Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 11/12/18 in all areas

  1. 3 points
    „Отче наш“ „Ще се развеселя“ Има една книга в Библията, за която има спор между учените богословци дали е канонизирана или не. Тя [е] книгата „Песен на песните“. И колкото религиозни хора [са] я чели, казват: „Не мяза това нещо религиозно да е, както е писано.“ Някой чел до половината и оставил. Казва: „Не е за четене тази книга, тя е за много напреднали. Те имат право да я четат.“ Аз ще чета последната глава. Ако се интересувате, четете я цялата. „Духът Божи“ (Учителят прочете 8-а глава). Неделна Беседа: О, да ми беше като брат - 24 декември 1933 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“
  2. 2 points
    Здравей Инес, Пиша след толкова време... Докато отговарях на последното съобщение, и по-точно, че не си мълча, докато приятелят ми пие, осъзнах, че за пръв път в живота ми, изпитвам истинска загриженост към някого, наречи го любов, или както желаеш и че въобще ми пука за някого другиго освен за себе си. На 30+ съм и живота ми така се стече, че 15 години съм се грижила сама за себе си и само за себе си, и повярвай ми, това не ме направило по-щастлива, а напротив - бях самотна и жалка, объркана, като куче, което гони опашката си. Осъзнавам, че давам повече в тази връзка, от колкото получавам, и определено емоционално и психически не ми е лесно в момента, но благодарение на тази връзка, минах в следващото ниво на играта, наречена Живот. И да се включа към темата, която пуснах преди година почти, за тази година, че развитието ми НЕ спря, затова че съм във връзка, а напротив, смятам, че преодолях егоизма си. Мога да нарека това явление - порастване, и съм благодарна, че ми се случи. Май научих урока си, най-накрая! Благодаря и на вас.
  3. 2 points
    Svetlioo

    Перманентна замаяност

    Здравей, по същия начин като теб и аз правя всичко въпреки тези реакции от адреналина. От доста време насам се убедих че нито ще умра нито ще ми се случи нещо кофти. Получавал съм паник атаки къде ли не, с гадже, сам,сред много хора, на другия край на света и вкъщи. Мен лично не ме плаши това да ми е замаяно, да ми се гади и изобщо и няма смисъл да изброявам всички тези неща, защото също се убедих че може да са всякакви и дори съм се учудвал адреналина какви филми може да режисира в главата ми. Дори съм се смял понякога, било ми е забавно когато ми завърти някакъв невероятен абсурд.Единственото което не ме кефи в цялата работа е, че ми скапва настроението. Но пък в последно време някак съзнанието ми все едно се разтвори, започнах да приемам че всичко това е временно, че ще намеря начин да приема всичко това, да видя на какво иска да ме научи. Защото например атаките ме научиха да не ме мързи, мозъка ми вече мисли за стойностни неща в правилната посока, взимам решения без много офлянкване и аз наистина съм благодарен че всичко това дойде. Усещам просто как градя себе си и това ми харесва. Знам твоята история, чел съм я. Според мен трябва да си вдъхнеш вяра, добре си се упътил да не спираш въпреки всичките реакции на тялото, в ключовите моменти поне за мен трябва да го оставиш просто да се случи, тогава за мен идва истинското разтоварване и самия урок от който наистина мога да науча нещо.
  4. 2 points
    Орлин Баев

    Страхове

    Това е фашива дилема. Аз не бих се доверил на специалист, който не е дбър и в двете, че и в още доста по две.
