Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 03/18/19 in all areas

  1. 4 points
    „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета само няколко стиха от 17-а глава на Притчи, от началото. „Духът Божи“ Неделна беседа: Числото 153 - 13 май 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Числото 153
  2. 4 points
    Никита никита

    Lilito

    Здравейте минавам да споделя с вас моята радост , родих дъщеричка, вече си имам две прекрасни дечица и заради тях съм длъжна да продължа напред и да се справя.Не бях ви разказала за един сън, преди около година, в който се намирах в нещо като затвор, много тъмно и подтискащо място , появи се едно много хубаво момиченце, аз хем плачех ,хем бях щастлива, прегръщах я и я целувах.Каза ми, че когато дойде всичко ще се оправи.Когато се събудих, мислих, че това е детенцето, което загубих, после мислих, че това е моето АЗ .Сега когато забременях знаех че ще е момиченце, сигурна бях.И ето я моята Валерия.Вярвам ,че всичко скоро ще свърши, естествено мислите се насочиха и към нея, но се опитвам да не анализирам.В момента това което ме мъчи е, че не мога да и се радвам, тази апатия , но знам че ще отмине всичко.
  3. 3 points
    Диляна Колева

    Lilito

    Ето ти го отговора. ОКР се е появило, за да те защити, да отклони трайно от мисленето за онези неща, които душата ти още не може да преживее. Сама виждаш, че когато кризите на ОКР се активират, спираш да мислиш за всичко, което дълбоко те разстройва и "забиваш" на фантастичен сюжет с невъзможно продължение. Ето това е "помощта" на ОКР. Тя обаче е неефективна, защото докато не се върнеш там, където те боли истински. Не се ли престрашиш да го изговориш "до дъно", да позволиш на терапевта да те поведе към различни гледни точки, към осмисляне и осъзнаване на загубите, окр ще идва, за да те разсейва всеки път, когато животът те срещне с нещо напомнящо на твоя страх, на загубата, на терзанията ти. Дори и чисто технически да отработиш ОКР, емоционалната преработка е гаранцията, че то никога няма да се върне. А относно загубите пускам ти една прекрасна притча, през която може да погледнеш по друг начин на развода, изневярата, аборта и всичко друго което си губила напоследък. http://lammen.bg/корен-от-горчица/
  4. 3 points
    ...Ядеш от чуждото, от онова, което другите са изработили, и минаваш за добър човек. За бедния, който работи цял ден, казваш, че умът му не достига, затова е беден. Питам: Чий ум е по-добър – на оня, който забогатява, или на оня, който обеднява; на оня, който пълни хамбара си, или на оня, който го изпразва? Положението на оня, който пълни хамбара си, в едно отношение е добро, а в друго отношение – лошо. Като пълни хамбара си, той си създава неприятели. Оня, който изпразва хамбара си, минава за несретник или за будала, но с това той си създава приятели. Всички го обичат и познават. Ако си богат, ще те обичат за пълния хамбар, а не за тебе. Мнозина се запитват, как да обичат даден човек. Много просто: ще го обичате за хамбара му. Срещаш млад момък, здрав, умен, красноречив. Младата мома се влюбва в него. – Защо се влюбва? – За пълния му хамбар. Той е богат, здрав, разумен, хубаво говори, обещава да й купи нови обувки, копринена рокля, да я разхожда с автомобил, да я води в странство. Тя ще се разхожда, а слугинята ще работи. След това, казват, че тая жена обича мъжа си. Обича го, докато хамбарът му е пълен. Щом се изпразни хамбарът, тя го изпъжда от къщата и му казва: Да си вървиш, не обичам празен хамбар. Той плаче, че възлюбената му го напуснала. – Защо го напуснала? – За да отиде на работа, да напълни хамбара си. Това е кривата философия на живота, която не трябва само да се констатира. Така постъпват хората и в религиозния си живот. Моли се човек на Бога и казва за себе си, че е религиозен. Защо се моли?.. ...Разчитай на себе си, на онова, което ти сам можеш да направиш. Ако съм цигулар и отида в някое село, няма да разчитам на бедните и на богатите хора, но ще започна да свиря и така ще се запозная с тях. В дадения случай, цигулката ще ми помогне повече, отколкото да се хваля с богатството си или с високото положение, което заемам. Хората не се интересуват от богатството ми, нито от високото ми положение, но от свиренето ми. Не говори нищо за себе си. Иди при някой болен и му помогни да се излекува. Той веднага ще те пита: Имаш ли някакъв цяр, да ми помогнеш? Аз не се нуждая от хора, които са обиколили света, но се нуждая от истински учени, които могат да ми помогнат. Ако си онзи, който носи цяра, ти си добре дошъл. Често казвате, че имате любов. Ако вашата любов в даден случай не може да даде утеха на ума ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на сърцето ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на душата ви, каква любов е тя? Ще кажете, че се молите на Бога. Молитва, която не произлиза от любов, не е истинска. Молитва без любов е кална вода, образувана от пороя. От такава молитва нищо не остава. Ако глух човек свири на цигулка, той не може да се радва на свиренето. Който свири, трябва да свири за себе си, пръв той да се радва на свиренето си. Щом той се радва, и другите ще се радват. Ако сам не се радва, и други не