shining_star

Но???!!
Ето това е за мен утопия на този етап, всичко е свързано и няма смисъл да се лъжем, че ей така ще преобразуваме тялото и ще преминем във високите измерения.Това го обсъждахме и в една друга тема, за частната собственост...и там се задаваха пак такива въпроси "ами как ще живеем без храна, без дрехи??!" Всичко ще стане както ние не знаем /Учителя/

Изцяло съм ЗА .


Но да не забравяме, че съзнанието определя битието.Не съм чела коментарите, може да повторя някой...това може да се осъществи тогава и само тогава, когато т.нар. критична маса хора, повечето хора, достигнат това съзнание.
Не са виновни банките, не са виновни парите и собствеността, просто хоратасме масово с такова съзнание. Ако никой не тегли и не внася в банка, как ще съществуват БАНКИ??! няма как да ги има.
Ако никой не трупа и не харчи повече, отколкото му е нужно, и не използва труда на другите за лично облагодетелстване, тогава...
Системата е такава, каквито сме ние. Всеки един поотделно и оттам като цяло.

И все пак има надежда, казват, че надеждата умира последна
Дори и само факта, че се обсъжда този въпрос, вече е светлина в тунела.

Как го изчислихте?... Никой не знае преди да е станало.
Не, не съжалявам, че няма да се случи в близко бъдеще, дори и в далечно. Ще се случи, вече се случва ...
Цената на прехода сме самите ние, а той тече с пълна сила и няма връщане назад, за което само мога да се радвам.
А който се е вкопчил за старото и го защитава със зъби и нокти, той да му мисли не ме е страх и да загина.
Който използва знанията, опита и технологиите не за обща полза...например да иска 80 х.е. за операция...няма да има възможност да го прави. Как да не се радва човек!

Изцяло съм ЗА .


Но да не забравяме, че съзнанието определя битието.Не съм чела коментарите, може да повторя някой...това може да се осъществи тогава и само тогава, когато т.нар. критична маса хора, повечето хора, достигнат това съзнание.
Не са виновни банките, не са виновни парите и собствеността, просто хоратасме масово с такова съзнание. Ако никой не тегли и не внася в банка, как ще съществуват БАНКИ??! няма как да ги има.
Ако никой не трупа и не харчи повече, отколкото му е нужно, и не използва труда на другите за лично облагодетелстване, тогава...
Системата е такава, каквито сме ние. Всеки един поотделно и оттам като цяло.

И все пак има надежда, казват, че надеждата умира последна
Дори и само факта, че се обсъжда този въпрос, вече е светлина в тунела.

Изцяло съм ЗА .


Но да не забравяме, че съзнанието определя битието.Не съм чела коментарите, може да повторя някой...това може да се осъществи тогава и само тогава, когато т.нар. критична маса хора, повечето хора, достигнат това съзнание.
Не са виновни банките, не са виновни парите и собствеността, просто хоратасме масово с такова съзнание. Ако никой не тегли и не внася в банка, как ще съществуват БАНКИ??! няма как да ги има.
Ако никой не трупа и не харчи повече, отколкото му е нужно, и не използва труда на другите за лично облагодетелстване, тогава...
Системата е такава, каквито сме ние. Всеки един поотделно и оттам като цяло.

И все пак има надежда, казват, че надеждата умира последна
Дори и само факта, че се обсъжда този въпрос, вече е светлина в тунела.

Когато държа в ръката си клетъчен телефон, в повечето случаи усещам схващане в киткената става, в ставите на пръстите. Рядко, но се случва, вместо ръката ми да блокира, да блокира телефона, след което да му трябва "рестарт".
Има ли опасност, според вас, да имам проблеми със ставите, или по-скоро нещата опират до енергиен баланс?

Дисковата херния се лекува и извъноперативно. Не е лесно за обикновения човек, но не е невъзможно Въпрос на възбуждане секретирането на определен вид хормони, които да подпомогнат възтановяването на съединителната тъкан и намаляването на секретирането на други видове хормони, които поради своя излишък привеждат организма в патологията..
Въобще тялото, ако съзнанието бъде успокоено, се лекува само.

