Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 01/28/20 in all areas

  1. 4 points
    Молитвен наряд за начало: В начало бе Словото Светите_Твои_градове Молитвен наряд за край: Духът Божий-песен Добрата Молитва Ще взема 64 глава от Исайя. Тази глава е писана в усилни времена. Ще взема само три думи от 10 стих на прочетената глава: „Светите Твои градове“. В този стих е изобразена една колективна идея, идея на колективното човечество. Това е един град, образуван от същества, които се събират да живеят на едно място. Има нещо общо, което ги свързва. Три неща има, които са необходими за човека, за всички хора, за светски и за религиозни. На физическия свят човек трябва да запазва своята сила. В духовния свет човек трябва да запази своите чувства, а в умствения свет да запази своята мисъл. Който на физическия свят губи своята сила, той е изложен на промени. Всека промяна се дължи на известна загуба. Всека промяна във физическия свет е свързана с някоя промяна в духовния свет и всека промяна в духовния свят е свързана с една промяна в умствения свят. Или казано другояче: Промяната в мислите, в чувствата, говори и за промяната и в постъпките. Постъпките са свързани с мислите и с чувствата. Следователно те представляват край, един завършен резултат. Всички хора са събрани на едно место, т. е. организирани са да си помагат. Целта за организирането на хората е органическа идея. Животът е който организира хората. Следователно там, гдето има живот, има организиране. Ако животът е правилен, там и организирането е правилно, но това организиране има израз. Израз на правилното организиране това е здравето, правилните чувства, това е правата човешка мисъл. Организирането е външно условие, за да се проявят мислите. Вън от всека организация мисълта не съществува. Не мислете, че тези организми, които така са се организирали, е временно. Обаче, човешките организации са временни. Виждаме, че от техните организации нищо не остава на земята. След 50, 60 или най-много 120 години човек се стопява, изчезва. Който разбира закона, той се радва, а който не разбира закона, той плаче. Който не разбира този вътрешен закон, той иска да му се докаже съществува ли някакъв задгробен живот вън от земята, или със смъртта всичко се свършва. А пък онзи, който знае нещата, той знае, че нищо в света не се свършва, нищо не изчезва. Има един закон на контрастите, според който, това, което има начало, няма никакъв край. И това, което има край, няма никакво начало. Разбирайте това, както искате. Това е закон, който може да разглеждате според разбиранията ви. Аз няма да се спирам повече върху него. За онези от вас, които сте философи, оставам сами да разрешите задачата. Който я разреши, той за себе си я разрешава. Ако не я разреши, той няма да се ползува. По някой път щастието на човека зависи само от едно почесване, само от една казана дума – нищо повече. Ако знаеш как да кажеш думата или как да се почешеш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не знаеш как да кажеш думата, или как да се почешеш, ти ще бъдеш нещастен. Това са факти, които трябва да се докажат, но и да не се докажат, пак стават. Щом се тури фитил на една бомба и се запали фитилът, трябва да се докаже, че тая бомба ще експлодира. И без да доказвам, като туря фитила, бомбата ще експлодира. След това хората ще разправят как била направена тази бомба. Светите_Твои_градове
  2. 3 points
    Само разсъждавам. Да отидеш и накрая на света, едва ли ще е достатъчно. Все пак пренасяш проблема си заедно със себе си нали? Какво като е на хиляди километри, или пустинен остров. Той си е с теб. Ти го познаваш и....може би не искаш да се разделиш с него - въпреки, че го пишеш тук. Проблемът за който пишеш за мен е част от твоята личност, както и на други хора с подобни оплаквания. Следователно е нужна промяна на личността, а не борба с даден страх да речем. Реално преодоляване на п.р.? Един уважаван от мен автор пише, ще перифразирам: то вече не ме предизвиква. Въпросът е какво направи за промяна на личността? Литературата не помага, дори тонове...както и другите трикове. Тогава кое ще помогне? Най-добре потърси добър психотерапевт.
