Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 06/05/20 in Мнения

  1. 4 points
    Благодаря! Закхее, сляз скоро!
  2. 3 points
    Бог е Любов“. Ще прочета само няколко стиха от 19-та глава от Лука. „Всичко в живота е постижимо“. Неделна беседа: Закхее, сляз скоро! - 24 ноември 1935 г. Благословен Господ Бог наш. Отче наш. И тъй в света съществува един велик закон, който всички трябва да познавате. Достатъчно е да знаете как да произнесете една дума, за да видите силата на този закон, който действува навсякъде в света. Ако знаете как да произнесете думата Любов, вие ще се свържете с всички добри хора по лицето на земята, с всички светли любящи души, в които Любовта живее, които имат будно съзнание, те веднага ще ви послужат. Ако знаете как да произнесете тази дума, всички хора по лицето на земята, дето и да са, в които Любовта живее, още до вечерта ще пристигнат при вас. Ако сте гладни и произнесете тази дума, веднага тия същества ще се погрижат за вас и до вечерта хлябът ще пристигне. Ако не се свържете с тия същества, колкото и да викате за хляб, хлябът няма да пристигне. Закхее, сляз скоро!
  3. 2 points
    Единственото, което мога да те посъветвам е просто да опиташ да приложиш написаното. Възможно е да постигнеш успех, но той не ти е гарантиран. Преди всичко е нужно да имаш вяра и стремеж да узнаеш търсеното от теб нещо, но то да е съчетано в същото време с непривързаност и безпристрастност. Просто трябва да се концентрираш (но без пренапрягане, запази в ума си една съвсем бегла идея, която да използваш като връзка) върху събитието, някоя от участващите личности или нещо друго свързано с търсената информация, да изпразниш съзнанието си от всякакви други мисли и евентуално в него може да се отпечата определена мисъл или идея свързани с това събитие. Това е по-скоро метод свързан с медитация. Можеш да използваш нещо подобно преди сън, като също насочиш мисълта си към въпросното събитие. Можеш да използваш и самовнушение като си повториш няколко пъти на ум, че през нощта ще потърсиш информация за него. За астралното тяло това не би трябвало да е проблем, но въпросът е, че съзнанието на астралното тяло обикновено е отделено от това на физицеското и споменът най-вероятно ще е изкривен и неясен, ако го има. Преценката на достоверността обаче трябва да си направиш сам - съпоставяйки новополучената информация с вече известната ти, разглеждайки безпристрастно възможностите и с помощта на интуицията.
  4. 2 points
    д-р Тодор Първанов

    Криза

    Здравей! Преди години в сайта писа едно момиче.Пишеше,че баща и я тормози, даже пишеше че идва да се самоубие./ намери и постовете/ .Доста колеги и даваха съвети. След година-две момичето писа как е променила всичко.Базата на промяната е била любовта.Тя е започнала да обича баща си, но не само него, а всички и всичко.Резултата бе, че не само отношенията с баща и се бяха променили, тя живееше в чужбина, имаше сериозна връзка и т.н.Прочети постовете и.
  5. 2 points
    Добрата молитва Беседа: Аз дойдох, за да имат живот - 17.09.1920 Господнята молитва
  6. 2 points
    На думи е лесно да кажеш кое е правилно, но всичко с което човек не се е сблъсквал и не е преживявал е трудно. За подчертаното, сама си написала "толкова не искам да се случва". Но нещата не стават защото ти искаш или не искаш, а защото определени причини са довели до това те да се случат. И както сама написа по-рано, трябва да се открият и разберат тези причини. Т.е. ако искаш нещо да не ти се случва, освен желание трябва да създадеш и условия за това. А Бог/вселената са създали условия без които сигурно хората още щяхме да сме в каменната ера, ако бяхме оставени сами да се развиваме, без помощта на други по-развити същества. Но има неща, които друг не може да свърши вместо нас. Живеем в свят в който всеки е зависим от всички останали, и ако не се научим да живеем единно, в хармония и солидарност, то "добруване" не може да се очаква. Все пак идеята е да живеем активно и разумно, а не в някаква красива илюзия в полусънно състояние, изпитвайки също толкова илюзорно удовлетворение.
  7. 2 points
    Не мисля, че трябва да сме благодарни точно за болката, а просто да разберем защо се случва, какво ни показва и какво можем да променим. Болката е знак, а ако има нещо, на което трябва да сме благодарни е на силата, законът или умът (зависи кой как възприема нещата) даващ ни въпросния знак. Но тази благодарност за мен трябва да я има винаги; тя е извън конкретиката на едно или друго събитие в живота ни. В конкретното събитие ние трябва просто да открием причините и смисъла на случващото се. Молитвата преди всичко е средство да се изгради връзка с Бог. Молитвата в дадена тежка ситуация е един вид желание да преминеш през тази ситуация запазвайки връзката си с божественото, с духовното по-правилния от духовна гледна точка начин; да потърсиш помощ, но без да определяш в каква форма да е тя. Нормално е човек да се опита да предотврати болката, но в същото време не трябва да се страхува от нея и предотвратяването не трябва да е на всяка цена. Да приемеш, че нещо трябва или е трябвало да се случи в живота ти, не означава, да не се опиташ ако е възможно да го промениш. Все пак волята ни е дадена за да я използваме и ако сме се научили да я използваме правилно, то и последствията не бива да ни плашат.
