cupboard

Благодаря ви много!Надявам се всичко да е наред, въпреки че се чувствам малко напрегнат все още, но и това ще одмине.Още веднъж благодаря!

Благодаря ви много за бързият отговор! Значи наистина няма за какво чак толкова да се притеснявам.Бих искал също да попитам от какво може да се развие тази болест?В такъв смисъл, никой не се е родил с шизофрения, но има хора, които се раждат с такава предразположеност - какво ги кара да развият болеста?

Добър вечер, Отдавна не бях посещавал вашия форум, но последният път когато го направих наистина ми помогна, за което още веднъж искам да изкажа огромни благодарности.Не съм сигурен дали това е правилният раздел, но искам да задам един въпрос. Майка ми е с диагноза шизофрения,имала е доста кризи,хоспитализирана е няколко пъти.Тази вечер дочух баща ми и дядо ми да си говорят на тази тема и дядо ми попита дали е възможно и аз да развия същата болест.Татко ми се подвоуми и каза, че не знае и само времето ще покаже.От 2 часа немога да си отдъхна изчетох хиляди статии и дивотии, в които се казва ,че болеста може да се развие от 16 до 39 годишна възраст и вероятноста при семейна история е около 10%.Аз навърших 15 години февруари месец и мисля че тогава бях писал тук поради ОКР.Справих се с него, но сега не ме оставя на мира мисълта ,че това може да е началото на едно по-страшно бъдеще.Бих се радвал, ако някой ми даде компетентен отговор, защото просто се страхувам и не мога да се успокоя.Благодаря ви предварително

Здравейте отново! Извинете ме ,че пиша толкова късно, но тези дни бяха лудница. В тези ваши думи наистина вникнах, защото докато беше най-тежкия период се чувствах точно така!Опитвах се да си кажа, че няма нижщо лошо в хомосексуалността и че дори да съм хомосексуален това не е нещо лошо, но просто неможех да си повярвам.Веднага в съзнанието ми изплуваше картина, в която аз съм хомосексуалист и никой не ме приема.В картината се чувствах сякаш провалям семейството ми, приятелите ми, всички!Ужасявах се до смърт и постоянно си повтарях, че няма начин да съм хомосексуалист, постоянно се борех срещу тези мисли. Наистина трябва да променя характера си, поне някой черти, няма съмнение!Спокойствието е чувство, което почти не познавам.Почти винаги съм под напрежение!Дали ще е за училище, дали ще се чудя какво прави майка ми, дали ще имам време да отида на тренировка...винаги бързам за нещо!Това просто е ежедневие за мен.Толерантността е нещо на което също трябва да обърна голямо внимание, но хубавото е ,че вече направих една крачка в това отношение.Преди често убиждах хомосексуалисти,разни фешъни,често се присмявах на хората около мен за нещо, което осъзнах ,че е много грешно и ги кара да се чувстват страшно зле.Увереноста ми (вярата в себе си) също ми куца, но и тук, мисля че напредвам.Ще обърна внимание и на другите работи, който сте написал по-горе, но точно тези черти на характера ми искам да ги страшно много, защото чувствам ,че наистина ми пречат. Благодаря ви отново за помощта!

Здравейте отново! Благодаря ви отново и съжелявам ,че не успях да пиша по-рано, просто бях на училище. Ами трудно ми е да се опиша като характер,но ще опитам.Може би съм идеалист.Винаги се стремя, към абсолютен порядък.За мен има два вариянта - или нещо е правилно или е напълно грешно.Няма средно положение.Винаги съм стриктен, въпреки ,че доста работи ми се отдават, продължавам да работя над тях.Не мога да живея с мисълта ,че има някой по-добър от мен, в конкретното занятие, немога да губя.Винаги държа на думата си, независимо какво ми коства това.Винаги съм лоялен към хората ,на които държа.Винаги се опитвам да помогна с нещо, вместо да навредя, въпреки че понякога се случва обратното.Най-ценното ми качество според мен е честността.Винаги съм честен, обичам да казвам нещата в очите на хората, въпреки че не обичам да наранявам чувствата на когото и да било.Рядко предприемам необмислени дейвствия.Нещата, които не харесвам в характера ми също не са малко.Имам една според мен страшно лоша комбинация от наивност и чувствителност.Страшно съм наивен, мисля че всики са доборнамерени и се интересуват от другите, но стигнах до заключението ,че повечето хора са егоисти.Също така съм много избухлив, не търпя никого, което е може би най-лошото ми качество.Имам чувството ,че и егото ми е голямо.Искам хората да ме забелязват, да съм специален, въпреки че подтистам това мое желание.Често се поддавам на емоции.Не знам дали това се подразбира под описание на характер, но поне аз така го разбирам. Опитвам се да не обвинявам баща ми, но някакси не успявам.Немога да приема ,че докато още са живели с майка ми той е имал любовница.Казвам това, защото още тогава се съмнявах.Якето му често миришеше на дамски парфюм, прибираше се късно вечер, дори са ми казвали хора ,че са го виждали да целува друга жена.Мислех си ,че това са просто някакви клюки.Просто това е нещо, което немога да приема !Дали по-голямата ми сестра е от него - не мисля, въпреки че е възможно. Не искам да заплитам такива интриги задавайки такива въпроси.Ще се опитам, както Вие казвате да го разбера и простя, но немога да обещая нищо. Благодаря ти за съвета, задължително ще опитам!Колкото до поставянето на цел, поставил съм си и когато изпитвам трудности, обичам да си представям как примерно след 20 години, съм осъществил всичко, за което съм мечтаел.

