Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 09/17/19 in all areas

  1. 3 points
    Благодаря! Съвсем навреме... Надеждата
  2. 3 points
    ,,Мисля, че прекалено много анализирам и се страхувам какво би се случило с него, ако го оставя в труден момент - дори се тревожа да не посегне на живота си.,, Не се притеснявай, наивни жени има много. Ако ти го оставиш, той има шанс да си намери някоя друга, по-богата от теб, която по-добре да го издържа и той да се чувства страхотно. Даже, когато прекъснеш връзката си с него, му го обясни, че го правиш с тази цел, да си намери финансово по ,,мощна ,, жена .Например някоя, която да му купи кола , жилище и т.н. Сигурен съм,че ще те разбере, ако така му поднесеш нещата, не е глупав.
  3. 3 points
    За да премине теорията в практика, е нужно да свържете точки, да осъзнаете не само ментално, но и като усещане и разширяване на съзнанието за какво се закача манипулацията му във вас и да го преработите. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто е да почнеш да го преобразуваш, пето е да го направиш. Във вас е. Вие питате, вие търсите решения. Следвате автоагресивни програми, които сама не виждате в себе си, не можете да си поставите граници, бъркате невротичната зависимост садо-мазо отношенията с любов. Прочетете 'Параноя на страстта". Още се казва "Жените, които обичат твърде много.". Походете няколко сесии при добър колега, за да преобразувате маладаптивните си програми!
  4. 3 points
  5. 3 points
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Беседа_по_нарядите Молитвен наряд за край: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Пътища в живота има много, но Пътят към посвещение е един. Нарядите, които ви давам, са методи в този път. Трябва да схванете вътрешния смисъл на всеки наряд и да го изпълнявате точно – само тогава ще се свържете с течението на Бялото Братство. В Божествения свят ви наричат немирни деца – искам през тази година да покажете, че вече не сте такива, като всеки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мнозина започват с усърдие, но по средата на годината спират. Онези, които пропуснат да изпълнят поетия наряд, ще бъдат философи за Земята, а простаци за Небето. Такива ще трябва да поставят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. А онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото си ще познаете цялата Вселена, чрез волята си ще направите да работи за вас цялата Вселена, а чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас. Наряди дадох два за избор – един голям и друг малък: голямата воденица иска много вода, малката – малко вода. Всяко издаване на тайна разваля. Но щом нарядите са станали известни на всички, нека всеки си избере един от тях, който си иска – първия или втория. Големия дадох на първите, като учени, чрез жребие – Господ да ги учи и оправи; малкия дадох на глупавите – достатъчно е да прочетат четири пъти Новия Завет. Това разпределение направих по две съображения: в обществото да има и глави, и опашки – главата показва посоката, по която трябва да се движите, а опашката придава сила на движението – тя е човешкият интелект. Едното без другото обаче не може. Великият Дух ще стъпче главата на онези, които нямат силата за движение – опашката... Беседа_по_нарядите
  6. 3 points
    „Да видят и Лазара, когото възкръси от мъртвите.“ Отче наш. „Всичко в живота е постижимо“. Ще прочета част от Евангелието на Йоана 12 глава, до 20 стих. „Духът Божи“. Неделна Беседа: Когото възкръси - 16 декември 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва.
  7. 2 points
    Молитвен наряд за начало: Молитва за плодовете на Духа Надеждата - беседа Молитвен наряд за край: Бог е любов - песен „А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов.” (I послание към коринтяните 13 глава) Аз изхождам от едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Любовта може да се разгледа като стремеж, но може да се разглежда и като чувство, и като сила, и като принцип. Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила, и като принцип. Надеждата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила у човека, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Хората често смесват тези три понятия – любов, вяра и надежда, без да ги разделят. Любовта обхваща всичко, т. е. цялото пространство – Битието, нищо не може да избегне от нея. Вярата обхваща времето, а надеждата – резултатите, които изтичат от тези две сили. С други думи: Любовта обхваща вечността, т. е. безкрайния живот, всички .възможности. В Любовта няма смърт. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно. Хора, у които има надежда, вяра и любов, имат особени признаци. Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? – Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че, когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: „В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упование. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него. Качество на Любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме... Надеждата
  8. 2 points
    Ines Raycheva

    (П)Объркан

    Здравей! Да, личи си, че си чувствителен и се фиксираш в проблемите си прекомерно - това ги захранва и вместо решения, имаш още проблеми. Това, което преживяваш е тревожност, за която тук, за радост, е писано и споделяно много. Тревожността винаги идва, когато ни се иска сигурност, а я няма, когато доверието е позабравено и връзката с емоциите е изтъняла... Можеш да прочетеш това и това, освен други теми във форума, които ще ти дадат ценен поглед. Вероятно е да стигнеш до някои отговори - след което можеш да пишеш тук, споделяйки какво повече си разбрал за самия себе си през тях. Успех!
