Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 03/17/19 in all areas

  1. 2 points
    Мира, нахвърлила си много акценти в различни посоки. Единственото, което може да се каже със сигурност е голямата ти неувереност, която те държи в постоянни вътрешни противоречия, а те от своя страна те въвеждат в безкрайни анализи, които покачват тревожността много. Работата по справяне с проблема е в обратно на изброеното.
  2. 2 points
    Здравей Мира и добре дошла в Портала. Случайно ли се регистрира при нас, или имаше някаква специална причина? Чела ли си нещо от Учителя, на когото е посветено това място? За мен лично Учението спаси живота ми физически и психически преди повече от 15 години. Препоръчвам книгата, с която аз започнах - Изворът на Доброто, и Неделните беседи - от самото начало. Запозната ли си с Паневритмията? Нейният лечебен и психотерапевтичен ефект е безспорен за всеки, който я практикува.
  3. 1 point
    Добри новини за света! Радвайте се и се веселете! Има две важни глобални новини за света. Едната от тях е добра. По - готиното е, че и другата също е добра, макар и по - малко. (Ма и тя е добра, защото злото е нееволюирало добро и защото всичко е част от Цялото/Абсолюта/Дао - а Великото То е добро, Животът с главно "ж" е Добър). И доброто (ян), и злото (ин) са част от Великото Добро. Тоест, от определена гледна точка всичко в живота е добро, но някои неща просто са по - добри (по-еволюирали, по-одухотворени) от други. Добро, зло - думи, думи, думички, етикети. Всяко нещо е свързано с множество други неща. Битието ни е изпълнено с обрати и с неочаквани неща. Смятаното за добро може да ни отведе към нещо по - лошо, а смятаното за лошо: към нещо по - добро. Добрата новина е, че някой ден ще настане световен мир и Земята ще е направо рай в сравнение със сега. Златен век за човечеството, за всички обитатели на планетата. По-малко добрата новина е, че това златно време няма да дойде скоро. Ще се излее още много вода, още много кръв и сополи. Явно без това не може и то е неизбежна част от увирането на главите ни, от духовната ни еволюция. Но щом е добро да се качваш нагоре по стълбицата на Духа, значи предсказваните от пророците ката-клизми са за добро. Изглежда са неизбежна част от Пътя, а това, че си преминал през по - гадните участъци е повод за радост. Движим се от добро към по - добро в Доброто. Всяко зло за Добро. В крайна сметка всичко ще завърши добре, без значение какво ще стане преди това. Всичко е добре щом завършва добре. Следователно, когато става по - тъмно: това е за добро, защото най - тъмно е преди зазоряване. И когато светът върви на зле, той всъщност върви на добре, защото всяко зло за добро и защото без мъка няма сполука, и защото не се ли налудува първом човечеството, няма да достигне до много по - висши нива на съзнание. Двойнствеността, противопоставянето са природата на егото. То е тяхна рожба. Конфликтите, войните, търсенето и създаването на врагове са характерни за него. Тоест, за да настъпи златното време за планетата ни, всички/достатъчно висок процент хора, трябва да надскочат егото си. Егото на практика воюва със самото себе си. Егото на еди кой си срещу егото на еди кого си. Все власт на егото (Дявола). Егото е адът в човека, който ад се проектира навън, създавайки адски ситуации. То винаги търси противопоставянето по една или друга линия - храни се от конфликтите. Следователно, за да настъпят мир и щастие по целия свят, Духът (Бог, който всеки от нас носи в себе си), трябва да вземе достатъчно надмощие над егото (Дявола) в достатъчен брой хора на планетата. Само тогава лошият сън ще свърши, заменен от "Царството Божие". Духът (висшето в човека, чиято природа са хармонията и единството) не воюва със самия себе си, както прави егото посредством множеството човешки личности. "Духът в човека никога не търси сблъсъка, яростта, противопоставянето. Той не обявява война на себе си. Той е отвъд проблемите на човека, с вечно нова невинност, в зората на утрото." (Жан-Пол Бур) Няма зло, което Бог да не може да превърне в добро. Каквото и да стане, в даден момент ще стигнем до нещо много по - добро от сегашното. Бог си знае работата, така че спете спокойно!
  4. 1 point