Някъде бях чела от Учителя да не се влиза в църква за да искаш нещо, защото ще има обратен ефект. А да влизаш само с положителна нагласа и да благодариш.

Спомням си като тинейджър, имах една приятелка, все ходеше с една верижка със св. Богородица на нея, и ми казваше, че като и се помоли за нещо, и помага. А мразех да уча и не учех...и веднъж като имах изпит, тя ми каза: помоли се на св. Богородица да ти помогне да изкараш изпита, и ако изкараш, ще пуснеш 50 ст. за църквата. Аз и викам: как да се моля, никога не съм го правила. Тя: много е лесно, само кажи "света божия майко, направи да изкарам изпита". Така направих и всичките матури по всичко ги изкарах на магия ...
Но сега като се върна назад във времето, наистина когато съм влизала в църква да искам нещо, и нещата после не се оправяха, а напротив...а когато влязох и помолих да ми се даде насока какво да правя оттук нататък, оттогава започна да се оправя.

Не всички ще умрем, но всички ще се променим.
Някъде четох от Учителя, че сега е затръбил седмия ангел.
Има и план за спасение, на Междугалактическата федерация на Астар Шеран.
Както знаеш, клетъчната ни структура се променя в кристална, ДНК-то СЕ ПРОМЕНЯ, т. е. "твърдото вещество" в тялото, което не е вода, ще има кристална решетка - ще бъдем /ако стигнем дотам, де/ нещо като същества от вода и прана, както пишеше в една статия.
Наистина е вече късно да се тревожим какво ще стане с планетата и с нас. Вярвам, даваш си сметка, че е за добро.
Ще победим.

Точно така, всичко и нищо е едно и също

Сънят го помня в подробности, беше като на яве. Вървях по една пътека в гората заедно с един старец. Не се познавахме, но вървях до него, а пътеката отиваше право напред и беше равна, а от двете страни имаше високи борове.
Той изглеждаше странно, в лицето нещо средно между азиатец и европеец, облечен в някакви средновековни дрехи, с наметало. Дълго вървяхме така мълчаливо, по едно време той ме попита:
- Къде отиваш?
Аз казах: "С тебе".
- А знаеш ли аз къде отивам?
- Не...
Той замълча, после каза:
- Много е далече и не е за тебе, не можеш да стигнеш дотам...
Аз: "Нищо, докъдето стигна..."
И пак вървим мълчаливо, по едно време той каза: връщай се докато още може. Има едно място, откъдето вече няма да може да се върнеш, много далеч ще сме отишли...Аз му казах:
- Няма да се върна. Ще вървя докъдето мога.
И пак вървим...пътеката все върви направо, не се спуска надолу, нито нагоре. По едно време той каза: "Оттук вече не можеш да се върнеш".
Продължавахме...все повече се изморявах...хвърлих чантата, но вече едвам се влачех от умора...взех да изоставам, залитах, всеки момент щях да падна. Реших да му кажа, че отивам до тоалетна, да се отдалеча между дърветата, да легна под някое дърво, и да си остана там. Изведнъж той каза: "Ако ти кажа да скочиш от едно място ще скочиш ли?"
Казах "да". Той замълча и пак вървим...едвам си мърдах краката, и го попитах къде е мястото. Той каза: "Като стигнем ще ти кажа". Но аз повече не можех да вървя...изведнъж той спря до едно място до пътеката, където боровете се отдръпваха, и надолу имаше пропаст. "Това е мястото, скачай!"
Скочих. И полетях. Помня, че си помислих: я, ама аз не падам, летя!" Летях бавно над гората, виждаха се дърветата и града...а зад мене чух гласа му: "Видя ли, че не е толкова трудно?"

http://indigota.com/index.php?topic=5098.0

Нормално е да има противопоставяне и "натиск отвън", новите "високи" вибрации се явяват в противоречие със старите...а хората, които остават в старата негативна енергия и старите /негативни/ модели, не възприемат новата енергия. Обясняваха го в едно от посланията, че известно време "старата" и "новата" земя ще се припокриват, измеренията ще се наслагват едно върху друго, след това постепенно ще започнат да се разделят...и се налага всеки да избере и реши за себе си на коя страна застава.
Да, хубаво е...преди като сме познавали само "старото" и не сме могли да направим разлика, сега виждаме малко по малко и другото, и можем да видим разликата. Учителя казваше, че ако отвътре условията са добри, отвън може да е всякак: глад, студ, неразбирателство, пречки и проблеми - няма страшно важното е, че отвътре условията са добри.
И цветовете имат някак си по-различен оттенък, чудех се дали така си е било и не съм обръщала вниманиеА най-хубавото от всичко е, че няма връщане назад.