  3. 3 points
    ,,Значи излиза, че или аз не правя нещо както трябва или просто това е хронично състояние, което остава за цял живот и има фази, в които е заспало и други, в които е активно.,, Явно не правиш нещата както трябва.но какво правиш или не правиш както трябва, може да се разбере само в процеса на психотерапия.Иначе, всичко си е само предположения и празни приказки. Но, не мога да не подчертая - ти нямаш паническо разстройство, защото не те е страх,че ще умреш.
  4. 2 points
    Пътят на Живота Беседа за учителите и майките като възпитатели - 19 август 1920 г., четвъртък, 16.30 ч. Добрият път Беседа за учителите и майките като възпитатели
  5. 1 point
    Прочетох книгата на един дъх и съм впечатлена.Бавно и ненатрапчиво,чисто приятелски навлез в живота на обекта.Наблюдавай и анализирай.Не слушай толкова какво казва,а обръщай внимание на другите знаци.Установи така да го кажем слабите места,скритите фантазии и копнежи.Тези празнини,които имат нужда да бъдат запълнени.Прави комплименти именно във връзка с тези "дупки".Поетизирай своето присъствие и бъди фантазията,която мечтае да изживее.Създай сигурност и комфорт,след което се отдръпни.И още много други подробности.Излиза,че ако познаваш добре хората,психиката,с привлекателна визия,правилната стратегия можеш да спечелиш всеки човек.Прилагайки ги виждам,че тези тактики наистина работят.Доста повече отколкото когато подхождаш чисто,искрено...но в мен стои едно чувство,че ми е някак неестествено,фалшиво.Наистина е една забавна игра,много добре работеща,но да подхождаш така изгражда нещо неистинско?Това не е ли просто една манипулация?
  6. 1 point
    Благодаря! Светите_Твои_градове
  7. 1 point
    @Jadapter, говорехме за перспектива - кой ти забранява да имаш знания? Не говоря за образование, за знания. Кой ти забранява да четеш, да общуваш с хора (дори виртуално), да се обогатяваш и да опитваш нови неща (както ти дадох пример - да създаваш неща с ръцете си)? Кой забранява това? Имаше един човек, който свиреше на пробита с няколко дупки сламка, защото нямаше възможност да си купи духов инструмент - свиреше прекрасно. Границите си ги слагаме ние самите. Разбирам, че имаш заболяване, което те затруднява сериозно - да, така е. Но не е орязало всичките ти пътища, това е абсолютно сигурно. Самоусъвършенстването е лична задача. Убедих се в това - в сферите, в които се развивам аз самоусъвършенстването е ВСИЧКО. Буквално - образованието не ми осигурява дори необходимия минимум, за да бъда добра, в онова, което правя. И аз се радвам, че е така и съм благодарна - защото хоризонтите са огромни - чета, опитвам, провалям се, излагам се, разочаровам се и продължавам - и понякога ми се получава добре и се докосвам до своя смисъл. Това е - индивидуално е развитието, като теглиш чертата разбираш, че не зависи от никой друг, освен от теб! Като имаш стена срещу себе си вместо врата, ще си направиш врата - по-трудно е, но в никакъв случай не е невъзможно!