    Здравейте! Имам нужда от консултация с Вас, защото имам чувството че вече наистина се побърквам. Проблемите ми са на психическа основа. Вече съм посещавала няколко терапевта и съм дала купища пари, но ефекта е никакъв и наистина имам нужда от човек, с който да мога да поговоря на едно друго ниво и който наистина да ми помогне. Ще ви обясня накратко. На 31 години съм, до преди няколко години страдах от панически атаки, с които се справих без лекарства, но останаха така да се каже едни следи, като хипохондрия, депресия може би, едни постоянни натрапчиви мисли, мигрена с аура, загуба на вдъхновение от години (художник съм), проблеми с партньора, с който съм от 12 години, проблеми с майка ми, с баба ми (която е абсолютен енергиен вампир) , проблеми със семейството на приятеля ми. Имам желание единствено да се махна и да заживея поне временно извън страната от тези хора и не знам защо си мисля, че всичко ще е наред тогава, но приятеля ми постоянно ми обяснява че съм луда и че проблема ми е в главата и не искал да ме слуша, защото се натоварвал и.тн. Липсва ми и смелост може би да предприема нещо. Изпадала съм в нервни кризи неведнъж. На моменти съм раздвоена. Има дни, в които настроението ми е приповдигнато и се чувствам добре, но има и такива в които съм на дъното. Не ми се става от леглото дори. Може би като ме види човек на живо ще реши, че всичко ми е наред. Винаги съм усмихната пред хора, смятам, че изглеждам добре, но съм с ниско самочувствие, а в същото време перфекционист. Приятеля ми ме обича и виждам, че дава всичко за да съм щастлива. Пътуваме по най-хубавите места на света, сега планираме да купим къща, която да изплащаме години наред. И поради някаква причина все съм притеснена, имам постоянно натрапчиви мисли, депресивни състояния, една ужасна мигрена с аура (понякога периферното ми зрение се губи) не мога да спя от известно време. От 12 години сме заедно, обичам го, не мога без него, но мисълта за сватба, за деца, а сега и за къща ме ужасяват и ме притесняват ужасно много. Мислела съм за раздяла, но мисля че няма да срещна човек който да ме обича толкова. В същото време обаче интимния ни живот липсва от много време. Аз просто нямам желание. Не знам дали проблема е в мен или някъде другаде. Никога не съм успявала да се доверявам напълно в хората. Аз израснах с много семейни проблеми. И това е поставило в мен едни граници и едни страхове да не би същото и с мен да се случи и не допускам никой да навлезе много дълбоко в душата ми. А и той не може. Няма този капацитет. Друг е въпроса, че главата ми постоянно е пълна с мисли и мисля че за това имам мигрена. Страшно чувствителен и емоционален човек съм, а идвам и от токсично семейство. Баща ми почина внезапно преди две години и той беше прекрасен човек. Майка ми също винаги е давала всичко за мен и брат ми, но някак така ми влияе, че се чувствам длъжна, че тя винаги е била нещастна и неудовлетворена в живота си. От провинцията съм. Всъщност те с баща ми цял живот са имали проблеми с роднините и между тях си. Баба ми ( нейната майка) ме побърква с оплакванията си постоянно заради липсата и на пари и проблеми с вуйчо ми и също ме натоварва ужасно.Майка на приятеля ми също винаги ми натяква за деца и все ми говори какво НЕ правя в живота си, вместо да погледне какво правя всъщност. Не се разбирам с роднините на приятеля ми, а те са страшно близки и това води до огромни скандали в отношенията ни. Не се разбираме, защото винаги ме критикуват толкова много, че след среща с тях винаги плача, а той не ме разбира и се ядосва. Аз единствена от двете семейства - моето и на приятеля ми съм човек на изкуството. Но в тези семейства винаги се е говорело за “сериозна работа” , за постижения, деца, къщи, живот по схема и какво ли не. Изобщо аз понякога имам чувството, че имам един огромен потенциал вътре в себе си, който не може да излезе. Чувствам се като затворена в една запушена бутилка. Понякога в тази бутилка влиза малко въздух, но не толкова, че да се отвори и отпуши, камо ли да изригне като шампанско. Бихте ли могли да ми помогнете за тези неща. Вече не мога да спя дори. Наистина имам нужда от съвет. Всички терапевти, които съм посещавала до сега не ми помогнаха особено. Дали имам някакви вътрешни бариери и за това ми е трудно да по поема следващата стъпка с приятеля ми за собствен дом и деца? Дали трябва да замина някъде далече от двете семейства и да бъда свободна? Как да върна вдъхновението си? Как да бъда отново себе си. Какво бихте ме посъветвали, за да не рязболявям повече душата си. Благодаря!!!
  5. 1 point
    Кон Круз