  5. 2 points
    Понеже темата се следи от доста хора, искам да споделя още една моя победа снощи. Може да окуражи други колеги-паникьори. Реших да се предизвикам и да отида на дискотека. Това е голям скок, понеже е свързано с пътуване около 80 км. по магистралата с други хора в колата, невъзможност за моментално напускане и прибиране вкъщи, наличие на симптоми и т.н. По време на пътуване дотам имах симптоми на повишена тревожност, с преобладаващо /както винаги/ замайване. В момента, в който слязохме от колата и се насочихме към клуба, усетих как езикът ми набъбна, челюстите ми се схванаха, страхът се усили, появи се леко сърцебиене, гадене и изтръпване на краката, световъртеж и лек позив за уриниране. Както вече е ясно, всичко това са симптоми на адреналина. Регистрирах започването на ПА. Това, което беше различно този път и ме направи победител беше, че пуснах контрола и не избрах и не допуснах да се появят мислите "какво ще правя сега", "ако стане по-зле", "ще се окажа безпомощен", "ще ме карат в Бърза помощ, но и там няма да могат да ми помогнат", "губя контрол, ще припадна, ще падна на земята". След започване на ПА си казах следното: "Това е просто адреналин и реално с нищо не е опасен и страшен, даже давай по-бързо да се изхабява, за да ми е спокойно после. Направих искрено и целенасочено усилие да влоша преживяването. Пожелах още страх и симптоми, допуснах, че мога да припадна и падна, позволих си го, дори го пожелах. Останах изцяло в преживяването, без никакво желание да го прекратявам. Успоредно с това, мислех и за други неща като например как ще си прекарам като вляза вътре, дали ще бъде хубава музиката и т.н. След около 4-5 минути всичко отмина и почувствах огромно облекчение и гордост. Самочувствието ми че съм се справил се вдигна до небето и бях много щастлив. След това, в самата дискотека имах тревожни симптоми, но те не бяха силни и самата мисъл, че допускам и позволявам да стане каквото и да било ги намаляваше чувствително. Нямаше никакъв страх, просто имаше неприятни физически адреналинови леки усещания - отново с водещо замайване. Освен това, забелязах и още нещо, по отношение на агорафобичния страх. В тази ситуация той също не се прояви, защото се оставих на случващото и нямах намерение да се прибирам веднага вкъщи на сигурно, където няма симптоми, понеже приемам и позволявам да се случи това, което е писано където и да е по света, включително и в дискотеката. Каква ирония - чрез отказ от контрол, спечелих контрол.
  6. 1 point
    Рассвет

    Служение

    О СЛУЖЕНИИ БОГУ в высшем понимании и о смысле жизни человека. Как стать из мёртвого ЖИВЫМ? Что такое Спасение и что такое Служение? Что такое Мир Духовный, Мир, где царит Любовь, гармония, свобода? Точка зарождения всех событий, как это происходит? На какой грани стоит современное человечество? Небывалые катаклизмы последних дней. Что такое Страшный Суд? О каких предсказаниях последних дней упоминают священные писания? Ожидание прихода в эти дни Утешителя ‒ в христианстве, Имама Махди ‒ в исламе, Майтреи ‒ в буддизме, и посланника от Бога ‒ в других религиях. Упоминания в предсказаниях о Его приходе, о Его действиях, о войске Божьем, о золотом тысячелетии. О сестрах АЛЛАТ. Мариевское служение, Софиевское служение, о значимой роли женщин в служении Духовному миру. ГЕЛИАРЫ и их служение Богу. Высшая преданность Миру Духовному и понимание всей сути и важности служения Богу.
  7. 1 point
    "Този страх може да се засили до така наречения страх от леглото: през целия ден човекът с нарушен сън е уморен, но когато дойде време за лягане, го обхваща страхът от поредната безсънна нощ, той става неспокоен, напрегнат и тази възбуда вече не го оставя да заспи. И сега той прави възможно най-голямата грешка: дебне заспиването. С напрегнати сетива той следи какво става с него; но колкото повече напряга вниманието си, толкова по-малко е способен да се отпусне дотолкова, че да може да заспи. Защото сънят не означава нищо друго освен пълно отпускане. Той се стреми съзнателно към съня. Но сънят не означава нищо друго освен потъване в несъзнаваното. И всяка мисъл за него, всяко желание, насочено към него, не позволява на човек да заспи. Сънят прилича на гълъб, който каца на ръката, когато я държиш спокойно, но отлита веднага, щом посегнеш да го хванеш. Стремейки се към съня, човек само го пропъжда, и то толкова повече, колкото по-напрегнато прави това. Който нетърпеливо чака заспиването и при това се наблюдава със страх, прогонва съня. Ние можем да отнемем вятъра от платната на страха-очакване на една безсънна нощ, когато убедим клиента, че организмът винаги си набавя минимума сън, от който задължително се нуждае. От това знание той трябва да черпи доверие в собствения си организъм. Този минимум сън е определен и различен при всеки човек. Не става дума за продължителността на съня, а за количеството сън и това количество сън се определя от продължителността и дълбочината на съня, т. е. има хора, които изобщо не трябва да спят дълго и които нямат нужда от това, защото спят малко, но дълбоко. При един и същ човек дълбочината на съня се променя в продължение на нощта; съществуват различни типове в зависимост от графиката на съня: някои спят най-дълбоко преди полунощ, а други достигат максимума дълбочина на съня едва призори. Ако на такъв човек се отнемат няколко часа от сутрешния му сън, така естествено му се отнема по-голямо количество сън, отколкото на типа с полунощния сън, при когото