Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 10/11/19 in all areas

  1. 2 points
    Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Електричеството_и_магнетизмът Молитвен наряд за край: Пътят на живота - молитва Беседа, държана на учениците от окултната школа на Всемирното бяло братство, на 22 януари 1920 г., четвъртък В съвременното общество има общ стремеж към организиране. Организирането някои наричат мобилизиране. Мобилизирането може да се използва и за добро, и за зло. Организирането е потребно в духовния живот. Трябва да си зададем въпроса: по кой начин трябва ние да се организираме? Нека направим малко наблюдение в природата, какво правят малките семенца, как се организират. Когато се посее житно зърно, то веднага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу в почвата и други, клонища, нагоре във въздуха. При организирането си туй семе иска да се залови за почвата – защо? – защото оттам може да черпи сокове. Изкуството е как да се изваждат сокове от земята. Сега, въпросът е за другите коренчета, клончетата, които възлизат нагоре; и те се организират, и те искат да поемат от въздуха това, що им е необходимо. Също и ние всички едновременно сме на два свята – материален и духовен: черпим сокове от материалния свят – обществото. Нашите корени са в него, а пък клонете ни са в духовния свят. Можем ли, като съзнателни същества, да приложим този велик закон на растенето, сир.(сиреч) да разберем процеса на растенето разумно? Религията е път за развиване във физическия свят, за организиране на обществото, и тя е започнала най-първо с музика, разни игри, хора; българското хоро е се от ония времена на първично организиране. То е физическата страна, подготовка към религиозно настроение на ума и за пробуждане на съзнанието. В продължение на тази епоха, която започва 700 години преди Христа, съзнанието и чувствителността са се развили, и затова хората усещат сега по-големи страдания, отколкото тогава. И тия болезнени състояния ще се усилят още повече. То е признак за разширение на човешкото съзнание. Когато наблюдавате природата, особено когато жените са трудни, два-три-четири месеца, някои жени минават такова едно състояние: онези, у които съзнанието не се е развило, прекарват леко, но високо развитите, интелигентните, минават много голяма криза, и тази криза зависи от онова състояние на душата на детето, която влиза вътре в света на майката, заражда в нея временна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонностите и желанията на детето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на волята на майката, защото майката взема надмощие, власт над детето. Дете, което до раждането безпокои много майка си, не е за препоръчване. Навеждам този факт, за да ви покажа, че много от религиозните идеи са като тия деца: те ще влязат във вас – ще заченете, и някои от тях може да ви причинят големи болки. Избавлението не седи в помятането. Лекарите казват, когато една майка е в такова състояние, че е слаба и няма да износи детето, и й дават цяр за помятане. Помятането е десет пъти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всяка жена; тя с всяко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерът й, а онази, която помята, губи сърдечни и органически сили. Това е вярно и по отношение на идеите. Ако във вашия ум или във вашето сърце проникне известна идея, каква да е, Божествена или друга, служите й няколко години и я напуснете, ще изгубите вашата умствена способност и привлекателността на вашето сърце. Затова Писанието казва: „По-добре една девица да не се жени", ако не се наема да стане майка, да ражда. И вие требва да спазвате този закон. Мнозина възприемат всяко ново учение – значи, искат да станат бременни. Ако не възприемете туй учение, ще възприемете разните учения на обществото – не можете да избегнете от това: обществото ще ви застави да излезете от вашето пасивно положение. То постъпва като майките и бащите с дъщерите си: „Ожени се! Докога ще чакаш?"; днес-утре й казват това, и най-после дотегва на момата, и тя направя прибързан избор... Електричеството_и_магнетизмът
  2. 2 points
    Благодаря! Плод_стократен Така ни учат да разбираме творчеството... да си създаваме сами условията, различни от тези, които съществуват. А всъщност човешкото творчество е първо и най-важно в осъзнаването на съществуващите вече условия - вътре в нас и вън от нас. И после вече в тяхното хармонично и разумно ползване. То е като вълната и сърфиста...
