lounge

Интересно ми е дали в БГ се практикува гещалт терапия, има ли добри терапевти? Занимава се главно с проблемите на контакта и това ме заинтригува.

Здравейте, Най - човешките неща често са доста трудни, като изказване на състрадание например, не формално, а истинско топло състрадание, от което на човека да му стане поне малко по-леко. Ето и случая: колега с който работим вече две години в една стая, много млад - 20-21 някъде, твърде отговорен и работлив за годините си и много мълчалив, внезапно загуби баща си - мъж в разцвета на силите си. Понеже е на възраст да ми бъде син, ми е много мъчно за него и искам да го подкрепя, но след връщането му на работа е още по-затворен и някак си гневен, не знам как да му изкажа съболезнование без да звучи формално, това изглежда ужасно като гледаш как другите го правят и бързат да се върнат в дребните си грижи. Заедно сме по 6-8 часа и почти не говорим, а на мен ми е ужасно неловко да се правя че нищо не се е случило. Още като разбрах изпратих SMS, но ми се иска да мога да разведря момчето, поне докато е в офиса. Дайте ми съвет как е най-подходящо да се държа в такъв случай.

"In treatment" (Психотерапия) Един награден сериал, написан и заснет перфектно, върви от 23.00 всяка вечер по ТВ7, Интересно ми е какво мислят професионалистите

Би ли дала прост пример от практиката, за да могат и неспециалистите да го проумеят, как изглежда това в действителността.

Може би и на тази тема и е ред. Какво може да се очаква и какво не може да стане с терапия. Кога е наложителна, кога е желателна и кога напълно излишна? Всъщност има ли излишна терапия? Променя ли реакциите, сваля ли защитите? променя ли личността или характера? За кои проблеми няма решение? Кога е поддържаща...има много какво да се пита още, но нека отворим дискусията ще е полезно, мисля.

Единствения морал на твореца, това е волята му за творчество. (цитат)

Признавам че малко обичам да дразня с ролята на "глезла". Особено добри и сериозни хора. Благодаря ,че отговорихте така подробно и компетентно. Защо мислите че не съм мотивирана, като всъщност нямам програма, научена да съм да следвам планове и съм от "правещите" хора, но в случая няма нищо такова. Това е непозната за мен област, нали консултанта трябва да изгради план за мен? Може би някои очевидни разтройства се овлядяват бързо с техники, но ако клиента функционира добре в живота, но иска да подобри качеството на личния си живот ако е самотен защото не обича истински себе си (не се паникьосва, не пие, не скача с бънджи и не е пристрастен към виртуално порно, просто иска да обича някого и да умее да получи отговор? Има ли помагало за това? Как се свалят невротичните защити които ни пречат в пълноценното общуване с "мотивиране" и "програма" ако просто напомпаме егото и "нахъсим" пациента и той с ентусиазъм се втурне към живота, може би ще изглежда успешно всичко, но симптома премахнат ли е или временно изтласкан, за да изкочи като психоза на по-късен етап? Ако може,би било чудесно и искам час при Вас.

Здравей, Посещавам терапевт от година и половина и плащам за това 40лв, срещаме се веднъж в седмицата, по едно време много взе да ме наранява този процес и реших, че сме на погрешен път и се срещнах с друг (пак толкова)...допаднахме си, но не изоставям първия...станахме си близки , та ми се събира един разход за терапия около....ти ще си го сметнеш. Много бавно като че ли влизам в контакт с дълбоко изтласкани неща...не мога да кажа, че се е случило чудо, по скоро мечтая по-малко...това е, понякога мисля, че е нещо като сурогатно (скъпо) приятелство. Кой може да си го позволи? Звучи като каприз. Забавното е, че и козметика и фризьора взимат по толкова , вероятно това те обижда, но такъв е пазара...

Здравейте, Помага ли хомеопатията за балансиране на хормоните и свързаните с дисбаланса оплаквания.

