Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 11/28/20 in Мнения

  1. 2 points
    „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преидоха; и море нямаше вече.“ „Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще взема само един стих от 21-а глава от Откровението, 1-ви стих: „И видях ново небе и нова земя.“ „Духът Божи“ 631. И видях ново небе и нова земя- 18 октомври 1936 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва
  2. 2 points
    Добрата молитва 74. Физическият живот - път към духовния и Божествения живот / - 9 юни 1921 г., четвъртък, Спасов ден, Витоша Господнята молитва Физическият живот - път към духовния и Божествения живот
  3. 2 points
    Аз не бих чел нищо от "модерен автор". Колкото по-старо - по-добре... Под старо имам предвид преди 2-3 век. Идеята за божествена "частица" е налудничева. Това е да си представяш, че е нещо материално, отделимо след като е "частица", и има нещо друго. Но подобно заблуждение е част от "човешкото състояние". Всъщност е наобратно - човекът е някаква малка частицата от "божественото". Което какво ти говори за това къде е "рая" и как се достига?... Същото е и да твърдиш че има "съзидателна сила", сякаш и тя е нещо външно, и действа някакси "изкуствено" и против волята ти. Но естествено това е много, много стара и примитивна идея за божественото, както първите хора са си обяснявали примерно защо се появяват бурите... За съжаление "модерното" ни общество като цяло има много повече допирни точки с пещерният човек... И то откъм много по-прости неща като човешки взаимоотношения и сексуална култура. Без наистина да си обясниш какво е божественото в теб, "себеобичането" може да се превърне в точно обраното на това което си представяш... Това е абсолютно същият проблем като примерно с Нарцис, или иконите в религията. Т.е. кое наистина "обичаш"? Отражението във водата? Защото реално като хора, това виждаме - отражението на нещата. От къде мислиш идва името "Луцифер"? Най-важното... като човек е да направиш избор. Изобрът е прост - дали да видиш това което е пред носът ти, или не. Но за сметка на това е много личен, и няма как някой друг да го направи вместо теб.
  4. 1 point
    Миналата година, когато почина баща ми, чак на третия ден се осъзнах, че тъгувам и страдам по МОЯТА, СОБСТВЕНА загуба. Противно на вярата, че е отишъл на "по-добро място". А баща ми, определено не "заслужава" подобно невярване от моя страна! Е, при теб, според мен, механиката на това осъзнаване се е реализирала по друг начин - чрез съня, с който си "се самоуспокоила" след "срещата" Ви с баба ти! Не виждам разумна причина да изпитваш угризения от спокойствието ти...както казват французите - "Се ля ви"(не знам как се пише на френски, , ама означава - "Това е животът")
  5. 1 point
    Благодаря за беседата Но е по добре да се чете цялата беседа .
  6. 1 point
    ...при възпитанието вий трябва да започнете със самовъзпитанието, като нещо отделно от вас. Човек може да възпитава себе си. Възпитание на своето естество значи, той е господар и може да възпита естеството си. В него се намират всички възможности. Направете един малък опит. Да кажем, яде ви се бюрек, тъй, трепери ви коремът, треперите за баница – вземете назаем отнякъде 5-10 лв., наядете се. Нищо не сте свършили. То е слабост. Но хубаво е, като вземете баницата, да повикате друг да я изяде – той да яде, вий да гледате. Когато у вас се зароди туй да треперите, за да се самовъзпитате. В природата има една естествена норма, тя е доволна, радва се, когато ние ядем. Когато яденето става по любов, туй треперене го няма. Не се образува лакомия. По закона на любовта, като седнеш да ядеш, готов си на всички хора да дадеш от туй, което ядеш. Ти не гледаш само за себе си. Може да ядеш спокойно, колкото искаш, и цяла тава да изядеш, няма опасност. Но когато туй чувство е в теб, ти повикай друг да изяде баницата и благодари, че се е намерил някой да изяде баницата. То е един малък опит – да гледаш баницата. Да видим колцина от вас могат да бъдат доволни, когато другият изяда баницата. Някой