Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 10/16/18 in all areas

  1. 9 points
    Бог е дух От години тук, в този малък залив на Мрежата скромно и всеотдайно работят нашите психотерапевти. Изпълняват с любов завета на Учителя. Правят всичко по силите и времето си да помагат на онези, които се измъчват под тежестта на сандъците си, на противоречията и мъчнотиите си. Не си губят времето да разискват дали и как следват Христос и Учителя... Поклон, приятели!
  2. 9 points
    Здравейте! Обръщам се към хората които имат горепосочения проблем с надеждата да им дам кураж. В последните 2, 3 години започнах да изпитвам ужастното чувство на дереализация и имах обсесивни мисли. (в последствие разбрах, че се наричат така). Изпробвах всякакви мисловни методи за да контролирам състоянията, но естествено без успех. И тогава разбрах, че се нуждая от психотерапия, знаех също, че хапчетата няма да ми помогнат. Започнах терапия при психотерапевт (на който не искам да му споменавам името, защото това не го пиша с цел да го рекламирам , но съм му много благодарен! ). Терапията вървеше постенно, а на мен естествено ми се искаше да хвърчи. Преминах през много етапи и проумях и вдях много неща които бяха пред мен, но аз не ги виждах до тогава . Окр-то те отделя много силно от реалния живот,създава един мисловен затвор. Никой друг около теб не забелязва, че ти има нещо, но ти си твърдо убеден и вярваш в една измислица на твоя мозък. Целта на ОКР-то е да те контролира да виждаш и отделяш внимание само на него. Да го анализираш, да влизаш в омагьосания кръг и да не виждаш реалноста, защото ако я видиш то вече няма да може да те контролира! Трябва да имате доверие на терапевта ви и да усетите, че е вашият човек. Разбира се, че имаше моменти които си казвах, нищо не може да направя повече. Явно така ще си остана, но на следващия ден тези мисли ми се струваха доста далечни. Знаех, че това са обсесии. И така дойде деня в който както си стоях във нас и си казвам:нали ми имаше нещо къде са обсесиите къде е дереализацията? Нямах спомен от това което бях изипитал Тогава разбрах, че съм излязъл от тази мисловна яма. Всеки терапевт вси има метод за справяне с ОКР, следвайте терапевта си и неговите техники. И най-важното има изход!
  3. 6 points
    ,,Днес направих този опит и ме учуди нещо странно - моля терапевтите за мнение защо се случва така...................... ,, Ти продължаваш да питаш и да питаш.Отказаваш да разбереш,че си уникално човешко същество и твоите чувства са си уникални за теб така, че каквото и обяснения да ти се даде то няма да е вярно.Накъде началото на деветдесетте започнах да медитирам, но бях че в някаква книга какво се усеща по време на медитация.Естествено го търсех и то не се получаваше.Две години по-късно в разговор с приятел споделих, че не мога да медитирам, за щото усещането което търся вече две години ми се губи.Тогава той взе да се смее и ми обясни, това което ти обяснявам днес- всеки мозък и всяко тяло са уникални и винаги усещанията ни ще са различни от тези на другите хора. С две думи, спри да питаш вече какво , как и защо усещаш.Просто живей, знаейки, че най много след 100 години, няма да имаш никакви усещания. Ако не ми вярваш, започни всеки ден да правиш едночасови разходки в близкото гробище.В тях има поне няколко хиляди човека които с радост биха искали да имат твоите усещания, не биха бягали от тях, та дори биха им се радвала-ама няма как да се размените. И накрая, ще цитирам един мъдър човек ,, Спрете да си задавате въпроси.Докато си задавате въпроси, никога няма да постигнете знанието. Спрете да ги задавате и ще знаете всичко.,,
  4. 5 points
    Човек 88, искрения ми съвет е да не прибягваш до лекарства, освен в наистина краен случай. Започна ли терапия? Питам, защото като те чета, оставам с усещането, че плана ти е да използваш хапчетата като заместител на терапия. При всички положения, дори и да решиш да приемаш медикаменти, нека това бъде избор, който ще вземете заедно с терапевта ти. Против лекарствата съм, не защото имам склонност да изпадам в крайности, а именно поради личния ми опит с тях. Познато ми е чувството да се давиш в собствените си кошмари и на всяка цена да трябва да избягаш от тях. Познато ми е облекчението, което носят два хапа дневно. Познато ми е състоянието на мекотело, до което успокоителните те довеждат. Позната ми е плашещата сила, която лекарствата дават, премахвайки/потискайки задръжките и страховете ти. Познато ми е почти манийното усещане, че всичко е възможно и целия свят е пълен с щастие. Позната ми е неспособността да позная себе си и да се идентифицирам с образа си в огледалото. Познато ми е спокойствието най-накрая да съм се научила да функционирам с помощта на медикамента и да имам достатъчно смелост да прекратя приема. Познат ми е шока да установя, че след преустановяване на лекарството, тревожността се връща, независимо от терапията и постиженията. Познато ми е усещането целия ми прогрес да се срине за броени дни и да се върна не на нулата, а много преди нея. Познато ми е пораженческото чувство при равносметката - 18 излишни килограма, разбъркано храносмилане и микрофлора (доста сериозни стомашни проблеми), силна замаяност и раздразнителност при отнемането на медикамента... и това са само няколко... Позната ми е тъгата по безвъзвратно загубеното време от живота ми. Ще доразвия най-баналната метафора (но колкото е банална, толкова е и вярна) - лекарствата са просто една патерица. Научих се да ходя с помощта на тази патерица, и то много добре. В момента, в който я захвърлих, обаче, установих, че все още не умея да ходя самостоятелно. Нещо повече - някои от мускулите, на които патерицата беше помагала да почиват, бяха леко атрофирали. Изобщо - нито ми беше станало по-лесно, нито бях по-близо до целта си. Не знам колко е реално плацебото, но мога да те уверя, че симптомите на отнемане на лекарството са съвсем реални. При мен отнемането се изрази в безсъние, много силна раздразнителност и една досадна замаяност (никога преди това не съм я имала, но поне два-три месеца усещах, че не държа права линия, докато ходя). Да речем, че планираш всичко много добре, подобриш се, изчакаш още малко време, за да си сигурен, но спирайки медикамента, при теб се появи замаяност. В този момент: - Ще успееш ли да си дадеш сметка, че тази замаяност не е онази замаяност, и че се дължи на отнемането на медикамента? - Или ще си помислиш, че състоянието ти се връща отново и без грам грация ще влезеш в добре познатия порочен кръг? С годините стигнах до извода, че (ако кризата не е наистина силна, разбира се), приемането на лекарства може да служи само за една от следните цели: - отлагане на неизбежното, - заравяне на главата в пясъка.
