Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 03/07/19 in all areas

  1. 1 point
    Бог е дух От години тук, в този малък залив на Мрежата скромно и всеотдайно работят нашите психотерапевти. Изпълняват с любов завета на Учителя. Правят всичко по силите и времето си да помагат на онези, които се измъчват под тежестта на сандъците си, на противоречията и мъчнотиите си. Не си губят времето да разискват дали и как следват Христос и Учителя... Поклон, приятели!
  2. 1 point
    Здравейте! Обръщам се към хората които имат горепосочения проблем с надеждата да им дам кураж. В последните 2, 3 години започнах да изпитвам ужастното чувство на дереализация и имах обсесивни мисли. (в последствие разбрах, че се наричат така). Изпробвах всякакви мисловни методи за да контролирам състоянията, но естествено без успех. И тогава разбрах, че се нуждая от психотерапия, знаех също, че хапчетата няма да ми помогнат. Започнах терапия при психотерапевт (на който не искам да му споменавам името, защото това не го пиша с цел да го рекламирам , но съм му много благодарен! ). Терапията вървеше постенно, а на мен естествено ми се искаше да хвърчи. Преминах през много етапи и проумях и вдях много неща които бяха пред мен, но аз не ги виждах до тогава . Окр-то те отделя много силно от реалния живот,създава един мисловен затвор. Никой друг около теб не забелязва, че ти има нещо, но ти си твърдо убеден и вярваш в една измислица на твоя мозък. Целта на ОКР-то е да те контролира да виждаш и отделяш внимание само на него. Да го анализираш, да влизаш в омагьосания кръг и да не виждаш реалноста, защото ако я видиш то вече няма да може да те контролира! Трябва да имате доверие на терапевта ви и да усетите, че е вашият човек. Разбира се, че имаше моменти които си казвах, нищо не може да направя повече. Явно така ще си остана, но на следващия ден тези мисли ми се струваха доста далечни. Знаех, че това са обсесии. И така дойде деня в който както си стоях във нас и си казвам:нали ми имаше нещо къде са обсесиите къде е дереализацията? Нямах спомен от това което бях изипитал Тогава разбрах, че съм излязъл от тази мисловна яма. Всеки терапевт вси има метод за справяне с ОКР, следвайте терапевта си и неговите техники. И най-важното има изход!
  3. 1 point
    Чудо е защото е чудотворно - искаш или не, колкото повече не искаш, повече те тласка към осъзнаване на потенциала и тъмните страни, докато доброволно или доброзорно поискаш да осъзнаеш накъде и как те води към една по-обичаща, мъдра и цялостна индивидуалност. Няма отърваване, докато сме в мислене за отърваване...
  4. 1 point
  5. 1 point
    Няма да преместя това мнение, макар да не е в тона на темата. Замислила съм я като място, където потребители, основно на Психотерапия онлайн, да могат да кажат две добри думи на благодарност за отговарящите, помагащите терапевти. Те отделят от ценното си време без да се очкава възнаграждение. Държа, обаче, да отбележа разпространеното смесване на понятията благодарност и хвалене. Замислям се, че може би това е причината много хора да се въздържат от явни благодарности към този, който им е помогнал. Чувала съм и обяснението, че истинската помощ не очаква да и благодарят. Това е друго. А и благодарността не е за терапевтите, а донася благо най-вече на човека, който благодари. Изпитано.
  6. 1 point
    Това как е установено? Първата стъпка за справяне е да се излезе от определението, за да се премахне сериозността на идентификацията. Всичко останало наистина е много индивидуално и изисква много повече от една фраза. Установено е! Аз лично си го установих и сигурно няма да го вземете насериозно, след като ви кажа, че нямам психотерапевтично или друго подобно образование. Но преди да си го установя сама, проблемът излече наяве по време на Семейни констелации. Но тогава не ми казаха, че отигравам този архетип. Просто после вследствие не само на това, но и на други неща, като се самоизследвах разбрах, че отигравам точно този архетип. Четох книги по психоанализа по въпроса и се припознах в този архетип. Сега ще ми кажете ли някакви конкретни стъпки, как трябва да се действа, за да се измъкна? Защото имам усещането, че ми е трудно да се измъкна, това е точната дума.
  7. 1 point
    Мария-София

