Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 10/02/18 in all areas

  1. 3 points
    Точно, защото натрапливостите са особен вид "мозъчен паразит", колкото повече се взираш в тях /не дай си Боже да ги анализираш / толкова повече ги размножаваш и разнообразяваш. А в темите от този вид пишещият прави точно това. А ние ставаме все по- безсилни, защото през чат нищо не можем да направим. Затова спираме. Но човекът, под влияние на лъжливите си мисли, остава с усещане за неразбиране и безпомощност. Което го кара да рови в нета все повече, с което се закача за различни информации, които все повече хранят натрапливостите му. Да се сложи стоп става все по-трудно трудно. Затова без външна адекватна помощ, за справяне, ми е трудно да говоря, Познавайки много добре спецификата на психологична механизъм.
  2. 2 points
    Точно това усложнява състоянието, не случайно тук спряхме да и отговаряме. Това е разликата в информираността на специалиста, който знае къде как да насочи и човек, който иска да помогне, но не знае спецификата на състоянието. Става обратен ефект.
  3. 2 points
    Здравейте, искам да сверя часовника си с вас, пишещи, отговарящи, мислещи, молещи... Искам да споделя какво се случва с мен. Спортувам, това се оказва много важен и задължителен елемент от щастието на човека. Движението! Медитирам, по мой си начин, прави ме мирна. Живея, срещам се с хора, надсмивам се над себе си и мислите си, когато ги имам. Или по-точно имам ги и това е. Не ги оцветявавам. Постоят в главата ми и си тръгват. Имам ги често, рядко, понякога, различно е. Просто живея с тях без страх. Не бях имала паник атака или подобно състояние от месеци. Има моменти, в който съм в предпаническо състояние, но то не се разгръща. Но снощи имах паник атака, една добра и истинска добре позната паник атака, която описах като усещане. Ето: " Още през деня през мене премина едно фино цунами на енергия. Снощи се прибрах от работа и се заех веднага да направя някакви упражнения, че не съм спортувала от десет дни, имах силна настинка и не ставаше. Така че за около половин час натоварих мързеливото си и лениво тяло, поизпотих го така да се каже. После имах доста домашна работа за вършене и когато седнах към 21 часа да отпочина на дивана. Тя дойде. Първо я усетих като шум и плясък в ушите. После гърдите ми заподскачаха. Усетих пулса на сърцето си във всяка вена и клетка. Докоснах врата си и усетих пулса как движи целия ми врат. Седях спокойно. Даже предадено. Май е паник атака, си казах. Една част от мен, онази неубедената и вечно питащата, промълви ами ако е инсулт или инфаркт?! Аз седях и си отговарях, ами нека да е, съдба… От краката до врата ми се разля такъв мощен тласък на енергия, че едва не подскочих от дивана. Настани се на врата и главата ми, аз затворих очи, задишах дълбоко, спокойно седях и енергията ме носеше и завихряше като есенен вятър попадали листа. Но имаше и една топлина, една ласкава топлина на прием, усещане за дом, за любов, за примирие… И аз се оставих на тази добра енергия да ме полюлее и да ме обземе. Бях като в полусън, бях закотвена на дивана, намалих телевизора, защото слухът ми беше изострен и ми разваляше момента. Една част от мен ме накара да стана да отида да банята и да се погледна в огледалото. От там се гледах аз, поуморена, но аз. Върнах се на дивана и се отпуснах, завих се леко с одеялото, защото започна да ми става студено. Но енергията си беше вече отишла. След нея ми остана хлад, който се превърна в студ. Разтреперих се, стана ми много студено. Завих се добре, обгърнах тялото си с ръце. Така студа ме държа около 10 минути и после ме пусна. Чувствах се като изоставена от енергията с този студ, като обичана и после оставена на самотата! И накрая бях лека като перце. Просто се предадох в ръцете на Вселената! " Намирам се точно Тук след повече от две години бъдене в тази гама. Не оценявам и етикирам вече нещата. Днес не ме интересува как се нарича и какво е Това. Просто за инфо на всички. Поздрави,
  4. 1 point
    Благодаря,на всички които се включват в моята тема с цел да ми помогнат!Аз знам,че имам Окр,но когато ме хване силно тревожност си мисля да не би да е нещо друго,знам също че без психотерапия няма да се справя,но в момента наистина немога да си го позволя надявам се в скоро време да имам тази възможност защото на няколко пъти започвам терапия и я прекъсвам точно защото нямам финансова възможност.
  5. 1 point
    Тук сте 100% права, откакто следя темата пак започнах да имам известни натрапливости и като съм сама да се плаша , че ще полудея. Но след това си казвам , НЯМА да стане , момиче, стегни се и се успокоявам.
  6. 1 point
    Госпожо Колева , съгласна съм с Вас, че не съм напълно излекувана , но все пак дадох само положителни насоки на Моноти. Освен това, наистина отстрани е лесно да се каже “ Намери си терапевт, не виси във форума. Но наистина е много трудно да намериш точен човек, особено като си попадал и на некадърни психолози , и на психиатри. А защо влиза тя, може би по същата причина като и аз- цъка й известие в gmail . Monoty , дай си фейсбука на лично съобщение и ако имаш въпроси бих ти писала там, но с уговорката , че няма да ме наплашваш да се филмираме и двете. Още съм крехка на тази тема
  7. 1 point
    Inna123

