Jump to content
Порталът към съзнателен живот

lounge

Участници
  • Общо Съдържание

    61
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

lounge's Achievements

  1. Защо не караш колело, човече? Далече от задръстванията, далече от напрежението, шофьорите са болни хора, по далече от тях и ще си ок, а в София си има и метро за лошото време
  2. 8-11 човека без пауза са твърде много! Има голям риск от burnout и после какво? Внимавай
  3. Не съм отхвърлила ничие мнение, женската гледна точка и чувства са ми ясни и аз чувствам нещтата така, и за мен е достатъчно вълнуващо партньорът ми да е умен, но също така виждам от какво е способен да "оглупее" рязко. Мисля, че за мъжете нещата са доста различни, също така мисля, че не съзнаваме много от инстиктивните си подтици, а те не са етични или интелектуални, както и да ги обличаме в хубави думи, опитвам се да разбера какво прави истинската интимност възможна и ...трайна и какво пречи. Просто изследвам една тема, не очаквам от форума, окуражаване или упреци, само по откровенно вглеждане в истинската природа на желанието. То е по-банално, капризно и първично, отколкото ни се иска да признаем, защото субективно го преживяваме като нещо уникално.
  4. Не става дума за нашата значимост, или чувството за нея, а за желанието на другия, за това което прави възможна връзката, доколко "атрактивността" във фетишисткия смисъл е фактор. Всички иначе сме големи хуманисти на думи, но се свързваме с другите чрез нашите представи за "хубост". Желанието е по-примитвно и несъзнателно чувство, но важно за връзките. Ние не желаем партньора си защото е добър като Майка Тереза или защото е умен като Айнщайн. Желаем го защото е секси . Въпросът ми всъщност е доколко сексапилът може да се отдели от представата за "младост и хубост". Мисля, че когато говорим с готови формули за увереността и пр. просто сме едни лицемери, които се чувсват леко виновни с хората, които са самотни.
  5. Въпросът може да бъде зададен и така: Доколко личността може да компенсира недостатъците на тялото и може ли изобщо?
  6. "разгаряне на сексуалната сила и излъчването и наоколо" Какво точно имаш предвид? Научила съм се, да не се задоволявам с само формулировки
  7. "Ако любовта ти е силна , дори да е към друг обект (не хора ) пак ще привличаш " Тук има някакъв ключ, благодаря, а с терапията имам опит, и той е, че стигаш единствено до границите и светоусещането на конкретния терапевт, (имам предвид неговите чувства и вътрешни убеждения, а не декларирани констатации) това не винаги върши работа, за съжаление . А желанието ми да разбера себе си и личната си терапия е толкова силно, че започнах да се обучавам...за терапевт
  8. не съм сигурна, че това е нещо, което се случва съзнателно, отговорът е "не знам"
  9. Радвам се, че дискусията напредва и се появяват нови и различни мнения, благодаря на всички за взетото отношение.
  10. Мисля си, че вярата в себе си за жената като жена, е жената да е доволна от състоянието си на жена и да разбере как да реализира себе си като женска същност. Това не е свързано с външния вид, а с изконни женски качества като топлина, прошка, отдаване, въобще поемане на женската същност с удоволствие. Ще дам пример с човек, какъвто и ти можеш да наблюдаваш. Жената смята себе си за безкрайно умна, винаги права, повече от другите. Това е в основата на жизнения й мироглед. Съответно не може да задържи приятел. Тя се е отрекла от женската си същност, където не е важно дали е права или не, не е важно дали е умна, не е важно дали е по-умна от другите, а е важна женската топлина и отдаденост на базата, на която, може да създаде трайна връзка. Това започва в детството, как сме се свързвали с баща си, на какво се е радвал, какво е поощрявал, как сме завоювали вниманието му, това е матрицата, това правим във всичките си връзки. Ако бащата се е радвал да има умно и пробивно момче, а не красиво момиче, тази специална субстанция " женска същност" от къде ще се вземе? Ако бащата се е страхувал от себе си, ако е изтласквал инцестните чувства, чрез прекалена строгост, чрез отхвърляне на женствеността на дъщеря си, ако е било важно за родителите да си умна, а не красива? От къде ще дойде първичното самочувствие да се "предложим" на другия пол без страх че ще бъдем отхвърлени, изпратени в "нищото" на детските ни страхове от изоставяне? Ако цял живот сме общували и сме се "свързвали" с другите, чрез ума си, в полето на уменията, не на чувствата? Ако сме избягвали риска на въвличането с отлагане, защото любовните ни връзки ни потапят в ада на ревността и страховете?...Ако за "наше нещастие" наистина сме умни и знаем, че да си влюбен, означава просто да се радваш на възможността да изживееш фантазиите си, но какво ще обичаш в крайна сметка зависи от това какво си научил да обичаш като дете? Не е задължително това да са нашите мъже или деца, може да е нещо съвсем различно, някакъв вид творчество например? Мястото където са ни отпращали) ? Ако в крайна сметка си получил точно това (в крайна сметка всички получаваме това, разликата е колко сме доволни), но въпреки всичко не можеш да понесеш живота без докосване? Може би просто малко добълнителна физическа съблазън всъщност е достатъчна? И да не забравим, умело криене на ума ! Благодаря ви за отговорите. Извиненията се приемат
  11. Да, но желанието ни движи, не примирението, живи сме защото желаем. Когато някой не може да живее, желае повече от останалите, но желанието изглежда неизпълнимо. Ами не напразно алчността и жаждата се считат за едни от най-големите злини в религиите, по специално будизма. Тришна се казва. Да ти кажа, дали ще си лаком за пари, или за слава, или за уиски, или за секс, или за какво и да е, то е все е едно - лакомия. Може да живееш в кирпичена къща и да ходиш по рогозки и да си много по-щастлива отколкото една мутреса дето ходи с 1000 лв джобни. Всичко е до настройката горе в главата. Ако може да я промениш, тогава и мераците ти може би ще се изпарят и ще заживееш по-щастливо. Има купища неща, които "няма да преживееш на тая земя". Както е невъзможно да купиш всички стоки в Кауфланд, така и няма да преживееш много неща. Знаеш ли, аз много копнеех да се оженя. На 26-27 се виждах с жена и дете. Е, не стана тая работа, беше ми много мъчно, но за сметка на това Бог ми изпрати нещо друго, което не мога да ви кажа какво е, но е компенсация за първото и то доста голяма. Изводът е: не бъди алчна и се опитай да намериш радост и щастие в това, което имаш, а не в това, което нямаш. Има една сентенция на Сократ: "Богат е не този който има много, а този който се задоволява с малко, тъй като това е богатството на природата." Опитай се да я разбереш и, може би, приложиш.
  12. Аз ти отговорих открито, а ти ме нарани. Не беше честно. Това обезсмисля всичките ти приказливи постове по най различни теми.
×
×
  • Добави...