Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 07/23/18 in Блог Постове

  1. 2 points
    Слънчева

    Суфи

    Ал Газали велик суфиски учител: На пътя на човешкото израстване от човек към Бог... за тези, които вече работят усилено и тези, които вече имат проблясъци на Истината. Отнася се за търсещите. Първата долина – Долината на знанията ... Отрицателната страна на тази долина се състои в това, че може да станете многознаещи, ...Пътят на познаващия е коренно различен от пътя на трупащия знания. ...Ако станеш многознаещ, се губиш и вече не си в състояние да излезеш от първата долина. И колкото повече знания имаш, толкова повече главоблъсканици ще имаш, защото ще решиш, че истината е невъзможна. ... Ето защо това ще се повтаря. ... ще натрупваш противоположности – контриращи се логики, а освен това съществуват милиони гледни точки...Следи за съдържащото се, за познанието, а не за съдържанието.... ако се съсредоточиш върху познаващия, то няма да се загубиш и ще успееш да излезеш от нея. Струва си да напуснеш долината, защото те обзема голяма, много голяма радост, защото вече си разбрал нещо много съществено, нещо, което ще остане до края, нещо фундаментално, а именно – способността към познание, способността за осъзнаване. Втората долина – нарича се долина на разкаянието Когато започнете да се съсредоточавате върху това, кой сте вие, естествено възниква силно разкаяние. Защото започвате да изпитвате разкаяние по отношение на всичко, което не сте правили подобаващо, и което не е трябвало да правите. ... Помнете: съвестта, която е във вас, не е истинската съвест. Тя е фалшива монета и е дан на обществото. ... И тогава внезапно виждате, колко лошотии сте натворили, колко хора сте ранили, колко жестоки сте били спрямо другите или спрямо себе си, колко разрушителни, агресивни, зли и ревниви сте били дотогава. Всичко това изплува пред очите ви. Възникването на съвестта е естествено следствие на осъзнатостта. ...следва да се погрижите за бъдещето, а не за миналото. Да, разбрали сте, че не сте били прави, но това е било естествено, защото сте били безсъзнателни. Затова няма нужда да се вините – как би могъл човек да постъпи правилно, след като е безсъзнателен? Вие разбирате, че цялото ви минало не е такова, каквото трябва, но това не трябва да ви натоварва. ...Важното е, че сте го разбрали и това ще ви помогне.... появи ли се истинската съвест, ... лесното е правилно, а правилното – лесно. ... Тъжно му е за миналото, но това не го натоварва, защото миналото вече не съществува. Такава е положителната страна – човек трябва да почувства, че преобразяването вече се е случило, че блаженството е постигнато, че Бог вече ви е надарил с великолепния дар, съвестта. Отсега нататък животът ви ще тръгне в изцяло ново направление, по нова траектория. Именно тук се ражда истинската етика, добродетелта, шила (от санскрит – морал). Третата долина – нарича се долината на препъни-камъка Нужно е да се появи съвестта, за да разберете колко много блокировки има. Сега имате очи, за да видите препятствията – огромни стени пред стените. Има вратички, но са малко и освен това са много отдалечени една от друга. И вие успявате да видите всички препъни-камъни. Ал Газали казва, че те са четири – единият е светът на съблазънта, на вещите. ... Този, който иска голям дом, огромна банкова сметка, твърда власт и престиж, насочва всичките си стремежи и желания към света. И вече не му е до търсенето на Бог. Сами по себе си вещите не са лошо нещо. Суфиите не са против вещите. ... Вие имате определено качество и количество енергия. И цялата енергия трябва да се вложи в едно желание....излизане от границите. И така, първият – това е светът на съблазните, вторият – хората, привързаността към хората. ...Бъди със съпруга/та си, с децата си, с приятелите си, но помни, че всички ние сме страници тук и нашето съобщество е чисто случайно. Третото, Ал Газали нарича Сатана, а четвъртото – его. Под Сатана се има предвид ума – умът, който сме натрупали в миналото. Макар и да ви се е появила съвестта и сте по-съвестни от преди, механизмът на ума все още се спотайва наблизо.... не може да се помири с това, че изведнъж сте станали учител. За това му е нужно време. ... И четвъртото – егото, един от големите препъни-камъни по пътя на търсещия. Когато започнете да ставате съзнателни и съзнанието се появява във вас, започвате да виждате препъни-камъните, тогава могъщото его внезапно ви завладява „Аз станах свят и мъдър. Вече не съм обикновен човек“.И проблемът се състои в това, че наистина сте напреднали. Това е вярно и може да се докаже, но ... да достигнете четвъртата – тази, която ще внесе още повече цветове, още по-високи върхове, по-голяма радост – ще пропуснете всичко това. И това е същото място, в което сидхи – духовните сили – стават най-сериозното препятствие. Отрицателната страна е влизане в битка с тези препъни-камъни. Ако се борите, ще се загубите в тази долина. Борбата е излишна, не предизвиквайте вражда. Достатъчно е само разбирането.Борбата означава игнориране. Можете да игнорирате егото, привързаността си към хората, вещоманията, ума си, личния си Дявол, но противоборството си остава и въпреки всичко, няма да можете да излезете от четвъртата долина. Четвъртата долина преминават само тези, които не пренебрегват нищо.Така, че не пристъпвайте към игнориране. ... егото ви отправя предизвикателство. Не го взимайте за враг, а приемете предизвикателството, за да излезете от рамките му. Не се сражавайте, а разберете егото. Вгледайте се дълбоко в него, в неговия механизъм – как функционира, как възниква новото его във вас, как този ум продължава да си играе игрички с вас, как се привързвате към хората, как се привързвате към вещите. Вникнете в това „как“ като безпристрастен наблюдател...Бъдете наблюдатели, свидетели, но без враждебност или приятелство. ... Помнете – привързвате се към враговете си, както се превързвате към приятелите си. ...