Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 09/28/20 in Мнения

  1. 4 points
    Преди много години, при мен дойде млада жена / на около тридесет годишна/ .Каза ми, че търси психотерапев за оседемдесет и две годишният си дядо, който живее в едно село на тридесет километра от мен.Попита ме, дали бих се съгласил да работя с него.Поисках да ме закара при дядо си и предвид възрастта му, да преценя, мога ли да му помогна.Качи ме в колата си и отидохме при дядо и.Оказа се, че той е глух, но за него се грижи брат и и по неведоми пътища, той може да чува само честота на неговият глас.Тоес, аз трбваше да говоря, а брат и да повтаря думите ми, за да ги чува дядо и.Прецених,че човека не е засегнат от атеросклероза и и се съгласих да работя с него. Връщайки се, тя каза нещо което много ме изненада ,, От месец търся психотерапевт, който да работи с дядо ми и едва ви намерих,,. Направо не повярвах на ушите си и я попитах ,, Боже, кой търси в България, психотерапевт за 82 годишният си дядо, от къде ви хрумна тази идея?,, Тя ми отговори -,, Ние със съпруга ми живеем в Тел Авив.Във фирмата в която той работи, има осигурен безплатен такъв и той го ползва.Но, когато влезна в болницата за лечение на бронхопневмония му назначиха псохотерапевт, който работи там, за да му помогне да преодолее, среса от заболяването и лечението му да е по-бързо. Така че, аз знам,че всеки човек в затруднено положение , независимо какво е то, се нуждае от психотерапевт.,, Нейният дядо, бе най-старият ми клиент, с кого съм работил, най - старта жена бе с ОКР, на оседемдесет годишна възраст. Вие, сама очаквате, психотерапията да промени възприятията ви, но когато възприятията се променят....твърде често се намират и решения на предварително обявени за непроменими ситуации.
  2. 2 points
    Тодор е прав. Психотерапията, когато е водена силно, а Вие не ходите само сурогатно "масажно-успокоително", а действително целите промяна в мисленето, възприятията, живота - такава психотерапия Ви преобразува и често води до промяна в системата. Описвате реални липси в живота си - на сърдечна принадлежност, топлота, обич, човешка загриженост, вероятно интимност, цел и следването ѝ, смисъл. акачането към социалните мрежи е всъщност неуспешен и неуспеваем, но още повече задълбочаващ липсите опит. Ето вижте - с волево усилие за малко не кликайте на телефона - какво се случва знаете - зейва нещастието, идващо от усещането Ви за самотна изоставеност, неразбраност, непрегърнатост като човек, жена, като сърце и душа. Чувствате се сама и необичана, макар и във външно подредена система. Да. четенето на добри книги помага. Да, активният ежедневен спорт също. Да, поставянето на цел, която да следвате упорито, отдадено и с много усилия, също. Каква цел? Професионална, творческа, хоби, образователна, духовна - всякаква, която Ви харесва и изисква дългосрочни усилия. Следването на цел свързва и с точни, сърцати, обичащи хора, създава общностна среда. Но, бидейки жена - най-важна тук е любовта. Първо, от Бога и към Бога и второ, междуличностовата. В горните редове маркирам и пътя по излизане от ситуацията Отвън навътре: много активен живот, спорт, творчество, хоби, танци, четене силни книги, психотерапия която променя, а не замазващо успокояваща и следването ѝ отдадено от ваща страна. Както писах, когато животът така се промени в изключително зает и отдаден на няколко дейности, носещи радост, се появява и среда - в групата по психотерапия, в групата по танци, в групата за медитация и т.н. Среда със сърцати и точни хора, с които посто1нно взаимодействате. По правило след групите хората често се виждат на заведение на по салатка и хортуване. Създават се прекрасни приятелства, а потребността от емоционална общност все повече се запълва, махранва. Сега сте гладна, това е. Психотерапията Ви помага да си помогнете в отговорите на това какво точно искате, как да живеете, с кого, какво да правите, създава във Вас решителна увереност. Успоредно с процеса, който описвам, се получава все по-силно свързване с центъра Ви от смисъл, от любов, от вдъхновение, от увереност идваща не от его напъни, а от духа ви. Религизоните биха нарекли това присъствие на Бога, но назоваването е по-малко съществено от реалното преживяване. Стаявате отново смислена, щастлива, общувате интензивно, пълна сте и преливате, нахранена сте с любящ смисъл. Тогава или нещата в семейната Ви система се променят, или я приемате каквато е и си намирате радостта отвътре и отвън донякъде байпасно, донякъде автопномно, компенсаторно, приятелски и т.н.. или я стигате до други по-цялостни решения, но вече сте готова за тях.