сутрин графиката на съня вече е спаднала. Ако е вярно това, което споменах в началото: че напрегнатото устремяване и съзнателното желание за заспиване, че всяко съзнателно желаене вече пропъжда съня -какво би станало, ако човек си легне и не се опитва да заспи, а може би дори опитва точно обратното, или поне нещо друго, а не да заспи? В резултат на това той ще заспи. С една дума: на мястото на страха от безсънието трябва да дойде намерението да се прекара една безсънна нощ, т. е. съзнателният отказ от сън. Трябва само да си кажеш: тази нощ изобщо не искам да заспивам, тази нощ искам само да се отпусна и да си мисля за това-онова: за последната отпуска, за предстоящата и т. н. Щом, както видяхме, желанието за сън прави невъзможно заспиването, то желанието за безсъние парадоксално предизвиква съня. Защото тогава човек поне не се страхува от безсънието и така вече е поел най-сигурния път към съня" Викор Франкъл - " ТЕОРИЯ И ТЕРАПИЯ НА НЕВРОЗИТЕ"
  8. 1 point
    В стил филма "Ефектът на пеперудата" Героите на филмите от поредицата "Ефектът на пеперудата" променяха разни събития, връщайки се назад във времето, но после пак получаваха незадоволяващи ги резултати. Резултати, наглед не по - добри от онези случили се преди намесите им. Сънувах, че се намирам в някакъв мрачен студен склад с циментов под и осветяван от изкуствено осветление (не усещах студ, но така възприемам мястото). Беше нощ. Там бяха още (но не ме виждаха) телевизионния сатана Луцифер Морнингстар и неговата несъществуваща сестра. Сестра му искаше да постигне безсмъртие (явно плътско, защото тя като дух си е безсмъртна). Там беше и полицейския инспектор Дан Еспиноза (когото Луцифер нарича "инспектор кретен"). Незнайно защо, сестрата на Л.М. смяташе, че ще постигне безсмъртие убивайки полицейския инспектор. Тя насочи към него убийствен лъч енергия, който ако го беше достигнал щеше да го прониже поради високата си температура. Луцифер (работещ като консултант за лосанджелистката полиция), за да спаси своя колега, забави времето и отклони сестриния лъч вдясно. Мисля, че лъчът попадна в един бял пътнически самолет, който до преди това не бях забелязал и който беше паркиран/приземен в помещението. Пътниците започнаха трескаво да напускат превозното средство. Мярнах една руса жена (може би стюардеса). Не знам доколко действието на сатаната опитващ се да стори добро беше свързано с трагедията, но със сигурност имаше връзка (мисълта ми е, че самолетът може да е паднал и част от хората да са пострадали заради падането му). По някакъв начин получих информация, че петима души от самолета са загинали и не знам си още колко са ранени. Беше избегнато по - малкото зло (смъртта на полицая), но се стигна до по - голямо. Макар че няма как да сме напълно сигурни, кое от ставащото в живота е в действителност по - малкото зло. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Бог знае най - добре.
  9. 1 point
    Acid

    Благодаря!

    Здравейте, Минавам да се похваля, че от месец и половина не пия ксанакс. БУДНА СЪМ!!! Спирането хич не беше лесно, но кооооолко си струва. Отново имам воъбражението си, силната връзка съзнание-тяло, отминаха безсънието и кошмарите. Най-хубавото е, че се върна любопитството ми към света – ако щете вярвайте, ама в момента чета доклад за ефекта от плоския данък върху българската икономика, и паралелно с него – „Анализ на характера“ от Вилхелм Райх. Ходя на танци (често), скачам на въже (по-рядко), чета препоръчаните книги. Преди известно време забелязах, че по време на танците, от многото завъртания започва да ми се вие свят. След първите два пъти се уплаших, че мога да се срутя на пода, отчасти и заради спомена със световъртежа, докато спирах ксанакса. Обаче една вечер, докато танцувах вкъщи започнах сама да упражнявам някакви въртенета и отново получих световъртеж. И понеже вече бях „загряла“ и се чувствах много готино, продължих до момента в който очертанията на стаята се изкривиха. Чувствах се все едно съм влязла във филма „Кабинентът на доктор Калигари“. Оставих се на усещането и беше невероятен кеф! На следващия урок по танци, световъртежът отново се появи, а аз се отнесох към него като към очакван бонус. Не на последно място – продължавам да се самоизследвам. В мен тече много хубав процес по осъзнаване, който в момента ми е много ценен. Не е съвсем леко – да откриеш, че при всичките ти намерения да си добър човек, в теб живее едно злобно, дребнаво и отмъстително същество си е тежичко, но с осъзнаването, че това е моето хипертрофирало от его чувство за справедливост, нещата малко по малко си идват на мястото. Още по-тежко ми беше да осъзная, че баща ми, към когото съм много привързана, е пряко отговорен за ниската ми самооценка, но и това ще преживея. Факт е, че засега този анализ не ми е от особена полза, но също така е факт, че благодарение на него се опитвам да преодолея някои от проблемите си и се опитвам постоянно да се самопредизвиквам. Понякога като си дам сметка колко сериозна е социалната ми тревожност, направо изпадам в шок и ми се приисква да захвърля всичко, но си повтарям, че с малки и постепенни стъпки ще успея да се променя. За тази цел се научих да не омаловажавам успехите си, колкото и малки да са те, вместо да се самобичувам, че не съм постигнала много повече. Който може повече – да заповяда! Отказвам да робувам на вездесъщото „ТРЯБВА“ и дори започнах да го трия от речника си. А сега моля да ми извините, но отивам да си живея живота! Прегръщам ви!