  3. 1 point
    Ами, горе-долу, се оформя вътрешната интерпретация на житейската ти история към момента. Та и аз май познах... ,,Жената"(анимата ти) е била вече ,,при теб". ,,Отказвал" си да излезнеш пред хора, независимо от окуражаването ти от един аспект на анимата ти, докато си се ,,мачеел" бягайки(политайки, впечатлявайки) други аспекти на анимата ти( отново женски образи). Дори си изпитвал и идентифициране с "женския" ти вътрепсихичен образ. Толкова ти се иска да избягаш от "женското" в теб, че си готов и ,,черен принц" да станеш в извисяването си. А това "извисяване" е един вид ,,бягство". Бягане в "безопасността" на възвишението("хълма"), до който не достигат талазите на несъзнаваното("тъмната вода", То често се проявява и като нощно, бурно море, океан). Бягане от предизвикващите отвращение ,,мъжки" образи, от ,,потопения" в невежество ,,град", от страховете, непознатото, непроявеното. ,,Градът", ,,Театърът" - това са проекции на обществения живот, социума. Мястото, където можеш да се ,,омърсиш" и така да загубиш/замърсиш ,,светлият, чистият, божествен образ на младостта". Общо взето, отвъд ,,вътрешния екшън", живееш удивителния живот на всеки млад човек, тепърва навлизащ в сериозната(отговорната) страна на живота. На болката от загубата, липсата, неразбирането, но и на творческия порив да ,,ковеш собствената си съдба", да търсиш вдъхновено, да чувстваш неограничено. Само не приемай твърде лично взаимоотношенията с другите и техните действия! Избягвай крайните оценки! ,,Не съди, да не бъдеш съден"! Чети и между редовете! Това е най-краткото, което искам и мога да ти кажа. Вече не си малък, а и вече те посъветвах нещо в предния ми пост!
  4. 1 point
    Здравей! Голям екшън, големо чудо! Оставаше по некое време да ти се появи и Георги Христов и да запее ,,Черно и бяло в нас се преплитат във неделим кръговрат"... Като цяло иначе е доста контрастен съня ти. Бели, черни, черни, бели и никакво червено. Червеното на ,,кръвта", на ,,живото", на ,,обединяването на полярностите". Очевидно си бая ,,опък" човек в живота. Крайността на "Или-или" е малко незряло, но явно си на такъв етап от Пътя ти. Между крайните ,,Черно" и ,,Бяло" има доста нюанси на ,,Сивото". Някой хора с 50 от тези нюанса написаха книги, та и ги филмираха... да не говорим пък за сивите пилигрими, че ще стане задруга за кръгли украшения Обаче не може да се отрече комплексността на сюжета. Предполагам, че този ти сън е бил предшестван от доста други, по-опростени като конструкция сънища. Нещо като ,,преследвания", ,,неравни битки с много противници", ,,стоене гол пред хора"... все такива сънища, които предхождат проявяването в съня и на ,,женския" образ. Това е анимата ти. Контрасексуалния ти вътрешен психичен образ. Зомбясалата мъртво-жива ,,красавица с хубав тен" е точно този архетип - анимата. Катакомбата, гробницата й е мястото, където стои тя, незахранена от твоята сила. Съвсем нормално е да е толкова ,,изпостеляла". Въпреки ,,недохранването" й от твоя страна (ниското ниво на интегриране), тя все пак ти показва, че тя е ,,инструментът" ти, чрез който можеш да се ,,изправиш пред Черния змей", ,,Сатан", непознатото, неосветените в съзнанието ти ,,кътчета Живот". Сатан е и Сатурн, повелителя на формите. Анимата е инструментът на мъжа за извличане в съзнаваното на съдържанията от безсъзнаваното. В твоя случай ,,бялото змийско чудовище", анимата ти напомня за предназначението й - да ,,влезне в тялото" на несъзнаваното (змеят не е само символ на непознатата сила на Хаоса, но и на безбрежната Мъдрост). Рептилоидната форма е да ти напомни, че имаш бая работа по осъзнаването на първичното, животинското - инстинктите. Осъзнаването на егото явно ти е на дневен ред. В този аспект анимата(жената в теб) завоалирано ти подсказва, че ако я захраниш със силата си ще има тя самата сили да ,,бъде погълната и да излезне" от тъмното тяло на несъзнаваното, за да ти донесе ,,магическата сила" на знанието(змията, кундалини). На алхимичната трансформация на ,,черното в бяло", направляваната Енантиодромия. ,,Гъсеницата" в ,,Пеперуда". Да, ма ти кво правиш? Отблъскваш я. Бягаш. Политаш. Къде? Бягаш от ,,църквата", от вече трансформираната й полярност, и къде отиваш? Нагоре! Е историята в края вече е показателна за вътрешното ти състояние. Този, който бяга от анимата(жената, майката) е вечномладия бог(puer aeternus), ,,малкият принц". В твоя случай - величествения Черен принц, който е ,,Звездното дете". Това ,,бягство" е полезно до време. Мечтите, когато не намират почва в реалността, се превръщат в кошмарите на сивото ежедневие. Живот без любов под формата на страст, която да превръщаме в градивни действия е метафорично казано ,,живот на Сянка", "безкраен спомен за нереализираното бъдеще". Съветът ми е да ,,омекотиш контрастите". ,,Войнът на светлината" също е до време. И Дон Кихот е бил войн като млад, но като е остарял се е биел с вятърни мелници. Вероятно си ,,водна" зодия, щото мистичното и религиозното те влече. Така или иначе си в контакт с Поинтересувай се как ,,се приземява Детето"!
  5. 1 point
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Недейте_се_грижи_за_живота_си-беседа Ще се развеселя-песен Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва „Недейте се грижи за живота си, що да ядете, нито за тялото си, що да облечете.“ Ще прочета 12-та глава от Лука, от 22-ри стих надолу. ...Казвам: При сегашното състояние на онези, които влизат в новата епоха, се изисква едно обобщение, за да изучават истинския живот. Вие сте били при голямото щастие, при хубавите условия, а сега минавате през нещастие, през голямо безпокойство на живота си. Вие не се впрегнете на работа, но си вземате един билет на лотария, и чакате да спечелите нещо. Някой вземе един, два, три, четири и повече пъти лотарийни билети и все очаква да спечели нещо. Надява се, че като се тегли този път, той ще спечели най-голямата печалба от триста или повече хиляди лева. Тегли се печалбата, но той не печели. Нищо, купува пак билет, надява се на второ теглене, когато ще се паднат 400 хиляди лева. Тегли се пак лотарията, пак нищо не печели. Чете по вестниците и вижда, че на еди-кой си номер се паднала голямата печалба, но (в)се казва: Няма нищо и аз ще спечеля някога! Този човек се учи на нещо, вяра придобива. Без да е спечелил нещо, той очаква, че ще придобие, ще спечели нещо. Не е лошо нещо лотарията, тя има добра страна, развива вярата на хората. Човек вярва в невъзможното. Например той има един билет от няколко лева, а такива билети има около сто хиляди, но той вярва, че ще спечели най-голямата печалба от (сто хиляди лева), един милион лева. Че това е голяма вяра! Седи този човек и си казва: На мене ще се паднат тези един милион лева. Като се тегли и нищо не спечели, той не се обезсърчава и казва: Нищо, друг път ще излезе моят номер! Ще дойде този милион. Казвам: Да, след сто хиляди тегления, все ще ти се падне този милион. Но има един закон на вероятностите, който определя тия неща. Това почива на кабалистиката. Ако ти, който купуваш билета, можеш да хармонираш трептенията си с онзи, който продава билета, той ще възприеме твоите трептения и без да усети как, слепешката ще пипне билетите и ще ти продаде точно този билет, който печели най-голямата сума. Но трябва да знаеш как да направиш това нещо. Един господин ми разправяше една своя опитност. Среща го един ден един негов познат и му казва: Слушай, вземи този билет от лотарията, ще спечелиш. Късметът е твой, вземи този билет! – Но понеже, казваше той, нямах пари за билет, не го взех. Пък и не ми се щеше да вземам на заем, за да купя билета, в чийто късмет не вярвах. И наистина този билет спечели. Както ми каза и колкото ми каза приятелят ми, така излезе. После съжалявах, но късно. Един ден дойде щастието при мене и аз не повярвах. Има един закон, според който, когато човек много вярва, това е суеверие, многото вяра не почива на трезва мисъл. Напротив, тогава се намесват в човека чувствата, които пречат. Когато човек ще спечели или ще постигне нещо в света, тогава се обединяват много сили в негова полза: И умствени, и сърдечни, и духовни и той изпитва спокойствие в себе си. При това положение като вземете този билет, вие никак не се интересувате дали ще спечелите или не, като че всичко забравяте. Погледнете, спечелили сте! Ако