  8. 1 point
    Абсолютно никакво значение дали ще си го наречеш състояние или болест. Отношението ти към преживяваното е механично, както към физическа болест. 1) Ако информирането ти е единствено за физиологичните реакции, в началото на началото си. Добро начало, но нищо повече от начало. Липсва свързване между преживяваната симптоматика телесна, ментална, емоционална и характера ти, към който именно преживяването милото то, упорито (персистиращо) и постоянно (перманентно) се опитва с блага настойчивост и търпение да те заведе. Маладаптивни характерови вярвания, присъстващи там в несъзнаваното, които очакват да бъдат виждани, осъзнавани, успокоявани и лекувани с много смирена обич, разбиране, търпение и грижа. Нищо такова не виждам - една механика... Дори познаването на когнитивните изкривявания, логическите грешки, на когнитивни и нлп методи и т.н., през такава нагласа може да бъде ползвано изтласкващо собствени дълбоки съдържания, към които всъщност тревожността и симптомите ѝ водят и ще продължат да водят, докато не свършат работата си. 2) Тоест, трябва да е както едно его съзнание иска. Съзнание, откъснато от дълбочината на по-цялостната психика, защото видите ли, му е неприятно. Но тя е собствена огромна част от себе си и ще продължи да реве и крещи през симптомите, защото има нужда от лекуващо внимание, не от дисоцииращо отричане през "не искам това, защото не ме кефи, не ми отърва..."... Няма учене, няма осъзнаване... 3) Аз тази сутрин опитах тортичка, а после пробвах да свиря на пиано... Първо, не е до опитване, а до систематични, достатъчно интензивни усилия, правени обаче не механично, а през менталната настройка на смирено учене и познание на това какво именно има да се усвоява характерово. Не може да бъде преодоляно. Самата нагласа за преодоляване вече изтласква големи части от собственото несъзнавано. Не да бъде преодолявано, не. Разбирано, приемано с доверие в смисъла на преживяваното - така се процедира. Така психичното разцепване между съзнание и несъзнавани характерови наличности, се преобразува до оцялостяване. Пътеката минава през много загуба на невротичния контрол (което ражда едно по-мащабно, сърцато самообладание), активно себепредизвикване и в терапевтичен процес, но и социално-поведенчески - с подходящата нагласа, вътрешно ресвързване и доверие в зададения от самото преживяване процес. Без това разширено осъзнаване, разбиране и настройка, поведенческото в социална реална среда и в кабинета на терапевта предизвикване върши работа само донякъде, само частично. Да, достатъчно интелигентни, за да драскат по повърхността на физиологията, единствено външен израз на една невиждана психична реалност (освен най-външните ѝ слоеве...). Невиждана, оттам отричана зад сляпо петно, при една мрънкаческа "аз съм жертва" нагласа, която често дори не е осъзнавана, че присъства. Страхът от смъртта е само прикрит страх от живота. Това не означава липса на активен живот, цели, амбиции, външна смелост и успехи - често ги има предостатъчно. Означава, че дълбоко в несъзнаваното стоят страхове от загуба на контрола, безсилие, безлюбна безпомощност, дълбоко невиждана собствена несигурност, до които е добре да се ходи редовно психически, а през това дълбоко вътрешно прегръщане всеки ползван метод придобива съвсем различна, висока ефективност. Методите, които ползваш, терапевтичните похвати, които споменаваш, са чудесни. Моите поздравления! Но, те са само инструмент. За да бъде ползван качествено, е нужно по-цялостно разбиране, по-дълбоко себепознание, една различна нагласа надхвърляща квадратното мислене - такава на смиреното, включващо собствени дълбини и висоти учене. Тогава методите работят. Искам да подчертая, че пиша горното през искрено уважение и сърдечно пожелание за намиране на смисъла в ставащото!
  9. 1 point
    Здравей, Истината е, че няма момент в живота, в който с убеденост да кажем "открих смисъла на живота, струва си да живея вече!" и този момент да остане завинаги непроменим в нас. Загубата на смисъла и неговото търсене са двигател за живот всъщност - този смисъл се мени постоянно и това е неизменна част от целия цикъл. Разбирам, че ти се струва, че си в безизходица, но това е защото си избрала определена гледна точка - а има и много други. Темата и питането са сериозни и само с писане във форум едва ли могат да бъдат разрешени такива житейски дилеми. Имаш ли добри приятели? Имаш ли от кого да получиш подкрепа? И работила ли си с психотерапевт - не психиатър, който ти е изписал медикаментите, а терапевт, с какъвто също ще е добре да се срещаш. Можеш да попиташ психиатъра си да ти препоръча такъв - с него ще можеш да говориш за всичко, което те кара да си объркана и несигурна. Понякога наистина друг фокус и подкрепа е всичко, от което имаме нужда. Има ли нещо, което ти харесва да правиш и би могла да създаваш - нещо с ръцете и въображението си? В този свят всякакви креативни идеи, които са създадени с добро сърце, са добре дошли - недей да лишаваш света от себе си и своите нюанси - има те неслучайно, тук си и от теб има смисъл!
