Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 11/25/18 in all areas

  1. 3 points
    „Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета част от 4-та глава на Притчите, от 10-и стих: „Слушай, сине Мой, и приеми думите Ми.“ 526. Слушай, сине Мой! - 14 януари 1934 г. „Слушай, сине Мой, думите, които ти говоря.“ „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва
  2. 2 points
    Благодаря! Слушай, сине Мой!
  3. 1 point
    Ines Raycheva

    Viktori

    Може ли да поясниш какво имаш предвид под "изостави" - за прекратяване на отношенията ли става дума или за отиване другаде, където в момента не можеш да го последваш - предполагам имаш предвид партньор? Когато имаме дълбок, понякога параноиден страх от изоставяне, това е отдавнашна работа - отдавна е у нас, дълбоко заложено в характера ни е. За преодоляването на този страх ефективно би било да работиш с психотерапевт - на практика има да се осъществяват процеси, единствено на теория няма как да се случи тази промяна. Най-обща насока е необходимостта да се намести в твоя живот Доверието - към самата теб, към твоята самостойност и способност както да се справяш сама в много отношения, така и спокойно да умееш да търсиш подкрепа и съдействие от хората, вярвайки, че ще ги получиш. Необходимостта смирено да приемаш чуждите "не" - та, както и да умееш искрено и честно, вярна на себе си, да ги даваш самата ти, когато така желаеш. Има работа, мисля си, и по отношенията, които си имала със своите родители - за това е добре да се говори, да споделиш своите усещания, спомени. Сбогуванията са естествени за нашия човешки живот - ние всъщност често, по-често, от колкото осъзнаваме, се сбогуваме - с живи създания, със събития, с всякакви неща. У нас може да остане благодарността от изживяното и споделеното, както и спокойното, любящо Доверие, че отново ще преживяваме и съпреживяваме специални, вълшебни моменти. Но всичко това идва, когато приемем и загубата, и траура, и мъчнотията в нас, защото те са си част от цялото. Там е радостта, любовта, там е и болката, мъката. Всичко това заслужава обич и обгрижване! ☀️ ❤️ Успех!
  4. 1 point
    verjiniaivanova5

    Viktori

    Здравейте, Като дете изгубих баща си. И все още тъгувам за него. В следствие се сдобих със страх от изоставяне. Не съм маниакално обсебваща, уважавам правото на другия на лична свобода, искам той да е щастлив и бих го подкрепила във всичко което го прави щастлив, но в момента когато той ме изостави чувствам голяма мъка, която прелива в паник атаки. Как човек се справя с изоставянето? Благодаря на всички отговорили
  5. 1 point
    Ето няколко насочващи въпроса, на които ако можете да отговорите подробно и логично (без парадокси), страховете ви не ще присъстват. - Каква в действителност съм аз? По-добра ли съм, отколкото си мисля, или по-лоша? - Живея ли Своя Собствен Живот? Спрямо моя собствен ритъм, природа, потребности, дарби; вървя ли по своя път; - Открила ли съм отговори за себе си за вечните теми от живота - смъртта, божественото, злото, любовта, добродетелите и пр.? - Какви са основните принципи, по които ръководя ежедневието си? От какъв характер са те - материален, духовен, социален? "Ако те накарам да назовеш нещата, които обичаш, колко време ще ти отнеме, за да назовеш себе си ?" ~ Мевляна Руми
  6. 1 point
    Отговор от фейсбук потребител:
  7. 1 point
    Моето мнение е че каквито и качества да има даден психотерапевт, колкото и да е добър в областта си, трябва де получи онази нишка, която свързва в добър контакт пациента и психотерапевта.!!
  8. 1 point
    Религиозните (и не само) войни се подклаждат от държавите производители и търговци на оръжие. В последните обаче хората все повече започват да са срещу подобна политика, а и поради икономическата криза средствата за оръжейно производство си мисля че са по-ограничени. Като цяло в последните години войните и военните конфликти като че ли намаляха, а силните в икономическо и военно отношение държави се въздържат от подклаждане на конфликти и от намесата във вече съществуващите такива. Мисля си, че тази тенденция ще остане и за в близкото бъдеще. Всъщност една религиозна общност може да се запази най-дълго в чист вид чрез изолация, а не чрез военни конфликти с останалите общности. Същото важи и за някои политически режими.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×