  5. 5 points
    Темата е толкова голяма,че ще трябват няколко месеца, за да може да се постигне, поне малко яснота за какво точно става дума.Аз ги нямам тези месеци.Ще си позволя, да цитирам ,само два реда от книгата ,, Осъзнатият път през депресията,, М. Уилямс и ..... ,,Оказа се, че антидепресантите ,, оправят,, депресията, но само докато ги взимаш.Спреш ли ги, тя се завръща още на другият месец.Естествено , нито на пациентите , нито на докторите допадаше идеята, че трябва да се тъпчеш с лекарства до гроб, ако не искаш тази злокобна сянка да прекрачи отново прага ти. И тогава в началото на деветдесетте започнахме да проучваме възможността за изграждане на един съвсем различен подход,, Аз съм до тук.
  6. 5 points
    От известно време следя темата и ще нахвърлям случайни размисли по нея, които надявам се, ще бъдат полезни. - Относно (не)приемането - вероятно именно то е източника на всяко страдание. Слагам тук любим цитат по въпроса, преведен набързо: - Ясно е, че ситуацията трябва да се приеме. Смущава ме обаче думичката стратегия. Звучи ми като "стратегия за справяне". Или като "приемам го, за да се махне". Или като "приемам го, неприемайки го". Оксиморон някакъв. Звучи ми дори като "опитвам се да измамя Бог". А всъщност дали това е приемане... - И накрая - предайте се вече с тези анализи и предъвквания (не съм сигурна дори, че терапията трябва да бъде насочена към симптома). Не може със съзнателни анализи да установите контрол върху функции на тялото - не става, безпредметно е. Звучи ми, все едно нямате доверие в собственото си тяло (мозък / нервна система). А тялото е невероятно нещо! Хиляди процеси се случват ежесекундно в него, без вашия контрол. Апропо, целият свят така се движи и съществува - без вашите опити за контрол. Дайте си малко почивка, отпуснете се и правете нещо приятно вместо това. Когато твърде силно се фокусираш / концентрираш в дадено нещо, останалите неща стават маловажен и блед фон. Това е както когато ти пише някоя девойка, която много харесваш - взимаш телефона, потъваш в чата, и след около 5 минути се опомняш, трима приятеля около теб те гледат въпросително и чакат да отговориш на въпроса, който не си чул. Това е силата на фокуса. А вие как живеете? Фокуса е в симптома и страха от него, а голямата част от живота се случва на фона. Помните ли какво беше да изпитвате чисто задоволство, без да има сенки наоколо? Хубавата новина е, че ако си преместите фокуса обратно в развлеченията и удоволствието от живота, един ден може би замайването ще стане такъв един пренебрежим фон. И като последен пример, с който да ви дам надежда колко точно пренебрежим фон би могло да бъде то (евентуално, ако го оставите на мира...), нека ви питам... обикновено виждате ли носа си? ХА! Видяхте ли го вече? Еми поставям ви задача - давам ви точно 15 секунди, за да спрете да го виждате! И после не искам да го видите нито веднъж поне в продължение на час...