могат да се радват. И певецът трябва да пее за себе си. Каквото правите, правете го първо за себе си. Затова Христос казва: „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте". Запитаха Христа: „Кога, Господи, си бил болен и гладен?" Христос отговаря: „Който направи това на един от малките, на мене го е направил, и той носи благословението. Който не го е направил на един от малките, и на мене не може да го направи. Той сам се излага на ограничения." Мнозина искат да отидат на небето, без да знаят тамошния език. Ако кажат „добър ден", трябва да знаят езика на небето; кажат ли на друг език „добър ден", ще ги върнат назад. Там не се говори нито на български, нито на френски, нито на английски. Там се говори езикът на любовта. При това, как ще погледнете Господа? Ако Го погледнете, както сега гледате, пак ще ви върнат назад. Това е по човешки казано. Не е лесно да отидеш на небето. Не е лесно да станеш цар. Някой иска да стане цар, всички хора да го почитат. Какво е направил за човечеството, за народа си, за да го почитат? Той не е създал света, не е създал народа си. Той разчита на онова, което миналото е изработило. Всички хора разчитат на миналото. Те говорят за миналия си живот, но на миналото не трябва да се разчита. Трябва ли да се разчита само на онова, което Христос е говорил преди две хиляди години? Той е говорил на тогавашните хора, а сегашните трябва да посеят Словото Му, да опитат неговия плод. Ако не направят това, те са на крив път. Във времето на Христа любовта е била такава, каквато е и днес. Каже ли някой, че не може да обича, това показва, че тръбичката му е тясна. Във времето на Христа тесните тръбички пущаха малко вода, но и сегашните тръбички не пущат повече. Обаче, големите и широки тръби и днес пущат толкова, колкото и във времето на Христа. Какво може да излезе от една градина, която се полива с тесни тръбички? Оня, който е поливал със Словото Божие, той носи Божествената светлина, топлина и сила в себе си. Той озарява човешките души. Той не знае, какво нещо е болест, недоимък, лоша дума. Дето минава, всички му правят път. И кучетата отстъпват пред него... Двата_пътя
  5. 3 points
    ,,Малкият Принц,, ,,Мечо пух,, ,,Алхимикът,, ,,Бог пътува винаги инкогнито,,, Алиса в страната на чудесата,,, ,Наследникът от Калкута ,,, ,,Тримата мускетари ,,, ,, Капитан Блъд,, ,,Човекът в търсене на смисъл,, и други.
  6. 3 points
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Грее Слънцето“ Да се не смущава сърцето ви! - беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 - песен „Благословен Господ Бог наш“ Ще прочета част от 9-а глава от Еклисиаст. Ще говоря върху първия стих от 14-а глава от Евангелието на Иоана. „Да се не смущава сърцето ви.“ Това е едно много просто изречение, което много пъти са проповядвали. Да се не смущава сърцето ви. Кога? Когато няма нужда, защо трябва да се смущаваш? Не се смущавай, когато не си смутен. Защото, щом си смутен, няма какво да се смущаваш. Сега аз искам да ви покажа светлата страна, защото всички вие, па и цялата съвременна култура, върви по линията на Сатурна. Така я наричам аз, защото те не вървят по линията на щастието, но по линията на нещастието. Всички хора подозират, че има да се случи някакво нещастие, те не очакват нещо добро. И действително, така става. Всички хора завършват зле, с изключение само на няколко души, които не са завършили зле. Всички хора на общо основание фалират. Хората са се наплашили. Никой не очаква нещо добро. Сега, като се проследи цялата философия и теория, през която е минал човешкият ум, ще видим какво се е постигнало. Но няма да се спирам върху тези теории. Когато Бог е създал вола и стършела, стършелът бил недоволен от своя ръст, намирал, че е много малък, искал да стане по-голям. Но Бог му казал, понеже волът е по-голям, не може и двамата едновременно да бъдат големи. Единият от тях трябва да бъде малък, за да представят контрасти, противоположности един на друг. – „Затова пък на тебе ще дам едно жило, с което ще жилиш вола. И ако той започне да бяга, ще знаеш, че между тебе и него има известно съотношение и вие си мязате.“ И наистина, като излязъл от Божията ръка, стършелът отишъл при вола и го бутнал, ужилил го малко, но волът хукнал да бяга и толкова много се наплашил от стършела, че в ума си го представил като същество, 10 пъти по-голямо и от самия него. И като го запитали защо бяга толкова, той казал: „Опасно нещо е това!“ – „Какво ти опасно, то е малко животно.“ – „Не, страшна работа е, жили много.“ Та, сега това, което ви смущава в света, е вашият стършел, който ви безпокои и от който всички бягате. Казват ви, че е малък, но вие не вярвате, вие си го представяте 10 пъти по-голям от вас. Казват ви, че е много малък, може да го турите в едно шишенце и да го гледате само. Сега има много начини за разсъждение. Съвременното общество върви по един път на внушения и на самовнушение. Вземете вестниците, всички пишат: „Ние не вървим на добре, от ден на ден отиваме все по-на зле, няма да излезе нищо от нас“ и т.