Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 10/02/19 in all areas

  1. 1 point
    Молитвен наряд за начало: В начало бе Словото -песен Здравото_учение Молитвен наряд за край: „Благословен господ Бог наш“. Тайна молитва. Ще прочета втора глава от посланието към Тита. „Но ти говори, което подобава на здравото учение“. Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят. Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят. По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят. Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса. Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо? Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката. Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е. нищо не работи. Мърдането на ръцете и това не е работа. Мърдането на главата и това не е мисъл. Мърдането на сърцето още не показва, че то чувства. Че краката се движат, това още не показва работа. Че мозъкът се движи, това още не е мисъл. Вие мислите, че всяко мърдане е работа. Действително зад всяко мърдане има нещо разумно, но това мърдане е извън вас. Някой път вие не знаете защо се мърдате. Това мърдане е произволно. Често вие правите някои неволни движения... Здравото_учение
  2. 1 point
    Когато си позволим да "изгубим Детето" в нас, тогава образът на Детето се "връща" пречистен и е по-лесно да го интегрираме в личността ни, защото вече сме преодоляли конфликта му с Родителя. А всичко е, за да може да постигнем състоянието Възрастен, което пък с интегрирани Дете и Родител е синоним на Мъдър. Просто, когато загубим нещо, започваме да го оценяваме истински!
  3. 1 point
    Благодаря и на теб! Много позитивно и слънчево тълкуване! Дано се сбъдне, ако се случи ще разказвам :)! Благодаря и за клипа!
  4. 1 point
    Nastty, а аз ти препоръчвам никога да не губиш детето в себе си. Защото казано е "Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие". Това е едно състояние на доверие, сега се учиш да се доверяваш на Силата, че ще те отведе към добър край. А след време ще започне, когато се сприятелите достатъчно, да ти изпълнява желанията...
  5. 1 point
  6. 1 point
    Благодаря за отговора! Чета и размишлявам, и пак доста неща ми се изясняват, а за тези сили се помолих да не ми се случват, защото, когато се събудя и още даже по време на сън изпитвам огромен страх. Страх от нещо, което не разбирам и което е много силно и непридвидимо. Взима те, грабва те и те понася и си абсолютно безпомощен, но пък съм благодарна за посланията, които ми отправят. И накрая като се осмислят, се оказва, че всъщност са нещо полезно и важно. Така че може би трябва някак да се науча да не ги приемам точно така... Молбата се отнасяше по-скоро за момента, защото ми беше нужно да се успокоя. И отново благодаря, за вниманието и търпението!
  7. 1 point
    Знаеш ли, nastty, според мен, май не си осъзнала в пълнота "посланията" на предните сънища, които сподели. Дори неусетно продължаваш "да киснеш в чата на сънищата", очаквайки и надявайки се "нещо свише" да ти посочи "път", различен от този, по който вървиш в реалността. Колкото и да "търсиш" някакви други значения на сънищата, те ще си "носят посланието", което ти е нужно, за да се ориентираш от какво бягаш и не искаш да видиш. Защото в реалността нещата са си неща, независимо как ще си ги интерпретираш. Страхът от несигурността, от грешки, от самотата, от липсата на развитие, можеш съзнателно да спреш да мислиш за тях или както по-често правим - да ги назовеш по друг, по-позитивен начин (интелектуализации). Но тези чувства са в теб. Те са част от живота на всеки човек и не е "здравословно" да бягаме от тях, защото така ги "запращаме"(потискаме, изтласкваме) в подсъзнанието ни. Малко като "щраус със заровена в пясъка глава". А "запратени" там, те са "неосветени"(несъзнавани) и вече завихрят около себе си още от силата ти - за това не е здравословно, защото "загубата на сила" се дължи на "захранването" на точно тези потиснати страхове. В твоя случай, като млад човек, всичко това е в малка степен, и за това и историите на сънищата ти са "по-спокойни". Все още идва единствено генерализираното(обобщеното) "послание", че просто е време да пораснеш(съзрееш) - Детето (момичето) да стане Майка(жена), без да има "потресаващи" преживявания на "дълбоко пропадане", "ходене по ръба на пропаст", "преследване от кучета" и т.