Борейки се с него, вие се наслаждавате на това и няма как да не чувствате липсата му. И егото, което е изпитвало такова удоволствие от борбата с врага, вече никога няма да бъде удовлетворено. И тогава не ви остава нищо друго, освен да търсите нов враг. Четвъртата долина – долината на несгодите В четвъртата долина се встъпва в сферата на безсъзнателното. Дотогава сте били ограничени от света на съзнанието. А сега за първи път ще влезете в по-дълбоките области на съществото си, в безсъзнателното – по-тъмната и нощна част. Досега сте били в дневната част. С нея ви е било по-леко, а сега всичко ще започне да се усложнява. Колкото по-нагоре вървите, толкова по-скъпо плащате. С всяка стъпка нагоре пътешествието става по-трудно, а падането – по-опасно. И трябва да сте бдителни. Всяка стъпка изисква голяма осъзнатост, защото ще се издигате на все по-високи планове. Долината на несгодите е влизане в безсъзнателното. Това е влизане в т.нар. от християнските мистици „тъмна нощ на душата“. Влизане в света на безумията, който скривате зад гърба си. Той е много тайнствен и неописуемо странен. През първите три долини можете да се придвижвате и без Учител, да бъдете самостоятелни, ако сте в границите им. Но четвъртата долина няма да минете без Учител. Когато казвам, че през първите три долини може да се върви самостоятелно, не казвам, че непременно трябва да се оправяте сами, а че всеки може да се справи сам. Но захващайки четвъртата долина, Учителят ще ви е абсолютно необходим, защото сега ви предстои да се потопите в тъмнина. Вие все още нямате своя собствена светлина, от която да се възползвате в тъмнината. И ще ви е нужна светлината на някой, който вече е влязъл в тази тъмна нощ и е придобил способността да вижда в такава тъмнина. Отрицателната страна в долината на бедствията е съмнението. Възниква силно съмнение. А дотук все още не сте опознали съмнението. Вие взимате скептицизма за съмнение, но съмнението е съвсем друго явление. Някой казва „Има Бог“, вие отговаряте „Съмнявам се“. Но всъщност не се съмнявате, а просто сте скептични. Вместо да кажете: „Не знам“, използвате странната дума „съмнявам“. Но как можете да се съмнявате след като съмнението става възможно едва, когато се сблъскате лице в лице с реалността. Да речем, че никога не сте виждали привидения и казвате: „Съмнявам се, че съществуват привидения“. Реалният превод е: „Не съм срещал нищо такова досега, как бих могъл да вярвам“. Но това не е съмнение. Съмнението идва тогава, когато минавайки през гробището, срещнете привидение. Тогава цялото ви същество ще затрепери и ще се окажете в това състояние, при което възниква съмнението – съществува ли това, което виждате, истина ли е или халюцинация? Съмнението е много екзистенциално, а скептицизмът е интелектуален. Скептицизмът се отнася към ума, а съмнението е част от съществото ви, във вашето тяло-ум-душа. Цялото ви същество трепери. В тази тъмна нощ в душата възниква съмнение. Съмнение в Бог, защото сте искали светлина, а попадате в тъмнината. Така възниква огромното съмнение – аз в правилната посока ли съм, струва ли си да търся това. Та вие сте искали злато, лъчезарна светлина, велико просветление, нирвана, самадхи и сатори, а вместо това сте погълнати от непрогледната тъмнина. Дори проблясъците светлина, с които сте пристигнали тук, вече ги няма. И несъмнените истини, на които сте се опирали, за да стигнете дотук – също ги няма. Обикновено се опирате на няколко неща, в които не се съмнявате, но сега нищо не знаете. Имали сте някаква защита, а тя е изчезнала. Загубили сте почвата под краката си и сега потъвате. И тогава възниква съмнението. Възниква такова усещане, че цялото това религиозно пътешествие е напразно, че навярно бог няма, а сте се самозалъгвали, че сте избрали някаква глупост. По-добре би ви било да си живеете в света и да сте от света. По-добре би било да имаш много вещи, да се наслаждаваш на властта, секса и парите. Казваш си: „Какви ги върша? Загубих всичко това и ето ти резултата“.... направиш ли го, отново ще се намериш в безсъзнателната страна на ума си. Ще изтървеш тайнството на тъмнината. Светлината е прекрасна, но нищо не може да се сравни с тъмнината. Тя е още по-прекрасна, по-свежа, по-дълбока. Тъмнината притежава дълбочина, а светлината е повърхностна. Тази тъмнина е първия проблясък на Бог. Да, това е тъмнина, но по-късно ще разбереш, че не е било тъмнина. Че всъщност ти за първи път си отворил очи, насочил си ги към Бог и това е било прекалено ослепително, поради което и ти се е сторило за тъмнина. Тъмнината всъщност е била твоята интерпретация за нещата.... ... Само Учител може да те държи за ръката в тази тъмна нощ за душата и да ти вдъхва увереността, че сега си още по-близо до Бог. Нужно е да разбереш три неща – съня, смъртта и самадхи (постигане на единство между възприемащия и възприеманото). Сънят напомня за смъртта. На изток го наричаме малката смърт. Всяка нощ ние умираме като изчезваме в тъмнината. А след това идва смъртта, тя е нещото, което е по-голямо от съня. Тялото изчезва, но умът се запазва и се ражда отново. След нея идва окончателната смърт – самадхи, когато изчезват тялото и ума като остава само едно дълбинно ядро, съзнание. Това е окончателната смърт. В четвъртата долина внезапно получавате първият си проблясък за това как ще се случи окончателната смърт с вас. Ако я отхвърляте и се барикадирате срещу нея, то отново ще попаднете в третата долина и ще я изпуснете. А изпуснете ли четвъртата долина, вече много векове и животи ще се страхувате да влезете в нея. Според наблюденията ми, хората, които някога в миналите си животи са стъпвали на четвъртата долина, изпитали са непреодолим страх и са избягали, са тези, които винаги се страхуват от по-дълбоките неща. Страхуват се от любовта, оргазма, дружбата, ученето, изпитите, молитвата, въобще от всичко това, което отново може да ги доведе до четвъртата долина. Може и да не си дават съзнателна сметка от какво се страхуват. А четвъртата долина е много важна, защото е в средата измежду 7-те долини – по три от двете й страни. Тя е мост, за преминаването на който ви е нужен Учител, защото преминавате от известното към неизвестното, от крайното към безкрайното, от тривиалното към дълбинното. Положителната страна са доверието и освобождаването от натрупаното дотук. Отрицателната – съмнението и отбраната. Учителят от самото начало ви учи на доверие и освобождаване, за да станат те вашата атмосфера, тъй като ще са ви нужни при влизането в четвъртата долина. Понякога хората ме питат: „Защо не може да сме тук без освобождаване? Не може ли да медитираме, да слушаме лекциите ви и сами да взимаме толкова колкото искаме? Защо е необходимо това?