н. Дето и да се обърнете, ще чуете, че баби, майки, бащи, деца, все една и съща песен пеят. И след всичко това държат в ума си мисълта да се оправи светът. Че, как ще се оправи светът? Всички говорят, че лозето не е разкопано, но никой не го копае, все неразкопано остава. След това започват ново положение: „Да разкопаем лозето, да разкопаем нивите!“ Но пак не ги разкопават. Казват, че трябва да се разкопае, но пак остава неразкопано. И най-после дохождат до положителната страна: „Трябва да се разкопае лозето!“ Представете си, че вие боледувате и казвате: „Защо Господ ми даде тази болест?“ Така пита религиозният. А ученият казва: „Защо природата е допуснала болестта?“ Невежият пък ще каже в този случай: „Късметът ми е такъв.“ Казвате: „В какво седи болестта?“ Болестта седи в една много малка причина. Една много малка причина може да създаде големи нещастия... ...Питам: Ако Бог е ваш Баща, какво има да се смущавате? Той е направил цялата вселена, Той е създал Слънцето, Луната, звездите, Той всичко е наредил. Някой път вие сте паднали духом, смущавате се и казвате: „Как ще стане тази работа?“ Тогава казвам: Щом се смущавате, отношенията с баща ви са малко нарушени. Ако аз любя баща си, между баща ми и мене не може да се яви никакво нарушение. Неговото сърце всякога ще бъде за мене отворено. Понякога земният баща е егоист, но и земният син е егоист. Значи, егоизмът е влязъл в този дом. На егоизма трябва да се даде подобаващо място. Човек, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той нищо не може да постигне. Мислете за Баща си и бъдете полезни за всички. Като не можете да постигнете нещо, мислете и за себе си, но гледайте да бъдете полезни и на вашите ближни, да изпълните волята Божия, да имате една светла и хубава идея. И когато видите един сиромах, трябва да знаете всъщност сиромах ли е той. Бръкне в джоба си, има пари. Пак бръкне, пак извади пари. И 20 пъти да бръкне, все има пари. Всички тези земни извори са все такива сиромаси хора, от които постоянно извира. Това е сиромахът, който има богата душа, който има богат ум, богато сърце. Всъщност това е богатият човек. ...„Да се не смущава сърцето ви.“ „Вярвайте в Бога, вярвайте и в Мене.“ „В дома на Баща ви има много жилища.“ Цялото небе за вас е създадено, но няма какво да се безпокоите. Мислете добре за всички. Нека всички пожелаем на управляващите, които сега са дошли в България, да извършат волята Божия. Тогава ще бъде радост на всички. Тайна молитва Да се не смущава сърцето ви
  7. 3 points
  8. 3 points
    Еми, 16 години си е добро време... За закриване, или за продължаване... В сегашното пасивно мъждукане, практически е закрит форумът. Пишем пет души... A именно форумът прави този портал истински, на фона на темите за Учителя и лекциите му, естествено. Но, без форума остава само една визитка, насочваща към добри думи, безспорно, но само визитка...
  9. 3 points
    Понастоящем форумът е обект на спам - някой с добри технически познания хаква и автоматизирано поства рекламни теми и мнения. Няма кой да погледне в техническата поддръжка на по-базисно ниво и спре процеса - вече доста време си тече, а пълна неангажираност. Последните дни съм изтрил стотици спам мнения и теми - поне там, до където имам достъп. Едно по едно, ръчно - нямам нито техническите познания, нито достъпа за по-мащабна намеса. А честно казано, не ми е и работата да разбирам от компове и кодове - не е моето нещо - непредизвикващо и скучно ми е ... Запитах се - какво символично и синхронично изразява този спам симптом в общата картина на динамиката на този сайт?! Досега в такъв мащаб не се е случвал. Или е, но са били парирани такива опити от адекватна техническа намеса, от присъстващи емоционално, ментално и поведенчески админи, вършещи започнатото от самите тях. Сайтът е на 16 години - не е малко. Аз участвам активно от 14 - не е малко... Такова наводняване със спам е нямало, не е било допускано. Та, какво става? Симптомът в една невроза (или заболяване) изкривено изразява липси, нужди, дефицити, слаби и нуждаещи се от внимание звена в тази система. Ето го този масиран спам - стотици теми и мнения, автоматично генерирани от човек с технически умения и настъпателна липса на скрупули. Символично какво ни казва това? Аз виждам две неща: - Липса на централизирано админ присъствие, което както технически, така и като енергия, да задвижва процесите около заряда си - мотивационен, виртуално социален, грижовно поддръжнически, структурирано развитиен и т.н. Пасивност, оттегляне, неналичие на такава емоционална вплетеност в процеса на сайта от админен център. - Липса на потребителска активност, случваща се поради проективните идентификации, идващи от горния фактор (извън социални мрежи и т.н. извинения). ...... Симптомът ни показва неща: активен е, насища, смело поставя присъствието си, не се съобразява с ответните реакции, но ги предизвиква безжалостно и се заявява. Да, симптом е, не му се радваме твърде - но, можем да видим посланията му. Липсва активност, защото дълго време бе кастрирана проявата ѝ, под презумпции за чистота, явяващи се псевдодуховен байпас, превърнал сайта в изключително пасивен. Пасивност, енергийно тръгваща от оттеглянето на създателите му и динамиката в самите тях, пренасяна през отношението им във форума. Просто проследявам - не влагам емоция. Нямам претенции за правота или изчерпателност.
