Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 02/10/19 in all areas

  1. 2 points
    Очите на мъдрия „Отче наш“ „Бог е Любов“ Ще прочета 2-ра глава от Еклисиаст. Неделна Беседа: Очите на мъдрия - 1 април 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“
  2. 2 points
    „Добрата молитва“ „В начало бе Словото“ Ще прочета трета глава от второто послание Петрово. Размишление. Утринно Слово - Два метода - 23 май 1943 г. „Отче наш" Два метода
  3. 2 points
    Благодаря! Очите на мъдрия
  4. 1 point
    Благодаря за беседата! Сега, аз не мисля, че ще внеса нещо ново у вас, нито пък [че] онова, което говоря, ще поправи света. Целта ми не е тази. Целта ми е да подкрепя онова, което е вложено във вас. Когато дойде една слугиня, че полива едно цвете, тя само подкрепя онова, което е в цветето. Помага като едно условие, нищо не внася в живота му. Хората някой път изискват да се разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите мъчнотиите никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Фет-акомпли. (fait accompli (фр.) – свършен факт.) Че всичко работи за добре, това е за умните хора. Ако ние почнем да живеем малко по-друг живот… Сегашните хора искат да оправят обществените работи. Туй желание е хубаво, но то не е наша задача. Оправянето на обществения живот зависи от по-висши същества, които имат предвид кой ще оправи Земята. Слънцето се занимава с оправянето на Земята. Нима ние ще урегулираме пътя как да се движи Слънцето? То има тази работа за отоплението и [за] осветлението, за уреждането на живота. Слънцето има тази задача. Какво ние ще се занимаваме? Нашата задача е съвсем друга. Сегашните хора имат съвсем друга задача. Те се занимават с въпроса защо е така създадена Земята. Онези от вас, които сте от първата фаза, които мислите по-първо за противоречията в живота, ще ви дам за пример един негърски проповедник. Умен човек бил. Попитали го неговите слушатели какво правил Господ преди създаването на света. Той им казал: „Сечал пръти.“ – „За какво?“ – „Да бие глупавите хора като вас.“ Туй е неговото твърдение. Той мисли, че с това нещо се разрешава въпросът. Страданията са страдания, но само умният разрешава противоречията, които съществуват. Защото противоречието е нещо вътре у нас. То съществува в нашия ум, то съществува в нашето сърце, то съществува в нашата воля. Но според онова, което ние знаем, противоречието се намира в човешката воля. Злото в човека е всадено в неговата воля, в свободата на неговата воля. Не е в неговото сърце, не е в неговия ум. Сърцето и умът в дадения случай са само условия, при които волята може да създаде някакъв порок. Защото мислите помагат на волята да създаде някакво престъпление, някакъв порок; и сърцето помага на волята да създаде някакво престъпление. Най-лошото у човека не произтича от човешкото сърце и от човешкия ум. Може някои да цитират, че сърцето е покварено. Но покварата на сърцето не зависи от това, че сърцето е грешно. Когато една жена греши, кой е виноват? Мъжът. Мъжът в дадения случай развращава една жена. Това е волята на жената, нищо повече. Жена, която се развращава от един мъж, мъжът в дадения случай е волята на жената. Мъжът може да се развращава от жената. Жената е волята на мъжа в дадения случай. Тъй разглеждаме ние въпроса. Когато някой ми каже, че жена го е развратила, казвам: неговата воля е там. И когато един мъж е развратил една жена, нейната воля е там. Следователно как ще я разврати един мъж, ако тя няма воля? Под думата „воля“ разбирам желание да има нещо. Как ще ме отрови някой? Туй е желанието да пия. Ако не пия вино, как ще ме отровят? Ако не искам да дишам въздуха, в който има отровни газове, как ще се отровя? Казвате: „Може ли човек да не диша?