Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation on 09/06/20 in all areas

  1. 2 points
    Донка

    Периодично гадене

    Здравей и добре дошла при нас! Сигурна съм, че ще се справиш и ще научиш уроците на всичко, което ти се е случило и ти се случва. Имала съм подобни усещания като млада, по-скоро като тийнейджър. Отвратително беше. Нямам спомен някакво конкретно събитие да го е предизвикало, но тогава лекарите казаха на родителите ми диагнозата нервен стомах. Препоръчаха ми да не ям тежки храни, но и също да не се претоварвам психически (т.е. да се разстройвам - бях много стеснителна и се обиждах, съответно страдах, че не ме харесват и нямам приятелки - имах си, но явно не са ми стигали ) Когато пораснах и прочетох симптомите на нервния стомах, установих, че лекарите са били прави. Като по-голяма освен гадене ми се появяваше и световъртеж, и стягане в областта на сърцето - пак си знаех, че е от тревоги, но съм се плашила да не би да е инфаркт Всъщност се оказа сърдечна невроза, от която страдаше и майка ми. Много помага една комбинация - мента глог валериан - таблетки или капки. Но това е само временно. И когато се докарах до астма и инхалатор и отчаяние, че съм провалила своя живот и на моите деца и родители....... Сега нямам астма, нямам нервен стомах и сърдечна невроза, животът е песен Не пия никакви хапчета, което е странно за моите 61 години. Щастлив човек съм. Обаче - тогава започнах да чета Сергей Лазарев за кармата и заедно с това - Учителя (Извора на доброто). Помогнаха ми и Дон Мигел Руис, особено четирите споразумения, Дийпак Чопра и други подобни - размишлявах много над Господнята молитва и особено Добрата молитва и се опитвах да я внедря в живота и психиката си - малко по-късно започнах да играя упражненията от Учителя и Паневритмия Това е моят скромен опит.
  2. 1 point
    Всъщност може дори и без второто. Човек може да вземе съответните мерки без да съди никого и нищо. Сигналът до модератор не е съдене, а спазване на правилата.
  3. 1 point
    В контекста на темата, а пък и синхронично с мен и думите ми, ми излезна и предизвикателство, чрез което да дам личен пример. Става въпрос за неморално действие на човек, касаещо злоупотреба с лични данни. Самите му действия ме касаят индиректно, тъй като е злоупотребено с лични данни на съпругата ми. http://www.beinsadouno.com/board/profile/25256-анна-никитина/?status=8104&type=status Е, в случая, да осъдя човека, който е извършил действието или самото му действие?! Избрах второто, тъй като не знам със сигурност причините довели до подобни действия.
  4. 1 point
    Веселина97

