Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 02/18/18 in all areas

  1. 8 points
    Преди 10 години Силвия (Шехина) предложи да направим рубрика за насочващи отговори, отправяни към хора с тревожни и др. душевни трудности. Админите оформиха визията и започнахме да отговаряме. В самото начало се включи психиатърът-психотерапевт Тодор Първанов, а Силвия изчезна нанякъде. Ние двамата продължихме. В течение на годините колеги психолози се включваха за малко и се оттегляха, но ние продължавахме. След време се ангажираха колежката от Варна Диляна Колева, а по-късно и Георги Балджиев. В момента пишат и Андрей Филипов, Лина Коцева, Василена Христова - надявам се да продължат в дългосрочен план! Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично. Понякога да се отговори на питане, отнема по час или повече да се прочете и осмисли казусът и още два пъти по толкова, за да се даде качествен отговор... Рубриката е наречена от админите "Психотерапия онлайн" не изцяло точно - отговорите ни са в консултативна и психотерапевтична посока, но реалната психотерапия далеч надхвърля тези ни трасиращи, словесни щрихи. В българското нет пространство вероятно са се появявали и други подобни форумни платформи, но единствено тази се задържа устойчиво и продължава да се развива и помага качествено и неуморно. Вероятно защото сме искрени и го правим от сърце и душа, изцяло доброволно и непринудено. Без в "Психотерапия онлайн" да правим актуална психотерапия, спазваме етичните принципи в духа на едно качествено психотерапевтично консултиране, като се стараем да бъдем максимално полезни и обективни, доколкото форматът на обмен на писма го позволява. На снимките: Тодор Първанов, моя милост, Георги Балджиев, Диляна Колева, Василена Христова, Лина Коцева. Празнуваме десет годишнината на "Психотерапия онлайн" в италианския ресторант в Софарма бизнес кулите, София. Желая на всеки един от нас лични и професионални успехи, а рубриката :Психотерапия онлайн" - възнамеряваме да я има и върши чудесната си функция още дълго. Времето (с наша помощ), ще покаже! Орлин
  2. 7 points
    Както описваш нещата, няма какво да направиш.Няма какво да направиш, не защото си виновна, а точно обратното, нищо в твоето поведение, не би трябвало да вкара един ,,нормален ,, човек в такава параноя.Този мъж, има сериозен психологически проблем - липса на доверие и подозрителност и ти правилно си го напуснала. Проблема е, че отново си имала връзка с него.Тук е грешката, не в нещо друго. С две думи, приеми истината, той е недоверчив и никога няма да има пълно доверие на никой. Живота с такъв човек е труден и нещастен . Да правиш опити да го спечелиш, за да живееш с него, е все едно да тропаш на вратата на ада, за да те пуснат да влезеш в него представейки си, колко топло и уютно е вътре. Мохай го от живота си .
  3. 7 points
    Много е възможно тези състояния да са част от естествения процес на формиране на Идентичността ти. Само поразсъждавай - ежедневното ти будно съзнание (както и на повечето хора) е едва няколкото процента (да кажем 10%) от тоталността на цялата ти психика. Останалите 90% са напълно несъзнателни за теб. Там има информация, която само чака да бъде открита, преживяна и интегрирана в съзнанието. Естественият ход на индивидуалното развитие е в разширяването на потенциала, жизнения смисъл, самопознанието и превръщането в "най-добрата версия на себе си." Това е свързано с опознаване на непознатото. Ако човек сам не се захваща да се опознава - животът рано или късно го поставя в такива ситуации-конфликти. Принципът е прост - колкото повече време човек не обръща внимание на себе си, толкова по-трудно и мъчително стават за неговите истини да излязат на яве в съзнанието. Ти си млад - от теб зависи дали сега ще потърсиш отговорите на важните житейски въпроси или като станеш на 50. Отделно силните психотропни в-ва могат бързо да свалят защитите на психиката и организма и да допуснат огромно количество несъзнаван материал. Получава се нещо подобно на наводнение (с малки или големи вълни според зависи), с което ежедневният ум ако не е трениран, запознат и пр. започва да се бори - т.е. да страда и да изпитва тревожност и "дереализация" - както го наричаш. Че кой не е луд? "Покажете ми един нормален и аз ще го излекувам". Знаеш ли какво има в теб? Познаваш ли страховете, слабостите и раните си? Най-съкровените си копнежи? Какъв е твоят смисъл? На къде вървиш? До къде си стигнал? Познаваш ли своята собствена вътрешна конституция и убежденията на които служиш? През какви очила гледаш на света и себе си? С кои очи ( със своите собствени, на родителите ти, на гаджетата, на очакванията на обществото)? Тези въпроси са за "лудите" на 21век, а не за покорното стадо, живеещо в матрицата - ти от кои искаш да бъдеш? Герой в своята собствена житейска игра или измислен образ в "социалния компютър"? Сигурен съм, че е първото. В тази посока Орая Планинският Мечтател ни изпраща една "Покана": "Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си. Не ме интересува възрастта ти. Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив. Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна. Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка! Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш. Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа. Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш. Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа. Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие. Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: „Да!“ Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощал, една голяма болка, и за децата да се погрижиш. Не ме интересува кой си и как си стигнал тук. Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш. Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада."
  4. 7 points
    Наблюдавам дискретно връзката между начина на хранене и начина на мислене и поведение. В периодите на хранене само с безмесна храна, човекът проявява повече наблюдателност, пестеливост на действията и особено на оценките, независимост от мнението на хората от своята среда, съответно отказ от "вкарване на заблудените в правия път" във всяко отношение. Не усеща липса на месна храна и дори се чувства много по-добре без нея. Пробивът с храненето идва през конформистките навици - всички ядат на масата (вън от дома) - не мога да съм различна, или приятелка ми донесе патешко с ориз - няма да го хвърлям, обидно е.... Веднага се отразява на поведението - изброените по-горе качества избледняват, появява се "активност за доброто на другите" най-общо казано. В доста беседи Учителя споменава, че ако не е човек вегетарианец в мислите и деянията си, дори и да си наложи диетата, той си остава месоядец. Може би е имал предвид нещо такова.