  10. 1 point
    Влизам за последно в този форум като сърдечно ще помоля администраторите да не изтриват , респективно променят това, което ще напиша. Мисля , че Х беше казал, че прихиатрията в България е тъжна история. Аз ще кажа, не психиатрията като наука, а ПСИХИАТРИТЕ са тъжна история. Моята предистория може да я прочетете в постовете ми, не се срамувам. Ходих при уж двамата националини консултанти. Първият не ме прати на психотерапия и проблемът ми вместо отдавна да се реши, той се задълбочи . Вториятт е абсолютен ненорманик, защото заради една забързана реч, която я има и майка ми , а за 50 години не знае какво е психиатричен проблем, ми постави БАР. След като говори с майка ми по телефона последва, ама то и вие имате забързана реч. Остави ме да си тръгна ревяща от кабинета му, защото в очите ми каза, заради забързаната ти реч според мен имаш БАР. Това минава всички етични норми, да оставиш едно младо момиче да си тръгне с идеята , че по-добре да се самоубие отколкото да живее живот пълен с мании и депресии. Да попиташ едно 24 годишно момиче, при положение , че си на 60 години и можеш да си й баща, какво обичаш в секса, кое ти доставя удоволствие, колко често правиш секс. И когато го попитах защо, защото те с БАР са половоактивни. Когато му казах , че една година не съм правила секс , да ми каже , е пии си конвулекса, че все пак може да отключиш, но това няма да е свързано с лекарствата. Много съжалявам, но след това отидох на 2ри психиатър, който ми каза , че БАР е наследствено и е доказано и не може, понеже имаш забързана реч да те изкарат биполярен. У е пълна свиня, животно, което за една нощ разби работата , което с моята хипнотерапевтка Димитрина свършихме за 3 хипнози. Не мога да ви опиша как се чувствах, исках просто да умра, да ми вземе Господ душата, защото аз , отивайки в кабинета му се бях самодиагностицирала с преддормална фаза на шизофрения.... Аз осъзнах , че след като никога не съм вземала трева, наркотици и не съм фамилно обременена, няма да полудея, ще се преборя с тревожността, но просто исках да изразя колко гневна съм, зАДЕТО за един ден, тоя ми докара 4 бели косъма и кръвно от притеснение 160/90 при положение, че моето е 90/60. Искам поименно да благодаря: 1 на Орлин, че постоянно ми обясняваше, как всичко ще изтече през канала на моята невроза, въпреки хилядите ми тъпи въпроси 2 на д-р Първанов, за това, че го молех да ме приеме в плевенската психиатрия , че сигурно ще полудея и над 1000 пъти се включи на хилядите въпроси шизофреничка ли съм 3 на Георги, че ми обясни над 100 пъти , че ми нямам нищо и ми даваше полезни и на достъпен език съвети 4 на Александър и другите , които се включиха и от своя опит споделиха как да реагирам и какво да правя Хора, вие сте чудесни, всички ! Бъдете здрави и продължавайте да помагате на хората , които са тревожни , да осъзнаят проблема си и да скъсат, метафорично веригите , които са ги оковали, защото , което човек е тревожен попада в собствения си капан. Бъдете здрави, винаги ще ви нося в сърцето си, като ангелите , които помогнаха за моя оздравителен процес !
