Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 12/28/18 in all areas

  1. 9 points
    Бог е дух От години тук, в този малък залив на Мрежата скромно и всеотдайно работят нашите психотерапевти. Изпълняват с любов завета на Учителя. Правят всичко по силите и времето си да помагат на онези, които се измъчват под тежестта на сандъците си, на противоречията и мъчнотиите си. Не си губят времето да разискват дали и как следват Христос и Учителя... Поклон, приятели!
  2. 6 points
    Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Най-великата_наука-беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Moiata_Molitva/24_Edna_vechna_Istina_koiato_e_Bog_na_Lubovta.mp3 Ще прочета 60 гл. от Исаия и 13 гл. от I. Послание към Коринтяните. Всяко нещо, което се чете, трябва да се разбира. Семето не може да се разбере, докато не се посее, не изникне, не израсте, не цъфне, не даде плод, и плодът му не се опита. Докато семето е в хамбара, нищо не ни ползва. То трябва да се посее. „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. (– 1 ст.)... „Ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. Значи, неразумен ще бъда. „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм”. (– 2 ст.). Какво особено има в това, че човек премества една гора или една планина? Какво ще придобиеш, ако преместиш един тежък камък, или една планина от едно място на друго? Само енергията си ще изразходваш – нищо повече. Важно е любов да имаш. „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам”. (– 3 ст.). „Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее”. (–4 ст.). Значи, любовта е силна. Не мислете, че търпението е слабост. Търпеливият е силен човек. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Той е най-силният. Най-великата наука в света е да се научи човек да живее според закона на любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното. Мислите ли, че живеете по любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън с любовта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора. Животът им е пълен със страдания и смущения. Вчера бях в дома на един от нашите братя. Той разказваше, че отнякъде му дошло едно куче, което проявява голяма ревност. Братът има кози. Ако рече да погали козите в присъствие на кучето, последното се хвърля върху козите, лае ги – ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козите, и кучето. И кучето, и козите му са еднакво любими. Често и хората изпадат в същото състояние – и те ревнуват. Човек мисли, че ако погладят някого в негово присъствие, него ще забравят. Как ще гладиш едновременно и козите, и кучето? Ще дойде ред да се погали и кучето. Какво означава думата „куче"? Казват „куче, кучи". Значи, кучето учи, както всичко в света се учи. Питат ме, какво означава момата? Обърнете сричките на думата „мома", ще получите „мамо". Следователно, мома, която не може да стане „мамо", не е мома. Учете се да се освобождавате от заблужденията. Често наблюдавам, как постъпват художниците, музикантите, философите. Всеки гледа да направи това, което може и знае. Всеки е специалист в известна област. Цигуларят свири това, което добре знае и обича. Художникът рисува това, което знае. Философът разсъждава върху това, което разбира. И аз искам да свиря това, което обичам. Измени ли на себе си, човек прави грешки... Най-великата_наука
  3. 5 points
    Благодаря! "Плодът на човека са неговите дела." "Истинската слава е слава на Цялото." "Мъж с лош ум и жена с лошо сърце не могат да се споразумеят .В техния живот водата ше се разлива и двамата ще накваси." "Оня народ е избран,който свири в гамата на Любовта" "Доброто отваря пътя на човека за другия свят.....Краката са символ на доброто" "Божественото не е в ума,но някъде под лъжичката.То се проявява по различни начини." "Далеч ще бъдете от слънцето,но важно е да имате плод."