Първо искам да Ви благодаря за бързия и компетентен отговор! Ами тренирам баскетбол - огромна страст ми е.Когато мога винаги съм в залата, във фитнеса и това ми помага до голяма степен - разсейвам се,а пък и когато съм капнал от умора немога да мисля. За йогата съм чел ,че помага, но никога не съм се замислял да започна с нея.Ще глеадам да прочета тези дни и вероятно да започна в свободното ми време. Ами тук е малко сложно.Майка ми и баща ми никога не са се разбирали.Майка ми е с диагноза шизофрения, а баща ми е ветеринарен лекар - работохолик.Помня още от първи клас бях като звероукротител вкъщи.Все още немога да разбера как може две човешки същества да се мразят толкова много.Когато станах 5-ти клас майка ми изгони баща ми.Бях и страшно сърдит, не си говорехме известно време.След това останах да живея при нея, все още не се бяха развели.Немога да се оплача от такава гледна точка ,че тя винаги се опитваше да ми осигури най-доброто, но просто болеста и пречеше.Когато получеше криза, винаги се опитвах да я успокоя, но тя крещеше и говореше напълно несвързани работи по адрес на баща ми, което страшно много ме вбесяваще, тъй като той ни издържаше и буквално ни даваше хляба в ръцете.Дори съм и посягал, което е може би най-големият ми грях и за което съжелявам до ден днешен.Опитвах се да живея някакси при нея, защото знаех ,че без мен няма да може.Това лято обаче целият свят се срина.След като взех изпитите, баща ми реши да ме вземе да живея при него.Опитах се да замажа всичко и да остана да живея при майка ми, но просто не можех.Тя много се изнервяше, пиеше големи дози от лекарствата и по цял ден спеше.Трудно намирах чисти дрехи, сам си купувах за ядене, чистех вкъщи, но както и да е с това бих се справил.Просто когато майка ми се събудеше веднага започваше да създава напрежение, вече не издържах. Реших да отида при баща ми. Когато отидох в апартамента там беше дядо ми.Грам не се разбираме с него, той страшно много мрази майка ми.После обаче дойде и една жена, която се оказа ,че ми е мащеха.Оказа се ,че имам и по-голяма сестра.Тогава баща ми страшно ми падна в очите.Живях 1 месец и нещо с дядо ми, когато той реши ,че аз съм му виновен с нещо и каза ,че искал да си ходи.От тогава започнах да живея сам.Ходя само да вечерям при баща ми и мащехата ми.Немога да се оплача, не е лоша жена ,но просто немога да простя на баща ми.Малко се одклоних от темата, но имах нужда да споделя с някого.Извинете. Откъм възпитание, баща ми винаги ме е напътствал.Майка ми ме е учила на честен труд и на любов към Бога.За другото сам съм се учил и възпитавал и мисля ,че горе-долу съм успял.Нито пуша, нито пия, винаги успявам с каквото и да се захвана.Никога не са ме натискали да уча или да спортувам.Нито пък са ме ограничавали за нещо, но и аз не съм им давал повод да го правят. Колкото до споделянето, наистина немога да им кажа нищо.Баща ми веднага ще почне да ме разпитва и да ми обяснява ,че това са глупости, а майка ми просто не е в състояние да ми даде компетентно мнение.За психотерапевт дума да не става.С остарелите разбирания на баща ми директно ще ме помисли ,че съм изкуфял напълно.

