Мисля си, че вярата в себе си за жената като жена, е жената да е доволна от състоянието си на жена и да разбере как да реализира себе си като женска същност. Това не е свързано с външния вид, а с изконни женски качества като топлина, прошка, отдаване, въобще поемане на женската същност с удоволствие.
Ще дам пример с човек, какъвто и ти можеш да наблюдаваш. Жената смята себе си за безкрайно умна, винаги права, повече от другите. Това е в основата на жизнения й мироглед. Съответно не може да задържи приятел. Тя се е отрекла от женската си същност, където не е важно дали е права или не, не е важно дали е умна, не е важно дали е по-умна от другите, а е важна женската топлина и отдаденост на базата, на която, може да създаде трайна връзка.
Това започва в детството, как сме се свързвали с баща си, на какво се е радвал, какво е поощрявал, как сме завоювали вниманието му, това е матрицата, това правим във всичките си връзки.
Ако бащата се е радвал да има умно и пробивно момче, а не красиво момиче, тази специална субстанция " женска същност" от къде ще се вземе?
Ако бащата се е страхувал от себе си, ако е изтласквал инцестните чувства, чрез прекалена строгост, чрез отхвърляне на женствеността на дъщеря си, ако е било важно за родителите да си умна, а не красива? От къде ще дойде първичното самочувствие да се "предложим" на другия пол без страх че ще бъдем отхвърлени, изпратени в "нищото" на детските ни страхове от изоставяне? Ако цял живот сме общували и сме се "свързвали" с другите, чрез ума си, в полето на уменията, не на чувствата? Ако сме избягвали риска на въвличането с отлагане, защото любовните ни връзки ни потапят в ада на ревността и страховете?...Ако за "наше нещастие" наистина сме умни и знаем, че да си влюбен, означава просто да се радваш на възможността да изживееш фантазиите си, но какво ще обичаш в крайна сметка зависи от това какво си научил да обичаш като дете? Не е задължително това да са нашите мъже или деца, може да е нещо съвсем различно, някакъв вид творчество например? Мястото където са ни отпращали) ? Ако в крайна сметка си получил точно това (в крайна сметка всички получаваме това, разликата е колко сме доволни), но въпреки всичко не можеш да понесеш живота без докосване?
Може би просто малко добълнителна физическа съблазън всъщност е достатъчна? И да не забравим, умело криене на ума !
Благодаря ви за отговорите. Извиненията се приемат