"Това което "съм" е най-вероятно "бях" това което "съм сега" вече не ми върши работа...все едно, трябва да си поръчам храна в чужда страна и не знам езика... сервитьорите ме подминават, пък аз си умирам от глад... звучи налудничаво, но в света на чувствата се оказвам пълен некадърник... или като Алиса в Огледалния свят, дето трябва да тича все наобратно, за да стигне там където иска... пък и тя поне знае къде е това за разлика от мен." "Това" е повторено три пъти. Кого наричаш с "това"!? Кой се е оказал пълен некадърник!? Не е нужно да ми отговаряш. Просто помисли. Разплаках се..., но се сближих със себе си, благодаря ти...

Благодаря ти! Поне половината ми ден е спасен и мога да се съсредоточа малко

Ето това много, ама много боли! защото не разбирам с какво съм го предизвикала...точно това преживявам като почти смазващо. На този етап "чувам" само чувствата...думите нямат резултат, ама никак.

На влюбения - неговото желание. Осъществено, а особено пък отблъснато, то може да го превърне и в Гьоте, и във Ван Гог , и в Моцарт. Може да го превърне и в Хитлер, не се знае...

Това което "съм" е най-вероятно "бях" това което "съм сега" вече не ми върши работа...все едно, че трябва да си поръчам храна в чужда страна и не знам езика...а сервитьорите ме подминават, пък аз си умирам от глад...звучи налудничаво, но в света на чувствата се оказвам пълен некадърник...или като Алиса в Огледалния свят, дето трябва да тича все наобратно, за да стигне там където иска...пък и тя поне знае къде е това за разлика от мен.

Не знам дали има нещо нередно...не, просто тичах към връх, който си мислех, че разпознавам ясно...препънах се, почувтсвах силна жажда, не мога да продължа в същата посока, не виждам вече връх, може би започва слизането..., но и зелена долина не виждам , страх ме е да не сляза в пустиня...седя и зяпам в облаците, неподвижна съм...Отвъд метафората...седя и гледам в един търпелив терапевт (и говоря) с надеждата на разбера себе си, да намеря правилен път към любовта, която толкова ми липсва...единственото, което се случва обаче е, че се влюбвам в ...него!! това ме разстройва...И аз искам да се науча да го управлявам този прословут пренос... Пиша, защото ми се искаше да получа обратна връзка с хората от неговата страна, искам да знам повече за това, което чувства той, май това истинския подтик

Да, но за сметка на много изтласкани желания...е сега те са изплували като огромни китове от дълбините, приели са мощ и форма и аз не мога да се справя с тях...

Понякога от едно "правим"две или от две - едно.Т.е. слятото разделяме, а разделеното сливаме. Това за хората. Погледни по-горното и се опитай да го чуеш като казано от няколко човека, освен от теб. Бъдещето се вмества, но И невидимо в сегашното. Понякога ние хората "слагаме" резултата преди началото. Много често най-опасно ни се струва най-желаното. Беше писала, че искаш дете!? ще съм ти благодарна, ако ми помогнеш още малко с този ребус. За мен възможността да имам дете е осиновяване или приемно семейство, а как да въвлека във хаотичния си емоционален свят едно невинно същество, което се нуждае от подкрепа? Преди да съм наясно със себе си? При мен терпията обърква нещата не ги изяснява, за съжаление

Проблемът за мен като клиент или "пациент" е следния: ако терапевта е просто консултант, който наемаме, за да направи анализ и да ни помогне да намерим решение, не се доверяваме особено, работим само с мозъка...ако проблема е по-дълбинен това не работи. Ако приемем, че терапевта е лечител и трябва да се доверим, да разтворим сърдцето си, за да излязат подтиснатите чувства, стахове, блокажи...работим с емоциите, оставяме се на преноса, но не става ли опасно? Това може да доведе и до регрес ?

Не и в процеса на терапия Аз не знам как трябва да протича една сесия, аз не съм недоволен клиент и терапевта не е "кифладжия". Потърсих помощ, за да се справя с друга криза...преди година, една година се доверям и разкривам, влюбих се когато осъзнах, че мисля за него когато пазарувам, когато се събуждам, когато се любя, и най вече когато ми е най трудно...предствата, че се сгушвам в него е най-успокояваща за мен именно в моментите когато ми е най тежко...стана ми ясно, че постепенно се е превърнал в най силната и най закриляща ме фигура в живота ми. Правя и мисля разни неща с идеята че ще мога да му ги разкажа, мога да свърша нещо само заради него, иначе не виждам смисъл, разбирам че в основата лежи инфатилното чувство "Док (може би символичния татко) ще се гордее с мен"...Болката идва не от това че няма да "правим секс", а от това доколко се допуска, ако този мъж, който знае за мен повече от който и да е друг, не ме "харесва" не мисли за мен като желан обект, то най-вероятно наистина съм едно "нищо", ако самотата ми е оправдана поради липса на качества, тогава защо да я "лекувам" може би да се заема с нещо друго...