“ Те не разбират. В началото е възможно да ви се стори това не толкова необходимо. Защо ли? Защото може да медитирате и да ме слушате без да сте се освободили от вътрешните натрупвания и сякаш това не ви е нужно. Но вие не знаете, какво ще се случи в бъдеще, и за какво трябва да се подготвяте сега. А няма ли предварителна подготовка, ще пропуснете момента. А когато той дойде, няма как да загасите пожара в къщата си, ако предварително не сте изкопали кладенец за вода – и да започнете да копаете, до откриването на водата къщата ще е изгоряла. Кладенецът се копае преди да е лумнал огън. Разбирам ви защо смятате, че е ненужно предварително да се подготвяте – просто в момента не ви трябва. Но в четвъртата долина ще ви трябва, а няма как внезапно да се научите как да се освобождавате. Необходимо е предварително да сте се научили на това до степен навик. Петата долина – долината на гръмотевиците При петата долина влизате в смъртта. Ако на четвъртата влизате в съня, тъмнината, то на петата – в смъртта. Ако ползваме съвременната терминология, на четвъртата влизате в личното безсъзнателно, а на петата – в колективното безсъзнателно. И възниква силен страх, защото губите индивидуалността си. В четвъртата долина сте загубили светлината, деня, но все още сте били в себе си. В петата губите самите себе си – не чувствате, че ви има, разтваряте се и се разсейвате в пространството. Чувството ви за собствен център започва да се замъглява и губи. Когато влизате в смъртта, в колективното безсъзнателно възниква силен страх и нетърпима мъка – мъка много по-силна от тези, които някога сте изпитвали, защото възниква въпросът: „Да бъда или да не бъда“. Вие изчезвате, а цялото ви същество страстно иска да бъде. Иска ви се да се върнете обратно в четвъртата долина. Там макар и тъмно все пак сте си били вие. Сега тъмнината се сгъстява още повече. При това не само изчезвате в нея, но скоро и от вас самите няма да остане следа. Отрицателната страна е привързаността към АЗ-а. Ето защо великите учители Буда или Джалаледин Руми казват: „Помнете анатта (не-АЗ)“ Суфиите я наричат фана (сливане с Бог), изчезване на човека. И трябва да се подготвите за това изчезване и не просто подготвени, а с дълбоко приемане. Великата радост е пред вас, защото всичките ви страдания са от егото. Самата мисъл „АЗ съм“, издава невежеството ви и поражда всевъзможни тревоги и проблеми. Егото – това е адът. Жан-Пол Сартр е казал: „Адът – това са другите“, но това е невярно. Адът си ти самият, адът е егото. И ако възприемаш другите като ад, то е благодарение пак на засегнатото его. Те ти действат на нервите и така в теб се отваря рана, която ти се струва, че всеки зачеква. Мисълта ти, че си особен, а никой не се съобразява с това, ти причинява болка. Изчезне ли мисълта за твоята особеност, или както дзен казват: „станеш ли обикновен“, ще можеш да преминеш тази долина леко. И така, отрицателната страна е привързаността към АЗ-а, а положителната – отпускане в неАЗ-а, в нищото, съзнателна, радостна и доброволна готовност за смърт. Шестата долина – долината на пропастта Човекът изчезва. Докато на петата е изчезвал, сега вече го няма. Човекът е паметта за миналото и тя изчезва. В петата долина той влиза в смъртта, а в шестата вече е умрял и го няма. Ето защо тази долина се нарича долината на пропастта. Това е най-мъчителната долина, защото е шестата, т.е. предпоследната. Човек се потапя в дълбоките мъки на небитието, на нищото. Той не може да повярва в това, защото в известен смисъл го има, а в друг – го няма. Парадоксът е в апогея си – има човек, а и няма човек. Виждаш собственото си тяло, но си умрял и въпреки това виждаш. Всички минали представи за АЗ-а са умрели и възниква нова представа за него. Смъртта идва и човекът изчезва. Това е нещото, което християните наричат разпятие, индусите – самадхи, а в дзен – сатори. Отрицателната страна е жалостта. Трябва да запомните това. По време на разпятието, Исус проявява две страни. Първоначално с питащ поглед към небето казва: „Защо ме изостави“, което е отрицателната страна – жалва се. Умира, а помощта не идва, въпреки надеждата. Тази отрицателна страна е свойствена дори за Исус. Положителната е дълбоката благодарност. При положително отношение, човек забравя миналото, уповава се на бъдещето и вярва. Дошло е последното изпитание и той чувства благодарност „Нека бъде воля твоя“, което е и направил Исус. Той е проявил и двете отношения – първоначално отрицателното, което е много по-човешки и поради което го обичам за човечността. И колкото пъти е казал: „Аз съм син Божи“, толкова и „Аз съм Син Човешки“. Той е бил вечността, влязла във времето и необятния, стъпил в света. Принадлежал е и на света и на безграничното. И всеки Учител, Майстор също толкова принадлежи на двата свята. С това „Защо ме изостави?“ издава своята човещина, но сигурно в същия миг се е засмял и разбрал човешката си ограниченост, поради което и я отхвърля. Веднага казва „Да бъде Царството Ти, да бъде волята Ти“. Благодарността е изцяло заявена и себеотдаването е цялостно. Сега вече нищо не е останало. Исус умира като Син на Бога. А отстоянието му със Сина Човешки е толкова малко – за части от секундата се превръща от човешко същество в Бог. В мига, в който жалбата се превръща в доверие, ти от човешко същество се превръщаш в Бог. И вече се молиш: „Да бъде волята ти“, защото егото липсва и себеотдаването е пълно и липсва собствената воля. И ето че идва последната, окончателна. Седмата долина – долината на химните и празника В седмата долина става възраждането, възкресението. Ето какъв е смисълът на християнското Възкресение. Христос се ражда отново в тялото на славата, в светлината, в божественото тяло. И сега вече няма отрицателно или положително, двойнствеността липсва. Човекът е един, а единството е постигнато. Това индусите наричат адвайта. Човекът е в Източника си, станал е това, което е търсил, за което се е стремил и борил. Човекът е парадокс. Той не е този, който е, а който още не е. В деня, в който постигнете висшето, в сърцето ви ще се роди смеха, защото се разберете, че винаги сте били такъв. Просто досега не ви е било известно. Бъдещето вече е живяло във вас, просто е било скрито и е трябвало да го откриете чрез тези седем долини. Това е прекрасната карта на суфите.
