Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 01/06/19 in all areas

  1. 2 points
    „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета част от 14-а глава от Евангелието на Иоана. „Ако имате любов към Мене, опазете Моите заповеди!“ (15-и стих.) „Духът Божи“ Неделна Беседа: Ако имате Любов, 25 февруари 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“ Ако имате Любов
  2. 1 point
    Молитвен наряд за начало: „Добрата молитва“ „Сила, здраве е богатство“ „В начало бе Словото“ Ще прочета двайсета глава от Йоана. Чели сте я много пъти. Но двайсета глава означава: ако умре човек, може ли да оживее. Чете се като събитие, което е станало. Тя се отнася до всеки един човек. Като умре, ще може ли, тъй както е писано в главата, да възкръсне? Тогава има смисъл. Да участваме в един живот, в който хората ядат, а ние умираме от глад, няма смисъл. За гладния, да участва в живота на яденето, има смисъл. Казвам, туй е за онези, които трябва да ядат, а не за онези, които трябва да гладуват. (Учителят прочете двайсета глава от Йоана.) „Духът Божи“ Молитвен наряд за край: „Отче наш“ По някой път някои от вас се много концентрирате. Обикнете земята повече, отколкото трябва. Човек трябва да обича. Ако обича земята повече от слънцето или ако обикне земния живот повече от духовния, той е на кривия път. Ако обикнеш духовния живот повече от земния, пак си на крив път. Чудни са хората, когато казват: „Земният живот нищо не струва.“ То е неразбиране. Той е една подготовка, през която ти трябва да минеш. Ако не слезеш и не минеш през всичките изпитания, не може да влезеш в духовния живот. Земята е Божествена врата. Ако мислите, че не е Божествена врата, то е друг въпрос. Когато считате земята като врата за живота, то е друг въпрос. Бог създаде света, Бог създаде човека. Сега имаме предвид само хората, създадени от хората. Много хора, които срещате сега, те са копие на художници, нарисували картини хора или скулптура, но то е човешко дело. Гледаш някой човек, от восък направен, да ти заговори. По някой път ще заговори, като го пипнете, пак не е човек. Казвам, в нас има едно Божествено начало, дълбоко нещо скрито; каквото и да направиш, има един глас, който пришепва: „Бъди добър.“ Любезно говори: „Бъди добър, да не повтаряш тази погрешка втори път.“ Кажеш някоя лоша дума, казва: „Бъди добър, втори път не произнасяй тази дума.“ Учи той. Или постъпиш криво, казва: „Тъй не се постъпва по този начин.“ Облечеш се, казва: „Тъй човек не се облича.“ Станете сутрин, някой турил лявата ръка в палтото, казва: „Какво има – лявата или дясната?“ Нямам нищо против. Ако искаш знание да добиеш, тури си лявата ръка; ако искаш любов, тури си дясната ръка в палтото. Туриш дясната ръка в палтото, отиваш, туй, което искаш, няма да получиш. Ако излезеш от къщи и туриш левия крак първо, ще придобиеш едно нещо. Не че е лошо. Ако тръгнеш с десния крак, ще придобиеш друго познание. Слуги, ученици, синове
  3. 1 point
    Идвам си от изпращането на Т. Млад мъж на 33. Приятелката му идваше при мен известно време, а той самият, заедно с нея, два пъти на груповата ми терапия. Т. имаше рак - в мозъка, в едно от мозъчните стомахчета. Няколко операции, след това с месеци на легло, с бавно възстановяване на говор и подвижност. Но се връщаше към живота и бизнеса си. Този път Т. отказа следваща операция. Каза едно "Майната му, писна ми - каквото, такова!" и това е... Преди няколко дни, в навечерието на новата 2019-та година, ми се обади, честити ми бодро! Но, налягането в мозъка минава една граница и ... туто финито комедия. За добро - защото винаги е за добро. Защото пасивното тлеене вече е жива смърт, а освобождаването от тялото, когато е по волята на Бога, си е благословия. Не че има смърт... Т. беше изключително интелигентно момче. Златни ръце, брилянтен ум, силни предприемачески умения. Сам произвеждаше електронни устройства, имаше поръчки от целия глобус. Фирмата му бе водеща в областта далеч извън село България. Малко беше по-критичен понякога... Дали това е свързано с рака в главата - гордост и прочее? Не смея да го твърдя. Лесно е на чужд гръб и глава, а скалъпяването на хипотези пред лицето на смъртта, е излишно. С хора от групата ми, няколко пъти ходихме да си поседим с него, да поприказваме. Никой не очакваше такъв бърз развой. Т. също... Църква до частно гробище, с огромни езически могили. Както приживе бездушниците отцепени от братята си, така желанието за отделяне пренесено от живите надути роднини в оградени мавзолеи и могили, нарядко. Оставаше и кучета и ток да ги пазят, подобно на къщите им... Слава Богу, роднините на Т. просто ползваха църквата наблизо, а тялото - кремация. Чувствах душата му, долавях присъствието му - смееше се на цялата суетня и рев. Казваше: "Хей, тук съм - знам, че не ме виждате, ама какво сте се хванали за парчето месо в ковчега - няма ме там!"... По пътя към ритуала, пред колата видях прегазено коте - мърдаше безпомощно с едната лапичка, агонизиращо... Подминах, заобикаляйки го... След 20 метра обърнах, спрях пред него, пуснах аварийните - отидох при малкото землянче, преместих го настрани върху снега, постоях с него, погалих го, помолих се, гледайки висящото навън стомахче, чревца и прегазен таз. Животът изтече от очичките на прекрасното същество, докато главичката му бе в ръцете ми... В мрачната институционализирана сграда, докато слушах опелото на държавния чиновник, през съзнанието ми бушуваше картината на съвременния свят, служещ на мамона и порока все по-откровено и явно. Запитах се, какво ли бих казал, ако ме помолеха за една минута да почета паметта на Т. Бих поговорил за съчетаването... За това, че е супер да си добър предприемач, да си иновативен, пробивен, успешен, печелещ, когато обаче на първо място е любовта. Когато на първо място е Бог. Бих казал, че Т. е такъв съчетаващ и че Господ си прибира тези, които обича, навреме. Бих казал, че най-важно е КАК живее човек. После КАКВО прави и на последно място, колко живее и колко прави... За пред Бога, важното е КАК живеем, във всяко мигновение, в малките ни решения, в най-малките неща! Това КАК, наливано в сърдечната чаша по капчици в житейските минути и изпити - само тези капчици отнасяме в по-реалния свят! Т, благодаря ти! Господи помилуй, слава Тебе Боже!
  4. 1 point
    Опасявам се, че не мога да се съглася с последното. Вътре между християнските вероизповедания (католици, православни, евангелисти и още куп др.) се води не просто престрелка с критика, но дори война. На моменти мълчалива и позиционна, на моменти доста разгорещена. Опитайте се да споменете на евангелист нещо малко по-различно от неговите канони и ще усетите що е то критика. След изминалите от последното ми мнение тук години, съм още по-убедена, че критиката никога не е полезна. Границата между градивна и разрушителна е размита и субективна. Критикувайки, човек е част от проблема, вместо да е част от неговото решение.
  5. 1 point
    Мисля, че унищожителната критика е от времето на Римската империя, преди Христа. След установяването на Християнството, като една от официалните религии, приципът "Обичай ближния!" е обществено утвърден... Показвай непрекъснато подкрепата си за човека, пък го критикувай безкрайно! Така мисля аз.
  6. 1 point
    Благодаря за беседата! Ако имате Любов
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×