  10. 3 points
    Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Псалом 91 Добро слушане - беседа Молитвен наряд за край: Молитва на царството http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/01_V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Ще направим малка забележка за едно от правилата. Онези, които посещават Божественото училище, добре да слушат. Знаеш какво значи добре да слушаш? Когато пее някой, да разбираш отношенията, които съществуват. Сега ние не чуваме никакъв говор в тона, чуваме само гласа. Всеки тон има своя дума. Един ден човек като пее само, ще говори. Сега на тона туряме думи, които се падат. Караме нотите да пеят туй, което ние искаме. Един ден ще пеят туй, което те искат, защото тоновете са живи. „До“-то според мене, както аз го зная, е едно интелигентно същество. Казва: „Какво обичате? Може да ви попея.“ Всичко може да ви пее. То е „до“-то, всичко пее. Ние го считаме само един тон от първата гама, дето започва на първата линийка под петолинието. Ако може да слушаш добре, ще може да пееш добре. Ако може да гледаш добре, ще знаеш добре да рисуваш. Ако може да ухаеш добре, ще разбираш езика на цветята. Уханието е говор на цвeтята. Пък ако знаеш добре да ядеш, ще знаеш добре да се разговаряш с любовта. Ако знаеш добре да пипаш, ще разбираш какво нещо е добродетелта. То са правила. Човек, който няма усет, той не може да разбира какво нещо е доброто. Добро и зло е едно отношение. Ходиш по един гладък път, е добро. С боси крака ходиш по един трънлив път – докато минеш, може да влязат стотина тръна. То е зло. Като идеш, ще вдигнеш крака си нагоре. Що е зло? Стотина тръна, влезли в крака. Минаваш по пътя – да ти е приятно, стъпил си по най-меката почва. Ние мислим за оня свят. Някой път ме питат какво има на оня свят. Ако влезеш в оня свят без любов, е толкоз грозен, че ще хукнеш да бягаш. Ако влезеш без любов в оня свят, ще видиш – всички са грозни като арапи. Ако влезеш с любов, всички хора са като ангели, облечени са като ангели. Хората имат детински понятия за оня свят. Мислят: „Както на земята е.“ Вие казвате: „Облечени сме.“ В небето, ако нямаха любов към нас, дрехите, с които сме облечени, са толкоз лоши, не биха седели нито една секунда. После човешките тела изпускат такова лошо ухание, не са хубави цветя, но магарешки тръни, зле миришат. Онези, които слизат, имат любов, понасят тия неща. Сега има едно разбиране: голяма привилегия е да бъде човек на земята. Ангели има, хиляди години чакат да слязат на земята да се преродят. Вие мислите да идете в небето. Да идеш в училището, да идеш да слушаш някой певец, трябва да имаш ухо. Искаш да гледаш хубава картина, трябва да имаш очи, да разбираш смисъла на цветовете. Вие искате да имате любовта. Как ще разберете какво нещо е любовта? Любовта в моите очи е най-хубавото същество, което съществува някъде в света. По-красиво същество от любовта няма. Вие ще си представите някоя статуя. Но едно същество с такава красота, с такова разнообразие, като гледаш, никога няма да ти дотегне. Сега любовта схващате като вътрешен усет на сърцето. Туй, което вие усещате, то е сянка. Любовта има една много малка иглица, много тънка иглица, по-тънка от хобота на комара, на осата. Като ви бутне, толкоз малка е, веднага чувстваш, че си разположен. Ако би ви бутнала с хобота, с една игла, или ако би ви бутнала с хобота на слона, вие ще се разтопите. Сега едва можем да издържим с най-тънката игла, която тя носи. Не сме приспособени. Как да станем приспособени? Ти искаш да свариш нещо, трябват ли ти 5–6000 градуса топлина? Трябват ти сто градуса топлина. Защо ти са 2–3000 градуса? Искаш да познаеш златото топи ли се, трябват ти 1200–1500 градуса. Платината се топи при 1800 градуса... Добро слушане
  11. 3 points
    Тази беседа така ме разтърси и толкова много отговори, светлина ми даде. Благодаря ти Господи, благодаря ти Учителю! Сега зная, че Лори е добре, че работи от другия свят и е спокойна. ...Та, казвам: Туй духване какво е? Туй е правата мисъл. Трябва да бъде един човек толкова искрен, че да има права мисъл. Той, Господ, не го остави за играчка. Ти, като идеш при Господа, ще отидеш като направиш добре своето гърне и ще духнеш както Той духа. Или, другояче казано: ще мислиш тъй, както Господ мисли, ще обичаш тъй, както Господ обича, ще бъдеш справедлив тъй, както Господ е справедлив. Във всичките си постъпки ще бъдеш. Няма да казваш: „Може ли да бъда като Него?“ Може да бъдеш – в миниатюр ще бъдеш като Него и там е щастието. Сега ние искаме да бъдем светии, щастливи хора извън Бога. Че, Бог е умен. Ние трябва да бъдем носители на Неговата мисъл, на Неговата любов трябва да бъдем носители. Всеки един човек може да направи опит. Ако той е на умиране, ако той заболее, ако призове този Господ на Любовта, мъртвият може да стане. И умрял ако е, пак ще се върне. Казвате: „Може ли да бъде това?