  2. 1 point
    Някой от нас ще каже: „Дотегна ми все да чистя.“ – Ако къщата ти е чиста, тогава влез в сърцето си – там има работа. Ако сърцето ти е чисто, влез в ума – и там има място за чистене. Най-после, има места за чистене и в тялото ви вътре. В кой ден вие правите почистването на къщите си? Отговор: В събота. Затова не ви върви. Съботата е ден за Господа. Вие изопачихте нещата, Господния ден взехте за вас. Българинът казва така: „Понеделник – повседелник, вторник – потопорник, сряда – не се сяда, четвъртък – несвъртък, петък – разпятие, събота – ще ида на баня, и в неделя, ако работят хората, и аз ще работя.“ – Не! Понеделник е ден за пречистване. Когато искаш да победиш някой порок, ще избереш вторник – той е ден на Марс. Ще видиш и кои часове благоприятстват за тази работа. Когато искаш да изправиш някоя погрешка, ще избереш вторника като Марсов ден и Марсов час. Като я атакуваш, да се справиш с нея. Щом дойде сряда, ще учиш, ще разрешаваш някой научен въпрос. Сряда е добър ден. Четвъртък е ден за религиозно повдигане на човека, ще разрешавате религиозни въпроси. Четвъртък е отличен ден за облагородяване на сърцето. Петък е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Събота е ден за служене на Бога. Щом живеем разумно, този свят абсолютно няма да ни интересува, като че го няма. Ние живеем на друго място. Като дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употреби неделята. Когато искаш да изобретиш нещо принципиално, някоя добродетел, избери неделята. Тя е ден за прогрес. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята – тя е ден за веселие. Сега вие ще ми кажете: „Кой да ни научи на всичко това?“ Учителя-“Както природата пише“ - 24 декември 1924 г.
  3. 1 point
    Слънчева

    Ницше

    През целия си живот Ницше търси нещо ново, разбира, че западния свят удобно е забравил Бог и стигнал до задънена улица. Разработва различни теории, преминава през краен песимизъм до залагане на волята и властта в човека. “Взираш ли се дълго в бездната, тя ще започне да се взира в теб...“ Търсил е смисъла на живота, борил се е с хаоса... в себе си... https://bg.wikipedia.org/wiki/Фридрих_Ницше “През 1934 г. нацистите се събират в Нюрнберг да чуят своя фюрер. Събитието е запечатано във филм, поръчан от самия Хитлер. В нацистките думи и ритуали ехтят мислите на Ницше. Филмът е озаглавен “Триумф на волята“. В началото на филма Хитлер се спуска от облаците, като Заратустра. Той е “уберменш“ /свръхчовек/, идва от планината с новия морал, а стадото го приветства...“ Ницше застъпва теорията за властта и стремежа на всеки към нея, дори на малкото дете. Той презира слабите, болните, смята, че състраданието и концентриране в слабостта и немощта води до посредственост... Интересно е, че преди да го затворят в лудница вижда на улицата как един кочиаш бие коня си. Ницше плаче и прегръща животното. Проявява акт на състрадание... “Свръхчовекът предлага система от променени християнски ценности. Държавата ще наложи волята на най-силния и ще унищожи слабия и беззащитния в името на по-велика раса... Идеите на Ницше се асоциират с националсоциализма. Алфред Бамлер казва - “Когато крещим Хайл Хитлер!, поздравяваме и Фридрих Ницше...“ Ако Ницше беше доживял това, щеше да се ужаси... Но свръхчовека на Ницше не е майстор на евгениката, а на потенциала ни. Волята му за власт не зове към национализма, който презира, а е признание за стремежа ни да преодолеем ограниченията си. Ницше открито се е противопоставял на антисемитизма. Нацисткия Ницше е бил жалка пародия... Ницше е бил наивен ако е мислил, че няма да го разберат криво. Злото най-много обича вакуума, а остроумните и двусмислени афоризми на философа, могат лесно да се експлоатират от злото... Ницше вярва, че хаосът от културни предпочитания или личният избор на всеки ще запълнят празнината. Тя е гибелна в очите на природата, защото увековечава ценностите на “стадото“, които той толкова презира. Най-смразяващата визия на Ницше е за човечеството от постхристиянския свят. Той нарича тези народи “последните хора“ и за тях запазва най-пламенния си гняв. Тези хора ще обърнат гръб на идеалите, в името на удобството. Ще живеят сиво и ще ограничават изблиците на радост и мъка. Главната им грижа ще е тривиалното и нарцистичното и ще живеят кротко и посредствено, като се самозалъгват, че са щастливи. Ще се подлъжат по “удобната религия“...“ “В търсене на съкровището“-филм на Виазат Хистори Мисля си за великия ум, поел абсолютната власт и какво се случва, когато липсва християнското милосърдие, любовта, милостта и прошката, за които ни говори Учителя. Да приемаме и с “Ново-разбиране“ да погледнем на света. Или за “Разумното сърце“ /https://triangle.bg/books/1924-02-10-19.1996/1924-03-30-19.html /, което се е смирило и търси новите простори, “нова земя и ново небе“... Т. е. ще разсеем страха на Ницше от посредственост и загуба на смисъл, просто ще ги потърсим другаде..