  8. 2 points
    Просто промени това, което не ти харесва в тях. Открий къде е "грешката" във въпросната програма. Промени само сгрешеното, а другото остави. Чувството за празнота идва от това, че си се концентрирала върху загубата, върху разочарованието, върху неоправданите надежди. Но всъщност нищо не си изгубила. Нищо истинско не можеш да изгубиш, а само илюзиите, които си имала. Да, тези илюзии са ти давали една фалшива надежда и един фалшив смисъл на живота, успокоявали са те, докато не си осъзнала, че не струват. Обърни внимание на това, което имаш - най-малкото знаеш каква не искаш да бъдеш. Помисли първо от морална гледна точка - какъв трябва да е човек? И ще имаш цел пред себе си. Целите придават смисъл на живота. Доколкото са смислени целите, които си поставя човек, дотолкова смислен е и животът му. А по отношение на страха да не сгрешиш и да не бъдеш разочарована отново, пак ще повторя, че нищо истинско не можеш да изгубиш. Само така можеш да се научиш да различаваш истината от фалша.
  9. 2 points
    За съществуване на нещо извън Бог не може да се говори. Бог е създал всичко и оказва последващо влияние върху всичко. Но пътя всеки сам си го определя според наличните условия и възможности. Може да се каже, че всеки сам създава бъдещото си аз. Условия на живот, влияние на средата - всичко това преминава през съзнанието на човек и през неговата индивидуална интерпретация, така че тези неща влияят индиректно. Всеки сам създава своите зависимости, своите предразположения... С тях се пораждат желания. Тези от черното братство не правят нещо различно от това да следват определени свои желания, които обаче не са разумни, в противоречие са с естествения, божествен ред, който единствен дава възможност за растеж на всички и завинаги. Реално с действията си черното братство затруднавят развитието на цялото човечество стимулирайки определени наши желания и склонности, които са несъвместими с еволюционната ни цел. Това че хората откликваме на това влияние; това, че тези желания са силни в много хора, дава определена власт на черното братство. В дългосрочен план съществуването им е обречено, но и тук има по-добри и по-лоши сценарии. Хората и планетата са свързани и ако се унищожи прибързано този център към който са привлечени в желанията си до голяма степен хората, може да се стигне до унищожение на Земята и още по-сериозно забавяне на еволюцията ни. А това всъщност казват е целта на Луцифер.
  10. 1 point
    Eto от фейсб. един цитат от Илияна, който много ми хареса за връзката м/у избор и мислене . Гогато говоря по тези теми , изхождам от факта ,че от детството излизаме вкарани , в калъпа на редовия обикновен човек . Нататък , постепенно отхвърляме шаблоните на семейството и обкръжението , като градим ново--свое виждане , влизаме в нови шаблони . И този нов свят зависи изцяло от нас .Това , до колко ще е различен от света на родителите , до колко ще ни е удобен , зависи само от нашите желания и силата да ги осъществяваме . Ще подразня и подредя , смятам различно ..... Избор можем да осъществим само ако имаме идея/мисъл за нещо . Смятам важно е да споделя , че мисъл е всичко , не само абстрактния образ , който ни се върти в главата .Ако бъдем обективни , ще видим как този образ е ,,подкрепен" с някакво чувство (одобрение/неодобрение) или с нещо ни привлича/отблъсква . Това са неща от паметта , които умът извлича и ги подава различно , като чувство , предпочитание , отношение ., картина И факта , че не можем да обясним конкретен избор , не означава че няма мисъл а просто , че не я разбираме . Тя е извън разбирането ни за мисъл .Тя е несъзнателен отклик на текуща обстановка съобразен с паметта на предишни поколения .Есенцията от опита съдържащ се в несъзнаваното изплува и се намесва във всеки нов избор които правим .
  11. 1 point
    Да имаш чувствата, мислите и постъпките на Живия Христос, т. е. да напуснеш греха. Не само за един момент, а за винаги. Това, разбира се, не е лесна работа. Ето един конкретен пример. Доктор Леонард Колдуэлл Осенью будет принудительная вакцинация! Този лекар успешно помага на хора да се излекуват от рак. Знае човекът да помага както и Христос е знаел . Обаче като дойде заплахата от задължителни ваксинации и нови цифрови технологии увреждащи имунната система на живите същества започва да се плаши, което ще рече,че Христовото съзнание го напуска и си остава пак с обикновеното съзнание.
  12. 1 point
    Основна греашка е , че приемаш лично мненията . Това те напряга . За онази тема ...Казваш и верни неща , както и аз , Но исках да ти покажа различен поглед . А там ми се струва че че вярния подход е обратния да казваш ,,прости сте , такива ще си останете " ...Предпочитам и е вярно че всеки ще стане мъдрец , (но не се знае в кой живот) . Малко се иска , само да се работи за усъвършенстване .
  13. 1 point
    royalrife

    Поредната Пандемия

    Учителят казва, че всички нас, за някой по-рано, за друг по-късно, ще ни се наложи да преминем през подобни изпитания, на които е бил подложен и Христос. Ще ни разпъват чрез ваксини и 5G технологии. Май това време наближава. Красивото обаче е, че имаме добри Учители. Доктор Леонард Колдуэлл Осенью будет принудительная вакцинация!
