Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 08/25/18 in Мнения

  1. 9 points
    Кремена, като млад работих като психиатър. Тогава забелязах,че всеки който се обърнеше към нас, младите, му поставяхме диагноза. Същото бе и с младите хирурзи/ май приятел бе такъв/ , обърнеш ли се към тях, винаги ще намерят нещо което да искат да ти отрежат.В нашата гилдия, младите, също не правят изключение, винаги ще ти намерят някаква причина, да те изпратят на психотерапевт/ повярвай ми, и аз да отида при някой от тях и мен ще ме изпратят на психотерапия, още повече, след този ми пост/. Не вземай тези съвети много на сериозно. Живей си живота, забавлявай се, прави нови неща и следвай съвета на Боб Марли - Истината е, че всеки един човек ще те нарани. Просто трябва да намериш тези хора, заради които си струва да страдаш." Боб Марли.
  2. 7 points
    Acid

    Благодаря!

    Здравейте, Жена съм и живея в София. За разлика от повечето писали във форума, не търся помощ за проблем. Просто искам да изкажа огромната си благодарност на хората, които пишат тук! Нека първо разкажа историята си. Всичко започна през 2014 г. когато бях нападната и два пъти душена от един мъж, в апартамента, в който живеех. Няма да ви занимавам с подробности. Историята е дълга, но за сметка на това "кална" и долна. Само ще спомена, че бях подложена на изключителен психически тормоз и непрекъснати интриги, които ескалираха в планирано физическо насилие. Един месец след нападението преживях паник атака. Бях на място пълно с хора, сама, с гръб към стената и изведнъж почувствах силен страх. Страх, който растеше с всяка секунда и в един момент не изпитвах нищо друго освен страх. Трескаво се оглеждах, залата "подскачаше" пред очите ми и точно когато бях готова да изскоча навън с писъци, разумът ми взе превес и изкрещя "СПРИ!!! Кажи ми от какво се страхуваш и ако наистина си в опасност - имаш правото да избягаш от тук и повече да не се върнеш". Проумях, че съм се страхувала, че онзи мъж може да в същото помещение и в момента, в който го осъзнах, дойде и фактът, че въпросният изрод няма как да е на същото място и се успокоих. След това на няколко пъти изпитвах силно безпокойство - основно в претъпкани помещения, но си казвах, че ми няма нищо и просто си фантазирам. Въпреки това, страхът си стоеше. Два месеца след нападението продължавах да вървя по улиците и да се озъртам дали някой няма да ме нападне. Започнах да живея сама и при всеки шум от съседите подскачах. Сънувах кошмари, предимно свързани с мъже, които ме гонеха. В един момент се сринах физически от напрежението. Останах си два дни вкъщи, уж бях настинала, но знаех, че съм само психически изтощена. И тогава в онези дни се сетих, как докато онзи мъж ме душеше за втори път, ме държа по-дълго за гърлото до степен, че в един момент си помислих "край, сега ще умра". Уж ми олекна, като проумях, че опасността е отминала, но проблемите със съня продължиха, а зедно с тях и страха да не срещна отново онзи мъж. Затворих се в себе си. Винаги съм била интровертна, но тогава почти престанах да общувам с хората. Не можех да се наспивам добре, събуждах се изтощена, спях добре само вкъщи, при майка ми. Една година след случката се наложи да напусна работата, която обожавах и която бих могла да работя до края на живота си. Три месеца живях при майка ми (в града близо до София, в който съм израснала), през което време се чувствах все едно животът ми е спрял. Точно тогава обаче с майка ми станахме изключително близки. Отношенията дотогава бяха много сложни - тя с нейния твърд и властен характер, аз - с моя инат и сприхавост. Ситуация усложнена от липсата на баща. И именно през онези три месеца с майка ми се преоткрихме. Тя ме прие такава, каквато съм, аз от своя страна - вече можах да приема нея. Говорихме, споделяхме, шегувахме се, домакинствахме заедно, бяхме като едно цяло. Не ми стигат думите, за да опиша колко добре се разбирахме. Намерих си нова работа. Не беше най-желаната от мен, но поне беше в моята област (завършила съм специалност свързана с изкуство и намирането на работа по нея, особено в София, е почти чудо), справях се добре, работех с желание. Два месеца след като започнах на новата работа и вече бях започнала да си мисля, че животът ми е влязъл в релси - майка ми почина. Една сутрин ме събудиха с новината, че предишната вечер е получила инсулт и няколко дни след това мама почина без да дойде в съзнание. В същия ден, в който научих за инсулта й, разбрах, че бащата, когото обожавам и когото не съм виждала повече от 20 години, защото живее на другия край на света, е болен от рак. Имах чувството, че светът ми се срива около мен, а аз не мога да направя нищо. Много добре помня, как в този период започнах да си мисля, че никога повече животът ми няма да е окей и винаги, когато ми се случи нещо хубаво - непременно след това ще ми се случи нещо ужасно. Сега, аз и преди това съм имала травматични преживявания (опит за изнасилване, когато бях на 14, след който в продължение на много години не можех да търпя да ме докосват; грозен развод на родителите ми, когато бях едва на 10, а бях въвлечена в борбите им за надмощие; училищно насилие, което ескалираше и в 7ми клас беше непоносимо) обаче загубата на майка ми просто преля чашата! Въпреки това правех всичко по силите си, за да продължа - работех, борих се с финансовите проблеми, свиквах с живота без семейство. Напуснах тази работа, намерих си друга коренно различна от предишната. И проблемите започнаха - работата ми беше свързана с цифри и непрекъснато обработване на финансови документи. Аз, с моя афинитет към изкуството и изцяло хуманитарна насоченост, трябваше да се превърна в ходещ калкулатор. Съответно започнах да правя грешки от липса на достатъчно умения, а и работата беше ужасно много. И колкото повече грешки правех, толкова повече си казвах, че трябва да се стегна и да внимавам и колкото повече се фрустрирах - толкова повече грешки правех. Кръгът се омагьосваше все повече и повече. По цял ден "подскачах" от притеснение, изпадах в паника при най-малкия проблем, имах натрапливи мисли и съвсем изгубих съня си - трудно заспивах, а и почти всяка нощ се будех внезапно със силно сърцебиене и задъхана. Парадоксално - но не усещах никакво желание за живот, все едно някой ми беше изсмукал живеца. Просто влачех някакво съществуване и все повече се затварях в себе си. Паралелно с притеснението се задълбочиха и хипертоничните ми кризи, които имах и преди майка ми да почине. Всеки път като вдигнех кръвно изпадах в паника, как ще получа инсулт и може да остана безпомощна и да съм зависима от някого, съответно - кръвното налягане се покачваше още повече. Така в началото на миналия декември (1 година и 7 месеца след като майка ми се отиде) се озовах при личната лекарка с молба за лекарство за хипертонията. Описах й състоянието си, като си мислех, че това ще я насочи към изписването на бета-блокер. Само че тя ми заговори с такова внимание и съчувствие (каквито не получавах от никого другиго по това време), че ме разбира как искам да съм силна, но съм в ситуация, в която не мога да се справя сама и ми предложи успокоителни. Приех. Като видях зелената бланка се усъмних, но не достатъчно, за да премисля ситуацията. Излязох от кабинета с рецепта за ксанакс и диуретик за високото кръвно. Започнах ксанакса още същата вечер. Спах през цялата нощ като пън. Тежък сън без сънища, от който едва се събудих. На следващата сутрин се чувствах толкова спокойна, колкото изобщо бях забравила, че мога да бъда. Продължих да го пия. Само че скоро след като се успокоих достатъчно си дадох сметка в какъв капан съм се вкарала - ксанаксът приспа онази част от мен, която много харесвах - артистичността, чувството за хумор, умението да разказвам вицове, улавях се как понякога, докато говоря, не мога да се сетя за някоя дума, престанах да улавям по-фините нюанси в живота и света, музиката не ме възторгваше толкова силно, колкото преди, изобщо - емоционалността ми изчезна и на нейно място се настани апатията. Освен това, дозата от половин таблетка - стана цяла таблетка. И точно когато и