Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 05/06/19 in all areas

  1. 1 point
    Може и парадоксално да звучи, че Движението е статично, но пак искам да поясня, че Принципът на движението е статичен. Той е неизменен, което може да се долови в проявлението на влиянието му. Ние сме обречени на промяната във всеки един момент. Придвижваме се от точка до точка, от цел към цел. От желание към друго желание и съпътстващите ги мисли и чувства. Движим се и в по-дълбокото - между животинските ни инстинкти и архетипните образи. В този момент с "по-дълбокото" движение, пък започва "да прозира" и друг Принцип - този на Махалото или Ритъма. И тук се проявява пък следващ принцип - на полярностите. Фигуративно това може да се представи по следния начин: Единният Принцип на Движението, характеризиращ и организиращ изцяло "случването", лесно може да се представи като потенциално насочено движение. Импулс. Воля. Поток. Това движение е "в границите" на два екстремума, или две противоположни точки и е с определен ритъм на придвижване. Все едно се ражда скоростта и равнината. Това е доста абстрактно визуализирано в клипчето "Да си представим 10-мерното пространство", което бях линкнал тук в темата. Едномерният принцип на движението, който като вектор / импулс, потенциална енергия/ свързва едномерната точка с друга едномерна точка. Принципът, който е в основата да се придвижим от едно състояние в друго. Промяната. А самото движение между два полюса пък е отразено от втората линия, чрез която се определя равнината. В насочеността на движението "от-към" пък се проявяват и други два принципа - Принципът на причината и следствието, каузалността /основа на научността/, и противоположният - Принципът на телеологичното, че всичко което се случва е предопределено от бъдещата цел /основа на религиозността/. Или прибутващия и придърпващия фактор Но паралелно има и един друг, интуитивно доловим принцип, който е на метакомуникативно ниво. Този на разделянето. Образно това може се опише като Един принцип с един параметър, който е основа на повече от един принцип с повече от един параметър за охарактеризиране. На тази принципна основа пък се изграждат системите на организация, а и ще го използвам по-нататък в описание на една идея, което е нормално щото по този начин работи ума ни - фрагментира, за да осмисли. Но, да не задълбавам! Защото в сайта има достатъчно писано за Херметическите принципи. Пък и ако някой проявява интерес за еволюцията на формите и пространството може да потърси нещо за Сефиротическата традиция при Кабаллата. Няма да повдигам и въпроса за самата Идея, "предшестваща" формата-"принцип на еди какво си", защото малката ми идея е да отбележа просто статичността, неизменността на принципите. От тази статичност на принципите и основното следствие на Принципа на движението - че всичко се движи, всичко се променя, се поражда в съзнанието ми един логически парадокс. Принципно свободното философстване се характеризира със субективното изнамиране на парадокси, което както ми казваше баба ми ме прави дървен философ, а пък дядо ми се кефеше и отговаряше, че съм дървен, ама философ. Но посочения по-горе парадокс се ражда и в "противоречието" между философските идеи на двама доказани философи - Парменид и Хераклит. Докато Парменид поддържа тезата, че " Битието е реално, вечно, то не може да възникне от нищото или да се превърне в нищо, то е безначално и безкрайно.", то Хераклит пък е на диаметрално противоположното „Всичко съществуващо се движи и нищо не остава едно и също." Е как се случва така, че хем всичко е неизменно, хем всичко се променя? Още повече, пък и да е "разположено" в 11 измерения на дефинируема активност или българската си дума - Движение!?! Ами това е толкова просто!!! Колкото задачката с четирите точки и трите, непрекъснати линии, които да ги свържат и която описах малко след клипчето за 10-те пространства. Просто "изскачаме" от шаблона на стереотипното ни мислене и правим обединяващо предположение! Всичко е неизменно и всичко се променя, защото наблюдаващият статично разположените събития се движи! Просто и практично приложение на теорията на относителността! Да, но от тази перспектива вече изникват доста въпроси. Бе, изникват?! То направо си експлоадират! Обаче, поне на мен ми е по-лесно, да разгледам следствията от това предположение.
  2. 1 point
    Сега виждам тази тема. На български не. На руски има тонове, директно онлайн. koob.ru
  3. 1 point
    Написвам един център. Какво означава този кръг? – Той означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва, по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се е определил от самосебе си, или тази Първоначална Причина се е появила в тази посока, направила е едно кръгообразно движение и се е спряла. След това, от повърхността на това свое първо движение, първоначалното положение се е изгубило и се е образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват: образувал се е периодът на Калиюга. След време, в центъра на този кръг се е явила една малка точка, такава като тази каквато вие правите като поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува Вселената. Това наричам забременяване на Космоса с една велика идея. Тази малка точка е важната. Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица?“ Да, тези малки точки вършат всичко в света. Отхвърленият камък Теорията на струните повдига логичния въпрос, ако всичко в материалната вселена е съставено от едно основно вещество и ако това вещество има потенциала да вибрира по практически неизброим брой начини ,така че да произведе всичко , което виждаме в материалната вселена : Какво е това, което казва на веществото как да вибрира така ,че да образува точно определена видима форма пък било то пясъчно зрънце или планета като земята ? Би трябвало да съществува някакъв организиращ принцип, който да насочва основното вещество да произведе точно конкретно явление, а не някакво друго. Щом са необходими комбинации от милиони вибриращи струни за да произведат явление толкова обикновено като една пясъчинка, то трябва да има нещо, което да казва на тези струни как да вибрират и да се организират по точно определен начин. Що се отнася до планетата Земя ,организиращият принцип би трябвало да е много по-сложен. Организиращият принцип можем да наречем Съзнание.От изследванията на квантовата физика става ясно, че елементарните частици не съществуват като действително проявени частици, докато изследователят не извърши опита. До началото на изследването те съществуват само като потенциали да се проявят като частици и процесът на кристализиране на един потенциал като проявен феномен включва съзнанието на ученият, извършващ изследването. Това означава, че е допустимо и дори оправдано да интерпретираме откритията на учените по отношение на явленията в природата не като нещо съществуващо независимо от сьзнанието, а по скоро като доказателство, че без някакъв вид разум нищо не може да се прояви. Това ще ни доведе до разбирането за наличие на действителна връзка между човешкият разум и материалната вселена, в която човешките същества живеяг. Реалността зад видимите материални явления не е просто енергия, както Айнщайн доказа,а в действителност е съзнанието както ни се посочва от квантовата физика.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×