път имате силно желание, трепери ви сърцето за хубави лачени обуща, от камилска кожа, лъскави – вий ще работите, 4-500 лв ви трябват. Треперите да ги турите, да се похвалите някъде Хубаво е, отлично е, но не е по любов Следователно купете обущата, повикайте другиго и му дайте той да ги носи! Разграничение има на чувствата. Има известни чувства в човека, които трябва да се възпитават, а има известни чувства, които трябва да се задоволят. Да знаем кога трябва да задоволим себе си. Има една естествена норма. Всяко естествено желание, трябва да го задоволим – то дава подтик, то е трезво желание. Мислете за Слънцето! МОК, 6 март 1927 г. (ИК "Жануа-98")
  7. 1 point
    iti

    За да си като тях

    При повечето наистина е несъзнателно, просто разкриват собствената си психика. И наистина работи, от самосебе си, няма нужда да се опитват. Повечето хора са много лесни за покваряване... Повече от лесни... Аз помня още като деца, повечето ми "приятели" заминаха по тоя път или защото ме предадоха директно, или защото пътищата ни се разминаха. След това външното влияние ги пречупи и се промениха към по-зле, и то много. Но има и такива които съзнатетелно го правят, по-интелигентните, които осъзнават, че нещата които правят и мислят няма да се възприемат на масово ниво. Те са по-опасните, защото имат умът да разберат как се е формирало човешкото мислене, и от там - как да го променят. За да могат наистина да създадат средата която на тях им е приятна, а не да се крият. Какво виждаш днес? Социално инжинерство на масово ниво което пръска милиарди за да сформира мисленето, особено на днешните подрастващи. Огромна част от тези хора на върха са педофили (не са "конспирации", а ФАКТИ), и хората им дават тази огромна власт да създават културата в която живеем. Пусни си телевизора, отиди на някоя "социална" мрежи, потърси нещо в гугъл, тези хора са навсякъде днес. И не се крият. Напротив - те не искат да се крият. Но парадоксалното за човекът, е че цял живот е способен да си затваря очите за нещата които са буквално пред носът му... Широко затворени очи имаше един филм.
  8. 1 point
    Ако наистина търсиш отговор, първо трябва да си обясниш какво е човекът. А това е тема табу... Повечето приемат че сексът е най-голямото табу, но сексът е плод на човекът и неговият цикъл на живот (Самсара). Така че самият човек е истинското табу. Но ей тук се изпусна: "Човешката е несъвършена" Което какво значи? Че човек е несъвършен... Просто, но трудно за преглъщане. Защо е несъвършен?... Тези които са имали малко повече мъдрост в главите и сърцата са го отговорили отдавна. Проблемът е, че няма как да се обясни, на този който не ги притежава... Което обезсмисля всякакви "учения"... Това не е математика, с "правила" които просто трябва да следваш. Примерно можеш ли да обясниш на човек който няма морал, какво е морал... Но това не спира "някои" да се пробват и създават "формули", което създава тази грешна представа изобщо какво е "духовното" и че "човекът" като същество, бидейтки обективно несъвършенно, трябва да извърви път до някакъв "идеал" на съвършенство. И ще разочаровам, и ядосам повечето, но няма нещо по-богохулно и анти-"духовно" от това... Но какво можем да очаваме от едни несъвършени същества, освен още по-несъвършени "учения". А за какво говори Исус... Говори не за човекът, а за божественноста в него. Това са две различни неща. Само едното наистина познава любовта в истинският и смисъл. Когато казваш, че искаш да се научиш да обичаш "себе си". Знаеш ли наистина какво е това "себе си"? Тялото което моделира мисленето и емоциите ти, или... нещо друго. Като субектът който наблюдава какво става в това тяло, в тази психика и вижда че има нещо "нередно". Нещо което не може да посочи с пръст, но не му харесва. И чете книжка след книжка "умотворения" на хора намиращи се в абсолютно същото състояние, поради елемнтарната причина, че и те са хора... Кой от тях е идентифицирал "човешкото състояние" най-добре, и наистина се е излекувал от него? И кой е просто самозванец? Някой знае ли? Някой казва ли ти?