“ Какъв е процентът на вдишването? Един човек взима по 20 вдишки на минута, умните хора правят 10 вдишки, а гениалните правят 5 вдишки. Бог в цялата вечност прави една вдишка и една издишка. Вие казвате, че това са философски разсъждения. Но човек трябва да разбира техните отношения, да ги свързва с нашето съзнание, за да видим какво е неговото приложение. Ние го считаме безполезно. Запример ние може да считаме социологията за основна наука, или физиологията, или медицината, или която и да е друга наука. Но всички тези науки допринасят за човешкото развитие. Та, ние казваме, че Онзи, Който е създал света, го е създал по закона на числата. Ако човек в една глава има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше две глави? Ако човек с две очи има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири очи? Ако човек с две уши има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири уши? Ако човек с една уста има толкова несгоди в живота, то ако имаше две уста, с които постоянно да говори, колко противоречия щеше да има? Много повече, отколкото при това положение. Една е главата привидно, но тя е разделена. Две глави има човек, това е привидност. Отвън има една глава, а отвътре са две глави. Дълго време ще мине, докато се създаде една глава. Засега дълги години ще минат, докато има една глава. Две глави има човек – мъжка и женска глава. Мъжете и жените се налагат едни на други и постоянно караници има в дома. Човек не знае какво да прави. Какво трябва да прави? Сития, за да го изцериш, дръж го гладен. А гладния, за да го изцериш, нахрани го, но да не преяжда! Всичката философия седи в това: Не отказвайте нищо на вашето сърце, но онова, което даваш, да е на място. Не отказвайте нито една мисъл на вашия ум, но онази мисъл, която предлагаш в ума си, да хване място. Най-после, онзи, който разбира, всяка една постъпка, която човек е направил, трябва да хваща своето място. Туй е необходимо за самия човек, който работи. Аз считам: каквото верую и да имате, то е един занаят. Занимава се човек с търговия, но търговията си има своето място. Може да е търговец на платове, на едри стоки, на колониални стоки, може да е лекар на болни, може да е поет. И това е занаят. Той пише в книгите, издава ги, пише във вестниците. Може да е филолог, може да е анатомист и т.н. Следователно всеки може да е социалист, може да е комунист, може да е православен – това са все занаяти. Защото [оня, който] стане православен, търговия е това, по-добре прекарва. В Америка, ако идете в големите църкви или в еврейските църкви, всяка църква лекар си има. Защо става лекар в тази църква? Понеже има клиенти. Както партиите у нас. Лекар, който принадлежи към някоя църква, членовете на църквата няма да викат някой лекар отвън, но ще викат своя лекар. Той ще има клиенти, преглежда днес 10–15–20 души – как няма да поддържа църквата? Ти си партизанин, ти си комунист, как няма да поддържаш тази клиентела? Това не е още идейно. Не че нямаш право. Ти може да бъдеш земледелец, да обработваш земята. Ти може да бъдеш градинар, да обработваш градината. Ти може да бъдеш учител, да учиш децата. Ти може да бъдеш майка, да раждаш деца. Ти може да бъдеш баща, то е занаят, ще отглеждаш тия деца. Та, казвам: Във всичките занаяти човек има отговорност. Той не може да носи тази титла без отговорност. То е противоречие. Сега ще кажете: „Тия работи на другия свят има ли ги?“ Че защо ни е онзи свят, когато имаме този свят? Чудно нещо, когато искате да проектирате този свят в другия свят. Два свята не може да бъдат еднакви. Аз. разсъждавам като вас философски. Има друг свят. Той не може да бъде като този. Числото 2 не прилича на числото 3 и 3 не прилича на 4. Всички се различават. Но тия числа имат отношение едни към други. Ще каже някой, че 1 и 2 са едно. Добре тогава, имаме практически 3 лева, нали е все едно? На тебе 1 лев, на мене 2 лева! Нали е все едно 2 или 3? Казваш, че между 1 и 4 няма разлика. Хубаво, на тебе едно, на мене четири! Има разлика. Сега съществуват известни противоречия в света. Под думата „глупави“ хора разбираме хора, които не са се заели да изучават природата. Противоречията в живота съставят объркан материал, който за бъдеще [хората] трябва да обработват. Туй, от което ние страдаме, за бъдеще ще създаде една култура, едно цяло щастие за бъдещите поколения. Нещастието на сегашните поколения, то ще бъде цяло щастие за бъдещите поколения. Майката, която ражда едно дете, Ще бъде щастлива. Но някой път тя плаща с живота си, то остава живо. То може да умре и може да остане заедно [с