Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Иво

Администратор
  • Общо Съдържание

    3931
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    14

Репутация Активност

  1. Thanks
    Иво got a reaction from Αέλιος for статия, Есе за молитвата   
    Най-възвишеното, най-благородното, най-красивото нещо в живота е молитвата. Човек, който се моли има велико бъдеще. Общество или народ, койито се моли се развива. Човек, който не се моли, боледува и изсъхва. Народ, който не се моли, изчезва от картата на Земята.
    Моли се, за да те обичат. Моли се, за да ти съдейства Природатата във всичките ти разумни начинания.
    Ама как да се моля? Не питай как да се молиш, а просто се моли. Питаш ли как да се храниш или как да дишаш или как да се обличаш? Майката пита ли как да обича детето си? Дърветата питат ли как да растат към небето? Слънчевият лъч пита ли как да свети в простора? Ти може би си мислиш, че не знаеш как да се молиш, но най-истинската ти същност знае. Остави молитвата да излезе от дълбочината на душата ти. Така молитва има сила, такава молитва носи всички условия за твоето развитие.
    Любовта е най-естествената молитва. Радостта, милосърдието, красотата могат да се явяват само на човек, който се моли.
    В молитвата са скрити всички тайни на бъдещето. Тя носи всички условия на настоящето и всички поуки от миналото.
    Молитвата направена с любов се приема. Молитвата е диханието на душата. Както тялото има нужда от въздух, за да живее, така и душата има нужда от молитва. Както дъждът напоява изсъхналата и зажадняла почва за живот, така и молитвата носи свобода и простор за душата.
    Силен човек може да бъде само този, който се моли.|
    Умен човек може да бъде само този, който знае как да се моли.
    Красив човек може да бъде само този, който обича да се моли.
    Ама за какво да се моля? Човек трябва да е много умен, за да знае за какво да се моли. Да се молиш за това, което можеш и сам да свършиш, не е истинска молитва. Моли се да имаш сила да разрешиш задачите на своята душа. Моли се твоите братя, да се обичат. Моли се да ти се даде най-потребното за настоящия момент. Моли се да примириш притовиречията в себе си. Моли се за здраве и сила, за да можеш да служиш. Моли се вечните, непреходни неща, тях търси. Моли се за това, което никой друг не може да ти даде. Моли се за невъзможното, защото невъзможното за човека е възможно за Бога. Моли се съзнанието ти да бъде будно, да не изпуснеш добрите условия на настоящето. Моли се да имаш сили да преодолееш изпитанията и трудностите. Моли се да имаш пламтящо от любов сърце, светъл като слънцето ум и разумна воля. Моли се това, което се дава за теб, да се даде и на твоите ближни. Моли се да научиш и изпълниш волята Божия и тогава ще имаш и всичко друго. За когото мислиш, такъв ставаш.
    Няма по-красива молитва от благодарността. Да благодариш означава да разбираш дълбоките причини, от които произтича живота.
    Благодари за въздуха, който дишаш.
    Благодари за светлината, която приемаш.
    Благодари за топлината, която те изпълва.
    Благодари за тялото, което ти служи.
    Благодари на птиците, които пеят за теб.
    Благодари на слънцето, което грее за теб.
    Благодари на вятъра, който вее за теб.
    Благодари за хляба, който е приготвен за теб.
    Благодаря за покрива, който е построен за теб.
    Благодари на небето, което те закриля.
    Благодари на земята, която те отглежда.
    Благодари на онзи Източник, от който произлиза Живота.
    Само така ще можеш да се наречеш Човек.
  2. Like
    Иво got a reaction from nastty for статия, Вярвам на доброто в хората   
    Един пътник, въоръжен с два револвера, минавал през една гъста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсват. От страх той не могъл да употреби нито един от револверите.

    Разбойниците го запитали:

    - Защо носиш два револвера?

    – За защита, в случай на някакво нападение от разбойници.

    – Ами какво по-голямо зло от сегашното очакваш?

    Разбойниците го обрали, набили го добре и го пуснали.

    Навътре в гората те срещнали друг пътник, когото също нападнали. Той не бил въоръжен, но се обърнал приятелски към разбойниците:

    - Слушайте, аз нямам нищо в себе си, с което да ви задоволя. Заповядайте с мене в дома ми, ще ви нагостя добре.

    – Защо не носиш револвер със себе си?

    – Аз вярвам на доброто в хората, няма защо да се пазя от своите ближни.


    Какво показват тия примери? Добрият човек вярва в доброто на хората и не се въоръжава. Добрите хора не се нуждаят от револвери. Лошите хора, обаче, се нуждаят от външна защита. Те носят по два револвера в себе си.
  3. Like
    Иво got a reaction from nastty for статия, Вярвам на доброто в хората   
    Един пътник, въоръжен с два револвера, минавал през една гъста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсват. От страх той не могъл да употреби нито един от револверите.

    Разбойниците го запитали:

    - Защо носиш два револвера?

    – За защита, в случай на някакво нападение от разбойници.

    – Ами какво по-голямо зло от сегашното очакваш?

    Разбойниците го обрали, набили го добре и го пуснали.

    Навътре в гората те срещнали друг пътник, когото също нападнали. Той не бил въоръжен, но се обърнал приятелски към разбойниците:

    - Слушайте, аз нямам нищо в себе си, с което да ви задоволя. Заповядайте с мене в дома ми, ще ви нагостя добре.

    – Защо не носиш револвер със себе си?

    – Аз вярвам на доброто в хората, няма защо да се пазя от своите ближни.


    Какво показват тия примери? Добрият човек вярва в доброто на хората и не се въоръжава. Добрите хора не се нуждаят от револвери. Лошите хора, обаче, се нуждаят от външна защита. Те носят по два револвера в себе си.
  4. Like
    Иво got a reaction from Слънчева for статия, За белият кон и съдбата   
    В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде... Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

    - Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

    - Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва?

    Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.

    Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коне.

    - Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

    - Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?!

    Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!

    След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

    - Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.

    - Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

    След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

    - Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия.

    Старецът отвърнал:

    - Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син си е останал вкъщи.Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...

    Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...
  5. Like
    Иво got a reaction from Monito for статия, Високият идеал   
    Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него - няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на Природата. И най- последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава Природата ще каже: "Ето едно от моите възкръснали деца!" Какво представя смъртта и какво - възкресението? - Смъртта има отношение към забравените деца в избите на Природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра.

    Често слушате да се говори: "Аз ям каквото ми попадне, не правя избор в храните; обличам се с всякакви дрехи, не правя избор нито в цвета, нито в качеството на материята". Той иска да се представи за скромен човек, който се примирява с условията. Не е така. Който яде безразборно всякаква храна, той е човек без идеал или с нисък идеал. Така яде и всеядното животно, но човек се отличава от животното. Когато ядеш, трябва да правиш избор в храните. Природата е създала много храни, но ти ще избереш най-чистата и доброкачествена, която действа благоприятно върху твоя организъм. Това е човек с висок идеал!

    Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане!" Обаче, ако види, че го мързи да се качи на дървото и си откъсне плод от ниските клонове, Природата вече има особено мнение за него. Тя пише в книгата си: "От тебе човек няма да стане! Ти нямаш висок идеал". - "Какво трябва да правя?" - Да се качиш на дървото и оттам да откъснеш плод. - "Много е високо, ще падна". - И живота да ти коства, трябва да се качиш. Тогава Природата ще пише: "Смело е това дете - от него човек ще стане!" Някой погледне нагоре към върховете, посегне с ръката си, но се уплаши и погледне надолу, към ниските клонове, или на земята, дето е паднал някой плод, наведе се и го вземе. Природата и за него пише: "Ето едно от забравените деца в моята изба - от него човек няма да стане!"

    Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие. Ако пък е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това пак сте вие. Тя отбелязва фактите както са, нито ги увеличава, нито намалява и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили.

    Една млада египтянка на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя било умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: "Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш?" Тя отговорила: "Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се женя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана". Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тая мома, тя има висок идеал.
    В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината.

    Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа. Ето защо, ако излезеш сутрин рано да посрещнеш Слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото Слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината. Той крие в себе си силата и мощта на Слънцето. Не възприемеш ли първия лъч, ти си изпуснал изгрева на Слънцето. Приеми първия лъч и спокойно се върни у дома си. Първият лъч носи богатството на всичките лъчи. Първият лъч е първият плод на изгряващото Слънце, на великото дърво на Живота. Останалите лъчи са последните плодове на това велико дърво. Каже ли някой, че може да посрещне Слънцето в кой и да е момент, или може да го наблюдава в кой и да е час през деня, Природата казва за него: "От тебе човек няма да стане!"

    Ако се качваш на планина и ожаднееш, не пий каква да е вода. Спри се на пътя, огледай се и намери най-чистия извор. Наведи се, гребни с ръката си и пий от чистата планинска вода. Ако постъпваш така, ти си човек с висок идеал. На тебе може да се разчита. Кажеш ли, че можеш да пиеш и оттук, и оттам, отдето ти попадне, Природата пише, че си човек без характер, с нисък идеал - на тебе не може да се разчита.

    Окултният ученик се отличава с висок идеал. Като отидеш при планинския извор, каквито мъчнотии и да срещнеш, ще се наведеш и ще пиеш от средата, от най-чистата вода. Като се качиш на планината, не бързай по-скоро да слезеш, но избери най- красивото място и седни там да си починеш. Разгледай цялата местност около себе си и запази дълбоко в душата си впечатление за красивата картина. Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, за живия връх, на който си възлязъл. Високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека.

    Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? - Такива картини срещате всеки ден в живота си. Достатъчно е да наблюдавате хората, да видите как ядат, каква храна употребяват и кога ядат, за да имате обикновени картини пред очите си. Обаче, ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник - на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, ще спазите пак същия закон: ще изберете най- умния, най-интелигентния, най-добрия, най-чистосърдечния. Когато мъж избира жена или жена избира мъж, пак трябва да се ръководят от високия идеал. Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си.

    Сега ние говорим за идейното в Живота, за принципите, които трябва да се прилагат всеки ден. Ще каже някой, че идеалът му не е прав, не води към добър край. Ако сегашният ти идеал не е прав, изправи го. Следващият момент е в твоите ръце - избери си друг идеал. Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води човека в правия път - в Пътя на Любовта. Ако днес изпуснете първия лъч на Слънцето, на другия ден можете да го посрещнете. Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е изгубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещнете. Само така можете да подобрите живота си. Най- светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първия лъч на Слънцето, който прониква в човешката душа.

    Как може да се изправи човешкия живот? - Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после грешките ти ще кажат: "Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе". Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: "От нас няма да стане нищо". - Това са хора без идеал.

    Защо иде човек на Земята? За угощение ли? - Човек е извикан на Земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, Природата отваря широко очите си и наблюдава как държиш вилицата и лъжицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш и от всичко това заключава какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: "Ще ми позволите да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица". Така трябва да постъпва окултният ученик.

    Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най- спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче от прясната пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение пред трапезата и ще се нахранят. Всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин.

    Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния - никакъв идеал не ги движи. За такъв човек Природата пише: "От тебе човек няма да стане!" Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в Живота. Като кажеш "Любов", трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувствува Любовта, той може да преобрази живота си в един момент.

    Кого може да люби човек? - Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си, а най-после себе си. Това е Великата истина в Живота. Който не започва живота си с Любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи, проследете историята на човешкото развитие и вижте има ли човек на земята да е отрекъл Любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите, светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: "Ако се проповядва Любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях". - Няма да забравим хората, но ще внесем в живота им висок идеал. Ако всички се стремяха към първия лъч на Слънцето, към великата Божия Любов, съвременният свят, ще се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство.

    Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи да го познаваш. Да любиш човечеството, значи да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора не е право, не отговаря на истината. Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога. Любовта към Бога води до познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията Воля.

    Както и да се говори на съвременния човек за Любовта, той я смесва с чувствата и настроенията си и казва: "Моето сърце гори от любов, познавам любовта". Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че Великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората? Мислите ли, че проявите на разумната Жива Природа могат да се объркат с човешките прояви? Бог познава своето, т.е. Божественото, дето и да е. Бог на вечното благо люби в човека Доброто и Истината. Казано е в Писанието: "Възлюбил си истината в човека". Най-възвишеното, най- чистото, най-красивото в човека, това е Истината.

    Някой иска да знае дали разумният свят се интересува от неговия обикновен живот. Хората могат да се интересуват от обикновените неща в живота, но не и Разумните Същества. Ако си пръв слуга при един богат господар и десет други слуги ти услужват, трябва ли и господарят ти да се грижи за тебе? Той знае, че другите слуги имат предвид твоите нужди и ги задоволяват. Един от слугите чисти дрехите ти, друг - обувките, трети нарежда стаята ти и т.н. - "Доволен ли е господарят ми от моите лъснати обувки?" - Господарят не обръща внимание на твоите обувки, но той се интересува от оня слуга, който ги е лъснал. Ако той се е водил от високия идеал и лъснал обувките на своя ближен по всички правила на своето изкуство, той спира вниманието на господаря си, който казва: "Идея има този човек, на него може да се разчита!"

    Как ще приложите високия идеал в живота си? Ако жената иска да ушие риза на мъжа си и се задоволи с първата материя, която й попадне на ръка, и я ушие както и да е, тя няма висок идеал. Щом иска да ушие риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, докато намери плат, който отговаря на изискванията на високия идеал, и да я ушие по всички правила на изкуството. Това е жена с висок идеал. И мъжът трябва да постъпи по същия начин: щом иска да купи плат за рокля на жена си, не трябва да се задоволи с първия, който му попадне, само да залъже жена си, но да направи усилие, да намери най-хубавия плат и да го занесе на най-добрата шивачка да го ушие. Ако и жената, и мъжът постъпват по правилата на високия идеал, Природата пише и за двамата: "Ето хора с характер, които имат висок идеал и правят най-добър избор!"

    Имаш приятел и желаеш да му подариш една книга за четене. Ще обиколиш всички книжарници, за да избереш най-ценната книга, най-съдържателната, да я чете, да се повдига и да я помни цял живот. Твоето приятелство се основава на високия идеал. Искаш да напишеш няколко мисли за спомен на своя приятел. Какво ще направиш? Ако препишеш каквото ти попадне, ти не си човек с висок идеал. Ще препишеш нещо от Петко Славейков за парата: "Парице, парице, всесилна царице", и ще се задоволиш. Парата не е идеал и не може да движи човечеството. Една мисъл ще напишеш, но опитана, преживяна. Ще извадиш тая мисъл от дълбочината на душата си. И като я чете, приятелят ти ще се възхищава и ще ти благодари. А Природата ще пише: "От тебе човек ще стане".

    Някой казва, че обича някого. Защо го обича? - За хубавите му очи и вежди. Друг обича приятеля си за хубавата му уста, трети - за хубавия му нос. Това е неразбиране на Любовта. Любовта не се предизвиква от някакво външно качество. Да обичаш някого за неговите външни качества, това показва, че имаш нисък идеал. Да обичаш приятеля си, това значи да виждаш в него една добра черта в характера му, която го отличава от всички хора. Тая черта е неизменна - на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос. Тя е на най-високото място, на върховете на неговия живот. Като намериш добрата черта в своя приятел, ще я откъснеш, ще я държиш в себе си като свещен дар. И тогава Природата пак пише: "От тебе велик човек ще стане!"

    Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: "Моят учител знае много науки - физика, химия, математика, астрономия - учен човек е той". Знанието не определя човека. То не прави човека учен. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й. Учител казва на ученичката си: "Ще си купиш най-хубавата шапка, но без никакви украшения". Тя отива с другарката си да си купи шапка. Купува си най-хубавата шапка, но шапкарката й казва, че без панделка шапката не представя нищо особено. - "Учителят ми каза да си купя шапка без украшения". - "Той не разбира от шапки. Ако турите една панделка, шапката ще стане по-хубава". Другарката й настоява за още една панделка. И тук ученичката отстъпва - туря още една панделка на шапката си и казва: "Учителят ще бъде вече доволен от шапката ми". Не, шапката изгуби своята цена. Защо? - Защото отговаря на чужди идеали.

    Представи си, че си писател и получиш от твой приятел хубава писалка със златно перо. Дойде един твой познат, вижда писалката ти и закачва на нея един голям скъпоценен камък. Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък. Ти искаш да пишеш с писалката си, но изпитваш затруднение - скъпоценните камъни тежат на писалката ти, а постепенно и мисълта ти се затруднява, не се лее леко, плавно, както по-рано. Какво представят украшенията в Живота? - Това са временните, преходните идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа като искра и възпламенява вечния огън в нея. Казват: "Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал". Не е така. Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко, едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва да отговаря на висок идеал или да не се занимавате с него. Стремете се към най-великото, най-красивото, най- доброто, най-чистото в света. Това е Истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си.

    Да се говори на хората за високия идеал, това значи да се върви по течението на великата река на Живота. Накъде отива тая река? Тая вечер и аз ви говоря за високия идеал, изразен чрез най- великото, най-красивото, най-чистото, най-доброто в света. Това е първият лъч, който излиза от Божественото Начало. Ако схванете тоя лъч, вие ще станете ученици и човеци. Вие сте от онези, които разбират Истината като висок идеал на своята душа. Ако закъснеете и не възприемате първия лъч, ще изпаднете в положението на забравените деца в дъното на избата. Тая изба е за обикновените деца, а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца, именно, е създаден великият свят.

    Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за Любовта, истинолюбивият - за Истината, мъдрият - за Мъдростта. Значи, любещият говори за Любовта, а страхливият - за страха. Кой от двамата печели? - Който говори за Любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият - за глупави. Умният гради, а глупавият - руши; умният пише, а глупавият - преписва. Кой от двамата печели? - Умният печели, а глупавият - губи. Някой богатски син казва, че се научил да се разписва на записите, пращани от баща му. Животът на мнозина се заключава само в разписване. Те само се разписват, че от този, от онзи взели нещо. Когато Природата погледне на човек, който само взема, а нищо не дава, тя пише: "От това мое дете нищо няма да стане! То се е научило да се разписва, а само нищо не може да напише".

    Какво се иска от съвременния човек? - Да следва пътя на Възвишените същества, на Белите Братя, на учениците на Всемирното Братство. Те носят велик идеал в душата си. Те мислят, чувстват и действат според изискванията на тоя идеал. Когато някое от тези Същества реши да слезе на Земята, всички го съветват да отиде между най-добрите хора, т.е. между тези, които се стремят към висок идеал. При кого отива Учителят? - При онзи ученик, чиято душа трепти за Учителя си. Той ще го посети и ще си каже: "Тук живее един от учениците ми, който има висок идеал!" Мине ли покрай къщата на ученик, който няма връзка с Учителя си, последният ще каже: "Тук живее един от забравените ученици". Той ще мине и замине край дома му, без да му остави нещо.

    Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най- възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най- истинолюбивото - всичко от първа степен. Вложете високия идеал в душата си, да видите как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че Любов нямаш. - Какво да правя, за да придобия Любовта? - Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет да разбере какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: "От това дете велик човек ще стане!"
  6. Like
    Иво got a reaction from Monito for статия, Високият идеал   
    Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него - няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на Природата. И най- последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава Природата ще каже: "Ето едно от моите възкръснали деца!" Какво представя смъртта и какво - възкресението? - Смъртта има отношение към забравените деца в избите на Природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра.

    Често слушате да се говори: "Аз ям каквото ми попадне, не правя избор в храните; обличам се с всякакви дрехи, не правя избор нито в цвета, нито в качеството на материята". Той иска да се представи за скромен човек, който се примирява с условията. Не е така. Който яде безразборно всякаква храна, той е човек без идеал или с нисък идеал. Така яде и всеядното животно, но човек се отличава от животното. Когато ядеш, трябва да правиш избор в храните. Природата е създала много храни, но ти ще избереш най-чистата и доброкачествена, която действа благоприятно върху твоя организъм. Това е човек с висок идеал!

    Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане!" Обаче, ако види, че го мързи да се качи на дървото и си откъсне плод от ниските клонове, Природата вече има особено мнение за него. Тя пише в книгата си: "От тебе човек няма да стане! Ти нямаш висок идеал". - "Какво трябва да правя?" - Да се качиш на дървото и оттам да откъснеш плод. - "Много е високо, ще падна". - И живота да ти коства, трябва да се качиш. Тогава Природата ще пише: "Смело е това дете - от него човек ще стане!" Някой погледне нагоре към върховете, посегне с ръката си, но се уплаши и погледне надолу, към ниските клонове, или на земята, дето е паднал някой плод, наведе се и го вземе. Природата и за него пише: "Ето едно от забравените деца в моята изба - от него човек няма да стане!"

    Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие. Ако пък е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това пак сте вие. Тя отбелязва фактите както са, нито ги увеличава, нито намалява и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили.

    Една млада египтянка на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя било умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: "Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш?" Тя отговорила: "Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се женя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана". Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тая мома, тя има висок идеал.
    В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината.

    Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа. Ето защо, ако излезеш сутрин рано да посрещнеш Слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото Слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината. Той крие в себе си силата и мощта на Слънцето. Не възприемеш ли първия лъч, ти си изпуснал изгрева на Слънцето. Приеми първия лъч и спокойно се върни у дома си. Първият лъч носи богатството на всичките лъчи. Първият лъч е първият плод на изгряващото Слънце, на великото дърво на Живота. Останалите лъчи са последните плодове на това велико дърво. Каже ли някой, че може да посрещне Слънцето в кой и да е момент, или може да го наблюдава в кой и да е час през деня, Природата казва за него: "От тебе човек няма да стане!"

    Ако се качваш на планина и ожаднееш, не пий каква да е вода. Спри се на пътя, огледай се и намери най-чистия извор. Наведи се, гребни с ръката си и пий от чистата планинска вода. Ако постъпваш така, ти си човек с висок идеал. На тебе може да се разчита. Кажеш ли, че можеш да пиеш и оттук, и оттам, отдето ти попадне, Природата пише, че си човек без характер, с нисък идеал - на тебе не може да се разчита.

    Окултният ученик се отличава с висок идеал. Като отидеш при планинския извор, каквито мъчнотии и да срещнеш, ще се наведеш и ще пиеш от средата, от най-чистата вода. Като се качиш на планината, не бързай по-скоро да слезеш, но избери най- красивото място и седни там да си починеш. Разгледай цялата местност около себе си и запази дълбоко в душата си впечатление за красивата картина. Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, за живия връх, на който си възлязъл. Високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека.

    Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? - Такива картини срещате всеки ден в живота си. Достатъчно е да наблюдавате хората, да видите как ядат, каква храна употребяват и кога ядат, за да имате обикновени картини пред очите си. Обаче, ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник - на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, ще спазите пак същия закон: ще изберете най- умния, най-интелигентния, най-добрия, най-чистосърдечния. Когато мъж избира жена или жена избира мъж, пак трябва да се ръководят от високия идеал. Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си.

    Сега ние говорим за идейното в Живота, за принципите, които трябва да се прилагат всеки ден. Ще каже някой, че идеалът му не е прав, не води към добър край. Ако сегашният ти идеал не е прав, изправи го. Следващият момент е в твоите ръце - избери си друг идеал. Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води човека в правия път - в Пътя на Любовта. Ако днес изпуснете първия лъч на Слънцето, на другия ден можете да го посрещнете. Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е изгубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещнете. Само така можете да подобрите живота си. Най- светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първия лъч на Слънцето, който прониква в човешката душа.

    Как може да се изправи човешкия живот? - Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после грешките ти ще кажат: "Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе". Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: "От нас няма да стане нищо". - Това са хора без идеал.

    Защо иде човек на Земята? За угощение ли? - Човек е извикан на Земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, Природата отваря широко очите си и наблюдава как държиш вилицата и лъжицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш и от всичко това заключава какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: "Ще ми позволите да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица". Така трябва да постъпва окултният ученик.

    Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най- спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче от прясната пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение пред трапезата и ще се нахранят. Всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин.

    Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния - никакъв идеал не ги движи. За такъв човек Природата пише: "От тебе човек няма да стане!" Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в Живота. Като кажеш "Любов", трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувствува Любовта, той може да преобрази живота си в един момент.

    Кого може да люби човек? - Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си, а най-после себе си. Това е Великата истина в Живота. Който не започва живота си с Любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи, проследете историята на човешкото развитие и вижте има ли човек на земята да е отрекъл Любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите, светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: "Ако се проповядва Любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях". - Няма да забравим хората, но ще внесем в живота им висок идеал. Ако всички се стремяха към първия лъч на Слънцето, към великата Божия Любов, съвременният свят, ще се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство.

    Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи да го познаваш. Да любиш човечеството, значи да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора не е право, не отговаря на истината. Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога. Любовта към Бога води до познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията Воля.

    Както и да се говори на съвременния човек за Любовта, той я смесва с чувствата и настроенията си и казва: "Моето сърце гори от любов, познавам любовта". Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че Великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората? Мислите ли, че проявите на разумната Жива Природа могат да се объркат с човешките прояви? Бог познава своето, т.е. Божественото, дето и да е. Бог на вечното благо люби в човека Доброто и Истината. Казано е в Писанието: "Възлюбил си истината в човека". Най-възвишеното, най- чистото, най-красивото в човека, това е Истината.

    Някой иска да знае дали разумният свят се интересува от неговия обикновен живот. Хората могат да се интересуват от обикновените неща в живота, но не и Разумните Същества. Ако си пръв слуга при един богат господар и десет други слуги ти услужват, трябва ли и господарят ти да се грижи за тебе? Той знае, че другите слуги имат предвид твоите нужди и ги задоволяват. Един от слугите чисти дрехите ти, друг - обувките, трети нарежда стаята ти и т.н. - "Доволен ли е господарят ми от моите лъснати обувки?" - Господарят не обръща внимание на твоите обувки, но той се интересува от оня слуга, който ги е лъснал. Ако той се е водил от високия идеал и лъснал обувките на своя ближен по всички правила на своето изкуство, той спира вниманието на господаря си, който казва: "Идея има този човек, на него може да се разчита!"

    Как ще приложите високия идеал в живота си? Ако жената иска да ушие риза на мъжа си и се задоволи с първата материя, която й попадне на ръка, и я ушие както и да е, тя няма висок идеал. Щом иска да ушие риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, докато намери плат, който отговаря на изискванията на високия идеал, и да я ушие по всички правила на изкуството. Това е жена с висок идеал. И мъжът трябва да постъпи по същия начин: щом иска да купи плат за рокля на жена си, не трябва да се задоволи с първия, който му попадне, само да залъже жена си, но да направи усилие, да намери най-хубавия плат и да го занесе на най-добрата шивачка да го ушие. Ако и жената, и мъжът постъпват по правилата на високия идеал, Природата пише и за двамата: "Ето хора с характер, които имат висок идеал и правят най-добър избор!"

    Имаш приятел и желаеш да му подариш една книга за четене. Ще обиколиш всички книжарници, за да избереш най-ценната книга, най-съдържателната, да я чете, да се повдига и да я помни цял живот. Твоето приятелство се основава на високия идеал. Искаш да напишеш няколко мисли за спомен на своя приятел. Какво ще направиш? Ако препишеш каквото ти попадне, ти не си човек с висок идеал. Ще препишеш нещо от Петко Славейков за парата: "Парице, парице, всесилна царице", и ще се задоволиш. Парата не е идеал и не може да движи човечеството. Една мисъл ще напишеш, но опитана, преживяна. Ще извадиш тая мисъл от дълбочината на душата си. И като я чете, приятелят ти ще се възхищава и ще ти благодари. А Природата ще пише: "От тебе човек ще стане".

    Някой казва, че обича някого. Защо го обича? - За хубавите му очи и вежди. Друг обича приятеля си за хубавата му уста, трети - за хубавия му нос. Това е неразбиране на Любовта. Любовта не се предизвиква от някакво външно качество. Да обичаш някого за неговите външни качества, това показва, че имаш нисък идеал. Да обичаш приятеля си, това значи да виждаш в него една добра черта в характера му, която го отличава от всички хора. Тая черта е неизменна - на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос. Тя е на най-високото място, на върховете на неговия живот. Като намериш добрата черта в своя приятел, ще я откъснеш, ще я държиш в себе си като свещен дар. И тогава Природата пак пише: "От тебе велик човек ще стане!"

    Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: "Моят учител знае много науки - физика, химия, математика, астрономия - учен човек е той". Знанието не определя човека. То не прави човека учен. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й. Учител казва на ученичката си: "Ще си купиш най-хубавата шапка, но без никакви украшения". Тя отива с другарката си да си купи шапка. Купува си най-хубавата шапка, но шапкарката й казва, че без панделка шапката не представя нищо особено. - "Учителят ми каза да си купя шапка без украшения". - "Той не разбира от шапки. Ако турите една панделка, шапката ще стане по-хубава". Другарката й настоява за още една панделка. И тук ученичката отстъпва - туря още една панделка на шапката си и казва: "Учителят ще бъде вече доволен от шапката ми". Не, шапката изгуби своята цена. Защо? - Защото отговаря на чужди идеали.

    Представи си, че си писател и получиш от твой приятел хубава писалка със златно перо. Дойде един твой познат, вижда писалката ти и закачва на нея един голям скъпоценен камък. Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък. Ти искаш да пишеш с писалката си, но изпитваш затруднение - скъпоценните камъни тежат на писалката ти, а постепенно и мисълта ти се затруднява, не се лее леко, плавно, както по-рано. Какво представят украшенията в Живота? - Това са временните, преходните идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа като искра и възпламенява вечния огън в нея. Казват: "Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал". Не е така. Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко, едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва да отговаря на висок идеал или да не се занимавате с него. Стремете се към най-великото, най-красивото, най- доброто, най-чистото в света. Това е Истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си.

    Да се говори на хората за високия идеал, това значи да се върви по течението на великата река на Живота. Накъде отива тая река? Тая вечер и аз ви говоря за високия идеал, изразен чрез най- великото, най-красивото, най-чистото, най-доброто в света. Това е първият лъч, който излиза от Божественото Начало. Ако схванете тоя лъч, вие ще станете ученици и човеци. Вие сте от онези, които разбират Истината като висок идеал на своята душа. Ако закъснеете и не възприемате първия лъч, ще изпаднете в положението на забравените деца в дъното на избата. Тая изба е за обикновените деца, а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца, именно, е създаден великият свят.

    Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за Любовта, истинолюбивият - за Истината, мъдрият - за Мъдростта. Значи, любещият говори за Любовта, а страхливият - за страха. Кой от двамата печели? - Който говори за Любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият - за глупави. Умният гради, а глупавият - руши; умният пише, а глупавият - преписва. Кой от двамата печели? - Умният печели, а глупавият - губи. Някой богатски син казва, че се научил да се разписва на записите, пращани от баща му. Животът на мнозина се заключава само в разписване. Те само се разписват, че от този, от онзи взели нещо. Когато Природата погледне на човек, който само взема, а нищо не дава, тя пише: "От това мое дете нищо няма да стане! То се е научило да се разписва, а само нищо не може да напише".

    Какво се иска от съвременния човек? - Да следва пътя на Възвишените същества, на Белите Братя, на учениците на Всемирното Братство. Те носят велик идеал в душата си. Те мислят, чувстват и действат според изискванията на тоя идеал. Когато някое от тези Същества реши да слезе на Земята, всички го съветват да отиде между най-добрите хора, т.е. между тези, които се стремят към висок идеал. При кого отива Учителят? - При онзи ученик, чиято душа трепти за Учителя си. Той ще го посети и ще си каже: "Тук живее един от учениците ми, който има висок идеал!" Мине ли покрай къщата на ученик, който няма връзка с Учителя си, последният ще каже: "Тук живее един от забравените ученици". Той ще мине и замине край дома му, без да му остави нещо.

    Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най- възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най- истинолюбивото - всичко от първа степен. Вложете високия идеал в душата си, да видите как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че Любов нямаш. - Какво да правя, за да придобия Любовта? - Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет да разбере какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: "От това дете велик човек ще стане!"
  7. Like
    Иво got a reaction from darling for статия, Учението на Христос и науката астрология   
    Обществото днес приема, че Христовото учение няма нищо общо с астрологията. Нещо повече – тя дори е анатемосана от официалната църква през вековете. От друга страна, мнозина съвременни астролози не могат да направят връзка с Христовото учение и се опитват да върнат астрологията в езическите времена, когато шаманите и жреците са предопределяли съдбите на хората. Това е грубо профаниране на тази свещена наука.

    Преди идването на Христос само посветените са знаели истината, че Той е Духът на Слънчевата система. “Дадоха ми се ключовете на земята и небето” – казва Христос, т.е. Той ръководи живота не само на Земята, но и в цялата Слънчева система.

    Почти всички системи, чрез които се проявява животът, са изградени по един основен модел – модела “ядро – периферия”. В клетката има клетъчно ядро, в което ще намерим молекулите на ДНК, съдържащи информацията за живота и мисията на клетката. Физическото тяло на човека също произлиза от генетичната информация, заложена в ядрата на мъжките и женските полови клетки.

    Така по аналогия, използвайки втория принцип на Хермес – това, което е долу, е подобно на това, което е горе – можем да приложим модела “ядро – периферия” и за Слънчевата система. В нея също откриваме ядро – централната звезда, наречена от нас Слънце – и периферия, съставена от планети, астероиди и комети. Както клетката и човекът, така и Слънчевата система има вложена определена мисия в своето ядро, която се разгръща в продължение на милиарди години еволюция. Христовият дух оживотворява цялата Слънчева система, както човешкият дух оживотворява физическото тяло.

    Чрез Христовия дух нашето Слънце е свързано и с Галактичния център Алфиола. Последните научни изследвания разкриха, че той е звезда, завършила своето еволюционно развитие във физическата Вселена преди милиарди години. Учените наричат този клас звезди “черни дупки” – космически обекти, които поглъщат материята и светлината. В някои научни хипотези се предполага, че те пораждат нови вселени. Според мен, както зеницата приема светлината и я препраща към вътрешния ни свят, така и “черните дупки” поглъщат времето и пространството, превръщайки ги в небитие, и отварят врата към Бога. От Любовта на Бога именно са привлечени милионите звезди, образуващи ядрото на нашия космически дом – галактиката Млечен път. Силата, която на физически план олицетворява Любовта на Бога, е гравитацията.
     

    Изследвайки библейските текстове, ще открием много символи, които загатват за познанието на древните за физическата вселена и духовните светове. Раждането на Исус е отбелязано в Библията с появата на така наречената Витлеемска звезда. Изследвайки астрологически звездното небе по времето на раждането на Исус, ще открием, че то е било ознаменувано от съвпада на двете най-големи планети - Юпитер и Сатурн – в знака Риби. Приблизително по същото време в китайски и корейски астрономически летописи е регистрирана появата на ярка нова звезда, която съвременните учени свързват с избухването на свръхнова звезда в нашата галактика, чиято проекция върху зодиакалния кръг е приблизително три градуса от знака Водолей.

    Смъртта на Христос на физически план може да се сравни с раждането, с избухването на една свръхнова звезда в духовния свят, която със светлината си облъчва всички човешки души, и от този момент част от Христовия дух се отпечатва във всички нас, в сърцата ни.


    Христос се ражда в Юдея, която в астрогеографията е свързана със знака Риби. Освен това именно около началото на новото летоброене започва една нова астрологична епоха – епохата на Рибите. Ето как пространството и времето, в които се появява Христос, се обединяват от един астрологически символ, използван от ранните християни като таен, опознавателен знак.  
     
     

    Много астрологични символи можем да открием и в Откровението на Апостол Йоан. В едно от своите видения той съзерцава Престола на Бога и пред него четири същества, имащи образите на човек, орел, лъв и телец. Тези образи можем да открием вплетени във формата на египетския сфинкс, но и на още едно място – в символите, описващи зодиакалните знаци Водолей, Скорпион, Лъв и Телец (в астрологията орелът изобразява човека, надраснал животинската си природа, символизирана от низшата проява на знака Скорпион).

    Естествено е да си зададем въпроса, защо любимият ученик на Христос –Апостол Йоан – е акцентирал именно върху тези знаци от зодиака?

    Висши духовни йерархии от същества работят за еволюцията на звездните системи. За да се разбере понятието Духовна йерархия, трябва да се разбере и приеме, че в Слънчевата система човечеството представя една сравнително ниска степен на разумност и съзнание. В природата забелязваме, че има определени нива на организация на материята: минерали, растения, животни, хора. Естествено е да стигнем до извода, че в тази стълбица на живота има нива на разумност, както под нас, така и над нас. В школата на Учителя Беинса Дуно тези нива са обединени под името Велико Всемирно братство:

    "Когато говорим за Великото Всемирно братство, подразбираме онези йерархии от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прякото ръководство на Великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата Вселена с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети; като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието.

    Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената:

    Серафими – Братя на любовта;
    Херувими – Братя на хармонията;
    Престоли – Братя на волята;
    Господства – Братя на интелигентността и радостта;
    Сили –Братя на движението и растенето;
    Власти – Братя на външните форми и изкуствата;
    Началства – Братя на времето, състоянието и такта;
    Архангели – Братя на огъня и топлината;
    Ангели – Носители на живота и растителността.
    Последният, десети, чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Космичен човек."

    Разглеждайки началните етапи от развитието на Слънчевата система, основателят на Антропософията – Рудолф Щайнер разкрива една велика мистерия, в която взема участие йерархията на Херувимите. Дванадесет от Братята на Хармонията, от които четири главни, обгръщат бъдещата Слънчева система така, както сега Земята е обгърната от своята атмосфера. Те оставят своя енергиен отпечатък в пространството и така създават енергийната матрица на зодиака. За да съхранят древната мъдрост за четирите главни Херувима, египетските посветени изградиха сфинкса, като вплетоха в тялото му телата на телец, лъв, орел и човек, вграждайки във времето тайните знания за духовните светове. Ето защо и Апостол Йоан е използвал тези имена, за да изобрази величието на разкрилите се пред него тайнства от Висшите светове.
     
    На друго място в Откровението, описвайки Новия Йерусалим, Йоан многократно акцентира върху числото 12, което е и едно от най-често споменаваните числа в Библията:

    12 племена на Израел;
    12 ученика на Христос;
    12 скъпоценни камъка по стените на Новия Йерусалим;
    12 000 (12 x 1000) стадия е мярката, с която Йоан описва размерите на Небесния град;
    144 000 (12 x 12 x 1000) е броят на спасените души;
    Дърво на живот, което ражда плод 12 пъти месечно.
     

    Забележете, че в зодиака също има 12 знака. Тази пряка връзка указва, че астрологическата символика е въплътена в Свещената книга.

    Самият път на Христос е в пълна хармония със символиката на дванадесетте знака и е отразен най-точно в Евангелието на Йоан.

    Думата “евангелие” в превод на български означава благовестие. Каква е всъщност благата вест? Както при сътворението Бог става първопричина за създаването на материалния свят, на чиито закони сме подвластни, така чрез Христос Бог отново става Първопричина за създаването на бъдещия духовен свят. “И видях ново Небе и нова Земя”, казва апостол Йоан, където ще сме подчинени на закона на Любовта.

    В своята дълбока същност Христовото учение е проникнато от принципите на астрологията и самото то внася в нея нов импулс. Когато този факт се осмисли от всички астролози и всички християни и се приложи в живота, човечеството ще направи една голяма стъпка към придобиване на космично съзнание.
  8. Like
    Иво got a reaction from АлександърТ.А. for статия, Есе за слушането, чуването и разбирането   
    Има четири вида слушане: самосъзнателно, съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.
    При самосъзнателното слушане, слушаш, за да отговаряш.
    При съзнателното слушане, слушаш, за да чуваш.
    При подсъзнателното слушане, слушаш, за да се свързваш.
    При свръхсъзнателното слушане, слушаш, за да служиш.
    Всеки може да слуша, но не всеки може да чува.
    Всеки може да чува, но не всеки може да разбира.
    Всеки може да разбира, но не всеки може да прилага.
    Всеки може да прилага, но не всеки може да служи.
    Да слушаш и служиш е привилегия, дарба и избор.
    Заекът като слуша - чува заплаха. Реагира с бягство, самообвинение и самокритика.
    Вълкът като слуша - чува провокация. Реагира с гняв, критика и нападение.
    Еленът като слуша - чува болката, радостта и дълбочината. Реагира със свързване, разбиране и подкрепа.
    Фениксът като слуша - чува ромоленето на Бога. Реагира с трансформиране, примиряване и единение. 
    Само Фениксът може истински да слуша, чува и разбира.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни със себе си.
    Слушай песента на сърцето си и ще започнеш да чуваш.
    Слушай изгревът на мисълта си и ще започнеш да разбираш.
    Слушай красотата на дарбите си и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай любовта на Бога в себе си и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с природата.
    Слушай играта на извора и ще започнеш да чуваш.
    Слушай полъха на вятъра и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благоуханието на цветята и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай мъдростта на природата и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с ближния си.
    Слушай молитвата на сърцето му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай светлината на мисълта му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благородството на намеренията му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай красотата на душата му и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с Бога.
    Слушай диханието му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай присъствието му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай шепота му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай необятността му и ще започнеш да служиш.
    Слушай, чувай, разбирай, прилагай, служи!
     
    09.11.2015
    Варна, България
  9. Like
    Иво got a reaction from darling for статия, Кратък курс по научна астрология   
    І - КАК Е УСТРОЕНА ВСЕЛЕНАТА

    Нека проведем кратка екскурзия в света на звездите, планетите и галактиката. Ще разгледаме само”материалната” част на Вселената, всичко онова, което може да се види с просто око или с телескоп.

    Строеж на Слънчевата система и мястото на Земята като планета.
    В центъра на Слънчевата система се намира Слънцето. Това е звезда. Вътре в Слънцето при температура няколко милиона градуса протичат термоядерни реакции, за чиято сметка свети и Слънцето. На повърхността на Слънцето температурата е шест хиляди градуса. Според химичния си състав Слънцето се състои от водород и, в по-малко количество, хелий. Между другото, хелият е бил намерен на Слънцето по-рано, отколкото на Земята, според спектъра. Според спектъра и се изучават химическият състав и температурата на звездите. Други химични елементи, които има на Слънцето са в малко количество, като цяло тежките елементи от таблицата на Менделеев се срещат значително по-рядко във Вселената от леките. Водородът е най-разпространеното вещество във Вселената. В ядрените реакции във звездите той се превръща в хелий, а по-нататък хелият се превръща в по-тежки елементи.

    Според размерите си Слънцето е 109 пъти по-голямо от Земята, а масата му е по-голяма от земната 333 хиляди пъти. А диаметърът на Земята е равен на 12740 км, това е средният диаметър, тъй като според формата си земята прилича на кълбо, но все пак е малко сплесната в полюсите заради бързото й въртене.

    Около Слънцето по своите орбити се въртят планетите. Ако слънцето е нажежено газово кълбо, планетите са сравнително студени тела. Меркурий, Венера, Земята, Марс и Плутон имат ясна твърда повърхност. А планетите-гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са газо-течни, въпреки че е възможно в центъра си да имат твърдо ядро. Най-голяма е планетата Юпитер. Тя е по-голяма от Земята 13 пъти според диаметъра си и 318 пъти според масата си. Самите планети не светят, а отразяват слънчевата светлина.

    Според отдалечеността си от Слънцето планетите се въртят около него в следния ред: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Около всички планети, с изключение на Меркурий и Венера, се въртят техните спътници. Спътник на Земята е Луната. Марс има 2 спътника, Юпитер – 16, Сатурн – вече около 20, Уран – 5, Нептун – 2, Плутон – 1. Става дума за естествени спътници. Днес планетите се изследват с космически апарати, които могат да са на повърхността на планетата или да станат нейни изкуствени спътници.

    Освен големите планети в Слънчевата система има множество малки (астероиди). Най-големият астероид е Церера и е бил открит през 1801 година, диаметърът му е малко по-голям от 1000 км, останалите малки планети са доста по-малки. Сега са известни няколко хиляди астероида, и астрономите откриват още нови, с по-малки размери. Повечето от тях се въртят между орбитите на Марс и Юпитер. Някои навлизат вътре в орбитите на Марс и Юпитер и дори се приближават към Земята. Като по принцип, винаги е възможен сблъсък със Земята, и наистина е имало такива, но вероятността това да стане днес е нищожна, освен това астрономите постоянно следят за такива астероиди.

    В Слънчевата система съществуват също така и комети. Ядрото на кометата се състои от камъни и лед, неговият диаметър е няколко километра. Орбитите на кометите са много удължени. Когато кометата се приближава към Слънцето, ледът се разтопява и се образува газо-прахообразен облак (кома), след което и опашката на кометата. След отдалечаването от Слънцето всичко това частично се разсейва в пространството, а частично замръзва отново. Някои комети се движат по незатворени орбити (параболи и хиперболи), напускат Слънчевата система и заминават към други звезди. Възможно е и пристигане на комети от други звезди.

    Някои тела, като например, Хирон, който се върти между орбитите на Сатурн и Уран, според природата си е нещо средно между астероид и комета.

