Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 06/27/20 in all areas

  1. 2 points
    @JUSTICE, прекрасна тема, благодаря! Срещата е със собствените ти сенки, всъщност - с всичко онова, което отричаш и не можеш да "преглътнеш" и "прегърнеш" - тоест приемеш. Описваш основния проблем на всички отношения - аз имам представа за Другия - > когато тази представа (рано или късно!) се срине изпитвам разочарование. Защо? Защото съм привързан към МОЯТА престава и идея за Другия - в която съм го впримчил. И когато той "кривне" от пътя - част от моя свят се срива - разбирам, че моята "сигурност" е била илюзорна. А тя винаги е! Никой човек, никога не може да ти даде гаранции как би постъпил, как и какво ще му харесва, как ще избере да живее - и ти не можеш да си дадеш такива. Какво е решението при това положение, как мислиш ти? Бих те насочила да помислиш върху тези въпроси, с които да разбереш себе си - по този начин да си дадеш емпатия: Наранен съм, защото представата ми за нея сякаш се размина с реалността ли? Разочарован съм, защото не съм успял/не мога да предвидя какъв човек е тя? Чувствам се безсилен, че не мога да контролирам нея/ситуацията ли? Изпитвам страх, че ще бъда излъган от нея ли? Не съм очаквал това, което ще открия и това ме кара да съм несигурен в нея и отношенията ни? Имам нужда да приема миналото ѝ с повече лекота, но ми е трудно ли? Чувствам, сякаш не я познавам и това ме обърква и наранява ли? Иска ми се да вярвам, че ще намерим начин, по който в отношенията ни ще има сигурност и прозрачност, заедно с това и доверието ще се възстанови, но засега не го намирам ли? Дори отговорите на някои от въпросите да ти се виждат очевидни - пак имаш какво да намериш в тях. Ти понякога позволяваш ли си това или винаги си морален, честен и почтен? Кое прави неприемливо за теб това, което е направила? Кое го прави "мръсно", "нечисто"? Ти искаш ли това? Намираш ли го за градивно във връзката, в която участваш, смяташ ли го за признак на любов? Съвършенството ѝ в твоите очи явно се е сринало. Можеш ли да я обичаш и несъвършена, непредвидима? Ти самият правил ли си "нещо", за което съжаляваш? Смяташ ли, че е възможно да няма такива случки в човешкия живот - от които свързваме точки, вадим си изводи, а от тях следват други избори... Детето в един момент пипа котлона, подлагайки на съмнение думите "Не пипай, горещо е, ще те боли!" Залепва някой пръст върху котлона, изпищява, плаче и... обикновено не повтаря. Не всичко в живота може да бъде стуктурирано, предвидено, планирано... Умението да бъдем пластични е незаменимо.... П.П.: Да дадем емпатия на себе си, умеейки да си признаваме грешките, с послания като "Иска ми се да имам по-добра преценка за онова, което правя и заедно с това съзнавам, че тук и сега нямам." или "Иска ми се тогава да съм имал/а по-дълбоко осъзнаване за действията си и техните последствия, и заедно с това си давам сметка, че нямах, както и че не мога да върна времето назад", това води до приемане, а приемането до лекуване - и в двата процеса силно присъствена е Любовта. Когато категоризираме другите, слагаме ги в калъпи и определения, няма път, по който да се свържем с тях, да ги усетим, да ги разберем същински - а това води до конфликти и разочарования - добрата новина е, че изборът е наш. Успех!
  2. 2 points
    В никакъв случай не бива да се чувстваш разочарован от себе си.Ако посещаваш редовно психотерапевт трябва да търсиш насоки от него за всичко свързано с преживяванията ти и ако справянето не е в разумен срок по-скоро той трябва се чувства разочарован от себе си. Доколкото разбирам, ти имаш натрапливи мисли /ОКР/ В случая, депрсонализацията се явява като натрапливост - работете с нея, като такава. За мен, не се нуждаеш от никакви лекарства.
  3. 2 points
    Благодаря, Диляна! Илюзията за безкрайност съм поддържала много време дори и за най-близките си и резултата е налице... Така е, избора да остана в илюзията съм го правила неколкократно и явно затова продължава да се случва... Вече чувствам, че мога да заявявам себе си, въпреки болката, имам вярата, че мога, обичам се и си вярвам... Чувствам свободата в ума си и в сърцето си... Но ми е все още трудно да взема решение какво да предприема... А цитата в профила Ви, Диляна, е любим мой също... Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това. Екзюпери
  4. 2 points
    Отче наш. „Ще се развеселя“. Ще прочета няколко стиха от 6 глава от Евангелието на Иоана до 12 стих. „Духът Божий“. Беседа: Да се не изгуби нищо - 15 декември 1935 г. Благословен Господ Бог наш. Отче наш. Да се не изгуби нищо - 15 декември 1935 г.
  5. 2 points
    Ines Raycheva