“ Ние вярваме само в това, което сме опитали. И вие може да вярвате само в това, което сте опитали. Когато човек дойде да оздравее, в него настава една промяна. В неговите чувства настава промяна. Ти имаш едно чувство, една мисъл, че ще оздравееш. Някой път човек е в най-здравословно състояние, в него се загнезди една мисъл: „Няма да върви дълго.“ Ние казваме: Ние поддържаме учението, че и грешните, и праведните трябва да умрат. Грешните умират, праведните не умират. Грешните умират, праведните излизат. Праведният излиза от тялото, не му е потребно, той го съблича и облича друго тяло. Някои хора излизат от едно тяло, от един дом го виждаме, ето, той е един млад момък, облякъл се и казва: „Какво правиш тук?“ – „Напуснах старата къща.“ Те му правят паметник, а той тръгнал из София. Турил си цилиндър, вратовръзка, бастун. Тъй, както турците имат една поговорка, казват: „Туй ако е истина, голяма лъжа е!“ Онези, които са умрели, те, след като умрат, не излизат от вашия ум. Ако те отиват надалече, те са при вас и постоянно някой път вашите скърби и страдания се дължат на тях. Те виждат своите страдания. Онези, които са заминали, са зад вратата. Той скърби, вижда всичко, каквото е направил, и казва: „Аз съм бил много глупав човек!“ Някой път, когато умре някой стар човек, ни най-малко не тъжат, понеже той се е очистил, той ги насърчава и казва: „Добре е в този свят!“ Започва да дава съвети и всички се радват. Ако човек умре, тъй както ние разбираме, ти не може да мислиш за един умрял човек. След като умрат някои хора, мислят повече за тях. Това значи, че той живее. Казваме: „Умрял!“ Не само че не е умрял, но той живее много [по-]интензивен живот отколкото по-рано. Някой път в някое семейство – цяла статистика има, – докато бащата е на Земята, не им върви. Щом бащата умре, веднага на целия дом тръгне напред. Този баща от другия свят помага. Случва се и друго. Някой път и обратното се случва. В някой дом, докато бащата е бил, всичко вървяло добре. Щом умрял бащата, всичко тръгва назад. Тия неща може да се проверят, цяла статистика има. Онова, което е важно в дадения случай, в новите ваши вярвания може да разрешите въпросите. Във вашите стари вярвания не може да разрешите един въпрос, но в новото вярване можете, защото новите вярвания са онези естествени вярвания, които първоначално са всадени в душата. Не че са от сега, но сега започват да растат. В човека има вложени неща, които чакат като заложби отпреди хиляди години. Сега трябва да се поляризират. Когато Христос дойде преди 2000 години, трябваше този клас, който обираше цялото човечество, за да може Божественият начатък, за да може доброто в ония души, които са готови, да изникне в тях, да изникне това добро. Виждаме, че от 2000 години досега християнството в Америка има повече от стотина секти, в Русия, навсякъде… Има 3 клона на християнската религия: православни, католицизъм и евангелска църква. Те минават за меродавни. Всеки, който не принадлежи към тях, се счита за сектант. Евреите считаха за меродавно онова, което Бог е казал чрез Моисея. Тогава кое е онова, меродавното? Христос казва: „Нова заповед ви оставям: Да се обичате едни други.“ Питам тогава: В съвременната църква това правило има ли го? Да се обичате! Не само хората, вие, които искате да бъдете мои последователи. Туй важи и за католици, и за православни и за евангелисти. Един католик, като срещне един православен, той не употребява закона на Любовта. Един евангелист, като срещне един православен, не употребява закона на Любовта. Тогава питам: Де е Христовото учение, де е животът? Тогава ние още седим да обърнем хората. Ние искаме да обърнем хората към Бога. Туй е само една идея. Христос казва: „Тия овце на Мене ги даде.“ Ние искаме тия овце, които принадлежат на Бога, да ги доим както искаме и да ги стрижем както искаме, да не си ти свободен. Казва, ако идеш в една евангелистка църква, ще кажат: „Трябва да коленичиш!“.. Да имат живот
  12. 2 points
    Това, че ги искаш е лъжа на ОКР-то ти.То ти дава , лъжливи, плашещи те мисли и ти му вярваш.
  13. 2 points
    "Има нещо изкълчено в нас "- казва Учителят. Ако се съгласим, че това е така, трябва да приемем по необходимост, че някъде, някога сме стъпили накриво и сега малко понакуцваме та от болката ли що ли не можем да си спомним какво е да си здрав. Сега на земята имаме нужда от външно светило да ни свети за да гледаме добре къде стъпваме . А за да се излекува изкълченото ще ни се наложи да преминем през 9 999 000 форми на съществуване. Няма нищо страшно. През първите 350 000 форми вече сме преминали успешно и ни остава някакви мижави 9 640 000 за да се появи у нас една малка вътрешна светлинка, знак за събуждане на Космическото ни съзнание, което от своя страна е една много малка стъпка по пътя на Свръхсъзнанието. И така нататък и така нататък. Просто е предшестващо и последващо.