При мен през септември се получи сътресение, трудно е за обясняване, защото не е линейна информация, която да разкажеш...не знам четеш ли посланията от Сириус, забелязвам как едно към едно се случват реално на практика нещата, които описват там.
Например това: "Ще казвате това, което искате да кажете, без да ви интересува как ще бъде възприето. А негатива, който идва към вас, няма да ви засяга". Усещаш ли как атмосферата се променя, самия въздух е различен... сякаш в тази атмосфера и да искаш, не можеш да мислиш лошо, не е както преди...сега се усещам по-балансирана, спокойна и уравновесена, всичкия негатив, който преди ме терзаеше и тормозеше, ...все още го има, но в много по-малка степен, възприемането е различно, има и натиск "отвън", което си е моя битка и проблем за решаване, но вече не по стария начин, при мене се промениха и се променят нещата като вътрешно усещане...а и ние "работим по въпроса", ние сме тези, които усвояват и осъществяват промяната.

Учителя говори за огънатата плоскост - всеки е добър или лош според това доколко е огъната плоскостта, върху която стои: всеки може да е добър ако е равна плоскостта му. Но ако се огъне ...ако си изпаднал в ситуация да си дълго време гладен и няма възможност да се нахраниш, и минаваш покрай магазина с хлябовете, можеш да вземеш, никой няма да те види, но не вземаш. Не искаш да крадеш, смяташ, че е лошо...Но ако се огъне плоскостта още малко, може и да се пречупиш и да станеш лош, а кой има право да съди дали си добър или лош без да знае колко е огъната плоскостта, на която стоиш, казва Учителя.
И още: добро е това, което е добре за човека в дадения момент.
И: изправете плоскостта, на която сте застанали.

На мен ми се случи, баща ми като беше в пирогов, тежко болен... и една сутрен крушката в хола гръмна... след това и тази в антрето... и после, късно след обяда - и тази в кухнята... Тогава разбрах че нещо е станало с баща ми... че няма да излезе жив от болницата. Почувствах се много зле, сякаш ме заляха с мръсна помия
На другея ден тръгнах на свиждане...помня, приготвях за ядене което да му занеса... и чух (не с ушите, а някак в главата си) как ми казва: нищо не носи няма смисъл...звучеше сърдито. Почувствах как се сърди че не сме могли да му помогнем, усетих страшно напрежение... и взех да говоря на глас: "ето идвам, ето идвам... не бой се...няма да те оставя..."
Когато отидох в Пирогов, леглото му беше оправено и него го нямаше там. Аз недоумявах защо го няма, гледах номера на стаята, да не съм сбъркала... тръгнах по коридора и безсмислено гледах вратите на стаите и номерата...питах се, къде е той...дали не е отишъл някъде? Но защо, защо леглото му е оправено?
Тогава чух глас, някъде из отгоре над главата ми, чух гласа му: "Тука съм, зайо"...
Звучеше измъчено и отпаднало...аз се стреснах, взех да се оглеждам и попитах гласно: Къде си, къде тука?
Една сестра ме видя и ме попита кого търся. Така разбрах, че същата нощ е починал
Това го бях писала тука