    И накрая, в Слънчевата система има космическа прах и дребни камъни-метеорити (те могат да представляват отломки от малки астероиди). Понякога метеоритите падат на Земята и на другите планети.

    Принципът за построяването на Слънчевата система е бил открит от Коперник. Тази система се нарича хелиоцентрична (в която Слънцето е център). До това време е господствала системата на Птоломей. Тя е била геоцентрична (в която Земята е център). Сега ние знаем, че системата на Коперник отразява правилно истинското положение. Но, понеже ние живеем на Земята, понякога ни е по-удобно да се възползваме от геоцентрично построяване, още повече, че пресмятането на положението на планетите от едната система в другата е чисто математическа операция и тук не трябва да възникват никакви философски проблеми или проблеми с ми-рогледа.

    Звезди. Галактика. Вселена
    Слънцето е една от милиардите звезди. Има звезди доста по-големи от Слънцето (гиганти), има и по-малки от него (джуджета), според свойствата си Слънцето е по-близко до звездите джуджета, отколкото до гигантите. Има горещи звезди (те имат бяло-небесно синкав цвят и температурата на повърхността им е над 10000 градуса, а на някои до сто хиляди градуса), има и студени звезди (те са червени, температурата на повърхността им е около 3 хиляди градуса). Звездите се намират много далеч от нас, до най-близката звезда може да се стигне за цели 4 години, ако летим със светлинна скорост 300000 км/с, докато със същата скорост можем да стигнем до Слънцето за 8 минути.

    Някои звезди образуват двойки, тройки (двойни, тройни звезди) и групи разсеяни звездни струпвания. Съществуват и кълбовидни звездни струпвания, те съдържат десетки и стотици звезди и имат формата на кълбо, с концентрация на звездите към центъра. В разсеяните струпвания са събрани младите звезди, а кълбовидните струпвания са много древни, в тях звездите са стари.

    Редом с някои звезди съществуват планети. Дали има живот на тях, още повече цивилизация, засега не е установено. Но много е вероятно да има.

    Звездите образуват гигантската система – Галактиката. Галактиката има център (ядро), плоски спирални ръкави, в които са съсредоточени повечето звезди, и периферия, обемен облак от редки звезди. Звездите се движат в пространството, те се раждат, живеят и умират. Звезди като Слънцето живеят примерно 10-15 милиарда години, и Слънцето е звезда на средна възраст. Така че то ще свети още дълго. Масивните и горещите звезди “изгарят” много бързо и могат да се взривяват като “свръх-нови” звезди, оставяйки зад себе си много малки и свръх-плътни образова-ния – бели джуджета, неутронни звезди или”черни дупки”, в които плътността на материята е толкова висока, че никакви частици не могат да преодолеят силата на притегляне и да се измъкнат оттам.

    Освен звездите, Галактиката съдържа облаци от космическа прах и газове, образуващи мъглявините. Плоскостта на Галактиката, където има максимален брой звезди, газове и прах, се вижда на небето като Млечен Път.

    Нашата Галактика не е единствената. Съществуват още много милиони Галактики, състоящи се от огромен брой звезди. Например, Магелановите облаци, Мъглявината Андромеда, това са други галактики. Те се намират на невъобразимо голямо разстояние от нас.

    На нашето небе звездите ни се струват неподвижни, понеже са много далеч от нас и тяхното движение става забележимо само след като изминат десетки и стотици хиляди години. А очертанията на съзвездията не са се променили от времената на Древна Гърция и Рим и няма да се променят още дълго време.
    Съзвездието е условно очертана област на земното небе с всички попаднали там небесни обекти. Границите на съзвездията са били утвърдени през 1925 година на конгреса на Международния астрономически съюз. Звездите, влизащи в съзвездие, са близки между себе си в пространството, но това не е задължително. Някои от тях са близо да нас, други – далеч, но това не е съществено. Важно е те да се проецират върху дадения участък на земното небе.

    Слънцето, Луната и планетите също преминават на фона на съзвездията, но те се движат непрекъснато и след известно време се преместват. Думата “планета” в превод означава “блуждаеща”. Така древните наблюдатели са различавали планетите от “неподвижните” звезди. На фона на звездите най-бързо се премества Луната, за един месец тя прави пълен кръг, а Слънцето – за една година. Някои планети се движат по-бързо, а други по-бавно.


    ІІ - Астрологията - наука за ритмичните процеси

    Огледайте се наоколо. Спомнете си какво е ставало с вас, какво ви е вълнувало вчера, миналата година, преди няколко години. Ако сте внимателни, можете да забележите, че всичко в света е циклично, периодично. Подеми и спадове, периоди на успехи и неуспехи, на напрежение и спокойствие, на самочувствие, на парични доходи и разходи. А в природата – смяна на деня с нощта, смяна на годишните времена, плодородни и неплодородни години, в обществото – подеми и спадове на политическата активност – всичко това се променя според определена закономерност. И тези ритми са единни в Космоса и на Земята, в природата, в обществото и при отделната личност.

    Определение. Астрологията е наука за ритмичните, периодични процеси, за връзката на ритмите на Космоса с ритмите на земния живот и ритмите на човека. Астрологията е възникнала в дълбока древност. Познавали са я в древна Индия и Китай, във Вавилон, Египет. Системите са били различни, но смисълът един и същ. Отначало с астрология са се занимавали само посветените хора, например, жреците.

    Астрологията е била практическа наука, използвала се е за предсказания. Астролозите са били съветници на кралете и императорите.
    Астрологията е използвала данни от математиката и астрономията и сама е стимулирала развитието на тези науки.

    В древния свят не е имало разлика между естествените и така наричаните мистични, окултни науки. Един човек е могъл да бъде и математик, и мистик, като Питагор. Или астроном и астролог като Птоломей.

    На Изток и до днес научното, мистичното и езотеричното знания са единни. (Езотериката е система на скритите “съкровени” знания за “фините” процеси в света, за разлика от “грубото”, рационално, материалистично знание).

    В европейската цивилизация е станало разделение, разслоение на науката (рационална, материалистична) и на мистиката, религията, които са насочени към чувствата и вярата. От една страна това е позволило на европейците да станат властелини на материалния свят, а от друга – това е източник на постоянен психологически дискомфорт и напрежение. Източният човек вътрешно е по-хармоничен, въпреки че неговата нагласа навътре и към съзерцание е довела до това, че във външните постижения (производство, техника, материални удобства) Изтокът мал-ко изостава от Запада.

    Да съкрати в съзнанието ви разрива между рационалното и мистичното, между външното и вътрешното, между грубите и фините слоеве на света е способно изучаването на астрология, в която посоченият по-горе антагонизъм не съществува.

    Естествените науки днес също се отдалечават от това противоречие. Така, светът на механиката на Нютон добре описва “грубият” материалистичен слой на света. Действително, за да се опише движението на кълбото, автомобила, самолета, планетите по техните орбити, тези закони се изпълняват строго и по-добри от тях никой не може да измисли. Но вече в по-“финия” свят на атоми и електрони законите на Нютон не винаги са правилни. И Айнщайн със своята теория за относителността е направил следващата крачка. Неговата знаменита формула Е = МС2 е пробив към ново качествено ниво, връзката между двете фундаментални категории – материята и енергията, възможността за взаимния им преход една в друга. А сега ние правим следващата крачка – връзката между материята, енергията и информацията.

    Информацията е следващата фундаментална категория. Съществуват информационни полета, където е записано и миналото, и бъдещето. Съществува енерго-информационен обмен. Даже вакуумът (пустотата!) притежава запаси от енергия и информация. При определени условия “нулевите колебания” на вакуума могат да раждат напълно материални елементарни частици.

    Научното знание прониква в сферата на мистиката и религията. Например, със съответни прибори вече може да се измери биополето на екстрасенсите. Построени са психо-генератори и други устройства на принципите на информационното поле. Ние постепенно проникваме в тайните на фините слоеве на света.

    Разбира се, проникването във финия свят е много опасно. Човек може и сам да получи сериозни удари, и да постави под заплаха човечеството. Тук е уместна аналогията с излъчването на радиоактивност и използването на атомна енергия. Но ако сега вече сме усвоили атомните, ядрените процеси и сме успели да овладеем заплахата от ядрена война, то ситуацията с психотронното оръжие е потенциално по-опасна. Но това е само защото засега знанията ни за това са недостатъчни, за да можем да поставим под контрол човечеството. Но процесът на познанието е безкраен! Ако сме решили тези проблеми, след тях ще възникнат нови…

    Необходимо е да се кажат няколко думи за отношението между астрологията и религията. На Изток, както бе написано по-горе, в човешкото съзнание няма толкова остро противоречие между рационалното и ирационалното. И източните религии, на първо място будизмът, съдържат в себе си органично астрологичните знания. С християнството нещата стоят по друг начин. В каноничните християнски книги – Библията, Евангелието – няма никакво осъждане на астрологията. Напротив, влъхвите (астролози!) са предсказали раждането на Христос. Разривът е започнал по-късно, когато християнството е станало държавна идеология. Започнала борба за власт, за умовете на хората, за тяхното подчиняване – вече не от Бога, а от напълно земните управници. Именно тук астрологията е станала неугодна. Както впрочем, и много други науки. Нека да си спомним как църквата е посрещнала системата на Коперник, откритията на Бруно, Галилей. И как в близкото минало тоталитарният режим на свой ред преследваше самата религия, а също генетиката и кибернетиката. По такъв начин, конфликтът между християнството и астрологията придобива по-скоро социално-политически характер, отколкото характер на различен мироглед.

    Сред астролозите има и вярващи хора, и атеисти. Макар, че както грубите примитивни материалисти, от една страна, така и православните, фундаменталистите, фанатиците на религията от друга не понасят астрологията. И едните, и другите са твърде ограничени в мисленето си от дадените догми.

    Материалните закони са добри и правилни, но те не описват целия свят, а само част от него. Също така и законите на "финия" свят. Също, както е безсмислено да се описва движението на влака от позиция на мистиката, така е ненужно да се прилага закона на Нютон за описване работата на съзнанието и търсенето на смисъла на битието. Най-общите, фундаментални закономерности работят едновременно на много нива. Например, законът на Ломоносов за запазване масата на веществата при физичните и химични процеси е частен случай на закона за запазване на енергията. Законът на кармата е отражение на същата закономерност във финия свят на ниво информация. Астрологията е символично описание на общите закономерности, което може да се прилага на всички нива, за описване на всякакви житейски ситуации.

    Представата за Бога като за строг дядо, който наказва и прощава и който за шест дена е направил света от глина е наивна и смешна. Но в същото време е трудно да се отрича наличието във Вселената на всеобщото организиращо начало, Световният ред. Смисълът, движението към целта, своеобразният Световен разум, който, като цяло, може и да няма материален носител. Можем да наречем това Бог, можем да го наречем Космос или Абсолют. Думата “творение” може да се замени с “информация”. По такъв начин е възможно религията и атеизмът да се помирят. Атеистът се опира на научното, рационално знание и не се отнася към никоя рели-гиозна система. Религиозният човек върви по пътя на мистиката, вярата, откровението, но също може да получава необходимите знания за света. В крайна сметка и единият, и другият са способни да стигнат до общата Истина.

    Астрологът може да съчетае и двата пътя. Макар, че според своя начина на мислене и психиката, на един астролог първият път му е някак по-близък, а на друг – вторият.
  10. Like
    Иво got a reaction from кетинан for статия, Седемте Херметични Принципа   
    "Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят." Кибалион

    Седемте Херметични принципа, върху които се основава цялата Херметична философия, са следните:

    I. Принципът на менталността
    II. Принципът на съответствието
    III. Принципът на вибрацията
    IV. Принципът на противоположностите
    V. Принципът на ритъма
    VI. Принципът на причината и следствието
    VII. Принципът на рода

    Тези Седем принципа ще бъдат разгледани и обяснени в хода на уроците. Сега обаче ще дадем кратко обяснение на всеки от тях.


    I. ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА
    "ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален." Кибалион

    Този Принцип е въплъщение на истината, че "Всичко е Ум". Той означава, че ЦЯЛОТО (което е Субстанционалната реалност, лежаща в основата на всички външни явления и прояви, които ние познаваме с имената "Материалния свят", "Феномените на Живота", "Материя", "Енергия"; накратко, всичко това, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ, който сам по себе си е НЕПОЗНАВАЕМ и НЕОПРЕДЕЛИМ, но който може да се разглежда и да се приеме за УНИВЕРСАЛЕН, БЕЗКРАЕН, ЖИВ УМ. Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние "живеем, движим се и притежаваме свое битие". Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. Херметичният ученик има въз можност да приложи интелигентно великите Ментални закони, вместо да ги използва по случаен начин. Разполагайки с Универсалния ключ, ученикът може да отключи многобройните врати на менталния и психически храм на знанието и да влезе свободно и с разбиране в него. Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като "Енергия", "Сила" и "Материя"; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише: "Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. " И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма.


    II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
    "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. " Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела.


    III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА
    "Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой" - факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяс нява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти - колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой - точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. "Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата", казва един от старите автори.


    IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ
    "Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион

    Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е двойствено", "всяко нещо притежава два полюса", "всяко нещо има своя противоположност", като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен"; "противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен"; "двойката противоположности могат да бъдат помирени"; "противоположностите се привличат"; "всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент"; "всички истини не са нищо друго освен полуистини"; "всяка истина е половин неистина"; "съществуват две страни за всяко нещо" и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва "топлината" и къде започва "студът"! Не съществува такова нещо, като "абсолютна топлина" или "абсолютен студ" -двата термина "топлина" и "студ" просто показват различни степени на едно и също нещо и това "едно и също нещо", което се проявява като "топлина" и "студ", представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така "топлина" и "студ" са просто "двата полюса" на това, което наричаме "Топлина" - и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със "светлината и мрака", които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва "тъмнината" и започва "светлината"? Каква е разликата между "голямо и малко"? Между "твърдо и меко"? Между "черно и бяло"? Между "остро и тъпо"? Между "шумно и тихо"? Между "високо и ниско"? Между "положително и отрицателно"? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример - този за "любовта и омразата", две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като "харесвам" или "не харесвам", които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали "харесваме", "не харесваме", или "нито едно от двете". И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) - възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. "Добро" и "Зло" са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, "Изкуството на поляризацията" се превръща в етап от "Менталната алхимия", известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството.


    V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА
    "Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение - напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната - между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека (и именно при него според херметиците разбирането на Принципа има най-голямо значение). Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията. Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа. Научили са се как да го ИЗПОЛЗВАТ, вместо да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от него. От този и други подобни методи се състои Изкуството на херметиците. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира Ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност. Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на Владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на Равновесие и Ментална Устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало. Този Принцип, както и Принципът за противоположностите, е бил задълбочено изучаван от херметиците и методите за неговото неутрализиране, противодействие и ИЗПОЛЗВАНЕ образуват важна част от Херметичната ментална алхимия.


    VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО
    "Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион

    Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона. Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се ИГРАЕ ИГРАТА НА ЖИВОТА, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. ИЗПОЛЗВАТ Принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се УПРАВЛЯВА на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете.


    VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА
    "Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Кибалион

    Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува РОД, проявяващ се във всичко - Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво. На Физическо ниво Принципът се проявява като ПОЛ, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без този Принцип. Разбирането на неговите закони ще хвърли светлина върху много въпроси, които са смущавали ума на хората. Принципът на рода функционира дори в направлението на пораждането, възстановяването и сътворяването. Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Ако искате да разберете философията на Менталното и Духовно Сътворяване, Пораждане и Възстановяване, трябва да разберете и да усвоите този Херметичен принцип. Той съдържа решението на много загадки на живота. Предупреждаваме ви, че този Принцип няма връзка с многобройните недостойни, вредни и гибелни похотливи теории, учения и практики, които се разпространяват под най-различни фантастични имена и които представляват унижаване на великия естествен Принцип на рода. Такива недостойни пробуждания на древните позорни форми на Фалосизма са с тенденцията да унищожават ума, тялото и душата и Херметичната философия винаги е отправяла предупреждение против подобни ретроградни учения, насочени към похотта, безнравствеността и извращаването на принципите на Природата. Ако се стремите към подобни учения, трябва да потърсите някъде другаде - в това отношение Херметизмът не съдържа нищо за вас. За чистия всички неща са чисти; за долния всички неща са долни.
  11. Like
    Иво got a reaction from BobbyIv for статия, Житно зърно, колкото кокоше яйце   
    Ще ви преведа сега един разказ от Толстоя.

    Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил:

    - В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми.

    Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва:

    - В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми.

    Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва:

    - Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме.

    Царят запитал този старец:

    - Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две?

    Старецът отговорил:

    - Това е така, защото в тях не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици.

    Царят запитал стареца:

    - Ами с пари ли го купувахте?

    - В наше време пари нямаше — отговорил старецът.


    И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас и цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина. Тогава ще разберете ония задачи, които сега са неизвестни на хората.
  12. Like
    Иво got a reaction from АлександърТ.А. for статия, Есе за слушането, чуването и разбирането   
    Има четири вида слушане: самосъзнателно, съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.
    При самосъзнателното слушане, слушаш, за да отговаряш.
    При съзнателното слушане, слушаш, за да чуваш.
    При подсъзнателното слушане, слушаш, за да се свързваш.
    При свръхсъзнателното слушане, слушаш, за да служиш.
    Всеки може да слуша, но не всеки може да чува.
    Всеки може да чува, но не всеки може да разбира.
    Всеки може да разбира, но не всеки може да прилага.
    Всеки може да прилага, но не всеки може да служи.
    Да слушаш и служиш е привилегия, дарба и избор.
    Заекът като слуша - чува заплаха. Реагира с бягство, самообвинение и самокритика.
    Вълкът като слуша - чува провокация. Реагира с гняв, критика и нападение.
    Еленът като слуша - чува болката, радостта и дълбочината. Реагира със свързване, разбиране и подкрепа.
    Фениксът като слуша - чува ромоленето на Бога. Реагира с трансформиране, примиряване и единение. 
    Само Фениксът може истински да слуша, чува и разбира.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни със себе си.
    Слушай песента на сърцето си и ще започнеш да чуваш.
    Слушай изгревът на мисълта си и ще започнеш да разбираш.
    Слушай красотата на дарбите си и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай любовта на Бога в себе си и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с природата.
    Слушай играта на извора и ще започнеш да чуваш.
    Слушай полъха на вятъра и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благоуханието на цветята и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай мъдростта на природата и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с ближния си.
    Слушай молитвата на сърцето му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай светлината на мисълта му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благородството на намеренията му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай красотата на душата му и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с Бога.
    Слушай диханието му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай присъствието му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай шепота му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай необятността му и ще започнеш да служиш.
    Слушай, чувай, разбирай, прилагай, служи!
     
    09.11.2015
    Варна, България
  13. Like
    Иво got a reaction from кетинан for статия, Седемте Херметични Принципа   
    "Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят." Кибалион

    Седемте Херметични принципа, върху които се основава цялата Херметична философия, са следните:

    I. Принципът на менталността
    II. Принципът на съответствието
    III. Принципът на вибрацията
    IV. Принципът на противоположностите
    V. Принципът на ритъма
    VI. Принципът на причината и следствието
    VII. Принципът на рода

    Тези Седем принципа ще бъдат разгледани и обяснени в хода на уроците. Сега обаче ще дадем кратко обяснение на всеки от тях.


    I. ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА
    "ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален." Кибалион

    Този Принцип е въплъщение на истината, че "Всичко е Ум". Той означава, че ЦЯЛОТО (което е Субстанционалната реалност, лежаща в основата на всички външни явления и прояви, които ние познаваме с имената "Материалния свят", "Феномените на Живота", "Материя", "Енергия"; накратко, всичко това, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ, който сам по себе си е НЕПОЗНАВАЕМ и НЕОПРЕДЕЛИМ, но който може да се разглежда и да се приеме за УНИВЕРСАЛЕН, БЕЗКРАЕН, ЖИВ УМ. Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние "живеем, движим се и притежаваме свое битие". Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. Херметичният ученик има въз можност да приложи интелигентно великите Ментални закони, вместо да ги използва по случаен начин. Разполагайки с Универсалния ключ, ученикът може да отключи многобройните врати на менталния и психически храм на знанието и да влезе свободно и с разбиране в него. Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като "Енергия", "Сила" и "Материя"; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише: "Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. " И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма.


    II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
    "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. " Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела.


    III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА
    "Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой" - факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяс нява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти - колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой - точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. "Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата", казва един от старите автори.


    IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ
    "Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион

    Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е двойствено", "всяко нещо притежава два полюса", "всяко нещо има своя противоположност", като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен"; "противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен"; "двойката противоположности могат да бъдат помирени"; "противоположностите се привличат"; "всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент"; "всички истини не са нищо друго освен полуистини"; "всяка истина е половин неистина"; "съществуват две страни за всяко нещо" и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва "топлината" и къде започва "студът"! Не съществува такова нещо, като "абсолютна топлина" или "абсолютен студ" -двата термина "топлина" и "студ" просто показват различни степени на едно и също нещо и това "едно и също нещо", което се проявява като "топлина" и "студ", представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така "топлина" и "студ" са просто "двата полюса" на това, което наричаме "Топлина" - и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със "светлината и мрака", които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва "тъмнината" и започва "светлината"? Каква е разликата между "голямо и малко"? Между "твърдо и меко"? Между "черно и бяло"? Между "остро и тъпо"? Между "шумно и тихо"? Между "високо и ниско"? Между "положително и отрицателно"? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример - този за "любовта и омразата", две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като "харесвам" или "не харесвам", които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали "харесваме", "не харесваме", или "нито едно от двете". И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) - възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. "Добро" и "Зло" са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, "Изкуството на поляризацията" се превръща в етап от "Менталната алхимия", известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството.


    V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА
    "Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение - напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната - между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека (и именно при него според херметиците разбирането на Принципа има най-голямо значение). Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията. Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа. Научили са се как да го ИЗПОЛЗВАТ, вместо да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от него. От този и други подобни методи се състои Изкуството на херметиците. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира Ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност. Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на Владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на Равновесие и Ментална Устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало. Този Принцип, както и Принципът за противоположностите, е бил задълбочено изучаван от херметиците и методите за неговото неутрализиране, противодействие и ИЗПОЛЗВАНЕ образуват важна част от Херметичната ментална алхимия.


    VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО
    "Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион

    Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона. Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се ИГРАЕ ИГРАТА НА ЖИВОТА, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. ИЗПОЛЗВАТ Принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се УПРАВЛЯВА на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете.


    VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА
    "Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Кибалион

    Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува РОД, проявяващ се във всичко - Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво. На Физическо ниво Принципът се проявява като ПОЛ, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без този Принцип. Разбирането на неговите закони ще хвърли светлина върху много въпроси, които са смущавали ума на хората. Принципът на рода функционира дори в направлението на пораждането, възстановяването и сътворяването. Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Ако искате да разберете философията на Менталното и Духовно Сътворяване, Пораждане и Възстановяване, трябва да разберете и да усвоите този Херметичен принцип. Той съдържа решението на много загадки на живота. Предупреждаваме ви, че този Принцип няма връзка с многобройните недостойни, вредни и гибелни похотливи теории, учения и практики, които се разпространяват под най-различни фантастични имена и които представляват унижаване на великия естествен Принцип на рода. Такива недостойни пробуждания на древните позорни форми на Фалосизма са с тенденцията да унищожават ума, тялото и душата и Херметичната философия винаги е отправяла предупреждение против подобни ретроградни учения, насочени към похотта, безнравствеността и извращаването на принципите на Природата. Ако се стремите към подобни учения, трябва да потърсите някъде другаде - в това отношение Херметизмът не съдържа нищо за вас. За чистия всички неща са чисти; за долния всички неща са долни.
  14. Like
    Иво got a reaction from Иво Бонев for статия, Живот след живота - от д-р Реймънд Мууди   
    Невероятна книга, описваща проучването на известен американски учен за живот след живота или “преживявания на прага на смъртта”, както сам ги нарича той. Д-р Реймънд Мууди е учен и лектор, чийто книги досега са продадени в над двадесет милионен тираж. Защитава докторат по философия през 1969 г. в щата Вирджиня и магистарска степен по медицина през 1976г. в щата Джорджия. През 1988г. получава Световна Хуманитарна Награда в Дания, както и бронзов медал в категирията “Човешки отношения” за филмовото пресъздаване на книгата на филмовия фестивал в Ню Йорк. Експерт по въпросите на преживяванията на прага на смъртта, той е и първият американски учен, който масово оповестява своите разработки в тази област. Най-известаната му книга е “Живот след Живота”, която става бестселър. Тя е издадена през 1975г. в САЩ и предизвиква бум от критики и скиптични мнения в кръга на учените по това време. Двадесет и пет години по-късно, научните схващания са коренно променени и учените го поддържат. В резултат на неговия фундаментален за времето си труд, нова генерация от учени даде талсък на изследванията в тази обаласт. Страхът от смъртта, митовете и заблудите на човечеството относно този сложен процес, отстъпват пред светлината на новите научни открития.

    Кариерата на д-р Мууди не завършва с тази книга. Той продължава своите проучвания в тази област и издава повече от 5 книги с подобна тематика. През 1995г. той стига още по-далеч създавайки техника за съзнателно и контролирано преживяване на прага на смъртта, без човек да е действително на прага на смъртта. Изследвайки техниките, които са използвали древните гърци, д-р Мууди преоткрива камерата за медитация, наречена “психомантеум”. Усъвършенствайки този древен метод той създава модерното му копие, което нарича “Театър на Ума” – техника (устройство), която позволява на хората да преживеят променено състояние на съзнанието с учебна и духовна цел. Курсове по психомантеум тренинг се провеждат от д-р Мууди и до днес. Ако искате да се свържите с него или да участвате в някои от неговите курсове, моля посетете официалнят му уеб сайт www.lifeafterlife.com, където има ел. адрес за връзка с него.

    В книгата “Живот след Живота”, авторът изследва над 100 случая на хора, които са имали преживявания на прага на смъртта. След като анализира и после синтезира получените резултати, той създава теоретичен модел на преживяването. Моделът се състои от 15 компонента. Повечето хора съобщават за около 8 компонента, които са преживели, а някои до 12. Тези компоненти са подробно изследвани в книгата и подкрепени с цитати от интервюта с преживелите ги. Тук само ще изброя тези компоненти:

    - Неописуемост на преживяването
    - Чуване и осъзнаване на случилото се
    - Усещане за мир и покой
    - Шумът
    - Тъмният тунел
    - Извън тялото
    - Срещи с други
    - Съществото от светлина
    - Преглед на живота
    - Границата или пределът
    - Завръщането
    - Споделяне с другите
    - Въздействие върху живота
    - Нови виждания за смъртта
    - Потвърждение

    След като авторът разглежда отделните компоненти, той дава примери в потвърждения на своето изследване от Библията, Тибеткстата книга на мъртвите и от разработките на Платон и Емануил Сведенборг.

    Зашеметяваща книга, които би отворили очите на читателя за нови измерения на собствения му живот.

    Използвани източници:
    1. “Живот след Живота”
    изд. къща “Хермес”- Пловдив 2003г.
    ISBN 954-26-0041-0
    2. www.lifeafterlife.com – официален уеб-сайт на др. Мууди

    Препоръчвани лнкове:
    www.lifeafterlife.com – официален уеб сайт на др. Мууди
    www.som.org/3library/interviews/moody.html – интервю с др. Мууди
    www.mikepettigrew.com/afterlife/html/near_death.html - трудовете на д-р Муди, като част от Института за изследване на живот след смъртта
    www.iands.org – Международна асоциация за изследване на преживявания на прага на смъртта
    www.parapsych.org – Асоциация по парапсихология
  15. Like
    Иво got a reaction from кетинан for статия, Седемте Херметични Принципа   
    "Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят." Кибалион

    Седемте Херметични принципа, върху които се основава цялата Херметична философия, са следните:

    I. Принципът на менталността
    II. Принципът на съответствието
    III. Принципът на вибрацията
    IV. Принципът на противоположностите
    V. Принципът на ритъма
    VI. Принципът на причината и следствието
    VII. Принципът на рода

    Тези Седем принципа ще бъдат разгледани и обяснени в хода на уроците. Сега обаче ще дадем кратко обяснение на всеки от тях.


    I. ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА
    "ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален." Кибалион

    Този Принцип е въплъщение на истината, че "Всичко е Ум". Той означава, че ЦЯЛОТО (което е Субстанционалната реалност, лежаща в основата на всички външни явления и прояви, които ние познаваме с имената "Материалния свят", "Феномените на Живота", "Материя", "Енергия"; накратко, всичко това, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ, който сам по себе си е НЕПОЗНАВАЕМ и НЕОПРЕДЕЛИМ, но който може да се разглежда и да се приеме за УНИВЕРСАЛЕН, БЕЗКРАЕН, ЖИВ УМ. Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние "живеем, движим се и притежаваме свое битие". Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. Херметичният ученик има въз можност да приложи интелигентно великите Ментални закони, вместо да ги използва по случаен начин. Разполагайки с Универсалния ключ, ученикът може да отключи многобройните врати на менталния и психически храм на знанието и да влезе свободно и с разбиране в него. Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като "Енергия", "Сила" и "Материя"; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише: "Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. " И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма.


    II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
    "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. " Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела.


    III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА
    "Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой" - факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяс нява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти - колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой - точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. "Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата", казва един от старите автори.


    IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ
    "Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион

    Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е двойствено", "всяко нещо притежава два полюса", "всяко нещо има своя противоположност", като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен"; "противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен"; "двойката противоположности могат да бъдат помирени"; "противоположностите се привличат"; "всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент"; "всички истини не са нищо друго освен полуистини"; "всяка истина е половин неистина"; "съществуват две страни за всяко нещо" и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва "топлината" и къде започва "студът"! Не съществува такова нещо, като "абсолютна топлина" или "абсолютен студ" -двата термина "топлина" и "студ" просто показват различни степени на едно и също нещо и това "едно и също нещо", което се проявява като "топлина" и "студ", представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така "топлина" и "студ" са просто "двата полюса" на това, което наричаме "Топлина" - и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със "светлината и мрака", които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва "тъмнината" и започва "светлината"? Каква е разликата между "голямо и малко"? Между "твърдо и меко"? Между "черно и бяло"? Между "остро и тъпо"? Между "шумно и тихо"? Между "високо и ниско"? Между "положително и отрицателно"? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример - този за "любовта и омразата", две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като "харесвам" или "не харесвам", които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали "харесваме", "не харесваме", или "нито едно от двете". И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) - възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. "Добро" и "Зло" са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, "Изкуството на поляризацията" се превръща в етап от "Менталната алхимия", известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството.


    V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА
    "Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение - напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната - между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека (и именно при него според херметиците разбирането на Принципа има най-голямо значение). Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията. Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа. Научили са се как да го ИЗПОЛЗВАТ, вместо да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от него. От този и други подобни методи се състои Изкуството на херметиците. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира Ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност. Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на Владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на Равновесие и Ментална Устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало. Този Принцип, както и Принципът за противоположностите, е бил задълбочено изучаван от херметиците и методите за неговото неутрализиране, противодействие и ИЗПОЛЗВАНЕ образуват важна част от Херметичната ментална алхимия.


    VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО
    "Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион

    Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона. Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се ИГРАЕ ИГРАТА НА ЖИВОТА, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. ИЗПОЛЗВАТ Принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се УПРАВЛЯВА на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете.


    VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА
    "Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Кибалион

    Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува РОД, проявяващ се във всичко - Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво. На Физическо ниво Принципът се проявява като ПОЛ, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без този Принцип. Разбирането на неговите закони ще хвърли светлина върху много въпроси, които са смущавали ума на хората. Принципът на рода функционира дори в направлението на пораждането, възстановяването и сътворяването. Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Ако искате да разберете философията на Менталното и Духовно Сътворяване, Пораждане и Възстановяване, трябва да разберете и да усвоите този Херметичен принцип. Той съдържа решението на много загадки на живота. Предупреждаваме ви, че този Принцип няма връзка с многобройните недостойни, вредни и гибелни похотливи теории, учения и практики, които се разпространяват под най-различни фантастични имена и които представляват унижаване на великия естествен Принцип на рода. Такива недостойни пробуждания на древните позорни форми на Фалосизма са с тенденцията да унищожават ума, тялото и душата и Херметичната философия винаги е отправяла предупреждение против подобни ретроградни учения, насочени към похотта, безнравствеността и извращаването на принципите на Природата. Ако се стремите към подобни учения, трябва да потърсите някъде другаде - в това отношение Херметизмът не съдържа нищо за вас. За чистия всички неща са чисти; за долния всички неща са долни.
  16. Like
    Иво got a reaction from Cveta5 for статия, Символичните образи на светилата   
    „Слънцето изгрява във величие;
    Над този свят то толкоз славно властва,
    Че хълмове и кедри в злато блясват.
    Венера се към него тъй обръща:
    „Ти Боже ясни, господар на светлината всичка,
    от който лампи и звезди сияйни са заели
    прекрасен плам, що него прави ясен. . .

    Шекспир, ”Венера и Адонис”


    Слънцето заема уникална позиция в астрологията. То не е равнопоставено на другите планети. Изпъква и се издига над останалите поради самия факт, че всички планети се въртят около него. То е център на ятото; светлината и топлината му позволяват на живота да съществува, расте и се развива - поне на Земята.

    Но въпреки значението си, то не е единственият фактор в хороскопа и астрологичното значение на акцентирането върху слънчевия знак във вестниците и списанията всъщност задържа общественото образование за по-дълбоките аспекти на астрологията като сложна, холистична система на мисълта.

    Повечето цивилизации са имали слънчеви богове. Слънчевият бог, който е известен в западната култура, е Аполон. Майка му, титанидата Лето, била обладана от Зевс, царят на всички богове. Съпругата на Зевс, Хера, много се ядосала поради връзката на мъжа си с Лето и издала небесен указ, който забранявал убежище за бременната Лето. Докато скитала по земята в търсене на място, където да роди, Лето в крайна сметка стигнала до остров Ортигия и там дала живот на Артемида, сестрата - близначка на Аполон и богиня на Луната, която изскочила от майчината си утроба и веднага помъкнала все още раждащата Лето към съседния остров Делос, където на деветия ден асистирала при раждането на брат си Аполон. Делос в последствие станал свещен олтар, където се чества раждането на Аполон. Никой смъртен не бивало да се ражда или умира на този остров

    Аполон е бил златното дете на Гръцкия пантеон, надарен в музиката, математиката, медицината и пророчествата. Но в началото скитал в цяла Гърция в търсене на свещено място, където да основе храма си. В крайна сметка стигнал до района, който днес наричаме Делфи, но открил, че го пази гигантската змия Питон и хората от всички населени места от древния свят идвали да задават въпроси на Делфийския оракул. Питон дъвчела свещени лаврови листа, дишала парите, които се издигали от пукнатина в земята и предсказвала. Каквото и послание да изричала оракулката, то било смятано за неизбежен закон. Никой не го поставял под въпрос и не го оспорвал. Така Аполон, без да диктува пряко съобщенията, бил свързан със законите, които произтичали от Делфи. Две съобщения, изписани на портите на Делфийския храм, са: ”Познай себе си!” и „Нищо в излишък”. Първата аксиома ясно се свързва с астрологичната концепция за Слънцето, тъй като това светило по принцип се смята, че представя истинското „Аз” на индивида. За повечето хора въведението в астрологията и в по-дълбоките аспекти, мотивиращи личността им, става посредством информацията, произтичаща от позицията на Слънцето в хороскопа им. Но какво означава „Нищо в повече”? И тази аксиома също описва слънчева функция, но такава, която се разкрива при по-задълбочено изучаване на мита.

    Легендите, които описват бог в битка с митична змия или с дракон като Питон, са разпространени по целия свят. Някои учени феминисти виждат тези митове като емблематични за свещената история. Богът, казват те, представя божеството на нахлуващите патриархални племена, а змията е Великата Майка, победена и прогонена в подземното царство от нови, по-войнолюбиви религии. Но същата легенда , в почти същата форма е открита и навсякъде из древния свят.

    Очевидно митът за смъртта на дракона е присъщ за смъртта на всички индоевропейци, така както и на евреите и вавилонците. Универсалността му подсказва, че има по-дълбоко психо-духовно значение в него.

    Според теорията на Юнг първичната змия или дракон представлява колективното подсъзнание, както ясно личи от факта, че тя обитава под океана/или в историята за Аполон, под земята/, универсален символ за подсъзнанието. Както змията Уроборос в алхимията, драконът е овладян от сила, жизнената сила на самия живот. Но тази сила е все още без посока или цел, без фокус. Драконът понякога е описван и като женски, защото женското съзнание получава впечатления и възприятия по интуитивен, психичен начин, а не толкова чрез съзнателно отсъждане. Тъй че, убиващият дракона бог въвежда ред в хаоса и изважда на бял свят жизнената сила на съзнателния ум като й дава фокус и посока.

    Слънцето винаги е било символ на тази насочена воля или усещане за цел - силното Слънце в хороскопа е равно на силна целеустременост. Но Слънцето, като дарител на целия живот, е също и огромна, цялостна жизнена сила, която лежи под фокусираната осъзнатост. Ето защо всички слънчеви богове символизират баланса между подсъзнателната жизнена сила и волята или целта, която направляват.

    Аполон е бог на науката, математиката и стрелбата с лък, които са функции на фокусираното съзнание, но е бил също бог на оракулите и пророчествата, които са функция на онова по- дълбоко, по-мистично знание, което лежи под направляваното съзнание. Като бог на музиката и медицината, Аполон показва истинската си природа на помирител на противоположности -музикантът внася ред в свещения хаос на чистия звук, а лечителят внася ред в самата жизнена сила. „Нищо в излишък”- тази философия на баланса, изразена на портите на Делфийския оракул - може да означава също „всичко балансирано”.
    Смята се, че Слънцето управлява знака Лъв, а лъвът е крал на животните.

    Слънцето може да бъде сравнено с вътрешен крал, който ние всички, и мъже и жени, притежаваме. Този вътрешен крал е нашият Аз, жизнената сила на мъжката направляваща същност , според алхимиците, според които Азът се явява само когато кралят и кралицата се обединят в мистичен, свещен брак - брак между Слънцето - символ на царственото и Луната - като вродено инстинктивно измерение на личността.

    Слънцето е прогресивният, динамичен, активен принцип, който се развива през целия ни живот, а Луната е регресивна, винаги ни дърпа към миналото, към връзката майка - дете, защото основните емоционални и телесни потребности по същество не се променят. Митичният съвпад между Слънцето и Луната описва потенциала на вътрешната връзка между активния и пасивния принцип, които са два различни аспекта на личността и у двата пола - и у мъжа и у жената.

    Всеки от нас е изключителен, уникален, има лична съдба, индивидуален принос към живота. Луната е нашият телесен живот, създаден от смъртни и предречен от генетичното ни наследство. Но Слънцето у нас усеща, че трябва да търсим нещо, да пътуваме към неизвестно бъдеще, че в сърцевината на Аза има дълбока мистерия.

    Материалната действителност е в сферата на Луната и често пъти онова, което смятаме за цели в първата половина от живота си, всъщност представлява нуждите на лунната сигурност, изразяващи се в светски термини. Слънчевите цели са вътрешни, свързани със себереализацията и усещането, че животът ни е изключителен и изпълнен със значение. Тези цели се дефинират много трудно, различни са у отделните индивиди по отношение на външния израз, от който се нуждаят. Сократ нарича тази тайнствена движеща вътрешна сила свой демон, съдба, която налага на индивида да я превърне в свой идеал. Слънцето казва: ”Аз не съм просто някаква стара мишка или заек, или зелка. Животът ми означава нещо. Аз имам потенциал, който още не съм осъществил”. Ето защо пренебрегването на този слънчев подтик е в ущърб на самите нас, защото ако не направим геройския скок, ако не дадем някакъв свой уникален творчески принос, колкото и да е малък, сме осъдени на вечните мъки на неизживяното „Аз”. Тогава имаме причина да се страхуваме от смъртта, защото не сме живели истински.

    На известен етап от процеса на своето израстване всеки човек получава онова, което Кембъл нарича ”зов за приключения”. Той може да дойде под много форми. Божественият родител се явява в сън или видение и казва:”Е, синко, събуди се, време е да пораснеш и да тръгнеш да търсиш съкровище, до което се достига трудно”. С други думи, призивът може да дойде от самите нас - внезапна интуиция, прозрение за значимост и съдбовност, което често се случва в големите цикли на тежките планети, като например завръщането на Сатурн около 30-тата ни годишнина или съвпадането на полуцикъла на Уран - около 42 година или втория полуцикъл на Сатурн със средата на живота-56-58 години.

    Митичният „зов за приключения” обикновено се явява в живота ни като сериозна криза, която за разлика от обикновените всекидневни неприятности ни предизвиква да се гмурнем в непознатото, за да открием нови ресурси, за чието съществуване не сме подозирали.

    Този момент е определен при раждането на човека и подсказва вграденото разпределение на времето в астрологическия хороскоп. В избора на този момент има чувство за неизбежна съдба, изпитание, което трябва да се преодолее, за да може човек да се свърже с истинската си самоличност и предназначение, да стане самият себе си, да се изгради като хармонична и цялостна личност.

    Изборът на този момент може да е провокиран от намесата на друг човек в живота ни, независимо дали е любовник, дете, учител или дори враг или съперник, но винаги е свързан с важна позиция на Слънцето в момента и тези хора могат да бъдат смятани като необходимото условие човек да започне да се самоусъвършенства и са именно онези, които са ни необходими за момента.

    Разбира се, можем да не разберем причините на връзката ни с тези хора и да се оставим под въздействието на гласа на Луната, която се чувства много натъжена и се самосъжалява, защото зовът на собствената ни душа ни отвлича далече от комфорта. Малко като старата еврейска шега:”Благодаря ти , Господи, че ме направи един от Избраните, но не би ли могъл да избереш някой друг”.

    Разбира се, възможно е да не отговорим на призива и в такъв случай той се явява отново, но под друга форма, с още по-сурови изпитания. Божественият родител - който е митичен образ на нещо у самите нас- няма да ни остави просто, защото не се чувстваме готови. Много от нас, които са се опитвали да избягат от съдбата, отразявана от Слънцето, в периода на важни движения в хороскопа си, са платили скъпо на едно или друго равнище заради отказа си да се превърнат в самите себе си. Често пъти резултат е дълбока депресия и чувство за провал и празнота.

    Помощта идва от самите нас, макар че понякога е въплътена от друг човек, който по чудо ни дава подкрепа или някакъв ключ точно когато трябва; това отразява инстинктивната мъдрост на Луната, на която човек може да разчита в моменти на криза, защото ни показва как да се грижим за себе си. Друг път благосклонните рождени аспекти са нашата вътрешна помощ -вродени дарби или способности, на които можем да разчитаме в беда. Когато имаме благоприятни аспекти, нерядко сме надарени с онова, което наричаме късмет, защото сме в хармония със себе си и следователно интуитивно подхождаме към живота така, както трябва.

    Всички ние имаме помощници в хороскопите си - небесни тела в хармонични аспекти, планети на трон или екзалтирани чрез знак или дом, които формират психичните ни компоненти. Помощта идва обикновено след като сме приели призива. Сякаш нещо силно подкрепящо у самите нас се активира, когато се изправим пред индивидуалния си път в живота и го приемем.

    В процеса на самоусъвършенстването си ние освен за себе си, работим и за другите - нашите любими хора, колектив, общество. Слънцето, което става ръководство за автентично себеизразяване на индивида, неизбежно допринася нещо за по-голямата душа, от която самият той е произлязъл. Подтикът за това самоусъвършенстване , обаче, идва отвътре, той е строго индивидуален, личен, защото ако човек прави всичко само и само , за да се хареса на другите, колкото и хуманен иска да бъде, в крайна сметка ще се озове в ужасно затруднение, защото не е верен на себе си. Той трябва да върви по собствения си път, защото към това го принуждава вътрешната му потребност, а не защото така ще накара хората да го обичат. Но докато става индивид, той дава нещо на другите чрез самия този акт. Оттук се вижда, че Слънцето е дълбоко парадоксално. Ставайки самите себе си, ние имаме много повече какво да дадем, отколкото ако бързаме да се опитаме да спасим света, за да компенсираме вътрешната си празнота.

    В крайна сметка стигаме до онзи праг, който трябва да прекрачим, т. е. да се справим с един фундаментален конфликт у нас. Това може да бъде описано чрез много фактори в рождения хороскоп. Дори слънчевият знак подсказва вроден конфликт, тъй като всеки зодиакален знак си има и слаби и силни страни. Трудните стъпки към Слънцето подсказват препятствия вътре в самия човек, макар и проектирани навън, които като че ли пречат на растежа му.

