Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 04/10/19 in all areas

  1. 2 points
    Много е странно да не си чел нищо от Щайнер . За това и намекнах за харесването . Това ми хареса : https://chetilishte.com/между-необяснимите-морални-закони-ко/ Обичам животните и зная, че техния и моя живот са частица от една и съща неизвестна сляпа сила. Обичам да ги наблюдавам и изучавам. Интересно е да вникнеш в техния живот и да разбереш техните особености, техните навици, техните инстинкти. Колкото повече ги изучаваш, толкова повече разбираш, че няма разлика освен вьншна, между тях и човека. Любовната песен на птиците, полета на орела, грацията на сърната, живота на мъничките насекоми, изгубени из тревата, окраските, с които тъй щедро и тъй разумно е боядисала природата всички, удивляват нашата мисъл и карат душата да изтръпва пред неизвестната сила на живота, толко хармонична, толко целесъобразна, толко вдъхновена. Лишени от предразсъдъците, които сковават човешката мисъл и човешката воля, тия твари, над които човек се поставя така високо, заслужават уважение и обич. Тяхната любов е чиста и свободна, това е тяхната велика религия. Техният бог е всякога в тях, с тях и при тях. Те не го менят, не го свалят и не го качват. При все това аз съм ловец. Ходя с пушка и куче по полето и гората, стрелям и убивам. Често са ме питали не ми ли е жал за бедните, беззащитни животни. Справедливо ли е? Морално ли е? Човечно ли е? Странно наистина. Аз съм убивал глухар в момента на неговия любовен екстаз. Разстрастен той тичаше към женската с протегната шия, с полуотворена човка. Досега още виждам неговото влюбено лице, очите му. Струва ми се даже, че той бе озарен от някаква странна, хубава усмивка. При все това аз го убих. Аз стрелям на дивите патици, на яребиците, на малките пъдпъдици. Те падат мъртви, покосени от сачмите, като малки парцалчета, или ги хващам ранени. Тогава виждам в очите им предсмъртния ужас или тихото безпомощно примирение пред съдбата. И за миг мене ми става жално. За миг. Справедливо ли е? Морално ли е? Човечно ли е? Защо чувството на жалост не спре ръката ми? Всички тия въпроси стоят неразрешени, мъчни. Колкото и да ги отбягвам, те се налагат. Само аз ли, който убивам тия животни, съм виновен, или и вие, които, ядейки с удоволствие опечения дивеч, ми говорите за моята жестокост така укорно и с такова тънко чувство на състрадание? И вас, и мене ни оправдава само това, че там, в тайните на нашата душа, между необяснимите морални закони, които ни движат, лежи у всички ни и зверското. Елин Пелин „Въпроси“ редактор: Андрей Мите
  2. 1 point
    Александре, мислех първоначално, че в горния текст ти разказваш за себе си и се учудих... Друго което се стрелна като мисъл в съзнанието ми е, че някой път може да се видим за безплатни уроци по стрелба и че в случай на вражеско нападение ще си един от хората на които ще разчитаме, ако че не си в първа младост.
  3. 1 point
    User123

    Защо пропадаме и рипваме...