  3. 2 points
    Благодаря на Орлин за дарението, за срещата и най-вече за сърдечния искрен разговор! Толкова ценни във времената на разклатени представи и мерки за приятелство и духовна близост. Време мина много откакто се запознахме тук, във форума, и приятелството, което се роди под името на Учителя, не само не е ерозирало, но напротив, станало е в пъти по-зряло и свободно от условности и предразсъдъци... Спомнихме си за времената, когато тук се вихреха разговори на философски теми - мненията ни все още са запазени, подредени, и достигат до нас самите през пластовете на времето. Нещо, което никога няма да се случи в плиткоумните води на социалните мрежи... Имам надежда, че ние, човеците, колкото и намаляващи да изглеждаме, всъщност се увеличаваме и ставаме все по-мъдри и силни. Само ако повярваме, че "другите" до нас са също така обичащи, добри, сърдечни... братя и сестри. Благодаря на Лина и М. Николов, за подкрепата! Радост е за мен да усещам близо до себе си толкова много красиви, умни и добри хора...
  4. 2 points
  5. 2 points
    Мислих, мислих, и реших да се включа. В момента се опитвам точно това да направя, да обичам някого, различен от мен. Какво ще рече интереси? Той например има различно виждане за живота, не е религиозен, доколкото знам, подхожда по съвсем различен начин към проблемите - докато аз ги прегазвам, ако ще и да го отнеса, той предпочита да посмисли и да атакува странично, примерно. Въпреки различията ни аз изпитвам привързаност, приятелство, любов към него, нужда да го виждам. Ако не е любов какво е това? Как да нарека болката в стомаха си когато той не е около мен или усмивката му угасва и аз не мога да го променя? Просто ме е грижа за него, в един момент се улових, че дори повече, отколкото за мен.
  6. 1 point
    Преди две години едно момче пишеше че има проблем с общуването с жените, и ходи на психотерапия при мъж.Посъветвах го да си намери терапевт жена, за да може чрез общуването си с нея да добие нов опит който явно му недостига.Днес застъпвам същото мнение.
  7. 1 point
    Mоже би, защото съм на възраст ,,над 55,, такива истории, много ме натъжават. Но, за жалост, често съм ги чувал. С приказки няма как да ви помогна.Бих могъл обаче, да ви дам една идея - започнете психотерапия. Идеята да приемате антидепресанти е неудачна, те не могат да променят нищо, нещо повече, взимат ви и останалата ви малко сила, да направите каквито и да е промени в живота си и да се чувствате по-щастлива.
  8. 1 point
    „Понеже ви изказах това, скръб изпълни сърцата ви.“ Отче наш. „Бог е Любов“. Ще прочета 16 глава от Евангелието на Йоан, от 1–10 стих. „Духът Божи“. 622. Понеже ви изказах това - 5 април 1936 г. Благословен Господ Бог наш. Тайна молитва.
