Здравейте,мили приятели!
Напоследък ми се случват доста странни неща и реших да направя една тема в която всеки да изкаже своята гледна точка по въпроса.
Какво мислите за предателството?
Има най-различни видове предателство от любим,от приятел и така нататак.Според вас кое е най-болезнено?
Вие били ли сте предавани от някой?
Според мен наистина много боли от него и особедно когато то бъде неочаквано,когато имаш доверие на някой а той злоупотребява с него.Мислите ли,че един истински приятел би Ви предал?
Въобще нека всеки да изкаже своето мнение!
Благодаря предварително

Ако е истински приятел или любим, той/тя няма да ни предаде. Ако ни предаде, значи не е истински и още по-добре че сме се отървали от него! Лазарев казва че предателствата ни се дават неслучайно - че ни лекуват - лекуват привързаността ни към преходните стойности - към външните неща в човека и света. Ако обичаме духа в предалият ни човек, ние и след предателството му щ его обичаме - е, външно ще се поразсърдим и повикаме, няма как...
Кой каквото прави, на себе си го прави - предалият един ден ще бъде предаден - така че не е наша работа да го съдим и го мразим - съдбата сама ще се погрижи за това!

Според мен истинският приятел не би те предал никога. Ако те предаде, то той не е бил истински, затова човек не трябва да съжалява, макар и да е наранен от сляпото си доверие, което е имал към него.
Ако любимият /та ти те предаде, то любовта му/й също не е била истинска, за което също не трябва да се съжалява,въпреки болката.
Лекарството за такива страдания е прошката, като започнеш от себе си /по Лазарев/ и след това да простиш и на хората, които не са оправдали твоето доверие.
Бог е Любов и ние трябва да се стремим към Божествената Любов, която не познава предателство. Е, не е лесно!!! Никак дори!!! Но според Божественото учение, това е Пътят. Пътят към Любовта,към духовното израстване минава през страданията. Именно те ни учат да бъдем по- добри,по- състрадателни и милосърдни, да издигаме своята вибрация, за да можем да се свързваме с по- фините вибрации на духовните светове и да ги разбираме какво искат да ни кажат, как да живеем, за да не се налага да повтаряме един и същи урок много пъти.

Мир и Любов!

Здравейте, обични съпорталци!


Всичко е възможно...зависи от каква камбанария гледаме и с какви очилца
Няма диамантено истински приятели - човеци! Писала съм го по друга тема за Единия приятел!
Прощавала съм винаги...само че не забравям/т.е.наблюдавам ситуацията обаче споко и благо , за да не се гърча като глупаците дето повтаряли стари грешки, щот не им достига акълчето да си насътворят нови иначе си експериментирам с фразичката "неверния в малкото - неверен и в голямото" - има изключения май - това си е от собствени дългогодишни субективни наблюдееения
Орли, прав си...кой каквото прави, на себе си го прави...но това е етап от нашето мислене ! Предадоха ме преди години , силно ме предадоха ...близка душа...нагърчих се ,но простих, просто такава съм се родила! не ни срещаше Небето доста месеци, после се обади майка и - казва ми ...катастрофира, аз - жива ли е, тя - да..и какво да ви кажа...аз си помислих...Има Бог - има справедливост!...и ме прободе , много силно ме прободе...отвътре - чак свят ми се зави...разбрах, че мисълта ми в комбинация с чувството за това, че има "възмездие'" е много много лошичка...и ме досрамя за себе си, кошмар - това си е все едно да си доволен, когато човешко същество страда срам+позор+покаяние... но не бях особено трогната външно - от отбора на твърдите съм понякога после ми мина мисълта (щот когато се сетя и ми остане време си правя само - себе анализче ББ = благо + безкомпромисно ) оле лееее , ами ако аз в мойта силна болка да не съм и предизвикала/пожелала несъзнателно това не съм - реших и се успокоих...аз съм си от добричките и силничките - не отмъщавам и не злорадствам
Научих що е то прошка обаааче , когато след около година интервал от време пак се звъни...и пак съобщение , но в кратък изказ...Тя е в кома....Когато - попитах...Как е ...колената ми омекнаха, но ме обливаше вече едно неземно чувство на добролюбие... сега се старая да съм от добрите будни и благи ближни! Можем го всички ! По е лесно от другото поведение!
Любов + Светлина + Мир + Радост