    Свещеният огън?

    "Помнете: вън от свещения огън няма живот. Той изпълва цялото планетно и междупланетно пространство. Като се говори за огън, мнозина мислят, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огън, който сутрин се пали, вечер се оставя да изгасне. Обаче свещеният огън вечно гори. Веднъж запален, той не трябва да се изгасва...Онзи, в когото гори свещеният огън, всякога е добре разположен; той се отличава с вътрешен мир и спокойствие, с вяра и любов към Бога. Изгаси ли свещения огън в себе си и влезе в обикновения огън, човек става нервен, неразположен, всичко го смущава. Той се оплаква от лишения, от беднотия, от болести...Следователно, щом страдате, щом сте нещастни и смутени, ще знаете, че живеете в обикновения огън. Сами сте изгасили свещения огън и сами отново ще го запалите...Виждате млада булка, облечена с нови, скъпи дрехи. Така е облечен и младоженецът. Всички им се радват, веселят се заедно с тях. Те са запалили свещения огън в себе си. Обаче мине ли този светъл ден, те изгасват свещения огън, обличат старите си дрехи и започват да си служат с обикновения огън. Още от първия ден очите им започват да сълзят. Задушават се, дишането, кръвообращението им не стават правилно. Кой е виновен за тежкото им положение? – Сами те. Казват: „Делнични дни идат в живота, не можем да поддържаме свещения огън. Макар и да дими, обикновеният огън струва по-евтино“. Така мислят всички хора, но горчиво се лъжат. В края на краищата обикновеният огън излиза по-скъпо от свещения. Той е причина на всички болести и нещастия, при които човек плаща с живота си...Който съгради къщата си на канара, той се осигурил – никакви бури и ветрове, никакво наводнение не може да я събори. Който съгради къщата си на пясък, и най-слабият вятър ще я разклати...Обикновените работи лесно се забравят, а необикновените, които произлизат от свещения огън, остават за вечни времена; те никога не се забравят. Забравиш ли нещо, не се мъчи да си го припомниш, то е обикновена мисъл. Благодари, че си я забравил. Ако губиш богатството, знанието, силата си, ще знаеш, че си изгубил нещо човешко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубил човешкото, но се стреми да придобиеш Божественото и да го запазиш. Разумният свят допуща загубването на човешките работи, за да оцените Божествените, които са вечни и безсмъртни...Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. Той обединява всички хора, примирява враговете. Той носи изобилието на живота. Където гори свещеният огън, там няма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувстват братя...Кои са условията за подържане на свещения огън? – Вярата, надеждата и любовта. Кое още го подържа? – Животът, знанието и свободата...Задачата на човека не се заключава в разискване, защо Бог е създал света, но в подържане на свещения огън, от който излиза животът. Ще те срещне някой и ще започне да се оплаква, че това-онова нямал, че хората не го обичали и т.н. Това са второстепенни работи. Стреми се да запалиш свещения огън в себе си и да го поддържаш. Носиш ли свещения огън в себе си, всичко ще имаш: и пари, и приятели, и любов. Изгасиш ли го, всичко ще изгубиш. При свещения огън всичко е на място, в пълен ред и порядък. Вън от него всички неща губят смисъла си. Нямаш ли свещения огън, никаква работа няма да ти върви. Имаш ли го, и на камък да сееш, плод ще придобиеш. При свещения огън безлюбието се превръща в любов, невежеството – в знание, беднотията – в богатство. " Откъси от "Свещеният огън" - "Утринно Слово от Учителя, държано на 10 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев." (http://beinsa.bg/beseda.php?id=2495). Въпрос: Какво се има предвид под "свещения огън"?
  6. 1 point
    Бог е енергия. Всичко е енергия. Това означава ли, че Бог в определен смисъл е всичко, което е съществувало, съществува или би могло да съществува някога и някъде?
  7. 1 point
    Кон Круз

    Безкористен ли е Бог?