Започнах терапията като "купувач" по принцип съм активна и очакването ми беше именно да разбера себе си и да взема решение което да следвам..., но не разбирам как става...не мога да назова много конкретни "открития" за себе си, които да ме мотивират и вдъхновят да хукна със всички сили към добре оформена кауза...по скоро съм в нещо като перманентна криза...вече месеци, не тежка, но обездвижваща... по скоро се сблъсквам с ограничаващи представи...които ме натъжават, а не ме ентусиазират, в някакъв смисъл преди терапията си бях доста по ведра и целенасочена. Мислех че имам малък проблем, който ще разреша бързо и бодро ще се впусна отново по пътя...но не се получава така...

"Полезният пренос чувстваш по-скоро като приятелско топло чувство към терапевта си, като към близък човек, добър приятел, с когото можеш да бъдеш разтворена докрай и да му се довериш с радост! Когато/ ако това се превърне във влюбване, започваш да проектираш нереални очаквания и надежди за сближаване, които "дерайлират" психическата ти нагласа извън психотерапевтичното отношение!" Точно в това е проблемът! "Терапевтът" загубва влияние, защото започваш да дебнеш реакциите на "Човека", и разбираш какво чувства като те види още преди да си седнал срещу него...ако човекът (мъжът) не те харесва това е поредното отхвърляне, което ти се случва и което те е довело до терапия...от там нататък си потънал в това чувство и най- блестящте интерпретации и на най-гениалния професионалист нямат значение...тръгваш си още по-тъжен отколкото си дошъл ...Още по отчайващо е чувството че единственото на което си способен в личния си живот е да си "купиш" този ежеседмичен час внимание...и толкова. Още един съмнителен сурогат на цивилизацията в която сме потопени.

И как да разграничм полезния позитивен пренос от истинското влюбванею? Или това си е негова работа , да се оправя ...

...И какво правим, като се влюбим в терапевта? Дълго изтласквах това, но се предадох...изби в съзнанието ми и не мога да се правя, че не съществуват тези чувства. или както го наричат... било пренос и се случва..., но ако имаме проблем със самооценката, а това ни кара да се чувстваме отхвърлени? Едва ли ще ни е от помощ. Знам, че пак ще ме освиркате, ама нали за това са форумите...

- Любовта към себе си и вярата в собствените си сили; - Любовта към света си и Създателя му и вярата, че всичко, което ми се случва по Негова воля, а не по мое желание е за мое и на другите добро. Помогни ми, помогни ми и аз да повярвам в това...доскоро живях като безсмъртна и желаеща да контролирам всичко...сега треперя от страх и загуба...