  4. 5 points
    Едно дърво живее докато расте и се развива. Една гъба живее докато расте и се развива... Живяло едно малко дърво. С всеки сезон то пораствало и разпервало все по-широко клоните си да обгърне Слънцето. Оставяло ветровете да извайват короната му, дъждът да гали листата му, ала изпитвало неистови трудности да задържи всичката вода от дъжда и да черпи от всички плодове на Земята, защото независимо от мощните си корени едни малки гъбки се били заселили в тях. Чувствало голямо нещастие от чуждото присъствие, което му точело от жизненоважната влага от дъжда. Докато един прекрасен пролетен ден усетило, че няма къде да събере цялата сила от слънчевите лъчи, защото нямало достатъчно субстрат, който да преобразува в органична материя. В неволята си помолило гъбките да му помогнат като разградят скалите. Те му отвърнали, че при цялата влага, която им подсигурява с корените си, с удоволствие ще му помогнат. Било истинска благословия наличието на тези гъбки като микориза в корените му. Замислило се, че нещастието и благословията били едно и също и се случвали едновременно, а неговата оценка ги определяла като различни. В този момент усетило, че е малка брънка в разговора между Слънцето и Земята.
  5. 5 points
  6. 5 points
    Човек 88, искрения ми съвет е да не прибягваш до лекарства, освен в наистина краен случай. Започна ли терапия? Питам, защото като те чета, оставам с усещането, че плана ти е да използваш хапчетата като заместител на терапия. При всички положения, дори и да решиш да приемаш медикаменти, нека това бъде избор, който ще вземете заедно с терапевта ти. Против лекарствата съм, не защото имам склонност да изпадам в крайности, а именно поради личния ми опит с тях. Познато ми е чувството да се давиш в собствените си кошмари и на всяка цена да трябва да избягаш от тях. Познато ми е облекчението, което носят два хапа дневно. Познато ми е състоянието на мекотело, до което успокоителните те довеждат. Позната ми е плашещата сила, която лекарствата дават, премахвайки/потискайки задръжките и страховете ти. Познато ми е почти манийното усещане, че всичко е възможно и целия свят е пълен с щастие. Позната ми е неспособността да позная себе си и да се идентифицирам с образа си в огледалото. Познато ми е спокойствието най-накрая да съм се научила да функционирам с помощта на медикамента и да имам достатъчно смелост да прекратя приема. Познат ми е шока да установя, че след преустановяване на лекарството, тревожността се връща, независимо от терапията и постиженията. Познато ми е усещането целия ми прогрес да се срине за броени дни и да се върна не на нулата, а много преди нея. Познато ми е пораженческото чувство при равносметката - 18 излишни килограма, разбъркано храносмилане и микрофлора (доста сериозни стомашни проблеми), силна замаяност и раздразнителност при отнемането на медикамента... и това са само няколко... Позната ми е тъгата по безвъзвратно загубеното време от живота ми. Ще доразвия най-баналната метафора (но колкото е банална, толкова е и вярна) - лекарствата са просто една патерица. Научих се да ходя с помощта на тази патерица, и то много добре. В момента, в който я захвърлих, обаче, установих, че все още не умея да ходя самостоятелно. Нещо повече - някои от мускулите, на които патерицата беше помагала да почиват, бяха леко атрофирали. Изобщо - нито ми беше станало по-лесно, нито бях по-близо до целта си. Не знам колко е реално плацебото, но мога да те уверя, че симптомите на отнемане на лекарството са съвсем реални. При мен отнемането се изрази в безсъние, много силна раздразнителност и една досадна замаяност (никога преди това не съм я имала, но поне два-три месеца усещах, че не държа права линия, докато ходя). Да речем, че планираш всичко много добре, подобриш се, изчакаш още малко време, за да си сигурен, но спирайки медикамента, при теб се появи замаяност. В този момент: - Ще успееш ли да си дадеш сметка, че тази замаяност не е онази замаяност, и че се дължи на отнемането на медикамента? - Или ще си помислиш, че състоянието ти се връща отново и без грам грация ще влезеш в добре познатия порочен кръг? С годините стигнах до извода, че (ако кризата не е наистина силна, разбира се), приемането на лекарства може да служи само за една от следните цели: - отлагане на неизбежното, - заравяне на главата в пясъка.