    Имам оплакване

    М-да,правилата са важни,аз съм за,аман от крисковци.....Донче,махни мнението,ако не се вписва,обаче маса хора,които имаха какво да кажат, спряха да влизат заради тях.
  8. 1 point
    vorfax

    Имам оплакване

    Не считам, че следното може да бъде форма на цивилизована аргументация в темата за астрология: Вече написах какво мисля за мое преместено мнение:
  9. 1 point
    vorfax

    Имам оплакване

    Искам да уточня нещо. Аз също си имам достойнство. Когато биват оставяни обиди по мой или нечий друг адрес, неизбежно е ескалиране на напрежението. И е редно администрацията да въведе изрично гореспоменатото, щом досега то е третирано като нещо приемливо, за да си даде сметка всеки, че не защитният рефлекс, а просташкият приом на някой, който иска да е прав, без да има аргументи, е истинският проблем.
  10. 1 point
    vorfax

    Имам оплакване

    По моя "случай" не съм съгласен с нищо. И моята реакция не беше толкова отговор на написаното от него, а тъкмо на модераторското решение, което ме изненада. Моето мнение Е по темата и в случай, че някой не го е разбрал, то аз с готовност ще го обясня още по подробно. А обидите в стил "някой като теб", само защото не съдържат "ти, име, презиме, фамилия" как точно не попадат в рамките на форумната етика за мен е загадка. И в случай, че предходното е в противоречие с форумните правила, то нека бъде тълкувано като предложение те да се променят.
  11. 1 point
    vorfax

    Аз казах, ти каза...

    Замислих се върху думите ти. В тях имаше нещо странно, подтекст, който не схванах отначало. Идеята ти с евнусите и робите всъщност изразяваше твоята убеденост, че ти си роден да господстваш, а има друга класа, която е предназначена да ти слугува. Нали това е идеята с прераждането. Някой били предразположени към едно, други към друго. И аз още като четох за нея я оприличих с благородническата титла, без дори да подозирам, колко съм прав. Тя не отразява нито качествата на индивида, който я носи, нито какво е направил за да я получи, защото е наследствена. В същото време тя дава права да отнема човешките права над другите. Фройд доста би ти поговорил за примерите, които даваш - надупени стил слуги и мъже с отрязани пениси. Но психологичните ти отклонения няма да коментирам. Искам по-общо да проумея идеята, която и ти защитаваш. Защото за мен е интересно да знам. Знам, че предпочиташ да нямам право да говоря, за да ме ползваш за табуретка, но аз не съм такъв какъвто ти се иска, от там произхожда и целият проблем. А проблема е дискриминация в най-чист вид. Когато една общност предяви претенции, че знае повече от целия свят, а затова не може да изтъкне дори това, че е по-светла на кожа, по умна на акъл или нещо друго, то проблема няма как да не е паталогичен. Затова и исках да разгранича двете положения много ясно отначало - да вярваш и да ползваш вярата за да съчиняваш йерархия са двете крайности, както любовта и омразата. Та в теб, Йордан Анов, видях омраза. Ето това е наистина не-хубаво. Мнението е преместено от тук
  12. 1 point
    vorfax

    Eмиграцията

    Е, аз само така съм чувал. То моя кучешки живот, живот ли е...
  13. 1 point
    vorfax

    Eмиграцията

    Живота е гаден, а после умираш.
  14. 1 point
    vorfax

    Eмиграцията

    Рискът, страха, парите.
  15. 1 point
    vorfax

    Eмиграцията

    Че съм можел повече, а не съм положил достатъчно усилия, за да го реализирам. Viva Caselli още повече ме засрами и ме накара да се замисля...
  16. 1 point
    vorfax