пък много се интересувате дали много печелят билетите, вие нищо няма да спечелите. Колкото повече четете вестниците да видите кога ще се теглят билетите, и дали печелите, бъдете уверени, че нищо няма да спечелите. Престанете да се интересувате, но това трябва да стане естествено. Сега това е външната страна на въпроса, от който се вижда, че хората се интересуват от парите. Човек може да има пари, колкото иска. Но колко трябва да иска той? На човека не му трябват много пари, защото всичкото злато в света е равномерно разпределено между всички хора на земята. Следователно, човек няма право да вземе повече отколкото трябва от благата, които се падат на всички останали хора вън от него. Когато хората разполагат с повече, отколкото имат право, това е вече друг въпрос. Някой търговец може да има събрани с милиони килограма жито – това е друг въпрос. То не е негово. Това жито е и на други хора. Следователно, благата, както днес са разпределени между хората, не са разпределени по Божествен път. Някои хора са прости служители на Бога, те пазят неговите складове с благата в себе си. Слушал съм как отговарят някои богати хора, когато отиват да им искат пари на заем. Те казват: Тези пари не са мои, те са на чужди хора. Когато дойде онзи, на когото са тези пари, тогава нека той да даде. Аз съм дошел на света, само за да пазя тези пари. Сега ние мислим, че като сме дошле в света, имаме право да вършим каквото искаме. Можеш да правиш каквото искаш, само когато знаеш какво и как. Ако не знаеш, по-добре нищо не прави, тогава казваме: Не прави това, което може да ти създаде някакво нещастие. Но какво трябва да правиш? – Все трябва да правиш нещо, няма да седиш и бездействаш. Някой казва, че не може да вярва. – Хубаво, като не може да вярва какво може да прави? Някой казва, че не вярва в бъдещия живот. Добре, пък аз вярвам в бъдещия живот. Но все-таки има нещо, в което и ти, и аз вярваме. Ти и аз вярваме в този живот, който сега живеем на земята. Ти вярваш, че като умреш ще останеш на земята. Аз пък вярвам, че като умра ще отида на друго място. Ти вярваш, че ще останеш в къщата си, а аз вярвам, че съм временно в нея, като в един хотел, който един ден непременно ще напусна... Недейте_се_грижи_за_живота_си
  6. 1 point
    ,,Сега съжалява като куче,сигурна съм.,, Съжалява само, за две неща, първо,че си му отказала и второ,че си го споделила с мъжа си и жена му.
  7. 1 point
    Хубава тема! Според личното ми усещане за хармоничност, "дисонансът" идва от различният смисъл, вложен като значение в думите - индивидуализъм и егоцентричност. Индивидуализмът е морално гледище, политическа философия, идеология, социален възглед и учение, утвърждаващо индивида, отделната личност като най-висша ценност. Но също така се използва като термин, обозначаващ „качеството да бъдеш индивид; индивидуалност“, свързана с притежаването на „индивидуална характеристика, особеност“. Осъзнаването на което, според мен, е "Себеприемане". Егоцентризмът, по-скоро е склонността да гледаш на себе си като център на света, но не и Между егоцентризъм и егоизъм има голяма разлика, и според мен, но крайната форма на проява на егоцентризъм е егоизма, а не обратното. А пък проява на индивидуализъм без да има проявен егоцентризъм е "кокошка без яйце". Взаимовъзникващи са. Без малкото дете да прояви егоцентризма си, ни би могло да осъзнае и собствената си индивидуалност. Също така, съвсем в този ред, е логично да се стремим да проявим индивидуализъм, защото без да има Субект, който да познае и да прояви нещо, няма как да има Осъзнаване на Едното, още по-малко пък "служене", което си е насочен към някаква цел, съзнателен поток на проявена индивидуалност. Миналото си е необходима предпоставка за бъдещето по пътя към Вечното Сега. И в най-добрия часовник, зъбните колелца са различни, а не еднакви. П.п. Механичното "зачеркване", "бягството" от индивидуалността е рационализация на "бягството" от отговорност за собствените действия. Често "бягаме" от отговорност, поради страха от грешки, което се проявява полярно и като перфекционизъм и жертвоготовност. Аз, лично, страдам(изпитвам напрежение) повече от последното.