  7. 5 points
    Темата е толкова голяма,че ще трябват няколко месеца, за да може да се постигне, поне малко яснота за какво точно става дума.Аз ги нямам тези месеци.Ще си позволя, да цитирам ,само два реда от книгата ,, Осъзнатият път през депресията,, М. Уилямс и ..... ,,Оказа се, че антидепресантите ,, оправят,, депресията, но само докато ги взимаш.Спреш ли ги, тя се завръща още на другият месец.Естествено , нито на пациентите , нито на докторите допадаше идеята, че трябва да се тъпчеш с лекарства до гроб, ако не искаш тази злокобна сянка да прекрачи отново прага ти. И тогава в началото на деветдесетте започнахме да проучваме възможността за изграждане на един съвсем различен подход,, Аз съм до тук.
  8. 4 points
    Очите на мъдрия „Отче наш“ „Бог е Любов“ Ще прочета 2-ра глава от Еклисиаст. Неделна Беседа: Очите на мъдрия - 1 април 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“
  9. 4 points
    Интелигентната позиция на баща ти би била да си постави здрави граници, на фона на много самоуважение, емоционална стабилност и спокойна обич към майка ти. Казваш, че прави опити в тази насока - дано има зрелостта да изостави гнилоча на собственическото поведение и бъде стабилен. Така шансът да си запази семейството, е голям. Ревностното поведение на принципа на самоизпълняващата прогноза, активно "налива масло в огъня", тоест уж в стремеж да я задържи, той така се държи, че всъщност я гони. Разбира се, какво ще се случи зависи от много фактори. Напълно възможно е нито тя, нито другият човек, поначало да са имали сериозни намерения, както майка ти и твърди пред баща ти. С ревността си обаче татко ти наклонява везните към раздяла. В случая от майка ти зависи какво наистина иска. И много правилно. В семейната система има субсистеми, които не е добре да се бъркат помежду си. Родителска, на децата (сиблингите) и т.н. Баща ти е сформирал емоционално "военна" коалиция, сдружил се е с теб против майка ти, сформирал е невротична триангулация, с което грубо нарушава субсистемите. Търсейки подкрепа и утеха от теб, утежнява положението, намесва те там, където въобще не ти е работа. Което му успокоение обаче е напрегнало теб и те е настроил против мама. Това е защитно поведение, в което кой знае каква зрелост от негова страна липсва. Има търсене на съмишленик в самодоказване колко е прав, при актуална емоционална агресия към майка ти. Тя усеща тази агресия, колкото и външно да се опитва той да промени поведението си. Тоест, на вътрешно ниво баща ти вече я гони, докато говори как иска да я задържи. Как ще реагират, си е тяхна работа. Това, което всъщност би задържало майка ти, не е какво ще каже някой си, а е един емоционално стабилен, лъчезарен, сърдечно горещ мъж. Не е въпрос до загуба или печалба. Дано минат кризата си. Като цяло, такива кризи са нормални и когато са преминавани успешно, дори заздравяват семейството. То е като днк нишките - във взаимоотношенията има нормално сбближаване, отдалечаване, после пак сближаване. Всъщност, въпросът е какво подсъзнателно майка ти дири в другия и може ли баща ти да излезе от рутината и посъбуди живеца, топлината, любовта, с които преминаването през тази криза ще е успешно!