Да те осъдят?! Как изобщо ти идва на ум, че може някой да те осъди, ти нямаш никаква вина!
По-горе ти казаха, и аз ще го повторя: ти не си отговорна за неговия живот по никакъв начин, това си е бил лично негов избор.
Разбираш ли колко е абсурдно да се чувстваш виновна за случилото се, осъзнай го, по това, което пишеш се вижда, че не си го осъзнала. А ако ТИ самата не го осъзнаеш, дори и целия свят да ти казва, че нямаш вина, ще е напразно...
Тук не е важно какво мислят другите, важно е какво мислиш ти. А това, което мислиш /което си написала/, е дълбоко погрешно: мислиш, че той се е самоубил, защото си го оставила, и ако не си го оставила, нямало е да стане така...Това е пълен абсурд! Разбери го, проумей го и го осъзнай, за да се отървеш от вината. Трабва сама да го направиш, иначе който каквото и да ти казва...
Говоря ти от опит. Не е важно дали някой ще те съди, и кой - може близките му и да те съдят, да мислят, че си виновна. Това не е важно, пак казвам, важното е да осъзнаеш, че правото и истината са на твоя страна.

...а близките му на това момче вероятно ще те осъдят, все на някой трябва да прехвърлят вината, все някой трябва да е виновен, така е най-лесно: ти си виновна, заради тебе е станало. Разбери, че няма /и не може да има/ причина да се самоубие човек, иначе всички бихме си намерили причини да наскачаме от покривите!...Бих казала родителите м, семейството му, да се молят Господ да прости на сина им за престъплението, което е извършил.

Много е прав Станимир, така стоят нещата.

Елфчо, а аз пак се сещам за един мой любим текст, "Диалог на Буда и овчаря".
Овчаря казва: Аз имам покрив над главата си и огън в огнището си, а пък ти вали си, колкото си щеш, небе.
Буда: Аз нямам покрив над главата си и огън в огнището си, а пък ти вали си колкото си щеш, небе.
Овчаря: аз имам хляб в торбата, стадото ми е прибрано на топло в кошарата, а пък ти вали си колкото си щеш, небе.
Буда: аз нямам хляб в торбата и стадо в кошарата, а пък ти вали си колкото си щеш, небе.
Овчаря: аз имам съпруга, тя е моята другарка в тъмните нощи, а пък ти вали си, колкото си щеш, небе.
Буда: аз нямам съпруга и нямам другарка в тъмните нощи, а пък ти вали си, колкото си щеш, небе.

:)

Класика в жанра, това ми е едно от любимите...... а напоследък все повече се говори за процепа между световете и за съзнателната връзка с първоизточника.

Такава е материята, винаги се чете като за първи път...такава е изобщо "духовната" материя,не е линейна информация.Да, магьосниците също са жив пример как се живее в света на "частната собственост" без да си мислиш, че притежаваш нещата, че и хората.
:)

Как беше: ...тая къща е моя, и тези ниви са мои, и тези стада са мои, и това семейство, тая жена и тия синове също са мои...така се заблуждава и мисли глупака. Ти сам не си свой си, какво остава за нивите, стадата, жената и децата.

Никой не отрича физическия живот, говорим за развитие. Да, външните ситуации могат да бъдат каквито си искат, но ти имаш избор какво да мислиш, как да се чувстваш и как да постъпваш, там човека сам си е господар, само той и никой друг. И променяйки себе си, променяме света...
Между другото това е една от отличителните черти на ВЕС - те се грижат за околната си среда и я пазят, а не я разрушават и са стопани, а не притежатели.

Такава е материята, винаги се чете като за първи път...такава е изобщо "духовната" материя,не е линейна информация.Да, магьосниците също са жив пример как се живее в света на "частната собственост" без да си мислиш, че притежаваш нещата, че и хората.
:)

Как беше: ...тая къща е моя, и тези ниви са мои, и тези стада са мои, и това семейство, тая жена и тия синове също са мои...така се заблуждава и мисли глупака. Ти сам не си свой си, какво остава за нивите, стадата, жената и децата.