    Извинявай в такъв случай. Не съм разбрала правилно онзи пост. Прав си.
  4. 1 point
    Александре, интересен мисловен модел си си ,,сглобил" през годините! Особено този, който остави да ,,пробие'' в последното ти изречение! И от теб биха подскочили доста терапевти, не само от мен! Но и без намесата на нематериални същности има установени определени зависимости, а от тази перспектива първото е въпрос на други предпоставки. Пиаже и Ериксън, сглобяват теории, но синтетичната им - на Колберг, на мен поне ми е най-близка до обективните ми наблюдения. Ето и едно обобщение https://www.google.com/amp/s/valentinboyadzhiev.com/2018/10/09/osnovni-teorii-za-razvitieto-na-lichnostta/amp/ За мен, както споменах, теорията на Колберг за Стадии на морално развитие е най-близка и също така дава отговори на логото на темата. Просто в третото равнище, или стадии, на моралното ни развитие като личности има два етапа, които се явяват последни. Така в предпоследния разбираме, че Моралът е сбор от общоприети норми, които е личен избор дали да спазваш, а в последния етап на моралното ни развитие се докосваме до Алтруизма. Е така погледнато е вече лесно да разберем защо някои хора не са ,,зрели" дори и на пределна възраст. Поради изборите им в живота, които са определили ,,цялостното им излъчване" към момента. Така има възрастни деца (като мен), както и деца с поведение на възрастен. И това е етикетът на настоящето ни - свобода, често бъркана със свободия. А навремето обществените порядки, контрол са имали доста по-силно въздействие върху индивида и емоционалното съзряване е било доста по-рано спрямо днешното, за сметка на физическото и интелектуалното съзряване. Но какво да се прави. Вървим със Света, запътил се към въздигането на третия Логос. Женският ръководен принцип все повече навлиза и ще навлиза, независимо дали на патриархално оформената ни личност и е приятно!
  5. 1 point
  6. 1 point
    При изследване живота на човека , е нужно съвсем точно да се разграничи външното влияние (възпитание) от вътрешните подбуди (естеството ) .На място е въпроса , кога един младеж започва да се интересува от половите отношения . Най точен е --- когато вътрешно тялото е готово . Това го напомням , защото си мисля че по въпроса на темата е водещо , не средата . Съзряването е вътрешен процес използващ средата . Да външно/ вътрешно влияние са взаймозависими . Но промяната/израстването , по точно импулса за това идва от вътре .Самото израстване е вътрешен процес . По горе за цитата от Има_време . В случая е седем годишния цикъл на промяна . Дори и в зряла възраст ( 48 и 68 г. ) е пак той . Защо се разминава с малко не знам . За съжаление не съм като вас двамата и не ми е интересно да прехвърлям числа . За това не мога точно да цитирам Щайнер , за циклите в индивидуалното развитие . Но дори и да можех , неговия подход дали ще ви задоволи ? Запомнил съм само ключовата роля на Христос . По това време , когато са го кръщавали в р. Йордан . За човека , това е била възраста на съзряване . Днес 21 век има промяна . Но важното е в какво се изразява самото узряване на човека . Като дете човек бива постоянно наглеждан и пазен от духовни същества . Това се изразява в подаване главно на мисли и желания директно на младежа . С течение на годините с узряване на Аза , контрола намалява . Когато човек достигне зрялата си възраст , духовните същества го оставят сам на себе си . Да се развива и живее вече с натрупаното . Да проявява своята същност . Да чисти карма . Прави сте да акцентирате темата за развитие в ума , в психиката . То е възела в цялото ни съществуване на планетата Земя .Така че благодаря за темата , ще потърся пак писано по нея . Интересно е . пп За съзрял се смята човека у когото Аза е поел контрола . Няма значение , че това е низшия Аз базиран на егото . В древноста много повече време е било нужно за изграждането му . Даже по--назад във времето хората не са имали такъв Аз , както го разбираме днес . Било е време когато човек е живеел в духовния свят , материалния се е създавал . (Преход)
  7. 1 point
    Прекалено много фактори имат влияние. Най-вече, че всичко е индивидуално. Но определено концепцията за Взаимозависимостта е била по-съзнавана от днес. Но пък едно старо изследване на Мария Вълкова за изменението на културните възприятия на младежта по времето на приемането ни в ЕС вероятно ще е интересно https://liternet.bg/publish13/m_vylkova/chuvstvoto/8.htm
  8. 1 point
    kipenzov