  5. 7 points
    Chehalche

    Аз се справих с ОКР

    Здравейте, Това, което ще опиша, е моят личен опит в борбата (засега мисля, че е успешна) с ОКР. На тези, които не вярват в това, което ще прочетат по-долу – ваше право, всеки си върви по свой път. Това е моята история, и нещата, които са проработили при мен. Дълги години – повече от 15, не помня вече точно, страдах от паник атаки и тревожност. Какво точно ги е “отключило” - вече дори не си спомням, а и не мисля, че е от голямо значение. Първо си мислех, че нещо се разболявам, кръвно, вестибуларен апарат, някакъв хормонален дисбаланс, мозъчен тумор, абе какво ли не. Постепенно обаче разбрах, че всичко е в главата ми (и не е тумор в мозъка). Това не само, че не ме успокои, ами дори напротив – още повече ме спече, реших, че сигурно имам някакво умствено разстройство, и че рано или късно ще свърша в лудница. “Изписах” си сам някакъв антидепресант, и нещата се позакрепиха – пия го няколко дни/седмици, пооправям се, спирам го, мисля, че съм се оправил, карам така няколко седмици/месеца, и изведнъж тряс – ПА се завръщат с двеста, до степен да не мога да се покажа от къщи. Пак хапчета, пак временно успокояване, и т.н., циклите се редуваха в продължение на тези дълги години. Междувременно животът ми си течеше, дори сравнително нормално, гледано отстрани – добра работа, жена, деца, жилище и кола – абе направо Българската Мечта :). Да, ама отдолу вулканът си е къкрил, и една прекрасна сутрин просто изригна! Ужасът, който тогава преживях, няма смисъл да го описвам, предполагам всеки, който чете това, е минал или минава в момента през подобен момент от живота си. Отчаяно започнах да търся в Интернет нещо по въпроса, но нямаше за какво да се хвана. Тогава случайно видях няколко изречения някъде в сайта на Орлин, които разко ме върнаха в действителността. Съвсем накратко – тези мисли са нормални, и всеки ги има, погрешна е реакцията ни към тях. Причините за това са много, няма да изброявам тук, в процеса на терапията излиза всичко. С известни трудности успях да се свържа с него - графикът му беше пълен, и започнах да ходя на групови и лични сесии. Промяната, нужна за да се победи/приеме/реструктурира реакцията към натрапливите мисли изглеждаше проста, но определено не беше лесна, и в процеса на няколко пъти бях на ръба да се откажа. Радвам се, че не го направих, защото в момента усещам огромна промяна в себе си – мислите, дори и да се появяват, вече не могат да предизвикат този ужас, който беше преди, може би в най-тежките моменти само за няколко милисекунди опитвам да се шашна, но с техниките и осъзнаването, което вече имам, е сравнително лесно да се вкарам братно в релси. Много ми хареса това, което казва Орлин за ОКР – това е като малки пъпчици, които избиват отгоре. Сравнително просто (да не се бърка с лесно) е да се отървете от тях, но ако искате наистина да промените нещо в себе си – а вероятно ще поискате – чака ви дълъг и не лек път. Под натрапливостите ще откриете толкова много неща в себе си, които сте кътали с годините – страхове, наранявания, обиди, тъга. Освен тях обаче, че ще откриете и много доверие, обич, смирение, щастие. Вероятно ще откриете, че всъщност сте благодарни за състоянието, което ви е повело по този път – знам, че ви звучи абсурдно, но поне при мен е така. Накратко – ЗАСЛУЖАВА СИ! На тези, които в момента се лутат така, както аз се лутах преди време, искам да кажа няколко неща: - НЕ СТЕ ЛУДИ, и няма да полудеете! Ако мислите, че полудявате, това е чудесно – означава, че сте нормални, вероятно просто ви е страх от нещо, върху което мислите, че нямате контрол. - Това, което мислите, вероятно няма да се сбъдне. Мислите не са действия, ако ви става гадно от някаква мисъл за нещо, което можете да направите – много вероятно е да не го направите. - Вероятно ви е страх, че нямате контрол над тази ситуация – тук ще се намеси добрият психотерапевт, няма да ви издавам тайните на процеса За да успеете успешно да се избавите от ОКР ви трябват само няколко основни неща: - Мотивация – добрата новина тук е, че неприятното, понякога ужасно усещане, не ви оставя голям избор, и вече сте доста мотивирани да успеете. - Добър психотерапевт – имах късмет да попадна от първия път на човек, който успя да ми помогне. Пожелавам този късмет и на вас. - доверие в процеса на психотерапията, и доверие като цяло! Дори и на моменти да ви се струва странно, или да усещате голяма трудност в това, което правите – вярвайте, че ще стане. А то ще стане, бавно или бързо (абе няма да е чак толкова бързо, колкото вероятно ви се иска ) - Групите са чудесен инструмент – там можете да се срещнете с хора (между другото прекрасни <3 ) които в момента преживяват нещо подобно, и с такива, които вече са се справили. Не сте сами! Накрая искам да благодаря на Орлин за това, че го има, и че е това, което е. Искам и да благодаря и на всички много скъпи за мен хора, които срещнах по този път – те си знаят кои са – обичам ви! Благодаря и на прекрасната си съпруга, че не ме изостави и вярваше в мен през цялото време. Успех!
  6. 7 points
    В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже. "...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния. ".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин. ".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий. Ще повторя д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани. Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.
  7. 6 points
    Честно казано с огромен интерес наблюдавам до къде ще стигне човешката "лудост" в идеята си да усложнява едно състояние, което има съвсем ясен произход. И какви още сложни методи с още по-голяма сложни имена ще сътвори, за да отдалечи човека от простото справяне със страха. Няма такова пазене на страха като в днешната действителност. Имаме хубава българска поговорка " Клин, клин избива" и са я спазвали хората, затова са се оправяли. И друга има " "На страха Очите са големи." Каквото и да ти кажат ще го повярваш, ама не ти казват точното, твоето нещо, за да го чуеш. Ако ще е за плацебо, иди да ти леят куршум, и да ти направят муска, по ефтино ще ти излезе, пък може и по-добре качествено. Страхът си има семе, то се казва Уплаха. Уплашил се човек, не разбрал уплахата превърнал го в страх и започнал да фантазира трагедии. А тялото то слуша мозъка и реагира. Затова навремето са хващали уплахата, за да не стане страх. Това е терапията, да ти хване уплахата и да те направи смел.