На този етап не е възможно и не е нормално да отричаме физическия, земен живот. Но въпроса е в приоритетите. Дали работя някоя добре платена работа, само, за да имам висок финансов статус? или работя нещо, което ми е приятно и средствата са само средства за живот, не цел и не смисъл на живота ми. Защото ако са ми цел, ще съм готов на всичко, за да имам повече и повече пари... Ще лъжа, ще увъртам, ще правя компромиси със себе си, със здравето си даже... Ще затъвам.
Хубаво е да се замислим....
Е, да, някой ще каже-при тази безработица, криза и т. н., как да стане с радостта от това, което правим? Всичко си зависи от нас. Трудно е, но все пак положителното ни отношение към живота и хората около нас помагат...
Съзнание, добронамереност от повече хора и ще се получи. Все пак нали искаме все повече да се отдалечаваме от животните и да се доближим до ВЕС, /както каза shining_star

Не обичам да цитирам, но тук ще цитирам един откъс от Н. Д. Уолш, "Разговори с Бога", книга трета, където описва живота на ВЕС - високоеволюирали същества:
...отличителна черта на високоеволюиралите култури е, че при тях не съществува нито дума, нито звук, нито дори начин да се предаде смисъла на понятия като "твое" и "мое". В техния език не съществува дума за индивидуално притежание и ако трябва да се изрази на земен език, това понятие би могло да се изрази само по описателен начин. Така понятието "моята кола" става "колата, с която съм сега"; понятието "с които съм сега" или "в присъствието на" е най-близкото понятие, което вие наричате "собственост" или "притежание".
И така, на езика на високоеволюиралите култури не може да се говори с понятия като "моят живот", а това може да се предаде описателно - "животът, в чието присъствие съм сега".
Това е близко до вашия израз "в присъствието на Бога".
Когато си в присъствието на Бога /в чието присъствие вие сте винаги, когато сте в присъствието един на друг/,вие не бихте си и помислили да не дадете на Бога онова, което е Божие, в смисъл, която и да е част от онова, което е. Вие бихте споделили най-естествено и по равно онова, което е Божие с всяка част на това, което е Бог. Това е духовното разбиране, върху което се крепи цялата социална, политическа и икономическа структра на всички еволюирали култури.

Да, Vorfax,ние сме примитивна цивилизация.Досега сме били в инволюция, отсега натам започваме да се развиваме...Всъщност, от времето на Исус се счита началото на Новата Епоха. В самото начало сме...
Не става въпрос да не ходим на работа и да не произвеждаме. Всичко опира до съзнанието, до вътрешното отношение, ако ме разбираш.
"Моята работа" е свързана с всичката останала работа на всеки друг в един производствен процес например.Имам избора как да я свърша, каква мисъл да вложа, какво отношение, имам избор дали да работя за резултат, за пари, от принуда...или да вложа друга мисъл, друга нагласа; имам избора и да не трупам неща, които не са ми нужни и да се изживявам като собственик и притежател.
Досега сме се движили от общото към частното - слизане надолу. Сега започваме да се движим от периферията към центъра - от частното към общото.Не че няма да се произвежда, но съзнанието ще е друго на Новата Земя.

Не обичам да цитирам, но тук ще цитирам един откъс от Н. Д. Уолш, "Разговори с Бога", книга трета, където описва живота на ВЕС - високоеволюирали същества:
...отличителна черта на високоеволюиралите култури е, че при тях не съществува нито дума, нито звук, нито дори начин да се предаде смисъла на понятия като "твое" и "мое". В техния език не съществува дума за индивидуално притежание и ако трябва да се изрази на земен език, това понятие би могло да се изрази само по описателен начин. Така понятието "моята кола" става "колата, с която съм сега"; понятието "с които съм сега" или "в присъствието на" е най-близкото понятие, което вие наричате "собственост" или "притежание".
И така, на езика на високоеволюиралите култури не може да се говори с понятия като "моят живот", а това може да се предаде описателно - "животът, в чието присъствие съм сега".
Това е близко до вашия израз "в присъствието на Бога".
Когато си в присъствието на Бога /в чието присъствие вие сте винаги, когато сте в присъствието един на друг/,вие не бихте си и помислили да не дадете на Бога онова, което е Божие, в смисъл, която и да е част от онова, което е. Вие бихте споделили най-естествено и по равно онова, което е Божие с всяка част на това, което е Бог. Това е духовното разбиране, върху което се крепи цялата социална, политическа и икономическа структра на всички еволюирали култури.