    Криза в отношенията

    Осигури си пространство, в което да си необезпокоявана сама за около час - изключи си телефона, остани в тишина, дишай дълбоко известно време и си представи живота си след 5 години, след 10 години... Направи това повече от веднъж. Чуй и виж самата ти какви отговори ще дадеш на себе си - те не са вън, те са си в теб и твоят вътрешен компас много добре знае къде да те отведе - достатъчно осъзнаване си придобила за самата себе си, за живота си, преодоляла си житейски баири - каквито и съвети са получиш от други хора, те няма да променят онова, което ти вече си решила. Съветвам те отново да опиташ да напишеш писмото, и, ако го направиш - сподели тук до какво те е довело - от моя опит тази практика винаги дава нови перспективи и разкрива въпросителни. Успех!
  6. 1 point
    На каква база го определяш като зло? Какъв е критерият?
  7. 1 point
    Понеже няколко пъти пишеш че тя 25 години е била една, ще отбележа само,че според мен човек съзрява някъде след двадесетата си година. Реално, тя има съзнателен живот 3-4 години. Днес средната продължителност на живота за жените е около 80 години. Излиза,че почти целият и съзнателен живот / 58-59 години / тепърва предстои и в него тя може да претърпи драстични промени.
  8. 1 point
    Диляна Колева

    Криза

    Права си, няма съвпад. И резултатът, който виждам е следният: 1. Ако НЕ послушаш родителите си ще живееш с усещането, че си извършила грях спрямо тях и ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот. 2. Ако Послушаш родителите си ще извършиш грях спрямо себе си. Ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот. Разликата е в подчертаната думичка. На пръв поглед нищо особено, но всъщност в нея се крие важна информация, която ще оставя да откриеш сама. Без осъзнаването на тази информация, какъвто и избор да направиш резултатът ще е един същ - недоволна и нещастна.
  9. 1 point
    Доколко се е справил Наполеон с първите две задачи, можем да научим от тук : " Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това Братство му посочва, то го праща някъде, откъдето да бъде безопасен за хората – както например изпрати на о-в Света Елена Наполеон, който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай и затова падна. " Методи за лекуване Наполеон не устоява докрай, защото вярва в себе си, а не в Бога. Мисията му е да обединява, а не да разделя. Наполеон донесе в света тщеславието, казва Учителят. Всеки, който стане роб на тщеславието свършва с изгнание. "Искаш да повикаш умрелите от другия свят. Извади най-хубавото, което имал той, за което той трепти. Като извадиш тази мисъл, той веднага ще дойде. Ако не може да извадиш туй, хубавото, няма да дойде. Но непременно тези опити трябва да бъдат много искрени."Любов без ревност
  10. 1 point
    Да, по скоро така се получи, първо беше усещането, обаче после сякаш се превърна и в натрапливост, понеже се уплаших от чувството. Благодаря Ви.
  11. 1 point
    Здравейте д-р Първанов, От около 2 г. се боря с генерализирана тревожност, като в самото начало реших да се обърна към психиатър, тъй като не бях наясно какво се случва. Приемах клонарекс и след няколко седмици се появиха натрапливости и тревожността се увеличи в един момент (което на по-късен етап се изясни защо е така, след като се запознах с действието на медикамента). След това приемах ципралекс за около 5 месеца, като общият прием на медикаменти беше около 9 месеца. Реших да ги спра, тъй като резултата беше почти нулев и не съм сигурен дали не влошиха повече състоянието. Вече от близо година не приемам медикаменти. Преминах през 2-ма психотерапевти, като текущият, при който ходя от 5 месеца за сега най-много ми е помогнал. През това време също съм приемал различни хранителни добавки като помощ, тренирам и се опитвам да прилагам техниките, които психотерапевта ми казва. Проблемът е, че през февруари тази година за първи път ми се появи дереализация, която ме уплаши доста, но след успокояване на тревожността, за няколко седмици премина. През този период активно работя над проблемът с натрапливостите, за които смятам, че имам прогрес. Преди около месец се появи деперсонализация, която ме уплаши доста повече. Успявам да се успокоя за момент, но отново влизам в нея, тъй като супер много се стреснах от чувството и съм много притеснен какво се случва. Даже не мога да разбера кога я имам и кога не, заради силна тревожност. Състоянието стана като пинг-понг, първо беше гадното чувство и после мисъл 'какво се случва с мен', а после вече не знам дали мисълта за него не го активира обратно. Признавам, доста съм разочарован от себе си, тъй като започнах да се чувствам добре, но след като се появи това, не мога да си намеря място. Възможно ли е да съм отключил психоза, тъй като буквално се чувствам 'все едно не съм аз', 'кой съм аз' или това се получава от силна тревожност? Възможно ли е да се оправи? Според вас трябва ли да се обърна отново към психиатър и да приемам друг тип антидепресант? Въпреки, че след последният ми опит, нямам никакво желание да го правя.
  12. 1 point
    Добрата молитва 52. 400 000 форми Извънредна Беседа - 03.10.1920 Господнята молитва 400 000 форми
  13. 1 point
    Привет Тони, изправила си се пред една от най- големите дилеми в човешкия живот - да поддържам ли илюзията за безкрайност, с която се раждаме всички или да приема динамиката на живота, която в своята реалност е начало и край. В кое да останеш е твой избор. Дали ще са партньорски отношения, родителски, смяна на местоживеене, работа, приятелски кръг, винаги идва един момент, в който стигаме до въпроса - Кое да последвам - илюзията за безкрайност или края и началото в промяната. Което и да избереш е важно да знаеш, че то носи багажа на своето съдържание. Илюзията за безкрайност води хората до избори, с които те продължават до безкрайност всичко, което включва този избор. Неприятно е, но е познато и осигурява усещане за сигурност. / Подчертавам УСЕЩАНЕ/ Приемането на реалността води до опознаване на неизвестното - края и сътворяване на различното - началото. Всичко зависи от това как ще погледнеш на тези две концепции. Неизвестното за мъжа и жената е смислено по различен начин. Сблъсъкът на мъжа с неизвестното е , за да го победи и подчини, такава е мъжката природа - ловец. Сблъсъкът на жената с неизвестното е да роди новото и да го опитоми, такава е женската природа - принадлежността. Объркана си, защото усещаш, че изборът ти е да останеш в илюзията за безкрайност с всичките придружаващи " екстри" там и предизвикателството да "родиш" и опитомиш новото и да създадеш принадлежност. Труден избор. Но той ще ти се случва отново и отново докато не се научиш на онова, което ти носи това предизвикателство.
  14. 1 point
    Кон Круз