  7. 5 points
    Здравейте, Малко размисли от мен относно паник атаките, които смятам, че са ми зад гърба и психотерапията. "Май твоето истинско Аз, онова смачканото, избутано, паднало долу в ъгъла се е опитавало да ти каже нещо отдавна. А ти също толкова отдавна си се опитвал да го накараш да мълчи. Твоето Его му е казало да не говори, че то знае повече, че то е шефа тук, знае как трябва да изглеждаш и какво трябва да искаш, какво да мислиш. Но май е дошъл този момент, в който истинският ти Аз не е можел повече да мълчи и ти е зашлевил шамар в лицето, нали? Проговорил ти е със симптомите на тялото, не е намерил друг начин да го чуеш. Паник атака! Езикът на тялото е всъщност езикът на истината, която не можеш да накараш да замълчи и този път, не може да се правиш вече, че не разбираш. Въпреки, че знам - ще се опиташ да го накараш пак да замълчи. Ще намериш начин пак - ще си налееш в чашата питие като се прибереш от работа, ще изпиеш някое хапче. Варианти много има тук, но до кога ще можеш да го караш да мълчи. Сякаш е време да събереш смелост и с много обич да чуеш какво е посланието зад симптомите. Психотерапията е този процес, в който с любов и много смелост да се обърнеш към себе си най-накрая, да се чуеш, не само да слушаш, но да чуеш, разбереш, осмислиш, осъзнаеш истински и да си подадеш ръка. Може би в началото няма да знаеш какво да очакваш, може би ще имаш грешни очаквания - че прихотерапевтът ей сега ще ти каже нещо и твойте симптоми ще изчезнат и всичко ще бъде както си е било. Нали само това искаш да ги накараш да мълчат. Но това ще е пак твото Его, което още веднъж ще е глухо, още веднъж ще поиска да затвори устата на онзи смачкания Аз. Може би ще поискаш да прехвърлиш отговорността на психотерапевтът за твоето състояние. Колко удобно всъщност би било това. На всичко би бил готов само да не чуеш. Психотерапията е един от най-смислените разговори със себе си. Това е процесът, при който ти трябва да си позволиш да дадеш думата на онзи избутания и смачкан Аз и да чуеш какво има да ти казва. Психотерапията е път, по който вървиш заедно със своя психотерпевт ръка за ръка към автентичния себе си. Това е процес на правене, процес на любов най-вече към себе си, процес на изцеление. "
  8. 5 points
    Здравей Полина, изпитвам нужда да взема отношение не само по този пост, но и присъствието ти като цяло във форума. Но моят акцент е на друго място, през женското, през дома, през приемането. Като жена, за мен домът е важно място. Този форум е мой духовен, приятелски дом. Хората, които създадоха и подържат Портала, са духовни хора, много знаещи и мислещи личности, които се радвам, че станаха част от моя живот, благодарение на тях, аз съм тук и пиша това. Подфорума "Психотерапия онлайн" е идеен проект на Орлин, заедно с д-р Първанов, те създадоха и изграждат всеки ден това пространство. Д-р Първанов беше човекът, който го съхрани в най- трудния момент, когато изчезването на форума беше много вероятно. Тогава бях включена и аз в този екип за което ще съм благодарна през целия си живот, това за мен беше голямото начало. Тези хора са важни и ценни за мен, знам какво са направили и постигнали, познаваме се добре по най- нестандартния начин за познаване и приятелство между хората. Имам силно развито чувство за принадлежност, от хората с дебели корени съм, моят дом е моята най- голяма ценност и когато в него се нахлуе без покана и се прояви неуважение към пространството, съм безкомпромисна. Полина, ти си гост в един дом, в който си приета добронамерено. От къде идва твоята потребност да разбиеш този дом? Да ни подчиниш, нараниш и обидиш. Помисли, какво в теб провокира агресията, която насочваш към хора, които са създали нещо, което работи, което е хубаво и полезно. Кого защитаваш, всъщност? Виртуални клиенти или себе си? Това е в твоята сфера, анализата. Но моля, не ми отговаряй тук, това са въпроси към теб. С уважение към всички пишещи и четящи.
  9. 5 points
    Acid

    Благодаря!

    Здравейте, Минавам да се похваля, че от месец и половина не пия ксанакс. БУДНА СЪМ!!! Спирането хич не беше лесно, но кооооолко си струва. Отново имам воъбражението си, силната връзка съзнание-тяло, отминаха безсънието и кошмарите. Най-хубавото е, че се върна любопитството ми към света – ако щете вярвайте, ама в момента чета доклад за ефекта от плоския данък върху българската икономика, и паралелно с него – „Анализ на характера“ от Вилхелм Райх. Ходя на танци (често), скачам на въже (по-рядко), чета препоръчаните книги. Преди известно време забелязах, че по време на танците, от многото завъртания започва да ми се вие свят. След първите два пъти се уплаших, че мога да се срутя на пода, отчасти и заради спомена със световъртежа, докато спирах ксанакса. Обаче една вечер, докато танцувах вкъщи започнах сама да упражнявам някакви въртенета и отново получих световъртеж. И понеже вече бях „загряла“ и се чувствах много готино, продължих до момента в който очертанията на стаята се изкривиха. Чувствах се все едно съм влязла във филма „Кабинентът на доктор Калигари“. Оставих се на усещането и беше невероятен кеф! На следващия урок по танци, световъртежът отново се появи, а аз се отнесох към него като към очакван бонус. Не на последно място – продължавам да се самоизследвам. В мен тече много хубав процес по осъзнаване, който в момента ми е много ценен. Не е съвсем леко – да откриеш, че при всичките ти намерения да си добър човек, в теб живее едно злобно, дребнаво и отмъстително същество си е тежичко, но с осъзнаването, че това е моето хипертрофирало от его чувство за справедливост, нещата малко по малко си идват на мястото. Още по-тежко ми беше да осъзная, че баща ми, към когото съм много привързана, е пряко отговорен за ниската ми самооценка, но и това ще преживея. Факт е, че засега този анализ не ми е от особена полза, но също така е факт, че благодарение на него се опитвам да преодолея някои от проблемите си и се опитвам постоянно да се самопредизвиквам. Понякога като си дам сметка колко сериозна е социалната ми тревожност, направо изпадам в шок и ми се приисква да захвърля всичко, но си повтарям, че с малки и постепенни стъпки ще успея да се променя. За тази цел се научих да не омаловажавам успехите си, колкото и малки да са те, вместо да се самобичувам, че не съм постигнала много повече. Който може повече – да заповяда! Отказвам да робувам на вездесъщото „ТРЯБВА“ и дори започнах да го трия от речника си. А сега моля да ми извините, но отивам да си живея живота! Прегръщам ви!