цялата таблетка вече не беше достатъчна, за да се наспивам - открих този форум. От почти два месеца го чета заедно с блоговете. Разбрах, че не съм луда, че не съм единствена и още по-важното - че мога да се справя с това състояние. Започнах да осмислям случилото се, погледнах се спокойно, но честно (или поне се надявам да съм го направила) и осъзнах някои от слабостите на характера си - колко съм зависима от чуждото мнение и как едновременно с това винаги си налагам някакви прекалени изисквания да съм перфектна, да не правя грешки, да съм най-компетентна, всичко това с надеждата, че някой ще ме оцени, без да се интересувам дали това наистина е важно за мен. Осъзнах, че живея по някакви съвсем измислени стандарти, според които съм си провалила живота, което няма нищо общо с действителността. Напротив - справям се сама, не съм останала гладна, жадна и бездомна и това, че не се занимавам с изкуство, изобщо не значи, че животът ми е пропилян. Проумях, че не мога да продължавам да живея по този начин. Наложих си и не увеличих ксанакса. Изживях няколко дни с пристъпи на паника, но ги изтърпях! Освен това започнах да се натоварвам физически. Свръхнетренираното ми тяло виеше от умора, но си наложих да продължа. Установих, че ако два дни се натоваря повечко - на третия организмът ми сам си иска натоварването. Главното обаче е, че преди две седмици отидох отново до блока, в който ме нападнаха (само допреди няколко месеца ежедневно минавах наблизо на път към работа, всеки път изпитвах безпокойство, но така и не събрах сили просто да мина от там). Ужасно се страхувах, въпреки че знаех, че няма да срещна никого. Вървях, почти не можех да дишам от страх и в един момент започнах да водя вътрешен монолог все едно обяснявам на някого кое е това място - ето това е градинката, а ето там, на първия етаж - е апартаментът, това са прозорците на кухнята, да! същите пердета! само че сега са пуснати, защото никой не живее там, а тук чаках вуйчо ми да дойде, за да мога да отида и да си събера багажа". Продължих и в един момент окончателно разбрах, че онази случка е в миналото и вече няма отношение към настоящето. Все едно се спука някакъв балон. Тръгнах си и усетих как страха се трансформира в едно триумфиращо чувство на "да! харесва ми това вълнение! искам още от същото!". Малко по-късно усетих, че за първи път от много време дишам с пълни гърди. На следващия ден престанах да взимам лекарството за кръвно и намалих ксанакса с 1/4. Виене на свят, "паниране" от няма нищо, неспокоен сън, но отново се заинатих и останах с по-малката доза. Даже в един момент, докато бях с почти постоянен световъртеж и се страхувах, че мога да припадна, започнах съвсем сериозно да обмислям къде и пред кого да припадна, за да създам максимално силно впечатление. Хем го мислех сериозно, хем се майтапех със себе си! Замайването отмина преди да успея да припадна. Най-хубавото е, че вече се чувствам много по-спокойна и дори - по-смела. В петък бях на интервю за нова работа и можах да се заявя спокойно и с нужното самочувствие. Е, признавам си, че по отношение изразяване на финансовите изисквания има още какво да се желае, но и на тях ще им дойде времето. Знам, че имам още неща върху които да работя и че имам нужда от психотерапия - тя в момента е един от най-важните ми приоритети и се надявам, че скоро ще мога да си я позволя. Но вече знам, че мога да се справя, и че психотерапевтът ми само ще трябва да ме насочва по пътя и леко да ме подбутва, а не да ме "влачи". Също така от днес тръгвам на уроци по танци, а вечерта ще намаля ксанакса с още 1/4. Всичко това е благодарение на вас! Без вашите консултации в този форум и статиите в блоговете ви, още щях да продължавам с битието на легална наркоманка и да се успокоявам, че в ролята на жертва не е чак толкова лошо. Благодаря ви! Много, много ви благодаря! Дори не мога да повярвам, че има хора, които доброволно да отделят от времето си, за да помагат на другите. Имам само една молба - можете ли да ми препоръчате подходяща литература? Вече си набелязах Уейн Дайър, Носрат Песешкиан и Лазарев. Чела съм по малко Фройд и Юнг, защото като тийнейджърка се интересувах от психология, даже смятах да ставам детски психолог, но после избрах да се занимавам с изкуство и психологията остана като хоби. Благодаря предварително! P.S. Съжалявам, че публикацията ми стана толкова дълга!
  3. 6 points
    Хайде малко да сменим перспективата. Темата е важна не само заради М. Проблема е повсевместен, цивилизационен цирей е почти...: "Трябвали човек най-напред да създаде добри отношения със самотата си, преди да встъпи във връзка? Да, трябва да се примириш със самотата си дотолкова, че тя срещат двама господари - господари на своите същества, на своята самота - щастието не само се добавя, но се умножава. То се превръща в небивал феномен, в тържество. И те не се експлоатират, а споделят. Не се използват един-друг. Напротив, те стават едно и се наслаждават на съществуването, което ги обгръща. Двама самотни човека винаги се изправят един срещу друг, винаги се конфронтират един с друг. Двама човека, които са познали самотата, са заедно и се срещат с нещо по-висше от тях двамата. Винаги давам следния пример: двама обикновени любовници, които са самотни, винаги се обръщат един към друг, двама истински любовници в пълнолунната нощ няма да се гледат един-друг. Може и да се държат за ръце, но ще гледат пълната луна високо в небето. Няма да са обърнати един към друг, а заедно ще са обърнати към нещо друго. Понякога ще слушат симфония на Моцарт, или Бетховен, или Вагнер заедно. Понякога ще седят край някое дърво и ще се наслаждават на изключителната същност на дървото, която ги обгръща. Понякога може да седят край някой водопад и да слушат дивата музика, която неспирно се сътворява там. Понякога, край океана заедно ще гледат в най-далечната точка на хоризонта. А когато двама самотници се срещнат, те се гледат един-друг, защото непрестанно търсят начини и средства да се експлоатират - как да използват другия, как да бъдат щастливи чрез другия. Но двама души, които са дълбоко свързани помежду си, не се стремят да се използват един-друг. Те по-скоро стават спътници, поемат на поклонническо пътешествие. Целта е висока, целта е далечна. Общият им интерес ги обединява. Обичайно общият интерес е секса. Сексът може да обедини две личности моментно, случайно и много повърхностно. Истинските любовници имат много по-голям общ интерес. Не че няма да има секс, може да има, но като част от една по-висша хармония. Слушайки симфонията на Моцарт или Бетховен, те могат толкова да се сближат, че да се любят, но това е в голямата хармония на симфонията на Бетховен. Симфонията е истинското нещо, любовта се случва като част от нея. А когато любовта се случва сама по себе си, нетърсена, ненамислена, просто като част от по- висшата хармония, тя носи в себе си напълно различно качество. Тя не е вече човешка, а божествена. Думата „щастие” (англ. happiness) идва от скандинавската дума „хап”. Думата „случва се” (англ. happening) идва от същия корен. Щастието е това, което се случва. Не можете да го произведете, не можете да му заповядате, не можете да го принудите. Най-много можете да сте достъпни за него. Когато се случи, нека се случи. Двама истински любовници са винаги на разположение, но никога не мислят за щастието, никога не се опитват да го намерят. Така, те никога не са разочаровани, защото когато стане - стане. Те създават ситуацията - всъщност ако вие сте щастливи със самите себе си, вие вече сте такава ситуация, и ако другият също е щастлив със самия себе си, това също е ситуация. Когато двете ситуации се доближат, се създава една по- голяма ситуация. В тази голяма ситуация се случват много неща - без нищо да бъде направено. Не се налага човек да прави нищо, за да бъде щастлив. Просто трябва да остави щастието да тече. Така че, въпросът беше, трябва ли човек първо да се помири със самотата си, преди да встъпи във взаимоотношение? Да - да, абсолютно. Така трябва да бъде, иначе ще бъдете разочаровани и в името на любовта ще правите нещо друго, което изобщо не е любов".