  10. 4 points
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Благославяй, душе моя, Господа“ Хвърлѝ_хляба-беседа Молитвен наряд за край: Тайна Молитва Ще прочета 11-а глава от Еклисиаст. „Пред Тебе припадаме, Господи“ „Хвърлѝ хляба си по лицето на водата.“ Това са думи неразбрани. Аз разглеждам света или живота, като всичко е тясно свързано. Всяко нещо си има свой смисъл за умните хора. Всеки предмет в света има смисъл. За онези, които не са вещи, всичко за тях е откъснато (познато) (В разчетената стенограма двете дума са написани една над друга.). Голямото нещастие в света седи в това, че всеки иска да бъде отделно щастлив. То е невъзможно. Защото кога хората са щастливи? При жертвата на животните те са щастливи, но животните са нещастни. При една война победителите са щастливи, но победените са нещастни. Може да ви наведа хиляди други примери. Когато майката иска да има едно детенце да му се радва, тя е на крив път. Учителят иска да има ученик, той е на крив път. Музикантът иска да свири; и той е на крив път. Всички са на криви пътища, понеже отделно разглеждат. Казват: „Да преминем живота добре.“ После, сегашните хора казват: „Кажи ни истината!“ Истината на сегашните хора не може да се каже. При това разбиране, което хората сега имат, само известни факти може да ви се кажат, но истината не може да ви се каже. Да ви кажа истината, значи да ви освободя, да ви направя щастливи. Туй значи за мене истина. А някой ми говори за факти, че това станало, онова станало. Това са догадки, които не носят никакво благо. Кой от вас не е казал, че е готов да се жертвува, че ви обича. Това са празни думи. Ще се жертвува за мене! Аз го виждам, че той изял хиляди кокошки и ще се жертвува за мене! Той изял хиляди агнета и ще се жертвува за мене! Аз виждам, че агнетата са жертва за него, а той не може да се жертвува за мене. Онзи, който се жертвува за човечеството, той идва в двете хиляди години веднъж. Казвате: „Нека се пожертвува!“ То беше предопределено Христос да се жертвува, за да изкупи човечеството. Ако Христос разбираше живота така, отделно, тази жертва нямаше смисъл. Но понеже разбираше живота общо, целокупната жертва, която Той направи, направи я за цялото. Следователно цялото да живее, там е щастието на всеки един човек. Съвременното безверие и съвременният материализъм, туй е частично разглеждане на живота. Казват: „Човек като умре, всичко се свършва.“ Да, изменил се е човек. Нека ми докаже някой, че целокупният живот на битието може да изчезне. Как ще се изгуби? Туй, което съществува, как ще се изгуби? Нима мислите, че онзи сняг, който се е стопил в планината, се е изгубил? Той се е превърнал във вода. Ако водата се разложи на своите съставни части, ще отиде още по-високо в пространството и ще вземе още по-голямо пространство. Та, когато някои говорят, че нищо не съществува, нищо не съществува в техните глави, а извън техните глави нещата съществуват... ...Люби Бога! Не се съмнявай в ближния си! Не презирай себе си! „Благословен Господ Бог наш“ Хвърлѝ_хляба
  11. 4 points
    Човек_88

    Прегръщане на страха

    Във връзка с напрежението, симптомите и неразположенията, тези дни ми се случи нещо, което ме докосна дълбоко и което искам да споделя, тъй като може да помогне и на други. Мой много близък роднина се беше прибрал за Великден от чужбина. В хода на разговора му споделих за своите проблеми, симптоми, мисли и неразположения и той ми каза няколко неща, които ме накараха да се замисля много дълбоко. Звучат просто, но имат толкова много смисъл. Първото беше, че тези симптоми и усещания са част от виталността. Това е живото, това е животът. Той е смях, рев, световъртеж, гадене, повръщане, емоция, напрежение, радост, тъга, движение и т.н. Другото целено патологично спокойствие е равносилно на "заспиване", "изравняване", емоционално умиране, то е застой, монотонност, загниване. Второто, което обсъдихме, макар и клиширано беше, че каквото е писано, това ще стане - да, никой от нас няма власт да го промени, ако ще да се тревожи денонощно. Това касае и пускането на контрола. Т.е ако е писано да припаднеш или умреш, то ще се случи, независимо дали ти си съгласен и дали се тревожиш. Третото, което обсъдихме бяха натрапливите мисли - за тях той ми каза - продължаваш да си вършиш нещата, които имаш да вършиш и това е. Без гонене, без борба, без анализ, без подхранване, без НИЩО. Просто НИЩО. Вършиш си нещата - например работиш, гледаш природата, ходиш, шофираш, играеш футбол и т.н. Фокусираш се върху това, което правиш. Накрая завършихме с природната максима "Няма да живея с орлите", което образно казано онагледяваше посланието, че нищо не е вечно и че всичко е преходно и това трябва да се приеме. От 10 минути разговор с този човек научих повече от 15 изчетени книги, а самият диалог бих го сравнил с един сеанс качествена психотерапия. Понякога един на пръв поглед по-битово ориентиран човек, но с богата преживелищност и афективност, може да бъде наистина полезен.