майка си], за него е безразлично. Ако детето е умно, няма да умори майка си. Ако умори майка си, то е много глупаво. Някой път майката остава да живее. Туй е само едно твърдение, което изисква научно доказателство. Понеже нямаме време за тези доказателства, то ще остане като едно твърдение. Ако туриш един глупав кочияш да те води, какво ще стане? Ще те прескамбучи някъде, ще прекатури колата. Тогава казвам: Ние има да боравим с извънредно тънки сили в света. Засега всички мислите, че имате ум, сърце и воля. Къде е вашият ум? Къде е вашето сърце? Къде е вашата воля? Говори се някой път за душата, за духа, за сърцето, за способности, за какви ли не неща. Всички третират този въпрос. Кой от вас е видял своя ум? Кой от вас е видял своето сърце? Като турите ръка на сърцето, тупти. Като си туриш ръка на главата, казваш: „Имам ум!“ Ако нямате глава, нямате ум. А всъщност сила има, която работи в мозъка. Тя е непонятна за нас. Но някой път ние знаем, умът е възвишеното, благородното. Казват: социален ум. Изработи една хубава картина, изработи един часовник. Казваме: социален ум има този човек. Или човек може да е с религиозен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността, това е социално чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният е влюбен в някого. Ще ми разправяте, че е влюбен в Бога. Той е влюбен. От сутрин до вечер мисли как да влезе в Царството Божие. Както една мома постоянно мисли за момъка, за някой княз, да се жени за него, да влезе в палата му, да има слугини. Религиозните хора мислят да влязат в рая, да се освободят от дявола. Кой е дяволът? Лошите условия на Земята... Очите_на_мъдрия
  5. 1 point
    ...Ако вземете духовните хора, имат странни идеи. Те считат всеки човек, който се е оженил, за грешник, че не върви в Божия път. Мислят, който не е женен, той е светия. То е въпрос. Действително донякъде имат известно право. В този смисъл, че Бог като създаде животните, създаде ги по две, а човека създаде сам. Обаче като видя животните – животните са светските хора – че по две ходят, казва: „Защо правя изключение? Мене ми трябва другарка в тази райска градина. Сам не се живее.“ Това показва, че съзнанието на човека не беше издигнато. Той трябваше да живее с Господа, да изучава. Обърна поглед човек към земята. Господ, като го видя, съжали го и му създаде другарка. По някой път сегашните хора питат какво значи това, как е станала тази работа. По някой път даже самите деца, като няма с какво да се забавляват, сами си правят куклички. Някои модерни кукли са доста живи. Като бутнеш, някои глас издават, отваря очите, затваря очите. На туй, малкото, дете ще му дадат една кукла, и то целия ден ще я носи, ще я показва на този, на онзи. На малкото момче бащата ще му купи конче. По някой път купуват железница – завърти и пътува. В живота религиозните хора считат, че да се смее човек не струва. Малко жълтичък трябва да бъде, ако е пълничък, не струва. Да е жълтичък, да му са хлътнали бузите, очите да са хлътнали. Те не знаят, че хората с хлътнали очи и хлътнали бузи са сприхави, поне така съм ги намерил аз. Хора с хлътнали очи са много сприхави, само да ги бутнеш. Считат ги за светии. Тия, сприхавите, хора за светии ги считат. Този светия навсякъде, където влезе, вижда погрешките. Един светски човек, като влезе в някоя къща, като го приемат, нагостят го хубаво, казва: „Много хубаво ме приеха, хубаво ме нахраниха, богато ядене, заклаха ми пиленце, хубаво опечено, че баница, че винце, после имаше хубави сладкиши. Изпратиха ме много добре. Много добри хора са. После подариха ми дреха.“ Като дойде за духовните хора, казват: „Много добре ме приеха.