н. все проекции на "нереализирано развитие, следствие на нездрава връзка с реалността", което се получава при прекалено дълго неправене на нещо градивно в живота. А може и да си имала подобни сънища, но да не ги помниш, защото при преживявания отвъд предела ни на поносимост, се включват мозъчни защити и "губим съзнателност" за преживяването. Въпросът е, че това "очакване и надежда", отправено недотам съзнателно към сънищата ти, няма да промени твоята истинска, вътрешна гледна точка, за това, как стоят нещата и какво се налага да правиш. В подсъзнанието ни "не важат филтрите" на съзнателните ни желания. Там нещата ги усещаме 1 към 1. Там не може да става въпрос за лъжа, защото сама себе си, вътрешното си същество, не можеш излъга. Проблемът е, че "вътрешният ни глас"(интуицията) често е "замъгляван" от страховете ни, а това се дължи на нежеланието ни да направим това, което ни казва интуицията. За това "разговорът" продължава в сънищата, чрез символи, които са "заредени" с обобщени смисли и значения. Както вече ти споменах: Дори изчистената( лишена от усложнена образност) смислова линия на сънищата ти вече се "заплита" в "повторено по друг начин", пък и с повече "детайли". Пак ти се "появава" детето, което ти казва "мамо" /припомни си предния сън/. Само че вече с това "върви" и страхът да бъдеш "отделена" от детето. А това е вече "грубо напомняне", че трябва да "се отделиш от Детето". А пък началното "погребение" е това, което трябва да бъде "пуснато да си отиде". Казах ти вече, че в сънищата времето не е линейно. Началото на историята(като послание и съвет) не съвпада със съзнателно възпроизведеното от паметта за съня начало. Сестра ти, която е дъщеря на майка ти, се явява пореден образ на "дъщерята, момичето, Детето", което трябва да "бъде погребано", да порасне, да "отстъпи" пространство на "бъдещата жена", да съзрее. Независимо от "ограждащите отвсякъде високи сгради" - възприетите от теб обществени идеали, "хорското мнение", "хората по високите етажи, които съдят момичето на площадката". Между другото това би трябвало да ти напомни, че е хубаво да не забравяш, че няма съвършени хора, всеки допуска грешки, и да не обръщаш толкова внимание на чуждото мнение. А пък майка ти е образът на Майката на себе си, която все още не си позволяваш да станеш. Появяването на този образ(на майка ти) заедно с теб "на брега на морето" и последващата тъмна, "черна вълна" е предполагаемият ти страх, че ако "пораснеш" ще трябва да се справяш с отговорностите на зрелия живот, които към момента "виждаш" единствено като неизвестни, но затова пък ?! "непреодолими" препятствия. А всъщност не знаеш какво те очаква и съвсем нормално изпитваш страх от бъдещето, под формата на "черната вълна", която ще те помете и за това бягате заедно с образа на майка ти, което отново си ти, но от перспективата на сглобения несъзнателно, идеален образ на "като порасна"(ще стана като майка ми, в идеалната, най-светлата ми представа за нея). Този неосъзнат страх от бъдещето пък те сковава и логично се проявява в образа на "колата без шофьор", но и ти напомня, че трябва да се "отделиш" от Детето, което пак ти "напомня" че иска (Ти от тази перспектива си "напомняш" че искаш) да пораснеш и да станеш "Мама". Така, паралелно, даже се проектира и инстинктът за размножаване и в това няма проблем. В сънищата не е една, единствена смисловата линия. Леле, момиче! Майко мила! Никакви сили!!??!?! Бе, как ще се отказваш от СОБСТВЕНАТА СИ СИЛА. Това е силата, с която "караш колата без шофьор". Само дето, за да се появи "съзнателния шофьор", трябва да се научиш да караш колата(да станеш майка на себе си, "да вземеш живота си в ръце"). Да общуваш по-интензивно, независимо от притесненията. Да правиш, да действаш, независимо от притеснението да сгрешиш. Да чувстваш, независимо от страха от болка. Грешките са това, което ни прави Хора, иначе бихме били машини. П.П. Погледнато от гледна точка на юнгианската анализа към момента Азът ти почти напълно се е идентифицирал с "Puella eaterna"( "Вечно младият Бог", "Светлото, звездно момиче"), за това и изпитваш трудностите на "приземяването", които се проектират в сънищата ти, но от тях може и да си вземеш поука какво да правиш, на къде да насочиш действията си в реалността. Защото реалната оценка, която си даваме за живота ни, си я даваме с цялото същество (съзнание и в много по-голямата си част идва от подсъзнанието, или ако трябва да е по Юнг - с личното съзнателно и личното безсъзнателно, посредством Аз-а). И тя се базира на реални импулси, на това, което реално сме направили и правим. А другите оценки, които са единствено в съзнанието ни, са илюзии, с които прикриваме някои наши непълноценности. А както казва и Юнг в "Съвременният човек в търсене на душата" : "Можем да приемем, че отговорът на Фройд е известен. Моят собствен опит потвърждава това гледище, още повече че открих, че сънищата често осветляват по безпогрешен начин несъзнаваните съдържания, които са причинни фактори за една невроза. Това правят най-често началните сънища -тези. които пациентът докладва в самото начало на лечението." Съответно, според мен още в първите ти сънища имаше достатъчно ясно послание "от теб за теб", които да те насочат какво се случва с теб и накъде да се насочиш.