Можем го вярно, ама е по по трудно от другото Предателство=} силна емоция, то е като емоционално турнадо дето те връхлита и в първоначалната си ярост ти излизат не съвсем положителни и добронамерени мисли и пожелания Ама като си помислиш - предизвикани от вложеното чувство за справедливост - искаме незабавно възмездие, разплата ( хе, търсим си оправдание ) А после като отмине бурята чак се плашим от това което сме изрекли и пожелали и казваме "Боже, прости ми, ама бях много ядосан, иначе не го мисля (желая) в действителност"
Е, питам аз, както казват :"Казана дума - хвърлен камък", то лошото дето сме пожелали къде е отишло, ако после се разкаеме ????

Здравейте и от мен!
Относно темата някой беше казал ,че доверието е дар , но когато го загубиш или го предадеш много трудно се връща да не кажа никога.Така сме създадени като хора , че когато обикнем някой труднo можем да си помислим ,че той може да ни предаде ,а когато го направи боли най-много.За мен най-трагично изживях и все още изживявам предателството от собствената ми майка тя така и не успя да стане моя майка.Tака ,че мога да кажа с риск да се повторя , най-боли тогава когато те предаде обичания от теб човек.
Аз винаги когато се запозная с нов човек му вдъхвам цялото си доверие без причина ,до момента в който не го загуби или го докаже ,и затвърди и заемe своето място в моя живот.Mисля прекрасно би било ако можем да простим и да дадем поне още един шанс!!!

аз пък не мисля, че е съвсем правилно това с доверието... имайки предвид колко сме различни, нормално е секи да вижда нещата от различен ъгъл. а и в много от случаите се оказва, че хората, които са ни предали, дори не го съзнават. което говори за това колко е наивно от наша страна да очакваме някой да отвърне на всииичките ни очквания. и макар че наистина е трудно да не го правим и наистина да боли, когато се случи, аз лично не мога да се сърдя на никого...не знам дали за хубаво или не, но рзбирам някак си хората и май успявам да погледна нещата от тяхната гледна точка, а да ви кажа това наистина помага

макар че никак не прави нещата по-лесни и прости..

Предател - какъв грозен етикет! А не служи ли въобще понятието предателство за манипулация на поведението, на хората, които са ни близки? Не ги ли закрепостява към определено правило и поведение, което са длъжни да спазват, защото така запазват нашия комфорт и реда на нашия свят?
За да има предателство, значи има нарушаване на верността към определен модел или разминаване на поведението на един човек с очакванията на друг (или на групата). А самото изискване за спазване на наложен модел и съществуването на очаквания, желания, предположения - не е ли точно това агресията към човека, когото обичаме? Лепвайки етикета предател, не нарушаваме ли неговото право на своя позиция, свобода да поеме свой път, право да направи своите грешки?
Замислям се сега - защо "предателството" е болезнено за предадения? А може би защото точно той е агресорът? Съгласна съм, че единственият лек за болката е прошката:
- да осъзнаеш, че другият е свободен
- да продължиш да го обичаш и да се опиташ да разбереш "предателството"
- да осъзнаеш с какво си го предизвикал, да си простиш
- да изчистиш душата си от негативните емоции, моделите и очакванията не само към другите, но и към самия себе си.
Мисля, че ние хората можем да искаме само от себе си само една вярност - към Божествената искрица в самите нас.

Още една гледна точка.

Да предадеш своите недостатъци, да предадеш омразата в себе си, да предадеш своето неспокойствие, своето безверие, своето нещастие ...