“ Значи сладко му говорил, чел му, хубаво работил. Молил се. За яденето не обръща никакво внимание. Казвам, светските хора искат да живеят добре на земята, което е невъзможно. Следствие на това има едно противоречие. Защото такъв човек, ако се не храни добре, и духовен не може да бъде. Защото аз наричам: светският човек живее в стомаха си, духовният живее в дробовете си, а Божественият живее в главата си. Той си има две седалища на главата. Разбиране трябва. Ако един човек не може да вкара в хармония своя стомах със своите дробове и дробовете си със своя ум, винаги се намира в едно противоречие. Вие седите някой път и ви нападнат мрачни мисли, мрачни желания. Някои мислят, че които са религиозни хора, не обичат да пооткрадват. Лъжете се. Човек може да е много религиозен, и пак обича да пооткрадва. Краденето не е нещо лошо. Има едно чувство стяжанолюбие. Когато е силно развито, обичаш да имаш. Има един, Плюшкин го наричат, каквото намери, носи го вкъщи: едно парче, друго парче, трупа го. Запример вземете: в катерицата туй чувство е много силно развито. На катерицата, ако дадете царевица или орехи, след като се нахрани, каквото остане взема го и го скрива някъде, ще го запази за в бъдеще. На кокошката дайте една крина жито, като се наяде, ще започне да рови. Рови, не мисли за утрешния ден. В кокошката туй чувство за стяжанолюбие е много слабо развито, живее от ден на ден. Някои хора, които имат кокоши ум, мислят, че са много щедри. Като влезе в своето чувство на стяжанолюбие, като им дадат, всичко раздават. Някои мислят, че като имат тази черта... Не се лъжете, всичко трябва да е разумно в света, което правим. Че трябва да ядем, но колко трябва да турим в стомаха си? Стомаха си не трябва да го изпълним с храна, че да не може да работи. Трябва да остане наполовина празен, да остане доста място да е свободно. Вие не сте видели, че като гайда свири стомахът. Като туриш храна, започва да обръща. Ако се напълни, не може да свири, не може да се смели храната. Някои от вас страдате от несмилане на храната, образуват се газове, надува се стомахът, цяла нощ не може да спиш. Трябва да излязат тия газове навън. Тогава става оригването. От какво произтича оригването? Вие, като религиозен човек, седнете да ядете, не бързайте. Казвате: „Да се наядем, да се молим.“ Ти, като ядеш, се моли. Малко яж и полека. Ти ядеш, да ти пращят ушите, бързаш. В туй бързане между всяка хапка има достатъчно въздух, като поемаш храната, вкарваш въздуха в стомаха си. Въздухът, като влезе, разшири се, стопли се, и ти се въртиш. Колкото се може по-малко въздух да вкарваш. Въздуха не му е мястото в стомаха, но в дробовете. Та казвам, религиозните хора не знаят да ядат. В тях има едно тщеславие. Той ще седне да яде. Аз говоря сега за българите. Англичаните другояче разбират духовния живот. Българинът разбира сух хляб, вода, малко чесън, малко лук, боб ще свари, леща ще свари, грах ще свари. Религиозният счита за грях да яде кокошка. Няколко пъти в годината той ще си позволи по един стар навик от светския живот. Един свещеник ми разправяше: „Един навик имам. Не обичам месо да ям, организмът ми е много деликатен, но един дявол има, ме измъчва. Като дойде Коледа, имам нещо неопределимо, искам да си хапна свинско месо, опечено на кебап, соленичко, с чер пипер, с бахар. Туй седи в ума ми. Вече съм човек на шейсет години, още умът ми не е дошъл. Обичам да похапна кебап. Всяка година се заричам да не ям свинско месо. След като ям, най-малко две–три седмици страдам. Боли ме корем. Знаеш как ме боли. Като ме хване коремът, седна като животно на ръце и крака, въртя се като животно. Въртя се и казвам: „Ха, попе, ядеш свинско месо.“ Той доста духовито го разправя. В този свещеник има хумор. Дойде някой, че го пита: „Дядо попе, да пия малко винце.“ Казва: „Ако иска малко, дай му, но много не му давай, малко му дай. Винце малко му дай, една чашка, сто грама. Иска, не може, човещина е това.“ Казвам, на този от двайсет години, като дойде, дай му малко. „Аз все му давам, но не се въртя. Не само това, но с моя недъг, като ида на оня свят, какво ще правя, понеже пуша тютюн? В оня свят ще ида, ще ми се пуши, там тютюн няма. Какво ще правя, откъде ще взема?