  4. 1 point
    Простые приёмы работы со своим сознанием. Самые первые шаги работы над собой. ...Как научиться управлять своим сознанием и контролировать мысли? Как избавиться от диктата сознания и его навязчивых мыслей? Как научиться управлять своим вниманием? Как найти себя? Как общаться в семье без обид и претензий? Часто люди путают понятие Любовь с диктатурой. Что такое настоящая Любовь? Как перестать быть несчастным и начать Жить? Как выбрать Жизнь вместо смерти, Любовь вместо страданий? Как различить в себе Личность – духовную составляющую от сознания – животную составляющую человека? Что такое духовность Личности? В чём состоит действие Личности? Как обрести свободу от зверя внутри себя? Как развить в себе Ангела? ... Свобода от диктатурата на звяра вътре в теб Текст передачи "Свобода от диктатуры зверя внутри тебя» -- https://allatra.tv/category/svoboda-ot-diktatury-zverja-vnutri-tebja-text-peredachi Простички начини за работа със своето съзнание. Най-първите стъпки при работата над себе си – наистина е лесно. Как да се научим да контролираме съзнанието и мисловния поток? Как да се отървем от диктатурата на съзнанието и натрапчивите мисли? Как да се научим да управляваме своето внимание? Как да намерим себе си истинния – Кой съм аз? Как да общуваме в семейството без претенции и обиди? Хората често бъркат Любовта с диктатура. Какво е истинската Любов? Как да спрем да бъдем нещастни и да се научим да Живеем истински? Как да изберем Живота вместо смъртта, Любовта вместо страданието? Как да различим Животинското от Духовното в себе си? В какво се изразява действието на Личността? Как да развием Ангела вътре в себе си?
  5. 1 point
    Слънчева

    Дете

    Едно дете на края на дъгата полива цвете и се смее. Танцува сякаш, помаха ми с ръката, а рокличката му белее... Едно дете сега свободно тича душата му лети и пее. Едно момиче, толкова обичано, при ангелите нежни ще живее... 3.4.19г
  6. 1 point
    Рассвет

    Служение

    О СЛУЖЕНИИ БОГУ в высшем понимании и о смысле жизни человека. Как стать из мёртвого ЖИВЫМ? Что такое Спасение и что такое Служение? Что такое Мир Духовный, Мир, где царит Любовь, гармония, свобода? Точка зарождения всех событий, как это происходит? На какой грани стоит современное человечество? Небывалые катаклизмы последних дней. Что такое Страшный Суд? О каких предсказаниях последних дней упоминают священные писания? Ожидание прихода в эти дни Утешителя ‒ в христианстве, Имама Махди ‒ в исламе, Майтреи ‒ в буддизме, и посланника от Бога ‒ в других религиях. Упоминания в предсказаниях о Его приходе, о Его действиях, о войске Божьем, о золотом тысячелетии. О сестрах АЛЛАТ. Мариевское служение, Софиевское служение, о значимой роли женщин в служении Духовному миру. ГЕЛИАРЫ и их служение Богу. Высшая преданность Миру Духовному и понимание всей сути и важности служения Богу. Передачу с болгарскими субтитрами можно посмотреть на АллатРа България. АллатРа ТВ представя: Предаване за СЛУЖЕНЕТО НА БОГА във висшата му форма и за смисъла на човешкия живот. Как от изначално мъртви да станем вечно Живи? Какво е Спасението и какво Служенето? Духовният Свят, място, където цари Любов, Хармония и Свобода. Коя е точката, от която се зараждат всички събития? Човечеството се намира в „последните си дни“, какво мога да направя Аз за предотвратяване на най-лошото? Катаклизмите се усилват, какъв знак е това? Какво е страшният Съд? Кои са предсказанията за последните дни в светите Писания? В очакване на идването на Утешителя - в християнството, Имам Махди – в исляма, Майтрея – в Будизма и Посланика на Бога в другите религии. Сведения за идването на Утешителя, за неговите действия и златното хилядолетие. Коя е Божията Войска или така наречените Хелиари? Сведения за Сестри Аллат. Какво е Софиево и Мариево служене? Каква е ролята на жената в служенето на Духовния Свят? За висшата преданост към Духовния Свят и разбирането на смисъла и важността да се служи на Бога.
