Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 04/13/19 in all areas

  1. 1 point
    Донка

    Огледалата на Козирев

    Да, в същото време е много лесно да се лепне етикета псевдонаука на нещо, което е ново - нима не са обвинявали в същото (и дори преследвали) Галилей и Бруно, Коперник, надсмивали са се над "певдонаучните експерименти" на Грегор Мендел, презирали са капитан Кук и Колумб....
  2. 1 point
    Донка

    Що е слушане и разбиране?

    Мярка в слушането и разбирането - да, има, според мен... Често ми се случва някой агресивно да настоява да изслушам абсолютно всичко, което има да ми каже. Но... времето е ценно. Тогава честно казвам, че разполагам с не повече от няколко минути, нека се опита да каже най-важното. Друг път се случва - ако моето виждане на ситуацията не съвпадне напълно с това на събеседника ми - чувам: "не ме разбра". И на мен ми се е случвало да си го помисля за някого... Усещала съм огорчение, че в казаното от мен е вложен съвсем различен смисъл от моя собствен. Сега не бързам да убеждавам другия, че го разбирам добре или да "поправям" тълкуването на собствените си думи. Напоследък ми е интересно да чуя версията на другия за казаното от мен - така разбирам какво влага той, ако каже същото нещо - нещо като "двуезичен речник". А това определено обогатява впечатленията ми за човека, ситуацията, вида поведение... за мен самата също. А за "подразбирането" - мисля, че това понятие доста често ни пречи да се разбираме всъщност. То два компютъра не "мислят и реагират" еднакво "по подразбиране", а какво остава за хората. Така че ако очаквам другият "по подразбиране" да знае, приема, спазва и т.п. нещо, което за мен е такова, това не е ли самозаблудата? Убедих се това преди време, когато се раздразних (вътрешно), че петокласници не различават съществително и глагол в български. Причината за раздразнението ми не бяха децата, а моето очакване, че те "по подразбиране" ТРЯБВА да ги различават.
  3. 1 point
    Иво

    Що е слушане и разбиране?

    Да и аз съм забелязъл това с очакването. Вместо да слушаме притихнали и да се опитаме да разбереме наистина, имаме някакво очакване за отговор - за това което трябва да получим. И ако не го получим се чувстваме объркани и даже раздразнени, тъй като това, което сме получили не отговаря на собствената ни ограничена представа за света. Наскоро ми хрумна и друга идея. Може би не можем да чуваме другите понеже не можем да чуем себе си. Не е ли логично? Ако човек не може да слуша себе си, собствения си вътрешен глас, ако не го разбира, то как ще разбира другите? А може би и обратното е вярно, може би е двупосочно?
  4. 1 point
    Донка

    Що е слушане и разбиране?

    Много ценни размисли... много важна тема. Напоследък започвам да си мисля, че често причината за това, че не умеем да се чуваме, е и начинът, по който ние самите говорим. Ние говорим с подсъзнателното очакване да убедим другия в стойността на размислите си или поне другият да разбере смисъла на посланието ни. Ако поне едното от двете не се случи, оставаме с усещането, че не ни е слушал или не е в състояние да ни разбере. Т.е. разочароваме се. В същото време не ни идва на ум, че другият може би е чул в думите ни нещо, което ние не сме "чували". (Напоследък все по-често го забелязвам - имам определени очаквания към реакциите на слушащите ме. Слава богу, не всички реагират както съм очаквала ) Когато слушаме се случва почти същото - ние "филтрираме" информацията според очакванията си - какво би могъл да ни каже другият и какво от това, което ни казва, се покрива със схемите на мислене и представите в собственото ми съзнание. Нямам рецепти - напоследък се "лекувам" като всеки път преди да започна да слушам или да говоря си казвам "Господ ми говори през неговата уста" и "Господи, нека ти кажеш каквото имаш да кажеш на този човек през устата ми" . Става ми някак спокойно и очакванията ми затихват.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×