  14. 2 points
    Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва В начало бе Словото – песен Има_време -беседа Молитвен наряд за край: „Духът Божи“ Господнята Молитва Ще прочета 3-та глава от Еклисиаст. Ще взема само думите: „Има време за всяко нещо.“ Това е едно изречение, което всички употребявате. Има време за какво? За всяко нещо. Но малцина се спират да изваждат онази философия, която се крие – че има време за всяко нещо – и се спират върху частичното проявление на времето. Те не разбират времето като един процес, който съдържа или който вмества всичките блага, които има да получи човек. Времето носи в себе си страдание и радост. Те са подаръци. От едно гледище ще разсъждаваме свободно. Понеже вие сте напреднали ученици, ние ще разсъждаваме тъй, както в университета разсъждават професорите, не тъй, както се разсъждава в първо отделение. Няма да питате защо нещата стават така. Защото безполезно е да питаш защо човек яде. Безполезно е да питаш защо човек умира. Безполезно е да питаш защо човек се ражда. Безполезно е да питаш защо човек забогатява и защо осиромашава. Безполезно е да питаш за подобни неща. Умира, защото умира, ражда се, защото се ражда, осиромашава, защото осиромашава. Казва: „Ще му докажа научно.“ Може да докажеш, но факт е – сиромах е. Какво ще докажеш на бедния, че е сиромах и какво ще докажеш на богатия, че е богат или какво ще докажеш, че той има някаква способност? То е въпрос. Богатството не се дължи на някаква способност. То е резултат, то е една съвкупност. Богатството не се дължи на ума. Ако баща ти е оставил едно богатство, то не се дължи на тебе, нито на твоя ум, нито на твоето достойнство. То се дължи на ред поколения, на деди и прадеди, които са го оставили туй богатство. Казвате: „Виж съдбата как е проработила!“ Какво лошо има, ако неговата съдба е проработила? Каква разлика има, ако човек е богат или сиромах? Питам: Кое състояние е по-хубаво, когато се давиш: сит ли да бъдеш или гладен да бъдеш? Ситият човек по-лесно се удавя, гладният човек се избавя. Ако се давиш, защото в желанието като се давиш, тялото се разширява, вземаш по-голям обем, ако си се наял. Ако пък [не] си се нахранил, няма какво да желаеш. Свиеш се в себе си и тогава потънеш. Вие ще кажете: „Докажете това!“ Питайте онези, които се давят, питайте онези, които се избавят. Това са факти. Онзи, който се дави и онзи, който се избавя питайте. Има_време
  15. 2 points
    kipenzov

    За прераждането

    Напълно те подкрепям! Идеята на тезата ми е, че специфичният начин, по който ,,тълкуваме'' същността на ,,преражданията'' генерира на по-дълбоко ниво специфични убеждения. Определя качеството на мислите и емоциите. От тях пък пречупваме изборите си на действия в посока, която ни носи определени резултати. Заради тези резултати си позволих да предложа тезата ми. Защото доста хора се отдалечават от хармоничното за тях поведение и се чудят защо ,,постигат'' такива резултати. А причината винаги се намира, ако не дълбоко, то още по-дълбоко в тях самите.
  16. 2 points
    А може и да няма редакция! Просто да си е предадено 1 към 1, защото повечето пъти ,,думите остават просто думи'', когато не се ,,долавя'' по-дълбоката метакомуникация. И без това всички ,,се носим'' на вълните на отдавна измислени послания. Поздрави! Приятно е да срещаш любознателни хора!
  17. 2 points
    Ако считаме, че някой ни е предал, това означава ли, че считаме, че е длъжен да ни е верен?
  18. 2 points
    Най обикновени натрапливи мисли.Нищо повече.
  19. 2 points
    Като кажем "ТОЙ е" сякаш говорим за някакво същество, личност.....и това е заблудата, защото Бог е творческата сила, която може да се изяви в безброй проявления, никое от които предварително зададени и определени. Един художник сяда и рисува картина на бялото платно. В началото и самият той може да не знае точно какво ще излезе изпод четката му. Самият творчески процес го повежда и той го следва...като всяка положена мазка по платното определя следващата....художникът, който в началото може и да се е взприемал като водещият в един момент е воден от една неопределима сила на хармония и интуитивен усет за красота, за истина....Това художникът го усеща, усеща момента в който е подет от тази сила...но той НЕ може да го контролира. Ако някой отстрани гледа ще мисли, че художникът действа от позицията на своите умения, знания....майсторлък. Отстрани не се вижда тази твърческа сила, която е поела нещата и води художника....Не се вижда, но се усеща...Картина, нарисувана от творческата сила винаги въздейства на гледащият я. Защото в нея присъства божественята хармония. Крайният резултат /картината/ никога не може да е предварително определена, известна, зададена. Тя винаги е нова, първа, единствена и неповторима....но съвършена в своята хармоничност. Това, че крайният резултат не е бил предвидим и определен не означава, че е несъвършена и създадена чрез невежество. Означа само, че е пръв, единствен и неповторим творчески акт. Затова и оригиналите на великите художници струват милиони, а копията, дори и най-съвършените са евтини. Защото някои хора са успяли да разберат, че оригиналите са проява на Бог, на творческата сила. Докато копията - са просто ....подобия.