  8. 6 points
    Човек е стадно животно. Като ти казвам да се научиш да бъдеш сама, това не означава да живееш някакви години и десетилетия сама. Нито пък сама е равно на самотна и зависимо вкопчена - нищо общо. Говоря ти за самостоятелност, за емоционална самостойност. А че сме сред хората и е добре да общуваме, абсолютно. Когато имаш емоционална несамостойност, както сега споделяш и което всъщност е основата на проблема ти, наричаш зависимостта любов, а примиренческото, пълно с неуважение и към себе си и към околните нагаждане, наричаш смирение. Закачането поради вътрешни липси обаче не е любов. Нагаждането не е смирение, а автоагресивно примирение. Не се уважаваш, не се цениш, не си вярваш и правиш половинчати и слаби избори - защото те е безумно страх от самотата. Когато поработиш лично и в групата на психотерапевта си, за само няколко месеца ще се научиш да прегръщаш този зейнал орален (пренебрегни думичката - просто така се нарича в пси...) страх. а любовта да протича активно през теб. Имаш ли я, спокойно заявяваш позициите си, харсванията и нехаресванията си, с ясното съзнание, че здравите ти граници са добри за теб и за всеки наоколо ти. А сега те е страх да се заявиш твърдо дори пред самата себе си... Сякаш чуваш вече думите на другия как те изоставя и почваш да трепериш като трепетлика от страха си от безлюбна самота. Забележи, преодоляването му ти подсигурява и здрава решителност в искрената откровеност със себе си и всеки друг. И въобще не означава някаква изолация и седене сама - вътрешен процес е. Всяко оставане в медитация, ама със себе си, компания на самата себе си, вече те сблъсква челно с този ти страх, когато махнеш външната маска от его нащрек и предъвкване и потънеш навътре. Медитацията би те ужасявала, би те накарала да извадиш извинения как не е твоето и т.н., което са илюзии - точно това оставане сама със самата себе си среща съзнанието с подсъзнанието ти, в което живее едно сега потиснато, чувстващо се самотно и ревящо за обич бебе. Нужно е ти да се научиш да му даваш любов, да сприятелиш съзнанието си, разширено до ревящия страх в подсъзнанието ти. Да се научиш да гушкаш и обичаш този страх - защото е сериозна част от теб самата, не е нещо външно. Колкото повече успяваш в този процес, толкова повече се научаваш на здрава конфронтация, себеотстояване, житейска решителност, ясни цели партньорски, професионални , всякакви. В този аспект се работи с мисленето, с поведението, в групите... Всичко идва на мястото си - обичаш се. Затова и с любовта ти върви - защото я пръскаш като прожекторче наоколо си и вече не си просто момичето-сексуален обект, а жена, която излъчва мощна харизма, привличащ магнетизъм и обайващ чар! Имаш да се учиш на това - всички сме вълшебници, когато премахнем преградите пред осъзнаването, че сме такива! Такава си - просто ти предстои да го усетиш и почувстваш.
  9. 6 points
    Именно - страх ме е от самотата, затова автоагресивно търпя, нагаждам се и влизам в антипартньорски отношения. С този страх се работи двупосочно. От една страна, учиш се да се заявяваш активно. Тогава ти се налага да посрещаш страха си, че така ще бъдеш сама и да го прегръщаш, стапяш. Тогава осъзнаваш, че когато прекъснеш мазохистичния цикъл, ти самата си със себе си, даваш сигнали за уважение, обич към себе си и привличаш хора, които да те уважават и обичат. Както и имаш силата спокойно да дисквалифицираш от живота си другите, които естествено отпадат. Другата успоредна посока е тази на директното общуване и прегръщане на страха от самотно безлюбие - в трансови, медитативни сесии, в поведенческо-социално умишлено оставане сама за дадено време. Път има - върви го!
  10. 6 points
    Не, на никого не се "полага" този "край". Такова съществуване сами си осигуряват хората, съществуващи, а не живеещи, в ролята на жертви. Майка ти е вкоренила в теб изключително страхови програми, характерни за жените преди 150-200 години! "Дръж сигурното и си трай!" - - тоест осигури оцеляването на децата си (бъдещите), защото в тежки времена, е важно да се продължи рода, а без мъж си обречена. Да, ама тези времена ги няма вече. Сега сме в Друг, Различен момент от развитието си като хора, и отработването на Други качества е есенциално. Докато не съзнаеш страховите си програми и не ги преработиш (с помощта на специалист, радвам се, че си се обърнала към такъв), с който и мъж да бъдеш, няма да живееш в удовлетвореността и спокойната радост, а ще паразитираш боязливо. В тази статия "Всички сме болни от страх", пиша кратко за страха и неговите проявления, за "излекуването". Мисля, че ще ти е от полза. Успех!
  11. 6 points
    Орлин Баев

    Страх, че полудявам

    Няма значение за какво се хващат, механизмът им на действие е един и същ. Могат да се хванат за здраве-болест, за нормална-луда, за знам-не знам, за чиста-нечиста, помнеща-забравяща, умна-глупава, точна-неточна... Могат да се хванат за броенето и контрола, за еди си кое си число, за наблюдение на телесните функции, за гънката на паркета, петното на мокета и точките на калинката, за годжи бери или за на баба хвърчилото... Принципът е същият. Ригидно горд, невротичен свръхонтрол инащрек, над недоверие в естествения механизъм на еволюционно обусловено, обратно огледално пораждане на защитни мисли при комбинацията от страх и любов. Каквато и да е характеровата база, ригидността при натрапливостите присъства винаги в огромна степен или в самия характер, или като потискаща маска. В психотерапията се вижда характерът на човека, осъзнават се страховете, които има да преодолява...благодарение на работата с натрапливостите. Има малки индивидуални различия, но общото е, че се започва с упорито променяне на интерпретацията на мислите, продължава се с реструктуриране на реакцията по отношение на тях с логика, на хартия, с интензивно шегуване, учене на транс и визуална работа, медитативно фокусиране в седящи ежедневни сесии и пренесено в ежедневието, медитация. Едва ли разбра нещо. То е сякаш пробвам да ти опиша ей там, зад тази планина има красиви поляни, весели птички, докато ти виждаш само мрачно дере с дерящи те бодили и виещи диви зверове... Знам. Затова ти е нужен систематичен психотерапевтичен процес!
