото си убеждение. 5. Молих се на Бог. 6. Правих практики на приемане и се разграничавах от проблема си като го поглеждах отстрани. 7. Създавах си малки ритуали на щастие. Може да бъде малка разходка, любима песен или книга, нещо вкусно за хапване или просто време за усмивка и приемане на себе си. 8. Не се насилвах да бъда нормална или щастлива, такава или онакава. 9. Слушах мантрите на Орлин в youtube, тях още си ги пускам понякога : ) Припомням си че за мен самата няма по-важен човек от мен, учих се да живея със здравословен егоизъм. 10. Вселената привлече обстоятелствата, които бяха най-добри за мен в личен и професионален план. Вече съществуват осъзнати хора, които са абсолютно извисени духовно, които нямат нужда от конкретни или изобщо събития в двата основни човешки пътеки на активния зрял индивид – лична и професионална. Аз исках и още избирам да преживея тези опитности и да бъда земен човек, който преживява радостите и трудностите на така да се каже стандартния нормален живот, в който човека има семейство и занимание, с което изкарва прехраната си. Като съм сигурна, че има хора, които дори нямат нужда от този нормален живот за да се чувстват изпълнени, но аз мога да дам само моя опит и лично виждане тук. 11. Оцених света не само като причинно следствени връзки, ами и като наше общо творение, наше общо съзнателно преживяване 12. Спрях да се обиждам и да приемам несправедливостта или злобата лично, разбрах, че всеки има нужда от опитността, която неговата душа приема в този момент. 13. Избрах да живея в настоящия момент. 14. Като бърза и ефективна практика препоръчвам спорт > бягане, дишане, ако не можете да бягате, бързо ходене, просто физическа активност за оросяване на мозъка (малко допълнително за това> ) С обич към вас, Мария
  12. 5 points
    Ще допълня Георги.В събота се видяхме с него и първото, с което започнах, бе да му кажа,че съм като пиян от адреналина си.После в разговора си, той ме попита как, може да обясни на едно момче / човек 88/ ,че като е чел оплакванията му и те се покриват напълно с неговите усещания когато той самият е в стрес .Обясних му, че никой няма да му повярва, защото и на мен моите клиенти не ми вярват, че на моменти усещам същото като тях и като им го кажа, даже се обиждат, защото мислят,че нарочно ги лъжа, за да се успокоят.
  13. 5 points
    Мисъл за деня-23.7.2018г Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Личност и душа
  14. 5 points
    Честно казано с огромен интерес наблюдавам до къде ще стигне човешката "лудост" в идеята си да усложнява едно състояние, което има съвсем ясен произход. И какви още сложни методи с още по-голяма сложни имена ще сътвори, за да отдалечи човека от простото справяне със страха. Няма такова пазене на страха като в днешната действителност. Имаме хубава българска поговорка " Клин, клин избива" и са я спазвали хората, затова са се оправяли. И друга има " "На страха Очите са големи." Каквото и да ти кажат ще го повярваш, ама не ти казват точното, твоето нещо, за да го чуеш. Ако ще е за плацебо, иди да ти леят куршум, и да ти направят муска, по ефтино ще ти излезе, пък може и по-добре качествено. Страхът си има семе, то се казва Уплаха. Уплашил се човек, не разбрал уплахата превърнал го в страх и започнал да фантазира трагедии. А тялото то слуша мозъка и реагира. Затова навремето са хващали уплахата, за да не стане страх. Това е терапията, да ти хване уплахата и да те направи смел.