  8. 1 point
    Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация. индивидуализам - 1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото. 2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива. 3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива. егоцентризъм- м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение. Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения. Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки. Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко. Има обаче малка, но съществена разлика. Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него. При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира. При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие. За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция. Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава. Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите. Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност. Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого? Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си.
  9. 1 point
    Все пак съм благодарна ,че не съм родена в Индия.За мен има някои граници,които категорично не позволявам да се преминават.Опитвам се да го приема и да не се тровя с този гняв.Но този човек категорично вече не искам да виждам.
  10. 1 point
    ,,Животът е танц, а когато танцуваш не мислиш къде ще стигнеш... Смисълът и целта на танца е да танцуваш.,,Алън Уотс ...Така е и със пътя - смисълът е да пътуваш.
  11. 1 point
    Здравейте, приятели на Портала. Благодаря на всички, които изпратиха дарения за поддръжката на сайта по различни начини. Беше много ценна в един критичен момент! В момента разходите са покрити от средствата, които сайтът получи от рекламите. Оказа се, че за няколко години е събрана сума, която покри разхода за почти 1 година. Всичко това само с кликване на рекламите, които представляват интерес за вас. Имайте предвид, че всяко ваше кликване насочва софтуера към какъв вид информация имате интерес. Така че после се появяват нови реклами за подобни продукти. В моите страници, например, излизат само реклами за книги и здравословни продукти. Така че, ще сме ви много благодарни, ако кликвате върху рекламните карета поне 3-4 пъти на едно отваряне на сайта. По този начин вие помагате за издръжката му. Благодаря ви за грижата и уважението!
  12. 1 point
    Здравейте отново! След поредния спор на тема работа заявих на приятеля ми, че повече не мога да толерирам това положение, тъй като той не дава всичко от себе си да започне някаква работа, било то само на първо време. Поводът беше поредният отказ - този път не би работил ...за чужденци. Точно както г-н Баев описва по-горе - цикълът от обиди и манипулативност отново се завъртя. Този път като страничен наблюдател отбелязвах как познатата схема се повтаря. Започнах да чета и книгата, която ми препоръчахте - откривам доста чертите на "Жените, които обичат твърде много" в себе си. При всеки спор и опит за раздяла, или пък без спор, но при евентуален реален шанс да започне работа, той се разболява или нещо му случва - грип, стрептококова инфекция, какво ли не... Е, този път е схванат кръст, след вдигане на газова бутилка, според думите му. 50% не мисля, че го прави умишлено, но според мен подсъзнателно сам се саботира - излиза с тезата, че няма да се справи с работата след дългия период на безработица. Защо го споделям? За да Ви благодаря отново за навременните отговори и за това, че всички вие се ангажирахте с моя случай. Вече съм убедена, че правилното решение е да го оставя сам да поеме отговорност за живота си, а аз да спра да се измъчвам от криворазбрано чувство на вина.