  14. 1 point
    Съборни беседи м. юни 6 юни 2020 г. - 49. Аз дойдох, за да имат живот - Извънредна Беседа - 17.09.1920 13 юни 2020 г. - 50. Добри ученици - Извънредна Беседа - 19.09.1920 20 юни 2020 г. - 51. С любов и вяра - Извънредна Беседа - 26.09.1920 27 юни 2020 г. - 52. 400 000 форми Извънредна Беседа - 03.10.1920
  15. 1 point
    Донка

    Духовната гордост

    Oт силното желание да ни вкараш в правото мислене, очевидно не си прочел внимателно написаното в темата от създаването и. Съвсем не сме имали предвид надменност, макар че надменността да е родна сестра на гордостта. За да има над-менност, има сравнение с другите и издигане на нещо свое (материално, емоционално, духовно) над подобното, което притежават останалите. Гордостта може да не включва сравнение с другите хора, и да, тя наистина е положителна самооценка, НО с една съществена отличителна черта - тя има претенциите да замества и измества оценката на Бог. Ето един пример: Дълги години живях с прикрит комплекс за малоценност - бях сигурна, че не съм красива. (Сега гледам снимките си от младите си години и ми става и смешно, и жално за себе си). Ще кажете - това е обратното на гордостта - Гордост е, когато човек се смята за по-красив от другите, нали? Не. Това е горделивост. Гордост е, когато смятат, че Бог ми е създал тяло, което не отговаря на МОИТЕ критерии за красота. Аз съм недоволна от моя Създател и от неговия дар, страдам. Ако аз бях си създала тялото, щеше да е много по-добро.... О! Поставих себе си НАД него... Замириса май на сяра и на най-способния от всички Ангели, който бил изпратен тук на земята да се опита да направи този съвършен свят, който смятал, че може да създаде, за разлика от несъвършения свят на Бога. Наскоро чух друго определение за неговата задача на земята - да разрушава всичко, което е изградено без любов... Кой знае... Този пример беше за разновидност на материалната гордост. Духовната - вече споменах, когато смятам себе си за образец на праведник, разбиращ, знаещ повече от другите, та затова имам карт бланш от Бога да оправям и вкарвам в пътя другите. Та за себе си да кажа, че нито се смятам за образец, нито за знаеща, а и в пътя нямам намерение никого да вкарвам - всеки да си върви по неговия, аз по моя...
  16. 1 point
    Станимир

    Духовната гордост

    За мен гордостта е един вид положителна самооценка. Нищо повече. А в това виждам проблем, защото илюзиите и капаните, в които човек може да попадне самооценявайки се, са твърде много. За разлика от гордостта, която е свързана с вече постигнатото, увереността е насочена към бъдещето. Едното е резултат, другото дава импулс за ново начало. За достойнството споменах, но тук ми се иска да направя още една съпоставка с гордостта - гордостта е самооценка, докато оценката при достойнството е по-скоро извънличносттна, надличностна. При рицарите оценката за чест и достойнство се дава от Бог и е свързана преди всичко с морала. И само тази оценка е важна. При ученичеството важна е само оценката на Учителя.
  17. 1 point
    ,,Нормално ли е да си мисля, че по такъв начин не искам да живея и ми е трудно?,, Всеки би си мислил така, но, ако питаш, дали по тази причина ще се самоубиеш, отговора е ,,Не, няма да се самоубиеш, само ще се измъчваш,,.
  18. 1 point
    Всеки има натрапливи мисли понякога.Аз също.
  19. 1 point
    Искам да отбележа някои съществени разлики между ПР и социалната фобия. Разлики, които обуславят и различните подходи към тяхното лечение. Тук ще поясня защо въпросът за социална фобия, зададен от едно момиче, остана без отговор http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10852 Ще отговоря и на Студент за каква диагнза се касае при него. Започвам с няколко уточнения: 1.В поста си ще използвам цитати от Международната класификация на болестите 10 ревизия/ МКБ-10/ За тези, които не знаят, това е класификация изработена от СЗО, в която са описани всички критерии за поставянето на която и да е медицинска диагноза. МКБ позволява лекарите от цял свят да ,,говорят ‘’на един език. Така, когато аз поставя диагнозата социална фобия и напиша кода и, всеки лекар, независимо каква специалност е и в коя страна е, може да си направи справка в МКБ-то и разбере за какво точно става дума. 2. Написаното ще важи само за социална фобия и Паническо разстройство. В практиката те се съчетават с други психични разстройства, например депресия и агорафобия - тези случаи не са обект на поста ми. 3. За отговора на Студент ще използвам написаното от него, но до датата на моята задача (нямам възможност да следя всичките му постове). 4.Някои от пациентите, с които съм работил, преди да се видят с мен, са писали в различни форуми, посветени на тревожните разстройства. С тяхно разрешение, за да няма спекулации относно истинността на думите ми, нарочно ще ползвам техни постовете. Ще използвам и цитат от форума на човек, който не познавам, но изразява добре същността на ПР. Започвам с дифиницията, дадена в МКБ-10 за соц.фобия и ПР. Соц.фобия е – страх от критично отношение от страна на други хора, водещо до избягване на социални контакти. По – тежките соц. фобии обикновено се съпровождат с понижена самооценка и страх от критика. Те могат да се изразяват в страх от изчервяване, треперене на ръцете, гадене или позиви на уриниране. / тук може да влезе всеки симптом, предизвикан от симпатиковата нервна система, подчинена на адреналина - за по кратко ще пиша само адреналин – мое уточнение/. Пациентът понякога е убеден, че една от тези вторични прояви на тревожност, е основният му проблем. Симптомите могат да се задълбочат до пристъпи на паника / но въпреки това в случая няма да се пише диагноза Паническо разстройство, ще се разбере по долу защо-мое уточнение/ Паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност) – Основна характеристика са повтарящи се пристъпи на тревожност/паника/, които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което са непредвидими. ……….Често се среща вторичен страх от смъртта, от полудяване и загуба на контрол. И така вече става ясно защо соц.