  15. 5 points
    Мила Алекс, Пиши в отдела психотерапия онлайн тук, във форума, моля те! Мненето на Прогресор е изключително не на място, НЯМАШ НУЖДА ОТ КЛИНИКА! За съжаление тук, в този раздел, всеки, който няма и понятие от това що е тревожност и паник атаки, може да пише нелепости, които вредят! В психотерапия онлайн, към който раздел съм сложила линк, само трябва да кликнеш, има добри специалисти психотерапевти, те ще ти дадат адекватен съвет и ще е добре да поработиш с някой от тях! Това, което аз виждам, е че си много тревожна и напрегната, страхлива, а дереализацията и деперсонализацията, за които всъщност говориш, не са НЕОБИЧАЙНИ за ПА! Това е състояние, което се преодолява и трансформира, миличка, в момента просто страхът ти е Огромен! Ще се научиш как да го стапяш и прегръщаш като добър приятел и мотиватор за живот! Много хора съм виждала през какъв силен процес минават след ПА и тревожности и животът им разцъфва като цветенце след това! Време е за промяна, това ти казва скъпото ти тяло, а ти се бориш.. Не е пътят борба тук, мило момиче, дори сега да ти се струва нелепо! Пиши в онзи раздел, ако имаш нужда от помощ в ориентирането, ми пиши лично съобщение! Успех!
  16. 5 points
    Така и ще напиша - простичко и лично. За мен женствеността в жената е онова усещане, което тя дава, така че се отдаваш, така че за нея можеш джомолунгми да изкатериш, да продължиш още и във всичко виждаш нея, вдъхновителката. Да има нежната вдъхновяваща и мотивираща сила, вярвайки си, да вярва в теб също толкова безусловно, че и палячо да си, да се преобърнеш с хастара навън и за нищо време да отключиш заряди и потенциали, които да те преродят многократно и въздигнат на висоти, където никога преди не си бил и не би бил без нейната енергия. Получава се една естествена, бхакти-тантра партньорска, въздигаща йога. Защото клишето, че зад всеки велик мъж стои жена, която с присъствието си го е направила такъв, е вярно!
  17. 5 points
    Човек е стадно животно. Като ти казвам да се научиш да бъдеш сама, това не означава да живееш някакви години и десетилетия сама. Нито пък сама е равно на самотна и зависимо вкопчена - нищо общо. Говоря ти за самостоятелност, за емоционална самостойност. А че сме сред хората и е добре да общуваме, абсолютно. Когато имаш емоционална несамостойност, както сега споделяш и което всъщност е основата на проблема ти, наричаш зависимостта любов, а примиренческото, пълно с неуважение и към себе си и към околните нагаждане, наричаш смирение. Закачането поради вътрешни липси обаче не е любов. Нагаждането не е смирение, а автоагресивно примирение. Не се уважаваш, не се цениш, не си вярваш и правиш половинчати и слаби избори - защото те е безумно страх от самотата. Когато поработиш лично и в групата на психотерапевта си, за само няколко месеца ще се научиш да прегръщаш този зейнал орален (пренебрегни думичката - просто така се нарича в пси...) страх. а любовта да протича активно през теб. Имаш ли я, спокойно заявяваш позициите си, харсванията и нехаресванията си, с ясното съзнание, че здравите ти граници са добри за теб и за всеки наоколо ти. А сега те е страх да се заявиш твърдо дори пред самата себе си... Сякаш чуваш вече думите на другия как те изоставя и почваш да трепериш като трепетлика от страха си от безлюбна самота. Забележи, преодоляването му ти подсигурява и здрава решителност в искрената откровеност със себе си и всеки друг. И въобще не означава някаква изолация и седене сама - вътрешен процес е. Всяко оставане в медитация, ама със себе си, компания на самата себе си, вече те сблъсква челно с този ти страх, когато махнеш външната маска от его нащрек и предъвкване и потънеш навътре. Медитацията би те ужасявала, би те накарала да извадиш извинения как не е твоето и т.н., което са илюзии - точно това оставане сама със самата себе си среща съзнанието с подсъзнанието ти, в което живее едно сега потиснато, чувстващо се самотно и ревящо за обич бебе. Нужно е ти да се научиш да му даваш любов, да сприятелиш съзнанието си, разширено до ревящия страх в подсъзнанието ти. Да се научиш да гушкаш и обичаш този страх - защото е сериозна част от теб самата, не е нещо външно. Колкото повече успяваш в този процес, толкова повече се научаваш на здрава конфронтация, себеотстояване, житейска решителност, ясни цели партньорски, професионални , всякакви. В този аспект се работи с мисленето, с поведението, в групите... Всичко идва на мястото си - обичаш се. Затова и с любовта ти върви - защото я пръскаш като прожекторче наоколо си и вече не си просто момичето-сексуален обект, а жена, която излъчва мощна харизма, привличащ магнетизъм и обайващ чар! Имаш да се учиш на това - всички сме вълшебници, когато премахнем преградите пред осъзнаването, че сме такива! Такава си - просто ти предстои да го усетиш и почувстваш.