  9. 2 points
    Здравейте, извинявам се за новата тема, която отварям, знам че има подобни и ако представлява проблем, ще я изтрия. Писах тук преди две години, когато за първи път се сблъсках със стреса, паниката и тревожността. През първата година, за кратко се виждах с терапевт, но за съжаление - нередовно, поради редица фактори. Не бях и особено постоянна при поставените ми задачки, заради всички ангажименти, които тогава считах за приоритет, пред това да съм здрава. За това време обаче, научих много... Научих, че в моментите, в които съм напълно сигурна, че нямам контрол над мислите си, съм единствената, която може да ги контролира. Научих, че адреналиновата реакция продължава известно време, но след края й, винаги оцелявам. Разбрах че силното сърцебиене, треперене, изтръпването на крайниците, задушаването и абсолютната невъзможност да дишам, свитият стомах, студената пот, световъртежът и причерняването, могат да бъдат провокирани само от мисъл. Мисъл на страх. Ирационален страх. Несъщестуваща заплаха, която стои дълбоко в мозъка ми, държа я здраво и допускам да ме превъзхожда. Научих, че докато се съмнявам дали полудявам, със сигурност, не полудявам. Научих, че имам проблем. Научих, че от мен зависи решението му, а не от спасителните хапчета, които така и не опитах. Научих, че имам нужда от промяна... Научих, че смисълът се създава. Разбрах го, след като два пъти усетих "безсмислието"... "То" ме удари доста сериозно. Най-мрачното, студено и нежелано място, на което душата ми кацна... Там нямаше нищо и никой, освен натрапчивите въпроси, за които отговори липсваха...какво става с мен, защо живея, какво правя, коя съм... За щастие, след тези две отвратителни кацания, не се приземих повече там. Остана само паниката, с невероятното си чувство за хумор. След 7-8 месеца, я превърнах в приятелка. Спечелих доверието й, чрез манията си за контрол, но не съм сигурна, доколко ми помогна това. Това, което не успях да разбера обаче, е причината да съм специална. Непрестанната и дълговременна дереализация, се появяла в редки случаи при тревожните разтройства. Но, поради факта, че съм толкова специална, откакто дойде при мен, Тя не си е тръгвала. Не ме е оставяла дори за ден. Имаше толкова много места, които видях през тези две години. Красиви залези на различни континенти, красиви погледи на красиви хора, красиви сцени, на които имах възможност да се кача, но и да гледам с различни очи, обаче. Докато изброените се случваха пред тези очи, аз не можех да ги видя. Толкова много пъти, стисках здраво очите си и се молех - след като ги отворя, само за минута, Тя да ме остави, за да им се насладя, проглеждайки нормално. Само за минута, да не се чувствам толкова неадекватна и мъглива. Не се случи. Научих се да я степенувам. Когато бях най-спокойна и около мен имаше много светлина, стигаше 2 от 10, но никога не е изчезвала. Терапевтът ме посъветва да я приема, да си представя, че ще живеем заедно до края на живота си. Не успях, не се справих, не мога да я приема. Мразя я, обърква ме, страхувам се от нея и не я харесвам. Промених живота си напълно. Намерих си нов дом. Напуснах регулярната работа, като преподавател, за да се фокусирам върху това, да бъда просто артист. Но след като спестяванията намаляваха главоломно и участията ми намаляха.. артиста в мен, трябваше да се храни и да плаща наем и се наложи да намеря друга регулярна работа. Вселената ме изпрати на ново и интересно място, отново музикално разбира се, но този път, в студио. Там срещнах изумителен човек. Докато връзката ми преминаваше през седмата си критична година, дълбоко в съзнанието си, усещах как трябва да я прекратя. Усещах го, много месеци, преди въпросната седма година. Толкова много пъти се поглеждах в огледалото и се питах... - аз наистина ли съм този ужасен, агресивен и лош човек, който той визира... Другият човек обаче, ми помогна да взема решението, да напусна токсичните си отношения. Влюбих се. За два месеца посетихме толкова места, колкото за 7 години с предишния ми приятел, дори не съм си представяла. Приключенствахме постоянно. Бяхме като магнити. Усещах странното привличане от разстояние, а когато разстоянието липсваше, секса беше тантричен. Бях забравила, колко вълнуващо може да е. Бях забравила, какво е да те обгрижват. Той ме подсети и ми припомни коя съм и коя мога да бъда, повтаряйки ми ежедневно, че съм красива, умна и талантлива, според него. Започнах да харесвам човека в огледалото. Чувствах се отново забавна и мила. Не ми пукаше и за дереализацията. Не исках да съсипвам тези моменти, като мисля за нея. Не усещах страх и не й обръщах