  10. 1 point
    Аз никъде не казах, че не ме е страх, че ще умра. Напротив, при всяка паник атака (въпреки, че съзнателно знам, че е паник атака), започвам да мисля ирационално и имам чувството, че умирам. Това пък създава отбягващо поведение - да не отида тук или там, за да не получа паник атака, което в следстие води до страх от паник атаките. При всяка паник атака си мисля "какво, ако този път е друго и наистина умирам" и мозъкът ми започва да вярва в това, колкото и рационално да знам, че не е така. Не е като да не минах през психотерапия и то при 3 различни терапевта - просто не усетих подобрение от това. Изучвам когнитивно поведенческа терапия и механизми за re-wiring на мозъка, т.е заместването на мисли, които ми пречат с мисли, които са рационални - и това не проработи. Именно, затова имам това чувство на обреченост, защото не виждам изход. Отделно при мен може би по-скоро има някаква обсесия, фокусирана върху само и единствено един орган - "сърцето" и страх от тахикардия. Постоянно компулсивно проверяване на сърдечната дейност, съпровождащо ме няколко години вече. И там всичко пробвах, но и там не мога да изместя фокуса. При мен е - нисък пулс = на спокойствие, леко завишен пулс - пораждане на паника, която допринася за покачването на пулса и прераства в паник атака - до това се свеждат паник атаките ми. Аз нищо не правя и не живея, без на заден план и подсъзнателно да мисля за сърдечната ми дейност и да я проверявам, това влошава страшно качеството на живот.
  11. 1 point
    Здравей, Знам ли! Какво би станало?! Бих свикнала на 10 път, че това съм аз, просто бих преминала ей, така най-накрая. Но?! Знаеш ли, осъзнавам че май съм се прилепила към тревогата и паниката. Закачила съм се и не пускам. Явно са ми в зоната на комфорта и не искам да изляза извън него/тях. Защото големия въпрос, ами ...ако това стане, после какво ?! Живея си в сивото и се лепя за кофтито, но не мърдам. Хем боли, хем стоиш. Знам ще кажеш, ами стои си или тръгни! Но?! Явно всяко нещо си стои във времето и чака просто да се случи. А?!
  12. 1 point
    Неделни беседи - м. февруари 2020 г. 2 февруари 2020 г. - 588. Светите Твои градове - 12 май 1935 г. 9 февруари 2020 г. - 589. Каза ми всичко - 16 юни 1935 г. 16 февруари 2020 г. - 590. Сгърбената жена - 23 юни 1935 г. 23 февруари 2020 г. - 591. Бъдете като децата - 30 юни 1935 г.
  13. 1 point
    Съборни и извънредни беседи - февруари 2020 г. 1 февруари 2020 г. - 31. Беседа за учителите и майките като възпитатели - 19 август 1920 г., четвъртък, 16.30 ч. 8 февруари 2020 г. - 32. Новото човечество - 19 август, 1920 г., Преображение, в салона на читалище Надежда, в гр. Търново 15 февруари 2020 г. - 33. Път, Истина и живот - 19 август 1920 г., четвъртък, 6 ч. 22 февруари 2020 г. - 34. Мерило за правилно разбиране - 20 август 1920 г., петък 6 ч. 29 февруари 2020 г. - 35. Необходими условия за ученика - 20 август, петък, 10.30 ч.
  14. 1 point
    Искам да добавя и друго, което ми направи впечатление от първия ти пост в този форум, @geshh - в друга тема, която си пуснал: "Страдам от силна чувствителност спрямо критика, като понякога мога да изживея един най-обикновен въпрос като такава." Сам разбираш, че търсиш да проектираш собствената си агресия в другите - ние не сме ти врагове, които искат да те съсипят или унищожат. Ако отвориш границите си и сам пожелаеш да поемеш и друга гледна точка - не като чиста монета, а като още едно парченце от пъзела ти, вярвам, че би постигнал по-цялостна себепредстава. Знам, че това е трудно и създава вътрешни конфликти (всъщност просто ги изважда на показ, те са си били там) - но не е невъзможно, а е изключително ценно. Всички имаме т.нар. "слепи петна" - затова другите могат да надникнат в нас, когато и както ние не умеем. Добрите и истински приятели също могат да са от голяма полза тук!