  7. 1 point
    Научно-дискуссионный проект “ИГРА ПРОФЕССИОНАЛОВ” - новый цикл передач на канале АЛЛАТРА ТВ. В данном проекте принимают участие психиатры, психологи, психотерапевты из разных стран мира. Проблематика, поднимаемая в данном цикле передач, остро стоит в современном обществе и касается каждого человека. Двойственная природа человека. Личность и сознание. Наши ли мысли? Откуда они приходят и могут ли быть навязаны третьими силами? Невидимый мир и его влияние на человека. Какова природа навязчивых состояний: депрессии, суицидальные мысли? Что такое множественное расщепление личности? Серийные убийцы и одинокие стрелки, совершающие массовые расстрелы: сумасшедшие монстры, или жертвы сознания? После выхода серии передач с участием Игоря Михайловича Данилова, в которых он подробно рассказывает о природе человека, о сознании, о происхождении мыслей, данной тематикой заинтересовались профильные специалисты из многих стран мира. Отвечая на этот общественный запрос, команда АЛЛАТРА ТВ решила предложить специалистам в области психиатрии, клиницистам, людям, которые в своей профессиональной деятельности связаны с вопросами изучения работы сознания, психики объединить усилия в изучении данной проблематики. Для этого на платформе АЛЛАТРА ТВ проходит цикл встреч в форме профессиональной игры. Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 2 Передачи из цикла "Игра профессионалов" на сайте "АллатРа-ТВ" Тексты передач "Игра профессионалов" на сайте "АллатРа-ТВ"
  8. 1 point
    Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. (Чете се темата: „Отличителните черти на физическия и на духовния свят“.) Тема за следния път: „Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм“. Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море. Както вълните на морето заличават всичко, написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко, написано в човешкото съзнание. Казвате: „Не трябва ли да ходим при морето?“ – Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. Като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете. За да не става това, стойте далеч от морето. С други думи казано: Не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идат от света, увличат се в него, турят го близо до сърцето и съзнанието си, вследствие на което страдат. Много естествено! Те не познават законите на света и не могат да се справят с него. Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, той трябва да е завършил своето развитие. Само съвършеният човек може да работи с елементите на света и да се ползва от тях. Понеже хората влизат в света като несъвършени още, те живеят малко време и умират. При сегашните условия на живота човек не може да живее дълго време на земята. Ако той живее на земята 1000 години, нищо няма да остане от него. Или ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза в училище, без да знае нито програмата, нито законите, които го управляват? Мнозина казват, че светът е място, дето се проявяват науката, изкуствата, религията и т.н. Ние отричаме това. – Защо? – Под думата „свят“, в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами човека и го въвежда в заблуждения и противоречия. Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса. Там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. Какво става с восъка, като го турите на огъня? От огъня той се топи, става течен. Обаче щом го отделите от огъня, той отново се втвърдява. – Какво е придобил восъкът? – Нищо особено. По характер много хора са подобни на восък. Докато са в огъня, те са меки, подвижни; щом излязат от огъня, отново се втвърдяват. Това са неустойчивите характери в света. Те са подобни още на гайдата, с която българинът си служи. Докато има въздух, гайдата свири. Щом въздухът излезе, тя се свива и млъква. И светът може да се уподоби на гайда. Докато разумността е в света, той привлича хората. Щом разумността напусне света, той губи своята красота и всички бягат далеч от него. Разумността е въздухът, който пълни света и му дава възможност да свири. Гайдата е ценна, докато има въздух. Тъй щото, ако светът ви привлича заради разумността си, има смисъл да се стремите към него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външност, т.е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща от въздуха, нищо няма да остане от нея. Това не значи, че трябва да напуснете света и да бягате от него. Живейте в света, но заради разумността в него. Изучавайте разумността и я прилагайте в живота си. С други думи казано: Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата ви. При това положение живеенето в света се осмисля. Къде е разумността в човека: вън от него, или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно, условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плод само ако го поставите в пръстта, под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина. Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас. Да хванат корен, това значи да сте ги посадили в съответна за тях почва. След това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина. Само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога. Той да свърши останалата работа. Не, ти сам ще разореш земята, ще посееш семето, ще го загърлиш(?) и след това ще го оставиш на Бога. Влагата, топлината и светлината са в Негови ръце. Човек е дошъл на земята да се учи, а въпреки това се запитва защо светът е направен така, а не по друг начин. Когато отивате на концерт, да слушате някой велик цигулар, вие питате ли защо държи цигулката и лъка си по този начин, защо свири така, или го слушате и се учите от него? За вас е важно да слушате как свири и да се учите от него, а как държи цигулката и лъка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на някой виден професор, за вас е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на първо място е съдържанието и смисъла на речта им. Не е достатъчно човек да знае само максимите на живота, но той трябва да знае методите на приложението им. Чувате да се говори, че трябва да бъдем добри, благородни. Обаче добротата и благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. Казвам на едного: Развържи кесията си. Има смисъл човек да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже. Следователно, когато се казва на хората, че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подразбира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да притуряте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълния хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да туряте нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне. И тъй, щом ви се дават известни условия, вие трябва да знаете как да се справяте с тях. Ако трябва да вземете нещо, ще вземете; ако трябва да турите, да дадете нещо от себе си, ще дадете. Ако не можете да използвате условията, които ви са дадени, вие не сте за тях. Запример, дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. – „Ама защо ми дойде тази болест?“ – Това не е важно. Важно е как ще се справите с нея. Преди всичко, трябва да намерите причината на болестта. Всяка болест се предшества от известно неразположение, физическо или психическо. Като намерите неразположението, ще намерите и причината, която го предизвиква. По този начин лесно ще се справите с болестта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естествените науки, математика, философия и т.