внимание, но тя разбира се, ме подсещаше за себе си и не ме остави, дори за миг. Случи се неизбежното обаче. Нещото, което знаехме и двамата. Той заминаваше. Беше предвидил всичко, месеци преди да се запознаем. И преди да напусне работа, трябваше да си намери заместник, аз бях този заместник. Знаехме, че ще е тежко към края, но въпреки това избрахме да живеем за моментите, без да мислим за заминаването. Еее, заминаването се случи. Поддържаме комуникация, но и за двама ни е ясно, че е обречена от разстояние. Междувременно започнах и да случвам идеята си за бизнес... мечта, която две години визуализирам. След смелото решение да прецакам личния си живот, вселената ми изпрати обаждане за съвместно партньорство и с големи крачки, се напъхах там, където отдавна исках, но не знаех как. Сега... ситуацията е следната... Дереализацията е 10 от 10. Стресът ескалира. Работя много. На няколко места. На това, в което станах заместник дългосрочно. На онова, което ми е ново и за което мечтаех.. всеки ден му отделям време, чрез имейли, проучване и срещи. Деля все още едно пространство с бившия си приятел, за щастие в отделни стаи. Постоянно мисля за онзи изумителен човек, който ме спаси от мен самата. Притеснявам се жестоко да шофирам, защото главата ми се върти, като самостоятелна единица. А това да бъда действащ артист, знаейки че е мисията на появата ми на този свят, е останало на заден план. Пия гинкобилоба с омега 3 от около седмица, но не усещам да помага за световъртежа. Пак от около седмица започнах с кардио всеки ден. Започнах да усещам адско стягане и болка в задната част на главата. Минават ми мисли дали да не започна с ходенето по лекари, невролози, ендокринолози и всички други *лози, които биха били от помощ. Но понеже този път е досаден, дълъг и неясен, реших да разкажа историята си първо тук...
  10. 2 points
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва И_ще_доведат_всичките_ви_братя Молитвен наряд за край: Ще се развеселя-песен Ще говоря върху 20 стих от 66 глава на Исая Има една конкретна страна на живота. Аз наричам конкретно това, което в даден случай, в даден момент може да се осмисли. Аз наричам конкретно това, което в даден момент има връзка с последващето, с настоящето, с миналото и с бъдещето. За нас важат само онези неща, които в даден случай нашето съзнание може да схваща. Аз не говоря за обикновеното съзнание, защото такова съзнание има и у животните. Аз наричам конкретно, реално това, което носи радост и веселие, което осмисля живота, което в даден момент може да се схване от нашето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръх съзнание. Животът носи всичките възможности, а противоречията в живота произтичат от онзи факт, от онова неразбиране на законите, по които животът се проявява. Например, вие не знаете причините за погрешките, за спънките в света. Ако знаете причините за погрешките и за спънките в света, много от тях могат да се избегнат. Казваме: Имам една погрешка. Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас. По-голямо благо от една погрешка няма. Защо? Погрешки прави само природата. Човек не може да направи погрешка. И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания... И_ще_доведат_всичките_ви_братя
  11. 2 points
    Здравей, Тук може да откриеш рецепти от Учителя. А тук има всички рецепти на Петър Димков, има статия за акне розацеа. Ето и още информация, която може да ти помогне.АКНЕ - Правят се компреси на лицето преди лягане с памучна кърпа, натопена във вода от сварена маточина, сапуниче и черен бъз.АКНЕ - както момичетата, така и момчетата страдат по време на пубертета често от акне, кожна болест, при която вследствие на хиперфункцията на мастните жлези се явяват черни точки, пъпчици и гнойни пъпки. Черните точки са мастни тапи в порите, които поради контакта с въздуха почерняват, за разлика от белите точки, които са отделени с кожичка от въздуха. Пъпчиците и гнойните пъпки са възпалени точки. Ако не се лекуват, те оставят обикновено грозни белези, след като зараснат. Акнето не е заразително и се дължи на хормоналното преустройство на целия организъм по време на пубертета, благоприятствува се от липсата на движение, лошо хранене и лошо храносмилане и не се поддава в повечето методи на лечение. Акнето е много упорито, някои младежи са така тежкозасегнати от напразните усилия да пре одолеят тази напаст, че акнето се превръща за тях в сериозен душевен проблем.Добри комбинирани чайовеПри акнето може да се опита да се постигне поне известно леко подобрение. Приложени редовно за вътрешно и външно лечение под формата на компреси и маски на лицето, тези чайове помагат за по-лекото протичане.