  20. 2 points
    В__ , а как се справяш с въпроса "ЗАЩО?" и мотивацията произтичаща от него? С риск да досадя, ще споделя едно мое наблюдение, от което ми тръгнаха много "разклонения" на въпроса "Защо?" Докато работех в горското в Сандански, имаше един човек - шизофреник, който често минаваше през службата ми и много се кефеше като ме види. Не, че и аз не се кефех но не и толкова искрено-добронамерено като него, хихих. От наблюденията ми върху него стигнах до извода, че съзнателното ни възприятие е само повърхността на същността ни. Това се получи, след като в наблюденията ми установих за себе си, че "под" мислите и възпроизведения ни изказ, стоят емоции. Гледал съм го сума пъти г-н Каменаров, говорили сме си и нямаше как да не ми направи впечатление, че логичната последователност на изказа му кара до един момент, в който споменът за някаква травма предизвикваше "прекъсване" в подредеността на историята, която описва с думи. Обаче умът му продължаваше да действа от отработената реакция в паметта му, касаеща говора. Така той продължаваше да описва вече "прехвърлилият" му се фокус на наблюдение в спомена за събития, които при всяка среща повтаряше. Кога в един ред на последователност, кога в друг, но само няколко на брой ситуации. Просто наблюдавах пред мен как в човека отсреща има един емоционален поток, който той едвам смогва да вербализира, а разпокъсаността на изказа ма изобщо не се усещаше на емоционално ниво. За това написах "поток". Питах се защо? В един момент обединих няколко впечатления, към предносподеленото. Прибавих и наблюденията ми върху други хора, в които странно за мен, съм установявал, че положени на грешна или недостатъчна логическа, мисловна основа, хората достигат до прозрения, отразяващи някаква житейска мъдрост, до която съм стигал и аз, след доста по-обстоен и правилно логически подреден анализ. Така ми "прищрака", че отвъд ума има и друга предопределеност, изразяваща се в качеството и интензивността на емоционалния поток, който определено не генерираме съзнателно. Ние сме просто марионетки на дълбоките чувства, последващите емоции. Но ето и един от въпросите "Защо". Защо тогава имаме Ум? Като излезем от парадигмата, че умът е наличен, за да може да подпомогне разума в процеса на самосъзнаване и приемането на това за ценност, и като прибавя предната ми теза излиза, че ако не се приеме парадигмата за съзнателното реализиране на Божията воля, мотивацията за развиването на ума ще се съдържа единствено в недалновидно похабеното време за развиване на качество, чийто съзнателен контрол в същността си е излишен, защото реално първо емоционално решаваме в какво да вярваме, а после "го обличаме" в смисъл. А така малко ми се губи разумното обяснение, ако не приема неква алтруистична основа в мотивацията. „ Да, но при алтруистичната основа, излиза, че оперираме за да подържаме самата система, отвъд желанието за награда, идващо от егото ни. Странно решение, което обаче ако вземем, се оказва, че ни се връща като удовлетвореност и смисленост на действията за изминал период. Така пък мога да стигна да частичен отговор, че най-висшата проява на свободната ни воля е да осъзнаем, че тя не е свободна, а предизвикателството да си Човек е какъв избор на действия ще направиш след подобно осъзнаване. И пак изникват едни последващи въпроси "Защо?" Та за това питам де. Как се справяте с модификациите на въпроса "Защо?"
  21. 2 points
    За жалост имаш право. От вчера опитвам да пиша на модераторите, но не мога-блок. Тъжно ми е, че се случва. Порталът е едно мое си, чисто местенце и ми е тъжно, че се случва това със спама.
  22. 2 points
    Човек се учи духовно само в съня си. Само когато спите, може да се учите духовно. Тъй е. И ако вие не знаете как да спите, никога не може да се учите духовно. Учени хора не може да бъдете, и ученици не може да бъдете. И когато казвам, че трябва да се научите да спите, разбирам, че трябва да поставите тялото си в такова положение, че като излезе вашата душа, вашият двойник, да намерите вашия учител, който ще ви преподава, защото знанието се преподава горе в духовния свят, а не на земята. Тук е повторение на това, което там се преподава. Затуй казвам: най-първо, да се научите да спите спокойно. …… Като спите ще вършите работата. Писанието казва: „Господ говори в съня един, два и три пъти“. Той все в съня говори. На Йосифа на сън му е говорил. На всички пророци и хора, които имаха откровение, все в сънно състояние им е говорил.Йоан се е пренесъл и тогава му е говорил Господ. И ако вие искате да поправите вашето положение, да знаете как да поправите живота си, вие трябва да прекарате такъв един сън и веднага ще имате най-добрите наставления как да поправите живота си. http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=432&status=1&high=двойник#result_start
  23. 2 points