  4. 6 points
    Георги Балджиев

    Steli

    Здравей, състоянието, което описваш налично в момента принадлежи към групата на тревожните разстройства. Нарича се още натраплива невроза. Обикновено, за да се развие такава невроза е необходима предпоставка - дали в характера, дали в стресово преживяване в миналото, няма значение, но все таки трябват условия, които да допринесат за проявата ѝ. С други думи - в миналото си имала една скрита и несъзната тревога, така че не е съвсем разумно да искаш да бъдеш като преди. Преди не си била спокойна. Тя и паниката ти е дошла затова - да те "събуди" и провокира да се промениш, за да можеш да изпълниш живота си със смисъл, който надхвърля преходните желания на его-то и мизерничките игри на ума. В процеса на психотерапия не просто ще си "говориш" с терапевта си. Както много пъти съм казвал - психотерапията е по-скоро правене на "неща", отколкото просто говорене. А доколкото сесиите се изпълват наистина с разговори, то те не са обичайни - в тях има структура и замисъл, които в добри терапевтични "ръце" те водят към смелостта ти и промяната към творческата ти и любяща изява на Тази Която Си (а Коя Си Ти е въпрос, който доста често неврозата провокира търсенето на отговор). Поздрави!
  5. 6 points
    Орлин Баев

    Благодаря!

    Ех, че красиво - на свой ред благодаря! Насочвам към списък от ценни според мен книги: Четенето на подходяща литература има терапевтичен ефект! Когато четем добри книги, собствената ни когниция резонира с тази на автора, което води до естествено реструктуриране на собствените ни убеждения, промяна на несъзнаваната ни "карта" на света, мироглед и разбирания. Вдъхновяващите книги мотивират, зареждат с енергия за промяна и личностово развитие. Мъдрите книги резонират със собствения ни опит. В процеса на четене словото на писалия синхронизира собствените ни когнитивни механизми, създава база за "превключване на друга скорост", поглеждане от различни гледни точки и създаване на по-светли и оптимистични такива! Писаното слово създава чудесен ментален контекст за случването на обективни психоемоционални промени в реалната психотерапия. Затова е препоръчително успоредно с живата психотерапия да се практикува и четенето на амбициращи, осветляващи и променящи мисленето книги! Ето списък от някои книги и статии: Книги: Психология, психотерапия, медитация, философия: - "Изгради живота на мечтите си", Ричард Бандлър - в книгата са дадени конкретни методи за промяна на гледната точка, мисленето и чувствата по отношение на конкретни психосоциални процеси и факти! - "Трансформации", Ричард Бандлър - Книга, която съдържа в себе си есенцията от огромния опит на Ричард в хипнозата и психотерапията! Чудесна е за специалисти, но и за всеки човек с будна мисъл! - Коучинг с НЛП - Пренареждане на матрицата с ТЕС, Карл Досън - методът на Карл е комбинация от НЛП, хипноза и ТЕС. Елегантен, изчистен и работещ подход. - "Да се справим с тревожността и фобиите", Едмънд Борн - в книгата по един най-достъпен и популярен начин са представени основни психотерапевтични методи за терапия и самолечение на тревожността. - "Да се чувстваш добре", Дейвид Бърнс - Д-р Бърнс споделя някои основни теоретични положения относно терапията на депресия и тревожност. Предоставя добри практически методи за самостоятелна работа, основно от когнитивно-поведенческата парадигма. - Когнитивно поведенческа терапия. Основите и отвъд тях, Джудит Бек, дъщеря на създателя на когнитивната терапия, Арън Бек - "Трансперсонална психология. Свещена сексуалност.", Орлин Баев - авторът представя едно от основните направления в съвременната психология. - "Психология на смелостта", Орлин Баев - "гръбнакът" на книгата се състои в есенцията от опита ми в работата с тревожни разстройства. В книгата са включени и статии за самостоятелна работа по преодоляване на заекването (логоневроза), зависимостите, разкази и много др. ... - Лествица, Йоан Лествичник - християнско лечение на душата. Много ценна книга! - Правословная психотерапия, Иерофей Влахос - Монахът в мен, Хайнц Хусбаумер. Поклонническите пътувания на един католик с протестантски разбирания, който обича православието, в 'Света гора". - "Неврозите", Зигмунд Фройд - в книгата по един блестящ умозрителен начин са проследени някои базисни психодинамики, познаването на които е наложително в процеса на психотерапевтична и личностова промяна. - Анализ на характера , Вилхелм Райх - изключително ценна за търсача на себепознание книга. Стилът на разсъждение на автора води до невероятен ментален подем и вдъхновение. - "Вяра имам", Мадлен Алгафари - в книгата си Мадлен отговаря на писма, засяга ключови положения при дадени невротични състояния. - Глад за истински неща, Мадлен Алгафари - отговори от Мадлен на писма. - "Позитивна психотерапия на ежедневието", Носрат Песешкиян - една от най-ценните книги на Песешкиян. - "33 плюс една форми на партньорство", Носрат Песешкиян - интересни наблюдения върху партньорските и семейни психодинамики. - "Търговецът и папагалът", Носрат Песешкиян- мъдри притчи и приказки за душата - Човекът в търсене на смисъл, Виктор Франкъл - Парапсихологията - магия или наука - Йога, свобода и безсмъртие, Мирча Елиаде. Прекрасна книга, написана от много вещ и проникновен мислител. - Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, Мирча Елиаде. Пространно и изчерпателно, дълбинно и цялостно описание на световния шаманизъм. - "Силата на настоящето", Екхарт Толе - в книгата си Екхарт умело говори за пълносъзнателното пребиваване в настоящия момент, този ключ към шастието, интуитивната сърдечна когниция и блаженството на разширеното съзнание. - "Гласът на покоя" Екхарт Толе - "Концентрация и медитация", Крисмъс Хъмфрис - много полезна систематизация на основните стъпки в пътя към...