Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Zbelsrud

Участници
  • Общо Съдържание

    17
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Извинявам се за глупавия въпрос, но бляскаво око друго име на очанката /Euphrasia officinalis/ ли е или е друга билка?
  2. Аз пък противно на много изказани мнения до момента очаквам /или поне силно се надявам/ предстоящото преброяване да отчете известно увеличение на раждаемостта сред българското население, в сравнение с последните години от прехода. Отделно ми се струва, че "камбаната бие все по-силно и по-силно". На фона на задълбочаващата се деградация на култура и общество, все повече хора търсят себе си в духовен план, а това рано или късно ще даде резултат. И въобще положението не е тъмно черно.
  3. Май странни предмети са намерени на различни места по света. Интересни са такива, намерени в разни каменовъглени мини или въобще в геологични пластове, датирани от времена, когато човека още го е нямало. Ако не са спекулации, де... Възможно е древните да са познавали прости, достъпни, но непознати ни технологии. Чувал съм за разни теории за вещества, които за разтваряли и най-твърдия камък или за нещо подобно на бетон, което на нас ни изглежда просто скала, ама дали е така...
  4. На други места пише, че на рисунката може би е изобразена изчезналата птица Pinguinus impennis, обитавала тези земи, кой знае... Благодаря за споделената информация, пещерата си е интересна.
  5. Със сигурност земята ни крие още много неразкрити загадки от най-различни епохи, ама аз лично очаквам някой ден находки точно от праисторическо време да удивят света.
  6. Темата е много интересна, обширна и полезна. Преди да се включат специалистите, аз ще си позволя да "попрепиша" малко информация. Извинявам се за допуснатите грешки и неточности, източникът е "Защита садовых и овощных культур без применения пестицидов" на П.И.Сусидко и В.Н.Писаренко, среща се и по разни сайтове,напр. тук Във връзка със зачестилите информации за отрицателните последствия за здравето на човек от употребата на пестициди нарастна интересът на учените и широката общественост към възможностите на народните средства за защита на растенията. Най-важните от тях са настойките и отварите от билки, които притежават инсектицидни или фунгицидни свойства. Специалистите по растителна защита считат,че употребата на указаните препарати е целесъобразна при численост на вредителите и развитие на болестите,при които не се наблюдава риск от сериозна загуба на реколтата. Токсичността на настойките и отварите според съществуващата литература варира в значителна степен и при условията на правилното им приготвяне безопасността е гарантирана. Събирането и приготвянето на препарати от инсектицидни растения трябва да се извършва в сухо време и съгласно определени особености.Така например, надземните части от растенията трябва да се събират в началната фаза на цъфтежа или цъфтежа, когато са най-токсични. Ако се използват подземни органи на растенията (клубени,луковици, коренища) те трябва да се събират рано напролет или късно наесен, а не в периода на образуване на цветните пъпки,цъфтежа или узряване на семената. Растенията се изчистват от почернели и болни части, а корените и луковиците - от полепналата пръст и се сушат на сянка, под навес и в добре проветрими помещения. Сухите растения се съхраняват в надлежно надписани платнени или хартиени торби в помещения с добра вентилация.Срокът на съхранение на растителната маса е една година, а на корени, семена или плодове - две години.След тези срокове суровината е непригодна за употреба. Отварата от изсушени или свежи растения се получава след кипване на растителната маса във вода в съответното съотношение.Горещата течост се сипва в затворени стъклени съдове и в прохладно помещение и може да се съхранява до 1-2 месеца.Настойките се приготвят чрез накисване на растителната маса във вода, желателно с температура около 35 - 40 C За да могат настойките и отварите по-добре да се задържат на болните растения в тях преди употреба се добавят различни прилепители.Такива се продават в селскостопанските аптеки (ОП-7 или ОП-7) и се прибавят в работния разтвор в количество около 0.1-0.2% .Като прилепител може да се използва и калиев сапун или сапун за пране,който предварително се настъргва в малко количество гореща вода, а после се разбива в 10 литра.Прилепителите се добавят непосредсвено преди употреба, като сместта щателно се разбива. Препоръчва се овощните, ягодоплодните и зеленчуковите култури да се пръскат 2-3 пъти, а при нужда и до 4-5 пъти през вегетационния период.В повечето случаи е добре разтворите да се използват в деня на приготвянето и най-добре вечер, защото слънчевата светлина намалява свойствата им.Нормата е около 600-1000 л/ха.Плодовете могат да се употребяват за храна едва след 5 дни, а при използване на отвари от тютюн,татул,блян - след 15 дни. Трябва да се отбележи, че използването на растителни инсектициди не е напълно безопасно за човека.