  9. 1 point
    Ще се обадя мъничко ...Тревожностите са най естествения елемент на живота .Те са с нас от раждането до смъртта . И всеки се учи да ги преживява/преодолява , някои още като деца , други по късно . По късното означава , се трябва мъничко външно побутване във вярна посока , И все пак това не е обикновена гимнастика , а работа с усещания , преживявания , промяна на базови възгледи , Значи е добре някои да напътства , Има реално научаване как да ги използуваме . Тревожноста в ума се използва за стимулиране на вниманието иначе се заобикаля . Мен ме е страх до парализиране от ,,невидими дълбочини" .Но това не ми пречи да плувам в морето и не до брега , като държа вниманието в по реални неща .В началото като нагазвам във водата винаги е трвожно . Но след малко , когато започна да правя това което съм решил , идва спокойствието и насладата . Стреса , тревожността . паниката са наши учители . Те ни стимулират да се учим как да се владеем . И няма друг начин освен да се упражняваме и учим като се променяме .
  10. 1 point
    Ето отговорът за ниското ти либидо. За либидото ти няма място в твоя свят в момента - затиснал си го под всичките си тревожни мисли. Имаш да преразгледаш убежденията си към света, към живота си досега, да си изясняваш някои неясноти тепърва. Не са само тези проблемите на съвременните връзки - сложих статия, прочети я, имаш какво да вземеш от нея. Основната трудност е, че в съвремието, за разлика от миналото връзките ни допринасят за нашата собствена идентичност - изневярата или смяната на партньори е също търсене на себе си - кой съм аз с теб? Търсене на идентичност е. Няма общо с други фактори толкова, колкото именно с това - какво откривам за себе си с теб? В миналото хората са се разделяли, защото са нещастни (а допреди това дори и тогава не са) а сега, защото могат да бъдат по-щастливи. В основата на това е как самите ние се отнасяме към себе си и връзката си - дори и да смениш партньора, след време те налягат същите екзистенциални въпроси, които имаш и сега - защото носиш себе си навсякъде. Казано простичко - объркан си, случват се процеси в теб, които не са ти съвсем ясни, изпитваш коктейл от чувства и емоции, които също се преливат едно в друго и влияят пряко на качеството ти на живот. Нормално е да преживяваш всичко това, не си "счупен", просто си млад мъж в съвременния свят, в който тепърва свикваме с постоянните промени. С писане тук няма как да постигнем онова, което може да бъде постигнато в терапия, обаче, а според мен тя има място в твоя живот в момента. Най-малкото за да те научи как да "смилаш" стреса и да общуваш с тревожността качествено.
  11. 1 point
    Здравей, Със сигурност качествената храна, спортът и медитациите дават прекрасни резултати и едновременно с това редовният прием на алкохол и пушенето също оказват своето влияние. Искам да обърна внимание върху нещо, за което и д-р Първанов е писал - няма как да си едновременно тревожен и преживяващ качествена, удовлетворяваща сексуалност. Изключвам механичната, рутинна сексуалност и мастурбирането за успокояване, които не са рядкост при мъжете - именно защото могат да са ползвани и като метод за емоционална саморегулация. Те обаче не са равностойни на качествената, свързваща, любяща сексуалност. Какво е за теб сексуалността, какво преживяваш през нея, какво получаваш? Как би го назовал - като нежност и близост, възможност да се чувстваш по-уязвим или напротив - силен, доминантен? Вариантите са още много. За някои хора сексуалността е по-плитка и фокусът им е в задоволяване на нагона, за други е вратичка, през която преживяват партньорството по още начини. Някои допускат до себе си през сексуалността, за други физическата близост не е равностойна на душевна и емоционална. Как се чувстваш във връзката си? Как гледаш на тази връзка? Напиши няколко думи по тази тема. Защото във всеки мъж живее инстинктът на ловеца - макар при някои да е приспан. Ако една жена прави всичко за теб, какъв ловец си? Това е неестествено спрямо тази твоя първична природа. Пишейки това, естествено не сме само диваци и се намесват и други модели - за които Орлин е споменал. Тук влизаме в темата каква е представата ти за жените изобщо - какви са жените в твоя свят? Какъв е образът на твоята майка, който носиш в себе си? Можеш да прочетеш тази статия и тя да те насочи към някои отговори, свързани с връзката ти. Успех!