  12. 4 points
    Добрата молитва [Матея, 5 гл.] Утринно слово: Бъдете съвършени - 14 ноември 1943 г. Прочете се беседата „Бъдете съвършени" от книгата „Слава Божия". От нас се иска: Да прославим Името Божие с любов. Да въдворим Царството Божие с мъдрост. Да въдворим Царството Божие и Неговата Правда с мъдрост и истина. Да изпълним Божията воля с истина. Молитва за плодовете на духа Господнята молитва Бъдете съвършени
  13. 4 points
    Изпълни Изпълнѝ „Отче наш“ „В начало бе Словото“
  14. 4 points
    „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета само няколко стиха от 17-а глава на Притчи, от началото. „Духът Божи“ Неделна беседа: Числото 153 - 13 май 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Числото 153
  15. 4 points
    Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „Аз мога да любя“ Ще прочета осма глава от евангелието на Матея. Когато човек се качва високо нагоре на някоя планина, много хора не го следват, хората не отиват при него. Казва се тук, в главата, че като слязъл от гората, народ много дошъл. Казвам: всичките хора ни следват, когато слизаме долу; страданията в света винаги ни следват, когато слизаме надолу; радостите ни следват, когато се качваме нагоре. (Учителят прочете главата.) „Изгрява слънцето“ Размишление. Утринно Слово: Четирите струни - 11 юли 1943 г. „Отче наш“
  16. 4 points
    Добро утро.Благодаря Донче за беседата.Числото 13 .Попълваме ли още мислите за числата тук в Портала?Аз преди време се увличах да чета за числата от там.Но не съм срещала това,което днес чета в това чудесно утринно слово от 1943 година. Числото 13 е дом,в който майката си е заминала.Бащата е там.И детето е там,но майката я няма.Какво послание за нас жените,майките ,за всеки човек ,който има в себе си женските енергии и трябва да работи за тяхното развитие. Любовта и голямата змия.Тема за размисъл много сериозна. Много често ние хората се държим за формата.Спокойни сме ,че като спазим формата и сме минали покрай змията без да ни ухапе.Да се срещнем случайно 13 човека и все някой ще поиска да се чете псалом 133.Четем го ,но ако някое от изречените в стих 4 и 5 на Посланието Павлово към коринтяните качества ни липсва,пак ще ни клъвне змията : И още нещо много ценно си отбелязах от днешната лекция,като правило,което да не забравям и да си припомням ,за да не сбъркам: "Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които любовта се занимава. Ако турите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост. И втори, и трети да ѝ турите, и тях ще носи с радост. И цялата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и друга страна.“) Човек, който не може да носи всичките несгоди в живота, той не е търпелив. Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство. Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите. Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза. Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона. В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро." Прекрасна беседа.Много послания.Не едно и две. Благодаря ,благодаря. Хубав ден на всички !