Себе си! - Мъдро сърце - "Отвъд религията. Етика за цялото човечество", Далай Лама - във време, в което пътеводните светлини на фара на ценностната система на човечеството мъждукат, преобърнати са диаболично наопаки или въобще загаснали, ламата ни предава посланието на изначалните принципи на сърдечната мъдрост! - Увод в дзен будизма - Судзуки Т. Т. - Дзен - ум на начинаещ - Судзуки Шинриу - Дзен и изкуството на стрелба с лък - Ойген Херигел - "Медитацията - изкуството на екстаза", Ошо - съзерцанието от тантрическа гледна точка. - "За медитацията", Ошо - "Оранжевата книга", Ошо - Книги от Ошо - "Йога нидра", Сатянанда - описание на йога на сънуването според Свами Сатянанда Сарасвати. - "Интегрална психология", Кен Уилбър - една реална визия за психологията, обхващаща както най-научните и основи, така и безкрая на трансперсоналните направления. - Другото лице на паниката - Петя Петрова. В книгата си Петя споделя личния си опит в преодоляването на паническите атаки, генерализираната тревожност и депресивност. Идваща от преживелищна опитност, книгата е наистина ценна! - Ти си промяната - Росица Вакъвчиева. В книгата си Роси разказва за главните принципи, според които, ако човек живее, потокът на радостта тласка стъпките му в посоката на вдъхновението! Много добра книга! - Хармония отвъд ума, Елена Шахънска. Елена надхвърля себе си в тази книга. Едно систематично и много богато представяне на дълбоки психологични и философски, но и практически постановки, идеи и методи. - Биология на убежденията, Брус Липтън - "К.Г.Юнг.Лексикон", Дарил Шарп - в съвсем сбит вид, книгата представя основните понятия на аналитичната психология и психотерапия, разбираемо и полезно! - "Езикът на любовта", Петър Дънов - в поредица от кратки лекции, българският мъдрец с с думите си отваря сърцето на четящия за тихия език на Любовта! - "Любов и сексуалност 1", Омраам Микхаел Айванхов, мой превод - "Любов и сексуалност 2", Омраам Микхаел Айванхов, мой превод - "Хармония", Омраам Микхаел Айванхов, мой превод - Книги от Елеазар Хараш - изключително ценни! - Книги за даоска йога (ней гун) от Мантак Чиа - "Бхагават Гита" - "Божествена песен" - книгата е крайъгълен камък на индуската философия и път към себеразвитие. - Човешкият цикъл - Оробиндо Гош - Мисли и афоризми - Оробиндо Гош - Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието - Сатпрем - Йогийска садхана - Ауробиндо - Синтезът ма йога, Ауробиндо - Интегрална йога, Оробиндо - Книги от Шри Оробиндо - Книги от Милтън Ериксън - Книги от Джей Хейли - 136 НЛП книги - 241 книги психиатрия Духовност и езотерика: - Всеобщата религия - Ани Безант - Родословието на човека - Ани Безант - Човекът и неговите тела - Ани Безант - Лекуване с ангелите - Дорийн Върчу - Книги от Дорийн Върчу - Осем главни упанишади - Диагностика на кармата 1- Сергей Лазарев - Някои от книгите на Сергей Лазарев в електронен вариант- сайт http://spiralata.net - Книгите на Сергей Лазарев в хартиен вариант - Сергей Лазарев спокойно може да бъде наречен пророк. При това не живеещ нейде в пустинята, а наш съвременник, преживяващ всички особености на бурните времена, в които живеем. Човек, смирил егото си и обуздал нагоните си дотам, че воалът на фините процеси в съдбата на човека се разбулва пред взора му! - Пътуване извън тялото - Робърт Монро, трилогия - Живот след смъртта - д-р Реймънд Муди - Пътят на душите - Майкъл Нютон - Следите на душите - Майкъл Нютон - Живот между преражданията - Майкъл Нютон - Живот след смъртта на физическото тяло - Влад Пашов - Небе и ад - Емануел Сведенборг - потресаващо откровение, извадка от много по-мащабните трудове на великия учен - емпирик Сведенборг. - Тибетска книга на живота и смъртта - Согиал Ринпоче - Тибетска йога на сънуването - Тензин Уангял Ринпоче - Холографската вселена - Майкъл Толбот - Влизане в кръга - Олга Харитиди - Смехът на Шамана, Владимир Серкин - Тантра и крия йога техники 1 , Сатянанда Сарасвати и ученици - Тантра и крия йога техники 2, Сатянанда Сарасвати и ученици - Тантра и крия йога техники 3, Сятянанда Сарасвати у ученици - Книги от Свами Шивананда онлайн - Книги от Свами Вивекананда - Книги от теософа Чарлз Ледбитър - Книги от Ани Безант - Книги за медитацията от различни течения и школи - 33 тантра книги. Хиндуистка, будистка, съвременна тантра. - Електронна библиотека на българския светогорски манастир Зограф - долу вдясно има стрелка, отваряща следващите екрани. Забележка: горният списък възнамерявам постоянно да обогатявам и обновявам. Посочените книги са само капка в океана от брилянтно писано слово, подходящо за създаване на психотерапевтичен контекст!
  6. 6 points
    Здравей Орлин, Благодаря ти за отклика на моята история! Искам отново да благодаря на Форума и лично на Орлин, д-р Първанов и Диляна, които коментираха моя проблем тогава, както и отговориха на моите съобщения, а с д-р Първанов имах възможност да се срещна и лично. С удоволствие ще споделя моите преживявания: Корените на промяната се състоят в това, че: 1. Оставих всякакъв Страх назад. Или поне повечето страх. А ние повечето живеем всеки ден с доста необосновани страхове. Екхарт Тола (един от любимите ми мислители по духовни тематики от 21 век) казва че правим нещата или от Страх или от Любов. За съжаление по-често от страх 2. Научих се или по точно оставих се да приемам неизвестността. Нищо никога не е сигурно на този свят освен смъртта. Оставих живота да се разгръща и случва. Като това не означава че съм била пасивен наблюдател отстрани, не напротив, скочих в потока на живота, приех работа, от която малко ме беше страх, преместих се да живея сама (като аз имах страх дори да заспя или по точно имах необходимост от родителите си) преместих се не само да живея сама, а и в друга държава. Не мисля че опитността на всеки трябва да е толкова, ако искате, драстична, като моята на фунционално ниво, не е нужно да се местите в друга държава или да сменяте това, което правите като дейност – промяната и нагласата е вътре във вас където и да сте. Едно ново място или дори един нов човек не може да ви гарантира, даде или предостави вашето избавление от вашите собсвени демони. Срещу тях се изправяте вие. Тях винаги ще ги има, в нас се борят противоположности, няма всеки ден да сте Дзен, но и това не е целта. Искам с това да дам надежда, сила, насока и кураж на тези от вас, които се чувстват долу, безпомощни, неоправдани и слаби – Вие сте по-силни отколкото предполагате! Изпитанието сега е вашият катарзис, то ви прави истински! Ако не вярвате на мен, прочетете и гледайте хилядите доказателства на хора и учения които говорят за това. Позволявам си да споделя някои от тях с вас тук: https://www.youtube.com/watch?v=8AyIy_dqXeY&list=PL1Xxx3MDA5kpGikAs0Z7O6BVmc8rggaOD&index=7&t=0s / Стойчо Керев: Мисълта може да променя материята https://www.youtube.com/watch?v=_7H6G8g40Vo http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E5%EA%F5%E0%F0%F2 / Всички книги на този автор, като Силата на настоящето