Комбиниран чай от градинска теменуга и слез-Листа от градинска теменуга -20.0-Цвят от слез -10.0-Троскот -10.0Комбиниран чай от лайка и слез-Цвят от лайка -10.0-Цвят от слез -10.0-Листа от лечебна очанка -10.0-Цвят от арника -10.0-Листа от градинска теменуга -10.0• Употреба: 2 чаени лъжички от съответната смес се заливат с 1/4 литър хладка вода, киснат 3 до 5 часа при често бъркане и се прецеждат. За пиене чаят се затопля. 6 до 8 седмици се пият дневно по 2 чаши неподсладен чай. За пречистване на кожата чаят се затопля до около 40°С. Натопява се памук и с леко докосване се навлажняват засегнатите места или пък се отстраняват с много леко натискане коричките.Комбиниран чай от троскот и градинска теменугаЕто още един комбиниран чай, чиято вътрешна, попродължителна употреба в много случаи носи облекчение:-Троскот -20,0-Листа от градинска теменуга-10.0-Листа от хвощ -10,0-Листа от коприва -10,0• Употреба: 2 пълни чаени лъжички от тази смес се заливат с 1/4 литър вряща вода, запарват се 10 минути и се прецеждат. Дневно се пият по 3 чаши неподсладен чай в течение на 4 до 8 седмици.Мед с млякоТова домашно средство, приложено за промиване, помага кожата да стане гладка и чиста и пъпчиците, гнойните пъпки и струпеите да изчезнат.• Употреба: Смесват се в шише равни части мед и мляко, прибавя се сокът на половин лимон и сместа се разклаща добре. Всяка вечер лицето се измива с тази смес, а на следната сутрин се изплаква с хладка вода.Мехлем от прополисМехлемът от прополис, продукт от пчелния клей, влияе благотворно и върху най-упоритото акне.• Употреба: Малко мехлем се слага на памук и засегнатите места леко се намазват с него.Плодов оцетЗа плодовия оцет също така се казва, че помага при упоритото акне.• Употреба: Парченце памук се намокря с малко плодов оцет и засегнатите места се навлажняват с него.
  12. 2 points
    Съгласна съм, ако това разширяване и обогатяване ни приближава към Бог и осъзнаване на Божията воля. Днес бях на две известни археологически забележителности - Перперикон и Татул. Първото ми навя мисли и усещания за едно разширяване и израстване, довело до натрупване на материални богатства, власт и авторитет... Второто остави в мен усещането за извисяване на духа над тленното, за безсмъртието на красотата и любовта, на хармонията с Твореца.
  13. 2 points
    Благодаря! Беседа по нарядите
  14. 2 points
    д-р Тодор Първанов

    помощ

    Песимизъм, искаш да си останеш е него, оставай.Не ни губи времето. Преди много години, писах в този сайт, че голям процент от хората, които имат психотичен епизод....след това живеят нормално и той не се повтаря. Намери ми поста и го прочети, мисля,че бе по повод една пишеща, Мона , която твърдеше, че всичко имащи психотичен епизод са опасни едва ли не за вечни времена.
  15. 1 point
    Един Божествен План се разкрива на световно ниво в няколко етапа: –Египетски – в Египет, Персия, Гърция и др. Изявява се от учениците на Хермес, Орфей, Зороастър. Този клон има за задача да подготви съзнанието на човечеството за идването на Христос; –Палестински – изявява се от есеите и има изяви в Египет, Палестина, Рим, Англия, Германия и пр. Има за задача да внесе християнството в света; –Български – от Египет минава през Индия, Арабия, Сирия, Мала Азия и България, откъдето чрез богомилите и техните креации залива цяла Европа и дава мощен тласък на европейската култура. Има за задача да събуди заспалата човешка мисъл, да реализира Христовото учение и да подготви света за идването на Новата Култура на Водолея. Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на Новата Култура. Учителят Беинса Дуно Из „Космогонията на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл 584 стр. Вечерно Упражнение Вечерното упражнение – ретроспекция – е от по-голяма важност за напредването на кандидата в сравнение с кой и да е друг метод. То има такъв голям ефект, че дава възможност човек сега да научи уроците не само на този живот, но и уроци, които обикновено се предвиждат за бъдещи животи. Вечер след лягане в леглото тялото трябва да се отпусне. Тогава кандидатът започва да преразглежда в обратен ред сцените, станали през деня. Той започва със случките през вечерта, после минава през тези от следобеда, обеда, предобеда и накрая свършва със сутринта. Кандидатът трябва да се стреми да обрисува пред себе си всяка сцена колкото е възможно по-достоверно, като пресъздава в ума си всичко, което е станало. Кандидатът цели при това да бъде съдия на своите действия, да установи дали неговите думи са придали значението, което е имал предвид, или