фобия не е ПР и защо ПР не е соц. фобия. Първо - пристъпите на паника трябва да са непредвидими и внезапни. Второ - те трябва да са епизодични, като между кризите поне в началото имаме нормално функциониране. Трето – мисълта, която е в съзнанието на човека с ПР е ,,АЗ УМИРАМ’, а на човека с соц фобия – „ИЗЛОЖИХ СЕ… ЩЕ МЕ ПОМИСЛЯТ ЗА ЛУД ИЛИ ГЛУПАК” Четвърто - в езика ни има различни нюанси за изразяване степента на страх- опасение, уплаха, страх-лек или силен, паника /ужас. Думата фобия означава страх, т.е. соц. фобия означава, че човекът изпитва само страх /подчертано е, че рядко може симптомите да са толкова силни, че да се говори за паника/ Докато при ПР те са винаги силно изразени до степен на паника. Защо от постовете на Студент диагнозата Паническо разстройство се изключва? Цитат- „Няма час от деня, в която да нямам никакви симптоми. Те са толкова много....» ----МКБ_10 - казва обаче за ПР – повтарящи се пристъпи, даже се подчертава, че става дума за Епизодична пароксизмална тревожност При Студент нещата не са на пристъпи. Само това е достатъчно да изключи диагнозата ПР. Нека видим как са нещата при ПР – цитат от форума/не познавам потребителя/ ,,,,за определено време всичко е идеално и изведнъж пак се появяват паническите атаки.при мен те са свързани със сърцебиене и започвам да си мисля че ще получа сърдечен пристъп.инфаркт или нещо подобно.вече мисля че няма да изляза никога от това състояние.когато премине па си казвам че нищо няма да ми се случи ,но по време на самата атака просто изпадам в ужас’’’’ Както виждате човекът има пристъпи, но има и периоди, в които няма никакви оплаквания. Обърнете внимание и какво си мисли по време на паниката - инфаркт, естествено това е свързано и с представата за умиране. Да се върнем на Студент - преглеждайки постовете му ще видите, основно пита за възможността да падне или припадне пред хора. Ето какво казва: ,,,,,,Но на следващият ден отидох на лекции, там имаше много нови и непознати хора, пред които ме е страх да не е изложа.. и симптомите и страхът се появиха с пълна сила, защото се появиха и мислите, които ги провокират. Симптомите се появиха отново, а запомних и мислите, които залагах в момента - Ще се изложа, какво ще ме правят другите като падна, ще ме видят слаб, ще си направят заключение че съм болнав, защото съм паднал и мн други такива.. Много ми е трудно да съумея да не е страхувам от мнението на другите, много. А знам, че спре ли да ми пука за него, ще изчезнат всичките ми симптоми и тревоги’’’’’’’ И ето нещо изключително важно, изключващо ПР- ,,,,,,Толкова ми беше писнало, че отидох на кафене и си казах: "този път вече наистина не ме интересува дали ще припадна, дали ще падна, дали ще се олюлея и дали ще се изложа пред някой". Даже исках точно това да се случи - най-после да взема и да падна. И познай - за пръв път престоят в кафенето мина без никаква симптоматика.’’’’ Вече разбрахме, че за ПР говорим когато паниката се стовари абсолютно неочаквано и непредвидимо върху човека. Тя не само е неочаквана но и неконтролируема на разсъдъчно ниво. Всеки с ПР се е опитвал да си казва каквото и да е – това там не работи или поне не до степен да спре пристъпите на паника. И за да приключим със Студент давам следният цитат: Отивам в кафене и замайването в началото е точно толкова силно, колкото и вкъщи (т.е поносимо и съвмем необезпокояващо). След малко обаче, ако леко се засили за секунди, веднага минават мислите, които го насищат със страх и те са: ще падна, ще се изложа, ще изглеждам слаб и други познати механизми Така че категорично може да кажем - в случая се касае за социална фобия. Паническото разстройство като диагноза се изключва. Това разграничение е важно за лечението. Нека да кажа няколко думи и защо никой не отговори на въпроса, зададен от момичето. В България диагнозата „социална фобия” рядко се поставя. Ако някой я постави, то е или психолог, или самият потърпевш /За Бога хора, престанете да четете форуми и си поставяте разни несъществуващи диагнози. Внушаемостта варира от 35 до 90 %. След като си внушите нещо, после кой и как ще ви помага?/ . Защо психиатрите не поставят тази диагноза? Нима те не могат да я диагностицират? Могат, разбира се. Всеки начинаещ психиатър знае кога пациентът има социална фобия, ПР или друго невротично р-во. За него това обаче няма никакво практическо значение. Всички невротични разстройства се лекуват с комбинация от главно две групи лекарства – антидепресанти и транквилизатори. Много рядко се използват и невролептици в ниски дози. Поради това няма да ги споменавам. Ако някой смята, че за всяко невротично разстройство има специфична комбинация от лекарства, греши. Няма такaва. Всеки психиатър има 2-3 схеми с медикаменти и започва с едната. Ако тя не проработи, я сменя с втората и т. н. Затова и човек с монофобия, ПР, соц. фобия и т.н. попаднал при един психиатър, ще се лекува с едни и същи медикаменти и това ще бъде правилно. Когато човек със соц фобия посети психиатър, в почти всички случаи той му поставя диагноза ПР, а не соц.фобия. Защо? Защото ПР или страховата невроза( името му преди години) е много по-популярно сред хората. А и форумите са пълни с хора, които са се самодиагностицирали като болни с тази диагноза. Така лекарят избягва многото обяснения, а казва просто:”имаш ПР, пий тези лекарства и ще ти мине.” Ако пациента попита – на какво се дължи ПР –отговорът е кратък -серотонина ти е малко./Мнението на повечето психиатри е, че лекарствата трябва да се приемат цял живот, както при диабет. Това разбира се е абсурд, защото твърдението, че ПР се дължи на ниски нива на серотонин няма потвърждение./ Ако обаче психиатърът каже: „Вие имате соц. фобия” ще трябва да влезе в много и противоречиви обяснения, които в никакъв случай няма да обосноват приема на медикаменти. Един диалог би протекъл примерно така: Лекар - вие имате соц. фобия Пациент – какво е това? Лекар – имате страх от критично отношение от страна на други хора(цитатът е отМКБ-10/ Пациент – на какво се дължи това, от къде идва този страх? Лекар – от ниската ви самооценка. Понеже оценката ви е ниска, вие се самооценявате чрез мнението, което изказват другите за