  10. 5 points
    А кой казва, че е нормално всеки ден секс и на ден по 10 пъти и отново всеки ден? Освен социалната сугестия на обществото, настояващо за все повече оргазми, но затова пък все по-лишено от любов, кое друго тласка към това? Страховете, че за да съм мъж, трябва да се доказвам постоянно. Такива страхове, колкото и секс да инициират, колкото и мачо поведение да се демонстрра, са далеч от истинската мъжественост. Тя е спокойна, зряла, обичаща. Либидото при нея се проявява не само в сексуалност, но в обич, творчество, грижа за жената, топлина и здраво обожание. Аналогично с женственоста. В последните 10-на години тенденцията жената да се държи като разгонена самка, нааства все повече, отново под давлението на социалните порно сугестии. Но жената, фокусирана преимуществено в секса, губи баланса, губи любовта и идващите от нея естествени закономерности. Сваля любовта до едната страст, фините чувства до интереса, обгръщащата женска, трансформиращо сърдечна сила до вулгарното искане "дай, длъжен си ми", мотивиращото вдъхновение, способността да е муза и въздига, слизат единствено до манипулацията към още и още материални придобивки... Та, какви са несъзнаваните мотиви зад ежедневния многочасов секс, така масово популиран?! Дали здраво разкрепостяване, както е внушавано, или комбинация от нравствен разпад плюс несъзнавани наличности, рационализирано обявявани за нормалност в една все по-порно базирана цивилизация? Но, нищо против секса. Напротив! Сексът е нещо чудесно - едно от най-магичните преживявания на тази земя е. Просто и тук има мярка. А тя идва от любовта. Представи си, че обичаш бизнеса си - развиваш го активно, мобилизиран си. Около теб има много жени и всички те искат - защото така работи психиката на самката. Вижда не само теб, а сигурността, силата, социалния статус, принадлежността, които можеш да и дадеш. А разликата между жената и самката, е че жената освен всичко това, вижда и теб - сърдечността ти, духа ти, същността ти - защото тя самата има единство с тях в самата себе си. Но, приземено - развивайки бизнеса си, бидейки желан от маса жени, в теб се появява увереност, сигурност, мъжественост, която не е нужно да се доказва, а просто е там. Тогава идва балансът - не е нужно да се доказваш пред всяка самка, а всъщност пред неувереността си. Любовта е като този бизнес - средоточие на мислите, чувствата ти е, мотивира те, постоянно присъствие в теб е, което разтваря страховете, прави те естествено самоуверен. Примерът с бизнеса е само метафора - основната ни заетост (бизинес), за която идваме на тази земя, е намирането на любовта, провеждането ѝ през живота ни и въздигането му до нея. Само познавайки любовта, сексът се нормализира. Без нея се превръща в част от вечната страстна неудовлетвореност, в контрол над другия и манипулацията му, в жалкото нагонно, териториално себедоказване, често присъединяващо се към характерови страхове. Ако в двадесетте започнеш да ползваш полови стимулатори, за да нагодиш ума и тялото към неразбирането и бягането от сянката си, какъв ли би бил в 50-тте? Не съм сигурен, че прекрасна картинка. Накратко: осъзнай страховете си, разтвори ги до спокойна мъжественост, имай ясни цели, следвай ги силно. В ядрото на всичко това е любовта. Още се нарича смисъл. Няма ли го, остават само чукането, власта и парите. Обществото усилено тръби, че това е всичко. Не е - любовта е единицата, която поставена пред нулите на която и да е житейска цел и дело, включително и секса, ги превръща в трилионите на смисъла!