са придобили грешен смисъл, да види дали е преувеличил или смалил опитностите, които е разказал другиму. Той разглежда своя манталитет във всяка сцена. При яденето – дали е ял, за да живее, или е живял, за да яде – чревоугодничил. Нека той сам се съди. Нека да се обвинява, където трябва, и да си дава похвала, където е заслужена. Хората понякога намират за трудно да останат будни, правейки упражнението. В такива случаи може да се седне в леглото, докато е възможно да се следва обикновеният метод. Ценността на ретроспекцията е огромна, много по-голяма, отколкото можете да си представите. На първо място ние извършваме работа по възстановяването на хармонията съзнателно и за по-малко време, отколкото би могло да направи това тялото на желанието по време на съня. Така печелим повече време от нощта за допълнителна работа. На второ място всяка нощ изживяваме своето чистилище и първо небе, а също така вграждаме есенцията в духа във вид на Право Чувство при дневния живот. Така избягваме чистилището след смъртта, а също печелим и времето, прекарано в първото небе. И последно, но не най-маловажно, извличайки есенцията на опитностите, което спомага за растежа на душата, и вграждайки ги в духа, ние фактически живеем в мисловност и развиваме неща, които обикновено бихме получили в бъдещите си животи. Чрез добросъвестно изпълняване на това упражнение ден след ден ние изгонваме нежеланите случки от своята подсъзнателна памет, така че нашите грехове се заличават, нашите аури започват да блестят с духовното злато, извлечено от опитностите на всеки един ден чрез ретроспекцията, и по този начин ние привличаме вниманието на Учителя. „Чистия ще види Бога“, казва Христос, и Учителят бързо ще ни отвори очите, когато сме готови да влезем в „Стаята на Познанието“ – Света на Желанието, което придобиваме нашите първи опитности на съзнателния живот без плътното тяло. Утринно упражнение Концентрацията – второто упражнение, бива изпълнявано сутринта, колкото е възможно по-скоро след събуждането на кандидата. Той не трябва да става, за да отваря транспарантите или да прави други неща. Ако се чувства добре и му е удобно, трябва веднага да се отпусне и да започне да се концентрира. Това е много важно, тъй като в момента на събуждането духът току-що се е върнал от света на желанието и по това време съзнателната връзка с този свят е много по-лесно постижима, отколкото през което и да е друго време на деня. Ние сме запомнили от лекция 4, че по време на сън теченията на тялото на желанието и неговите вихри се движат и въртят с огромна скорост, но в момента, когато тялото на желанието влезе във физическото, неговите токове и вихри биват почти спирани от плътната материя и нервните токове на виталното тяло, които носят съобщения към и от мозъка. Целта на това упражнение е да успокои плътното тяло до същата степен на инертност и невъзприемчивост, както в сън, въпреки че духът вътре е напълно буден, бдителен и съзнателен. Така ние осигуряваме условия, при които сетивните центрове на тялото на желанието могат да започнат да се въртят, докато се намират в плътното тяло. Концентрация! Това е думата, която означава много, но малцина разбират смисъла ѝ. Ето защо ние ще се постараем да изясним значението ѝ. Речникът дава няколко определения. Те са приложими към нашата идея. Едното определение е: „да се събереш към център“; другото (от химията) „да превърнеш до крайна чистота и сила чрез премахване на неценните съставки“. Приложено към нашия проблем, едно от горните определения ни казва, че ако съберем нашите мисли към един център, една точка, ще увеличим тяхната сила, както се увеличава силата на слънчевите лъчи, фокусирани в точка чрез събирателна леща. При установяване на всички останали неща за определено време цялата ни мисловна сила се прилага за постигане на целта или разрешението на проблема, върху който се концентрираме; можем да бъдем така задълбочени в обекта, че дори и топ да изгърми над главите ни, пак да не го чуем. Човек може да бъде така погълнат в четенето на една книга, че да забрави всичко друго. И от духовна гледна точка кандидатът трябва да се сдобие с тази способност да остава вглъбен в идеята, върху която се концентрира, така че да може да изключва от своето съзнание света на чувствата и изцяло да насочва вниманието си към духовния свят. Когато се научи да прави това, той ще види духовната страна на предмета или идеята, озарена от духовна светлина. Така ще придобие знание за вътрешната природа на нещата. Нещо, за което обикновеният човек не може и да мечтае. Когато е достигнал тази степен на абстракция, сетивните центрове