Здравейте, Отдавна чета форумите ви, но скоро реших да се регистрирам.Казвам се Георги, на 14 години и мисля че страдам от ОКР или поне така мисля.Извинявам се предварително за всичките глупости(вулгарности), който ще да прочетете по-надолу, но това е самият проблем.Ами значи всичко започна преди 2-3 месеца, това лято и изобщо изминалата година бяха страшно тежки за мен, но това е друга тема.Винаги съм мразел хомосексуалистите, дали така ми е насадено или съм някакъв хомофоб не мога да ви кажа със сигурност, но е факт.Винаги съм харесвал момичета.Искам да отдбележа ,че съм доста как да се изразя..мутирал физически(надявам се и психически) и от доста време си падам по противоположния пол, както и да е.Преди 2-3 месеца, както си седях в рейса и си мислех нещо за баскетбол(много се бях одвеял, както винаги) се обърнах с убеждението ,че до мен не е седнал никой.Обаче до мен седеше едно доста красиво момиче и изведнъж ми дойде мисълта защо не съм се възбудил(съжелявам отново).Тогава започнах да си мисля дали не съм гей?Това ме ужаси до смърт!Всеки път се опитвах да се възбудя, когато седях или имах контакт с красиво момиче, опитвах се да се самоубедя ,че 100% не съм гей(това го упреличавам на компулс).Момичетата от новия ми клас ме харесват и често се гушках с тях и т.н. и се чувствах много добре ,защото успявах да се възбудя, но това като чели "изсипа масло в огъня".Мислех си ,че ще отмине като повтарям тези "компулси", но само се влошаваше.Понякога успявах да се разсея, но когато някой кажеше педераст,гей,педал или нещо такова, което е доста употребявана дума в нашата възраст и клас, се досещах и си помислях пак дали не съм гей.Започнах от любопитсвто да се заглеждам по задните части на мъже, за да видя дали ще се възбудя, но неможех.Въпреки че знаех това си мислех ,че нарочно го правя и нарочно немога.Започнах да избягвам контактите с момчета, започнах да мисля непрекъснато за това!Вечер четях хиляди статии,публикации и т.н, а имах чувстото ,че сърцето ми бие с 200 удара в минута.Всяка сутрин ставах с мисълта за битка, с мисълта за победа над тези мисли, но използвах грешния метод(не че съм 100% сигурен кой е правилният все още). ...Тогава попаднах на вашия форум и той наистина ми помогна.Започнах да чета мненията на г-н Орлин Баев, който беше написал някъде ,че вместо да се боря със тези мисли трябва да остана да живея в тях.Прочетох за дишането.Прочетох за това ,че трябва да приемем страховете и че трябва да намалим или спрем компулсите.Започнах да се моля на Господ всяка вечер, прочетох някой работи за Учителя и това ми вдъхна страшно много доверие.Компулсите ги спрях веднага, започнах да "живея" в мислите, те станаха като някакъв блед фон, но все пак ме тревожеха леко.По-лесно успявах да се разсея, общо взето се хубави работи.Тогава за мое щастие или тъга, разбрах ,че едно момиче ме харесва.Имах чувстото, че е идеалната за мен, не пие, не пуши, красива, отзивчива.Спонтанно станахме гаджета.Тогава нещата с мислите се пооправиха, сигурно понеже мислех само за нея.Влюбих се до уши, но след като 1 месец ми повтаря колко съм идеален, накрая тактично ми би шута.Тогава буквално рухнах, 3-4 дни бях готов да убия човек,а отгоре на всичко тревожността се засилваше.Чувствах се слаб и същевременно силен, немога да опиша чувството.Затворих се страшно много.Спрях да ходя на тренировки, от пълно 6 в училище паднах на 4, изобщо пълен провал навсякъде.Капакът на всичко беше, че тя искаше да ме вижда.Колебаех се страшно много и когато си помислех ,че не искам, веднага се обаждаше тревожността.След 1-2 седмици се пооправих.Започнах да възръштвам по-доброто си състояние, но реших ,че трябва да направя и още 1 крачка.Тогава прочетох за Exposure Therapy.Започнах вечер да си повтарям, аз съм гей, аз съм пе*раст, аз съм хомосексуалист и всякакви такива работи.Отначало ми беше доста трудно, тъй като исках да се самоуспокоя по някакъв начин, че неможе това, което казвам да е истина, но и това одмина.Чувствах се по-добре, но осъзнавах ,че не съм преодолял страха напълно.Тогава започнах да си казвам "всичко това е в главата ми, но въпреки това трябва да приема мислите си".Така до ден днешен.Бих казал ,че особенно последните дни имам голям напредък.Почти не съм мислил за тези работи, но усещам ,че когато си помисля , все още усещам някаква тревога.Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако ми помогнете да направя още една крачка напред и се извинявам отново за вулгарните думи и изрази по-горе.Благодаря! ПС: Искам да одбележа, че всичко е доста накратко написано.