Особено трябва да се внимава с растения като анабазис,блян,татул,тютюн и др.,като при приготвянето и съхранението на препарати от тези растения трябва да се спазват всички мерки за безопасност. По-надолу са описани рецепти за приготвяне на отвари и настойки от растения, притежаващи инсектицидни и фунгицидни качества, които за взаимствани от различни литературни източници и представляват интерес за селските стопани. Пипер (Capsicum annuum) На юг в европейската част на СССР,Кавказ и Средна Азия това растение се използва в градините като средство за борба с листните въшки,листни бълхи,гъсеници и голи охлюви във вид на отвара от лютивите сортове. Първа рецепта За приготвяне на отварата 1 кг. плодове се нарязват на две части и се варят един час в 10 литра вода в закрит емайлиран или стъклен съд,след което се оставят да престоят два часа. След това чушките се премахват,утайката се прецежда и полученият концентрат се налива в бутилки и съхранява на хладно и тъмно място. Втора рецепта Г.А.Кирюхин е проверил токсичността на водните настойки от лютив пипер и е получил положителен резултат в борбата с листни въшки,трипси, различни открито живеещи гъсеници и личинки. Съществува мнение,че отварата и настойката е токсична и за ларвите на колорадския бръмбар.Препаратът се приготвя в съотношение свежи плодове вода 1:10,а изсушени плодове 1:20. Пелин (Artemisia absinthium) Използва се отвара за пръскане на растенията против ябълков плодов червей.Съществува мнение, че разтворът действа пагубно и на ларвите на колорадския бръмбар.Препоръчва се пръскане да се извършва няколко пъти през 7-8 дни. Първа рецепта Половин ведро (стара мерна единица, едно ведро=12.29 литра) пресен пелин или 700-800 гр. изсушено растение се залива с 10 литра студена вода и се оставя да престои 24 часа.След това се вари 30 минути, прецежда се и се смесва с две части вода. Втора рецепта Един килограм изсушена маса се вари 10-15 минути в малко вода.След изстиване на сместта към нея се прибавя отвара от 1 кг сух птичи тор,накиснат във вода за едно или две денонощия.Полученият препарат се прецежда и разрежда до 10 литра вода.Плодните дръвчета се пръскат два пъти в интервал от 7 дни. Трета рецепта За усилване на действието на отварата от пелин се препоръчва прибавянето на отвара от сух птичи тор и свежи борови клонки,които се заливат с гореща вода.При двукратно пръскане през една седмица гъсениците умират в рамките на 2-3 дни.Отварата е ефективна против ябълков плодов червей.Срещу молцитеот сем.Огневки по френското и цариградското грозде може да се използва петкратно разреден разтвор на следващия ден след третиране срещу гъсеници.След това може да се пръска и още два пъти през една седмица.Срещу Ябълков плодов червей се пръска всяка седмица в продължение на един месец.Дъждовното и ветровитото време намаляват ефективността на препарата.Миризмата на пелин отблъсква и други насекоми като молци,мравки,бълхи, хлебарки др. Ако не ме домързи може да продължа със същата книга или да потърся и други материали по темата, само внимавайте да не си уморите растенията
  7. Не съм нито биолог, нито генетик, ама ще коментирам. Темата наистина е много "хлъзгава", те историците не могат да решат въпроса еднозначно, та ние ли... Не вярвам много на подобни генетични изследвания, ама все пак не ме учудва, ако наистина чувашите се различават генетично от нас. Етногенезисът на населението на Волжка България е сложен и в него участват най-различни народи, като българите са само един от тях. Интересна е участта на древните българи да създават държави, в които не са преобладаващ етнос. Възможно е и във формирането на руския народ освен славяни да участват и остатъци от източноирански народи като скити, сармати, алани и тн., както и по-ново време наследници на хазари, прабългари и тн. Ама въпреки това не откривам поне някаква външна прилика между руснаци и иранци. С други думи, поне за мен, това изследване не дава някаква яснота по въпроса, даже напротив. Иначе би ми било интересно генетично или поне антропологично изследване на предполагаемото прабългарско население на Дунавска и Волжка България, както и връзката му със съвременните българи.
  8. Много неприятно. Отдавна съм забелязал,че някои кестени не вървят добре в градски условия, но смятах,че е от замърсяването на въздуха или нещо подобно. Не знаех,че е от тези листоминиращи молци. Интересно какво мислите - дали човешката дейност по някакъв индиректен начин е нарушила равновесието в природата или просто е настъпило времето един биологичен вид да се разпространи по света. Доколкото въобще може да се разделят нещата по този начин. Мисля си и нещо друго - обикновеният конски кестен (Aesculus hippocastanum) бил балкански ендемит,който в естествен вид се среща само в планините на България, Гърция, Албания, страните от бивша Югославия. Поставен в непривични условия като парково дърво идва момент, в който среща неприятел. Съответно молецът среща широко разпространен и беззащитен гостоприемник и от своя страна също се разпространява широко по света. Прави ми впечатление географската близост на по-слабо засегнатите дървета в Шумен и естественото му находище у нас - Преславския Балкан. Не знам дали размишленията са ми правилни, все пак дървото не се отглежда от вчера по парковете, а е възможно да напада и естествените местообитания.