  12. 1 point
    Много ви благодаря, доктор Първанов. Факт е, че имам проблем, със личността си. Търся как да се справя, но не попадам на терапевт, който да работи в тази посока. Ако можете да ми препоръчате такъв, ще съм ви благодарна.
  13. 1 point
    ,,Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. ,, Ако бе моя пациентка, единственото върху което бих се съсредоточил, е да те науча, да не се справяш с всичко сама. Това желание, да се справяме сами, за да щадим другите или по друга някаква причина, е противоеволюционно и рано или късно води до огромни проблеми. Повярвай ми, понякога проблемите възникват на твоята възраст, понякога на 60 години, но няма, как това да не стане.Ние сме се превърнали от маймуни в хора благодарение на взаимопомощта и колективизма си.Без тях ще сме щели да си останем примати, поради което генетично ние вродено, когато имаме проблеми, било изхождащи от живота , било чисто емоционални, да си помагаме и справяме екипно.Ти не правиш това....няма как да си добре./ тук изобщо не отричам,че голямата част от оплакванията ти са породени от менопаузата в която си, но няма как да се чувстваш добре с този начин на мислене/ . Иска ми се да прочетеш една книга - ,,Когато тялото казва ,,не,, от Габор Мате.В началото се говори повече за най-тежките и смъртоносни автоимунни заболявания но в нея се засяга и рака, както и този на гърдата. Психичният профил на хората с него е много близък на този с Латерална амниотична склероза -давам само кратък цитат от книгата-- ,,неизменно се натъкваме на потискане на чувствата през детството. Според характеристиките на тези пациенти, те са неуморни работохолици, колебаят се да признаят, че се нуждаят от помощ, и винаги отричат, че изпитват болка – била тя физическа или от емоционалната сфера. Те проявяват тези свои качества доста преди началото на болестта. Чрез забележителната си любезност повечето (но не всички) болни от АЛС са си наложили един образ, чрез който отговарят на очакванията на външния свят, а и на самите себе си. За разлика от хората със спонтанни реакции, те са попаднали в капана на една роля, която им нанася вреди. Не уважават собствените си нужди, защото от най-ранна възраст са привикнали да се ощетяват за сметка на останалите. Заради ниското им самочувствие често се наблюдава нездрава склонност да се чувстват като част от друг човек.,, С две думи, според мен се нуждаеш от работа с психотерапевт, но не насочена към оплакванията, които си описала, а към промяна на самооценката, любовта към себе си и отношението си към близките ти.Когато тази промяна се реализира, всичко ще си дойде на мястото. ПП - може, когато прекратиш хормоните, настоящите ти оплаквания силно да намалеят, дори да изчезнат, но това не е толкова важно... промяната в характера, ще те защити в голяма степен от другото, по- страшното -това трябва да е голямата ти цел.
  14. 1 point
    Най - добрия пример за който мога да се сетя по отношение на прилагане на учението е когато някой колега те нерви (и не му е за първи път), да се въздържиш от това да станеш и (най - малкото...) да му разбиеш физиономията, а да му отговориш максимално спокойно. И после, ако видиш, че няма да излиза в обедна почивка, а ти излизаш за малко (поради това, че не сте успели да приключите с важна работа до 12:00 ч.) да му предложиш да му купиш нещо за ядене (при все това, че по - рано през деня ти се е счуло, че е промърморил по твой адрес, макар и необръщайки се към теб "ще ти счупя зъбите" и то след напрегната ситуация между вас двамата в същата сутрин).