  17. 4 points
    Благодаря за беседата! Някой път нещата трябва да се повтарят, понеже има неща пропуснати. На стр. 260 от книгата „Възможности за щастие“ говорил съм върху любовта под заглавие „Единственото нещо“. Ако ви попитат какво се е говорило, няма да знаете. Може да се е говорило не навреме, може, когато съм говорил, да сте били заети с нещо друго, което е отвлякло вашето внимание. Сега ако ви попитам да дадете точно определение на любовта, как ще я определите? Много мъчно. Не може да се определи любовта. Не може да се определи, понеже има много отношения. Първоначалният подтик, от който са произлезли всички неща, е любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е това, от което всичко е излязло. И доброто, и злото от любовта е излязло. Как ще определите вие? Допущате и злото да е излязло от нея. Туй са човешки твърдения, туй зло – допущате отрицателни мисли в ума. Ти защо се сърдиш? Онзи, който иска аз да не се сърдя, нека ми покаже един пример. Запример аз ще го бодна с една игла, и той нищо да не ми каже, пак да ми се усмихне. Като го бодна, веднага ще има малко стискане на веждите. Другите казват: „Търпи, това е, за да те опита.“ За да ни опита, той трябва да бъде вещ. Не да ни опита, тъй както не трябва. Изкара ме на таблата, да ми даде една задача, която може да реша. Той ни даде задача, която никой в математиката не може да реши, даде ни много мъчна задача, да ни унижи. Може да са разни неговите съображения. Някои учители са благоразумни, пък някои не са благоразумни. Различни са подбудителните причини. Не е лошо човек да се сърди, не е лошо и човек да не се сърди. И едното е добро, и другото е добро. Да кажем, имате една киселина. Киселините не са отрови. Силните киселини образуват отровите. С отровата животните отдавна са запознати. Пчелите, осите преди години са изработили такива тънки жила и в него турят малко отрова. Като дойде някой наблизо, ще го жилнат веднъж, два пъти. Казват: „Тук в нашето място да не влизаш. Ние сме същества много работливи, нямаме свободно време. Сега ти си дошъл като кореспондент, ние нямаме време. Царицата не позволява с информация да се занимаваме. Ще седиш настрана. Цветя има, мед събираме.“ Ако не се отстраниш, ще те жилнат по носа. Благородство има в пчелите, че никога не жилят в очите. Тя няма да те осакати. Може да те жилне по устата, може да те жилне по бузата. Знаят меките места на човека, знаят къде да жилят. Разправяше ми един български свещеник, на големия му син се е случило някакво нещастие – това няма да ви разправям как се е случило, не ви интересува – но в туй нещастие, което му се е случило, останала една голяма буца на горната му устна. Той бил много красив, виден в селото. Седи бащата и казва: „Туй дете как се осакати.“ Като го погледне, мъчно му стане. Три, четири години така го гледал, и все нещо го рязва бащата. Един ден бащата вика сина си да отидат да нагледат пчелите, да извадят мед. Завъртява се една пчела и ужилва момъка точно на горната бърна, на буцата. Бащата казва: „Не стигаше едно нещастие, че второ.“ Но за голямо чудо на бащата, като спаднал отокът на устната, и буцата изчезнала. Та казвам, под думата любов много неща се разбират. Опасна е. Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш. После що е вяра? И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие? Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас. Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него. Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там. Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене. Искат да бъдат близо до мене. Не че ме обичат, та искат да бъдат близо. Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба?“ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба?“ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал?“, е същото. Христос е княз. Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите. Казва: „Не е интересно.“.. ...Разбирането на словото Божие не е лесна работа, но не е за деца. Вземете запример готвачеството. Той е готвач, но сложна работа е. Майсторство се иска. Човек трябва да бъде майстор. Той трябва да знае какво да готви, съобразителен трябва да бъде. Ако някой готви и не знае как, ще накара всичките да се карат... Та казвам, имайте за Бога едно чувство – като идете при Него, ще ви каже, както каза на Мойсея: „Изуй обущата си.