на тялото на желанието започват бавно да се въртят в плътното тяло и така си правят място. Това с времето ще става все по и по-определено и ще бъдат нужни все по-малки усилия, за да се задвижат. Обект на концентрация може да бъде някой възвишен идеал, но за предпочитане е да бъде от такова естество, че да издига кандидата над обикновените обекти на чувството, над време и пространство. Няма по-хубава формула от първите пет стиха на Йоановото евангелие. Вземайки ги като обект, изречение след изречение, утрин след утрин, те ще дадат на кандидата чудесно проникновение за началото на нашата Вселена и начина на сътворяване – проникновение далеч над всяко книжно знание. След време, когато кандидатът се е научил да задържа твърдо за около пет минути идеята, върху която се концентрира, той може да се опита неочаквано да я изхвърли от съзнанието си и да остави на нейно място празнота. Той не мисли за нищо, просто чака да види дали нещо ще влезе във вакуума. Когато му дойде времето, свободното пространство ще се изпълни със сцени и гледки от Света на Желанието. Когато кандидатът проникне към това, той може да изисква да се появи пред него едно или друго нещо и то ще се появи, а той може да го изследва. Главното все пак е, че чрез следване на горните инструкции кандидатът се пречиства, неговата аура започва да свети и несъмнено това ще привлече вниманието на учител, който ще възложи на някого задачата да му оказва помощ, ако се изисква такава, за следващото стъпало на напредък. Дори ако минават месеци или години, без да идва видим резултат, трябва да се знае, че никое усилие не е напразно. Великите Учители виждат и оценяват нашите усилия. Те желаят да ни помогнат толкова силно, в степента, вкоято ние желаем да работим. Те могат да виждат причини, поради които нашата работа за човечеството в този живот или по това време би била нецелесъобразна. Някога спънките ще изчезнат и ние ще бъдем допуснати до светлината, където ще можем сами да се уверим във всичко. Древна легенда гласи, че търсенето на съкровище трябва да става в спокойствието на нощта и в абсолютна тишина; една проговорена дума преди съкровището безопасно да е изкопано, неизбежно ще причини изчезването му. Това е мистична притча, която има отношение към търсенето на духовна светлина. Ако раздрънкваме или разказваме на другите опитностите на нашата концентрация, ние ги изгубваме, те не могат да да имат гласно предаване и ще се стопят в нищото. Чрез медитация ние трябва да извлечем от тях пълно знание за основните космически закони. Тогава опитността не ще бъде разказвана, защото ние ще видим, че това е черупка, която прикрива ядката на суетността. Законът е от универсално значение, както веднага се забелязва, защото той обяснява много факти в живота и ни учи как да се възползваме от дадени условия и как да избегнем други. По усмотрение на откривателя законът може свободно да се изложи за добро на човечеството. Опитността, която разкрива закона, тогава ще се появи в своята истинска светлина. Тя е само то временен интерес и не заслужава по-нататъшно внимание. Ето защо кандидатът трябва да счита всичко, което се случва при концентрацията, за свещено и да си го пази за себе си! Най-накрая трябва да се пазим от това да гледаме упражненията като на обременителна задача. Трябва да оценим тяхната истинска стойност. Те са нашата най-голяма привилегия. Само като ги правим така, ще можем да жънем плодовете им. Евангелие от Йоан 1 глава: 1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. 4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. 5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
  16. 1 point
    д-р Тодор Първанов

    помощ

    ,, Случи се нещо по- лошо, заради страничните ефекти на лекарствата имам първи симптоми на паркинсон. ,, Нямаш никакъв Паркинсон - някои от невролептиците, като странично действие, дават оплаквания подобни на това заболяване. Посети психиатъра си, той може да ти даде лекарства за махане на тремора или замени невролептика с друг, който не предизвиква тези оплаквания
  17. 1 point
    Благодаря за отговорите и насоките на всички! Имам върху какво да мисля и да отработвам Много ми се искаше тази история да не свършва така, но трябва да приема, че само желанието и хубавите думи не стигат. При всичките си добри качества този човек почти нищо не направи, за да си стъпи на краката, и остави цялата тежест да пада върху мене. Няма как да видя само 'лошото', което е кристално ясно след хладен анализ. Ще трябва да се науча да си тръгвам от хора, които възприемам в същността им като добри, но на мене по някаква причина ми вредят.
