risty

Пропуснала съм да ти отговоря на основния въпрос и все пак не забравяй, че най-добрият отговор е вътре в теб за твойта ситуация. Тези думи ги свързвам с едни други, че който се качвал нависоко повече го брулели ветровете и по-лесно падал/ако нямал здрава основа/ и така ги разбирам. Когато навлизаш в духовните светове един вид се изкачваш и след като ти усещаш повече духовни сили и те съответно те усещат и оказват влияние. Качваш се по духвни стъпъла и всяко от тях си има определена цел на обучение в нас. Някои си научават урока и продължават нагоре, други не успяват и падат, връщат се на предното стъпало. Затова се говори и за "стръмна пътека". Не е лесно да устояваш с вяра в Божие слово, когато всички обстоятелства говорят противното, но точно непоколебимата вяра в любовта, истината, увереността в тези моменти издига човека, приближава го към Бог.

Тези думи ги свързвам с разни други и най-вече с писаното за вярата. Когато вярата на човек не е укрепнала с пълната увереност тогава по-добре да не споделя с всички, защото има хора, които ще възрастат тази вяра в него има и които ще я съборрят. В този смисъл трябва да се постъпва мъдро и да се споделя с хора/дето влиянията са хармонични/, които ще те разберат и повдигнат, помогнат. До колкото разбирам това се дължи на закона за осъждението. Когато човек контактува с много хора, наистина трябва да е брониран от всякъде с Божият мир и най-малкото съмнение, неверие или притиснение може да допусне това, което отсрещната страна има в изобилие и в повечето случаи хората са настроени критикарски, осъдително. И когато се допусне това осъждение в нас то отваря врата за много други неща. А никак не е лесно ако целодневно си в контакт с такива хора, да не се поддадеш и да устоиш или ако си го допуснал по възможно най-бързият начин да се върнеш в Божият мир. Този цитат го свързвам с едни други думи. Кално място, тиня, мочурища се получават доколкото разбирам когато водата застоява. Един вид получил си благословение, но не си дал и това благословение стои и запълва мястото. Когато се даде от полученото благословение Бог отново ни благославя и така водата се движи, не тинясва, когато сме споделили радостта си също. Но да имаш дарба и да не я използваш - мястото тинясва, дарбата закърнява. В такъв смисъл ги разбирам тези думи за сълзите и водата/като един вид дарбата/.

И на мен ми хареса този цитат, нищо че може да си го разбира всеки по свой начин. Точен е. Свързвам го с писаното от Петър Дънов, че всяка работа която я вършиш от сърце се превръща в Божествена.