Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 07/01/20 in Мнения

  1. 2 points
    Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно.“ Отче наш. „Ще се развеселя“. 610.Да имат живот - 22 декември 1935 г. Добрата молитва Сега от вас се иска да учите. Понеже сте постъпили в училището, трябва да свършите. Някои от вас сте в отделенията, други в прогимназията, трети в гимназията и малцина в университета. Затова иска(м) всички да свършите добре, с успех, да не ви изпъдят от училището. Лошо или добре, всички трябва да свършите. И като свършите училището, тогава въпросът се решава: Всички ще имате живот. Като свършите училището, ще ви се даде разумният живот. Тогава ще станете господари на положението си и ще влезете в новия живот. Тогава ще разберете живота в нов смисъл. Всички трябва да се опретнете да учите. Да имат живот
  2. 2 points
    Добрата молитва 53. Без съмнение и без отсрочка - ИБ, 10.10.1920 Господнята молитва Без съмнение и без отсрочка
  3. 2 points
    Здравей, След всичко изписано, което получи, не личи да виждаш смисъл в това да смениш перспективата - вероятно е трудно за теб, разбирам. Особено когато преживяваш предателство, несправедливост... Трудно ли ти е да пуснеш тези усещания? Очакваше да получиш потвърждение на написаното от теб ли? Иска ти се да се съгласим, казвайки - да, тя се "чука като пропаднала кучка" и да сме част от твоя "съд"? Трудно ти е да поемеш нова перспектива все още, може би, разочарованието е твърде силно? Насочих те към въпроси, на които, ако би обърнал внимание, би вентилирал гнева си много сериозно, би разбрал себе си. Твоят фокус продължава да е в нея - вместо да проследиш какво се опитва да ти каже Животът, какви послания ти дава. Погледът в чуждата паница няма да донесе никаква промяна в твоята. Понякога, обаче, садизмът е много привлекателен - да продължим да наказваме другия/другите, което ни носи особена наслада, скрити печалби и временно справяне със собствените ни напрежения и вини, а най-вече има общо с ниската самооценка... Между другото, описваш и друг голям човешки проблем - невъзможността да бъдем тук и сега, в настоящето. Тази потребност да се връщаме назад - 5, 10, 15, 20 години... И да оправдаваме преживяванията си с миналото. Когато всъщност онова, което можем да променим е как мислим тук и сега. Разбираш ли - тази жена е СЪЩАТА, която обичаш и си обичал и преди да РАЗБЕРЕШ за миналото ѝ. Единственото, което се е променило сега е ТВОЯТ начин на МИСЛЕНЕ за нея. Нищо повече. Нейното минало и преди е било същото, само че ти си мислил за нея по различен начин. Така или иначе - пътят е твой. Според мен този път ти е поднесъл истинска благодат - и лотосът никне от калта... Така и от привидната "кал", която виждаш тук, би имало какво да поникне, ако, разбира се, успееш да го отгледаш...
  4. 2 points
    @JUSTICE, прекрасна тема, благодаря! Срещата е със собствените ти сенки, всъщност - с всичко онова, което отричаш и не можеш да "преглътнеш" и "прегърнеш" - тоест приемеш. Описваш основния проблем на всички отношения - аз имам представа за Другия - > когато тази представа (рано или късно!) се срине изпитвам разочарование. Защо? Защото съм привързан към МОЯТА престава и идея за Другия - в която съм го впримчил. И когато той "кривне" от пътя - част от моя свят се срива - разбирам, че моята "сигурност" е била илюзорна. А тя винаги е! Никой човек, никога не може да ти даде гаранции как би постъпил, как и какво ще му харесва, как ще избере да живее - и ти не можеш да си дадеш такива. Какво е решението при това положение, как мислиш ти? Бих те насочила да помислиш върху тези въпроси, с които да разбереш себе си - по този начин да си дадеш емпатия: Наранен съм, защото представата ми за нея сякаш се размина с реалността ли? Разочарован съм, защото не съм успял/не мога да предвидя какъв човек е тя? Чувствам се безсилен, че не мога да контролирам нея/ситуацията ли? Изпитвам страх, че ще бъда излъган от нея ли? Не съм очаквал това, което ще открия и това ме кара да съм несигурен в нея и отношенията ни? Имам нужда да приема миналото ѝ с повече лекота, но ми е трудно ли? Чувствам, сякаш не я познавам и това ме обърква и наранява