“ И аз ви казвам: когато започна да говоря за Бога, и вие трябва да бъдете с изути обуща. Когато говоря за Бога, вие трябва да бъдете готови всичко да пожертвате. Ако аз говоря за Бога и не съм готов всичко да пожертвам, това не е любов. Ако съм готов да пожертвам всичко, добре. Същевременно и онова, което ще пожертвам, какво е? Какво ще ми достави един обществен живот? Един ден, като пожертвам къщата, но ако не я пожертвам, един ден пак ще ми я вземат. Не искам да пожертвам половината. Един ден и половината ще пожертваш по закона на насилието. Любовта изисква доброволно да пожертваме, за да дойде вечното подмладяване. Най-първо, имате голямо недоверие, казвате: „Да видим.“ Щом влезете при любовта, трябва да имате само една мисъл. Тя не може да ви излъже. Тя иска да вземе онзи неорганизиран живот, за да го организира. Тя ще ви даде на вас един организиран живот, дето няма да има смърт. Смъртта е един неорганизиран живот, сиромашията е един неорганизиран живот, невежеството е един неорганизиран живот. Всичките ония противоречия, които съществуват, са един неорганизиран живот. Щом дойде любовта, имаме един завършен процес. Кой е завършен процес? Една хубава ябълка е завършен процес – остава да я изядете. Една зелена ябълка не е завършен процес. Един цъфнал цвят не е завършен процес. Трябва да чакате да завърже, да узрее, за да видите съдържанието на този плод. Та някои се възхищавате от цветовете, възхищавате се от краските – те са външни неща. Само зрелият плод на любовта, който носи безсмъртието, той е истинският плод. Само зрелият плод на любовта, който носи светлината в света, той е истинският плод. Само зрелият плод на любовта, който носи мира и спокойствието, здравето и всички блага в света, той е любовта. За нея, за туй ново положение, трябва да жертвате всички тия временни неща, в които постоянно страдаме. ...Но трябва да имаме една идея за Бога. Като дойдеш до Него, каквото Той ти каже, направи го. Да ходим по закона на любовта, по закона на истината, по закона на Неговата мъдрост. Любовта ще ни запознае с Бога, мъдростта ще ни запознае с ангелите, истината ще ни запознае с разумните хора на земята и с цялото битие. Човек, който ходи по закона на любовта, ще познае Бога. Човек, който ходи по закона на Неговата мъдрост, ще се запознае с всички напреднали същества, които са съвършени. А който ходи по закона на Неговата истина, ще се запознае с всичките хора, с всичките други животни, на които човек е господар. Ако не можем да се запознаем с Бога, не можем да се запознаем с ангелите, ако не можем да се запознаем с всичките добри хора, ние не сме в пътя на любовта и всякога ще чуваме: „Чакай.“ Ще има раждания, прераждания, умирания, ставания, падания, ще кажем, че животът няма смисъл. То не е вярно. Животът няма смисъл, понеже ние отхвърляме ония наследствени черти от Бога. Бог вложи в Адама и хубави черти, но Ева възприе от ценния адепт други унаследени черти. Че Ева унаследи чертите на ухапания човек. Първото ухапване е ухапването на Ева. При ухапването тя прие отрова, и тази отрова се предава. Трябва да турим преграда чрез любовта. Бог е, Който може да ни избави от смъртта в живота. Смъртта е онази отровната змия в света. Ще се откажем да постъпваме тъй, както Адам постъпи, ще се откажем да постъпваме тъй, както Ева постъпи, и ще възприемем да постъпваме тъй, както Христос постъпи. Числото 13
  18. 4 points
    Няма да преместя това мнение, макар да не е в тона на темата. Замислила съм я като място, където потребители, основно на Психотерапия онлайн, да могат да кажат две добри думи на благодарност за отговарящите, помагащите терапевти. Те отделят от ценното си време без да се очкава възнаграждение. Държа, обаче, да отбележа разпространеното смесване на понятията благодарност и хвалене. Замислям се, че може би това е причината много хора да се въздържат от явни благодарности към този, който им е помогнал. Чувала съм и обяснението, че истинската помощ не очаква да и благодарят. Това е друго. А и благодарността не е за терапевтите, а донася благо най-вече на човека, който благодари. Изпитано.