е основната, има ги безплатно в Спиралата, както и негови видеа онлайн са достъпни в интернет https://www.youtube.com/watch?v=v0ebix-x68Q&index=3&list=PL1Xxx3MDA5kqkCJvVJY7s6g_OX52svDRh&t=0s Can One Really Say ‘there Is No Problem’? https://www.youtube.com/watch?v=u08qLOeS7uI&index=5&t=0s&list=PL1Xxx3MDA5kqy4Sxa9Tljio2jm_KVrQdw Въпрос на гледна точка - Саркофаг, облечен в калории https://www.youtube.com/watch?v=4iaqs4_xePk&index=3&list=PL1Xxx3MDA5kobdDPcH06l18Qn8Z0vVDAk&t=121s The Power of Intention | SuperSoul Sunday | Oprah Winfrey Network / Опра Уинфри има много видеа от инициативата и за духовна неделя, както и много нейни мотивиращи видеа https://www.youtube.com/watch?v=SskrmHCoiRc&index=2&list=PL1Xxx3MDA5kqkCJvVJY7s6g_OX52svDRh&t=28s Inspiring words from Oprah Winfrey https://www.youtube.com/watch?v=NnJgLYsjxsc&t=182s една много красива моя любима мантра 3. Беше ме страх, но живеех, такъв какъвто ми се поднасяше сега живота. Реших да направя промените, които искам постепенно, но сигурно. 4. Не се отказах тайно да мечтая и ставах по-силна от собственото си убеждение. 5. Молих се на Бог. 6. Правих практики на приемане и се разграничавах от проблема си като го поглеждах отстрани. 7. Създавах си малки ритуали на щастие. Може да бъде малка разходка, любима песен или книга, нещо вкусно за хапване или просто време за усмивка и приемане на себе си. 8. Не се насилвах да бъда нормална или щастлива, такава или онакава. 9. Слушах мантрите на Орлин в youtube, тях още си ги пускам понякога : ) Припомням си че за мен самата няма по-важен човек от мен, учих се да живея със здравословен егоизъм. 10. Вселената привлече обстоятелствата, които бяха най-добри за мен в личен и професионален план. Вече съществуват осъзнати хора, които са абсолютно извисени духовно, които нямат нужда от конкретни или изобщо събития в двата основни човешки пътеки на активния зрял индивид – лична и професионална. Аз исках и още избирам да преживея тези опитности и да бъда земен човек, който преживява радостите и трудностите на така да се каже стандартния нормален живот, в който човека има семейство и занимание, с което изкарва прехраната си. Като съм сигурна, че има хора, които дори нямат нужда от този нормален живот за да се чувстват изпълнени, но аз мога да дам само моя опит и лично виждане тук. 11. Оцених света не само като причинно следствени връзки, ами и като наше общо творение, наше общо съзнателно преживяване 12. Спрях да се обиждам и да приемам несправедливостта или злобата лично, разбрах, че всеки има нужда от опитността, която неговата душа приема в този момент. 13. Избрах да живея в настоящия момент. 14. Като бърза и ефективна практика препоръчвам спорт > бягане, дишане, ако не можете да бягате, бързо ходене, просто физическа активност за оросяване на мозъка (малко допълнително за това> ) С обич към вас, Мария
  7. 5 points
    А кой казва, че е нормално всеки ден секс и на ден по 10 пъти и отново всеки ден? Освен социалната сугестия на обществото, настояващо за все повече оргазми, но затова пък все по-лишено от любов, кое друго тласка към това? Страховете, че за да съм мъж, трябва да се доказвам постоянно. Такива страхове, колкото и секс да инициират, колкото и мачо поведение да се демонстрра, са далеч от истинската мъжественост. Тя е спокойна, зряла, обичаща. Либидото при нея се проявява не само в сексуалност, но в обич, творчество, грижа за жената, топлина и здраво обожание. Аналогично с женственоста. В последните 10-на години тенденцията жената да се държи като разгонена самка, нааства все повече, отново под давлението на социалните порно сугестии. Но жената, фокусирана преимуществено в секса, губи баланса, губи любовта и идващите от нея естествени закономерности. Сваля любовта до едната страст, фините чувства до интереса, обгръщащата женска, трансформиращо сърдечна сила до вулгарното искане "дай, длъжен си ми", мотивиращото вдъхновение, способността да е муза и въздига, слизат единствено до манипулацията към още и още материални придобивки... Та, какви са несъзнаваните мотиви зад ежедневния многочасов секс, така масово популиран?! Дали здраво разкрепостяване, както е внушавано, или комбинация от нравствен разпад плюс несъзнавани наличности, рационализирано обявявани за нормалност в една все по-порно базирана цивилизация? Но, нищо против секса. Напротив! Сексът е нещо чудесно - едно от най-магичните преживявания на тази земя е. Просто и тук има мярка. А тя идва от любовта. Представи си, че обичаш бизнеса си - развиваш го активно, мобилизиран си. Около теб има много жени и всички те искат - защото така работи психиката на самката. Вижда не само теб, а сигурността, силата, социалния статус, принадлежността, които можеш да и дадеш. А разликата между жената и самката, е че жената освен всичко това, вижда и теб - сърдечността ти, духа ти, същността ти - защото тя самата има единство с тях в самата себе си. Но, приземено - развивайки бизнеса си, бидейки желан от маса жени, в теб се появява увереност, сигурност, мъжественост, която не е нужно да се доказва, а просто е там. Тогава идва балансът - не е нужно да се доказваш пред всяка самка, а всъщност пред неувереността си. Любовта е като този бизнес - средоточие на мислите, чувствата ти е, мотивира те, постоянно присъствие в теб е, което разтваря страховете, прави те естествено самоуверен. Примерът с бизнеса е само метафора - основната ни заетост (бизинес), за която идваме на тази земя, е намирането на любовта, провеждането ѝ през живота ни и въздигането му до нея. Само познавайки любовта, сексът се нормализира. Без нея се превръща в част от вечната страстна неудовлетвореност, в контрол над другия и манипулацията му, в жалкото нагонно, териториално себедоказване, често присъединяващо се към характерови страхове. Ако в двадесетте започнеш да ползваш полови стимулатори, за да нагодиш ума и тялото към неразбирането и бягането от сянката си, какъв ли би бил в 50-тте? Не съм сигурен, че прекрасна картинка. Накратко: осъзнай страховете си, разтвори ги до спокойна мъжественост, имай ясни цели, следвай ги силно. В ядрото на всичко това е любовта. Още се нарича смисъл. Няма ли го, остават само чукането, власта и парите. Обществото усилено тръби, че това е всичко. Не е - любовта е единицата, която поставена пред нулите на която и да е житейска цел и дело, включително и секса, ги превръща в трилионите на смисъла!