Да кажеш: Господи, досега аз работих върху своите недостатъци, но не успях да се справя. Сега Ти работи, предавам ги в Твои ръце.

Ето ти едно чудесно предателство.

Здравейте!

Така както разсъждаваме значи ли , че например Христос...е бил агресор Юда не го коментирам, той си е имал роля, както и всяко събитие си е със значението.
И още - предствяме си, че има два отбора/екипа - на единия - ти си капитан , допускаме, че аз съм вратаря от твоя отбор ( ти на всичко отгоре си ми и кръстница , аз съм отличем вратар - най добрия и ти си отличен капитан...от срещата зависи "живота" на детето ти...)....и ей така щото аз имам право на свободна воля и свободна позиция , имам право да допускам грешки, щото знам че след грешката има прошка, аз тихо се продавам на другия отбор/ екип / фирма...продавам=предавам...следва прощавам...и аз пак съзнателно продължавам...да се продавам=предавам тебеПробвай да ми лепнеш етикета"предател" -аз ще кажа Господи, прости и невежеството, защо мо лепи таквиз етикети.Това беше само бързо разсъждение.

Иво, горепредложената гледна точка я гледах през крив макарон пробвала съм я
Наша си е занимавката...да си осъзнаваме и трансформираме лошотийките...Отец ни може само да ни създаде подходящите условия и средствата да ни подаде, но стремежа + Will /желанието + волятa и действието/ размърдването са си от нас.
Сещам се за мързеливта Богданка , за примък - отмък...
Но иначе ми се е случвало да "предам" щафетата на някого...пък аз да отида на друг лагерен огън....казвали са ми, че "предавам" кауза
Разнообразието е чудесно, благодаря!
Любов + Светлина + Мир + Радост

Иво,това наистина е много хитро.

Да можем да извършим такова предателство спрямо нашите недостатъци и да се свържем директно с Бога, да му прехвърлим и нашите задължения.Това наистина е много интересно, но дали Бог ще е съгласен да извърши и нашата част от работата? Малко се съмнявам.
Но като идея не е лошо.
Ще е добре поне да се научим да се молим, за да не изпаднем в положението на онзи, който искал да спечели от тотото.

От друга страна, ако се замисли човек, самият акт на предателство спрямо нашите недостатъци и изоставянето им е гаранция, че вече сме се свързали с Бога и не е необходимо той да върши нещо заради нас...
Много е интересно това като идея . Всеки от портала да извърши предателство спрямо своите недостатъци и да заживее чист и свят живот!

"Верен , истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини"


Май ще трябва да опитаме

Благост, само да доуточня, че да не звучи така сякъш ние трябва да чакаме някой да ни свърши нашата работа и да ни трансформира отвън.

Мисля че човек сам без подкрепа трудно може да стане "предател" на недостатъците си. Затова има духовни школи и методи, психологични методи... НЛП и т.н.

Та в този смисъл без подкрепата на Божественото в нас не можем сами да направим трансформацията.

Перифразирам от горния си постинг:

Господи, Ти, който живееш в мен, без Tеб не мога да се справя. Помогни ми да трансформирам своите недостатъци в красиви бисери, които да поставя като градивни камъни в зданието на моя живот.

В Неговите ръце можем да "предадем" Духа си
Недостатъците...през крив макарон - никак ама никак не върви да занимавам Светлната с моите човешки кривици, пробвала съм го рекох ти по горе.Искаш ли да спреш да лъжеш - ще ти отрежат езика/ ще онемееш;да крадеш - без ръце ще си; да спреш да гледаш злобно - ще ослепееш...на когото му стиска - да пробва
Подкрепа отгоре - да, да , да, действие от наша страна - да, да, да! знаем притчата за "жертването" на недостатъците...които се превърнали в скъпоценни камъни...жертвата и саможертвата се случват с кървава пот, да.
Иво, ти си звучиш много хармонично.Аз подпирам просто принципно При мен настройката е:
Господи, Отче, аз съм слаба/немощна , Ти си силен, прояви се! Твойта Воля - моя воля, Твоят Дух - мой Дух!Амин
Любов + Светлина + Мир + Радост

Не зная с какво наруших правилата.
Но явно личното мнение, неотговарящо на мнението на администраторите е нежелателно! Цензура, какво да се прави! Нищо ново под слънцето.
Предлагам да ме изтриете, понеже не зная как да го направя сам!
Благодаря за съдействието.