ли? Иска ми се да вярвам, че ще намерим начин, по който в отношенията ни ще има сигурност и прозрачност, заедно с това и доверието ще се възстанови, но засега не го намирам ли? Дори отговорите на някои от въпросите да ти се виждат очевидни - пак имаш какво да намериш в тях. Ти понякога позволяваш ли си това или винаги си морален, честен и почтен? Кое прави неприемливо за теб това, което е направила? Кое го прави "мръсно", "нечисто"? Ти искаш ли това? Намираш ли го за градивно във връзката, в която участваш, смяташ ли го за признак на любов? Съвършенството ѝ в твоите очи явно се е сринало. Можеш ли да я обичаш и несъвършена, непредвидима? Ти самият правил ли си "нещо", за което съжаляваш? Смяташ ли, че е възможно да няма такива случки в човешкия живот - от които свързваме точки, вадим си изводи, а от тях следват други избори... Детето в един момент пипа котлона, подлагайки на съмнение думите "Не пипай, горещо е, ще те боли!" Залепва някой пръст върху котлона, изпищява, плаче и... обикновено не повтаря. Не всичко в живота може да бъде стуктурирано, предвидено, планирано... Умението да бъдем пластични е незаменимо.... П.П.: Да дадем емпатия на себе си, умеейки да си признаваме грешките, с послания като "Иска ми се да имам по-добра преценка за онова, което правя и заедно с това съзнавам, че тук и сега нямам." или "Иска ми се тогава да съм имал/а по-дълбоко осъзнаване за действията си и техните последствия, и заедно с това си давам сметка, че нямах, както и че не мога да върна времето назад", това води до приемане, а приемането до лекуване - и в двата процеса силно присъствена е Любовта. Когато категоризираме другите, слагаме ги в калъпи и определения, няма път, по който да се свържем с тях, да ги усетим, да ги разберем същински - а това води до конфликти и разочарования - добрата новина е, че изборът е наш. Успех!
  5. 2 points
    Понеже няколко пъти пишеш че тя 25 години е била една, ще отбележа само,че според мен човек съзрява някъде след двадесетата си година. Реално, тя има съзнателен живот 3-4 години. Днес средната продължителност на живота за жените е около 80 години. Излиза,че почти целият и съзнателен живот / 58-59 години / тепърва предстои и в него тя може да претърпи драстични промени.
  6. 2 points
    Диляна Колева

    Криза

    Права си, няма съвпад. И резултатът, който виждам е следният: 1. Ако НЕ послушаш родителите си ще живееш с усещането, че си извършила грях спрямо тях и ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот. 2. Ако Послушаш родителите си ще извършиш грях спрямо себе си. Ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот. Разликата е в подчертаната думичка. На пръв поглед нищо особено, но всъщност в нея се крие важна информация, която ще оставя да откриеш сама. Без осъзнаването на тази информация, какъвто и избор да направиш резултатът ще е един същ - недоволна и нещастна.
  7. 2 points
    Благодаря, Диляна! Илюзията за безкрайност съм поддържала много време дори и за най-близките си и резултата е налице... Така е, избора да остана в илюзията съм го правила неколкократно и явно затова продължава да се случва... Вече чувствам, че мога да заявявам себе си, въпреки болката, имам вярата, че мога, обичам се и си вярвам... Чувствам свободата в ума си и в сърцето си... Но ми е все още трудно да взема решение какво да предприема... А цитата в профила Ви, Диляна, е любим мой също... Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това. Екзюпери
  8. 1 point
    Връщам темата към изходната и точка. Получените отговори са в подкрепа на твърдението, че можем да се свържем с духа на човек, починал преди векове и имащ прераждане в настоящето. И да получим сведения касаещи времето на съответния земен живот на съответния дух. Друг въпрос, който би могъл да се зададе е дали има някаква специфика при викането на дух на някой починал преди 6 века в сравнение с викането на някой починал преди 6 години. Лично аз (особено ако не съм част от група) не бих се заел с викането на духове поради споменати причини. За тези неща е темата. Някой от четящите това, ако случайно е разговарял с духа на известна личност от миналото може да сподели. За други неща - в други теми.