  11. 5 points
    Здравей! Разбирам те, че ти е трудно, че е плашещо, на моменти дори погубващо. И целият този страх всичко да не се повтори, те въвежда в една невероятна безизходица, в която и най-голямата надежда се губи и гасне, и остава само и единствено мрак и отново онзи смразяващ страх. Трудно е, непосилно е, но в същото време има милиони хора, които са го превъзмогнали. Хора от този форум, хора, които дори виждаш по улиците. По всичко личи, че имаш доста силен характер и гледаш да се справиш сама. Да, и това е част от пътя ти, да опиташ всички алтернативи, преди да се предадеш. Защото в полето на нашата психика, на онова нещо, което наричаме душа, дух, свръх Аз, ние не се борим само, но и се учим да се предаваме. Да, пропускаме случващото се и да се доверяваме на мъдростта на живота. Ти разглеждаш тревожността единствено от медицинска гледна точка, като разстройство и това е напълно вярно. Но всяка истина е половин истина и тази е половин също. Има и други гледни точки, някои хора разглеждат това състояние, като събуждане от дълбокият сън на материализма. Да, ние сме тела, но в нас има и нещо много по-дълбоко. Разбирам те, че ти е трудно да предадеш доверието си някому, но и тази съпротива е част от твоето лечение. Може би на този етап, нямаш нужда да се доверяваш на някого, може да се довериш на нещо по-голямо, нещо твое, наше, общо, което наричаме Бог. И това е един различен поглед към тревожните състояния, които от езотерична гледна точка са събуждане на заспалата енергия вътре в нас. Някои я наричат кундалини, други прана, чи, няма значение думата, но това, което описваш ти е раздвижване на по-дълбоките пластове на твоята психика. И пред теб седи един много важен избор, изборът какво отношение да проявиш към случващото се, а именно в това е ключа. Хората се лекуваме, не като изтриваме неща от живота си, а като ги надмогваме и разбираме смисъла, който те ни носят. Именно в това се състои алхимията и превръщането на оловото в злато. Ти си започнала да се предаваш,а това го показват именно твоите мисли дали да пиеш хапчета или не, но ти за момента не си изпробвала никакви алтернативи. Да, един терапевт, не се е получило и какво от това. Има такива моменти, време е да зададеш въпроси към себе си. Дали това недоверие е точно към терапевта ти или то се отнася масово в живота ти? Какво те спира да поискаш помощ? И какво за Бога означава думата помощ? С какво я свързвам, както значи за мен? И дали не искам помощ по точно определен начин, такъв какъвто аз знам, че ми трябва? Прочети тълкуванието на думата помощ, потърси синоними, сродни думи. Виж какво се крие зад символиката и, която тя носи. Това са първите стъпки отвъд чувството за вина, нищожност и вечно самосъжаление. Да, ти си жертва, но не на екзистениалното, а на невротичното страдание и колкото повече бягаш от него, то толкова повече се засилва. Никой не може да избяга от страданието, независимо дали се пият хапчета или не, то е част от живота ни и то именно е горивото за търсенето, осъзнаването, промяната. И рано или късно всеки спира да бяга, защото е безкрайно изморително, тогава може да се породи депресия и една дълбока тъга. Тогава е именно сливането с цялото човечество, с Бога и с течение на времето тъгата се превръща в тиха мъдрост. Ние не сме светци, ние сме хора с определени лимити и когато влезем и осъзнаем собственити си лимити, от къде до къде се простира нашата сила, тогава се ражда и онова нещо, което се нарича смирение. Но това е един дълъг път, който продължава до нашата смърт. А смъртта е дошла вече при теб, и старото разбиране започва да умира. Да, болезнено, бавно, но така се ражда новото. Просто продължи...
  12. 4 points
    Молитвен наряд за начало: Разпаленият въглен - беседа Господнята Молитва http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/01_V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Ще прочета само първите 12 стиха от 1-та глава от Евангелието на Иоана. „Благословен Господ Бог наш“ „Тайна молитва“ Ще взема само част от 6-и стих от 6-ата глава от Исаия: „И имаше в ръката си разпален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“ ...Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи? Вие може да не ги виждате, но те се изливат. Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици. Сметнете да видите колко правят. Сега въпросът не е за сълзите. Сълзите са съставени от вода. Казваме, че някой плаче. Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога. Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога? Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос. После, като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота. Запример казват за някого, че е добър бактериолог. Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп. Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват!“ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори. Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен. На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават. То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия. Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението? Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението? Ни най-малко! Те са създадени от хората. Има си причина за това. Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове. Отде дойдоха тези врагове? Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг. Отде влезе този принцип, омразата, между хората? Сега аз не разисквам, за да обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите. Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат. Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши. Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши. Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш. Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще. Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш. Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне... Разпаленият въглен
  13. 4 points
    А замисляла ли си се, че ,,изискването'' да споделиш повече лична информация не произтича от отсрещната страна в разговора, ами е продукт на несъзнавана лична нужда? На мен лично ми трябваше доста време да се усетя, че заявяването на интерес към моя живот доста често е просто ,,от куртоазия''. Повечето хора са прекалено заети да оглеждат суетно себе си, за да ги интересува животът на другите. А пък тези, които проявяват ,,нездрав'' интерес, ако те е страх да се впуснеш в комуникация, ги ,,отсявай'' без задръжки. Решението си е твое. Но пък един човек, който цял живот ,,минава между капките'' накрая се оказва ,,на сухо'', :) Страхът определя границите, в които живеем, според мен.