  9. 1 point
    „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета втора глава от Евангелието на Иоана. Свърши се виното - 4 октомври 1936 г. „Добрата молитва“ Свърши се виното
  10. 1 point
    Когато човек прави избор, от основно значение е, дали притежава нужните познания и разбиране, за да може да предвиди резултата от действията си. Това е основното - да се знае кое действие, какво ще предизвика. И, да твърде възможно е, да няма решение, което напълно да удовлетворява въпросния човек. Освен това животът е динамичен. Ситуациите се променят; другите хора също вземат решения, които могат да попречат на реализирането на нашите намерения. Що се отнася до Бог или действията на духовните йерархии имащи отношение към хората, те са по-скоро като една рамка определяща развитието ни в дългосрочен план. Човек може да действа еднопосочно с тях и така тези действия да се окажат в негова помощ (каквато са си те всъщност). Може и да реши да следва друга линия в живота си. Основата така или иначе е познанието за това къкъв ще е резултата и какви са възможностите той да се реализира. Ако проследим различните еволюции ще видим, че с разширяването на съзнанието расте и свободата и възможностите. При хората тези възможности за разумен избор далеч надвишават тези при животните. Дори и в границите на човечеството се вижда, че информираният избор е за предпочитане от този основан на невежество. Като част от света в който живее човек трябва да познава законите му и няма как да остане независим от тях.
  11. 1 point
    Кипензов, С цялото ми уважение към твоите отговори, хайде да спреш да се изразяваш, все едно , че защитаваш докторантура в Харвард и да започнем да си говорим на по-земен език, дай по-народно, за да те разбере и обикноевения човек тук. Не смятам да ти чета изказванията с тълковен речни, ако разбира се, са предназначени за мен, тъй като дори не се обръщаш лично към мен. С една дума, това не ми помага. Нямам нужда от локуми, а от кратки точни и ясни отговори на кратки точни и ясни въпроси. (Между другото моля, всички коментирали по темата да се чувстват поканени също да отговорят на тях, въпрос по въпрос) като: 1. Има ли в крайна сметка Бог/Висш Аз/Космическо съзнание и прочие? 2. Съдбата от това нещо ли ни е предопределена или от нашия личен избор? 3. Възможно ли е само част от съдбата да ни е предпоределена и останалото да се подчинява на закона на привличането? Демек, каквото си мислим, това да ни се случва? (Някои неща се материализират в живота ни, до други катаклизми, които преобърщат съществуването ни или го правят мизерно е ясно, че не са наш съзнателен избор, избрани са от някой или от самите нас преди да се родим в тези условия.) 4. Възможно ли е наистина да можем да контролирам съдбата си чрез собствените си мисли, или израстването е както казва авторът тук, просто да интепретирам ниещата по подкрепящ начин? ( За мен това е просто създаване на илюзия. Значи случва ти се shit и ти си казваш, ами това е най-доброто, което можеше да се случи. Т.е, ние нищо не можем да промени, само да го тълкуваме по различен начин. Ето лично мен тази мисъл много ме дразни и ме фрустира, защото излиза, че използваш целия си ресурс само да намираш начини да тълкуваш нещата, а да си абсолютно безпомощен да ги промениш? Защо се молят хората тогава. Да, според този автор неща като молитва, прошка и прочие са абсолютно излишни. В атеистичния му мироглед не е заложено абсолютно нищо, което да се подчинява на авторитет. И все пак излиза, че ти не се подчиняваш, ами просто приемаш целия shit като го тълкуваш позитивно. Еми това е тъпо. ) 5. Колко от страданията на сегашния ни живот се базират на минали животи, родови проклятия, демони, субстанции, които ни владеят и колко просто на погрешни мисловни програми, пс ихически разстройства и прочие? И къде е разликата и как да я открием? (Онзи ден спорих с една жена, която буквално ме нахока, защото коментирах критично видео материала й, в който тя говореше за израстване, но вяска втора дума беше да помолим ангелите да ни дадат насока, да помолим ангелите за прошка, да помолим ангелите за това и онова. Беше обсебена с тия ангели. Като й го казах, тя ме обвини, че не съм достатъчно духовна и понеже не съм ги виждала и не съм си говорила с тях, това не означава,че те не съществували. И така, какво излиза, че всеки може да си пише и интерпретира