    Всички познаваме чувството, че се разкъсваме между потребността да бъдем обичани и желани и нуждата да защитаваме лоялно собствените си ценности. Борбата с дракона има много емоционални равнища и до нея се стига винаги щом се изправим лице в лице с този вътрешен конфликт. От гледна точка на Слънцето в тези моменти Луната се явява унищожителка на живота и трябва да бъде победена. Несъмнено има и мигове, когато е уместно да се чувстваме така и да действаме съответно - макар че покореният дракон се появява отново по-късно, замаскиран като невестата на героя.

    Един от най-древните митове, описващ тази борба с дракона, е вавилонският мит за сътворението, представен като битка между слънчевия бог Мардук и неговата майка Тиамат. Тиамат, соленоводният океан, е персонификация на първичната светосъздаваща майка под формата на морско чудовище. Тя едновременно дава живот и го отнема, поглъщайки всичко сътворено от нея. Този мит е ранен портрет на най-първите ни преживявания в утробата и животозастрашаващия процес на раждането и отделянето. В началото на времето, преди създаването на видимия Космос, Тиамат и нейният съпруг Апсу, сладководният океан, съдържат в себе си всички по-малки същества, които са техни деца. Шумните отрочета досаждат на Тиамат, гневят я и тя замисля да ги унищожи. Но децата разкриват плана и слънчевият бог Мардук, най-силният и най-дръзкият, убива баща си Апсу и предизвиква Тиамат на смъртна схватка. Той праща пламтящите си стрели в гърлото й и я унищожава, а от тялото й създава небосвода и земята под него. Така се появява видимият свят.

    Тази древна приказка е ярък образ на процеса на излизането на слънчевия индивид от мрака на утробата и колективното подсъзнание. Както при сънищата, можем да прочетем всички персонажи в мита като развиващи своите истории вътре в нас, Тиамат и Мардук още живеят у детето и у възрастния, който продължава да се бори с проблема на отделянето от майката. Мардук, слънчевото начало, трябва да се бие срещу регресивното притегляне на собствения си лунен глад и докато трае тази борба, нуждите на инстинктивната природа се изразяват като горчиви /соленоводни/, чудовищни и застрашаващи. Победата му дава като резултат създаването на света, което може би е още един начин да се опише индивидуалната реалност.

    Митовете са образи на чувствата, както и индивидуални модели, така че някои от вас ще познаят етапа на развитието, описан в историята на Мардук и Тиамат. Това е нашата непрестанна борба срещу инерцията, апатията, застоя и привикването; преживяваме го не толкова изразено във всекидневните си битки, като например да се придържаме към някаква диета, да правим гимнастика или да учим трудни неща. Виждаме това и в борбата да се освободим от незадоволителна, но импулсивно поддържана връзка или брак, а може би от сигурна, но досадна работа или от надеждно, но поглъщащо ни семейство. Мардук е гласът на „Аз съм” и въпреки, че единството с майката океан е унищожено, на негово място идва създаването на индивидуалните реалности и ценности.

    В някои митове прекрачването на прага не е борба с дракон, а представлява смъртта на героя, преди той да се преобрази или да възкръсне. Това става с Дионис и Исус, които биват унищожени, но приемат истинската си форма като божествени изкупители чрез подобно ритуално разчленяване. В тези истории героят търпи големи страдания, които унищожават смъртната му същност.

    В историите за Дионис и Исус богът понася страданията, защото майката дракон е собственото му тяло, което трябва да бъде преобразено или освободено от хватката на инстинктивната обвързаност. Тук виждаме един еволюционен процес, където в по-късни митове се разкрива по-дълбокото значение на борбата с дракона.

    Вътрешното преживяване е един вид разчленяване или разпъване, защото, когато се разделяме с нещо, ние страдаме. Започне ли Слънцето да се изявява, винаги изпъква проблемът със страданието - самота, изолация, вина и неприязън от страна на околните. Ако отречем този процес на страдание, винаги ще ни се налага да търсим дракона някъде навън, за да проектираме върху него собствената си болка.

    Митичният образ на разпятието е един от най-мощните символи на нашата изолация и отчуждение върху сатурианския кръст на ограниченията. В това състояние ние сме лишени от родители и забравени. Няма дом, в който да се върнем, нито утешителна гръд, към която да се притиснем, няма група или колектив, които да предложат необходимото средство. Това е оголеното екзистенциално състояние на „аз съм”, от което научаваме много - в смисъл защо Слънцето се появява чак в средата на живота, когато човек е достатъчно силен и оформен, за да приеме предизвикателството. Проблемът за самотата, който неизменно придружава всяко изражение на индивидуалността, е най-дълбокото значение на прекрачването на прага в мита за героя. То събира в себе си всичките ни най-големи тревоги, свързани със загубата и разделянето, защото винаги има риск, когато се появим, никой да не ни обича. Така че битката с тъмния близнак, борбата с дракона, разчленяването или разпъването представляват поемането на товара на отделното „Аз”, което е първата важна стъпка в Слънчевото пътешествие. Тогава героят вече е въоръжен и може да преследва истинската цел на търсенето си, защото е доказал, че умее да се справя сам.

    Сега трябва да разгледаме това „истинско” търсене, наградата или съкровището, което чака героя след изпитанията. Съкровището често пъти буквално е такова -злато, скъпоценности, жива вода, царство, лечителска или ясновидска дарба. То е във висша степен индивидуална цел, но винаги е много ценно за героя. Слънцето, въплъщаващо митичния герой, се стреми към върховната награда, неразрушимото ядро на идентичността, което оправдава и дава смисъл на съществуванието му. Героят и неговата награда всъщност са едно и също. Съкровището е същината на героя, божествената му страна, която винаги е била скрита в смъртното му тяло. Това може би звучи ужасно абстрактно, но усещането да бъдеш истинско, солидно, непоклатимо „Аз” е много ценно и магично нещо, то се печели трудно. Всяка житейска ситуация, където трябва да се обособим и да защитаваме собствените си ценности и цели, изковава по една частичка от това „Аз” и всеки път ние страдаме, защото вечната майка - дракон трябва отново и отново да бъде побеждавана под различен облик.

    Понякога съкровището на героя е невестата, а свещеният брак е краят на търсенето. Божественият герой се обединява с другата си половина, със своята човечност в лицето на една жена. После той създава династия, от която произлизат знаменити царе и царици, в чиито вени тече кръвта на безсмъртните, наследена от божествения произход на героя. В езическите времена много езичници са твърдели, че имат божествена кръв. Юлий Цезар например твърди, че произлиза от богинята Венера /Афродита/ чрез нейния син, троянския герой Еней, който е основал Рим. Ако прочетете книгата „Светата кръв и Свещеният Граал” ще разберете, че едно тайно общество във Франция вярва, че издигнатият от него претендент за френския трон е потомък на Иисус, който се е оженил за Мария Магдалена. Тъй като темата за божествения произход чрез полубожествен герой е архетипна, тя остава силен символ и в днешно време.

    Един аспект на свещения брак и основаването на династия като че ли е утвърждаването на божественото семе в смъртния живот чрез непрекъснатостта на последователните поколения. Има наследници, които пренасят кръвта на героя през времето, а това означава, че той живее вечно чрез потомството си. Какво означава за нас този символ в психологически смисъл? Може би той отразява слънчевия импулс да създадем нещо, което да трае повече от собствения ни живот. Архетипният мъжки копнеж за син изразява най-първичното биологично измерение на този подтик. Има обаче и вътрешни равнища. Ако изживеем Слънцето възможно най-пълно, навярно ще изпитаме чувството, че сме си осигурили своето късче вечност, като сме оставили нещо ценно на колектива. Дали сме нещо от собствения живот на Живота. Пети дом - сферата на децата, се управлява от Слънцето, което дава своята същина на бъдещето, за да изживее вечното си царство. Луната има своята инстинктивна нужда да ражда деца, но това отразява приемствеността на земния живот. Слънчевият копнеж за потомство е отражението на търсенето на безсмъртие.

    За мнозина обаче децата не са единственият канал, чрез който слънчевият подтик има нужда да се изрази. Макар че това е най-естественото равнище, някои индивиди решават да нямат деца или пък не могат да имат. Тогава става извънредно важно да се намери друго измерение за този слънчев подтик.

    Пети дом в хороскопа изразява копнежите на човека творец да създаде нещо неразрушимо - вътрешно или въображаемо дете, което ще надживее създателя си и ще внесе неговата същина и виждане в бъдещите поколения. Някои хора осъществяват това, като садят дървета. Много добре осъзнават, че когато дървото достигне зрялост, тях отдавна няма да ги има. Но този акт им носи чувството, че надхвърлят времето. Ето защо свещеният брак, който дава началото на династия, е мощен символ на слънчевата потребност да внесем малко от божествената си същност в бъдещето. Наградата на героя понякога е елексир, който трябва да бъде откраднат.

    Проблемът за вината /и придружаващия я страх от наказание/, който обкръжава кражбата на елексира, също е фундаментален аспект от слънчевото пътуване. Има нещо незаконно в това да станем самите себе си, защото неизбежно открадваме от масовата душа нещо, което е обща собственост на колективното подсъзнание. Колкото по-отделни се чувстваме, толкова повече преживяваме архетипното чувство на вина. На английски тази дума идва от стар англосаксонски корен, който означава „дълг”. Дълбокият смисъл на отричането на дълга - към майката, към семейството и колектива - се свързва с всеки акт на индивидуално сътворение, което ни отделя от тях.

    Така че около изразяването на Слънцето има забележима вина, защото това означава да откраднеш елексира, който е обща собственост на всички, макар и неизползвана. Слънчевото злато са човешките заложби, присъщи на всички ни, но ако те са заровени в подсъзнанието, ще си останат само потенциал.

    Пътешествието на героя изживяваме много пъти и по много различни начини и форми, понякога толкова дребни, че стигат до завършека си само за седмица или за ден. Щом направим някоя стъпка към съзнанието и себеразвитието, получаваме следващия зов за приключения и отново потегляме. Всъщност слънчевият процес остава вечно недовършен.

    Знакът, в който е разположено Слънцето в момента на раждането, на теория е най-същественият астрологически фактор и обикновено се интерпретира на равнището на характера. Но от него можем да научим за една от основните теми в пътуването на героя. Всеки знак е свързан с конкретен набор от митични фигури, отделният знак си има планетен управител или доминиращо божество, което е родило героя, защото тази планета в още по-голяма степен, отколкото управителят на Асцендента, описва нашите специални възможности, които трябва да открием и развием, полагайки усилия. Управителят на картата ни дава информация какво ще изисква животът от нас и в комбинация със самият Асцендент описва ситуациите, които героят ще срещне в пътуването. Но Слънчевият управител е нашето доминиращо божество; героят и неговата награда в крайна сметка са едно и също.

    Можем да разглеждаме Слънчевия знак в смисъл на ролята, която сме призвани да играем в живота и какъв уникален принос сме способни да дадем като намерим индивидуален канал на тази архетипна енергия.
  17. Like
    Иво got a reaction from dany.kostova for статия, Съзерцание   
    България

    Мир, любов и светлина- ето моята страна !
    Утро на молитвения връх
    със пътечка флейта -пръв,
    докоснал до мечтите,
    бели гълъби в лъчите.

    Сърца, приятели и песни,
    братските молитви честни,
    кръг пулсиращ в светлина
    сред седем бистри езера.

    Хармония от звездоброя
    с полет волен над покоя
    оглеждат се във езерата
    събор на Рила със слънцата.
    Ето моят роден храм-
    България, за всички нам!


    Пясъчен часовник

    Пясъкът изтича в колбата едва
    в двете полусфери грее светлина.
    Минало и бъдно светят във едно-
    малки песъчинки зад едно стъкло.

    Всички отброяват пясячния ден
    в преход отминават и отиват в плен.
    Нашето пребъдно в минали мечти
    и зовът на вечно зад стъкло звучи.

    Само в малък процеп зад една от тях
    се превръща в смисъл на тъга и смях.
    Тя се озарява в жива светлина
    и брои с наслада- днес сега сега...

    Пясъчен часовник с две полустрани
    древни пирамиди в пясъци сами.
    Тъжно преминават в нечия страна
    всички отброяват времето „ сега „

    Двете половини те като едно
    вливат се преливат, своето „ защо „
    Мярката подържат вечен кръговрат
    на земята малка между рай и ад.

    Грее светлината, вечна и добра
    Свързва двата свята с времето „ сега„
    Мини песъчинки в хор единен зрял
    няма полувинки и светът е цял!


    Привличане

    Представяш ли си ако доброто днес на хората
    ни приобщи да полетим в пространството?
    Какви ли нови светове ще се открият в цветовете
    и домовете от магия във нас с любов ще се разкрият.

    От безпределното общуване в безкрайното
    във мир, добруване и в полет истина прозрем-
    със нея дар да отдадем.
    На светлината да приличаме и светейки да се привличаме
  18. Like
    Иво reacted to Донка for статия, Кога вярата помага на човека   
    Случило се веднъж свещеник и сапунджия да вървят заедно.   - Каква е тази твоя вяра? – попитал сапунджията. – Я виж хората колко са нещастни, как едва се справят с проблемите си. Ако има Бог, защо всичко е толкова лошо?   Свещеникът не отговорил нищо. Продължили те пътя си и след малко видели в калта да играе детенце. То било мръсно от главата до петите. Тогава свещеникът се обърнал към сапунджията:   - Нали казваш, че сапунът отмива всякаква мръсотия? Я виж това дете колко е изцапано! Сигурен ли си, че сапунът помага?   - Е! – възразил сапунджията. – Сапунът не може да помогне, ако не се ползва...   - И при нас е така – отвърнал отецът. – Вярата не помага, ако не я използваш всеки ден и всяка ситуация от живота си.
  19. Like
    Иво got a reaction from АлександърТ.А. for статия, Есе за слушането, чуването и разбирането   
    Има четири вида слушане: самосъзнателно, съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.
    При самосъзнателното слушане, слушаш, за да отговаряш.
    При съзнателното слушане, слушаш, за да чуваш.
    При подсъзнателното слушане, слушаш, за да се свързваш.
    При свръхсъзнателното слушане, слушаш, за да служиш.
    Всеки може да слуша, но не всеки може да чува.
    Всеки може да чува, но не всеки може да разбира.
    Всеки може да разбира, но не всеки може да прилага.
    Всеки може да прилага, но не всеки може да служи.
    Да слушаш и служиш е привилегия, дарба и избор.
    Заекът като слуша - чува заплаха. Реагира с бягство, самообвинение и самокритика.
    Вълкът като слуша - чува провокация. Реагира с гняв, критика и нападение.
    Еленът като слуша - чува болката, радостта и дълбочината. Реагира със свързване, разбиране и подкрепа.
    Фениксът като слуша - чува ромоленето на Бога. Реагира с трансформиране, примиряване и единение. 
    Само Фениксът може истински да слуша, чува и разбира.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни със себе си.
    Слушай песента на сърцето си и ще започнеш да чуваш.
    Слушай изгревът на мисълта си и ще започнеш да разбираш.
    Слушай красотата на дарбите си и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай любовта на Бога в себе си и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с природата.
    Слушай играта на извора и ще започнеш да чуваш.
    Слушай полъха на вятъра и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благоуханието на цветята и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай мъдростта на природата и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с ближния си.
    Слушай молитвата на сърцето му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай светлината на мисълта му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благородството на намеренията му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай красотата на душата му и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с Бога.
    Слушай диханието му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай присъствието му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай шепота му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай необятността му и ще започнеш да служиш.
    Слушай, чувай, разбирай, прилагай, служи!
     