  14. 4 points
    Очите на мъдрия „Отче наш“ „Бог е Любов“ Ще прочета 2-ра глава от Еклисиаст. Неделна Беседа: Очите на мъдрия - 1 април 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“
  15. 4 points
    „Добрата молитва“ „В начало бе Словото“ Ще прочета трета глава от второто послание Петрово. Размишление. Утринно Слово - Два метода - 23 май 1943 г. „Отче наш" Два метода
  16. 4 points
    Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Молитвен наряд за край: /Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета трета глава от Второто послание към Тимотея. /05_Kaji_mi_ti_Istinata_06_Blagata_pesen.mp3 „И това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.“ „Ще настанат усилни времена.“ Усилните времена показват, че човешкото взима надмощие. Усилните времена се проявиха в органическия свят, когато човек се яви. Преди човека е имало пак усилни времена между по-нисшите животни, но при човека се забелязва една епоха на личния егоизъм. Ние сме вече във втората фаза на личния, индивидуалния живот на човека и минаваме в третата фаза на живота, а именно, колективния егоизъм, който сега преживяват народите. Личният, индивидуалният егоизъм стана причина човек да изгуби, понеже то влезна в разрез с народите и с всичко онова, което съществуваше в рая. Под „рай“ разбираме установения ред на нещата, в който съществуваше една разумност. В личния егоизъм хората трябваше да напуснат рая, вследствие на което, след дълъг период, който наричат еволюция, ще дойдат при по-добри условия. Тази еволюция ние наричаме еволюция на човешкото отклонение, т.е. деволюция. Деволюция не в този смисъл на отклонение на човешкия дух, на разумността в него, което има особено мнение за нещата, но отклонение на разумното. Някой път казват, че дяволът е този човек, че дяволът е причина. Не, дяволът е умен. Не в този смисъл, че дяволът е лош, защото, когато се констатира злото в човека, виждаме, че злото само по себе си не съществува, то винаги е във връзка с доброто. Доброто и злото вървят заедно. Ти никога не можеш да отделиш доброто от злото. Сега, философски като разсъждавате, вие може да дойдете до едно противоречие и да кажете: „Тогава как ще се спасим?“ Вие не трябва да поставяте злото в света, няма защо и да го поддържаме в себе си. На огъня може да се греем, но няма защо да го туряме в къщата, да запали къщата. Иначе не е лошо да се поддържа огънят. Когато говорите за злото, [се] подразбира, че вие сте турили огъня в неестествено положение, вследствие на което е изгорил къщата. Не, в къщата огън не може да остане. Това значи да туриш злото не на място. Този огън, т.е. личният егоизъм, днес изгаря всички, станала е цяла каша. Ние се стремим към друго нещо. Сега европейските народи минават в друга фаза, в колективния егоизъм. Днес всички народи се стремят да се обосноват като една фамилия, да живеят добре помежду си. Та, и вълкът се обуславя, грижи се за децата си. Така и овцата се грижи за децата си. Да оставим въпроса дали вълкът постъпва добре или не, то е друга работа. И вълкът си има свое мнение, той казва: „Аз имам право да изям овцата.“ Но и овцата: „Аз имам право да ям тревата.“ Ако турите вълка натясно, той ще каже: „Ако овцата се откаже от тревата, и аз ще се откажа от овцата. Но докато тя не се отказва от тревата, и аз не се отказвам от овцата.“ Както виждате, вълкът разсъждава здраво, логика има той. Сега искам да ви представя мисълта си ясна чрез един окултен разказ. Ще го представя в идеална форма. Като се явило желязото в света, в него се явила идеята, че то може да оправи света. И затова отишло при един майстор, който се занимавал с естеството на желязото и му казало: „Аз имам един проект да се оправи светът чрез мене. Ако ме слушат хората, всичко ще туря в ред и порядък.“ – „Добре, ще направим един опит, да видим доколко твоят опит ще излезе добър.“ Майсторът туря желязото в огнището и после изважда го с клещи, чукал го оттук-оттам, правил това-онова, докато направил от него гвоздеи, чукове, брави, свредели и др. И след това казал на желязото: „Сега ще си отидеш и втори път ще се явиш при мене, да си кажеш резултатите от твоя проект.“ Върнало се желязото и го запитали: „Какво направи?“ – „Нищо не направих. Туриха ме в едно огнище, нагорещиха ме, чукаха ме оттук-оттам, попаднах на един неразбран човек, който не можа да разбере нищо от моята философия.“ Обръщат се сега гвоздеите, чуковете, брадвите – децата на желязото, към баща си и казват: „Татко, ти не можа да разрешиш този въпрос, не знаеше как да постъпиш с този човек, не ти стигаше умът.“ Започват те да дават на баща си ум. Гвоздеят казал: „Сега аз не ще ида при този железар майстор, познавам вече характера му, знам, че е неразбран човек. Ще отида при един земледелец, да му кажа как мога да бъда полезен на човечеството.“ – „Иди, синко, нямам нищо против това. И аз искам да видя какъв ще бъде твоят проект.“ Гвоздеят отива при един земледелец и му казва: „Имам един проект.