    За прераждането

    Напълно те подкрепям! Идеята на тезата ми е, че специфичният начин, по който ,,тълкуваме'' същността на ,,преражданията'' генерира на по-дълбоко ниво специфични убеждения. Определя качеството на мислите и емоциите. От тях пък пречупваме изборите си на действия в посока, която ни носи определени резултати. Заради тези резултати си позволих да предложа тезата ми. Защото доста хора се отдалечават от хармоничното за тях поведение и се чудят защо ,,постигат'' такива резултати. А причината винаги се намира, ако не дълбоко, то още по-дълбоко в тях самите.
  9. 1 point
    Кон Круз

    За прераждането

    Дали наблюдавам през чужди очи или през бивши мои очи е въпрос на гледна точка, на ниво на тълкуване.
  10. 1 point
    Да, наистина са прекрасни! Книга с рецептите от неговите курсове може да си свалите от http://www.spiralata.net казва се „Вкусът на аюрведа“ Апостолова, Кристи - съставител. Рецептата за пакората (панировка) е много добра за паниране на зеленчуци, аз лично слагам само част от изброените подправки - кимион, кориандър, куркума, защото другите не ми допадат. Най-добре се панират патладжан, карфиол, листа от коприва, чушки. В този сайт http://www.ayurvedic-recipes.com/също са качени рецептите, написани в книгата, като са добавени и нови. Предлагам ви няколко изпитани рецепти, които са подходящи за пости (ако се приготвят без гхи) ХУМУС Продукти: 250 гр. нахут; 2-3 супени лъжици сусамов тахан; 3-4 супени лъжици зехтин; 2-3 скилидки чесън; сока на половин лимон; 1-1,5 чаена лъжичка кимион; 1-1,5 чаена лъжичка кориандър. сол на вкус. Приготвяне: Нахутът престоява една нощ накиснат във вода, след което се вари 1-1,30 ч. като първата вода се изхвърля. Сварения нахут се почиства от люспите, които са се отделили в резултат на варенето и се пасира, като към него се добавят останалите съставки. Към добре пасирания нахут, смесен с другите продукти се добавя по-малко от втората вода, в която се е варил нахута до получаване на желаната пастообразна консистенция. Рецепта за кафява леща Продукти: 250 гр. кафява леща Моркови Джинжифил (нарязан на малки лентички (за по-лесното му рязане първо джинджифила се нарязва на шайбички, които след това се нарязват на ленти, които също се нарязват на по-малки парченца)- не много тънки, защото ще изгорят около 5 мм дебелина и около 7-8 дължина) Той замества чесъна. 1 ч.л. кимион на прах 1 ч.л. кориандър на прах 1 ч.л. или ½ ч.л. куркума Червен пипер Брашно Приготвяне: Лещата се измива и след това се слага да се вари, заедно с нарязаните моркови. В тиган леко се запържва джинджифила с гхи (пречистено масло), след което се добавят брашното, червения пипер и подправките (аз лично отмествам тигана от котлона, за да не загорят подправките) и тази смес се излива в врящата леща. Рецепта за червена леща Продукти: 250 гр. червена леща (аз лично няколко пъти готвя с лющена червена леща и тя се сварява много бързо) Моркови Червена чушка Доматено пюре Джинджифил 1 ч.л. кимион на прах 1 ч.л. кориандър на прах 1 ч.л. или ½ ч.л. куркума ½ ч.л. черен пипер Бадемово мляко – 100 мл. (вкусно става и без него) Приготвяне: Нарязаните моркови, чушка и джинджифил леко се запържват с гхи (пречистено масло), след което се добавят подправките, след тях и доматите, и ако се готви с лющена леща след измиването й се добавя към тях и се излива вряла вода, оставя се да се свари и се добавя зеленчуковото мляко. Ако не се ползва лющена леща се процедира както при първата рецепта.
  11. 1 point
    Ами време беше да се удари едно рамо на "вампирския" туризъм и нас. Няма само румънците да печелят със замъка на граф Дракула. Каква е била представата за вампирите сред нашите прадеди, може да се види от тук и тук.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×