  12. 6 points
    Не, не халюцинираш, нито имаш каквито и да е шансове за това. Сутринта е най-масовото време за всички за т.н. осъзнато сънуване. Случва се в полусън. Получава се и при медитация, при проникване на вниманието в свръх и подсъзнанието. При жените като цяло се случва по-лесно и по-често от при мъжете. Нормален и дори търсен и въодушевлено желан от мнозина процес е. Аз самият по време на сутрешните си медитации редовно преживявам това разширение на съзнанието до сънната преработка на информацията. Когато познаваш този процес, вече не плаши, а дори е красив и приятен. Не само когато сънните образи са удоволствени, но дори когато са т.н. кошмарни. Защото знаеш, че сънят смесва, метафорично се опитва да смели психични конфликти, да препрограмира в посока здраве. Когато така познаваш тази сънна работа на ума и можеш да проникваш в нея осъзнато, самото осъзнаване на "аз сънувам" вече прави кошмара не само нищожен, но дори интересен и ценен. Защото примерно в психотерапия си се научила не да бягаш от страховете си, а да вървиш КЪМ тях с разтворени обятия, с обич, разбиране и благодарност. Спокойното им издържане с такава осъзната благодарност прихваща импулсите им и ги прави на чудесно гориво, на сила. Да, от съдържанието на съня може да се извлече информация - правят го някои колеги. Това, което аз обаче виждам в практиката си, че че тя не е по-различна от информацията вече извлечена в обичайния разговор. Това прехвърля работата със сънищата от едното тълкуване, в целенасочена, фокусирана в спрявяне дейност, водеща към смелост и оцялостяване. Накратко, не само че не бягаш от такива осъзнати сънища, но ги ползваш за прегръщане на страховете. В психотерапията съноподобно състояние се индуцира в хипнотерапия/ нидра/ водена медитация. Сама също ти се дава за задача да работиш с аудио сесиите на терапевта ти, а по-късно и без, с по-директни медитативни похвати. С горното ти казвам, че преживяваш нормални неща, Просто си страхлива, а от страха ти се раждат интрузивни мисли - това е. Колкото и да те убеждаваме тук, че всичко е наред, нужно е да минеш по пътеката си преживелищно, в процес на психотерапия. Дори само за няколко сесии огромна част от тревожността ти ще бъде стопена, а за няколко месеца ще получиш стратегически, дългосрочен тласък към един силен и красив, смел живот.
  13. 6 points
    Като клиент на д-р Първанов, който ме измъкна от много тежко положение и който в момента също дава всичко от себе си за да си реша аз проблемите, бих казал че най-добрия ти вариант е да започнеш терапия при него! Това как ще стане аз не зная, но един път започнеш ли да вървиш по пътя, промяната ще стане неусетно и ти ще се чудиш как си могъл да не започнеш по-рано. Само признателност и благоволение пред харизмата, отдадеността и човечността на д-р Първанов.
  14. 6 points
    Здравейте. Пиша тази тема, защото си обещах, когато се "справя" :-) с паник атаките, да напиша такава тема за всички тези, които са в техния плен. Първо искам да благодаря на д-р Първанов, който след един телефонен разговор ме насочи към Психотерапевта, с когото преминах през всичко, което ме беше затрупало, объркало и докарало до ужас. А за самия психотерапевт какво да кажа - той е просто СУПЕР. Благодаря му от цялото си сърце, че ми помогна отново да се радвам на живота с неговите хубави и не толкова хубави моменти. Историята няма да ви я описвам, тъй като е идентична с историята на всеки един от вас. "Симптомите" са си едни и същи, страховете и те, усещанията също. Пиша Ви този пост, за да ви кажа, че ИМА ИЗХОД и само човек, който не е готов и не иска, той не може да справи /вторичните ползи ;-)/ и няма смисъл човек да се мъчи сам /а вярвайте ми аз опитвах дълго време/, да се бори с това ужасно състояние и да губи най-хубавите си години, а да се довери на терапевт, с чиято помощ ще се справи за кратко време и ще си продължи живота. Откровено мога да кажа, че това са едни от най-смислено похарчените ми пари. :-) Благодаря още веднъж от цялото си сърце за помощта. Поздрави
  15. 6 points
    Баща ми е умрял.Аз съм малък и майка ми ми казва, че той е отишъл на небето.Там той продължава да живее, наблюдава ни и ни помага.Аз живея с тази идея.Един ден, дете ми казва, че баща ми е умрял /починал.Аз не знам какво е това и питам майка си.Тя ми казва, че има различни думи за тава отиване и живеене на небето, една от тези думи е умрял/починал.Така че, да, баща ми наистина е умрял/починал и живее на небето. Къде в това обяснение е проблема? Предполагам в гроба.Щом баща ми е на небето, то какво има в гроба? На това майка ми ми обяснява, че хората не отиват направо на небето, а първо биват поставяни в земята и от там отиват на небето. Сега вече не виждам никакъв проблем. Разбира се, мога да попитам защо хората плачат когато някой умре, на което майка ми казва ,че това е така, защото след като човек отиде на небето той не с е връща и ще го видим едва когато и ние отидем там и на нас ни е мъчно за него. Това автоматично ме кара да питам мама и тя ли ще умре, на което тя ми отговаря,че след като порасна и имам свое семейство, тя също ще отиде на небето, за да бъде там с татко. Тук се сещам да я питам и аз ли ще умра, на което ми отговаря, че и аз също ще отида на небето, защото, всички хора го правят и те с татко ще ме посрещнат.