Аз кът ти лепна два шамара и шсъ осъзнайш!

Момчета, какво става... Кой егрегор ви завъртя
Мир + Любов Светлина + Радост

Ако на някой му е нужна помощ за каквото и да е, насреща съм!
Може да е за правопис и граматика, може и за медитация, автогенна тренировка за релаксация......! Може всичко.Насреща съм, винаги готов да помогна на приятел в нужда.

Еееееее. Добре де. Като е от едната страна, ще подам и другата.
Добър човек съм.

Ний не носим мир, а меч и не се страхуваме да го използваме. Но това е мое лично мнение и аз не съм съгласен с него.

Превърна меча в захарно петле. Браво!

Благодаря за примера - той потвърждава тезата ми!
Всеки, който добре познава евангелията, знае, че Христос е разбирал ролята на Юда и не го е осъждал, не е страдал, че е "предаден" от един от най-ревностните си последователи (Йоан споменава, че Юда Искариотски е държал"касата"). За Христос Юда не е бил предател, а изпълнител на волята на баща му. Всъщност Христос е разбирал защо и как трябва да си отиде от света си. Той е разбирал мотивите на Юда и дори го е насърчил да извърши това, което последният е сметнал за правилно. Не го е заклеймил, а е казал "горко му" - т.е. осъзнавал колко тежко ще му бъде да изпълни волята Божия.
Следователно Христос не е бил агресор - той е обичал и подкрепял Юда до края.

Агресори са станали по-късно онези, които, кълнейки се в името Христово са "забравили" поведението на Христос и неговия последен закон "Любете се един друг, както аз ви възлюбих". Те неусетно са подменили основния закон с официалната доктрина за вярност към Църквата и канона. Всеки инакомислещ са обявявали за Юда (предател на Вярата). Например, църковната йерархия се почувствала предадена от богомилите, и.....

А дали богомилите са се чувствали предадени?... Или са простили на палачите си като Христос?.....

Донке, благодаря ти от сърце за това мнение! Трудно ми е да изкажа с думи колко ценни са тези изводи за мене. Това, което чувствах смътно, съотнесено към личния ми живот, се потвърди и изясни по категоричен за мене начин, доказано с Божието Слово. Наистина, ако ние имаме малко любов в сърцата, колко повече е имал Христос. Ако аз мога по човешки да простя някому, нима Той е по-малко любящ и милостив? Вярвам, че Той наистина е обичал Юда. Винаги съм чела тази част от евангелията с противоречиво чувство, понеже в противовес на внушаваното ми отношение аз някак не можех да съдя Юда и да приема, че той безвъзвратно е загубил пътя към спасението. Нали самата аз се уча да прощавам на враговете си, да ги обичам и да съм им благодарна за стореното? Не винаги успявам, но Христос несъмнено е успял и това е правилното тълкуване на думите Му. Бъди жива и здрава, желая ти Любов и Мъдрост! Радвам се, че сподели тук мислите си!

Аз пък някак приемам Юда като част от Иисус. Без тази част нямаше да се разпне плътта и нямаше да има Възкръсение на Новият човек! Интересно, че говорим за познаване на Евангелията, но нека внлючим и субективните интерпретации...
А плътта винаги е била и ще бъде предател, но Новата душа трябва да я използва за раждането си, а след това и за "помощ на място"... Тъй отношението към предателя се оформя като съчетание на независимост и зависимост от него, които всеки сам ще определи пропорционално. Има един момент в който обаче и предателя започва да зависи от теб...