    "Аз съм мощен!"

    Не съм ти трил коментарите директно. Изтрил съм коментирана от теб публикация, защото съм преценил, че не е нужно да стои повече в сайта.
  15. 1 point
    Станимир

    Бог е дуален!

    Смесваш християнството с някои митологии. Тези влияния, които Юнг разглежда са представени като определен клас същества в митологията - полубогове и титани, също и кабири и др. в гръцката. В окултизма това са определени елементали. Но това не е важно. За човекът това са определен тип влияния върху психиката и единственото от значение е дали ще им се поддаде механично и несъзнателно или съзнателно ще прецени съответните влияния и ако ги намери за неподходящи, ще ги пресече с волята си и най-вече чрез контрол върху себе си. Бог е дал на човека избор и воля да осъществи избора си. Дал му е разум за да различи правилно от неправилно. Дал му е любовта като чувство с което да усети съпричастността и взаимовръзката си с другите. Оттам нататък човекът е този, който трябва да се научи да бъде свободен (защото изборът не е свобода, доколкото може да доведе до нежелани последствия и страдание) и да бъде щастлив живеейки в разбиране и хармония със света. Ако в човека няма никакво предразположение да направи нещо различно, то каква свобода ще е това? И как би могъл да се променя? Примерно в определен момент един иначе спокоен човек може да допусне да изпадне в състояние да започне да крещи и да чупи всичко наоколо, но това е поради невладеене на себе си и натрупано психическо напражение, което е натрупал самия той, а не някой друг, чрез отношението си, желанията си, мислите си или по друг начин. За да го има това психично предразположение, то трябва да бъде подхранвано по някакъв начин от самия човек. Иначе тези архетипи, които си съществуват в природата, са си на място.
  16. 1 point
    Мислех си за това, че сигурно понякога писателите описват неща, които са доловили от Акаша или които са преживели те самите в предишни животи (или най - малкото са станали свидетели), но тези неща са смятани за измислици дори от тях. Струва ми се невероятно да описваш детайлно и талантливо какви ли не събития на които не си станал свидетел и всички тези неща да са измишльотини и да няма работи дето са станали реално. Та затова допускам, че понякога неволно са описвани в романите реални ситуации.
  17. 1 point
    Ines Raycheva