  16. 5 points
    Супер - това означава, че първо, имаш потенциал за промяна и второ, вече започваш да разграничаваш теб здравата, поелата зряла отговорност за живота си от тази другата, "болната", приемащата се за злощастна жертва. Чудесно! О, не - никак не е маловажен. Напротив, за теб това е сериозна част от живота ти, знам. Доста си вървяла по напълно погрешни пътеки през тези седем години. В теб вече зрее различно себевъзприятие и затова пишеш в психотерапевтичен форум - моите поздравления. Сриваш се и самоподдържаш симптоматиката си, защото се бориш със страховете си, вместо да ги опознаеш и прегърнеш с отворена сърдечност. Колкото повече се контролираш над страховете, толкова повече ги поддържаш. Тялото ти съдържа несъзнаваното ти и колкото повече избутваш с отношението си на борба и нежелание за осъзнаване на страховете, толкова повече ги поддържаш, а то няма друг избор, освен през симпатиковата нервна система, да реагира. Не за се мъччиш, а за да станеш по-щастлива, мъдра, сърдечна, цялостна. Симптомите - те са просто вик на подсъзнателните ти страхове за внимание, за обич и грижа към тях. И директно водят към тях - спускане до страховете и лекуването им, от което засега бягаш. Но, вече се пропуква старото ти отношение, вече не само знаеш, че бъркаш, но и усещаш, че има различен подход, който те прави не като преди, а много по-смислен и щастлив, осъзнат и радостен човек от преди! Разбираш ли, телесно ти няма нищо - казват ти го много колеги, казваме ти го и ние. Но, колкото и да ти повтаряме, всичко изтича в канала, докато не се научиш сама да поглеждаш страховете си право в очите и да усвоиш умението за сприятеляване, за прегръщане, което ги стапя. Хипохондриазата (страховете от болести) сама по себе си е механизъм на изместване на вниманието ти от страха ти от страха, от слабостта, безпомощността, нараняването, липсата на контрол и т.н. Изместване, което те втренчва в уж болести, с което напрежението донякъде се отича тактически, но в стратегически план се увековечава и поддържа. Казвам ти, че зад страховете си от болести, з акоито си се вкопчила автоматично защитно, стоят други страхове и когато с психотерапевт се научиш съзнателно да "слизаш" до тях, постепенно виждаш, че никога не са били нещо лошо, а винаги са били една детска, уплашена част от теб самата, която сега ти предстои да се научиш да прегръщаш обичащо - да ѝ се довериш, както и тя на теб. Тогава това сцепване съзнание и подсъзнание изчезва, ставаш цялостна, смислена, огнена, живееща целеустремено, весело и решително самоуверено. Вървиш натам, за което мога само да те потупам сърдечно и с доверие в потенциала ти "по рамото". Хората наоколо не са длъжни да познават психиката в нюанси. Те се опитват да помогнат както го могат. Често не разбират и казват: "Стегни се, няма ти нищо!" и т.н., което знаеш, че не помага и са празни приказки. Така е. Но интересното е, че ако се намерят хора, които да резонират прекалено със страховете ти и те съжаляват, това "разбиране" става част от проблема, нежели от решението. Напълно права си - разбирането и грижата са изключително важни и това, че вече ги търсиш, е гаранция за скорошното преодоляване на казусите ти! Обаче, нека отбележа - грижа, разбиране и помощ, насочени към целостта ти, към смелостта и любящата ти мъдрост. Помощ има - нарича се процес на психотерапия. Вярвам в потенциала ти, виждам че го имаш - просто потърси вещ психотерапевт и поработи по разплитане на невротините си механизми, за да станеш Себе си - една прекрасна, творческа, светеща с присъствието си млада жена! Знам, че вече вървиш натам! Браво - радвам се. С хапчета няма как да промениш мисленето, вярванията, няма как да пренапишеш житейските си програми и сценарии, които сублиминално движат живота ти. Браво! Мхм - крушката си има опашчица. Проследяват се приинно следствените връзки, но не за да се тюхкаме, съжаляваме и самосъжаляваме, което би означавало да се страхуваме и въртим в порочни въртележки, не. За да видим, че във всеки момент имаме шанса да променим заложеностите си, да пренаредим и заложим нови чрез осъзнаване и промяна на отношението към програмираните през израстването ни вярвания и преобразуването им до нови, адаптивни, пълни с доверие и смелост. Няма как да няма външни тригери, трудности, житейски баири, предизвикателства. Дори е наложително да има. Въпросът е да променим отношението си към тях - да им се радваме, да ги ползваме за растеж и развитие, вместо да ни смачкват. Това става като трансформираме базисните си убеждения относно нас, хората и живота. Напълно възможен и закономерен процес е, а ние психотерапевтите сме като гайдове, прокарали хиляди и хиляди хора през него. Можеш да се довериш на колега и промениш всичко - защото идва от психиката ти, твърдя го със сигурност! Именно. Не е до самите външни събития обаче или до сигналите от тялото ти, а до възприятието ти до отношението ти към тях, което се преупва през програмите в дългосрочната ти памет (несъзнаваното). До тези програми имаш да с еучищ да достигаш, за да ги наситиш със смела самоувереност. Засега, без да го знаеш, поне досега, си живяла в автохипноза. От малка си хипнотизирана да се страхуваш. Сега имаш нужда да се дехипнотизираш - с помощта на терапевта си! Тази напрегнатост не е нищо друго, но въпросните вярвания, проявявайки се в мускулни брони, стягания. Нужно е да поискаш да достигаш до тях, да общуваш с тях и ги метаморфозираш до адаптивни, силни и смели. Сама става с много проба и грешка и често отнема години, че и десетилетия. С помощта на психотарапевт, който ти помага да си помогнеш, процесът се катализира и ускорява десетократно и стократно, бива насочван и воден по най-подходящия начин. Защото психотерапевтите познават психичните "капани, трапове, драки и урви", които иначе невиждайки, биха те спирали и повличали. Потърси качествен психотерапевт. Първо осъзнай нуждата си от такъв, разбира се - поискай процеса, почувствай важността му. Тогава се свържи с опитен колега!