Мили хора, искам да помоля за мнението ви по мой проблем.Има човек,който не се отнася добре с мен,макар да не съм дала основание за това.Този човек ми е неприятен и нямам хубаво мнение за него,но единственото, което искам е да нямам нищо общо с него.Не йелая контакти,нито някакви злощастия за него.Просто да не се познаваме.Въпреки това този човек заявява лошото си отношение към мен и разбирам,че говори зад гърба ми пред познати и мои колеги.Как да реша въпроса без да влизам в конфликт и без да допусна това лошо отношение да ми навреди.Може би не е тук мястото да пиша за това,но усещам добронамереността на пишещите в форума и затова търся мнение,което да ми помогне.Ако все пак не е бивало да ви занимавам, подминете с усмивка.Успех на всички!

Съжалявам за допуснатите правописни грешки и повторения.Думата"йелая" да се чете-желая.

Не съм голям експерт по тези работи, но бих искала да помогна с каквото мога.
Тони, аз имам същия проблем с такъв тип хора, но се опитвам да се справя.
Първото, което направих е да не се влияя от каквото и да са казали за мен - предпочитам да се усмихна на всичко казано. Имаше една мисъл, която гласеше, че хората около нас са донякъде наше собствено отражение, дори и негативните често срещани характери.
Първо може би трябва да простиш... Но на мен малко ми е трудна точно тази част...
Другото, което правя е когато имам контакт с даден човек, с когото не желая, поне да се опитам да бъда мила с него докато контактувам.
За сега това са ми съветите, като не държа да са кмпетенти изобщо. Но си мисля, че наистина прошката е най-великото нещо, което можеш да дадеш на една личност (което, признавам си,аз не съм много способна да дам). Надявам се да съм била полезна по някакъв начин

Съветите са си добри и обективно това е което можеш да направиш предвид обстоятелствата, а те са нормални. С не много воля ще можеш да поддържаш безразлично отношение към въпросния човек, а след време ще ти е и малко смешен, поне при мен така се получи... От самосебе си той ще преустанови насочените срещу теб действия.
Можеш и да инициираш открит сблъсък с него като се надяваш очи в очи да е искрен и да покаже подбудите си, но така можеш да предизвикаш широка гама последствия и ще трябва да показваш моментна адекватност и на неочакван развой, а не е лесно да решиш да се подложиш на това, пък може и да предизвикаш задълбочаване на неговото " каквото и да е "...
И аз препоръчвам първия вариант, освен ако не си хазартна и крайна личност, тогава може и да му забиеш един , или просто втория вариант... Успех!

Благодаря много и на двама ви.Съветите са добри и наистина ми помогнаха най-малкото защото усетих добронамереността ви.Аз съм мислила почти същите неща,но сега се почуствах подкрепена, защото избягвам да обсъждам тази неприятна за мен тема с близките си и задържайки притеснението в себе си ми беше още по-зле.Да си призная и аз се изкъшавам понякога да разреша въпросът с един прав,ама...Разбира се знам,че това нищо няма да разреши.Още веднъж- Благодаря ви и успех във всичко добро!

Традициите трябва да се спазват-пак правописни грешки-извинявайте!
"изкъшавам" да се чете "изкушавам", а "въпросът" е правилно да е с кратък член и да стане "въпроса".Е вече, мога да кажа -Чао!:))

НЕ СЕ ЛИ СРЕЩНЕШ ОЧИ В ОЧИ С МЕЧКАТА НИКАГА НЯМА ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ МОЖЕШ ДА Я ПОБЕДИШ И ДА НЕ СЕ СТРАХУВАШ ПОВЕЧЕ ОТ НЕЯ. ВИНАГИ ЩЕ СИ МИСЛИШ, ЧЕ МОЖЕ ДА ТЕ СРЕЩНЕ И ДА ТЕ ИЗЯДЕ.