  18. 5 points
    Именно - страх ме е от самотата, затова автоагресивно търпя, нагаждам се и влизам в антипартньорски отношения. С този страх се работи двупосочно. От една страна, учиш се да се заявяваш активно. Тогава ти се налага да посрещаш страха си, че така ще бъдеш сама и да го прегръщаш, стапяш. Тогава осъзнаваш, че когато прекъснеш мазохистичния цикъл, ти самата си със себе си, даваш сигнали за уважение, обич към себе си и привличаш хора, които да те уважават и обичат. Както и имаш силата спокойно да дисквалифицираш от живота си другите, които естествено отпадат. Другата успоредна посока е тази на директното общуване и прегръщане на страха от самотно безлюбие - в трансови, медитативни сесии, в поведенческо-социално умишлено оставане сама за дадено време. Път има - върви го!
  19. 5 points
    Няма магия/ въздействие, по-силна от любовта. Имаме ли я, всякаква магия става нищожна. Бог е любов. Тече ли през нас любовта, Господ е с нас. ПСАЛОМ 27 Псалом Давидов 1. Господ е виделина моя и спасение мое: От кого ще ся убоя? Господ е сила на живота ми: От кого ще ся устраша? 2. Когато приближиха при мене лукавите, за да изядат плътта ми, съперниците и враговете ми, те ся спънаха и паднаха. 3. И ако ся опълчи против мене войнство, сърдцето ми няма да ся уплаши; и ако ся дигне връх мене бран, и тогаз ще съм уверен. 4. Едно просих от Господа, това ще търся: Да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа, и да Го диря в храма Му. 5. Защото в зъл ден ще ме скрие в скинията Си; Ще ме прикрие в скришното на шатрата Си; Ще ме възвиши на камък. 6. И сега главата ми ще ся възвиши над враговете ми, които ме окружават и ще пожертвувам в скинията Му жертви на радостни викове. Ще пея и ще възпея Господу. 7. Чуй, Господи, гласа ми, с който викам и иомилуй ме, и послушай ме. 8. Рекъл си: Потърсете лицето Ми. Рече Тебе сърдцето ми: Лицето Ти, Господи, ще потърся. 9. Да не скриеш от мене Лицето Си, да не отхвърлиш с гняв раба Си. Ти ми стана помощ, недей ме отхвърля, и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой. 10. И ако отец ми и майка ми ме оставят, Господ, обаче, ще ме приеме. 11. Научи ме, Господи, пътя Си и води ме по равен път поради неприятелите ми. 12. Да ме не предадеш на желанието на враговете ми; защото ся дигнаха против мене лъжливи свидетели, които дишат насилие. 13. Повярвах, че ще видя благостите Господни на земята на живите. 14. Чакай Господа. Имай дръзновение, и да ся укрепи сърдцето ти; Ей, чакай Господа. .................. ПСАЛОМ 23 Псалом Давидов 1. Господ е Пастир мой. Не ще бъда в лишение. 2. На зелени пасища ме упокоява, при тихи води ме води. 3. Възвръща душата ми. Води ме през пътеки на правда заради името Си. 4. И даже в дола на смъртната сянка ако ходя, Не ще ся уплаша от зло, защото Ти си с мене. Твоят жезъл и Твоя та тояга, те ме утешават. 5. Приготвяш пред мене трапеза срещу враговете ми, помазал си с елей главата ми, чашата ми ся прелива. 6. Наистина, благодат и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми, и ще живея в дома Господен на дълги дни. ...................... Псалом 91 (по Слав. 90) Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогущаго. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мой, на Него ще се надея. Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор. С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище: Неговата Истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина. Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти; но при тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите. Понеже ти си направил Господа своего упование, вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти. Защото ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища: на ръце ще те подигат да не би да препънеш о камик ногата си. Ще настъпиш лъв и аспид: ще стъпчеш млад лъв и ламя. Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя: ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми. Ще ме призове, и ще го послушам: с него ще съм, когато е в скърб: ще го избавя и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.