“ Казвам, ние трябва да се освободим от всичките заблуждения и навици. Има навици, които някога в миналото са били на място за човека. В сегашното развитие много от храните не подхождат за човека. За някои хора мазната храна никак не подхожда, за някои още подхожда. За някои подхождат пиленца, агънца. Ако се говори, светът не може да се оправи по този начин. Всички тия навици, които са създадени в нас, ние сме ги създали, изкуствени навици, които сега трябва да преобразим. Новата култура зависи от тия материали на миналото да създадем нещо ново. От всичките наши най-лоши навици да създадем нещо много хармонично по същия начин, както една работна жена може да вземе вълната, да я изпере хубаво, да я изсуши хубаво, да я извлачи хубаво, да я направи на къдели, после да я направи на хубава прежда, да я изтъче, да я направи на плат. Тази вълна, тъй както е била на гърба на овцете, с нея човек не може да се облече. Та казвам, това са материали, които трябва да обработваме. Някои, като четат Писанието, може да вземат буквално как тогавашният свят е погинал. Потъна ли земята от потопа? Хората погинаха. Културата, каквото имаше, всичко потъна. След туй се оттегли водата. Светът пак остана на първото. Сега светът има да мине през една криза, през огън, и земята ще се обнови. Този огън ще бъде, който носи новия живот. Ония хора, които са готови за новия живот, ще влязат. Онези, които не са готови, ще изгубят условията за живот. Представете си бубата. Материалистически живот в природата имате, с по-твърда храна се хранят. Гъсениците се хранят с листа. Има определен период, когато се хранят с листа, остават в същото положение определено време. Като дойде времето да се образуват пашкули, да станат пеперуди, тогава изменят начина на храненето. За в бъдеще хората трябва да намерят онази храна, както пчелите са я намерили. Когато пчелите искат да образуват работници, дават един вид храна. Когато образуват търтеи, за тях дават друга храна. Един кошер някой път има четиристотин–петстотин търтеи. Работници има някой път двайсет и пет–трийсет хиляди, до шейсет хиляди. За царицата се определя съвсем нова, особена храна. Тя от тази храна малко по-голяма става. Царицата между тях се отличава с особената си форма, и тя работи най-вече от всички. Царицата снася в двайсет и четири часа две хиляди яйца. Да снесеш две хиляди яйца в двайсет и четири часа, ще видите какво е царица. Някой казва: „Да бъда царица.“ Ако е пчелна царица, кога ще ѝ остане време да се занимава със суетни работи? Та казвам, ние страдаме, понеже в ума ни има много идеи. Някой път се случва, че царицата започва да снася яйца работници, не знаят с какво да ги хранят. Когато работниците са малко, кошерът измира. Бръмбарите го ударят нашироко – каквото донесат работниците, го изяждат. Те отвън не отиват да ядат, готовото по братски делят, и най-после измира кошерът. Та сегашните социални работи, които хората искат да направят, аз го намирам като едно отклонение, дето царицата е започнала да снася повече бръмбари, по-малко работници. Ще претърпим една криза, социална криза. Социалната криза се ражда винаги, когато има много бръмбари. Ред и порядък се ражда, когато има много работници, а има само четиристотин бръмбара. Те са възлюблените на царицата... Два_метода_1943
  6. 1 point
    Орлине, винаги съм ценял високо усилията и труда ти. Видях и на живо, че си страхотен и сърцат човек, с много силна харизма и тук е моментът да отворя една скоба и да вметна, че хората просто трябва да те видят на живо. Не казвам, че писането тук няма резултат. Напротив, има и то голям. Но съчетано с твоята личност на живо, ефектът е страхотен. След срещата ни споделих на приятелката си, че имам чувство, че съм се видял с божи човек и се чувствах страхотно. Относно съветите ти - не съм ги игнорирал тотално, просто не успях да ги изтълкувам по правилния начин и да достигнат до мен с нужния ефект и затова исках разяснения. Искам да съм убеден, че разбирам точно това, което трябва да разбера от написаното, за да има нужния ефект, а за да се случи това /поне за мен/ ми се иска да е достъпно и разбираемо, иначе лесно се разфокусирам или още по-лошо - тълкувам го грешно. Можеш да решиш, че фокусът и възприятията ми са ограничени и тесни - имаш това право и може наистина да е така. Но това е начинът да те разбера наистина. Ще се радвам ако имаш желание да си направиш труда отново и да попишеш в тази насока. Ще ми бъде полезно. Може да не успея от първия път, нито от 101-вия, но самото опитване също носи своите ползи и уроци, стига да е в някакви разумни граници.