  13. 1 point
    В Дзогчен се говори за същност, природа и енергия. Това е света/ума, същината на всичко. Същността е пустота. Природата е яснота. Енергията е любящата/съзидателна сила. Когато човек практикува, той постепенно (или в редки случай от раз) придобива все по-омиротворен, пуст ум (пуст от мисли, концепции, идеи...). Този пуст ум, се нарича още "нирваничен", и пустотата е неговата основна същност, т.е. това е изначалният ум, Буда природата (защото притежава будност, яснота по всички въпроси). Както се упомена по-горе, природата на този пуст ум е яснотата, сиреч за него всичко е пределно ясно и понятно. В същото време неговото излъчване е любяща съзидателна енергия. И тъй, с практиката у човек става все по-чисто, а от там все по-ясно, все по-любящо и всичко това все повече го изпълва. В началото то е като "остров" в главата, или в сърцето (зависи по кой метод се практикува) и то в последствие, постепенно започва да изпълва, да се разлива из тялото, първо по кухините, а после и по каналите, като накрая изпълва дори и тъканите, включае най-плътните от тях - костите, с костният им мозък. В края на краищата човек се превръща в Светлина - в мир, мъдрост и любов и неговото тяло става Ярко сияние. В Будизмът това е реализацията на т.н. Трикая - Дхармакая, Самбхогакая и Нирманакая. Или инак казано Мъдрост, Любов, Чистота/Светлина, като в основата на всичките е т.н. Пустота* Това, което пречи на проявлението на Любовта е тревожността и вкопчването в "аз"-а, в този егоистичен живот. Човек поради невежество изпитва страх и в същото време желае, поради дълбока неудовлетвореност - желае живот/да съществува и щастие. Поради това, че тези не винаги се случват (несигурността и непостоянството), той преживява болка (разочарование), от което следват зли реакции - омраза, гняв, яд, агресия, ревност, завист, горделивост (ако е получил нещо, което останалите нямат). Ето това са т.н. "клеши", или иначе казано "зловредните емоции". Те се базират на т.н. "скандхи", или иначе казано на агрегатите, а именно - тяло, сетивност, възприятия, памет, съзнание. И тъй, чрез премахването на когнитивния воал - идеите за бази/агрегати (скандхи) се постига Дхармакая (Яснота); Чрез премахването на емоционалния воал - зловредните емоции (клешите) се постига Самбхогакая (любяща съзидателност, сила). Чрез премахването на кармичния воал - всички негативни отпечатъци/семена в нас, които са основа за привичките, за склонностите, за навиците, се постига Нирманакая. Започваме от главата, минаваме през сърцето и достигаме до корена си. Започваме се с главата/ума, защото в Тибетския Будизъм се приема убежище и от реализиран учител се получава въведение в природата на ума*. От там насетне всичко започва да се спуска и да се разлива. Въведението в природата на ума е нищо повече от "предаване на състояние" (запознаване на ученика с просветената природа на собствения му ум). ____ * концепцията за Пустотата е вън от всякакви нихилистични схващания.
  14. 1 point
    лекция на Мария Арабаджиева, изнесена на 29.04.2017 г. в София
  15. 1 point
    Привет! Нека да не се бърка, а да се осъзнае, че тези неща, които до тук са изброени са предназначени единствено да се виждат като символи, които се отнасят до аспекти вътре в самия човек, в самия ум. Нека не се бърза с впечатления, за да не се стига до предубеждения. Практическата част от Каббала се преподава в подробност директно от учител (рави), когато човек стане последовател на това учение. До тук което съм описал и което е описано в темата, като цяло, според мен това е достатъчно за будния ум. Различните видове себесъблюдаване съвсем не са активно действие (което в самата Кабала правилно се препоръчва ), а реактивно такова. Защото вместо да се създава желаното се гледа дали няма да се зароди нещо неправилно, и след това чак се реагира на възникналия импулс. Самоанализите също не са активни творчески действия, а отново предимно наблюдение. Възлюбването, помилване, прощаване - това са само цели. Като знае човек целта, нормално е да изброи и методите, с