  9. 1 point
    Здравейте. От няколко месеца съм във връзка с момиче и доскоро бях много щастлив от този факт. Един ден обаче, тя забрави лаптопа си вкъщи. Реших да проверя Фейсбука й, защото беше забравен отворен. Отворих съобщенията и изчетох всичко за 2 години назад. Втрещих се, разстроих се, сринах се, възмутих се. Ще стане ясно защо. Изграденият образ, който имах за нея за тези 3 месеца беше, че тя е морален, почтен, чист човек, който отстоява своите граници, не одобрява авантюрите, пада си само по сериозните връзки, отвращава се от мимолетните такива, не може да прави секс с някого, ако не го обича, не одобрява неморалното поведение на някои жени и т.н. Отваряйки съобщенията видях, че всичко това е една лъжа. Когато е била без сериозни връзки, се е чукала с някакъв, който е видяла само веднъж в живота си. Правили са секс в колата му на някаква ливада. След това е изпращала свои еротични снимки на свои клиенти от работата, единият от които е почти на 50, а тя е на 25. Но дори това не е най-големият проблем. Открих чатове с нейна приятелка, на която споделя всичко за себе си и живота си. Не видях тя да има критичност към това поведение. На приятелката си е споделила, че е изчукала този в колата брутално и перверзно, с цигара в устата, че е побъркала някакъв чичко, че е възбудила еди кого си. Самият начин, по който двете разговарят на тези теми е лековат, брутален, материален и арогантен. Видях как комуникира и с приятелите си, с които не са имали интимни отношения – не спазва никакви морално-етични граници, казва им, че ги обича, говори им мръсотии и перверзии, държи се за ръка с тях по центъра на града и т.н. Притесни ме тази тенденция. Обича да "чешат" егото й с комплименти, лайкове във Фейсбук, да получава внимание и одобрение. От друга страна, откакто е с мен /няколко месеца/, няма абсолютно никакви индикации за подобно поведение – видях, че са й писали хора, които изобщо не е отразила, т.е няма никакви физически и морално-етични прегрешения към мен засега. Говорих с нея по този въпрос и тя ми каза, че тогава е била объркана, предавана, наранена, убедила се е, че този път, по който тогава е поела, не е за нея, лош е, взела си е уроците и изводите и това дори й било от полза, тъй като така знаела, че никога повече няма да поеме по него. Че това бил нейният начин да се предпази от повторно нараняване, като поддържа неангажиращи отношения. Първо ме излъга, защото твърдеше че е върл противник на всички тези връзки и случвания. И второ – притеснява ме самата тенденция. Ако ти си на 25 години и до момента си изповядвал и следвал подобни принципи, дали тепърва заради една връзка от няколко месеца ще се промениш? Как да имам същото доверие? Това много го разклати. От друга страна наистина виждам, че ме обича, прави всичко за мен, казва, че е намерила любовта на живота си, че това много я е променило, че живее втори живот. Вярвам в това, защото наистина виждам колко много ме обича. Но сега всичко е още ново, интересно. Тя е човек, който бързо се запалва за нещо, но и бързо угасва. Нещата, които ме притесняват са коренните разминавания между повечето неща, за които говори и върши. Давам пример – отвращава се от цигари, а се чука с цигари. Не може да си легне никога с някой, към когото няма чувства и сериозни намерения – правила го е многократно. Никога не би излъгала – ето, излъга за доста неща и т.н. Нямала никой мъж една година преди мен - ето, че е имала много. Приятелката й била също като нея – честен и почтен човек, а си говорят за неморални и нечестни действия. Не видях нейната приятелка по някакъв начин да я спира от пътя, който е поела. В един момент се запитах – аз кого обичам – нея самата, или моя изграден образ за нея? Коя всъщност е тя? Тази, която твърди, или тази, която е? Може ли почти цял живот да си бил един, а само за 3 месеца да станеш друг, под давление на силната любов? Какво значи за нея силна любов? Обича ли ме истински, или просто вижда в мен добра партия и нещо ново, което й е интересно? Аз лично никога не съм изневерявал. Никога не бих легнал с човек, когото почти не познавам и нямам чувства и намерения към него. Никога не бих се подценил така /ако бях жена/. Никога не бих позволил наличието /или по-скоро липсата/ на граници. Никога не бих контактувал по такъв начин. От друга страна, пред мен се държи супер - възпитана, културна, изискана, морална, честна, принципна... В един започнах да се питам какъв човек стои до мен? Как да продължа да имам доверие занапред? Как да приема това за нормално? Как да се отърва от страха, че няма да се случи отново? Аз мисля, че я обичам. От една страна любовта е безусловно приемане на някого, но от друга - може ли да се приеме такова нещо и да имаш доверие на този човек? Ясно е, че нищо в живота не може да се предвиди, но аз съм на път да започна нова връзка с изначално недоверие. Хубаво ми е с нея, привързан съм, много ми липсва когато не сме заедно, уважавам я, бих искал цял живот да съм с нея, изпитвам невероятни емоции и правя страхотен секс, прекарвам си чудесно, но това е нещо, което много ме нарани и не зная дали да продължа тези отношения. Тя казва, че ме разбира, че ще говорим колкото е нужно, предложи ми да ми даде паролата си на Фейсбук и да следя всичко, каза че съжалява, че винаги ще ме успокоява, че вече не иска никой и нищо, защото била намерила любовта си. Всеки имал минало, но важно било настоящето. Ок, но кима ли критичност към това минало? Все пак донякъде и то ни определя като хора, защото съдържа голяма част от нашите избори. Ако един човек е бил крадец 25 години, дали никога повече няма да открадне през живота си? Допреди тази случка нямах никакво съмнение в нея, никаква ревност. Седях и благодарях на Бог всеки ден, че ме е срещнал с такава жена - красива, умна, сродна душа. А какво се оказа? След тази случка имам и проблеми с апетита и съня. Чувствам се апатичен, леко тревожен и потиснат. Не ми се иска да я оставям, но не знам как да продължа напред с това разклатено доверие. Тя казва, че не си струва да губим такава любов заради едно минало. По-важно било настоящето и бъдещето. Как да процедирам?