    Периодично гадене

    Благодаря ви! Как да прекъсна този порочен кръг? Случва ми се непрекъснато дори когато няма видима причина
  5. 1 point
    Няма сериозно заболяване което да протича само с гадене и то толкова време.Просто адреналина свива корема ти и ти наистина усещаш гадене/ не си внушаваш/ но то е от страхът ти да не си болна.
  6. 1 point
    Благодаря за насоките Но идеята на написаното от мен ( а ми се струва и на самата HolyValentine) не е да се търсят психологически обяснения защо точно на някой тези или онези престъпления му въздействат, а търсене на отговори или поне гледни точки по темата за злото. И разбира се, че не само педофилите са "зли". Но понеже педофилските престъпления имат особено тежка природа, някак е лесно да бъдат давани като особено крещящ пример за зло. (А по въпроса за черния пр, не съм съгласна. Хората трябва да знаят, че тези неща се случват). Аз пък друг феномен забелязвам често (сигурно ти ще знаеш как се нарича, сещам се само по смисъл). Понеже постоянно сме заливани с новини за убийства, насилие и всякакви човешки и животински мъки, в един момент престава да ни прави впечатление. И можем да подминем без особена реакция нещо, което принципно е доста разтърсващо. Просто отбелязвам. Понеже гледането на кадрите или присъствието на брутален престъпен акт или понасянето му, биха дали вероятно съвсем друга перспектива на човек. Тезата ти за "потока" и за това, че е пряк резултат "изродът" от разрастването на администрацията, системата и тн мен лично ми седи малко неубедително. Сигурно е фактор. Но всички сме в системата, почти с всеки са злоупотребявали по някакъв начин и е усещал безсилие пред несправедливия силен, проблемът за сблъсъка индивид-общество винаги е съществувал. Но само някои хора стават "изверги", нали (Това, което Станимир написа като хипотеза за извращението, което при някои става с натрупване през преражданията, ми звучи също като доста вероятно). Да отбележа, че абсолютно съчувствам и на тези, които са минали през ада и са станали садисти впоследствие. Онези, които са просто по рождение психопати, пък не можем да съдим... Или социопатите от гетата примерно. Но да оставим това. Тук въпросът, който човърка е, как е възможно Вселенският разум, който поддържа, балансира и обгръща с любовта си всичко, да оставя хората да причиняват степени на болката, които са обезчовечаващи. И не само хора. Толкова живи същества са сякаш захвърлени в един зъл хаотичен произвол. Аз също съм за това да сме практични. Някои от нас сме погалени от живота, облагодетелствани да имаме възможност да се насочваме към доброто и към различни перспективи към живота. Тук обаче става дума за тези, които нямат тази възможност и за които няма изход. Или след изхода са осакатени. Трудно е да се приеме, че "всичко съществуващо носи полза" след като толкова голяма част от земното съществуващо е просто един агонизиращ писък. Който води само до ступор от болка и толкова. Имаше преди време случай на индиец, който беше съдил родителите си, че са го родили. И наистина често акт на любов би било да не родиш някого. Затова често си мисля за Нищото И още една малко наивна, но все пак често срещана асоциация. Нали сме божии чеда. А как се държим с детето? Ние оставяме децата да се развиват, не ги предпазваме излишно от трудностите, паданията и разочарованията в живота. Но същевременно пазим другите и самите тях от неумелите им движения и имаме предвид тяхната незрялост, когато им подаваме ножица или да погалят коте примерно. Е, явно не работят така нещата в този свят на по-високо ниво .
  7. 1 point
    Господнята молитва 62. Една греда - 8 ноември 1920 г. Добрата молитва Една греда
  8. 1 point
    Много Ви благодаря за отговора. Чета всеки ден във форума, но за съжаление само по моята тема. Опитвам се да намеря теми които да ме заинтригуват, но състоянието ми е погълнало цялото ми съществуване, вглъбена съм в него и нищо друго не ми се получава. Успокоихте ме, определено ми стана по-леко
  9. 1 point
    С това съм съгласна. Водещо при тези които осъждат подобни издевателства, е състраданието към жертвите, а не желанието за издаване на лични присъди. Поне при мен. Физически ми призлява, когато мисля за това. В суетната ми поза съм когато се възмущавям от дебелите майки пушачки примерно.
  10. 1 point
    И аз често си мисля, че това е така. Обаче има нещо в степените на ада, през който преминават различните души, което пак те кара да се замислиш. Защото когато страданието е прекалено, когато преживяването е силно травматично или продължава твърде дълго, дори да се освободиш от него в някакъв момент, вече си пречупен и всъщност не можеш да бъдеш "щастлив". Ето тези деца примерно. Един ден някои от тях ще бъдат спасени от насилниците. И после какво? Товарът на това което са преживели ги е смазал и деформирал необратимо. За какво щастие говорим. И всъщност на каквато и да е възраст когато болката е непосилна или прекрачи някакви твои граници на способността ти да се справиш, се пречупваш. Затова и нихилизмът е в известен смисъл валидна позиция. Аз лично често съм се питала, ако ще е толкова ужасно, не е ли по-добре просто да няма нищо? Сигурна съм, че много живи същества на тази планета, биха се молили отчаяно просто да умрат и да се разтворят в нищото. И никакви оферти тип, чакай после ще дойде хубавото, няма да могат да ги убедят, че болката си струва. Нима няма болка, която никакво благо, получено и дори извоювано след това, не могже да изкупи и да оправдае? Дори само физическата болка може да бъде такава.
  11. 1 point
    Има светове, където животът е далеч по-организиран и справедлив, отколкото в нашия. Но тези светове също са минали в миналото през същото, през което преминаваме и ние. Казвайки, че вселената е несъвършена, изключваш фактора време. Изключваш и това, че съвършенството и несъвършенството са два полюса, които не могат да съществуват отделно един от друг. Как ще ги съвместиш? Не ми се навлиза в прекалени абстракции, а отговорът ги изисква. При интерес бих могъл да опитам да отговоря. Доколкото виждам доста се влияеш от това, което получаваш като информация от различни хора и източници, и ти е трудно да примириш отделни твърдения. С времето ще разбереш, че дори и на пръв поглед несъвместими твърдения могат да бъдат в съгласие и че се допълват едно с друго и че много противоречия са само привидни. Живеем във вселена на парадоксите - това не са мои думи. И в същото време всичко в тази вселена е основано на правила и на логика. Що се отнася до Бог и въпросите "защо" по отношение на действията му, обърни внимание, че тези действия са се усъвършенствали непрестанно във вечността. Ти се съмняваш в тяхната целесъобразност и правилност, но те са следствие от опит с неописуема продължителност. Нито сме първите същества намиращи се на познатия ни етап на развитие, нито ще сме последните. Обърни внимание и на това, че ако за теб целта е да си щастлива тук и сега, и да живееш определен живот, който те удовлетворява, то за Бог целта е да преминаш на следващия етап на развитие и на осъзнатост, при което щастието ти ще е неописуемо по-голямо. Ти сега няма как да разбереш разликата от съзнанието ти сега и съзнанието ти на този следващ етап, както мравката не може да осъзнае какво е да си човек. Всичко, което можеш да изпиташ като щастие сега, е обречено в определен момент да премине, да ти омръзне и съответно щастието да се превърне в страдание. Истинско щастие може да се търси в непреходното, но първо трябва да го разбереш, да се научиш да го различаваш, да осъзнаеш ценността му. А това означава да опознаеш както преходното щастие, така и страданието. Ако нещо не е необходимо по някакъв начин, то не би съществувало. Когато си изпълни ролята по отношение на теб, то вече няма да ти е необходимо, но ще бъде такова за по-малко развитите същества. Така че страданието е факт - то съществува и ще съществува. Ние като хора трябва да се научим да мислим и да действаме по такъв начин, че да не създаваме страдание около себе си. Това е важното за нас. Ние можем да направим по-добър нашия свят - първо самите себе си и търпеливо да помагаме и на другите да усвоят същия урок. Всички тези действия на хора вършещи неприемливи за нас неща разбира се трябва да се стремим да възпрепятстваме и да те да останат назад в миналото на цивилизацията ни. Но това ще се случи оконцателно когато в хората е налице съответстващото ниво на разбиране и осъзнатост, не по-рано.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
  • Newsletter

    Want to keep up to date with all our latest news and information?

    Sign Up
×