Същото е и в твоя случай, не се ли срещнещ и честно да си поговориш с този човек , винаги ще си мислиш, че той говори нещо срещу тебе, че ти мисли злото или нещо подобно.
А за да се срещнеш с него, е необходимо първо да му простиш. Когато си му простила, изобщо няма да те вълнува какво той ще говори за теб, тъй като ще си го приела такъв, какъвто е.
Виж какво казва Учителя Беинса Дуно: "Защо човек трябва да прощава? - Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да мине. Имаш ли длъжници, трябва да простиш дълга им, за да ти пожелаят добър живот и дълги дни.
Мъчно прощава човек на себе си, но оттам ще започне. Щом прощава на себе си, той може да прощава и на своите ближни." "Добродетели"-1995 г.

Приятели, не искам повече да ви занимавам със себе си и наистина ви благодаря за думите,но ми се ще и да уточня.Не мразя и не желая нищо лошо на този човек,който проявявя към мен лошо отношение.Отблъсква ме,не го харесвам и одобрявам,но това е само моя преценка,която не води до нищо друго освен до решението ми да не общувам с него. Проблемът е,че без да имаме някакви особени допирни точки той продължава да говори зад гърба ми недобри неща на познати и мои колеги и се боя, че може да ми навреди както в общуването с тези хора така и по някакъв друг начин. Аз няма какво да му прощавам, явно с такъв човек не мога да имам някакви нови отношения, не чуствам нужда да отмъщавам или да му връщам обидата и огорчението.Просто искам да се предпазя от злобата,която срещам и да ме остави занапред намира.Съветите ми дадоха чуството,че някой се опитва да ме разбере и помогне.Успех на всички!:)А прошката наистина е велико нещо!

А може би точно за това имаш да му благодариш? Може би само това е начинът да разбереш кои от тях те познават добре и вярват на теб, кои ценят приятелството си с теб и не се влияят от преценките на други хора. Ами ако това изпитание идва да ти отвори очите за Истината?
Никой не може да ни навреди - единственият ни враг са нашите лоши мисли, страхове и желанието света и хората да бъдат такива, каквито ние искаме да бъдат.

Благодаря!

Никой с нищо не може да ти навреди, ако си чист човек. Единственият човек, който може да ти навреди си самата ти с мислите и думите, които изпращаш в пространството.

Познавам мъж, който толкова силно беше идеализирал своята приятелка, че беше започнал да разправя наляво и надясно колко е даровита и колко скрити дарби и таланти притежава, но поради своята скромност не искала да се разкрива пред хората.
Тя се почувства засегната от това, че без нейно знание той се опитва да повлияе на чуждото мнение относно нейните занимания и му се разсърди. Дори се стигна дотам, че не искаше да разговаря с него.
А той наистина й се възхищаваше и искаше и другите да знаят за нея.
Чувал съм, че когато човек започва да търси Пътя, той е много уязвим, тъй като светлината, която започва да излъчва , все още не е достатъчно силна, за да може да привлече Светлите Същества от по- висшите светове за свои помощници, а привлича недобронамерени същества, които го подлагат на какви ли не проверки и изпитания. Ако човекът не е достатъчно силен и въоръжен с вярата, която да го подкрепя през този труден период, за да може да се пребори с тези влияния, той не би могъл да продължи нагоре, а би потънал още повече в материята-страх, ревност, завист, сексуална зависимост, горделивост и др.
Всеки ученик минава през такива изпитания, затова трябва да е с будно съзнание. Това са именно изпитите, които всеки , тръгнал по Пътя на ученичеството трябва да положи, за да може съзнанието му да премине към по- високо ниво . На такива изпитания е подложен всеки ученик.
Приеми отношението на своя познат като едно от тези изпитания. Прости му, за да можеш да продължиш напред и нагоре към висшите светове, там където царува Любовта.

Благодаря! Тези думи ми дадоха повече кураж.
Мисля, човек трябва да запази Любовта през тези изпитания и още - все повече да я открива и раздава. Да става все по-смирен, скромен, неосъдителен, приемащ, чист, благодарен и любящ. Сещам се сега за една фраза от филм: "Ще вземем това, което имаме и ще сме доволни" Това обаче е само началото, което не е лесно. Оттам нататък има борба, градене, борба, градене...по пътя към една Цел, която си заслужава.