  15. 1 point
    За мен Учението е виделина за моя личен път и за осъзнаването на безусловната любов и свободата в отношенията ни. Това е едно от най-ценните качества в професиите, свързани с общуване с хора, както и там, където е нужна работа в екип. Учението ми дава и разбиране за Божията воля и нейното следване - това за професиите, в които е нужна гъвкавост, интуиция, бърза реактивност в ситуациите. Тук, обаче, не съм съгласна с това, че Учението би ни дало предимство в някакъв конкурс. Напротив, то ме научи да не се конкурирам с никого - да давам с любов само и всичко, което е лично моята сила и богатство. В същото време да уважавам и се радвам на успехите на другите. Колкото до науките, споменати по-горе - физиогномиката е изключително полезна в моята професия - педагогиката, както и в професии, подобни на нея.
  16. 1 point
    Здравейте! За мен Порталът винаги е бил "Terra santa", океан от знание и мъдрост, където отговорите сами намират питащия. В началото се чувствах като аквариумна рибка /от блондинките/, познала истинската свобода. Системното "преяждане с духовност" беше винаги за сметка на отложени задължения, поведение осъждано нееднократно от Учителя. В момента съм като наситен разтвор: информационните потоци си текат, аз си подскачам инфантилно в "Забавно", "Музика" и "Разговорки". Не се гордея с това, но като че ли на този етап мога само толкова. Поставих си конкретна цел: в рамките на месец да се приведа отново в равновесно положение, да възстановя душевния си мир,... необходимата яснота. Просто споделям, със сигурност не съм единствената, преминала през такива състояния.
  17. 1 point
    Това, на което бих искал да обърна внимание (а може би трябваше да го направя по-рано) е липсата на обща основа при сравняване на вярата и логиката. Вярата без вярващия е нищо. Тя е атрибут на вярващия, на субекта. Логиката от своя страна е атрибут на обекта. Няма вяра сама по себе си, без вярващ, който да я прояви. Логичността не е нечия проява, а просто свойство на света около нас. Можем да говорим за вяра и знание, да ги сравняваме, дори някой може да ги противопоставя, но логиката е нещо от съвсем друго естество. Аз вярвам или аз зная, или аз мисля, или аз си представям – логиката е във всичко това. Кога казваме, че някой мисли логически? Когато възоснова на дадена начална информация прави правилни заключения. Какво е вярата? Когато се правят/приемат заключения без да разполагаме с нужната за това начална информация. Значи при логическото мислене ние сме ограничени от началната информация (вярност, изчерпателност) и от способността ни да я интерпретираме. Вярването е ограничено откъм разбирането. Да вярваш в нещо не означава, че в това, в което вярваш няма логика, а че не разбираш тази логика. Винаги е по-добре да знаеш, отколкото да вярваш. Това не прави вярата ненужна, защото ние не можем да знаем всичко. Вярата е стъпалото, което предхожда знанието и много често ни води към него. Може ли вярата да е нелогична? Да, човек може да вярва във всичко, но това, в което вярваме е истинно, то е и логично. Това, което е логично е в способностите на човешкия ум да разбере и обхване, пък било то и в далечното бъдеще. Всъщност, може ли нещо да бъде нелогично?
  18. 1 point
    Теория на относителността - човек възприема нещо в зависимост от това каква му е гледната точка на всички нива и аспекти... Това как възприема човек действителността не влияе на самата действителност. Правиш ли разлика между реалност и действителност? Реалностите са колкото са и субектите, които възприемат действителността, но последната е една. Ако отхвърлиш съществуването на единна и неизменна действителност зад всичко съществуващо, то отхвърляш всичко вечно и непреходно.
  19. 1 point
    Изобщо не става въпрос за вина, а за ГИГАНТСКИ печалби - та нали всеки жител на планетата им е насилствено заставен да им е клиент (пардон - пациент)
  20. 1 point
    Много важна тема .Хубавото е че вече имаме достъп до информация ,докато преди години едва ли би стигнала подобна информация до хората .И всичко което съм изчел за ваксините ,ме навява на мисълта че преди време медицината е мислила че е полезна ваксината а в момента дори да знаят че вреди ,парите които се печелят от ваксините е решаващ фактор те да продължат да са задължителни в много страни ,може би и заради фактът че не е голям процентът на смъртните случии и хора които в последствие от ваксината получават някакви по сериозни увреждания .А за да не се откажат хората от ваксините са я направили задължителна ,като също са се подсигорили като им се внуши страх в хората ,че неможе без ваксина защото децата ще се зараят от всички болести и ще умрът едва ли не повечето от тях .