  11. 1 point
    Благодаря ви Доста се мотивирах да се взема в ръце
  12. 1 point
    Здравейте, отдавна не съм писала, защото сезонът започна, а обемът на работа е умопомрачителен. Нямам толкова време за разсъждения както преди, но онзи ден нещо ме загложди, та реших да го споделя. Гледах един клип на поп песен и там имаше един, който правеше вуду кукла, с която да контролира една жена. Замислих се, колко е истинско наистина вудуто и колко е опасно. Във филмите повечето е драматизирано както и екзорсизмът. Между двете има нещо много общо, някаква нечиста сила, която контролира човека и той е някак си безпомощен. Ето тази безпомощност ме притеснява. Това, разбира се, е асоциация от моята секта и mind control, който упражняваха там. Сега вече когато започнах наистина да обичам себе си, разбрах, че моята връзка с Бог е неприкосновена и никой не може да ми попречи на нея. Но има ли наистина хора, които с енергията си могат да контролират други хора до такава степен? А и другите хора да не могат да се предпазят по никакъв начин? Дали е защото другите хора не осъзнават и са 'отворени' към това?
  13. 1 point
    Здравейте създавам нова тема за да споделя опита си и да успокоя голяма част от посещаващите форума,търсещи отговори на въпросите който изникват докато сте в състояние на стрес и се чудите ОКР има ли лечение,разбира се че има,но за да бъдем по-точни 1-во няма какво да лекувате не сте болни,пише ви човек живял с натрапливости 4 години,посещавал психиатри и приемал антидепресанти.Ще ви разкажа историята си,прав го защото преди да се променя ида разбера че ОКР не е болест която носиш цял живот,аз влизах в този форум и търсех успокоение,надявах се някъде да прочета за някой справил се с натрапливостите .Е аз се справих и ви пиша за да знаете че е възможно.Преди около 5 години след смъртта на чичо ми се сблъсках с живота все едно за пръв път,разбрах че хората умират и че хората който обичам няма да са вечно тук,това ме срази сякаш до тогава съм била сляпа за сериозността на живота(най-парадоксалното е,че това е бил правилният подход,колкото по-на сериозно взимаш живота толкова по лошо за теб:–) )започнах да мисля песимистично,гледах на живота като на нещо страшно,акцентирах на всичко лошо в него и хоп след няколко месеца от всичкия този стрес който сама си бях причинила получих първата си паническа атака,естествено аз не знаех че това е паническа атака,мислех че умирам :–)разбира се тръгнах най-различни специалисти за да се установи какво физическо заболяване имам,е всички повтаряха едно и също НЕРВИ,убедих се че е така и успях сама да се справя с паник атаките си,не ми беше лесно,но се конфронтирах със страха и успях.Не мина много време и в живота ми се появиха натрапливостите,защото макар и справила се с паническото разстройство не бях променила песимистичното си мислене за живота,чувствах се ужасно те бяха толкова неприемливи за мен,бяха свързани с близките ми,с хората който обичам,а аз дори не знаех какво се случва,не знаех че това са натрапливи мисли,мислех че съм полудяла,започнах да търся информация в интернет което само влоши нещата,след няколко дълги и мъчителни месеци реших да отида на психиатър,от нея разбрах че случващото ми се е ОКР,е ако очаквате да напиша,че съм се успокоила,не не се успокоих,приех че имам диагноза заклеймих се като болна,започнах и прием на антидепресанти,те ми помагаха за тъжното настроение,но не и за натрапливостите,това продължи 1 година,през която аз не съм спирала да имам натрапливости,просто видът им се променяше,появяваше се натрапливост отивах на преглед казва за нея на психиатърът успокоявах се за кратко до следващият път при следващото посещение когато отивах с нова.Психиатърът приключи с мен след година а аз не се чувствах излекувана ,напротив продължавах да имам натрапливости който отшумяваха и се появяваха постоянно,така продължи 2 години,докато не се увеличиха отново и в главата ми бяха започнали да се въртят онези мисли че съм психично болна,реших отново да потърся психиатър,отново ми изписаха антидепресанти който не ми се отразиха мн. добре,пих ги точно 2 дни и реших че ще си помогна по друг начин,тогава често влизах в този форум и четях отговорите на специалистите за ОКР,реших се на психотерапия,това не бях опитвала до този момент а се оказа че точно това ми е трябвало,потърсих др.Първанов защото отговорите който даваше тук са ме успокоявали много пъти,сега мога спокойно да кажа,че аз вече нямам никакви натрапливости,чувствам се жива така както никога не съм се чувствала през целия ми живот и то защото се промених,станах човекът който винаги съм искала да бъда,страхът не ме управлява,не виждам живота в черни краски а искам да го живея,преди ме беше страх от неизвестното,сега търся предизвикателства в неизвестното,правя неща който тогава не съм си и помисляла че някога мога да правя.