  17. 5 points
    Няма магия/ въздействие, по-силна от любовта. Имаме ли я, всякаква магия става нищожна. Бог е любов. Тече ли през нас любовта, Господ е с нас. ПСАЛОМ 27 Псалом Давидов 1. Господ е виделина моя и спасение мое: От кого ще ся убоя? Господ е сила на живота ми: От кого ще ся устраша? 2. Когато приближиха при мене лукавите, за да изядат плътта ми, съперниците и враговете ми, те ся спънаха и паднаха. 3. И ако ся опълчи против мене войнство, сърдцето ми няма да ся уплаши; и ако ся дигне връх мене бран, и тогаз ще съм уверен. 4. Едно просих от Господа, това ще търся: Да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа, и да Го диря в храма Му. 5. Защото в зъл ден ще ме скрие в скинията Си; Ще ме прикрие в скришното на шатрата Си; Ще ме възвиши на камък. 6. И сега главата ми ще ся възвиши над враговете ми, които ме окружават и ще пожертвувам в скинията Му жертви на радостни викове. Ще пея и ще възпея Господу. 7. Чуй, Господи, гласа ми, с който викам и иомилуй ме, и послушай ме. 8. Рекъл си: Потърсете лицето Ми. Рече Тебе сърдцето ми: Лицето Ти, Господи, ще потърся. 9. Да не скриеш от мене Лицето Си, да не отхвърлиш с гняв раба Си. Ти ми стана помощ, недей ме отхвърля, и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой. 10. И ако отец ми и майка ми ме оставят, Господ, обаче, ще ме приеме. 11. Научи ме, Господи, пътя Си и води ме по равен път поради неприятелите ми. 12. Да ме не предадеш на желанието на враговете ми; защото ся дигнаха против мене лъжливи свидетели, които дишат насилие. 13. Повярвах, че ще видя благостите Господни на земята на живите. 14. Чакай Господа. Имай дръзновение, и да ся укрепи сърдцето ти; Ей, чакай Господа. .................. ПСАЛОМ 23 Псалом Давидов 1. Господ е Пастир мой. Не ще бъда в лишение. 2. На зелени пасища ме упокоява, при тихи води ме води. 3. Възвръща душата ми. Води ме през пътеки на правда заради името Си. 4. И даже в дола на смъртната сянка ако ходя, Не ще ся уплаша от зло, защото Ти си с мене. Твоят жезъл и Твоя та тояга, те ме утешават. 5. Приготвяш пред мене трапеза срещу враговете ми, помазал си с елей главата ми, чашата ми ся прелива. 6. Наистина, благодат и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми, и ще живея в дома Господен на дълги дни. ...................... Псалом 91 (по Слав. 90) Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогущаго. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мой, на Него ще се надея. Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор. С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище: Неговата Истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина. Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти; но при тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите. Понеже ти си направил Господа своего упование, вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти. Защото ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища: на ръце ще те подигат да не би да препънеш о камик ногата си. Ще настъпиш лъв и аспид: ще стъпчеш млад лъв и ламя. Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя: ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми. Ще ме призове, и ще го послушам: с него ще съм, когато е в скърб: ще го избавя и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.
  18. 5 points
    Голяма заблуда. Колко време отнема да си направиш салата, да сложиш няколко компонента в блендера и да сътвориш хранително смути или разядка? Тръгне ли човек да го прави, вижда, че дори готвенето, т.е топлинната обработка, е бърза при растителните храни - при повечето. От както съм веган много по-малко време отделям за осигуряване на пълноценно хранене. Т.е липсата на време не е причина, спънка, а оправдание, което не е нужно, наистина, никой не те кара да се задвижиш към промяна точно сега, ти ще го усетиш. Дай да мислим с кое сме в имането, а не в липсата, а то е много! Че има други причини - има, те са отделно, друго са. Успех!
  19. 5 points
    Здравей и благодаря за включването! Понеже, много хора не вярват, че могат да се справят трайно с натрапливостите, ще използвам включването ти, за да им покажа, че това е възможно. Винаги пояснявам на хората с ОКР, че то е само признак, че в момента те са в стрес. Нищо повече. След работата ни, те ще се променят много и започват да контролират стреса си значително по-добре. В резултат, натрапливостите няма да ги има – или са на ниво, колкото аз при мен/ защото всеки нормален човек понякога ги има/ . Обяснявам , че ние сме хора и не можем да избегнем всички стресове в живота. В него има смърт, катастрофи, раздели и други събития, които биха разтърсили всеки нормален човек. Тогава, им казвам аз, натрапливостите отново ще се върнат, но техният интензитет и продължителност ще са много, много по-слаби. По спомнен, около година след края на терапията при теб се случи това - силно стресово събитие, което би разтърсило всеки. И натрапливостите се върнаха. Още помня тревожното ти обаждане, ти бе в паника. И тогава, аз те накарах да направиш най-простата , но силна техника за справяне с ОКР - да запишеш всичките си натрапливи мисли и след това писмено да ги обориш / за тези които ме четат -ТЕХНИКАТА НИКОГА НЕ СЕ ПРАВИ ,,НА УМ,, това ще усили ОКР-то/ . Даже, ти бях казал, когато се успокоиш, да ми изпратиш написаното, за да го видя. Минаха няколко часа и след като нямаше обаждане, аз ти звъннах - ти се бе успокоила и вече спеше. След няколко дена се видяхме, ти вече бе спокойна. От тогава минаха сигурно повече от пет години, ти повече не си ме търсила за помощ. Предполагам, че живота, може отново да ти е дал силна порция стрес и пак да си усетила ОКР-то , но промените, които вече си направила, са ти помогнали да се справиш сама. Ще завърша и с нещо, което ми каза, в края на терапията си, момиче, което винаги е имало натрапливи мисли и ритуали – тоест, за разлика от теб, до 26-27 си годишнина не е знаела, какво е да нямаш ОКР. На въпроса ми, каква е гаранцията, че натрапливостите няма отново да се върнат в живота и тя ми каза ,, Това няма как да стане, аз съм различна,, .Наистина, това е основният критерий и за мен, промяната е в основа на победата. За съжаление, лекарствата пречат на тази промяна. Те правят човека пасивен, карат го да се примирява и процеса хронифицира. Онзи ден, ме потърси майка, детето и е в 11 клас, било е отличник, но вече поради ОКР -то ,не излиза от дома си и няма да завърши учебната година. От 7- 8 месеца е на лекарства, но нещата се влошават. Попитах я, какво прави детето и по цял ден, след като не ходи на училище. Тя ми отговори ,,Ами спи, те лекарствата са го направили много сънлив,,. Не можах да си представя, каква промяна ще търся да правя с него, на фона на тази упоеност. Реших, че щом не мога да си представя една терапия е по добре да я откажа, което и направих. Във всеки случай, вече трети ден го мисля това дете, .. всъщност зная какво трябва да се прави, но процеса ще отнеме година, две или три, което не ме устройва. Правилното в случая е било, лекуващите психиатри да са им препоръчали, заедно с медикаментите, да се започне и психотерапия. Най-вероятно, за тези месеци, ОКР-то би се повлияло на 70-80 процента. За помощта- не се притеснявайте от това, че някой може да прихване от вас нови теми. Това е нормално и често клиенти са ми споделяли, че се е случвало и с тях, след поредната ни среща. Темата не бива да ни интересува, тя ще се мени, важното е човека да получи малко успокоение и вяра, че може да се справи със състоянието. От тази гледна точка всеки съвет изходящ от личният ви опит ще е полезен.