  10. 1 point
    Благодаря за беседата ! Много съм се чудел дали да посочвам така разспространилото се носене на ,,стари" дрехи , както и вечното цитатничество . Но ето подходящ пасаж , за размисъл : За успокоение на любителите на иначе твърде скъпите маркови дрешки , Ще посоча , че дрехата е символ на мисловните конструкции с които човек се огражда . Също важно е до някъде , че мислите са навсякъде около нас и , често прикрепени за стари предмети . А цитирането на известни поучения е полезно за развитието ни . Но то не трябва да се превръща в ,,цитатно мислене " Мислене което е практичеси повторение на вече казаното .Обличането с чужди мисли . Човека е длъжен да преработва всичко , вътре в себе си . Както в случая е казал учителя .,,да вдигне одъра и почисти остатъците от боледуването " Винаги е важна , не цитираната мисъл , а идеята носена от нея .
  11. 1 point
    Това някакво съревнование чии грешки са по-леки ли е? Остави аргументите, търсенето някой друг да те подкрепи в решението ти. Позволи на интуицията да те води, вместо притеснението, че ще допуснеш някаква фатална грешка.
  12. 1 point
    На каква база го определяш като зло? Какъв е критерият?
  13. 1 point
    Доколко се е справил Наполеон с първите две задачи, можем да научим от тук : " Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това Братство му посочва, то го праща някъде, откъдето да бъде безопасен за хората – както например изпрати на о-в Света Елена Наполеон, който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай и затова падна. " Методи за лекуване Наполеон не устоява докрай, защото вярва в себе си, а не в Бога. Мисията му е да обединява, а не да разделя. Наполеон донесе в света тщеславието, казва Учителят. Всеки, който стане роб на тщеславието свършва с изгнание. "Искаш да повикаш умрелите от другия свят. Извади най-хубавото, което имал той, за което той трепти. Като извадиш тази мисъл, той веднага ще дойде. Ако не може да извадиш туй, хубавото, няма да дойде. Но непременно тези опити трябва да бъдат много искрени."Любов без ревност
  14. 1 point
    Отче наш. „Ще се развеселя“. Ще прочета няколко стиха от 6 глава от Евангелието на Иоана до 12 стих. „Духът Божий“. Беседа: Да се не изгуби нищо - 15 декември 1935 г. Благословен Господ Бог наш. Отче наш. Да се не изгуби нищо - 15 декември 1935 г.
  15. 1 point
    JUSTICE имаш зависимост, да, към одобрението. Страховете отиват към отхвърляне и провал. Те, трите състояния вървят ръка за ръка. Каквото и да прави жената виждаш, че когато я няма битката за одобрение, става скучна. Дори да се държи само по "твоя" начин. На теб ти е нужна играта - да завоювам, да спечеля, да си докажа, че ставам, после наново. Този цикъл повтарящ се, отново и отново, води до временно удовлетворение на стремежът ти към одобрение и превъзходство. Тъй като това е болен механизъм той никога няма да доведе до трайни резултати. Бягството от ситуациите, в които те отхвърлят е водено от страха д а се сблъскаш с провала. Интересът към жените не е към тях самите като личности, като хора, като интелекти, а търсене на "победата", очакването на отговорите нужни на твоите страхове. По тази причина ти всъщност никога не се срещаш с жената, тя не те интересува, важно е само как откликва на твоите потребности. Това поведение се усеща бързо от самоуверените и добре оценяващи се жени, те може да ти обърнат внимание за кратко. Има други, които играят същата игра с тях ще ти се получава докато на единият му омръзне или си намери нов спаринг партньор. А има и такива, които подобно на теб имат нужда от внимание, одобрение и приемане и ще се поведат известно време по това, което им даваш, те ти стават скучни, не за друго, а защото не ти дават предизвикателството, да губиш, да се бориш, и да победиш. За да излезеш от този омагьосан кръг е важно да преразгледаш и да пренаредиш местата на онова което наричаш "загуба, провал, победа, успех, приемане, даване, любов" Едва след това ще имаш трайни взаимоотношения.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×