които се постига напредък и постигането й . Практическите действия и принципи - това е важното. Практиката е 99% от духовното развитие. Там е работата, че нещата изглеждат привидно по един начин, но всъщност често се оказват съвсем друго нещо. Себенаблюдението е част от всяко духовно учение и то въобще не е пречка да се върви към желаното. Не, не става въпрос за "реагиране". Реакцията си има точно определен вид. Другото, отново може да се нарече "реакция" но в смисъла на самата думата, като понятие и дефиниция, не е. И самоанализите и себесъблюдаването са предпоставака за правилно разбиране. Активната и правилна твърческа дейност е невъзможна, докато умът/съзнанието/душата не бъде пречистена. Анализът не е предимно наблюдение. Той е размисъл и наблюдение. Анализът е вид медитация, разсъждение. Възлюбването е и цел, но е и практика, защото бива съпътствано от постоянни опити на човека да го постигне! Помилването е също така практика, както и прошката, но за да бъдат такива, то е необходимо винаги да са на "предна линия" в ума. Още днес може да простиш на някой, да го помилваш - това са действия, практически насочени към твоето собствено поправяне. Ако не испееш да простиш, или да помилваш, то поне може да опиташ - това, опитът, е практика. Не е нещо по-различно от това, което е описано до тук в темата. Със сигурност методиката е ясна и подредена, но най-вероятно няма да съвпадне с вече изградени представи за това как бива да изглежда, какво точно да представлява в съотношение самата подреденост. Самата кабалистична наука/учение наистина изглежда сякаш разпиляна/о, осложнена/о. Напротив, и сабеанализа и себенаблюдението са много полезни, но единствено ако човек има вярна мярка как би трябвало да изглежда самият той, пречистен от всичката "мръсотия". Чрез себенаблюдението и анализа се постига виждане/разбиране на "егоизтичната природа". Напротив - да осъзнаеш и видиш кое те прави нещастен, си е вид просветление, защото тогава разбираш, че за всичко е "виновен" твоя собствен егоизъм - желанието. До същата истина е достигнал Буда: http://www.kaldata.c...&showentry=4422 Разбира се, че всичко е взаимосвързано, че "сме" Едно и че след постигането изчезват редица усещания, чувства, като на тяхно место се появяват други. Десятъкът се е превърнал в метод за манипулация, защото е изкривен неговия смисъл и защото този смисъл се ползва за облагодетелстване, сиреч от егоизтичната природа. Инак даването на десятък е заложено в Карма и Бхакти Йога, в Будизма - идеята Бодхисатва и пр.. Да, от гледна точка на реалността и Абсолюта, добро и зло - това е едно и също нещо. Тоест няма добро и зло, но от гледната точка на единицата, на индивидуалността - всичко, което причинава страдание, е зло. Друг е въпросът за полезността на злото, но това може да бъде превърнато в много опасна идея, защото на този принцип днес може някой да ти разпори корема с нож, в убеждението, че ти помага по пътя, за твоето собствено духовно израстване, а то не че няма да е така, но идеята сама по себе си е опасна. Затова да не се причинява вреда е от голямо значение, а то е ясно, че егоизтичната природа не е способна на това нещо, но пък тук е уловката и целата - да се покаже именно тази неспособност, за да се осъзнае още повече несъвършенството и нуждата от Светлина. Така е - аз, ти, като мой приятел, и той, като евентуален мой враг, както и Бог - всичко това е едно и също нещо, но тези неща бива да се видят, чрез опитността, а не да бъдат само думи, с които да си философстваме. Така е най-добре, защото инак се заблуждаваме, но пък и утвръждението в тази Истина си има своето предназначение. Библейските книги и библейското Писание, сборникът на тези книги, никак не са сътворени за да бъдат ползвани за манипулация, за "издояване" на човека. Те са създадени за да оначертаят Духовния Път, но истината в тях е скрита зад алегории, зад метафори, зада не може "всяко око" да разполага със силата, преди само да достигне до нивото да провиди въпросната истината зад привидно нелепи описания, истории, думи.