    Моля за съвет

    Просто исках вашето мнение за това дали съм на прав път, дали трябва да променя още нещо в поведението и отношението си, дали е възможно действайки така да се справя сама, въпреки че не ходя вече на терапия, дали променяйки нагласата си към симптомите е достатъчно, за да се нормализарат нещата изцяло. Много често ми изниква и въпроса дали всичко няма да се повтори със същата сила отново и отново, дали някога ще се забрави спомена за преживяното и т.н. Макар че сама на себе си казвам, че няма как да мине по един и същи път два пъти. Поне ще знаеш какви грешки си допуснал първия път и ще се постараеш да не ги повтаряш. Това е...
  8. 1 point
    Monoty аз искрено се възхищавам на теб и всички в подобно състояние, които избирате месеци, а понякога и години наред да стоите в него, да се съветвате с хора, които не са се справили да прекарвате часове в чатове, които само засилват симптомите, а не благоприятстват състоянието. Не си само ти, хиляди сте. Такава висша форма на мазохизъм, при налични варианти за бързо справяне и облекчаване, е за възхищение. Ако можеш да ми отговориш на въпроса, защо влизаш тук вместо да потърсиш специалист работещ адекватно с натрапливости и окр /защото и това не е лесно/ вероятно ще мога да отговоря на много от твоите въпроси.
  9. 1 point
    Прочетох последния ти пост няколко пъти, за да се убедя дали не пропускам нещо. Но... не. Там ти си се похвалила, как се справяш и благодариш. Не разбирам за какво искаш съвет? Ако има нещо конкретно като питане, дай го директно. Справяш се. Поздравления.
  10. 1 point
    Здравей,Unabhängigkeit!Знам за твоя страх,чела съм ти постовете! Много ти благодаря,за всичко което си ми написала и за съветите които ми даваш.Само човек който го е преживял или преживява може да разбере как се чувствам.Възхищавам ти се че се справяш с проблема,а от по малко време си в това състояние от мен.
  11. 1 point
    ..........................................
  12. 1 point
    Да, нека жените коментират - аз ще се въздържа на 90%. Просто ще кажа, че през призмата на собствени невиждани от теб в теб самия програми, силно нараняващо пречупваш, свръхпреувеличаваш и най-принципно нормалните житейски ситуации и нагаждаш виждането си за тях по подсъзнанието си, което те води за носа, правейки те наранен роб на самия теб... Не е до жените! Докато не преработиш тези програми (сега са ти изолирани), ако външните мадами не ти ги случват (а животът ни дава преживелищно това, което не виждаме в себе си), сам ще ги предизвикваш на принципа на самоизпълнявщата прогноза. Нека се включат дамите.
  13. 1 point
    Донка