тази материя – духовната – както си иска. Затова аз търся най-близкото обяснение до мен. Това не е като да отвориш учебника по физика, да видиш как работи законът и вече да знаеш неизменната истина, защото както той работи за теб, така ще работи и за всички останали. Не, тук нещата не стоят по този начин. Всичко е базирано на лично усещане и когато не си съгласен с нещо, се чудиш, ти ли не си в унисон с нещата или другият просто приказва собстени измишльотини. Тази ми разправяше, че Бог бил толкова висш, че ние простолюдието не сме мо жели да го достигнем да общуваме с него, ми трябвало със свитата му от ангели. Е, за какво проявление на Бога говорим тогава, ако сме толкова ‘низши’. Когато започнах да й задавам тези въпроси, накрая ме оплю и ми каза да си потърся психиатър. Дори ми даде ‘безплатно’ обяснение, как в миналия си живот съм преследвала духовни хора и съм ги избивала безпощадно и в този живот едва ли не съм наказана. И така, къде е истината?) После прочетох дълго обяснение за Хрисовото съзнание от някакъв анонимен автор, с части от което също не бях съгласна, а именно: Видяхме, че Бог не е създал сегашното състояние на страдания, ограничения и мизерия на Земята. Вместо това, човешките същества са създали тяхната собствена ситуация. Демек, имам пак една идеализация на Бога и едни грешни и греховни същества, които са изначално лоши? Ама как така Бог е допуснал това, как така ни е създал такива? Не е ли всичко творение на Бога и доброто и злото, не е ли той дуален? Още повече, че авторът казва „Видяхме, че бог не е създал сегашното състояние...”, от къде го видяхме? Просто той го беше споменал по-рано в текста, е това ли е източникът му на информация? След това започват пак с единствените решения за планетата земя, утопични изказвания: Видяхме, че има едно единствено решение за проблемите на планетата Земя. Това решение е Христовото съзнание. Казах ви за универсалното Христово съзнание. Все пак, решението на проблемите на Земята не е универсалното Христово съзнание. Причината е, че универсалното Христово съзнание просто не може да влезе в този свят. Бог е създал законът за свободната воля и нито едно същество в небесата не би нарушило някога свободната воля на човешките същества. По тази причина, самото космическо Христово съзнание просто не може да действа в този свят. В резултат на това, ключа за промяна текущата ситуация на планетата не е универсалното Христово съзнание, а е индивидуалното Христово съзнание. 6. От тук следва ли, че доброто е пасивно, а злото активно? Авторът на предишната публикация , който дискутирахме от началото не темата, казва, че Съзидателната нежност е пасивна, тя не може да те проникне ако ти не я привлечеш, освобождавайки се от твоите програми и зблуди. В това отношение асоциацията е с Бог. Както и тук се твърди, че Христовот съзнание ‘просто не може да действа в този свят’. А как може да действа изобщо? От какво зависи? Не се споменава в текста. А напротив оставя вратичка да бъдеш манипулиран по всякакъв начин, какво точно трябва да правиш, за да си в Хрисовото съзнание.
  12. 1 point
    Според мен, основното противоречие между пробладаващия форумен мироглед и този на цитирания от Валантайнката автор, произтича от конструкцията им. Това се дължи на уклона на самия мироглед, а основите са две - Индивидуалното и Колективното(социалното). Повечето тук клоните към Колективното(да не кажа, че сте изцяло в този подход), а мирогледа на цитирания автор е проекция на що-годе зрял Индивидуализъм. На практиката, производна от втория мироглед, съм срещал и определение - синхромистицизъм. "Сблъсквал" съм се с идеята за синхромистицизма( която е основна за формирането на концепцията на цитирания автор) преди 3-4 г. На мен лично не ми стиска "да пусна" до такава степен юздите, поради силната ми зависимост от социалния аспект(персоната) на живота ми - семейство, деца, обществена роля, които Трябва да "се пуснат" и да се "оставиш" да бъдеш воден от Духа ти, ако избереш "този Път". Като "практика" подобна може да се срещне при дервишите (като пример: "немощния старец се изправи, залюля се, завъртя се, вдигна ръката и каза : мен ме няма - остана само Аллах в танца си"). Верно, че вероятно ще се открият доста аналогии с Беседите и препоръчваната практика, но в случая на синхромистицизма става въпрос за чиста мъжка енергия в потенция, която пускаш да води