“ – „Какъв е той?“ – „Искам да оправя света.“ – „Ела, ще те опитам. В къщата си имам две греди, които не могат да се спогодят, искам да опитам сега твоята теория.“ Той взел чука, наблъскал гвоздея на едната греда и го оставил. По едно време дошла голяма буря, съборила къщата и гвоздеят излезнал от гредата и се върнал при баща си. „Какво има?“ – „Остави се, неразбран човек излезна земледелецът, тури ме да примирявам две греди, та те не могат да се примирят.“ Тогава чукът казва: „На баща ми и на брат ми не им стига умът, и двамата отидоха при неразбрани хора. Аз ще отида сега, ще намеря някого да му покажа моя проект, като чук какво мога да направя в света.“ Отишъл той при каменаря, разправил му своя проект. Каменарят казал: „Добре, ще те опитам.“ Той взел чука и отишъл в планината, където прекарал цяла година и чукал камъни от канарите. Като свършил работата си, захвърлил чука. Чукът отишъл при баща си и казал: „И каменарят не приема никакъв проект“. Сега ще спра дотук. След това отишли и брадвата, и свределът. И тях употребили за работа: брадвата да сече дърва, свределът да пробива дупки, но от всички хора, на които се натъкнали, те останали недоволни като неразбрани хора. Най-после волът казал: „То се вижда, желязото не можа да оправи света, но аз ще отида при човека да му кажа какъв проект имам за това. “ Отишъл волът на гости при човека и като го видял, разказал му своя проект. Човекът го запитал: „Можеш ли да носиш юлар?“ – „Каквото искаш, мога, но един хубав проект имам.“ – „Добре“ – казва човекът. Туря му един юлар, един хомот и цяла година орал с него. Връща се най-после и волът, казва: „И аз не разбирам как може да не се приеме моят проект. Вместо да го приеме, тури ми юларя, тури ми хомот и ме впрегна на работа.“ Отишла и рибата при човека да му даде своя проект за модерното плаване. Той хванал рибата, турил я на пиростията и я опекъл. Тя се мърдала и казала: „Тия хора не разбират. Опекоха ме и никакъв проект не разбраха.“ Най-после, като ходили всички и се натъкнали все на неприятни работи, дошъл ред и до детето. То, като помислило, помислило, казало си: „И аз ще отида при човека да му дам своя проект.“ То отишло при един голям учен, професор, и му казал: „Моля ти се, аз сега се родих, малко дете съм, нищо не зная, нямам никакъв проект. Дойдох вие да ми дадете някаква работа. Готов съм на каквато работа ме поставите.“ – „Ех, на тебе ще дадем най-леката работа – да се учиш.“ Та, сега всички учени хора, които дохождат да [си] дават проектите, са турени на работа. Единствените свободни хора, които най-малко работа вършат, това са децата, защото те са дошли без никакви проекти... Усилни_времена
  17. 4 points
    За уточнение, в старите ми постове съм отбелязвал многократно - спорта, намалява тревожността с около 20 процента, медитацията и адаптогените дават още около 20 процента, останалите 60 се постигат с промяна на мисленето ,тоест с помощта на психотерапия. Казано, по друг начин, основното е психотерапията.Спорта и медитацията ускоряват процеса и, но не са задължителни.Човек може да се справи и без тях, но времето ще е много по-дълго, а и парите много повече. Само със спорт и медитация, особено при по-стари или тежки състояния, справянето ще е години, десетилетия дори.
  18. 4 points
    Здравей! Разбирам болката ти и усещам колко е силна зависимостта ти. Наистина е трудно човек да спре да пие и да действа по старият начин. Ти можеш да се чувстваш сам, но ти всъщност имаш подкрепата на всички алкохолици, които се възстановяват. Отиди на сбирки, потърси контакти, намери си спонсор и започни работа по програмата. Тя работи, стига и ти да работиш по нея. Поне това, което разбрах аз е, че не си се усещал обичан, от абсолютно никой. И това е една голяма болка. Това те кара да се чувстваш сам, изолиран, неставащ. В момента смилаш огромен житейски урок, това да се научиш да си даваш сам на себе си. Да бъдеш родител сам на себе си и да поемеш отговорност за постъпките си, това ще те промени, ще те накара да израснеш и да спреш да се криеш зад чашката. Използвай условията, които ти е дал животът. Имаш човек, който те подкрепя и който ще бъде до теб по време на кризите ти, породени от абстиненцията. Имаш подкрепата на Бог или ако искаш го наречи твоята Висша сила, защото ти не си сам човеко. Спреш ли пиенето след месец и емоционалното ти състояние ще бъде по-стабилно. Не е лесна крачка да се откажеш от това, което те убива, но ти знаеш, че алкохола ти ограбва живота и обикновено нещата опират до затвор, психиатрия или смърт, не се ли спре на време. Но човек не се бори, за да го спре, а се предава. Признава си, че е победен и не става за пияч. Ти сам решаваш вече дали искаш да живееш или искаш да загубиш всичко и да си отидеш, като човекът, който не искаше да започне да се бори за собствения си живот. Не е нужно да търсиш любов, самото ти спиране на алкохола ще е началото на това да съумееш ти сам да си дадеш. Поздрави, и не си сам!