  8. 5 points
    Здравей! Разбирам те, че ти е трудно, че е плашещо, на моменти дори погубващо. И целият този страх всичко да не се повтори, те въвежда в една невероятна безизходица, в която и най-голямата надежда се губи и гасне, и остава само и единствено мрак и отново онзи смразяващ страх. Трудно е, непосилно е, но в същото време има милиони хора, които са го превъзмогнали. Хора от този форум, хора, които дори виждаш по улиците. По всичко личи, че имаш доста силен характер и гледаш да се справиш сама. Да, и това е част от пътя ти, да опиташ всички алтернативи, преди да се предадеш. Защото в полето на нашата психика, на онова нещо, което наричаме душа, дух, свръх Аз, ние не се борим само, но и се учим да се предаваме. Да, пропускаме случващото се и да се доверяваме на мъдростта на живота. Ти разглеждаш тревожността единствено от медицинска гледна точка, като разстройство и това е напълно вярно. Но всяка истина е половин истина и тази е половин също. Има и други гледни точки, някои хора разглеждат това състояние, като събуждане от дълбокият сън на материализма. Да, ние сме тела, но в нас има и нещо много по-дълбоко. Разбирам те, че ти е трудно да предадеш доверието си някому, но и тази съпротива е част от твоето лечение. Може би на този етап, нямаш нужда да се доверяваш на някого, може да се довериш на нещо по-голямо, нещо твое, наше, общо, което наричаме Бог. И това е един различен поглед към тревожните състояния, които от езотерична гледна точка са събуждане на заспалата енергия вътре в нас. Някои я наричат кундалини, други прана, чи, няма значение думата, но това, което описваш ти е раздвижване на по-дълбоките пластове на твоята психика. И пред теб седи един много важен избор, изборът какво отношение да проявиш към случващото се, а именно в това е ключа. Хората се лекуваме, не като изтриваме неща от живота си, а като ги надмогваме и разбираме смисъла, който те ни носят. Именно в това се състои алхимията и превръщането на оловото в злато. Ти си започнала да се предаваш,а това го показват именно твоите мисли дали да пиеш хапчета или не, но ти за момента не си изпробвала никакви алтернативи. Да, един терапевт, не се е получило и какво от това. Има такива моменти, време е да зададеш въпроси към себе си. Дали това недоверие е точно към терапевта ти или то се отнася масово в живота ти? Какво те спира да поискаш помощ? И какво за Бога означава думата помощ? С какво я свързвам, както значи за мен? И дали не искам помощ по точно определен начин, такъв какъвто аз знам, че ми трябва? Прочети тълкуванието на думата помощ, потърси синоними, сродни думи. Виж какво се крие зад символиката и, която тя носи. Това са първите стъпки отвъд чувството за вина, нищожност и вечно самосъжаление. Да, ти си жертва, но не на екзистениалното, а на невротичното страдание и колкото повече бягаш от него, то толкова повече се засилва. Никой не може да избяга от страданието, независимо дали се пият хапчета или не, то е част от живота ни и то именно е горивото за търсенето, осъзнаването, промяната. И рано или късно всеки спира да бяга, защото е безкрайно изморително, тогава може да се породи депресия и една дълбока тъга. Тогава е именно сливането с цялото човечество, с Бога и с течение на времето тъгата се превръща в тиха мъдрост. Ние не сме светци, ние сме хора с определени лимити и когато влезем и осъзнаем собственити си лимити, от къде до къде се простира нашата сила, тогава се ражда и онова нещо, което се нарича смирение. Но това е един дълъг път, който продължава до нашата смърт. А смъртта е дошла вече при теб, и старото разбиране започва да умира. Да, болезнено, бавно, но така се ражда новото. Просто продължи...
  9. 5 points
    У-верен. Нека махнем у-то и остава думата верен.Въпроса е, на кого е верен? Подразбира се, че трябва да е верен на себе си.Но, как може да си верен на нещо, което не знаеш какво е? Значи трябва да помогнем на клиента да изгради образа на ,,себе си,,.Казвам да изградим, не да открием. Когато, ние помогнем на клиента, да изгради този максимално върховен за него образ, той може вече, да му бъде верен и добие това, което наричаме у-вереност. Буда минавал през някакво село. Събрали се хора. Били против него и започнали да го хулят. Буда слушал, а след това казал: "Трябва да стигна до другото село на време, затова мога ли вече да тръгвам? Ако сте казали всичко, което имате да казвате, ако сте приключили, в такъв случай мога да тръгвам. А ако имате да ми казвате още нещо, когато мина оттук на връщане ще чакам на това място. Можете да дойдете и да ми го кажете." Хората били изненадани. Не можели да разберат. Били го обидили, употребили обидни думи. ругали го, затова казали: "Но ние няма какво да ти казваме. Ще те ругаем и обиждаме." Буда отговорил: "Можете да го правите, но ако търсите някаква реакция от моя страна, сте закъснели. Ако преди десет години бяхте дошли със същите думи, щях да реагирам. Но сега се научих как да действам. Сега съм господар на себе си; не можете да ме принудите да направя нещо. Не можете да ме засегнете. Нищо не може да ме засегне, защото познавам собствения си център." Това познаване на центъра, или това поставяне в центъра, те прави господар. Иначе си роб и си роб на мнозина - не само на един господар, а на мнозина. Всичко за теб е господар, а ти си роб на цялата вселена. За съмнението- в хода на психотерапията съмнението трябва да бъде заменено с любопитство. То,трябва да стане, основното чувство, което ще кара клиента да експериментира нови форми на поведение.
  10. 5 points
    Да напомня, Изабела, че ти си майка само на своето пораснало "бебчо". Останалият свят не е твое детенце и ти не си отговорна за него. Чувството за вина е агресия към света и хората около нас, а се прикрива под благовидната маска на чувство за отговорност. Твърдя го като бивша "виновна за всичко". Как излезнах от това? - Осъзнах агресивността и причината за чувството за вина. Осъзнах какво е Бог и коя съм аз...
  11. 5 points
    Aабсолютно, за всичко си права, спомена за времето когато си имала симптомите е пуснал отново реакцията.Нищо чудно, догодина по същото време пак да я пусне. Ще отмине.
  12. 5 points
    Знаеш ли, аз съм пелтек и пълен смотаняк. Бях и ще си ходя такъв... Това, че си виждаме минусите и си ги признаваме, вее е силен старт за промяната им. Преди ако ми бяха казали, че ще мога да говоря що годе разбираемо пред хора, мислех, че ми се подиграват и не разбират. А сега мога да говоря пред двама или милион и двама и ми е все тая - харесва ми. А не преди дълго не беше така - ама никак не беше така. По отношение на жените - разбирам те прекрасно, през опита си. Пълен дришльо бях и съм си и не го крия от никого... Не можех да заговоря която и да е. Направо онемявах, като хипнотизиран, плюс пелтеченето и ...зле... Също като теб, въпреки смотаността ми, когато мадамата ме е харесвала, сам съм развалял всичко - от страх, задръстеност и скованост, неувереност и изцъкленост... Същото желание за бягство като теб - от социума в манастири, в духовност (ама нездраво, като опит за спасение от собствената сянка...), от самия живот... Разбирам те, не от изсмукана от пръстите теория ти говоря. Всичко се променя, приятелю! Представи си, че искаш да станеш добър в мма. Отидеш един два пъти, умориш се на кондиционната тренировка, разтупти се сърчицето, праснат те два пъти, хвърлят те три пъти на земята, почувстваш се слаб и ... бягство. Да си признаеш, че си слаб, вече е сила! Когато приемеш ясно вижданите си минуси и систематично ги предизвикваш с непреклонна мотивация и дисциплина, отстъпват и започват да се превръщат в плюсове. Защото започваш да вземаш силата си от страха. А сега страхът ти е взел силата. За да си я вемеш обратно, правейки аналогия с мма, е нужно просто да продължиш, да укрепнеш, да прокараш мотивацията си освен през уменията и издръжливостта, преди всичко през собствените си слабости, които активно се вадят, но колкото повече смело излизат, повече се и преобразуват. Слабостта става на сила. Страхът на смелост. Няма мистика, има здрава работа. Същото е по отношение на социалните умения, мацките, живота! Иска се да минеш активно през собствената сянка, през страховете, да се окаляш здраво в тях, но вече градивно, преобразуващо, все по-надъхано и смело. Хъс за живот! Разбираш ли, приемайки смотаняка в себе си, можеш да го моделираш, да го превърнеш в яко копеле. С униние, мрънкане и бягане от активните усилия обаче не става. Променя се мисленето, работи се ментално, емоционално, много важно - в група и групи... Работата тук е тегава, но абсолютно сигурна, когато се следва посоката качествено. Ако за усвояване на един мма се искат няколко години, не мислиш ли, че също толкова са нужни за преобразуване на страховете в сила - когнитивно, поведенчески, хипнотично, медитативно, социално! Стабилните резултати идват още след няколко месеца такава работа, а стратегически устойчивите след 6 месеца, година... Тази работа не спира - защото нивата на силата са много, а творчеството започва да иска да се излива през теб и виждаш, че да, много различен си от преди, но можеш още повече... При това, не е гонене на моркова със сопата отзад, а все по-изгарящ хъс за живот! Мотивация, взета не от другаде, а именно от страха и отчаянието, ползвани като прекрасно гориво на силата ти! Няма мистика, а здрава работа! Жените ти пишат, че няма проблем да си фин и т.н. Да, няма, когато си смел и мъжествен и да, за да чуваш да-та, е нужно да минаваш смело през много не-та. Обаче и това са клишета, ако първо в себе си не превърнеш себемразенето в себеприемане и на този фон, всичките л. стават, както вече много пъти казах, суперско гориво! Има път към мъжествеността и не е загадка! С мрънкане не става, брат, Сега те боли и се самонаказваш още повече - ялова посока е това. Когато активно работиш по мъжествеността си, предизвикването боли, истински боли, смазващо е това нужно ежедневно предизвивкване в социални ситуации, на фона на когнитивна и т.н. работа. Обаче вече е градивно, израстващо напрежение, идващо не от самомачкане, а от декапсулиране, пълна искреност със себе си и света, от постоянното активизиране на старите програми и преобразуването им - тъгата, вината, страховете, унижението, слабостта. Не само, че не бягаш от тях, но активно ги вадиш на бял свят и преобразуваш самата основа на базисните себе и светоотносни вярвания в тях. Ако измрънкаш, че не може, означава че не си опитвал достатъчно дълго, силно, упорито, ежедневно и качествено! Път има. Можеш да го вървиш, можеш и да се приемаш за жертва или да осъзнаеш това си вярване и разграничавайи, се от него, да го ползваш като ядрено гориво за все по-изгарящата си мотивация! Път има, вървян е от мнозина. Бъди от тях! Има една тайна - колкото от по-долу тръгваш, по-нависоко стигаш!