  20. 5 points
    Здравей, Разбирам напълно терзанията ти - голямо изкушение е да си мислим понякога "Ами ако...". Само че, досега в човешката история няма нито един документиран случай на справяне с някакъв проблем с мислене ала "ами ако бях направил/а... (нещото, за което дадения човек се чувства виновен)". "Трябваше"-то е вид самоналожена агресия, неприемане и незачитане на изборите, които си направила, а това мигом води до ниска себеоценка и в настоящето, защото изборите продължават да бъдат правени от позицията на някаква "ТРЯБВАЦИЯ". Това самоналожено чувство за вина, което изживяваш има своето обяснение и то донякъде се корени в това, че ако изпитваш достатъчно силно чувство на вина, може би ше бъдеш оправдана за неприличното си държание (използвам думата "неприлично", защото тя е стартера на чувството на вина, без подобно изживяване на недостойност, няма как да има изпитване на вина). И още - изпитването на вина е чудесно извинение за нещастливо живеене. Безрадостността е напълно постижима с една малка виничка, какво остава, когато запокитим в битието си една огромна вина - ами никакво място не остава за радост, никакво! Да живееш радостно е вид социумен грях, невписване в матрицата на съвремието, в която подлудели от амбиции и дивашко състезание в материален и всякакъв план, трябва да изглеждаме изтерзани в постигнатото. Та, каква ти радост тук - радостта е за безгрижните и непостигащи хора в контекста на токсичните социални мнения. Така че - нормално - ти си намерила тази тема да чувстваш вина. Но това не означава, че ако в интимните взаимоотношения бе всичко ок, щеше да останеш съвсем незасегната от вината. Та има толкова много начини човек да се чувства виновен... От друга страна, остатъчното чувство за вина има и отенък на възмута, негодувание. Във взаимоотношенията в партньорството сте две страни - да товариш изцяло отговорността за развръзката им на своя гръб е нечовешко усилие. Затова прикрито в сянката на вината остава притаено чувството на негодувание - онова чувство към мъжа ти, което крещи "...защо не направи нещо, проклетнико, та да спасим семейството си...", или нещо подобно. На въпроса ти за книга... с четенето на книга, две или три, можеш да сготвиш гювеч, да ремонтираш развален механичен възел в машина, но цялостната работа по характера и себе си иска надскачане на опциите, предложени от един или няколко автори. Потърси твоя психотерапевт, довери му се и извърви пътя от обвинението, през прошката до освобождението от вината. Интегрална работа е, иска отдаване и многопластово повлияване. Книжките, по-специално тези, които са масово достъпни, са спасителни поясчета, с които да се дочака помощта насред океана, след корабокрушението. Палиативна грижа са, когато се разчита само на тях. В комбинация с фундаментална личностна промяна, книгите са мощен фактор - и аз ги ползвам в работата си. Поздрави!
  21. 5 points
    Мисъл за деня-15.6.2018г Истинското знание подразбира познаване на законите и принципите на великия живот, а не знание на образи и на форми. Знае ли принципите на нещата, човек може да произведе техните образи. Задачата на човека е да се домогне до онази положителна наука, която има приложение във всички области на живота. Представа за трите свята
  22. 5 points
    Орлин Баев

    Моля за съвет

    Добре е, че са много по-добре нещата. Вероятно в разсейването на мислите и като цяло все още имаш мъничко от старото отношение на виждане на симптомите и страховете зад тях като "лоши" и остатъчната борба те кара несъзнавано да се стягаш (т.н. мускулни брони), което поддържа симптомите. Просто отношението има още леко да се променя от борба в приемане и учене на доверяване, стабилнст и смелост. Остави ги на мира, за Бога. Оставайки САМА в симптомите и страховете си от загуба на контрола, от самия страх, от безпомощност, слабост, самота и неподкрепеност, имаш уникалния шанс да ги преобразуваш в пълна с доверие в Живота, Бога и Себе си смелост. Имай два пъти на ден сесии медитация. Отначало водена, със записи. А след време, самостоятелно - посети някой медитативен център в града си - йога, будистки... Медитацията те учи на това непривързано и равнозначно отношение както към трудното и страха, така и към хубавичкото и удоволствието. От нея идва прословутто приемане, за което споменаваме. На фона на спорт, рзабира се. Свършила си много, браво!