    Сила на характера

    Благодаря! Интересни отговори! Аз не очаквах точно такива Всъщност очакването е механизъм, с който ние по някакъв начин се подготвяме за близкото бъдеще. Той не включва в себе си непременното реализиране на очакването, а само подготовка в случай че... Само че ние го тълкуваме доста изопачено и така си навличаме напрежение, разочарование и ... материализация на страховете ни. Когато изискваме от света и времето да ни изпълнят очакването, и сме разочаровани, това е агресия - искали сме да напъхаме себе си и хората и света в калъпа си за добро и за щастие... Представяте ли си колко са разочаровани мравките, които тъкмо намерят пътечка към нещо вкусно в нашия дом, и ние в паника се юрваме да пръскаме с отрова, да замазваме фуги... А може би очакваният резултат и време за постигането му просто не са били пресметнати добре и затова не са се реализирали? Работата над здравословния начин на живот, както спомена и Александър, продължава цял живот и е Път без крайна точка. В началото на този път има дим, алкохол, пържоли, безсънни нощи, постепенно пейзажът се променя и след известно количество време все по-често пеят птички, цъфтят цветя, въздухът е свеж и сънят - спокоен и красив... После настъпва друга възраст и там пейзажът е друг, после друга и пак... Здравословният начин на живот не е цел, той е движение към своето истинско аз и към хармония с тялото си и света около нас... Но и двете се променят непрекъснато, значи и ние с тях... Ох, болестите по-скоро идват, ако човек се страхува от тях... Не страх, а предпазливост ни е нужна - обаче се учим на нея цял живот и по трудния начин. Ето и сега половината хора са болни - защо? - ами защото рязко захладя. Пак времето ни е виновно - забравяме мързела си - не си извадихме навреме топлите дрехи и завивки... А иначе болестите са учители и ни спасяват от по-големи злини... Контролът е като сърфирането. Сърфистът може ли да контролира вълните? Може ли да избухва, ако не идва вълната, която му е нужна? Може да контролира само своите собствени действия и то не 100%... Абсолютният контрол е само на своите собствени мисли и постъпки, бих добавила и емоции и отношение... Другото е вълната... Да е човек чувствителен и емоционален не е минус. Напротив. Зле е, когато оставим контрола на мислите и постъпките си в ръцете на чувствителността и емоционалността. Учителя нарича хармонията между ума и сърцето "разумно сърце". Тази хармония е възможна само, ако и двете страни - разумът и сърцето се водят от безусловната любов... заедно. Александър е дал прекрасна подборка от стари теми - там са споделили своите размисли мноо силни и добри хора. Аз бих препоръчала и още една тема: Мисли от Учителя за Волята
  14. 1 point
    Възползвай се от поканата - колкото е на шега, толкова е и сериозна. Няма да съжаляваш! Ето един случай от практиката ми: С едно момче, терапията ни се състоеше в бягане по 10км., 25 обиколки на стадиона, през ден. След няколко подготвителни, лични сесии - остана само тичането. Отначало и той и аз - зле. Аз, поради загубения тренинг, а той, поради взрива от всички симптоми и страхове, от които преди това бягаше. Отначало забавяхме, променяхме отношението, свързвахме когнитивно-емоционални точки. След третия път, не спирахме до края. Понякога се виждахме и на лична сесия в кабинета, не повече от веднъж на два-три месеца, за калибриране на отношението, настройките и пси посоката. След няколко месеца промяната му бе не само стапяне на симптомите, а дълбоко характерова! От свръх неуверен, плачлив и мега чувствителен, се превърна в истински самоуверен, стабилен мъж за чудо и приказ! Та, затова казвам - д-р Първанов знае какво говори, послушай го. Да, не е механика, важно е кой те насочва, ноу хау-то му. То е като при ремонта на онзи кораб. Идвали десетки майстори и никой не намирал повредата - компанията похарчила луди пари и нищо. Имало един известен като корифей в двигателите - викнали го, идвал отдалече. Дошъл, погледнал, побутнал тук там, па ударил с чука и параходът тръгнал. Поискал милион. Като го попитали защо толкова много, отговорил: "За удара с чука, един долар! За знанието къде е проблемът и как да ударя, останалото!" ... А ние за копането или тичането и пари не искаме, приятелю! ...
  15. 1 point
  16. 1 point
    Цвети, сигурен съм, че ако споделиш с него, за този си проблем, повръщането ще спре.Ти и се стремиш, всячески да го скриеш и по този начин сама го предизвикваш. Не го крий, сподели го и притеснението ти ще отпадне, а, с това и повръщането.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×