    09.11.2015
    Варна, България
  20. Like
    Иво got a reaction from АлександърТ.А. for статия, Есе за слушането, чуването и разбирането   
    Има четири вида слушане: самосъзнателно, съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.
    При самосъзнателното слушане, слушаш, за да отговаряш.
    При съзнателното слушане, слушаш, за да чуваш.
    При подсъзнателното слушане, слушаш, за да се свързваш.
    При свръхсъзнателното слушане, слушаш, за да служиш.
    Всеки може да слуша, но не всеки може да чува.
    Всеки може да чува, но не всеки може да разбира.
    Всеки може да разбира, но не всеки може да прилага.
    Всеки може да прилага, но не всеки може да служи.
    Да слушаш и служиш е привилегия, дарба и избор.
    Заекът като слуша - чува заплаха. Реагира с бягство, самообвинение и самокритика.
    Вълкът като слуша - чува провокация. Реагира с гняв, критика и нападение.
    Еленът като слуша - чува болката, радостта и дълбочината. Реагира със свързване, разбиране и подкрепа.
    Фениксът като слуша - чува ромоленето на Бога. Реагира с трансформиране, примиряване и единение. 
    Само Фениксът може истински да слуша, чува и разбира.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни със себе си.
    Слушай песента на сърцето си и ще започнеш да чуваш.
    Слушай изгревът на мисълта си и ще започнеш да разбираш.
    Слушай красотата на дарбите си и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай любовта на Бога в себе си и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с природата.
    Слушай играта на извора и ще започнеш да чуваш.
    Слушай полъха на вятъра и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благоуханието на цветята и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай мъдростта на природата и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с ближния си.
    Слушай молитвата на сърцето му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай светлината на мисълта му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благородството на намеренията му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай красотата на душата му и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с Бога.
    Слушай диханието му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай присъствието му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай шепота му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай необятността му и ще започнеш да служиш.
    Слушай, чувай, разбирай, прилагай, служи!
     
    09.11.2015
    Варна, България
  21. Like
    Иво got a reaction from АлександърТ.А. for статия, Есе за слушането, чуването и разбирането   
    Има четири вида слушане: самосъзнателно, съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.
    При самосъзнателното слушане, слушаш, за да отговаряш.
    При съзнателното слушане, слушаш, за да чуваш.
    При подсъзнателното слушане, слушаш, за да се свързваш.
    При свръхсъзнателното слушане, слушаш, за да служиш.
    Всеки може да слуша, но не всеки може да чува.
    Всеки може да чува, но не всеки може да разбира.
    Всеки може да разбира, но не всеки може да прилага.
    Всеки може да прилага, но не всеки може да служи.
    Да слушаш и служиш е привилегия, дарба и избор.
    Заекът като слуша - чува заплаха. Реагира с бягство, самообвинение и самокритика.
    Вълкът като слуша - чува провокация. Реагира с гняв, критика и нападение.
    Еленът като слуша - чува болката, радостта и дълбочината. Реагира със свързване, разбиране и подкрепа.
    Фениксът като слуша - чува ромоленето на Бога. Реагира с трансформиране, примиряване и единение. 
    Само Фениксът може истински да слуша, чува и разбира.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни със себе си.
    Слушай песента на сърцето си и ще започнеш да чуваш.
    Слушай изгревът на мисълта си и ще започнеш да разбираш.
    Слушай красотата на дарбите си и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай любовта на Бога в себе си и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с природата.
    Слушай играта на извора и ще започнеш да чуваш.
    Слушай полъха на вятъра и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благоуханието на цветята и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай мъдростта на природата и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с ближния си.
    Слушай молитвата на сърцето му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай светлината на мисълта му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благородството на намеренията му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай красотата на душата му и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с Бога.
    Слушай диханието му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай присъствието му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай шепота му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай необятността му и ще започнеш да служиш.
    Слушай, чувай, разбирай, прилагай, служи!
     
    09.11.2015
    Варна, България
  22. Like
    Иво got a reaction from АлександърТ.А. for статия, Есе за слушането, чуването и разбирането   
    Има четири вида слушане: самосъзнателно, съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.
    При самосъзнателното слушане, слушаш, за да отговаряш.
    При съзнателното слушане, слушаш, за да чуваш.
    При подсъзнателното слушане, слушаш, за да се свързваш.
    При свръхсъзнателното слушане, слушаш, за да служиш.
    Всеки може да слуша, но не всеки може да чува.
    Всеки може да чува, но не всеки може да разбира.
    Всеки може да разбира, но не всеки може да прилага.
    Всеки може да прилага, но не всеки може да служи.
    Да слушаш и служиш е привилегия, дарба и избор.
    Заекът като слуша - чува заплаха. Реагира с бягство, самообвинение и самокритика.
    Вълкът като слуша - чува провокация. Реагира с гняв, критика и нападение.
    Еленът като слуша - чува болката, радостта и дълбочината. Реагира със свързване, разбиране и подкрепа.
    Фениксът като слуша - чува ромоленето на Бога. Реагира с трансформиране, примиряване и единение. 
    Само Фениксът може истински да слуша, чува и разбира.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни със себе си.
    Слушай песента на сърцето си и ще започнеш да чуваш.
    Слушай изгревът на мисълта си и ще започнеш да разбираш.
    Слушай красотата на дарбите си и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай любовта на Бога в себе си и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с природата.
    Слушай играта на извора и ще започнеш да чуваш.
    Слушай полъха на вятъра и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благоуханието на цветята и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай мъдростта на природата и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с ближния си.
    Слушай молитвата на сърцето му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай светлината на мисълта му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благородството на намеренията му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай красотата на душата му и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с Бога.
    Слушай диханието му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай присъствието му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай шепота му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай необятността му и ще започнеш да служиш.
    Слушай, чувай, разбирай, прилагай, служи!
     
    09.11.2015
    Варна, България
  23. Like
    Иво got a reaction from АлександърТ.А. for статия, Есе за слушането, чуването и разбирането   
    Има четири вида слушане: самосъзнателно, съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.
    При самосъзнателното слушане, слушаш, за да отговаряш.
    При съзнателното слушане, слушаш, за да чуваш.
    При подсъзнателното слушане, слушаш, за да се свързваш.
    При свръхсъзнателното слушане, слушаш, за да служиш.
    Всеки може да слуша, но не всеки може да чува.
    Всеки може да чува, но не всеки може да разбира.
    Всеки може да разбира, но не всеки може да прилага.
    Всеки може да прилага, но не всеки може да служи.
    Да слушаш и служиш е привилегия, дарба и избор.
    Заекът като слуша - чува заплаха. Реагира с бягство, самообвинение и самокритика.
    Вълкът като слуша - чува провокация. Реагира с гняв, критика и нападение.
    Еленът като слуша - чува болката, радостта и дълбочината. Реагира със свързване, разбиране и подкрепа.
    Фениксът като слуша - чува ромоленето на Бога. Реагира с трансформиране, примиряване и единение. 
    Само Фениксът може истински да слуша, чува и разбира.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни със себе си.
    Слушай песента на сърцето си и ще започнеш да чуваш.
    Слушай изгревът на мисълта си и ще започнеш да разбираш.
    Слушай красотата на дарбите си и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай любовта на Бога в себе си и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с природата.
    Слушай играта на извора и ще започнеш да чуваш.
    Слушай полъха на вятъра и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благоуханието на цветята и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай мъдростта на природата и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с ближния си.
    Слушай молитвата на сърцето му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай светлината на мисълта му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благородството на намеренията му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай красотата на душата му и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с Бога.
    Слушай диханието му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай присъствието му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай шепота му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай необятността му и ще започнеш да служиш.
    Слушай, чувай, разбирай, прилагай, служи!
     
    09.11.2015
    Варна, България
  24. Like
    Иво got a reaction from АлександърТ.А. for статия, Есе за слушането, чуването и разбирането   
    Има четири вида слушане: самосъзнателно, съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.
    При самосъзнателното слушане, слушаш, за да отговаряш.
    При съзнателното слушане, слушаш, за да чуваш.
    При подсъзнателното слушане, слушаш, за да се свързваш.
    При свръхсъзнателното слушане, слушаш, за да служиш.
    Всеки може да слуша, но не всеки може да чува.
    Всеки може да чува, но не всеки може да разбира.
    Всеки може да разбира, но не всеки може да прилага.
    Всеки може да прилага, но не всеки може да служи.
    Да слушаш и служиш е привилегия, дарба и избор.
    Заекът като слуша - чува заплаха. Реагира с бягство, самообвинение и самокритика.
    Вълкът като слуша - чува провокация. Реагира с гняв, критика и нападение.
    Еленът като слуша - чува болката, радостта и дълбочината. Реагира със свързване, разбиране и подкрепа.
    Фениксът като слуша - чува ромоленето на Бога. Реагира с трансформиране, примиряване и единение. 
    Само Фениксът може истински да слуша, чува и разбира.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни със себе си.
    Слушай песента на сърцето си и ще започнеш да чуваш.
    Слушай изгревът на мисълта си и ще започнеш да разбираш.
    Слушай красотата на дарбите си и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай любовта на Бога в себе си и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с природата.
    Слушай играта на извора и ще започнеш да чуваш.
    Слушай полъха на вятъра и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благоуханието на цветята и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай мъдростта на природата и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с ближния си.
    Слушай молитвата на сърцето му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай светлината на мисълта му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай благородството на намеренията му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай красотата на душата му и ще започнеш да служиш.
    Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с Бога.
    Слушай диханието му и ще започнеш да чуваш.
    Слушай присъствието му и ще започнеш да разбираш.
    Слушай шепота му и ще започнеш да прилагаш.
    Слушай необятността му и ще започнеш да служиш.
    Слушай, чувай, разбирай, прилагай, служи!
     
    09.11.2015
    Варна, България
  25. Like
    Иво got a reaction from кетинан for статия, Седемте Херметични Принципа   
    "Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят." Кибалион

    Седемте Херметични принципа, върху които се основава цялата Херметична философия, са следните:

    I. Принципът на менталността
    II. Принципът на съответствието
    III. Принципът на вибрацията
    IV. Принципът на противоположностите
    V. Принципът на ритъма
    VI. Принципът на причината и следствието
    VII. Принципът на рода

    Тези Седем принципа ще бъдат разгледани и обяснени в хода на уроците. Сега обаче ще дадем кратко обяснение на всеки от тях.


    I. ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА
    "ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален." Кибалион

    Този Принцип е въплъщение на истината, че "Всичко е Ум". Той означава, че ЦЯЛОТО (което е Субстанционалната реалност, лежаща в основата на всички външни явления и прояви, които ние познаваме с имената "Материалния свят", "Феномените на Живота", "Материя", "Енергия"; накратко, всичко това, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ, който сам по себе си е НЕПОЗНАВАЕМ и НЕОПРЕДЕЛИМ, но който може да се разглежда и да се приеме за УНИВЕРСАЛЕН, БЕЗКРАЕН, ЖИВ УМ. Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние "живеем, движим се и притежаваме свое битие". Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. Херметичният ученик има въз можност да приложи интелигентно великите Ментални закони, вместо да ги използва по случаен начин. Разполагайки с Универсалния ключ, ученикът може да отключи многобройните врати на менталния и психически храм на знанието и да влезе свободно и с разбиране в него. Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като "Енергия", "Сила" и "Материя"; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише: "Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. " И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма.


    II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
    "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. " Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела.


    III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА
    "Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой" - факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяс нява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти - колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой - точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. "Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата", казва един от старите автори.


    IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ
    "Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион

    Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е двойствено", "всяко нещо притежава два полюса", "всяко нещо има своя противоположност", като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен"; "противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен"; "двойката противоположности могат да бъдат помирени"; "противоположностите се привличат"; "всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент"; "всички истини не са нищо друго освен полуистини"; "всяка истина е половин неистина"; "съществуват две страни за всяко нещо" и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва "топлината" и къде започва "студът"! Не съществува такова нещо, като "абсолютна топлина" или "абсолютен студ" -двата термина "топлина" и "студ" просто показват различни степени на едно и също нещо и това "едно и също нещо", което се проявява като "топлина" и "студ", представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така "топлина" и "студ" са просто "двата полюса" на това, което наричаме "Топлина" - и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със "светлината и мрака", които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва "тъмнината" и започва "светлината"? Каква е разликата между "голямо и малко"? Между "твърдо и меко"? Между "черно и бяло"? Между "остро и тъпо"? Между "шумно и тихо"? Между "високо и ниско"? Между "положително и отрицателно"? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример - този за "любовта и омразата", две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като "харесвам" или "не харесвам", които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали "харесваме", "не харесваме", или "нито едно от двете". И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) - възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. "Добро" и "Зло" са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, "Изкуството на поляризацията" се превръща в етап от "Менталната алхимия", известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството.


    V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА
    "Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Кибалион

    Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение - напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната - между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека (и именно при него според херметиците разбирането на Принципа има най-голямо значение). Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията. Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа. Научили са се как да го ИЗПОЛЗВАТ, вместо да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от него. От този и други подобни методи се състои Изкуството на херметиците. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира Ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност. Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на Владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на Равновесие и Ментална Устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало. Този Принцип, както и Принципът за противоположностите, е бил задълбочено изучаван от херметиците и методите за неговото неутрализиране, противодействие и ИЗПОЛЗВАНЕ образуват важна част от Херметичната ментална алхимия.


    VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО
    "Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион

    Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона. Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се ИГРАЕ ИГРАТА НА ЖИВОТА, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. ИЗПОЛЗВАТ Принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се УПРАВЛЯВА на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете.


    VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА
    "Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Кибалион

    Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува РОД, проявяващ се във всичко - Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво. На Физическо ниво Принципът се проявява като ПОЛ, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без този Принцип. Разбирането на неговите закони ще хвърли светлина върху много въпроси, които са смущавали ума на хората. Принципът на рода функционира дори в направлението на пораждането, възстановяването и сътворяването. Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Ако искате да разберете философията на Менталното и Духовно Сътворяване, Пораждане и Възстановяване, трябва да разберете и да усвоите този Херметичен принцип. Той съдържа решението на много загадки на живота. Предупреждаваме ви, че този Принцип няма връзка с многобройните недостойни, вредни и гибелни похотливи теории, учения и практики, които се разпространяват под най-различни фантастични имена и които представляват унижаване на великия естествен Принцип на рода. Такива недостойни пробуждания на древните позорни форми на Фалосизма са с тенденцията да унищожават ума, тялото и душата и Херметичната философия винаги е отправяла предупреждение против подобни ретроградни учения, насочени към похотта, безнравствеността и извращаването на принципите на Природата. Ако се стремите към подобни учения, трябва да потърсите някъде другаде - в това отношение Херметизмът не съдържа нищо за вас. За чистия всички неща са чисти; за долния всички неща са долни.
×