Трябва да разберете едно и ще се почувствате моментално щастливи вие сте отговорни за чувствата си,мисълта се превръща в емоция а вие може да направите избор и да създадете за себе си само положителни емоции,просто трябва да го решите.Промяната правите сами,но ви трябва насока,съветът ми е да потърсите терапевт който да ви помогне да осъществите избора да бъдете щастливи .Пътят за справянето с ОКР е промяната,трябва да промените себе си,мисленето си,начина си на живот защото е явно,че мисленето ви до този момент не е било правилно,начинът по който сте свикнали да мислите е грешен генерира стрес иначе нямаше да създаде натрапливости,накратко мислите стресиращо спрете веднага:–) 4 години съм мислила,че не съм като другите,че имам психически проблем и това ме прави различна а сега мога само да се разсмея с тогавашните ми заключения и "мъдрости" по този повод.Смейте се над себе си така всичко се оправя по-лесно:–)И за финал няма да ви пожелавам успех,защото не ви е нужен всеки един от вас го може стига да го поиска и да си помогне :–)
  14. 1 point
    Misha64, сетих се за едно казване "fake it till you make it" - в общи линии - - преструвай се, че можеш нещо, докато не го постигнеш, докато не започне да се случва натурално. Ако имам социална тревожност, например, ще започна да поставям себе си в ситуации с много хора, изискващи общуване, жив контакт. Т.е директно се включвам в другата крайност - от избягване към участие. Вивиан_, Да проявиш любов към себе си, да действаш от позицията на висока самооценка, се постига, когато действително започнеш това да правиш. Например да се заявяваш в дадени ситуации, отстоявайки здрави граници, не потъпквайки себе си. В началото е неестествено, дори неловко, некомфортно, но с времето промяната е осезаема. Вместо да си мълча, че сега приятелят ми пие и да го подкрепям, надявайки се, че това ще го промени и той ще прозре какво върши, директно му казвам как това ме кара да се чувствам и преосмислям дали оставам в тези отношения. Той носи отговорност за действията си, аз също. Нищо не е на всяка цена, освен, според мен, грижата за себе си. Това не го ли правим твърде дълго, обикновено е време да си ходим. За кратки периоди е супер, защото води до такива готини осъзнавания!
  15. 1 point
    Изчакай.Нищо не прави, приеми,че тя е само знак,че още си в стрес, нищо повече./ апропо, най-мощно средство тя да се махне е тичането или каране на колело/
  16. 1 point
    Здравей, holyvalentine! Не съм, чел докрай постовете ти.Но, от това което прочетох, си мисля, че си превърнала темата за религията в натрапливост. Мисля, че като всяка натрапливост, тя ти пречи да си щастлива.Помисли по тази възможност и потърси психотерапевт, ще се освободи6 и заживее6 спокойно.Разбира се, може и да не ми повярваш , че е натрапливост.За това, експериментирай-опитай се един ден да не мисли6 по темата религия и виж как ще се чувстваш вечерта.
  17. 1 point
    И още една мисъл, която ме боцка, относно това с учителите... че аз примерно услях най-сетне да се изправя срещу религиите, защото бях предизвикана от някакъв вманиачен човек отново да се сблъскам с темата за Исус Христос, и спасението, и второто пришествие..и т.н, бла , бла.. Но тези религии, и особено християнството, с които сме израснали, за мен винаги са били в ролята на супер егото, те винаги са един вид родителското тяло, авторитета, и винаги са прави, а аз не. НО сега успях да се изправя и да видя зад това, мнооооого трудно наистина.. голямо предизивкателство в моята глава, да разрушиш бетонни крепости, които са били изграждани с години, говорим за вина, за срам, неща, които те спират, дърпат назад.. да си стоиш там, в девствеността, както казва Стефан. Та сега ме зацепи този въпрос.. защото и друг път съм била отхвърляна от подобни иституции...ох, знам, че звучи налудничаво, но ето на... Исус Христос, след като е бил въплащение на любовта, според писанията, и той ли е бил първият и основен проповедник на Смирението? Той ли го е измислил, той ли го е наложил на света? Не мисля. Но след като, чрез смирението се стига до Бога, (това ми е много ценен урок от Орлин), демек, има нещо такова, че чрез Исус се стига до Бог, а аз отхвърляйки го и неговото учение, според библията, значи не стигам до Бог, ... ей такива размисли ме чопкат..и много ми гнетят душевния мир... аз вземайки учението за смирението от Исус Христос, без да го приемам за мой "спасител", все едно плагиатствам , и не стигам до 'Истинското спасение', ами до едно такова, мое измислено.. куче марка... псевдо бог, дето аз си го нагласям, и това много ме наскърбява... знам че е налудничаво това, което мисля, и вероятно е тлеещ пламък от сектата, защото от т огава се появи тази вина да бъда себе си, но някой ще влее ли малко свежа мисъл по въпроса? Благодаря.