  13. 5 points
    Донка

    Помощ

    За заминалите (не мъртвите) се мисли с любов и благодарност. Те могат да ни сторят само добро и да ни помогнат. Препоръчвам за изчистване на негативните мисли за тях Молитвата за заминали от Учителя: А иначе никой не е останал вечно тук - както пристигаме, така си и заминаваме - това е естествен процес. Древните са го осъзнавали. Нашата цивилизация ни учи да се страхуваме от тази смяна на формата на живот. Гъсениците страхуват ли се да се превърнат в пеперуди? Пеперудите страхуват ли се да оставят своя живот в яйцата си? Когато човек промени своето отношение към този процес, страховете се стопяват ..... Изпитано. ПП. Молитвата се казва бавно, с осъзнаване и с любов в сърцето към човека, за когото я казваме. Аз се опитвам да си представя това, за което се говори вътре и ми действа прекрасно. Ако все пак е трудно любовта да измести страха, опитайте да си припомните щастливи моменти, които сте изживели с този човек...
  14. 5 points
    С риск да дам коренно различна посока на разговора, но много ми се прииска да кажа на Джейн следното. Ние сме българи, конен народ, силен. Силата ни е в движението в земята. Да тропнеш та да я разтърсиш таз земя под краката си. Нашата народопсихология има друга връзка, с природния цикъл, със слънцето. Най- силната и мощна медитация на българина е танца. Хорото. Играе се в кръг, като слънцето и се вика на него, ама много се вика, всичката ти мъка да излезе. Като тропнеш хем гнева в земята да изтърсиш, хем сила да си вземеш от нея. Силен и мощен метод е това. Ако и запееш, всичко ще ти излезе. Не случайно хора сме играли, много. Тропанка, Копаница, чичовото, граувско, такава сила иска там, такава енергия... всичкия адреналин излиза и глава и корем всичко се намества. Ама към това се пристъпва със сила, с мерак, с готовност за живот. Играй Джейн, поиграй с тоз живот. Не го мисли. Движение, игра, хОрата край теб. Измести фокуса, не стой в лечението а в оздравителния процес.
  15. 5 points
    Не искаш повече така, а пиеш химия, потискаща част от теб. Не си болна, а поддържаш разбиране и отношение спрямо ставащото, сякаш си болна и трябва механично нещо да махнеш, да изрежеш. Да, но тревожността е в собственото ти подсъзнание и когато психичното отношение е такова, хапчетата само добавят химически еквивалент на това изтласкване, "набутване" на нерешените уроци обратно в сянката. Ето мама - от няколко десетилетия пие химия, която всъщност я поддържа в състояние на хронифицирана невротичка. Можеш като нея, подобно на слаб ученик, да бягаш от час и повтаряш годината с невзетите изпити до края на живота си, в безкрайно буксуване и живот на малък процент от пълния потенциал. А можеш и да погледнеш в себе си, да видиш съдържимото, да проследиш наличното, да инвентаризираш страховете, опознаеш собствения си характер. Опознавайки се, виждаш че тревожността и симптомите ѝ само сочат като услужливи глашатаи към работата по доверяване, себезаявяване, връзка с реалността, спокойна смелост, която има да бъде вършена. Когато не е вършена, глашатаите усилват натиска си, превръщат се в надзиратели с камшици. Упоявайки ги химически, все едно ги наливаш с евтино царевично уиски, но характеровата нива си стои буренясала, неизорана, незасята и неполята. А времето си минава, а на мястото на очакваното от теб (от Живота, от потенциала ти) зърно на сърцатия живот, виреят плевелите и шубраците на неразбраните и неогрени от слънцето на любовта ти страхове. Страховите бурени не са лоши сами по себе си. Когато отношението ти се промени в смирено учещо се, те биват усвоени от дисковата брана на решителността ти, за да наторят почвата на целостта ти. Неприятни са не те - те съдържат чудесна енергия и имат мястото си като тор. Неприятно е отношението ти към ставащото като към болест, бягането от страха, вместо с доверие поглеждането му и сприятеляването с него, което вече го преобразува в смела сила, хранеща една обичаща, дълбоко сърцата жена - теб. А има и друг вариант - като мама...
  16. 5 points
    Това са илюзии. От стреса са ти. Позволи ми обаче да не се съглася с това . ,,-не искам да натоварвам родителите ми, защото според мен справянето с този проблем е да израсна като личност, което означава самостоятелно справяне с проблемите.,, Справянето ти с ОКР - то , без помощ от тях е ....химера.Повярвай ми, знам какво говоря.Без тяхното ангажиране в психотерапевтичния процес, няма да се справиш.Ти, някак си не разбираш, че си тревожна, защото семейството ти те е направила такава.За да може ти да се справиш и те трябва да се променят. Отношенията ви трябва да станат различни. И точно това, хапчетата, не могат да направят.
  17. 5 points
    Да де, ама, ако събереш смелост и излезеш без клонарекса, ще се убедиш, че нито ще припаднеш , нито ще умреш.Тогава, бавно и с много усилия, ще се мобилизираш и отървеш от страховете си. Иначе.... извинявай, ама коя жена ще се ожени за страхлив мъж. Тук не отбелязвам факта, че либидото ти постепенно ще угасне / това може вече и да е станало/ и за да имате деца, ще трябва да прибегнете към асиситирани методи. Наистина, не може да си представиш, какъв живот те очаква с тези лекарства. ПП и не ми разправяй, какво са паник атаки. Бил съм като теб 10 месеца и въпреки,че знаех, че умирам, никакви лекарства не съм пил.Не съм ходил и на психотерапия, тогава такава нямаше. Това, което ме спаси, бе усилен 12 часов труд на полето./ студентска бригада, от която нямаше как да се измъкна /
  18. 5 points
    Гадно е, Павел, гадно е! Инес имаше предвид, че е толкова гадно, че чак е готино гадно. Прекрасно гадно сгадосване. Повечето тук сме минали тоя път, знаем гадорията. Знаем и че психотерапията не е само думи. Така както и паниката не е само "готина" или "гадна" - това са само думи - вратички в полето от възможности. И баш там е избора - кой през коя вратичка ще мине.