  15. 1 point
    Защо човек трябва от време на време да има и от време на време да няма? По-умни от мен казват, че няма зло, че има неосъзнало се добро. Та в дъното си всеки човек е самата доброта, както всяко друго същество, но несъзнатостта създава зло, лошотия на повърхността. Точно като океана, чието най-голямо вълнение е на повърхността. Там са бурите му, бурите на всички. Без осъзнатост ние не усещаме удовлетвореност и това чувство за непълнота, заедно със страха и желанието да не преживяваме нещастие, ни карат да търсим насищане чрез различни неща, които вярваме, които си мислим, че ще ни ощастливят, че ще ни донесат трайно щастие. Някои мислят, че ще са щастливи ако владеят целия свят, ако имат достатъчно средства за това, империи, ако са известни (власт, богатство, слава), за други е важно да де нахранят добре, да правят секс, да спят (храна, секс, сън), като всички, в допълнение, преследваме всякакви удоволствия, и всички, в корена си, нон-стоп се стараем и се грижим да оцелеем. Цялото това нещо се нарича "тревожност" и тя може да нарастне до огромна степен, буквално до лудост и агресия, до безпардонност, до това въобще да не ти пука за другите. Това е егоцентризмът и егоизма. Затова е много важна т.н. "различаваща мъдрост", с която да виждаме, че всички желания, което успямаме да осъществим, не ни носят трайно щастие, че не запълват нашата неудовлетвореност. Нашата неудовлетвореност може да бъде запълнена само от Любовта - когато я получаваме, но тъй като не винаги се намира някое същество да ни обича и не всяко същество ни обича във всички аспекти на Любовта, то ние не сме щастливи. Или нямаме майка, или баща, или партньор, или деца, или верни приятели, или нямаме домашни любимци, не (се) обичаме (с) животните, или не (се) обичаме (с) растенията, или не усещаме Любов от и към природата... Да получаваме Любовта от непостоянни в ума си същества, е твърде несигурно. Затова страдаме по Любовта, защото копнеем по Нея, а Тя, някак си, все ни се изплъзва и това, от една страна, е много добре, защото ни кара да Я търсим там, където Тя никога не изчезва - в дълбочината на всичко, в собствената си дълбочина. Ние търсим Любовта, искаме да получаваме Любов, искаме да сме щастливи, защото имаме Любов към себе си! Дори тези които крадат, изнасилват, дори серийните убийци или канибалите, дори те правят тези неща, за да си придадат наслада, за да си угодят, защото искат да са щастливи, от Любов към себе си. Друг е въпросът, че бъркат в преценката си, че това ще ги направи щастливи. Тоест в тях липсва въпросната различаващата мъдрост. Но тя липсва при всички нас, затова например ходим в Мола, на кино, затова пием бира, или караме ски, затова си купуваме сладолед и пр, и пр. Всичко, защото мислим, че то ще ни донесе щастие. Дори тези неща от първа необходимост, те пак са свързани с желанието да бъдем живи и щастливи, поради Любовта към себе си. Та в един момент разбираме, че не само искаме да получаваме Любов, а искаме и да даваме такава. Разбираме още, че желанието за щастие в нас, Любовта ни към себе си, е самата Любов, че в корена си ние сме Любовта. И разбираме, че всички и всичко е Любовта, която Любов е дошла да се изживее, да влезе във взаимоотношение със самата себе си - да се даде и да се получи. Разбираме още, че когато не се получава Любов, самия факт че Тя се желае, че има копнеж по Нея, е вече получаване. Тоест ти искаш Любов, защото се обичаш, осъзнавайки, че се обичаш, ти вече получаваш Любов, от самия себе си. Тя подхранва себе си. Така ти ставаш непривързан към получаването, както един извор е непривързан (той няма нужда в него да се налива вода), но в същото време няма нищо против да срещне друг извор, с когото да оформят река, а в последствие с още много извори да направят море, океан. Това е истинския смисъл на живота, предназначението му, идеята на Творението. Това е самото щастие. Самата Любов е света - от Любов го създава, чрез Любов го създава/поддържа и от Любов го разрушава/обновява. Когато ти копнееш за Любовта, твоя копнеж е поради Любовта в теб самия (любов към себе си). Желанието за щастие и за живот, са Любов към себе си. Само Любовта може да търси Любовта. * * * Човек винаги трябва да помни и реално да вижда причината (корена) на желанието, на което и да е желание, че всъщност всички желания са желание за щастие/живот. Човек винаги трябва да помни и да реално да вижда причината за съществуването на желанието за щастие/живота (коренът на корена) - Любовта към себе си, че в сърцевината си е самата Любов. Човек винаги трабва да помни и реално да вижда, че всички същества имат желание за живот и щастие, сиреч че имат Любов към себе си, че са Любовта. Тогава той ще вижда реално, че всичко е океан от Любов и ще вижда реално, че всички и всичко е Абсолютно Равнопоставено. Велика Равнопоставеност * * * Много по-лесно е да се покаже, че ти си Мир, самият Мир - просто трябва да утихнеш - да успокоиш тялото, да се успокоят емоциите и мислите в теб. Тогава (от теб) остава само Мир, но този Мир не е празен, не е нищо, не е Нихилизъм. Той е пълен с Живот (Светлина, Сила). В него присъства самата Съзнателност, самата Будност. * * * Римляни 13:9 Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".
  16. 1 point
    Ето какво се казва в Левит, 19 глава: 18. Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ. За разлика от Изход 20 глава, където десетте заповеди не са конкретизирани към вид, пол, етнос, раса ближен и далечен, тук ясно се посочва, че не бива да отмъщаваме, нито бива да имаме злоба към тези, които са "нашите", като вероятно се визира рода и народа. А към другите може ли да имаме злоба и да отмъщаваме? Не е много нормално към едни да постъпваме така, а към другите инак! Всъщност напълно "нормално" е - така правят всички. Тази ненормалност е станала нещо нормално. Затова в Матей, глава 5, Иисус обяснява: 43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". 44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; 45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. 46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? 47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? 48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. И когато един законоучител попита Иисус за това кой може да бъде считан за ближен, ето какво Христос в отговор разказа притчата за добрия самарянин*: Лука, глава 10 ... 25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот? 26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? 27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си". 28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш. 29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен? 30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. 31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна. 32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. 33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се, 34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? 37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така. _____ * противно на очакванията, Христос не се придържа сляпо към Тората в обяснението си, ами посочва, че ближен може да бъде дори и някой от омразните на евреите самаряни. Евреите презират самаряните, защото считат, че те са потомци на гутейте, че не са им родственици, че са "нохри" (външни), и че са дошли от земите на западен Иран (някои учени считат, че това племе е с корен кавказките племена/народи). Та, Иисус излиза вън от статуквото, че видиш ли само израелтяните са способни на милосърдие. Едно от тълкуванието на "иври" е, че това са хора, които са се установили в сърцето и следват алтруизма. Сиреч "иври" е еквивалетно на сърдечен, любящ човек и често "Израел" е метафора на сърцето, на сефирота Тиферет от кабалистичното Дърво на Живота. Това обяснява защо само сърдечно-съдовата система може да разнесе Любовта (учението, благодатта) по цялата земя (тялото) и че "евреите" са "избран народ". Разбира се, малцина разбират писанието по този начин. Повечето хора и най-вече т.н. евреи, са твърде консервативни буквалисти, които сляпо виждат само най-външното значение на текста. Затова, изпаднали в нацизъм, търпят това Христово поучение с притчата за добрия самарянин, чийто извод е точно такъв - че буквалното разбиране на Писанието не води към истината и към добро, че евреин е всеки любящ човек, че "евреи" не е етнос и група. Все пак да напомня, че Авраам е шумеро-вавилонец, а бабата на Цар Давид е моавка. Тъй че еврейството по майка е разбито на пух и прах само от тези два примера. Ето защо да обичаш ближния както себе си е едно стъпало, което предшества по-горното нему - да любиш и врага си, онзи, който има вражда към теб, който е враждабен. Но да почнем с по-ниските стъпала, стремейки се към по-високите. Какво ни казва Писанието? Възлюби ближния както себе си. Нямай любов само към себе си, не бъди краен егоцентрик и егоист. Поне ближните си люби!