  8. 1 point
  9. 1 point
    Вяра, Надежда и Любов “Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти: захар, ориз, сапун, кашкавал, сирене. Извади и много пари от джоба си и ми ги подаде като каза: „Ще посетиш бедните квартали и ще търсиш жени с имена: Вяра, Надежда и Люба и ще раздадеш тия неща“. Понеже бяха много и тежки саковете взех със себе си сестра Станка да ми помага, та заедно да ги носим. Когато отидохме в бедния квартал първата жена, която видяхме я запитах: „Къде живее Вяра?“ Отговаря: „Аз съм“. А тя бедна и измъчена жена. Дадохме от продуктите и една сума. Лицето ѝ просия и тя каза: „Господ Ви изпрати, таман се чудя какво да правя“. Разделихме се. Продължихме със задачата да търсим жена с име Надежда. Намерихме я в голяма мизерия, където гледаше болен човек. И там оставихме от това, което носехме. Тя с голяма благодарност, просълзена ни изпрати. Когато търсихме третата жена на име Люба, срещнахме голяма угоена свиня, която се търкаляше в една локва и се плакнеше. Погледнахме я и отминахме да търсим Люба. Влизаме в един дом, понеже ни казаха, че там живее Люба. В стаичката заварихме три дечица покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ. Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е маЙка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“. Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари. Когато се върнахме, Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш, обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“. Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави. Свинята, която сте срещнали, това е състоянието на спящите души потънали в материални блага и угоени. Това е материалния свят. Любовта я няма, скрила се е и чака да дойде помощта от Невидимия свят. Значи Бог посети Вярата, Надеждата и Любовта. Вие занесохте храната, запалихте огъня и оставихте сумата. Без Вяра, Надежда и Любов нищо не се постига. Лицата и на трите жени светеха, Господ ги посети.“ Из спомените на Йорданка Жекова, записани от Цанка Екимова "Изгревът", т. VII,
  10. 1 point
    А защо да не е твоята? И това да е част от ,,разговорът ти" с по-дълбокото ти Аз, което някои психолози наричат Висш Аз? Предното не изключва и аналогично взаимоотношение с друг човек в реалния живот. В подсъзнанието ни процесите на комуникация не са линейни. Иначе не би имало основа за осъзнаването ни на Синхроничността П.п. ако може на Ти, че така ми е неудобно. Все пак, независимо от възрастта сме хора, които си споделяме.
  11. 1 point
    Да, повтаряме го, защото явно са го забравили. Можем и ще продължаваме да го повтаряме. Ако по стъклото на една лампа е полепнал толкова много прах, че светлината от тази лампа да остава незабележима, проблемът не е в лампата. Тя може да бъде почистена от прахта. Замърсяването е по-повърхността, в психиката, мислите, емоциите с които хората обвиват и ограничават светлината на душите си. Самата душа винаги е чиста и сияйна. Гадно е да това, което хората са направили със света. И на мен ми е гадно, а предполагам и на много други хора, обаче друг свят няма как да ни бъде даден и ще трябва да се погрижим за този. Наясно си, че сам човек едва ли може да направи много за света, но пък може да направи много за себе си, а чрез личния си пример и за определен кръг от хора около себе си, и всеки трябва да започне именно от това. Злото ще намалее едва когато достатъчен брой хора почистят прахта покрила душите им. Може би една пробудена душа на хиляда ще бъдат достатъчни, може би една на сто – не зная точно. После нещата ще тръгнат в геометрична прогресия. Затова и всяка душа е ценна. И за да дойде времето, когато цялата красота на милиардите човешките души ще бъде изявена в живота на хората, всякакви усилия си заслужават. Прахта на злото, заблужденията и безразсъдството никой няма да помни.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×