    Безкористен ли е Бог след като в живота всичко си има цена и за да получиш трябва да си дал? И ако Бог не е безкористен, защо ние трябва да сме?
  8. 1 point
    Според разни генетични изследвания, хомо сапиенс (демек ние) съществува от около 200 000 години.Както съм констатирал: най - голямо технологично развитие засега сме осъществили през 20-ти век. През 21-ви век нещата продължават да се случват все по - бързо, но най - големият скок в човешката история към момента като че ли е бил именно през 20-ти век. През последните 7 000 години (когато е започнал и патриархатът), човечеството е осъществило по - голямо умствено, техническо, че дори и духовно развитие, отколкото за цели 293 000 години преди това!! Ако приемем, че през 20-ти век извънземни са дали тласак на технологичното ни развитие и са го ускорили, дали пък подобни намеси не е имало и преди около 6-7 000 години, когато човечеството (или поне част от него, защото и до днес има примитивни племена), що годе е било излязло от диваческото си състояние? Или може би действа принципът на Мечо Пух: колкото повече, толкова повече...Колкото повече постигаш в дадена сфера, толкова по - лесно става да постигаш още. И след като преди нас (хомо сапиенсите) е имало по - несъвършени човешки популации, това навежда на мисълта, че след нас (или докато още ние съществуваме - понеже различните видове хора са се засичали на тази планета), може да се появи и по - съвършена раса от нашата. Езотериците говорят за т.нар. "шеста раса", която за разлика от нашата (определяна от тях като пета и като доминирана от интелекта), ще бъде раса на любовта (и братството). Сякаш изглежда логично еволюцията да продължи и Бог, Природата или както искате наречете Силата която е стартирала и която движи човешкото развитие, да създаде и по - съвършени човешки форми от нас. Няма категорични доказателства, но е възможно т.нар. богове от древните религии да са всъщност извънземни (една поизтъркана вече идея), които не само да са предавали на по - възприемчиви хора частици от огъня на своите познания (тоест, извънземни които да са се проявявали като прометеевци), но и да са извършвали промени в гените ни, с които да са ускорили развитието ни като вид. Може да е имало присаждане на гени от високоразвити извънземни цивилизации на маймуноподобни земни същества. Някой ден тези въпроси може би ще намерят категорични отговори. Току виж сме имали официална среща със създателите си. А дотогава ни остава само да гадаем или да се доверяваме на писанията на претендиращи да са посветени в определени тайни. Истината е някъде там. А четейки един материал в Уикипедия, виждам че скокове е имало и още по - отдавна, преди появата на т.нар. съвременен човек преди около 200 000 години. Ще излезе, че в човешкото развитие има редуване на плавно изкачване и скокове (които се дължат на...не знам какво...). "Предмети от камък Най-ранното използване на каменни предмети датира от преди около 2.6 милиона години. По това време H. habilis използва малки кръгли камъни (чопър) с един режещ ръб, оформен при отломване на парчета от ръба. [10] Това бележи началото на Палеолита (старокаменната епоха). За края на Палеолита се приема края на последния ледников период, преди около 10 000 години. Палеолитът са подразделя на ранен (допреди 300 000 – 350 000 години), среден (допреди 50 000 – 30 000 години) и късен. Камъните, обработвани с цел употреба като сечива, стават все по-съвършени. Спорът за „съвременния човек“ и Големия скок До преди около 50 000 – 40 000 години използването на каменни сечива изглежда е напредвало постепенно. Всяка една фаза (habilis, ergaster, neanderthal започва на по-високо ниво от предишната, но по-нататък не се бележи голямо развитие. С други думи, тези видове Homo могат да се нарекат културно консервативни. Преди около 50 000 години човешката култура започва да се развива с по-голяма скорост. Това дава основание на някои антрополози (сред които Джеръд Дайамънд) да нарекат тази промяна „Големият скок напред“. Съвременните „хора“ започват да погребват грижливо мъртвите си, правят си дрехи от кожа, използват усъвършенствани ловни методи (залагане на капани, гонене на животни към пропаст) и рисуват пещерни стенописи.[11] Това ускоряване на културните промени вероятно е свързано с появата на съвременни по поведението си човешки представители. На различни места различни човешки популации започват да правят различни нововъведения в съществуващите технологии. Артефактите като кукички от рибни кости, копчета и костни игли започват да се различават между различните популации, нещо, което по-рано от 50 000 години не се наблюдава. При различните популации неандерталци разликите в технологиите са незначителни. Теоретично се приема, че съвременното поведение на човека включва четири съставни способности: абстрактно мислене (идеи, свободни от конкретни примери), планиране (предприемане на поредица от действия за постигане на определена цел), иновации (намиране на нови решения) и символно поведение (с картини или ритуали). Измежду конкретните примери за съвременно човешко поведение, давани от антрополозите, се включва специализирането на употребяваните предмети, използването на скъпоценни камъни и картини (като пещерните стенописи), организацията на обитаваното пространство, ритуали (като погребения и надгробни дарове), специални ловни методи, изследване на по-малко гостоприемни географски области и търговия от бартерен тип. Спорът дали става въпрос наистина за „революция“ при възникването на съвременния човек (Големия взрив на човешкото съзнание) или за по-постепенна еволюция продължава." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Еволюция_на_човека?fbclid=IwAR0o06qNvp4rXqYtE828BcvfRICqJ50rVIJxGo7Hp76IJNZAQNIWkRv8ta8#Схема_на_човешката_еволюция.)
  9. 1 point
    nastty

    Сънуваме ли всяка вечер?