  9. В онези събития на мен лично ми прави впечатление един интересен момент. Значи при предшествениците на Борис - Маламир и Пресиян България има успешна външна политика, присъединява нови земи и тн. След възкачването си Борис води неуспешни войни последователно с Немската империя,сърби и хървати, като дори се стига до там, че синът му Расате и знатни боляри попадат в чужд плен.След това България приема християнството и славянската писменост, а князът се замонашва. На престола идва синът му Расате, който във вътрешен план се опитва да възстанови езичеството, а във външен план - взима страната на Немската империя в борбата и с Византия. Лукавата византийска дипломация насъсква срещу нас маджарите, който по това време са страшна сила и съвсем естествено губим от тях първите две сражения. Това кара Борис да излезе от манастира, да обявяви тридневен пост и покаяние и в крайна сметка да разбие маджарите, а сина си да отстрани от престола. Не знам дали е лошо интерпретиране на фактите, липсата на качества на военачалник или нещо друго, но аз лично имам чувството, че мисията и съдбата на Борис е била именно да приеме християнството, затова противно на своите предшественици губи всички войни и печели само една - последната с която защитава делото си.
  10. Дано получиш настина компетентен отговор. Иначе според това руско сборниче и по-специално Тимоти Мар "Четенето на лицето или изкуството на китайската физиогномия" лявото ухо определяло съдбата на детето във възрастта от 1 до 7 години, както и отразявало влиянието на бащата, а дясното - във възрастта от 8 до 14 години и влиянието на майката. Но как следва да се интерпретира това от тук нататък - нямам никаква представа.
  11. Zbelsrud

    Разговорки

    А бе, не,че познавам толкова добре двата езика като вас, ама на най-елементарно ниво и на мен немският ми е по-труден за изразяване и разбиране, макар,че съм го учил повече време. Мислил съм си,че това е от стриктността и пунктуалността на германеца, срещу повсеместната употреба на английския от друга страна. Ама, разбира се, това едва ли е така. Иначе не искам да споря с по-компетенти от мен, ама и немският език има доста времена, какво се използва най-често е отделен въпрос. Да не говорим за другите граматични "клопки"... Одеве се опитвах да намеря една измислена дълга дума, от тези съставните, която значила билкар и описвала основните дейности по ходене в гората, събиране на билки,тяхното изсушаване, приготвяне на отвари и лекуване на хората , но попаднах на много дълги думи, като например тези Само не ми е ясно как разбират къде започва един корен и къде друг
  12. Ани, извинявай, ако съм те засегнал Не това ми е била целта, напротив, радвам се,че има хора като теб. Относно румънците и Дракула предлагам типично по балкански да им го отнемем.Ще го изкараме българин и без това има разни спекулации по въпроса,ще намерим гроб в някой манастир и ще пренасочим туристическите потоци.Така ще им го върнем за мартениците...Можем дори да ги надминем - щом те направиха цяла индустрия от романа на Стокър, защо ние да не направим музей например на ... Конан Варварина. Преди доста време бях чел някакви писания, шеговито озаглавени май "Българин ли е Конан Варварина?", нещо по модерните днес теми, че кимерийците били българи и тем подобни. Усвояваме някой еврофонд, спретваме едно музейче в Каварна, каним някоя рок-група като MANOWAR на откриването, което пък може да съвпадне с примиерата на новия римейк на филма, който се снима у нас. И готово. Сега малко по-сериозно. Като отвори тема за вещиците, гледах на archive.org няколко книги с народни вярвания, обичаи и какво ли още не. Много ми напълни душата написаното от Димитър Маринов в "Жива старина - етнографическо (фолклорно) изучаване на Видинско,Кулско, Белоградчишко,Ломско,Берковско, Оряховско и Врачанско" от 1891. Извинявам се за дългия цитат и некадърното предаване на езика на книгата.
  13. Завързването на мартеници безспорно е много хубав обичай,но съм чувал,че е познат и в съседните страни - Румъния,Източна Сърбия, части от Албания, Тесалия, Епир и тн. Дори румънците си имат и свои легенди на неговия произход.Впрочем до Възраждането населението е имало само смътен и мъгляв спомен за своите славни владетели /спомнете си Паисий/,така че подобни легенди за Аспарух и сестра му и тн. са явно доста по-късно дело. Факт е,че център на разпространението на обичая са именно нашите земи, среща се в различни вариации във всички етнографски области.Възможно е да е донесен наистина от прабългарите и разпространен и в съседните земи, възможно е да е останал от траките, кой знае... Понякога ме хваща малко яд, че градим националната си идентичност върху някои митове и полуистини като горното, едва ли не уникалността на българската гайда и мн.др. В същото време много традиции,народни вярвания,поверия и въобще голяма част от културното наследство на предците ни не се знае и като нищо утре в процеса на глобализация да остане само в дебелите книги. Затова искрено приветствам подобни теми, дано помним и успеем да съхраним по-голяма част от миналото си
×