  17. 1 point
    Здравей . ,, Книгата ,,вашите слаби места" , както и статиите на Орлин са четиво за обмисляне . Не е за 1 ден .Прочиташ нещо и да кажем след седмица пак го прочиташ .Тогава ще забележиш промяната в теб . Прочитането няколко пъти през , месец , дава възможност да улегнат нови виждания . А това ти трябва , Защото само стремеж към вписване в средата е недостатъчен . Трябва ти самочувствие . Това всеки го прави . То е по успешно в зависимост от , колко човек се познава . Вписването тръгва от себепознаването , себеоценяването . Всеки се стреми към добър живот , но го разбираме по различен начин . И точно индивидуалния възглед е основа за общуването . И обичта към себе си е основата това да се случва по съзидателен начин . И не е вярно че не знаеш как да се държиш сред хора . Само дето се поставяш по долу от тези хора и желаеш на всяка цена да им се харесаш . Никой никога не може да направи това . Да се харесва на всички . Проверяваш , на кого си му симпатична и така се създават приятелства . Не е възможно да съм приятел със всички . И за това сравнявам моите възгледи , желания , навици с тези на другите . Това е ....Стремя се да обичам всички и черни и бели , но някои избягвам а с други съм приятел .
  18. 1 point
    Препоръчва се ритуалите да се спрат изведнъж.Това ще създаде изключително силно напрежение в тялото ти, но ако то се изтърпи, идва свободата.За да може да се изтърпи това напрежение, се изисква много силен мотив / причина/ .Хубаво е, да си напишеш точно и ясно, какво губиш, оставайки в ОКР-то и какво ще спечелиш побеждавайки го. Това трябва да се направи много подробно и точно формулирано, като след това, листа с написаното го четеш по няколко пъти на ден.
  19. 1 point
    „Енергията, която нашето Слънце получава от Централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. По голямата част от енергията, която нашето Слънце приема от централното Слънце, се консумира от нашето Слънце и сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползва. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство, и оттам, по известни пътища, се връщат пак на Слънцето. Последното, от своя страна, ги препраща към Централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм. В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от Централното Слънце. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля Централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм. ”(В Царството на Живата Природа › „Влиянието на слънчевата енергия”)
  20. 1 point
    Винаги съм смятал подобни расъждения , за излишно интелектуализиране . То и често води до затъване в обяснения и зацикляне , когато не е съпроводено от практическо опитване . Колко по лесно е , да се смени подхода и от нова позиция се разгледа случая .Например да се смени въпроса , защо , със въпроса , какво да се прави сега .Това простичко заменяне действа като магия и сменя перспективата почти , както се сменя ноща с деня . Разрешаването на въпроса , защо , отива на заден план и се заемаме да видим , сега .Успеем ли да изоставим оценките за случката и предположенията за бъдещето , изоставяме ненужните емоций и се заемаме с реална оценка , на настоящето и как тя може да доведе до желаното . Това в никакъв случай не е самозалъгване . Това на практика е справяне с непознатото поднесено от живота . Едва когато излеза от ,,гадното" , Когато всичко се уравновеси , мога да си позволя пренасочване на ресурси за търсене на смисъла . Подобна препоръка има в беседите . На първо място да се справяме с ежедневните задачи , независимо колко дребни са те . И после може да се заемем с така наречените духовни . По друг начин когато си наранена се спираш и обгрижваш раната . Първо даваш шанс на тялото да се възстанови .