Не съм сигурен, че разбрах ясно ситуацията ти: имаш добър съпруг, но нямате деца, влюбена си в друг мъж и искаш дете от него? Или от мъжа си, който не иска? Или просто от някой? Това желание възникна съвсем скоро, когато ми събщиха, че е много малко вероятно... по скоро видях и проумях в какво се състои силата и вдъхновението на родителството, преди възприемах децата като пречка за плановете, сега мисля че са голям стимул...не знам дали личността на мъжа ме интересува сега...преди си мислех че щом не се появява истински желания мъж...значи дете не може да се планира... Представи си една скала от нула до десет, като нула е пълна липса на желание за дете, а десет е тотално желание за имане на дете. Къде по тази скала се намира желанието ти, мотивацията ти и готовността ти за имане на дете? На какво си готова, за да имаш дете? около - 7-8 Ако съпругът ти категорично отказва, готова ли си на развод? А може би той не е толкова категоричен? По скоро се надявам да омекне малко, добър човек е, само, че не ми има доверие че ще се справя, доскоро бях друг тип жена, не съм домакиня по-скоро авантюристка... Аз лично познавам жени, които са раждали за пръв път на 46г. - успешно и нормално! Но, готова ли си да поемеш възможността за проблеми при бременността поради годините ти - колко силно искаш детето да е именно твое, ти да си го родила - нормално заченато или инвитро, но ти да го износиш - колко силно и какви рискове си готова да поемеш? Ако наистина има твърде сериозни и обективни рискове, както твърдят лекарите, какви стъпки би предприела по осиновяване на детенце? Знаеш ли, че се осиновяват предимно деца от ромски произход и имаш ли нещо против това? Не съм готова да изтерясвам на тема зачеване и износване или пък да се подлагам на голям здравен риск...нямам против здраво ромско дете, тъкмо ще го науча да язди !... Желанието ти да имаш дете доколко е моментно и доколко е дългосрочно - би ли имала това желание примерно след две, три, четири, пет години? нямам време да чакам толкова за да преценявам, но желанието ми е съвсем отскоро...дойде като прозрение Как би реагирал мъжът ти ако твърдо му заявиш, че искаш дете, по един или друг начин и си готова на всичко това да се случи? Ако откаже, как се виждаш в ролята на самотна майка? Има ли вероятност друг мъж да се появи на хоризонта в ролята на баща на детето ти? Кое искаш повече - брак или дете? А все пак, въпреки нежеланието на мъжа ти, има ли възможност за неговото "омекване"? Как би реагирал мъжа ти на идеята за срещи със семеен консултант/ терапевт? Нави се на среща с консултант, това поне Колко често и как говорите с мъжа си за тази твоя цел - имането на дете? засега само веднъж и то скоро Какво в теб се "разчовърка" в хода на терапията ти - пишеш под никнейм, сподели го! Доколко терапията ти ти помага да решиш проблемите си, да наредиш ясно приоритетите си и да бъдеш целенасочена, знаеща целите си и постигаща ги? казваш, че повече от всякога имаш нужда от терапия -ами нали посещаваш такава - или не? Да, не съм я прекъсвала...това докосване до майчинският ми инстнкт засега е единственото, което мога да нарека "успех" в смисъл че получих разбиране и достъп до широка гама от чувства от които до този момент бях напълно изолирана, не ги познавах...все се чудех защо толкова се умиляват от децата, не че съм някои изверг, просто ми харесваше да общувам с превъзхождащи ме хора, не с дечица...сега виждам че съм била просто една тинейджърка...до доста късно За осиновяването - това е добър вариант, стига да си сигурна, че го искаш! ами понеже е от скоро...не виждам живота си без родителство...ще проуча нещата Дали можем да сме щастливи и без деца? Можем да сме щастливи с деца! Можем да сме щастливи и без деца! Зависи какво искаме, какво търсим, какви са целите ни, кое ни радва, дали желанието за дете идва само от нагона и майчиния инстинкт на тялото или е част от пътя на съдбата ни. Защото би могло да "не ни е писано да имаме дете" - макар, че и тук свободната воля е най-важна! Желанието за раждане и гледане на дете идва от нагона на гените ни и е подкрепяно мощно хормонално от майчиния инстинкт във вид на окситоцин (хормонът на гушкането, на безусловната обич) и ендогенните опиати ендорфини и енкефалини. Да никак не ми достига гушкане... За някои обаче любовта може да бъде проявена и чрез творчество, Малко попресъхнах някак творчески, само изявата на егото не ме мотивира...имам нужда от стимул, проумях, че пред очите на едно дете не можеш да си позволиш отпускане, то трябва да се гордее с теб, да те надскочи! досегашният ми живот не ми се струва радостен вече...макар и да изглежда нелош. духовност, молитва и медитация, което впряга и сублимира нагона до по-тънки негови прояви. Каква е твоята цел? Какъв е смисълът на живота ти, посоката на живота ти, определяна от душата ти каква е? Желанието за дете идва , за да запълни някаква празнота в теб и живота ти или е подтик от душата ти? Няма правилно и неправилно, важна си ти, твоята душа и твоите отговори! Ами нямам отговори още... Благодаря ти че ми отделяш време...