  7. 1 point
    @АлександърТ.А. Ви е задал чудесен въпрос: Консултирахте ли се с психотерапевт? Извинявам се за излизането извън темата за хомеопатия, но това е непренебрежимо важно. Хомеопатията вероятно няма да промени коренно тази ситуация (да, чудесна е, но заедно със съзнателната, волева промяна на начина на мислене, начина на живот) - синът Ви е под напрежение и това има своето обяснение - потърсете го, подкрепете го. В момента изглежда сякаш давате послание: "Това е лошо и трябва да се премахне! Не го искам като част от теб!", което вероятно напряга сина Ви допълнително, кара го да се чувства неприет. Това е своеобразен бунт от негова страна, той влиза в пубертета и много неща се променят за него - вероятно сякаш целия свят и това го кара да се чувства объркан. Поговорете тактично с него, потърсете Вие психотерапевт, с който да поговорите - без сина си. След това, по преценка на терапевта, и АКО синът Ви се съгласи, можете да отидете заедно, после той сам и т.н. Детето има нужда от Вас, обичта Ви, Вашите разбиране и подкрепа. Сигурна съм, че и за Вас тази ситуация е трудна, но все пак Вие сте родителя, а той - детето. Всеки поема отговорност спрямо своята ролята - а такава има и от двете страни, разбира се. Нека той знае, че отношението му към другите, поражда и определен резултат, и чепостъпките му, са изцяло негова отговорност. Ако желаете пишете в тази част на форума, за да получите съвети от психотерапевтите, които пишат във форума. Успех!
  8. 1 point
    Истинската любов не отнема, не изпразва и не си отива. Ако е станало така, значи не е била любовта... Друго е било.
  9. 1 point
    Lily1115

    Фобия от хора

    Здравейте! Чета с интерес форума и откривам много интересни неща, които могат да бъдат в помощ на много хора.Реших да споделя какво ме тревожи напоследък.Усещам а и не само усещам, ами и виждам че съм изпаднала в една изолация, която изглежда е създадена от мен самата.Тоест работя от вкъщи, не се виждам почти с никой, доста време прекарвам сама.Мислех че това ще е временно,но започнах да се усещам, че все повече сякаш задълбавам в тази изолация.Искам да подчертая, че не страдам от социална фобия, не ме е страх от общуване, даже винаги ми е харесвало да общувам(преди).Напоследък започнах да се замислям, че имам някаква непоносимост към хората и общуването.Замислих се откъде е дошъл този проблем и просто осъзнах, че повечето хора с които съм общувала в живота си и които са ми били близки много са ме натоварвали психически.Например имах 2-3 по-близки приятелки, които в повечето време аз ги изслушвах, давах им съвети, те все ме занимаваха с някакви техни любовни разочарования и главно около това се въртяха разговорите ни.Имала съм връзки с мъже в които все са ми споделяли за някакви техни комплекси, за предишни връзки- изобщо неща които главно ме натоварват.Усетих как удоволствието от общуването с хора лека полека започна да прераства в непоносимост към всякакво общуване.Преди имах доста приятели обичах да излизам, сега е точно обратното- нямам никакво желание за общуване и излизане.Имам чувството, че някакси се изчерпах - все слушах, давах съвети, и накрая в мен назря някаква неудовлетвореност, че аз откликвах на чуждите нужди, а на моите никой не откликна.Например много са редки случаите в които аз да занимавам някого с мен и моите грижи и той да ми даде съвет , а доста са случаите в които аз все слушам, съветвам, разбирам и т.н.Това някакси ме отврати от всякакво общуване.Последният най-пресен случаи е с един познат с който не бях общувала доста време и по стечение на обстоятелствата пак започнахме да поддържаме контакт, като този контакт беше изцяло насочен към това той да ми се оплаква от несполуките в неговия живот.В един момент просто ми писна и спрях да комуникирам с него, защото това беше капката , която преля чашата.Осъзнавам че може би има нещо в моя характер също така, което да провокира такъв процес на общуване, но не знам какво е.Ще се радвам някой със същия проблем да сподели.Просто вече ми се изгуби всякакво желание да комуникирам с който и да било, защото очаквам, че ще ме залеят с поредната доза помия.