    Здравейте! Отдавна не съм писала, но липсата на новини, е признак за добри новини! Не знам, къде точно да го споделя, към коя тема, затова ще го напиша тук, /дано да не е погрешно/. Преди малко сънувах пак нещо странно. Първо поглеждам към пода и виждам как един лист се движи сам и си казвам това е невъзможно, обаче той продължава... После поглеждам към дивана и на пода виждам шест купчини с пръст / все едно са направени с кофички за кисело мляко/ , разположени една срещу друга по три, а в единият край имаше една бяла - седма. И аз си помислих какво прави тази пръст тука, трябва да, я махна, тогава чух един, глас, който каза: - Това е гробище. Появи се някаква сила и започна да ме издига на горе, беше малко страшно, в този момент видях, че съм цялата облечена в бяло, започнах да се моля и силата ме сложи да седна. Тогава казах; - Не се съпротивлявам, кажете какво искате от мен и се събудих...
  10. 1 point
    Отново проблем с мафията. Заложници. С майка ми и бащи ми сме у дома. Заложници сме на някакъв мафиотски бос и две негови мутри с автомати. Мутрите не ги виждам, но знам, че са в една от стаите на етажа (мярнах само единия от черните автомати). Майка ми и баща ми са при тях в едната от стаите. Аз и босът сме в салона и си говорим... Мъжът е на средна възраст, костюмар, максимум среден на ръст, с малко коса, пълен, със зъби по - редки от обичайното. Във весело настроение е. В ума си виждам за кратко, част от това с което ни заплашва. Става дума за някаква извънградска пустош. Там е приготвил оръжия, управлявани със супер модерна компютърна система. Нещо като игра на смъртта, в която ние да сме играчите, а той да ни наблюдава от някъде и да се наслаждава на страданията ни. Казва ми, че няма да оцелеем в играта. Аз обаче му противореча и отговарям, че ще оцелеем. В същото време гледам да го омилостивя, галейки го дружески по голото теме и гърба. Прегърнал съм го през рамото все едно сме първи приятели... Тръгваме да излизаме на терата. Той върви зад мен. Казва нещо от рода на: "От вас тримата майка ти става..." Можете да се досетите какво е намекнал. Излизаме на терасата. Той е откъм стълбището. И изведнъж както си стоим спокоооооойно... Гръм от ясно небе! Бам! Един юмрук в лицето му. Неопомнил се още... - бам втори удар! Негодникът се свлича на колене! Нокаут! Пада напред и главата му влиза в кофата за боклук, която странно защо се оказва пълна с водааааа... Нямам намерение да го спася от удавяне. Каня се да вляза при другите две мутри, да се опитам да ги забаламосам, да грабна автомата на единия от тях и да ги направя на решето. Баща ми обаче се появява и му изважда главата от водата. Слага го да седне на седалката. Лисва му вода от същата кофа и онзи се посвестява. Майка ми също е на терасата. Баща ми заключва вратата, за да не може онези да излязат. Явно ще бягаме.
  11. 1 point
    Кон Круз

    Забавно - 2

    Нормално ли е, когато един мъж се мисли за извънземно или за Наполеон, да го лекуват принудително с тежки медикаменти и дълги терапии, а ако твърди, че е жена, яростно да му защитават правата? --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Доказано е, че извънземните са тук! Това са обектите, които в понеделник в седем сутринта се возят в рейса прави... и се усмихват. ... Разговор по телефона в метрото: - Извънземен съм, да казах вече... Извънземен съм... Като се прибера утре в Земен ще ти звънна!
  12. 1 point
  13. 1 point
    Кон Круз