    Здравейте, минавам само да споделя накъде се движа, ей, така, ако мога да съм посока за някого. Минаха почти 3 години откак ПА и тревожността влезе трайно в живота ми. Е, живеем си, хей така двечките, добре сме си! В събота имах щедро посещение от нея и само набързо да ви разкажа: Относно тревожните ми състояния, тук са…Вплитат се едно в друго, ту съм ок, ту ме люшка… Най-странното е, че центъра ми е точен и балансиран, просто тялото ми се увлича в една тънка фонова тревожност, която на моменти е мега неприятна, но аз я нося на гърба си и в гърлото. Точно като товар, който ту ми е удобен, ту става непоносимо тежък. Стяга ми гърлото, сковава челюстта ми, главата ми е в менгеме, стомаха ми вибрира, ръце и крака ми са неконтролируеми или поне така се чувстват, цялото ми тяло носи един непосилен товар… И след малко я ескалира до нетърпимост с усещания за налягане навсякъде по тялото, ту изчезва до една мека нирвана… и така до безкрай?!! Какво е това състояние?! Просто адреналин ли е? Тревога? Заболяване?! Все се питам. И после си казвам, хей, нали и вчера имаше тревога, умря ли, не си, я живей и... Та в събота имах мощна паник атака като изригване на атомна бомба. Не бях имала такава отдавна, да кажа месеци. Но се справих безумно чудесно, направо се гордея със себе с! Такъв дух запазих, или поне така го чувствам, но се гордея със себе си, със силата на справянето си с тези състояния… Та както си лежах на дивана в един прекрасен съботен следобед и гледах клипчета в тубата, изведнъж във вътрешностите ми се надигна една мощна вълна от цунами, сърцето ми заподскача лудо, станах и си казах, ох, паник атака, едно такова уморено и досадно… Станах и тръгнах да пия вода, състоянието явно беше решило да набере мощна скорост и да достигне собственото си кресчендо и го стори. Приближих до мивката да си сипя чаша вода, под тениската ми подскачаше толкова мощно силно от ударите си сърцето ми, че щеше даже да я разкъса. Пих вода, водата започна да се стича драматично по лицето и гърлото ми, защото не можех точно да си улуча устата с чашата от треперещите ми ръце. Обля ме гигантско количество енергия, започнах да дърпам да изхлузя суитчъра си, вървях бавно из стаята и дишах мощно. Едва си свалих суитчъра. Останах по мокра около гърлото тениска. Показах се на терасата, духаше, от вятъра ми стана по-добре. Взех и две таблетки мента и валериан. Само това съм вземала винаги. Най-вече заради жеста да изпия някакъв лек, едва ли заради друго. Дишах, едва, но дишах, опитвах се по схемата 4-7-8 да нормализирам сърдечния си ритъм и да контролирам дишането. Донякъде успявах, донякъде не… И изведнъж всичко, както дойде, така и спря и изчезна, почти изведнъж. Всичко да е продължило 5-7 минути, но както винаги ми се стори епохи. И се успокой! Стана ми студено, както винаги след тези емоции. Но признавам, през цялото време бях на ръба да се отдам на страстта на страха, но ми беше банално вече, един балансиран и нов център в мен ме държеше спокойна и лека, вярвах че каквото и да се случва с мен, е правилно. Въпреки бягащите въпроси – това ли беше, свършвам ли, така ли ще умра, инфаркт ли е, може би инсулт, припадам, аз ли съм??? …аз бях един верен и държащ ме в кондиция център на търпение и спокойствие. Вярвах! Вярвах в правилното решение за мен от Вселената! Да споделя. че вече почти две години не спирам редовно да се натоварвам ежедневно със някакъв спорт, тичане, бързо ходене, по 5-6 км, всеки ден, 5 дни в седмицата. Медитирам почти всяка сутрин за по 10-15 минути или колкото мога. Ей, така сядам преди да стартира деня ми, се отпускам в нищомислене или ако не успея нищо да не мисля, седя и си наблюдавам мислите. Не знам какво точно правя, не мога да му слагам етикети, но често достигам до едно блажено състояние, което когато се взривя от емоциите си, ме носи според мен отново, една спокойна и центрирана среда, която е толкова постоянно, че ... И това правя, не изисква нищо, не ми струва нищо, просто ме кара да се чувствам добре в кожата си, да съм аз, да съм спокойна, когато имам безпокойство и да вярвам! Поздрави,
  24. 2 points
    Мира, нахвърлила си много акценти в различни посоки. Единственото, което може да се каже със сигурност е голямата ти неувереност, която те държи в постоянни вътрешни противоречия, а те от своя страна те въвеждат в безкрайни анализи, които покачват тревожността много. Работата по справяне с проблема е в обратно на изброеното.
  25. 2 points
    Един пътник, въоръжен с два револвера, минавал през една гъста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсват. От страх той не могъл да употреби нито един от револверите. Разбойниците го запитали: - Защо носиш два револвера? – За защита, в случай на някакво нападение от разбойници. – Ами какво по-голямо зло от сегашното очакваш? Разбойниците го обрали, набили го добре и го пуснали. Навътре в гората те срещнали друг пътник, когото също нападнали. Той не бил въоръжен, но се обърнал приятелски към разбойниците: - Слушайте, аз нямам нищо в себе си, с което да ви задоволя. Заповядайте с мене в дома ми, ще ви нагостя добре. – Защо не носиш револвер със себе си? – Аз вярвам на доброто в хората, няма защо да се пазя от своите ближни. Какво показват тия примери? Добрият човек вярва в доброто на хората и не се въоръжава. Добрите хора не се нуждаят от револвери. Лошите хора, обаче, се нуждаят от външна защита. Те носят по два револвера в себе си.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×