вас. Ако самооценката ви бе стабилна, нямаше да се интересувате какво мислят другите за вас и всичко щеше да е наред. Пациент – вярно, ако самооценката ми беше висока, нямаше да ми пука за това, което другите ще си кажат, когато ми стане лошо и понеже нямаше да ме е страх от мнението им, страхът щеше да бъде невъзможен. Каква е причината за моето ниско самочувствие? Лекар-всеки студент знае, че това, детето да има стабилна самооценка, е фукция на бащата. Вашият баща е този, който не си е бил на мястото, не ви е научил да бъдете смел /ако е момче/, че сте страхотно момиче/ако се касае за жена/. Пациент-питам се обаче, как лекарствата ще променят моята самооценка? Как практически ще я повдигнат? И тук лекарят няма какво да отговори. Никой няма да се хване на въдицата да твърди, че някакво хапче ще може да вдигне самооценката на пациента (изключвам наркотиците но и там е за няколко часа, а и кой лекар би искал да влезе в затвора, давайки наркотик, за да повиши самочувствието на пациента си) Мисля, че вече е ясно защо няма много поставени диагнози „соц. фобия” и всички те се дагностицират като ПР. От гледна точка на психиатрията това не е грешка и няма значение точността на диагнозата. Друг е въпросът, че те, лекарствата, не помагат за повишаване самооценката на пациента и проблемът не може да бъде решен по този начин. Това може да бъде постигнато единствено с психотерапия. Защо болшинството от психотерапевтите също не говорят за соц. фобия и не я различават от ПР? Според мен причините са следните: 1. Голяма част от школите твърдят, че причината човек да има невротични оплаквания е залегнала някъде далеч в миналото. Това са някакви нерешени конфликти с родители или други хора и когато те се разрешат, невротичните оплаквания ще изчезнат заедно със симптомите. От тази гледна точка тях не ги интересува това фобия ли е, ПР, или соц. фобия. Принципът е – реши проблемите в миналото и всичко се нарежда. Тук не мога да се стърпя да не разкажа нещо. Декември месец приключих работа с една пациентка от сайта за ПР на Розали. Тя от 8 години бе на АД. На края на терапията момичето ми каза следното:” След първата си среща с Вас през целия път до дома си мислех „този човек изобщо знае ли какво прави? Та той нищо не ме пита за миналото” Развеселих се от признанието и. За какво ми е да се връщам в миналото? ПР се формира или от едно рязко стресово събитие, или на принципа „капка по капка”. В писмото си тя не ми беше казала да е имала рязък стрес и по тази причина знаех, че ПР при нея е от множество малки стресови ситуации. Това ми беше достатъчно. Разбира се, понеже работя на час, можех да отделя 4-5 часа, ровейки се ненужно в миналото и. Но смятам, че след 8 години страх и лекарства, човек заслужава максимално бързо да се чувства свободен. (отплеснах се малко) 2. Други психотерапевтични школи твърдят, че невротичните симптоми се дължат на някакъв подсъзнантелен конфликт. (това ми е много сложно и не мога да го разбера) Казват, че всеки симптом си има тълкование и т.н. По тази причина те не говорят за диагноза, а за симптом – стягането било израз на нещо, сърцебиенето на друго нещо и т. н. При мен са идвали такива клиенти, на които предишните им психотерапевти са им направили подобни внушения. .....Въпросът опира до това – въпреки, че знаеха тълкуванието на симптома, страхът не ги напускаше.Няма и как да се повиши самоценкта ти ако мислиш,че стомаха ти се свива защото имаш скрита агресия към баща си или майка си. Ето накратко и моето мнение. Психотерапията е средство, което трайно и завинаги може да реши проблема с ПР и със социалната фобия. Но за да е ефективна, тя трябва да раздели едното от другото, защото се използват различни подходи. Лекарствата няма как да доведат до трайно овладяване на страха.За да се обоснова, ще цитирам отново МКБ 10. ПР е :Основна характеристика са повтарящите се пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което са непредсказуеми. От опита ми- отделните пристъпи продължават няколко минути или по-дълго. От медицинска гледна точка пристъпът се прави от внезапното изръсване на адреналин и активиране на симпатиковата нервна система и колкото по-силна е кризата, толкова е по-кратка тя. Това е просто за обяснение – адреналинът е крайно количество. Бързото отделяне води до бързо разграждане и успокояване. В този смисъл стремежът да се избегне кризата я прави по – слаба, но по- продължителна по време. Характерно е, че след силна криза идва период, чист от кризи.(причината е – няма адреналин) Разбира се, с времето синтезата се увеличава и се стига до няколко кризи дневно. Има още един феномен. Тъй като основния страх при ПР е от смъртта, то след кризата често настъпва известно облекчение – дължи се на ендорфините. Mисълта ”все пак и сега оцелях” води до отделянето им. (предствяте ли си какви катаклизми претърпява човешкото тяло, каква каша е понякога в него?) Искам да подчертая, че истинската паническа криза няма нищо общо със страхa при соц. тревожност. То затова и едното е ПР(паника), а другото фобия (страх). Защо адреналинът при хора с ПР се отделя толкова силно и рязко, а при хора със соц. фобия не? Причината е проста: основната мисъл при ПР е „аз умирам”. Този човек има страх, че ще умре по време на криза. Нещо повече - в началото той е уверен в това и трябва да минат години понякога, докато се убеди, че няма да умре. Тогава и паниката става по-лека, но зад нея пак стои мисъл за някакво неоткрито тежко заболяване. Каква е основната мисъл при соц. фобия? „Да не се изложа, да не ме помислят за луд или глупав.” Ясно е колко по-малко адреналин ще се отдели при такава мисъл. Да, но затова и тревожността е почти постоянна, с усилване в ситуация с много хора. Обърнете внимание на тези думи на студента- ,,,Вечер пък преди заспиване получавам някакъв огромен прилив на енергия и едвам заспивам.’’’’ Прилива идва от успокоението, че вече няма да излиза –е ндорфините и тук са се вдигнали, както и при паниката, но там е веднага след кризата, а тук - едва вечерта. Накарах Студента да чете постовете на Донка. Те са много наистина, но дори 4-5 да беше прочел, той щеше да разбере, че тази жена има стабилна самооценка и много добре знае коя е. По тази причина тя никога не може да започне да се страхува до такава степен от мнението на другите, че да се говори за соц. фобия. Стабилната самооценка е ваксината и и тя е доживотна по отношение на възможността – соц. фобия. /Четейки постовете на Максим, Божидар-Зим, Иво и още доста хора, мога да кажа същото./ Каква е самооценката на хората с ПР и играе ли тя роля във формирането на проблема? Наблюденията ми са, че в повечето случаи тя е стабилна. От тази гледна точка въпреки добрата си самооценка, Донка може да има ПР, както го може и всеки, сблъскал се със силен, остър стрес, продължителен стрес с ниска интензивност, или човек с малко по-хипохондрична основа (разбирай хипохондрични родители, а не на последно място и лекарските внушения Още една подробност: по определение паниката при ПР е пароксизмална (непредвидима). Всъщност това я прави още по-страшна. Докато соц. фобия е конкретна – Студент говори за кафето, улицата, аудиторията. Страхът при нея е предвидим и може да се избегне като човек започва да бяга от тези ситуации. Така че вече е ясно: задължително условие за формиране на соц. фобия е ниската самооценка. Само нейното наличие кара човек да почне да се страхува от мнението, което може да има човек/хора за него в определена ситуация. И то толкова да се страхува от това мнение, че страхът да ограничи свободата му. Затова дадох задачата с постовете на Донка. Има един, в който тя споделя как не се притеснява какво ще си кажат хората, гледайки ги как играят паневритмия. От тази позиция мога да кажа, че поне 50% от студентите по медицина са имали панически кризи или хипохондрия. Откъде бихме могли да знаем толкова добре симптомите на кризата? И това е нормално. Когато след втори курс влязохме в болниците(до тогава нямахме достъп до пациент), никой не ни беше предупредил какво ще видим и как хората могат и да умират в ръцете ни. Разбира се, че има и малка част от хората с ПР, които са с нестабилна самооценка. Малка са, но това трябва да бъде разграничено диагностично добре, защото развитието на проблема при тях е различно от тези, със стабилна самооценка и ПР. Така като обобщим, се получава, че има следните възможности: - социална фобия със задължително ниска самооценка. -ПР - много голяма група със стабилна самооценка( след няколко години кризи самооценката се повлиява и в тази група в значителна степен, защото започват дасе губят социални функции) -ПР - малка група с ниска самооценка Подходът при първата група: психотерапията трябва да бъде насочена към повишаване на самооценката. Няма как да се овладеят трайно симптомите без тя да стане стабилна. За да се ускори процеса, аз бих работил успоредно и за овладяване на симптомите, но никога само за овладяването им. Това не е възможно да стане в разумни срокове. А и да стане, животът може да му предложи нови, непознати срещи и тогава нещата да се върнат в изходно положение. Подходът при втората група: когато самооценката е добра, по нея няма какво да се работи. Остават симптомите. Те карат човека да мисли, че ще умре и поддържат страха. Какво ще стане ако го науча да контролира 2-3 симптома от тях, по възможност най-плашещите го? Когато добие контрол, дори частичен върху симптомите, то митът, че ще умре, рухва. Край. Човекът се успокоява, разбира че не е болен и паниката изчезва. Няма да се появи отново. Подходът при третата група: контрол върху симптомите и паниката се овладява. При малка част остават елементи на соц. фобия, но се работи за повишаване на самочувствието и нещата се решават. В тази група има един много неприятен вариант. Паниката е овладяна, човекът знае, че няма да умре, но самочувствието му е ниско. То отново генерира адреналин, той дава повишена тревожност и идват натрапливостите. (ОКР) Такива хора се молят паниката да се върне, защото натрапливостите са нещо много по-неприятно. Но паниката няма как да се върне- човекът знае, че няма да умре. Има и значителна разлика в мотивацията за справяне с проблема. При хората с ПР, особено ако са били в състоянието 8-10 години, тя е много голяма. При соц. фобия мотивацията е доста по ниска. Затова когато дадох задачата на Студента да прочете постовете, той ми отговори следното: «Д-р Първанов, потребителят към който ме насочвате до момента има 4100 поста. Не бих си направил труда да прочета тези постове дори да съм на смъртно легло и от това да зависи живота ми.» А това е пост от друг сайт на една моя бивша клиентка с ПР: „От осем години страдам от паническо разтройство.Опитала съм всички лекарства, които са известни: Ривотрил, серопрам, пароксат, анафранил...сигурно съм пропуснала нещо.От 10 дни съм седнала пред компютъра и търся някакво разрешение на проблема - мисля, че намерих.” Сами виждате – макар и 4000 поста, студентът би прочел постовете на Донка за не повече от 2-3 дни. Само че той знае, че няма да умре. И не го прави. Докато Илиана/ така се казва жената/ беше уверена, че ще умре по време на кризата. Затова е седяла десет дни да чете и търси решение. Мисля, че отговорих изчерпателно и, надявам се, разбираемо и на двата въпроса. И накрая ще завърша с изказването по въпроса за разликата между ПР и соц. фобия, която ми даде една клиентка: „Какво ми пука какво ще кажат за мен хората, след като аз умирам? ” ПП.От думите ми може да се помисли, че Орлин води Студента в грешна посока. Това не е така. Както казах, в случая трябва да се работи за да се изгради в момчето една стабила самооценка. За съжаление с консултация по нета това няма как да стане. Така че и аз да бях, щях да работя само за овладяване на симптомите, разбира се по свой начин. След като ги овладееше, бих му пояснил, че за да бъде трайно състоянието се нуждае от поне малко реална терапия с цел повишаване на самооценката. Студента би ме изслушал, но понеже е добре, не би го направил. Резултатът ми е ясен, след няколко години отново щеше да пише в този или друг форум по повод на същият проблем. По тази причина се опитах да насоча мисленето му в друга посока. Не успях и сега плащам неуспеха си с този дълъг пост.