  20. 5 points
    Не, на никого не се "полага" този "край". Такова съществуване сами си осигуряват хората, съществуващи, а не живеещи, в ролята на жертви. Майка ти е вкоренила в теб изключително страхови програми, характерни за жените преди 150-200 години! "Дръж сигурното и си трай!" - - тоест осигури оцеляването на децата си (бъдещите), защото в тежки времена, е важно да се продължи рода, а без мъж си обречена. Да, ама тези времена ги няма вече. Сега сме в Друг, Различен момент от развитието си като хора, и отработването на Други качества е есенциално. Докато не съзнаеш страховите си програми и не ги преработиш (с помощта на специалист, радвам се, че си се обърнала към такъв), с който и мъж да бъдеш, няма да живееш в удовлетвореността и спокойната радост, а ще паразитираш боязливо. В тази статия "Всички сме болни от страх", пиша кратко за страха и неговите проявления, за "излекуването". Мисля, че ще ти е от полза. Успех!
  21. 5 points
    Орлин Баев

    Страх, че полудявам

    Няма значение за какво се хващат, механизмът им на действие е един и същ. Могат да се хванат за здраве-болест, за нормална-луда, за знам-не знам, за чиста-нечиста, помнеща-забравяща, умна-глупава, точна-неточна... Могат да се хванат за броенето и контрола, за еди си кое си число, за наблюдение на телесните функции, за гънката на паркета, петното на мокета и точките на калинката, за годжи бери или за на баба хвърчилото... Принципът е същият. Ригидно горд, невротичен свръхонтрол инащрек, над недоверие в естествения механизъм на еволюционно обусловено, обратно огледално пораждане на защитни мисли при комбинацията от страх и любов. Каквато и да е характеровата база, ригидността при натрапливостите присъства винаги в огромна степен или в самия характер, или като потискаща маска. В психотерапията се вижда характерът на човека, осъзнават се страховете, които има да преодолява...благодарение на работата с натрапливостите. Има малки индивидуални различия, но общото е, че се започва с упорито променяне на интерпретацията на мислите, продължава се с реструктуриране на реакцията по отношение на тях с логика, на хартия, с интензивно шегуване, учене на транс и визуална работа, медитативно фокусиране в седящи ежедневни сесии и пренесено в ежедневието, медитация. Едва ли разбра нещо. То е сякаш пробвам да ти опиша ей там, зад тази планина има красиви поляни, весели птички, докато ти виждаш само мрачно дере с дерящи те бодили и виещи диви зверове... Знам. Затова ти е нужен систематичен психотерапевтичен процес!