  19. 4 points
    Здравей! Това, с което си се заел не е лека задача. Огромен процент от мъжете страдат от такава зависимост, но те рядко я осъзнават. Поради този факт се развалят бракове, семейства, връзки и дори всичко това отново не ги провокира да спрат. Трудно е! Да си зависим не е лесно. Но, когато човек си признае и осъзнае своята зависимост това облекчава донякъде и дава възможност за възстановяване. След спирането на порното и мастурбацията ще навлезеш в така наречения "флат период", в които няма да ти се иска нищо. Не се плаши, това естествена реакция на организма. Възстановяват се невронни връзки и както ти пише Орлин, това е процес на вътрешна трансформация. Този период продължава за всеки различно, но в рамките на няколко месеца ще се възстановиш и либидото ти ще се възвърне. Но това е най-лесната задача до момента. Казвам най-лесната, защото вярвам, че ще я издържиш, но през това време ти трябва да промениш навиците, поведението си и отношението си към жените, а това не е хич лека задача. В този тон и ред на мисли ти препоръчвам една книга "Господ пътува инкогнито", тя ще подсили насоката, по която си поел, но не забравяй най-важното ти ще останеш предразположен към тази зависимост до края на живота си. Поздравявам те за чистото ти време, то е едва началото на твоето предизвикателство, да кажеш да на своята мъжка сила. И колкото повече трупаш чисто времее, толкова повече сексуалните ти желания и щения ще се очовечават. Знам какво причинява порното, то развращава и колкото повече гледаш, толкова повече искаш разврат и разврат и разврат. Знам, че за да спреш изисква усилия и да ти си го направил и ще продължаваш да го правиш. Това, което е важно да спреш да действаш като зависим. Твоят проблем не е с порното, твоят проблем е с жените. През това време, в което се възстановяваш трябва да поработиш върху това. Защото голяма работа, че си направил месеци чисто време, ако живееш, като зависим. Ти си свободен човек и имаш право да се заявиш, като такъв. Да, не е леко, трудно е, но това е част от промяната ти. Не забравяй порното е върха на айсберга, отношението ти с отсрещния пол е ключово. Като първа стъпка, продължи да се възстановяваш. Като втора, започни да четеш книгата, която ти препоръчах и това, което Орлин ти е предоставил, като инфромация Като трета запиши се на танци, за да можеш да усетиш близостта на жените и за да разбереш, че не са страшни даже напротив. Като четвърта стъпка постави си кратки цели. Разпредели си времето, разчупи се! Като пета стъпка, не брой дните без порно. Просто не гледай само за днес! Това ще ти отнеме доста товар от плещите. П.С. Не забравяй най-важното е не да не гледаш порно, най-важното е да започнеш да усещаш автентичната си мъжка сила и да я впрягаш. Да, това изисква време, но се отплаща стократно! Успех!
  20. 4 points
    „Добрата молитва“ „Бог е Любов“ Ще прочета пета глава от „Второ послание към коринтяните“. „Духът Божи“ Ще прочетем страница първа, втора, трета, четвърта и девета от беседата „Дали може“. Да видим съдържанието на страниците, да видим какво съдържа тази година. (Един брат прочете страниците.) „Аз мога да любя“ Утринно Слово: Най-сигурното място - 7 февруари 1943 г. „Отче наш“ Най-сигурното място
  21. 4 points
  22. 4 points
    Да, де. Това е, отказваш да приемеш истината.А , тя е проста - така ще бъде до смъртта ти. Това имах предвид, когато ти казах,че не мога да работя с човек който не ми вярва. Ако ми повярваш, че ще си така цял живот, може да да работя с теб.Но, ако си ми повярвал, че ще си така , то за какво да ме търсиш?
  23. 4 points
    Здравейте. За съжаление не е изолиран случай напоследък... Има ли случаи, когато сте били само двамата някъде - на почивка, екскурзия или подобни - за повече от 2 денонощия? Наблюдава ли се разлика в поведението? Изобщо има ли случаи и хора, с които детето не проявява или значително стихва описаните от вас симптоми? От малък ли се проявява по този начин или е имало период преди тези прояви да започнат? Споровете между възпитаващите авторитети са силно нежелателни. Има ли начин да ги избегнете, като си разделите по някакъв начин отговорностите и времето, което прекарвате с детето? Така, че единият авторитет да не се намесва в решенията и поведението на другия - имам предвид двустранно. Така детето ще прави разликата. Какво е впечатлението на педагозите в училището? Би трябвало да има училищен психолог, към когото да се обърнете. Моето лично мнение за описаните от вас симптоми, е "липса на стени". Детето се опитва да ви накара да сложите "стени с любов" - меки, но стени. Те са нужни на децата, за да се чувстват защитени и подкрепени при всички обстоятелства. Не са лесни за слагане, особено ако има закъснение - струват много разговори и устойчивост на "проверките". И преди всичко искат безусловна любов към детето. Без-условна!
  24. 4 points
    Здравейте, мъдро е че правите стъпка в посока по-голямо лично осъзнаване! Фактът, че сте способна да разкажете ситуацията от 3-то лице (въпреки, че сте майката на детето) е прекрасен, защото по този начин ставате способна да погледнете ролята на майка отстрани и да подобрите поведенията си спрямо детето, с което ще разрешите по-голямата част от проблема. Вярно е, че ако детето расте в нездравословна среда, това се отразява не само в психиката, но и в тялото му. Ако търсите и литература по темата, препоръчвам това четиво - линк. Можете също да потърсите във вашия град "Център за обществена подкрепа". Би трябвало там да работи екип от няколко специалисти в сферите на социалното подпомагане и психогическото консултиране. Успех!
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×