  18. 1 point
    Антидепресантите потискат и замазват в психиката му наличности, които не желае да посрещне и преобразува. Същите тези наличности изплуват, когато се опита да работи и живее активно и силно. Реакцията му е на бягство. Външно, от работа, а вътрешно от сенките си. Не че антидепресантите са лоши, не. Подходящи са докато човекът реши да опознае и трансформира страховете си. Ако обаче не го иска, зависимостта от тях е удобна. "Помагайки" му по този начин, подхранвате бягството му от себе си и манипулативните му опити за закачане към добрата "цицка", умело рационализирано обличани в думи за любов. Не е любов, паразитизъм е. Когато донорът "не пуска сокове", зависимата манипулация закономерно прераства в садистична манипулация през генериране на вина в жертвата. На създаване в нея на вярвания от рода на "Лоша си, ако не даваш, защото те обичам!". Нито е любов от негова страна, нито доброта от ваша, а емоционални садо-мазо отношения над орален паразитизъм. Паразитът обсебва жертвата си и дори я кара да си мисли, че тя има нужда от него, обявявайки искането си за любов. Ако, както твърди, сте целия му свят, интересно къде е неговият?! Къде са здравите му цели, следването и реализирането им, кариерното му развитие, мъжкият му пробивен дух, самостойната му зрялост и мъжествената му грижа за партньорката като емоционален стълб и глава на връзката, но и финансово?! Ако тази емоционалност се дискутираше в контекста на характерова, финансова и социална стабилност, здрава връзка с реалността, висока мотивация и добри цели, бих я нарекъл творческа спонтанност. В контекста, който излагате, е емоционална лабилност и манипулативност. Бихте могла да разширите ареала на "добротата" си - да го осиновите, за да бъдете комбинация от мама (която обаче дава инцестно и интимност) и татко, а той добра домакиня, син, дъщеря. Бихте могли да узаконите такава "любов" с документ и да превърнете отношенията си в поредната невротична връзка... Иронизирам, разбира се - надявам се, това поражда във вас ответна реакция. Аз не виждам в описаното проява на каквото и да е мъжко достойнство. А такава липса на здрави граници от ваша страна, се превръща в част от невротичната му характеродинамика и поведение. Колкото повече по този начин се грижите за него, толкова повече намалявате шанса му за осъзнаване и реално справяне.
  19. 1 point
    В духа на "при мен не работи", можем да влезем в машината на времето и да педложим трапанация с лоботомия. Резонира с желанието за игнориране... Ако ползваме метафората за вътрешното, подсъзнателно характерово дете, то е да искате да го загърбите, да го изолирате още по-надълбоко. Да, но то сте една дълбока Вие, едно сте и страхът така става толкова по-голям, колкото повече го игнорирате и изтласквате. Разбирате ли, не е неработене. Просто от една страна, имате нужда от по-интензивно предизвикване, по-силен "натиск", по-интензивна работа в тази, дидактичната, обща посока, за да се научите да минавате една граница, да губите контрола и оставате с отработено доверие в страховете си. Така вече присъстващите в тях вяреания/ програми се трансформират. Когато се добави и втората, себепознавателната посока, двете се съединяват в една мощна, работеща и променяща психотерапия.
  20. 1 point
    Здравейте, Мисля че целта на духовния път, както и на всеки друг път е да ни обогати и да разширим възприятия и съзнание Поздрави, Петко
  21. 1 point
    д-р Тодор Първанов

    помощ

    За съжаление, освен болести на сърцето, бъбреците, панкреаса и т.н. съществуват и болести на мозъка.При някои от тях, употребата на медикаменти е задължително. Психотичните състояния не могат да се овладеят с психотерапия и оставен без медикаменти, в острата им фаза, човек, може да бъде опасен и за себе си и за другите. Въпроса е, какво да се прави след овладяването на острото състояние, както е станало при теб.Има едно старо правило , то гласи следното - при първи психотичен пристъп, медикаментите се пият една година след овладяването му, при втори, две години след овладяването му , при трети , 5 години след овладяването му и едва при четвъртия може да се предложи доживотно приемане на медикаменти,,. Това е по тази тема- за лекарствата. За децата - добре е, да се изчака година- две, но това не значи, да не си търсиш и намериш приятел.Всеки човек има нужда от друг човек до себе си.