н. Щом имате знания, трябва да ги прилагате. Мнозина изучават математика, работят с числата, но ги разглеждат само като количествени величини. Освен количество, числата съдържат в себе си още и енергия. Запример, повече работници свършват повече работа не само защото са повече на брой, но защото енергията им е повече. Ако две тела са нагряти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души имат различна температура, по-интелигентен е онзи, който има по-висока температура. Вибрациите на неговата мисъл са по-високи и по-многобройни. Човек представя съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации. В това отношение всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка е число с определен брой трептения и с определено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислите и чувствата си в количествено отношение на топлина, светлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното място. Ако искате да разтопите някой мъчнотопим метал, ще употребите висока температура. Приложите ли към него ниска температура, нищо няма да свършите. Следователно, ако искате да свършите някаква важна работа, ще приложите мисъл, която има висока температура, т.е. голяма светлина и топлина. Когато изучавате хората, виждате, че всеки човек отговаря на известно число... ...Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето, човек трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли само за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, той ще яде; ако дадат на дробовете на дишат, ще дишат. Обаче човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото нещо в живота е мисълта. – „Ама трябва да ядем!“ – Съгласен съм. – „Трябва да дишаме.“ – И с това съм съгласен. Същественото обаче е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо, правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви. Задача за всички хора на земята е да изучават живота в сегашното му проявление. Какъв е бил животът в миналото, не е важно; какъв ще бъде в далечното бъдеще, също не е важно. Важен е настоящият живот. За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха подозрението, съмнението и т.н. На какво се дължи страхът? – На несполучливите опити в миналото на човека. Като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си, човек се е наплашил толкова много, че мъчно се решава да пристъпи към нови опити. Само справедливостта е в състояние да премахне страха от човека. Ако отидете в държава, в която няма ред и порядък, нито справедливост, ще видите, че поданиците на тази държава са крайно страхливи. Там, дето владее пълен ред и порядък и справедливост, страхът отсъства. – Защо? – Хората разчитат на устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. Следователно, който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога. Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страх в човека. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората са лоши. Това са второстепенни работи. Ще знаете, че вярата ви е слаба. работете върху себе си, да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си. Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание; те трябва да се изучават, да знаят през какви епохи са минали. В характера и в проявите си човек носи отпечатъците на епохите, през които е минал. Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее още в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрана. Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. – По какво познавате сериозния човек? – „По мислите, които го интересуват.“ – Какви са мислите му? – „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ – Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на слънцето към горната час на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека... ...„Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът. Без Любов няма успех. Ако изучавате числата с Любов, вие ще дойдете до известни открития. Днес вие си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен количествени величини, числата представят още и силово съдържание. Освен това те крият в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Който разбира смисъла на числата, може да се ползва от тях. Запример, ако разбирате числото 6, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото 6 като число на илюзии и нищо няма да постигнете. С числото 6 се изразява Соломоновият знак – два преплетени триъгълника, единият с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Ако попадне в триъгълника с върха нагоре, човек ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 до 10 в три категории, ще имате следната табличка: 1, 2, 3 – от Божествения свят. 4, 5, 6 – от ангелския свят. 7, 8, 9 – от физическия свят. Това трябва да се докаже и разбере. Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма живот. Тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят. Като ученици на Великата Школа на живота, всякога започвайте живота си с правата мисъл, а не с доброто и злото. Бъдете художници в работата си, да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т.е. да ги поставите така, както са в природата. След това всички ще кажат за вас, че сте велик художник. В заключение казвам: Мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия. И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на слънцето. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. Милосърдие и користолюбие
  9. 1 point
    Передачу "КЛИМАТЪТ. Бъдещето сега" с болгарскими субтитрами можно посмотреть на АллатРа България Резкое изменение климата. Что должен знать каждый? Как выжить в завтрашнем дне? Передача, где остро поднимаются жизненно важные вопросы об изменении климата на планете, о предупреждениях грядущих событий. ... Причины и следствия. Почему стихийных бедствий становится больше, и сила их растёт? Доклад «О проблемах и последствиях глобального изменения климата на Земле. Эффективные пути решения данных проблем» - события, которые сбываются на глазах. ...Что нужно сделать всем сейчас, чтобы избежать печальной судьбы? От тебя зависит многое. Как изменить ход событий? Общество. Выбор и свобода. Как не молчать? Вместе люди могут многое! Как обрести единение? Что такое негатив сознания и что такое свобода Личности? Какая связь эсхатологии, климатологии, космических процессов с вектором развития всего человечества? Что на самом деле могут люди и о чём умалчивают религии? Реальные примеры в современном обществе единения людей на внутренней общей духовной основе, человечности и взаимопомощи. Из передачи: 20:40 "Беда всего человечества и каждого человека в отдельности - это в том, что люди не понимают элементарных вещей. Они не понимают, что самый главный и самый основной, самый ценный основной ресурс, которым они обладают, это ВРЕМЯ и их ВНИМАНИЕ. И это действительно так. Каждая затраченная впустую секунда жизни - она лишает их жизни. Этого люди не понимают". "Последние времена. Выбор" -- фрагмент передачи "Климат. Будущее сейчас" (начиная с 24:40): Текст передачи «Климат. Будущее сейчас»  Доклад «О проблемах и последствиях глобального изменения климата на Земле. Эффективные пути решения данных проблем» https://allatra.org/ru/report/o-probl... Доклад «ИСКОННАЯ ФИЗИКА АЛЛАТРА» https://allatra.org/ru/report/iskonna... СЕ ГРЯДЁТ. IT IS COMING https://allatra.tv/video/it-is-coming „Доклад за проблемите и последствията от ГЛОБАЛНАТА ПРОМЯНА НА КЛИМАТА НА ЗЕМЯТА" и „Доклад Изконна Физика АллатРа" см. на http://allatra.bg/library/