  23. 5 points
    Диляна Колева

    Моята тема

    Здравей, в допълнение на чудесните постове преди мен, искам да обърна внимание точно на тази част от поста ти. Огромният проблем във фантазията на хората с тревожност е, вярването, че за "влезли" в нещо и търсят портата за изход. Започват да се въртят във фантастично очертаната зона на проблем и като човек, който чертае с пръчка по пясъка кръг, колкото повече въртят и удебеляват линията, толкова повече затвърждават измисления си затвор. Изгубва се осъзнаването, че това е просто линия, която мога да прекрача и да мина от другата страна. Мога да начертая друг кръг, мога да влизам и излизам от пространствата, които сам начертавам във фантазията си. Да си тревожен, да ти се вие свят, да ти се гади понякога или да се чувстваш некомфортно е част от динамиката на нашето тяло. То ни казва "Ей, жив съм, реагирам, насочвам те, има нещо, премини, промени, продължи" Мозъкът, обаче го изкривява и започва натрапливо да пуска един и същи сигнал " Опасност, бягай, скрий се, опасност, опасност, опасност..." И тук започва голямото объркване. Фиксация в тялото, което става кула, която трябва да се защитава и започва борба. срещу какво и кого, никой не знае, затова мозъка започва да си фантазира врагове - неизлечими болести, смърт, опасности и какви ли не още фантастични образи. Ако човек успее, само за малко да спре този мозъчен шум, да се огледа и ослуша, да надникне в действителността, ще види че там всичко е спокойно, няма опасност, няма врагове, няма битка или поне не такава. Изтрий от речника си думата и съдържанието, което влагаш в "проблем". Махни идеята за влизане и излизане. Представи си, че това е част от Х -годишния ти живот, дай му срок и продължи нататък. Приеми го като мираж, през който трябва да преминеш - там няма нищо.
  24. 5 points
    Зависимостта е липса. Нямане и искане е. Другият полюс е любовта. А тя е преливане, вътрешна радост, смисъл, пълнота и оттам, даване. „Всичко, пред което се прекланяме за сметка на любовта, трябва да бъде загубено. Ако се прекланяме пред живота, ще го загубим. Ако се прекланяме пред вилата си, ще изгори. Ако се прекланяме пред любимия си човек, той ще ни напусне или ще умре. Това просто правило е непоклатимо.“ Сергей Лазарев, Оздравяване на душата, стр. 125 Привързаността не е любов, а липса на любов. Когато живеем от позицията на любовта, нормално е да имаме добри взаимоотношения, да се караме, да се стремим към професионално и социално-статусно развитие, да се проваляме, да се въздигаме, да изживяваме телесните радости и да ги влагаме в огъня на любовта, да страдаме и се дивим на красотата и чудото на Живота. Няма ли я любовта обаче, желанието ни за правилност, сърдечни взаимоотношения, социално налагане и удоволствия, се превръщат в компенсаторно бягство от безлюбни страхове. Божественият закон е такъв, че всяко нещо, което поставяме по-високо от любовта и заради което жертваме любовта, трябва да бъде загубено. Такова преобръщане се явява нарушаване на първите две Божии заповеди: единобожие и отсъствие на кумир. Когато се отречем поради нещо от любовта, вече в центъра на мотивацията и стремежите ни стои не тя, а моралът, фините чувства, парите, властта, удоволствията и т.н., които сами по себе си автоматично въздигаме в кумири. (извадка от тази статия) „Любовта е най-голямата сила във вселената. Тя трябва да е правилно ориентирана. Ако на първо място е насочена към Бог, ще дава разцвет и развитие. Но ако с любовта правим от любимия човек Бог, той или загива, или си отива. Любовта, превърнала се в привързаност, е смъртоносна.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 1, стр. 75 На изток съществува тантричната практика на обожествяване на партньора, виждан като проявление на великото, вечното, на безсмъртно богочовешкото. Обожествяване, винаги предхождано от доста продължителен самостоятелен вътрешен стремеж към Бога. Търсене на Бога в себе си и партньора, надхвърлящо телесния носител, егото и социалната персона. Обожествяване, при което един стремеж към Бога се слива с друг стремеж към Бога, на всички нива. Такова обожествяване е коренно противоположно на привързването. Привързването „обожествява“, тоест залепва собствената си несигурност за другия, поставя го на мястото на Бога – така увековечава тревожната си несигурност, а чрез зависимостта си от партньора прекъсва собствената си връзка с любовта/ Бога. Нещо повече, зависимо привързаният агресивно се стреми да прекъсне връзката с Бога/ любовта и на партньора, за да постави себе си на мястото Му. Каква гордост, често прикрита зад думи на любов, докато паразитната закаченост реално убива любовта. Тантричното обожествяване е изцяло различно. Един зрял индивид, преливащ от самостойна любов през сливането си с Бога, обича самостойната любов, обича божественото в друг зрял и поставил Бога на първо място индивид. Разликата е огромна! Естествено, че е добре да обичаме партньора си – прекрасно е. Казвам обаче, че любовта надхвърля несигурната привързаност. Любовта е да поставиш Бога на първо място в живота си. Тогава Го виждаш и в партньора и с Него общуваш в него. Да, такава любов не е привързаност, но не е и студ. Гореща е, огнена е, преливаща от смисъл е, обгръщаща както щастието, така и неизбежните трудности и болки е. Готова е във всеки миг да загуби партньора и затова преживява всяко мигновение с него на сто процента. Приела загубата е такава любов и затова е постоянно в присъствието на смисъла. Прегърнала е самотната изоставеност и затова е постоянно свързана с организма на безкрая, безкрайно далеч от каквато и да е самота. При привързването, представяно лъжливо за любов, една несигурност се вкопчва в друга несигурност, взаимно прерязвайки сигурността на Любовта. Едно шише пие от друго малко шише, игнорирайки океана от амброзия в невежеството си. При зрялата любов две цялости гледат заедно в общата посока на Бога! (извадка от този текст)
  25. 5 points
    Бъди някой, който да може да бъде обичан - Кога ще ми изпратиш някой, който да ме обича и да ме вижда такава, каквато съм (с всичките ми странности и недостатъци) и да ме оцени? - Зная това и го разбирам. Ще ти кажа как да го откриеш. - Великолепно! - Просто бъди това, което търсиш. - Да бъда това, което търся ли? - Вместо да търсиш някой, когото да обичаш, бъди някой, който да може да бъде обичан. Отда­вай онова, което желаеш да получаваш. Бъди онова, което желаеш да преживееш. Това е най-великата тайна в целия живот. Бъди това, което търсиш и то ще те открие. Всеки търси едно и също. Не бъди търсещият, no-скоро бъди онова, което търсят другите.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×