  10. 1 point
    Във Варна се чувствах прекрасно - пред свои хора, сродни души, светли и възвишени същества, с които говорихме на един език - езика на любовта. Беше изключително приятно и вдъхновяващо... до такава степен, че ми се допя някоя песен на Учителя. Благодаря на Иво - ако не беше този сайт, нямаше да намеря толкова чудни приятели! Благодаря на Диди - изящна дама, както външно, така и вътрешно, с изключително прецизна реч! Благодаря на Креми - както винаги готова да откликне и сподели своите знания и умения! Благодаря на Илина - това младо момиче с толкова светлина в очите и прекрасна - нежна и поетична душа! Благодаря на миловидното Ани, на нейния забавен приятел, както и на съпруга на Диди - Явор, който се присъедини към края на срещата - всички те дадоха своя принос за непринудените и задълбочени разговори, както и за шеговития тон! После продължих към Несебър (стария). Там ме очакваше Надя, която се превърна в мой гид, който дотолкова ме омагьоса с външната и вътрешната си красота, чар и финес, че... не можах да видя нищо от стария Несебър... пък казват, че бил красив. Там се запознах и със Станимир - чистосърдечен, интелигентен, балансиран, добронамерен. Разделихме се като стари приятели! Продължих към Бургас. От порталци там се видях с Нели Т., която преди две години направи красив жест за мен, който доказа щедростта на душата й и голямото й човешко сърце! Отбих се и в Поморие, а след това продължих за Пловдив, където гостувах на моя близък стар приятел Живко Стоилов (негови снимки има в галерията), по чиято инициатива идва Манек в България. В Пловдив се запознах и с преводачката на Манек - helen (Елена) - прекрасно, ангелоподобно същество, с което изпаднахме в безвремие, разхождайки се под дъжда из стария Пловдив. До такава степен се улисахме, че... още малко и... Манек щеше да остане без преводачка. В София програмата ми беше натоварена: обяд и сладка раздумка с преданата на Учителя и на Щайнер Мария - София, следобедно кафе със Слънчевата Илияна, която притежава такава вътрешна чистота, че чак свети. Вечерята споделих с pcheliza (Деница) - едно много близко същество, което би могло да бъде вдъхновение за не един художник, поет или музикант. Тя е откоро в София и в момента си търси работа. Помагайте! На следващия ден се видяхме на кафе с Галин - galgo, с когото проведохме сърдечен, съдържателен и задълбочен разговор. В една Неделя отседнахме с Латина - сърдечна, открита, доверчива и интуитивна жена. С нея отидохме на срещата с Манек. Там ме очакваше devashaktika - Дима - едно възхитително, лъчезарно същество, с огромна любов към природата, към Учението и със забележителен усет за красивото. Вечерта приключи с изключително приятна вечеря във вегетарианския ресторант, на която, освен моя милост, присъстваха още Живко Стоилов и неговата съпруга Мария, моят домакин и стар приятел Александър Стойчев - водещ астродрама, helen, в чиито красиви синьо - зелени очи човек може да се удави, ако не е внимателен и Ники, който влиза във форума и чете, но не този, добре познат нам с дълбоките си и съдържателни постове. Бих искал да благодаря на всички вас, приятели, за отзивчивостта на сърцата ви и за начина, по който ме карахте да се чувствам! Дано и вие в общението си с мен да сте почувствали макар и частица от това, което почувствах аз! Благословени да сте!
  11. 1 point
    Абе как може човек да изтрие целия си пост, ако го е тотално оплескал? Ще е доста удобно, ако се въведе възможност за триене на поста, поне докато все още никой не е въвел следващ в темата.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×