    Криза в отношенията

    Здравей, Наистина е добре да потърсиш в себе си първо някои отговори. Взаимоотношенията, каквито и да са те, далеч не е нужно да продължават до края на живота - те могат да създадат своята ценност, а след това да се изменят - запазвайки (или изграждайки) човещината и обичта като свои неразривни спътници. Струва ми се, че това те провокира да се чувстваш излъгана или предадена, може би, не знам коя дума ще ти пасне тук - потърси я, назови я. Моят съвет е да напишеш писмо на партньора си, което да остане за теб, да не му го даваш - но в него да напишеш всичко онова, което искаш да кажеш, но все още премълчаваш. Излей го върху хартията - без цедка - много е освобождаващо! Прочети си го, добави в последствие и нови мисли и усещания, които изплуват - и сама ще стигнеш до това, за което копнееш - за което копнее душата ти. Любовта, свободата, вдъхновението, нямат коректни параметри и форми, те са субективни проявления за всеки. Ти си, където си, заради предишни свои избори - и това не е нито "лошо", нито "добро", то е многопластово, уникално, ценно - твое! Твоята история и опит, са създадени спрямо твоите избори - отговори си какво искаш ти, какви потребности имаш, как искаш да живееш, как избираш да изрисуваш живота си от тук нататък - защото след 5, 10, 15 години ще е резултат от изборите ти сега. Мислила ли си да подновиш отново психотерапията си? Щом преди работата ви е дала своите плодове, вероятно ще ти бъде ценна и подкрепяща и сега. Успех!
  18. 1 point
    Преди да сменяш каквото и да е, нека се върнем на въпроса - Какво е паническата атака? Преди всичко това е един от най- силните защитни механизми, които може да произведе мигновено нашия мозък, за да ни спаси. Подчертавам Защитен Механизъм. Физиологически е ясно как работи. Защо обаче, се е наложило мозъкът да го включи, за да ни защити по този първичен и в ситуацията доста неадекватен начин!? Кога постъпваме неадекватно? Когато не сме наясно какво се случва и нямаме никаква представа как да се справим. Т.е. или нямаме опитност или нямаме ресурс. Това е. Фокусирането върху телесната активност чудесно проектира нашата безпомощност, незрялост, или липса на ресурс върху наглед елементарен физически симптом, с който чудно как не можем да се справим. Защо ли? Защото не сме наясно от какво всъщност ни отклонява той. Може да не го научим и цял живот, как тогава мозъка да спре да ни "защитава" от онова, с което не можем да се справим!? Все пак той си върши работата по един първичен начин . Когато работя с този проблем, изобщо не ме интересуват симптомите ви, те са едни и същи при всички, така работи мозъка. Интересува ме, от какво бягате и сте го натикали толкова дълбоко в себе си, че сте излъгали собствения си мозък.
  19. 1 point
    За съществуване на нещо извън Бог не може да се говори. Бог е създал всичко и оказва последващо влияние върху всичко. Но пътя всеки сам си го определя според наличните условия и възможности. Може да се каже, че всеки сам създава бъдещото си аз. Условия на живот, влияние на средата - всичко това преминава през съзнанието на човек и през неговата индивидуална интерпретация, така че тези неща влияят индиректно. Всеки сам създава своите зависимости, своите предразположения... С тях се пораждат желания. Тези от черното братство не правят нещо различно от това да следват определени свои желания, които обаче не са разумни, в противоречие са с естествения, божествен ред, който единствен дава възможност за растеж на всички и завинаги. Реално с действията си черното братство затруднавят развитието на цялото човечество стимулирайки определени наши желания и склонности, които са несъвместими с еволюционната ни цел. Това че хората откликваме на това влияние; това, че тези желания са силни в много хора, дава определена власт на черното братство. В дългосрочен план съществуването им е обречено, но и тук има по-добри и по-лоши сценарии. Хората и планетата са свързани и ако се унищожи прибързано този център към който са привлечени в желанията си до голяма степен хората, може да се стигне до унищожение на Земята и още по-сериозно забавяне на еволюцията ни. А това всъщност казват е целта на Луцифер.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×