  20. 1 point
    Искрено ви благодаря за отговорите и напътстванията . "Ако и това не помага, може да му купите очила за плуване и да си ги слага при къпане. Добре, че сте опитали да го превърнете в забава, продължавайте в този дух." Идеята с очилата за плуване много ми допадна, сигурна съм че и на него ще му хареса. Няма да се отказвам все някога ще се оттървем от памперса. В градината е наистина щастлив, и съм страшно благодарна на педагозите за вниманието и търпението. На скоро имахме родителска среща на "4 очи", учителката отговаряща за него такива суперлативи ми наговори, че чак крила ми пораснаха. Все едно не говореше за моето дете. Има напредък и с пишкането, повече го прави в тоалетната отколкото в гащите. С акането си остава проблема. Търпение...
  21. 1 point
    За поведението му към душа, няма да коментираме, предполагам ви стана ясно, че не става въпрос за страх, а за неприятно преживяване, което се стреми да си спести. Поведението с лекарите, по това което казвате, също не може да се сложи в рамката на патологичен страх, с който трябва да се работи. Детето проявява адекватна реакция на нормален страх в следствие на преживяна вече от него ситуация, за да стане по -ясно пускам следния откъс: При започване на работа с всеки страх, е важно да се напомни на клиента, че това е мощна защитна реакция на организма, която е отработена за съхранение на собствената безопастност в ситуации, които той сам не може да контролира. По точно може. Например, с появата на огнестрелното оръжие, електричеството и стоманобетонените сглобки, страхът на съвременния човек от тъмнината на нощта е в пъти по - малък в сравнение с първобитния човек. Страхът ( и най - вече фобийнит страх) е ярък пример за способностите на тялото дълго и трайно да научи нещо. Ето защо, би било разумно да се използва способността на човека в неговото обучение ефективно да научава нещо ново, например, спокойно отношение към източника на бившия страх. Възможно е да възникне въпроса:" Ако страхът е такъв добър защитник на тялото, защо да се избавяме от него?" Да разберем това ще ни помогне една от основните предпоставки на НЛП, която гласи: ". Всяко поведение е най-добрият избор измежду наличните опции към момента и има смисъл единствено в контекста, в която е било родено" Очевидно, когато на улицата куче напада човек, за тялото няма по - добър избор от този да изхвърли в кръвта огромна доза адреналин, който да повиши кръвното налягане и тонуса на мускулите, като по този начин го подготвя за защита или нападение. тази реакция все още не е фобийна, тя е най - добрата в рамките на този контекст. Ако в резултат на свръхгенерализация, тази реакция започне да се проявява в напълно неутрални ситуации, като единствения начин, както е било в ситуацията при нападението на кучето, то в този случай можем да говорим за ограничено и неадекватно поведение. Това по - скоро прилича на изключителна предпазливост, която вече не е оправдана, а по - скоро ограничава опитността на човека ( равносилно на примера: като лек за пърхота да препоръчат гилотината). Едва ли е адекватно поведението на човек, който е бил нападнат от кучета да се страхува от декоративен пудел, който спокойно се разхожда в близост до него. Говорейки за паника : Ако човек тръгне да пресича улица и насреща се зададе кола, адекватната реакция е да се направи преценка на ситуацията и да се отдръпне или да премине. Ако, обаче, той замръзне на място и е неспособен да реагира по никакъв друг начин, тази ситуация е вече опасна, а не полезна. Също така, ако има непреодолим страх от кучета, има голям шанс да бъде ухапан отново и отново, тъй като при всяка среща с куче, адреналина в тялото ще се покачва и ще предизвиква поведение, което да провокира агресия в кучето. а представете си от колко много неща се лишава човек с подобни страхове: от сутрешна разходка в парка, срещи с приятели, които имат кучета, спокойно ползване на превозни средства, в които има хора с кучета, приятен отдих на плажа, където има почиващи с кучета и т.н. При подобни случаи ще използваме горепосочените техники, които нямат за цел да научат човека да не се страхува от кучета, а да му върнат способността да контролира ситуацията и да се научи да подбира варианти за своето поведение, които да са адекватни на ситуацията и зададения контекст. Вероятно в бъдеще, реакцията на страх отново ще му е от полза и това ще е добре, затова целта не е страхът да изчезне напълно. Безстрашният човек може да загине много по - бързо от човекът с фобии, тъй като няма да може да разграничи безопасната ситуация от действително застрашителната. В тази връзка при работата с фобии и страхове се обръща внимание на безопастността в обкръжаващата ни действителност в бъдеще, с цел - клиентът да се научи адекватно да реагира в ситуации при които по - рано е реагирал с бягство, и да се определят критериите за сетивните различия между реалната заплаха и илюзорната. Относно памперса, за мен лично е невъзможно тук в този формат да дам насоки. Потърсете психолог в региона и се консултирайте, той най - добре ще прецени, как да работи със ситуацията.