  19. 5 points
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В начало бе Словото -песен Непреривните_постижения Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Proletna_Pesen/01_Shte_se_razveselia.mp3 „Благословен Господ Бог наш“ 8 октомври 1933 г. Отлично време. Слънце грее, светло. 10 ч преди обяд, София – Изгрев. Ще прочета само една част от 15-а глава на Първото послание към Коринтяните, от 35-и стих до края. Има две неща, които занимават практическия човек, или човека на съвременната култура, човека на XX век. Първото, което го занимава, то са постиженията. Всеки един човек иска да има известни постижения. Вторият въпрос е произходството на човека. Има един вътрешен подтик. Във всички същества, малки и големи, съществува един подтик. Това се нарича един Божествен подтик. Не че е нещо разбрано, то е нещо неразбрано, но туй, което за нас е неразбрано, то осмисля всичко. Ти се стремиш да постигнеш нещо, без да знаеш защо. Но след като постигнеш нещо, разбираш защо си го постигнал. Знанието е потребно заради нас. Малко знание ни трябва, не много. Многото осакатява, малкото се благославя. Може да ти турят цял един турски гювеч с ядене на масата, но щастието не зависи от големия гювеч. От малкото. Може да ти турят цяла една тепсия с баклава или баница – пак същото. Не седи в многото, [а] в малкото, сладкото, което можеш да възприемеш. И другото е подобно, защото малкото носи качествата на голямото. В обяснение на тия работи има една опасност: че като се обясняват нещата, хората не мислят и не искат да работят и стават фаталисти. Аз наричам фаталист всеки, който чака нещата да му капнат. Турците имат една поговорка, казват: „Ако е късмет, на крака да ми дойде.“ Прав е човекът. Ако е късмет, то е така, ще дойде късметът. Късметът иде. И те са прави в едно отношение: че туй, което ми е късмет, ще ми дойде на краката и оттатък ще мине. Та въздухът не иде ли при краката ми? Щом отворя вратата си, иде, той сам влиза, не го каня с девет бъклици. Светлината, и тя иде вътре. Тъй щото, турците са взели, във физическия свят малко се изменя този закон. При другото ние трябва да поставим малко труда. Ако не разбираме работите, ние се трудим, а когато разбираме, то е работа в живота, тогава работим. Сега, постижението. Всеки един човек не трябва да убива постиженията в себе си. Той трябва да го държи високо, като една прицелна точка. Постижението, то е един висок връх. Това е като стимул. Този стимул защо трябва да го държи? Този Божествен подтик не го угасвайте. От него зависи вашето щастие. Той като угасне, всичко изчезва и се обезсмисля. Може би ти някой път искаш да угасиш своя подтик. С туй угасваш живота. И тогаз ще дойде страданието на вас. Туй има отношение в сегашния живот, не до бъдещия... Непреривните_постижения
  20. 4 points
    Влизам за последно в този форум като сърдечно ще помоля администраторите да не изтриват , респективно променят това, което ще напиша. Мисля , че Х беше казал, че прихиатрията в България е тъжна история. Аз ще кажа, не психиатрията като наука, а ПСИХИАТРИТЕ са тъжна история. Моята предистория може да я прочетете в постовете ми, не се срамувам. Ходих при уж двамата националини консултанти. Първият не ме прати на психотерапия и проблемът ми вместо отдавна да се реши, той се задълбочи . Вториятт е абсолютен ненорманик, защото заради една забързана реч, която я има и майка ми , а за 50 години не знае какво е психиатричен проблем, ми постави БАР. След като говори с майка ми по телефона последва, ама то и вие имате забързана реч. Остави ме да си тръгна ревяща от кабинета му, защото в очите ми каза, заради забързаната ти реч според мен имаш БАР. Това минава всички етични норми, да оставиш едно младо момиче да си тръгне с идеята , че по-добре да се самоубие отколкото да живее живот пълен с мании и депресии. Да попиташ едно 24 годишно момиче, при положение , че си на 60 години и можеш да си й баща, какво обичаш в секса, кое ти доставя удоволствие, колко често правиш секс. И когато го попитах защо, защото те с БАР са половоактивни. Когато му казах , че една година не съм правила секс , да ми каже , е пии си конвулекса, че все пак може да отключиш, но това няма да е свързано с лекарствата. Много съжалявам, но след това отидох на 2ри психиатър, който ми каза , че БАР е наследствено и е доказано и не може, понеже имаш забързана реч да те изкарат биполярен. У е пълна свиня, животно, което за една нощ разби работата , което с моята хипнотерапевтка Димитрина свършихме за 3 хипнози. Не мога да ви опиша как се чувствах, исках просто да умра, да ми вземе Господ душата, защото аз , отивайки в кабинета му се бях самодиагностицирала с преддормална фаза на шизофрения.... Аз осъзнах , че след като никога не съм вземала трева, наркотици и не съм фамилно обременена, няма да полудея, ще се преборя с тревожността, но просто исках да изразя колко гневна съм, зАДЕТО за един ден, тоя ми докара 4 бели косъма и кръвно от притеснение 160/90 при положение, че моето е 90/60. Искам поименно да благодаря: 1 на Орлин, че постоянно ми обясняваше, как всичко ще изтече през канала на моята невроза, въпреки хилядите ми тъпи въпроси 2 на д-р Първанов, за това, че го молех да ме приеме в плевенската психиатрия , че сигурно ще полудея и над 1000 пъти се включи на хилядите въпроси шизофреничка ли съм 3 на Георги, че ми обясни над 100 пъти , че ми нямам нищо и ми даваше полезни и на достъпен език съвети 4 на Александър и другите , които се включиха и от своя опит споделиха как да реагирам и какво да правя Хора, вие сте чудесни, всички ! Бъдете здрави и продължавайте да помагате на хората , които са тревожни , да осъзнаят проблема си и да скъсат, метафорично веригите , които са ги оковали, защото , което човек е тревожен попада в собствения си капан. Бъдете здрави, винаги ще ви нося в сърцето си, като ангелите , които помогнаха за моя оздравителен процес !
  21. 4 points
    Мисъл за деня-7.9.2018г Всяка душа трябва сама да се обърне към Господа, към Божественото Слънце – ти не можеш да я обърнеш. ...Вие не можете да измените нейния път. И ако искате да обърнете тази душа, вие ще измените целия ред на Космоса. Следователно на Земята ние можем да помагаме само на ония, пътят на които съвпада с нашия. А когато техният път не съвпада с нашия, вие и от едната страна, и от другата страна ще харчите енергията си напразно. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
  22. 4 points
    По нормален си от всякога, но нещо не си спокоен. Ирационалният страх те е изстрелял във фантазията, която сега си играе с теб. Нито ще умираш, нито ще полудяваш, просто не можеш да овладееш страха. Тук във форума има доста обяснения, кое го поражда, прочети. След това се концентрирай в успокояването му, през кардио натоварване /тичай с кучето/. Всеки ден по 30 мин, докато се изпотиш, зачервиш и започне да не ти стига въздуха. Когато си наясно, защо тялото ти реагира през този страх, и започнеш да го успокояваш адекватно, всичко ще си дойде на мястото и ще може да се поговори за проблемът, който е активирал тревожността.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×