    Забавно - 2

    Честита Баба Марта и Честит 3-ти март.
  14. 1 point
    Здравей! Това ми направи силно впечатление. Как виждаш терапевтичната работа - чувстваш ли се активна и отговорна спрямо собствената си промяна в нея? Защото това е основно - промяната не идва отвън, самите ние, като работещи с психотерапевт, имаме "главната роля" и работа за вършене - той просто може да е добър водещ. Има една хубава приказка: От себе си не можеш да избягаш! Всъщност проблемите ни с всичко заобикалящо ни, са винаги проблеми с нас самите. Това не означава, че сме "болни", "счупени", "луди", "виновни", а че имаме да се опознаваме, да се учим на отговорност към себе си, на чистосърдечност. Можем да се виждаме като допълващи се, учещи се, различността да бъде ценност, а не повод за разочарования и конфликти. И да разгледаме света и през друга призма, да погледнем през друго прозорче от собствения ни дом... Ако говорим за партньорска връзка между двама души, интимният аспект не е за пренебрегване. Иначе е приятелство в най-добрия случай. Страхът и любовта са обратно пропорционални - където има любов, страхът се топи! Да сме с някого, защото ни е страх, че ще сме самотни без него наистина не е любов. Вкопчване е, което ни създава илюзията, че без него ще се разпаднем и ние. Но това е именно илюзия, която сами избираме да поддържаме. Запитай се: - Какво ще стане, ако съм без партньор? - Кое ме спира да не прекратя връзката си? - Кое ме кара да мисля, че не заслужавам партньор, с който да имам качествени, пълноценни отношения - в духовен, интелектуален емоционален, сексуален план? Ти сама носиш отговорността за проявата на потенциала си. Това, което разпознавам е агресия, насочена от теб към теб (автоагресия) - което е саморазрушително. Казваш, неразбрана си - но си зрял човек, можещ да си помогне, да се погрижи за себе си, а сякаш пасивно чакаш промяната. Промяната не идва с предъвкване, премисляне с години и бягане от страховете ни. Ти самата дали се разбираш? Дали си готова да бъдеш категорична в промяната си? Промяната е неудобна, страшна, изисква изграждане на нови основи. А да си седим в старата, добре позната неудовлетвореност, е по-удобно, да, гадничко ни е като цяло, но поне си го знаем какво е. Всичко, което си насъбрала има необходимост да излезе. Бих те посъветвала да се обърнеш към детето в себе си - към твоя детски образ, спомни си се ти като дете. Поговори на това дете, бъди нежна и обичаща към него, гушни го в представите си, погали го. Добре е да се движиш активно - тичай, карай колело, танцувай, ходи пеша задължително. Всеки ден можеш да правиш по нещо добро за себе си - абсолютно всеки ден, дори да е "ще танцувам на любимата си песен", "ще отделя един час за четене на тази книга" и тн. Отдели си това време - обичай се, грижи се за себе си. Не другите, а ти си го дължиш, защото го заслужаваш, защото за себе си ти си най-важния човек! Опитай с подобни малки крачици и идеи, които можеш да осъществиш сама. Такива малки зрънца постепенно биха могли да задвижват усещането, че не си жертва, че си създател в собствения си живот - родител си на самата себе си, можеш, заслужаваш, умееш да Даваш качествено на себе си, оттам и на другите - и вече дали те умеят да го правят на свой ред не е най-същественото. Но пък така става, че обгрижим ли се, обикнем ли се - такива хора срещаме, които ни резонират! Тоест това, което имаш да правиш, е да действаш. Иначе си във вортекса на собствените си мисли, които "парират" движението, развитието, порастването. Успех!
  15. 1 point
    Човек не е длъжен да бъде постоянно сексуално активен. Всичко знаят например, че спортистите се въздържат от секс а много адепти култивират сексуалната си енергия, пренасочвайки я на физическо ниво да изгражда нови области в мозъка, така се отварят „нови духовни перспективи“. Някои адепти правят секс само когато искат физически да имат деца. Т.