  22. 5 points
    Не, не халюцинираш, нито имаш каквито и да е шансове за това. Сутринта е най-масовото време за всички за т.н. осъзнато сънуване. Случва се в полусън. Получава се и при медитация, при проникване на вниманието в свръх и подсъзнанието. При жените като цяло се случва по-лесно и по-често от при мъжете. Нормален и дори търсен и въодушевлено желан от мнозина процес е. Аз самият по време на сутрешните си медитации редовно преживявам това разширение на съзнанието до сънната преработка на информацията. Когато познаваш този процес, вече не плаши, а дори е красив и приятен. Не само когато сънните образи са удоволствени, но дори когато са т.н. кошмарни. Защото знаеш, че сънят смесва, метафорично се опитва да смели психични конфликти, да препрограмира в посока здраве. Когато така познаваш тази сънна работа на ума и можеш да проникваш в нея осъзнато, самото осъзнаване на "аз сънувам" вече прави кошмара не само нищожен, но дори интересен и ценен. Защото примерно в психотерапия си се научила не да бягаш от страховете си, а да вървиш КЪМ тях с разтворени обятия, с обич, разбиране и благодарност. Спокойното им издържане с такава осъзната благодарност прихваща импулсите им и ги прави на чудесно гориво, на сила. Да, от съдържанието на съня може да се извлече информация - правят го някои колеги. Това, което аз обаче виждам в практиката си, че че тя не е по-различна от информацията вече извлечена в обичайния разговор. Това прехвърля работата със сънищата от едното тълкуване, в целенасочена, фокусирана в спрявяне дейност, водеща към смелост и оцялостяване. Накратко, не само че не бягаш от такива осъзнати сънища, но ги ползваш за прегръщане на страховете. В психотерапията съноподобно състояние се индуцира в хипнотерапия/ нидра/ водена медитация. Сама също ти се дава за задача да работиш с аудио сесиите на терапевта ти, а по-късно и без, с по-директни медитативни похвати. С горното ти казвам, че преживяваш нормални неща, Просто си страхлива, а от страха ти се раждат интрузивни мисли - това е. Колкото и да те убеждаваме тук, че всичко е наред, нужно е да минеш по пътеката си преживелищно, в процес на психотерапия. Дори само за няколко сесии огромна част от тревожността ти ще бъде стопена, а за няколко месеца ще получиш стратегически, дългосрочен тласък към един силен и красив, смел живот.
  23. 5 points
    Голяма заблуда. Колко време отнема да си направиш салата, да сложиш няколко компонента в блендера и да сътвориш хранително смути или разядка? Тръгне ли човек да го прави, вижда, че дори готвенето, т.е топлинната обработка, е бърза при растителните храни - при повечето. От както съм веган много по-малко време отделям за осигуряване на пълноценно хранене. Т.е липсата на време не е причина, спънка, а оправдание, което не е нужно, наистина, никой не те кара да се задвижиш към промяна точно сега, ти ще го усетиш. Дай да мислим с кое сме в имането, а не в липсата, а то е много! Че има други причини - има, те са отделно, друго са. Успех!
  24. 5 points
    Здравей и благодаря за включването! Понеже, много хора не вярват, че могат да се справят трайно с натрапливостите, ще използвам включването ти, за да им покажа, че това е възможно. Винаги пояснявам на хората с ОКР, че то е само признак, че в момента те са в стрес. Нищо повече. След работата ни, те ще се променят много и започват да контролират стреса си значително по-добре. В резултат, натрапливостите няма да ги има – или са на ниво, колкото аз при мен/ защото всеки нормален човек понякога ги има/ . Обяснявам , че ние сме хора и не можем да избегнем всички стресове в живота. В него има смърт, катастрофи, раздели и други събития, които биха разтърсили всеки нормален човек. Тогава, им казвам аз, натрапливостите отново ще се върнат, но техният интензитет и продължителност ще са много, много по-слаби. По спомнен, около година след края на терапията при теб се случи това - силно стресово събитие, което би разтърсило всеки. И натрапливостите се върнаха. Още помня тревожното ти обаждане, ти бе в паника. И тогава, аз те накарах да направиш най-простата , но силна техника за справяне с ОКР - да запишеш всичките си натрапливи мисли и след това писмено да ги обориш / за тези които ме четат -ТЕХНИКАТА НИКОГА НЕ СЕ ПРАВИ ,,НА УМ,, това ще усили ОКР-то/ . Даже, ти бях казал, когато се успокоиш, да ми изпратиш