    Eмиграцията

    И повече. Срам ме е и че не си признавах, че ме е срам...
  17. 1 point
    Мария-София

    Eмиграцията

    Аз някога положих големи усилия да се махна ,мечтата ми беше и си остана Австралия и Нова Зеландия,но сега знам защо съм тук в България.Орлин го е написал прекрасно. Ще цитирам думите на съпруга на моя приятелка - адът е в самия теб и където и да отидеш, си го носиш.Просто трябва да се справиш с него сам! Нещо като бг лафа:С хубава жена всеки може,ха да те видим с грозна дали можеш....
  18. 1 point
    Орлин Баев

    Eмиграцията

    България е чудесна страна. Има някаква различна енергия - като територия. Хората са нелоши, но някакси по-груби като цяло. Имаме си специфична психика, знаем - тя има и положителни страни - н не ми се спира на това, пиша като човек, а не като психолог. Голяма школа е тук ако си от по-фино тесто. Когато обаче си бил в страна с наистина красива и богата фауна и флора, България ти се струва пустош. А е пустош, защото бракониерството е норма. В социалните държави хората са по-позитивни, уредено им е, широко им е около врата. Спокойно е, престъпността е далеч по-малка от България. В Канада, в която съм живял, хората наистина масово не си заключват къщите дори когато са на почивка, да не говорим, че колите си стоят с ключовете на таблото отключени. В Канада да имаш джип, трак или нормална кола за 50 и повече хиляди долара е нормално, защото при добро образование заплащането започва от 30$ и стига до 150, 200$ на час и нагоре. Не преувеличавам, просто аршинът е друг, макар че много цени са по-малки от тук... Но да, парите единствено ти дават възможност за мобилност, за почивка на интересно и желано от теб място, за туризъм по света. Това не е главното, разбира се. Някой беше писал за Лао Дзъ и негова мисъл, че можеш да не излезеш от селото си и да си по-щастлив от друг. Така е! Обичам България! Става обаче все по-различна от тази, която помни родолюбното ми чувство. Нискокултурните маси стават повече, емиграцията на знаещите и можещите е като мозъчно изтичане, предаванията по телевизията бълват вулгарщина... Имаме Рила, планини, братство. Имаме красиви хора, имаме и умни хора, въпреки цялото им изтичане. Имаме и добри хора! Всичко имаме! Мнения има всякакви. Аз обичам България и знам защо сега съм тук. Имам какво да уча тук и осъзнавам, че сега и засега тук мога да уча уроците, които имам да уча в живота си! Ясно го осъзнавам - и външно учене, но и вътрешно! Не конкретизирам, но си знам! Понякога обаче ми натежава. Когато си "летял" емоционално в друга спокойна и широка, културна и уредена, мека и блага социалност, тукашната грубост и дивост понякога натежават. Съзнавам, че преигравам понякога в отношението си към България, в отричането си. Не е нарочно, просто ми натежава - като си яздил кон, мащабите на крачката на магаренцето ти се струват по-...различни. Когато съм бил извън Б-я, без никакви българи наоколо си, България не ми е липсвала въобще. Но съм българин, каквото и да говоря. Когато чуех българска музика и се разревавах като бебе, нещо резонираше в мен... Мисля, че ако мога да прекарвам повечко време извън България или може би дори само извън София, да си почивам от атмосферата и, бих виждал по-адекватно и светло страната ни! Тайничко се надявам някога отново да бъд ав онази страна на широта и простор. Засега обаче имам да уча тук! Ако е рекъл Господ, ще бъда тук до края на живота си! Както е рекъл, така да стане! И колкото е рекъл да живея, толкова - да е волята му! Където мога да я изпълнявам, там да бъде!
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×