е. от тяхна гледна точка светът се е извратил в постоянното пилеене на сексуалната енергия. Естествено е когато имаш по-голямо съдържание на тестостерон в тялото да бъдеш и по-активен физически, а така и да нормализираш теглото си. Според мен, това , което наричаш импотентност е реакция на организма да се справи с „кризата“. Например, чел съм за Нострадамус, че той е правил секс само когато е искал деца от жена си и иначе е водил един монашески живот, бил е „чист“. Това е и тайна за развиване на дарбата му. Според мен си един чувствителен човек, който природните закони го принуждават да не следва житейския морал и светските ценности, където човекът е приеман като експлоататор на чувството за удоволствие, и последващата от липсата на такова непълноценност. За да се успокоиш е необходимо да вземеш мерки с непрестанна молитва, преосмисляне на живота от една друга перспектива. Болестите са дадени за да алармират и пренасочат грешките в процесирането на мисленето, изобщо гледната точка и подхода в живота. Те са нашите най-добри лечители. Ако вземем „Завета на цветните лъчи на светлината“, там е написано „защото от лекар имат нужда болните, а не здравите“. Учителят казва също: „Аз мога да излекувам човека“. Това не се получава без личното ни участие обаче. Във всеки един процес е необходима нашата активност и инициативност. Т.е. помогни си сам за да ти помогне и Господ. Това може да е свързано с налагане на мълчание в конфликтни ситуации. Общуването с хората е обременително и притеснително, когато човек изпуска много думи, от които в последствие съжалява, именно чрез словото изтича много енергия. Учителя дава една формула по този въпрос: „Искам да изгладя всички спорове, всички недоразумения, които са възникнали между мен и Бога, както между мен и ближния и да върша Волята Божия“. Човек е необходимо да е склонен да се променя за да приема новите предизвикателства и перспективи. За това е необходимо да си повтаря, ясно заявявайки пред вселената : „Аз желая да се променя, желая да се освободя от всякаква съпротива“ и бавно и методично да копае в психиката си. „Всичко, което ми е необходимо идва при мен, всичко, което трябва да знам ми се разкрива. Господи , благодаря Ти!“. Също е необходимо е да бъде търпелив и да умее да чака. Ако е необходимо е важно да си повтаря „Аз оздравявам. Аз ще оздравея“ хиляди пъти на ден докато не се пречупи цялата съпротива и капките на усилието не се превърнат в река , която ще помете старите наслагвания и мисленето довело до проблемите. С него не може да се живее, ясно е, че така не може да се продължава. Това е път, който е необходимо да се следва през целия живот, не е работа за ден или два. Необходимо е усърдие и постоянство. Излизай повече сред природата, разходки, слушай хубава музика. Когато мисълта е насочена към Бога като обект, това е нова глътка свеж въздух различен от зациклянето в мисълта за проблемите, неудачите. Самите те са плод и на чрезмерните ни желания. Трябва да знаем, че Бог има по-добър план за нас от този, който сами чертаем за себе си и в неизпълнението на нашия не бива да придобиваме усещането за осъществена катастрофа. Първи и основен закон е, че човек е необходимо да оцелява при всякакви условия, болен или здрав, щастлив или нещастен. Самата скръб ни бърка по-дълбоко и ни отваря сетивата, чрез страданието да навлезем в неподозирани дълбини, да станем по-състрадателни и чувствителни към болките и на другите.
  16. 1 point
    Да.Аз лично много им се радвам, те си направиха свой собствен дом и се чувстват добре там. За админите, в това число и аз - съгласна съм. Но понякога в живота на човек излизат стресови ситуации, които напълно отклоняват вниманието от сайта или намаляват драстично времето за писане и дори само за хвърляне на поглед. Има и професионални приоритети понякога, въпреки вътрешното желание на човек, те си искат своето... А денонощието е само 24 часа и трябва да се наспи човек за следващия ден. Има и растящи деца с техните проблеми и време...
  17. 1 point
    Има редица билки и натурални средства, които биха могли да ти помогнат, но няма да се спирам на тях, защото тук не е подходящото място. Поинтересувай се. Има решение. Преди всичко се погрижи за здравето си. Относно роднините - имай предвид, че много хора имат трудности в семействата си. Не отдавай на хората такова значение и не им позволявай такава власт над теб и твоите мисли. Не слушай оплаквания и не обръщай толкова внимание кой какво казал. Имаш прекрасна професия! Фокусирай се върху нея. Вдъхновението идва с работата.
  18. 1 point
    Кон Круз