Здравей Тони,

Не е проста работа да се даде съвет за ситуация, сходна с твоята. Ще си позволя да споделя с теб някои мисли и част от собствения си опит с надеждата да ти бъдат от полза. Естествено, изборът по вземане на решение и действие е изцяло твой.
Ти твърдиш, че не си дала повод на този човек да се отнася зле с теб. Това което е очевидно и логично, не винаги е истина. Ами ако имаш карма с тази душа от минал живот?... Тъй или иначе, бих те посъветвал колкото се може по-малко да държиш негативността на това отношение в съзнанието си и целенасочено и волево да я "заместваш" с нейната добра противоположност. Колкото повече се занимаваме с негативността, толкова повече сила и реалност й придаваме, а това е нежелателен разход на собствената ни енергия, която би следвало да използваме за собственото си и на нашите ближни повдигане. В света в който живеем всеки благороден стремеж има своето противодействие - осъзнавайки собствената си правота всички ние правим личен избор между добро и зло. Изпадал съм в ситуация подобна на твоята и съм грешал многократно, тръгвайки "с рогата напред" или отказвайки да повярвам съразмерно в собствения си позитивен потенциал. Характерът на всеки човек поел своя път не би могъл да укрепне без изпитания и затова психическите атаки би следвало да се отразяват с позитивни нагласи и растяща вяра. И ако ме попиташ дали прилагам това, което говоря практически, ще ти кажа "да". Ама е доста трудно, горчи и все пак си струва. Нищо не е в състояние да ужаси по-силно една омраза или завист от осъзнаването за собственото й безсилие пред една любов, акт на благородство или каквото и да е, стига да произтича от дълбока, даже несподелена, любов. В момента, в който осъзнаеш колко нищожни са проявите на егоизма пред изначалната сила на душата да обича заради самата любов, ще усетиш личната си сила. Само не ме питай защо е толкова трудно, не мога да ти отговоря. Зная само, че зад черната завеса има много светлина, стига човек да избере да си повярва и да приеме съзнателно страданието на собствения си път. Успех!!!

Мисля,че добре разбирам какво ми казвате.Някои неща не приемам,дотолкова доколкото нямате пълната информация за конкретния случай,а аз не искам да вдълбавам в него именно,за да постъпя според съветите,които ми дадохте и за които отново искрено благодаря.Радвам се,че споделих с вас.Сега нещата ми изглеждат по-ясни и по-прости, но пак ме е страх,че може да не се справя достойно и да се влошат нещата.Но и темата за страха е дълга и отделна,затова ви оставям с пожелание за обич,радост и успех.

Доста мъдри думи, Aorhhama!
Е, така е, психичните атаки са многоброини и идват от всички страни, но пък са за добро- учат те на добри опитности и ти помагат да израстваш по пътя. Точно такива опитности ни показват кое, как, защо, с какво , по какъв начин и т.н.

До истинското зннание се стига само чрез собствени опитности, и то не само за проверка на закона, ама и по- лесно запомняш (една дума може да я забравим още в следващата минута, ама я да забравим нещо преживяно)

Тони, радвай се, отдал ти се е случай да научиш и изпробваш закона, но метода и деиствието му сама трябва да провериш. Не е задалжително да уцелиш правилня отговор от първия път, имаш право на грешка (ще ти се отдаде друг случаи), но всяка грешка те забавя по пътя.
Пък и помощ ще имаш, тръгнем ли по пътя, никога не сме сами, пък и още по малко по време на изпит

Чудесни съвети си получила във форума, те ще ти помогнат по-добре да анализираш ситуацията и по-ясно да видиш нещата, дето не са чак толкова черни, както казва Аоrhama, е доста трудно, повечко воля и будно съзнание :

Мир+Лубов+Радост+Светлина