  22. 1 point
    А какво се случва, когато в къщи стои без памперс?
  23. 1 point
    Да, това е типично поведение за тази, може да се каже, първа възрастова криза - "бебешки пубертет". Щом сте се интересували вероятно ви е ясно, че той се характеризира с отхвърляне на новостите, командване, желанието за самостоятелност, честа смяна на настроенията, изпадане в крайности, неочаквани избухвания, Всичко това се дължи на преходната възраст от бебе към малко дете, която си е един вид първото сблъскване с откриването на индивидуалност. Детето иска да заяви себе си, това се прави най - често, чрез отхвърляне. Много родители, си задават въпроса: Защо, чрез отхвърляне? От момента, в който детето проходи, то започва да се изследва света, много плахо и несръчно, но с голямо любопитство, първите реакции, с които е посрещнато всяко негово действие обикновено са "Не там, не пипай това, не прави така, ....." Това е характерно, дълбоко заложена в нас реакция, която съвсем естествено детето копира. Заявяването на авторитета на родителя се случва, чрез "не", в първия възрастов преход, то прави същото. Какво е важно тук. Има два момента, тази негова амбиция да се самозаяви може да бъде подтисната, чрез по - строг контрол и подтискане на всяка негова изява, чрез наказание или забележка или да се реагира, чрез различни техники на приемане или участие в това негово поведение. При първия вариант, ако той се практикува дълго и настоятелно, рискуваме да превърнем детето си от бунтар и самозаявяващ се човек в плах и несигурен такъв, който се отдалечава от самостоятелността. Този момент е много специфичен, защото родителят трябва едновременно да бъде толерантен, но да не изгубва авторитета пред детето си. Нещо, което изисква доста усилия и нови умения. В тази възраст е лесно да накараме в името на мира и тишината детето да ни се подчини, но дали сме готови да рискуваме бъдещата му самоувереност в името на настоящата дисциплина? Това всеки родител сам го решава за себе си. Казвате, че в детската градина, тези проблеми ги няма, което е ясна индикация, че това е отношение към вас, "Виж ме аз съм голям, признай ме." С уринирането : независимо дали е изградил навика и е направил регрес или просто не желае да покаже, че го може фиксацията над този момент не е препоръчителна. Информирайте се как реагира спрямо уринирането и ходенето по нужда в детската градина. Целия този процес "бебешки пубертет" може да е засилен и от напълно естествената детска ревност, така характерна за първите деца. Но това не е агресия или психично заболяване, а съвсем естествен възрастов преход. Относно страха, не разбрах, все още ли има страх или вече няма нещо от което да се страхува? Ако все още има страх, пишете конкретно към какво. Има много приятни и лесни упражнение, с които двамата ще можете сами да го отработите.
  24. 1 point
    При деца в тази възраст основно се работи само с родителите.
  25. 1 point
    За съжаление, работата с деца е психологичен процес, който е невъзможно да се случи онлайн. На тази възраст общуването с детето е по - скоро невербална и живата връзка е абсолютно задължителна. Това което може да се направи е да се опитаме да дадем някакви общи насоки и разяснения, които ако успеете да приложите ще имат ефект. Моят съвет е, ако има психолог българин на мястото, в което се намирате да ползвате услугите му. Относно конкретните определения - агресия, сърдене, неизпълнение на задачите. В тази възраст, определението агресия, не съществува. Детето на 4 години не е агресивно, то може да има нужда от внимание, може да удря просто заради самото удряне, може да плаче от усещането, че е изоставен, но нищо от това не го прави с цел да нарани умишлено някого. Т.е. агресивно поведение означава, да причиниш умишлено болка на някого. При децата на тази възраст такова нещо не съществува. Всички тези прояви на сина ви са вик за внимание, виж ме, чуй ме, аз съм тук. Задържането на "голяма нужда", често се свързва с аналната фаза на развитие, описана от Фройд, няма как подробно да го описваме, но най - общо, това поведение е насочено към вас, към майката. Може да е опит да се задържи умишлено период, който се смята за изгубен, отново чувство за изоставяне. Абсолютно съм убедена, че давате всичкото внимание на което сте способни, но често това се прави по начин, който не е подходящ за възрастта на детето. От 1 до 7 години децата са само чувства. Да, те говорят, дават вид на малки възрастни и това ни подвежда в преценките за вида на общуването. Често 5 минути приказване, колко го обичаме и колко е важен за нас малкия човек са равни на 0 и не променят нищо в неговата чувствителност. За сметка на това пък без никакви думи , една дълга прегръдка, лека игра, смях , гъделичкане, могат да доставят огромно удоволствие на детето и да задоволят потребността му от близост. Как обръщате внимание на детето? Как и колко често играете с него? Какво е физическото съдържание на тези ваши думи : "решихме, че с времето и повече внимание ще се оправи"
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×