  21. 1 point
    Който прави хубавите плодове. Той е. Тия плодове са Негови. Те са излезли от Неговото сърце, от Неговата душа. Той ги е направил. Казваме, това дърво ги роди. Дървото е само проводник. Всички хора са проводници на ония хубавите мисли и желания, които идат от Него. Всичко онова хубаво е от Него. То е навсякъде. Казваме: Къде е Господ? В хубавите плодове. Къде е Господ? В онзи хубавия, честния поглед. В онова благородно сърце, Бог е в светлия ум, в онази благородна душа, в онзи благороден помисъл. Всеки човек, който ви приема добре, там е Господ. ..……………………………….. А пък онзи човек, който има знанието, той би си направил една дреха от слънчеви лъчи. Вълна има доста, която иде от слънцето. Онзи човек, който има знания, ще събере своята храна от слънцето и въглища няма да ходи както сега да чака, да му дадат. Ще събере доста гориво от слънцето. Тя ще бъде енергия без дим. Туй е бъдещето, дим няма да има, караница няма да има. Дългове няма да има. Смърт няма да има. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=3627&status=1&high=Слънце храна#result_1671029
  22. 1 point
    Понастоящем пиша отговори в "Психотерапевтични насоки онлайн" почти 11 години. Имал съм моменти, когато съм си казвал: "Защо ли го правя, има ли смисъл, не е ли наливане и изтичане...?" ... Вчера получих на л.с. следното: "Здравейте, Следя от години как помагате на хората. Включително на мен. Вашите така логични описания на проблемите ме извадиха от многогодишна депресия, съпътствана от какво ли не. Всеки ден ви благодаря мислено и мисълта,че ако положението ми пак се влоши, ще ви посетя и всичко ще се оправи, ме крепи. Исках просто да ви благодаря.Малко са хората като вас ... Просто исках да го знаете!" Периодично получавам подобни отзиви, което ме кара да вярвам, че въпреки малкостта на усилията и грешността на личността ми, се случва смислен, по Бога процес! Благодаря сърдечно!
  23. 1 point
    Съблазняването, според мен, е агресия към свободата и самостоятелността на човека, когото съблазняваме. Опитвам се да си представя как някой умишлено ме съблазнява (за нещо). Преди ми ставаше неприятно - нащрек или просто гадно. Сега ми става смешно. Понякога го оставям да се пени и да си въобразява, че постига нещо. Не ги заблуждавам, че съм се съблазнила, обаче. Това би било по-голяма лъжа от тяхната. Мисля, че в книгата има доста полезни неща - по-скоро как да разпознаваме, че някой ни съблазнява или се опитва да ни манипулира. А иначе в тези "науки" важи едно диамантено правило - ако неумишлено навредиш на човека - връща се 1:1. Ако го направиш умишлено - 1:5. Ако направиш неволно добро на човека, връща се 1:2. Ако го направиш съзнателно и без да очакваш отплата, без да нарушаваш свободата му (то не би било добро) - 1:10. Така че ВНИМАНИЕ!
  24. 1 point
    Боже, ти и секс не правиш! Не стига, че не спортуваш, но и секс не правиш.А, искаш да нямаш тези оплаквания. Ще ги имаш, още дълго време, ще ги имаш, но поне знаеш, защо си така-липса на спорт и неправене на секс. Четири часа въртене в леглото до приятелката си и никакъв секс!?Умът ми не го побира. ПП . Извини ме, ако си над осемдесет годишен.
  25. 1 point
    Понякога ние мислим, че сме свободни. Свободата е нещо относително. Свободата, която хората търсят, е нещо относително. Има една свобода в света, която изисква спазване на известни закони. По-свободно нещо от природата няма. Какво ли не е правила тя? Какви ли опити не е правила? Следователно, ако искате да бъдете свободни, ще отидете при нея, тя ще ви покаже как можете да бъдете свободни. По отношение на нея често ние постъпваме като малките деца. Като кряскаме, като се сърдим, като искаме това-онова, ние мислим, че тя ще отстъпи. Не, природата никога не отстъпва. Повидимому нам се струва, че природата ще отстъпи и ние ще възтържествуваме. Не, природата никога не отстъпва. Да сторя - НБ 31.01.1937 г.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×