  22. 1 point
    В Дзогчен се говори за същност, природа и енергия. Това е света/ума, същината на всичко. Същността е пустота. Природата е яснота. Енергията е любящата/съзидателна сила. Когато човек практикува, той постепенно (или в редки случай от раз) придобива все по-омиротворен, пуст ум (пуст от мисли, концепции, идеи...). Този пуст ум, се нарича още "нирваничен", и пустотата е неговата основна същност, т.е. това е изначалният ум, Буда природата (защото притежава будност, яснота по всички въпроси). Както се упомена по-горе, природата на този пуст ум е яснотата, сиреч за него всичко е пределно ясно и понятно. В същото време неговото излъчване е любяща съзидателна енергия. И тъй, с практиката у човек става все по-чисто, а от там все по-ясно, все по-любящо и всичко това все повече го изпълва. В началото то е като "остров" в главата, или в сърцето (зависи по кой метод се практикува) и то в последствие, постепенно започва да изпълва, да се разлива из тялото, първо по кухините, а после и по каналите, като накрая изпълва дори и тъканите, включае най-плътните от тях - костите, с костният им мозък. В края на краищата човек се превръща в Светлина - в мир, мъдрост и любов и неговото тяло става Ярко сияние. В Будизмът това е реализацията на т.н. Трикая - Дхармакая, Самбхогакая и Нирманакая. Или инак казано Мъдрост, Любов, Чистота/Светлина, като в основата на всичките е т.н. Пустота* Това, което пречи на проявлението на Любовта е тревожността и вкопчването в "аз"-а, в този егоистичен живот. Човек поради невежество изпитва страх и в същото време желае, поради дълбока неудовлетвореност - желае живот/да съществува и щастие. Поради това, че тези не винаги се случват (несигурността и непостоянството), той преживява болка (разочарование), от което следват зли реакции - омраза, гняв, яд, агресия, ревност, завист, горделивост (ако е получил нещо, което останалите нямат). Ето това са т.н. "клеши", или иначе казано "зловредните емоции". Те се базират на т.н. "скандхи", или иначе казано на агрегатите, а именно - тяло, сетивност, възприятия, памет, съзнание. И тъй, чрез премахването на когнитивния воал - идеите за бази/агрегати (скандхи) се постига Дхармакая (Яснота); Чрез премахването на емоционалния воал - зловредните емоции (клешите) се постига Самбхогакая (любяща съзидателност, сила). Чрез премахването на кармичния воал - всички негативни отпечатъци/семена в нас, които са основа за привичките, за склонностите, за навиците, се постига Нирманакая. Започваме от главата, минаваме през сърцето и достигаме до корена си. Започваме се с главата/ума, защото в Тибетския Будизъм се приема убежище и от реализиран учител се получава въведение в природата на ума*. От там насетне всичко започва да се спуска и да се разлива. Въведението в природата на ума е нищо повече от "предаване на състояние" (запознаване на ученика с просветената природа на собствения му ум). ____ * концепцията за Пустотата е вън от всякакви нихилистични схващания.
  23. 1 point
    лекция на Мария Арабаджиева, изнесена на 29.04.2017 г. в София
  24. 1 point
    Като юноша бях част от спортен отбор, в който най-големият грях беше да си "ярък индивидуалист". Там седем по едно беше едно(отборът беше от седем души) Но пък аз винаги съм бил такъв. Винаги съм съзнавал, че съм различен от "многото" около себе си. Да си индивидуалист, според мен означава да изследваш неизследваното, да се вгледаш в себе си и да откриеш същността си и след това да я следваш. Духът работи отвътре - навътре трябва да се вслушваме. И това неминуемо в някакъв момент ни прави "Индивидуалисти". От дете съм следвал собствените си пътища, воден от интуиция, вътрешен глас или както искате го наречете. Не съм правил опити да съм "част от колектива", да се "пласирам" в обществата(клас, отбор, младежка компания...). В крайна сметка обаче, винаги се оказвах начело на групите , в които попадах. Не ми е било цел, проста така се получаваше. Все се намираха хора, които по някаква причина търсеха присъствието ми, вслушваха се в нещата, които говоря, следваха ме в заниманията или увлеченията ми. Винаги "повличах крак", и с мен тръгваха хора... Някакси имах чувсвото че моята индивидуалност се разширяваше и включваше в себе си и личностите от обкръжението ми. "Ярък индивидуалист" е второто ми име. Един от най-влиятелните хора в света в областта, в която работя, веднъж( когато тъкмо започвах работа) ми каза така - Не се страхувай от критиката и от мненията на другите за теб - действай, прави, така както вярваш , че е правилно - ще грешиш, ще се поправяш, само действай! "Следа оставя само онзи, който върви по неутъпканото"
  25. 1 point
    Да, повтаряме го, защото явно са го забравили. Можем и ще продължаваме да го повтаряме. Ако по стъклото на една лампа е полепнал толкова много прах, че светлината от тази лампа да остава незабележима, проблемът не е в лампата. Тя може да бъде почистена от прахта. Замърсяването е по-повърхността, в психиката, мислите, емоциите с които хората обвиват и ограничават светлината на душите си. Самата душа винаги е чиста и сияйна. Гадно е да това, което хората са направили със света. И на мен ми е гадно, а предполагам и на много други хора, обаче друг свят няма как да ни бъде даден и ще трябва да се погрижим за този. Наясно си, че сам човек едва ли може да направи много за света, но пък може да направи много за себе си, а чрез личния си пример и за определен кръг от хора около себе си, и всеки трябва да започне именно от това. Злото ще намалее едва когато достатъчен брой хора почистят прахта покрила душите им. Може би една пробудена душа на хиляда ще бъдат достатъчни, може би една на сто – не зная точно. После нещата ще тръгнат в геометрична прогресия. Затова и всяка душа е ценна. И за да дойде времето, когато цялата красота на милиардите човешките души ще бъде изявена в живота на хората, всякакви усилия си заслужават. Прахта на злото, заблужденията и безразсъдството никой няма да помни.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×