  18. 1 point
    Срещат се един английски лорд и един руски княз в една тясна улица. И двамата в по една бричка се качили, с малки файтончета пътуват. Улицата тясна, не може да се разминат. Спират се и двамата. Руснакът, като се спира, казва: „Ничево.“ Изважда вестник „Таймз“ и започва да чете. Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, ще ми направите голямо удоволствие, като свършите вестника, да ми го дадете да го прочета.“ И двамата прочитат „Таймз“ и най-после англичанинът, като прочел вестника, казва: „Да си разменим файтоните.“ Разменят си файтоните и единият тръгва в една посока, другият в друга посока, продължават пътя си. Ти, като се намериш в едно противоречие, размени възгледите на туй противоречие. Единият тръгва назад, и другият назад – съединят посоките. Вие туй наричате отстъпчивост – руска отстъпчивост – като седите, четете „Таймз“. Какво трябва да направите? Отстъпчивост е да размените каруците на вашите възгледи. И твоят възглед е прав, и моят възглед е прав. Ти с моя възглед тръгни в тази посока, аз с твоя възглед ще тръгна в другата посока, друг път да се не срещаме в такава тясна улица. Туй е разрешение на въпроса. Казвам: Когато се намериш в голямо противоречие на живота си, размени възгледите си. Нищо повече.
  19. 1 point
    Велина, отново малко неадекватен отговор. Съгласна съм , че постовете тук се четат дълго време, но ако искаш да се учиш или имаш собствени интересни теми, особено ако разгледам изречението ти: 'С други думи, сигурно вече разбираш, че моят постинг – изобщо не се отнася за теб.', то тогава започни собствена тема и разисквай въпросите, които те вълнуват заедно с твоите приятели. Аз съм тук да търся конкретни отговори. Обясненията на твоята гледна точка и как аз трябва да чета постовете също нямат място тук. Може би ти също послушай моя съвет и бъди повече по темата или започни своя собствена. Така само натоварваш чата. Поздрави и от мен.
  20. 1 point
    Благодаря за отговорите, Велина, този дълъг теоретически текст не отговаря на въпроса ми по никакъв начин. Аз не попитах има ли астрален свят, а дали според вас той е опасен или безопасен. От това , че си копирала текст на Петър Дънов не личи дали имаш собствено виждане по въпроса или някакъв опит по него, така че благодаря, но не ми помага много. Сингам, ти си по-близо до целта, но и аз четох подобни неща, даже доста, знаеш как е из интернет, но се запитах... всички четат, но това са неща написани от разни хора, на база на техните преживявания, ние избираме да им вярваме или не, малко подобява на Библията, вярваш или не. Колко хора всъщност са виждали обсебен човек, по какво се разпознава? Защо е обсебен? Как се де-обсебва, така да се каже? Може ли сам да се справи? Всичко това вечно ли е? Всички тези неща имат доста голям смисъл когато не можем да си обясним някои неща от ежедневието и са добро извинение защо чувстваме това или онова, ами чисто психологическите ни травми и проблеми. Може да имаме скапан живот, защото имаме ниско самочувствие, защото се страхуваме да изразяваме емоциите си, защото са ни подтискали като деца и сега не можем да се изяваим като възрастни, имаме блокажи, които не ни дават да бъдем това, което искаме и можем да бъдем, и тези неща се отработват чисто психологически. Това не е ли обяснение? Аз имам един чисто ирационален страх, насаден ми от една секта, и това от дълго време ми причинява тревожности. Ако е наистина така, както казваш, то каква е закономерността какви хора ще бъдат обсебени? Добри, лоши? По какъв начин ще бъдат обсебени, просто си въвим през ежедневието на нашия живот и хоп, някой ни обсебва, ми че то така винаги трябва да сме нащрек да редим хиляди молитви и заклинания да не ни се случи нещо. Какво да ти кажа , опитвам се да намеря рационално обяснение на ирационалния си трах, защото преди не съм го имала, а когато не можем да си обясним нещо, въображението лесно пали. Четох публикации на хора, които имат преживявания извън тялото, и срещали разни същества. Един беше писал, че те не могат да те наранят и когато им покажеш любов, те обикновено си тръгват, и че след тези преживявания имал съвсем друго мнение за религиите, рая и ада, и че това били безмислици. Други, пък, които имат любопитство към това - Astral projection - пък се вижда колко ги е страх и как щяли да се изпуснат в гащите ако видели подобно същество в тяхната стая. Човешкото въображение си играе с тези неща и ги раздува , понякога много извън пропорциите им. Така че както казах, това не е емпирична наука и всеки интерпретира както му дойде. Аз лично искам да си обясня дали този страх няма някакво по-рационално обяснение, което да е скрито в подсъзнанието ми? Или просто защото на този страх беше даден такъв образ от сектата аз просто се лутам в разни простотии. Явно ще трябва да продължавам да търся