  21. 1 point
    Да, информиране, но внимателно и най-важното - многостранно! Както да речем един съвестен лекар казва - ако спазваш режим е това, ако продължаваш както досега е иначе; ако пиеш лекарства или предприемем опиерация това ще са плюсовете и това - рисковете, а билките и физиотерапията няма да навредят, но не сме сигурни дали ще помогнат достатъчно и т.н. Ето така, при по-големите ученици и дискусионно, могат да се поднасят нещата. Който има по-силни интереси към секса още от юношеството, да знае и рисковете. Който иска от млад да става монах - също. Но най-вече да се отчитат плюсовете на хармонията.
  22. 1 point
    Любовта между малкото и голямото е възможна,ако голямото не осъзнава,че е голямо.Само човекът има този вид осъзнаване.Приоритет на голямото винаги е неговото его,но за любовта нищо не е голямо или малко;любовта прегръща всеки,който се доближи до нея. из разказчето"Дървото на любовта"
  23. 1 point
    Разбира се, когато поискаш, си добре дошла Казваш компромиси, но според мен не компромиси, а толерантност е нужна - има разлика! Ла Горда при нас е точно така, но сме си заедно (вече 17 години) и се чувстваме добре! Когато се срещнахме и двамата бяхме атеисти с една слаба наклонност в мен към окултното въобще. Едва няколко години след като се оженихме нещата започнаха да се променят (т.е аз постепенно променях възгледите и мирогледа си). Така че, това го имайте предвид - човекът, с когото сте в момента и с който имате еднакви възгледи засега, в бъдеще може и да ги промени, или вие да промените вашите - и тогава какво?
  24. 1 point
    Аз съм си сложила едно много хубаво мото в скайп и много му се радвам ,а мисълта е на Тагор" "Ние разбираме света погрешно и решаваме ,че той ни заблуждава"
  25. 1 point
    Здравей Зара, Правилно си усетила и разбрала основната идея на темата. Посоката, в която бих се радвал да споделите мнение е дали при големи трудности и житейски изпитания упсявате да задържите вярата си, че всичко е за добро, че Бог е промислил за всичко и нищо не е случайно. Дали успявате да не загубите упование в звездите? Нали не случайно Учителя е казал: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте!" Успявате ли да се държите за доброто, когато светът ви се срива? Или пък успявате ли да се усмихнете на намръщения продавач в магазина или на разгневения съсед? Имате ли силата да правите това, което съветват мъдреците: "Усмихвайте се на загрижинете и сърдитите хора. Нима има някой, който има по-голяма нужда от вашата лъчезарна усмивка, от онзи, чийто живот в момента е обезмислен?" В този дух на разсъждения преди време един суфи посветен ми беше казал (преразказвам по памет): "Знаеш ли какво е да вярваш и да се уповаваш на Бога? Долара се качава, ти си казваш: всичко е ок. Днес обаче той пада, ти пак си казваш: всичко е ок. Каквото и да се случва в живота ти, всичко е ок. " Още една случка от моя живот по темата. Един от "старите" ученици на Учителя един път ме беше питал дали съм изпълнявал духовна практика през един тежък период от живота ми. Аз му отговорих: естетвено, че не, тогава ми беше много тежко, та само ми беше до практики. Тогава той каза: точно когато ти е най-трудно, тогава имаш най-голяма нужда от връзка с Божественото, от молитва и вяра. Тогава ще получиш помощ. Мисля че тук добре е казано: "Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност, да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идват отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните от какъв характер са." (Беинса Дуно, МОК4 - лекция 10) Поздрави, Иво
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
  • Newsletter

    Want to keep up to date with all our latest news and information?

    Sign Up
×