    Безкористен ли е Бог?

    Чел съм, че висшите сили (които някои наричат със сборното "Бог") се хранят с нашите позитивни мисли и чувства, с енергията им. Те ни подтикват към духовен растеж... Дали го правят напълно безкористно това подтикване и това помагане? Ако ти доставя удоволствие да правиш добро и правенето на добро те прави по - щастлив, дали си на 100% безкористен в своето добротворстване? Има ли тотално безкористие? Без мисъл, без желание за някаква печалба (била тя и вътрешно удовлетворение).
  19. 1 point
    Кон Круз

    Безкористен ли е Бог?

    Нали всичко е въпрос на карма. След като получаваш някакви неща, след като бележиш някакъв напредък (в духовен план или не), значи си положил някакви усилия, дал си нещо, жертвал си нещо (например жертвал си от времето за гледане на телевизия, за да спортуваш и да имаш по - добра фигура). Нали всичко в живота е резултат от някакви други неща и няма нищо случайно. Нищо не пада от небето. Безкористен ли е Бог/Животът?
  20. 1 point
    Братството е обединено. То е между всички, които се разпознават като дух с дух. Всички други са секта.
  21. 1 point
    Оригиналното Слово на Учителя се разпространява чрез Виделината, където Учителя говори на всеки индивидуално според нивото му на развитие, в зависимост от специфичните му особености. В осъзнатите сънища, видения, Учението Му, висшите същества и Той ги проектират директно в съзнанието на ученика, в символен език, като картини, нещо което е преди падението на думите. Казвайки, че на Небето е най-мълчалив Учителя има предвид степените на Безмълвие и Тишината на съзнанието, където работи директно Духът. Словото, което е записано при "физическото Му пребиваване" на земята, е претърпяло корекции и преправки, затова трябва да се проверява в Акаша. Но с Него може да се изживее синхронизъм, защото Учителя със Словото задвижва Вселената. Затова нищо случайно няма, а зад случайността работи Божият замисъл и промисъл. Какво казва Учителя: Ако говоря само от себе си, нищо не съм, но чрез Мене говори цялото небе. Задълбоченото изследване на думите на Учителя се прави с методи за придобиване на знание от първа ръка, така че винаги се търси Първоизточника. Казано е "с чистотата на Твоите ръце ще бъда спасен", там е Храма на Истината. Няма друг подход и друга чистота.
  22. 1 point
    "Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 1987-а година, с него да нося отговорност. Дадено ми е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център" https://portal12.bg/publikacii/eleazar-harash-koyto-ima-lyubov-vnasya-znachenie-vav-vsichki-neshta-video Всъщност, трябва да призная, че изпитах раздразнение а не обида. Учителя има една молитва: Молитва на УчителяГосподи, никаква лъжа няма да излезе от моята уста, ще говоря само истината! Ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пощадя живота си. Всичко, което искаш, ще го направя доброволно. Ще Те следвам, не защото си направил небето и земята, но защото само Ти си единствен, безграничен, безначален, който обхващаш всичко в себе си.Амин. Елеазар Хараш дава като метод говоренето постоянно на истината. Например в тънкостта да не казваш "ще дойда след две минути" а да се появиш след половин час. Държи да се изразяваме максимално точно. Например в Библията е казано "ще ви дам камъче с име ново написано", и Учителя дава такова име Елеазар Хараш? Тогава разпознава ли го Духът?
  23. 1 point
    Интересно ми е също, този сайт е кръстен Беинса Дуно, това е духовното име на Учителя. А Елеазар Хараш е духовното име на Петьо Йорданов дадено му от Учителя. От лекция, която вече съм дал: Родените от духа веднага се познават. Аз съм готов да пожертвувам за родения от духа всичкия си имот, всичко, каквото имам. За тия, които носят първата дума в себе си, в Писанието е казано, че преди те да се помолят на Бога, Той ще отговори на молитвата им. Тяхната душа е чиста и възвишена, и любовта отговаря на всеки техен зов. Това е учението, което трябва да се проповядва на хората. http://beinsa.bg/beseda.php?id=569 Т.е. Учителя го разпознава като дух, аз с името Елеазар Хараш съм кръстил темата, обаче трябва да го приемам като Петьо Йорданов, обикновен човечец? Това е защото някой друг не го познава като дух ли е, или в "нормалното му име" има някакъв пълнеж, който е добре познат, човешка близост, сива обикновеност? Това ли е , да приема, че понякога не говори Духа а свободните съчинения на човечеца с препратки към Словото на Учителя?
  24. 1 point
    По принцип тази тема трябваше да бъде пусната в "Духовни мостове", защото Елеазар Хараш изнася над 70 учения, но заради предвижданата реакция на такива модератори като Донка, избрах да я пусна в "Литература, поезия и лирика". Второто все пак подчертава Вдъхновението и творчеството, което няма друг източник освен Бог и Словото на Учителя. Сега въпросът е: може ли да се разбере Учителят без да се проучат и доучат ученията, изнасяни преди Него? Има ли върху какво да се стъпи? Върху какво е работила душата-търсач преди това, в предишните си прераждания? До къде е стигнала за да стане пригодна да изучава новото? Могат ли да се прескачат етапи и така дали ще се получи пълнота? Какъв обем ще заемат тогава Думите на Учителя? Той спира ли да говори след като си "замине"? "Ще кажете, че трябва да се говори на хората ясно, определено. И Аз бих желал да видя човек, който говори ясно, разбрано. Днес повечето хора говорят неразбрано. Мислите ли, че нещата са ясни? Голямо изкуство е да говориш. Защо не може да се говори разбрано? Защото хората са изгубили Първоначалния език, на който са говорили. Те не знаят и своя Първичен Произход." http://beinsa.bg/beseda.php?id=569 Кой се занимава с това, кой е взел присърце думите на Учителя, кой изследва Древността, древните езици, освен Елеазар? Има ли такива методи да се върнеш там, за да намериш това, което Бог изначално е вложил в теб? Ако методите са в Учителя и той ги дава на по-развитите ученици, би ли било удачно да се обменяме с тях, на свой ред да ги проучваме? Ами ако имат по-правилен подход от нас? Този подход как е формиран? " Мога чрез тази виделина да се съобщавам с напредналите американци, китайци, японци, с вашите заминали за другия свят, светът на Божествената хармония. " https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1917-04-01-10.html Кой е избрал Учителя да го слуша? Нима всичко това е свършило вече? "За тази работа, върху която сега работя, Ми са потребни най-малко 10 милиона години, за да я докарам поне до един край." https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1919-05-11-10.html
  25. 1 point
    Утре е Гергьовден. На този ден празнува Българската армия. Може би доста хора няма да се съгласят с мен, но мисля, че ако има за какво да се гордеем през тези повече от 13 века съществуване на нашата държава, то това е Българската армия, това е честта на българското оръжие и бойни знамена, това е силата на българския дух и славата на българските победи. България е била предавана от своите политици много често, но от българския войник – не! http://www.youtube.com/watch?v=dANOi02Rtuk&feature=related
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×