  21. 1 point
    Моят баща почина в ръцете ми. Аз съм осиновена, но за мен той е моят баща. Той даде животът си за мен. Сънувала съм го два пъти. Първият път каза че идва да ми помага с един проект с който уж се бяхме заели с бившия ми съпруг, а във втория сън просто дойде, усмихна ми се - излъчваше толкова любов, спокойствие и щастие. Та усмихна ми се сякаш искаше нещо да ми каже като - "Не се безпокой, всичко ще бъде наред" и си отиде. Дори в съня си се зарадвах на това че дойде. Чувството е уникално А аз много мисля за него, всеки ден по 100 пъти на ден. Все още ми е много тежко за него и все още не съм излезнала от това да искам да отида при него. Дори само за малко, да го видя. А той поддържа връзка с мен чрез сънищата, и винаги идва много усмихнат - блаженно и спокойно усмихнат и винаги ме гледа с думи в погледа си. Понякога се разкъсвам между небето и земята, че тук имам дете, а там баща, който ми даде всичко от себе си.
  22. 1 point
    Когато Моника дойде при мен ми каза, че от няколко години следи форумите и не е прочела за някой, който да пише, че се е справил с ОКР.Това ме изненада и след като свършихме терапията си я помолих да сподели своят опит.Нека това да не прозвучи като реклама на моите способности, а като надежда, която всеки един който иска да се справи с ОКР трябва да има.За щастие в самият форум имам няколко клиента с ОКР, които са се справили с проблема. С двама от тях терапията е приключила преди повече година и половина.Мисля, че и те ще споделят своят опит, най-вече за да кажат-СПРАВЯНЕТО С ОКР Е ВЪЗМОЖНО. Искам да отбележа следният проблем, когато хората с ОКР се справят, не искат да си спомнят повече за проблема, по тази причина е трудно да накараш такъв човек да пише във форум.По тази причина предварително им благодаря за усилието което ще направят.
  23. 1 point
    mvm

    Забавно - 2

    Благодарение на рекламите по телевизията научихме, че: 1. Всяко момиче с ярка рокля носи в чантата си двулитрова бутилка с препарат за цветно пране. 2. Хората, живеещи в огромни, луксозно обзаведени апартаменти, се хранят с най-евтиния салам и маргарин. 3. Крайно време е да се създадат банкноти с номинал 9,99 лева! 4. Добрата домакиня винаги има в дома си безобразно мръсни плочки, ръждиви кранове на чешмите и бъкаща от микроби тоалетна. 5. Мармотите, прекалили с алпийската трева, обичат да се возят на гърба на мечки. 6. Напълно е възможно в хладилника ви да се засели огромен говорещ кренвирш. 7. Основният проблем на човечеството е пърхотът. 8. Ако на една жена й е дошъл цикълът, тя ще се облече непременно с най-късата си и развяваща се пола или с тесни, чисто бели панталони и ще отиде на купон. 9. Ако две деца злобно мърсят омразните си бели тениски, ще дойде не татко с шамарите, а някаква лелка с прах за пране. 10. При подходящото настроение хората могат да разговарят с маргарина. 11. Ако добре сте си измили косата, тя ще започне да се движи на забавен каданс. С музикален съпровод. 12. Бирата кара мъжете да скачат с парашут, да се бият с мечове и други интелигентни неща. 13. Известните хора нямат пари за храна и ще дойдат да ядат от вашия хладилник. 14. Шоколадът решава всички проблеми.
  24. 1 point
    Христо,аз не знам какво точно означават праведен и неправеден живот.Живея моя си живот според мойте си разбирания и не съдя другите за техния си живот .Не деля хората на праведни и неправедни - има хора които ми харесват и други които не ми харесват. п.п. Никога не съм харесвала "прекалените светци"!
  25. 1 point
    Според мен няма абсолютно праведни и абсолютно грешни!Само Бог може да съди кой е по-праведен и кой по-грешен.Ние сме си едни обикновени хора и понеже сме различни,понякога се дразним един от друг.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×