и да определя във всеки момент къде ще отидеш и какво ще направиш. Става въпрос и за никакви въпроси и двоумене, тръгваш сам и си само с БОГ в теб, без никакви самопредстави. Е те този направо ме стъписа с автобиогрофията му, но е пример за последовател на синхроистицизма - Олег Черне, а пък и ме изкефи някак си. Това, което от много дълбока перспектива предизвиква изникването("виждането") на "противоречия" и в съзнанието на Донка, и на Станимир, както и отчасти на Валантайнката(щото в момента е в неопределена "позиция", "търси избор"), както и отчасти в моето, се дължи на ръководното начало, което стои в основата на мирогледите. Мирогледът на цитирания автор е базиран на Мъжкото ръководно начало ("Мъдрия старец", "Великия Баща", БОГ-мъж), а другото е Женското ръководно начало ("Справедливата старица", "Великата Майка", БОГ-жена). Така на база различната основа на мирогледите се формират противоречивите оценки. А то, безпристрастната оценка е, че това е просто друг Път, който е "разположен" доста "далеч" и е труден за "познаване", съответно като "непознат" естествената оценка спрямо относителната позиция е, че е противоречив. Но, не и от перспектива самия мироглед( "и неговата Свята Истина"). Там ситуацията е както си я описва цитирания автор. На мен лично, колкото и да ми се искаше да "поема по този Път", женското начало явно ми взе превес в мирогледа, и се отказах, поради производна точно на женското(Колективното) начало. Това, което ме отказа, са няколко въпроса. Всичко е ОК. "Пронизваш с Волята си" пространството и "сам си определяш какво да се случва". Да, но моделите на случване, структурата на историите?! Едва ли аз ги творя - по-скоро възпроизвеждам нещо вече конструирано, което ми е като унаследено в съзнанието. Друг по-практичен въпрос. Когато "цепя пространството" и "създавам ситуациите", то аз ли съм отгледал храната си, аз ли съм построил пътищата, по които ще се движа, аз ли създавам обществата, в които ще се движа?! Аз консуматор ли съм или създател?! Другите живи същества ли са, или са проекции на средата, която "създавам"( солипсизъм)?! А и по същото време си изследвах ниското ниво на самоконтрол и прекаления на моменти стремеж за независимост и така попаднах на концепцията за Взаимозависимостта, която съм споменавал тук, и това наклони "везните" на оценката" ми към решението ми, че това не е за мен. Но, не бих си позволил да отричам ценността на този мироглед, независимо от оценката ми за неговата полезност.
  13. 1 point
    Ако един човек седне близо до вас, който е в дисхармония, неговите чувства са обратни на вашите, вие не може да го търпите, понеже неговите чувства са обратни на вашите. Той може да е близо до вас, но неговите мисли са съвсем други. Неговите желания са съвсем други, този човек не може да го търпите. За да търпите един човек, неговите мисли трябва да са хармонични с вашите, не еднообразни, но да се движат в същата посока. Та казвам: Когато в човека се произведе едно вътрешно раздвояване, то се дължи на същия закон. Ако вашето сърце не върви в една и съща посока с ума, ако вашите желания не държат посоката на ума, тогава има един разрив в сърцето, ражда се една вътрешна борба. Мислиш едно, сърцето желае друго. Някой път и волята държи трета посока. То е най-голямото страдание, което може да дойде в човека. Та на първо място координирайте вашите движения. Да координирате движението на вашия ум с движението на вашето сърце, движението на вашето сърце с движението на вашата воля. То е възпитание. Казвате: „Човек да се възпита.“ Във възпитанието трябва да се координират вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки. В координирането на мислите, човек винаги е способен, той има достатъчно светлина. Когато мислите са достатъчно координирани, ще видите, ще имате достатъчно светлина. Когато чувствата са координирани, вие ще имате изобилно топлина, когато вашите постъпки са координирани, ще имате сила. Най-първо трябва да се яви светлина, после топлина, след туй силата на волята. Силата на волята се явява от координираните действия, тогава се проявява силата на човешката воля. Когато постъпките ни не се координират, силата не може да се прояви. Трите закона, МОК, 23 декември 1938 г.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
  • Newsletter

    Want to keep up to date with all our latest news and information?

    Sign Up
×