  10. 1 point
    Владимир Алексеев побывал в самых суровых и холодных уголках нашей планеты, от Гренландии до Антарктиды. Фотографии и видеокадры удивительны... Рассказ об экспериментах начинается примерно с 39:19. В аннотации к фильму говорится: "Возможно, мы стоим на пороге нового понимания человека о нашей планете и себе самом, о реально существующем невидимом мире, и об огромной силе простого человеческого внимания. Эти явления, к сожалению, пока ещё мало изучены. Но проведённые опыты подтверждают, что энергия самого человека программирует нашу реальность через воду, из которой состоит всё вокруг, включая и тело человека, с его здоровьем. Проведённые в России и на Украине эксперименты значительно расширяют исследования знаменитого японского учёного Масару Эмото, и впервые находят не просто подтверждение необъяснимых свойств воды, а наглядно показывают, почему всё происходит именно так, и какую роль в этом играет сам человек. Но готов ли он столкнуться с Правдой? Почему сегодня не принято открыто говорить о невидимых глазу, но фиксируемых, энергиях? Почему не изучаются многочисленные проявления невидимого мира, и не объясняется, как правильно себя вести человеку? А если изучается, то кем и где? "
  11. 1 point
    "Тълкованията на Кейси показват, че ангелите не само са загрижени за развитието на човечеството в материалния свят, но и че основната им мисия е да ни насърчават да се върнем към осъзнаването на връзката си с Бога. Докато архангелите могат да се уподобят на Божии гласове, сонмовете от ангели действат като Негови сетива. Тези разклонения са различни нива, различни духовни и материални проявления, чрез които Бог познава Себе Си в индивидуализирани същества, духове и степени на съзнание. Душите на всички хора на земята са като листата на голямо дърво - ангелите и архангелите са клоните, а Бог е дървото. Човечеството се смята за едно от най-високите разклонения на Божието творение; ние въплъщаваме всичко, съставляващо по-низшите физически царства на земята, и също така притежаваме всички аспекти на висшите духовни царства. Цялостният модел на дървото е запечатан във всеки лист. В известна степен ние също притежаваме различни нива на възприятие и съзнание като „физическите йерархии“ от атоми, клетки и кръвни телца, които изграждат по-големите системи на органите в тялото ни, които на свой ред съставляват „цялостния“ индивид. Ангелите, архангелите и душите представляват индивидуации на „цялостния Бог“. В тълкованията на Кейси се казва, че всяка душа е кръвно телце в Божието тяло. Разкривайки в още по-голяма пълнота необятността на тази картина, едно тълкование сравнява земята с атом във вселена от светове! В колективното човешко съзнание на земята ние съставляваме една много малка - но важна - част от целостта на Бога. В тази малка част обаче се съдържа моделът на цялото. Микрокосмосът е миниатюрно копие на макрокосмоса." Из "За ангелите, архангелите и невидимите сили" (стр. 127-128), Робърт Грант.
  12. 1 point
    avuso

    ЛУЦИФЕР

    Той някога е бил възвишен светъл дух, наречен Луцифер – за облика си лъчезарен. Дошъл от Висши светове преди епохи тук, но бил със суета и властолюбие покварен. От светъл принц той станал княз жесток на мрака, злото и всеобщата разруха. Хармонията на света със хаос най-дълбок решил да замени, за да пребъде тука. Така от ангел Светлоносец станал Сатана- хилядолетен зъл властител на Земята, обрекъл този свят да тъне в мрачина, докато новия Спасител не дочака. Вместо блажени бъднини - живот нелек отрежда на човеците по пътя на раздора, В заблуда и невежество от век на век държи умело сляпо вярващите хора. Вместо към райски висини - към ад дълбок от времето на Атлантида той Земята води. Ала печалната съдба на този стар народ поука трябва да е за сегашните народи. Че всяка непомерна гордост или страст, природните стихии силно разбунтува и ако разумът над тях не придобие власт, той няма дълго над материята да царува. Но има Сила похода на тъмните да спре и да прогони Луцифер от земните предели: Архангел Михаил от същата звезда дойде, родила Сатаната, но и Братята му Бели. Така завършекът на тъмната епоха зла с Армагедон открива ерата крилата, в която вечната борба за хляб и свобода ще бъде само от изкуството позната. Тогава мечът ще се прекове на плуг. Реката на живота ще пои полята. Сам Бог ни обеща да бъде раят тук. Мир, труд и радост ще царуват на Земята.
  13. 1 point
    Радост Ученикът, който върви добре, е радостен. Радостта на ученика иде от вътре като от един извор. Хората от света искат да вдигнат завесата, да видят, от къде иде тази радост, но не могат. Те я търсят от вън, а там няма нищо. Радостта на ученика иде от вътре! От Любов Ученикът трябва да прави всичко от Любов! Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпно. Всичко с Любов! Растеж Да расте Любовта ти! Всеки ден ученикът трябва да расте в Любовта си! Устойчивост Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци. Малкото Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото. Добрият ученик Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик. Защото Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов!" Любовта на Душата. Възлюбленият на човешката душа - това е Великото в света - Бог! Намирането на Възлюбления - това е твоето пробуждане! Каква промяна става с тебе! - Ти си вече Син на Виделината! Чувствуваш благоуханието на хиляди цветя около тебе. Светлината почва да гали всичко онова, което Бог е създал. Снеговете и ледовете почват да се топят. Ти си вече в страната, дето Слънцето грее и никога не престава да грее. Защото няма вече нощ! Обърсани са вече сълзите от очите ти. Ти ставаш способен да чуваш неземната музика, която пълни всичко. И като че излиза от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди! Те ти говорят, и ти разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия! Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите. Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на Неговата Красота! И тяхната любов към теб е Любовта на твоя Възлюблен! Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам си Светлина! Ти всичко правиш заради Възлюбления си! Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво! И казваш: „Разбрах, че планът на Битието е план на Любовта! Всичко е Любов! Всичко е Истина!" Това е Любовта на душата! НА РАБОТА! Пробудената душа казва: - Мина дългата нощ! Дигнат е воалът от моите очи, и аз разбирам вече: Всичко е Красота! Всичко е Радост! Всичко е Чистота! Всичко е Любов! Аз обичам всички, понеже Красотата, Радостта, Чистотата и Любовта са в тях! Ще отида при обезверените, за да им дам от Светлината, в която живея. Ще отида при плачещите, за да им дам моята Радост. Ще отида при отчаяните, за да ги утеша. Ще отида при обременените, за да им дам от моята Любов! Ще отида при всички, за да им дам моя мир! И в това е моята Радост! Защото всички те са в мен, и аз в тях. Аз отивам да служа. Из“ Свещени думи на Учителя“ /С Благодарност към Веселин Стоянов/
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×