  19. 4 points
    „Добрата молитва“ „В начало бе Словото“ Ще прочета трета глава от второто послание Петрово. Размишление. Утринно Слово - Два метода - 23 май 1943 г. „Отче наш" Два метода
  20. 4 points
    Благодаря! Очите на мъдрия
  21. 4 points
    „Отче наш“ Ще прочета 2-ра глава от Евангелието на Иоана. „Какво знамение показваш нам, като правиш това?“ Неделна Беседа: Какво знамение показваш нам? - 25 март 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“ Какво знамение показваш нам?
  22. 4 points
    „Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „Сила, здраве е богатство“ Ще прочета четвърта глава от първото послание Петрово, една опитност на старите християни в първите времена. „Духът Божи“ Размишление. „Благост“ Утринно Слово: В любещите ръце - 16 май 1943 г. „Отче наш“ В любещите ръце
  23. 4 points
    Благодаря за беседата! В любещите ръце
  24. 4 points
    Молитвен наряд за начало: „Добрата молитва“ „Сила, здраве е богатство“ „В начало бе Словото“ Ще прочета двайсета глава от Йоана. Чели сте я много пъти. Но двайсета глава означава: ако умре човек, може ли да оживее. Чете се като събитие, което е станало. Тя се отнася до всеки един човек. Като умре, ще може ли, тъй както е писано в главата, да възкръсне? Тогава има смисъл. Да участваме в един живот, в който хората ядат, а ние умираме от глад, няма смисъл. За гладния, да участва в живота на яденето, има смисъл. Казвам, туй е за онези, които трябва да ядат, а не за онези, които трябва да гладуват. (Учителят прочете двайсета глава от Йоана.) „Духът Божи“ Молитвен наряд за край: „Отче наш“ По някой път някои от вас се много концентрирате. Обикнете земята повече, отколкото трябва. Човек трябва да обича. Ако обича земята повече от слънцето или ако обикне земния живот повече от духовния, той е на кривия път. Ако обикнеш духовния живот повече от земния, пак си на крив път. Чудни са хората, когато казват: „Земният живот нищо не струва.“ То е неразбиране. Той е една подготовка, през която ти трябва да минеш. Ако не слезеш и не минеш през всичките изпитания, не може да влезеш в духовния живот. Земята е Божествена врата. Ако мислите, че не е Божествена врата, то е друг въпрос. Когато считате земята като врата за живота, то е друг въпрос. Бог създаде света, Бог създаде човека. Сега имаме предвид само хората, създадени от хората. Много хора, които срещате сега, те са копие на художници, нарисували картини хора или скулптура, но то е човешко дело. Гледаш някой човек, от восък направен, да ти заговори. По някой път ще заговори, като го пипнете, пак не е човек. Казвам, в нас има едно Божествено начало, дълбоко нещо скрито; каквото и да направиш, има един глас, който пришепва: „Бъди добър.“ Любезно говори: „Бъди добър, да не повтаряш тази погрешка втори път.“ Кажеш някоя лоша дума, казва: „Бъди добър, втори път не произнасяй тази дума.“ Учи той. Или постъпиш криво, казва: „Тъй не се постъпва по този начин.“ Облечеш се, казва: „Тъй човек не се облича.“ Станете сутрин, някой турил лявата ръка в палтото, казва: „Какво има – лявата или дясната?“ Нямам нищо против. Ако искаш знание да добиеш, тури си лявата ръка; ако искаш любов, тури си дясната ръка в палтото. Туриш дясната ръка в палтото, отиваш, туй, което искаш, няма да получиш. Ако излезеш от къщи и туриш левия крак първо, ще придобиеш едно нещо. Не че е лошо. Ако тръгнеш с десния крак, ще придобиеш друго познание. Слуги, ученици, синове
  25. 4 points
    „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета част от 16-ата глава на Притчите – от началото до 10-ия стих. Неделна Беседа: Приготовленията на сърцето - 4 март 1934 г „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“ Приготовленията на сърцето
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×