  16. 1 point
    Като юноша бях част от спортен отбор, в който най-големият грях беше да си "ярък индивидуалист". Там седем по едно беше едно(отборът беше от седем души) Но пък аз винаги съм бил такъв. Винаги съм съзнавал, че съм различен от "многото" около себе си. Да си индивидуалист, според мен означава да изследваш неизследваното, да се вгледаш в себе си и да откриеш същността си и след това да я следваш. Духът работи отвътре - навътре трябва да се вслушваме. И това неминуемо в някакъв момент ни прави "Индивидуалисти". От дете съм следвал собствените си пътища, воден от интуиция, вътрешен глас или както искате го наречете. Не съм правил опити да съм "част от колектива", да се "пласирам" в обществата(клас, отбор, младежка компания...). В крайна сметка обаче, винаги се оказвах начело на групите , в които попадах. Не ми е било цел, проста така се получаваше. Все се намираха хора, които по някаква причина търсеха присъствието ми, вслушваха се в нещата, които говоря, следваха ме в заниманията или увлеченията ми. Винаги "повличах крак", и с мен тръгваха хора... Някакси имах чувсвото че моята индивидуалност се разширяваше и включваше в себе си и личностите от обкръжението ми. "Ярък индивидуалист" е второто ми име. Един от най-влиятелните хора в света в областта, в която работя, веднъж( когато тъкмо започвах работа) ми каза така - Не се страхувай от критиката и от мненията на другите за теб - действай, прави, така както вярваш , че е правилно - ще грешиш, ще се поправяш, само действай! "Следа оставя само онзи, който върви по неутъпканото"
  17. 1 point
    Там е работата, че индивидуалиста е наясно със себе си. Знае какво иска и има знанията да го постигне. Може да събере добър екип с който да работи - не да е част от него, а начело, т.е да се осъществяват неговите идеи. На запад няма много индивидуалисти по скоро има много, които са готови да работят в техните екипи. Какво се наблюдава тук. Една убийствена комбинация, начело на повечето колективи или екипи стоят егоцентрични дървени философи. Това много ярко и най- масово се наблюдава в политиката ни до момента ( без да акцентирам на нея). Хората които претендират за високи организационни постове влизат с много приказки, обещания, идеи и когато дойде време за действие - резултати или няма или са пълен безпорядък. Другата вълна са претендиращите за организационни или управленчиски постове, които имат идеята, знанията, но имат и начина как да облагодетелстват главно себе си. Всеки не вървящ в егоцентричната линия се отстранява. Когато един колектив се ръководи от такава личност следва бърз разпад. До сега съм работила в 5 екипа в различни сфери - в два работех за индивидуалисти - прекрасна атмосфера, в 3 работих за егоцентрици, последва пълен разпад на колективите. Лошото е че това се наблюдава и в най- обикновените човешки взаимоотношения. И ако работното място може да се смени, то човешката дейотвителност е невъзможно. Но пък ако всички са дори и индивидуалисти, как ще се върви към обща кауза? Когато няма хора за екип. Все по- трудно е общуването. Много хора искат да бъдат забелязани, да изказват идеите си, да насочат внимание към себе си. Но същите тези хора не чуват идеите на другите. Сякаш няма как всеки сам да осъществява идеята си, просто нищо не се получава.
  18. 0 points
    ,,Затова имам един директен въпрос към всички, особено като следвам вече споменати от вас съвети - има ли у нас психотерапевт, който да е работил и да работи с хомосексуално окр? ,, Многократно съм писал-смисъла на натрапливостите, когато те се менят е, без значение.Ако ,,пребориш ,, едните, веднага идват другите и така до безкрай.Не е така, когато те са монотематични.Тогава, наистина се работи и със смисъла, но важат и общите правила-редуцирай стреса със спорт и релаксация, промени мисленето- представите, които имаш за себе си и света и още други неща.В този случай се работи и със смисъла, който имат те за човека, евентуално ползите които му носят.Когато се касае за моно натрапливости, някои специалисти наистина ги делят тематично, но това няма терапевтичен смисъл-в случая индивидуалната ситуация в която е човека и особеностите на характера му са много по-важни от темата на ОКР-то.Така,че отговора на въпроса ти е-всеки терапевт, има опит с натрапливостите ще може да ти помогне. ,,Затова, докато пиша, отправям предизвикателство към моето си окр - искам да изпитам най-демоничната обсесия, най-голямата тревога, най-голямата несъстоятелност, която умът ми може да роди. ,, Това, определено е една хубава идея.Такава задача често давам на пациентите си и аз.Така се получава десенсибилизация-привикване.Въпроса е, че се изисква смелост това да се получи. ,,,Достатъчно се впрягах. Нека си ги има, просто си ги пускам през мене да текат, докато свършат, и това е. ,,, И това е много мощно средство за премахването им, по същество е същото-десенсибилизация.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×