написаното, за да го видя. Минаха няколко часа и след като нямаше обаждане, аз ти звъннах - ти се бе успокоила и вече спеше. След няколко дена се видяхме, ти вече бе спокойна. От тогава минаха сигурно повече от пет години, ти повече не си ме търсила за помощ. Предполагам, че живота, може отново да ти е дал силна порция стрес и пак да си усетила ОКР-то , но промените, които вече си направила, са ти помогнали да се справиш сама. Ще завърша и с нещо, което ми каза, в края на терапията си, момиче, което винаги е имало натрапливи мисли и ритуали – тоест, за разлика от теб, до 26-27 си годишнина не е знаела, какво е да нямаш ОКР. На въпроса ми, каква е гаранцията, че натрапливостите няма отново да се върнат в живота и тя ми каза ,, Това няма как да стане, аз съм различна,, .Наистина, това е основният критерий и за мен, промяната е в основа на победата. За съжаление, лекарствата пречат на тази промяна. Те правят човека пасивен, карат го да се примирява и процеса хронифицира. Онзи ден, ме потърси майка, детето и е в 11 клас, било е отличник, но вече поради ОКР -то ,не излиза от дома си и няма да завърши учебната година. От 7- 8 месеца е на лекарства, но нещата се влошават. Попитах я, какво прави детето и по цял ден, след като не ходи на училище. Тя ми отговори ,,Ами спи, те лекарствата са го направили много сънлив,,. Не можах да си представя, каква промяна ще търся да правя с него, на фона на тази упоеност. Реших, че щом не мога да си представя една терапия е по добре да я откажа, което и направих. Във всеки случай, вече трети ден го мисля това дете, .. всъщност зная какво трябва да се прави, но процеса ще отнеме година, две или три, което не ме устройва. Правилното в случая е било, лекуващите психиатри да са им препоръчали, заедно с медикаментите, да се започне и психотерапия. Най-вероятно, за тези месеци, ОКР-то би се повлияло на 70-80 процента. За помощта- не се притеснявайте от това, че някой може да прихване от вас нови теми. Това е нормално и често клиенти са ми споделяли, че се е случвало и с тях, след поредната ни среща. Темата не бива да ни интересува, тя ще се мени, важното е човека да получи малко успокоение и вяра, че може да се справи със състоянието. От тази гледна точка всеки съвет изходящ от личният ви опит ще е полезен.
  25. 5 points
    Преди 10 години Силвия (Шехина) предложи да направим рубрика за насочващи отговори, отправяни към хора с тревожни и др. душевни трудности. Админите оформиха визията и започнахме да отговаряме. В самото начало се включи психиатърът-психотерапевт Тодор Първанов, а Силвия изчезна нанякъде. Ние двамата продължихме. В течение на годините колеги психолози се включваха за малко и се оттегляха, но ние продължавахме. След време се ангажираха колежката от Варна Диляна Колева, а по-късно и Георги Балджиев. В момента пишат и Андрей Филипов, Лина Коцева, Василена Христова - надявам се да продължат в дългосрочен план! Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично. Понякога да се отговори на питане, отнема по час или повече да се прочете и осмисли казусът и още два пъти по толкова, за да се даде качествен отговор... Рубриката е наречена от админите "Психотерапия онлайн" не изцяло точно - отговорите ни са в консултативна и психотерапевтична посока, но реалната психотерапия далеч надхвърля тези ни трасиращи, словесни щрихи. В българското нет пространство вероятно са се появявали и други подобни форумни платформи, но единствено тази се задържа устойчиво и продължава да се развива и помага качествено и неуморно. Вероятно защото сме искрени и го правим от сърце и душа, изцяло доброволно и непринудено. Без в "Психотерапия онлайн" да правим актуална психотерапия, спазваме етичните принципи в духа на едно качествено психотерапевтично консултиране, като се стараем да бъдем максимално полезни и обективни, доколкото форматът на обмен на писма го позволява. На снимките: Тодор Първанов, моя милост, Георги Балджиев, Диляна Колева, Василена Христова, Лина Коцева. Празнуваме десет годишнината на "Психотерапия онлайн" в италианския ресторант в Софарма бизнес кулите, София. Желая на всеки един от нас лични и професионални успехи, а рубриката :Психотерапия онлайн" - възнамеряваме да я има и върши чудесната си функция още дълго. Времето (с наша помощ), ще покаже! Орлин
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×